Държавен вестник, брой 112 от 23.XII

Чл. 1. С наредбата се определят:

1. редът и начинът за оползотворяване на утайките от пречиствателни станции и пречиствателни съоръжения за отпадъчни води чрез употребата им в земеделието;

2. изискванията, на които трябва да отговарят утайките, за да се гарантира, че няма да имат вредно въздействие върху човешкото здраве и околната среда, включително върху почвата;

3. редът за отчитане на оползотворените утайки.

Чл. 2. Изискванията на наредбата се прилагат за:

1. утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води от населени места и от други пречиствателни станции, третиращи отпадъчни води със състав, сходен със състава на битовите и на отпадъчните води от населени места;

2. утайки от септични ями и други подобни съоръжения за пречистване на отпадъчни води;

3. утайки от други съоръжения за пречистване на отпадъчни води, различни от утайките по т. 1 и 2.

Чл. 3. Наредбата се прилага и за оползотворяване на утайките по чл. 2 при рекултивация по чл. 11, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), когато се предвижда рекултивираните терени да се използват за земеделие.

Чл. 4. Утайките по чл. 2 могат да се оползотворяват в земеделието само при спазване изискванията на наредбата.

Чл. 5. Оползотворяването на утайки чрез употребата им в земеделието се извършва по начин, който да гарантира опазване на човешкото здраве и околната среда, включително на почвите.

Чл. 6. (1) Не се допуска оползотворяване на утайки чрез употребата им в земеделието, когато:

1. (доп. - ДВ, бр. 29 от 2011 г.) утайките представляват или съдържат опасни отпадъци;

2. концентрациите на един или повече тежки метали и арсен в почвата както преди влагането на утайки, така и след това надвишават пределно допустимите концентрации (ПДК) съгласно приложение № 1;

3. концентрациите на един или повече тежки метали, арсен и устойчиви органични замърсители в утайките надвишават ПДК съгласно приложение № 2;

4. утайките не са предварително третирани;

5. почвата е с рН под 6;

6. съществува опасност от замърсяване на прилежащите повърхностни и подземни водни обекти.

(2) Не се допуска оползотворяване на утайки върху:

1. (доп. - ДВ, бр. 29 от 2011 г.) ливади, пасища или площи, засети с фуражни култури, ако се използват за паша или фуражите се прибират в срок, по-кратък от 45 дни, след употребата на утайките;

2. почви, върху които се отглеждат овощни, зеленчукови култури и лозя с изключение на овощни дървета;

3. почви, предназначени за отглеждане на овощни, зеленчукови и други култури, които са в директен контакт с почвата и се консумират в сурово състояние, за период 10 месеца преди и по време на събиране на реколтата;

4. крайбрежни заливаеми ивици, речни русла и защитни диги;

5. пояс I и пояс II на санитарно-охранителни зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2011 г.) В защитените зони по НАТУРА 2000 се допуска използването на утайки от отпадъчни води, ако концентрацията на тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители в утайките не превишават фоновите концентрации за съответния район.

Чл. 7. (1) Производителите на утайки трябва да ги третират по метод, който осигурява условия за приключване на ферментационния процес, за ограничаване отделянето на неприятни миризми и за предотвратяване разпространението на патогенни организми.

(2) Утайките, предназначени за оползотворяване в земеделието, се третират по начин, който да осигури съответствие с микробиологичните и паразитологичните изисквания, определени в приложение № 3.

Чл. 8. (1) Производителите на утайки извършват изпитване на утайките по показателите съгласно приложение № 4.

(2) Резултатите от изпитването по ал. 1 се предоставят на потребителите преди доставянето на утайките за оползотворяване при сключване на договора по чл. 5, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г.) Вземането на проби се извършва от лаборатории, акредитирани за пробовземане, а при липса на такива - по методи с висока статистическа достоверност 95 на сто.

(4) Изпитването на утайките се извършва по методите съгласно приложение № 5.

(5) Лицата по ал. 1 са задължени да осигурят изпитване на утайките от акредитирани лаборатории през определен период, който за тежки метали и арсен е не по-дълъг от 6 месеца, а за останалите показатели - съгласно приложение № 6.

(6) Пробите по ал. 3 се вземат след третиране на утайките и трябва да са представителни за конкретната партида утайки, която ще се оползотворява в земеделието.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г.) При възникване на промени в характеристиките на третираните отпадъчни води, водещи до промяна в състава на утайките, операторът на пречиствателната станция за отпадъчни води незабавно уведомява потребителите, на които се предават утайките.

(8) За случаите по ал. 7 производителите на утайките уведомяват незабавно компетентния орган, одобрил програмата за управление на дейностите по отпадъците по чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗУО, който дава предписания за увеличаване честотата на анализите съгласно приложение № 6.

(9) В случаите, когато утайките не съдържат мед, цинк и хром или те са в незначителни количества, компетентните органи могат да определят различна честота на извършване на анализите от определената в приложение № 6, което се отразява в програмата за управление на дейностите по отпадъците по чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗУО.

(10) В случай че в продължение на една година отклоненията на резултатите от изпитванията по ал. 1 не са по-големи от 5 на сто, след искане от страна на производителите на утайки компетентните органи могат да разрешат изпитването на утайките да бъде на по-големи интервали от определените в приложение № 6.

(11) Протоколите с резултатите от изпитванията се съхраняват от лицата по ал. 1 за срок 5 години и при поискване се предоставят на компетентните органи.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г.) Потребителите на утайки са задължени да осигурят пробовземане и изпитване в акредитирани лаборатории на почвата от местата, където ще се оползотворяват утайките, както и да предоставят информация за почвата, включително следната минимална информация за хидроложките характеристики: почвен тип, обемна плътност, гранулометричен състав на почвата, обща порьозност на почвата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г.) Изпитванията на почвите включват определяне най-малко на следните показатели:

1. рН;

2. количество кадмий, мед, никел, олово, цинк, живак, хром, арсен;

3. количество азот, фосфор, калий - общи и подвижни форми;

4. органично вещество.

(3) Представителни проби от почва се изпитват по показателите по ал. 2 по методи съгласно български или международни стандарти, а ако няма такива - по валидирани вътрешнолабораторни методи. Границата на откриване за всеки метал или арсен трябва да бъде с 1 порядък по-ниска от съответната стойност за ПДК за всеки елемент съгласно приложение № 1.

(4) Изпитването на почвата се извършва задължително преди първоначалното оползотворяване на утайките, а след употребата им - на всеки 5 години, ако друго не е предвидено в разрешението по чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗОЗЗ.

Чл. 10. (1) Оползотворяването на утайки в земеделието се допуска въз основа на разрешение по чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗОЗЗ и разрешение, издадено по реда на чл. 37 ЗУО.

(2) Производителите на утайки, предназначени за оползотворяване в земеделието, ги предават единствено на лица, притежаващи разрешение по чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗОЗЗ и разрешение, издадено по реда на чл. 37 ЗУО.

Чл. 11. (1) С разрешението по чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗОЗЗ се определят:

1. честотата на изпитване на почвата за съдържание на тежки метали;

2. количествата утайки, отговарящи на изискванията за ПДК на тежки метали в утайките съгласно приложение № 2, изразени в тонове сухо вещество, които могат да се внасят годишно в почвата на единица площ, така че да не се превишават ПДК на тежки метали в почвата съгласно приложение № 1;

3. местоположението и размерът на площта, върху която ще се оползотворяват утайките;

4. анализи на други фактори, влияещи върху почвата.

(2) Условията по ал. 1 се определят въз основа на данните от документите, удостоверяващи направените изпитвания по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 2, и наличните данни за хомогенността и характеристиките на почвата, както и на други фактори, влияещи върху почвата.

(3) При издаване на разрешение за оползотворяване на утайки компетентните органи отчитат нуждите на растенията от хранителни вещества, така че качеството на почвата и на повърхностните и подпочвените води да не бъде влошено вследствие на употребата на утайки.

Чл. 12. Производителите и потребителите на утайки водят отчетни книги и изготвят годишни отчети съгласно изискванията на Наредба № 9 от 2004 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичния регистър на издадените разрешения, регистрационните документи и на закритите обекти и дейности (ДВ, бр. 95 от 2004 г.).

Чл. 13. (1) Производителите на утайки, които са оползотворени в земеделието, към годишните отчети съгласно Наредба № 9 от 2004 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичния регистър на издадените разрешения, регистрационните документи и на закритите обекти и дейности прилагат копие от документите, удостоверяващи направените изпитвания по чл. 8 ал. 1, както и информация за метода на извършеното третиране.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г.) Лицата по ал. 1 предоставят информация на Министерството на земеделието и храните за направените изпитвания по чл. 8, ал. 1 в съответствие с честотата съгласно приложение № 6 с цел попълване на регистъра по чл. 4, ал. 2 ЗОЗЗ.

Чл. 14. Производителите на утайки, които се оползотворяват в земеделието, не предоставят информация за направените изпитвания по чл. 8, ал. 1 и за метода на извършеното третиране, когато утайките произхождат от пречиствателни станции с капацитет за пречистване до 300 kg дневно биохимична потребност от кислород за 5 дни (БПК5), съответстващо на 5000 еквивалентни жители, и проектирани основно за третиране на битови отпадъчни води.

Чл. 15. (1) Ежегодно до 31 март на текущата година потребителите на утайки подават до регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), на чиято територия е извършено третирането на утайките, с копие до съответната регионална служба за растителна защита декларация, съдържаща информация от преходната година за:

1. името на собственика и на ползвателя на земеделски земи;

2. местоположението на имота;

3. площта, на която са оползотворени утайките.

(2) Към декларацията по ал. 1 се прилага копие от документите, удостоверяващи направените изпитвания по чл. 9, ал. 2.

Чл. 16. (1) Ежегодно до 30 април на текущата година РИОСВ предоставят на електронен носител на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) информацията по чл. 13, ал. 1 и чл. 15 данни, свързани с евентуални проблеми, възникнали при употребата на утайки в земеделието, и обобщена справка съгласно приложение № 7.

(2) Ежегодно до 30 ноември на текущата година ИАОС предоставя на министъра на околната среда и водите доклад относно употребата на утайки в земеделието, включващ обобщена информацията по ал. 1.

(3) Ежегодно до 30 ноември на текущата година въз основа на данните по чл. 11, чл. 13, ал. 2 и чл. 15 министърът на земеделието и горите представя информация на министъра на околната среда и водите за максималното количество утайка, отговаряща на изискванията съгласно приложение № 2, която може да се употреби в почвата за единица площ годишно, така че да не се превишават ПДК на тежки метали в почвата съгласно приложение № 1.

(4) Въз основа на доклада по ал. 2 и информацията по ал. 3 министърът на околната среда и водите изготвя доклад за оползотворените утайки в земеделието, който се предоставя на национални и международни организации, когато това се изисква в съответствие с международни договори, по които Република България е страна.