Държавен вестник, брой 111 от 21.XII

Чл. 15. (1) За да бъдат одобрени, междинните предприятия от категория 1, 2 или 3 трябва да отговарят най-малко на следните изисквания:

1. помещенията им да са отделени от пътища и други сгради; разположението на помещенията да осигурява пълно разделение на материалите от категория 1 и 2 от материалите от категория 3 от получаването до изпращането им;

2. мястото за получаване на страничните продукти от животински произход да е покрито;

3. да са конструирани по начин, даващ възможност за лесно почистване и дезинфекция; подовете им да са конструирани по начин, улесняващ оттичането на течности;

4. да имат необходимите тоалетни, съблекални и мивки за персонала;

5. да имат подходящи съоръжения за защита от вредители, като гризачи и птици;

6. да разполагат със система за отвеждане на отпадъчните води;

7. да имат подходящи помещения с достатъчен капацитет за съхранение, в които температурата се контролира и записва по всяко време;

8. да разполагат със съоръжения за почистване и дезинфекция на контейнерите, в които се поставят страничните продукти от животински произход при получаване, както и със съоръжения за дезинфекция на транспортните средства, с които тези продукти се превозват.

(2) В междинните предприятия от категория 1, 2 и 3 трябва да има въведена система за анализ на опасностите и критичните контролни точки.

Чл. 16. (1) В одобрените междинни предприятия от категория 3 се извършва само събиране, сортиране, разфасоване, охлаждане, замразяване, временно съхранение и изпращане на материали от категория 3.

(2) Материалите от категория 3 се:

1. сортират по начин, недопускащ риск от разпространение на болест по животните;

2. обработват и съхраняват отделно от другите продукти през цялото време на тяхното сортиране или се съхраняват по начин, предотвратяващ разпространение на патогени;

3. съхраняват, когато е необходимо, охладени или замразени до повторното им изпращане.

Чл. 17. (1) В одобрените междинни предприятия от категория 1 или категория 2 се извършват само събиране, обработване, временно съхранение и изпращане на материали от категория 1 или категория 2.

(2) Материалите от категория 1 или категория 2 се:

1. сортират по начин, недопускащ разпространение на болест по животните;

2. съхраняват материалите от категория 1 или категория 2 по начин, който ги предпазва от контаминация и при подходяща температура до изпращането им.

(3) Отпадните води от предприятията се обработват по начин, който гарантира липсата на патогени.

Чл. 18. (1) Складовете за съхранение на преработени продукти, получени от материали от категория 3, не трябва да са разположени на едно и също място с помещения за съхранение на преработени продукти, получени от материали от категория 1 или категория 2, освен ако не са разположени в отделни сгради.

(2) Складовете за съхранение на материали от категория 1, 2 или 3:

1. се осигуряват с покрито пространство за получаване на продуктите;

2. се изграждат по начин, осигуряващ лесно почистване и дезинфекция; подовете трябва да са изградени по начин, осигуряващ оттичане на течностите в канализацията;

3. имат необходимия брой тоалетни, съблекални и мивки за персонала;

4. имат подходящи средства за защита срещу вредители, като насекоми, гризачи и птици;

5. имат съоръжения за почистване и дезинфекция на контейнерите, в които се поставят получаваните странични продукти от животински произход, както и със съоръжения за дезинфекция на транспортните средства.

(3) Продуктите по ал. 1 се съхраняват по начин, който ги предпазва от контаминация до изпращането им.

(4) В складовете за съхранение на материали от категория 1, 2 и 3 се въвежда система за анализ на опасностите и критичните контролни точки.

Чл. 19. (1) Изгарянето или съвместното изгаряне на преработени продукти и на странични продукти от животински произход се извършва в съответствие с Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци.

(2) В случаите, когато не се прилага разпоредбата на ал. 1, изгарянето или съвместното изгаряне на странични продукти от животински произход се извършва в предприятия, които отговарят на изискванията на чл. 20 - 25.

Чл. 20. (1) За да бъдат одобрени от НВМС, предприятията за изгаряне или съвместно изгаряне с голям капацитет трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да са проектирани, оборудвани и експлоатирани по начин, гарантиращ спазване изискванията на тази наредба;

2. да съхраняват страничните продукти от животински произход по начин, който ги предпазва от контаминация, до обезвреждането им и да ги обезвреждат възможно най-бързо след постъпването им;

3. контейнерите и транспортните средства, които се използват за транспортиране на непреработени материали, трябва да се почистват на определено за целта място, а отпадъчните води да се третират съгласно чл. 21;

4. да има документирани процедури за почистване на всички части на помещенията и необходимото оборудване за почистването им;

5. контролът по хигиената включва редовни инспекции на оборудването и спазване на изискванията за предпазване на околната среда от замърсяване; инспекциите се извършват на предварително определени интервали, а резултатите се документират и съхраняват за период най-малко две години.

(2) В предприятието се предприемат предпазни мерки срещу птици, гризачи, насекоми или други вредители. За тази цел се разработва документирана програма за борба с вредителите.

(3) Собственикът на предприятието за изгаряне или съвместно изгаряне е длъжен да предприеме всички необходими мерки при приемането на страничните продукти от животински произход, за да намали до минимум опасността за здравето на човека или животните.

Чл. 21. (1) Всяко предприятие за изгаряне или съвместно изгаряне се проектира, оборудва и експлоатира по начин, осигуряващ получения в резултат от процеса газ да бъде загряван по контролиран и хомогенен начин в продължение най-малко на две секунди до температура не по-малка от 850°С, измерена близо до вътрешната страна или в друга разрешена от НВМС представителна точка на горивната камера.

(2) Всяка технологична линия на предприятията за изгаряне с голям капацитет се оборудва най-малко с една помощна горелка. Тази горелка се включва автоматично, когато температурата на горивните газове след последното инжектиране на горивен въздух падне под 850°С. Горелката се използва при пусковите и заключителните операции на предприятието, за да се гарантира, че температурата от 850°С се поддържа през цялото времетраене на тези операции, докато в горивната камера се намира неизгорял материал.

(3) В предприятията за изгаряне или съвместно изгаряне с голям капацитет се разполага автоматична система за недопускане попадането на странични продукти от животински произход в храните за животни.

(4) Системата по ал. 3 трябва да гарантира, че страничните продукти от животински произход не могат да попаднат в храните за животни в следните случаи:

1. от момента на пускането й в действие до достигане на температура от 850°С;

2. когато не е достигната температура от 850°С.

(5) Страничните продукти от животински произход се поставят в пещта без пряк контакт на човека с тях.

Чл. 22. (1) Площадките на предприятията за изгаряне или съвместно изгаряне, включително и прилежащите им места за съхранение на странични продукти от животински произход, се проектират и изграждат по начин, непозволяващ отделяне на замърсяващи вещества в почвата, надпочвените или подпочвените води.

(2) На площадките на предприятията за изгаряне или съвместно изгаряне се осигурява възможност за съхранение на контаминирани дъждовни води и тяхното оттичане от площадката на предприятието за изгаряне или на контаминираната вода, получена в резултат на разливане или пожарогасителни операции.

(3) Капацитетът за съхранение на водите по ал. 2 трябва да осигурява тяхното изследване и пречистване преди освобождаването им.

Чл. 23. (1) Остатъчните вещества, получени при функционирането на предприятието за изгаряне или съвместно изгаряне, трябва да са минимални по количество и вредност съгласно изискванията на Наредба № 6 от 28.VII.2004 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци. Те се рециклират, където това е подходящо в предприятието или извън него при спазване на изискванията на Закона за опазване на околната среда, както и на другите специални закони и подзаконови нормативни актове в областта на околната среда.

(2) Транспортирането и междинното съхранение на сухите отпадъчни вещества в прахообразна форма се извършват по начин, който не позволява тяхното разпръскване в околната среда.

Чл. 24. (1) За следене на параметрите и условията, свързани с процесите на изгаряне или съвместно изгаряне, се използват технически средства.

(2) В предприятията за изгаряне с голям капацитет и предприятията за съвместно изгаряне се разполага оборудване за измерване на температурата.

(3) Във ветеринарномедицинското разрешително за дейност на предприятието се записват изискванията към процесите на измерване на температурата.

(4) Автоматизираното оборудване за следене на температурите трябва да бъде подходящо инсталирано и монтирано и да се контролира най-малко един път годишно.

(5) Най-малко един път на три години се извършва и калибриране чрез паралелни измервания с референтни методи.

(6) Резултатите от измерването на температурите се записват, съхраняват и представят по начин, даващ възможност на ветеринарния лекар, контролиращ предприятието, да проверява спазването на условията на функциониране, посочени в тази наредба.

(7) При повреда или неправилно функциониране операторът намалява или прекратява операциите възможно най-бързо и осигурява предпоставки за възобновяване на нормалните условия на работа.

Чл. 25. (1) За да бъдат одобрени от НВМС, предприятията за изгаряне или съвместно изгаряне с малък капацитет, за които не се прилагат изискванията на Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да се използват само за обезвреждане на трупове на домашни любимци или на материали по чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1;

2. да се използват само за обезвреждане на материали от този животновъден обект - в случай, че се намират на територията на животновъден обект;

3. да отговарят на изискванията по чл. 20, 21, 23 и 24.

(2) Когато предприятията за изгаряне или съвместно изгаряне с малък капацитет се използват за обезвреждане на странични продукти от животински произход, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 2, те се разполагат върху терен, който се оттича лесно.

(3) Не се допускат селскостопански животни до предприятията, до страничните продукти от животински произход, които ще бъдат изгаряни, или пепелта, получена в резултат от изгарянето на животинските странични продукти.

(4) Когато предприятие за изгаряне с малък капацитет е разположено на територията на животновъден обект:

1. се осигурява физическа преграда между предприятието и селскостопанските животни, тяхната храна и постеля, а когато е необходимо - подходящи ограждения;

2. оборудването му се използва само за функционирането на предприятието, като то не се използва другаде в животновъдния обект;

3. работниците сменят горното си облекло и обувките си всеки път, когато имат контакт със селскостопански животни или с храната за тях.

(5) Страничните животински продукти или получената от тях пепел се етикетират и съхраняват в затворени помещения.

(6) Работещите в предприятието проверяват, дали животинските странични продукти са изгорени така, че да са напълно редуцирани до пепел, която се унищожава чрез загробване в одобрена площадка за загробване.

(7) Животинските странични продукти, които не са напълно изгорени, не се загробват, а се изгарят повторно или се унищожават по друг начин съгласно изискванията на тази наредба.

(8) Всяко предприятие за изгаряне с малък капацитет се оборудва с устройство за последващо изгаряне.

(9) Собственикът на предприятието води дневник, който съдържа информация за:

1. количеството и категорията на животинските странични продукти;

2. вида на животните, от които са получени продуктите;

3. датата, на която се извършва изгарянето на продуктите.

(10) Националната ветеринарномедицинска служба извършва проверки най-малко един път годишно, за да се установи дали се спазват изискванията по тази наредба.

Чл. 26. (1) За да бъдат одобрени, преработвателните предприятия от категория 1 и 2 трябва да отговарят на следните изисквания:

1. помещенията за преработката на животинските странични продукти да не са разположени на една и съща площадка с кланици, освен ако не се намират в отделни сгради;

2. да разполагат с чиста и мръсна зона, които да са разделени една от друга; мръсната зона трябва да разполага с покрито пространство за получаване на животински странични продукти, което е изградено по начин, позволяващ лесното му почистване и дезинфекция;

3. да разполагат с подове, изградени по начин, улесняващ оттичането на течности в канализацията;

4. да разполагат с подходящи тоалетни, стаи за преобличане и мивки за персонала;

5. да разполагат с достатъчен производствен капацитет за получаване на топла вода и пара, използващи се за преработката на животински странични продукти;

6. когато е необходимо, в мръсната зона трябва да има оборудване за намаляване на размера на животинските странични продукти, както и оборудване за товарене на раздробени животински странични продукти с цел доставянето им за преработка;

7. всички инсталации, в които се преработват животински странични продукти, да функционират в съответствие с изискванията на чл. 27; при термичната обработка всички инсталации трябва да имат измервателно оборудване за следене на температурата по всяко време и на налягането в критичните точки, записващи прибори за непрекъснато записване на резултатите от тези измервания и подходяща система за безопасност за предотвратяване на недостатъчно нагряване, когато е необходимо;

8. за предотвратяване на последващо контаминиране на крайния продукт от новопостъпващи странични продукти от животински произход да е осигурено разделяне между зоната на предприятието, в която се разтоварват новопостъпващи за преработка странични продукти от животински произход, зоната, в която те се подлагат на преработка, и мястото за съхраняване на преработения продукт.

(2) Не се допускат външни лица и животни в предприятието.

(3) Изискването по ал. 1, т. 1 не се прилага, когато конвейерна система свързва разположени на една и съща площадка отделно преработвателно предприятие и кланица и когато са изпълнени следните условия:

1. да има отделни входове, приемни площадки, оборудване и персонал, които обслужват отделно кланицата и отделно преработвателното предприятие;

2. подлежащите на преработка странични продукти от животински произход да са с произход от същите помещения.

(4) Преработвателното предприятие трябва да разполага с подходящи съоръжения за почистване и дезинфекция на контейнерите, в които се получават страничните продукти от животински произход, и на транспортните средства (с изключение на кораби), в които те се транспортират.

(5) Транспортните средства се дезинфекцират преди да напуснат мръсната зона на предприятието.

(6) Във всички преработвателни предприятия се разполага система за обезвреждане на отпадъчните води, която отговаря на изискванията, определени от НВМС.

(7) Преработвателното предприятие използва собствена лаборатория, оборудвана за осъществяване на необходимите изследвания, или външна лаборатория, одобрена от НВМС.

Чл. 27. (1) Страничните продукти от животински произход се съхраняват по начин, който ги предпазва от контаминация до преработката им, която се извършва възможно най-бързо след пристигането им.

(2) Контейнерите и използваните за транспортиране на непреработен материал транспортни средства се почистват на определено място. Това място се разполага и изгражда по начин, който предотвратява риска от контаминиране на преработените продукти.

(3) Не се допуска лицата, работещи в мръсната зона, да влизат в чистата зона без предварително да са сменили работното си облекло и обувките си или да са ги дезинфекцирали. Оборудването, приборите и инструментите не се изнасят от мръсната зона и не се пренасят в чистата зона, освен ако предварително не са почистени и дезинфекцирани.

(4) Собственикът или управителят на предприятието определя реда за движение на персонала, който включва и контрол на движението му между отделните зони, и използването на ваните за дезинфекция на краката и на транспортните средства.

(5) Отпадъчните води от мръсната зона се пречистват и обработват по начин, осигуряващ отсъствието на патогени в тях, доколкото това е възможно.

(6) Собственикът или управителят на предприятието осигурява предпазни мерки срещу птици, гризачи, насекоми или други вредители. За тази цел се разработва документирана програма за борба с вредителите.

(7) За всички части от помещенията се изработват и въвеждат процедури за почистването им, които се документират. За почистването се осигуряват подходящо оборудване и средства за почистване.

(8) Хигиенният контрол включва редовни инспекции на околната среда и оборудването. Плановете за тези инспекции, както и резултатите от провеждането им се документират и съхраняват в продължение най-малко на две години.

(9) Инсталациите и оборудването се поддържат в добро функционално състояние, като измервателното оборудване се калибрира на редовни интервали от време.

(10) Преработените продукти се обработват и съхраняват по начин, гарантиращ изключване на тяхното последващо контаминиране.

Чл. 28. (1) Технологичният план на преработвателните предприятия от категория 1 и 2 трябва да осигурява пълното разделяне на материали от категория 1 от материали от категория 2 от приемането на суровината до експедицията на получения преработен продукт.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши временното използване на преработвателно предприятие от категория 2 за преработката на материали от категория 1 при възникване и разпространение на заразни болести или други извънредни обстоятелства, които да доведат до недостиг на капацитет в преработвателно предприятие от категория 1.

(3) В случаите по ал. 2 ветеринарният лекар, контролиращ предприятието, инспектира отново помещенията преди отново да се използват за преработка на материали от категория 2, за което съставя протокол.

(4) За всеки отделен метод на преработка се определят критични контролни точки (ККТ), определящи степента на прилаганата преработка.

(5) Критичните контролни точки могат да включват:

1. размера на парчетата суровина;

2. температурата, която трябва да се достигне в процеса на термична обработка;

3. налягането, прилагано върху суровината;

4. времетраене на процеса на термична обработка или скоростта на подаване в една непрекъсната система.

(6) За всяка практически приложима критична контролна точка се определят минимални задължителни технологични стандарти на процеса.

(7) Документацията на системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки се съхранява в продължение най-малко на две години, за да се докаже, че за всяка отделна критична контролна точка са били изпълнени минималните задължителни технологични показатели.

(8) За непрекъснато следене на условията на преработка се използват калибрирани манометри и записващи устройства.

(9) Материал, за който съществува вероятност да не е преминал определената термична обработка, преминава отново през цялата технологична верига на термична обработка или се събира и преработва отново.

Чл. 29. (1) Страничните продукти от животински произход се преработват в съответствие със следните технологични стандарти:

1. метод на преработка 1 от приложение № 1 за:

а) материал от категория 2, различен от тор и съдържание на храносмилателен тракт, предназначени за предприятия за производство на биогаз, предприятия за производство на торове или предназначени за използване като органични торове или почвени подобрители;

б) материал от категория 1 и категория 2, предназначен за загробване;

2. който и да е от методите на преработка от 1 до 5 от приложение № 1 за:

а) материал от категория 2, полученият от който протеин е предназначен за изгаряне или съвместно изгаряне;

б) материал от категория 2, получената от който след преработката мазнина е предназначена за химическо предприятие за преработка на мазнини;

в) материал от категория 1 или категория 2, предназначен за изгаряне или съвместно изгаряне.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да изиска метод за преработка 1 от приложение № 1 да се прилага за материал от категория 1, предназначен за изгаряне или съвместно изгаряне.

(3) Продуктите, получени в резултат от преработката на материали от категория 1 или 2, с изключение на течни продукти, предназначени за предприятия за производство на биогаз или торове, се маркират трайно, когато е възможно - чрез миризма по метод, одобрен от НВМС.

(4) Пробите от преработени продукти, предназначени за предприятия за производство на биогаз или торове или за загробване, трябва да са свободни от спори на патогенни бактерии (липса на Clostridium perfringens в 1 g от продуктите).

Чл. 30. (1) Органите на НВМС извършват валидация на преработвателното предприятие в съответствие със следните процедури и показатели:

1. описание на процеса (чрез диаграма на поточността);

2. установяване на ККТ, включително и технологията на процеса и скоростта на преработка на материала при непрекъснати системи;

3. спазването на специфичните технологични изисквания, посочени в тази наредба;

4. постигането на следните изисквания и показатели:

а) размер на парчетата за партидно-напорен или непрекъснат процес - определени от размера на отворите на мелачното оборудване или от размера на отворите на ковачната матрица;

б) температура, налягане, времетраене на преработката и скорост на преработка на материала (за непрекъсната система), както това е посочено в ал. 2 и 3.

(2) В случай на партидно-напорна система органите на НВМС извършват валидация на следните процедури и показатели:

1. следене на температурата с постоянна термодвойка, нейното отчитане и записване;

2. следене на напорната фаза (под налягане) чрез постоянен манометър, отчитане и записване на налягането;

3. отчитане на времето на преработката чрез времево-температурна диаграма и времево-напорна диаграма (на налягането);

4. калибриране на термодвойката и манометъра най-малко веднъж годишно.

(3) В случай на непрекъсната напорна система органите на НВМС извършват валидация на следните процедури и показатели:

1. следене на температурата и налягането чрез термодвойки или инфрачервен температурен датчик, както и чрез манометри за налягане, използвани в определени точки от технологичния процес по такъв начин, че температура и налягане да отговарят на задължителните условия вътре в цялата непрекъсната система или в част от нея; температурата и налягането се отчитат и записват;

2. резултатите от измерването на минималното време на преминаване вътре в цялата съответна част от непрекъснатата система, в която температурата и налягането отговарят на задължителни условия, се предоставят на ветеринарния лекар, контролиращ предприятието чрез използване на неразтворими маркери (например MnO2 (манганов диоксид) или чрез метод, даващ еквивалентни гаранции; измерването и контролът на скоростта на технологичния процес се отчитат при валидацията в съответствие с ККТ, която може да се следи непрекъснато, като например:

а) обороти в минута на подаващия винт (об./мин.); или

б) електрическа мощност (ампери при определен волтаж); или

в) съотношение между изпаряване и кондензиране; или

г) брой на тактовете (ходовете на буталото) на помпата за единица време;

3. калибриране на измервателните и контролните уреди най-малко веднъж годишно.

(4) Органите на НВМС извършват валидация на предприятието при промяна на процеса и всеки път, когато сметнат за необходимо.

Чл. 31. След преработката им продуктите, получени в преработвателните предприятия от категория 1 и 2, трябва да отговарят на изискванията по чл. 29, ал. 3 и 4.

Чл. 32. (1) За да бъдат одобрени, химическите предприятия за преработка на мазнини от категория 2 трябва да преработват мазнини, получени след преработка на материали от категория 2 в съответствие със следните технологични процеси:

1. трансестерификация или хидролиза при температура не по-малко от 200°С при подходящо налягане в продължение на 20 min (глицерол, мастни киселини и естери);

2. сапунификация с натриева основа (NaOH) 12М (глицерол и сапун):

а) за партиден процес - при температура 95°С в продължение на три часа;

б) за непрекъснат процес - при температура 140°С, 2 bar (2000 hPa) в продължение на 8 min или при еквивалентни условия.

(2) В химическите предприятия за преработка на мазнини от категория 2 трябва да се:

1. въведат и прилагат методи за мониторинг и проверка на критичните контролни точки;

2. води дневник за информацията, получена по т. 1, който се представя на ветеринарния лекар, контролиращ предприятието при поискване.

Чл. 33. Химическите предприятия за преработка на мазнини от категория 3 трябва да преработват мазнини, получени след преработка на материали от категория 3 и да отговарят на изискванията, посочени в чл. 32.

Чл. 34. (1) Когато предприятие за производство на биогаз е в близост до място, където се отглеждат животни, то се разполага на подходящо разстояние от него и се отделя с физическа преграда, а когато е необходимо и с ограда.

(2) Предприятието за производство на биогазове трябва да разполага със:

1. помещение за пастьоризиране/хигиенизиране, оборудвано със:

а) инсталация за мониторинг на съотношението температура/време;

б) записващи средства за непрекъснато записване на тези измервания;

в) подходяща система за безопасност за недопускане на недостатъчно нагряване;

2. подходящи съоръжения за почистване и дезинфекция на транспортните средства и контейнери при тяхното напускане.

(3) Помещението по ал. 2, т. 1 не е задължително за предприятията за производство на биогазове, които преработват само странични продукти от животински произход, преработени по метод за преработка 1 от приложение № 1, които са преминали пастьоризация/хигиенизиране на друго място.

Чл. 35. (1) Когато предприятие за производство на торове е в близост до място, където се отглеждат животни, то се разполага на подходящо разстояние от него и се отделя с физическа преграда, а когато е необходимо и с ограда.

(2) Предприятията за производство на торове трябва да разполагат:

1. със затворен компостиращ реактор, оборудван със:

а) инсталация за мониторинг на съотношението температура/време;

б) записващи средства за непрекъснато записване на тези измервания;

в) подходяща система за безопасност за недопускане на недостатъчно нагряване;

2. с подходящи съоръжения за почистване и дезинфекция на транспортните средства и контейнери, транспортиращи необработени странични продукти от животински произход.

(3) Компостиращи системи, различни от посочените в ал. 2, се допускат при спазване на следните изисквания:

1. имат подходящи съоръжения за защита от вредители;

2. поддържат се по начин, който гарантира, че всички материали в системата са достигнали параметрите температура/време, когато е необходимо - и непрекъснат мониторинг на параметрите;

3. отговарят на всички други изисквания, посочени в наредбата.

Чл. 36. Предприятията за производство на биогазове или торове използват със собствена лаборатория, оборудвана за извършване на необходимите изследвания, или друга одобрена от НВМС лаборатория.

Чл. 37. (1) В предприятията за производство на биогазове или торове могат да бъдат преработвани само следните странични продукти от животински произход:

1. материали от категория 2, когато се използва метод за преработка 1 от приложение № 1 в преработвателно предприятие от категория 2;

2. тор и съдържание на храносмилателен тракт, мляко и коластра;

3. материали от категория 3.

(2) Страничните продукти по ал. 1 се съхраняват по начин, предпазващ ги от контаминация до преработването им, което се извършва възможно най-бързо след пристигането им в преработвателното предприятие.

(3) Контейнерите и транспортните средства, използвани за транспортиране на необработен материал се почистват на определено място. Това място се разполага или изгражда така, че да няма риск от контаминиране на обработените продукти.

(4) В предприятието не се допускат птици, гризачи, насекоми или други вредители. За тази цел се разработва програма за борба с вредителите.

(5) За всички части от помещенията се въвеждат и прилагат документирани процедури за почистването им. За почистването се осигуряват подходящо оборудване и средства за почистване.

(6) Контролът на хигиената включва редовни инспекции на оборудването и околната среда. Плановете и резултатите от тези инспекции се документират.

(7) Инсталациите и оборудването се поддържат в добро функционално състояние, а измервателното оборудване се калибрира на редовни интервали.

(8) Остатъците от храносмилателния тракт се обработват и съхраняват в предприятието по начин, който предпазва от повторна контаминация.

Чл. 38. (1) Материалите от категория 3, използвани като суровина в предприятие за производство на биогаз, разполагащо с инсталация за пастьоризация/хигиенизация, отговарят най-малко на следните изисквания:

1. максимален размер на парчетата преди постъпването им в инсталацията: 12 mm;

2. минимална температура в целия материал в тази инсталация: 70°С;

3. минимално време на престой в инсталация без прекъсване: 60 min.

(2) Материалите от категория 3, използвани като суровина в предприятие за торове, трябва да отговарят най-малко на следните изисквания:

1. максимален размер на парчетата преди постъпването им в инсталацията за компостиране: 12 mm;

2. минимална температура в целия материал в реактора: 70°С;

3. минимално време на престой в реактора при температура от 70°С (за всички видове материали): 60 min.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши прилагането на стандарти за преработка при спазване на изисквания, различни от тези по ал. 1 и 2, когато отпадъчните продукти от общественото хранене са единственият страничен продукт от животински произход, използван в предприятие за производство на биогазове или торове, при условие че гарантира постигането на един и същ ефект по отношение на намаляването на патогенните микроорганизми.

(4) Стандартите по ал. 3 могат да се прилагат и по отношение на кухненски отпадъци, които са смесени с оборски тор, отделено съдържание от храносмилателния тракт, мляко и коластра, при условие че полученият материал се разглежда като материал, получен от кухненски отпадъци.

(5) Когато оборски тор, отделено съдържание от храносмилателен тракт, мляко и коластра са единственият материал от животински произход, преработван в предприятие за производство на биогаз или торове, НВМС може да разреши прилагането на специфични изисквания, различни от определените в ал. 1 - 4, при условие че:

1. материалът не представлява риск за разпространение на сериозна заразна болест;

2. остатъците или торът се разграждат като необработен материал.

Чл. 39. Пробите, взети от остатъци от храносмилателния тракт или от торове при напускане на продуктите от предприятието за производство на биогазове или торове, трябва да отговарят на показателите, посочени в приложение № 2.

Чл. 40. В предприятията за производство на биогазове или торове се въвежда система за анализ на опасностите и критичните контролни точки.

Чл. 41. (1) За да бъдат одобрени, преработвателните предприятия от категория 3 трябва да отговарят на изискванията по чл. 26, 27 и 30 и на следните изисквания:

1. помещенията за преработка на материали от категория 3 да са отделени от помещенията за преработка на материали от категория 1 или 2 или да са в отделни сгради;

2. да имат оборудване за установяване наличието на чужди тела в страничните животински продукти;

3. да имат подходящо заключващо се помещение, което се ползва от ветеринарния лекар, контролиращ предприятието (когато се изисква периодично или постоянно присъствие на ветеринарен лекар).

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши помещенията за преработка на материали от категория 3 временно да се използват за преработка на материали от категория 1 или 2 при възникване на заразна болест или при недостатъчен капацитет на предприятията за преработка от категория 1 или 2.

(3) В случаите по ал. 2 ветеринарният лекар, контролиращ предприятието, инспектира отново помещенията, преди да се използват за преработка на материали от категория 3, за което съставя протокол.

Чл. 42. (1) За производство на преработени животински протеини и други храни за животни се използват само материали от категория 3, посочени в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 10, които се обработват, съхраняват и транспортират съгласно изискванията по чл. 7 - 13.

(2) Преди преработката страничните продукти се проверяват за наличие на чужди тела, които незабавно се отстраняват.

Чл. 43. (1) Критичните контролни точки, които определят степента на топлинна обработка, прилагана в процесите, се определят за всеки метод на преработка, посочен в приложение № 1. За критичните контролни точки се определят най-малко следните критични граници на показателите:

1. размерът на частиците суровина;

2. температурата, която трябва да бъде достигната при термичната преработка;

3. налягането, което се прилага върху суровината, когато е приложимо;

4. продължителността на термичната преработка или скоростта на подаване при непрекъсната система.

(2) Критичните контролни точки се включват в технологичната документация на процеса.

(3) В случаите на непрекъснат мониторинг на процеса се използват калибрирани уреди за измерване.

(4) Записите от мониторинга на ККТ и от калибрирането на уредите се съхраняват за период най-малко две години.

(5) Материали, за които няма доказателства по ал. 4, че са преминали специфична термична обработка, преминават отново термична обработка или се събират и преработват.

(6) Взетите проби от крайния продукт по време на съхранението му или при напускане на преработвателното предприятие отговарят на показателите, посочени в приложение № 2.

(7) Неизползваните преработени продукти се маркират и се:

1. обезвреждат като отпадък чрез изгаряне или съвместно изгаряне в предприятие за изгаряне или съвместно изгаряне; или

2. обезвреждат в площадка за загробване; или

3. преработват в предприятие за производство на биогаз или торове.

Чл. 44. (1) Преработените животински протеини от бозайници се преработват по метод 1 от приложение № 1.

(2) Докато е в сила забраната за изхранване на животни с преработени животински протеини се прилага една от следните обработки:

1. протеините може да се обработват веднага след преработката им и преди обезвреждането им като отпадък по методи от 1 до 5 или метод 7 от приложение № 1; протеините се маркират с постоянна маркировка с боя или по друг начин, одобрен от НВМС;

2. преработените животински протеини от бозайници, предназначени за производство на храни за домашни любимци, се обработват по един от методите от 1 до 5 или метод 7 от приложение № 1.

(3) Протеините по ал. 2, т. 2 се транспортират в специални контейнери, които не се използват за транспортиране на странични продукти от животински произход или храни за селскостопански животни.

(4) Транспортирането се извършва директно от преработвателното предприятие от категория 3 до предприятието за производство на храни за домашни любимци.

Чл. 45. (1) Преработеният животински протеин, който не е от бозайници (с изключение на рибно брашно), се преработва по методи от 1 до 5 или метод 7 от приложение № 1.

(2) Рибното брашно се преработва по един от методите от 1 до 7 от приложение № 1 или по друг метод, одобрен от НВМС, който гарантира че продуктът отговаря на микробиологичните показатели, посочени в приложение № 2.

Чл. 46. (1) Преработените животински протеини се пакетират и съхраняват в нови или стерилизирани чували или в подходящи контейнери, когато са в насипно състояние.

(2) Собственикът или управителят на предприятието предприема необходимите мерки, за да гарантира намаляване до минимум на кондензацията в контейнерите за съхранение в насипно състояние, в транспортните ленти и съоръжения, както и в подемните съоръжения.

(3) Оборудването за преработените животински протеини се поддържа чисто и сухо и се разполага по начин, който позволява лесната му проверка. Местата за съхранение се изпразват и почистват редовно, всеки път когато производственият процес го изисква.

(4) Преработените животински протеини се поддържат сухи. Местата за съхранение се предпазват от влага и кондензация.

Чл. 47. (1) За производство на кръвни продукти се използва кръв от животни по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2.

(2) Кръвните продукти се обработват по един от методите от 1 до 5 или по метод 7 от приложение № 1 или по друг метод, който гарантира, че продуктите отговарят на микробиологичните показатели, посочени в приложение № 2.

Чл. 48. (1) Топените животински мазнини и рибното масло отговарят на изискванията по чл. 42 - 43 и са получени по един от следните начини:

1. за топени животински мазнини:

а) съгласно чл. 37 - 41 от Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход (ДВ, бр. 49 от 2002 г.);

б) да са преминали термична преработка при една от следните температури:

аа) над 70°С най-малко за 30 min;

бб) над 90°С най-малко за 15 min;

вв) най-малко 80°С при продължителен процес на топене;

в) по един от методите от 1 до 5 или по метод 7 от приложение № 1;

2. за рибно масло - по метод 6 от приложение № 1.

(2) Топените животински мазнини от преживни животни се пречистват по начин, който гарантира ниво на остатъчни неразтворими примеси под 0,15 % тегло.

Чл. 49. (1) При пакетирането на топените животински мазнини и рибното масло се използват нови или предварително почистени контейнери, като се вземат мерки за предпазване от повторното им замърсяване.

(2) При транспортиране на топени животински мазнини и рибно масло в насипно състояние тръбите, помпите, контейнерите, както и другите съдове за съхранение или транспортиране в насипно или течно състояние се почистват и проверяват преди употребата им.

Чл. 50. (1) Сурово мляко и коластра, които не са предназначени за консумация от хора, могат да се предлагат на пазара, когато са получени от здрави животни, които отговарят на изискванията по чл. 15 и 16 от Наредба № 30 за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 111 от 2002 г.).

(2) Сурово мляко, термично преработено мляко или преработени млечни продукти се подлагат на термична преработка при над 72°С най-малко за 15 sec или друга комбинация температура/време, която има еквивалентен ефект и дава отрицателна реакция за фосфатазен тест.

(3) Преработката по ал. 2 се последва от процес на сушене - за сухо мляко или сухи млечни продукти, или процес, при който рН се намалява под 6 и се поддържа в продължение най-малко на един час - за кисели млечни продукти.

(4) След процеса на сушене на сухото мляко или сушените млечни продукти се вземат мерки за предпазване на крайния продукт от замърсяване.

(5) Крайният продукт се пакетира в нови контейнери. Млякото, млечните продукти или коластрата в насипно състояние се транспортират в транспортни средства или контейнери, които предварително са дезинфекцирани с дезинфекционни средства, разрешени от органите на НВМС.

Чл. 51. (1) За производство на желатин се използват материали от категория 3, които са преминали обработка с киселина или основа, последвана от едно или няколко изплаквания. рН се коригира последователно. Желатинът се отделя чрез термична обработка веднъж или няколко пъти последователно и се пречиства чрез филтрация и стерилизация.

(2) След процеса по ал. 1 желатинът може да премине процес на сушене, а когато е необходимо и пулверизация или напластяване.

(3) При производството на желатин не се допуска използването на консервиращи вещества, освен на SО2 и Н2О2.

Чл. 52. (1) Желатинът се опакова, пакетира, съхранява и транспортира по начин, който изключва неговото замърсяване.

(2) Материалите за опаковане и пакетиране се съхраняват в отделно помещение.

(3) Желатинът се опакова и пакетира в отделно помещение или на място, определено за тази цел.

(4) Върху материалите за опаковане и пакетиране се поставя надпис: "Желатин, подходящ за консумация от животни".

Чл. 53. (1) Хидролизираният протеин трябва да отговаря на следните изисквания:

1. при производството му да са взети всички мерки за недопускане замърсяването на материалите от категория 3;

2. да има молекулно тегло под 10 000 Далтона.

(2) Хидролизиран протеин, получен изцяло или частично от кожи с косми или кожи без косми от преживни животни, трябва да е произведен в преработвателно предприятие, одобрено само за тази цел. Материалите от категория 3 трябва да са преминали обработка чрез потапяне в солов разтвор, обработка с гасена вар и интензивно изплакване, последвани от:

1. обработка при рН над 11 за повече от един час при температура над 80°С, последвана от топлинна обработка над 140 °С за 30 min и налягане над 3,6 bar; или

2. обработка при рН от 1 до 2, последвана от обработка при рН над 11 и топлинна обработка над 140°С за 30 min и налягане над 3 bar; или

3. друг процес с еквивалентен ефект, одобрен от НВМС.

Чл. 54. (1) Дикалциевият фосфат се получава чрез процес, при който костните материали от категория 3 са напълно разбити, преминали са процес на извличане на мазнините с гореща вода и са обработени с разредена солна киселина (с минимална концентрация 4% и рН < 1,5) за период най-малко 2 дни.

(2) След приключване на процеса по ал. 1 се извършва обработка на получената фосфорна течност с варов разтвор в резултат на преципитация на дикалциевия фосфат при рН от 4 до 7 и сушене с въздух на преципитата с начална температура между 60 и 325°С и крайна температура между 30 и 65°С или еквивалентен процес, одобрен от органите на НВМС.

(3) Когато за производство на дикалциев фосфат се използват кости без мазнини, те трябва да са добити от животни, преминали предкланичен и следкланичен преглед, чието месо е годно за консумация от хора.

Чл. 55. (1) Трикалциевият фосфат се получава чрез процес, при който:

1. костните материали от категория 3 са напълно разбити и са преминали процес на извличане на мазнините при насрещен ток гореща вода (костни частици по-малки от 14 мм);

2. е извършена продължителна обработка с пара при 145°С в продължение на 30 min при налягане 4 bar;

3. е извършена сепарация на протеиновия бульон от хидроксиапатита (трикалциев фосфат) чрез центрофугиране;

4. е извършена гранулация на трикалциевия фосфат след сушенето в течна среда с въздух при 200°С.

(2) Процесът по ал. 1 може да се замени с еквивалентен процес, одобрен от НВМС.

Чл. 56. (1) За производство на колаген се използват материали от категория 3, които са преминали процес на измиване, коригиране на рН чрез киселина или основа, последвани от едно или няколко изплаквания, филтриране и пресуване.

(2) Не се допуска използването на консервиращи вещества при производство на колаген, освен на такива, които са разрешени от НВМС.

(3) Колагенът се опакова, пакетира, съхранява и транспортира по начин, който не допуска замърсяването му.

(4) Материалите за опаковане и пакетиране се съхраняват в отделно помещение.

(5) Колагенът се опакова и пакетира в отделно помещение или на място, определено за тази цел.

(6) Върху материалите за опаковане и пакетиране се поставя надпис: "Колаген, подходящ за консумация от животни".

Чл. 57. Яйчните продукти се получават по един от следните начини:

1. по един от методите от 1 до 5 или 7 от приложение № 1;

2. по друг метод, който гарантира, че продуктите отговарят на микробиологичните показатели, посочени в приложение № 2;

3. съгласно чл. 13 - 24 от Наредба № 40 за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на яйчни продукти (ДВ, бр. 97 от 2002 г.).

Чл. 58. В преработвателните предприятия от категория 3 се въвежда и прилага система за анализ на опасностите и критичните контролни точки.

Чл. 59. (1) За да бъдат одобрени, предприятията за производство на храни за домашни любимци, дъвчащи предмети за кучета и технически продукти (различни от органични торове), почвени подобрители и мастни производни, получени от материали от категория 2, трябва да имат подходящо оборудване за:

1. безопасно съхранение и обработка на входящите материали;

2. обезвреждане на неизползваните странични продукти.

(2) При липса на оборудване по ал. 1, т. 2 неизползваните странични продукти се изпращат в преработвателно предприятие за изгаряне или съвместно изгаряне.

(3) Собственикът или управителят на предприятието е длъжен да:

1. въведе методи за мониторинг и проверка на критичните контролни точки;

2. осигури вземането на проби за анализи в лаборатория, одобрена от НВМС, за извършване на изследвания за проверка на изпълнението на изискванията на тази наредба;

3. води дневник с информацията по т. 1 и 2, който се представя на ветеринарния лекар, контролиращ предприятието; резултатите от проверките и изследванията се съхраняват за период най-малко две години.

(4) Собственикът или управителят на предприятието е длъжен да уведомява ветеринарния лекар, контролиращ предприятието, при съмнение за опасност за здравето на човека или животните.

Чл. 60. (1) Не се допуска изпращането на странични продукти от животински произход и получените от тях продукти, посочени в чл. 42, чл. 44 - 57, 59 и чл. 61 - 78, от:

1. животновъден обект, разположен в район, който е обект на ограничителни мерки поради възникване на болест, към която животните, от които е получен продуктът, са възприемчиви;

2. предприятие или район, от които придвижването и търговията представлява опасност за здравето на животните, освен в случаите, когато продуктите са обработени в съответствие с изискванията на тази наредба.

(2) Страничните продукти от животински произход трябва да са получени от животни, които:

1. произхождат от животновъден обект, територия или част от територията (когато се отнася за аквакултури - от ферма, зона или част от зона), които не са обект на ограничителни мерки, по отношение здравеопазването на животните, както и на ограничения във връзка с мерки за контрол на болести или свързани със заразна болест, посочена в Наредба № 46 от 2002 г. за профилактика и борба с някои екзотични болести по животните и специфичните мерки срещу везикулозната болест по свинете (ДВ., бр. 109 от 2002 г.);

2. не са заклани в предприятие, в което по време на клането е имало животни, които са болни или съмнително болни от заразна болест.

(3) При условие че са спазени изискванията по ал. 2, т. 1 за контрол на болестите, предлагането на пазара на странични продукти от животински произход и продукти от тях по чл. 42, чл. 44 - 57, 59 и чл. 61 - 78, които са получени от животни, идващи от територия или част от територия, обект на ограничителни мерки от НВМС, но които не са болни или съмнително болни, се разрешава при условие, че:

1. са получени, обработени, транспортирани и съхранявани отделно от продуктите, които отговарят на всички здравни изисквания, или по различно време от тях;

2. са преминали обработка, която гарантира ликвидирането на причинителя на заразната болест, съгласно изискванията на тази наредба в предприятие, одобрено за целта от НВМС;

3. са идентифицирани;

4. отговарят на изискванията по чл. 41 - 77.

Чл. 61. Преработените животински протеини и другите преработени продукти, които се използват за производство на храна за животни, могат да се предлагат на пазара или да се изнасят при условие, че:

1. са произведени в одобрено предприятие за преработка на материали от категория 3;

2. са произведени само от материали от категория 3, обработени, преработени, съхранявани и транспортирани съгласно изискванията по чл. 41 - 57.

Чл. 62. (1) Храните за домашни любимци, дъвчащите предмети за кучета, техническите продукти, различни от посочените в ал. 2 и 3, както и страничните продукти от животински произход, посочени в чл. 63 - 78, могат да се предлагат на пазара, когато е спазено едно от следните изисквания:

1. отговарят на изискванията, посочени в чл. 63 - 78;

2. отговарят на изискванията по т. 1 - за продукти, които могат да се използват за технически продукти и за производство на храна за животни и за които в чл. 63 - 78 не са посочени изисквания;

3. идват от одобрени предприятия, които се контролират в съответствие с изискванията на чл. 60, или от други предприятия, одобрени от НВМС - за посочените в чл. 63 - 78 странични продукти от животински произход.

(2) Органичните торове и почвените подобрители, произведени от преработени продукти, различни от продуктите, получени от естествени торове и съдържание от храносмилателния тракт, могат да се предлагат на пазара, когато отговарят на изискванията на тази наредба.

(3) Мастните производни, получени от материали от категория 2, могат да се предлагат на пазара, когато:

1. са били произведени в одобрен химически завод за преработка на мазнини от категория 2, от преработени мазнини, получени след преработка на материали от категория 2 в одобрено преработвателно предприятие от категория 2 по един от методите за преработка от 1 до 5 от приложение № 1;

2. са били обработени, преработени, съхранявани и транспортирани в съответствие с изискванията по чл. 28, 29 и чл. 34 - 39;

3. отговарят на изискванията, посочени в чл. 41 - 57.

Чл. 63. (1) За производство на храни за домашни любимци и дъвчащи предмети за кучета се използват само странични продукти, посочени в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 10.

(2) Сурови храни за домашни любимци могат да се произвеждат само от странични продукти, посочени в чл. 6, ал. 1, т. 1.

(3) Консервираните храни за домашни любимци преминават топлинна обработка със стойност на Fc (стерилизационен ефект) над 3.

(4) Преработените храни за домашни любимци, с изключение на консервите, преминават термична обработка над 90°С във вътрешността на продукта. След преработката се вземат всички предпазни мерки, за да се гарантира, че продуктът няма да бъде контаминиран. Продуктът се пакетира в нов материал за пакетиране.

(5) Дъвчащите предмети за кучета преминават термична обработка, която гарантира унищожаването на патогенните микроорганизми (включително салмонели). След преработката се вземат всички предпазни мерки, за да се гарантира, че продуктът няма да бъде контаминиран. Продуктът се пакетира в нов материал за пакетиране.

(6) Суровите храни за домашни любимци се пакетират в нов водонепропусклив материал за пакетиране. Собственикът или управителят на предприятието взема необходимите мерки, които да гарантират, че продуктът няма да се контаминира по време на производствения процес до мястото на продажба. Върху материала за пакетиране се поставя означение "само за храна за домашни любимци".

(7) По време на производството и/или по време на съхранение (преди експедицията) се вземат случайни проби с цел верификация на съответствието с показателите, посочени в приложение № 2.

(8) За консервирани храни за домашни любимци, които са преминали топлинната обработка по ал. 3, не са необходими изследвания за салмонели и ентеробактерии.

Чл. 64. Търговия с непреработени торове от видове, различни от птици или еднокопитни, се допуска само ако торът е получен от животни от обекти, които не са обект на ограничения поради наличие на трансмисивни болести.

Чл. 65. (1) Търговия с непреработен тор от птици се допуска, когато торът произхожда от област, която не е обект на ограничения поради наличие на Нюкасълска болест или инфлуенца по птиците.

(2) Непреработен тор от птичи стада, които са ваксинирани срещу Нюкасълска болест, не може да се изпраща до област, в която не се извършва такава ваксинация.

Чл. 66. Търговия с непреработен тор от еднокопитни се извършва без ограничения.

Чл. 67. (1) Преработен тор и преработени продукти от тор се предлагат на пазара, когато:

1. са получени в одобрено предприятие за технически продукти, биогазове или торове;

2. са преминали термична обработка над 70°С за най-малко 60 min или еквивалентен процес, одобрен от НВМС;

3. резултатите от микробиологичните изследвания показват отсъствие на салмонели (в 25 g продукт) и ентеробактерии (брой на аеробни бактерии: < 1000 cfu/г обработен продукт);

4. са преминали процес на намаляване на спорообразуващи бактерии и токсинообразуване;

5. се съхраняват в херметически затворени помещения или опаковки по начин, който не позволява вторичната им контаминация, замърсяване и намокряне.

(2) Предлагането на пазара на гуано не е обект на здравни изисквания към животните.

Чл. 68. Търговия със серум от еднокопитни се допуска, когато е получен:

1. от животни, които не са показали признаци на заразна болест, към която са възприемчиви;

2. в центрове, за които няма здравни ограничения, наложени от органите на НВМС.

Чл. 69. (1) Търговия със сурови или охладени кожи се допуска, когато са добити от животни, които отговарят на следните изисквания:

1. домашните овце, кози или еднокопитни животни са пребивавали на територията на страната най-малко 21 дни непосредствено преди клането или от момента на раждането си, когато са на възраст до 21 дни;

2. животните не произхождат от животновъден обект или район, който е обект на ограничителни мерки поради възникване на огнище от шап, бруцелоза по овцете, козите и свинете, класическа чума по свинете, везикулозна болест по свинете или контагиозна парализа по свинете (Тешенска болест);

3. не са добити в кланица, в която са установени шап, чума по свинете, везикулозна болест по свинете или контагиозна парализа по свинете (Тешенска болест);

4. не са обект на здравни ограничителни мерки по животните съгласно изискванията на Наредба № 32 от 2002 г. за профилактика и борба с класическата чума по свинете (ДВ, бр. 78 от 2002 г.).

(2) Не се допуска търговия със сурови или охладени кожи в случаите, когато през последните 12 месеца е регистрирана Африканска чума по свинете.

(3) Търговия с обработени кожи се допуска, когато всяка партида е придружена от документ, който удостоверява, че кожите са обработени, а партидата не е била в контакт с други продукти от животински произход или животни, които представляват опасност от разпространение на трансмисивни болести.

Чл. 70. Изискванията по чл. 69 не се прилагат за:

1. кожи от еднокопитни и двукопитни животни, включени в Наредба № 7 за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо;

2. кожи, които са преминали процес на щавене;

3. полуобработени и обработени кожи (обработена кожа - "ует блу", солено мариновани, обработени с варов разтвор и държани в саламура при pH от 12 до 13 в продължение най-малко на 8 часа).

Чл. 71. (1) Търговия с трофеи от еднокопитни, двукопитни и птици, които са преминали пълно препариране, гарантиращо съхранението им при температура на околната среда, и трофеи от видове, различни от копитни и птици, се извършва без ограничения.

(2) Търговия с трофеи от еднокопитни, двукопитни и птици, които не са преминали пълно препариране, гарантиращо съхранението им при температура на околната среда, се допуска, когато:

1. произхождат от животни от регион, който не е обект на здрави ограничения от НВМС поради наличие на заразна болест, към която са възприемчиви животните от съответния вид; или

2. отговарят на изискванията по чл. 72, ако са получени от животни от регион, който е обект на ограничения поради наличие на трансмисивно заболяване.

Чл. 72. (1) Трофеите от дивеч, които съдържат само кости, рога, копита, нокти, еленови рога или зъби, се:

1. потапят във вряща вода за време, гарантиращо, че всички замърсители по тях са отстранени;

2. дезинфекцират с дезинфектанти, одобрени от органите на НВМС;

3. пакетират веднага след обработката в прозрачни и запечатани пакети, без да са били в контакт с други продукти от животински произход, които могат да ги контаминират.

(2) Документът, който придружава трофеите от дивеч, съдържащи само кости, рога, копита, нокти, еленови рога или зъби, трябва да удостоверява спазването на изискванията по ал. 1.

(3) Трофеите от дивеч, които съдържат само кожа с косми или кожа без косми:

1. се сушат по сух или мокросолен начин най-малко 14 дни преди изпращането им или консервират чрез друга обработка, различна от щавене, която е одобрена от НВМС;

2. пакетират веднага след обработката им в прозрачни и запечатани пакети, без да са били в контакт с други продукти от животински произход, които могат да ги контаминират.

(4) Документът, който придружава трофеите от дивеч, съдържащи само кожа с косми или кожа без косми, трябва да удостоверява спазването на изискванията по ал. 3.

Чл. 73. (1) Непреработени вълна от овце, кожа с косми, свинска четина, пера и части от пера трябва да са получени от животни по чл. 6, ал. 1, т. 3 или т. 11 и да са пакетирани и сухи.

(2) Непреработени пера или части от пера могат да се изпращат директно от кланица до преработвателно предприятие след разрешение от НВМС и когато:

1. са взети всички необходими мерки, за да се избегне разпространяване на болест;

2. се транспортират в контейнери, които не текат, и/или транспортни средства, които се почистват и дезинфекцират след всяка употреба.

(3) Не се допуска придвижване на свинска четина, получена от региони, неблагополучни по отношение на Африканска чума по свинете.

(4) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага, когато четината е била сварена, изсушена, избелена или е преминала друга обработка, която гарантира унищожаването на причинителя на болестта.

(5) В документа, който придружава свинската четина, се посочва видът на обработката по ал. 4. Фабричното измиване на четината не се счита за обработка по ал. 4.

Чл. 74. Изискванията по чл. 73 не се прилагат за декоративни пера и пера, предназначени за лични или непроизводствени цели.

Чл. 75. (1) Пчелни продукти, които се използват само в пчеларството, трябва да произхождат от район, в който не са наложени ограничения поради наличие на:

1. американски гнилец (Paenibacillus larvae larvae), с изключение на случаите, когато НВМС прецени, че рискът е незначителен, като се предприемат всички необходими мерки, които гарантират, че болестта няма да се разпространи;

2. акароза (Acarapis woodi (Rennie), с изключение на случаите, когато са дадени допълнителни гаранции от компетентните власти на мястото на произход;

3. малък кошерен бръмбар (Aethina tumida);

4. тропилелапс (Tropilaelaps spp).

(2) В случаите на установяване на американски гнилец забраната продължава най-малко 30 дни след последния регистриран случай, като в радиус 3 км от огнището на болестта пчелините се проверяват, а заразените кошери - изгарят или обработват под контрола на НВМС.

Чл. 76. (1) Претопени мазнини, добити от материали от категория 2 за олеохимични цели, се произвеждат по един от методите от 1 до 5 от приложение № 1.

(2) Претопени мазнини, добити от преживни животни, се пречистват по начин, който гарантира максимално ниво на общото количество оставащи неразтворими примеси под 0,15 % от теглото.

Чл. 77. Мастните производни се получават от претопени мазнини, получени от материали от категория 2 по един от методите, посочени в чл. 32, ал. 1.

Чл. 78. (1) Овкусителите се произвеждат в предприятия, които отговарят на изискванията по чл. 59.

(2) При производството на овкусители се използват само страничните продукти от животински произход, посочени в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 10.

(3) Овкусителите се получават по метод, който гарантира, че крайният продукт отговаря на микробиологичните показатели, посочени в приложение № 2.

(4) След обработката на страничните продукти от животински произход се предприемат мерки за предпазване на продукта от замърсяване.

(5) Крайният продукт се опакова в нови или стерилизирани опаковки или се транспортира в насипно състояние в контейнери или транспортни средства, които са почистени и дезинфекцирани с дезинфектанти, регистрирани от НВМС.

Чл. 105. (1) Собствениците или управителите на междинните предприятия и предприятията за преработка или техни представители са длъжни да вземат всички необходими мерки за изпълнение на изискванията на тази наредба. Те въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура, разработена съгласно принципите на система за анализ на опасностите и критичните контролни точки.

(2) Системата по ал. 1 включва:

1. определяне и контролиране на ККТ в предприятието;

2. въвеждане и прилагане на методи за мониторинг и проверка на критичните контролни точки;

3. вземане на представителни проби от предприятията за преработка за проверка на съответствието на:

а) всяка преработена партида със стандартите, посочени в наредбата, на които продуктите трябва да отговарят;

б) максимално допустимите граници за физикохимични остатъци, посочени в националното ветеринарномедицинско законодателство;

4. записване на резултатите от проверките и пробите по т. 2 и 3;

5. въвеждане на система за проследяване на всяка експедирана партида.

(3) Записите по ал. 1, т. 4 се съхраняват за период най-малко две години и се представят на НВМС при поискване.

(4) Когато резултатите от тестовете на пробите по ал. 1, т. 3 не отговарят на изискванията на тази наредба, управителят на предприятието за преработка е длъжен да:

1. съобщи незабавно на НВМС за естеството на пробата и за партидата, от която тя е била взета;

2. установи причината за неспазване на изискванията;

3. подложи на повторна преработка или да обезвреди заразената партида под надзора на НВМС;

4. предприеме мерки заразените или съмнително заразените материали да не се изнасят от предприятието, преди да са преминали повторна преработка под контрола на НВМС и да са изследвани повторно официално, за да отговарят на изискванията, освен ако не са предназначени за обезвреждане;

5. увеличи честотата на пробите и изследванията на продукцията;

6. проверява дневниците с резултатите от изследванията на готовата продукция;

7. започне подходящи процедури за почистване и обеззаразяване в предприятието.

Чл. 106. (1) Органите на НВМС осъществяват инспекции и контрол в предприятията, одобрени съгласно изискванията на наредбата.

(2) Инспекцията и контролът по ал. 1 включват проверка на:

1. общите условия на хигиена на помещения, оборудване и персонал;

2. ефикасността на собствените проверки и контрол, извършвани от предприятието в съответствие с изискванията на чл. 105 - чрез преглед на резултатите и вземане на проби, стандартите на продуктите след тяхната преработка и условията на съхранение;

3. показателите на продукта след преработка.

(3) Анализите и тестовете по ал. 1, т. 3 се осъществяват по международно признати методи.

(4) Честотата на проверките зависи от големината на предприятието, вида на произвежданата продукция, оценка на риска и гаранциите, предложени в съответствие с принципите на системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки.