Държавен вестник, брой 54 от 1.VII

Правителството на Република България, от една страна, и правителството на Кралство Мароко, от друга страна, наричани по-нататък "договарящи страни",

Като вземат предвид историческите връзки на приятелство и сътрудничество между двете страни и необходимостта от установяване на механизъм за укрепване на тези връзки в дипломатическата област,

Като вземат предвид факта, че международната практика е възприела премахването на визите по отношение на служителите, които притежават дипломатически и служебни паспорти, като средство за улесняване на международните отношения,

се споразумяха за следното:

Член 1

Гражданите на Република България и гражданите на Кралство Мароко, притежатели на дипломатически или служебни паспорти, се освобождават от визи за влизане, транзитно преминаване, пребиваване или излизане от територията на държавата на другата договаряща страна. Притежателите на дипломатически или на служебни паспорти могат да пребивават на територията на държавата на другата договаряща страна без визи за срок от 90 дни в рамките на шест месеца считано от датата на тяхното влизане, без да имат право да извършват доходоносна дейност.

Член 2

1. Членовете на дипломатическите и консулските представителства на двете договарящи страни, акредитирани в другата договаряща страна, които притежават дипломатически или служебни паспорти, пребивават в приемащата държава без визи за периода на своята акредитация.

2. Правата, предоставени на лицата по алинея 1 на този член, се разпростират върху членовете на техните семейства, които притежават дипломатически или служебни паспорти и които живеят заедно с тях по време на тяхното официално пребиваване в приемащата държава.

3. Лицата, посочени в алинея 2 на този член, нямат право да извършват доходоносна дейност в приемащата държава.

Член 3

1. Притежателите на дипломатически или на служебни паспорти, които влизат и пребивават на територията на държавата на другата договаряща страна, са длъжни да спазват действащите закони и правила на тази държава, отнасящи се до влизането и пребиваването на чужди граждани, както и международните спогодби, които са в сила между двете договарящи страни, в тази област.

2. Всяка договаряща страна си запазва правото да откаже влизането или пребиваването на територията на своята държава на всяко едно лице, считано за нежелано.

Член 4

1. Всяка договаряща страна има право да спре, изцяло или частично, действието на тази спогодба в интерес на обществения ред, националната сигурност или общественото здраве. Спирането влиза в сила незабавно.

2. Договарящата страна, спряла действието на тази спогодба, следва да уведоми официално във възможно най-кратък срок писмено и по дипломатически път другата договаряща страна за спирането на спогодбата.

Член 5

1. Компетентните власти на договарящите страни си разменят по дипломатически път образци от документите за пътуване и информация за тяхното ползване най-късно до 30 дни от датата на подписване на тази спогодба.

2. Компетентните власти на договарящите страни се уведомяват официално по дипломатически път за всички промени, отнасящи се до паспортите, и предоставят новите образци 30 дни преди датата на тяхното въвеждане.

Член 6

Договарящите страни се уведомяват взаимно по дипломатически път за всяко загубване или повреждане на дипломатически или на служебен паспорт, издаден на лицата, посочени в тази спогодба. Те се ангажират в този случай да окажат необходимото съдействие и закрила на тези лица до издаването на нов документ за пътуване.

Член 7

1. Тази спогодба влиза в сила на тридесетия ден, следващ датата на получаване на последното писмено уведомление за изпълнение от договарящите страни на вътрешнодържавните процедури, необходими за влизането й в сила.

2. Тази спогодба се сключва за неопределен срок. Всяка от договарящите страни може да прекрати действието й във всеки момент чрез писмено уведомление по дипломатически път. Прекратяването влиза в сила 60 дни след получаване на писменото уведомление от другата договаряща страна.

Изготвена в град Рабат на 15 март 2005 г. в два екземпляра на български, арабски и френски език, като трите текста са с еднаква сила. В случай на противоречие при тълкуването за валиден се счита френският текст.