Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 108 от 17.XII

КОНВЕНЦИЯ ЗА ИЗДАВАНЕ НА МНОГОЕЗИЧНИ ИЗВЛЕЧЕНИЯ ОТ АКТОВЕ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ, ПОДПИСАНА НА 8 СЕПТЕМВРИ 1976 Г. ВЪВ ВИЕНА (Ратифицирана със закон, приет от 42-то Народно събрание на 3 октомври 2013 г. - ДВ, бр. 91 от 2013 г. В сила за Ре..

 

КОНВЕНЦИЯ ЗА ИЗДАВАНЕ НА МНОГОЕЗИЧНИ ИЗВЛЕЧЕНИЯ ОТ АКТОВЕ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ, ПОДПИСАНА НА 8 СЕПТЕМВРИ 1976 Г. ВЪВ ВИЕНА
(Ратифицирана със закон, приет от 42-то Народно събрание на 3 октомври 2013 г. - ДВ, бр. 91 от 2013 г. В сила за Република България от 18 декември 2013 г.)

Издадена от Министерството на регионалното развитие

Обн. ДВ. бр.108 от 17 Декември 2013г.

Държавите, подписали тази Конвенция, в стремежа си да усъвършенстват правилата за издаване на многоезични извлечения от някои актове за гражданско състояние, по-специално на предназначените за използване в чужбина, се споразумяха за прилагане на следните разпоредби:


Член 1

Извлеченията от актове за гражданско състояние, свързани с раждане, брак или смърт, когато една заинтересована страна поиска или когато използването им изисква да бъдат преведени, се изготвят върху формуляри А, В и С съгласно приложението към тази Конвенция.

Във всяка от договарящите се страни тези извлечения се издават единствено на лицата, имащи право да получават пълни копия от оригиналите.


Член 2

Извлеченията се изготвят на база първоначалните вписвания и допълнителните отметки върху актовете.


Член 3

Всяка договаряща се държава може да допълва формулярите, приложени към тази Конвенция, с графи и символи, показващи други вписвания или отметки по акта, при условие че тези графи и символи предварително са одобрени от Общото събрание на Международната комисия по гражданско състояние.

При това всяка договаряща се държава може да добавя графа, предназначена за вписване на идентификационен номер.


Член 4

Всички вписвания във формулярите се правят с печатни букви от латинската азбука; освен това те могат да бъдат изписани с буквите на езика, на който е съставен актът, към който се отнасят.


Член 5

Датите се вписват с арабски цифри, посочващи последователно под символите Jo, Mo и An деня, месеца и годината. Денят и месецът се изписват с две цифри, годината - с четири цифри. Първите девет дни от месеца и първите девет месеца от годината се изписват с цифри от 01 до 09.

Името на всяко място, посочено в извлечението, е последвано от името на държавата, в която се намира това място, в случай че тя е различна от държавата - издател на извлечението.

Идентификационният номер е предшестван от името на държавата издател.

За посочване на пола се използват единствено следните символи: M = мъжки, F = женски.

За посочване на сключен брак, фактическа раздяла, развод, нищожност на брак, смърт на титуляря на акта за раждане, както и смърт на съпруга или съпругата се използват единствено следните символи: Mar = сключен брак; Sc = фактическа раздяла; Div = развод; A = нищожност на брака; D = смърт; Dm = смърт на съпруга; Df = смърт на съпругата. След тези символи се вписват датата и населеното място на събитието. Символът "Mar" е последван от фамилията и имената на съпруга(та).


Член 6

На лицевата страна на всяко извлечение непроменливият текст на формуляра, с изключение на символите, посочени в чл. 5 за отбелязване на датите, се отпечатва най-малко на два езика, един от които е официалният език или един от официалните езици на държавата издател и френски език.

Значението на символите трябва да бъде посочено най-малко на официалния език или един от официалните езици на съответната държава, която при подписването на тази Конвенция е членка на Международната комисия по гражданско състояние или е обвързана с Парижката конвенция от 27 септември 1956 г. за издаване на определени извлечения от актове за гражданско състояние, предназначени за чужбина, както и на английски език.

На обратната страна на всяко извлечение трябва да фигурират:

- позоваване на Конвенцията, написано на езиците, посочени в алинея втора на този член;

- превод на непроменливия текст на формуляра, написан на езиците, посочени в алинея втора на този член, в случай че тези езици не са използвани на лицевата страна;

- резюме на членове 3, 4,5 и 7 от Конвенцията, най-малко на езика на властите, издаващи извлечението.

При депозиране на своя акт за присъединяване към тази Конвенция всяка присъединяваща се държава предава на Швейцарския федерален съвет превод на официалния или официалните си езици на непроменливия текст на формулярите и на значението на символите.

Швейцарският федерален съвет предава този превод на договарящите се държави и на Генералния секретар на Международната комисия по гражданско състояние.

Всяка договаряща се държава има право да добави този превод към извлеченията, издавани от нейните власти.


Член 7

Ако съдържанието на акта не позволява попълването на определено поле или част от поле на извлечението, същото поле или част от поле се посочва като неизползваемо чрез зачертаване.


Член 8

Извлеченията носят датата на издаването, подписа и печата на органа, който ги е издал. Те имат същата стойност като извлеченията, издадени съгласно действащото законодателство в държавата издател.

Те се приемат без легализация или подобна формалност на територията на всяка от държавите, обвързани с тази Конвенция.


Член 9

При спазване на условията по международни договори, предвиждащи безплатно издаване на пълни преписи или извлечения от актове за гражданско състояние, извлеченията, издавани по силата на тази Конвенция, не могат да бъдат облагани с по-високи такси, отколкото извлеченията, издавани съгласно действащото вътрешно законодателство на държавата издател.


Член 10

Тази Конвенция не възпрепятства получаването на пълни преписи от актове за гражданско състояние, изготвени съгласно действащото вътрешно законодателство на държавата, в която тези актове са съставени или вписани.


Член 11

Всяка договаряща се държава може при подписване на нотификацията, предвидена в член 12, или при присъединяването си да заяви, че си запазва правото да не прилага тази Конвенция за извлечения от актове за раждане, отнасящи се до осиновени деца.


Член 12

Договарящите се държави изпращат на Швейцарския федерален съвет нотификация за успешно проведените процедури, необходими съгласно тяхната Конституция, за прилагане на тази Конвенция на тяхна територия.

Швейцарският федерален съвет уведомява договарящите се държави и Генералния секретар на Международната комисия по гражданско състояние за всяка нотификация, получена по силата на предходната алинея.


Член 13

Тази Конвенция влиза в сила на тридесетия ден след датата на внасянето на петата нотификация и ще действа от същия момент между петте държави, извършили тези процедури.

За всяка договаряща се държава, извършила по-късно процедурите, предвидени в предходния член, тази Конвенция ще действа считано от тридесетия ден след датата на внасянето на нейната нотификация.

Незабавно след влизането в сила на тази Конвенция правителството депозитар изпраща текста й на Секретаря на Организацията на обединените нации с цел регистрация и публикуването й съгласно член 102 от Устава на Организацията на обединените нации.


Член 14

Конвенцията, отнасяща се до издаването на някои извлечения от актове за гражданско състояние, предназначени за чужбина, подписана в Париж на 27 септември 1956 г., престава да се прилага между държавите, за които тази Конвенция е влязла в сила.


Член 15

Резервите, изразени по член 11, могат във всеки момент да бъдат изцяло или частично оттегляни. Оттеглянето се извършва чрез нотификация, отправена до Швейцарския федерален съвет.

Швейцарският федерален съвет уведомява договарящите се държави и Генералния секретар на Международната комисия по гражданско състояние за всяка нотификация, получена по силата на предходната алинея.


Член 16

Тази Конвенция се прилага по право върху цялата континентална територия на всяка договаряща се държава.

Всяка държава може при подписване, изпращане на нотификация, присъединяване или по-късно да заяви чрез нотификация, изпратена до Швейцарския федерален съвет, че разпоредбите на тази Конвенция ще бъдат прилагани върху една или повече нейни извънконтинентални територии, държави и територии, за които е поела международна отговорност. Швейцарският федерален съвет ще уведоми за тази нотификация всяка от договарящите се държави и Генералния секретар на Международната комисия по гражданско състояние. Разпоредбите на тази Конвенция стават приложими на посочената в нотификацията територия или територии на шестдесетия ден след датата на получаване на горната нотификация от Швейцарския федерален съвет.

Всяка държава, отправила заявление съгласно разпоредбите на алинея 2 на този член, може впоследствие да заяви във всеки момент чрез нотификация, отправена до Швейцарския федерален съвет, че тази Конвенция престава да бъде приложима в една или няколко държави или територии, посочени в нейното заявление.

Швейцарският федерален съвет ще уведоми за новата нотификация всяка от договарящите се държави, както и Генералния секретар на Международната комисия по гражданско състояние.

Конвенцията ще престане да се прилага в съответната територия на шестдесетия ден след датата, на която Швейцарският федерален съвет е получил упоменатата нотификация.


Член 17

Всяка държава може да се присъедини към тази Конвенция след влизането й в сила. Присъединителният акт се внася в Швейцарския федерален съвет. Последният уведомява всяка от договарящите се държави, както и Генералния секретар на Международната комисия по гражданско състояние, за всяко внасяне на акт за присъединяване. Конвенцията влиза в сила за присъединилата се държава на тридесетия ден след датата на внасяне на акта за присъединяване.


Член 18

Тази Конвенция остава в сила без ограничение в срока. Всяка от договарящите държави може да я денонсира по всяко време чрез нотификация, отправена писмено до Швейцарския федерален съвет, който уведомява останалите договарящи се държави и Генералния секретар на Международната комисия по гражданско състояние.

Възможността за денонсиране по горната алинея не може да бъде упражнена преди изтичането на срок от една година от датата, на която Конвенцията е влязла в сила в съответната държава.

Денонсирането ще влезе в действие в срок от шест месеца след датата, на която Швейцарският федерален съвет е получил нотификацията, предвидена в алинея първа на този член.

В потвърждение на което подписаните представители, редовно упълномощени за тази цел, подписаха тази Конвенция.

Изготвена във Виена на 8 септември 1976 г. в един екземпляр, който ще бъде внесен в архива на Швейцарския федерален съвет, а заверено копие ще бъде предадено по дипломатически път на всяка от договарящите се държави и на Генералния секретар на Международната комисия по гражданско състояние.


Териториален обхват на Конвенцията

При внасянето нотификацията за ратифициране на Конвенцията Посолството на Нидерландия в Берн уточни, че Конвенцията е приложима за Кралството в Европа.


Заявяване на резерви

При подписване на Конвенцията Конфедерация Швейцария заяви по силата на член 11, че си запазва правото да не прилага тази Конвенция при извлеченията от актове за раждане, отнасящи се до осиновени деца, при които роднинските връзки по произход са запазени.


Забележки:

На 20 юни 1990 г. Социалистическа федеративна република Югославия отправи до Федералния департамент на външните работи на Конфедерация Швейцария нотификация за ратифициране на Конвенцията (в сила за Югославия от 20 юли 1990 г.).

На 1 декември 1992 г. Министерството на външните работи на Република Словения внесе във Федералния департамент на външните работи на Конфедерация Швейцария инструмент за присъединяване към Конвенцията (в сила за Словения от 31 декември 1992 г.).

На 22 септември 1993 г. Република Хърватия внесе в Швейцарския федерален съвет инструмент за присъединяване към Конвенцията (в сила за Словения от 22 октомври 1993 г.).

На 15 април 1994 г. Бившата югославска република Македония внесе в Швейцарския федерален съвет заявление за правоприемство към Конвенцията. Бившата югославска република Македония е страна по Конвенцията от 8 септември 1991 г. - дата на независимостта й.

На 11 октомври 1995 г. Република Босна и Херцеговина внесе в Швейцарския федерален съвет заявление за правоприемство към Конвенцията. Република Босна и Херцеговина е страна по Конвенцията от 6 март 1992 г. - дата на независимостта й.


Формуляр А



Извлечение, издадено на основание на Конвенцията, подписана във Виена на 8 септември 1976 г.


*Съгласно членове 3, 4,5 и 7 от Конвенцията:

- Вписванията се правят с печатни букви от латинската азбука; освен това те могат да бъдат изписани с буквите на езика, на който е съставен актът, към който се отнасят.

- Датите се вписват с арабски цифри, посочващи последователно деня, месеца и годината. Денят и месецът се изписват с две цифри, годината с четири цифри. Първите девет дни от месеца и първите девет месеца от годината се изписват с цифри от 01 до 09.

- След името на всяко населено място се вписва името на държавата, в която се намира това място, в случай че тя е различна от държавата - издател на извлечението.

- След символите Mar, Sc, Div, A, D, Dm и Df се посочват дата и място на събитието. Освен това след символа Mar се изписват фамилията и имената на съпруга/та.

- Ако съдържанието на акта не позволява в извлечението да бъде попълнено дадено поле или част от него, същите се посочват като неизползваеми чрез зачертаване.

- Добавянето на допълнителни полета и символи подлежи на предварително одобрение от Международната комисия по гражданско състояние.


Формуляр B



Извлечение, издадено на основание на Конвенцията, подписана във Виена на 8 септември 1976 г.*


*Съгласно членове 3, 4, 5 и 7 от Конвенцията:

- Вписванията се правят с печатни букви от латинската азбука; освен това те могат да бъдат изписани с буквите на езика, на който е съставен актът, към който се отнасят.

- Датите се вписват с арабски цифри, посочващи последователно деня, месеца и годината. Денят и месецът се изписват с две цифри, годината с четири цифри. Първите девет дни от месеца и първите девет месеца от годината се изписват с цифри от 01 до 09.

- След името на всяко населено място се вписва името на държавата, в която се намира това място, в случай че тя е различна от държавата - издател на извлечението.

- След символите Mar, Sc, Div, A, D, Dm и Df се посочват дата и място на събитието. Освен това след символа Mar се изписват фамилията и имената на съпруга/ата.

- Ако съдържанието на акта не позволява в извлечението да бъде попълнено дадено поле или част от него, същите се посочват като неизползваеми чрез зачертаване.

- Добавянето на допълнителни полета и символи подлежи на предварително одобрение от Международната комисия по гражданско състояние.


Формуляр C



Извлечение, издадено на основание на Конвенцията, подписана във Виена на 8 септември 1976 г.*


* Съгласно членове 3, 4,5 и 7 от Конвенцията:

- Вписванията се правят с печатни букви от латинската азбука; освен това те могат да бъдат изписани с буквите на езика, на който е съставен актът, към който се отнасят.

- Датите се вписват с арабски цифри, посочващи последователно деня, месеца и годината. Денят и месецът се изписват с две цифри, годината с четири цифри. Първите девет дни от месеца и първите девет месеца от годината се изписват с цифри от 01 до 09.

- След името на всяко населено място се вписва името на държавата, в която се намира това място, в случай че тя е различна от държавата - издател на извлечението.

- След символите Mar, Sc, Div, A, D, Dm и Df се посочват дата и място на събитието. Освен това след символа Mar се изписват фамилията и имената на съпруга/ата.

- Ако съдържанието на акта не позволява в извлечението да бъде попълнено дадено поле или част от него, същите се посочват като неизползваеми чрез зачертаване.

- Добавянето на допълнителни полета и символи подлежи на предварително одобрение от Международната комисия по гражданско състояние.


ОБЯСНИТЕЛЕН ДОКЛАД

приет от Общото събрание във Франкфурт на 24 март 1976 г.


А. Общи положения

Конвенцията за издаването на някои извлечения от актове за гражданско състояние, предназначени за чужбина, подписана в Париж на 27 септември 1956 г., е в сила в девет държави - членки на Международната комисия по гражданско състояние.

Написани на седем езика, извлеченията, издавани по силата на тази Конвенция, се приемат в голям брой страни и вършат неоценима услуга както на емигрантите, така и на властите на приемащите страни. Независимо от това се явява необходимост от промени в Конвенцията поради, от една страна, присъединяването към Международната комисия по гражданско състояние на нови държави членки, присъединяването към Конвенцията на Югославия, което води до използването на нови езици, и от друга страна, поради нуждата от хармонизиране на формулярите с тези на международната домакинска книжка, въведена по силата на Конвенцията, подписана в Париж на 12 септември 1974 г.

Големият обем на предвидените изменения доведе до изготвяне на нова Конвенция, което е за предпочитане пред прилагането на процедурата за изменения, предвидена в член 12 от Конвенцията от 1956 г.

Б. Коментари по членовете

Членове 1 и 2

Тези членове се отнасят до предметите, уредени в член 1 от Конвенцията от 1956 г. Същата предвиждаше възможност - а не задължение - за издаване на многоезични извлечения, когато използването на извлечение, издадено на един-единствен език, налагаше превод. Новата Конвенция предвижда задължение за издаване на многоезично извлечение както в този случай, така и във всички случаи, когато една от страните го поиска. Това изменение съответства на интереса на страните, който не бива да бъде оставян на преценката на органа, създал акта.

Член 3

Този член съответства на алинея 2 от член 4 от Конвенцията от 1956 г.

При това той позволява във формулярите да се добавя, без предварително разрешение, идентификационен номер (вж. член 7, алинея 2 от Конвенцията от 1974 г.).

Новата Конвенция, за разлика от тази от 1956 г., не посочва списък на данните, които трябва да съдържат извлеченията. Този списък е вече излишен, тъй като моделите на извлеченията са приложени към Конвенцията.

Член 4

Този член се основава на разпоредбите на член 6, алинея 1 от Конвенцията от 1974 г.

Член 5

Начинът за записване на датите и използване на символите, предвиден в член 3 от Конвенцията от 1956 г., вече съответства на този, предвиден в член 7 от Конвенцията от 1974 г.

Алинеи 2 и 3 уточняват съответно начина за посочване на населените места и за вписване на идентификационните номера.

Член 6

Този член посочва езиците, които трябва да се използват за изготвяне на извлеченията.

На лицевата страна непроменливият текст на формулярите трябва да бъде отпечатан на най-малко два езика, между които официалният или един от официалните езици на държавата - издател на извлечението, и френски език (вж. Конвенцията от 1974 г., член 8). Значението на символите обаче трябва да бъде посочено на официалния език или един от официалните езици на държавата - членка на Международната комисия по гражданско състояние, или на държавата, обвързана с Конвенцията от 1956 г. В случай че дадена държава - например Югославия - има няколко езика, достатъчно е да се използва един от тези езици. Освен това трябва да се ползва и английският език поради твърде разпространената му употреба.

На обратната страна на извлечението трябва да фигурира най-напред позоваване на Конвенцията, написано на езиците, определени за посочване на значението на символите. След това трябва да фигурира непроменливият текст на формуляра, преведен на същите езици, с изключение на езиците, използвани на лицевата страна при отпечатване на формулярите. И накрая трябва да фигурира резюме от членове 3, 4,5 и 7 на Конвенцията, съдържащи правилата за изготвяне на извлечението. Предвид факта, че тези правила са предназначени за органа, издаващ извлечението, достатъчно е това резюме да бъде изготвено на езика на съответния орган. Не е забранено обаче да бъде изписано и на други езици.

Членове 7 - 10

Тези членове се основават на съответните разпоредби на Конвенциите от 1956 г. (членове 3, 5, 6 и 7) и 1974 г. (членове 10, 11 и 13). Докато член 6 от Конвенцията от 1956 г. предвиждаше за издаваните извлечения по същата Конвенция да се събират същите такси като извлеченията, издавани по действащото вътрешно законодателство на държавата издател, член 9 от тази Конвенция се задоволява да предпише извлеченията, издавани в съответствие с нея, да не бъдат подлагани на по-високо таксуване, отколкото предвиденото по вътрешното законодателство. Не бе възможно, поради изискванията на данъчното право в известен брой държави - членки на Международната комисия по гражданско състояние, да се предпише безплатно издаване на извлеченията по силата на тази Конвенция. При това обаче Международната комисия по гражданско състояние, отчитайки, че гражданското състояние е публична услуга, препоръчва безплатното издаване и желае във всички държави членки издаването на преписи или извлечения от актове, било по силата на Конвенцията, било по вътрешното право, да бъде освободено от всякакви данъчни тежести.

Член 11

Резервите, предвидени в този член, могат да бъдат изразени от държава, опасяваща се, че използването на формуляри A или C може да разкрие, че извлечението се отнася до осиновено дете. Тези резерви могат във всеки момент да бъдат изцяло или частично оттеглени (член 15).

Договаряща се държава може също да изрази тези резерви частично, например само за случаите на осиновени деца, при които роднинските връзки по произход са запазени.

Членове 12 - 18

Тези членове съдържат така наречените стилови клаузи, отнасящи се до ратифицирането на Конвенцията, влизането й в сила и срока й. За разлика от другите Конвенции на Международната комисия по гражданско състояние, които предвиждат влизането в сила след две ратификации, тази Конвенция гласи в член 13, че ще влезе в сила след пет ратификации. Тази разпоредба бе предвидена поради факта, че новата Конвенция е предназначена да замести подписаната през 1956 г., която понастоящем обвързва десет държави.

Конвенцията от 1956 г., освен в случай на денонсиране, ще остане в сила между две държави, обвързани от нея, дори ако едната от тях е ратифицирала втората Конвенция, независимо дали последната е влязла, или не е влязла в сила.

Тя обаче ще престане да действа между две държави, обвързани с нея, в случай че едната и другата са ратифицирали втората, стига последната да е влязла в сила след ратифицирането й от пет държави.

Новата Конвенция, както и тази от 1956 г., е отворена Конвенция, т.е. всяка държава, членуваща или не в Международната комисия по гражданско състояние, може да се присъедини към нея след влизането й в сила.


Промени настройката на бисквитките