Държавен вестник, брой 80 от 12.X

Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат критериите за определяне степента на риска за всяка операция или мисия извън територията на страната.

(2) Наредбата не се прилага:

1. при командироване на международни длъжности извън зоната на операцията, свързани с провеждането на операцията и мисията;

2. при командироване по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г.(обн., ДВ, бр. 50 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 80 и 86 от 2004 г., бр. 36 и 96 от 2005 г., бр. 2 от 2006 г., бр. 23 и 98 от 2007 г., бр. 64 от 2008 г., бр. 10 от 2009 г. и бр. 73 от 2010 г.), за изпълнение на задачи при контингентите или личния състав, участващи в операция или мисия.

Чл. 2. Определянето на степента на риска се извършва за всяка операция или мисия извън територията на страната, в която ще участват военнослужещи, държавни служители от Министерството на вътрешните работи и/или държавни служители от Държавна агенция "Национална сигурност", преди внасяне на въпроса за разглеждане от компетентния орган за разрешаване на това участие.

Чл. 3. (1) Министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи или председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" назначават със свои заповеди работни групи за извършване оценка на риска за операцията или мисията по чл. 2 съобразно критериите, посочени в глава втора.

(2) В работната група задължително се включва финансов експерт, психолог, еколог, експерт по трудова медицина, по човешки ресурси, експерти по политико-военните аспекти на операцията или мисията и военната сигурност.

(3) В работната група могат да се включват и други експерти по сигурност на информацията, по право, медицина и други, участващи при подбора на участниците в операциите или мисиите.

Чл. 4. (1) Работната група по чл. 3, ал. 1 изготвя мотивирана експертна оценка за степента на риска, която се утвърждава от министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи или председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

(2) Определената степен на риск се посочва в заповедта на ръководителя на съответното ведомство за участие в операцията или мисията извън територията на страната.

Чл. 5. Критериите за определяне степента на риск при участие в операции и мисии извън територията на страната са:

1. критерий 1 - отчитащ рисковия фактор, породен от наличието на противостоящи сили, идентифицирани като притежаващи способности и намерения да атакуват личния състав;

2. критерий 2 - отчитащ рисковия фактор, породен от вероятността за контакт на личния състав с противостоящите сили и другите рискови фактори в зоната на операцията или мисията;

3. критерий 3 - отчитащ рисковия фактор, породен от влиянието на физико-географските условия върху здравето на личния състав;

4. критерий 4 - отчитащ рисковия фактор, породен от влиянието на хигиенно-епидемиологичната обстановка върху здравето на личния състав;

5. критерий 5 - отчитащ рисковия фактор, породен от влиянието на екологичната обстановка върху здравето на личния състав.

Чл. 6. Интензитетът на проявление на рисковите фактори по чл. 5, формиращи степента на риска, при който участващите в съответната операция или мисия извън територията на страната изпълняват задачи, се оценява по четиристепенна скала със съответен цифров еквивалент, както следва:

1. висок интензитет - рисковите фактори се проявяват постоянно и е трудно да се предприемат ефективни мерки за предотвратяването им; вероятността за понасяне на загуби е висока; цифровият еквивалент е 4;

2. значителен интензитет - рисковите фактори се проявяват постоянно, но негативното им въздействие може да бъде намалено или овладяно; може да се счита, че ще бъдат понесени загуби; цифровият еквивалент е 3;

3. среден интензитет - рисковите фактори се проявяват сравнително рядко; вероятността от понасяне на загуби е ниска; цифровият еквивалент е 2;

4. нисък интензитет - рисковите фактори се проявяват рядко и/или оказват слабо въздействие; вероятността от понасяне на загуби е минимална; цифровият еквивалент е 1.

Чл. 7. За определяне относителната тежест на негативно влияние на рисковите фактори, посочени в критериите по чл. 5, върху личния състав, непосредствено участващ в конкретна операция или мисия, се използват следните теглови коефициенти:

1. за критерий 1 - 0,4;

2. за критерий 2 - 0,3;

3. за критерий 3 - 0,15;

4. за критерий 4 - 0,1;

5. за критерий 5 - 0,05.

Чл. 8. (1) За определяне степента на риска цифровите еквиваленти, показващи интензитета на проявление на всеки рисков фактор, определен по реда на чл. 6, се умножават по съответния теглови коефициент по чл. 7.

(2) Крайната оценка за степента на риска е сбор от числата, получени по реда на ал. 1.

(3) Когато крайната оценка е в интервала от 1,00 до 2,00 включително, степента на риск се определя като ниска.

(4) Когато крайната оценка е над 2,01, степента на риск се определя като висока.