Държавен вестник, брой 108 от 10.XII

Чл. 8. За целите на определянето на енергийните им характеристики сградите се разглеждат като интегрирани системи, в които разходът на енергия е резултат на съвместното влияние на основните компоненти:

1. сградни ограждащи конструкции и елементи;

2. системи за поддържане на параметрите на микроклимата;

3. вътрешни източници на топлина;

4. обитателите;

5. климатичните условия.

Чл. 9. (1) Енергийните характеристики на сгради се определят по единна методология, която включва:

1. ориентацията, размерите и формата на сградата;

2. характеристиките на сградните ограждащи конструкции, елементите и вътрешните пространства:

а) топлинни и оптически характеристики;

б) въздухопропускливост;

в) влагоустойчивост;

г) водонепропускливост;

3. системите за отопление и гореща вода за битови нужди;

4. климатичните инсталации;

5. вентилационните инсталации;

6. системите за осветление;

7. пасивните слънчеви системи и слънчевата защита;

8. естествената вентилация;

9. външните и вътрешните климатични условия.

(2) Националната методология за изчисляване на ИЕХ включва задължително:

1. ориентацията, размерите и формата на сградата;

2. топлинните и оптическите характеристики на сградните ограждащи конструкции, елементи и вътрешни пространства;

3. системите за отопление и гореща вода за битови нужди;

4. климатичните инсталации (само за зимни условия);

5. вентилационните инсталации;

6. естествената вентилация;

7. външните и вътрешните климатични условия.

(3) При изчисляването на ИЕХ могат да се включат показателите на активните слънчеви системи, други отоплителни и електрически системи, базирани на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), както и на естественото осветление.

Чл. 10. За изчисляване на показателите за разход на енергия и енергийните характеристики се приема следната класификация на сгради:

1. жилищни:

а) еднофамилни къщи;

б) жилищни сгради (блокове) с ниско, средно и високо застрояване;

в) смесени;

2. нежилищни:

а) сгради за административно обслужване (например: административни, офисни, представителни и други);

б) сгради в областта на образованието (например: учебни, детски градини и други);

в) сгради в областта на здравеопазването (например: видове лечебни заведения за болнична помощ);

г) сгради в областта на хотелиерството и услугите (например: хотели, мотели, общежития и др.);

д) сгради в областта на търговията (например: търговски центрове, пазари, базари, магазини и др.);

е) сгради в областта на общественото хранене (например: заведения за хранене, ресторанти и др.);

ж) спортни сгради;

з) други сгради за обществено ползване (например: сгради в областта на културата и изкуството, в областта на транспорта и др.).

Чл. 11. Типовете сгради се определят в зависимост от строителните системи за изпълнение и според вида на конструкцията, както следва:

1. безскелетни едропанелни - еднослойни и трислойни;

2. безскелетни - пълзящ кофраж, едроплощен кофраж (фасадни стени с тухлена зидария или панели);

3. скелетни пакетно повдигани плочи (със зидария - тухли, блокове);

4. скелетни монолитни (с тухлена зидария, фасадни панели).

Чл. 12. Показателите за разход на енергия в сгради се класифицират в три основни групи:

1. група 1 - показатели, характеризиращи енергопреобразуващите и енергопреносните свойства на ограждащите конструктивни елементи и елементите на системите за осигуряване на микроклимата:

а) коефициент на топлопреминаване през външните стени (W/м2.K);

б) коефициент на топлопреминаване през прозорците (W/м2.K);

в) коефициент на топлопреминаване през покрива (W/м2.K);

г) коефициент на топлопреминаване през пода (W/м2.K);

д) коефициент на полезно действие на топлоизточника (%);

е) коефициент на полезно действие на преноса на топлина от източника до отоплявания обем на сградата (%);

2. група 2 - показатели, характеризиращи енергопотреблението на технологичните процеси за отопление, вентилация и гореща вода за битови нужди:

а) топлинни загуби от топлопреминаване към околната среда (kW);

б) специфични топлинни загуби от топлопреминаване (W/м3);

в) топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух (kW);

г) специфични топлинни загуби от инфилтрация (W/м3);

д) общи топлинни загуби (kW);

е) общи специфични топлинни загуби (W/м3);

ж) топлинна мощност на системата за отопление (kW);

з) годишен разход на енергия за отопление (kWh);

и) специфичен разход на енергия за отопление (kWh/м2);

к) топлинна мощност на системата за вентилация (kW);

л) годишен разход на енергия за вентилация (kWh);

м) специфичен разход на енергия за вентилация (kWh/м2);

н) топлинна мощност на системата за гореща вода (kW);

о) годишен разход на енергия за гореща вода (kWh);

п) специфичен разход на енергия за гореща вода (kWh/м2);

3. група 3 - показатели, характеризиращи енергопотреблението на сградата като цяло:

а) обща топлинна мощност за отопление, вентилация и гореща вода (kW);

б) обща специфична топлинна мощност за отопление, вентилация и гореща вода (kW/м2);

в) обща електрическа мощност за отопление, вентилация, гореща вода и осветление (kW);

г) обща специфична електрическа мощност за отопление, вентилация, гореща вода и осветление (kW/м2);

д) общ годишен разход на енергия за отопление, вентилация, гореща вода и осветление (kWh/год);

е) общ годишен специфичен разход на енергия за отопление, вентилация, гореща вода и осветление (kWh/м2);

ж) общ годишен специфичен разход на енергия за отопление и вентилация (Wh/м3.DD).

Чл. 13. (1) Показателите за разход на енергия се изчисляват по методите, определени в наредбата по чл. 169, ал. 3 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 7 ЗУТ:

1. детайлен метод - за целите на проектирането и изграждането на сгради, при оценяване на съответствието на инвестиционни проекти с изискванията за енергийна ефективност, както и при сертифицирането на сгради съгласно наредбата по чл. 16, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност;

2. опростен метод - за целите на прединвестиционните и обемно-устройствените проучвания за доказване на нормативната допустимост за реализация на обектите, за съставяне на задание за проектиране, за изработване на идеен проект, както и за извършване на анализи и оценки на енергоспестяващи решения и мерки.

(2) Стойностите на показателите за топлинни загуби и топлинна мощност се определят при външна изчислителна температура за зимни условия.

(3) Показателите за специфични топлинни загуби, специфична мощност и специфичен разход на енергия се изчисляват за:

1. единица от общата разгъната площ на сградата, определена по външните й размери;

2. единица от брутния обем на сградата, определен по външните й размери.

Чл. 14. Изчисляването на показателите за разход на енергия включва и стойностите на експлоатационните характеристики на вложените в сградата продукти, елементи, комплекти и системи, съответстващи на техническите спецификации.

Чл. 15. В зависимост от предназначението си енергийната характеристика (ЕР) на сградата може да се определи по един от следните начини:

1. енергийната характеристика е един от показателите за разход на енергия:

EP = P, (IV.1)

където Р е показател, определен по чл. 12;

2. енергийната характеристика е съвкупност от няколко показателя за разход на енергия:

EP = {Pi, i = 1, 2, ..., M}, (IV.2)

където:

Pi е i-тият показател, определен по чл. 12;

М - общият брой на избраните показатели.

Чл. 16. В случаите, когато отразява годишен разход на енергия или специфичен годишен разход на енергия, енергийната характеристика има смисъл на интегрирана характеристика и може да се определи със стойности на две нива: потребна енергия и първична енергия.

Чл. 17. (1) Стойността на енергийната характеристика като потребна енергия се определя с годишното количество енергия, което се доставя или трябва да бъде доставено в сградата.

(2) Стойността на енергийната характеристика като първична енергия се определя, като всяка една съставяща на потребната енергия се увеличи със съответстващите и загубите за добив/производство и пренос по формулата:

където:

Q е количеството първична енергия (kWh);

Qi,H - количеството потребна енергия с i-тия енергоносител (kWh);

ei - коефициент, отчитащ загубите за добив/производство и пренос на i-тата съставяща на потребената енергия (съгласно приложение № 2).

Чл. 18. Енергийните характеристики за годишен разход на енергия имат екологичен еквивалент на причинени емисии въглероден двуокис, който се определя по формулата:

където:

ЕсР е количеството емисии СО2 (тонове);

Qi - количеството на i-тия вид енергиен ресурс/енергия в годишния разход на енергия (kWh);

fi - коефициент на екологичен еквивалент на i-тия вид енергиен ресурс/енергия (g/kWh), съгласно приложение № 3.

Чл. 19. (1) Еталонните стойности на показателите за ограждащите конструкции и елементи се определят съгласно приложение № 4.

(2) Еталонните технически норми за разход на енергия в сграда се получават чрез пресмятане по методите, определени в наредбата по чл. 169, ал. 3 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 7 ЗУТ, като стойностите на топлотехническите характеристики на сградните ограждащи конструкции и елементи се взимат по действащите нормативни актове към момента на изграждане на сградата, а ефективностите на системите за отопление, вентилация и подготовка на гореща вода за битови нужди се определят по проектните данни на съставящите ги елементи и агрегати.

(3) Еталонните технически норми за разход на енергия в типови сгради се получават след проучване, анализи и обобщаване на достатъчно голям брой представителни сгради от конкретен вид или тип при действието на еднакви климатични условия.

(4) Еталонни стойности за потребна енергия за шест вида/типа сгради по климатични зони на страната са определени в приложение № 5.

Чл. 20. Съответствието с изискванията за енергийна ефективност е изпълнено, когато стойността на енергийната характеристика на сградата е по-малка или равна на еталонната й стойност (ЕРmах):

ЕР <= ЕРmах (V.1)

Чл. 21. Когато съдържанието на енергийната характеристика се изчерпва само с показателите по чл. 12, т. 1, буква "д" и/или буква "е", съответствието с изискванията за енергийна ефективност е изпълнено, когато стойността на енергийната характеристика на сградата е по-голяма или равна на еталонната й стойност:

ЕР => ЕРmах (V.2)

Чл. 22. Когато енергийната характеристика на сградата е определена по чл. 15, т. 2 и не е възможно обединяването на всички съставящи показатели в единна формула, или за някои от показателите е невъзможно дефиниране на еталонна стойност, установяването на съответствието с изискванията за енергийна ефективност се оценява по следната формула:

където:

ЕР, {ЕР}mах са съответните стойности на енергийната характеристика, включващи N от общия брой M съставящи показатели;

{Pi <= Pi*} i = 1, 2, ... , M - N - наложените ограничения на останалите M - N показатели, които не могат да се формализират в енергийната характеристика;

{Pi*} i = 1, 2, ... , M - N - граничните стойности на показателите, които не се отчитат във формулата за ЕР и които не трябва да се превишават.

Чл. 23. За изчисляване на показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на промишлени системи се приема класификация по индустриални отрасли:

1. черна металургия;

2. цветна металургия;

3. химическа промишленост;

4. неметални минерални суровини;

5. рудодобивна промишленост;

6. хранително-вкусова промишленост;

7. текстил, кожа и облекло;

8. дървен материал и изделия от него;

9. целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост;

10. машини, метални изделия и оборудване;

11. превозни средства;

12. други (вкл. строителство).

Чл. 24. (1) За определяне на енергийните им характеристики промишлените системи се разглеждат като интегрирани системи.

(2) Разходът на енергия в интегрираните системи е резултат от съвместното влияние на основните компоненти:

а) технологична система;

б) гориво-енергийна система;

в) електроенергийна система;

г) топлоенергийна система;

д) други системи (водоснабдяване, сгъстен въздух, студопроизводство и други).

Чл. 25. Показателите за разход на енергия се класифицират в две групи:

1. Група 1 - показатели, характеризиращи процесите на енергопреобразуване в промишлените системи:

а) коефициент на полезно действие при енергопреобразуващите процеси (%);

б) коефициент на полезно действие при производство на електрическа енергия (%);

в) коефициент на полезно действие при производство на топлинна енергия (%);

г) коефициент на полезно действие при използване на вторични енергийни ресурси (%);

д) коефициент на полезно действие при възобновяеми енергийни ресурси (%).

2. Група 2 - показатели, характеризиращи енергопотреблението:

а) разход на енергия за определен период от време (kWh);

б) специфичен разход на енергия (kWh/единица продукция);

в) инсталирана мощност (kW);

г) разполагаема мощност (kW);

д) използвана мощност (kW).

Чл. 26. Показателите по чл. 25 се определят:

1. по видове енергийни ресурси;

2. по отделни технологични потребители;

3. по структурни единици на промишлената система;

4. общо за промишлената система.

Чл. 27. (1) Показателите за специфичен разход на енергия се изчисляват за съответстващата на конкретното производство единица краен продукт (m, м2, м3, kg, брой и т.н.).

(2) Когато разходът на енергия зависи от изменението на климата, показателите за специфичен разход на енергия се изчисляват за съответстващата на конкретното производство единица краен продукт и един денградус (DD) и имат размерност kWh/единица продукция х DD.

Чл. 28. Когато промишлената система включва и сгради, показателите по чл. 26 се допълват с показатели по чл. 12.

Чл. 29. (1) Енергийните характеристики на промишлените системи се определят по единна методология, която включва:

1. вида на технологичния процес;

2. материални и енергийни потоци;

3. характеристики на основните и спомагателните съоръжения:

а) системи за отопление и гореща вода за битови нужди;

б) системи за водоснабдяване, сгъстен въздух, студопроизводство и др.;

в) климатични инсталации;

г) вентилационни инсталации;

д) системи за осветление;

е) системи за оползотворяване на вторични и възобновяеми енергийни ресурси;

4. характеристики на сградите (промишлени и административни).

(2) Еталонните стойности на енергийни характеристики на промишлените системи се представят във вид на фирмени стандарти за енергийна ефективност (ФСЕЕ).

Чл. 30. (1) Фирмените стандарти за енергийна ефективност се разработват след проведено детайлно обследване за енергийна ефективност по Наредбата за обследване за енергийна ефективност.

(2) Фирмените стандарти за енергийна ефективност се разработват по образец съгласно приложение № 6.

Чл. 31. Фирменият стандарт за енергийна ефективност включва:

1. данни за произвеждания продукт;

2. метода на производство;

3. технологичната схема;

4. вид и количество на потребената енергия;

5. вид и количество на изходящите енергийни потоци;

6. показатели за разхода на енергия и еталонните им стойности;

7. общ показател за разхода на енергия и еталонната му стойност.

Чл. 32. При промяна в условията, при които е разработен, фирменият стандарт за енергийна ефективност се актуализира.