Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 84 от 28.X

ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА БЕЛАРУС ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ (Ратифициран със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 16 февруари 2011 г. - ДВ, бр. 18 от 2011 г. В сила от 7 октомври 2011 г.)

 

ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА БЕЛАРУС ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ

(Ратифициран със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 16 февруари 2011 г. - ДВ, бр. 18 от 2011 г. В сила от 7 октомври 2011 г.)

Издаден от Министерството на правосъдието

Обн. ДВ. бр.84 от 28 Октомври 2011г.

Република България и Република Беларус, наричани по-нататък "договарящи страни",

ръководени от нормите на международното право в областта на предотвратяването на престъпността и осъществяване на наказателното правораздаване,

стремейки се да развиват сътрудничество в наказателноправната област,

се договориха за следното:


Раздел I.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Задължение за екстрадиция

Член 1

Договарящите страни се задължават в съответствие с условията, предвидени в този договор, въз основа на молба да си предават една на друга лица, намиращи се на територията им, за привличане към наказателна отговорност или за изпълнение на присъда.


Престъпления, даващи основание за екстрадиция

Член 2

Екстрадиция за привличане към наказателна отговорност се допуска за такива деяния, които в съответствие със законодателството на молещата и замолената договаряща страна съставляват престъпления и за тях се предвижда наказание лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание.

Екстрадиция за изпълнение на присъда, постановена по отношение на деянията, предвидени в алинея 1 на този член, се осъществява, ако до изтичането на срока на наказанието лишаване от свобода остават не по-малко от шест месеца.

Ако молбата за екстрадиция се отнася до няколко отделни деяния, не всички от които отговарят на условията, предвидени в алинея първа и втора на този член, екстрадицията може да се извърши за деянията, които отговарят на условията за екстрадиция.

При решаването на въпроса дали деянието, за което е поискана екстрадиция, е наказуемо в съответствие със закона на молещата и на замолената договаряща страна, не се отчитат различията при описването на отделните му признаци и на използваната терминология.


Задължителни основания за отказ от екстрадиция

Член 3

Не се разрешава екстрадиция по този договор в следните случаи:

1) ако лицето, по отношение на което е отправено искане за екстрадиция, е гражданин на замолената договаряща страна или му е предоставено убежище на територията на тази договаряща страна;

2) престъплението, за което се иска екстрадиция, е политическо или свързано с политическо престъпление, с изключение на престъпленията, които по силата на международни договори, по които и двете държави са страни, не се считат за политически;

3) когато престъплението, за което се иска екстрадиция, е престъпление по военното законодателство, но не е престъпление по наказателното законодателство;

4) когато срещу лицето, чиято екстрадиция се иска, има производство в молещата договаряща страна пред извънреден съд или когато екстрадицията е поискана за изпълнение на присъда, постановена от такъв съд;

5) когато срещу лицето, чиято екстрадиция се иска, е проведено производство и то е осъдено или оправдано на територията на замолената договаряща страна за престъплението, за което се иска екстрадиция;

6) ако лицето, чиято екстрадиция се иска, има или е придобило според законодателството на всяка една от договарящите страни имунитет срещу наказателно преследване или налагане на наказание по каквато и да е причина, включително давност или амнистия;

7) когато замолената договаряща страна има съществени основания да вярва, че молбата за екстрадиция е отправена с цел преследване или наказание на търсеното лице поради раса, религия, гражданство, пол или политически убеждения или че положението на лицето може да се утежни поради някоя от горните причини;

8) когато лицето, чиято екстрадиция се иска, е било или може да бъде подложено в молещата договаряща страна на мъчение или жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание или ако това лице не е получило или не може да получи минимални гаранции в наказателния процес, както е предвидено в чл. 14 от Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г.;

9) ако екстрадицията може да накърни суверенитета или безопасността на замолената договаряща страна;

10) ако лицето, чиято екстрадиция се иска, е било по-рано предадено на замолената договаряща страна от трета държава за престъпление, извършено преди предаването му, и третата държава не е дала съгласие за това;

11) ако престъплението, за което се иска екстрадиция, се преследва по частен път съгласно законодателството на замолената договаряща страна.


Факултативни основания за отказ от екстрадиция

Член 4

В съответствие с този договор екстрадиция може да бъде отказана при наличието на всяко от следните обстоятелства:

1) когато престъплението, за което се иска екстрадиция, е под юрисдикцията на замолената договаряща страна и тази страна ще проведе наказателно производство за това престъпление;

2) когато лицето, чиято екстрадиция се иска, е оправдано или осъдено с влязъл в сила съдебен акт в трета държава за същото престъпление, за което се иска екстрадиция, и ако е осъдено, постановената присъда е изпълнена изцяло или не може да бъде изпълнена;

3) когато в изключителни случаи замолената договаряща страна, като взема предвид също така тежестта на престъплението и интересите на молещата договаряща страна, счита, че поради състоянието на търсеното лице неговата екстрадиция би била несъвместима с хуманитарните принципи;

4) когато компетентните органи на замолената договаряща страна са решили да не образуват или да прекратят производството срещу лицето за престъплението, за което е поискана екстрадиция; или

5) когато присъдата на молещата договаряща страна е постановена задочно, осъденият не е бил надлежно призован за съдебното производство или не е имал възможност да организира своята защита, няма или няма да има право на преразглеждане на делото в негово присъствие съгласно законодателството на молещата договаряща страна.


Смъртно наказание

Член 5

Ако за деянието, за което е подадена молба за екстрадиция, по закона на молещата договаряща страна се предвижда смъртно наказание, екстрадиция се допуска само в случаите, когато тази договаряща страна представи гаранции, считани за достатъчни от замолената договаряща страна, че такова наказание няма да бъде наложено или ако вече е наложено, няма да бъде изпълнено.


Ред на контактите

Член 6

Осъществяването на контактите по въпроси, свързани с екстрадицията, се извършва от централните органи на договарящите страни.

Централни органи на договарящите страни за целите на този договор са:

за Република България - Министерството на правосъдието на Република България;

за Република Беларус - Генералната прокуратура на Република Беларус.

Централните органи на договарящите страни се свързват помежду си директно, освен ако този договор не предвижда друго.


Действителност на документите

Член 7

Документите, които на територията на една от договарящите страни са изготвени или заверени от орган или от специално упълномощено за това лице в границите на компетентността им и в установената форма и са подпечатани с официален (гербов) печат, се приемат на територията на другата договаряща страна без каквато и да е специална заверка. Същото правило важи по отношение на копията и преводите на документите, заверени от компетентния орган.

Документите, които на територията на една от договарящите страни се приемат за официални, се ползват на територията на другата договаряща страна с доказателствена сила на официални документи.


Езици

Член 8

При изпълнението на този договор компетентните органи на договарящите страни използват официалните езици на своите държави, като прилагат писмен превод на изпращаните документи на руски език.

Верността на превода на документите се удостоверява от преводач в съответствие с националното законодателство на договарящата страна, на чиято територия е извършен преводът.


Разходи, свързани с екстрадицията

Член 9

Разходите, свързани с екстрадицията, се поемат от договарящата страна, на чиято територия са възникнали.

Разходите, свързани с транзитното преминаване, предвидено в чл. 25 от този договор, се поемат от молещата договаряща страна.


Раздел II.
РЕД ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЕКСТРАДИЦИЯ

Молба за екстрадиция и необходими документи

Член 10

Екстрадицията, предвидена в този договор, се осъществява въз основа на писмена молба. Тази молба се изпраща директно между централните органи на договарящите страни или по дипломатически път.

Молбата за екстрадиция съдържа:

1) наименование на централния орган на молещата и замолената договаряща страна;

2) описание на фактическите обстоятелства на извършеното деяние от лицето, чиято екстрадиция се иска, в т. ч. сведения за времето и мястото на извършването му и данни за материалната щета, ако такава е била причинена;

3) име, презиме, фамилия на лицето, чиято екстрадиция се иска, година и място на раждане, гражданство, местожителство или местопребиваване, по възможност - описание на външността му, снимка, пръстови отпечатъци и други известни данни за личността му;

4) текстът на съответните членове от закона на молещата договаряща страна, въз основа на които деянието, извършено от лицето, чиято екстрадиция се иска, се признава за престъпление, с посочване на предвиденото от закона наказание за това престъпление, както и на членовете относно давностните срокове.

Към молбата за екстрадиция за привличане към наказателна отговорност се прилага заверено копие от постановлението (определението) за задържане под стража на исканото лице.

Към молбата за екстрадиция за изпълнение на присъда се прилага заверено копие от присъдата с бележка за влизането й в законна сила. Ако осъденото лице вече е изтърпяло част от наказанието лишаване от свобода, трябва да се съобщят и данните за това и сведения за неизтърпяната част от наказанието.

Молбата за екстрадиция трябва да е подписана от съответното длъжностно лице и подпечатана с официален (гербов) печат на централния орган на молещата договаряща страна. В нея също се посочват телефони за контакт и други канали за връзка.


Допълнителна информация

Член 11

Ако замолената договаряща страна счете за недостатъчна информацията, предоставена за обосноваване на молбата за екстрадиция, тя може да поиска допълнителна информация.

В случай на постъпване на запитване за предоставяне на допълнителна информация, предвидена в алинея първа на този член, молещата договаряща страна взема необходимите мерки за отговор на запитването в най-кратък срок.


Решение по молбата за екстрадиция

Член 12

Замолената договаряща страна разглежда молбата за екстрадиция в съответствие със законодателството си и незабавно съобщава за решението си молещата договаряща страна.

В случай че молбата за екстрадиция бъде уважена, замолената договаряща страна уведомява молещата договаряща страна за мястото и датата на предаване на екстрадираното лице и за времето, през което лицето е било задържано под стража на територията на замолената договаряща страна.

Всеки пълен или частичен отказ да се уважи молбата за екстрадиция се обосновава със съответните причини.


Задържане под стража до получаване на молбата за екстрадиция

Член 13

В спешни случаи, както и при наличието на основания да се предположи, че издирваното с цел екстрадиция лице, намиращо се на територията на замолената договаряща страна, може да се укрие, молещата договаряща страна има право да се обърне към замолената договаряща страна с молба за задържане под стража на издирваното лице до получаване на молбата за екстрадиция.

Молбата за задържане под стража на издирваното лице до получаване на молбата за екстрадиция е писмена и трябва да съдържа:

1) име, презиме, фамилия на търсеното лице, година и място на раждане, гражданство, местожителство или местопребиваване, по възможност - описание на неговата външност и други известни данни за личността му;

2) кратко описание на фактическите обстоятелства на деянието, за извършването на което търсеното лице се обвинява или за извършването на което е осъдено, в т. ч. сведения за времето и мястото на извършването му и данни за материалната щета, ако такава е била причинена;

3) сведения за наказанието, което може да бъде наложено на търсеното лице, или сведения за наложеното наказание, в т. ч. сведения за неизтърпения срок на наказанието, ако лицето се издирва за изпълнение на присъда;

4) декларация за това, че молбата за екстрадиция на търсеното лице и другите необходими документи, предвидени в чл. 10 от този договор, ще бъдат незабавно представени.

Към тази молба се прилага заверено копие на заповедта (постановлението) за задържане под стража на търсеното лице, ако то се издирва за привличане към наказателна отговорност, или заверено копие на присъдата (извлечение от нея с изложение на обвинителната част от присъдата) с отбелязване на датата на влизане в законна сила, ако лицето се издирва за изпълнение на присъдата.

Молбата за задържане под стража на търсеното лице се подписва от съответното длъжностно лице и се подпечатва с официалния (гербов) печат на централния орган на молещата договаряща страна. Тази молба може да бъде предадена на централния орган на замолената договаряща страна чрез Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) или директно, в т. ч. чрез използване на електронни средства за предаване на данни.

След получаването на молбата за задържане под стража на търсеното лице замолената договаряща страна я разглежда веднага в съответствие с нейното законодателство и незабавно информира за взетото решение молещата договаряща страна.

Търсеното лице, задържано под стража в съответствие с този член, се освобождава, ако до изтичането на 40 дни от момента на задържането му не постъпи молба за екстрадиция.

Освобождаването на търсеното лице на основание алинея шеста от този член не е пречка за повторното му арестуване и задържане под стража след получаването на молбата за екстрадиция с приложените към нея необходими документи.


Опростена екстрадиция

Член 14

Когато търсеното лице съобщи на съд или на друг компетентен орган на замолената договаряща страна, че е съгласно със заповед или друг постановен съдебен акт за екстрадиция, замолената договаряща страна може да предприеме всички необходими мерки за ускоряване на екстрадицията до степен, позволена от нейните закони.


Предаване на лицето

Член 15

Предаването на екстрадираното лице се оформя с протокол за предаване, съставен в два екземпляра и подписан от представителите на компетентните органи на договарящите страни, упълномощени да предадат и приемат лицето. По предварителна молба на централния орган на замолената договаряща страна представителите на молещата договаряща страна, упълномощени да приемат екстрадираното лице, потвърждават това със съответните документи.

Ако молещата договаряща страна не приеме лицето, подлежащо на екстрадиция, на установената дата, замолената договаряща страна може да освободи лицето под стража след изтичането на 15 дни и да откаже неговата екстрадиция.

Ако предаването или приемането на екстрадираното лице не се е състояло по независещи от договарящите страни обстоятелства, те незабавно се уведомяват една друга за това и уговарят нова дата за предаване, като се позовават на разпоредбите в алинея втора от този член.


Отлагане на екстрадицията или временно предаване

Член 16

Ако лицето, чиято екстрадиция се иска, е привлечено към наказателна отговорност или е осъдено за друго престъпление на територията на замолената договаряща страна, неговата екстрадиция може да бъде отложена до приключване на наказателното производство или изпълнението на присъдата или до освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание.

Ако отлагането на екстрадицията, предвидено в алинея първа на този член, може да доведе до изтичане на срока на давност за наказателното преследване или да попречи на разследването по отношение на лицето, чиято екстрадиция се иска, замолената договаряща страна може, вместо да отложи екстрадицията, временно да предаде исканото лице.

Временно предаденото лице се връща на замолената договаряща страна след провеждането на необходимите процесуални действия по наказателното дело, за извършването на които лицето е било временно предадено, но не по-късно от три месеца от деня на предаването му. При наличие на достатъчно основания по молба на молещата договаряща страна този срок може да бъде продължен от замолената договаряща страна.


Конкуриращи се молби за екстрадиция

Член 17

Ако една от договарящите страни получи молби за екстрадиция на едно и също лице едновременно от другата договаряща страна и от някоя трета държава, тя сама определя коя от молбите за екстрадиция да бъде удовлетворена.


Изчисляване на срока на задържането под стража

Член 18

Времето на ареста и задържането под стража на лицето на територията на замолената договаряща страна, както и времето на неговото транспортиране, се включва от молещата договаряща страна в общия срок на задържането му под стража.


Раздел III.
СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕКСТРАДИЦИЯТА

Образуване на наказателно производство на територията на замолената договаряща страна

Член 19

В случай на отказ от екстрадиция на лице, предвиден в точка първа на чл. 3 от този договор, замолената договаряща страна въз основа на молба на молещата договаряща страна решава въпроса за привличане на това лице към наказателна отговорност. За тази цел молещата договаряща страна изпраща на замолената договаряща страна всички материали за това лице и оказва необходимото съдействие на замолената договаряща страна при провеждане на разследването.

Замолената договаряща страна информира молещата договаряща страна за хода на разследването и крайните му резултати.


Принцип на особеността

Член 20

Без съгласието на замолената договаряща страна лице, чиято екстрадиция се иска, не може да бъде привлечено към наказателна отговорност или наказвано на територията на молещата договаряща страна за всяко друго престъпление, извършено преди неговото екстрадиране, за което то не е било екстрадирано, както и не може да бъде екстрадирано в трета държава.

Съгласието на замолената договаряща страна, посочено в алинея първа на този член, не се изисква, ако екстрадираното лице е имало възможност да напусне територията на молещата договаряща страна и не го е направило в срок 30 дни от окончателното му освобождаване от отговорност за престъплението, във връзка с което е било екстрадирано, или ако това лице доброволно се е върнало на територията на молещата договаряща страна, след като я е напуснало по-рано. В този срок не влиза времето, през което екстрадираното лице не е могло да напусне територията на молещата договаряща страна поради независещи от него причини.

При промяна в квалификацията на описаното в молбата за екстрадиция престъпление, за което лицето се обвинява в хода на наказателното производство, предаденото лице може да бъде привлечено към наказателна отговорност или осъдено дотолкова, доколкото деянието по своето ново описание и състав представлява престъпление, за което се допуска екстрадиция.


Повторна екстрадиция

Член 21

Ако екстрадираното лице преди окончателното му освобождаване на територията на молещата договаряща страна от отговорност за престъплението, във връзка с което е било екстрадирано, се върне на територията на замолената договаряща страна, може да бъде осъществена повторна екстрадиция на това лице по съответна молба на молещата договаряща страна, без да се представят документите, посочени в чл. 10 на този договор.


Предаване на имущество

Член 22

До степен, позволена от законодателството на замолената договаряща страна и съобразно правата на трети лица, които надлежно се защитават, цялото имущество, което е намерено на територията на замолената договаряща страна, придобито в резултат от престъплението или което може да бъде необходимо като доказателство, ако молещата договаряща страна поиска това, може да бъде предадено в случай, че екстрадицията е допусната.

Съгласно алинея 1 на този член споменатото имущество може, ако молещата договаряща страна поиска това, да й бъде предадено, дори и ако екстрадицията не може да бъде извършена поради смърт, изчезване или бягство на търсеното лице.

Замолената договаряща страна може временно да отложи предаването на имуществото по алинея 1 на този член, ако то е необходимо за производства, образувани във връзка с други наказателни дела, до тяхното приключване.

Когато законодателството на замолената договаряща страна или защитата на правата на трети лица изисква това, всяко предадено по този начин имущество, без да се заплащат такси, се връща на замолената договаряща страна, ако тя поиска това, след приключването на производствата.


Осигуряване на право на защита

Член 23

Задържаните под стража (арестувани) лица съгласно разпоредбите на този договор имат право на защита на територията на всяка една от договарящите страни в съответствие с нейното законодателство.

Жалбите на задържаните под стража лица, техните защитници или законните им представители срещу прилагането на мярката за неотклонение задържане под стража и удължаването на срока на задържане под стража се подават в съд или друг компетентен орган на молещата договаряща страна.

Съдът или друг компетентен орган на замолената договаряща страна при разглеждането на жалбите на лицата, посочени в алинея втора на този член, се ограничава до проверка на спазването на разпоредбите на този договор.


Уведомяване за резултатите от производството по наказателното дело

Член 24

Договарящите страни взаимно се уведомяват за резултатите от производството по наказателното дело на екстрадираното лице. Въз основа на молба на замолената договаряща страна се изпраща и копие от окончателното решение по наказателното дело.


Транзитно преминаване

Член 25

Едната договаряща страна по молба на другата договаряща страна разрешава транзитно преминаване през територията си на лице, предадено на другата договаряща страна от трета държава. Разрешение за транзитно преминаване не е необходимо, ако се използва въздушен транспорт без междинно кацане на територията на договарящата страна, през която се осъществява транзитът.

Молбата за транзитно преминаване се съставя и изпраща на замолената договаряща страна по реда, регламентиран в молбата за екстрадиция.

Замолената договаряща страна разглежда молбата за транзитно преминаване във възможно най-кратък срок. Компетентните органи на договарящите страни във всеки конкретен случай съгласуват начина, маршрута и другите условия за транзита, включително условията за съпровождане на транспортираното лице и наличието на съответни документи.

По време на транзитното преминаване замолената договаряща страна обезпечава задържането на транспортираното лице под стража и оказва необходимата помощ на представителите на молещата договаряща страна, съпровождащи транспортираното лице.

В случай на непланирано кацане на въздухоплавателното средство договарящата страна, на чиято територия е извършено кацането, може въз основа на молба на представителите на другата договаряща страна, съпровождащи транспортираното лице, да го задържи под стража за 72 часа до получаване на молбата за транзитно преминаване, представена в съответствие с алинея първа на този член. Такава молба може да бъде предадена чрез електронни средства за предаване на данни.


Раздел IV.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Уреждане на спорове

Член 26

В случай на възникване на спорове между договарящите страни относно тълкуването или прилагането на този договор те ще се стремят да уредят разногласията чрез консултации и преговори. При необходимост договарящите страни могат да създадат съвместна комисия за наблюдение на прилагането на този договор и уреждане на възможни разногласия.


Отношение към други международни договори

Член 27

Разпоредбите на този договор не засягат правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от други международни договори, по които те са страни.


Внасяне на допълнения и изменения

Член 28

Договарящите страни по взаимно съгласие могат да правят допълнения и изменения в този договор с протоколи, които след влизането им в сила по реда, предвиден в чл. 29 от този договор, стават негова неразделна част.


Влизане в сила

Член 29

Този договор подлежи на ратификация и влиза в сила на тридесетия ден, следващ датата на размяна на ратификационните документи.


Срок на действие и денонсиране

Член 30

Този договор е безсрочен и прекратява действието си шест месеца след получаването от която и да е от договарящите страни на писмено предизвестие по дипломатически път за прекратяване на действието му.


Действие във времето

Член 31

Този договор се прилага и по отношение на деяния, извършени преди влизането му в сила.

Подписан в гр. Минск на 8 юли 2010 г. в два еднообразни екземпляра, всеки от които на български и руски език, като двата текста имат еднаква сила.


Промени настройката на бисквитките