Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 43 от 29.IV

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ (ДВ, БР. 67 ОТ 1999 Г.)

 

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ (ДВ, БР. 67 ОТ 1999 Г.)

Обн. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г.

§ 1. В чл. 2, ал. 4 се правят следните допълнения:

1. В изречение първо след думата "секретар" се добавя "съответно от секретаря на общината".

2. В изречение второ след думата "секретар" се добавя "съответно на секретаря на общината".


§ 2. В чл. 5, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. Изречение първо се заличава.

2. В изречение второ след думата "секретар" се добавя "секретар на община".


§ 3. В чл. 6, ал. 2 след думите "служебното правоотношение" се добавя "с лицата от администрацията" и след думата "секретар" се добавя "съответно на секретаря на общината".


§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария".

2. Създава се нова ал. 3:

"(3) За висши държавни служители, както и на длъжности, свързани с изпълнението на функции в областта на отбраната, обществения ред, външната политика, националната сигурност и опазването на държавната тайна, могат да се назначават само български граждани."

3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.


§ 5. В чл. 10д се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3 думите "Допуснатите кандидати, които не са класирани" се заменят с "Участвалите в проведения конкурс кандидати, които не са класирани на първо място".

2. В ал. 4 се създава изречение второ: "Когато за заемането на длъжността се изисква достъп до класифицирана информация, актът за назначаване се издава в 14-дневен срок от получаване на разрешението за достъп."


§ 6. В чл. 10е, ал. 1 думите "два пъти" се заменят с "поне веднъж".


§ 7. В чл. 12, ал. 2 след думата "при" се добавя "последващо".


§ 8. В чл. 29а се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

"(2) В срок до 5 април всяка година органът по назначаването е длъжен да оповестява публично по подходящ начин декларацията по ал. 1."

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите "ал. 2" се заменят с "ал. 3".

4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.


§ 9. В чл. 38а се създава ал. 3:

"(3) Държавните служители, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето, ползват правата по чл. 137 и 285 от Кодекса на труда."


§ 10. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2, 3 и 4:

"(2) Органът по назначаването може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.

(3) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за държавните служители с ненормиран работен ден.

(4) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за държавните служители с намалено работно време - до 1 час над определеното им работно време."


§ 11. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

"(2) Органът по назначаването е длъжен да разреши ползването на неплатен отпуск до една година, веднъж през цялата служба, на държавен служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 81в, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации."

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.


§ 12. В чл. 67, ал. 3, т. 6 и 7 думите "с нормативен акт" се заменят със "със закон или с акт на Министерския съвет".


§ 13. В чл. 75 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите "не по-малко от три и на не повече от пет години" се заменят с "две, три или пет години - за младшите рангове, и на три, четири или пет години - за старшите рангове".

2. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Държавният служител се повишава в следващия по-висок ранг преди минималните срокове, при условие че при атестирането е получил най-високата оценка. Следващото повишаване в ранг на предсрочно повишен в ранг държавен служител се извършва само при условията и в сроковете по ал. 1."


§ 14. Създава се чл. 81в:

"Изпълняване на длъжност в институция на Европейския съюз


Чл. 81в. (1) Държавен служител може да бъде изпратен да изпълнява длъжност в институция на Европейския съюз за срок до 4 години.

(2) За срока на изпълнението на длъжност в институция на Европейския съюз държавният служител запазва служебното си правоотношение и продължава да получава от органа по назначаването до една втора от брутната си месечна заплата, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

(3) При изпълнение на задълженията си държавният служител се ръководи единствено от интересите на институцията, в която е изпратен, и не извършва действия за органа по назначаването.

(4) За времето на отсъствието на длъжността, заемана от държавния служител, може да бъде назначено друго лице като заместник. В случаите, когато като заместник е назначен държавен служител от същата администрация, той има право след завръщане на замествания да заеме предишната си длъжност, а когато тя е съкратена - друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.

(5) След изтичането на срока за изпълнение на длъжност в институция на Европейския съюз, както и в случаите на предсрочно прекратяване държавният служител заема предишната си длъжност в срок до 15 дни. В случаите, когато тази длъжност е съкратена, му се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.

(6) Условията и редът за изпращане на държавни служители да изпълняват длъжности в институция на Европейския съюз се определят с наредба на Министерския съвет."


§ 15. В чл. 90, ал. 1, т. 3 предлогът "до" се заменя със "с".


§ 16. В чл. 91, ал. 2 думите "ал. 2" се заменят с "ал. 3".


§ 17. В чл. 100, ал. 4 след думата "държавата" се добавя "и общините", а думите "причинени на граждани" се заличават.


§ 18. В чл. 128 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата "сигнали" се добавя "на органите по назначаването" и се поставя запетая.

2. Създава се ал. 2:

"(2) За резултатите от всяка проверка инспекторът съставя протокол, който се подписва от него и от проверявания орган по назначаването, а при отказ - от един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват."


§ 19. Член 131 се изменя така:

"Задължителни предписания


Чл. 131. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани със законодателството за държавния служител, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях инспекторите дават задължителни предписания на органа по назначаването.

(2) Задължителните предписания се дават в протокола по чл. 128, ал. 2, като се определят действията, които органът по назначаването трябва да предприеме, както и срокът за тяхното изпълнение.

(3) Задължителните предписания могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението."


§ 20. В чл. 132 думите "държавните инспектори" се заменят с "инспекторите".


§ 21. В чл. 133 се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието се изменя така: "Административнонаказателна отговорност".

2. В ал. 1 след думата "предписание" се добавя "по чл. 131", а думите "250 до 2000" се заменят с "500 до 1500".


§ 22. В чл. 134 ал. 1 се изменя така:

"(1) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от инспекторите."


Заключителни разпоредби

§ 23. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 105 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г. и бр. 28 от 2008 г.) в чл. 10, ал. 1 думите "дееспособен български гражданин, който не е осъждан" се заменят с "дееспособно лице, което не е осъждано", а думата "лишен" се заменя с "лишено".


§ 24. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59 и 104 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се чл. 120а:

"Изпълняване на длъжност в институция на Европейския съюз


Чл. 120а. (1) Работник или служител може да бъде изпратен да изпълнява длъжност в институция на Европейския съюз за срок до 4 години.

(2) За срока на изпълнението на длъжност в институция на Европейския съюз работникът или служителят запазва трудовото си правоотношение и продължава да получава от работодателя до една втора от брутното си трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

(3) При изпълнение на задълженията си работникът или служителят се ръководи единствено от интересите на институцията, в която е изпратен, и не извършва действия за работодателя.

(4) След изтичането на срока за изпълнение на длъжност в институция на Европейския съюз, както и в случаите на предсрочно прекратяване работникът или служителят заема предишната си длъжност в срок до 15 дни, а когато тя е съкратена - друга равностойна длъжност.

(5) Условията и редът за изпращане на работници и служители да изпълняват длъжности в институция на Европейския съюз се определят с наредба на Министерския съвет."

2. В чл. 160:

а) създава се нова ал. 2:

"(2) Работодателят е длъжен да разреши еднократно ползването на неплатен отпуск до една година на работник или служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 120а, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации."

б) досегашната ал. 2 става ал. 3.


§ 25. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г., бр. 8 от 1999 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г.; попр., бр. 101 от 2001 г.; изм., бр. 95 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30, 69 и 102 от 2006 г., бр. 46 и 78 от 2007 г. ) се правят следните допълнения:

1. В чл. 5а, ал. 1 накрая се добавя "съответно от секретаря на общината".

2. В чл. 8, ал. 1 накрая се добавя "съответно от секретар на община".


§ 26. Наредбата по чл. 81в, ал. 6 от закона и по чл. 120а, ал. 5 от Кодекса на труда се издава в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.

-------------------------

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 18 април 2008 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.


Промени настройката на бисквитките