Държавен вестник, брой 35 от 15.V

§ 1. Наименованието на наредбата се изменя така:

"Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради".

§ 2. Глава първа се изменя така:

"Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С наредбата се определят:

1. минималните изисквания за енергийна ефективност на жилищни сгради и на сгради за обществено обслужване и начините за изразяване на техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите;

2. методиката за изчисляване на показателите за разход на енергия и на енергийните характеристики на сградите;

3. граничните стойности на интегрирания енергиен показател "специфичен годишен разход на първична енергия" в kWh/m², определени със скалата на класовете на енергопотребление;

4. референтните стойности на коефициента на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи;

5. изискванията за влагоустойчивост, въздухопропускливост, водонепропускливост и слънцезащита през летния период;

6. техническите изисквания по отношение на ефективността на генераторите на топлина/студ в сградите, включително на децентрализираните системи за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници;

7. изискванията към инвестиционните проекти при оценката на разхода на енергия.

(2) Изискванията на наредбата се прилагат при:

1. проектиране, изпълнение и поддържане на нови жилищни сгради и на сгради за обществено обслужване, както и при реконструкция, обновяване, основен ремонт, преустройство, надстрояване и пристрояване на съществуващи жилищни и нежилищни сгради за обществено обслужване.

2. оценяване на съответствието на инвестиционните проекти на сградите по т. 1;

3. оценка на общия и специфичния годишен разход на енергия при извършване на обследване за енергийна ефективност на съществуващи сгради; оценката се извършва чрез комбинирано прилагане на определената с наредбата изчислителна методика и необходимите технически измервания в сградите.

(3) Наредбата не се прилага за:

1. сгради и културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство, доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийни характеристики би довело до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградата;

2. молитвени домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;

3. временни сгради с планирано време за използване до две години;

4. стопанските сгради на земеделски производители, използвани за селскостопанска дейност;

5. производствени сгради или части от сгради с производствено предназначение, за които няма изискване за поддържане на микроклимат с нормативно определени параметри;

6. жилищни сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно;

7. единични сгради с разгъната застроена площ до 50 кв. м;

8. текущ ремонт в сгради или в части от тях, както и при вътрешни преустройства на самостоятелни обекти или помещения в съществуващи сгради, при които не се извършват строителни и монтажни работи (СМР) по външните ограждащи конструкции и елементи, граничещи с външния въздух, и/или по системите за поддържане на микроклимата, и не се променят енергийни характеристики на сградите;

9. всички случаи на извършване на СМР, при които не се променят енергийни характеристики на сградите спрямо съществуващото им състояние.

(4) Списък на стандартите от приложното поле на наредбата е даден в т. 1 на приложение № 1.

(5) Основните означения и единици за измерване, използвани в наредбата, са съгласно приложение № 1, т. 2, а останалите означения са съгласно формулите, за които се отнасят.

Чл. 2. (1) Изискванията на наредбата се прилагат и за ограждащите елементи и ефективностите на системите за поддържане на микроклимата на производствени сгради, в които технологичният режим изисква целогодишно поддържане на микроклимат с нормативно определени параметри и/или при техни реконструкции, обновявания, основни ремонти, надстроявания и пристроявания, при които строителните и монтажните работи обхващат над 25 на сто от площта на външните ограждащи конструкции и елементи преди извършване на СМР в сградата.

(2) Енергийните характеристики и показателите за разход на енергия за сградите по ал. 1 се определят по реда на Наредба № РД-16-346 от 2009 г. за показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на промишлени системи, условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи (ДВ, бр. 28 от 2009 г.), като стойностите на коефициентите на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи не може да са по-големи от определените стойности по технологични изисквания за конкретния случай. Когато няма специфични технологични изисквания, стойностите на коефициентите на топлопреминаване не може да са по-големи от посочените стойности в таблици 1 и 2 на наредбата.

Чл. 3. (1) Сградите в зависимост от тяхното предназначение и местните климатични условия се планират, проектират, изпълняват и поддържат така, че:

1. да са разположени и ориентирани така, че да се постигнат оптимални топлинни печалби от слънчевото греене и да се предотвратява прегряването и възникването на неприемливи въздействия от вода, влага, растителни или животински вредители, както и други химически, физически или биологични въздействия;

2. да не представляват заплаха за хигиената или здравето на обитателите или на съседите и за опазването на околната среда и параметрите на микроклимата да не надвишават минималните изисквания за осигуряване на параметрите на вътрешната среда (комфорта): топлинна среда, осветеност, качество на въздуха, влага, шум;

3. количество енергия, необходимо при експлоатацията на отоплителните, климатичните и вентилационните инсталации да е минимално;

4. да са защитени с топлинна и шумоизолация, както и от неприемливи въздействия от вибрации в зависимост от тяхното предназначение, местоположение и климатични условия;

5. да са енергийно ефективни, като разходват възможно най-малко енергия по време на тяхното изграждане, експлоатация и разрушаване;

6. да са съобразени с възможностите за оползотворяване на слънчевата енергия и на енергията от други възобновяеми източници, когато това е технически осъществимо и икономически целесъобразно.

(2) При изчисляване на енергийните характеристики на сградите се спазват изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (ДВ, бр. 68 от 2005 г.) и на Наредба № РД-16-1058 от 2009 г. за показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите (ДВ, бр. 103 от 2009 г.).

(3) Нормативните параметри на микроклимата в сградите и правилата и изискванията при проектирането на системите за отопление, вентилация и климатизация на сградите са определени с Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия и в съответствие със специфичните изисквания на наредбите за проектиране на видовете сгради за обществено обслужване."

§ 3. Наименованията на глава втора и на раздел I се изменят така:

"Глава втора

ИЗРАЗЯВАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИТЕ. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ. НОРМИ И ПРАВИЛА ПРИ ОЦЕНКА НА ГОДИШНИЯ РАЗХОД НА ЕНЕРГИЯ В СГРАДИ

Раздел I

Начини на изразяване на техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите. Основни показатели за енергийна ефективност на сградите".

§ 4. Член 4 се изменя така:

"Чл. 4. (1) Техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите са изисквания за енергийна ефективност и се изразяват като:

1. интегриран показател (интегрирана енергийна характеристика на сградата) на сграда или топлинна зона в сграда, изразен в числови граници по скала на класовете на енергопотребление за съответното предназначение на сградите;

2. обобщен коефициент на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи на сградата - в случаите по ал. 5;

3. коефициенти на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи - в случаите по ал. 6.

(2) Интегриран показател за енергийна ефективност на сградите по чл. 1, ал. 2 е специфичният годишен разход на първична енергия в kWh/m² годишно или в kWh/m³ годишно за отопляване, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди, потребяващи енергия, на един квадратен метър от общата кондиционирана площ на сградата (А_конд.) или на един кубичен метър кондициониран обем (V_s). Интегрираният показател може да се комбинира със специфични изисквания към други показатели за разход на енергия на сградите.

(3) При изчисляване на специфичния годишен разход на първична енергия се включват най-малко:

1. ориентацията, размерите и формата на сградата;

2. характеристиките на сградните ограждащи конструкции, елементите и вътрешните пространства, в т.ч.:

а) топлинни и оптически характеристики, включително на вътрешните конструктивни елементи: топлинен капацитет, изолация, пасивно отопление, охлаждащи компоненти и топлинни мостове;

б) въздухопропускливост;

3. влагоустойчивостта и водонепропускливостта;

4. системите за отопление и гореща вода за битови нужди, включително изолационните характеристики;

5. климатичните инсталации;

6. системите за вентилация;

7. естественото осветление и осветителните инсталации;

8. пасивните слънчеви системи и слънчевата защита;

9. естествената вентилация;

10. системите за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници;

11. външните климатични условия, в т.ч. разположението и изложението на сградата и вътрешните климатични условия;

12. вътрешните енергийни товари.

(4) При изчисляване на интегрирания показател за енергийна ефективност на нови сгради се включват техническите характеристики на определения източник/източници на топлина и/или студ с проекта по част "Топлоснабдяване, вентилация и климатизация", а за сгради в експлоатация - най-малко сезонният коефициент на полезно действие на източника/източниците на топлина и/или студ, оценен в обследването за енергийна ефективност.

(5) Технически показател за енергийна ефективност е обобщеният коефициент на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи на сградата в следните случаи:

1. при реконструкция, обновяване, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради, при които СМР обхващат до 25 на сто включително от площта на външните ограждащи конструкции и елементи и се променят енергийни характеристики на граничещите с външен въздух сградни елементи;

2. при надстрояване и пристрояване на съществуваща сграда, при които ограждащите елементи на надстроената или пристроената част обхващат до 25 на сто включително от площта на ограждащите елементи на сградата преди надстрояването/пристрояването и се променят енергийни характеристики на граничещите с външен въздух сградни елементи;

3. на фаза идеен проект;

4. за производствени сгради по чл. 2, ал. 1;

5. за жилищни сгради с разгъната застроена площ до 250 m² включително, с изключение на случаите по чл. 16, ал. 1.

(6) Коефициентите на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи на сградата са технически показатели за енергийна ефективност при извършване на реконструкция, ремонт или преустройство на самостоятелни обекти или отделни помещения в тях, намиращи се в съществуващи сгради, когато спрямо съществуващото състояние на обектите/помещенията, които се реконструират/ремонтират/преустройват, се променят енергийните характеристики на сградните ограждащи конструкции и елементи на обектите/помещенията. Стойностите на коефициентите на топлопреминаване в тези случаи не може да са по-големи от определените стойности в таблици 1 и 2.

(7) Необходимите данни за изчисляване на продължителността на отоплителния период и за денградусите по населени места са съгласно картата и таблици 1 и 2 на приложение № 2."

§ 5. Член 5 се изменя така:

"Чл. 5. (1) Стойността на специфичния годишен разход на първична енергия на нови сгради се изчислява/оценява по методиката съгласно приложение № 3 въз основа на проектните данни и условия за сградата и параметрите на техническите системи, които се предвижда да бъдат изградени в сградата.

(2) Стойността на специфичния годишен разход на първична енергия в съществуващи сгради се изчислява в процеса на обследване за енергийна ефективност по реда на Закона за енергийна ефективност (ЗЕЕ). Изчисленията се извършват по методиката съгласно приложение № 3 при спазване изискванията на Наредба № 16-1594 от 2013 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 101 от 2013 г.).

(3) При обследването за енергийна ефективност на съществуваща сграда се изготвя технико-икономическа оценка на мерките за повишаване на енергийната ефективност на сградата, включително групиране/комбиниране на мерките в различни пакети. Оценката на инвестицията за енергоспестяване се извършва по съотношението "разходи-ползи", като за сградата се определя и икономически най-ефективният пакет от енергоспестяващи мерки за постигане на минимално изискващия се клас на енергопотребление. Икономическата оценка на енергоспестяващите мерки е съгласно приложение № 9."

§ 6. (В сила от 14.04.2015 г.) Членове 6, 7, 8 и 9 се изменят така:

" Чл. 6. (1) Съответствието с изискванията за енергийна ефективност на сградите се приема за изпълнено, когато стойността на интегрирания показател - специфичен годишен разход на първична енергия в kWh/m², съответства най-малко на следния клас на енергопотребление:

1. "B" - за нови сгради, които се въвеждат за първи път в експлоатация, и за съществуващи сгради, които са въведени в експлоатация след 1 февруари 2010 г.;

2. "С" - за съществуващи сгради, които са въведени в експлоатация до 1 февруари 2010 г. включително;

3. "А" - за сгради с близко до нулата потребление на енергия;

4. "А+" - за сгради, надвишаващи националните изисквания за сгради с близко до нулата потребление на енергия.

(2) Скалата на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради е определена в приложение № 10. Скалата на класовете на енергопотребление е разработена за отделни групи сгради в зависимост от тяхното предназначение в съответствие с БДС EN 15217 и с изискванията на методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 2012 г. за допълване на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите чрез създаване на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти (ОВ, L 81/18 от 21 март 2012 г.).

Чл. 7. (1) Когато отделни части/зони в една сграда имат различно предназначение и са функционално обвързани помежду си по отношение на основното предназначение на сградата, съответствието по чл. 6, ал. 1 се установява по скалата за категорията сгради, към която сградата принадлежи по предназначение, и се изчислява в съответствие с БДС EN 15217 по формулата:

където:

EP е общият специфичен годишен разход на първична енергия за цялата сграда;

k - броят на зоните с различно предназначение в сградата;

ЕP_i - общият специфичен годишен разход на първична енергия на зона i, kWh/m²;

A_конд,i - кондиционираната площ на зона i, m².

(2) Когато отделни части/зони от сграда със смесено предназначение са функционално необвързани помежду си, съответствието по чл. 6, ал. 1 се установява, както следва:

1. при наличие на топлинна зона с кондициониран обем не по-малък от 90 % от общия кондициониран обем на сградата - по скалата за категорията сгради, към която тази зона принадлежи по предназначение;

2. при наличие на повече от една топлинна зона с различно предназначение на зоните, при което не е изпълнено условието по т. 1 - за всяка зона независимо една от друга по съответстваща на предназначението й скала.

Чл. 8. Интегрираният показател за енергийна ефективност (kWh/m² годишна първична енергия) се определя при спазване на следните изисквания и условия:

1. среднообемната температура на вътрешния въздух се определя по формула 3.1 и 3.2 от приложение № 3 към наредбата с отчитане на нормативните стойности на температурата за зимен и летен режим;

2. относителната влажност на въздуха е до 70 % включително;

3. стойностите на климатичните фактори за климатичната зона, в която е разположена сградата, се отчитат по приложение № 2;

4. площта на външните ограждащи конструкции и елементи се определя по външните им размери в съответствие с БДС EN ISO 13789;

5. нетният обем на кондиционираното пространство (V) се определя по вътрешните му размери съгласно БДС EN ISO 13789;

6. брутният обем на кондициониранато пространство се определя по външните му размери съгласно БДС EN ISO 13789.

Чл. 9. (1) Интегрираният показател за енергийна ефективност се изчислява за:

1. единица от общата кондиционирана площ на сградата, определена по външните й размери;

2. единица от брутния кондициониран обем на сградата, определен по външните й размери.

(2) Когато няма други геометрични характеристики, при изчисленията се допуска следното:

1. отопляемата и/или охлажданата площ (Aот./охл.) на жилищни сгради със светла височина 2,60 m да се определя по формулата:

Aот./охл. = 0,32.V_s (2),

където V_s е брутният обем на отопляваното и/или охлажданото пространство;

2. нетният обем на жилищни и нежилищни сгради V да се определя по формулата:

V = 0,8.V_s (3);

3. за най-често срещаните случаи кондиционираната площ се определя, както следва:

а) при Аот. = Аохл. , Аконд. = Аот.,

където:

Аот. е площта на пода на отопляемия обем, m²;

Аохл. - площта на пода на охлаждания обем, m²;

Аконд. - площта на пода на кондиционирания обем, m²;

б) при Аот. ¹ Аохл. са възможни три типични случая, показани на фиг. б.1 - б.3, при които кондиционираната площ се определя:

"

§ 7. (В сила от 14.04.2015 г.) В чл. 10 се правят следните изменения:

1. Алинеи 1 - 4 се изменят така:

"(1) За определяне на интегрирания показател - специфичен годишен разход на първична енергия, се съставя енергиен баланс на сградата по методиката съгласно приложение № 3.

(2) За съставяне на енергийния баланс по ал. 1 коефициентите на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи (U, W/m²K) се изчисляват по методиката съгласно приложение № 3 и БДС EN ISO 6946, както следва:

1. през стени, граничещи с външния въздух, и през външни стени, граничещи със земята;

2. през прозорци и други прозрачни ограждащи елементи и през външни врати;

3. през покривни и подови конструкции, в т.ч. през тавански и подови плочи към неотоплявани пространства;

4. през подове, разположени непосредствено върху земята, над неотоплявани подземни етажи и подове, граничещи с външния въздух.

(3) В случаите, когато сградата е разделена на топлинни зони, енергийният баланс на зоната включва и топлинните потоци през разделящите ги ограждащи елементи, когато температурната разлика е равна или по-голяма от 5 °С.

(4) Референтните стойности на коефициента на топлопреминаване през основни видове ограждащи конструкции и елементи са определени в таблица 1."

2. В таблица 1:

а) в ред 1, колона 3 числото "0,35" се заменя с "0,28", а в колона 4 числото "0,44" се заменя с "0,35";

б) в ред 7, колона 3 числото "0,28" се заменя с "0,25", а в колона 4 числото "0,35" се заменя с "0,32";

в) в ред 9, колона 3 числото "0,28" се заменя с "0,25", а в колона 4 числото "0,35" се заменя с "0,32".

§ 8. Създава се чл. 10а:

"Чл. 10а. (1) Коефициентът на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции се изчислява чрез стойностите на топлофизичните характеристики на строителните продукти и елементи.

(2) За изчисляване на коефициента на топлопреминаване проектните стойности на коефициента на топлопроводност се определят в съответствие с БДС EN ISO 10456 "Строителни материали и продукти. Процедури за определяне на декларирани и проектни топлинни стойности".

(3) Проектните стойности на коефициента на топлопроводност може да се определят по:

1. декларирани стойности, обявени по реда на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.), както следва:

а) да е декларирана еквивалентността на условията при изпитването, при които са получени декларираните стойности, в съответствие с продуктовите хармонизирани стандарти;

б) измерванията да са проведени при условията на изпитване съгласно БДС EN ISO 10456, в т.ч. дебелина и плътност за идентификация на образеца за изпитване, препоръчителна температура на изпитването (10 °С или 23 °С), най-ниско съдържание на влага, изразено в масови части и достигнато чрез изсушаване на образеца, съдържание на влага в състояние на равновесие при температура 23 °С и относителна влажност на въздуха 50 %, възраст (стареене) на образеца;

2. измерени стойности (директно измерени или получени индиректно чрез използване на установено съответствие (корелация) с друг технически показател (например плътност); измерванията трябва да съответстват на условията на изпитване съгласно БДС EN ISO 10456, в т.ч. дебелина и плътност за идентификация на образеца за изпитване, препоръчителна температура на изпитването (10 °С или 23 °С), най-ниско съдържание на влага, изразено в масови части и достигнато чрез изсушаване на образеца, съдържание на влага в състояние на равновесие при температура 23 °С и относителна влажност на въздуха 50 %, възраст (стареене) на образеца; хигротермалните характеристики на строителните материали и продукти се определят съгласно БДС EN 12 572;

3. таблични (стандартизирани) стойности - типични стойности, които може да се отчитат от таблица 1 на информационно приложение № 4 или от други официални източници, когато в приложението няма конкретна информация за продукта; когато е даден набор от стойности в зависимост от плътността, може да се използва интерполация на стойностите.

(4) Когато условията, при които са получени декларираните стойности или при които са измерени стойностите на коефициента на топлопроводност, може да се считат за съответстващи на условията за предвидената употреба на топлоизолационните продукти и на продуктите за зидарии и те се основават на една и съща статистическа оценка с ниво на доверителност 90 %, тези стойности може да се прилагат директно като проектни стойности. Правилата и методите за оценка на l_90/90 са определени в съответните продуктови хармонизирани стандарти.

(5) Когато условията за определяне на декларираните/измерените стойности на коефициента на топлопроводност са различни от тези по ал. 4, стойностите се преобразуват в съответствие с т. 7 от БДС EN ISO 10456 и приложение № 4а.

(6) Проектните стойности на коефициента на топлопроводност се закръгляват към най-близката по-висока стойност в W/m.K, както следва:

1. l £ 0,08 - закръглено до най-близкото по-високо 0,001 [W/(m . K)];

2. 0,08 < l £ 0,20 - закръглено до най-близкото по-високо 0,005 [W/(m . K)];

3. 0,20 < l £ 2,0 - закръглено до най-близкото по-високо 0,01 [W/(m . K)];

4. 2,0 < l - закръглено до най-близкото по-високо 0,1 [W/(m . K)].

(7) Проектните стойности на коефициента на топлопроводност и числото на дифузионно съпротивление на водна пара за ефективните топлоизолационни продукти не може да надвишават стойностите на определените гранични нива на съществените им характеристики от националните приложения към съответните хармонизирани стандарти, когато такива са налични."

§ 9. (В сила от 14.04.2015 г.) В таблица 2 към чл. 12 се правят следните изменения:

1. В ред 1, колона 3 числото "1,7" се заменя с "1,4".

2. В ред 2, колона 3 числата "1,8/1,9" се заменят съответно с "1,6/1,8".

3. В ред 3, колона 3 числото "2,0" се заменя с "1,7".

4. В ред 4, колона 3 числата "1,9/2,2" се заменят съответно с "1,75/1,9".

§ 10. В чл. 13 ал. 2 се изменя така:

"(2) Стойностите по ал. 1 се отнасят за граничещите с външния въздух ограждащи елементи на сградите."

§ 11. Член 14 се изменя така:

"Чл. 14. При определяне на общия интегриран показател кратността на неорганизирания въздухообмен (n) на вътрешния с външния въздух се приема при нормализирани условия, като стойността е не по-голяма от 0,5 h^-1. При предвидени други условия кратността на въздухообмена се изчислява в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия."

§ 12. Член 15 се изменя така:

"Чл. 15. За сгради, за които се предвиждат системи за вентилация и климатизация или в които са изградени такива системи, оценката на годишния разход на енергия включва и ефекта от оползотворяване на топлината от отработения въздух (ефект от рекуперация на топлина). Средната сезонна стойност на температурния коефициент (n_r,min) на ефективност на съоръженията за рекупериране на топлината (рекуператори "въздух-въздух") на отработения въздух в системите за вентилация за режим на отопление не може да е по-малка от 70 %:

h _r,min ³ 70%."

§ 13. Член 16 се изменя така:

"Чл. 16. (1) Изискванията на наредбата за изчисляване на интегриран показател "специфичен годишен разход на първична енергия" се прилагат и за жилищни сгради с разгъната застроена площ до 250 m² включително в следните случаи:

1. когато в заданието за проектиране на нова жилищна сграда е предвидено да се определи специфичният годишен разход на първична енергия, съответстващ на минимално изискващия се клас на енергопотребление или съответстващ на изискванията за сграда с близко до нулата потребление на енергия, или на по-високи изисквания;

2. по желание на собственика на съществуваща жилищна сграда, за което той е възложил обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сградата по реда на Наредба № 16-1594 от 2013 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 101 от 2013 г.);

3. при финансиране на мерки за енергийна ефективност в съществуваща жилищна сграда чрез усвояване на публични средства или когато е изискване за усвояване на средства от друг финансов източник.

(2) Интегрираният показател по ал. 1 или обобщеният коефициент на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи, когато не са предвидени условията по ал. 1, т. 1, се отразява в сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата, определен с Наредба № РД-16-1594 от 2013 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради. Сертификатът за проектни енергийни характеристики за нови жилищни сгради с РЗП до 250 m² се издава в зависимост от техническия показател, по който се удостоверява съответствието с изискванията за енергийна ефективност.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1, при които със заданието за проектиране не е определен източник/източници на топлина и/или студ, първичната енергия се изчислява за електричество, като се отчита референтната стойност на коефициента за загуби при добив/производство и пренос на енергоресурси и енергии за този вид енергия."

§ 14. (В сила от 14.04.2015 г.) Създава се чл. 16а:

"Чл. 16а. Интегрираният показател за годишен разход на енергия има екологичен еквивалент на причинени емисии въглероден диоксид (СО₂). Екологичният еквивалент се определя по потребна енергия по формулата:

където:

Е_cР е количеството емисии СО₂, t;

Q_i - количеството на i-тия вид енергиен ресурс/енергия в годишния разход на енергия, kWh;

f_i - коефициент на екологичен еквивалент на i-тия вид енергиен ресурс/енергия, g/kWh) съгласно приложение № 3;

m - броят на използваните видове енергийни ресурси/енергия."

§ 15. Член 25 се изменя така:

"Чл. 25. (1) Част "Енергийна ефективност" се разработва като самостоятелна част на инвестиционния проект в следните случаи:

1. за нови сгради, включително за нови жилищни сгради по чл. 16, ал. 1, т. 1;

2. при обновяване и/или основен ремонт на съществуващи сгради, при които строителните и монтажните работи обхващат над 25 на сто от площта на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата и се променят енергийни характеристики на ограждащите елементи и/или енергийни характеристики на системите за поддържане на микроклимата в сградата;

3. при реконструкция, преустройство, надстрояване или пристрояване на съществуваща сграда, при които ограждащите елементи на реконструираната, преустроената, надстроената или пристроената част обхващат над 25 на сто от ограждащите елементи на сградата спрямо съществуващото й състояние и се променят енергийни характеристики на сградата.

(2) За сградите по ал. 1, т. 1, без тези по чл. 16, ал. 1, т. 1, се възлага и проектира система за отопление и/или охлаждане, а по т. 2 и 3 и по чл. 16, ал. 1, т. 1 - когато това е предвидено със заданието за проектиране.

(3) Проектите на системите по ал. 2 за сградите от обхвата на тази наредба се разработват при спазване изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, на ЗЕЕ и на Закона за енергията от възобновяеми източници. За оптимизиране на годишния разход на енергия при съвместното функциониране на системите за отопление/охлаждане/вентилация проектите на тези системи се изработват въз основа на изчисленията за годишен разход на енергия и енергийния баланс на сградата в част "Енергийна ефективност".

(4) В случаите по чл. 4, ал. 5 и 6 не се възлага, съответно не се разработва, самостоятелна част "Енергийна ефективност" на инвестиционния проект. Изчисленията на техническите показатели за енергийна ефективност по чл. 4, ал. 5 и 6 се изготвят от проектант по част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация" и се прилагат към тази проектна част (когато тя е предвидена със заданието за проектиране) или към част "Архитектурна"."

§ 16. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите "енергийните паспорти на сградите, както и при сертифициране на сградите по ЗЕЕ" се заменят със "сертификати за проектни енергийни характеристики на сгради/сертификати за енергийни характеристики на сгради в експлоатация съгласно Наредба № 16-1594 от 2013 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради", а думите "показателят за разход на енергия по чл. 4" се заменят с "интегрираният показател".

2. Алинея 3 се изменя така:

"(3) По желание на възложителя/собственика на сградата на фаза идеен проект част "Енергийна ефективност" може да се изготви и с пълен обхват на изчисленията съгласно приложение № 3 за определяне на общия и специфичния годишен разход на енергия, както и за определяне на класа на енергопотребление на сградата. В този случай класът на енергопотребление на идейна фаза е прогнозен и не може да послужи за издаване на проектен сертификат за енергийни характеристики по реда на ЗЕЕ."

3. Създава се ал. 4:

"(4) Идейният проект по ал. 2 може да послужи за разработване на технически и работен проект на сградата в следните случаи:

1. в случаите по ал. 2, когато обобщеният коефициент на топлопреминаване е не по-голям от обобщения коефициент на топлопреминаване на конкретната сграда, изчислен по формула (6), но със стойностите на коефициентите в таблици 1 и 2;

2. в случаите по ал. 3, когато класът на енергопотребление отговаря на минималното изискване за нови сгради от скалата за съответния тип."

§ 17. Член 27 се изменя така:

"Чл. 27. (1) Част "Енергийна ефективност" съдържа:

1. на фаза идеен проект:

а) описание на сградата, включващо предназначение, местонахождение, ориентация, а когато те са известни - и отопляема/охлаждана площ и обем на сградата, както и характерни зони с режимите им на обитаване;

б) данни за характерни параметри на външния въздух и параметри на вътрешния климат в зависимост от категорията на топлинната среда и режимите на обитаване на сградата;

в) схеми на най-характерните ограждащи конструкции и елементи с информация за топлофизичните характеристики, представящи структурите на плътните и прозрачните елементи на конструкцията на сградата;

г) изчисления по чл. 25а, ал. 2 и/или по ал. 3, когато е приложимо;

д) оценка на потенциала на възможните енергийните източници в сградата, в т.ч. възобновяеми;

е) заключение за съответствие с нормите за енергийна ефективност съгласно наредбата и за нормативната допустимост за разработване на инвестиционния проект на следващи фази въз основа на идеен проект в контекста на изискванията за енергийна ефективност;

2. на фаза технически и работен проект:

а) описание на сградата, включващо предназначение, местонахождение, ориентация, режими на обитаване, общи геометрични характеристики, в т.ч. отопляема/охлаждана площ и обем на сградата, геометрични и топлофизични характеристики на ограждащите конструкции, систематизирани по видове и по небесна ориентация;

б) данни за характерни параметри на външния въздух и параметри на вътрешния климат в зависимост от категорията на топлинната среда и режимите на обитаване на сградата;

в) зони на сградата (отоплявани и/или охлаждани) с режимите им на обитаване, определени по критериите в т. 3.1.2.1 на приложение № 3;

г) проектно допускане/условия за среднопретеглен брой на обитателите (в т.ч. и потенциалните посетители), определен като едновременно дневно присъствие;

д) систематизирано описание на източниците на топлинни печалби в сградата/зоните по функционални групи и заложените за тях проектни условия за режими на работа и едновременни мощности;

е) съставяне на енергиен баланс на сградата по системи, разходващи енергия (отопление, вентилация, охлаждане, осветление, горещо водоснабдяване, уреди);

ж) оценка на потенциала и на ефективността на избраните енергийни източници за сградата, в т.ч. възобновяеми; при проектиране на нови сгради възобновяемите източници на енергия се анализират за доказване на техническите възможности за използването им в сградата и за икономическата целесъобразност на инвестиция в този вид източници;

з) изчисляване на специфичния годишен разход на енергия по потребна и по първична енергия; представяне на разхода на потребна енергия по компоненти на топлинния и енергиен баланс; определяне на класа на енергопотребление на сградата по първична енергия и доказване изпълнението на нормативното изискване за съответната сграда по приложимата скала на енергопотребление.

(2) При изготвяне на инвестиционни проекти за нови сгради възможностите за използване на енергията от възобновяеми източници се анализират в част "Енергийна ефективност", а за съществуващи сгради - в обследването за енергийна ефективност."

§ 18. Член 27а се изменя така:

"Чл. 27а. (1) Оценката за съответствие на инвестиционен проект на сграда с изискването за енергийна ефективност по чл. 169, ал. 1, т. 6 ЗУТ е систематична проверка за съответствие на изчисленията в част "Енергийна ефективност" с приложимите изисквания на нормативните актове за енергийна ефективност и с техническите спецификации.

(2) Оценката за съответствие по ал. 1 включва:

1. проверка на обхвата, съдържанието и съответствието на направените изчисления в част "Енергийна ефективност";

2. постигнатата съгласуваност между проектните части по отношение на техническите параметри, влияещи върху разхода на енергия в сградата и неговото оптимизиране;

3. наличието в част "Енергийна ефективност" на всички параметри, изискващи се за издаването на сертификат за проектни енергийни характеристики преди въвеждането на сградата в експлоатация.

(3) Идейните проекти, както и проектите, за които не се изисква разработване на самостоятелна част "Енергийна ефективност", не подлежат на оценка за съответствие с изискването за енергийна ефективност.

(4) Проектите на сградите се оценяват за съответствие с изискването за енергийна ефективност на фаза технически или работен проект, когато имат изготвена самостоятелна част "Енергийна ефективност". Оценката за съответствие се оформя във вид на самостоятелен доклад, който се подпечатва с печата на юридическото лице, изпълнител на оценката, и се подписва от управителя и от консултантите по енергийна ефективност в състава на изпълнителя, които са извършили оценката."

§ 19. (В сила от 14.04.2015 г.) Създават се чл. 29 - 35:

" Чл. 29. Параметрите на системите за оползотворяване на слънчева енергия за битово горещо водоснабдяване се определят по метода съгласно приложение № 11.

Чл. 30. Когато генераторът на топлина или студ (в системите за отопление, охлаждане и вентилация, както и при загряване на вода за битови нужди) е термопомпа, при определяне на брутната потребна енергия като коефициент на полезно действие се използва сезонният коефициент на трансформация на термопомпата.

Чл. 31. За да се счита произведената енергия от термопомпи за енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия, минималната стойност на средната сезонна ефективност на термопомпите с електрически задвижвани компресори в режим на "отопление" е не по-малка от SPF_min = 3,5.

Чл. 32. В случаите, когато термопомпите използват термична енергия (директно или от изгаряне на горива), за да се счита произведената енергия от тях за енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия, минималната стойност на средната сезонна ефективност на термопомпата не може да е по-малка от SPF_min = 1,15.

Чл. 33. Стойностите по чл. 31 и 32 са предпоставка за нормативна осигуреност на висока ефективност на топло- и студоснабдяването с оптимални разходи за енергия при използване на термопомпите като източници на топлина/студ съгласно изискванията на Директива 2010/31/ЕС.

Чл. 34. За изчисляване на стойностите на коефициента на трансформация (SСОР) се отчита потреблението на енергия на циркулационните помпи в комплектовката на термопомпите в съответствие с делегиран Регламент (ЕО) № 641 от 2009 г. на Комисията за прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на безсалникови автономни циркулационни помпи и безсалникови вградени в продукти циркулационни помпи, както и БДС EN 14511. За абсорбционни термопомпи методиката е в съответствие с БДС EN 12309-2.

Чл. 35. За изчисляване на интегрирания показател се отчитат изискванията към коефициента на полезно действие на котли, вкл. кондензни, както и котли, изгарящи биомаса при номинален и при частичен товар, дадени в таблица 3.

Таблица 3

§ 20. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. Точки 4, 5 и 6 се изменят така:

"4. "Нетна енергия" е енергията, която трябва да се внесе или отнеме от кондиционирания обем, за да се осигурят нормативните параметри на вътрешния микроклимат.

5. "Потребна енергия" е количеството енергия, което трябва да се достави до сградата и чрез техническите системи в нея да осигури нормативните параметри на микроклимата.

6. "Първична енергия" е количеството енергия, която не е била обект на процес на превръщане и/или преобразуване. Първичната енергия за определяне на класа на енергопотребление на сграда не включва енергията от възобновяеми източници."

2. В т. 20 думите "Основен ремонт" се заменят с "Основен ремонт по смисъла на ЗЕЕ".

3. Създават се т. 25 - 31:

"25. "Категории на сгради" са групи сгради, които са разграничени в по-голяма степен по размер, възраст, строителни продукти, модел на ползване, климатична зона или други критерии, отколкото определените в параграф 5 на приложение I към Директива 2010/31/ЕС.

26. "Енергийна ефективност в сгради" е осигуряването и поддържането на нормативните параметри на микроклимата в сградите с минимални финансови разходи за енергия.

27. "Енергия от възобновяеми източници" е енергията от възобновяеми неизкопаеми източници: вятърна енергия, слънчева енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух - аеротермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва - геотермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води - хидротермална енергия, океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, газ от възобновяеми източници, сметищен газ и газ от пречиствателни инсталации за отпадни води.

28. "Кондициониран обем" е обемът от сградата, за който са определени нормативни изисквания за параметрите или за част от параметрите на микроклимата (температура, подвижност на въздуха, относителна влажност, чистота на въздуха (количество пресен въздух), осветеност и ниво на шума.

29. "Кондиционирана" площ е площта на пода на кондиционирания обем.

30. "Топлинна зона" е обособена част от сграда, която включва пространства от сградата с еднакво функционално предназначение, топло- и/или студоснабдяване от една система, еднакъв режим на обитаване, еднаква небесна ориентация на външните ограждащи елементи (за случаите, когато се изисква охлаждане) и специфични изисквания за осигуряване на еднакви параметри на микроклимата в режим на отопление и охлаждане, при които температурната разлика между пространствата в един режим е по-малка от 4К.

31. "Сграда с близко до нулата потребление на енергия" е сграда, която отговаря едновременно на следните условия:

а) енергопотреблението на сградата, определено като първична енергия, отговаря на клас А от скалата на класовете на енергопотребление за съответния тип сгради;

б) не по-малко от 55 % от потребната (доставената) енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди и осветление е енергия от възобновяеми източници, разположени на място на ниво сграда или в близост до сградата."

4. В § 2 думата "изискванията" се заменя с "разпоредби".

§ 21. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В § 3 думите "чл. 169, ал. 1, т. 7 ЗУТ" се заменят с "чл. 169, ал. 1, т. 6 ЗУТ и чл. 15, ал. 4 ЗЕЕ".

2. Създава се § 7:

"§ 7. (1) Националните минимални изисквания към енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти се определят и сравняват по отношение на равнищата на оптималните разходи в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 2012 г.

(2) Резултатите и входящите данни и допускания, използвани за изчисленията по ал. 1, се предоставят с доклад до Европейската комисия на редовни интервали, които са не по-дълги от пет години.

(3) Когато резултатите по ал. 1 показват, че действащите минимални изисквания за енергийните характеристики съответстват на значително по-ниска енергийна ефективност в сравнение с равнищата на оптималните разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики, разликите се обосновават писмено в доклада по ал. 2. В случаите, когато тази разлика не може да бъде обоснована, докладът се придружава от план, в който се описват подходящите мерки за значителното й намаляване до следващото преразглеждане на минималните изисквания за енергийните характеристики."

§ 22. (В сила от 14.04.2015 г.) В приложение № 3 към чл. 5 "Методика за изчисляване на показателите за разход на енергия и на енергийните характеристики на сгради" се правят следните изменения:

1. Точка 3.1. "Общи положения" се изменя така:

"3.1. Общи положения

Изчисляването на разхода на енергия се основава на енергиен баланс на сградата като интегрирана система за период от време един месец. Такъв подход налага съвместяване на нестационарни и стационарни компоненти на енергийните потоци по целия тракт - от енергообмена в отопляваното и/или охлажданото пространство през системата за пренос и разпределение до генератора/преобразувателя на енергия. Това налага въвеждане на някои специфични определения, с които да се дефинират междинни граници на енергийния баланс.

Необходимата в границите на отопляваното или охлажданото пространство енергия за поддържане на параметрите на микроклимата се нарича "нетна енергия".

Когато към тази енергия се добавят загубите за преобразуване, пренос и разпределение, които се реализират в техническите системи на сградата, както и енергията за транспортиране на топлоносителите/студоносителите в тези системи (енергията за помпи и вентилатори), се получава енергията, която трябва да се достави до границите на сградата. Това е брутната потребна енергия за сградата.

Брутната потребна енергия за сградата има еквивалентна стойност на т. нар. "първична енергия". Това е количеството енергия, получено като сума от доставената енергия и загубите от производството, преноса и разпределението до сградата, т.е. еквивалентното количество енергия, която не е била обект на процес на превръщане и/или преобразуване."

2. Точка 3.1.2 се изменя така:

"3.1.2. Топлинно зониране на сградата се налага в случаите, когато в отопляемия/охлаждания обем на сградата има пространства с различно функционално предназначение, различен режим на обитаване и различни параметри на микроклимата, топло-/студоснабдяване на пространствата от различни технически системи.

3.1.2.1. Критерии за определяне на топлинна зона

Една топлинна зона включва пространства, които имат:

а) еднакво функционално предназначение;

б) еднакъв режим на обитаване;

в) еднаква небесна ориентация на външните ограждащи елементи (за случаите, когато се изисква охлаждане);

г) изискване за осигуряване на еднакви параметри на микроклимата в режим на отопление и охлаждане, при които температурната разлика между пространствата в един режим е по-малка от 4К;

д) топло- и/или студоснабдяване от една система.

3.1.2.2. Когато условията по т. 3.1.2.1 не може да се изпълнят, е необходимо да се извърши "топлинно куплиране" на съседните зони, т.е. отчитане на топлообмена между зоните. Необходимите параметри за топлинното куплиране са: коефициентът на топлопреминаване през вътрешния граничен ограждащ елемент, площта на този елемент, температурите в двете съседни зони и въздухообменът между тях.

3.1.2.3. При топлинно зониране на сградата се прилагат следните правила:

а) отопляемата/охлажданата площ на зоната е разгънатата площ на пода на зоната, определена по външни размери откъм страната на ограждащите елементи, граничещи с външния въздух, и по оста на симетрия на вътрешните вертикални гранични ограждащи елементи;

б) площта на вътрешните вертикални гранични ограждащи елементи се определя по вътрешни размери;

в) за периода на отопляване средната температура в зоната (q_i,H) се определя по формулата:

където:

q _i,s,Hе температурата на въздуха в отопляваното пространство s, °С;

V_s - обемът на отопляваното пространство s, определен по външни размери, m³.

За периода на охлаждане средната температура (q_i,C) се определя по формулата:

където:

q _i,s,C е проектната температура на въздуха в охлажданото пространство s, °С;

V_s - обемът на охлажданото пространство s, определен по външни размери, m³."

3. В т. 3.3. "Първична енергия" таблица 1 се изменя така:

"

§ 23. В приложение № 4 се правят следните изменения:

1. Заглавието на приложение № 4 се изменя така: "Информационно приложение № 4 към чл. 10а, ал. 3, т. 3".

2. В таблица 1 т. 10 "Ефективни топлоизолационни материали и продукти" се заличава.

3. Забележката под таблица 1: "стойностите на коефициента на топлопроводност се отчитат от колона 5 на табл. 1 или се вземат от техническите спецификации на производителя" се заличава.

§ 24. Създава се приложение № 4а:

"Приложение № 4а към чл. 10а, ал. 5

Преобразуване на съществуващи стойности на коефициента на топлопроводност

1. Основни принципи за преобразуване на съществуващи стойности на коефициента на топлопроводност.

1.1. Общи положения.

В случаите, когато условията на експлоатация се различават от тези, при които са измерени стойностите на коефициента на топлопроводност (декларирани или измерени), е необходимо преизчисляване, което се извършва по следната зависимост:

l ₂ = l₁.F_T.F _m.F_a (1),

където:

l ₂ е стойността на коефициента на топлопроводност при експлоатационни условия;

l ₁ - стойността на декларирания/измерения коефициент на топлопроводност;

F_T - фактор за температура;

F_m - фактор за влажност;

F_a - фактор за стареене (когато не е включен в декларираната/измерената стойност).

1.2. Преобразуване за температура.

Факторът F_T за температура се определя, както следва:

където:

f_T e коефициентът на преобразуване за температура;

T₁ - температурата при първата система от условия;

Т₂ - температурата при втората система от условия.

1.3. Преобразуване за влага.

Факторът за преобразуване за влага F_m се определя, както следва:

a) преобразуване за съдържанието на влага по маса:

където:

f_u е коефициентът на преобразуване за съдържание на влага по маса;

u₁ - съдържанието на влага по маса при първата система от условия;

u₂ - съдържанието на влага по маса при втората система от условия;

б) преобразуване на съдържанието на влага по обем:

където:

f_y е коефициентът на преобразуване за съдържание на влага по обем;

y ₁ - съдържанието на влага по обем при първата система от условия;

y ₂ - съдържанието на влага по обем при втората система от условия.

1.4. Преобразуване за стареене.

Стареенето зависи от вида на материала, облицовките, структурата, набъбващите вещества, температурата и дебелината на материала. За даден материал ефектът на стареене може да бъде получен от теоретични модели, обосновани с експериментални данни. Няма установени правила за връзка между стареенето във времето на даден материал.

Не е необходимо преобразуване за стареене, когато ефектът от стареенето е отчетен при измерената стойност на топлопроводността.

2. Коефициенти на преобразуване за температура.

За стойностите на коефициентите на топлопроводност между тези, дадени в таблици от 2.1 до 2.15, се използва линейна интерполация.

Когато не е предписано друго, коефициентите на преобразуване се прилагат както за произведени в заводски условия продукти, така и за материалите, от които са получени.

Стойностите на коефициента на топлопроводност са дадени само за идентификация на параметрите и не са предназначени за други цели. Стойностите в таблици от 2.1 до 2.15 са валидни за средни температури между 0 °С и + 30 °С.

3. Коефициенти на преобразуване за влага. Таблица 3.1.

§ 25. Създава се приложениe № 9:

"Приложение № 9 към чл. 5, ал. 3

Изчисляване на икономическата ефективност и ефикасност за жизнения цикъл на технически решения за съхранение на енергията в сгради

1. Оценката за икономическа ефективност и ефикасност на технически решения за съхранение на енергия в сгради представлява последователност от изчисляване на следните основни показатели:

1.1. Разходи за разработване, въвеждане в експлоатация и експлоатация на техническото решение през жизнения му цикъл.

1.2. Приходи от експлоатацията на техническото решение.

1.3. Прост срок на откупуване на инвестициите.

1.4. Срок на изплащане на инвестициите.

1.5. Нетна настояща стойност.

1.6. Вътрешна норма на възвръщаемост.

1.7. Индекс на нетната настояща стойност.

2. Разходите за разработване, въвеждане в експлоатация и експлоатация на техническото решение през жизнения му цикъл включват:

2.1. Разходи до началото на експлоатационния период (I₀):

а) разходи за проектиране;

б) разходи за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект;

в) разходи за издаване на разрешение за строеж;

г) разходи за закупуване, доставка, монтаж/изграждане, пуск и настройка на оборудването;

д) разходи за въвеждане в експлоатация.

2.2. Експлоатационни разходи:

а) разходи за енергия;

б) други експлоатационни разходи:

- за материали;

- за поддръжка.

3. Нетните приходи от експлоатацията на техническото решение се изчисляват по формулата:

където:

B са нетните годишни приходи, лв./годишно;

S_i е спестената енергия с i-тия енергоносител за една година, kWh/годишно;

Е_i - цената на i-тия eнергоносител, лв./kWh;

DO&M - промяната в разходите за експлоатация и поддръжка (+ или -) в резултат на въвеждането в експлоатация на техническото решение, лв./годишно.

4. Срок на откупуване (РВ).

При равни спестявания през годините на жизнения цикъл срокът на откупуване (РВ) се изчислява по формулата:

където:

I₀ са разходите до началото на експлоатационния период, лв.;

B - нетните годишни спестявания, лв./годишно.

5. Нетната настояща стойност (NPV) се изчислява по формулата:

където:

r е реалният лихвен процент, %; изчислява се по формулата:

n_r - номиналният лихвен процент, %;

b - годишната инфлация, %;

B_i са нетните приходи за i-тата година от жизнения цикъл, лв./годишно;

n - жизненият цикъл на техническото решение, години;

I₀ - разходите до началото на експлоатационния период, лв.

Проектът е рентабилен, ако NPV > 0.

Ако нетните приходи са еднакви през годините на жизнения цикъл, т.е. ако B₁=B₂=B₃=....=B_n, горната формула се опростява до вида:

6. Коефициентът на нетна сегашна стойност (NPVQ) се изчислява по формулата:

7. Срок на изплащане (РО) и вътрешна норма на възвращаемост (IRR).

Срокът на изплащане представлява реалното време, което е необходимо за възвръщане на инвестицията, т.е. времето, което е необходимо нетната сегашна стойност да стане равна на 0 (NPV=0), като се отчита реалният лихвен процент:

Вътрешната норма на възвръщаемост IRR е онази стойност на реалния лихвен процент, при която NPV = 0."

§ 26. (В сила от 14.04.2015 г.) Създава се приложение № 10

" Приложение № 10 към чл. 6, ал. 3

Скала на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради

Скалата на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради е, както следва:

1. Жилищни сгради*

*Скалата за жилищни сгради се прилага и за общежития.

2. Сгради за обществено обслужване:

а) сгради за административно обслужване

б) сгради за образование и наука

б.1) училища

б.2) университети

б.3) детски градини

в) лечебни заведения

г) сгради за обществено обслужване в областта на хотелиерството

д) сгради в областта на търговията

е) сгради за спорт

ж) сгради в областта на културата и изкуството

"

§ 27. Създава се приложениe № 11:

"Приложение № 11 към чл. 29

Метод

за изчисляване на количеството топлина от преобразуване на слънчевата енергия при загряване на вода за битови нужди

1. Енергийният баланс на системата за загряване на вода чрез слънчева енергия за период от време един месец може да се запише в следния вид:

Q_u – Q_w + E = 0 (11.1),

където:

Q_u е количеството топлина от преобразуване на слънчевата енергия в системата за загряване на вода, kWh;

Q_w - потребната енергия за загряване на водата, kWh;

E - количеството енергия, получено от допълнителния източник, kWh.

2. Дялът от потребната енергия за загряване на водата, който се покрива от слънчевата енергия, се формулира като:

3. Дялът f от потребната енергия се изчислява като функция на параметрите на системата по зависимостта:

f = 1,029.Y - 0,065.X - 0,245.Y² + 0,0018.X² + 0,0215.Y ³ (11.3)

при 0 < Y < 3 и 0 < X < 18,

в която:

A е площта на слънчевите колектори, m²;

F_R е коефициент на ефективно отвеждане на топлината от колектора;

F^'_R - коефициент на ефективно отвеждане на топлината от колектора, отчитащ и влиянието на междинния топлообменник в колекторния кръг;

U_L - коефициент на пълните топлинни загуби на колектора, W/m²K;

- брой на секундите в месеца;

= 100° С - базисната температура;

- средната месечна температура на външния въздух, °С;

- средната месечна приведена поглъщателна способност на колекторите;

- средната месечна приведена поглъщателна способност на колекторите при перпендикулярно лъчение върху повърхността им;

- средномесечната дневна сумарна слънчева радиация върху наклонената повърхност на колекторите, J/m²;

N - броят на дните в месеца;

Q_w - месечният топлинен товар на системата, J.

4. В случаите, когато акумулиращият съд в системата има обем, различен от 75 l/(m² колекторна площ), безразмерният комплекс Х се коригира по зависимостта:

където: V_s е обемът на акумулатора, m³.

5. Когато в системата няма междинен топлообменник в колекторния кръг, стойността на отношението F_R /F_R=1, а когато има такъв, системата се изчислява по зависимостта:

където:

е топлинният капацитет на масовия дебит на флуида през контура на слънчевите колектори, W/K;

- e - ефективността на междинния топлообменен апарат;

- по-малкият топлинен капацитет на масовия дебит на флуидите, циркулиращи през топлообменника, W/K.

6. В случаите, когато колекторът е ориентиран на юг и ъгълът на наклона на колектора е в границите:

където j е географската ширина,

с достатъчна точност може да се приеме, че:

- за колектори с еднослойно прозрачно покритие

- за колектори с двуслойно прозрачно покритие

за зимата и за лятото.

7. Средната месечна дневна слънчева радиация върху наклонена повърхност се определя по зависимостта:

където:

е проекционен коефициент;

- средномесечната дневна сумарна слънчева радиация върху хоризонтална повърхност, J/m² (ден); отчита се от таблица 1.

8. Проекционният коефициент

се определя по зависимостта:

където:

е средномесечната дневна дифузна радиация върху хоризонтална повърхност, J/m²;

- отношението на средномесечната директна слънчева радиация върху наклонената и хоризонтална повърхност;

b - ъгълът на наклона на разглежданата повърхност, ^o ;

r - коефициент на отражение на околната среда.

9. Отношението

се изчислява по зависимостта:

където:

е факторът на облачността; отчита се от таблица 1.

10. Коефициентът

се изчислява по формулата:

където:

b е ъгълът на наклона на разглежданата повърхност, ^o;

d - деклинацията на слънцето, ^o; определя се за 21 число на месеца по зависимостта:

d = 23,45.sin [360.(284+n)/365] (11.9),

n - пореден номер на деня в годината,

w_s - часовият ъгъл на залеза на слънцето върху хоризонтална повърхност, ^o; определя се за 21 число на месеца по зависимостта:

w_S = arcos(-tgj tgd) (11.10),

w'_S - часовият ъгъл на залеза на слънцето върху наклонената повърхност, ^o; определя се за 21 число на месеца по зависимостта:

w'_S = min[w_S;arcos(-tg(j - b)tgd)] (11.11).

Таблица 1 от приложение № 11 към чл. 29

"