Част А - Приложно поле, определения и др.

1 Приложно поле

2 Определения

3 Изключения

4 Освобождаване

5 Еквиваленти

Част В - Прегледи и свидетелства

6 Проверка и преглед

7 Прегледи на пътнически кораби

8 Прегледи на спасителни средства и друго оборудване на товарни кораби

9 Прегледи на радио-оборудването на товарни кораби

10 Прегледи на конструкцията, механизмите и оборудването на товарни кораби

11 Поддържане на състоянието след преглед

12 Издаване или заверка на свидетелства

13 Издаване или заверка на свидетелства от друго правителство

14 Срок на валидност на свидетелства

15 Форми на свидетелства и списъци на оборудване

16 Наличие на свидетелства

17 Признаване на свидетелства

18 Пригодност на свидетелства

19 Контрол

20 Привилегии

Част С - Аварии

21 Аварии

Правило 1

Приложно поле

(а) Освен ако изрично не е предвидено друго, настоящите правила се прилагат само за кораби, извършващи международни рейсове.

(b) Във всяка от главите са определени по-точно класовете кораби, за които се отнася дадената глава, като е посочена степента на приложимост.

Правило 2

Определения

За целите на настоящите правила, освен ако изрично не е предвидено друго:

(а) Правила означава правилата, съдържащи се в Анекса към настоящата Конвенция.

(b) Администрация означава правителството на държавата, под чието знаме корабът има право да плава.

(с) Одобрен означава одобрен от Администрацията.

(d) Международен рейс означава рейс от държава, за която настоящата Конвенция се прилага, за пристанище извън такава държава, или обратното.

(е) Пътник е всяко лице освен:

(i) капитана и членовете на екипажа или други лица, наети на работа или изпълняващи някакви задължения на борда на кораб, свързани с дейността му; и

(ii) дете на възраст под една година.

(f) Пътнически кораб е кораб, който превозва повече от дванадесет пътника.

(g) Товарен кораб е всеки кораб, който не е пътнически кораб.

(h) Танкер е товарен кораб, построен или пригоден за превоз наливно на течни товари от запалим характер.

(i) Риболовен кораб е кораб, който се използва за улов на риба, китове, тюлени, моржове или други живи морски ресурси.

(j) Ядрен кораб е кораб, снабден с ядрен двигател.

(k) Нов кораб означава кораб, чиито кил е заложен, или който е на подобен етап на строеж на или след 25 май 1980 г.

(l) Съществуващ кораб означава кораб, който не е нов кораб.

(m) Миля е 1852 метра или 6080 фута.

(n) Дата на годишнината означава деня и месеца на всяка година, които съответстват на датата на изтичане на срока на валидност на дадено свидетелство.

Правило 3

Изключения

(а) Настоящите правила, освен ако изрично не е предвидено друго, не се прилагат за:

(i) Военни кораби, в това число и военни транспортни кораби.

(ii) Товарни кораби с бруто тонаж по-малък от 500.

(iii) Кораби, които не се задвижват по механичен път.

(iv) Дървени кораби с елементарна конструкция.

(v) Яхти за отдих, които не се използват за търговски цели.

(vi) Риболовни кораби.

(b) Освен в изрично посочените в глава V случаи, никоя част от настоящите правила не се прилага за кораби, плаващи единствено във Великите езера на Северна Америка и по река Свети Лаврентий, не по-далече на изток от правата линия, свързваща нос Розие с нос Уест Пойнт, остров Антикости, а, от северната страна на този остров, не по-далече от 63-я меридиан.

Правило 4

Освобождаване*

(а) Кораб, който обикновено не извършва международни рейсове, но поради изключителни обстоятелства му се налага да извърши единичен международен рейс, може да бъде освободен от Администрацията от кое да е от изискванията на настоящите правила, при условие че отговаря на изисквания за безопасност, които, по мнение на Администрацията, са адекватни за рейса, предстоящ да бъде извършен от този кораб.

(b) Администрацията може да освободи всеки кораб, който притежава характеристики от нов тип, от коя да е разпоредба на глави ІІ-1, ІІ-2, ІІІ и ІV на настоящите правила, прилагането на която би могло сериозно да възпрепятства извършването на проучвания относно разработването на тези характеристики и внедряването им на кораби, извършващи международни рейсове. Всеки такъв кораб, обаче, трябва да отговаря на изисквания за безопасност, които по мнение на тази Администрация са адекватни за предназначението на кораба, гарантират цялостната му безопасност и са приемливи за правителствата на държавите, които той ще посещава. Администрацията, която разрешава това освобождаване, е длъжна да изпрати на Организацията подробности относно същото и причините за него, а Организацията изпраща тази информация до договарящите се правителства.

* Вж. SLS.14/Circ.115, изм. и доп., относно издаване на свидетелства за освобождаване по Конвенция SOLAS от 1974 г. и измененията към нея.

Правило 5

Еквиваленти

(а) Когато настоящите правила изискват конкретно оборудване, материал, прибор, апаратура или тяхна разновидност да бъде инсталирано или да се намира на борда на кораб или да бъде извършено определено снабдяване на кораба, Администрацията може да разреши на този кораб да се инсталира или да се намира всякакво друго оборудване, материал, прибор, апаратура или тяхна разновидност, или да бъде извършено какво да е друго снабдяване, ако Администрацията установи посредством изпитания или по друг начин, че това оборудване, материал, прибор, апаратура или тяхна разновидност или това снабдяване е не по-малко ефективно, отколкото изискваното от настоящите правила.

(b) Всяка Администрация, която дава такова разрешение за замяна на оборудване, материал, прибор, апаратура или тяхна разновидност или снабдяване, е длъжна да изпрати на Организацията подробности относно замяната, заедно с доклад за проведени изпитания, а Организацията изпраща тези данни на останалите договарящи се правителства за информация на техните служители.

Правило 6

Проверка и преглед

(а) Проверката и прегледът на кораби, що се отнася до изпълнение на разпоредбите на настоящите правила и разрешаване на освобождаване от тях, се извършва от служители на Администрацията. Администрацията може, обаче, да възложи проверките и прегледите на номинирани за целта сървейъри или на организации, признати от нея.

(b) Администрация, която номинира сървейъри или признава организации за извършване на проверки и прегледи съгласно параграф (а), трябва да упълномощи всеки номиниран сървейър или призната организация най-малко със следните права:

(i) да изисква извършване на ремонт на кораб;

(ii) да извършва проверки и прегледи, ако компетентните власти на държавата на пристанището поискат това.

Администрацията уведомява Организацията за конкретните отговорности и условия на правомощията, делегирани на номинираните сървейъри или признати организации.

(с) Когато номиниран сървейър или призната организация стигне до заключението, че състоянието на кораба или оборудването му в значителна степен не съответства на данните, посочени в свидетелството, или е такова, че корабът не е годен да отплава без опасност за него или лицата на борда, този сървейър или организация трябва незабавно да гарантира вземането на корективни мерки и своевременно да уведоми Администрацията. Ако не се вземат такива корективни мерки, съответните свидетелства се отнемат и Администрацията се уведомява незабавно за това; и ако корабът се намира в пристанище на друга страна по Конвенцията, компетентните власти на държавата на пристанището също следва да бъдат уведомени. Когато служител на Администрацията, номиниран сървейър или призната организация е уведомила компетентните власти на държавата на пристанището, нейното правителство трябва да окаже на този служител, сървейър или организация необходимото съдействие за изпълнение на неговите задължения по настоящото правило. Когато е уместно, правителството на съответната държава на пристанището трябва да гарантира, че корабът няма да отплава докато не бъде приведен в мореходно състояние или не напусне пристанището, за да се отправи към подходящ кораборемонтен завод, без опасност за кораба или лицата на борда.

(d) Във всеки случай Администрацията е длъжна напълно да гарантира пълнотата и ефективността на проверката и прегледа и трябва да осигури необходимите предпоставки за изпълнение на това си задължение.

* Вж. "Глобално и унифицирано внедряване на хармонизираната система на прегледи и освидетелстване (HSSC)" и "Ръководство за извършване на прегледи съгласно хармонизираната система на прегледи и освидетелстване", приети от Организацията съответно с резолюции А.883(21) и А.746(18).

Правило 7

Прегледи на пътнически кораби*

(а) Пътнически кораб подлежи на прегледите, посочени по-долу:

(i) първоначален преглед преди пускане на кораба в експлоатация;

(ii) подновителен преглед, който се извършва на всеки дванадесет месеца, освен в случаите, когато са приложими разпоредбите на правило 14(b), (е), (f) и (g);

(iii) допълнителни прегледи при възникване на необходимост.

(b) Прегледите, посочени по-горе се извършват както следва:

(i) първоначалният преглед включва цялостна проверка на корабната конструкция, механизми и оборудване, в това число и външната част на дъното на кораба и вътрешната и външна част на котлите. Този преглед има за цел да гарантира, че разположението, материалите и размерите на конструкцията, котлите и другите съдове под налягане и принадлежностите към тях, главните и спомагателните механизми, електрическото оборудване, радио-оборудването, включително това, което се използва в спасителни средства, системите и устройствата за противопожарна защита и безопасност, спасителните средства и съоръжения, навигационното оборудване на борда на кораба, навигационните публикации, средствата за вземане на пилот на борда и останалото оборудване, отговарят напълно на изискванията на настоящите правила и на законите, постановленията, заповедите и наредбите, приети и публикувани в резултат на тях от Администрацията, отнасящи се за тези кораби, за които е предназначен прегледът. Прегледът трябва да гарантира също така, че изработката на всички части на кораба и неговото оборудване отговаря във всяко отношение на приложимите изисквания, и че корабът е снабден със светлини, фигури, средства за произвеждане на звукови сигнали и сигнали за бедствие, съгласно разпоредбите на настоящите правила и действащите Международни правила за предотвратяване на сблъсквания на море;

(ii) подновителният преглед включва проверка на конструкцията, котлите и другите съдове под налягане, механизмите и оборудването, в това число и външната част на дъното на кораба. Прегледът има за цел да гарантира, че корабът, що се отнася до конструкцията му, котлите и другите съдове под налягане и принадлежностите към тях, главните и спомагателните механизми, електрическото оборудване, радио-оборудването, в това число и това, което се използва в спасителни средства, системите и устройствата за противопожарна защита и безопасност, спасителните средства и съоръжения, навигационното оборудване на борда на кораба, навигационните публикации, средствата за вземане на пилот на борда и останалото оборудване, е в задоволително състояние и е годен за изпълнение на своето предназначение, и че отговаря на изискванията на настоящите правила и на законите, постановленията, заповедите и наредбите, приети и публикувани в резултат на тях от Администрацията. Светлините, фигурите и средствата за произвеждане на звукови сигнали и сигнали за бедствие, намиращи се на борда на кораба, също подлежат на горепосочения преглед с цел да се гарантира, че отговарят на изискванията на настоящите правила и на действащите Международни правила за предотвратяване на сблъсквания на море;

(iii) допълнителен преглед, цялостен или частичен, в зависимост от обстоятелствата, се извършва след ремонт, направен в резултат на разследванията, предвидени в правило 11 или винаги, когато е направен съществен ремонт или обновление на кораба. Прегледът има за цел да гарантира, че необходимите ремонтни работи или обновления са извършени качествено, че материалите и изработката на тези ремонтни работи или обновления са задоволителни във всяко отношение, и че корабът отговаря във всяко отношение на изискванията на настоящите правила и на действащите Международни правила за предотвратяване на сблъсквания на море и на законите, постановленията, заповедите и наредбите, приети и публикувани в резултат на тях от Администрацията;

(с) (i) законите, постановленията, заповедите и наредбите, упоменати в параграф (b) на настоящото правило, трябва във всяко отношение да гарантират, с оглед безопасност на човешкия живот, годност на всеки кораб за изпълнение на неговото предназначение;

(ii) в тях, наред с останалото, трябва да бъдат предвидени изискванията, които следва да се спазват по отношение на първоначалните и последващи хидравлични или други приемливи алтернативни тестове, на които се подлагат главните и спомагателните котли, съединения, паропроводи, резервоари под налягане и горивни танкове за двигатели с вътрешно горене, в това число и процедурите за провеждане на тестовете и интервалите между два последователни теста.

* Вж. резолюция А.794(19) относно прегледи и проверки на Ро-Ро пътнически кораби и MSC/Circ.956, "Ръководство за извършване на извънредни проверки на Ро-Ро пътнически кораби от държави на знамето".

Правило 8

Прегледи на спасителни средства и друго оборудване на товарни кораби

(а) Спасителните средства и другото оборудване на товарни кораби с бруто тонаж 500 и по-голям, както са упоменати в параграф (b)(i), подлежат на прегледите, посочени по-долу:

(i) първоначален преглед преди пускане на кораба в експлоатация;

(ii) подновителен преглед през интервали от време, определени от Администрацията, но не по-големи от пет години освен в случаите, когато са приложими разпоредбите на правило 14(b), (е), (f) и (g);

(iii) периодичен преглед в рамките на три месеца, преди или след датата на втората годишнина, или в рамките на три месеца, преди или след датата на третата годишнина на Свидетелството за сигурност на оборудването на товарен кораб, който замества един от годишните прегледи, посочени в параграф (а)(iv);

(iv) годишен преглед в рамките на три месеца преди или след датата на всяка годишнина на Свидетелството за сигурност на оборудването на товарен кораб;

(v) допълнителен преглед, както е предвиден за пътнически кораби в правило 7(b)(iii).

(b) Прегледите по параграф (а) се извършват както следва:

(i) първоначалният преглед включва цялостна проверка на системите и устройствата за противопожарна безопасност, спасителните средства и съоръжения, с изключение на радио-оборудването, навигационното оборудване на борда, средствата за вземане на пилот на борда, и друго оборудване, за което се прилагат глави ІІ-1, ІІ-2, ІІІ и V, за да се гарантира, че отговарят на изискванията на настоящите правила, в задоволително състояние са и са годни, така че корабът да може да изпълнява своето предназначение. Плановете за управление на пожари, навигационните публикации, светлините, фигурите, средствата за произвеждане на звукови сигнали и сигнали за бедствие, също подлежат на гореупоменатия преглед с цел да се гарантира, че отговарят на изискванията на настоящите правила и, когато е уместно, действащите Международни правила за предотвратяване на сблъсквания на море;*

(ii) подновителният и периодичният прегледи включват проверка на оборудването, посочено в параграф (b)(i), имаща за цел да се гарантира, че то отговаря на приложимите изисквания на настоящите правила и действащите Международни правила за предотвратяване на сблъсквания на море, в задоволително състояние е и е годно така, че корабът да може да изпълнява своето предназначение;

(iii) годишният преглед включва обща проверка на оборудването, посочено в параграф (b)(i), имаща за цел да се гарантира, че то е поддържано в съответствие с правило 11(а), и че е в задоволително състояние така, че корабът да може да изпълнява своето предназначение.

(с) След извършване на периодичен или годишен преглед по параграфи (а)(iii) и (а)(iv) се заверява Свидетелството за сигурност на оборудването на товарен кораб.

* Вж. списъка на одобреното оборудване за безопасност на товарни кораби (SLS.14/Circ.1).

Правило 9

Прегледи на радио-оборудването на товарни кораби

(а) Радио-оборудването, в това число и това, което се използва в спасителни средства, на товарни кораби, за които се прилагат глави 3 и 4, подлежи на прегледите, посочени по-долу:

(i) първоначален преглед преди пускане на кораба в експлоатация;

(ii) подновителен преглед, който се извършва на интервали от време, определени от Администрацията, но не по-големи от пет години, освен в случаите когато са приложими разпоредбите на правило 14(b), (е), (f) и (g);

(iii) периодичен преглед в рамките на три месеца, преди или след датата на всяка годишнина на Свидетелството за сигурност на радио-оборудването на товарен кораб;

(iv) допълнителен преглед, както е предвиден за пътнически кораби в правило 7(b)(iii).

(b) Прегледите по параграф (а) се извършват както следва:

(i) първоначалният преглед включва цялостна проверка на радио-оборудването на товарни кораби, в това число и това, което се използва в спасителни средства, имаща за цел да се гарантира, че то отговаря на изискванията на настоящите правила;

(ii) подновителният и периодичният прегледи включват проверка на радио-оборудването на товарни кораби, в това число и това, което се използва в спасителни средства, имаща за цел да се гарантира, че то отговаря на изискванията на настоящите правила.

(с) След извършване на периодичен преглед по параграф (а)(iii) се заверява Свидетелството за сигурност на радио-оборудването на товарен кораб.

Правило 10

Прегледи на конструкцията, механизмите и оборудването на товарни кораби

(а) Конструкцията, механизмите и оборудването (различно от онова, по отношение на което се издават Свидетелството за сигурност на оборудването на товарен кораб и Свидетелството за сигурност на радио-оборудването на товарен кораб) на товарен кораб, както са упоменати в параграф (b)(i), подлежат на прегледите и проверките посочени по-долу:

(i) първоначален преглед, включващ проверка на външната част на дъното на кораба, преди пускането му в експлоатация;*

(ii) подновителен преглед, който се извършва през интервали от време, определени от Администрацията, но не по-големи от пет години, освен в случаите, когато са приложими разпоредбите на правило 14(b), (е), (f) и (g);

(iii) междинен преглед в рамките на три месеца преди или след датата на втората годишнина или в рамките на три месеца преди или след датата на третата годишнина на Свидетелството за сигурност на конструкцията на товарен кораб, който замества един от годишните прегледи, посочени в параграф (а)(iv);

(iv) годишен преглед в рамките на три месеца преди или след датата на всяка годишнина на Свидетелството за сигурност на конструкцията на товарен кораб;

(v) най-малко две проверки на външната част на дъното на кораба на всеки период от пет години, освен в случаите, когато са приложими разпоредбите на правило 14(е) или (f). В тези случаи този петгодишен период може да бъде удължен, за да съвпадне с удължения срок на валидност на Свидетелството. Във всички случаи интервалът между всеки две такива проверки не трябва да надвишава 36 месеца;

(vi) допълнителен преглед, както е предвиден за пътнически кораби в правило 7(b)(iii).

(b) Прегледите и проверките по параграф (а) се извършват както следва:

(i) първоначалният преглед включва цялостна проверка на конструкцията, механизмите и оборудването. Този преглед има за цел да се гарантира, че разположението, материалите, размерите и изработката на конструкцията, котлите и други съдове под налягане, принадлежностите към тях, главните и спомагателните механизми, в това число и рулевото устройство и свързаните с него системи за управление, електрическото оборудване и останалото оборудване отговарят на изискванията на настоящите правила, в задоволително състояние са и са годни, така че корабът да може да изпълнява своето предназначение, и че е налице изискваната информация за устойчивост на кораба. За танкери този преглед трябва да включва също и проверка на помпените отделения, системите от товарни, бункеровъчни и вентилационни тръбопроводи и свързаните с тях предпазни устройства;

(ii) подновителният преглед включва проверка на конструкцията, механизмите и оборудването, както са упоменати в параграф (b)(i), имаща за цел да се гарантира, че те отговарят на изискванията на настоящите правила, в задоволително състояние са и са годни така, че корабът да може да изпълнява своето предназначение;

(iii) междинният преглед включва проверка на конструкцията, котлите и други съдове под налягане, механизмите и оборудването, рулевото устройство и свързаните с него системи за управление и електрическото оборудване, имаща за цел да се гарантира, че те са в задоволително състояние така, че корабът да може да изпълнява своето предназначение. За танкери, прегледът трябва да включва също и проверка на помпените отделения, системите от товарни, бункеровъчни и вентилационни тръбопроводи и свързаните с тях предпазни устройства, както и тестване на съпротивлението на изолацията на електрическо оборудване в опасни зони;

(iv) годишният преглед включва обща проверка на конструкцията, механизмите и оборудването, посочени в параграф (b)(i), имаща за цел да се гарантира, че те са поддържани в съответствие с правило 11(а), и че са в задоволително състояние така, че корабът да може да изпълнява своето предназначение;

(v) проверката на външната част на дъното на кораба и прегледът на проверяваните същевременно свързани с него елементи, има за цел да се гарантира, че те са в задоволително състояние така, че корабът да може да изпълнява своето предназначение.

(с) След извършване на междинен или годишен преглед или проверка на външната част на дъното на кораба съгласно параграфи (а)(iii), (а)(iv) и (а)(v) се заверява Свидетелството за сигурност на конструкцията на товарен кораб.

* Вж. циркуляра относно извършване на проверка на външната част на дъното на кораб (PSLS.2/Circ.5).

Правило 11

Поддържане на състоянието след преглед

(а) Състоянието на кораба и неговото оборудване следва да се поддържа, за да отговаря на изискванията на настоящите правила с цел да се гарантира, че корабът ще бъде годен да плава във всяко отношение без опасност за кораба или лицата на борда.

(b) След извършване на кой да е от прегледите по правила 7, 8, 9 или 10, не се допуска промяна в разположението на конструкцията, механизмите, оборудването и другите елементи, обхванати от прегледа, без разрешение от Администрацията.

(с) В случай, когато корабът претърпи авария или бъде открит дефект, при което е засегната безопасността на кораба, ефективността или целостта на спасителните средства или друго оборудване, капитанът или собственикът на кораба е длъжен при първа възможност да докладва на Администрацията, номинирания сървейър или признатата организация, отговорни за издаване на съответното свидетелство, които следва да уредят провеждане на разследване с цел определяне на необходимостта от извършване на преглед съгласно правила 7, 8, 9 или 10. Ако корабът се намира в пристанище на друго договарящо се правителство, капитанът или собственикът му са длъжни също незабавно да докладват на компетентните власти на държавата на пристанището, а номинираният сървейър или признатата организация следва да се уверят, че такъв доклад е направен.

Правило 12

Издаване или заверка на свидетелства*

(а) (i) свидетелство, наречено Свидетелство за сигурност на пътнически кораб, се издава, след първоначален или подновителен преглед, на пътнически кораб, който отговаря на приложимите изисквания на глави ІІ-1, ІІ-2, ІІІ, ІV и V и всички останали приложими изисквания на настоящите правила;

(ii) свидетелство, наречено Свидетелство за сигурност на конструкцията на товарен кораб, се издава, след първоначален или подновителен преглед, на товарен кораб, който отговаря на приложимите изисквания на глави ІІ-1 и ІІ-2 (с изключение на тези, които се отнасят за системи и устройства за противопожарна безопасност и планове за управление на пожари) и всички останали приложими изисквания на настоящите правила;

(iii) свидетелство, наречено Свидетелство за сигурност на оборудването на товарен кораб†, се издава, след първоначален или подновителен преглед, на товарен кораб, който отговаря на приложимите изисквания на глави ІІ-1, ІІ-2, ІІІ и V и всички останали приложими изисквания на настоящите правила;

(iv) свидетелство, наречено Свидетелство за сигурност на радио-оборудването на товарен кораб, се издава, след първоначален или подновителен преглед, на товарен кораб, който отговаря на приложимите изисквания на глава ІV и всички останали приложими изисквания на настоящите правила;

(v) (1) свидетелство, наречено Свидетелство за сигурност на товарен кораб, може да се издаде, след първоначален или подновителен преглед, на товарен кораб, който отговаря на приложимите изисквания на глави ІІ-1, ІІ-2, ІІІ, ІV и V и всички останали приложими изисквания на настоящите правила, като алтернатива на свидетелствата, посочени в параграф (а)(ii), (а)(iii) и (а)(iv);

(2) навсякъде в настоящата глава, където се упоменава Свидетелство за сигурност на конструкцията на товарен кораб, Свидетелство за сигурност на оборудването на товарен кораб или Свидетелство за сигурност на радио-оборудването на товарен кораб, това трябва да се счита за упоменаване на Свидетелството за сигурност на товарен кораб, ако то е използвано като алтернатива на тези свидетелства.

(vi) Свидетелството за сигурност на пътнически кораб, Свидетелството за сигурност на оборудването на товарен кораб, Свидетелството за сигурност на радио-оборудването на товарен кораб и Свидетелството за сигурност на товарен кораб, посочени в подпараграфи (i), (iii), (iv) и (v), се придружават от Списък на оборудването;

(vii) когато на кораб се дава разрешение за освобождаване от изисквания при условията и по реда на разпоредбите на настоящите правила, в допълнение към свидетелствата, предвидени в настоящия параграф се издава свидетелство, наречено Свидетелство за освобождаване;

(viii) свидетелствата по настоящото правило се издават или заверяват от Администрацията или от лице или организация, упълномощени от нея. И в двата случая съответната Администрация поема пълна отговорност за свидетелствата.

(b) Договарящо се правителство няма право да издава свидетелства при условията и по реда на разпоредбите на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1960, 1948 или 1929 г., след датата на която това правителство одобри настоящата Конвенция.

* Вж. резолюция А.791(19) относно прилагане на Международната конвенция за измерване на тоножа на кораби от 1969 г. за съществуващи кораби.

† Вж. циркуляра относно издаване на допълнения и добавки (PSLS.2/Circ.1).

Правило 13

Издаване или заверка на свидетелства от друго правителство

Договарящо се правителство може, по молба на Администрацията, да поиска извършване на преглед на кораб и, ако се увери, че са спазени изискванията на настоящите правила, издава или разрешава издаване на съответните свидетелства на кораба и, ако е уместно заверява или разрешава заверка на свидетелствата на кораба в съответствие с настоящите правила. Във всяко издадено по този начин свидетелство трябва да се посочи, че то е издадено по молба на правителството на държавата, под чието знаме корабът има право да плава, и то има същата сила и получава същото признаване като свидетелство издадено съгласно правило 12.

Правило 14

Срок на валидност на свидетелства

(а) Свидетелство за сигурност на пътнически кораб се издава за срок, не по-голям от 12 месеца. Свидетелство за сигурност на конструкцията на товарен кораб, Свидетелство за сигурност на оборудването на товарен кораб и Свидетелство за сигурност на радио-оборудването на товарен кораб се издава за срок, определен от Администрацията, който не може да надвишава пет години. Свидетелство за освобождаване не може да има срок на валидност по-голям от срока на свидетелството, за което се отнася.

(b) (i) независимо от изискванията на параграф (а), когато подновителният преглед е извършен в рамките на три месеца преди датата на изтичане на срока на валидност на действащото свидетелство, новото свидетелство има срок на валидност, който започва да тече от датата на завършване на подновителния преглед и продължава до:

(1) за пътнически кораб, дата в рамките на 12 месеца след датата на която изтича срока на валидност на действащото свидетелство;

(2) за товарен кораб, дата в рамките на пет години след датата на която изтича срока на валидност на действащото свидетелство;

(ii) когато подновителният преглед е извършен след датата на изтичане на срока на валидност на действащото свидетелство, новото свидетелство има срок на валидност, който започва да тече от датата на завършване на подновителния преглед и продължава до:

(1) за пътнически кораб, дата в рамките на 12 месеца след датата на която изтича срока на валидност на действащото свидетелство;

(2) за товарен кораб, дата в рамките на пет години след датата на която изтича срока на валидност на действащото свидетелство;

(iii) когато подновителният преглед е извършен повече от три месеца преди датата на изтичане на срока на валидност на действащото свидетелство, новото свидетелство има срок на валидност, който започва да тече от датата на завършване на подновителния преглед и продължава до:

(1) за пътнически кораб, дата в рамките на 12 месеца след датата на завършване на подновителния преглед;

(2) за товарен кораб, дата в рамките на пет години след датата на завършване на подновителния преглед.

(с) Ако свидетелство, различно от Свидетелство за сигурност на пътнически кораб, е издадено за срок по-малък от пет години, Администрацията може да удължи срока му на валидност до максималния срок предвиден в параграф (а), при условие, че прегледите посочени в правила 8, 9 и 10, приложими когато се издава свидетелство за срок от пет години, са извършени по съответния ред.

(d) Ако е извършен подновителен преглед, а ново свидетелство не може да бъде издадено или доставено на борда на кораба преди датата на изтичане на срока на валидност на действащото свидетелство, лицето или организацията, упълномощени от Администрацията могат да заверят действащото свидетелство и това свидетелство се приема за валидно за по-голям период, но за не повече от пет месеца след датата на изтичане на срока му на валидност.

(е) Ако в момента на изтичане на срока на валидност на свидетелство, корабът не се намира в пристанище в което следва да бъде прегледан, Администрацията може да удължи срока на валидност на свидетелството, като това удължаване се прави единствено с цел да се разреши на кораба да завърши своя преход до пристанището, в което ще бъде прегледан, при това само ако е уместно и разумно. Срокът на валидност на свидетелство не може да бъде удължаван с повече от три месеца, а кораб, за който е извършено удължаване на срока на валидност на негово свидетелство, няма право, при пристигане в пристанището, в което следва да бъде прегледан, по силата на това удължаване, да напусне пристанището без ново свидетелство. Когато се извърши подновителният преглед, новото свидетелство има срок на валидност до:

(i) за пътнически кораб, дата в рамките на 12 месеца след датата на изтичане на срока на валидност на действащото свидетелство, преди неговото удължаване;

(ii) за товарен кораб, дата в рамките на пет години след датата на изтичане на срока на валидност на действащото свидетелство, преди неговото удължаване.

(f) срокът на валидност на свидетелство, издадено на кораб, извършващ кратки рейсове, който не е удължен съгласно предходните разпоредби на настоящото правило, може да бъде удължен от Администрацията за гратисен период от не повече от един месец след датата на изтичане на срока на валидност на свидетелството посочена в него. Когато се извърши подновителният преглед, новото свидетелство има срок на валидност до:

(i) за пътнически кораб, дата в рамките на 12 месеца след датата на изтичане на срока на валидност на действащото свидетелство, преди неговото удължаване;

(ii) за товарен кораб, дата в рамките на пет години след датата на изтичане на срока на валидност на действащото свидетелство, преди неговото удължаване.

(g) в особени случаи, определени от Администрацията, ново свидетелство не трябва да се издава с дата еднаква с датата на изтичане на срока на валидност на действащото свидетелство, както се изисква от параграфи (b)(2), (e) или (f). В тези особени случаи новото свидетелство има срок на валидност до:

(i) за пътнически кораб, дата в рамките на 12 месеца след датата на завършване на подновителния преглед;

(ii) за товарен кораб, дата в рамките на пет години след датата на завършване на подновителния преглед.

(h) ако се извърши годишен, междинен или периодичен преглед преди срока, предвиден в съответните правила, то:

(i) датата на годишнината, посочена в съответното свидетелство трябва да се промени, посредством заверка, на дата, не по-късна от три месеца след датата на която е извършен прегледа;

(ii) следващият годишен междинен или периодичен преглед, изискван от съответните правила се извършва през интервалите от време, предвидени в настоящите правила, като се използва новата дата на годишнина;

(iii) датата на изтичане на срока на валидност може да остане непроменена, при условие че са извършени един или повече годишни, междинни или периодични прегледи, както е уместно, така че да не се надвишават максимално допустимите интервали между прегледите, определени със съответните правила.

(i) свидетелство, издадено съгласно правило 12 или 13, става невалидно в следните случаи:

(i) око съответните прегледи и проверки не са извършени в рамките на сроковете, предвидени в правила 7(а), 8(а), 9(а) и 10(а);

(ii) ако свидетелството не е заверено в съответствие с настоящите правила;

(iii) при смяна на знамето на кораба със знаме на друга държава. Ново свидетелство се издава само след като правителството, издаващо новото свидетелство се увери напълно, че корабът отговаря на изискванията на правило 11(а) и (b). В случай на смяна на знамето между договарящи се правителства, правителството на държавата, под чието знаме корабът е имал право да плава преди смяната, трябва, ако бъде поискано от него в рамките на три месеца след извършване на смяната, да изпрати възможно най-рано на Администрацията копия на корабните свидетелствата преди смяната на знамето и копия на съответните доклади за извършени прегледи, ако такива са налични.

Правило 15

Форми на свидетелства и списъци на оборудване

Свидетелствата и списъците на оборудване се изготвят във форма, съответстваща на образците, дадени в Приложението към Анекса на настоящата Конвенция. Ако използваният език не е английски или френски, текстът трябва да съдържа превод на един от тези езици.*

* Вж. резолюция А.561(14) относно превод на текста на свидетелства.

Правило 16

Наличие на свидетелства

Свидетелствата, издадени съгласно правила 12 и 13 трябва да се намират на борда на кораба, така че да могат да бъдат проверени лесно по всяко време.

Правило 17

Признаване на свидетелства

Свидетелства, издадени въз основа на упълномощаване от договарящо се правителство се признават от другите договарящи се правителства за всички цели, предвидени в настоящата Конвенция. Те се приемат от другите договарящи се правителства, за имащи същата сила като свидетелствата издадени от тях.

Правило 18

Пригодност на свидетелства

(a) Ако по време на даден рейс броят на лицата, намиращи се на борда на кораб е по-малък от общия брой лица, посочен в Свидетелството за сигурност на пътнически кораб, и в следствие на това корабът има право, съгласно разпоредбите на настоящите правила, да разполага с по-малък брой спасителни лодки и други спасителни средства от посочения в свидетелството, може да бъде издадено приложение към свидетелството от правителството, лицето или организацията по правило 12 или 13 на настоящата глава.

(b) Това приложение трябва да гласи, че при дадените обстоятелства не е налице нарушение на разпоредбите на настоящите правила. То се прикрепя към свидетелството и го заменя що се отнася до спасителните средства. То е валидно само за рейса, за който е издадено.

Правило 19

Контрол*

(a) Всеки кораб, когато се намира в пристанище на друго договарящо се правителство, подлежи на контрол от надлежно упълномощени служители на това правителство дотолкова, доколкото този контрол е насочен към проверка на валидността на свидетелствата, издадени съгласно правило 12 или правило13.

(b) Ако са валидни свидетелствата се признават, освен ако са налице явни основания да се счита, че състоянието на кораба или неговото оборудване не съответства в значителна степен на данните от дадено свидетелство или, че корабът и оборудването му не отговарят на изискванията на правило 11(а) и (b).

(с) При обстоятелствата, посочени в параграф (b) или когато свидетелство е с изтекъл срок на валидност или е с прекратена валидност, служителят извършващ контрола предприема необходимите мерки, за да се гарантира, че корабът няма да отплава докато не е в мореходно състояние или не напусне пристанището с цел да се отправи към подходящ кораборемонтен завод без опасност за кораба или лицата на борда.

(d) В случай, че този контрол предизвика някаква интервенция, служителят, извършващ контрола, трябва незабавно да уведоми писмено консула, или ако няма такъв, най-близкото дипломатическо представителство на държавата под чието знаме корабът има право да плава, за обстоятелствата, при които интервенцията е счетена за наложителна. В допълнение номинираният сървейър или признатата организация, отговорни за издаване на свидетелства също следва да бъдат уведомени. Фактите, относно интервенцията се докладват на Организацията.

(е) Компетентният орган на държавата на пристанището изпраща цялата необходима информация относно кораба, освен на страните, упоменати в параграф (d), и на властите на следващото пристанище което корабът ще посети, ако не е в състояние да предприеме мерките, посочени в параграфи (с) и (d) или ако корабът е получил разрешение да се отправи към следващото си пристанище.

(f) При осъществяване на контрола по настоящото правило трябва да се полагат всички възможни усилия за избягване на неправомерно задържане или забавяне на кораб. Ако кораб бъде неправомерно задържан или забавен в следствие на този контрол, той има право на обезщетение за претърпените щети и загуби.

* Вж. Процедурите за извършване на държавен пристанищен контрол, приети от Организацията с резолюция А.787(19), изм. и доп. с резолюция А.882(21).

Правило 20

Привилегии

С привилегиите по настоящата Конвенция не може да се ползва кораб, който не притежава необходимите валидни свидетелства.

Правило 21

Аварии

(a) Всяка Администрация се задължава да проведе разследване на всеки възникнал случай на авария с неин кораб, който е предмет на разпоредбите на настоящата Конвенция, когато прецени, че това разследване може да помогне при определяне на това, какви промени в настоящите правила са желателни.*

(b) Всяко договарящо се правителство се задължава да изпраща на Организацията подходяща информация относно разкритията на тези разследвания. Не се допуска доклади и препоръки на Организацията, базирани на тази информация, да разкриват идентичността или националността на засегнатите кораби, нито по какъвто и да е начин да натоварват лице или кораб с някаква отговорност.

* Вж. следните резолюции, приети от Организацията:

Резолюция А.173(ES.IV): Участие в официални разследвания на морски аварии.

Резолюция А.203(VII): Препоръки за сключване на споразумения и спогодби между държави по въпроси, свързани с достъпа и употребата на чуждо морско спасително оборудване в териториални води.

Резолюция A.322(IX): Провеждане на разследвания на аварии.

Резолюция А.440(XI): Обмяна на информация относно разследвания на морски аварии.

Резолюция А.442(XI): Нужди на Администрациите от персонал и материални ресурси за разследване на аварии и нарушавания на конвенции.

Резолюция А.637(16): Сътрудничество при разследвания на морски аварии.

Резолюция А.849(20): Кодекс за разследване на морски аварии и инциденти, изм. и доп. с резолюция А.884(21).

Вж. също:

MSC/Circ.539/Add.2: Доклади за статистика относно аварии, свързани с риболовни кораби и рибари на море.

MSC/Circ.827: Доклади за морски аварии и инциденти. Хармонизирани процедури за докладване - Доклади, които се изискват съгласно правило І/21 на Конвенция SOLAS и членове 8 и 12 от Международната конвенция за предотвратяване на замърсяване от кораби от 1973 г. с изм. и доп. от 1978 г.

Част А - Общи положения

1 Приложно поле

2 Определения

3 Определения, свързани с части C, D и E

Част А-1 - Устройство на кораби

3-1 Изисквания към устройството, машините и механизмите и електрическите уредби на кораби

3-2 Предотвратяване на корозия на баластни танкове за морска вода

3-3 Безопасен достъп до носа на танкери

3-4 Съоръжения за аварийна буксировка на танкери

3-5 Използване на материали, съдържащи азбест

Част В - Делене на отсеци и устойчивост

4 Пределна дължина на наводняване на пътнически кораби

5 Водопроницаемост на пътнически кораби

6 Допустима дължина на отсеци на пътнически кораби

7 Специални изисквания относно делене на отсеци на пътнически кораби

8 Устойчивост на пътнически кораби в повредено състояние

8-1 Устойчивост на Ро-Ро пътнически кораби в повредено състояние

8-2 Специални изисквания за Ро-Ро пътнически кораби, превозващи 400 или повече лица

8-3 Специални изисквания за пътнически кораби, различни от Ро-Ро пътнически кораби, превозващи 400 или повече лица

9 Баластиране на пътнически кораби

10 Прегради на крайните отсеци и машинно отделение, тунели на гребния вал и др. на пътнически кораби

11 Прегради на крайните отсеци и машинно отделение и дейдвудни тръби на товарни кораби

12 Двойно дъно на пътнически кораби

12-1 Двойно дъно на товарни кораби, различни от танкери

12-2 Достъп до помещения в товарното пространство на нефтени танкери

13 Определяне, маркировка и вписване на конструктивни товарни марки на пътнически кораби

14 Конструкция и предварителни изпитания на водонепроницаеми прегради и др. на пътнически и товарни кораби

15 Отвори във водонепроницаеми прегради на пътнически кораби

16 Пътнически кораби, превозващи товарни автомобили и придружаващ персонал

17 Отвори във външната обшивка на пътнически кораби под пределната линия на потъване

17-1 Отвори във външната обшивка под главна палуба на пътнически кораби и палубата на надводния борд на товарни кораби

18 Конструкция и предварителни изпитания на водонепроницаеми врати, бордови илюминатори и др. на пътнически и товарни кораби

19 Конструкция и предварителни изпитания на водонепроницаеми палуби, шахти и др. на пътнически и товарни кораби

20 Водонепроницаемост на пътнически кораби над пределната линия на потъване

20-1 Затваряне на товарните врати

20-2 Водонепроницаемост от Ро-Ро палуба (главна палуба) до пространствата под нея

20-3 Достъп до Ро-Ро палуби

20-4 Затваряне на прегради на Ро-Ро палуба

21 Осушителни системи

22 Информация за устойчивост за пътнически и товарни кораби

23 Планове за борба за живучест на пътнически кораби

23-1 Борба за живучест на сухотоварни кораби

23-2 Водонепроницаемост на корпуса и надстройката, мерки за предотвратяване на повреди и борба за живучест на кораба и борба за живучест

24 Маркировка, периодично раздвижване и проверка на водонепроницаеми врати и др. на пътнически кораби

25 Записи в корабния дневник на пътнически кораби

Част В-1 - Делене на отсеци и аварийна устойчивост на товарни кораби

25-1 Приложно поле

25-2 Определения

25-3 Индекс на необходимото делене на отсеци R

25-4 Индекс на постигнатото делене на отсеци А

25-5 Изчисляване на коефициента p_i

25-6 Изчисляване на коефициента s_i

25-7 Водопроницаемост

25-8 Информация за устойчивост

25-9 Отвори във водонепроницаеми прегради и вътрешни палуби на товарни кораби

25-10 Външни отвори на товарни кораби

Част С - Машини и механизми

26 Общи положения

27 Механизми

28 Средства за движение назад

29 Рулево устройство

30 Допълнителни изисквания за електрически и електрохидравлични рулеви устройства

31 Средства за управление на механизми

32 Парни котли и системи за захранването им

33 Системи от паропроводи

34 Системи за сгъстен въздух

35 Вентилационни системи за машинни помещения

36 Защита срещу шум

37 Комуникация между навигационния мостик и машинно отделение

38 Аварийна сигнализация, предназначена за механици

39 Разположение на аварийното оборудване на пътнически кораби

Част D - Електрически уредби

40 Общи положения

41 Основен източник на електроенергия и системи за осветление

42 Авариен източник на електроенергия на пътнически кораби

42-1 Допълнително аварийно осветление за Ро-Ро пътнически кораби

43 Авариен източник на електроенергия на товарни кораби

44 Пускови устройства за аварийни генераторни агрегати

45 Предпазни мерки срещу поразяване от ток, пожар и други опасности, свързани с използване на електричество

Част E - Допълнителни изисквания за безвахтени машинни отделения

46 Общи положения

47 Противопожарни предпазни мерки

48 Защита срещу наводняване

49 Управление на главните механизми от навигационния мостик

50 Комуникация

51 Система за аварийно-предупредителна сигнализация

52 Системи за защита

53 Специални изисквания към механизмите, котлите и електрическите уредби

54 Специални съображения по отношение на пътнически кораби

Правило 1

Приложно поле

1.1 Освен ако изрично не е предвидено друго, настоящата глава се прилага за кораби, чиито кил е заложен или са на подобен етап на строеж на или след 1 юли 1986 г.

1.2 За целите на настоящата глава терминът подобен етап на строеж означава етапа, на който:

.1 започва строеж, който може да се отъждестви с конкретен кораб; и

.2 е започнало сглобяване на този кораб, при което са използвани поне 50 тона или едно на сто от очакваната обща маса на конструкцията, което от двете е по-малко.

1.3 За целите на настоящата глава:

.1 изразът "кораби, построени" означава кораби, чиито кил е заложен или са на подобен етап на строеж;

.2 изразът "всички кораби" означава кораби, построени преди, на или след 1 юли 1986 г.

.3 товарен кораб, независимо от това, кога е построен, който е преобразуван в пътнически кораб, следва да се счита за пътнически кораб, построен на датата, на която е започнало преобразуването.

2 Освен ако изрично не е предвидено друго, Администрацията трябва да гарантира, че корабите, построени преди 1 юли 1986 г., отговарят на изискванията, приложими съгласно глава ІІ-1 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., изм. и доп. с резолюция MSC.1(XLV).

3.1 Всички кораби, на които се извършва ремонт, преоборудване, модификация и свързано с тях дострояване, трябва да продължат да отговарят поне на тези изисквания, които са били приложими за тези кораби преди това. Тези кораби, ако са построени преди 1 юли 1986 г., трябва, като правило, да отговарят на изискванията за кораби, построени на или след тази дата поне в същата степен, в която са отговаряли преди да им бъде извършен такъв ремонт, преоборудване, модификация или дострояване. Ремонт, преоборудване и модификация от съществен характер* и свързаното с тях дострояване трябва да отговарят на изискванията за кораби, построени на или след 1 юли 1986 г., дотолкова доколкото Администрацията счете за разумно и практично.†

3.2 Независимо от разпоредбите на параграф 3.1, пътнически кораб, на който се извършва ремонт, преоборудване и модификация, за да отговори на изискванията на правило 8-1, не се счита за такъв, на който му е бил направен ремонт, преоборудване и модификация от съществен характер.

4 Администрацията на държава може, ако прецени, че поради защитеността на района на плаване и условията на рейса, прилагането на определени изисквания на настоящата глава е неразумно или ненужно, да освободи от тези изисквания отделни кораби или класове кораби, имащи право да плават под знамето на тази държава, като по време на техния рейс те нямат право да се отдалечават на повече от 20 мили от най-близкия бряг.

5 В случаи на пътнически кораби, обслужващи специални линии, при които се превозват голям брой пътници от по-специална категория, като например линията на поклонничеството, Администрацията на държавата, под чието знаме имат право да плават тези кораби, ако се увери, че е невъзможно да наложи спазване на изискванията на настоящата глава, може да освободи тези кораби от изискванията, при условие, че те изцяло спазват разпоредбите на:

.1 правилата, приложени към Споразумението относно пътнически кораби, обслужващи специални линии от 1971 г.; и

.2 правилата, приложени към Протокола относно изискванията към помещения за пътнически кораби, обслужващи специални линии от 1973 г.

* Вж. MSC/Circ.650 относно тълкуване на преоборудване и модификация от съществен характер.

† Вж. MSC/Circ.609 относно тълкуване на правило ІІ-1/1.3 от Конвенция SOLAS 1974.

Правило 2

Определения

За целите на настоящата глава, освен ако изрично не е предвидено друго:

1.1 Водолиния на разделянето на отсеци е водолиния, използвана при определяне на деленето на кораба на отсеци.

1.2 Най-висока Водолиния на разделянето на отсеци е водолинията, която отговаря на най-голямото допустимо газене съгласно приложимите изисквания за делене на кораба на отсеци.

2 Дължина на кораба е дължината, измерена между перпендикулярите, спуснати при крайните точки на най-високата Водолиния на разделянето на отсеци.

3 Ширина на кораба е най-голямата ширина, измерена между външните страни на шпангоутите, при или под най-високата Водолиния на разделянето на отсеци.

4 Газене е вертикалното разстояние от теоретичната основна равнина в мидела на кораба до въпросната Водолиния на разделянето на отсеци.

5 Главна палуба е най-горната палуба, до която достигат напречните водонепроницаеми прегради.

6 Пределна линия на потъване е линия, прекарана по борда най-малко 76 mm под горната повърхност на главна палуба.

7 Водопроницаемост на помещение е частта в проценти от това помещение, която може да бъде запълнена с вода. Обемът на помещение, което се простира над пределната линия на потъване, се измерва само до височината на тази линия.

8 Машинно отделение е пространство, простиращо се от теоретичната основна равнина до равнината на пределната линия на потъване и между крайните главни напречни водонепроницаеми прегради, заграждащи помещенията, съдържащи главните и спомагателните силови уредби, котлите, използвани във връзка със задвижването и всички стационарни бункери за въглища. В случай на необичайно разположение, Администрацията може да определи границите на машинното отделение.

9 Помещения за пътници са тези помещения, които са предназначени за живеене и ползване от пътници, с изключение на помещенията, използвани за багаж, провизии, поща и складове. За целите на правила 5 и 6, помещенията под пределната линия на потъване, предназначени за живеене и ползване от екипажа, се считат за помещения за пътници.

10 Във всички случаи обемите и площите се изчисляват до теоретични линии.

11 Устойчив на атмосферни влияния означава, че при всякакво състояние на морето и времето, в кораба няма да проникне вода.

12 Нефтен танкер е нефтеният танкер, определен в правило 1 на Анекс І на Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяване от кораби от 1973 г.

13 Ро-Ро пътнически кораб означава пътнически кораб, притежаващ Ро-Ро товарни помещения или помещения от специална категория съгласно определението, съдържащо се в правило ІІ-2/3.

Правило 3

Определения, свързани с части C, D и E

За целите на части C, D и E, освен ако изрично не е предвидено друго:

1 Система за управление на рулевото устройство е оборудването, посредством което се предават команди от навигационния мостик към рулевите машини. Системите за управление на рулевото устройство се състоят от предаватели, приемници, помпи с хидравлично управление и свързаните с тях двигатели, контролери на двигатели, тръбопроводи и кабели.

2 Главно рулево устройство са механизмите, приводите на перото на руля, рулевите машини, ако има такива, спомагателното оборудване и средствата за прилагане на въртящ момент към балера на руля (напр. румпел или секторен румпел), необходими за съобщаване на движение на перото на руля за целите на управление на кораба при нормални експлоатационни условия.

3 Рулева машина е:

.1 в случай на електрическо рулево устройство, електромотор и свързаното с него електрическо оборудване;

.2 в случай на електрохидравлично рулево устройство, електромотор и свързаните с него електрическо оборудване и помпа;

.3 в случай на друг вид хидравлично рулево устройство, задвижващ двигател и свързаната с него помпа.

4 Спомагателно рулево устройство е оборудването, различно от коя да е част от главното рулево устройство, необходимо за управление на кораба в случай на повреда на главното рулево устройство, но не включва румпела, секторния румпел или елементи, изпълняващи същото предназначение.

5 Нормални експлоатационни условия и условия на живот са условия, при които корабът като цяло, механизмите, апаратурата, устройствата и средствата, осигуряващи задвижване, управляемост, безопасно плаване, противопожарна безопасност и защита срещу наводняване, вътрешни и външни комуникации и сигнали, средствата за евакуация и лебедките на дежурните спасителни лодки са в изправност и функционират нормално и са налице удобни условия на живот, така както са проектирани.

6 Аварийни условия са условия, при които кое да е средство, необходимо за осигуряване на нормални експлоатационни условия и условия на живот, е в неработещо състояние поради повреда на главния източник на електроенергия.

7 Главен източник на електроенергия е източник, предназначен да осигурява електрическа енергия на главното разпределително табло за разпределяне до всички средства, необходими за поддържане на нормални експлоатационни условия и условия на живот на кораба.

8 Състояние на кораба със силова уредба извън строя е състоянието, при което главната силова уредба, котлите и спомагателните механизми са извън строя поради липса на захранване.

9 Главна генераторна станция е помещението, в което се намира главният източник на електроенергия.

10 Главно разпределително табло е разпределително табло, което се захранва директно от главния източник на електроенергия и е предназначено да разпределя електрическа енергия за дейностите, извършвани на кораба.

11 Аварийно разпределително табло е разпределително табло, което в случай на повреда на главната система за електрозахранване, се захранва директно от аварийния източник на електроенергия или преходния източник на аварийна електроенергия и е предназначено да разпределя електрическа енергия за аварийните дейности.

12 Авариен източник на електроенергия е източник на електроенергия, предназначен да захранва аварийното разпределително табло в случай на повреда на главния източник на електроенергия.

13 Силов изпълнителен блок е хидравличното оборудване, предназначено да осигурява сила за завъртане на балера на руля, и се състои от рулева машина или машини, заедно със свързаните с тях тръбопроводи и фитинги и силов привод на перото на руля. Силовите изпълнителни блокове могат да използват общи машинни елементи като румпел, секторен румпел и балер на перото или елементи, имащи същото предназначение.

14 Максимална експлоатационна скорост на преден ход е най-голямата скорост, която корабът е проектиран да поддържа при експлоатация на море при най-голямото мореходно газене.

15 Максимална скорост на заден ход е скоростта, която корабът се очаква да може да развие при максималната проектна мощност на заден ход при най-голямото мореходно газене.

16 Машинни помещения са всички машинни помещения от категория А и всички други помещения, в които се намират задвижващи машини и механизми, котли, горивни системи, парни машини и двигатели с вътрешно горене, генератори и главни електрически механизми, станции за приемане на гориво, хладилни, стабилизационни, вентилационни и климатични уредби и подобни помещения, както и шахти към тези помещения.

17 Машинни помещения от категория А са тези помещения шахтите към тях, в които се намират:

.1 главни двигатели с вътрешно горене; или

.2 спомагателни двигатели с вътрешно горене, чиито агрегати имат обща изходяща мощност, не по-малка от 375 kW; или

.3 мазутен котел или система за течно гориво.

18 Постове за управление са тези помещения, в които е разположено радио-оборудването, главното навигационно оборудване на кораба или аварийният източник на електроенергия, или където е централизирано оборудването за регистрация и борба с пожари.

19 Танкер-химикаловоз е товарен кораб, построен или адаптиран и използван за превоз наливно на някой от течните продукти, посочени или в:

.1 глава 17 на Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химически вещества наливно, приет от Комитета по морска безопасност с резолюция MSC.4(48), наричан по-нататък за краткост "Международен кодекс за химикаловози" (IBC Code), изм. и доп. от Организацията; или в

.2 глава VІ на Кодекса за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химически вещества наливно, приет от Асамблеята на Организацията с резолюция А.212(VІІ), наричан по-нататък за краткост "Кодекс за химикаловози" (BC Code), изм. и доп. от Организацията;

която от двете е приложима.

20 Газовоз е товарен кораб, построен или адаптиран и използван за превоз наливно на някой от втечнените газове или други продукти, посочени или в:

1. глава 19 на Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи втечнени газове наливно, приет от Комитета по морска безопасност с резолюция MSC.5(48), наричан по-нататък за краткост "Международен кодекс газовози" (IGC Code), изм. и доп. от Организацията; или в

2. глава ХІХ на Кодекса за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи втечнени газове наливно, приет от Организацията с резолюция А.328(ІХ), наричан по-нататък за краткост "Кодекс за газовози" (GC Code), изм. и доп. от Организацията;

която от двете е приложима.

21 Дедуейт е разликата в тонове между водоизместването на кораб във вода със плътност 1.025 при товарната водолиния, отговаряща на определения надводен борд за лятно време и теглото на празен кораб.

22 Тегло на празен кораб е водоизместването в тонове на кораб без товар, гориво, смазочни масла, баласт, сладка вода и котелна вода в танковете, и без провизии, пътници, екипаж и техните вещи.

Правило 3-1

Изисквания към устройството, машините и механизмите и електрическите уредби на кораби

В допълнение към изискванията, съдържащи се другаде в настоящите правила, корабите трябва да се проектират, строят и поддържат в съответствие с изискванията към конструкцията, механизмите и електрическото оборудване на класификационна организация, която е призната от Администрацията съгласно разпоредбите на правило ХІ/1 или с приложими национални стандарти на Администрацията, които осигуряват еквивалентно ниво на безопасност.

Правило 3-2

Предотвратяване на корозия на баластни танкове за морска вода

1 Настоящото правило се прилага за нефтени танкери и кораби за насипни товари, построени на или след 1 юли 1998 г.

2 Всички баластни танкове за морска вода, които се използват само с това предназначение, трябва да бъдат снабдени с ефективна система за предотвратяване на корозии, като например здрави защитни покритие или друга еквивалентна мярка. За предпочитане е покритията да са със светъл цвят. Схемата за избор, приложение и поддръжка на системата се одобрява от Администрацията, въз основа на насоките, приети от Организацията.* Където е уместно трябва да се използват също и анодни протектори.

* Вж. Ръководството за избор, приложение и поддръжка на системи за предотвратяване на корозия на баластни танкове за морска вода, които се използват само с това предназначение, приети от Организацията с резолюция А.798(19).

Правило 3-3

Безопасен достъп до носа на танкери

1 За целите на настоящото правило и правило 3-4, под танкери се имат пред вид нефтени танкери съгласно определението в правило 2.12, танкери-химикаловози съгласно определението в правило VІІ/8.2 и газовози съгласно определението в правило VІІ/11.2.

2 Всеки танкер, построен на или след 1 юли 1998 г. трябва да е снабден със средства, позволяващи на екипажа да има безопасен достъп до носа, дори в много лоши метеорологични условия. Танкери, построени преди 1 юли 1998 г. трябва да бъдат снабдени с такива средства за достъп в при първото им планирано излизане на сух док след 1 юли 1998 г., но не по-късно от 1 юли 2001 г. Тези средства за достъп трябва да са одобрени от Администрацията въз основа на насоките, приети от Организацията.*

* Вж. Ръководство за безопасен достъп до носа на танкери, приети от Комитета по морска безопасност с резолюция MSC.62(67).

Правило 3-4

Съоръжения за аварийна буксировка на танкери

1 Всеки танкер с дедуейт не по-малък от 20 000 тона трябва да е снабден със съоръжения за аварийна буксировка в двата си края.

2 За танкери, построени на или след 1 юли 2002 г.:

.1 съоръженията трябва да могат по всяко време да бъдат пуснати бързо в действие при липса на електрозахранване на буксирания кораб и да бъдат лесно свързани към буксиращия кораб. Поне едно от съоръженията за аварийна буксировка трябва да бъде предварително подготвено за бързо пускане в действие; и

.2 съоръженията за аварийна буксировка в двата края трябва да притежават достатъчна здравина, вземаща под внимание размерите и дедуейта на кораба и силите, които се очаква да възникнат при лоши метеорологични условия. Проектът, строежът и изпитанията на опитен образец на съоръжения за аварийна буксировка се одобряват от Администрацията въз основа на Насоките, разработени от Организацията.

3 За танкери, построени преди 1 юли 2002 г. проектът и строежът на съоръжения за аварийна буксировка се одобряват от Администрацията въз основа на Насоките, разработени от Организацията.†

† Вж. Ръководство относно съоръжения за аварийна буксировка за танкери, приети от Комитета по морска безопасност с резолюция MSC.35(63), с изм. и доп.

Правило 3-5

Използване на материали, съдържащи азбест

1 Настоящото правило се прилага за материали, които се използват за конструкцията, механизмите, електрическото оборудване и друго оборудване в приложното поле на настоящата Конвенция.

2 За всички кораби се забранява използване на материали, съдържащи азбест, освен за:

.1 лопатки, използвани в ротационни пластинчати компресори и ротационни пластинчати вакуумни помпи;

.2 водонепроницаеми шевове и крепежи, използвани за циркулация на флуиди когато при висока температура (над 350°С) или налягане (над 7 х 10⁶ Ра) съществува опасност от пожар, корозия или токсичност; и

.3 меки и еластични топлоизолационни сглобки, използвани при температури над 1000°С.

(Част В се прилага за пътнически кораби и товарни кораби, както е посочено в правилата)

* Вместо изискванията в тази част могат да се използват Правилата за делене на отсеци и устойчивост на пътнически кораби като еквивалент на част В на глава ІІ на Международната конвенция за опазване на човешкия живот на море от 1960 г., приети от Организацията с резолюция А.265(VІІІ) ако се прилагат в тяхната цялост.

Правило 4

Пределна дължина на наводняване на пътнически кораби

1 Пределната дължина на наводняване във всяка точка от дължината на кораб се определя посредством метод на изчисление, който отчита формата, газенето и други характеристики на въпросния кораб.

2 На кораб с непрекъсната главна палуба, пределната дължина на наводняване в дадена точка е максималната част от дължината на кораба, с център тази точка, която може да бъде наводнена при определени допускания, изложени в правило 5, без корабът да потъне над пределната линия на потъване.

3.1 В случай на кораб, който няма непрекъсната главна палуба, пределната дължина на наводняване във всяка точка може да се определи като въображаема непрекъсната пределна линия на потъване, която в нито една точка не е на по-малко от 76 mm под горната повърхност на палубата (при бордовете), до която преградите и обшивката са водонепроницаеми.

3.2 Когато част от въображаемата пределна линия на потъване е на значително разстояние под палубата, до която достигат преградите, Администрацията може да разреши ограничено облекчение във водонепроницаемостта на тези части на преградите, които са над пределната линия на потъване и непосредствено под по-високата палуба.

Правило 5

Водопроницаемост на пътнически кораби

1.1 Определените допускания, упоменати в правило 4 се отнасят за водопроницаемостта на помещенията под пределната линия на потъване.

1.2 При определяне на пределната дължина на наводняване се използва единна средна водопроницаемост по цялата дължина на всяка от следните части на кораба под пределната линия на потъване:

.1 машинното отделение съгласно определението в правило 2;

.2 частта носово от машинното отделение; и

.3 частта кърмово от машинното отделение.

2.1 Единната средна водопроницаемост в рамките на машинно отделение се определя по следната формула:

където:

a = обема на помещенията за пътници, съгласно определението в правило 2, които са разположени под пределната линия на потъване в рамките на машинното отделение;

c = обема на междупалубните пространства под пределната линия на потъване, разположени в рамките на машинното отделение, които са предназначени за товар, въглища или запаси;

v = целия обем на машинно отделение под пределната линия на потъване.

2.2 Когато е очевидно за Администрацията, че средната водопроницаемост, определена чрез подробни изчисления, е по-малка от водопроницаемостта, изчислена по дадената формула, то може да се използва подробно изчислената стойност. 3а целите на това изчисление, водопроницаемостта на помещенията за пътници, съгласно определението в правило 2, се приема за 95, тази на всички товарни помещения и помещения за въглища и запаси - за 60, а тази на танковете в двойното дъно, танковете за течно гориво и другите танкове - стойност, която се приема и одобрява във всеки конкретен случай.

3 Освен както е предвидено в параграф 4, единната средна водопроницаемост в цялата част на кораба носово или кърмово от машинното отделение се определя по следната формула:

	a
65+35	_______ ,
	v

където:

a = обема на помещенията за пътници, съгласно определението в правило 2, които са разположени под пределната линия на потъване, носово или кърмово от машинното отделение; и

v = целия обем на частта на кораба под пределната линия на потъване, носово или кърмово от машинното отделение.

4.1 В случай на специално делене на отсеци, изисквано от правило 6.5, единната средна водопроницаемост в цялата част на кораба носово или кърмово от машинното отделение е равна на:

	b
95-35	_______ ,
	v

където:

b = обема на помещенията под пределната линия на потъване и над горната част на флорите, второто дъно или танковете в крайните отсеци, в зависимост от случая, които са предназначени за и се използват като товарни помещения, бункери за въглища или твърдо гориво, складове, помещения за багаж и поща, верижни сандъци и танкове за сладка вода, разположени носово или кърмово от машинното отделение; и

v = целия обем на частта на кораба под пределната линия на потъване носово или кърмово от машинно отделение.

4.2 В случаи, когато кораб извършва рейс, при който товарните хамбари като цяло не са запълнени със съществени количества товар, при изчисляване на b не се включва никаква част от товарните помещения.

5 В случаи на необичайно устройство на корпуса, Администрацията може да разреши или да изиска подробно изчисляване на средната водопроницаемост за частите носово или кърмово от машинното отделение. За целите на това изчисление, водопроницаемостта на помещенията за пътници, съгласно определението в правило 2, се приема за 95, тази на помещенията, съдържащи машини и механизми - за 85, тази на всички товарни помещения и помещения за въглища и запаси - за 60, а тази на танковете в двойното дъно, танковете за течно гориво и други танкове - стойност, която се приема и одобрява във всеки конкретен случай.

6 Когато междупалубен отсек, разположен между две водонепроницаеми напречни прегради, съдържа помещение, предназначено за пътници или екипажа, то целият отсек, без напълно затворените помещения между постоянни стоманени прегради, предназначени за други цели, се счита за помещение за пътници. В случаите, обаче, когато въпросното помещение, предназначено за пътници или екипаж е напълно затворено между постоянни стоманени прегради, само затвореното по този начин помещение се счита за помещение за пътници.

Правило 6

Допустима дължина на отсеци на пътнически кораби

1 Корабите трябва да бъдат разделени на отсеци по възможно най-ефективния начин като се обърне внимание на естеството на тяхното предназначение. Степента на делене на отсеци варира в зависимост от дължината на кораба и предназначението му, така че най-високата степен на делене на отсеци отговаря на кораби с най-голяма дължина, извършващи предимно превоз на пътници.

2 Коефициент на делене на отсеци

2.1 Максимално допустимата дължина на отсек, с център в коя да е точка от кораба се получава от пределната дължина на наводняване като последната се умножи с подходящ коефициент, наречен коефициент на делене на отсеци.

2.2 Коефициентът на делене на отсеци зависи от дължината на кораба и, при дадена дължина, варира в зависимост от естеството на предназначението на кораба. Той намалява равномерно

.1 с увеличаване на дължината на кораба и

.2 като приема стойности в диапазона от коефициент А, приложим за кораби, извършващи предимно превоз на товари, до коефициент B, приложим за кораби, извършващи предимно превоз на пътници.

2.3 Вариантите на коефициентите A и B се изразяват със следните формули (1) и (2), където L е дължината на кораба съгласно определението в правило 2.

	58.2
A=	_____________________	+0.18 (L = 131 m и нагоре)		(1)
	L-60

	30.3
B=	_____________________	+0.18 (L = 79 m нагоре)		(2)
	L-42

3 Критерий за предназначението

3.1 За кораб с дадена дължина, целесъобразният коефициент на делене на отсеци се определя от стойността на критерия за предназначението (наричана по-нататък число на критерия) по следните формули (3) и (4), където:

C_S = числото на критерия;

L = дължината на кораба (в метри) съгласно определението в правило 2;

M = обема на машинното отделение (в кубични метри), съгласно определението в правило 2; с добавен към него обема на постоянните бункери за твърдо гориво, които могат да са разположени над второто дъно и носово или кърмово от машинно отделение;

P = целия обем на помещенията за пътници под пределната линия на потъване (в кубични метри), съгласно определението в правило 2;

V = целия обем на кораба под пределната линия на потъване (в кубични метри);

P₁ = KN,

където:

N = броя на пътниците, за който следва да бъде освидетелстван кораба, и

K = 0.056L

3.2 Когато стойността на KN е по-голяма от сумата на P и целия обем на действителните помещения за пътници над пределната линия на потъване, P₁ се приема за равно на тази сума или на две трети от KN, което от двете е по-голямо.

Когато P₁ е по-голямо от P:

а в останалите случаи:

3.3 За кораби, нямащи непрекъсната главна палуба, обемите се вземат до действителните пределни линии на потъване, използвани при определяне на пределните дължини на наводняване.

4 Правила за делене на отсеци на кораби, различни от тези, обхванати от параграф 5

4.1 Деленето на отсеци кърмово от форпика на кораби с дължина 131 m и по-голяма, имащи число на критерия 23 или по-малко, се обуславя от коефициента A, определен по формула (1); на кораби, имащи число на критерия 123 или по-голямо - от коефициента B, определен по формула (2); а на кораби, имащи число на критерия между 23 и 123 - от коефициента F, който се получава посредством линейна интерполация между коефициентите A и B с помощта на формулата:

Независимо от това, когато числото на критерия е равно на 45 или повече и същевременно изчисленият по формула (5) коефициент на делене на отсеци е 0.65 или по-малък, но по-голям от 0.50, деленето на отсеци кърмово от форпика се обуславя от коефициент 0.50.

4.2 Когато коефициентът F е по-малък от 0.40 и Администрацията се убеди, че е невъзможно даден отсек, съдържащ механизми, да е в съответствие с коефициента F, деленето на този отсек може да се обуславя от по-голям коефициент, който обаче не може да надвишава 0.40.

4.3 Деленето на отсеци кърмово от форпика на кораби с дължина по-малка от 131 m, но не по-малка от 79 m, имащи число на критерия равно на S, където:

се обуславя от коефициент единица; на кораби, имащи число на критерия 123 или повече - от коефициента B, определен по формула (2); на кораби, имащи число на критерия между S и 123 - от коефициента F, получен чрез линейна интерполация между единица и коефициента B с помощта на формулата:

4.4 Деленето на отсеци кърмово от форпика на кораби с дължина по-малка от 131 m, но не по-малка от 79 m, имащи число на критерия по-малко от S, и на кораби с дължина по-малка от 79 m, се обуславя от коефициент единица, освен ако, в кой да е от двата случая, Администрацията не се убеди, че в никоя част на кораба не е възможно съответствие с този коефициент, като в този случай Администрацията може да разреши съответни облекчения, които счете за оправдани, вземайки предвид всички обстоятелства.

4.5 Разпоредбите на параграф 4.4 се прилагат също и за кораби с каква да е дължина, които следва да бъдат освидетелствани да превозват пътници с брой по-голям от 12, но не по-голям от:

или 50, което от двете е по-малко.

5 Специални норми за делене на отсеци за кораби, отговарящи на изискванията на правило ІІІ/21.1.2

5.1.1 За кораби, извършващи предимно превоз на пътници, деленето на отсеци кърмово от форпика се обуславя от коефициент 0.5 или от коефициента, определен съгласно параграфи 3 и 4, ако е по-малък от 0.5.

5.1.2 За такива кораби с дължина по-малка от 91.5 m, ако Администрацията се убеди, че е невъзможно съответствие с този коефициент в даден отсек, тя може да разреши дължината на този отсек да се обуславя от по-висок коефициент, при условие, че използваният коефициент е най-ниският, който е възможен и разумен при дадените обстоятелства.

5.2 Когато, в случай на кораб, било с дължина по-малка от 91.5 m или не, необходимостта от превозване на значителни количества товар прави невъзможно изискването деленето на отсеци кърмово от форпика да се обуславя от коефициент не по-голям от 0.50, нормата за делене на отсеци, която следва да се приложи, се определя в съответствие със следните подпараграфи от .1 до .5, при условие, че когато Администрацията е убедена, че е необосновано да настоява за стриктно спазване на това изискване във всяко едно отношение, тя може да разреши алтернативно разположение на водонепроницаемите прегради, което изглежда оправдано за качествата си и няма да намали цялостната ефективност на деленето на отсеци.

.1 Разпоредбите на параграф 3 относно числото на критерия се прилагат с това изключение, че при изчисляване на стойността на P₁, за пътниците, на които са предоставени легла K трябва да приеме стойността, определена в параграф 3 или 3.5 m³, което от двете е по-голямо, а за пътници, на които не е предоставено легло K трябва да има стойност 3.5 m³.

.2 Коефициентът B в параграф 2 се заменя с коефициента BB, който се определя по следната формула:

	17.6
BB=	_____________________	+0.20		(L = 55 m и повече)
	L-33

.3 Деленето на отсеци кърмово от форпика на кораби с дължина 131 m и по-голяма, имащи число на критерия 23 или по-малко, се обуславя от коефициента A, определен по формула (1) в параграф 2.3; на кораби, имащи число на критерия 123 или по-голямо - от коефициента BB, определен по формулата в параграф 5.2.2; а на кораби, имащи число на критерия между 23 и 123 - от коефициента F, получен чрез линейна интерполация между коефициентите A и BB с помощта на формулата:

освен ако така изчисленият коефициент F не е по-малък от 0.5, като в тези случаи се използва коефициент равен или на 0.5 или на коефициента, изчислен съгласно разпоредбите на параграф 4.1, което от двете е по-малко.

.4 Деленето на отсеци кърмово от форпика на кораби с дължина по-малка от 131 m, но не по-малка от 55 m, имащи число на критерия равно на S₁, където:

се обуславя от коефициент единица; на кораби, имащи число на критерия 123 или по-голямо - от коефициента BB, определен по формулата в параграф 5.2.2; на кораби, имащи число на критерия между S₁ и 123 - от коефициента F, получен чрез линейна интерполация между единица и коефициента BB с помощта на формулата:

освен това, че ако в един от двата последни случая, така изчисленият коефициент е по-малък от 0.5, деленето на отсеци може да се обуславя от коефициент не по-голям от 0.5.

.5 Деленето на отсеци кърмово от форпика на кораби с дължина по-малка от 131 m, но не по-малка от 55 m, имащи число на критерия по-малко от S₁, и на кораби с дължина по-малка от 55 m, се обуславя от коефициент единица, освен ако Администрацията не се убеди, че в дадени отсеци не е възможно съответствие с този коефициент, като в тези случаи Администрацията може да разреши съответни облекчения по отношение на тези отсеци, които прецени за оправдани, вземайки предвид всички обстоятелства, при условие че най-задният отсек и колкото е възможно повече от предните отсеци (между форпика и кърмовия край на машинно отделение) се намират в рамките на пределната дължина на наводняване.

5.3 При изчисляване на кривите на пределната дължина на наводняване се прилагат специалните разпоредби относно водопроницаемостта, предвидени в правило 5.4.

5.4 Когато Администрацията се убеди, че предвид естеството и условията на предстоящите рейсове, е достатъчно да са спазени останалите разпоредби на настоящата глава и на глава ІІ-2, не е необходимо спазване на изискванията на настоящия параграф.

Правило 7

Специални изисквания относно делене на отсеци на пътнически кораби

1 Когато в дадена част или части на кораб водонепроницаемите прегради стигат до по-висока палуба, отколкото в останалата част на кораба и се желае това по-високо продължение на преградите да се използва при изчисляване на пределната дължина на наводняване, могат да се използват отделни пределни линии на потъване за всяка такава част на кораба, при условие че:

.1 по цялата дължина на кораба бордовете му се продължат до палубата, отговаряща на горната пределна линия на потъване и всички отвори във външната обшивка под тази палуба, по цялата дължина на кораба, се третират като намиращи се под пределна линия на потъване за целите на правило 17; и

.2 всеки от двата отсека, намиращи се непосредствено до "прага" в главната палуба, е в рамките на допустимата дължина, отговаряща на съответните им пределни линии на потъване, и освен това общата им дължина не превишава два пъти допустимата дължина, базираща се на долната пределна линия на потъване.

2.1 Дължината на даден отсек може да надвиши допустимата дължина, определена в съответствие с правило 6, при условие че общата дължина на всяка двойка съседни отсеци, която включва въпросния отсек, не надвишава пределната дължина на наводняване или два пъти допустимата дължина, което от двете е по-малко.

2.2 Ако един от двата съседни отсека е разположен вътре в машинното отделение, а другият е разположен извън машинното отделение и средната водопроницаемост на частта на кораба, в която е разположен вторият отсек, се различава от тази на машинното отделение, то общата дължина на двата отсека се определя въз основа на средната стойност на средните водопроницаемости на двете части на кораба, в които са разположени отсеците.

2.3 Когато двата съседни отсека имат различни коефициенти на делене на отсеци, общата дължина на двата отсека се определя пропорционално.

3 На кораби с дължина 100 m и по-голяма една от главните напречни прегради кърмово от форпика трябва да се намира на разстояние от носовия перпендикуляр, не по-голямо от допустимата дължина.

4 Главна напречна преграда може да има отстъп, при условие че всички части на отстъпа лежат навътре от вертикални равнини от двата борда на кораба, разположени на разстояние от външната обшивка равно на една пета от ширината на кораба, съгласно определението в правило 2, измерено под прав ъгъл до диаметралната равнина на нивото на най-високата Водолиния на разделянето на отсеци. Всяка част на отстъп, която лежи извън тези граници се третира като праг в съответствие с параграф 5.

5 Главна напречна преграда може да има праг, при условие че отговаря на едно от следните условия:

.1 общата дължина на двата отсека, разделени от въпросната преграда, не надвишава 90 на сто от пределната дължина на наводняване или два пъти допустимата дължина, а за кораби, имащи коефициент на делене на отсеци по-голям от 0.9, общата дължина на двата въпросни отсека не трябва да надвишава допустимата дължина;

.2 осигурено е допълнително делене на отсеци в района на прага, за да се гарантира същото ниво на безопасност като това, което се обезпечава с равнинна преграда;

.3 дължината на отсека, над който се простира прага, не надвишава допустимата дължина, отговаряща на пределна линия на потъване, прекарана на 76 mm под прага.

6 Когато главна напречна преграда има отстъп или праг, при определяне на деленето на отсеци се използва еквивалентна равнинна преграда.

7 Ако разстоянието между две съседни главни напречни прегради или еквивалентни на тях равнинни прегради, или разстоянието между напречните равнини минаващи през най-близките стъпаловидни части на преградите, е по-малко от 3 m плюс 3 на сто от дължината на кораба или 11 m, което от двете е по-малко, то само една от тези прегради се счита за участваща в деленето на кораба на отсеци в съответствие с разпоредбите на правило 6.

8 Когато главен напречен водонепроницаем отсек е разделен на по-малки отсеци и може да бъде доказано по убедителен за Администрацията начин, че след каквато и да е предполагаема повреда в борда на кораба, имаща дължина 3 m плюс 3 на сто от дължината на кораба или 11 m, която от двете стойности е по-малка, няма да се наводни целия обем на главния отсек, тя може да разреши пропорционално увеличение на допустимата дължина, която по принцип се изисква за такъв отсек. В този случай, предполагаемият ненарушен обем на налична плавателност от страната на неповредения борд не трябва да е по-голям от обема, който се предполага за ненарушен от страната на повредения борд.

9 Когато изискваният коефициент на делене на отсеци е 0.5 или по-малък, общата дължина на кои да са два съседни отсека не трябва да надвишава пределната дължина на наводняване.

Правило 8

Устойчивост на пътнически кораби в повредено състояние*

(Съгласно разпоредбите на правило 8-1, параграфи от 2.3.1 до 2.3.4, 2.4, 5 и 6.2 се прилагат за пътнически кораби, построени на или след 29 април 1990 г. Параграфи 7.2, 7.3 и 7.4 се прилагат се прилагат за всички пътнически кораби)

1.1 При всякакви експлоатационни условия трябва да е осигурена достатъчна устойчивост на кораба в неповредено състояние, която да му позволи да издържи на последния етап на наводняване на кой да е главен отсек, който се изисква да бъде в рамките на пределната дължина на наводняване.

1.2 Когато два съседни главни отсека са разделени с преграда, която има праг в съответствие с условията на правило 7.5.1, устойчивостта на неповреден кораб трябва да бъде достатъчна, за да издържи наводняване на тези два отсека.

1.3 Когато изискваният коефициент на делене на отсеци е 0.5 или по-малък, но по-голям от 0.33, устойчивостта на неповреден кораб трябва да е достатъчна, за да издържи наводняването на кои да са два съседни главни отсека.

1.4 Когато изискваният коефициент на делене на отсеци е 0.33 или по-малък, устойчивостта на неповреден кораб трябва да е достатъчна, за да издържи наводняването на кои да са три съседни главни отсека.

2.1 Изискванията на параграф 1 се определят с помощта на изчисления, които са в съответствие с параграфи 3, 4 и 6, и които вземат под внимание размерите и конструктивните особености на кораба и разположението и конфигурацията на повредените отсеци. При извършване на тези изчисления се приема, че корабът е в най-лошото очаквано експлоатационно състояние що се отнася до устойчивостта.

2.2 Когато е предложено палуби, вътрешни обшивки или надлъжни прегради да бъдат изградени с достатъчна водонепроницаемост, така че драстично да се намали навлизането на вода, Администрацията трябва да се увери, че тези ограничения са взети предвид при извършване на изчисленията.

2.3 Устойчивостта, която кораб се изисква да притежава в крайното си състояние след претърпяна повреда и след изравняване, когато такова е направено, се определя както следва:

2.3.1 Диаграмата на положителната остатъчна статична устойчивост трябва да има минимална ширина от 15° след ъгъла на равновесие. Тази ширина може да се намали до не по-малко от 10°, в случай когато площта на диаграмата на статична устойчивост е равна на посочената в параграф 2.3.2 площ, увеличена със следния коефициент:

15

__________ ,

ширина

където ширината се изразява в градуси.

2.3.2 Площта на диаграмата на статична устойчивост трябва да бъде най-малко 0.015 метър-радиана, измерена от ъгъла на равновесие до по-малкия от следните ъгли:

.1 ъгъла, при който възниква нарастващо наводняване;

.2 22° (измерени от изправено положение) в случай на наводняване на един отсек или 27° (измерени от изправено положение) в случай на едновременно наводняване на два или повече съседни отсека.

2.3.3 Рамото на остатъчна статична устойчивост се взема в диапазона на положителна устойчивост, като се вземе предвид най-големия от следните кренящи моменти:

.1 струпване на всички пътници на единия борд;

.2 спускане на вода на всички напълно натоварени спасителни съдове посредством лодбалки от единия борд;

.3 поради напор на вятъра;

и се изчислява по формулата:

	кренящ момент
GZ (в метри) =	________________________________________	0.04
	водоизместване

В никакъв случай, обаче, това рамо на статична устойчивост не може да бъде по-малко от 0.1 m.

2.3.4 За целите на изчисляване на кренящите моменти по параграф 2.3.3 се правят следните предположения:

.1 Моменти, дължащи се на струпване на пътници:

.1.1 четири човека на квадратен метър;

.1.2 маса на всеки пътник - 75 kg;

.1.3 пътниците да са пръснати по свободните палубни пространства откъм единия борд на кораба на палубите, където са разположени сборните пунктове и по такъв начин, че да създават възможно най-неблагоприятния кренящ момент.

.2 Моменти, дължащи се на спускане на вода на всички напълно натоварени спасителни съдове посредством лодбалки от единия борд:

.2.1 приема се, че всички спасителни и дежурни лодки, разположени на борда, към който е накренен кораба в следствие на претърпяна повреда, са изнесени зад борд напълно натоварени и готови за спускане;

.2.2 за спасителни лодки, които са пригодени за спускане на вода напълно натоварени от походно положение се взема максималния кренящ момент по време на спускането им на вода;

.2.3 напълно натоварен спасителен плот, закрепен към всяка лодбалка на борда, към който е накренен кораба в следствие на претърпяна повреда, се приема, че е изнесен зад борд и готов за спускане;

.2.4 хората, които не са в спасителните средства изнесени зад борд, не създават нито допълнителен кренящ нито допълнителен изправящ момент;

.2.5 приема се, че спасителните средства на борда на кораба, противоположен на борда, към който е накренен кораба, се намират в походно положение.

.3 Моменти, дължащи се на напор на вятъра:

.3.1 приема се, че напорът на вятъра е 120 N/m²;

.3.2 за площ на въздействие на напора на вятъра се приема площта на диаметралната равнина на кораба, простираща се над водолинията, отговаряща на неповреденото състояние;

.3.3 за рамо на момента се приема вертикалното разстояние от точка, взета на половината на средното газене, отговарящо на неповреденото състояние, до центъра на тежестта на площта на диаметралната равнина.

2.4 В междинните етапи на наводняване максималното рамо на статична устойчивост трябва да бъде най-малко 0.05 m, а диапазона на положителни рамена на статична устойчивост трябва да бъде най-малко 7°. Във всички случаи се приема, че има само една пробойна в корпуса и само една свободна повърхност.

3 За целите на извършване на изчисления за аварийна устойчивост, водопроницаемостите на обеми и повърхности се приемат в общия случай за следните:

Помещения	Водопроницаемост
Предназначени за товар, въглища или запаси	60
Жилищни помещения	95
Съдържащи машини и механизми	85
Предназначени за течности	0 или 95*

* Което от двете води до по-строги изисквания.

По-високи водопроницаемости за повърхности следва да се приемат по отношение на помещения, в които, в близост до равнината на водолинията на повредения кораб, не са разположени значителни количества жилищни помещения или машини и механизми и помещения, които по принцип не са заети със значителни количества товар или запаси.

4 Предполагаемият размер на повредата е както следва:

.1 надлъжен размер: 3 m плюс 3 % от дължината на кораба или 11 m, което от двете е по-малко. Когато изискваният коефициент на делене на отсеци е 0.33 или по-малък, предполагаемият размер на повредата се увеличава колкото е необходимо, така че да включва кои да са две последователни главни напречни водонепроницаеми прегради;

.2 напречен размер (измерен навътре от борда на кораба, под прави ъгли към диаметралната равнина на нивото на най-високата Водолиния на разделянето на отсеци): разстояние равно на една пета от ширината на кораба, съгласно определението в правило 2; и

.3 вертикален размер: от основната равнина нагоре без граница;

.4 ако повреда с размер по-малък от посочените в параграфи 4.1, 4.2 и 4.3 размери би довела до по-опасно състояние на кораба що се отнася до накреняване или намаляване на метацентричната височина, при изчисленията се взема предвид такава предполагаема повреда.

5 Несиметричното наводняване трябва да бъде сведено до минимум с помощта на ефективни средства. Когато е необходимо да се намалят големи ъгли на крен, използваните средства трябва да са автоматични, където това е възможно; но във всеки случай, когато са предвидени средства за управление на фитинги за симетрично наводняване, те трябва да се задействат от места, разположени над главна палуба. Тези фитинги и средствата за управлението им трябва да бъдат одобрени от Администрацията. Максималният ъгъл на крен след наводняване, но преди изправяне не трябва да надвишава 15°. В случаите, когато се изисква наличие на фитинги за симетрично наводняване, времето за изправяне на кораба не трябва да надвишава 15 мин. Капитанът на кораба трябва да е снабден с подходяща информация относно използването на фитинги за симетрично наводняване.*

6 Крайното състояние на кораба след повреда и, в случай на несиметрично наводняване, след вземане на мерки за изправяне на кораба, трябва да отговаря на следните условия:

.1 в случай на симетрично наводняване, корабът трябва да има положителна остатъчна метацентрична височина равна най-малко на 50 mm, изчислена по метода на постоянното водоизместване;

.2 в случай на несиметрично наводняване, ъгълът на крен при наводняване на един отсек не трябва да надвишава 7°. За едновременно наводняване на два или повече съседни отсека, Администрацията може да разреши крен до 12°;

.3 не се допуска в никакъв случай пределната линия на потъване да бъде потопена под водата в крайния етап на наводняване. Ако се счете, че пределната линия на потъване може да се окаже потопена под водата по време на междинен етап на наводняване, Администрацията може да изиска извършване на такива проучвания и вземане на такива мерки, каквито счете за необходими с цел обезпечаване на безопасността на кораба.

7.1 Капитанът на кораба трябва да е снабден с информацията, необходима за поддържане на устойчивост на неповреден кораб в експлоатационни условия, достатъчна за да може корабът да издържи на тежки повреди. В случай на кораби, изискващи симетрично наводняване, капитанът на кораба трябва да е информиран за условията на устойчивост на кораба, на които са базирани изчисленията на ъгъла на крен и да е предупреден, че може да възникне прекомерно накреняване, ако корабът претърпи повреда при по-неблагоприятни условия.

7.2 Информацията, упомената в параграф 7.1, позволяваща на капитана да поддържа достатъчна устойчивост на кораба в неповредено състояние, трябва да включва данни, които показват максимално допустимата височина на центъра на тежестта на кораба над кила (KG) или, по избор, максимално допустимата метацентрична височина (GM) за диапазон от газения или водоизмествания, достатъчни за обхващане на всички експлоатационни условия. Данните трябва да показват влиянието на различни стойности на диферента, като се отчитат експлоатационните ограничения.

7.3 Всеки кораб трябва да има скали на газенето, ясно нанесени на носа и кърмата. В случай, че скалите на газенето не са разположени на място, където могат да се четат лесно, или експлоатационните ограничения за даден рейс правят четенето на скалите на газене трудно, корабът трябва да е снабден също и с надеждна система за отчитане на газенето, с помощта на която да може да се определя газенето по носа и по кърмата.

7.4 При завършване на товаренето на кораба и преди неговото отплаване, капитанът трябва да определи диферента и устойчивостта на кораба, а също така да се увери и да документира, че корабът е в съответствие с критериите за устойчивост в приложимите правила. Определянето на устойчивостта на кораба винаги трябва да се прави чрез изчисления. Администрацията може да одобри използване на електронна изчислителна машина за извършване на изчисления за натоварване и устойчивост или еквивалентно средство за тази цел.

8.1 Не се допуска Администрацията да разрешава облекчения от изискванията за аварийна устойчивост, освен ако не й бъде показано, че във всякакви експлоатационни условия метацентричната височина на кораба в неповредено състояние, необходима за съответствие с тези изисквания, е излишно голяма за планираната експлоатация на кораба.

8.2 Облекчения от изискванията за аварийна устойчивост се допускат само в изключителни случаи и при спазване на условието, че Администрацията трябва да се увери, че размерите, устройството и други характеристики на кораба са възможно най-благоприятните по отношение на устойчивостта му след претърпяване на повреда, които е практически възможно и целесъобразно да бъдат приети в конкретните обстоятелства.

* Вж. MSC/Circ.541, изм. и доп.: Ръководство относно целостта на границите на наводняване над главната палуба на пътнически кораби за правилно прилагане на правила ІІ-1/8 и 20, параграф 1 на Конвенция SOLAS 1974, с измененията.

* Вж. Препоръката относно стандартен метод за установяване на съответствие с изискванията към съоръженията за симетрично наводняване на пътнически кораби, приета от Организацията с резолюция А.266(VІІІ).

Правило 8-1

Устойчивост на Ро-Ро пътнически кораби в повредено състояние*

Ро-ро пътническите кораби, построени преди 1 юли 1997 г., трябва да отговарят на изискванията на правило 8 с измененията му посредством резолюция MSC.12(56), не по-късно от датата на първия периодичен преглед, извършен след датата на съответствие, предвидена по-долу според стойността на A/Amax, съгласно определението в приложението към Методиката за извършване на изчисления във връзка с оценка на параметрите на живучест на съществуващи Ро-Ро пътнически кораби с използване на опростен метод, базирана на резолюция А.265(VІІІ), разработена от Комитета по морска безопасност на неговата петдесет и девета сесия през юни 1991 г. (MSC/Circ.574).*

Стойност на A/Amax	Дата на съответствие
по-малка от 85%	1 октомври 1998 г.
85% или по-голяма, но по-малка от 90%	1 октомври 2000 г.
90% или по-голяма, но по-малка от 95%	1 октомври 2002 г.
95% или по-голяма, но по-малка от 97.5%	1 октомври 2004 г.
97.5% или по-голяма	1 октомври 2005 г.

* За прилагане на специфични изисквания за устойчивост към Ро-Ро пътнически кораби, вж. Резолюция 14 на Конференцията относно Конвенция SOLAS от 1995 г.

* Вж. MSC/Circ.649, "Тълкувания на разпоредбите на резолюция MSC.26(60) и MSC/Circ.574.

Правило 8-2

Специални изисквания за Ро-Ро пътнически кораби, превозващи 400 или повече лица

Независимо от разпоредбите, съдържащи се в правила 8 и 8-1:

.1 Ро-Ро пътнически кораби, освидетелствани да превозват 400 или повече лица, построени на или след 1 юли 1997 г., трябва да отговарят на изискванията на параграф 2.3 на правило 8 при предполагаема повреда навсякъде по дължината на кораба L; и

.2 Ро-Ро пътнически кораби, освидетелствани да превозват 400 или повече лица, построени преди 1 юли 1997 г., трябва да отговарят на изискванията на подпараграф .1 не по-късно от датата на първия периодичен преглед, извършен след най-късната от датите на съответствие, предвидени в подпараграфи .2.1, .2.2 или .2.3:

.2.1	Стойност на A/Amax	Дата на съответствие
	по-малка от 85%	1 октомври 1998 г.
	85% или по-голяма, но по-малка от 90%	1 октомври 2000 г.
	90% или по-голяма, но по-малка от 95%	1 октомври 2002 г.
	95% или по-голяма, но по-малка от 97.5%	1 октомври 2004 г.
	97.5% или по-голяма	1 октомври 2010 г.

.2.2	Разрешен брой превозвани лица
	1500 или повече	1 октомври 2002 г.
	1000 или повече, но по-малко от 1500	1 октомври 2006 г.
	600 или повече, но по-малко от 1000	1 октомври 2008 г.
	400 или повече, но по-малко от 600	1 октомври 2010 г.

.2.3 Възраст на кораба, равна на или по-голяма от 20 години,

където възраст на кораба означава времето, изминало от датата на залагане на кила или датата, на която корабът се е намирал на подобен етап на строеж или от датата, на която корабът е бил преобразуван в Ро-Ро пътнически кораб.

Правило 8-3

Специални изисквания за пътнически кораби, различни от Ро-Ро пътнически кораби, превозващи 400 или повече лица

Независимо от разпоредбите, съдържащи се в правило 8, пътнически кораби, различни от Ро-Ро пътнически кораби, освидетелствани да превозват 400 или повече лица, построени на или след 1 юли 2002 г., трябва да отговарят на изискванията на параграф 2.3 и 2.4 на правило 8 при предполагаема повреда навсякъде по дължината на кораба L.

Правило 9

Баластиране на пътнически кораби

1 Воден баласт, по принцип, не трябва да се приема в горивни танкове. На кораби, където е невъзможно да се избегне приемане на вода в горивни танкове, трябва да е инсталирана уредба за сепарация на нефтоводни смеси, одобрена от Администрацията или да е предвидено друго алтернативно средство, одобрено от Администрацията, за изхвърляне на нефтоводния баласт, като например сдаването му в брегови приемни съоръжения.

2 Разпоредбите на настоящото правило не са в ущърб на разпоредбите на действащата Международна конвенция за предотвратяване на замърсяване от кораби.

Правило 10

Прегради на крайните отсеци и машинно отделение, тунели на гребния вал и др. на пътнически кораби*

1 Преграда на форпика или таранна преграда, която да е водонепроницаема до главна палуба, трябва да бъде предвидена. Тази преграда трябва да е разположена на разстояние от носовия перпендикуляр не по-малко от 5% от дължината на кораба и не по-голямо от 3 m плюс 5% от дължината на кораба.

2 Когато някоя част на кораба под водолинията се простира напред от носовия перпендикуляр, напр. булбов нос, разстоянията, определени в параграф 1 се измерват от точка, намираща се:

.1 по средата на дължината на стърчащата напред част; или

.2 на разстояние 1.5% от дължината на кораба напред от носовия перпендикуляр; или

.3 на разстояние 3 m напред от носовия перпендикуляр;

което от трите доведе до най-малка стойност.

3 Когато корабът има дълга носова надстройка, преградата на форпика или таранната преграда на всички пътнически кораби трябва да продължава водонепроницаема до следващата непрекъсната палуба, разположена над главна палуба. Продължението на преградата трябва да бъде разположено по такъв начин, че да се предотврати възможността то да бъде повредено от носовата врата, в случай че тя се повреди или откъсне.

4 Не е необходимо продължението, което се изисква от параграф 3, да е разположено непосредствено над преградата под него, при условие че никоя негова част не се намира носово от носовата границата, посочена в параграф 1 или параграф 2. Обаче, на кораби, построени преди 1 юли 1997 г.:

.1 когато наклонена рампа образува част от продължението, частта му, която е разположена на повече от 2.3 m над главна палуба, може да се простира не повече от 1 m носово от носовите границите, посочени в параграф 1 или параграф 2; и

.2 когато съществуващата рампа не отговаря на изискванията, за да бъде одобрена като продължение на таранната преграда и местоположението на рампата възпрепятства разполагане на такова продължение в рамките на границите, посочени в параграф 1 или параграф 2, продължението може да бъде разположено на ограничено разстояние кърмово от кърмовата граница, посочена в параграф 1 или параграф 2. Това ограничено разстояние към кърмата не трябва да бъде по-голямо от това, което е необходимо за обезпечаване на липса на пречки за движение на рампата. Продължението на таранната преграда трябва да се отваря напред и да отговаря на изискванията на параграф 3 и да бъде разположено по такъв начин, че да се предотврати възможността то да бъде повредено от рампата, в случай че тя се повреди или откъсне.

5 Рампи, които не отговарят на горепосочените изисквания няма да се разглеждат като продължения на таранната преграда.

6 За кораби, построени преди 1 юли 1997 г., изискванията на параграфи 3 и 4 следва да се прилагат не по-късно от датата на първия периодичен преглед, извършен след 1 юли 1997 г.

7 Преграда на ахтерпика, както и носова и кърмова прегради, разделящи машинното отделение, съгласно определението в правило 2, от товарните помещения и помещенията за пътници към носа и към кърмата, също трябва да бъдат предвидени и да бъдат водонепроницаеми до главна палуба. Преградата на ахтерпика може, обаче, да има праг под главна палуба, при условие че по този начин не се понижава нивото на безопасност на кораба по отношение на деленето на отсеци.

8 Във всички случаи, дейдвудните тръби трябва да се намират във водонепроницаеми пространства с умерен обем. Дейдвудното уплътнение трябва да е разположено във водонепроницаем тунел на гребния вал или друго водонепроницаемо помещение, отделено от отсека на дейдвудната тръба, имащо такъв обем, че ако бъде наводнено поради теч през дейдвудното уплътнение, пределната линия на потъване няма да бъде потопена под водата.

* Вж. циркуляр MSC/Circ.855: Тълкуване на мястото на носовия перпендикуляр за целите на правило ІІ-1/10 на Конвенция SOLAS.

Правило 11

Прегради на крайните отсеци и машинно отделение и дейдвудни тръби на товарни кораби

(Параграфи 8 и 9 от настоящото правило се прилагат за кораби, построени на или след 1 февруари 1992 г.)

1 За целите на настоящото правило палуба на надводния борд, дължина на кораба и носови перпендикуляр имат значения, които са определени в действащата Международна конвенция за товарната марка.

2 Таранна преграда, която да е водонепроницаема до палубата на надводния борд, трябва да бъде предвидена. Тази преграда трябва да е разположена на разстояние от носовия перпендикуляр не по-малко от 5 % от дължината на кораба или 10 m, която от двете стойности е по-малка, и, с изключение на случаите, когато е разрешено друго от Администрацията, не по-голямо от 8 % от дължината на кораба.

3 Когато някоя част на кораба под водолинията се простира напред от носовия перпендикуляр, напр. булбов нос, разстоянията, определени в параграф 2 се измерват от точка, намираща се:

.1 по средата на дължината на стърчащата напред част; или

.2 на разстояние 1.5% от дължината на кораба напред от носовия перпендикуляр; или

.3 на разстояние 3 m напред от носовия перпендикуляр;

което от трите доведе до най-малка стойност.

4 Преградата може да има прагове или отстъпи, при условие че те се намират в границите, определени в параграф 2 или 3. Тръбите, минаващи през таранната преграда, трябва да са оборудвани с подходящи клапани, управляеми от места, разположени над палубата на надводния борд, а клапанната кутия трябва да е закрепена за преградата вътре във форпика. Клапаните могат да бъдат поставени от кърмовата страна на таранната преграда, при условие че са лесно достъпни при всякакви експлоатационни условия и помещението, в което са разположени не е товарно помещение. Всички клапани трябва да са изработени от стомана, бронз или друг одобрен пластичен материал. Не се допуска използване на клапани, изработени от обикновен чугун или подобен материал. В тази преграда не може да има врати, гърловини, вентилационни канали или други отвори.

5 Когато корабът има дълга носова надстройка, таранната преграда трябва да продължава водонепроницаема до следващата палуба, разположена над палубата на надводния борд. Не е необходимо продължението да е разположено непосредствено над преградата под него, при условие че то се намира в границите, посочени в параграф 2 или 3 с изключението, разрешено от параграф 6, и частта от палубата, която образува прага е направено надеждно водонепроницаема.

6 Когато корабът е снабден с носови врати, а наклонена товарна рампа образува част от продължението на таранната преграда, простиращо се над палубата на надводния борд, тази част от рампата, която е разположена на повече от 2.3 m над палубата на надводния борд, може да се простира носово от границата посочена в параграф 2 или 3. Рампата трябва да бъде водонепроницаема по цялата си дължина.

7 Броят на отворите в продължението на таранната преграда, простиращо се над палубата на надводния борд, трябва да бъде сведен до минимума, съответстващ на конструкцията и нормалната експлоатация на кораба. Всички такива отвори трябва да могат да бъдат затваряни по водонепроницаем начин.

8 Трябва да бъдат предвидени носови и кърмови прегради, отделящи машинното отделение от товарните помещения и помещенията за пътници, които трябва да бъдат водонепроницаеми до палубата на надводния борд.

9 Дейдвудните тръби трябва да бъдат разположени във водонепроницаемо помещение (или помещения) с неголям обем. По усмотрение на Администрацията могат да се предприемат и други мерки, с цел свеждане до минимум на опасността от постъпване на вода в кораба при повреда на дейдвудните тръби.

Правило 12

Двойно дъно на пътнически кораби

1 Корабът трябва да има двойно дъно, простиращо се от форпиковата преграда до ахтерпиковата преграда, доколкото това е възможно и съвместимо с конструкцията и правилната експлоатация на кораба.

.1 Кораби с дължина 50 m и по-голяма, но по-малка от 61 m, трябва да имат двойно дъно поне от машинното отделение до форпиковата преграда или толкова близо до нея, колкото е възможно.

.2 Кораби с дължина 61 m и по-голяма, но по-малка от 76 m, трябва да имат двойно дъно задължително извън машинното отделение, стигащо до форпиковата и ахтерпиковата преграда или колкото е възможно по-близо до тях.

.3 Кораби с дължина 76 m и по-голяма, трябва да имат двойно дъно по цялата си дължина, стигащо до форпиковата и ахтерпиковата преграда или колкото е възможно по-близо до тях.

2 Когато се изисква наличие на двойно дъно, неговата височина трябва да отговаря на изискванията на Администрацията, а второто дъно трябва да се простира от единия до другия борд на кораба по такъв начин, че да защитава дъното до извивката на скулата. Такава защита на дъното се счита за удовлетворителна, ако линията на пресичане на външния ръб на крайния междудънен лист с обшивката на скулата никъде не попада под хоризонтална равнина, минаваща през точката на пресичане на обводите на корпуса в мидела с напречна диагонална линия сключваща ъгъл 25° с основната равнина и пресичаща я в точка, отстояща от диаметралната равнина на половината от теоретичната ширина на кораба.

3 Малките шахти, построени в двойното дъно и предназначени за осушаване на хамбари и други не трябва да бъдат по-дълбоки, отколкото е необходимо. В никакъв случай дълбочината на шахтата не трябва да надвишава височината на двойното дъно в диаметралната равнина намалена с 460 mm и шахтата не трябва да се спуска по-ниско от хоризонталната равнина по параграф 2. Допуска се, обаче наличие на шахта, стигаща до обшивката на дъното, в кърмовия край на тунела на гребния вал. Наличие на други шахти (например за смазочни масла под главни двигатели) маже да бъде допуснато от Администрацията, ако тя е убедена, че устройството им обезпечава защита, еквивалентна на тази, която се осигурява от двойно дъно, построено в съответствие с настоящото правило.

4 Не е нужно да се строи двойно дъно в района на водонепроницаеми отсеци с неголям размер, използвани изключително за превоз на течности, при условие, че по мнение на Администрацията, това не застрашава безопасността на кораба, в случай на повреда на дъното или борда.

5 На кораби, за които се прилагат разпоредбите на правило 1.5, и които регулярно извършват кратки международни рейсове, съгласно определението в правило ІІІ/3.22, Администрацията може да разреши да не се строи двойно дъно в коя да е част на кораб, който е разделен на отсеци с коефициент на делене не по-голям от 0.5, ако е убедена, че наличие на двойно дъно в тази част ще бъде несъвместимо с конструкцията и правилната експлоатация на кораба.

Правило 12-1

Двойно дъно на товарни кораби, различни от танкери

(Настоящото правило се прилага за кораби, построени на или след 1 февруари 1992 г.)

1 Корабът трябва да има двойно дъно, започващо от таранната преграда и стигащо до ахтерпиковата преграда, дотолкова доколкото това е възможно и съвместимо с конструкцията и правилната експлоатация на кораба.

2 Когато се изисква наличие на двойно дъно, неговата височина трябва да отговаря на изискванията на Администрацията, а второто дъно трябва да се простира от единия до другия борд на кораба по такъв начин, че да защитава дъното до извивката на скулата.

3 Малките шахти, построени в двойното дъно и предназначени за осушаване на хамбари не трябва да бъдат по-дълбоки, отколкото е необходимо. Допуска се, обаче наличие на шахта, стигаща до обшивката на дъното, в кърмовия край на тунела на гребния вал на кораба. Наличие на други шахти маже да бъде допуснато от Администрацията, ако тя е убедена, че устройството им обезпечава защита, еквивалентна на тази, която се осигурява от двойно дъно, построено в съответствие с настоящото правило.

4 Не е нужно да се строи двойно дъно в района на водонепроницаеми отсеци, използвани изключително за превоз на течности, при условие, че по мнение на Администрацията, това не застрашава безопасността на кораба, в случай на повреда на дъното.

Правило 12-2

Достъп до помещения в товарното пространство на нефтени танкери

1 Настоящото правило се прилага за нефтени танкери, построени на или след 1 октомври 1994 г.

2 Достъпът до кофердами, баластни танкове, товарни танкове и други помещения в товарното пространство трябва да се осъществява непосредствено от откритата палуба и да позволява да им бъде извършена цялостна инспекция. Достъпът до помещения в двойното дъно може да се осъществява през товарно помпено отделение, помпено отделение, дълбок кофердам, тунел на тръбопроводи или подобни помещения, като се вземат в предвид аспектите свързани с вентилацията.

3 Размерите на хоризонтални отвори, люкове или гърловини, чрез които се осигурява достъп, трябва да бъдат достатъчни, за да позволяват на човек, носещ автономен дихателен апарат и защитно оборудване, безпрепятствено да се качва или слиза по всякакъв вид трап, а също така да осигуряват просвет, през който да е възможно да се извади пострадал човек от дъното на помещението. Минималните размери на просвета трябва да бъдат не по-малки от 600 mm х 600 mm.

4 За достъп през вертикални отвори или гърловини, осигуряващи преминаване по дължина и ширина на помещението минималният размер на просвета трябва да е не по-малък от 600 mm х 800 mm на височина, не по-голяма от 600 mm от външната обшивка на дъното, освен ако не е предвиден решетъчен настил или друга опора за крака.

5 За нефтени танкери с дедуейт по-малък от 5000 тона, Администрацията може, в особени случаи, да одобри по-малки размери на отворите, ако в съответствие с изискванията на Администрацията, може да бъде доказано, че е възможно преминаване през такива отвори или изваждане на пострадал човек през тях.

Правило 13

Определяне, маркировка и вписване на конструктивни товарни марки на пътнически кораби

1 С цел спазване на необходимата степен на делене на отсеци се определя товарна марка, съответстваща на одобреното конструктивно газене, която се нанася на бордовете на кораба. Кораб, имащ помещения, специално приспособени за настаняване на пътници или за превоз на товари, може по желание на корабособственика да има една или повече допълнителни товарни марки, определени и нанесени така, че да съответстват на конструктивните газения, които Администрацията може да одобри за алтернативните експлоатационни условия.

2 Определените и нанесени на бордовете конструктивни товарни марки трябва да бъдат вписани в свидетелството за сигурност на пътнически кораб и трябва да бъдат обозначени с индекс С.1 за основния случай на превоз на пътници и с индекс С.2, С.3 и т.н. за алтернативните случаи.

3 Надводният борд, съответстващ на всяка от тези товарни марки трябва да бъде измерен в същото място и от същата палубна линия, от която са измерени и надводните бордове, определени в съответствие с действащата Международна конвенция за товарната марка.

4 Надводният борд, съответстващ на всяка одобрена конструктивна товарна марка и условията на експлоатация, за които той е одобрен, трябва да бъде ясно посочен в Свидетелството за сигурност на пътнически кораб.

5 В никакъв случай не трябва конструктивна товарна марка да се нанася над най-високата товарна марка в солена вода, определена според здравината на кораба или съгласно действащата Международна конвенция за товарната марка.

6 Независимо от местоположението на конструктивните товарни марки, в никакъв случай корабът не трябва да бъде натоварен така, че съответстващата на сезона и района на плаване товарна марка, определена съгласно действащата Международна конвенция за товарната марка, да се окаже под водата.

7 В никакъв случай корабът не трябва да бъде натоварен така, че когато е в солена вода конструктивната товарна марка, съответстваща на конкретния рейс и условия на експлоатация, да се окаже под водата.

Правило 14

Конструкция и предварителни изпитания на водонепроницаеми прегради и др. на пътнически и товарни кораби

1 Всяка конструктивна водонепроницаема преграда, напречна или надлъжна, трябва да бъде построена по такъв начин, че да издържа, с подходящ запас от здравина, на налягането на възможно най-големия водния стълб, в случай на авария, но поне на налягането на водния стълб до пределната линия на потъване. Конструкцията на тези прегради трябва да отговаря на изискванията на Администрацията.

2.1 Отстъпите и праговете в преградите трябва да са водонепроницаеми и толкова здрави, колкото и участъка от преградата в съседство с тях.

2.2 Когато шпангоути или бимсове минават през водонепроницаема палуба или преграда, то тази палуба или преграда трябва конструктивно да бъде изградена водонепроницаема без използване на дърво или цимент.

3 Изпитания на главните отсеци посредством напълването им с вода не е задължително. Когато не са проведени изпитания посредством напълване с вода, то е задължително провеждане на изпитание посредством водна струя от шланг; това изпитание се провежда на възможно най-късния етап от строежа на кораба. Във всички случаи трябва да се извърши щателна проверка на водонепроницаемите прегради.

4 Форпикът, двойното дъно (включително кухите килове) и вътрешната обшивка трябва да бъдат изпитани посредством воден стълб, отговарящ на изискванията на параграф 1.

5 Танкове предназначени за течности и явяващи се част от деленето на кораба на отсеци трябва да бъдат изпитани за водонепроницаемост посредством воден стълб с височина до най-високата Водолиния на разделянето на отсеци или с височина съответстваща на две трети от разстоянието от горния ръб на хоризонталния кил до пределната линия на потъване в района на танковете, която от двете е по-голяма. При това в никакъв случай не трябва височината на изпитателния воден стълб да бъде по-малка от 0,9 m над горната част на танка.

6 Изпитанията, посочени в параграфи 4 и 5 се провеждат с цел проверка на водонепроницаемостта на конструкцията на деленето на отсеци и не трябва да се разглеждат като изпитания, потвърждаващи годността на даден отсек за съхранение на гориво или за други специални цели, за които може да се изискват по-стриктни изпитания в зависимост от височината до която достига течността в танка или в свързаните към него тръби.

Правило 15

Отвори във водонепроницаеми прегради на пътнически кораби

(Настоящото правило се прилага за кораби, построени на или след 1 февруари 1992 г.)

1 Броят на отворите във водонепроницаемите прегради трябва да бъде сведен до минимума, съвместим с конструкцията и правилната експлоатация на кораба. За тези отвори трябва да бъдат предвидени подходящи средства за тяхното затваряне.

2.1 Когато тръби, шпигати, електрически кабели и др. преминават през конструктивни водонепроницаеми прегради, трябва да бъдат предприети мерки за осигуряване на водонепроницаемостта на тези прегради.

2.2 Не се допуска поставяне в конструктивни водонепроницаеми прегради на клапани, които не са част от система от тръбопроводи.

2.3 Олово или други леснотопими материали не трябва да се използват в системи, които преминават през конструктивни водонепроницаеми прегради, когато повреждането на тези системи в случай на пожар би могло да наруши водонепроницаемостта на тези прегради.

3.1 Не се допуска наличие на врати, гърловини или входни отвори:

.1 в таранната преграда под пределната линия на потъването;

.2 в напречни водонепроницаеми прегради, отделящи дадено товарно помещение от съседно на него товарно помещение или от постоянен или резервен бункер за въглища, с изключение на случаите, предвидени в параграф 10.1 и в правило 16.

3.2 Освен в случая, предвиден в параграф 3.3, през таранната преграда под пределната линия на потъване може да преминава най-много една тръба, обслужваща форпиковия танк, при условие, че тръбата е снабдена с винтов клапан, който може да се управлява от места, разположени над главна палуба, при което клапанната кутия трябва да е закрепена за таранната преграда вътре във форпика. Администрацията може, обаче, да разреши поставяне на този клапан върху кърмовата страна на таранната преграда, при условие, че клапанът е леснодостъпен при всякакви експлоатационни условия и помещението, в което той е разположен, не е товарно помещение.

3.3 Ако форпикът е допълнително разделен за да се използва за два различни вида течности, Администрацията може да допусне преминаване през таранната преграда под пределната линия на потъване на две тръби, всяка от които е монтирана в съответствие с изискванията на параграф 3.2, при условие, че Администрацията е убедена в невъзможността на друго решение, освен поставяне на такава втора тръба и, като се има предвид допълнителното разделяне на форпика, е гарантирана безопасността на кораба.

4.1 Водонепроницаеми врати, поставени в прегради между постоянни и резервни бункери за въглища, трябва постоянно да бъдат достъпни, освен в случая предвиден в параграф 9.4 за врати на междупалубни бункери за въглища.

4.2 Трябва да се предприемат надлежни мерки, като например поставяне на защитни прегради или други съоръжения, целящи предотвратяване на възможността въглищата да пречат на затварянето на водонепроницаемите врати на бункерите.

5 При спазване на разпоредбите на параграф 11, във всяка главна напречна преграда в рамките на помещения, в които се намират главните и спомагателните задвижващи машини и механизми и обслужващите ги котли и всички постоянни бункери за въглища, може да бъде поставена най-много една врата, освен вратите на бункерите и тунелите на гребните валове. Когато са налице два или повече гребни вала, то техните тунели трябва да са свързани помежду си посредством коридор. Между машинно отделение и помещенията на тунелите, трябва да има само една врата, когато са налице два гребни вала, и само две врати, когато са налице повече от два гребни вала. Всички тези врати трябва да бъдат от плъзгащ се тип и да са разположени така, че комингите им да са възможно най-високо. Ръчният привод за управление на тези врати от места, разположени на д главна палуба, трябва да е разположен извън помещенията, в които се намират механизмите.

6.1 Водонепроницаемите врати, освен случаите предвидени в параграф 10.1 или правило 16, трябва да бъдат механично задвижвани плъзгащи се врати, отговарящи на изискванията на параграф 7, които да могат да се затварят едновременно от централната управляваща конзола на навигационния мостик за не повече от 60 s в изправено положение на кораба.

6.2 Средствата за управление, било то механични или ръчни, на всички, плъзгащи се водонепроницаеми врати с механично задвижване, трябва да осигуряват затваряне на вратата при крен на кораба до 15° на кой да е борд. Също така трябва да бъдат отчетени силите, които биха могли да действат на всяка от страните на вратата, които могат да възникнат когато постъпва вода през отвора, като се приеме разчетно хидростатично налягане, еквивалентно на налягането на воден стълб с височина най-малко 1 m над комингса по оста на симетрия на вратата.

6.3 Средствата за управление на водонепроницаема врата, в това число хидравлични тръбопроводи и електрически кабели, трябва да се намират колкото е възможно по-близо до преградата в която е поставена вратата, за да се сведе до минимум вероятността те да бъдат повредени при повреда на кораба. Разположението на водонепроницаемите врати и средствата за тяхното управление трябва да е такова, че при повреда на кораба в рамките на една пета от ширината му, съгласно определението в правило 2 (като това разстояние се измерва под прав ъгъл спрямо диаметралната равнина на нивото на най-високата водолиния на разделянето на отсеци), движението на водонепроницаемите врати, намиращи се в неповредената част на кораба, не се възпрепятства.

6.4 Всички механично задвижвани плъзгащи се водонепроницаеми врати трябва да притежават средства за индикация, които да указват във всички постове за дистанционно управление, дали вратите са отворени или затворени. Постове за дистанционно управление трябва да има само на навигационния мостик, съгласно изискванията на параграф 7.1.5 и на местата, където се изисква ръчно управление над главна палуба, съгласно параграф 7.1.4.

6.5 На кораби, построени преди 1 февруари 1992 г., вратите, които не отговарят на изискванията на параграфи от 6.1 до 6.4 трябва да бъдат затворени преди началото на рейса и трябва да останат затворени по време на плаването; моментите на отваряне на тези врати в пристанище и на затварянето им преди отплаване на кораба от пристанището, трябва да бъдат вписани в корабния дневник.

7.1 Всяка механично задвижвана плъзгаща се водонепроницаема врата трябва:

.1 да се движи във вертикално или хоризонтално направление;

.2 при спазване изискванията на параграф 11, да бъде ограничена до максимална ширина на просвета 1.2 m. Администрацията може да разреши по-широки врати само в границите, които счете за необходими за ефективната експлоатация на кораба, при условие, че се вземат други предпазни мерки, в това число долупосочените:

.2.1 особено внимание трябва да се обърне на здравината на вратата и средствата за нейното затваряне с цел предотвратяване на течове;

.2.2 вратата трябва да бъде разположена извън зоната на повреждане

B

________ ;

5

.2.3 вратата трябва да бъде затворена когато корабът е на море, освен за ограничени периоди от време, когато Администрацията счете това за абсолютно необходимо;

.3 да е снабдена с необходимото оборудване за отваряне и затваряне с помощта на използване на електрически, хидравличен или друг вид привод, които Администрацията счете за приемливи;

.4 да има отделен механизъм с ръчно управление. Вратата трябва да може да се отваря и затваря ръчно от двете си страни и да може да се затваря от леснодостъпно място над главна палуба и с помощта на маховик или друго средство, осигуряващо приемлива за Администрацията степен на безопасност. Посоката на въртене или другото движение трябва да бъде ясно указана за всички работни положения. Времето, необходимо за напълно затваряне на вратата ръчно при изправено положение на кораба не трябва да превишава 90 s;

.5 да е снабдена със средства за управление за механично отваряне и затваряне на вратата от двете й страни и също за механично затваряне на вратата от централната управляваща конзола на навигационния мостик;

.6 да е снабдена със звукова аварийно-предупредителна сигнализация, отличаваща се от всяка друга аварийно-предупредителна сигнализация в района, която следва да подава сигнал при всяко дистанционно механично затваряне на вратата, в течение на най-малко 5 s, но не повече от 10 s преди вратата да започне да се движи и продължаващ до пълното затваряне на вратата. В случай на дистанционно ръчно управление е достатъчно звуковата сигнализация да работи само по време на движение на вратата. В допълнение, в помещенията за пътници и в помещенията с по-висок шум Администрацията може да изиска звуковата сигнализация да бъде допълнена с мигащ светлинен сигнал на вратата; и

.7 да има сравнително универсална скорост на механично затваряне. Времето за затваряне от момента на начало на движение на вратата до момента на достигане на напълно затворено положение никога не трябва да бъде по-малко от 20 s или по-голямо от 40 s при изправено положение на кораба.

7.2 Електрическата енергия, необходима за работа на плъзгащи се водонепроницаеми врати с механично задвижване се осигурява от аварийното разпределително табло или директно или посредством специално предназначено за тази цел разпределително табло, разположено над главна палуба. Съответните вериги за управление, индикация и аварийна сигнализация се захранват от аварийното разпределително табло или директно или посредством специално предназначено за тази цел разпределително табло, разположено над главна палуба, което може автоматично да се захранва от преходния авариен източник на електроенергия, който се изисква съгласно правило 42.3.1.3, в случай на излизане от строя на главния или аварийния източник на електроенергия.

7.3 Плъзгащите се водонепроницаеми врати с механично задвижване трябва да имат или:

.1 централизирана хидравлична система с два независими източника на енергия, всеки от които се състои от двигател и помпа, осигуряващи едновременно затваряне на всички врати. Допълнително, за цялата уредба трябва да бъдат предвидени хидравлични акумулатори с достатъчен капацитет за осигуряване най-малко на трикратно сработване на всички врати т.е. затваряне - отваряне - затваряне при неблагоприятен крен от 15°. Този работен цикъл трябва да може да се осъществи и в момента на включване на помпата. Използваният в хидравличната система флуид се избира, като се вземат предвид температурите, които могат да се срещнат по време на експлоатация на уредбата. Системата за механично задвижване трябва да бъде конструирана така, че да се сведе до минимум възможността единична повреда в хидравличната система от тръбопроводи да повлияе неблагоприятно на работата на повече от една врата. Хидравличната система трябва да е снабдена с аварийна сигнализация за ниско ниво на хидравличния флуид в резервоарите, обслужващи системата за механично задвижване и аварийна сигнализация за ниско налягане на газа или други ефективни средства за контрол на загуба на съхранена енергия в хидравличните акумулатори. Тези аварийни сигнализации трябва да бъдат звукови и светлинни и да са разположени на централната управляваща конзола на навигационния мостик; или

.2 независима хидравлична система за всяка врата като всеки източник на енергия се състои от двигател и помпа и осигурява отваряне и затваряне на вратата. Допълнително, трябва да бъде предвиден хидравличен акумулатор с достатъчен капацитет за осигуряване най-малко на трикратно сработване на вратата т.е. затваряне - отваряне - затваряне при неблагоприятен крен от 15°. Този работен цикъл трябва да може да се осъществи и в момента на включване на помпата. Използваният в хидравличната система флуид се избира, като се вземат предвид температурите, които могат да се срещнат по време на експлоатация на уредбата. Трябва да е предвидена групова аварийна сигнализация за ниско налягане на газа или друго ефективно средство за контрол на загуба на съхранена енергия в хидравличните акумулатори. Тази аварийна сигнализация трябва да е разположена на централната управляваща конзола на навигационния мостик. Също така трябва да е предвидена индикация за загубата на съхранена енергия, разположена на всеки местен пост за управление; или

.3 независима електрическа система и двигател за всяка врата като всеки източник на енергия се състои от двигател, осигуряващ отваряне и затваряне на вратата. Източникът на енергия трябва да може да се захранва автоматично от преходния авариен източник на електроенергия, който се изисква съгласно правило 42.4.2 - в случай на излизане от строя на главния или аварийния източник на електроенергия и да притежава достатъчна мощност за осигуряване на най-малко трикратно сработване на вратата т.е. затваряне - отваряне - затваряне при неблагоприятен крен от 15°.

За системите, посочени в параграфи 7.3.1., 7.3.2. и 7.3.3. трябва да бъде предвидено следното:

Енергетичните системи за плъзгащите се водонепроницаеми врати с механично задвижване трябва да са отделени от всички други енергетични системи. Единична повреда в електрическите или хидравличните системи за механично задвижване, с изключение на хидравличния привод не трябва да възпрепятства ръчното задвижване на коя да е врата.

7.4 Ръкохватки за управление на вратата трябва да бъдат поставени от всяка страна на преградата на минимална височина от 1.6 m над настила и да бъдат разположени по такъв начин, че да позволяват на хората, минаващи през вратата да задържат двете ръкохватки в положение "отворено", като при това да не могат случайно да приведат в действие затварящия силов механизъм. Посоката на движение на ръкохватките при отваряне и затваряне на вратата трябва да съвпада с посоката на движение на вратата и да бъде ясно указана.

7.5 Доколкото е практически възможно, електрическото оборудване и свързаните с него елементи за водонепроницаемите врати трябва да бъде разположено над главна палуба и извън опасни зони и помещения.

7.6 Кутиите, съдържащи електрически елементи, разположени по необходимост под главна палуба, трябва да осигуряват подходяща защита срещу попадане на вода в тях.*

7.7 Електрическите силови вериги и веригите за управление, индикация и аварийна сигнализация трябва да бъдат защитени срещу повреда по такъв начин, че повреда във верига на една врата да не води до повреда във верига на никоя друга врата. Късо съединение или други повреди във веригите на аварийната сигнализация или индикацията за положението на вратата не трябва да водят до невъзможност за механично задвижване на тази врата. Устройствата трябва да са такива, че влизане на вода в електрическото оборудване, разположено под главна палуба да не причинява отваряне на вратата.

7.8 Единична електрическа повреда в силовата или управляващата система на плъзгаща се водонепроницаема врата с механично задвижване, не трябва да води до отваряне на затворена врата. Подаването на захранване трябва непрекъснато да се следи в точка от електрическата верига, която е възможно най-близо до всеки от електродвигателите, изисквани съгласно параграф 7.3. Прекъсването на това захранване трябва да предизвика сработване на звукова и светлинна сигнализация в централната управляваща конзола на навигационния мостик.

8.1 Централната управляваща конзола на навигационния мостик трябва да има превключвател "главен режим" с два режима на управление: режим "местно управление", който позволява локално отваряне и затваряне на всяка врата без използване на средства за автоматично затваряне и режим "затворени врати", които води до автоматично затваряне на всяка врата, която е отворена. Режимът "затворени врати" трябва да позволява вратите да бъдат отваряни локално и трябва автоматично да ги затваря при освобождаване на местният управляващ механизъм. Превключвателят "главен режим" трябва нормално да бъде в режим "местно управление". Режимът "затворени врати" трябва да се използва само в аварийни ситуации или с цел проверка. Особено внимание трябва да се обърне на надеждността на превключвателя "главен режим".

8.2 Централната управляваща конзола на навигационния мостик трябва да бъде снабдена със схема, показваща местоположението на всяка врата, със светлинни индикатори, показващи дали е отворена или затворена всяка врата. Червена светлина означава врата, която е напълно отворена, а зелена светлина означава врата, която е напълно затворена. Когато вратата се затваря дистанционно мигаща червената светлина означава междинното положение. Веригата на индикацията трябва да бъде независима от управляващата верига за всяка врата.

8.3 Не се допуска наличие на възможност за дистанционно отваряне на врата от централната управляваща конзола.

9.1 Всички водонепроницаеми врати трябва да бъдат затворени по време на плаване, освен в случаите, когато те могат да бъдат отворени по време на плаване, както е указано в параграфи 9.2, 9.3 и 9.4. Водонепроницаемите врати с ширина по-голяма от 1.2 m, разрешени от параграф 11 могат да бъдат отворени само при обстоятелствата, посочени в този параграф. Всяка врата, която е отворена в съответствие с настоящия параграф, трябва да бъде готова за незабавно затваряне.

9.2 Водонепроницаема врата може да бъде отворена по време на плаване за да позволи преминаване на пътници или екипаж или когато извършване на работа в непосредствена близост до вратата изисква тя да бъде отворена. Вратата трябва незабавно да бъде затворена, когато завърши преминаването през нея или когато се изпълни задачата, която изисква вратата да бъде отворена.

9.3 Допустимо е определени водонепроницаеми врати да остават отворени по време на плаване само, ако се счете, че това е абсолютно необходимо т.е. оставането на вратата отворена се определя за жизнено важно за безопасната и ефективната експлоатация на корабните машини и механизми или за осигуряване на нормално неограничено преминаване на пътници през зоната за пътници. Такова решение се взема от Администрацията само след внимателно разглеждане на влиянието върху експлоатацията и живучестта на кораба. Такава водонепроницаема врата, която е разрешено да остава отворена трябва ясно да бъде обозначена в информацията за устойчивост на кораба и трябва винаги да бъде готова за незабавно затваряне.

9.4 Плъзгащите се водонепроницаеми врати, поставени между бункери за въглища в междупалубното пространство под главна палуба могат понякога да се отварят на море с цел тримиране на въглищата. Всяко отварянето и затварянето на тези врати подлежи на вписване в специален дневник, предвиден за тази цел от Администрацията.

10.1 Ако Администрацията е убедена, че такива врати са необходими, водонепроницаеми врати с подходяща конструкция могат да бъдат поставени във водонепроницаеми прегради, разделящи междупалубни товарни пространства. Такива врати могат да бъдат окачени, подемни или плъзгащи се, но не трябва да се управляват дистанционно. Те трябва да се поставят колкото може по-високо и колкото е възможно по-далече от външната обшивка, но в никакъв случай извънбордните вертикални ръбове на вратата не трябва да се намират на разстояние от външната обшивка по-малко от една пета от ширината на кораба, съгласно определението в правило 2, като това разстояние се измерва под прав ъгъл към диаметралната равнина на нивото на най-високата водолиния на разделянето на отсеци.

10.2 Тези врати трябва да се затворят преди началото на рейса и да останат затворени по време на плаването; моментите на отваряне на тези врати в пристанище и на затварянето им преди отплаване на кораба от пристанището се вписват в корабния дневник. Ако някоя от вратите трябва да бъде достъпна по време на рейса, то тя трябва да бъде снабдена с устройство, което предотвратява неразрешено отваряне. Когато е предложено поставяне на такива врати, броят и разположението им подлежат на специално разглеждане от Администрацията.

11 Не се допуска поставяне на подвижни листи на прегради, освен в машинните помещения. Тези листи трябва винаги да си бъдат на мястото преди отплаване на кораба от пристанището и не трябва да се снемат по време на плаване, освен в случай на спешна необходимост по усмотрение на капитана. Моментите на снемане и поставяне на място на всеки такъв подвижен лист се вписват в корабния дневник; при поставянето им на място трябва да се вземат необходимите предпазни мерки за осигуряване на водонепроницаемост на съединенията. Администрацията може да разреши тези подвижни листи да бъдат заменени с не повече от една плъзгаща се водонепроницаема врата с механично задвижване във всяка главна напречна преграда, по-голяма от тези посочени в параграф 7.1.2 при условие, че тези врати се затворят преди отплаване на кораба от пристанището и останат затворени по време на плаването, освен в случай на спешна необходимост по усмотрение на капитана. Тези врати не е нужно да отговарят на изискванията на параграф 7.1.4 по отношение на пълното им ръчно затваряне за 90 s. Моментите на отваряне и затваряне на тези врати, когато корабът е на море или в пристанище се вписват в корабния дневник.

12.1 Когато шахти или тунели, осигуряващи достъп от жилищните помещения на екипажа до котелното помещение и такива, предназначени за прекарване на тръбопроводи или за други цели, преминават през главни напречни водонепроницаеми прегради, то те трябва да бъдат водонепроницаеми и да отговарят на изискванията на правило 19. Достъпът до поне единия край на всеки такъв тунел или шахта, когато се използват на море като коридори, трябва да се осъществява през шахта, която е водонепроницаема до такава височина, че входът към нея да се намира над пределната линия на потъване. Достъпът до другия край на шахтата или тунела може да се осъществява през водонепроницаема врата от типа, който се изисква в зависимост от нейното разположение в кораба. Тези шахти или тунели не трябва да преминават през първата конструктивна преграда след таранната преграда в посока към кърмата.

12.2 Когато са предвидени тунели, преминаващи през главни напречни водонепроницаеми прегради, то те подлежат на специално разглеждане от Администрацията.

12.3 Когато вентилационни шахти, предвидени във връзка с превозване на товар, който подлежи на охлаждане и за прокарване на канали за естествена или изкуствена вентилация, преминават през повече от една водонепроницаема преграда, средствата за затваряне на тези отвори трябва да бъдат с механично задвижване и отворите да могат да се затварят от централен пост, разположен над главна палуба.

* Вж. следната публикация 529 на IEC от 1976 г.:

.1 електрически двигатели, свързани с тях вериги и управляващи елементи; защитени в съответствие със стандарт IPX7;

.2 индикатори за положението на вратата и свързани с тях елементи на вериги; защитени в съответствие със стандарт IPX8;

.3 предупредителни сигнали за движение на вратата; защитени в съответствие със стандарт IPX6.

Други устройства за съхраняване на електрически елементи могат да бъдат монтирани при условие, че Администрацията е убедена, че е постигната еквивалентна защита. Хидравличните изпитания на кутиите, защитени в съответствие със стандарт IPX8, трябва да се провеждат с отчитане на налягането, което може да възникне в местата на поставяне на елементите при наводняване за период от 36 часа.

Правило 16

Пътнически кораби, превозващи товарни автомобили и придружаващ персонал

1 Настоящото правило се прилага за пътнически кораби, независимо от датата на тяхното построяване, предназначени или приспособени за превоз на товарни автомобили и придружаващия ги персонал, когато общият брой на лицата на борда, освен лицата, посочени в правило І/2(е)(i) и (ii), е по-голям от 12.

2 Ако на такъв кораб общият брой на пътниците, в това число персонала, придружаващ автомобилите, не надвишава, където A = обща палубна площ (в квадратни метри) на помещенията, предназначени за разполагане на товарни автомобили, чиято височина на просвета в местата за разполагане на автомобилите и при входа към тези помещения е не по-малка от 4 m, то по отношение на водонепроницаемите врати се прилагат разпоредбите на правило 15.10, с изключение на това, че тези врати могат да се поставят на всякакво ниво във водонепроницаемите прегради, разделящи товарни помещения. Освен това на навигационния мостик за всяка врата се изисква наличие на индикатори за автоматично показване кога всяка врата е затворена и задраена.

3 При прилагане на разпоредбите на настоящата глава за такъв кораб, величината N се приема за равна на максималния брой пътници, за който корабът е освидетелстван в съответствие с настоящото правило.

4 При прилагане на правило 8, като се изхожда от най-лошите експлоатационни условия, водопроницаемостта на товарни помещения, предназначени за разполагане на товарни автомобили и контейнери, се получава посредством изчисления, при които се предполага, че товарните автомобили и контейнери не са водонепроницаеми и тяхната водопроницаемост се приема за равна на 65. За кораби, извършващи специализирани видове превози може да се използва действителната стойност на водопроницаемостта на контейнерите и товарните автомобили. В никакъв случай водопроницаемостта на товарните помещения, в които се превозват товарни автомобили и контейнери не трябва да се приема за по-малка от 60.

Правило 17

Отвори във външната обшивка на пътнически кораби под пределната линия на потъване

1 Броят на отворите във външната обшивка трябва да бъде сведен до минимума, съвместим с конструкцията и правилната експлоатация на кораба.

2 Устройството и надеждността на средствата за затваряне на всеки отвор във външната обшивка трябва да съответстват на неговото предназначение, мястото на което той е разположен и като цяло, на изискванията на Администрацията.

3.1 При спазване на изискванията на действащата Международна конвенция за товарната марка, бордови илюминатор не трябва да се поставя на такова място, че долният му ръб да се намира под линия, прекарана успоредно на главна палуба при борда и чиято най-ниска точка е на разстояние равно на 2.5% от ширината на кораба или 500 mm, което от двете е по-голямо, над най-високата водолиния на разделянето на отсеци.

3.2 Всички бордови илюминатори, долните ръбове на които са под пределната линия, посочена в параграф 3.1, трябва да имат такава конструкция, която да изключва възможността те да бъдат отворени от човек без разрешение на капитана на кораба.

3.3.1 Когато в междупалубно пространство долните ръбове на бордовите илюминатори, по параграф 3.2 се намират под линия, прекарана успоредно на главна палуба, при борда, чиято най-ниска точка е на разстояние 1.4 m плюс 2.5% от ширината на кораба над водата, когато корабът отплава от пристанище, то всички бордови илюминатори в това междупалубно пространство трябва да се затворят, задраят и заключат преди корабът да напусне пристанището, и не трябва да се отварят преди пристигане на кораба в следващото пристанище. При прилагане на настоящия параграф може да се извърши съответната поправка за прясна вода, когато това е приложимо.

3.3.2 Моментите на отваряне на тези бордови илюминатори в пристанище и на затварянето и заключването им преди отплаване на кораба от пристанище се вписват в дневник, предвиден за тази цел от Администрацията.

3.3.3 За всеки кораб, който има един или повече бордови илюминатора, поставени така, че към тях ще са приложими изискванията на параграф 3.3.1, когато корабът плава потънал до най-високата си водолиния на разделянето на отсеци, Администрацията може да укаже пределното средно газене, при което долните ръбове на тези бордови илюминатори ще бъдат над линията, прекарана успоредно на главна палуба при борда, чиято най-ниска точка е на разстояние 1.4 m плюс 2.5% от ширината на кораба над водолинията, съответстваща на пределното средно газене, и при което следователно ще бъде допустимо корабът да отплава от пристанището без предварително да се затварят и заключват илюминаторите, а така също те да се отварят на море на отговорност на капитана по време на прехода до следващото пристанище. В тропически зони, съгласно определението в действащата Международна конвенция за товарната марка, това пределно газене може да се увеличи с 0,3 m.

4 Всички бордови илюминатори трябва да бъдат снабдени с достатъчно здрави окачени вътрешни щормови капаци, разположени така, че да могат да бъдат лесно и надеждно затваряни и задрайвани, с изключение на това, че илюминаторите, разположени кърмово от точка на разстояние една осма от дължината на кораба от носовия перпендикуляр и над линия, прекарана успоредно на главна палуба при борда, чиято най-ниска точка е на височина 3.7 m плюс 2.5% от ширината на кораба над най-високата водолиния на разделянето на отсеци, могат да имат подвижни щормови капаци в жилищните помещения на пътниците, които не са предназначени за пътници от трета класа, освен ако действащата Международна конвенция за товарната марка не изисква щормовите капаци да бъдат постоянно закрепени на местата си. Тези подвижни щормови капаци трябва да се съхраняват в непосредствена близост до илюминаторите за които са предназначени.

5 Илюминаторите и техните щормови капаци, към които няма достъп по време на плаване на кораба трябва да се затворят и задраят преди отплаване на кораба от пристанището.

6.1 В помещенията, предназначени изключително за превоз на товар или въглища не се поставят илюминатори.

6.2 Илюминатори могат, обаче, да бъдат поставени в помещения предназначени за превоз или на товари или на пътници алтернативно, но те трябва да имат такава конструкция, че да няма възможност те или техните щормови капаци да бъдат отворени от някого без разрешение на капитана.

6.3 Ако в такива помещения се превозва товар, то илюминаторите и техните щормови капаци трябва да бъдат задраени и заключени преди натоварване на товара и това задрайване и заключване трябва да бъде вписано в дневник предвиден за тази цел от Администрацията.

7 Илюминатори с устройства за автоматична вентилация не трябва да се поставян във външната обшивка под пределната линия на пътуване без специално разрешение на Администрацията.

8 Броят на шпигатите, отливните отвори и други подобни отвори във външната обшивка трябва да бъде сведен до минимум или чрез използване на всеки отвор за възможно най-голям брой отстойни и други тръбопроводи или по всеки друг приемлив начин.

9.1 Всички входни и изходни отвори във външната обшивка трябва да бъдат снабдени с надеждни и леснодостъпни устройства, предотвратяващи случайно попадане на вода в кораба.

9.2.1 При спазване на изискванията на действащата Международна конвенция за товарната марка и с изключение на случаите предвидени в параграф 9.3 всеки отделен изходен отвор, преминаващ през външната обшивка от помещения, разположени под пределната линия на потъване, трябва да бъде снабден или с един автоматичен невъзвратен клапан, имащ устройство за принудителното му затваряне от място, разположено над главна палуба, или с два автоматични невъзвратни клапана без устройства за принудително затваряне, при условие че клапанът, който се намира по-близо до диаметралната равнина на кораба е разположен над най-високата водолиния на разделянето на отсеци и е винаги достъпен за оглед в експлоатационни условия. Когато е поставен клапан с устройство за принудително затваряне, то поста за неговото управление над главна палуба трябва винаги да бъде лесно достъпен и да има индикатор, показващ дали е отворен или затворен този клапан.

9.2.2 Изискванията на действащата Международна конвенция за товарната марка се прилагат за изходни отвори, минаващи през външната обшивка от помещения над пределната линия на потъване.

9.3 Задбордните входни и изходни отвори в машинното отделение, свързани с работата на главните и спомагателните машинни механизми, трябва да притежават лесно достъпни клапани, разположени между тръбите и външната обшивка или между тръбите и кингстонни сандъци, закрепени за външната обшивка. Клапаните трябва да могат да се управляват от местата, където са поставени и трябва да бъдат снабдени с индикатори, показващи дали са отворени или затворени.

9.4 Цялата задбордна арматура и клапаните, изисквани от настоящото правило, трябва да бъдат изработени от стомана, бронз или друг одобрен ковък материал. Не се допуска използване на клапани, изработени от сив чугун или подобен материал. Всички тръби, упоменати в настоящото правило трябва да бъдат изработени от стомана или друг еквивалентен материал, отговарящ на изискванията на Администрацията.

10.1 Входни врати за качване на хора, товарни врати и врати за въглища, разположени под пределната линия на потъване, трябва да имат достатъчна здравина. Те трябва да бъдат надеждно затворени и задраени преди отплаване на кораба от пристанището и да останат затворени по време на плаването.

10.2 Тези врати трябва да бъдат разположени така, че тяхната най-ниска точка в никакъв случай да не се намира под най-високата водолиния на разделянето на отсеци.

11.1 Вътрешният край на всеки ръкав за пепел, отпадъци и т.н. трябва да бъде снабден с надежден капак.

11.2 Ако вътрешният край е разположен под пределната линия на потъване, то капакът трябва да бъде водонепроницаем, а в ръкава, на лесно достъпно място над най-високата водолиния на разделянето на отсеци, трябва допълнително да бъде поставен автоматичен невъзвратен клапан. Когато ръкавът не се използва, капакът и клапанът трябва да бъдат надлежно затворени и задраени.

Правило 17-1

Отвори във външната обшивка под главна палуба на пътнически кораби и палубата на надводния борд на товарни кораби

Независимо от изискванията на правило 17, корабите, построени на или след 1 юли 1998 г., трябва да отговарят на изискванията на правило 17, като изразът "пределна линия на потъване" трябва да се счита, че означава главна палуба на пътническите кораби и палуба на надводния борд на товарни кораби.

Правило 18

Конструкция и предварителни изпитания на водонепроницаеми врати, бордови илюминатори и др. на пътнически и товарни кораби

1 На пътнически кораби:

.1 конструкцията, материалите и изработката на всички водонепроницаеми врати, бордови илюминатори, входни врати за качване на хора, товарни врати и врати за въглища, клапани, тръби, ръкави за пепел и отпадъци, упоменати в настоящите правила трябва да отговарят на изискванията на Администрацията;

.2 касите на вертикалните водонепроницаеми врати не трябва да имат жлеб в долната си част, в който би могла да се натрупа мръсотия и по този начин да се възпрепятства правилното затваряне на вратата.

2 На пътнически и товарни кораби всяка водонепроницаема врата трябва да бъде изпитана посредством налягане на воден стълб с височина съответно до главна палуба или до палубата на надводния борд. Това изпитание трябва да бъде проведено преди влизане на кораба в експлоатация или преди или след поставяне на вратата.

Правило 19

Конструкция и предварителни изпитания на водонепроницаеми палуби, шахти и др. на пътнически и товарни кораби

1 Водонепроницаемите палуби, шахти, тунели, кухи килове и вентилационни канали трябва да имат такава здравина, каквато имат водонепроницаемите прегради на съответното ниво. Средствата, които се използват за обезпечаване на тяхната водонепроницаемост, както и устройствата, предназначени за затваряне на отворите в тях, трябва да отговарят на изискванията на Администрацията. Водонепроницаемите вентилационни канали и шахти трябва да стигат най-малко до главна палуба на пътнически кораби и до палубата на надводния борд на товарни кораби.

2 На Ро-Ро пътнически кораби, когато вентилационна шахта, преминаваща през надстройка, прорязва главна палуба, шахтата трябва да може да издържа водното налягане, което може да възникне в шахтата, вземайки под внимание максималния допустим ъгъл на крена в междинните стадии на наводняване в съответствие с правило 8.5.*

3 На Ро-Ро пътнически кораби, когато цялата шахта или частта от нея, която прорязва главната палуба е разположена на главната Ро-Ро палуба, шахтата трябва да може да издържа на динамичното налягане, породено от движението (слошинг) на водата, която се задържа на Ро-Ро палубата, при клатене на кораба.*

4 На Ро-Ро пътнически кораби, построени преди 1 юли 1997 г. изискванията на параграф 2 и 3 следва да се прилагат не по-късно от датата на първия периодичен преглед след 1 юли 1997 г.†‡

5 След завършване на строежа водонепроницаемите палуби трябва да бъдат изпитани с помощта на водна струя от шланг или чрез наводняване, а водонепроницаемите шахти, тунели и вентилационни канали - с водна струя от шланг.

* Комитетът по морска безопасност на своята шестдесет и осма сесия реши, че параграфи 2, 3 и 4 трябва да започват с думите "На Ро-Ро пътнически кораби".

* Комитетът по морска безопасност на своята шестдесет и осма сесия реши, че параграфи 2, 3 и 4 трябва да започват с думите "На Ро-Ро пътнически кораби".

†‡ Комитетът по морска безопасност на своята шестдесет и седма сесия реши, че изразът "параграф 2" трябва да бъде заменен с израза "параграфи 2 и 3".

Правило 20

Водонепроницаемост на пътнически кораби над пределната линия на потъване

1 Администрацията може да изиска вземане на всички целесъобразни и практически осъществими мерки за ограничаване на влизането и разпространяването на вода над главна палуба. Тези мерки могат да включват поставяне на полупрегради или рамови греди. Когато водонепроницаеми полупрегради или рамови греди са поставени на главната палуба над или в непосредствена близост до главни конструктивни прегради, те трябва да са свързани водонепроницаемо към външната обшивка и главната палуба, така че да ограничават разпространяване на вода по палубата, когато корабът има крен в повредено състояние. Когато водонепроницаема полупреграда не съвпада с разположената под нея преграда, то участъкът от главната палуба между тях трябва да бъде водонепроницаем.*

2 Главната палуба или разположена над нея палуба трябва да бъде устойчива на атмосферни влияния. Всички отвори в откритата палуба трябва да имат коминги с достатъчна височина и здравина и да бъдат снабдени с надеждни средства за бързото им затваряне, при което да се осигурява устойчивостта им на атмосферни влияния. Щормови отвори, открити леерни заграждения и шпигати трябва да се поставят там, където е необходимо за осигуряване на бързо изтичане на водата от откритата палуба при всякакви атмосферни условия.

3 На пътнически кораби, построени на или след 1 юли 1997 г., отворения край на вентилационните тръби, свършващи в надстройка трябва да бъде поне на един метър над водолинията, когато корабът е накренен до ъгъл 15° или до максималния ъгъл на крена в междинните етапи на наводняване, определен чрез преки изчисления, който от двата е по-голям. Алтернативно, вентилационните тръби от танкове, различни от нефтени танкове, могат да преминават през борда на надстройката. Разпоредбите на настоящия параграф не са в ущърб на разпоредбите на действащата Международна конвенция за товарната марка.

4 Бордови илюминатори, входни врати за качване на хора, товарни врати и врати за въглища и др. средства за затваряне на отвори във външната обшивка над пределната линия на потъване, трябва да имат надеждна конструкция и изработка и достатъчна здравина, вземайки пред вид помещенията, в които са поставени и местоположенията им спрямо най-високата водолиния на разделянето на отсеци.†

5 За всички бордови илюминатори на помещения, разположени под първата палуба над главна палуба, трябва да бъдат предвидени здрави вътрешни щормови капаци, разположени така, че да могат лесно и надеждно да се затварят и задрайват.

* Вж. MSC/Circ.541 (изм. и доп.): Ръководство относно водонепроницаемостта на границите на наводняване над главната палуба на пътнически кораби за правилното прилагане на правила ІІ-1/8 и 20, параграф 1 от Конвенция SOLAS 1974, изм. и доп..

† Вж. Препоръката относно здравината и сигурността и заключващи устройства на врати във външната обшивка на Ро-Ро пътнически кораби, приета от Организацията чрез резолюция А.793(19).

Правило 20-1

Затваряне на товарните врати

1 Настоящото правило се прилага за всички пътнически кораби.*

2 Посочените по-долу врати, разположени над пределната линия на потъване, трябва да бъдат затворени и заключени преди началото на всеки рейс и да останат затворени и заключени до следващото заставане на кораба на кей:

.1 товарни врати в корпуса или крайните прегради на закрити надстройки;

.2 носови козирки, поставени на местата, посочени в параграф 2.1;

.3 товарни врати в таранната преграда;

.4 рампи, устойчиви на атмосферни влияния, служещи за алтернативно затваряне на вратите, посочени в параграфи от 2.1 до 2.3 включително.

При условие, че там, където врата не може да бъде отворена или затворена, когато корабът е на кея, такава врата може да бъде отворена или оставена отворена докато корабът подхожда към или се отдалечава от кея, но само дотолкова, доколкото е необходимо, за да се позволи незабавно сработване на вратата. Във всеки случай вътрешната носова врата трябва да бъде затворена.

3 Независимо от изискванията на параграфи 2.1 и 2.4, Администрацията може да разреши конкретни врати да могат да се отварят по усмотрение на капитана ако това е необходимо за експлоатацията на кораба или за качване и слизане на пътници, когато корабът е на безопасна котвена стоянка и при условие, че безопасността на кораба не е застрашена.

4 Капитанът трябва да осигури внедряване на ефективна система за наблюдение и известяване за затварянето и отварянето на вратите по параграф 2.

5 Капитанът трябва да се убеди, преди началото на всеки рейс, че е направен запис в корабния дневник съгласно правило 25 на момента на последното затваряне на вратите, посочени в параграф 2 и момента на всяко отваряне на конкретни врати в съответствие с параграф 3.

* Вж. MSC-Circ.541 (изм. и доп.): Ръководство относно водонепроницаемостта на границите на наводняване над главната палуба на пътнически кораби за правилното прилагане на правила ІІ-1/8 и 20, параграф 1 от Конвенция SOLAS 1974, изм. и доп..

Правило 20-2

Водонепроницаемост от Ро-Ро палубата (главна палуба) до пространствата под нея

1 На Ро-Ро пътнически кораби, построени на или след 1 юли 1997 г.:

.1 при спазване на разпоредбите на подпараграфи .2 и .3, най-ниската точка на всички входове към помещения, разположени под главната палуба, трябва да е на разстояние не по-малко от 2.5 m над главната палуба;

.2 когато са поставени рампи за транспортни средства на колела, предназначени за предоставяне на достъп до помещения, разположени под главната палуба, техните отвори трябва да могат да бъдат затваряни и задрайвани така, че да не се допуска постъпване на вода в помещенията под тях и да са снабдени със звукова и светлинна сигнализация и индикация, изведена на навигационния мостик;

.3 Администрацията може да разреши поставяне на конкретни входове към помещения, разположени под главната палуба, при условие че те са жизнено необходими за експлоатацията на кораба, например за преместване на механизми и запаси при условие, че тези входове са водонепроницаеми и снабдени със сигнализация и индикация, изведена на навигационния мостик;

.4 входовете, посочени в подпараграфи .2 и .3 трябва да бъдат затворени преди отплаване на кораба от кея при всеки рейс и трябва да останат затворени до следващото заставане на кораба на кей;

.5 капитанът трябва да осигури внедряване на ефективна система за наблюдение и известяване за затварянето и отварянето на входовете, посочени в подпараграфи .2 и .3; и

.6 капитанът трябва да гарантира, преди началото на всеки рейс, извършване на запис в корабния дневник съгласно правило 25 на момента на последното затваряне на входовете, посочени в подпараграф .2 и .3.

2 На Ро-Ро пътнически кораби, построени преди 1 юли 1997 г.:

.1 всички входове от Ро-Ро палубата към помещения, разположени под главната палуба, трябва да са устойчиви на атмосферни влияния, а на навигационния мостик трябва да бъдат предвидени средства за индикация дали входът е отворен или затворен;

.2 всички такива входове трябва да бъдат затворени преди отплаване на кораба от кея при всеки рейс и трябва да останат затворени до следващото заставане на кораба на кей;

.3 независимо от изискванията на подпараграф .2, Администрацията може да разреши някои входове да бъдат отворени по време на рейса, но само за период от време, достатъчен за извършване на преминаване през тях и ако е необходимо за нормалната експлоатация на кораба; и

.4 изискванията на подпараграф .1 следва да се прилагат не по-късно от датата на първия периодичен преглед след 1 юли 1997 г.

Правило 20-3

Достъп до Ро-Ро палуби

На всички Ро-Ро пътнически кораби капитанът или определеният офицер трябва да обезпечи, че без тяхното изричното съгласие на никой пътник не е разрешен достъп до закритата Ро-Ро палуба, когато корабът е на ход.

Правило 20-4

Затваряне на прегради на Ро-Ро палуба

1 Всички напречни или надлъжни прегради, които се разглеждат като ефективни средства за ограничаване разпространението на морска вода, която се задържа на Ро-Ро палубата, трябва да бъдат на местата си и да са закрепени преди отплаване на кораба от кея и да останат по местата си и задраени до следващото заставане на кораба на кей.

2 Независимо от изискванията на параграф 1, Администрацията може да разреши някои входове, разположени в рамките на тези прегради да бъдат отворени по време на рейса, но само за времето, необходимо за преминаване през тях и, ако е наложително за нормалната експлоатация на кораба.

Правило 21

Осушителни системи

(Параграфи 1.6 и 2.9 на настоящото правило се прилагат за кораби, построени на или след 1 февруари 1992 г.)

1 Пътнически кораби и товарни кораби

1.1 Трябва да бъде предвидена ефективна осушителна система, осигуряваща при всички възможни условия изпомпване на вода от всеки водонепроницаем отсек и неговото осушаване, с изключение на помещенията, постоянно предназначени за превоз на сладка вода, воден баласт, гориво или течен товар, за които се предвиждат други ефективни средства за изпомпване. Трябва да бъдат предвидени ефективни средства за осушаване на изолирани хамбари.

1.2 Санитарните, баластните и помпите с общо предназначение могат да се приемат за независими осушителни помпи с механично задвижване, ако са снабдени с нужните връзки към осушителната система.

1.3 Всички осушителни тръбопроводи, използвани в бункери за въглища или танкове за съхранение на гориво или под тях, а така също в котелни или машинни помещения, в това число, помещения, в които са разположени горивни утаечни танкове или горивни помпи, трябва да бъдат изработени от стомана или друг подходящ материал.

1.4 Устройството на осушителната и баластната система трябва да не допуска възможност за попадане на задбордна вода и вода от баластните танкове в товарните и машинни помещения, или от един отсек в друг. Трябва да бъдат предприети мерки, изключващи случайно напълване със задбордна вода на диптанк, свързан към осушителна или баластна система, когато в него е разположен товар, или изпразването му чрез осушителна помпа, когато в него има воден баласт.

1.5 Всички разпределителни кутии и ръчно управляеми клапани на осушителната система трябва да са разположени на места, достъпни при нормални условия.

1.6 Трябва да бъдат предвидени мерки за осушаване на затворени товарни помещения, разположени на главната палуба на пътнически кораб и на палубата на надводния борд на товарен кораб, като Администрацията може да разреши да не бъдат предвидени осушителни средства в даден отсек на кой да е кораб или категория кораби, ако е убедена, че предвид размера или вътрешното делене на тези помещения на по-малки отсеци, не се понижава степента на безопасността на кораба.

1.6.1 Когато височината на надводния борд съответно до главната палуба или палубата на надводния борд е такава, че ръбът на палубата потъва във водата при крен на кораба по-голям от 5°, осушаването трябва да се извърши посредством достатъчен брой шпигати с подходящ размер, позволяващи изхвърляне на водата директно зад борда, които са разположени в съответствие с изискванията на правило 17 в случай на пътнически кораб и в съответствие с изискванията към шпигатите, входните и изходните отвори на действащата Международна конвенция за товарната марка - в случай на товарен кораб.

1.6.2 Когато височината на надводния борд е такава, че ръбът, съответно на главната палуба или палубата на надводния борд потъва във водата при крен на кораба 5° или по-малък осушаването на затворените товарни помещения, съответно на главната палуба или на палубата на надводния борд, трябва да се извършва посредством отвеждане на водата в подходящо помещение или помещения с достатъчна вместимост, оборудвани със сигнализация за високо ниво на водата и снабдени с подходящи устройства за изхвърляне на вода зад борд. Освен това, е необходимо да се гарантира, че:

.1 броят, размерите и разположението на шпигатите са такива, че предотвратяват събиране на прекомерни количества свободно преливаща се вода;

.2 средствата за изпомпване на вода, изисквани от настоящото правило за пътнически или товарни кораби, в зависимост от случая, вземат под внимание изискванията по отношение на стационарна спринклерна система за гасене на пожари;

.3 вода, замърсена с нефт или други опасни вещества, не се изпомпва в машинни помещения или други помещения, в които е възможно да се намира източник на възпламеняване; и

.4 когато затвореното товарно помещение е защитено чрез система за гасене на пожари с въглероден диоксид, палубните шпигати са снабдени със средства, предотвратяващи изтичане на въглероден диоксид.

2 Пътнически кораби

2.1 Осушителната система, която се изисква от параграф 1.1, трябва да функционира при всички възможни аварийни ситуации, както при изправено положение на кораба, така и при крен. За тази цел като правило се поставят странични смукатели, освен в тесни крайни отсеци на кораба, където може да е достатъчно поставяне на един смукател. В отсеци с необичайна форма може да се наложи поставяне на допълнителни смукатели. Трябва да се вземат мерки, осигуряващи свободно постъпване на вода в смукателните тръбопроводи на отсека. Когато по отношение на конкретни отсеци Администрацията е убедена, че поставянето на осушителни средства би могло да се окаже нецелесъобразно, тя може да разреши да не се предвиждат такива средства ако изчисленията, извършени в съответствие с разпоредбите на правила от 8.2.1 до 8.2.3 показват, че живучестта на кораба няма да се понижи.

2.2 Най-малко три помпи с механично задвижване трябва да бъдат свързани към осушителната магистрала, една от които може да се задвижва от пропулсивния комплекс. Когато числото на критерия е равно на или по-голямо от 30, трябва да бъде предвидена една допълнителна независима помпа с механично задвижване.

2.3 Когато това е практически възможно, осушителните помпи с механично задвижване трябва да бъдат поставени в отделни водонепроницаеми отсеци и да са разположени така, че тези отсеци да не се наводняват при същата повреда на кораба. Ако главните пропулсивни машини и механизми, спомагателните механизми и котлите са разположени в два или повече водонепроницаеми отсека, то помпите, които могат да бъдат използвани за осушаване, трябва да бъдат, по възможност, разпределени между тези отсеци.

2.4 На кораб с дължина 91.5 m и по-голяма или с число на критерия равно или по-голямо от 30 трябва да бъдат взети мерки по отношение на това, че поне една осушителна помпа с механично задвижване да може да се използва при всички условия на наводняване, които корабът трябва да може да издържа, а именно:

.1 една от изискваните осушителни помпи трябва да бъде надеждна аварийна помпа, пригодена за работа под вода, чиито източник на захранване е разположен над главната палуба; или

.2 осушителните помпи и техните източници на захранване трябва да са разпределени по дължината на кораба по такъв начин, че в неповреден отсек да бъде на разположение поне една помпа.

2.5 С изключение на допълнителните помпи, които могат да бъдат предвидени само за крайни отсеци, разположението на всяка изисквана осушителна помпа трябва да осигурява изпомпване на вода от кое да е помещение, чието осушаване се изисква съгласно параграф 1.1.

2.6 Всяка осушителна помпа с механично задвижване трябва да осигурява изпомпване на вода през осушителната магистрала със скорост не по-малка от 2 m/s. Независимите осушителни помпи с механично задвижване, разположени в машинни помещения, трябва да имат директни смукатели от тези помещения, освен когато не се изискват повече от два такива смукателя в едно помещение. Когато са предвидени два или повече такива смукателя трябва да има поне един на всеки от бордовете на кораба. Администрацията може да изиска независимите осушителни помпи с механично задвижване, разположени в други помещения, да имат отделни директни смукатели. Тези смукатели трябва да бъдат разположени по подходящ начин и тези от тях, които се намират в машинното отделение, трябва да имат диаметър не по-малък от този, който се изисква за осушителната магистрала.

2.7.1 В допълнение към директния осушителен смукател или смукатели, изисквани от параграф 2.6, в машинното отделение трябва да е предвиден директен смукател от главната циркулационна помпа, изведен на нивото за осушаване на машинното отделение и снабден с невъзвратен клапан. На параходи диаметърът на този директен смукателен тръбопровод трябва да бъде не по-малък от две трети диаметъра на входния канал на помпата, а на моторни кораби трябва да бъде равен на този диаметър.

2.7.2 Когато, според Администрацията, главната циркулационна помпа не е пригодена за тази цел, директен авариен осушителен смукател от най-голямата налична независима помпа с механично задвижване трябва да бъде изведен на нивото за осушаване на машинното отделение; този смукател трябва да има същия диаметър като главния входен канал на използваната помпа. Производителността на помпата, свързаната с този смукател, трябва да надвишава производителността на изисквана осушителна помпа в степен, счетена за достатъчна от Администрацията.

2.7.3 Щоковете на кингстоните и директните смукателни клапани трябва да стигат достатъчно високо над настила на машинното отделение.

2.8 Всички осушителни смукателни тръбопроводи по цялата си дължина до съединяването им с помпите трябва да бъдат независими от други тръбопроводи.

2.9 Диаметърът d на осушителната магистрала се изчислява по формулата, дадена по-долу. Действителният вътрешен диаметър на осушителната магистрала, обаче, може да бъде закръглен до най-близкия стандартен размер, приемлив за Администрацията:

където:

d е вътрешния диаметър на осушителната магистрала (в милиметри);

L и B са дължината и ширината на кораба (в метри) съгласно определенията в правило 2; и

D е теоретичната височина на борда на кораба до главната палуба (в метри), при условие че на кораб, имащ затворено товарно помещение на главната палуба, което се осушава вътрешно в съответствие с изискванията на параграф 1.6.2, и което се простира по цялата дължина на кораба, D се измерва до следващата палуба, разположена над главна палуба. Когато затворените товарни помещения не се простират по цялата дължина на кораба, D се приема за равно на теоретичната височина на борда на кораба до главната палуба плюс lh / L, където l и h съответно са общата дължина и височина на затворените товарни помещения (в метри). Диаметърът на разклоненията на осушителния тръбопровод трябва да отговаря на изискванията на Администрацията.

2.10 Трябва да бъдат предвидени мерки за предотвратяване на наводняване на отсек, обслужван от кой да е осушителен смукателен тръбопровод, в случай на прекъсване или друга повреда на тръбопровода в друг отсек, вследствие на сблъскване или засядане на кораба. За тази цел на участъците от тръбопровода, минаващи на разстояние от борда по-малко от една пета от ширината на кораба, съгласно определението в правило 2, (която се измерва под прав ъгъл към диаметралната равнина на нивото на най-високата водолиния на разделянето на отсеци), а също и на тръбопроводи, преминаващи през кух кил, във всеки отсек, в който има отворени краища на тръбопровода, трябва да бъдат поставени невъзвратни клапани.

2.11 Разпределителните кутии, кранове и клапани на осушителната система трябва да бъдат разположени така, че в случай на наводняване една от осушителните помпи да може да изпомпва вода от всеки отсек. Освен това повреда на помпата или тръбопровода, който я свързва с осушителната магистрала, намиращи се на разстояние от борда по-малко от една пета от ширината на кораба, не трябва да води до излизане на осушителната система от строя. Ако има само една система от тръбопроводи, която е обща за всички помпи, то трябва да бъде предвидена възможност за управление на необходимите клапани за обслужване на смукателите от места, разположени над главна палуба. Когато в допълнение към главната осушителна система е предвидена аварийна осушителна система, последната трябва да бъде независима от главната система и построена по такъв начин, че в условия на наводняване помпата да може да изпомпва вода от всеки отсек, както е оказано в параграф 2.1. В този случай се изисква само клапаните, обслужващи аварийната система, да могат да се управляват от места, намиращи се над главна палуба.

2.12 Всички кранове и клапани, упоменати в параграф 2.11, които могат да се управляват от места, разположени над главна палуба, трябва да имат на тези места средства за управление с ясно обозначение на тяхното предназначение и трябва да бъдат снабдени с индикатори, показващи дали са отворени или затворени.

3 Товарни кораби

Трябва да бъдат предвидени поне две помпи с механично задвижване, свързани към главната осушителна система, една от които може да се задвижва от пропулсивния комплекс. В отделни отсеци може да не се предвиждат осушителни средства, ако Администрацията е убедена, че това няма да доведе до понижаване на степента на безопасност на кораба.

Правило 22

Информация за устойчивост на пътнически и товарни кораби*

1 Всеки пътнически кораб, независимо от неговите размери и всеки товарен кораб с дължина, съгласно определението в действащата Международна конвенция за товарната марка, 24 m и по-голяма, трябва да бъде подложен на накреняване при завършване на строежа му и да бъдат определени елементите на неговата устойчивост. Капитанът трябва да бъде снабден с отговаряща на изискванията на Администрацията информация, която е необходима за да може той по бърз и лесен начин да получи точни данни за устойчивостта на кораба в различни условия на експлоатация. Копие на информацията за устойчивостта трябва да бъде предадено на Администрацията.

2 Когато кораб е бил подложен на някакво преустройство, което съществено влияе на информацията за устойчивост, предадена на капитана, той трябва да бъде снабден с нова информация за устойчивост. Ако е необходимо корабът трябва отново да бъде подложен на накреняване.

3 На периодични интервали от време, които не надвишават пет години, се извършва преглед за установяване на водоизместването на празен кораб на всички пътнически кораби с цел проверка за наличие на някакви изменения във водоизместването на празен кораб, а така също на местоположението на надлъжния центъра на тежестта. Корабът трябва да бъде подложен на повторно накреняване всеки път, когато в сравнение с одобрената информация за устойчивост бъде открито или се очаква отклонение от водоизместването на празен кораб, надвишаващо 2% или отклонение на местоположението на надлъжния център на тежестта надвишаващо 1% L.

4 Администрацията може да разреши да не се извършва накреняване на конкретен кораб, при условие, че основните данни за неговата устойчивост могат да бъдат определени по данни от накреняване на друг кораб от същата серия, ако по убедителен за Администрацията начин е показано, че въз основа на тези изходни данни може да бъде получена надеждна информация за устойчивостта на освободения от накреняване кораб, както се изисква от параграф 1.

5 Администрацията може да разреши също да не се извършва накреняване на конкретен кораб или категория кораби, специално конструирани за превоз на течни товари, наливно или руда насипно, когато справка с налични данни за подобни кораби ясно показват че вземайки под внимание съотношението на главните размери и устройството на тези кораби, е обезпечена повече от достатъчна метацентрична височина при всички възможни случаи на натоварване.

* Вж. Кодекса за устойчивост на неповреден кораб за всички типове кораби, обхванати от нормативни документи на ММО, приет от Организацията с резолюция А.749(18), изм. и доп. с резолюция MSC.75(69). Вж. също MSC/Circ.456, Ръководство за изготвяне на информацията за устойчивост на неповреден кораб; MSC/Circ.706, Ръководство относно устойчивост на неповреден кораб за съществуващи танкери по време на трансферни операции; и MSC/Circ707, Ръководство за капитана относно избягване на опасни ситуации при попътно и кърмово вълнение.

Правило 23

Планове за борба за живучест на пътнически кораби*

Постоянно трябва да бъдат изложени планове, служещи за ръководство на вахтения помощник-капитан, ясно показващи за всяка палуба и хамбар границите на водонепроницаемите отсеци, отворите в тях и средствата за затварянето им и местоположението на средствата за тяхното управление, както и устройствата за изправяне на кораба, в случай на наводняване. Освен това на разположение на командния състав трябва да има брошури, съдържащи горепосочената информация.

* Вж. циркуляр MSC/Circ.919, Ръководство за планове за борба за живучест.

Правило 23-1

Борба за живучест на сухотоварни кораби*

(Настоящото правило се прилага за кораби, построени на или след 1 февруари 1992 г.)

1 На навигационния мостик трябва постоянно да бъде изложен или да бъде леснодостъпен план, служещ за ръководство на вахтения помощник-капитан, ясно показващ за всяка палуба и хамбар границите на водонепроницаемите отсеци, отворите в тях и средствата за затварянето им и местоположението на средствата за тяхното управление, както и устройствата за изправяне на кораба, в случай на наводняване. Освен това на разположение на командния състав трябва да има брошури, съдържащи горепосочената информация.†

2 За всички врати от плъзгащ се и окачен тип, поставени във водонепроницаеми прегради трябва да бъдат предвидени индикатори, показващи дали вратите са отворени или затворени. Тези индикатори трябва да се намират на навигационния мостик. Освен това, с такива индикатори трябва да бъдат снабдени и бордовите врати и другите отвори, които, според Администрацията, биха могли да доведат до значително наводняване, ако бъдат оставени отворени или лошо задраени.

3.1 Общите предпазни мерки следва да се състоят от списък на оборудването, условията и работните процедури, счетени от Администрацията за необходими с цел поддържане на водонепроницаемостта при нормални условия на експлоатация на кораба.

3.2 Специалните предпазни мерки следва да се състоят от списък на елементите (такива като, средства за затваряне, средства за укрепване на товара, подаване на звукови сигнали за тревога и др.), счетени от Администрацията за жизнено необходими за обезпечаване на живучестта на кораба и безопасността на екипажа.

* Вж. циркуляр MSC/Circ.919, Ръководство за планове за борба за живучест.

† Вж. циркуляр MSC/Circ.434, Ръководство за изготвяне на информация относно ефекта от наводняване, предназначена за капитани на сухотоварни кораби.

Правило 23-2

Водонепроницаемост на корпуса и надстройката, мерки за предотвратяване на повреди и борба за живучест на кораба

(Настоящото правило се прилага за всички Ро-Ро пътнически кораби, като за кораби, построени преди 1 юли 1997 г., параграф 2 следва да се приложи не по-късно от датата на първия периодичен преглед след 1 юли 1997 г. )

1 На навигационния мостик трябва да бъдат предвидени индикатори за всички бордови врати, товарни врати и други устройства за затваряне, които ако бъдат оставени отворени или не добре задраени, биха могли, според Администрацията, да доведат до наводняване на помещение от особена категория или на Ро-Ро товарно помещение. Системата на индикация трябва да бъде проектирана на принципа на устойчивост на откази и трябва да показва, с помощта на светлинни сигнали, че дадена врата не е напълно затворена или, че някое от устройствата за укрепване не е на мястото си и не е напълно заключено, и с помощта на звукови сигнали, че тази врата или средство за затваряне са се отворили или устройството за укрепване се е отключило. Индикаторното табло на навигационния мостик трябва да бъде снабден с функция за избор на работен режим "в пристанище/попоходно", работещ така, че на навигационния мостик да бъде подаден звуков сигнал, ако корабът отплава от пристанището с незатворени носови врати, вътрешни врати, кърмова рампа или друга бордова врата или някое от устройствата за затваряне не се намира в правилно положение. Източникът на захранване за системата за индикация трябва да е независим от източника на захранване за работата и задрайването на вратите. Не е необходимо да се сменят системите за индикация, одобрени от Администрацията, които са инсталирани на кораби, построени преди 1 юли 1997 г.

2 Трябва да бъде предвидено наблюдение с помощта на телевизионни средства и система за откриване на течове на вода, осигуряващи индикация на навигационния мостик и на централния пост за управление на главния двигател, показваща всеки теч на вода през вътрешни и външни носови врати, кърмови врати или други бордови врати, който може да доведе до наводняване на помещения от особена категория или Ро-Ро товарни помещения.

3 Помещенията от особена категория и Ро-Ро товарните помещения трябва непрекъснато да бъдат обхождани или наблюдавани, посредством ефективни способи, като например наблюдение с помощта на телевизионни средства, така че всяко движение на транспортни средства в неблагоприятни атмосферни условия и всяко неразрешено влизане на пътници в тези помещения да бъдат засечени, когато корабът е на ход.

4 На борда на кораба трябва да са налице и да бъдат поставени на подходящо място документирани работни процедури за затваряне и задрайване на всички бордови врати, товарни врати и други средства за затваряне, които, ако бъдат оставени отворени или недобре задраени, биха могли, според Администрацията, да доведат до наводняване на помещение от особена категория или Ро-Ро товарно помещение.

Правило 24

Маркировка, периодично раздвижване и проверка на водонепроницаеми врати и др. на пътнически кораби

1 Това правило се прилага за всички кораби.

2.1 Ежеседмично се провеждат тренировки за експлоатация на водонепроницаеми врати, бордови илюминатори, клапани и затварящи механизми на шпигати и ръкави за пепел и отпадъци. На кораби, извършващи рейсове с продължителност по-голяма от една седмица пълна тренировка се провежда преди отплаване на кораба от пристанището, а следващите - поне един път седмично по време на рейса.

2.2 Всички водонепроницаеми врати в главни напречни прегради, както окачени, така и с механично задвижване, които се използват на море, трябва да се раздвижват ежедневно.

3.1 Водонепроницаемите врати и всички свързани с тях механизми и индикатори, всички клапани, чието затваряне е необходимо за обезпечаване водонепроницаемостта на отсек и всички клапани, които обезпечават съединенията за симетрично наводняване при борба за живучест трябва периодично да се проверяват, когато корабът е на море, не по-малко от един път седмично.

3.2 Тези клапани, врати и механизми трябва да имат подходяща маркировка, обезпечаваща правилното им използване за осигуряване на максимална безопасност.

Правило 25

Записи в корабния дневник на пътнически кораби

1 Настоящото правило се прилага за всички кораби.

2 Окачените врати, подвижните листи, бордовите илюминатори, входните врати за качване на хора, товарните врати и вратите за въглища и другите отвори, които съгласно настоящите правила трябва да бъдат затворени по време на плаване, трябва да се затворят преди отплаване на кораба от пристанището. Моментите на затваряне и отваряне (ако се разрешава от настоящите правила) се вписват в корабен дневник, предвиден за тази цел от Администрацията.

3 За всички тренировки и проверки, изисквани от правило 24 се извършват записи в корабния дневник с подробно указване на всички дефекти, които са открити.

(Тази част се прилага за товарни кораби, построени на или след 1 февруари 1992 г.)

Правило 25-1

Приложно поле

1 Изискванията в настоящата част се прилагат за товарни кораби с дължина по-голяма от 100 m (L_s), с изключение на тези кораби, по отношение на които е установено, че те отговарят на правилата за делене на отсеци и устойчивост при авария в други документи†, разработени от Организацията. Изискванията в настоящата част се прилагат също и за товарни кораби с дължина (L_s) 80 m и по-голяма, но не повече от 100 m, построени на или след 1 юли 1998 г.

2 Всяко позоваване на правила от тук нататък се отнася за правилата, съдържащи се в тази част.

3 За отделен кораб или група кораби Администрацията може да предприеме алтернативни мерки ако тя е убедена, че е достигната поне същата степен на безопасност, която се достига от настоящите правила. Всяка Администрация, която допуска използването на такива алтернативни мерки, трябва да изпрати на Организацията тяхното описание.

* Комитетът по морска безопасност при приемане на правилата, съдържащи се в част В-1, е предложил на Администрациите да вземат под внимание факта, че правилата трябва да се прилагат съвместно с Пояснителните бележки към правилата на Конвенция SOLAS по отношение на делене на отсеци и аварийна устойчивост на товарни кораби с дължина 100 m и по-голяма, които са приети от Организацията с резолюция А.684(17) с цел обезпечаване на универсалното им прилагане. Вж. също резолюция MSC.76(69), относно Разширено прилагане на Пояснителните бележки към правилата на Конвенция SOLAS по отношение на делене на отсеци и аварийна устойчивост на товарни кораби с дължина 100 m и по-голяма (резолюция А.684(17)).

† Кораби, за които е установено, че отговарят на изискванията на следните правила, могат да бъдат изключени от приложното поле на част В-1:

.1 Анекс І на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяване от кораби 1973/78 г.;

.2 Международен кодекс за химикаловози;

.3 Международен кодекс за газовози;

.4 Ръководство за конструкцията и строежа на офшорни спомагателни кораби (резолюция А.469(ХІІ));

.5 Кодекс за безопасността на кораби със специално предназначение (резолюция А.534(13), с изм. и доп.);

.6 Изискванията за аварийна устойчивост на правило 27 на Конвенцията за товарната марка от 1966 г., прилагани в съответствие с резолюции А.320(ІХ) и А.514(13), при условие, че в случай на кораби, за които се прилага правило 27(9), главните напречни водонепроницаеми прегради, за да се считат за ефективни, трябва да са разположени на разстояние една от друга в съответствие с параграф (12)(f) на резолюция А.320(ІХ).

Правило 25-2

Определения

За целите на настоящите правила, освен ако изрично не е предвидено друго:

1.1 Водолиния на разделянето на отсеци е водолинията, използвана при определяне на кораба на отсеци.

1.2 Най-висока водолиния на разделянето на отсеци е конструктивната товарна водолиния, съответстваща на газенето на кораб по лятната товарна марка, определена за кораба.

1.3 Междинна товарна водолиния е водолиния, съответстваща на газенето на празен кораб плюс 60% от разликата между газенето на празен кораб и най-високата водолиния на разделянето на отсеци.

2.1 Конструктивна дължина на кораба (L_S) е проекцията на най-голямата теоретична дължина на тази част на кораба на или под палуба или палуби, ограничаващи вертикалната степен на наводняване при газене на кораб, съответстващо на най-високата водолиния на разделянето на отсеци.

2.2 Среда на дължината е средната точка на конструктивната дължина на кораба.

2.3 Крайна кърмова точка е кърмовата граница на конструктивната дължина.

2.4 Крайна носова точка е носовата граница на конструктивната дължина.

3 Ширина (В) е най-голямата теоретична ширина на кораба на или под най-високата водолиния на разделянето на отсеци.

4 Газене (d) е вертикалното разстояние от теоретичната основна равнина в средата на кораба до въпросната водолиния.

5 Водопроницаемост (µ) на помещение е съотношението на потопения обем на това помещение, който може да бъде зает с вода.

Правило 25-3

Индекс на необходимото делене на отсеци R

1 Настоящите правила имат за цел осигуряване на корабите с минимална степен на делене на отсеци.

2 Степента на делене на отсеци, която трябва да бъде осигурена се определя посредством индекса на необходимото делене на отсеци R, както следва:

.1 за кораби с дължина (L_s) над 100 m:

където L_s е в метри; а

.2 за кораби с дължина (L_s) 80 m и по-голяма, но не повече от 100 m:

където R₀ е величината R, изчислена по формулата в подпараграф .1.

Правило 25-4

Индекс на постигнато делене на отсеци А

1 Индексът на постигнато делене на отсеци А, изчислен съгласно настоящото правило, не трябва да бъде по-малък от индекса на необходимото делене на отсеци R, изчислен съгласно параграф 2 на правило 25-3.

2 Индексът на постигнато делене на отсеци А се изчислява по следната формула:

A=Sp_is_i

където:

i представлява съответния отсек или група отсеци,

p_i отчита вероятността само съответния отсек или група отсеци да бъде наводнен, без да се вземе под внимание хоризонталното делене на отсеци,

s_i отчита вероятността запазване на плавателността и устойчивостта след наводняване на съответния отсек или група отсеци, включително ефекта на хоризонталното делене на отсеци

3 При изчисляване на индекса А се приема, че корабът е на равен кил.

4 Това сумиране обхваща само тези случаи на наводняване, които имат значение за стойността на индекса на постигнато делене на отсеци А.

5 Сумирането по горепосочената формула се извършва по дължината на кораба за всички случаи на наводняване, при които участва един отсек или два или повече съседни отсека.

6 Когато са налице бордови отсеци, те участват в сумирането по горната формула във всички случаи на наводняване, при които са засегнати бордовите отсеци; а също и за всички случаи на едновременно наводняване на бордови отсек или отсеци и съседния вътрешен отсек или отсеци, като се приема, че е на лице правоъгълно проникване, което стига до диаметралната равнина на кораба, но не включва повреда на преграда, намираща се в диаметралната равнина.

7 Приема се, че вертикалният размер на повредата се простира от основната равнина нагоре до коя да е водонепроницаема конструкция за хоризонтално делене на отсеци над водолинията или по-нагоре. Въпреки това, ако по-малък размер би довел до по-неблагоприятен резултат, то се приема този по-малък размер.

8 Ако има тръби, канали или тунели, разположени в отсеците, които са приети за наводнени, трябва да се вземат мерки, за да се гарантира, че по точи начин няма да възникне нарастващо наводняване, което да достигне до други отсеци, освен тези, които са приети за наводнени. Администрацията може, обаче, да разреши наличие на незначително нарастващо наводняване, ако бъде демонстрирано, че ефектите от него могат да се контролират лесно и степента на безопасност на кораба няма да бъде понижена.

9 При изчисляване на наводняването съгласно правилата, е необходимо да се приема наличие на само една повреда в корпуса.

Правило 25-5

Изчисляване на коефициента p_i

1 Коефициентът p_i се изчислява съгласно параграф 1.1, както е уместно, като се използват следните обозначения:

x₁ = разстоянието от кърмовата крайна точка на L_S до най-предната част на кърмовия край на разглеждания отсек;

x₂ = разстоянието от кърмовата крайна точка на L_S до най-задната част на носовия край на разглеждания отсек;

E = E₁ + E₂ - 1

J = E₂ - E₁

J' = J - E, ако E ³ 0

J' = J + E, ако E < 0

Максималната безразмерна дължина на повредата

но не повече от 0.24.

Приетата плътност на разпределение на мястото на повредата по дължината на кораба

a = 1.2 + 0.8E, но не повече от 1.2.

Приетата функция на разпределение на мястото на повредата по дължината на кораба

F = 0.4 + 0.25E (1.2 + a)

	J
y =	_____________________
	Jmax

p = F₁J_max

q = 0.4F₂(J_max)²

1.1 Коефициентът p_i се определя за всеки отделен отсек:

1.1.1 Когато разглежданият отсек се простира по цялата дължина на кораба L_S:

p_i = 1

1.1.2 Когато кърмовата преграда на разглеждания отсек съвпада с крайната кърмова точка:

p_i = F + 0.5ap + q

1.1.3 Когато носовата преграда на разглеждания отсек съвпада с крайната носова точка:

p_i = 1 – F + 0.5ap

1.1.4 Там, където двете граници на разглеждания отсек се намират в рамките на дължината на кораба L_S:

p_i = ap

1.1.5 При прилагане на формулите от параграфи 1.1.2, 1.1.3 и 1.1.4, там, където разглежданият отсек преминава през "средата на дължината", стойностите, получени по тези формули, трябва да се намалят с величина, определена по формулата за q, в която F₂ се изчислява, като y се приема за равно на J'/J_max.

2 Когато са налице бордови отсеци, стойността на p_i за бордови отсек се получава посредством умножаване на стойността, определена в параграф 3, с коефициента на намаление r по параграф 2.2, който изразява вероятността вътрешните помещения да не се наводнят.

2.1 Стойността на p_i за случая на едновременно наводняване на бордови и съседен на него вътрешен отсек се получава с помощта на формулите в параграф 3, чрез умножаване с коефициент (1 - r).

2.2 Коефициентът на намаление r се определя по следните формули:

За:

За

коефициентът на намаление r се определя чрез линейна интерполация между:

r = 1, за J = 0

и

r = както за случая, когато

където:

b = средното напречно разстояние в метри, измерено под прав ъгъл към диаметралната равнина на нивото на най-високата водолиния на разделянето на отсеци между външната обшивка и равнина, прекарана през най-външния участък от, и успоредно на, тази част на надлъжната преграда, която се простира между надлъжните граници, използвани при изчисляване на коефициента p_i.

3 За определяне на стойността на p_i за единични отсеци се използват директно формулите в параграфи 1 и 2.

3.1 За определяне на стойностите на p_i, отнасящи се за групи отсеци, се прилага следното:

за отсеци, взети по двойки:

p_i = p₁₂ - p₁ - p₂

p_i = p₂₃ - p₂ - p₃ и т.н.,

за отсеци, взети на групи от по три отсека:

p_i = p₁₂₃ - p₁₂ - p₂₃ + p₂

p_i = p₂₃₄ - p₂₃ - p₃₄ + p₃ и т.н.,

за отсеци, взети на групи от по четири отсека:

p_i = p₁₂₃₄ - p₁₂₃ - p₂₃₄ + p₂₃

p_i = p₂₃₄₅ - p₂₃₄ - p₃₄₅ + p₃₄ и т.н.,

където:

p₁₂, p₂₃, p₃₄ и т.н.,

p₁₂₃, p₂₃₄, p₃₄₅ и т.н. и

p₁₂₃₄, p₂₃₄₅, p₃₄₅₆ и т.н.

се изчисляват по формулите в параграфи 1 и 2 за единичен отсек, чиято безразмерна дължина J съответства на дължината на група, включваща отсеците, обозначени с индексите на p.

3.2 Коефициентът p_i за група от три или повече съседни отсека се приема за равен на нула, ако безразмерната дължина на тази група минус безразмерната дължина на най-задния и най-предния от отсеците в групата е по-голяма от Jmax.

Правило 25-6

Изчисляване на коефициента s_i

1 Коефициентът s_i се определя за всеки отсек или група отсеци в съответствие със следното:

1.1 По принцип за всяко състояние на наводняване, произтичащо от всякакво първоначално състояние на натоварване s се определя по формулата:

където:

C = 1, ако е q_e£25°,

C = 0, ако е q_e>30°,

в останалите случаи;

GZ_max = максималното положително рамо на статична устойчивост (в метри) в дадения по-долу диапазон, но не по-голямо от 0.1 m;

range = диапазон на положителни рамена на статична устойчивост след ъгъла на равновесие (в градуси), но не повече от 20°; диапазонът, обаче, е ограничен до ъгъла, при който отворите, които не могат да се затварят по водонепроницаем начин, се потопят във водата;

q _e = окончателен равновесен ъгъл на крена (в градуси).

1.2 s = 0, когато в крайния етап на наводняване, с отчитане на увеличаването на газенето, крена и диферента, долните ръбове на отворите, през които може да възникне нарастващо наводняване, се потопят във водата. Тези отвори включват въздушни тръбопроводи, вентилатори и отвори, които се затварят посредством капконепроницаеми врати или люкови закрития, и могат да не включват отворите, които се затварят посредством водонепроницаеми капаци на гърловини и палубни илюминатори, малки водонепроницаеми люкови закрития, които поддържат високата водонепроницаемост на палубата, дистанционно управляеми плъзгащи се водонепроницаеми врати, входни врати и закрития на входни люкове, нормално затворени на море и глухи бордови илюминатори. Въпреки това, ако в изчисленията се вземат под внимание наводнените по този начин отсеци, трябва да се прилагат изискванията на настоящото правило.

1.3 За всеки отсек или група отсеци s_i се претегля с отчитане на газенето, както следва:

s_i = 0.5s_l + 0.5s_p,

където:

s_l е коефициентът s на нивото на най-високата водолиния на разделянето на отсеци,

s_p е коефициентът s на нивото на междинната товарна водолиния.

2 За всички отсеци, разположени носово от таранната преграда, стойността на s, изчислена въз основа на предположението, че корабът е потопен до най-високата си водолиния на разделянето на отсеци и при приет неограничен вертикален размер на повредата, следва да бъде равна на 1.

3 Когато е налице хоризонтално делене на отсеци над разглежданата водолиния се прилага следното:

3.1 Стойността на s за долния отсек или група отсеци се получава посредством умножаване на стойността, определена в параграф 1.1 с коефициента на намаление v по параграф 3.3, който изразява вероятността за това, помещенията, разположени над хоризонталното делене на отсеци, да не се наводнят.

3.2 В случаи на положителен принос за стойността на индекс A поради едновременно наводняване на помещенията над хоризонталното делене на отсеци, крайната стойност на s за такъв отсек или група отсеци се получава чрез увеличаване на стойността, определена в параграф 3.1 със стойността на s за едновременно наводняване съгласно параграф 1.1, умножена с коефициента (1 - v).

3.3 Коефициентът на вероятност vi се изчислява по следния начин:

за предполагаемото наводняване до хоризонталното делене на отсеци над конструктивната товарна водолиния, където H трябва да бъде ограничено до височина, равна на H_max,

v_i = 1 ако най-горното хоризонтална делене на отсеци в близост до предполагаемия район на повредата е под H_max,

където:

H е височината на хоризонталното делене на отсеци над основната равнина (в метри), която е приета за ограничаваща вертикалния размер на повредата,

H_max е максимално възможният вертикален размер на повредата над основната равнина (в метри), или

H_max = d + 7, ако L_S > 250 m,

която от стойностите е по-ниска.

Правило 25-7

Водопроницаемост*

За целите на изчисленията, свързани с деленето на отсеци и аварийната устойчивост, предвидени в правилата, водопроницаемостта на всяко помещение или част от помещение се приема за следната:

Помещения	Водопроницаемост
Предназначени за запаси	0.60
Жилищни помещения	0.95
Машинни помещения	0.85
Празни помещения	0.95
Сухотоварни помещения	0.70
Предназначени за течности	0 или 0.95†

* Вж. циркуляр MSC-Circ.651, Тълкувания на правила от част В-1 на глава ІІ-1 на Конвенция SOLAS.

† Която от двете води до по-строги изисквания.

Правило 25-8

Информация за устойчивост

1 Капитанът на кораба трябва да бъде снабден с надеждна информация, която му е нужна за да може той по бърз и лесен начин да получи точна информация за устойчивостта на кораба в различните условия на експлоатация. Информацията трябва да включва:

.1 крива на минималната експлоатационна метацентрична височина (GM) за различни газения, която гарантира съответствие с приложимите изисквания за устойчивост на неповреден кораб и изискванията на правила от 25-1 до 25-6, която може да бъде заменена с алтернативна крива на максимално допустимия вертикален център на тежестта (KG) за различни газения, или с криви, еквивалентни на горепосочените;

.2 инструкции за експлоатацията на съоръженията за симетрично наводняване; и

.3 всякакви други данни и помощни средства, които биха били необходими за запазване на устойчивостта в аварийна ситуация.

2 На навигационния мостик трябва непрекъснато да са изложени или поставени на леснодостъпно място, с цел ръководство за вахтения помощник капитан, планове, показващи ясно за всяка палуба и хамбар границите на водонепроницаемите отсеци, отворите в тях и съоръженията за изправяне на кораба при наводняване. В допълнение командния състав на кораба трябва да разполага с брошури, съдържащи горепосочената информация.*

3 С цел осигуряване на информацията, упомената в параграф 1.1, когато се използват пределните стойности на GM (или KG), ако са определени от съображения, свързани с индекса на делене на отсеци, то пределната GM трябва да се изменя линейно между най-високата водолиния на разделянето на отсеци и междинната товарна водолиния.† В тези случаи, за стойности на газенето под междинната товарна водолиния, ако изискваната минимална GM за това газене произтича от изчисляването на индекса на делене на отсеци, тогава тази стойност на GM се приема за по-малките газения, освен ако се прилагат изискванията за устойчивост на неповреден кораб.

* Вж. циркуляр MSC-Circ.919, Ръководство относно планове за борба за живучест.

† Вж. циркуляр MSC-Circ.651, Тълкувания на правила от част В-1 на глава ІІ-1 на Конвенция SOLAS.

Правило 25-9

Отвори във водонепроницаеми прегради и вътрешни палуби на товарни кораби

1 Броят на отворите във водонепроницаемите конструкции за делене на кораба на отсеци трябва да бъде сведен до минимум, съвместим с конструкцията и правилната експлоатация на кораба. Когато се налага преминаване през водонепроницаеми прегради и вътрешни палуби заради входни отвори, тръбопроводи, вентилационни канали, електрически кабели и др., трябва да се вземат мерки за осигуряване на водонепроницаемостта. Администрацията може да разреши облекчения по отношение на водонепроницаемостта на отвори, разположени над палубата на надводния борд, при условие, че бъде демонстрирано, че ако възникне нарастващо наводняване, то може да бъде овладяно лесно и степента на безопасност на кораба няма да се понижи.

2 Вратите, предвидени за осигуряване на водонепроницаемостта на вътрешни отвори, които се използват на море, трябва да бъдат плъзгащи се водонепроницаеми врати с възможност за дистанционно затваряне от мостика и с възможност за местно управление от двете страни на преградата. Трябва да бъдат предвидени индикатори на мястото за управление, показващи дали вратите са отворени или затворени, както и звукова сигнализация при затваряне на вратата. Задвижването, управлението и индикацията трябва да работят в случай на повреда в главното захранване. Особено внимание трябва да се обърне на минимизиране на ефекта от повреда в системата за управление. Всяка плъзгаща се водонепроницаема врата с механично задвижване трябва да бъде снабдена с индивидуален механизъм за ръчно задвижване. Той трябва да позволява ръчно отваряне и затваряне на вратата при самата врата от двете й страни.

3 Входните врати и закритията на входните люкове, които нормално са затворени на море, предназначени за осигуряване на водонепроницаемостта на вътрешни отвори, трябва да бъдат снабдени със средства за индикация локално и на мостика, показващи дали тези врати или люкови закрития са отворени или затворени. Към всяка такава врата или люково закритие трябва да бъде закрепена табелка, указваща че съответната врата или люково закритие не трябва да бъдат оставяни отворени. Използването на тези врати и люкови закрития се разрешава от вахтения помощник-капитан.

4 Водонепроницаеми врати или рампи с подходяща конструкция могат да бъдат поставени за вътрешно разделяне на големи товарни помещения на по-малки отсеци, при условие че Администрацията е убедена, че наличието на такива врати или рампи е от съществено значение. Тези врати или рампи могат да бъдат окачени, подемни или плъзгащи се врати или рампи, но не трябва да бъдат дистанционно управлявани.* Тези врати или рампи трябва да бъдат затворени преди началото на рейса и трябва да останат затворени по време на плаването; моментите на отваряне на вратите или рампите в пристанище и на затварянето им преди отплаване на кораба от пристанището се вписват в корабния дневник. Ако някои от вратите или рампите трябва да бъдат достъпни по време на рейса, те трябва да бъдат снабдени с устройство, което предотвратява неразрешено отваряне.

5 Другите устройства за затваряне, които трябва постоянно да бъдат затворени на море за осигуряване на водонепроницаемостта на вътрешни отвори, трябва да бъдат снабдени със закрепена за тях табелка, указваща че те трябва да бъдат затворени. Гърловините, снабдени с капаци, закрепени посредством близко разположени болтове, не се нуждаят от подобно обозначение.

* Вж. циркуляр MSC-Circ.651, Тълкувания на правила от част В-1 на глава ІІ-1 на Конвенция SOLAS.

Правило 25-10

Външни отвори на товарни кораби

1 Всички външни отвори, водещи до отсеци, които се приемат за неповредени при анализа на повредата, разположени под окончателната водолиния след повреда на кораба, трябва да бъдат водонепроницаеми.

2 Външните отвори, които се изисква да бъдат водонепроницаеми съгласно параграф 1, трябва да имат достатъчна здравина и, с изключение на закритията на товарните люкове, трябва да бъдат снабдени с индикатори на мостика.

3 Отворите във външната обшивка, разположени под палубата, представляваща граница на вертикалния размер на повредата, трябва постоянно да бъдат затворени на море. Ако някои от тези отвори трябва да бъдат достъпни по време на рейса, те трябва да бъдат снабдени с устройство, което предотвратява неразрешено отваряне.

4 Независимо от изискванията на параграф 3, Администрацията може да разреши контролна врата да може да бъде оставена отворена по усмотрение на капитана, ако това е необходимо за експлоатацията на кораба и при условие, че това не води до понижаване на степента на безопасност на кораба.

5 Другите устройства за затваряне, които трябва постоянно да бъдат затворени на море за осигуряване на водонепроницаемостта на външни отвори, трябва да бъдат снабдени със закрепена към тях табелка, която да оказва, че те трябва да бъдат затворени. Гърловините, снабдени с капаци, закрепени посредством близко разположени болтове, не се нуждаят от подобно обозначение.

(Освен ако изрично не е предвидено друго, част С се прилага за пътнически и товарни кораби)

Правило 26

Общи положения

1 Механизмите, котлите и другите съдове под налягане, свързаните с тях системи от тръбопроводи и тръбна арматура трябва по своята конструкция и изработка да съответстват на тези експлоатационни функции, за които са предназначени и да са инсталирани и защитени по такъв начин, че да свеждат до минимум всякаква опасност за хората, които се намират на борда на кораба, като при това надлежно се отчитат движещите се части на механизмите, горещите повърхности и други източници на опасност. При проектиране трябва да се има предвид използваните при изработката материали, предназначението на оборудването, условията за неговата експлоатация и условията на околната среда на борда на кораба.*

2 Особено внимание Администрацията трябва да отделя на надеждността на недублираните компоненти, които са необходими за осигуряване движението на кораба. Администрацията може да изиска отделен източник на пропулсивна мощност, достатъчна за придаване на кораба скорост на движение, осигуряваща неговата управляемост, особено в случай на нетрадиционни схеми на оборудване.

3 Трябва да бъдат предвидени средства, които осигуряват поддържане или възобновяване на нормалната работа на главните задвижващи механизми, даже в случай на излизане от строя на един от спомагателните механизми с важно предназначение. Особено внимание трябва да се отделя на възникване на повреди в:

.1 генераторния агрегат, който служи за основен източник на електроенергия;

.2 източниците за снабдяване с пара;

.3 системите за захранваща вода за котлите;

.4 системите за подаване на гориво към котли или двигатели;†

.5 устройствата за подаване на смазочно масло под налягане;

.6 устройствата за подаване на вода под налягане;

.7 кондензатната помпа и устройствата, служещи за поддържане на вакуума в кондензаторите;

.8 устройствата за механично подаване на въздух към котлите;

.9 въздушния компресор и въздушния балон, предназначени за запускане или управление;

.10 хидравличните, пневматичните или електрическите средства за управление в главните задвижващи механизми, в това число гребните винтове с регулируема стъпка.

Администрацията обаче, като има предвид общата безопасност на кораба, може да допусне частично намаляване на пропулсивните възможности на механизмите в сравнение с нормалната експлоатация.

4 Трябва да бъдат предвидени средства, осигуряващи въвеждане на механизмите отново в действие при силова уредба на кораба извън строя без външна помощ.

5 Всички котли, всички части на механизмите, всички парни, хидравлични, пневматични и други системи и свързаната с тях тръбна арматура, които се намират под вътрешно налягане, трябва преди първоначалното им въвеждането в експлоатация да преминат съответните изпитания, включително изпитване под налягане.

6 Главните задвижващи механизми и всички спомагателни механизми, необходими за осигуряване движението и безопасността на кораба, трябва да имат такава конструкция, че след монтиране им да работят както при изправено положение на кораба, така и при статичен крен до 15° включително на единия или другия борд и динамичен крен до 22.5° включително на единия или другия борд (бордово клатене) и едновременен динамичен диферент (килево клатене) до 7.5° включително към носа или кърмата. Администрацията може да допуска отклонения от тези ъгли, вземайки под внимание типа, размерите и условията на експлоатация на кораба.

7 Трябва да бъдат предприети мерки за улесняване на почистването, преглеждането и техническото обслужване на главните задвижващи и спомагателните механизми, в това число на котлите и съдовете под налягане.

8 Особено внимание трябва да са се обръща на конструкцията, изработването и монтажа на системите от задвижващи механизми, така че какъв да е режим на вибрации да не предизвиква извънредни напрежения в тези механизми при нормални условия на експлоатация.

9 Неметалните компенсационни съединения в системите от тръбопроводи, преминаващи през борда на кораба, при което мястото на преминаване и неметалното компенсационно съединение са разположени под най-високата товарна водолиния, подлежат на проверка в рамките на прегледите, предписани в правило І/10а), и се подменят при необходимост или на интервал от време, препоръчан от производителя.

10 Инструкциите по експлоатацията и техническото обслужване, а така също чертежите на корабните механизми и оборудване, които са необходими за безопасната експлоатация на кораба, трябва да бъдат съставени на език, разбираем за тези лица от командния състав и членовете на екипажа, от които се изисква да разбират тази информация при изпълнение на техните задължения.

11 Разположението и устройството на изпускателните тръби на разходните и утаечните горивни танкове и танковете за смазочни масла трябва да бъде такова, че в случай на прекъсване на изпускателна тръба това да не създаде непосредствена опасност от постъпване на морска или дъждовна вода. На всеки нов кораб трябва да бъдат предвидени два разходни горивни танка за всеки вид използвано гориво, необходимо за осигуряване на движението и най-важните системи, или еквивалентни съоръжения, с възможност за осигуряване най-малко в продължение на осем часа на работата на корабната силова уредба при максимална непрекъсната мощност и нормално работно натоварване на генераторната уредба на море.* Настоящият параграф се прилага само за кораби, построени на или след 1 юли 1998 г.

* Вж. циркуляр MSC/Circ.834, Ръководство относно разположението, конструкцията и устройството на машинното отделение.

† Вж. циркуляр MSC/Circ.647, Ръководство относно предотвратяване на течове от системи за лесно възпламеними течности, допълнен с циркуляр MSC/Circ.851, Насоки относно горивните системи в машинно отделение.

* Вж. правило ІІ-2/15, "Мерки, свързани с течно гориво, смазочни масла и други лесно възпламеними нефтопродукти".

Правило 27

Механизми

1 Когато съществува опасност от превишаване на оборотите на механизмите, трябва да бъдат предвидени средства, които да не допускат превишаване на безопасната честота на въртене.

2 Когато главните и спомагателни механизми, в това число и съдовете под налягане или някои части от тези механизми, са подложени на въздействие на вътрешно налягане и могат да се окажат подложени на въздействие на опасно свръхналягане, то трябва да бъдат предвидени, където това е практически възможно, средства, които ги предпазват от такова свръхналягане.

3. Всички зъбни предавки, както и всеки вал и муфа, използвани за предаване на енергия на механизмите, които са необходими за осигуряване движението и безопасността на кораба, както и безопасността на хората, намиращи се на борда, трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да могат да издържат максималните работни напрежения, на които могат да бъдат подложени при всякакви условия на експлоатация; при това необходимото внимание трябва да се обърне на типа на двигателите, от които се задвижват или от които те се явяват част.

4. Двигателите с вътрешно горене с диаметър на цилиндъра 200 mm и повече или с обем на картера 0.6 m³ и повече трябва да бъдат снабдени с предпазни клапани от съответния тип за предотвратяване на взрив в картера, имащи достатъчна площ на сечението на изпускателния отвор. Предпазните клапани трябва да бъдат разположени по такъв начин или снабдени с такива средства, че да осигуряват такава посока на изпускане, която да сведе до минимум възможността за нанасяне на травми на личния състав.

5 Главните задвижващи турбини, а в съответните случаи и главните двигатели с вътрешно горене, и спомагателните механизми, трябва да се оборудват с устройства за тяхното автоматично спиране в случай на възникване на такива повреди, като отказ на системата за подаване на смазочно масло, които могат бързо да доведат до сериозни повреди, пълно излизане от строя или взрив. Администрацията може да разреши използване на средства за заобикаляне на устройствата за автоматично изключване.

Правило 28

Средства за движение назад*

1 На корабите трябва да е осигурена достатъчна мощност за движението им на заден ход, осигуряваща правилно управление на кораба при всички нормални условия.

2 Трябва да бъде демонстрирана и записана способността на механизмите да обърнат посоката на упора на гребния винт за достатъчно кратко време и по този начин да предизвикат спиране на кораба в рамките на приемливо разстояние от максимална експлоатационна скорост на преден ход.

3 Данните за времената за спиране на кораба, курсовете и разстоянията, записани по време на изпитания, заедно с резултатите от изпитанията за определяне способността на кораби, имащи няколко гребни винта, да плават и маневрират при излизане от строя на един или няколко гребни винта, трябва да са на разположение на борда на кораба за използване от капитана или назначения личен състав.

4 Когато корабът има допълнителни средства за маневриране или спиране, тяхната ефективност трябва да бъде демонстрирана и записана в съответствие с параграфи 2 и 3.

* Вж. Препоръката относно осигуряването и показването на информация за маневрените характеристики на корабите (резолюция А.601(15)), Временните стандарти за маневреност на корабите (резолюция А.751(18)) и Пояснителните бележки относно временните стандарти за маневреност на корабите (циркуляр MSC/Circ.644).

Правило 29

Рулево устройство†

1 Освен ако изрично не е предвидено друго, всеки кораб трябва да бъде снабден с главно и спомагателно рулево устройство, които отговарят на изискванията на Администрацията. Главното и спомагателното рулеви устройства трябва да бъдат конструирани по такъв начин, че повредата в едно от тях да не води до излизане от строя на другото.

2.1 Всички елементи на рулевото устройство и балера на руля трябва да имат здрава и надеждна конструкция, отговаряща на изискванията на Администрацията. Особено внимание трябва да се обърне на пригодността на всеки важен недублиран елемент. Всеки такъв важен елемент трябва, където е уместно, да използва антифрикционни лагери като например сачмени лагери, ролкови лагери или лагери с втулка, които трябва да бъдат постоянно смазани, или да бъдат снабдени с фитинги за смазване.

2.2 Проектното налягане за определяне размерите на тръбопровода и другите елементи на рулевото устройство, подложени на вътрешно хидравлично налягане, трябва най-малко 1.25 пъти да превишава максималното работно налягане, предполагаемо в условията на експлоатация, посочени в параграф 3.2, като се отчита налягането, което може да възникне в тази част от системата, където има ниско налягане. По усмотрение на Администрацията при проектиране на тръбопровода и другите елементи на рулевото устройство трябва да се прилагат критерии за умора на материала, като се отчита пулсацията на налягане, възникваща в резултат на динамични натоварвания.

2.3 В произволна част от хидравличната система, която може да бъде изолирана и в която налягането се създава от източник на енергия или от външни сили, трябва да бъдат монтирани предпазни клапани. Налягането на настройката на предпазните клапани не трябва да превишава проектното налягане. Клапаните трябва да бъдат с такъв размер и конструкция, че да се избегне недопустимо повишаване на налягането над проектното налягане.

3 Главното рулево устройство и балерът на руля трябва:

.1 да имат нужната здравина и да бъдат в състояние да управляват кораба при максимална експлоатационна скорост на преден ход, което трябва да бъде доказано на практика;

.2 да осигуряват преместване на перото на руля от 35° на единия борд до 35° на другия борд при максимално експлоатационно газене и скорост на преден ход на кораба и, при същите условия, от 35° на единия борд до 30° на другия борд за не повече от 28 s.;

.3 да са с механично задвижване, когато това е необходимо за изпълнението на изискванията на параграф 3.2, а така също във всеки случай, когато по искане на Администрацията балерът на руля в района на румпела има диаметър по-голям от 120 mm без отчитане на усилването за плаване в ледове; и

.4 да бъдат конструирани така, че да не бъдат повредени при максимална скорост на заден ход; няма, обаче, необходимост да се проверява това конструктивно изискване чрез изпитание при максимална скорост на заден ход и максимален ъгъл на преместване на руля.

4 Спомагателното рулево устройство трябва:

.1 да има нужната здравина и да бъде в състояние да управлява кораба при скорост, осигуряваща неговата управляемост и бързо да се задейства в аварийни ситуации;

.2 да осигурява преместване на перото на руля от 15° на единия борд до 15° на другия борд за не повече от 60 s при максимално експлоатационно газене на кораба и скорост, равна на половината от максималната експлоатационна скорост на преден ход или 7 възла, която от двете е по-голяма; и

.3 да е с механично задвижване, когато това е необходимо за изпълнение на изискванията на параграф 4.2, а така също във всеки случай, когато по искане на Администрацията балерът на руля в района на румпела има диаметър по-голям от 230 mm без отчитане на усилването за плаване в ледове.

5 Силовите агрегати на главното и спомагателното рулеви устройства трябва:

.1 да се пускат автоматично при възстановяване на захранването с енергия след неговото прекъсване; и

.2 да могат да се пускат в действие от място, намиращо се на навигационния мостик. В случай на прекъсване на захранването с енергия на кой да е от силовите агрегати на рулевото устройство, на навигационния мостик трябва да се подава звуков и светлинен аварийно-предупредителен сигнал.

6.1 Когато главното рулево устройство включва два или повече еднакви силови агрегата, не се изисква наличие на спомагателно рулево устройство, при условие че:

.1 на пътнически кораб главното рулево устройство осигурява преместване на перото на руля в съответствие с изискванията на параграф 3.2, при излизане от строя на кой да е от силовите агрегати;

.2 на товарен кораб главното рулево устройство осигурява преместване на перото на руля в съответствие с изискванията на параграф 3.2, при работа с всички силови агрегати;

.3 главното рулево устройство е конструирано така, че при единична повреда в неговата система от тръбопроводи или в един от силовите агрегати, тази повреда може да бъде изолирана с цел поддържане или бързо възстановяване на управляемостта на кораба.

6.2 До 1 септември 1986 г. Администрацията може да допуска монтиране на рулеви устройства, които са се утвърдили като надеждни в работата си, но не отговарят на изискванията на параграф 6.1.3 по отношение на хидравличната система.

6.3 Рулевите устройства, които не са хидравлични, трябва да отговарят на стандарти, които по мнение на Администрацията са еквивалентни на изискванията на настоящия параграф.

7 Управлението на рулевото устройство трябва да се осигурява, както е указано по-долу:

.1 за главното рулево устройство - както от навигационния мостик, така и от румпелното отделение;

.2 когато главното рулево устройство е конструирано в съответствие с параграф 6, - от две независими системи за управление, всяка от които се привежда в действие от навигационния мостик. Това не изисква дублиране на щурвала или лоста за управление. В случай, че системата за управление включва хидравличен телемотор, монтирането на втора независима система не е необходимо, освен на танкер, танкер-химикаловоз или газовоз с бруто тонаж 10000 и по-голям;

.3 за спомагателното рулево устройство - от румпелното отделение а, ако е с механично задвижване, също и от навигационния мостик, като това управление трябва да бъде независимо от системата за управление на главното рулево устройство.

8 Всяка система за управление от навигационния мостик на главното и спомагателно рулево устройство трябва да отговаря на следните условия:

.1 ако системата е електрическа, то тя трябва да получава захранване по собствена отделна верига, включена към силовата верига на рулевото устройство в точка, намираща се в румпелното отделение или непосредствено към шините на разпределителното табло, захранващи тази силова верига, в точка на разпределителното табло, която е съседна на точката на включване на силовата верига на рулевото устройство;

.2 в румпелното отделение трябва да бъдат предвидени средства за отделяне на коя да е система за управление от навигационния мостик от рулевото устройство, която тя обслужва;

.3 системата трябва да може да се пуска в действие от място, намиращо се на навигационния мостик;

.4 в случай на прекъсване на захранването с електроенергия на системата за управление, на навигационния мостик трябва да се подават звуков и светлинен аварийно-предупредителен сигнал; и

.5 веригите за захранване на системата за управление на рулевото устройство трябва да бъдат снабдени със защита само срещу късо съединение.

9 Силовите вериги и системи за управление на рулевите устройства с отнасящите се към тях елементи, кабели и тръбопроводи, които се изискват от настоящото правило и правило 30, трябва да бъдат прекарани по цялото си протежение на възможно най-голямо разстояние един от друг.

10 Трябва да бъдат предвидени средства за връзка между навигационния мостик и румпелното отделение.

11 Ъглово положение на перото на руля

.1 Ако главното рулево устройство е с механично задвижване, то на навигационния мостик трябва да има указател за ъгловото положение на перото на руля. Указателят на положението на перото на руля трябва да действа независимо от системата за управление на рулевото устройство;

.2 В румпелното отделение трябва да бъде предвидена възможност за определяне ъгловото положение на перото на руля.

12 За хидравлично рулево устройство с механично задвижване трябва да се предвиди следното:

.1 средства за поддържане на чистотата на хидравличната течност, които отчитат типа и конструкцията на хидравличната система;

.2 аварийно-предупредителна сигнализация за ниско ниво на хидравличната течност за всеки резервоар, която осигурява възможно най-ранна индикация за наличие на теч на хидравлична течност. 3вукови и светлинни аварийно-предупредителни сигнали трябва да се подават на навигационния мостик и в машинно отделение в местата, където лесно могат да бъдат забелязани; и

.3 стационарна цистерна, която има обем, достатъчен за презареждане най-малко на една силова система, включително резервоара, когато трябва главното рулево устройство да е с механично задвижване. Посредством тръбопроводи тази цистерна трябва да бъде постоянно свързана към хидравличните системи по такъв начин, че тези системи да могат да бъдат лесно презаредени от място, разположено в румпелното отделение. Цистерната трябва да бъде оборудвана с указател за нивото на хидравличната течност.

13 Румпелното отделение трябва да бъде:

.1 леснодостъпно и, доколкото това е практически възможно, отделено от машинните помещения; и

.2 снабдено със подходящите средства, които осигуряват работен достъп до механизмите на рулевото устройство и средствата за неговото управление. Тези средства трябва да включват перила и решетъчни или други нехлъзгащи се настилки за осигуряване на нужните условия за работа в случай на изтичане на хидравлична течност.

14 Когато се изисква балерът на руля в района на румпела да има диаметър по-голям от 230 mm, без отчитане усилването за плаване в ледове, то трябва да бъде предвидено автоматично включване на друг източник на захранване в рамките на 45 s, за какъвто може да се използва или аварийния източник на електроенергия, или независим източник на енергия, разположен в румпелното отделение, с достатъчна мощност за осигуряване най-малко на работа на силовия агрегат на рулевото устройство, който отговаря на изискванията на параграф 4.2, а също и свързаните с него системи за управление и указател за положението на перото на руля. Този независим източник на енергия трябва да се използва само за тази цел. На всеки кораб с бруто тонаж 10000 и повече този друг източник на захранване трябва да осигурява непрекъсната работа в течение най-малко на 30 min, а на всеки друг кораб - в течение най-малко на 10 min.

15 На всеки танкер, танкер-химикаловоз или газовоз с бруто тонаж 10000 и повече и на всеки друг кораб с бруто тонаж 70000 и повече главното рулево устройство трябва да включва два или повече еднакви силови агрегата, отговарящи на разпоредбите на параграф 6.

16 Всеки танкер, танкер-химикаловоз или газовоз с бруто тонаж 10000 и повече трябва, при спазване разпоредбите на параграф 17, да отговаря на следните разпоредби:

.1 главното рулево устройство трябва да бъде конструирано по такъв начин, че в случай на загуба на управляемост поради единична повреда в произволна част на една от силовите системи на главното рулево устройство, с изключение на лостовия румпел, секторния румпел или други елементи, които служат за същата цел, а също така с изключение на случаите на заклинване на изпълнителния блок за преместване на перото на руля, управляемостта да се възстановява в течение на не повече от 45 s след излизане от строя на една от силовите системи;

.2 главното рулево устройство трябва да включва:

.2.1 или две независими и отделни силови системи, всяка от които е в състояние да обезпечи изпълнението на изискванията на параграф 3.2;

.2.2 или най-малко две еднакви силови системи, които при едновременна нормална работа са в състояние да осигурят изпълнението на изискванията на параграф 3.2. Там, където това е необходимо за изпълнение на настоящото изискване, трябва да бъде предвидена взаимовръзка на хидравличните силови системи. Трябва да бъде осигурена възможност за откриване на изтичане на хидравлична течност от една силова система, а също така автоматична изолация на повредена система така, че напълно да се запази работното състояние на другата силова система или системи;

.3 рулевите устройства от нехидравличен тип трябва да отговарят на еквивалентни изисквания.

17 За танкери, танкери-химикаловози или газовози с бруто тонаж 10000 и повече, но с дедуейт по-малък от 100000 t, могат да се допускат решения, различни от изложените в параграф 16, които не изискват прилагане към изпълнителния блок или блокове за преместване на перото на руля на критерия за единичен отказ, при условие, че се постига еквивалентно ниво на безопасност и при условие, че:

.1 след загуба на управляемост в резултат на единична повреда в коя да е част на системата от тръбопроводи или в един от силовите агрегати, управляемостта се възстановява в течение на 45 s; и

.2 когато рулевото устройство включва само един изпълнителен блок за преместване на перото на руля, особено внимание се отделя на анализа на напреженията в конструкцията като се включва, където е приложим, анализ на напреженията при умора и анализ на механиката на фрактури. Особено внимание трябва да се обърне също на използваните материали, поставянето на уплътнения, провеждането на изпитания и проверки, а така също на осигуряването на надеждно техническо обслужване. Като отчита гореизложеното, Администрацията трябва да приеме правила, които включват разпоредбите на приетите от Организацията Насоки* относно одобряване на недублирани изпълнителни блокове за преместване на перото на руля за танкери с бруто тонаж 10000 и повече, но с дедуейт по-малко от 100000 t.

18 За танкер, танкер-химикаловоз или газовоз с бруто тонаж 10000 и повече, но с дедуейт по-малко от 70000 t, Администрацията може до 1 септември 1986 г. да допуска рулеви устройства, които не отговарят на критерия за единичен отказ, изискван в параграф 16 за хидравлична система, но който се е утвърдил като надежден в работата.

19 Всеки танкер, танкер-химикаловоз или газовоз с бруто тонаж 10000 и повече, построен до 1 септември 1984 г., трябва не по-късно от 1 септември 1986 г. да отговори на следните изисквания:

.1 изискванията на параграфи 7.1, 8.2, 8.4, 10, 11, 12.2, 12.3 и 13.2;

.2 трябва да бъдат предвидени две независими системи за управление на рулевото устройство, всяка от които да може да се привежда в действие от навигационния мостик. Това не изисква дублиране на щурвала или лоста за управление;

.3 в случай на излизане от строя на работеща система за управление на рулевото устройство, трябва да бъде осигурена възможност за незабавно привеждане в действие на втората система от навигационния мостик; и

.4 всяка система за управление на рулевото устройство, ако тя е електрическа, трябва да получава захранване по собствена отделна верига, включена към силовата верига на рулевото устройство или непосредствено към шините на разпределителното табло, което захранва тази силова верига, в точка, съседна на точката на включване на силовата верига на рулевото устройство.

20 В допълнение към изискванията на параграф 19, на всеки танкер, танкер-химикаловоз или газовоз с бруто тонаж 40000 и повече, построен до 1 септември 1984 г., рулевото устройство трябва не по-късно от 1 септември 1988 г. да бъде конструирано по такъв начин, че в случай на единична повреда в неговите тръбопроводи или в един от силовите агрегати, да се запази управляемостта или да се осигури фиксиране на положението на перото на руля, с цел бързо възстановяване на управляемостта. Това трябва да се постигне с помощта на:

.1 независими стопори на руля; или

.2 бързодействащи клапани, които могат да се привеждат в действие ръчно, с цел изолиране на изпълнителния блок или блокове за преместване на перото на руля от външните хидравлични тръбопроводи, а така също средства за непосредствено презареждане на изпълнителния блок за преместване на перото на руля с помощта на стационарна независима помпа, работеща от източника на енергия, и система от тръбопроводи; или

.3 такива мерки, които в случай на взаимосвързани хидравлични силови системи, трябва да осигурят откриване на изтичане на хидравлична течност от повредената силова система и нейното изолиране автоматично или от навигационния мостик, за да се запази напълно работното състояние на другата система.

† Вж. резолюция А.415(ХІ) относно повишени стандарти за рулеви устройства за пътнически и товарни кораби и резолюция А.416(ХІ) относно проверка на рулеви устройства на съществуващи танкери.

* Приети от Организацията с резолюция А.467(ХІІ).

Правило 30

Допълнителни изисквания за електрически и електрохидравлични рулеви устройства

1 На навигационния мостик и в съответните места за управление на главните механизми, трябва да се поставят средства за индикация на работата на двигателите на електрически и електрохидравличните рулеви устройства.

2 Всяко електрическо или електрохидравлично рулево устройство, което се състои от един или повече силови агрегати, трябва да се обслужва най-малко от две отделни вериги, получаващи захранване непосредствено от главното разпределително табло; една от тези вериги, обаче, може да получава захранване чрез аварийното разпределително табло. Спомагателното електрическо или електрохидравлично рулево устройство, свързано с главното електрическо или електрохидравлично рулево устройство, може да бъде включено към една от веригите, които захранват това главно рулево устройство. Веригите, захранващи електрическото или електрохидравличното рулево устройство, трябва да бъдат предвидени за натоварване, достатъчно за захранване на всички двигатели, които могат да бъдат включени едновременно към тях и чиято едновременна работа може да се наложи.

3 За такива вериги и двигатели трябва да се предвижда защита от късо съединение и аварийно-предупредителна сигнализация за претоварване. Защитата от много силен ток, включително и пусков ток, ако такава е предвидена, трябва да бъде съобразена за не по-малък от двукратния ток при пълно натоварване на двигателя или веригата, които са защитени по този начин, и трябва да бъде устроена така, че да осигури преминаване на съответните пускови токове. Ако се използва трифазно захранване, трябва да бъде предвидена сигнализация, имаща индикация за излизане от строя на коя да е от фазите на захранването. Сигнализацията, която се изисква от настоящия параграф, трябва да бъде както звукова, така и светлинна, и да се намира на видно място в помещенията на главните механизми или в централния пост за управление, от който обикновено се осъществява управлението на главните механизми, а така също трябва да отговаря на приложимите изисквания на правило 51.

4 На корабите с бруто тонаж по-малък от 1600, захранването на главното рулево устройство може да се осъществява по една верига от главното разпределително табло, ако спомагателното рулево устройство, което съгласно изискванията на правило 29.4.3 трябва да е с механично задвижване, не е с електрическо задвижване или работи от електродвигател, който е предназначен главно за други нужди. Ако такъв електродвигател, който е предназначен главно за други нужди, се използва като източник на енергия за работата на такова спомагателно рулево устройство, то Администрацията може да не изисква изпълнение на разпоредбите на параграф 3 при условие, че защитното устройство отговаря на изискванията на Администрацията и тя е убедена, че в достатъчна степен са изпълнени изискванията на правила 29.5.1 и .2 и 29.7.3, приложими за спомагателното рулево устройство.

Правило 31

Средства за управление на механизми

1 Главните и спомагателните механизми, които са необходими за осигуряване на движението и безопасността на кораба, трябва да бъдат оборудвани с ефективни средства, осигуряващи тяхната работа и управление.

2 Ако се предвижда дистанционно управление на главните механизми от навигационния мостик и даване на вахта в машинните помещения, то трябва да се прилагат следните разпоредби:

.1 при всички условия на плаване, включително маневриране, от навигационния мостик трябва изцяло да се регулира честотата на въртене, посоката на упора и, в съответните случаи, стъпката на гребния винт;

.2 дистанционното управление на всеки независим гребен винт трябва да се осъществява с помощта на средство за управление, проектирано и изработено по такъв начин, че неговата работа да не изисква особено внимание към данните, отнасящи се до функционирането на механизма. Ако се предвижда едновременна работа на няколко гребни винта, те могат да се управляват от едно средство за управление;

.3 главните механизми трябва да бъдат снабдени с разположено на навигационния мостик устройство за тяхното аварийно спиране, което е независимо от системата за управление от навигационния мостик;

.4 подаваните от навигационния мостик команди за управлението на главните механизми трябва да се показват, в зависимост от случая, в централния пост за управление на главните механизми или в местния пост за управление;

.5 дистанционно управление на главните механизми трябва да бъде възможно само от един пост в даден момент; на такива постове се допуска прилагането на взаимосвързани устройства за управление. На всеки пост трябва да бъде предвидена индикация, която показва от кой пост се води управлението на главните механизми. Превключването на управлението между навигационния мостик и машинните помещения трябва да бъде възможно само в помещението на главните механизми или в централния пост за управление на главните механизми. Тази система трябва да включва средства, предотвратяващи значително изменение на упора на гребните винтове при превключване на управлението от един пост към друг;

.6 трябва да бъде предвидена възможност за местно управление на главните механизми даже в случай на излизане от строя на произволна част от системата за дистанционно управление;

.7 конструкцията на системата за дистанционно управление трябва да предвижда подаване на аварийно-предупредителен сигнал в случай на излизането й от строя; до прехода към местно управление трябва да се запазят зададените честота на въртене и посока на упора на гребния винт, освен ако Администрацията не счете това за практически невъзможно;

.8 на навигационния мостик трябва да бъдат поставени индикатори за:

.8.1 честотата и посоката на въртене на гребния винт, ако е монтиран винт с фиксирана стъпка;

.8.2 честотата на въртене и положение на лопатките на гребния винт, ако е монтиран винт с регулируема стъпка;

.9 на навигационния мостик и в машинното отделение трябва да бъде предвидена аварийно-предупредителна сигнализация, която показва ниско налягане на пусковия въздух, настроена за налягане, при което все още се запазва възможността за пускане на главния двигател. Ако дистанционната система за управление на главните механизми предвижда автоматично пускане, то броят на последователните автоматични опита при неуспешно пускане трябва да бъде ограничен, за да се запази достатъчно налягане на пусковия въздух за местно пускане.

3 Ако главните механизми и другите свързани с тях механизми, включително основните източници на енергия, имат различно ниво на автоматично или дистанционно управление и се намират под постоянно наблюдение на вахтата, което се осъществява от централния пост за управление, то устройствата и средствата за управление трябва да бъдат така проектирани, оборудвани и поставени, че работата на механизмите да бъде също толкова безопасна и надеждна, колкото ако те се намираха под непосредствено наблюдение; за тази цел трябва да се прилагат съответно правила 46-50. Особено внимание трябва да се обърне на защитата на такива помещения от пожар и наводняване.

4 Системите за автоматично пускане, работа и управление трябва, като правило, да включват средства за ръчно изключване на средствата за автоматично управление. Излизането от строя на произволна част от тези системи не трябва да възпрепятства използването на ръчно изключване.

5 Корабите, построени на или след 1 юли 1998 г. трябва да отговарят на изискванията на параграфи 1-4 със следните изменения:

.1 параграф 1 се заменя със следния:

"1 Главните и спомагателните механизми, които са необходими за осигуряване на движението, управлението и безопасността на кораба, трябва да бъдат оборудвани с ефективни средства, осигуряващи тяхната работа и управление. Всички системи за управление, които са необходими за осигуряване на движението, управлението и безопасността на кораба, трябва да бъдат независими или конструирани така, че излизането от строя на една от системите да не влошава работата на друга система.";

.2 във втория ред на параграф 2 се заличават думите "и даване на вахта в машинните помещения";

.3 първото изречение на параграф 2.2 се заменя със следното:

".2 управлението на всеки независим гребен винт трябва да се осъществява с помощта на отделно средство за управление с автоматично изпълнение на всички свързани с това управление функции, включително, при необходимост, средства за предотвратяване на претоварване на главните механизми.";

.4 параграф 2.4 се заменя със следния:

".4 подаваните от навигационния мостик команди за управление на главните механизми трябва да се показват в централния пост за управление на главните механизми и в местния пост за управление;";

.5 в края на параграф 2.6 се добавя следното ново изречение:

"Трябва да бъде също така предвидена възможност за управление на спомагателните механизми, които са необходими за осигуряване на движението и безопасността на кораба, на съответните механизми или около тях;"; и

.6 параграфи 2.8, 2.8.1 и 2.8.2 се заменят със следните:

".8 на навигационния мостик, в централния пост за управление на главните механизми и местния пост за управление трябва да бъдат поставени индикатори за:

.8.1 честотата и посоката на въртене на гребния винт, ако е монтиран винт с фиксирана стъпка; и

.8.2 честотата на въртене и положението на лопатките на гребния винт, ако е монтиран винт с регулируема стъпка;".

Правило 32

Парни котли и системи за захранването им

1 На всеки парен котел и всеки утилизационен парогенератор трябва да бъдат поставени не по-малко от два предпазни клапана с достатъчна пропускателна способност. Като отчита, обаче, производителността или кои да е други характеристики на произволен парен котел или утилизационен парогенератор, Администрацията може да разреши поставяне само на един предпазен клапан, ако е убедена, че при това се осигурява надлежна защита от свръхналягане.

2 Всеки котел, който работи на течно гориво и е предназначен за безвахтена експлоатация, трябва да бъде оборудван с предпазни устройства, които изолират подаването на гориво и подават аварийно-предупредителен сигнал в случай на понижаване на нивото на водата, нарушаване подаването на въздух или скъсване на факела.

3 Водотръбните котли, които обслужват главните турбини, трябва да бъдат оборудвани с аварийно-предупредителна сигнализация за високо ниво на водата.

4 Всяка парогенераторна уредба, която обслужва системи, необходими за осигуряване безопасността на кораба, или която може да представлява опасност поради прекъсване на подаването на котелна вода, трябва да бъде оборудвана с не по-малко от две отделни системи за котелна вода, включително захранващи помпи, като при това се допуска едно въвеждане в колектор. Ако конструкцията на помпата не осигурява предотвратяване на свръхналягане, трябва да бъдат предвидени средства, които предотвратяват свръхналягане в произволна част от системата.

5 Котлите трябва да бъдат оборудвани с устройства за следене и осигуряване на необходимото качество на котелна вода. Трябва да бъдат предвидени съответни устройства, които предотвратяват, доколкото това е практически възможно, попадането на нефт или други замърсители в котела, които могат да въздействат неблагоприятно на неговата работа.

6 Всеки котел, който е необходим за осигуряване на безопасността на кораба и конструкцията на който предвижда работата му при определено ниво на водата, трябва да бъде снабден с не по-малко от два индикатора за нивото на водата в него, най-малко един от които трябва да бъде с водомерно стъкло с непосредствено посочване на нивото.

Правило 33

Системи от паропроводи

1 Всеки паропровод и свързаната с него арматура, през която може да преминава пара, трябва да бъдат проектирани, изработени и поставени по такъв начин, че да издържат на максимално работно напрежение, на което могат да се подложат.

2 Трябва да бъдат предвидени средства за осушаване на всеки паропровод, в който в противен случай може да стане опасен хидравличен удар.

3 Ако към тръба или арматура на паропровод може да се подава пара от произволен източник под налягане, надвишаващо тяхното проектно налягане, то трябва да бъде поставен подходящ редукционен клапан, предпазен клапан и манометър.

Правило 34

Системи за сгъстен въздух

1 На всеки кораб трябва да бъдат предвидени средства за предотвратяване на свръхналягане в произволна част от системата за сгъстен въздух и там, където водните ризи или кожуси на въздушните компресори и охладители могат да бъдат подложени на опасно свръхналягане поради просмукване в тях на сгъстен въздух от намиращите се под налягане части. Всички системи трябва да бъдат оборудвани с подходящи устройства за намаляване на налягането.

2 Главните въздушни пускови устройства за главните двигатели с вътрешно горене трябва да бъдат защитени по подходящ начин в случай на обратно връщане на пламъка и взрив в тръбопроводите на пусковия въздух.

3 Всички нагнетателни тръбопроводи от компресорите за пусков въздух трябва да отиват непосредствено към бутилките за въздух, а всички тръбопроводи за пусков въздух от бутилките за въздух към главните или спомагателни двигатели трябва да бъдат прекарани напълно независимо от нагнетателните тръбопроводи на компресора.

4 Трябва да бъдат взети мерки за свеждане до минимум на попадане на масло в системата за сгъстен въздух и за осушаване на тази системи.

Правило 35

Вентилационни системи за машинни помещения

Машинните помещения от категория А трябва да се вентлират по подходящ начин така, че при работа в тези помещения на механизми с пълна мощност и на котли с пълна производителност при всякакви метеорологични условия, включително и щормово време, да осигуряват подаване на въздух в тези помещения в количество, достатъчно за осигуряване безопасността и нормалните условия за работа на личния състав, както и за осигуряване работата на механизмите. Всяко друго машинно помещение трябва да има подходяща вентилация в съответствие с неговото предназначение.

Правило 36

Защита срещу шум*

Трябва да бъдат взети мерки за понижаване на шума от механизмите в машинните помещения до приемливо ниво, определено от Администрацията. Ако този шум не може да бъде понижен в достатъчна степен, то източникът на прекомерен шум трябва да бъде по подходящ начин звукоизолиран или отделен или, ако в помещението се изисква даване на вахта, в него трябва да бъде предвиден звукоизолиран пост. В случай на необходимост за членове от екипажа, на които им се налага да влизат в такива помещения, трябва да бъдат предвидени защитни средства за ушите.

* Вж. Кодекса относно нивото на шума на корабите, приет от Организацията с резолюция А.468(ХІІ).

Правило 37

Комуникация между навигационния мостик и машинното отделение

1 Трябва да бъдат предвидени най-малко две независими средства за подаване на команди от навигационния мостик в това място на машинното отделение или централния пост за управление, откъдето обикновено се осъществява управлението на двигателите. Едно от тези средства трябва да бъде машинен телеграф, който осигурява визуална индикация на командите и отговорите както в машинното отделение, така и на навигационния мостик. Трябва да бъдат предвидени подходящи средства за връзка с кой да е от другите постове, от които може да се осъществява управление на двигателите.

2 За кораби, построени на или след 1 октомври 1994 г., вместо разпоредбите на параграф 1 се прилагат следните изисквания:

Трябва да бъдат предвидени най-малко две независими средства за подаване на команди от навигационния мостик в това място на машинното отделение или централния пост за управление, откъдето обикновено се осъществява управлението на големината и посоката на упора на гребните винтове; едно от тези средства трябва да бъде машинен телеграф, който осигурява визуална индикация на командите и отговорите както в машинното отделение, така и на навигационния мостик. Трябва да бъдат предвидени подходящи средства за връзка с навигационния мостик и от машинното отделение с кое да е друго място, от което може да се осъществява управление на големината или посоката на упора на гребните винтове.

Правило 38

Аварийна сигнализация, предназначена за механици

Трябва да бъде предвидена аварийна сигнализация, предназначена за механици, която се привежда в действие в зависимост от случая, от централния пост за управление на двигателите или от местния пост за управление. Тази сигнализация трябва да се чува ясно в жилищните помещения на механиците.

Правило 39

Разположение на аварийното оборудване на пътнически кораби

Аварийните източници на електроенергия, пожарните помпи, осушителните помпи, с изключение на тези, които са специално предназначени за обслужване на помещения, разположени носово от таранната преграда, коя да е стационарна система за гасене на пожари, изисквана от глава ІІ-2, и друго аварийно оборудване, необходимо за осигуряване безопасността на кораба освен брашпила, не трябва да се разполагат носово от таранната преграда.

(Освен ако изрично не е предвидено друго, част D се прилага за пътнически и товарни кораби)

Правило 40

Общи положения

1 Електрическите уредби трябва да осигуряват:

.1 работата на всички спомагателни електрически устройства и системи, които са необходими за поддържане на нормалното експлоатационно състояние на кораба и нормални условия за живот в него, без да се прибягва при това към използване на авариен източник на електроенергия;

.2 работата на електрически устройства и системи, които са необходими за осигуряване на безопасността в различни аварийни условия; и

.3 безопасността на пътниците, екипажа и кораба от нещастни случаи, свързани с използване на електричество.

2 Администрацията трябва да вземе съответните мерки за осигуряване на еднообразно изпълнение и прилагане на разпоредбите от настоящата част, които касаят електрическите уредби.*

* Вж. препоръките, публикувани от Международната електротехническа комисия и в частност публикация 92 - Електрически уредби на корабите.

Правило 41

Основен източник на електроенергия и системи за осветление

1.1 Трябва да бъде предвиден основен източник на електроенергия, който има мощност, достатъчна за захранване на всички устройства и системи, посочени в правило 40.1.1. Този основен източник на електроенергия трябва да се състои най-малко от два генераторни агрегата.

1.2 Мощността на тези генераторни агрегати трябва да бъде такава, че при спиране на един от тях, тя да бъде достатъчна за захранване на устройствата и системите, които са необходими за осигуряване на нормални експлоатационни условия за движение и безопасност на кораба. Трябва да бъде осигурен също така минимума от комфортни условия за живот, включващ поне необходимите устройства и системи за приготвяне на храна и за отопление, осигуряване работа на битовите хладилници и изкуствената вентилация, а така също снабдяване с вода за санитарни нужди и сладка вода.

1.3 Устройството на основния източник на електроенергия на кораба трябва да бъде такова, че работата на устройствата и системите, които са посочени в правило 40.1.1, може да се поддържа независимо от честотата и посоката на въртене на главните механизми или валолинията.

1.4 Освен това, генераторните агрегати трябва да са такива, че в случай на излизане от строя на кой да е генератор или негов първичен източник на енергия, останалите генераторни агрегати да могат да осигуряват работата на електрическите устройства и системи, които са необходими за пускане на главните механизми, при кораб със силова уредба извън строя. С цел пускане на кораб със силова уредба извън строя, може да се използва авариен източник на електроенергия, ако неговата мощност или самостоятелно, или съвместно с мощността на кой да е друг източник на електроенергия е достатъчна за осигуряване едновременна работа на устройствата и системите, захранването на които се изисква от правила 42.2.1-42.2.3. или 43.2.1-43.2.4.

1.5 В случаите, когато трансформатори се явяват важна част от системата за електрозахранване, която се изисква от настоящия параграф, тази система трябва да бъде конструирана по такъв начин, че да осигурява непрекъснато подаване на електроенергия, както е посочено в настоящия параграф.

2.1 Главната системата за електрическо осветление, която осигурява осветлението на всички части на кораба, които обикновено са достъпни за пътници или екипаж и се използват от тях, трябва да се захранва от основния източник на електроенергия.

2.2 Устройството на главната системата за електрическо осветление трябва да бъде такова, че пожар или друга авария в помещенията, в които се намира основния източник на електроенергия и отнасящото се към него трансформаторно оборудване, ако има такова, а така също главното разпределително табло и таблото за главно осветление, да не предизвикват излизане от строя на системата за аварийно електрическо осветление, изисквана от правила 42.2.1 и 42.2.2. или 43.2.1, 43.2.2 и 43.2.3.

2.3 Устройството на системата за аварийно електрическо осветление трябва да бъде такова, че пожар или друга авария в помещенията, в които се намира аварийния източник на електроенергия и отнасящото се към него трансформаторно оборудване, ако има такова, а така също аварийното разпределително табло и таблото за аварийно осветление, да не предизвикват излизане от строя на главната система за електрическо осветление, изисквана от настоящото правило.

3 Главното разпределително табло трябва да бъде разположено спрямо дадена главна генераторна станция така, че, доколкото това е практически възможно, непрекъснатостта на нормалното електрозахранване да може да бъде нарушена само в случай на пожар или друга авария в едно помещение. Преградата, която отделя главното разпределително табло в помещението, като например преградата, предвидена за централния пост за управление на механизмите, който е разположен в пределите на главните граници на това помещение, не трябва да се счита за отделяща разпределителните табла от генераторите.

4 Когато общата мощност на главните генераторни агрегати превишава 3 MW, главните шини трябва да се разделят най-малко на две секции, които нормално трябва да бъдат съединени с помощта на подвижни връзки или други одобрени средства; доколкото това е практически възможно, включването на генераторните агрегати и всяко друго дублирано оборудване трябва да бъде разделено по равно между тези секции. Могат да се допускат други еквивалентни решения, отговарящи на изискванията на Администрацията.

5 Кораби, построени на или след 1 юли 1998 г.:

.1 в допълнение към параграфи 1-3 трябва да отговарят на следните разпоредби:

.1.1 когато основният източник на електроенергия е необходим за осигуряване движението и управлението на кораба, системата трябва да бъде конструирана така, че захранването на оборудването, което е необходимо за осигуряване движението, управлението и безопасността на кораба, да се поддържа постоянно или незабавно да се възстановява в случай на изключване на един от работещите генератори;

.1.2 за защита на генераторите, които се изискват от настоящото правило от продължително претоварване, трябва да бъдат предвидени устройства за намаляване на натоварването или други еквивалентни устройства;

.1.3 когато основният източник на електроенергия е необходим за осигуряване на движението на кораба, главната шина трябва да е разделена най-малко на две секции, които нормално трябва да се съединяват с помощта на автоматични прекъсвачи или други одобрени средства; доколкото това е практически възможно, включването на генераторните агрегати и всяко друго дублирано оборудване трябва да бъде разделено по равно между тези секции; и

.2 могат да не отговарят на изискванията на параграф 4.

Правило 42

Авариен източник на електроенергия на пътнически кораби

(Параграфи 2.6.1 и 4.2 на настоящото правило се прилагат за кораби, построени на или след 1 февруари 1992 г.)

1.1 Трябва да бъде предвиден автономен авариен източник на електроенергия.

1.2 Аварийният източник на електроенергия, свързаното с него трансформаторно оборудване, ако има такова, а така също преходният авариен източник на енергия, аварийното разпределително табло и таблото на аварийно осветление, трябва да бъдат разположени над най-горната непрекъсната палуба и да са леснодостъпни от откритата палуба. Те не трябва да се разполагат носово от таранната преграда.

1.3 Разположението на аварийния източник на електроенергия и свързаното с него трансформаторно оборудване, ако има такова, а така също и преходният авариен източник на енергия, аварийното разпределително табло и таблото на аварийно електрическо осветление спрямо основния източник на електроенергия, свързаното с него трансформаторно оборудване, ако има такова, и главното разпределително табло, трябва да бъде такова, че Администрацията да е убедена, че пожар или друга авария в помещенията, в които се намират основният източник на електроенергия, свързаното с него трансформаторно оборудване, ако има такова, и главното разпределително табло, или в кое да е машинно помещение от категория А, няма да попречат на подаването, регулирането и разпределението на аварийната електроенергия. Помещението, в което се намират аварийният източник на електроенергия, свързаното с него трансформаторно оборудване, ако има такова, а така също и преходния авариен източник на електроенергия и аварийното разпределително табло, не трябва, доколкото това е практически възможно, да граничи с машинни помещения от категория А или помещения, в които се намират основният източник на електроенергия, свързаното с него трансформаторно оборудване, ако има такова, или главното разпределително табло.

1.4 В изключителни случаи аварийният генератор може да бъде използван за кратки интервали от време за захранване на неаварийни вериги, като се приемат съответните мерки, които гарантират при всякакви обстоятелства независима работа в авариен режим.

2 Мощността на аварийния източник на електроенергия трябва да бъде достатъчна за захранване на всички устройства и системи, които са необходими за осигуряване безопасността в аварийни условия, с отчитане възможността за едновременна работа на няколко от тези устройства и системи. Като се отчита силата на пусковия ток и преходния характер на някои видове натоварване, аварийният източник на електроенергия трябва да осигурява едновременно захранване в продължение на периодите от време, посочени по-долу, най-малко на следните устройства и системи, когато тяхната работа зависи от източник на електроенергия:

2.1 В продължение на 36 h - аварийно осветление:

.1 на всеки сборен пункт и на всяко място за качване на кораба, а също така и зад бордовете, съгласно изискванията на правила ІІІ/11.4 и ІІІ/16.7;

.2 в коридорите, на траповете и изходите, които осигуряват достъп до сборните пунктове и местата за качвате та кораба, съгласно изискванията на правило ІІІ/11.5;

.3 във всички коридори, на траповете и изходите на служебните и жилищни помещения, а така също в кабините на асансьорите за личен състав;

.4 в машинните помещения и главните генераторни станции, включително техните постове за управление;

.5 във всички постове за управление, централни постове за управление на механизмите, а така също на всяко главно и аварийно разпределително табло;

.6 на местата за съхраняване на снаряженията на пожарникаря;

.7 на рулевото устройство; и

.8 на пожарната помпа, помпата на спринклерната система и аварийната осушителна помпа, посочени в параграф 2.4, а така също на местата, от които се осъществява пускането на техните двигатели.

2.2 В продължение на 36 h:

.1 навигационните и другите светлини, които се изискват от действащите Международни правила за предотвратяване на сблъсквания на море (МППСМ); и

.2 на кораби, построени на или след 1 февруари 1995 г., УКВ радиоуредбата, която се изисква от правила ІV/7.1.1 и ІV/7.1.2; и, където е приложимо:

.2.1 радиоуредбата на средни вълни, която се изисква от правила ІV/9.1.1, ІV/9.1.2, ІV/10.1.2 и ІV/10.1.3;

.2.2 корабната земна станция, която се изисква от правило ІV/10.1.1; и

.2.3 радиоуредбата на средни и къси вълни, която се изисква от правила ІV/10.2.1, ІV/10.2.2 и ІV/11.1.

2.3 В продължение на 36 h:

.1 цялото оборудване за вътрешно-корабна връзка, необходимо в аварийни условия;

.2 корабното навигационно оборудване, което се изисква от правило V/12; в случаите, когато прилагането на тази разпоредба е нецелесъобразно или практически невъзможно, Администрацията може да освободи от изпълнение на това изискване корабите с бруто тонаж по-малък от 5000;

.3 системата за откриване на пожари пожарната аварийно-предупредителна сигнализация, а така също и системата за задържане и освобождаване на противопожарните врати; и

.4 при прекъсната работа на лампата за дневна сигнализация, корабния тифон, ръчните известители за пожар и всички вътрешно-корабни сигнали, които се изискват в аварийни условия;

освен ако тези устройства и системи не са обезпечени с независимо захранване за период от 36 h от акумулаторна батерия, намираща се на подходящо място за използването й в аварийни условия.

2.4 В продължение на 36 h:

.1 една от пожарните помпи, които се изискват от правило ІІ-2/4.3.1 и 4.3.3;

.2 автоматична помпа на спринклерна система, когато има такава; и

.3 аварийна осушителна помпа и цялото оборудване, което е необходимо за работата на клапаните на осушителната система с помощта на електрическо дистанционно управление.

2.5 В продължение на интервала от време, който се изисква от правило 29.14, - рулево устройство, когато това правило предвижда неговото захранване от авариен източник на електроенергия.

2.6 В продължение на половин час:

.1 всякакви водонепроницаеми врати, които съгласно правило 15 трябва да са с механично задвижване, заедно с техните индикатори и предупредителна сигнализация;

.2 аварийните устройства, които са предназначени за придвижване на кабините на асансьори до нивото на палубата с цел евакуация на хора. В аварийни условия придвижването на кабините на пътническите асансьори до нивото на палубата може да се извършва в последователен ред.

2.7 На кораб, който извършва редовни рейсове с малка продължителност, Администрацията, ако е убедена, че при това е достигнато достатъчно ниво на безопасност, може да допусне интервал от време, по-малък от интервала от 36 h, посочен в параграфи 2.1-2.5, но не по-малък от 12 h.

3 Авариен източник на електроенергия може да бъде или генератор, или акумулаторна батерия, които отговарят на следните условия:

3.1 Когато аварийният източник на електроенергия е генератор, той трябва:

.1 да работи от съответния първичен двигател с независимо подаване на гориво с температура на възпламеняване (при проведен тест в огнеупорен съд) не по-ниска от 43°С;

.2 да се пуска автоматично при прекъсване на електрозахранването от основния източник на електроенергия и автоматично да се включва към аварийното разпределително табло; при това устройствата и системите, посочени в параграф 4, трябва автоматично да преминават на захранване от аварийния генераторен агрегат. Системата за автоматично пускане и характеристиките на първичния двигател трябва да бъдат такива, че аварийният генератор да може да поема пълното номинално натоварване толкова бързо, доколкото това е безопасно и практически възможно, но за не повече от 45 s, и когато не е предвидено второ независимо средство за пускане на авариен генераторен агрегат, единственият източник на акумулирана енергия трябва да бъде защитен така, че да няма възможност за неговото пълно изтощаване от системата за автоматично пускане; и

.3 да бъде снабден с преходен авариен източник на електроенергия, посочен в параграф 4.

3.2 Когато аварийният източник на електроенергия е акумулаторна батерия, тя трябва:

.1 да издържа аварийното електрическо натоварване без презареждане, като поддържа през периода на разреждане напрежение в пределите на ± 12% от номиналната стойност;

.2 автоматично да се включва към аварийното разпределително табло в случай на излизане от строя на основния източник на електроенергия; и

.3 да осигурява незабавно захранване най-малко на тези устройства и системи, които са посочени в параграф 4.

3.3 Следните разпоредби на параграф 3.1.2 не се прилага за кораби, които са построени на или след 1 октомври 1994 г.:

Освен ако не е предвидено второ независимо средство за пускане на аварийния генераторен агрегат, единственият източник на натрупана енергия трябва да бъде защитен така, че да няма възможност за неговото пълно изтощаване от системата за автоматично пускане.

3.4 За кораби, построени на или след 1 юли 1998 г., когато електроенергията е необходима за възстановяване на движението, мощността трябва да бъде достатъчна за възстановяване на движението на кораба заедно с другите механизми след състояние на кораба със силова уредба извън строя в рамките на 30 min след прекъсване на електрозахранването на кораба.

4 Преходният авариен източник на електроенергия, изискван от параграф 3.1.3, трябва да се състои от акумулаторна батерия, подходящо разположена за използването й в аварийни условия, която трябва да работи без презареждане, като съхранява през периода на разреждане напрежение в пределите на ± 12% от номиналната стойност и има достатъчен капацитет; той трябва да бъде направен така, че в случай на излизане от строя на основния или авариен източник на електроенергия да може автоматично да захранва най-малко следните устройства и системи, когато тяхната работа зависи от източник на електроенергия:

4.1 В продължение на половин час:

.1 осветлението, изисквано от параграфи 2.1 и 2.2;

.2 всички устройства и системи, които се изискват от параграфи 2.3.1, 2.3.3 и 2.3.4, когато те не са осигурени за посочения период с независимо захранване от акумулаторна батерия, подходящо разположена за използването й в аварийни условия.

4.2 Задвижването на водонепроницаемите врати в съответствие с изискванията на правило 15.7.3.3, обаче, не изисква едновременното им затваряне с изключение на случаите, когато е предвиден независим временен източник на съхранена енергия. В продължение на половин час - веригите за управление, индикация и аварийно-предупредителна сигнализация в съответствие с изискванията на правило 15.7.2.

5.1 Аварийното разпределително табло трябва да е поставено възможно най-близко до аварийния източник на електроенергия.

5.2 Когато аварийният източник на електроенергия е генератор, аварийното разпределително табло трябва да е разположено в същото помещение, само ако с това не се затруднява работата на аварийното разпределително табло.

5.3 Нито една от акумулаторните батерии, поставени в изпълнение на изискванията на настоящото правило, не трябва да се намира в едно и също помещение с аварийното разпределително табло. На съответното място в главното разпределително табло или в централния пост за управление на механизмите трябва да бъде поставен индикатор, който посочва, че батериите, явяващи се аварийния източник на електроенергия или преходния авариен източник на електроенергия, упоменат в параграф 3.1.3 или 4, се разреждат.

5.4 При нормална работа аварийното разпределително табло трябва да се захранва от главното разпределително табло с помощта на съединителен фидер, който трябва да бъде защитен по подходящ начин на главното разпределително табло от претоварване и късо съединение, и който трябва да се изключва автоматично на аварийното разпределително табло в случай на излизане от строя на основния източник на електроенергия. Когато системата предвижда обратно захранване, съединителният фидер трябва да бъде защитен също така на аварийното разпределително табло поне от късо съединение.

5.5 С цел осигуряване на постоянна готовност на аварийния източник на електроенергия трябва да се предприемат, където това е необходимо, мерки за автоматично изключване от аварийното разпределително табло на неаварийните вериги, за да се осигурят с електроенергия аварийните вериги.

6 Конструкцията и разположението на аварийния генератор и неговия първичен двигател, както и на коя да е аварийна акумулаторна батерия, трябва да осигуряват тяхната работа на пълна номинална мощност както при изправено положение на кораба, така и при какъв да е крен до 22.5° или диферент към носа или към кърмата до 10° или при произволна комбинация от крен и диферент в тези граници.

7 Трябва да бъдат предвидени периодични проверки на всички аварийни системи, които трябва да включват проверка на автоматичните пускови устройства.

Правило 42-1

Допълнително аварийно осветление за Ро-Ро пътнически кораби

(Това правило се прилага за всички пътнически кораби с Ро-Ро товарни помещения или помещения от специална категория, съгласно определението в правило ІІ-2/3, с изключение на кораби, построени до 22 октомври 1989 г., за които настоящото правило трябва да се приложи не по-късно от 22 октомври 1990 г.)

1 В допълнение към аварийното осветление, което се изисква от правило 42.2, на всеки пътнически кораб с Ро-Ро товарни помещения или помещения от специална категория съгласно определението в правило ІІ-2/3:

.1 всички пътнически обществени помещения и коридори трябва да бъдат обезпечени с допълнително електрическо осветление, което може да работи най-малко в продължение на три часа, когато всички други източници на енергия са повредени както и в условия на крен. Осигуреното осветление трябва да бъде такова, че достъпите до пътищата за евакуация да се виждат добре. Източникът на електрическа енергия за допълнителното осветление трябва да включва акумулаторни батерии, разположени в осветителните уреди, които постоянно се зареждат, доколкото това е практически възможно, от аварийното разпределително табло. Освен това, от Администрацията могат да бъдат приети всякакви други средства за осветление, които са ефективни. Допълнителното осветление трябва да бъде такова, че всяка повреда на лампа да бъде незабавно открита. Всяка предвидена акумулаторна батерия трябва да се подменя на интервали от време, съответстващи на посочения експлоатационен живот в обкръжаващите условия, в които тя работи; и

.2 във всеки коридор на помещения за екипажа, помещения за почивка и във всяко работно помещение, в което обикновено има хора, трябва да бъдат предвидени преносими лампи, работещи от презареждаща се батерия, когато не е предвидено допълнително аварийно осветление, изисквано от подпараграф .1.

Правило 43

Авариен източник на електроенергия на товарни кораби

1.1 Трябва да бъде предвиден автономен авариен източник на електроенергия.

1.2 Аварийният източник на електроенергия, свързаното с него трансформаторно оборудване, ако има такова, а така също преходният авариен източник на енергия, аварийното разпределително табло и таблото за аварийно осветление, трябва да бъдат разположени над най-горната непрекъсната палуба и да са леснодостъпни от откритата палуба. Те не трябва да се разполагат носово от таранната преграда, освен в случаите, когато Администрацията разреши това при изключителни обстоятелства.

1.3 Разположението на аварийния източник на електроенергия и свързаното с него трансформаторно оборудване, ако има такова, а така също и преходният авариен източник на енергия, аварийното разпределително табло и таблото за аварийно електрическо осветление спрямо основния източник на електроенергия, свързаното с него трансформаторно оборудване, ако има такова, и главното разпределително табло, трябва да бъде такова, че Администрацията да е убедена, че пожар или друга авария в помещенията, в които се намират основният източник на електроенергия, свързаното с него трансформаторно оборудване, ако има такова, и главното разпределително табло, или в кое да е машинно помещение от категория А, няма да попречат на подаването, регулирането и разпределението на аварийната електроенергия. Помещението, в което се намират аварийният източник на електроенергия, свързаното с него трансформаторно оборудване, ако има такова, а така също и преходния авариен източник на електроенергия и аварийното разпределително табло, не трябва, доколкото това е практически възможно, да граничи с машинни помещения от категория А или помещения, в които се намират основният източник на електроенергия, свързаното с него трансформаторно оборудване, ако има такова, и главното разпределително табло.

1.4 В изключителни случаи аварийният генератор може да бъде използван за кратки интервали от време за захранване на неаварийни вериги, като се вземат съответните мерки, които гарантират при всякакви обстоятелства независима работа в авариен режим.

2 Мощността на аварийния източник на електроенергия трябва да бъде достатъчна за захранване на всички устройства и системи, които са необходими за осигуряване безопасността в аварийни условия за да има възможност за едновременна работа на няколко от тези устройства и системи. Като се отчита силата на пусковия ток и преходния характер на някои видове натоварване, аварийният източник на електроенергия трябва да осигурява едновременно захранване в продължение на интервалите от време, посочени по-долу, най-малко на следните устройства и системи, когато тяхната работа зависи от източник на електроенергия:

2.1 В продължение на 3 h - аварийно осветление на всеки сборен пункт и място за качване на кораба, а както и зад бордовете съгласно изискванията на правила ІІІ/11.4 и ІІІ/16.7.

2.2 В продължение на 18 h - аварийно осветление:

.1 във всички коридори, на траповете и изходите на служебните и жилищни помещения, а така също в кабините на асансьорите за личен състав и техните шахти;

.2 в машинните помещения и главните генераторни станции, включително техните постове за управление;

.3 във всички постове за управление, централни постове за управление на механизмите, а така също на всяко главно и аварийно разпределително табло;

.4 на местата за съхраняване на снаряженията на пожарникаря;

.5 на рулевото устройство;

.6 на пожарната помпа, посочена в параграф 2.5, а така също помпата на спринклерната система и аварийната осушителна помпа, ако има такива, а така също на местата, от които се осъществява пускането на техните двигатели; и

.7 във всички товарни помпени отделения на танкери, построени на или след 1 юли 2002 г.

2.3 В продължение на 18 h:

.1 навигационните и другите светлини, които се изискват от действащите Международни правила за предотвратяване на сблъсквания на море (МППСМ);

.2 на кораби, построени на или след 1 февруари 1995 г., УКВ радиоуредбата, която се изисква от правила ІV/7.1.1 и ІV/7.1.2; и където това е приложимо:

.2.1 радиоуредбата на средни вълни, която се изисква от правила ІV/9.1.1, ІV/9.1.2, ІV/10.1.2 и ІV/10.1.3;

.2.2 корабната земна станция, която се изисква от правило ІV/10.1.1; и

.2.3 радиоуредбата на средни и къси вълни, която се изисква от правила ІV/10.2.1, ІV/10.2.2 и ІV/11.1.

2.4 В продължение на 18 h:

.1 всички средства за вътрешно-корабна връзка, необходими в аварийни условия;

.2 корабното навигационно оборудване, което се изисква от правило V/12; в случаите, когато прилагането на тази разпоредба е нецелесъобразно или практически невъзможно, Администрацията може да освободи от изпълнение на това изискване корабите с бруто тонаж по-малък от 5000;

.3 системата за откриване на пожари и пожарната аварийно-предупредителна сигнализация; и

.4 лампата за дневна сигнализация, корабния тифон, ръчните известители за пожар и всички други вътрешно-корабни сигнали, които се изискват в аварийни условия, при тяхната прекъсната работа;

освен ако тези устройства и системи не са обезпечени с независимо захранване за интервал от 18 h от акумулаторна батерия, подходящо разположена за използването й в аварийни условия.

2.5 В продължение на 18 h - една от пожарните помпи, които се изискват от правило ІІ-2/4.3.1 и 4.3.3, ако нейното захранване зависи от аварийния генератор.

2.6.1 В продължение на интервала от време, който се изисква от правило 29.14, - рулевото устройство, когато това правило предвижда неговото захранване от авариен източник на електроенергия.

2.6.2 На кораб, който извършва редовни рейсове с малко продължителност, Администрацията, ако е убедена, че при това се достига достатъчно ниво на безопасност, може да допусне интервал от време по-малък от интервала от 18 h, посочен в параграфи 2.2-2.5, но не по-малък от 12 h.

3 Аварийният източник на електроенергия може да бъде или генератор, или акумулаторна батерия, които отговарят на следните условия:

3.1 Когато авариен източник на електроенергия е генератор, той трябва:

.1 да работи от подходящ първичен двигател с независимо подаване на гориво с температура на възпламеняване (при проведен тест в затворен огнеупорен съд) не по-ниска от 43°С;

.2 да се пуска автоматично при прекъсване на електрозахранването от основния източник на електроенергия, освен ако не е предвиден преходен авариен източник на електроенергия в съответствие с параграф 3.1.3, когато аварийният генератор се пуска автоматично, той трябва автоматично да се включва към аварийното разпределително табло, при което устройствата и системите, посочени в параграф 4, трябва автоматично да се включват към аварийния генератор и освен ако не е предвидено второ независимо средство за пускане на авариен генератор, единственият източник на акумулирана енергия трябва да бъде защитен така, че да няма възможност за неговото пълно изтощаване от системата за автоматично пускане; и

.3 да бъде снабден с преходния авариен източник на електроенергия, посочен в параграф 4, освен ако не е предвиден авариен генератор, който осигурява захранване на устройствата и системите, упоменати в този параграф, и имащ възможност да се пуска автоматично и да достига необходимото натоварване толкова бързо, колкото това е безопасно и практически възможно, но за не повече от 45 s.

3.2 Когато аварийният източник на електроенергия е акумулаторна батерия, тя трябва:

.1 да издържа аварийно натоварване без презареждане, като съхранява през периода на разреждане напрежение в границите на ± 12% от номиналната му стойност;

.2 автоматично да се включва към аварийното разпределително табло в случай на излизане от строя на основния източник на електроенергия; и

.3 да осигурява незабавно захранване най-малко на тези устройства и системи, които са посочени в параграф 4.

3.3 Следната разпоредба на параграф 3.1.2 не се прилага за кораби, които са построени на или след 1 октомври 1994 г.:

Освен ако не е предвидено второ независимо средство за пускане на авариен генераторен агрегат, единственият източник на акумулирана енергия трябва да бъде защитен, за да няма възможност за неговото пълно му изтощаване от системата за автоматично пускане.

3.4 За кораби, построени на или след 1 юли 1998 г., когато електроенергия е необходима за възстановяване на движението, мощността трябва да бъде достатъчна за възстановяване на движението на кораба заедно с другите механизми на кораб след състояние на кораба със силова уредба извън строя в рамките на 30 min след пълното прекъсване на електрозахранването.

4 Преходният авариен източник на електроенергия, когато той се изисква от параграф 3.1.3, трябва да се състои от акумулаторна батерия, подходящо разположена за използването й в аварийни условия, която трябва да работи без презареждане, като съхранява през периода на разреждане напрежение в границите на ± 12% от номиналната му стойност и има достатъчен капацитет; той трябва да бъде конструиран така, че в случай на излизане от строя на основния или авариен източник на електроенергия да може автоматично да захранва в продължение на половин час най-малко следните устройства и системи, ако тяхната работа зависи от източник на електроенергия:

.1 осветлението, което се изисква от параграфи 2.1, 2.2 и 2.3.1. В продължение на този преходен период изискваното аварийно електрическо осветление на машинното отделение, жилищните и служебни помещения може да се осъществява с помощта на отделни неподвижно поставени, снабдени със средства за автоматично зареждане акумулаторни лампи с релейно превключване; и

.2 всички устройства и системи, които се изискват от параграфи 2.4.1, 2.4.3 и 2.4.4, освен ако те не са осигурени за посочения интервал от време с независимо захранване от акумулаторна батерия, подходящо разположена за използването й в аварийни условия.

5.1 Аварийното разпределително табло трябва да е поставено възможно най-близко до аварийния източник на електроенергия.

5.2 Когато аварийният източник на електроенергия е генератор, то аварийното разпределително табло трябва да е разположено в същото помещение, освен ако с това няма да бъде затруднена работата на аварийното разпределително табло.

5.3 Нито една от акумулаторните батерии, поставени в съответствие с настоящото правило, не трябва да се намира в едно и също помещение с аварийното разпределително табло. На съответното място на главното разпределително табло или в централния пост за управление на механизмите трябва да бъде поставен индикатор, който посочва, че батериите, явяващи се авариен източник на електроенергия или преходен авариен източник на електроенергия, посочени в параграф 3.2 или 4, се разреждат.

5.4 При нормална работа аварийното разпределително табло трябва да се захранва от главното разпределително табло с помощта на съединителен фидер, който трябва да бъде защитен по подходящ начин на главното разпределително табло от претоварване и късо съединение и който трябва да се изключва автоматично на аварийното разпределително табло в случай на излизане от строя на основния източник на електроенергия. Когато системата предвижда обратно захранване, съединителният фидер трябва да бъде защитен също така на аварийното разпределително табло най-малко от късо съединение.

5.5 С цел осигуряване на постоянна готовност на аварийния източник на електроенергия трябва да се предприемат, където това е необходимо, мерки за автоматично изключване от аварийното разпределително табло на неаварийни вериги, за да се осигурят с електроенергия аварийните вериги.

6 Конструкцията и разположението на аварийния генератор и неговия първичен двигател, както и на коя да е аварийна акумулаторна батерия, трябва да осигуряват тяхната работа на пълна номинална мощност както при изправено положение на кораба, така и при какъв да е крен до 22.5° или диферент към носа или към кърмата до 10° или при произволна комбинация от крен и диферент в тези граници.

7 Трябва да бъдат предвидени периодични проверки на всички аварийни системи, които трябва да включват проверка на автоматичните пускови устройства.

Правило 44

Пускови устройства за аварийни генераторни агрегати

1 Аварийните генераторни агрегати трябва да имат възможност да се пускат лесно в студено състояние при температура 0°С. Ако това е практически невъзможно или се очакват по-ниски температури, то с цел осигуряване на бързо пускане на генераторните агрегати, трябва да бъдат взети съответстващи на изискванията на Администрацията мерки за осигуряване средства за подгряване.

2 Всеки авариен генераторен агрегат, чиято конструкция предвижда автоматично пускане, трябва да бъде снабден с одобрени от Администрацията пускови устройства със запас от енергия, достатъчен за най-малко три последователни пускания. Трябва да бъде предвиден втори източник на енергия за извършване на три допълнителни пускания в рамките на 30 min, освен ако не може да бъде доказана ефективността на ръчното пускане.

2.1 Кораби, построени на или след 1 октомври 1994 г., вместо на изискванията на второто и третото изречение на параграф 2 трябва да отговарят на следните изисквания:

Източникът на натрупана енергия трябва да бъде защитен така, че да няма възможност да бъде изтощен в критична степен от системата за автоматично пускане, освен ако не е предвидено второ независимо средство за пускане. Освен това, трябва да бъде предвиден допълнително втори източник на енергия за извършването на три допълнителни пускания в рамките на 30 min, освен ако не може да бъде доказана ефективността на ръчното пускане.

3 Запасът от енергия трябва да се поддържа постоянно по следния начин:

.1 електрическите и хидравлични системи за пускане трябва да се обслужват от аварийното разпределително табло;

.2 системите за пускане със сгъстен въздух могат да се захранват от главната или спомагателна бутилка за сгъстен въздух посредством подходящ невъзвратен клапан или от аварийния въздушен компресор, който, ако е с електрическо задвижване, трябва да се захранва от аварийното разпределително табло;

.3 всички тези пускови, зарядни и акумулиращи устройства трябва да са разположени в помещението на аварийния генератор; тези устройства не трябва да се използват за цели, различни от осигуряване работата на аварийния генераторен агрегат. Това не изключва захранване на въздушната бутилка на аварийния генераторен агрегат от главната или спомагателна система за сгъстен въздух през невъзвратен клапан, поставен в помещението на аварийния генератор.

4.1 Когато не се изисква автоматично пускане, се допуска ръчно пускане, например с помощта на пускови ръкохватки, инерционни пускови устройства, хидравлични акумулатори с ръчно зареждане или патрони с барутен заряд, когато може да бъде доказана тяхната ефективност.

4.2 В случаите, когато ръчното пускане е практически невъзможно, трябва да се спазват изискванията на параграфи 2 и 3, с изключение на това, че пусковите устройства могат да бъдат задвижени ръчно.

Правило 45

Предпазни мерки срещу поразяване от ток, пожар и други опасности, свързани с използване на електричество

1.1 Откритите метални части на електрическите машини или оборудване, които не са предназначени да бъдат под напрежение, но могат да се окажат под напрежение в резултат на повреда, трябва да се заземяват, освен в случаите, когато машините или оборудването:

.1 се захранват с постоянен ток, чието напрежение не превишава 50 V, или с променлив ток, чиято средно квадратична стойност на напрежението между проводниците не превишава 50 V; при това за получаване на това напрежение не трябва да се използват автотрансформатори; или

.2 се захранват с ток, чието напрежение не превишава 250 V, от разделителни трансформатори за безопасност, захранващи само един потребител; или

.3 са конструирани в съответствие с принципа за двойна изолация.

1.2 Администрацията може да изиска вземане на допълнителни предпазни мерки по отношение на преносимото електрооборудване, което се използва в тесни или изключително влажни помещения, където може да съществува особена опасност, обособена от проводимостта.

1.3 Всички електрически апарати трябва да бъдат конструирани и поставени по такъв начин, че при нормалното им обслужване или допир с тях да не предизвикват травми.

2 Главното и аварийното разпределително табло трябва да бъдат конструирани така, че да осигуряват удобен достъп на личния състав до апаратите и оборудването. Страничните и задните, а когато е необходимо и лицевите страни на таблата трябва да бъдат снабдени с подходящо заграждане. Откритите части, по които тече ток и чието напрежение спрямо замята превишава напрежението, изисквано от Администрацията, не трябва да се разполагат на лицевата страна на такива разпределителни табла. Там където е необходимо от лицевата и задна страна на таблото трябва да се предвидят токонепропускащи настилки или решетки, които не провеждат ток.

3.1 Системата за разпределяне на ток, в която корпусът на кораба се използва като втори проводник, не трябва да се използва на танкери за никакви цели, а на всякакви други кораби с бруто тонаж 1600 и по-голям, не трябва да се използва за силови, отоплителни или осветителни вериги.

3.2 Изискванията на параграф 3.1 не изключват прилагане в условия одобрени от Администрацията на следното:

.1 системи за катодна защита на подавания ток;

.2 ограничени и местно заземени системи; или

.3 устройства за следене на нивото на изолация, при условие че токът в утечката при най-неблагоприятни условия не превишава 30 mA.

3.2-1 За кораби, построени на или след 1 октомври 1994 г., изискването на параграф 3.1 не изключва възможност за използване на ограничени и местно заземени системи, при условие че всеки възможен в резултат на това ток няма да преминава директно през кое да е от опасните помещения.

3.3 Когато корпусът на кораба се използва като втори проводник, всички крайни разклонения на веригите, т.е. всички вериги, включени след последното защитно устройство, трябва да бъдат двупроводни, при това трябва да бъдат взети специални предпазни мерки, отговарящи на изискванията на Администрацията.

4.1 Заземени системи за разпределяне на ток не трябва да се използват на танкери. В изключителни случаи Администрацията може да разреши на танкери заземяване на неутралния проводник за силови вериги на променлив ток с напрежение 3000 V (линейно напрежение) и повече, при условие че всеки ток, който може да възникне в резултат на това няма да преминава директно през кое да е от опасните помещения.

4.2 В случаите, когато се използва незаземена първична или вторична система за разпределяне на ток за силови, отоплителни или осветителни вериги, трябва да бъде предвидено устройство, осигуряващо непрекъснато следене на нивото на изолация спрямо земята и подаване на звуков или светлинен сигнал, посочващ по-ниска от нормалната стойност на изолация.

4.3 Кораби, построени на или след 1 октомври 1994 г., вместо на разпоредбите на параграф 4.1 трябва да отговарят на следните изисквания:

.1 с изключение на случаите, които се допускат от параграф 4.3.2 заземените системи за разпределяне на ток не трябва да се използват на танкери;

.2 изискването на параграф 4.3.1 не изключва възможност за използване на заземени искробезопасни вериги и, освен това, в одобрени от Администрацията условия, използване на следните заземени системи:

.2.1 вериги за захранване, вериги за управление и вериги на уреди, където по технически причини или съображения за безопасност не се допуска използването на системи без заземяване, при условие че токът в корпуса е не повече от 5 A, както в нормално, така и в неизправно състояние; или

.2.2 ограничени и местно заземени системи, при условие че всеки ток, който може да възникне резултат на това няма да преминава директно през кое да е от опасните помещения; или

.2.3 силови вериги на променлив ток със средно квадратична стойност на напрежението 1000 V (линейно напрежение) и по-голямо, при условие че всеки ток, който може да възникне в резултат на това няма да преминава директно през кое да е от опасните помещения.

5.1 Освен случаите, допускани от Администрацията при изключителни обстоятелства; металните обвивки и оплетки на всички кабели трябва да са електрически непрекъснати и заземени.

5.2 Всички електрически кабели и електропроводници, намиращи се извън оборудването, трябва да бъдат поне от такъв тип, който не разпространява пламък, и да бъдат прекарани така, че да не се влошават техните първоначални свойства по отношение на неразпространяване на пламък. Администрацията може да разреши, когато това е необходимо за определени цели, използване на специални типове кабели, като радиочестотни кабели, които не отговарят на горепосоченото изискване.

5.3 Кабели и електропроводници, които обслужват отговорни или аварийни силови вериги, както и осветление и вътрешно-корабна връзка или сигнализация, трябва, доколкото това е практически възможно, да са прекарани, така че да заобикалят камбузи, перални помещения, машинни помещения от категория А и техните шахти и други зони с висока опасност от пожари. На Ро-Ро пътнически кораби прекарването на кабели за системите за аварийно-предупредителна сигнализация и високоговорителна система за съобщения, инсталирани на или след 1 юли 1998 г. трябва да бъде одобрено от Администрацията, като се обърне внимание на препоръките, разработени от Организацията.* Кабелите, съединяващи пожарни помпи с аварийното разпределително табло, когато преминават през зони с висока опасност от пожари, трябва да бъдат от огнеупорен тип. Всички такива кабели трябва, когато това е практически възможно, да бъдат прекарани така, че да не станат негодни поради нагряване на прегради, което може да бъде предизвикано от пожар в съседно помещение.

5.4 Когато кабели, прекарани в опасни зони, създават опасност за пожар или взрив в случай на повреда от електрически произход в тези зони, трябва да бъдат взети специални предпазни мерки, отговарящи на изискванията на Администрацията.

5.5 Кабелите и проводниците трябва да бъдат поставени и закрепени по такъв начин, че да се избягва претъркване или друга повреда.

5.6 Включванията и съединенията на всички проводници трябва да бъдат изпълнени по такъв начин, че да се запазват първоначалните електрически и механични свойства на кабела, както и свойствата му по отношение на неразпространяване на пламък и, в случай на необходимост, огнеупорните му свойства.

6.1 Всяка отделна електрическа верига трябва да бъде защитена от късо съединение и претоварване, освен в случаите, предвидени в правила 29 и 30, или случаите, когато Администрацията може да допусне изключение.

6.2 Номиналната стойност или съответната настройка на устройството за защита от претоварване за всяка верига трябва да бъдат постоянно указани на мястото на разполагане на защитното устройство.

7 Осветителната арматура трябва да бъде конструирана така, че да предотвратява повишаване на температурата, което би могло да повреди кабелите и проводниците, както и да предотвратява прекомерното нагряване на околните материали.

8 Всички осветителни и силови вериги, които завършват в бункер за въглища или в товарно помещение трябва да бъдат снабдени с прекъсвачи с много полюси за изключване на тези вериги, които да бъдат поставени извън тези помещения.

9.1 Акумулаторните батерии трябва да бъдат скрити по подходящ начин, а помещенията, които се използват главно за тяхното разполагане трябва да имат подходяща конструкция и ефективна вентилация.

9.2 Освен в случаите, предвидени в параграф 10, в тези помещения не трябва да се допуска електрическо и друго оборудване, което може да стане източник на възпламеняване на лесно възпламеняващи се пари.

9.3 Акумулаторните батерии не трябва да се разполагат в спални помещения, освен в случаите когато акумулаторните батерии са херметично запечатани в съответствие с изискванията на Администрацията.

10 Не трябва да си инсталира електрическо оборудване в помещения, в които е възможно натрупване на лесно възпламеними смеси, включително помещения на танкери или в помещения, които са предназначени основно за разполагане на акумулаторни батерии, в бояджийски помещения, складове за съхраняване на ацетилен или подобни помещения, освен ако Администрацията не е убедена в това, че това оборудване:

.1 е необходимо за експлоатационни цели;

.2 е от такъв тип, който изключва възможност за възпламеняване на дадената смес;

.3 е пригодено за даденото помещение; и

.4 е надлежно освидетелствано за безопасно използване в очакваните условията на прах, пари или газове.

11 На пътнически кораб системите за разпределяне на ток трябва да бъдат конструирани по такъв начин, че възникването на пожар в коя да е главна вертикална зона, съгласно определението в правило ІІ-2/3.9, да не пречи на работата на устройствата и системите, необходими за осигуряване на безопасността, които са разположени в коя да е друга такава зона. Това изискване ще се счита за изпълнено, ако главните и аварийни фидери, са отделени в хоризонтално и вертикално направление на възможно най-голямо разстояние един от друг.

* Вж. циркуляр MSC/Circ.808: Препоръка относно експлоатационни изисквания за високоговорителни системи за съобщения на пътнически кораби, включително окабеляването.

(Част Е се прилага за товарни кораби, с изключение на правило 54, което се отнася за пътнически кораби)

Правило 46

Общи положения

1 Предвидените устройства трябва при всякакви условия на плаване, включително маневриране, да осигуряват същото ниво на безопасност на кораба, както на корабите с машинни отделения, в които се дава вахта.

2 Трябва да бъдат взети отговарящи на изискванията на Администрацията мерки за осигуряване надеждна работа на оборудването и за установяване на съответен ред за извършване на редовни проверки и рутинни тестове с цел осигуряване на непрекъснатата и надеждна работа.

3 Всеки кораб трябва да има отговарящо на изискванията на Администрацията документално доказателство за неговата годност за експлоатация с безвахтено машинно отделение.

Правило 47

Противопожарни предпазни мерки

1 Трябва да бъдат предвидени средства за своевременно откриване на пожара и подаване на сигнали за тревога при възникване на пожар:

.1 във въздухопроводите и газоотводите (димоходите) на котлите; и

.2 в продухвателните кухини на главните механизми;

освен ако Администрацията не сметне това за излишно в даден конкретен случай.

2 Двигателите с вътрешно горене с мощност 2250 kW и повече или с диаметър на цилиндъра по-голям от 300 mm трябва да бъдат снабдени с датчици за концентрацията на маслената мъгла в картера или със система за следене на температурата на лагерите на двигателя, или други еквивалентни устройства.

Правило 48

Защита срещу наводняване

1 Разположението и системата за следене на осушителните кладенци в безвахтените машинни отделения трябва да осигуряват откриване на събиране на течност в тях при нормални ъгли на диферента и крена; те трябва да имат достатъчен обем, за да съберат количеството течност, което обикновено се стича в продължение на безвахтения период.

2 Когато осушителните помпи могат да се пускат автоматично, трябва да са предвидени средства, които показват, че постъпването на течност превишава производителността на помпата или че помпата се включва по-често, отколкото се очаква при нормален режим на работа. В тези случаи мога да се допускат осушителни кладенци с по-малък размер, които осигуряват събиране на течност в продължение на приемлив период от време. Когато се предвиждат осушителни помпи с автоматично управление, трябва да се обърне особено внимание на изискванията за предотвратяване на замърсяване с нефт.

3 Разположението на средствата за управление на кой да е клапан, който обслужва приемен отвор за зад бордна вода, отливен отвор, разположен по-ниско от водолинията или ежекторна система за осушаване, трябва да бъде такова, че да има достатъчно време за тяхното използване в случай на постъпване на вода в помещение, като се отчита времето, което може да е нужно за достъп до средствата за управление и привеждането им в действие. Когато нивото, до което помещението може да бъде наводнено в условия, когато корабът е с пълен товар, изисква това, трябва да бъдат взети мерки, които позволяват да се привеждат в действие средствата за управление от места, разположени над това ниво.

Правило 49

Управление на главните механизми от навигационния мостик

1 При всякакви условия на плаване, включително маневриране, от навигационния мостик трябва да могат напълно да се регулират честотата на въртене, посоката на упора и, в съответните случаи, стъпката на гребния винт.

1.1 Това дистанционно управление трябва да се осъществява с помощта на отделно средство за управление за всеки независим гребен винт, с автоматичната работа на всички свързани с него устройства, включително, в необходимите случаи, средствата, които предотвратяват претоварването на главните механизми.

1.2 Главните механизми трябва да бъдат снабдени с разположено на навигационния мостик устройство за тяхното аварийно спиране, независимо от системата за управление от навигационния мостик.

2 Подаваните от навигационния мостик команди за управлението на главните механизми, трябва да се показват, в зависимост от случая, в централния или в местен пост за управление на главните механизми.

3 Дистанционно управление на главните механизми трябва да бъде възможно само от един пост в даден момент; на такива постове се допуска използване на взаимосвързани устройства за управление. На всеки пост трябва да бъде предвидена индикация, която показва от кой пост се извършва управлението на главните механизми. Превключване на управлението между навигационния мостик и машинните помещения трябва да бъде възможно само в помещението на главните механизми или в централния пост за управление на главните механизми. Тази система трябва да включва средства, които предотвратяват значителното изменение на упора на гребните винтове при превключване на управлението от един пост към друг;

4 Трябва да бъде предвидена възможност за местно управление на всички механизми, необходими за осигуряване на безопасната експлоатация на кораба, даже в случаите на излизане от строя на произволната част от системите за автоматично или дистанционно управление;

5 Конструкцията на системата за дистанционно автоматично управление трябва да предвижда подаване на аварийно-предупредителен сигнал в случай на излизането й от строя; до преминаване към местно управление трябва да се запазят зададените честота на въртене и посока на упора на гребния винт, освен ако Администрацията не счете това за практически невъзможно;

6 На навигационния мостик трябва да бъдат поставени индикатори за:

.1 честотата и посоката на въртене на гребния винт, ако е монтиран винт с фиксирана стъпка;

.2 честотата на въртене и положение на лопатките на гребния винт, ако е монтиран винт с регулируема стъпка;

7 Броя на последователните автоматични опити при неуспешно пускане трябва да бъде ограничен, за да се запази достатъчно налягане на пусковия въздух. Трябва да бъде предвидена аварийно-предупредителна сигнализация за ниско налягане на пусковия въздух, настроена за налягане, при което все още се запазва възможността за пускане на главните механизми.

Правило 50

Комуникация

Трябва да бъдат предвидени надеждни средства за говорна връзка между централния или, в зависимост от случая, местен пост за управление на главните механизми, навигационния мостик и жилищните помещения за механици.

Правило 51

Система за аварийно-предупредителна сигнализация

1 Трябва да бъде предвидена система за аварийно-предупредителна сигнализация, която да посочва всяка повреда, изискваща внимание. Системата за аварийно-предупредителна сигнализация трябва:

.1 да осигурява подаване на звуков сигнал в централния или местен пост за управление на главните механизми и визуална индикация на всеки отделен сигнал на съответното място;

.2 да бъде свързана с обществените помещения за механици, а така също с всяка от кабините на механиците посредством избирателен превключвател, осигуряващ връзка най-малко с една от тези кабини. Администрацията може да разреши еквивалентни устройства;

.3 при възникване на всякаква ситуация, която изисква действия или внимание от страна на вахтения помощник-капитан, да се задейства звукова и светлинна аварийно-предупредителна сигнализация на навигационния мостик;

.4 доколкото това е практически възможно, да има конструкция, която осигурява нейната надеждност при отказ на отделните елементи; и

.5 да задейства сигнализацията за извикване на механици, която се изисква от правило 38, ако аварийно-предупредителният сигнал не е привлякъл вниманието на мястото на неговото подаване в продължение на определен интервал от време.

2.1 Системата за аварийно-предупредителна сигнализация трябва непрекъснато да се снабдява със захранване и да има възможност за автоматично превключване на резервен източник в случай на прекъсване на нормалното захранване.

2.2 Трябва да бъде предвидено подаване на аварийно-предупредителен сигнал, който показва прекъсване на нормалното захранване на системата за аварийно-предупредителна сигнализация.

3.1 Системата за аварийно-предупредителна сигнализация трябва да има възможност за едновременно посочване на повече от една повреда, при което потвърждаването на един сигнал не трябва да пречи на потвърждаването на друг сигнал.

3.2 Потвърждаването в поста, упоменат в параграф 1, на произволен аварийно-предупредителен сигнал трябва да се посочва на местата на неговата визуална индикация. Аварийно-предупредителни сигнали трябва да се подават дотогава, докато не бъдат потвърдени, а визуалната индикация на всеки отделен сигнал трябва да се запазва до отстраняване на повредата, след което системата за аварийно-предупредителна сигнализация трябва автоматично да преминава към нормален режим на работа.

Правило 52

Системи за защита

Трябва да бъде предвидена система за защита, така че възникване на сериозна повреда при работа на механизмите или котлите, представляваща непосредствена опасност, да предизвиква тяхното автоматично спиране и подаване на аварийно-предупредителен сигнал. Не трябва да се извършва автоматично спиране на главните механизми, освен в случаите, които могат да доведат до сериозна повреда, пълно излизане от строя или взрив. Когато са предвидени устройства за изключване на защитата на главните механизми, те трябва да изключват непреднамереното им използване. Трябва да бъдат предвидени визуални средства, показващи, че устройството за изключване на защитата е задействано.

Правило 53

Специални изисквания към механизмите, котлите и електрическите уредби

1 Специалните изисквания към механизмите, котлите и електрическите уредби трябва да отговарят на изискванията на Администрацията и да включват най-малко изискванията, изложени в настоящото правило.

2 Основният източник на електроенергия трябва да отговаря на следните условия:

2.1 Когато захранването с електроенергия може, като правило, да се осигурява от един генератор, трябва да бъдат предвидени съответните устройства за намаляване на натоварването с цел да се гарантира непрекъснатост на захранването на устройствата и системите, необходими за осигуряване движението, управляемостта и безопасността на кораба. За случаи на излизане от строя на работещ генератор трябва да бъдат взети надлежни мерки за автоматично пускане и включване към главното разпределително табло на резервен генератор с мощност, която е достатъчна за осигуряване движението, управляемостта и безопасността на кораба, с автоматично включване на спомагателни механизми с отговорно предназначение, като при това се спазва, в случай на необходимост, последователността на тяхното включване. Администрацията може да освободи кораб с бруто тонаж по-малък от 1600 от изпълнение на това изискване, когато тя сметне това за практически невъзможно.

2.2 Когато захранването с електроенергия, като правило, се осигурява от няколко генератора, които работят едновременно и са включени успоредно, трябва да бъдат взети мерки, като например намаляване на натоварването, които гарантират в случай на излизане от строя на един от тези генератори, продължаване на работата на останалите генератори без претоварване за осигуряване движението, управляемостта и безопасността на кораба.

3 Когато се изисква подсигуряване на други спомагателни механизми, които са необходими за осигуряване движението на кораба, то трябва да бъдат предвидени автоматични превключващи устройства.

4 Система за автоматично управление и аварийно-предупредителна сигнализация

4.1 Системата за управление трябва да бъде такава, че функционирането на системите, необходими за работата на главните и спомагателни механизми, да се осигурява с помощта на необходимите автоматични устройства.

4.2 При автоматично превключване трябва да се подава аварийно-предупредителен сигнал.

4.3 Системата за аварийно-предупредителна сигнализация, отговаряща на изискванията на правило 51, трябва да бъде предвидена за всички важни стойности на налягане, температура, ниво на течност и други важни параметри.

4.4 Трябва да бъде предвиден централизиран пост за управление, който е оборудван с необходимите табла за аварийно-предупредителна сигнализация и указатели за всеки сигнал.

5 Когато като главни механизми се използват двигатели с вътрешно горене, трябва да бъдат предвидени средства, които осигуряват поддържане на налягането на пусковия въздух на нужното ниво.

Правило 54

Специални съображения по отношение на пътнически кораби

Администрацията трябва да обърне особено внимание на пътнически кораби по отношение на това, дали техните машинни отделения могат да бъдат с безвахтено обслужване и, ако могат, необходими ли са допълнителни изисквания към тези, които са изложени в настоящите правила, с цел осигуряване на същото ниво на безопасност, както в машинните отделения, в които се дава вахта.

Част А - Общи положения

1 Приложно поле

2 Цели на пожарната безопасност и функционални изисквания

3 Определения

Част В - Предотвратяване на пожари и експлозии

4 Вероятност за възпламеняване

5 Възможност за разрастване на пожара

6 Възможност за образуване на дим и токсичност на дима

Част С - Потискане на пожари

7 Откриване на пожар и противопожарна алармена сигнализация

8 Контрол върху разпространението на дима

9 Задържане разпространението на пожар

10 Гасене на пожари

11 Пожароустойчивост на конструкцията

Част D - Евакуация

12 Уведомяване на екипажа и пътниците

13 Пътища за евакуация

Част Е - Експлоатационни изисквания

14 Експлоатационна готовност и поддръжка

15 Инструкции, обучение и тренировки на борда

16 Операции

Част F - Алтернативни конструктивни схеми и организация

17 Алтернативни конструктивни схеми и организация

Част G - Специални изисквания

18 Хеликоптерни съоръжения

19 Превоз на опасни товари

20 Защита на помещения за моторни превозни средства, помещения специална категория и ро-ро помещения

Правило 1

Приложно поле

1 Приложно поле

1.1 Освен ако изрично не е предвидено друго, настоящата глава се прилага за кораби, построени на или след 1 юли 2002 г.

1.2 За целите на настоящата глава:

.1 изразът кораби, построени означава кораби, чиито кил е заложен или се намират на подобен етап на строеж;

.2 изразът всички кораби означава кораби, независимо от техния тип, построени преди, на или след 1 юли 2002 г.; и

.3 товарен кораб, независимо от датата на построяването му, който е преобразуван в пътнически кораб, се третира като пътнически кораб, построен на датата, на която е започнало преобразуването му.

1.3 За целите на настоящата глава, изразът подобен етап на строеж означава етапа, на който:

.1 започва строеж, който може да се отъждестви с конкретен кораб; и

.2 е започнало сглобяване на този кораб, при което са използвани поне 50 тона или едно на сто от очакваната обща маса на конструкцията, което от двете е по-малко.

2 Приложими изисквания за съществуващи кораби

2.1 Освен ако изрично не е предвидено друго, Администрацията трябва да гарантира, че корабите, построени преди 1 юли 2002 г., отговарят на приложимите изисквания по глава ІІ-2 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., изм. и доп. с резолюции MSC.1(XLV), MSC.6(48), MSC.13(57), MSC.22(59), MSC.24(60), MSC.27(61), MSC.31(63) и MSC.57(67).

2.2 Корабите, построени преди 1 юли 2002 г.,. трябва да отговарят също така и на изискванията на:

.1 параграфи 3, 6.5 и 6.7, както е уместно;

.2 правила от 13.3.4.2 до 13.3.4.5, 13.4.3 и част Е, с изключение на правила 16.3.2.2 и 16.3.2.3 от нея, както е уместно, не по-късно от датата на първия преглед след 1 юли 2002 г.;

.3 правила 10.4.1.3 и 10.6.4 само за нови уредби и съоръжения; и

.4 правило 10.5.6 не по-късно от 1 октомври 2005 г. за пътнически кораби с бруто тонаж 2000 и по-голям.

3 Ремонт, преоборудване, модификация и дострояване

3.1 Всички кораби, на които се извършва ремонт, преоборудване, модификация и свързано с тях дострояване, трябва да продължат да отговарят поне на тези изисквания, които са били приложими за тези кораби преди това. Тези кораби, ако са построени преди 1 юли 2002 г., трябва, като правило, да отговарят на изискванията за кораби, построени на или след тази дата поне в същата степен, в която са отговаряли преди да им бъде извършен такъв ремонт, преоборудване, модификация или дострояване.

3.2 Ремонт, преоборудване и модификация, които променят в значителна степен размерите на кораба или на жилищните помещения за пътници, или увеличават значително експлоатационния живот на кораба, и свързаното с тях дострояване, трябва да отговарят на изискванията за кораби, построени на или след 1 юли 2002 г., дотолкова доколкото Администрацията счете за разумно и практично.

4 Освобождаване

4.1 Администрацията на държава може, ако прецени, че поради защитеността на района на плаване и условията на рейса, прилагането на определени изисквания на настоящата глава е нецелесъобразно или ненужно, да освободи* от тези изисквания отделни кораби или класове кораби, имащи право да плават под знамето на тази държава, като по време на техния рейс те нямат право да се отдалечават на повече от 20 мили от най-близкия бряг.

4.2 В случаи на пътнически кораби, обслужващи специални линии, при които се превозват голям брой пътници от по-специална категория, като например линията на поклонничеството, Администрацията на държавата, под чието знаме имат право да плават тези кораби, ако се увери, че е невъзможно да наложи спазване на изискванията на настоящата глава, може да освободи тези кораби от изискванията, при условие, че те изцяло спазват разпоредбите на:

.1 правилата, приложени към Споразумението относно пътнически кораби, обслужващи специални линии от 1971 г.; и

.2 правилата, приложени към Протокола относно изискванията към помещения за пътнически кораби, обслужващи специални линии от 1973 г.

5 Изисквания, приложими в зависимост от типа на кораба

Освен ако изрично не е предвидено друго:

.1 изискванията, които не се отнасят за конкретен тип кораби, се прилагат за всички типове кораби; и

.2 изискванията, които се отнасят "танкери", се прилагат за танкерите, които са предмет на изискванията, посочени в параграф 6 по-долу.

6 Прилагане на изискванията за танкери

6.1 Изискванията за танкери в настоящата глава се прилагат за танкери, превозващи суров нефт или петролни продукти с температура на възпламеняване не по-голяма от 60°С (посредством тест в затворен огнеупорен съд), определена чрез одобрен прибор за определяне на температура на възпламеняване и налягане на парите по Рейд, по-ниско от атмосферното налягане или други течни продукти, създаващи подобна пожарна опасност.

6.2 Когато са предназначени за превоз течни товари, различни от тези, които са упоменати в параграф 6.1 или втечнени газове, които създават допълнителна пожарна опасност, се изисква вземане на допълнителни предпазни мерки с вземане под внимание на разпоредбите на Международния кодекс за химикаловози съгласно определението в правило VІІ/8.1, Кодекса за химикаловози, Международния кодекс за газовози съгласно определението в правило VІІ/11.1 и Кодекса за газовози, както е уместно.

6.2.1 Течен товар с температура на възпламеняване по-малка от 60°С, за който не е ефективна обикновена пенна система за гасене на пожари, отговаряща на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност, се разглежда като товар, създаващ допълнителна пожарна опасност в този контекст. Следните допълнителни мерки са необходими:

.1 пяната трябва да бъде от спиртоустойчив тип;

.2 типът на пенообразувателите, които се използват на танкери-химикаловози, трябва да удовлетворява изискванията на Администрацията, като се вземат предвид насоките, разработени от Организацията;* и

.3 производителността и скоростите на подаване на системата за пенно гасене на пожари трябва да отговарят на изискванията на глава 11 на Международния кодекс за химикаловози, като въз основа на експлоатационни тестове се допускат по-ниски скорости на подаване. За танкери, снабдени със системи за инертен газ, се допуска количество на пенообразувателя, достатъчно за осигуряване на образуване на пяна в продължение на 20 минути.†

6.2.2 За целите на настоящото правило, течен товар с налягане на наситените пари по-голямо 1.013 бара при температура 37.8°С се разглежда като товар, създаващ допълнителна пожарна опасност. Кораби, превозващи такива вещества трябва да отговарят на изискванията на параграф 15.14 на Международния кодекс за химикаловози. Когато корабите плават в ограничени райони и, в продължение на ограничени интервали от време, съответната Администрация може да се съгласи да освободи тези кораби от изискванията по отношение на хладилните уредби в съответствие с параграф 15.14.3 на Международния кодекс за химикаловози.

6.3 Течните товари с температура на възпламеняване по-голяма от 60°С, различни от нефтени продукти или течни товари, предмет на изискванията на Международния кодекс за химикаловози, се разглеждат като товари, представляващи малка опасност от пожари, която не изисква защита посредством стационарна система за пенно гасене на пожари.

6.4 Танкери, превозващи петролни продукти с температура на възпламеняване, надвишаваща 60°С (посредством тест в затворен огнеупорен съд), определена чрез одобрен прибор за определяне на температура на възпламеняване, трябва да отговарят на изискванията, предвидени в правила 10.2.1.4.4 и 10.10.2.3 и на изискванията за товарни кораби, различни от танкери, като вместо със стационарната система за гасене на пожари, изисквана от правило 10.7, те трябва да бъдат снабдени със стационарна палубна пенна система, отговаряща на изисквания на Кодекса за системите за пожарна безопасност.

6.5 Комбинираните кораби, построени преди на или след 1 юли 2002 г., не трябва да превозват други товари, освен от нефт, освен ако нефтът от всички товарни помещения не е разтоварен и помещенията не са дегазирани, или освен ако мерките, предвидени във всеки от случаите, не са одобрени от Администрацията като се вземат предвид насоките, разработени от Организацията.*

6.6 Танкерите-химикаловози и газовози трябва да отговарят на изискванията за танкери, освен в случаите когато са предвидени алтернативни и допълнителни мерки, одобрени от Администрацията, като се отчитат разпоредбите на Международния кодекс за химикаловози и Международния кодекс за газовози, както е уместно.

6.7 Устройствата, изисквани от правила 4.5.10.1.1 и 4.5.10.1.4 и система за непрекъснато следене на концентрацията на въглеводородни газове трябва да бъдат инсталирани на всички танкери, построени преди 1 юли 2002 г. преди датата на първото планирано изкарване на кораба на сух док след 1 юли 2002 г., но не по-късно от 1 юли 2005 г. Пробните точки или детекторните глави трябва да бъдат разположени на подходящи места с цел лесно откриване на потенциално опасни течове. Когато концентрацията на въглеводороден газ достигне предварително зададено ниво, което не трябва да бъде по-високо от 10% от долната точка на горене, трябва в помпеното отделение и помещението за управление на товарните операции да се задейства непрекъсната звукова и светлинна аварийна сигнализация за предупреждаване на личния състав за потенциалната опасност. Все пак, съществуващите инсталирани следящи системи, снабдени с предварително зададено ниво, не по-голямо от 30% от долната точка на горене могат да се считат за приемливи.

* Вж. Съгласието на държавите на пристанища по отношение на освобождаванията по Конвенция SOLAS (MSC/Circ.606)

* Вж. Ръководство за критериите за ефективност и проверка и прегледи на пенообразуватели от разширяващ се тип за системи за гасене на пожари за танкери-химикаловози (MSC/Circ.799).

† Вж. Информацията относно температурата на възпламеняване и препоръчителните средства за борба с пожари за химически вещества, за които не се прилага нито Международния кодекс за химикаловози, нито BCH-Кодекса (MSC/Circ.553).

* Вж. Ръководство относно системи за инертен газ (MSC/Circ.353, изм. и доп. с циркуляр MSC/Circ.387).

Правило 2

Цели на пожарната безопасност и функционални изисквания

1 Цели на пожарна безопасност

1.1 Настоящата глава има следните цели на пожарна безопасност:

.1 предотвратяване на поява на пожари и експлозии;

.2 намаляване на опасността за живота, предизвикана от пожар;

.3 намаляване на опасността от нанасяне на щети, причинени от пожари, на кораба, товара и околната среда;

.4 задържане, овладяване и подтискане на пожара или експлозията в отсека, където са възникнали; и

.5 осигуряване на подходящи и лесно достъпни средства за евакуация на пътниците и екипажа;

2 Функционални изисквания

2.1 За постигане на целите на пожарната безопасност, поставени в параграф 1, в правилата на настоящата глава са въплътени следните функционални изисквания, както е уместно:

.1 разделяне на кораба на главни вертикални и хоризонтални зони посредством термични и конструктивни граници;

.2 отделяне на жилищните помещения от останалата част на кораба посредством термични и конструктивни граници;

.3 ограничена употреба на горими материали;

.4 откриване на пожара в зоната, където е възникнал;

.5 задържане и гасене на пожара в помещението, където е възникнал;

.6 защита на средствата за евакуация и местата за достъп до средствата за борба с пожари;

.7 лесна достъпност на устройствата за гасене на пожари; и

.8 минимизиране на възможността за възпламеняване на лесно запалими пари от товара.

3 Постигане на целите на пожарната безопасност

Целите на пожарната безопасност, поставени в параграф 1, трябва да се постигнат чрез осигуряване на съответствие с предписаните изисквания, посочени в части B, C, D, E или G, или чрез алтернативна конструкция и съоръжения, които отговарят на изискванията на част F. Счита се, че корабът отговаря на функционалните изисквания, предписани в параграф 2, и че са постигнати целите на пожарната безопасност, поставени в параграф 1, когато е изпълнено едно от следните условия:

.1 конструкцията и съоръженията на кораба, като цяло, отговарят на приложимите изисквания, съдържащи се в части B, C, D, E или G;

.2 конструкцията и съоръженията на кораба, като цяло, са прегледани и одобрени в съответствие с част F; или

.3 част(и) от конструкцията и съоръженията на кораба са прегледани и одобрени в съответствие с част F, а останалата част от кораба отговаря на приложимите изисквания, съдържащи се в части B, C, D, E или G.

Правило 3

Определения

За целите на настоящата глава, освен ако изрично не е предвидено друго, се прилагат следните определения:

1 Жилищни помещения са тези помещения, които се използват за обществени помещения, коридори, тоалетни, кабини, офиси, болници, киносалони, зали за игри и развлечение, бръснарници, бюфети без готварски принадлежности и други подобни помещения.

2 Прегради от клас "А" са тези прегради, образувани от прегради и палуби за делене на кораба на отсеци, които отговарят на следните критерии:

.1 изградени са от стомана или друг еквивалентен материал;

.2 усилени са по подходящ начин;

.3 изолирани са с одобрени негорими материали, така че средната температура на страната, която не е изложена на огън, да не се покачи повече от 140°С над първоначалната температура, а така също температурата, в коя да е точка, включително съединенията, да не се покачи повече от 180°С над първоначалната температура в рамките на времевите интервали, посочени по-долу:

клас "А-60" 60 мин.

клас "А-30" 30 мин.

клас "А-15" 15 мин.

клас "А-0" 0 мин.

.4 конструирани са така, че да осигуряват предотвратяване на преминаване през тях на огън и дим до края на стандартния едночасов тест за огнеупорност; и

.5 Администрацията е изискала извършване на тест с прототип на конструктивна преграда или палуба в съответствие с Кодекса относно методите за извършване на тестове за огнеупорност, за да се убеди, че тя отговаря на горните изисквания за цялост и повишаване на температурата.

3 Атриуми са обществени помещения, разположени в рамките на една главна вертикална зона, обхващащи три или повече открити палуби.

4 Прегради от клас "В" са тези прегради, образувани от прегради за делене на кораба на отсеци, палуби, настили или вътрешни обшивки, които отговарят на следните критерии:

.1 изградени са от одобрени негорими материали и всички материали, използвани при изработката и изграждането на прегради от клас "В" са негорими с изключение на това, че се допуска използване на горими облицовки, при условие че те отговарят на други подходящи изисквания на настоящата глава;

.2 изолирани са по такъв начин, че средната температура на страната, която не е изложена на огън, да не се покачи повече от 140°С над първоначалната температура, а така също температурата, в коя да е точка, включително съединенията, да не се покачи повече от 225°С над първоначалната температура в рамките на времевите интервали, посочени по-долу:

клас "В-15" 15 мин.

клас "В-0" 0 мин.

.3 конструирани са така, че да осигуряват предотвратяване на преминаване през тях на огън до края на първия половин час от стандартния тест за огнеупорност; и

.4 Администрацията е изискала извършване на тест с прототип на преграда в съответствие с Кодекса относно методите за извършване на тестове за огнеупорност, за да се убеди, че тя отговаря на горните изисквания за цялост и повишаване на температурата.

5 Главна палуба е най-горната палуба, до която достигат напречните водонепроницаеми прегради.

6 Товарно пространство е тази част от кораба, в която се намират товарни хамбари, товарни танкове, отстойни танкове и товарни помпени отделения, включително помпени отделения, кофердами, баластни помещения и празни пространства, разположени в съседство с товарни танкове, както и палубното пространство по цялата дължина и ширина на частта от кораба над гореупоменатите помещения.

7 Товарен кораб е кораб съгласно определението в правило І/2(g).

8 Товарни помещения са помещения, използвани за товар, товарни танкове за нефт, танкове за други течни товари и шахтите, водещи към тези помещения.

9 Централен пост за управление е пост за управление, в който са съсредоточени следните функции, свързани с управление и индикация:

.1 стационарни системи за откриване на пожари и пожарна аварийна сигнализация;

.2 автоматични спринклерни системи и системи за откриване на пожари и пожарна аварийна сигнализация;

.3 индикаторни табла за противопожарни врати;

.4 средства за затваряне на противопожарни врати;

.5 индикаторни табла за водонепроницаеми врати;

.6 средства за затваряне на водонепроницаеми врати;

.7 вентилатори;

.8 сигнализация за обща/пожарна тревога;

.9 системи за комуникация, включително телефони; и

.10 микрофони за високоговорителните системи за съобщения.

10 Прегради от клас "С" са прегради, изградени от одобрени негорими материали. Те не трябва да отговарят нито на изискванията, отнасящи се за преминаване през тях на огън и дим, нито на ограниченията, отнасящи се за повишаване на температурата. Горими облицовки се разрешават при условие, че отговарят на изискванията на настоящата глава.

11 Танкер-химикаловоз е товарен кораб, построен или приспособен и използван за превоз наливно на някои от течните лесно възпламеняващи се продукти, посочени в глава 17 на Международния кодекс за химикаловози, съгласно определението в правило VІІ/8.1.

12 Затворени Ро-Ро помещения са Ро-Ро помещения, които не са нито отворени Ро-Ро помещения, нито открити палуби.

13 Затворени помещения за превоз на транспортни средства са помещения за превоз на транспортни средства, които не са нито отворени помещения за превоз на транспортни средства, нито открити палуби.

14 Комбиниран кораб е товарен кораб, конструиран за превоз както на нефт наливно, така и на твърди товари насипно.

15 Горим материал е всеки материал, който не е негорим материал.

16 Непрекъснат настил или вътрешна обшивка от клас "В" е такъв настил или вътрешна обшивка от клас "В", който завършва в преграда от клас "А" или "В".

17 Централен пост за управление с постоянна вахта е централен пост за управление, в който непрекъснато се носи вахта от отговорен член на екипажа.

18 Постове за управление са тези помещения, в които е разположено корабното радио-оборудване, главното навигационно оборудване или аварийния източник на захранване, или където са съсредоточени средствата за регистрация на пожари и борба с пожари. Помещенията, където са съсредоточени средствата за регистрация на пожари и борба с пожари, се разглеждат също като постове за борба с пожари.

19 Суров нефт е всеки, срещащ се в естествен вид в земните недра нефт, независимо от това дали е обработен или не с цел улесняване на транспортирането му, включително суров нефт, от който са били отделени или към който са били добавени определени фракции чрез дестилация.

20 Опасни товари са товарите, посочени в правило VІІ/2.

21 Дедуейт е разликата в тонове между водоизместването на кораб във вода с плътност 1.025 при товарната водолиния, отговаряща на определения летен надводен борд и водоизместването на празен кораб.

22 Кодекс за системите за пожарна безопасност означава Международния кодекс за системите за пожарна безопасност, приет от Комитета по морска безопасност на Организацията с резолюция MSC.98(73), изм. и доп. от Организацията, при условие, че измененията в него са приети, влезли в сила и са станали действащи в съответствие с разпоредбите на член VІІІ на настоящата Конвенция, отнасящ се до реда за внасяне на изменения в Анекса в частта му, извън глава І.

23 Кодекс относно методи за извършване на тестове за огнеупорност означава Международния кодекс относно прилагане на методите за извършване на тестове за огнеупорност, приет от Комитета по морска безопасност на Организацията с резолюция MSC.61(67), изм. и доп. от Организацията, при условие, че измененията в него са приети, влезли в сила и са станали действащи в съответствие с разпоредбите на член VІІІ на настоящата Конвенция, отнасящ се до реда за внасяне на изменения в Анекса в частта му, извън глава І.

24 Температура на възпламеняване е температурата в градуси по Целзий (чрез тест в затворен огнеупорен съд), при която даден продукт отделя достатъчно количество лесно възпламеняващи се пари, за да бъде възпламенен така, че те да могат да се възпламенят, и която е установена посредством одобрен прибор за определяне на температура на възпламеняване.

25 Газовоз е товарен кораб, построен или приспособен и използван за превоз наливно на някои от втечнените газове или други лесно възпламеняващи се продукти, посочени в глава 19 на Международния кодекс за газовози, съгласно определението в правило VІІ/11.1.

26 Площадка за вертолети е специално конструирана площадка за кацане на вертолети, разположена на кораб, заедно с всички конструкции, противопожарни средства и друго оборудване, необходимо за безопасната експлоатация на вертолети.

27 Съоръжение за вертолети е площадка за вертолети, заедно със съоръжения за презареждане на гориво и хангари.

28 Тегло на празен кораб е водоизместването в тонове на кораба без товар, гориво, смазочни масла, баласт, сладка и котелна вода в танковете, провизии, пътници и екипаж и тяхното имущество.

29 Бавно разпространение на пламъка означава, че повърхността, която се характеризира по този начин, може в достатъчна степен да ограничи разпространението на пламъка, което се определя в съответствие с Кодекса относно методи за извършване на тестове за огнеупорност.

30 Машинни помещения са машинни помещения от категория А и други помещения, в които се намират пропулсивни машини и механизми, котли, горивни системи, парни машини и двигатели с вътрешно горене, генератори и главни електрически механизми, станции за приемане на гориво, хладилни, стабилизационни, вентилационни и климатични уредби и подобни помещения, и шахтите, водещи към тези помещения.

31 Машинни помещения от категория А са тези помещения и шахтите към тях, в които се намират:

.1 главни задвижващи машини и механизми с вътрешно горене;

.2 машини и механизми с вътрешно горене, използвани за цели, различни от главно задвижване, когато тези машини и механизми имат съвкупна изходна мощност, не по-малка от 375 kW; или

.3 мазутни котли, горивни системи или друго оборудване, работещо на мазут, различно от котли, като например генератори на инертен газ, инсинератори и др.

32 Главни вертикални зони са тези части от кораба, в които корпусът, надстройката и палубните кабини, са разделени посредством прегради от клас "А", чиито средна дължина и ширина на коя да е палуба като цяло не надвишава 40 m.

33 Негорим материал е материал, който нито гори, нито отделя лесно възпламеними пари в достатъчно количество за тяхното самозапалване когато бъдат нагрети до приблизително 750°С, което се определя в съответствие с Кодекса относно методи за извършване на тестове за огнеупорност.

34 Горивна система е оборудването, използвано за подготовка на мазута за подаване към мазутен котел, или оборудване, използвано за подготовка на подгрятото гориво за подаване към двигател с вътрешно горене, и включва всякакви горивни нагнетателни помпи, филтри и подгреватели, работещи с гориво под налягане по-голямо от 0.18 N/mm².

35 Отворени Ро-Ро помещения са тези Ро-Ро помещения, които или са отворени в двата си края или имат отвор в единия край и са снабдени с достатъчна естествена вентилация, действаща по цялата им дължина през постоянни отвори, разпределени по бордовата обшивка или настила или отгоре и имащи обща площ не по-малка от 10% от общата площ на стените на помещенията.

36 Открити помещения за превоз на транспортни средства са тези помещения за превоз на транспортни средства, които или са отворени в двата си края или имат отвор в единия край и са снабдени с достатъчна естествена вентилация, действаща по цялата им дължина през постоянни отвори, разпределени по бордовата обшивка или настила или отгоре и имащи обща площ не по-малка от 10% от общата площ на стените на помещенията.

37 Пътнически кораб е кораб, съгласно определението в правило І/2(f).

38 Предписани изисквания означава конструктивните особености, пределните размери или системите за пожарна безопасност, посочени в части B, C, D, E или G.

39 Обществени помещения са тези части от жилищните помещения, които се използват като зали, столови, салони и други подобни постоянно затворени помещения.

40 Помещения, съдържащи мебели и гарнитури, представляващи ограничена пожарна опасност, за целите на правило 9, са тези помещения, съдържащи мебели и гарнитури, представляващи ограничена пожарна опасност (било то кабини, обществени помещения, офиси или други видове жилищни помещения), в които:

.1 мебелите, като маси, гардероби, тоалетни масички, бюра или дрешници са изцяло изработени от одобрени негорими материали, като обаче, работната повърхност на тези мебели може да бъде покрита с горима облицовка с дебелина не по-голяма от 2 mm;

.2 не закрепените мебели, като кресла, дивани, или маси са изработени с използване на конструкции от негорими материали;

.3 драпериите, завесите и другите висящи текстилни изделия притежават устойчивост на разпространение на пламък не по-лоша от тази на изделията, изработени от вълна с маса 0.8 kg/m², което се определя в съответствие с Кодекса относно методите за извършване на тестове за огнеупорност;

.4 покритието на пода се характеризира с бавно разпространение на пламъка;

.5 откритите повърхности на прегради, вътрешни обшивки и настили се характеризират с бавно разпространение на пламъка;

.6 меката мебел притежава необходимата устойчивост на възпламеняване и разпространяване на пламък, което се определя в съответствие с Кодекса относно методите за извършване на тестове за огнеупорност; и

.7 принадлежностите за постилане на легла притежават необходимата устойчивост на възпламеняване и разпространяване на пламък, което се определя в съответствие с Кодекса относно методите за извършване на тестове за огнеупорност.

41 Ро-Ро помещения са помещения, които обикновено не са разделени по някакъв начин на отсеци и се простират или по цялата или по значителна част от дължината на кораба, в които моторни превозни средства с гориво в резервоарите за тяхното собствено придвижване и/или товари (пакетирани или насипно, намиращи се в или на железопътни вагони или автомобили, транспортни средства (включително автомобилни или железопътни цистерни), трейлери, контейнери, палети, подвижни цистерни или в или на подобни места за поставяне на товари или други товаро-приемни устройства) нормално могат да се товарят и разтоварват в хоризонтално направление.

42 Ро-Ро пътнически кораб означава пътнически кораб снабден с Ро-Ро помещения или помещения от специална категория.

43 Стомана или друг еквивалентен материал означава всеки негорим материал, който сам по себе си или благодарение на покриващата го изолация, притежава конструктивни свойства и огнеупорност, еквивалентни на стомана в края на приложимото за него излагане на въздействие на огън при стандартния тест за огнеупорност (например алуминиева сплав с подходяща изолация).

44 Сауна е горещо помещение, в което температурите нормално варират между 80°С и 120°С и топлината се осигурява с помощта на гореща повърхност (например с помощта на електрическа печка). Горещото помещение може също да включва помещението в което се намира печката и съседните бани.

45 Служебни помещения са тези помещения, които се използват за камбузи, бюфети, съдържащи готварско оборудване, шкафове, пощенски помещения, помещения за съхраняване на златни и сребърни монети, складове, работилници, не явяващи се част от машинните помещения, и други подобни помещения и шахтите към тях.

46 Помещения от специална категория са тези затворени помещения за превоз на транспортни средства, разположени над или под главната палуба, в които и от които транспортните средства могат да влизат и да излизат, и до които пътниците имат достъп. Помещенията от специална категория могат да се разположат на повече от една палуба, при условие че общата височина на целия просвет за транспортни средства не надвишава 10 m.

47 Стандартен тест за огнеупорност е тест, при който образци от съответните прегради или палуби се излагат в изпитателна пещ на температури, съответстващи приблизително на стандартната крива "време - температура" съгласно метода за тестване, посочен в Кодекса относно методите за извършване на тестове за огнеупорност.

48 Танкер е кораб, съгласно определението в правило І/2(h).

49 Помещения за превоз на транспортни средства са товарни помещения, предназначени за превоз на моторни превозни средства с гориво в резервоарите за тяхното собствено придвижване.

50 Открита палуба е палуба, която е напълно изложена на атмосферни влияния отгоре и поне от две страни.

Правило 4

Вероятност за възпламеняване

1 Цел

Целта на настоящото правило е да се предотврати възпламеняването на горими материали или лесно възпламеняващи се течности. За тази цел трябва да се спазват следните функционални изисквания:

.1 трябва да бъдат предвидени средства за контрол на течове на лесно възпламеняващи се течности;

.2 трябва да бъдат предвидени средства за ограничаване на натрупването на лесно възпламеняващи се пари;

.3 трябва да бъде ограничена възпламеняемостта на горимите материали;

.4 трябва да бъде ограничен броя на източниците на възпламеняване;

.5 източниците на възпламеняване трябва да бъдат отделени от горимите материали и лесно възпламеняващите се течности; и

.6 атмосферата в товарните танкове трябва да се поддържа във взриво-безопасно състояние.

2 Мерки, свързани с гориво, смазочни масла и други възпламеними нефтопродукти

2.1 Ограничения при употребата на нефтопродукти като горива

При използването на нефтопродукти като горива се прилагат следните ограничения:

.1 освен когато настоящия параграф не разрешава друго, не трябва да се използва течно гориво с температура на възпламеняване под 60°С;*

.2 в аварийните генератори може да се използва течно гориво с температура на възпламеняване не по-малка от 43°С;

.3 може да се разреши използване на течно гориво с температура на възпламеняване под 60°С, но не по-малка от 43°С (например за захранване на двигателите на аварийните пожарни помпи и спомагателните механизми, които не са разположени в машинните помещения от категория А) при спазване на следните условия:

.3.1 горивните танкове, освен тези, които се намират в отсеци на двойното дъно, трябва да бъдат разположени извън машинни помещения от категория А;

.3.2 предвидени са мерки за измерване на температурата на нефтопродуктите, разположени на смукателната тръба на горивната помпа;

.3.3 предвидени са спирателни клапани и/или кранове на смукателната и нагнетателната страна на филтрите за течно гориво; и

.3.4 да се използват, доколкото е възможно, тръбни съединителни конструкции от заварен или кръгов коничен тип или съединителни муфи от сферичен тип; и

.4 на товарни кораби може да се разреши използване на гориво с температура на възпламеняване по-ниска от указаната на други места в параграф 2.1, например суров нефт, при условие, че това гориво не се съхранява в машинни помещения и че цялата уредба е одобрена от Администрацията.

2.2 Мерки, свързани с течни горива

На кораб, на който се използва течно гориво, съоръженията за съхраняването, разпределението и използването на това гориво трябва да бъдат такива, че да обезпечават безопасността на кораба и лицата на борда и да отговарят поне на разпоредбите, посочени по-долу.

2.2.1 Разположение на горивните системи

До колкото е възможно, части от горивната система, съдържащи подгрято гориво под налягане, надвишаващо 0.18 N/mm², не трябва да се разполагат на скрито място така, че поява на дефекти и течове да не може да бъде открита лесно. Машинните помещения в района на тези части от горивната система трябва да бъдат достатъчно добре осветени.

2.2.2 Вентилация на машинните помещения

Нормално вентилацията на машинните помещения трябва да бъде достатъчна за предотвратяване на натрупване на нефтени пари.

2.2.3 Горивни танкове

2.2.3.1 Течно гориво, смазочни масла и други възпламеними нефтопродукти не трябва да се превозват в танкове, разположени във форпика.

2.2.3.2 До колкото е възможно горивните танкове трябва да съставляват част от конструкцията на корпуса на кораба и да са разположени извън машинни помещения от категория А. Когато горивни танкове, които не са разположени в двойното дъно, са разположени по необходимост в съседство с машинни помещения от категория А или вътре в тях, то поне една от вертикалните стени на танковете трябва да се допира до преграда на машинното помещение и, за предпочитане, да има обща граница с танковете в двойното дъно, а площта на стената на танка, която е обща с машинните помещения, трябва да бъде възможно най-малка. Когато тези танкове са разположени в рамките на машинни помещения от категория А, в тях не трябва да се съхранява гориво с температура на възпламеняване под 60°С. Като правило трябва да се избягва използване на подвижни горивни цистерни. Когато такива цистерни се използват на пътнически кораби, трябва да се забрани поставянето им в машинни помещения от категория А. Когато е разрешено използване на подвижни горивни цистерни, те трябва да бъдат поставени върху непроницаема за гориво поставка с достатъчен размер, снабдена с подходяща дренажна тръба, водеща до събирателен танк с подходящи размери.

2.2.3.3 Горивен танк не трябва да се разполага там, където разлив или теч на гориво от него може да създаде опасност от пожар или взрив в резултат на попадане на гориво върху нагрети повърхности.

2.2.3.4 Горивни тръбопроводи, чиято повреда би позволила изтичане на гориво от танк за съхраняване на гориво, утаечен или разходен танк с вместимост 500 l и по-голяма, разположен над двойното дъно, трябва да бъдат снабдени с кран или клапан, поставен непосредствено върху танка и имащ възможност за затваряне от безопасно място извън даденото помещение в случай на възникване на пожар в помещението, в което са разположени тези танкове. В особени случаи на диптанкове, разположени в тунела на гребния вал, в тунел за тръбопроводи или друго подобно помещение, танковете трябва да бъдат снабдени с клапани, но управлението на клапаните в случай на пожар трябва да може да се извършва посредством допълнителен клапан на тръбопровода или тръбопроводите извън тунела или подобното помещение. Ако този допълнителен клапан бъде поставен в машинното отделение, той трябва да се управлява от място, намиращо се извън машинното отделение. Средствата за дистанционно управление на клапана за горивната цистерна на аварийния генератор трябва да бъдат разположени в помещение, различно от помещението, в което са разположени средствата за дистанционно управление на други клапани за танкове, намиращи се в машинни помещения.

2.2.3.5 Трябва да бъдат предвидени безопасни и ефективни средства за определяне на количеството гориво, съдържащо се в кой да е горивен танк.

2.2.3.5.1 Когато се използват мерителни тръби, техните горни краища не трябва да се намират в помещение, в което може да възникне опасност от възпламеняване на разлято гориво от мерителната тръба. В частност, краищата на тръбите не трябва да се намират в помещения за пътници или екипаж. Като общо правило, те не трябва да се намират в машинни помещения. Все пак, когато Администрацията счете, че последните изисквания са неосъществими, тя може да разреши краищата на мерителните тръби да се намират в машинни помещения, при условие че са изпълнени всички от следните изисквания:

.1 предвиден е указател на нивото на горивото, отговарящ на изискванията на параграф 2.2.3.5.2;

.2 краищата на мерителните тръби се намират на места, отдалечени от източници на възпламеняване, освен ако не са взети предпазни мерки, като поставяне на ефективни защитни прегради, за предотвратяване на влизане на горивото в контакт с източник на възпламеняване в случай на разлив през краищата на мерителните тръби; и

.3 краищата на мерителните тръби са снабдени с автоматични затварящи устройства и със самозатварящ се контролен кран с малък диаметър, разположен под затварящото устройство с цел проверка за наличие на гориво преди отваряне на затварящото устройство. Трябва да се вземат мерки, за да се гарантира, че теч на гориво през контролния кран не представлява никаква опасност от възпламеняване.

2.2.3.5.2 Вместо мерителни тръби могат да се използват други указатели на нивото на горивото при спазване на следните изисквания:

.1 на пътнически кораби, тези указатели на нивото не трябва да изискват наличие на отвори под горната част на танка и тяхната повреда или препълването на танка не трябва да води до изтичане на гориво; и

.2 на товарни кораби, повредата на тези указатели на нивото или препълването на танка не трябва да водят до изтичане на гориво в помещението. Използването на цилиндрични мерни стъкла е забранено. Администрацията може да разреши използване на указатели на нивото на горивото с плоски стъкла и самозатварящи се клапани, разположени между указателите на нивото и горивните танкове.

2.2.3.5.3 Средствата, предписани в параграф 2.2.3.5.2, които са приемливи за Администрацията, трябва да се поддържат в изправно състояние за осигуряване на тяхното непрекъснато и точно функциониране в процеса на експлоатация.

2.2.4 Предотвратяване на възникване на свръх налягане

Трябва да се вземат мерки за предотвратяване на възникване на свръх налягане в горивен танк или в част от горивната система, включително тръбите за приемане на гориво, обслужвани от корабни помпи. Въздушните и преливащите тръби и предпазните клапани трябва да отвеждат в такова място, където отсъства опасност от пожар или взрив, поради наличие на нефтопродукти или пари и не трябва да водят към помещения за екипажа, помещения за пътници, помещения от специална категория, затворени Ро-Ро товарни помещения, машинни помещения или други подобни помещения.

2.2.5 Горивни тръбопроводи

2.2.5.1 Горивните тръбопроводи, техните клапани и фитинги трябва да бъдат от стомана или друг одобрен материал, като се допуска ограничено използване на гъвкави шлангове на места, където Администрацията е убедена, че те са необходими.* Тези гъвкави шлангове и съединенията за краищата им трябва да бъдат от одобрени огнеупорни материали с достатъчна здравина и трябва да бъдат изработени в съответствие с изискванията на Администрацията. За клапани, поставени на горивни танкове и намиращи се под статично налягане, се допуска използване на стомана или чугун със сфероиден графит. Въпреки това клапани от обикновен чугун могат да се използват в системи от тръбопроводи, в които проектното налягане е по-ниско от 7 бара, а проектната температура е под 60°С.

2.2.5.2 Външните тръбопроводи за подаване на гориво под налягане между горивните помпи под налягане и горивните форсунки трябва да бъдат защитени посредством система от закрити тръбопроводи, имаща възможност да задържа гориво при повреда в тръбопровод под налягане. Закритият тръбопровод включва външна тръба, в която е поставен горивния тръбопровод под налягане, образуващи по този начин постоянна конструкция. Системата от закрити тръбопроводи трябва да включва средства за събиране на течове и трябва да бъдат предвидени мерки за аварийна сигнализация в случай на повреда в горивен тръбопровод.

2.2.5.3 Горивните тръбопроводи не трябва да бъдат разположени непосредствено над или близо до съоръжения с висока температура като котли, паропроводи, изпускателни колектори, глухи окончания или друго оборудване, което трябва да бъде изолирано съгласно изискванията на параграф 2.2.6. До колкото е възможно горивните тръбопроводи трябва да минават далече от горещи повърхности, електрически уредби или други източници на възпламеняване и трябва да бъдат защитени посредством преграда или по друг подходящ начин за избягване на попадане на пръски или теч на гориво върху източниците на възпламеняване. Броят на съединенията в тези системи от тръбопроводи трябва да бъде сведен до минимум.

2.2.5.4 Компонентите на горивната система на дизелов двигател трябва да бъдат проектирани с отчитане на максималното пиково налягане, което се очаква да възниква в процеса на експлоатация, включително импулси от високо налягане, генерирани и изпратени обратно в тръбопроводите за подаване на гориво и събиране на течове от гориво с помощта на горивни помпи под налягане. Съединенията в тръбопроводите за подаване на гориво и събиране на течове трябва да бъдат изработени с отчитане на техните възможности за предотвратяване на течове на гориво от намиращите се под налягане системи в процеса на експлоатация и след техническо обслужване.

2.2.5.5 В силови уредби с много двигатели, към които горивото се подава от един източник, трябва да бъдат предвидени средства за изолиране на тръбопроводите за подаване на гориво и събиране на течове към отделните двигатели. Средствата за изолиране не трябва да влошават работата на другите двигатели и трябва да се управляват от място, което няма да се окаже недостъпно в случай на пожар на някои от двигателите.

2.2.5.6 Когато Администрацията разреши тръбопроводи за нефтопродукти и горими течности да преминават през жилищни и служебни помещения, тези тръбопроводи трябва да бъдат изработени от одобрен от Администрацията материал с отчитане на възможността от възникване на пожар.

2.2.6 Защита на повърхности с висока температура

2.2.6.1 Повърхности с температура над 220°С, върху които може да попадне гориво в резултат на повреда на горивната система, трябва да бъдат изолирани по подходящ начин.

2.2.6.2 Трябва да бъдат взети предпазни мерки с цел предотвратяване на попадане върху нагрети повърхности на нефтопродукт, който би могъл да изтече под налягане от помпа, филтър или подгревател.

2.3 Мерки, свързани със смазочни масла

2.3.1 Мерките за съхранение, разпределение и използване на смазочни масла, използвани в системи за смазване под налягане, трябва да осигуряват безопасност на кораба и лицата на борда. Такива мерки, предвидени в машинни помещения от категория А и когато е възможно в други машинни помещения, трябва да отговарят поне на разпоредбите на параграфи 2.2.1, 2.2.3.3, 2.2.3.4, 2.2.3.5, 2.2.4, 2.2.5.1, 2.2.5.3 и 2.2.6 с изключение на това, че:

.1 това не възпрепятства използването на стъкла за наблюдение на потока в системите за смазване, ако чрез изпитания е установено, че те притежават достатъчна огнеупорност; и

.2 може да се разреши поставяне на мерителни тръби в машинни помещения, като изискванията на параграфи 2.2.3.5.1.1 и 2.2.3.5.1.3 могат да не се прилагат при условие, че мерителните тръби са снабдени с подходящи средства за затваряне.

2.3.2 Разпоредбите на параграф 2.2.3.4 се прилагат също така и за танкове и цистерни за смазочни масла с изключение на цистерни с вместимост по-малка от 500 l, танкове за съхранение на смазочни масла, чиито клапани са затворени в процеса на нормалната експлоатация на кораба, или ако е доказано, че непредвидено сработване на бързо затварящ се клапан на танка или цистерната за смазочни масла би поставило под заплаха безопасната работа на главната силова уредба и спомагателните механизми с отговорно предназначение.

2.4 Мерки, свързани с други лесно възпламеними нефтопродукти

Мерките за съхранение, разпределение и употреба на други лесно възпламеними нефтопродукти, които се използват под налягане в системи за предаване на енергия, в системи за управление и активиране и в подгревателни системи, трябва да осигуряват безопасността на кораба и лицата на борда. Под хидравличните клапани и цилиндри трябва да бъдат поставени подходящи средства за събиране на течове на нефтопродукти. На местата, където има източници на възпламеняване, тези мерки трябва да отговарят поне на разпоредбите на параграфи 2.2.3.3, 2.2.3.5, 2.2.5.3 и 2.2.6, а по отношение на здравината и конструкцията - на разпоредбите на параграфи 2.2.4 и 2.2.5.1.

2.5 Мерки, свързани с течно гориво, в безвахтени машинни отделения

В допълнение към изискванията на параграфи от 2.1 до 2.4, горивната система и системата за смазване в безвахтените машинни отделения трябва да отговарят на следните изисквания:

.1 когато пълненето на разходните горивни танкове се осъществява автоматично или с помощта на дистанционно управление, трябва да бъдат предвидени средства за предотвратяване разлив на гориво в резултат на тяхното препълване. Друго оборудване за автоматична обработка на възпламеними течности (например горивни сепаратори), което, когато това е възможно, трябва да бъде поставено в специално помещение, запазено за сепаратори и техните подгреватели, трябва да има устройство за предотвратяване на разлив на гориво в резултат на препълване; и

.2 когато разходните горивни танкове или утаечните танкове са снабдени с устройства за подгряване и е възможно нагряване на горивото до температура, надвишаваща неговата температура на възпламеняване, трябва да бъде предвидена аварийно-предупредителна сигнализация за наличие на висока температура.

3 Мерки, свързани с газообразно гориво за домакински нужди

Системите за газообразно гориво, което се използва за домакински нужди, трябва да бъдат одобрени от Администрацията. Местата за съхранение на газови бутилки трябва да бъдат разположени на откритата палуба или в помещение с добра вентилация, което се отваря само към откритата палуба.

4 Разни източници на възпламеняване и тяхната възпламеняемост

4.1 Електрически радиатори

Електрическите радиатори, ако такива се използват, трябва да бъдат здраво закрепени на местата, където са поставени и да са конструирани така, че да свеждат до минимум опасността от възникване на пожар. Не трябва да се монтират такива радиатори с открити елементи, които биха могли да подпалят дрехи, завеси и други подобни материали или да ги изгорят чрез отделената от тях топлина.

4.2 Контейнери за отпадъци

Контейнерите за отпадъци трябва да бъдат изработени от негорими материали и не трябва да имат отвори в стените или дъното.

4.3 Изолиращи повърхности, защитени от проникване на нефтопродукти

Изолиращата повърхност в помещения, където е възможно проникване на нефтопродукти, трябва да бъде непроницаема за нефтопродукти или техните пари.

4.4 Първични палубни покрития

Първичните палубни покрития, ако се използват в жилищни и служебни помещения и постове за управление, трябва да бъдат от одобрен материал, който да не е лесно възпламеним, което се определя в съответствие с Кодекса относно методите за извършване на тестове за огнеупорност.

5 Товарни пространства на танкери

5.1 Разделение на товарните нефтени танкове

5.1.1 Товарните помпени отделения, товарните танкове, отстойните танкове и кофердамите трябва да бъдат разположени носово от машинните помещения. Въпреки това не е задължително горивните бункеровъчни танкове да са разположени носово от машинните помещения. Товарните танкове и отстойните танкове трябва да бъдат изолирани от машинните помещения посредством кофердами, товарни помпени отделения, горивни бункеровъчни танкове или баластни танкове. Помпените отделения, в които се намират помпи и техните принадлежности за баластиране на помещенията, разположени в съседство с товарни танкове и отстойни танкове и помпи за прехвърляне на гориво, трябва да се разглеждат като еквивалентни на товарно помпено отделение в контекста на настоящото правило, при условие че тези помпени отделения имат същата степен на безопасност като тази, която се изисква за товарни помпени отделения. Помпени отделения, предназначени изключително за прехвърляне на баласт или гориво, могат, обаче, да не отговарят на изискванията на правило 10.9. Помпено отделение в долната си част може да има ниша за разполагане на помпи, която се вдава в машинни помещения от категория А при условие, че височината на нишата, като правило, не надвишава една трета от теоретичната височина на борда над кила с изключение на това, че за кораби с дедуейт не по-голям от 25000 тона ако може да се докаже, че от съображения за достъпност и рационално разположение на тръбопроводите това практически е невъзможно, Администрацията може да разреши увеличаване на тази височина на нишата, но най-много до половината от теоретичната височина на борда над кила.

5.1.2 Главните постове за управление на товарните операции, постовете за управление, жилищните и служебните помещения (с изключение на изолираните складове за товарен инвентар) трябва да бъдат разположени кърмово от товарните танкове, отстойните танкове и помещенията, които отделят товарни танкове или отстойни танкове от машинни помещения, но не задължително кърмово от горивните и баластните танкове, а също така трябва да бъдат конструирани по такъв начин, че повреда на палуби или прегради не би довела до проникване на газ или дим от товарните танкове в главните постове за управление на товарните операции, постовете за управление или жилищните и служебните помещения. Предвидената, в съответствие с параграф 5.1.1, ниша може да не се взема под внимание при определяне на разположението на тези помещения.

5.1.3 При необходимост, обаче, Администрацията може да разреши главните постове за управление на товарните операции, постовете за управление, жилищните и служебните помещения да бъдат разположени носово от товарните танкове, отстойните танкове и помещенията, които изолират товарни танкове и отстойни танкове от машинни помещения, но не задължително носово от горивните и баластните танкове. Може да бъде разрешено разполагане на машинни помещения, които не са машинни помещения от категория А, носово от товарните танкове и отстойните танкове при условие, че те са изолирани от товарните танкове и отстойните танкове посредством кофердами, товарни помпени отделения, горивни или баластни танкове и имат поне един преносим пожарогасител. В случай, че в тях се намират двигатели с вътрешно горене, в допълнение към преносимия пожарогасител трябва да има един одобрен пенен пожарогасител с вместимост най-малко 45 l или еквивалентен на него. Когато експлоатацията на полу- преносим пожарогасител е практически невъзможна, този пожарогасител може да бъде заменен с два допълнителни преносими пожарогасителя. Главните постове за управление на товарните операции, постовете за управление и жилищните и служебните помещения трябва да бъдат конструирани по такъв начин, че повреда на палуби или прегради да не доведе до проникване на гази или дим от товарните танкове в тези помещения. Освен това ако е необходимо за безопасността или плаването на кораба, Администрацията може да разреши машинните помещения, в които се намират двигатели с вътрешно горене, не явяващи се главни двигатели с мощност по-голяма от 375 kW да бъдат разположени носово от товарното пространство при условие, че това разположение е в съответствие с разпоредбите на настоящия параграф.

5.1.4 Само на комбинирани кораби:

.1 отстойните танкове трябва да бъдат обградени с кофердами с изключение на тези случаи, когато конструкциите, които са граници на отстойните танкове, се явяват част от корпуса, главната товарна палуба, преграда на товарно помпено отделение или горивен танк. Тези кофердами не трябва да бъдат отворени към двойното дъно, тунел за тръбопроводи, помпено отделение или друго затворено помещение, а така също не трябва да се използват за товар или баласт и не трябва да се свързват към системи от тръбопроводи, обслужващи товар от нефтопродукти или баласт. Трябва да бъдат предвидени средства за запълване на кофердамите с вода и за тяхното осушаване. Когато конструкция, която е граница на отстоен танк, се явява преграда на товарно помпено отделение, това помпено отделение не трябва да бъде отворено към двойното дъно, тунел за тръбопроводи или друго затворено помещение; разрешават се, обаче, отвори, снабдени с газонепроницаеми капаци на болтове;

.2 трябва да бъдат предвидени средства за изолиране на тръбопроводите, съединяващи помпено отделение с отстойните танкове по параграф 5.1.4.1. Като средство за изолиране трябва да служи клапан с поставен зад него прехвърлим фланец или подвижен щуцер с подходящи глухи фланци. Това устройство трябва да се намира в близост до отстойните танкове, но ако се окаже, че това е нецелесъобразно или практически невъзможно, то може да бъде разположено в помпено отделение, непосредствено зад мястото, където тръбопроводите преминават през преградата. Отделни стационарни помпи и тръбопроводи, включващи колектор, снабден със спирателен клапан и глух фланец, трябва да бъдат предвидени за отвеждане на съдържанието директно на откритата палуба за предаване на брегови приемни съоръжения, когато корабът извършва превоз на сухи товари. В случай когато системата за прехвърляне се използва за прехвърляне на нефтоводни смеси между танкове, когато корабът извършва превоз на сухи товари, тя не трябва да се свързва към други системи. Допуска се отделяне от другите системи посредством премахване на подвижните щуцери;

.3 поставянето в отстойните танкове на люкове и отвори за тяхното почистване се разрешава само на откритата палуба, при което тези люкове и отвори трябва да бъдат снабдени със закрития. С изключение на случаите, когато тези закрития представляват капаци, закрепени чрез болтове, разположени на такова разстояние един от друг, при което се осигурява водонепроницаемост на закритията, те трябва да бъдат снабдени със заключващи устройства, намиращи се под контрола на отговорно лице от командния състав на кораба; и

.4 когато са предвидени бордови товарни танкове подпалубните товарни тръбопроводи за нефтопродукти трябва да бъдат поставени вътре в тези танкове. Администрацията, обаче, може да разреши разполагане на товарните тръбопроводи за нефтопродукти в специални канали при условие, че те могат по подходящ начин да се почистват и вентилират в съответствие с изискванията на Администрацията. Когато не са предвидени бордови товарни танкове под палубните товарни тръбопроводи за нефтопродукти, трябва да са разположени в специални канали.

5.1.5 Когато е доказана необходимост от разполагане на навигационен пост над товарното пространство, той трябва да се използва само за навигационни цели и да бъде отделен от палубата на товарните танкове чрез открито пространство с височина не по-малка от 2 m. Противопожарната защита на такъв навигационен пост трябва да отговаря на изискванията за постове за управление, съдържащи се в правило 9.2.4.2, а така също на другите приложими разпоредби за танкери.

5.1.6 Трябва да бъдат предвидени средства за предотвратяване на попадане на разлят на палубата товар в района на жилищните и служебните помещения. Това може да бъде постигнато посредством поставяне на постоянен непрекъснат коминг с височина не по-малка от 300 mm, простиращ се от борд до борд. Особено внимание трябва да бъде отделено на устройствата, свързани с товарене откъм кърмата.

5.2 Ограничаване на отворите в граничните конструкции

5.2.1 Освен в случаите, разрешени в параграф 5.2.2, входните врати, каналите и отворите за въздух, водещи към жилищни и служебни помещения, постове за управление и машинни помещения не трябва да са обърнати към товарното пространство. Те трябва да са разположени на напречна преграда, която не е обърната към товарното пространство или на бордовата страна на надстройка или рубка на разстояние, равно най-малко на 4% от дължината на кораба, но не по-малко от 3 m от края на надстройката или рубката, обърната към товарното пространство. Не е необходимо това разстояние да превишава 5 m.

5.2.2 Администрацията може да разреши поставяне на входни врати в граничните прегради, обърнати към товарното пространство или в рамките на разстоянието от 5 m, упоменато в параграф 5.2.1, в главните постове за управление на товарните операции и в такива служебни помещения като провизионни складове, складове и шкафове, при условие че те нямат пряк или косвен достъп към кое да е друго жилищно или предназначено за живеене помещение, постове за управление или такива служебни помещения като камбузи, бюфети или работилници или подобни на тях помещения, съдържащи източници на възпламеняване на пари. Граничните конструкции на такова помещение трябва да бъдат изолирани по стандарт "А-60", с изключение на граничните конструкции, обърнати към товарното пространство. В рамките на разстоянията, посочени в параграф 5.2.1, се допуска поставяне на подвижни капаци на болтове за изваждане на механизми. Вратите и прозорците на рулевата рубка могат да са разположени в рамките на разстоянията, посочени в параграф 5.2.1 ако те са конструирани по такъв начин, че да може бързо и ефективно да се обезпечи непроницаемостта на рулевата рубка за газове и пари.

5.2.3 Прозорците и илюминаторите, обърнати към товарното пространство и разположени на бордовите страни на надстройките и рубките в рамките на разстоянията, посочени в параграф 5.2.1, трябва да бъдат от глух (не отварящ се) тип. Тези прозорци и илюминатори, с изключение на прозорците на рулевата рубка, трябва да бъдат изработени по стандарта на клас "А-60".

5.2.4 Там, където има постоянен достъп от тунели за тръбопроводи към главното помпено отделение, трябва да бъде поставена водонепроницаема врата, отговаряща на изискванията на правило ІІ-1/25-9.2 и освен това на следните условия:

.1 в допълнение към управление от мостика, водонепроницаемата врата трябва да може да се затваря ръчно от външната страна на входа към главното помпено отделение; и

.2 водонепроницаемата врата трябва да остане затворена по време на нормалната експлоатация на кораба, с изключение на случаите, когато се налага достъп към тунела за тръбопроводите.

5.2.5 В преградите и палубите, отделящи товарни помпени отделения от други помещения, се разрешава поставяне на постоянни газонепроницаеми закрития, пропускащи светлина, от одобрен тип, предназначени за осветяване на товарните помпени отделения при условие, че тези закрития имат достатъчна здравина и че огнеупорността и газонепроницаемостта на преградите и палубите ще бъдат запазени.

5.2.6 Разположението на входните и изходните вентилационни отвори, както и на другите отвори в конструкциите, изпълняващи ролята на граници на рубки и надстройки, трябва да отговаря на изискванията на параграф 5.3 и на правило 11.6. Тези вентилационни отвори, особено за машинните помещения, трябва да се разполагат колкото е възможно по-далече към кърмата на кораба. Специално внимание в това отношение трябва да се обърне на случая, когато корабът е оборудван за товарене и разтоварване от кърмата. Източниците на възпламеняване, като електрооборудване например, трябва да се разположат така, че да се изключи опасност от взрив.

5.3 Отвеждане на газове от товарни танкове

5.3.1 Общи изисквания

Газоотводните системи на товарните танкове трябва да бъдат напълно независими от въздушните тръби, обслужващи другите отсеци на кораба. Устройството и разположението на отворите в палубата на товарните танкове, от които могат да излизат лесно възпламеними пари, трябва да свежда до минимум възможността за проникване на лесно възпламеними пари в затворени помещения, съдържащи източник на възпламеняване или натрупването им в близост до палубни механизми и оборудване, които могат да създават опасност от възпламеняване. В съответствие с тези общи принципи се прилагат критериите, посочени в параграфи от 5.3.2 до 5.3.5 и правило 11.6.

5.3.2 Газоотводни устройства

5.3.2.1 Газоотводните устройства на всеки товарен танк могат да бъдат независими или общи с други товарни танкове и могат да бъдат обединени с тръбопровода за инертен газ.

5.3.2.2 Когато тези устройства се явяват общи с други товарни танкове, за изолиране на всеки товарен танк трябва да бъдат предвидени спирателни клапани или други приемливи средства. В случай на поставяне на спирателни клапани, те трябва да бъдат снабдени със заключващи устройства, намиращи се под контрола на отговорно лице от командния състав на кораба. Трябва да има ясна светлинна индикация на работното състояние на клапаните или другите приемливи средства. Когато танковете са били изолирани, трябва да се гарантира, че съответните изолиращи клапани ще бъдат отворени преди началото на товарене, баластиране или разтоварване на товар от тези танкове. Никакво изолиране не трябва да води до прекратяване на преминаването на газове, породено от температурни колебания в товарен танк, в съответствие с правило 11.6.1.1.

5.3.2.3 Ако се предвижда товарене, баластиране или разтоварване на товарен танк или група товарни танкове, които са изолиране от общата газоотводна система, този товарен танк или група товарни танкове трябва да бъдат оборудвани със средства за защита от свръх налягане или вакуум, както се изисква от правило 11.6.3.2.

5.3.2.4 Газоотводните устройства трябва да са свързани към горната част на всички товарен танк и да се само осушават в товарните танкове при всички нормални условия на диферент и крен на кораба. Когато е невъзможно да се поставят само осушаващи се тръбопроводи, трябва да бъдат предвидени постоянни устройства за осушаване на газоотводните тръбопроводи в товарния танк.

5.3.3 Предпазни устройства в газоотводните системи

Газоотводната система трябва да бъде снабдена с устройства за предотвратяване на проникване на пламък в товарните танкове. Конструкцията, изпитанията и разположението на тези устройства трябва да отговарят на установени от Администрацията изисквания, въз основа на ръководство, разработено от Организацията.* Отворите за измерване на нивото на течността не трябва да се използват за изравняване на налягането. Те трябва да бъдат снабдени със самозатварящи се и херметични закрития. В тези отвори не се разрешава поставяне на приспособления и защитни екрани, задържащи огън.

5.3.4 Изпускателни отвори за отвеждане на газ по време на претоварни операции и баластиране

5.3.4.1 Изпускателните отвори за отвеждане на газове по време на товарене, разтоварване и баластиране, които се изискват от правило 11.6.1.2, трябва:

.1.1 да допускат свободно излизане на смеси от пари; или

.1.2 да допускат дроселиране за осигуряване на излизането на смеси от пари със скорост не по-малка от 30 m/s;

.2 да са разположени по такъв начин, че сместа от пари да се отвеждат вертикално нагоре;

.3 когато се прилага метода на свободно излизане на смеси от пари, да са разположени на височина не по-малка от 6 m над палубата на товарните танкове или над надлъжния мостик, ако изходните отвори се намират в рамките на 4 m от този мостик и на разстояние не по-малко от 10 m по хоризонталата от най-близките въздушни канали и отвори, водещи към затворени помещения, съдържащи източник на възпламеняване, както и от палубни механизми като брашпил и отвори на верижния сандък и оборудване, което може да създаде опасност от възпламеняване; и

.4 когато се прилага метода на високоскоростно изпускане, да са разположени на височина не по-малка от 2 m над палубата на товарните танкове и на разстояние не по-малко от 10 m по хоризонталата от най-близките въздушни канали и отвори, водещи към затворени помещения, съдържащи източник на възпламеняване, както и от палубни механизми като брашпил и отвори на верижния сандък и оборудване, което може да създаде опасност от възпламеняване. Тези изходни отвори трябва да бъдат снабдени с високоскоростни устройства от одобрен тип.

5.3.4.2 Устройствата за отвеждане на пари, които се изваждат от товарните танкове по време на товарене и баластиране, трябва да отговарят на изискванията на параграф 5.3 и правило 11.6 и да се състоят или от една или повече вентилационни мачти, или от ред вентилационни отвори за високоскоростно изпускане. За отвеждане на такива пари може да се използва магистралата за инертен газ.

5.3.5 Изолиране на отстойните танкове на комбинирани кораби

На комбинираните кораби като устройства за изолиране на отстойните танкове, съдържащи нефт или остатъци от нефт, от другите товарни танкове трябва да се използват глухи фланци, които остават по местата си през цялото време, когато корабът превозва товари, различни от течните товари, посочени в правило 1.6.1.

5.4 Вентилация

5.4.1 Вентилационни системи на товарни помпени отделения

Товарните помпени отделения трябва да имат изкуствена вентилация, а изходните отвори на изсмукващи вентилатори трябва да бъдат изведени на безопасно място на откритата палуба. Производителността на системата за вентилация на тези помещения трябва да бъде достатъчна, че да се сведе до минимум възможността от натрупване на лесно възпламеними пари. Броят на въздухообмените трябва да бъде не по-малък от 20 на час, отчитайки целия обем на помещението. Разположението на вентилационните канали трябва да осигурява ефективна вентилация на всички помещения. Вентилацията трябва да бъде от изсмукващ тип с използване на вентилатори от искробезопасен тип.

5.4.2 Вентилационни системи на комбинирани кораби

На комбинираните кораби трябва да бъде предвидена възможност за изкуствена вентилация на товарните помещения, както и на съседните им затворени помещения. Изкуствената вентилация може да бъде осигурена чрез преносими вентилатори. В съседните на отстойни танкове товарни помпени отделения, тунели за тръбопроводи и кофердами, упоменати в параграф 5.1.4, трябва да бъде предвидена одобрена стационарна система за откриване на газ, можеща да осъществява следене за наличие на лесно възпламеними пари. Трябва да бъдат взети съответните мерки за улесняване на измерването на концентрацията на лесно възпламенимите пари във всички други помещения, разположени в товарното пространство. Извършването на тези измервания трябва да може да се осъществява от откритата палуба или от лесно достъпни места.

5.5 Системи за инертен газ

5.5.1 Приложение

5.5.1.1 На танкери с дедуейт 20000 тона и по-голям защитата на товарните танкове трябва да се осигурява с помощта на стационарна система за инертен газ в съответствие с изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност с изключение на това, че вместо горе упоменатата система, вземайки под внимание устройството и оборудването на кораба, Администрацията може да разреши използване на други стационарни уредби, ако те осигуряват еквивалентна защита, в съответствие с правило І/5. Изискванията към алтернативните стационарни уредби трябва да отговарят на изискванията на параграф 5.5.4

5.5.1.2 Танкерите, на които почистването на товарните танкове се осъществява посредством измиване на суровия нефт, трябва да бъдат оборудвани със система за инертен газ в съответствие с разпоредбите на Кодекса за системите за пожарна безопасност, и стационарни машини за измиване на танковете.

5.5.1.3 Танкерите, които трябва да бъдат оборудвани със система за инертен газ, трябва да отговарят на следните условия:

.1 пространствата в двойния корпус трябва да бъдат оборудвани с подходящи съединения за подаване на инертен газ;

.2 когато пространства в корпуса са свързани към стационарна система за разпределение на инертен газ, трябва да бъдат предвидени средства за предотвратяване на течове на въглеводородни газове от товарните танкове в пространства в двойния корпус чрез тази система; и

.3 когато такива пространства не са свързани към стационарна система за разпределение на инертен газ, трябва да бъдат предвидени съответни средства, позволяващи тяхното свързване към магистралата на инертния газ.

5.5.2 Системи за инертен газ на танкери-химикаловози и газовози

Изискванията към системите за инертен газ, съдържащи се в Кодекса за системите за пожарна безопасност, могат да не се прилагат за:

.1 танкери-химикаловози и газовози, превозващи товарите, посочени в правило 1.6.1, при условие че те отговарят на изискванията към системите за инертен газ на танкери-химикаловози, установени от Администрацията въз основа на ръководство, разработено от Организацията*; или

.2 танкери-химикаловози и газовози, превозващи възпламеними товари, различни от суров нефт или нефтопродукти като товарите, изброени в глави 17 и 18 на Международния кодекс за химикаловози, при условие че вместимостта на танковете, използвани за техния превоз, не надвишава 3000 m³, производителността на всяка от дюзите на машините за миене на танкове не надвишава 17.5 m³/h, а общата производителност на машините, използвани за товарни танкове, в кой да е момент от време не надвишава 110 m³/h.

5.5.3 Общи изисквания към системите за инертен газ

5.5.3.1 Системата за инертен газ трябва да осигурява инертизация, продухване и дегазация на празни танкове и поддържане в товарните танкове на атмосфера с изискваното съдържание на кислород.

5.5.3.2 Системата за инертен газ, упомената в параграф 5.5.3.1, трябва да бъде проектирана, конструирана и изпитана в съответствие с Кодекса за системите за пожарна безопасност.

5.5.3.3 Танкерите, оборудвани със стационарна система за инертен газ, трябва да бъдат снабдени със затворена система за измерване на ниво на течност.

5.5.4 Изисквания към еквивалентни системи

5.5.4.1 Когато е инсталирана уредба, еквивалентна на стационарна система за инертен газ, тя трябва:

.1 да осигурява предотвратяване на опасно натрупване на взривоопасни смеси в неповредени товарни танкове по време на нормалната експлоатация на кораба при извършване на преход под баласт и по време на извършване на необходими операции в танковете; и

.2 има конструкция, свеждаща до минимум опасността от възпламеняване в следствие на образуване на статично електричество в самата система.

5.6 Инертизация, продухване и дегазация

5.6.1 Устройствата за продухване и/или дегазация трябва да са такива, че да свеждат до минимум опасността, която се създава от разсейването на лесно възпламеними пари в атмосферата и наличието в товарния танк на лесно възпламеними смеси.

5.6.2 Процедурата по продухване на товарни танкове и/или тяхната дегазация трябва да се изпълнява в съответствие с правило 16.3.2.

5.6.3 Устройствата за инертизация, продухване или дегазация на празни танкове, съгласно разпоредбата на параграф 5.5.3.1, трябва да удовлетворяват изискванията на Администрацията и да са такива, че да свеждат до минимум натрупването на въглеводородни пари в джобовете, които се образуват от вътрешните конструктивни елементи на танка, и че:

.1 продухващата тръба на всеки отделен танк, ако такава е монтирана, да е разположена колкото е възможно по-далеч от входния отвор за инертен газ/въздух и в съответствие с разпоредбите на параграф 5.3 и правило 11.6. Входния отвор на тази продухваща тръба може да бъде разположен или на нивото на палубата или на височина не по-голяма от 1 m над дъното на танка;

.2 площта на напречното сечение на продухващата тръба, упомената в параграф 5.6.3.1, да е такава, че при едновременно подаване на инертен газ в кои да са три танка, да може да се поддържа скорост на газа на изхода не по-малка от 20 m/s. Изпускателните отвори на продухващите тръби трябва да се разположени на височина не по-малка от 2 m над палубата; и

.3 всеки изпускателен отвор за газ, упоменат в параграф 5.6.3.2, трябва да бъде снабден с подходящи затварящи устройства.

5.7 Измерване на концентрацията на газ

5.7.1 Преносими прибори

На танкерите трябва да има поне един преносим прибор за измерване на концентрацията на лесно възпламеними пари, заедно с достатъчен комплект от резервни части. Трябва да бъдат предвидени подходящи устройства за калибровка на тези прибори.

5.7.2 Средства за измерване на съдържанието на газ в пространства в двойния корпус и двойното дъно

5.7.2.1 Трябва да бъдат предвидени подходящи преносими прибори за измерване на концентрацията на кислород и лесно възпламеними пари. При избора на такива прибори трябва да се обърне дължимото внимание на възможността за тяхното използване, заедно със стационарните системи от тръбопроводи за вземане на проби от газ, упоменати в параграф 5.7.2.2.

5.7.2.2 Когато атмосферното съдържание в пространствата в двойния корпус не може да бъде определено достоверно с помощта на гъвкави шлангове за вземане на проби, тези пространства трябва да бъдат оборудвани със стационарни тръбопроводи за вземане на проби от газ. Конфигурацията на тръбопроводите трябва да съответства на устройството на тези пространства.

5.7.2.3 Материалите, от които са изработени тръбопроводите за вземане на проби от газ, и размерите на тръбопроводите трябва да са такива, че да предотвратяват ограничения при тяхната експлоатацията. Ако се използват материали от пластмаса, те трябва да бъдат електропроводими.

5.8 Подаване на въздух към пространства в двойния корпус и двойното дъно

Пространствата в двойния корпус и двойното дъно трябва да бъдат снабдени с подходящи връзки за подаване на въздух към тях.

5.9 Защита на товарното пространство

В района на съединенията на тръбопроводи и шлангове под колектори трябва да бъдат предвидени тави за събиране на остатъци от товар от товарните тръбопроводи и шлангове. Товарните шлангове и шланговете за измиване на танкове трябва да бъдат електропроводими по цялата им дължина, включително муфите и фланците (с изключение на бреговите съединения), и трябва да бъдат заземени за отнемане на електростатични заряди.

5.10 Защита на товарни помпени отделения

5.10.1 На танкери:

.1 товарните, баластните и почистващите помпи, поставени в товарни помпени отделения и задвижвани с помощта на валове, преминаващи през прегради на помпеното отделение, трябва да бъдат оборудвани с температурен датчик за салниците на вала в преградата, лагерите и кожусите на помпите. Непрекъснат звуков и светлинен аварийно-предупредителен сигнал трябва да се подава автоматично на поста за управление на товарните операции или поста за управление на помпите;

.2 осветлението в товарните помпени отделения, с изключение на аварийното осветление, трябва да бъде свързано с вентилацията по такъв начин, че вентилацията да започне да работи при включване на осветлението. Отказ във вентилационната система не трябва да води до изключване на осветлението;

.3 трябва да бъде инсталирана система за непрекъснато следене на концентрацията на въглеводородни газове. Точките за вземане на проби или чувствителните елементи на датчиците трябва да са разположени на подходящи места така, че потенциално опасните течове да се откриват бързо. Когато концентрацията на въглеводороден газ достигне предварително зададено ниво, което не трябва да надвишава 10% от долната граница на възпламеняване, в помпеното отделение, на поста за управление на двигателите, поста за управление на товарните операции и навигационния мостик трябва автоматично да бъде подаден непрекъснат звуков и светлинен аварийно-предупредителен сигнал с цел известяване на личния състав за потенциална опасност; и

.4 във всички помпени отделения трябва да бъдат предвидени средства за следене на нивото на сантините, заедно с подходящо разположена аварийно-предупредителна сигнализация.

* Вж. Препоръчителните процедури за предотвратяване на незаконно или случайно използване на товар от нефтопродукти с ниска температура на възпламеняване като гориво, приети от Организацията с резолюция А.565(14).

* Вж. препоръките, публикувани от Международната организация по стандартизация, в частност публикации ISO 15540:1999, Методи за провеждане на тестове за пожароустойчивост на съединения на шлангове и ISO 15541:1999, Изисквания към изпитателни стендове за пожароустойчивост на съединения на шлангове.

* Вж. циркуляр MSC/Circ.677, Ревизирани стандарти за конструкцията, изпитанията и разположението на устройства за предотвратяване на проникване на пламък в товарни танкове на танкери и циркуляр MSC/Circ.450/Rev.1, Ревизирани фактори, които трябва да се вземат под внимание когато се конструират газоотводни системи и системи за дегазация на товарни танкове.

* Вж. Правилата относно системи за инертен газ на танкери-химикаловози, приети от Организацията с резолюция А.567(14).

Правило 5

Възможност за разрастване на пожара

1 Цел

Целта на настоящото правило е ограничаване на възможностите за разрастване на пожари във всяко помещение на кораба. За тази цел трябва да се спазват следните функционални изисквания:

.1 трябва да бъдат предвидени средства, позволяващи управление на подаването на въздух към помещението;

.2 трябва да бъдат предвидени средства, позволяващи контролиране на течовете на лесно възпламеними течности в помещението; и

.3 трябва да бъде ограничено използването на горими материали.

2 Управление на подаването на въздух и контролиране на течовете на лесно възпламеними течности в помещението.

2.1 Средства за затваряне и устройства за спиране на вентилацията

2.1.1 Трябва да бъде предвидена възможност за затваряне на главните входни и изпускателни отвори на всички вентилационни системи от места, намиращи се вън от вентилирани помещения. Средствата за затваряне трябва да бъдат лесно достъпни, както и да имат лесно забележима постоянна маркировка и да указват дали устройството е отворено или затворено.

2.1.2 Трябва да бъде предвидена възможност за спиране на изкуствената вентилация в жилищните, служебните и товарните помещения, постовете за управление и машинните помещения от лесно достъпно място вън от обслужваното помещение. В случай на пожар в обслужваното помещение не трябва за кратко време достъпът до това място да стане невъзможен.

2.1.3 На пътнически кораби, превозващи повече от 36 пътници, изкуствената вентилация, с изключение на вентилацията на машинните и товарните помещения, както и всякакви алтернативни системи, които могат да се изискват от правило 8.2, трябва да има средства за управление, групирани по такъв начин, че всички вентилатори да могат да бъдат изключени от кое да е от две отделни места, които трябва да се намират колкото е възможно по-далеч едно от друго. Вентилаторите, обслужващи системата за изкуствена вентилация на товарни помещения, трябва да се изключват от безопасно място вън от такива помещения.

2.2 Средства за управление в машинни помещения

2.2.1 Трябва да бъдат предвидени средства за управление, предназначени за отваряне и затваряне на светлици, затваряне на отвори в димоходи, които нормално дават възможност за осъществяване на изсмукваща вентилация, а така също и за затваряне на вентилационни клапани.

2.2.2 Трябва да бъдат предвидени средства за управление, предназначени за спиране на вентилаторите. Средствата за управление на изкуствената вентилация в машинни помещения трябва да бъдат групирани по такъв начин, че управлението да може да се извършва от две места, едното от които трябва да се намира вън от тези помещения. Средствата за изключване на изкуствената вентилация в машинни помещения трябва да бъдат напълно независими от средствата, предвидени за изключване на вентилации в други помещения.

2.2.3 Трябва да бъдат предвидени средства за управление, предназначени за изключване на нагнетателни и изсмукващи вентилатори, помпи за прехвърляне на гориво, помпи на системите за течно гориво, помпи на системата за смазване, циркулационни помпи за горещо масло и горивни сепаратори (пречистватели). Не е необходимо, обаче, прилагане на параграфи 2.2.4 и 2.2.5 за сепараторите за нефтоводни смеси.

2.2.4 Средствата за управление, които се изискват от параграфи 2.2.1-2.2.3 и правило 4.2.2.3.4, трябва да са разположени вън от обслужваното от тях помещение на такова място, където до тях ще има достъп в случай на пожар в това помещение.

2.2.5 На пътнически кораби средствата за управление, изисквани от параграфи 2.2.1.2.2.4 и правила 8.3.3 и 9.5.2.3, както и средствата за управление на коя да е изисквана система за гасене на пожари, трябва да се намират на едно място за управление или да бъдат групирани на няколко места, броят на които трябва да бъде колкото е възможно по-малък в съответствие с изискванията на Администрацията. До тези места трябва да има безопасен достъп от откритата палуба.

2.3 Допълнителни изисквания към средствата за управление в безвахтени машинни отделения

2.3.1 В случай на без вахтено машинно отделение, Администрацията трябва да обърне особено внимание на поддържането на устойчивостта на машинните помещения на пожари, разположението и централизирането на средствата за управление на системите за гасене на пожари, изискваните устройства за спиране (например, на вентилация, горивни помпи и др.), както и на това, че може да са необходими допълнителни средства за гасене на пожари и друго противопожарно оборудване и дихателни апарати.

2.3.2 На пътнически кораби тези изисквания трябва да бъдат най-малко еквивалентни на тези, които се прилагат за машинни помещения с нормално вахтено обслужване.

3 Материали за противопожарна защита

3.1 Използване на негорими материали

3.1.1 Изолационни материали

Освен в товарните помещения, пощенските помещения, багажните отделения и хладилните отделения на служебните помещения, изолационните материали трябва да бъдат негорими. Не се изисква материалите против кондензация и лепилата, които се използват в съчетание с изолацията на студени тръбопроводи, както и изолацията на арматурата на тези тръбопроводи да са негорими, но тяхното количество трябва да бъде сведено до практически възможния минимум, а откритите им повърхности трябва да се характеризират с бавно разпространение на пламъка.

3.1.2 Настили и вътрешни обшивки

3.1.2.1 На пътнически кораби, освен в товарните помещения, всички вътрешни обшивки, решетки, противопожарни стени и настили трябва да бъдат от негорими материали, освен когато се използват в пощенски помещения, багажни отделения, сауни или хладилни отделения на служебни помещения. Полупреградите или палубите, използвани за разделяне на помещения от съображения за удобство или с цел художествено оформление, също трябва да бъдат от негорими материали.

3.1.2.2 На товарни кораби всички вътрешни обшивки, настили, противопожарни стени и отнасящите се към тях решетки трябва да бъдат изработени от негорими материали в следните помещения:

.1 в жилищни и служебни помещения и постове за управление - за кораби, за които е установен способ IC, както е посочено в правило 9.2.3.1; и

.2 в коридорите и загражденията на траповете, обслужващи жилищни и служебни помещения и постове за управление - за кораби, за които са установени способи IIC и IIIC, както е посочено в правило 9.2.3.1.

3.2 Използване на горими материали

3.2.1 Общи положения

3.2.1.1 На пътнически кораби преградите от класове "А", "В" или "С" в жилищни и служебни помещения, които са покрити с горими материали, обшивки, изваяни фигури, украшения и облицовки, трябва да отговарят на изискванията на параграфи 3.2.2-3.2.4 и правило 6. Въпреки това, традиционни дървени пейки, дървени обшивки на прегради и дървени настили се разрешават в сауни и тези материали могат да не се вземат под внимание при изчисленията по параграфи 3.2.2 и 3.2.3.

3.2.1.2 На товарни кораби негоримите прегради, настили и вътрешни обшивки, поставени в жилищни и служебни помещения, могат да бъдат покрити с горими материали, обшивки, изваяни фигури, украшения и облицовки, при условие че за граници на тези помещения служат негорими прегради, настили и вътрешни обшивки в съответствие с разпоредбите на параграфи 3.2.2-3.2.4 и правило 6.

3.2.2 Максимална топлотворна способност на горими материали

Горимите материали, които се използват за повърхностите и вътрешните обшивки, посочени в параграф 3.2.1, трябва да имат топлотворна способност* не по-голяма от 45 MJ/m² за площта с отчитане на използваната дебелина. Изискванията на настоящия параграф не се прилагат за повърхности на мебели, закрепени за вътрешни обшивки или прегради.

3.2.3 Общ обем на горимите материали

Когато се използват горими материали в съответствие с параграф 3.2.1, те трябва да отговарят на следните изисквания:

.1 общият обем на горимите обшивки, изваяни фигури, украшения и облицовки в жилищни и служебни помещения не трябва да надвишава обема, равен на обема на облицовките с дебелина 2.5 mm по цялата площ на вътрешните обшивки на стени и на настилите. Мебелите, закрепени за вътрешни обшивки, прегради или палуби, могат да не се включват в изчисленията на общия обем на горимите материали; и

.2 на кораби, оборудвани с автоматична спринклерна система, отговаряща на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност, упоменатия по-горе обем може да включва част от количеството на горимия материал, използван за изграждане на прегради от клас "С".

3.2.4 Открити повърхности, характеризиращи се с бавно разпространение на пламъка

Следните повърхности трябва да се характеризират с бавно разпространение на пламъка в съответствие с Кодекса относно методите за извършване на тестове за огнеупорност:

3.2.4.1 На пътнически кораби:

.1 открити повърхности в коридори и заграждения на трапове, както и вътрешни обшивки на прегради и настили в жилищни и служебни помещения (с изключение на сауни) и постове за управление; и

.2 повърхности и решетки в скрити или недостъпни места в жилищни и служебни помещения и постове за управление.

3.2.4.2 На товарни кораби:

.1 открити повърхности в коридори и заграждения на трапове, както и настили в жилищни и служебни помещения (с изключение на сауни) и постове за управление; и

.2 повърхности и решетки в скрити или недостъпни места в жилищни и служебни помещения и постове за управление.

3.3 Мебели в заграждения на трапове на пътнически кораби

Местата за сядане в мебелите, намиращи се в заграждения на трапове, трябва да бъдат ограничени. Мебелите трябва да бъдат закрепени, а местата за сядане - да бъдат ограничени до шест на всяка палуба във всяко заграждение на трап, трябва да имат представляват ограничена опасност от пожар, определена в съответствие с Кодекса относно методите за извършване на тестове за огнеупорност, и не трябва да възпрепятстват пътищата за евакуация на пътници. Не се разрешава поставяне на мебели в коридорите за пътници и екипаж, които са част от пътища за евакуация в района на кабини. В допълнение към горното могат да бъдат разрешени складове от негорими материали за съхраняване на оборудване, което не представлява опасност и се изисква от настоящите правила. Може да се разреши поставяне на автомати за питейна вода и машини за лед на кубчета в коридори при условие, че те са стационарни и не намаляват ширината на пътищата за евакуация. Това се прилага също и за декоративни цветя или растения, статуи или други елементи на художествено оформление като картини и гоблени в коридори и заграждения на трапове.

* Вж. препоръките, публикувани от Международната организация по стандартизация, в частност публикация ISO 1716:1973 - Определяне на топлотворна способност.

Правило 6

Възможност за образуване на дим и токсичност на дима

1 Цел

Целта на настоящото правило е намаляване на опасността за човешкия живот, която се създава от дим и токсични продукти, образуващи се при пожар в помещения където обикновено работят или живеят хора. За тази цел количеството на дима и токсичните продукти, които се отделят при пожар на горими материали, включително покрития на повърхности, трябва да бъде ограничен.

2 Бои, лакове и други покрития

Боите, лаковете и другите покрития, които се използват върху открити повърхности вътре в помещения, не трябва да отделят прекомерно количество дим и токсични продукти, като това се определя в съответствие с Кодекса относно методите за извършване на тестове за огнеупорност.

3 Първични палубни покрития

Първичните палубни покрития, ако се използват в жилищни и служебни помещения и постове за управление, трябва да бъдат от одобрен материал, който не представлява опасност що се касае до отделяне на дим или токсични или взривоопасни продукти при високи температури, като това се определя в съответствие с Кодекса относно методите за извършване на тестове за огнеупорност.

Правило 7

Откриване на пожар и противопожарна алармена сигнализация

1 Цел

Целта на настоящото правило е откриването на пожар на мястото на възникването му и осигуряването на алармен сигнал за безопасно напускане и действията по гасенето. За целта се изпълняват следните функционални изисквания:

.1 стационарните пожарооткриващи и пожароизвестяващи системи, трябва да са съобразени с естеството на помещенията, потенциала за разпространение на огъня и потенциалното отделяне на дим и газове;

.2 ръчно задействуваните постове за пожарна сигнализация да са на място, за ефективно и достъпно пожароизвестяване;

.3 противопожарните патрули да осигуряват ефективно откриване и локализиране на пожарите, както и известяване на навигационния мостик и противопожарните групи относително тегло.

2 Общи изисквания

2.1. Осигуряват се стационарни пожарооткриващи и пожароизвестяващи системи съгласно разпоредбите на настоящото правило.

2.2. Стационарните пожарооткриващи и пожароизвестяващи системи и системите за откриване на дим чрез взимане на проби, изисквани по настоящото правило и други правила в настоящата част, са от одобрен тип и отговарят на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност.

2.3. Където се изисква стационарна пожарооткриваща и пожароизвестяваща система за защита на пространства, различни от посочените в параграф 5.1, във всяко такова пространство се инсталира най-малко един датчик, отговарящ на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност.

3 Първоначални и периодични изпитвания

3.1. Действието на стационарните пожарооткирващи и пожароизвестяващи системи, изисквани по съответните разпоредби на настоящата глава, подлежи на изпитване при различни условия на вентилация след монтажа им.

3.2. Действието на стационарните пожарооткирващи и пожароизвестяващи системи подлежи на периодични изпитания, удовлетворяващи Администрацията, посредством оборудване, произвеждащо горещ въздух до подходяща температура, или дим или аерозолни частици с подходяща плътност и размер на частиците, или посредством други явления, свързани със зараждащ се пожар, на които датчика е проектиран да реагира.

4 Защита на машинни помещения

4.1. Монтаж

Стационарна пожарооткриваща и пожароизвестяваща система се монтира в:

.1 безвахтени машинни помещения; и

.2 машинни помещения, в които:

.2.1. е одобрено монтирането на автоматични и дистанционно управляеми системи и оборудване вместо осигуряването на непрекъснато присъствие на персонал в помещението; и

.2.2. основните задвижващи механизми и свързаните с тях механизми, включително главните източници на електрозахранване, се осигуряват с различна степен на автоматично или дистанционно управление и са под непрекъснатото наблюдение на персонал от контролна зала.

4.2 Проектиране

Стационарната пожарооткриваща и пожароизвестяваща система, изисквана по параграф 4.1.1 се проектира така, че датчиците да са разположени по начин, позволяващ незабавното откриване на възникващ пожар в кое да е затворено пространство при нормални условия на работа на механизмите и вентилацията, изисквани съобразно възможния температурен диапазон на околната среда. Освен в помещенията с ограничена височина и където използването им е особено уместно, монтирането на системи за откриване, използващи само топлинни датчици, не се разрешава. Системата за откриване на пожар трябва да задействува звуков и визуален алармени сигнали, които се различават от сигналите на други алармени системи, които не известяват пожар; тези сигнали трябва да достигат на достатъчен брой места, за да е сигурно, че се чуват и виждат на навигационния мостик и от отговорния за това механик. Когато на навигационния мостик няма никой, аларменият сигнал трябва да се чува на място, където се намира дежурния отговорен член от екипажа.

5 Защита на жилищни и служебни помещения и постове за управление

5.1 Димни датчици в жилищни помещения

На всички стълбища, коридори и маршрути за напускане в жилищните помещения се монтират димни датчици, съгласно разпоредби на параграфи 5.2, 5.3 и 5.4. Преценява се необходимостта от монтиране на димни датчици със специално предназначение във вентилационните канали.

5.2 Изисквания към пътнически кораби, превозващи повече от 36 пътника

В служебните помещения, постовете за управление и жилищните помещения, включително коридорите, стълбищата и маршрутите за напускане на кораба в жилищните помещения се инсталира стационарна пожарооткриваща и пожароизвестяваща система с цел откриването на дим. В личните бани и кухни не е необходимо монтирането на димни датчици. В помещения с малка и нулева опасност от пожари, като празни пространства, обществени тоалетни, камери с въглероден двуокис и подобни, не е необходимо монтирането на стационарни пожарооткриващи и пожароизвестяващи системи.

5.3 Изисквания към пътнически кораби, превозващи не повече от 36 пътника

Във всяка отделна зона, вертикална или хоризонтална, във всички жилищни и служебни помещения, а където Администрацията счете за необходимо - и на постовете за управление, с изключение на пространствата с нулева опасност от пожари, като празни, санитарни и други помещения, се монтира едно от следните:

.1 стационарна пожарооткриваща и пожароизвестяваща система, така монтирана и разположена, че да открива наличието на пожар в тези помещения и на дим в коридорите, стълбищата и маршрутите за напускане на кораба вътре в жилищните помещения; или

.2 автоматична спринклерна, пожарооткриваща и пожароизвестяваща система от одобрен тип, отговаряща на съответните изисквания на Кодекса за системите за пожарна безопасност, инсталирана и разположена по начин, осигуряващ защита на тези помещения, и в допълнение, стационарна пожарооткриваща и пожароизвестяваща система, инсталирана и разположена по начин, осигуряващ откриването на дим в коридорите, стълбищата и маршрутите за напускане на кораба вътре в жилищните помещения.

5.4 Защита на атриуми на пътнически кораби

Цялата главна вертикална зона, съдържаща атриума, се защитава чрез система за откриване на дим.

5.5 Товарни кораби

Жилищните и служебни помещения, както и постовете за управление на товарните кораби се защитават от стационарна пожарооткриваща и пожароизвестяваща система и/или автоматична спринклерна пожарооткриваща и пожароизвестяваща система както следва, в зависимост от метода на защита, приет в съответствие с правило 9.2.3.1.

5.5.1 Метод IC - Стационарна пожарооткриваща и пожароизвестяваща система, инсталирана и разположена по такъв начин, че да осигурява откриването на дим във всички коридори, стълбища и маршрутите за напускане на кораба вътре в жилищните помещения.

5.5.2 Метод IIC - Автоматична спринклерна, пожарооткриваща и пожароизвестяваща система от одобрен тип, отговаряща на съответните изисквания на Кодекса за системите за пожарна безопасност, инсталирана и разположена по такъв начин, че да осигурява защита на жилищните помещения, кухните и други служебни помещения, с изключение на тези с несъществена опасност от пожари, като празни пространства, санитарни помещения и др. Освен това се инсталира стационарна пожарооткриваща и пожароизвестяваща система по такъв начин, че да осигурява откриването на дим във всички коридори, стълбища и маршрутите за напускане на кораба вътре в жилищните помещения.

5.5.3 Метод ІІІС - Стационарна пожарооткриваща и пожароизвестяваща система, инсталирана и разположена по такъв начин, че да открива наличието на пожар във всички жилищни и служебни помещения, осигуряваща откриването на дим в коридорите, стълбищата и маршрутите за напускане на кораба вътре в жилищните помещения, с изключение на тези с несъществена опасност от пожари, като празни пространства, санитарни помещения и др. Освен това се инсталира и разполага стационарна пожарооткриваща и пожароизвестяваща система по такъв начин, че да осигурява откриването на дим във всички коридори, стълбища и маршрутите за напускане на кораба вътре в жилищните помещения.

6 Защита на товарните помещения на пътнически кораби

Стационарна пожарооткриваща и пожароизвестяваща система или система за откриване на дим чрез взимане на проби се инсталира в товарните помещения, които по мнението на Администрацията са недостъпни, освен където е установено по начин, удовлетворяващ Администрацията, че корабът извършва рейсове с такава малка продължителност, че прилагането на настоящото правило би било неоправдано.

7 Ръчно задействувани постове за пожарна сигнализация

Ръчно задействувани постове за пожарна сигнализация, отговарящи на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност се монтират навсякъде в жилищните помещения, служебните помещения и постовете за управление. На всеки изход се поставя по един ръчно задействуван пост за пожарна сигнализация. Ръчно задействуваните постове за пожарна сигнализация трябва да са леснодостъпни по коридорите на всяка палуба и да се разполагат така, че никоя част от коридора да не е на повече от 20 метра от ръчно задействувания пост.

8 Пожарни обходи на пътнически кораби

8.1 Пожарни обходи

На кораби, превозващи повече от 36 пътника се поддържа ефективна система на противопожарен обход, така че да може бързо да се открие евентуалното възникване на пожар. Всеки член на обхода следва да бъде обучен за работа с противопожарните средства на кораба, както и да е запознат с местоположението и действието на всяко оборудване, което може да му се наложи да използва.

8.2 Люкове за оглед

Конструкцията на настилите и преградите е такава, че да дава възможност на пожарните обходи, без да се нарушава ефективността на противопожарната защита, да откриват дим, възникнал в скрити и недостъпни места, освен където по мнението на Администрацията, не съществува опасност от възникването на пожар на такива места.

8.3 Преносим радиотелефонен апарат за двустранна връзка

Всеки член на пожарния обход се снабдява с преносим радиотелефонен апарат за двустранна връзка.

9 Системи за пожарна сигнализация на пътническите кораби*

9.1 Пътническите кораби, през цялото време, през което са на море или в пристанище (с изключение на периода, когато не са в експлоатация), трябва да са комплектовани с екипаж или оборудване така, че да се осигури незабавно приемане на всеки първоначален сигнал за пожарна тревога от отговорен член на екипажа.

9.2 Контролното табло на стационарните пожарооткриващи и пожароизвестяващи системи е проектирано на принципа на защита срещу преустановяване на действието при повреда на отделни елементи (например, отворена верига на датчик предизвиква ситуация на пожарна тревога).

9.3 При пътнически кораби, превозващи повече от 36 пътника, пожароизвестителните сигнали за системите, изисквани по параграф 5.2, са централизирани в централен контролен пост с непрекъснато присъствие на персонал. В допълнение, средствата за дистанционно затваряне на противопожарните врати и вентилаторите са централизирани на същото място. Екипажът в контролния пост трябва да има техническата възможност за възобновяване работата на вентилаторите. Контролното табло в централния контролен пост трябва да показва затвореното или отворено положение на противопожарните врати, отворено или изключено състояние на датчиците, алармите и вентилаторите. Контролното табло се подсигурява с непрекъснато електрозахранване и автоматично превключване в режим на захранване стенд-бай, в случай на загуба на нормалното захранване. Контролното табло се захранва от главния източник на електрозахранване и от аварийния източник на електрозахранване, дефиниран в правило ІІ-1/42, освен ако не са разрешени други схеми на захранване съгласно правилата, според случая.

9.4 Осигурява се специална сигнализация за оповестяване на екипажа, управлявана от навигационния мостик или от противопожарния контролен пост. Тази сигнализация може да е част от система за обща аварийна сигнализация на кораба и трябва да се задействува независимо от сигнализацията в пътническите помещения.

* Вж. Кодекс за алармените сигнали и индикаторите, приет от Организацията с резолюция А.830(19).

Правило 8

Контрол върху разпространението на дима

1 Цел

Целта на настоящото правило е да се контролира разпространението на дима, за да се сведат до минимум опасностите от него. За целта се осигуряват средства за контрол върху дима в атриумите, постовете за управление, машинните помещения и скритите пространства.

2 Защита на постовете за управление извън машинните помещения

По отношение на постовете за управление, намиращи се извън машинни помещения се взимат практически мерки, за да се осигури поддържане на вентилацията, видимостта и отсъствието на дим в такова състояние, при което, в случай на пожар, механизмите и оборудването в тези помещения могат да се наблюдават и да продължават да функционират ефективно. Осигуряват се алтернативни и отделни средства за подаване на въздух, като входящите отвори на двата източника на подаване се разполагат така, че риска от засмукване на дим през двата отвора едновременно да се сведе до минимум. По усмотрение на Администрацията, тези изисквания не е необходимо да се прилагат за постове за управление, разположени или излизащи на открита палуба, а също и където местните средства за затваряне биха били еднакво ефективни.

3 Отвеждане на дима от машинните помещения

3.1 Разпоредбите на настоящия параграф се прилагат към машинни помещения категория А, а където Администрацията счете за желателно, и към други машинни помещения.

3.2 Осигуряват се способи за отвеждане на дима от защитеното помещение в случай на пожар съгласно разпоредбите на правило 9.5.2.1. Обичайната вентилационна система може да се използва за тази цел.

3.3 Осигуряват се средства за контрол, позволяващи отвеждането на дима, като тези средства се разполагат извън съответното помещение, така че достъпът до тях да не бъде прекъснат в случай на пожар в помещението.

3.4 На пътническите кораби, средствата за контрол по параграф 3.3 се разполагат на едно място или се групират на колкото е възможно по-малко места по начин, удовлетворяващ Администрацията. До тези места се осигурява безопасен достъп от откритата палуба.

4 Затварящи устройства

Въздушните пространства, ограничени от настили, облицовки или обшивки, трябва да са подходящо разделени от затварящи устройства, разположени на не повече от 14 m разстояние едно от друго. Вертикално тези затворени въздушни пространства, включително ограничените от облицовки на стълбища, шахти и др., са затворени на всяка палуба.

5 Система за отвеждане на дима от атриумите на пътнически кораби

Атриумите се оборудват със система за отвеждане на дима. Системата за отвеждане на дима се задейства от задължителната система за откриване на дим и трябва да дава възможност за ръчно управление. Вентилаторите са с такива размери, че целия обем вътре в пространството да може да бъде изсмукан за 10 минути и по-малко.

Правило 9

Задържане разпространението на пожар

1 Цел

Целта на настоящото правило е задържане разпространението на пожар на мястото на възникването му. За целта се изпълняват следните функционални изисквания:

.1 кораба се подразделя чрез термични и конструктивни гранични прегради;

.2 термичната изолация на граничните прегради отчита пожарния риск на пространството и на съседните пространства; и

.3 пожароустойчивостта на граничните прегради се поддържа през отворите и проходите.

2 Термични и конструктивни гранични прегради

2.1 Термично и конструктивно подразделяне

Корабите от всякакъв вид се подразделят на пространства посредством термични и конструктивни прегради, като се отчита пожарния риск на пространството.

2.2 Пътнически кораби

2.2.1 Главни вертикални и хоризонтални зони

2.2.1.1.1 За кораби, превозващи повече от 36 пътника, корпуса, надстройката и рубките се подразделят на главни вертикални зони чрез прегради клас А-60. Стъпалата и нишите се свеждат до минимум, но когато са необходими, те трябва също да са прегради клас А-60. Там, където от едната страна се намира пространство категория (5), (9) или (10), съгласно дефиницията по параграф 2.2.3.2.2, или където от двете страни на преградата се намират горивни танкове, стандарта може да се снижи до А-0.

2.2.1.1.2 За кораби, превозващи не повече от 36 пътника, корпуса, надстройката и рубките, отнасящи се към жилищните и служебни помещения, се подразделят на главни вертикални зони чрез прегради клас А. Тези прегради са със степен на пожарна изолация в съответствие с таблиците по параграф 2.2.4.

2.2.1.2 Доколкото е възможно, преградите, образуващи границите на главните вертикални зони над палубата на преградите, са на една линия с водонепроницаемите прегради на отсеците, намиращи се непосредствено под палубата на преградите. Дължината и широчината на главните вертикални зони могат да бъдат продължени до съвпадане с непроницаемите прегради или за поместване на голямо обществено помещение, продължаващо по цялата дължина на главната вертикална зона, при условие, че общата площ на главната вертикална зона не надвишава 1,600 м² на всяка палуба. Дължината и широчината на главна вертикална зона е максималното разстояние между най-отдалечените точки на ограничаващите я прегради.

2.2.1.3 Такива прегради се простират от палуба до палуба и до обшивката на борда или други конструкции.

2.2.1.4 Когато главна вертикална зона е разделена от хоризонтални конструкции клас А на хоризонтални зони с цел осигуряване на подходяща бариера между зоните на кораба, защитени или незащитени със спринклерна система, конструкциите трябва да се простират между преградите на съседните главни вертикални зони и до борда или външните граници на кораба и да са изолирани в съответствие със степените на пожарна изолация и пожароустойчивост, дадени в таблица 9.4.

2.2.1.5.1 На кораби предназначени за специални цели, като фериботи за автомобили или жп вагони, когато поставянето на прегради в главните вертикални зони би попречило на предназначението на кораба, те се заменят с еквивалентни средства за контрол и ограничаване на пожар, одобрени от Администрацията. Служебните помещения и складове те трябва да се намират на ро-ро палубите, освен ако не за защитени в съответствие с приложимите правила.

2.2.1.5.2 На кораби с помещения специална категория всяко такова помещение трябва да съответства на приложимите изисквания на правило 20, а ако такова съответствие е несъвместимо с други изисквания за пътнически кораби по настоящата глава, в сила остават изискванията на правило 20.

2.2.2 Прегради вътре в главна вертикална зона

2.2.2.1 За кораби, превозващи повече от 36 пътника, всички прегради, за които не се изисква да бъдат клас А, трябва да бъдат най-малко клас В или клас С, както е посочено в таблиците в параграф 2.2.3.

2.2.2.2 За кораби, превозващи не повече от 36 пътника, преградите вътре в жилищните и служебни помещения, за които не се изисква да бъдат клас А, трябва да бъдат най-малко клас В или клас С, както е посочено в таблиците в параграф 2.2.4. В допълнение, преградите в коридорите, за които не се изисква да бъдат клас А, трябва да бъдат клас В и да се простират от палуба до палуба, с изключение на следните случаи:

.1 когато от двете страни на преградата са поставени непрекъснати настили или облицовки клас В, частта от преградата зад непрекъснатия настил или облицовка трябва да бъде от материал, който по дебелина и състав е приемлив за прегради клас В, но се изисква да отговаря на стандартите за пожароустойчивост за прегради клас В само доколкото според Администрацията е разумно и възможно;

.2 при кораб, защитен с автоматична спринклерна система, съответстваща на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност, коридорните прегради могат да завършват при настил в коридора, при условие, че тези прегради и настили са клас В съгласно стандартите по параграф 2.2.4. Всички врати и рамки в такива прегради са от незапалим материал и са със същата пожароустойчивост като преградите, в които са монтирани.

2.2.2.3 Всички прегради, за които се изисква да бъдат прегради клас В, с изключение на коридорните прегради по параграф 2.2.2.2, трябва да се простират от палуба до палуба и до бордовете или други гранични конструкции. В случаите, в които и от двете страни на преградите има непрекъснати настили или облицовки клас В, най-малко със същата пожароустойчивост като съседната преграда, преградите може да завършват при непрекъснатия настил или облицовка.

2.2.3 Пожароустойчивост на прегради и палуби на кораби, превозващи повече от 36 пътника

2.2.3.1 Освен съответствието със специфичните изисквания за пожароустойчивост на преградите и палубите на пътнически кораби, минималната пожароустойчивост на всички прегради и палуби трябва да бъде според таблиците 9.1 и 9.2. Когато поради конкретна конструктивна особеност на кораба е трудно да се определи по таблиците стойността на минималната пожароустойчивост на коя да е преграда, тези стойности се определят така, че да удовлетворяват Администрацията.

2.2.3.2 При прилагането на таблиците се спазват следните изисквания:

.1 Таблица 9.1 се прилага за прегради, не граничещи с главни вертикални или хоризонтални зони. Таблица 9.2 се прилага за палуби, не образуващи стъпала в главните вертикални зони и не ограничаващи хоризонтални зони.

.2 За определяне на приложимите стандарти за пожароустойчивост на ограничаващите конструкции между съседни помещения, тези помещения се класифицират според пожарната им опасност, както е показано по-долу в категории (1) до (14). Когато съдържанието и предназначението на помещението са такива, че пораждат съмнение относно класификацията му за целите на настоящото правило, или когато е възможно да едно и също помещение да се класифицира по две или повече различни категории, то трябва да се счита за помещение в категорията с най-строгите изисквания към ограничаващите конструкции. По-малките затворени помещения в дадено пространство, които имат по-малко от 30% комуникационни отвори към това пространство, се считат за отделни пространства. Пожароустойчивостта на ограничаващите прегради и палуби на тези по-малки помещения е посочената в таблици 9.1 и 9.2. Названието на всяка категория е типизиращо, а не ограничаващо. номерът в скоби, предхождащ категорията, показва съответната колона или ред в таблиците.

(1) Постове за управление

Помещения, в които се намират аварийни източници на енергия и осветление.

Щурманска и рулева рубка.

Помещения, които се намира радионавигационното оборудване на кораба.

Постове за управление на противопожарните средства и средствата за откриване на пожар.

Постове за управление на главната машина, когато се намират извън помещението, в което е разположена машината.

Помещения, в които се намира централизираното оборудване за противопожарна тревога.

Помещения, в които се намират централизираната система и оборудване за оповестяване при тревога.

(2) Стълбища

Вътрешните стълбища, асансьорите, изцяло затворените аварийни шахти за напускане и ескалаторите (с изключение на тези, които изцяло се намират в машинните помещения) за пътници и екипаж и помещенията на тези стълбища, асансьори и елеватори.

В тази връзка, стълбище, което е затворено само на едно ниво, трябва да се счита за част от помещението, от което не е отделено с противопожарна врата.

(3) Коридори

Коридори и фоайета за пътници и екипаж.

(4) Места за качване в спасителните средства и външни пътища за напускане

Зона в която са разположени спасителните средства.

Открити части от палуби и закрити палуби за преминаване, оформящи местата за качване в спасителните лодки и салове и тяхното спускане.

Външни и вътрешни сборни места.

Външни стълбища и открити палуби, използвани за пътища за напускане.

Борда на кораба до водолинията при ненатоварено състояние, страните на надстройката и палубната рубка, разположени под и в съседство със спасителния сал и зоните за качване в спасителните средства.

(5) Открити участъци от палуби

Открити части от палуби и закрити палуби за преминаване, на които няма места за качване в спасителните лодки и салове и тяхното спускане. За да бъдат включени в тази категория, закритите палуби за преминаване трябва да са с минимален пожарен риск, тоест, обзавеждането им се ограничава до палубно обзавеждане. В допълнение, тези пространства се вентилират по естествен път чрез постоянни отвори.

Въздушни пространства (пространството извън надстройки и рубки).

(6) Жилищни помещения с малка опасност от пожари

Кабини с мебели и обзавеждане с малка опасност от пожари.

Служебни помещения и диспансери с мебели и обзавеждане с малка опасност от пожари.

Общи помещения с мебели и обзавеждане с малка опасност от пожари и палубна площ по-малка от 50 м².

(7) Жилищни помещения със средна опасност от пожари

Помещения като в категория (6) по-горе, но с мебели и обзавеждане различни от тези с малка опасност от пожари.

Общи помещения с мебели и обзавеждане с малка опасност от пожари и палубна площ 50 м² или повече.

Отделни шкафове и неголеми складове в жилищните помещения с площ по-малка от 4 м² (в които не се съхраняват запалими течности).

Магазини за продажби. Зали за прожекции и съхраняване на киноленти.

Диетични кухни (без открит огън).

Шкафове за почистващ инвентар (в които не се съхраняват запалими течности).

Лаборатории (в които не се съхраняват запалими течности).

Аптеки.

Малки сушилни помещения (с палубна площ 4 м² и по-малко).

Помещения за съхраняване на ценности.

Операционни.

Таблица 9.1 - Прегради, които не са граници нита на главни вертикални зони, нито на хоризонтални зони

Помещения

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

(8)

(9)

(10)

(11)

(12)

(13)

(14)

Постове за управление (1)

В-0a

A-0

A-0

A-0

A-0

A-60

A-60

A-60

A-60

A-0

A-60

A-60

A-60

A-60

Трапове (2)

A-0a

A-0

A-0

A-0

A-0

A-15

A-15

A-0c

A-0

A-15

A-30

A-15

A-30

Коридори  (3)

B-15

A-60

A-0

B-15

B-15

B-15

B-15

A-0

A-15

A-30

A-0

A-30

Места за евакуация и външни пътища за евакуация (4)

A-0

A-60b,d

A-60b,d

A-60b,d

A-0d

A-0

A-60b

A-60b

A-60b

A-60b

Открити палубни пространства (5)

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Жилищни помещения с малък риск от пожари (6)

B-0

B-0

B-0

C

A-0

A-0

A-30

A-0

A-30

Жилищни помещения с умерен риск от пожари (7)

B-0

B-0

C

A-0

A-15

A-60

A-15

A-60

Жилищни помещения с голям риск от пожари (8)

B-0

C

A-0

A-30

A-60

A-15

A-60

Санитарни и подобни помещения (9)

C

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Цистерни, празни помещения и спомагателни машинни помещения с малък или никакъв риск от пожари (10)

A-0a

A-0

A-0

A-0

A-0

Спомагателни машинни помещения, товарни помещения, товарни и други нефтени танкове и други подобни помещения с умерен риск от пожари (11)

A-0a

A-0

A-0

A-15

Машинни помещения и главни камбузи (12)

A-0a

A-0

A-60

Складове, работилници, бюфети и др. (13)

A-0a

A-0

Други помещения, в които се съхраняват запалими течности (14)

A-30

Виж бележките след таблица 9.2

Таблица 9.2 - Палуби, които не образуват прагове в главни вертикални зони, нито са граници на хоризонтални зони

Помещение отгоре Помещение отдолу

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

(8)

(9)

(10)

(11)

(12)

(13)

(14)

Постове за управление (1)

A-30

A-30

A-15

A-0

A-0

A-0

A-15

A-30

A-0

A-0

A-0

A-60

A-0

A-60

Трапове (2)

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-30

A-0

A-30

Коридори  (3)

A-15

A-0

A-0a

A-60

A-0

A-0

A-15

A-15

A-0

A-0

A-0

A-30

A-0

A-30

Места за евакуация и външни пътища за евакуация (4)

A-0

A-0

A-0

A-0

-

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Открити палубни пространства (5)

A-0

A-0

A-0

A-0

-

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Жилищни помещения с малък риск от пожари (6)

A-60

A-15

A-0

A-60

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Жилищни помещения с умерен риск от пожари (7)

A-60

A-15

A-15

A-60

A-0

A-0

A-15

A-15

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Жилищни помещения с голям риск от пожари (8)

A-60

A-15

A-15

A-60

A-0

A-15

A-15

A-30

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Санитарни и подобни помещения (9)

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Цистерни, празни помещения и спомагателни машинни помещения с малък или никакъв риск от пожари (10)

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0a

A-0

A-0

A-0

A-0

Спомагателни машинни помещения, товарни помещения, товарни и други нефтени танкове и други подобни помещения с умерен риск от пожари (11)

A-60

A-60

A-60

A-60

A-0

A-0

A-15

A-30

A-0

A-0

A-0a

A-0

A-0

A-30

Машинни помещения и главни камбузи (12)

A-60

A-60

A-60

A-60

A-0

A-60

A-60

A-60

A-0

A-0

A-0

A-30a

A-0

A-60

Складове, работилници, бюфети и др. (13)

A-60

A-30

A-15

A-60

A-0

A-15

A-30

A-30

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Други помещения, в които се съхраняват запалими течности (14)

A-60

A-60

A-60

A-60

A-0

A-30

A-60

A-60

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

A-0

Бележки: Да се прилагат за таблици 9.1 и 9.2, както е уместно.

а Когато съседни помещения са в същата числова категория и има горен индекс "а", не трябва да се поставя преграда или палуба между такива помещения, ако Администрацията счете, че това не е необходимо. Например, в категория (12) не изисква преграда между камбуз и прикрепените към него бюфети, при условие, че преградата и палубите на бюфета осигуряват водонепроницаемостта на границите на камбуза. Все пак се изисква преграда между камбуз и машинно помещение дори, когато и двете помещения са в категория (12).

b Бродът на кораба, до водолинията при най-малкото мореходно газене, надстройката и страните на рубките, разположение под и прилежащи към наклонени платформи за спасителни плотове и евакуация могат да бъдат намалени до клас "А-30".

c Когато обществени тоалетни са разположени изцяло в рамките на заграждение на трап, то преградата на обществената тоалетна вътре в заграждението на трапа може да бъде от клас "В".

d Когато помещения от категории (6), (7), (8) и (9) са разположени изцяло в рамките на външния периметър на сборния пункт, то преградите на тези помещение могат да бъдат от клас "В-0". Постовете за управление на аудио, видео и светлинните уредби могат да се счита за част от сборния пункт.

(8) Жилищни помещения с повишена опасност от пожари

Общи помещения с мебели и обзавеждане, които не са с малка опасност от пожари и с палубна площ 50 м² или повече.

Бръснарски и фризьорски салони.

Сауни.

(9) Санитарни и подобни помещения

Общи санитарни помещения, душове, бани, тоалетни и др.

Малки перални помещения.

Закрити плавателни басейни.

Отделни бюфети в жилищните помещения, в които няма готварски уреди.

Индивидуалните санитарни помещения се считат за част от помещението, в което се намират.

(10) Танкове, празни пространства и помещения за спомагателните машини с малка или нулева опасност от пожари

Водни танкове, част от корабната конструкция.

Празни обеми и кофердами.

Помещения за спомагателните машини, в които няма машини със система за принудително мазане и където е забранено складирането на запалими вещества; към тези помещения се отнасят:

помещенията с оборудване за вентилация и кондициониране на въздух; помещенията на брашпила; румпелното отделение; помещението за стабилизиращото устройство; помещението на гребните електродвигатели; помещенията за секционни електрически разпределителни табла и електрическо оборудване, с изключение на маслени трансформатори (над 10 kVA); тунелите на гребните валове и тунелите на тръбопроводите; помещенията за помпи и хладилни съоръжения (в които няма и не се използват леснозапалими течности).

Затворени шахти, обслужващи гореизброените помещения.

Други затворени шахти, например за тръби и кабели.

(11) Помещения за спомагателните механизми, товарни помещения, товарни танкове и танкове за нефтопродукти и други подобни помещения със средна опасност от пожари

Товарни танкове за нефтопродукти.

Товарни хамбари, шахти и люкове.

Хладилни камери.

Танкове за течно гориво (разположени в отделно от машината помещение и в които няма машинно оборудване).

Тунели на гребни валове и тръбопроводи, в които се допуска съхранение на запалими вещества.

Помещения за спомагателни машини както в категория (10), в които има машини със система за принудително мазане или където е разрешено складирането на запалими вещества.

Станции за приемане на гориво.

Помещения с маслени електротрансформатори (над 10 kVA).

Помещения със спомагателни генератори, задвижвани от турбини и бутални парни машини, и малки двигатели с вътрешно горене с мощност до 110 kW, задвижващи аварийни генератори, спринклерни помпи, оросителни или пожарни помпи, осушителни помпи и др.

Затворени шахти, обслужващи гореизброените помещения.

(12) Машинни помещения и главни кухни

Помещения на главните машини (с изключение на отделни гребни електродвигатели) и котелни помещения.

Помещения на спомагателните механизми, с изключение на тези от категории (10) и (11), в които се намират двигатели с вътрешно горене или други подгряващи или подаващи течно гориво или помпени установки.

Главни кухни и спомагателните им помещения.

Шахти и проходи, обслужващи гореизброените помещения.

(13) Складове, работилници, бюфети и др.

Главни бюфети, невключени в кухните.

Главни перални.

Големи сушилни помещения (с палубна площ над 4 м²).

Различни складове.

Пощенски и багажни помещения.

Помещения за отпадъци.

Работилници (които не са част от машинни помещения, кухни и др.).

Шкафове и складове с площ по-голяма от 4 м², различни от помещенията, в които може да се съхраняват леснозапалими течности.

(14) Други помещения, в които се съхраняват леснозапалими течности

Помещения за съхранение на бои.

Складове с леснозапалими течности (включително бои, лекарства и др.).

Лаборатории (в които се съхраняват леснозапалими течности).

.3 Когато се посочва една стойност за пожарната устойчивост на граничната конструкция между две помещения, тази стойност важи за всички случаи.

.4 Независимо от разпоредбите на параграф 2.2.2, няма специални изисквания за материала или пожарната устойчивост на граничната конструкция, когато в таблицата има само тире.

.5 По отношение на помещенията категория (5) Администрацията определя дали стойностите за изолацията по табл. 9.1 са приложими за крайните части на рубките и надстройките и дали стойностите за изолацията по табл. 9.2 са приложими за откритите палуби. В никакъв случай изискванията за категория (5) по табл. 9.1 или 9.2 не налагат затварянето на помещения, които по мнението на Администрацията не е необходимо да бъдат затворени.

2.2.3.3 Непрекъснатите настили или облицовки клас В, във връзка със съответните палуби или прегради, могат да се приемат като допринасящи напълно или частично за изискваната изолация и пожароустойчивост на дадена преграда.

2.2.3.4 Конструкция и план на сауните

2.2.3.4.1. Периметъра на сауната се изгражда от гранични конструкции клас А и може да включва съблекални, душове и тоалетни. Сауната се изолира по стандарт А-60 по отношение на други помещения, освен тези вътре в периметъра и помещенията от категории (5), (9) и (10).

2.2.3.4.2. Баните с пряк достъп до сауна могат да се считат за част от тях. В този случай, вратата между сауната и банята не е необходимо да отговаря на изискванията за пожарна безопасност.

2.2.3.4.3. Традиционната дървена облицовка на преградите и настилите е разрешена за сауни. Настила над пещта се облицова с негорими плоскости с просвет най-малко 30 мм. Осигурява се разстояние от горещите повърхности до запалимите материали най-малко 500 мм или защита на запалимите материали (напр. негорима плоскост с просвет най-малко 30 мм.)

2.2.3.4.4.Традиционните дървени пейки са разрешени за ползване в сауна.

2.2.3.4.5.Вратата на сауната се отваря навън чрез избутване.

2.2.3.4.6. Нагряваните с електричество пещи се осигуряват с таймер.

2.2.4. Пожароустойчивост на прегради и палуби на кораби, превозващи не повече от 36 пътника

2.2.4.1. Освен изискването за съответствие със специфичните разпоредби за пожароустойчивост на прегради и палуби на пътнически кораби, минималната пожароустойчивост на прегради и палуби е като предвидената в табл. 9.3 и 9.4.

4.2.4.2. При прилагането на таблиците са валидни следните изисквания:

.1 Таблици 9.3 и 9.4 се прилагат съответно за прегради и палуби, разделящи съседни помещения.

.2 За определяне на приложимите стандарти за пожароустойчивост на конструкциите между съседни помещения, тези помещения се класифицират според пожарната им опасност, както е показано по-долу в категории (1) до (11). Когато съдържанието и предназначението на помещението са такива, че пораждат съмнение относно класификацията му за целите на настоящото правило, или когато е възможно да едно и също помещение да се класифицира по две или повече различни категории, то трябва да се счита за помещение в категорията с най-строгите изисквания към ограничаващите конструкции. По-малките затворени помещения в дадено пространство, които имат по-малко от 30% комуникационни отвори към това пространство, се считат за отделни пространства. Пожароустойчивостта на граничните прегради и палуби на тези по-малки помещения е посочената в таблици 9.3 и 9.4. Названието на всяка категория е типизиращо, а не ограничаващо. номерът в скоби, предхождащ категорията, показва съответната колона или ред в таблиците.

(1) Постове за управление

Помещения, в които се намират аварийни източници на енергия и осветление.

Щурманска и рулева рубка.

Помещения, които се намира радионавигационното оборудване на кораба.

Постове за управление на противопожарните средства и средствата за откриване на пожар.

Постове за управление на главната машина, когато се намират извън помещението, в което е разположена машината.

Помещения, в които се намира централизираното оборудване за противопожарна тревога.

(2) Коридори

Коридори и фоайета за пътници и екипаж.

(3) Жилищни помещения

Помещения, определени в правило 3.1 с изключение на коридорите.

(4) Стълбища

Вътрешните стълбища, асансьорите, изцяло затворените аварийни шахти за напускане и ескалаторите (с изключение на тези, които изцяло се намират в машинните помещения) за пътници и екипаж и помещенията на тези стълбища, асансьори и елеватори.

В тази връзка, стълбище, което е затворено само на едно ниво, трябва да се счита за част от помещението, от което не е отделено с противопожарна врата.

Таблица 9.3 - Противопожарна устойчивост на прегради, отделящи съседни помещения

Помещения	(1)	(2)	(3)	(4)	(5)	(6)	(7)	(8)	(9)	(10)	(11)
Постове за управление  (1)	A-0c	A-0	A-60	A-0	A-15	A-60	A-15	A-60	A-60	*	A-60
Коридори (2)		Ce	B-0e	A-0a B-0e	B-0e	A-60	A-0	A-0	A-30 A-0d	*	A-15
Жилищни помещения (3)			Ce	A-0a B-0e	B-0e	A-60	A-0	A-0	A-15 A-0d	*	A-30 A-0d
Трапове (4)				A-0a B-0e	A-0a B-0e	A-60	A-0	A-0	A-15 A-0d	*	A-15
Служебни помещения (малък риск) (5)					Ce	A-60	A-0	A-0	A-0	*	A-0
Машинни помещения от категория А (6)						*	A-0	A-0	A-60	*	A-60
Други машинни помещения (7)							A-0b	A-0	A-0	*	A-0
Товарни помещения (8)								*	A-0	*	A-0
Служебни помещения (голям риск) (9)									A-0b	*	A-30
Открити палуби (10)											A-0
Помещения от специална категория и ро-ро помещения (11)											A-0

Вж. бележките след таблица 9.4

Таблица 9.4 - Противопожарна устойчивост на палуби, отделящи съседни помещения

Помещение отгоре Помещение отдолу	(1)	(2)	(3)	(4)	(5)	(6)	(7)	(8)	(9)	(10)	(11)
Постове за управление  (1)	A-0	A-0	A-0	A-0	A-0	A-60	A-0	A-0	A-0	*	A-30
Коридори (2)	A-0	*	*	A-0	*	A-60	A-0	A-0	A-0	*	A-0
Жилищни помещения (3)	A-60	A-0	*	A-0	*	A-60	A-0	A-0	A-0	*	A-30 A-0d
Трапове (4)	A-0	A-0	A-0	*	A-0	A-60	A-0	A-0	A-0	*	A-0
Служебни помещения (малък риск) (5)	A-15	A-0	A-0	A-0	*	A-60	A-0	A-0	A-0	*	A-0
Машинни помещения от категория А (6)	A-60	A-60	A-60	A-60	A-60	*	A-60f	A-30	A-60	*	A-60
Други машинни помещения (7)	A-15	A-0	A-0	A-0	A-0	A-0	*	A-0	A-0	*	A-0
Товарни помещения (8)	A-60	A-0	A-0	A-0	A-0	A-0	A-0	*	A-0	*	A-0
Служебни помещения (голям риск) (9)	A-60	A-30 A-0d	A-30 A-0d	A-30 A-0d	A-0	A-60	A-0	A-0	A-0	*	A-30
Открити палуби (10)	*	*	*	*	*	*	*	*	*	-	А-0
Помещения от специална категория и ро-ро помещения (11)	A-60	A-15	A-30 A-0d	A-15	A-0	A-30	A-0	A-0	A-30	А-0	A-0

Бележки: Да се прилага за таблици 9.3 и 9.4, както е уместно.

а За изясняване на това, за коя се прилага, вж. параграфи 2.2.2 и 2.2.5.

b Когато помещенията са от една и съща числова категория и има горен индекс "b", се изисква преграда или палуба от посочения в таблиците клас, само когато съседните помещения са с различна цел (напр., в категория (9)). Камбуз, разположен в съседство с друг камбуз не изисква преграда, но камбуз, разположен до бояджийна изисква преграда "А-0".

c Прегради, отделящи рулевата рубка и щурманската рубка една от друга могат да бъдат от клас "В-0".

d Вж. параграфи 2.2.4.2.3 и 2.2.4.2.4

е За прилагане на параграф 2.2.1.1.2, думите "В-0" и "С", когато се срещат в таблица 9.3, трябва да се четат като "А-0".

f Не е необходимо да се поставя противопожарна изолация, ако машинното помещения в категория (7), по мнение на Администрацията, има малък или никакъв риск от пожари.

* Когато има звездичка в таблиците, разделянето трябва да става посредством стомана или друг еквивалентен материал, но не се изисква да бъде от клас "А". Все пак, когато през палуба, освен в помещения от категория (10), преминават електрически кабели, тръби и вентилационни канали, местата в палубата, където става преминаването трябва да са непроницаеми за пламък и дим. Разделящи прегради между постове за управление (аварийни генератори) и открити палуби могат да имат отвори за влизане на въздух без средства за затваряне, освен ако не е монтирана стационарна газова система за гасене на пожари.

За прилагане на параграф 2.2.1.1.2, звездичката, когато се среща в таблица 9.4, освен за категории (8) и (10), трябва да се чете като "А-0".

(5) Служебни помещения (с малка опасност от пожари)

Шкафове и складове, в които няма условия за съхранение на леснозапалими течности и които са с площ по-малка от 4 м², а също и сушилни и перални помещения.

(6) Машинни помещения категория А

Помещения, определени по правило 3.31.

(7) Други машинни помещения

Помещения с електрооборудване (автоматична телефонна централа, помещения за системата за кондициониране на въздуха).

Помещения, определени по правило 3.30 с изключение машинните помещения категория А.

(8) Товарни помещения

Всички помещения, използвани за съхранение на товари (включително танкове за гориво) и шахтите и люковете към тези помещения, с изключение на помещенията специална категория.

(9) Служебни помещения (с висока опасност от пожари)

Кухни, бюфети, съдържащи готварски уреди, шкафове с бои, шкафове и складове с площ 4 м² и повече, помещения за складиране на леснозапалими течности, сауни и работилници, различни от тези, формиращи част от машинните помещения.

(10) Открити палуби

Открити части от палуби и закрити палуби за разходка с малък или нулев пожарен риск, тоест, обзавеждането им се ограничава до палубно обзавеждане. В допълнение, тези пространства се вентилират по естествен път чрез постоянни отвори.

Въздушни пространства (пространството извън надстройки и рубки).

(11) Помещения специална категория и ро-ро помещения

Помещения, определени по правила 3.41 и 3.46.

.3 При определяне на приложимия стандарт за пожарна устойчивост на ограничаващата конструкция между две помещения в главна вертикална зона или хоризонтална зона, която не е защитена от автоматична спринклерна система, съответствуваща на разпоредбите на Кодекса за системите за пожарна безопасност, или между две такива зони, нито едната от които не е защитена по такъв начин, се прилага по-голямата от двете стойности, посочени в таблиците.

.4 При определяне на приложимия стандарт за пожарна устойчивост на ограничаващата конструкция между две помещения в главна вертикална зона или хоризонтална зона, която е защитена от автоматична спринклерна система, съответствуваща на разпоредбите на Кодекса за системите за пожарна безопасност, или между такива зони, и двете от които са защитени по такъв начин, се прилага по-малката от двете стойности, посочени в таблиците. Когато в жилищни и служебни помещения се срещат защитена и незащитена от спринклерна система зони, за преградата между тях се прилага по-високата от двете стойности, посочени в таблицата.

2.2.4.3 Непрекъснатите настили или облицовки клас В, във връзка със съответните палуби или прегради, могат да се приемат като допринасящи напълно или частично за изискваната изолация и пожароустойчивост на дадена преграда.

2.2.4.4 На външните прегради, които съгласно правило 11.2 се изисква да бъдат от стомана или друг еквивалентен материал, могат да бъдат поставяни прозорци или филистрини, при условие, че другаде в настоящата част за такива прегради на пътнически кораби няма изисквания да са с пожароустойчивост клас А. Също така, при прегради, за които не се изисква да имат устойчивост клас А, вратите могат да бъдат изработени от материали, които удовлетворяват Администрацията.

2.2.4.5 Сауните са съобразени с изискванията на параграф 2.2.3.4.

2.2.5 Защита на стълбища и асансьори в жилищни помещения

2.2.1.1 Стълбищата са оградени с прегради клас А, с надеждни средства за затваряне на всички отвори, с изключение на следните случаи:

.1 стълба, свързваща само две палуби, не трябва да е оградена, при условие, че пожароустойчивостта на палубата се поддържа с подходящи прегради или самозатварящи врати в едно от междупалубните пространства. Когато дадена стълба е затворена в едно междупалубно пространство, ограждението трябва да бъде защитено в съответствие с таблиците за палуби в параграфи 2.2.3 или 2.2.4;

.2 стълбите в обществени помещения може да не са оградени, ако изцяло се намират в такова помещение.

2.2.1.2 Асансьорните шахти трябва да са така разположени, че да не се допуска преминаването на дим или пламък от едно междупалубно пространство към друго. Те трябва да са снабдени с такива средства за затваряне, които позволяват контролирането на тягата и дима. Асансьорните механизми, разположени вътре в стълбищните ограждения, се разполагат в отделно помещение, заобиколено от стоманени прегради, в които се допускат малки отвори за асансьорните кабели. Асансьори, които се отварят в пространства различни от коридори, обществени помещения, помещения специална категория, стълбища и външни зони, не трябва да се отварят към стълбищата, включени в пътищата за евакуация.

2.3 Товарни кораби, различни от танкери

2.3.1 Методи за защита на жилищни помещения

2.3.1.1 За жилищните и служебни помещения и постовете за управление се възприема един от следните методи на защита:

.1 Метод ІС - Конструиране на вътрешни прегради от незапалими материали клас В или С, обикновено без инсталиране на автоматична спринклерна, пожарооткриваща и пожароизвестителна система в жилищните и служебни помещения, с изключение на случаите, за които важат изискванията на правило 7.5.5.1; или

.2 Метод ІІС - Инсталиране на автоматична спринклерна, пожарооткриваща и пожароизвестителна система съгласно изискванията на правило 7.5.5.2 за откриване и потушаване на пожар във всички помещения, в които може да се очаква възникването му, обикновено без ограничения върху типа вътрешни прегради;

.3 Метод ІІІС - Инсталиране на стационарна пожарооткриваща и пожароизвестителна система съгласно изискванията на правило 7.5.5.3 в помещения, в които може да се очаква възникването на пожар, обикновено без ограничения върху типа вътрешни прегради, с изключение на това, че в никакъв случай площта на кое да е жилищно помещение или помещения, граничещи с преграда клас А или В, не може да надвишава 50 м². По усмотрение на Администрацията тази площ може да се увеличи за обществени помещения.

2.3.1.2 Изискванията да използване на незапалими материали при построяването и изолацията на граничните прегради на машинни помещения, постове за управление, служебни помещения и др., и защитата на ограждения на стълби и коридори, трябва да са едни и същи и за трите метода, посочени в параграф 2.3.1.1.

2.3.2 Прегради вътре в жилищни помещения

2.3.2.1 Преградите, за които се изисква да са клас В, трябва да достигат от палуба до палуба и до външната обшивка и други граници, с изключение на случаите, в които от двете страни на преградата име непрекъснати настили или облицовки клас В; тогава преградата може да завършва при непрекъснатия настил или облицовка.

2.3.2.2 Метод ІС - Прегради, за които в това или други правила на настоящата част не се изисква да са клас А или В, трябва да бъдат най-малко с конструкция клас С.

2.3.2.3 Метод ІІС - Не трябва да има ограничения за конструкцията на прегради, за които в това или в други правила на настоящата част за товарни кораби не се изисква да са клас А или В, с изключение на отделни случаи, в които се изискват прегради клас С, в съответствие с таблица 9.5.

2.3.2.4 Метод ІІІС - Не трябва да има ограничения за конструкцията на прегради на товарни кораби, за които не се изисква да са клас А или В, с изключение на това, че площта на всяко жилищно помещение или помещения, граничещи с непрекъсната преграда клас А или В, не може в никой случай да надвишава 50 м², освен в отделни случаи, когато се изискват прегради клас С в съответствие с таблица 9.5. По усмотрение на Администрацията тази площ може да се увеличи за обществени помещения.

2.3.3 Пожароустойчивост на прегради и палуби

2.3.3.1 Освен изискването за съответствие със специфичните разпоредби за пожароустойчивост на прегради и палуби на товарни кораби, минималната пожароустойчивост на прегради и палуби е като предвидената в табл. 9.5 и 9.6.

2.3.3.2 При прилагането на таблиците са валидни следните изисквания:

.1 Таблици 9.5 и 9.6 се прилагат съответно за прегради и палуби, разделящи съседни помещения.

.2 За определяне на приложимите стандарти за пожароустойчивост на конструкциите между съседни помещения, тези помещения се класифицират според пожарната им опасност, както е показано по-долу в категории (1) до (11). Когато съдържанието и предназначението на помещението са такива, че пораждат съмнение относно класификацията му за целите на настоящото правило, или когато е възможно да едно и също помещение да се класифицира по две или повече различни категории, то трябва да се счита за помещение в категорията с най-строгите изисквания към ограничаващите конструкции. По-малките затворени помещения в дадено пространство, които имат по-малко от 30% комуникационни отвори към това пространство, се считат за отделни пространства. Пожароустойчивостта на граничните прегради и палуби на тези по-малки помещения е посочената в таблици 9.5 и 9.6. Названието на всяка категория е типизиращо, а не ограничаващо. Номерът в скоби, предхождащ категорията, показва съответната колона или ред в таблиците.

(1) Постове за управление

Помещения, в които се намират аварийни източници на енергия и осветление.

Щурманска и рулева рубка.

Помещения, които се намира радионавигационното оборудване на кораба.

Постове за управление на противопожарните средства и средствата за откриване на пожар.

Постове за управление на главната машина, когато се намират извън помещението, в което е разположена машината.

Помещения, в които се намира централизираното оборудване за противопожарна тревога.

(2) Коридори

Коридори и фоайета.

(3) Жилищни помещения

Помещения, определени в правило 3.1 с изключение на коридорите.

(4) Стълбища

Вътрешните стълбища, асансьорите, изцяло затворените аварийни шахти за напускане и ескалаторите (с изключение на тези, които изцяло се намират в машинните помещения) и помещенията на тези стълбища, асансьори и елеватори.

В тази връзка, стълбище, което е затворено само на едно ниво, трябва да се счита за част от помещението, от което не е отделено с противопожарна врата.

Таблица 9.5 - Противопожарна устойчивост на прегради, отделящи съседни помещения

Помещения	(1)	(2)	(3)	(4)	(5)	(6)	(7)	(8)	(9)	(10)	(11)
Постове за управление  (1)	A-0е	A-0	A-60	A-0	A-15	A-60	A-15	A-60	A-60	*	A-60
Коридори (2)		C	B-0	B-0 A-0c	B-0	A-60	A-0	A-0	A-0	*	A-30
Жилищни помещения (3)			Ca,b	B-0 A-0c	B-0	A-60	A-0	A-0	A-0	*	A-30
Трапове (4)				B-0 A-0c	B-0 A-0c	A-60	A-0	A-0	A-0	*	A-30
Служебни помещения (малък риск) (5)					C	A-60	A-0	A-0g	A-0	*	A-0
Машинни помещения от категория А (6)						*	A-0	A-0	A-60	*	A-60f
Други машинни помещения (7)							A-0d	A-0	A-0	*	A-0
Товарни помещения (8)								*	A-0	*	A-0
Служебни помещения (голям риск) (9)									A-0d	*	A-30
Открити палуби (10)										-	A-0
Ро-ро помещения и помещения за транспортни средства (11)											*h

Вж. бележките след таблица 9.6

Таблица 9.6 - Противопожарна устойчивост на палуби, отделящи съседни помещения

Помещение отгоре Помещение отдолу	(1)	(2)	(3)	(4)	(5)	(6)	(7)	(8)	(9)	(10)	(11)
Постове за управление  (1)	A-0	A-0	A-0	A-0	A-0	A-60	A-0	A-0	A-0	*	A-60
Коридори (2)	A-0	*	*	A-0	*	A-60	A-0	A-0	A-0	*	A-30
Жилищни помещения (3)	A-60	A-0	*	A-0	*	A-60	A-0	A-0	A-0	*	A-30
Трапове (4)	A-0	A-0	A-0	*	A-0	A-60	A-0	A-0	A-0	*	A-30
Служебни помещения (малък риск) (5)	A-15	A-0	A-0	A-0	*	A-60	A-0	A-0	A-0	*	A-0
Машинни помещения от категория А (6)	A-60	A-60	A-60	A-60	A-60	*	A-60i	A-30	A-60	*	A-60
Други машинни помещения (7)	A-15	A-0	A-0	A-0	A-0	A-0	*	A-0	A-0	*	A-0
Товарни помещения (8)	A-60	A-0	A-0	A-0	A-0	A-0	A-0	*	A-0	*	A-0
Служебни помещения (голям риск) (9)	A-60	A-0	A-0	A-0	A-0	A-60	A-0	A-0	A-0d	*	A-30
Открити палуби (10)	*	*	*	*	*	*	*	*	*	-	*
Ро-ро помещения и помещения за транспортни средства (11)	A-60	A-30	A-30	A-30	A-0	A-60	A-0	A-0	A-30	*	*h

Бележки: Да се прилагат за таблици 9.5 и 9.6, както е уместно.

a Няма специални изисквания по отношение на преградите при методи за противопожарна защита ІІС и ІІІС.

b В случай на метод ІІІС, трябва да бъдат предвидени прегради от клас "В-0" между помещения или групи от помещения с площ 50 m² или по-голяма.

c За изясняване на това, за кои се прилага, вж. параграфи 2.3.2 и 2.3.4.

d Когато помещения са от една и съща цифрова категория и има горен индекс "d", се изисква преграда или палуба от класа, посочен в таблиците, само когато съседните помещения имат различно предназначение (напр. в категория (9)). Камбуз, разположен до друг камбуз не изисква преграда, но камбуз, разположен до бояджийна изисква преграда от клас "А-0".

e Прегради отделящи рулевата, щурманската и радио рубката една от друга могат да бъдат от клас "В-0".

f Клас "А-0" може да се използва, ако не се предвижда превоз на опасни товари или ако тези товари са разположени на не по-малко от 3 м в хоризонтално направление от такава преграда.

g За товарни помещения, в които се предвижда превоз на опасни товари, се прилага правило 19.3.8.

h Прегладите и палубите отделя ро-ро помещения трябва да могат да бъдат затваряни достатъчно газонепроницаемо и тези прегради трябва да бъдат от клас"А" дотолкова доколкото това е целесъобразно и възможно, ако по мнение на Администрацията това не създава или създава малък риск от пожари.

I Противопожарна изолация може да не се поставя в машинното помещения в категория (7), ако по мнение на Администрацията, това не създава или създава малък риск от пожари.

* Когато има звездичка в таблиците, разделянето трябва да става посредством стомана или друг еквивалентен материал, но не се изисква да бъде от клас "А". Все пак, когато през палуба, освен открита палуба, преминават електрически кабели, тръби и вентилационни канали, местата в палубата, където става преминаването трябва да са непроницаеми за пламък и дим. Разделящи прегради между постове за управление (аварийни генератори) и открити палуби могат да имат отвори за влизане на въздух без средства за затваряне, освен ако не е монтирана стационарна газова система за гасене на пожари.

(5) Служебни помещения (с малка опасност от пожари)

Шкафове и складове, в които няма условия за съхранение на леснозапалими течности и които са с площ по-малка от 4 м², а също и сушилни и перални помещения.

(6) Машинни помещения категория А

Помещения, определени по правило 3.31.

(7) Други машинни помещения

Помещения с електрооборудване (автоматична телефонна централа, помещения за системата за кондициониране на въздуха).

Помещения, определени по правило 3.30 с изключение машинните помещения категория А.

(8) Товарни помещения

Всички помещения, използвани за съхранение на товари (включително танкове за гориво) и шахтите и люковете към тези помещения.

(9) Служебни помещения (с висока опасност от пожари)

Кухни, бюфети, съдържащи готварски уреди, сауни, шкафове с бои, шкафове и складове с площ 4 м² и повече, помещения за складиране на леснозапалими течности и работилници, различни от тези, формиращи част от машинните помещения.

(10) Открити палуби

Открити части от палуби и закрити палуби за разходка с малка или нулева опасност от пожари. За да бъдат причислени към тази категория, закритите палуби за разходка трябва да са с несъществена опасност от пожари, тоест, обзавеждането им се ограничава до палубно обзавеждане. В допълнение, тези пространства се вентилират по естествен път чрез постоянни отвори.

Въздушни пространства (пространството извън надстройки и рубки).

(11) Помещения ро-ро и помещения за превозване на автомобили

Помещения ро-ро, определени по правило 3.41.

Помещения за превозване на автомобили, определени по правило 3.49

2.3.3.3 Непрекъснатите настили или облицовки клас В, във връзка със съответните палуби или прегради, могат да се приемат като допринасящи напълно или частично за изискваната изолация и пожароустойчивост на дадена преграда.

2.3.3.4 На външните прегради, които съгласно правило 11.2 се изисква да бъдат от стомана или друг еквивалентен материал, могат да бъдат поставяни прозорци или филистрини, при условие, че другаде в настоящата част за такива прегради на товарни кораби няма изисквания да са с пожароустойчивост клас А. Също така, при прегради, за които не се изисква да имат устойчивост клас А, вратите могат да бъдат изработени от материали, които удовлетворяват Администрацията.

2.3.3.5 Сауните съответстват на изискванията на параграф 2.2.3.4

2.3.4. Защита на стълбища и асансьорни шахти в жилищни и служебни помещения и постове за управление

2.3.4.1 Стълбите, които се намират само на ниво на една палуба трябва да са защитени поне на едно ниво от прегради най-малко клас В-0 и самозатварящи врати. Асансьорите, които преминават само през една палуба, трябва да са оградени с прегради клас А-0 със стоманени врати и на двете нива. Стълбите и асансьорните шахти, които преминават през повече от една палуба, трябва да са оградени с прегради най-малко клас А-0 и да са защитени със самозатварящи врати на всички нива.

2.3.4.2 На кораби с жилищни помещения за 12 или по-малко души, когато стълбите преминават през повече от една палуба и където има поне два пътя за евакуация, водещи направо до откритата палуба на всяко ниво за жилищни помещения, изискванията на параграф 2.3.4.1 за клас А-0 могат да се намалят до клас В-0.

2.4 Танкери

2.4.1 Приложение

За танкери се прилага само метод ІС, определен по параграф 2.3.1.1.

2.4.2 Пожароустойчивост на прегради и палуби

2.4.2.1 Вместо параграф 2.3 и в допълнение към съответствието на конкретните изисквания за пожароустойчивост на прегради и палуби, минималната пожароустойчивост на прегради и палуби е според посоченото в таблици 9.7 и 9.8.

2.4.2.2 При прилагането на таблиците са валидни следните изисквания:

.1 Таблици 9.7 и 9.8 се прилагат съответно за прегради и палуби, разделящи съседни помещения.

.2 За определяне на приложимите стандарти за пожароустойчивост на конструкциите между съседни помещения, тези помещения се класифицират според пожарната им опасност, както е показано по-долу в категории (1) до (10). Когато съдържанието и предназначението на помещението са такива, че пораждат съмнение относно класификацията му за целите на настоящото правило, или когато е възможно да едно и също помещение да се класифицира по две или повече различни категории, то трябва да се счита за помещение в категорията с най-строгите изисквания към ограничаващите конструкции. По-малките затворени помещения в дадено пространство, които имат по-малко от 30% комуникационни отвори към това пространство, се считат за отделни пространства. Пожароустойчивостта на граничните прегради и палуби на тези по-малки помещения е посочената в таблици 9.7 и 9.8. Названието на всяка категория е типизиращо, а не ограничаващо. Номерът в скоби, предхождащ категорията, показва съответната колона или ред в таблиците.

(1) Постове за управление

Помещения, в които се намират аварийни източници на енергия и осветление.

Щурманска и рулева рубка.

Помещения, които се намира радионавигационното оборудване на кораба.

Постове за управление на противопожарните средства и средствата за откриване на пожар.

Постове за управление на главната машина, когато се намират извън помещението, в което е разположена машината.

Помещения, в които се намира централизираното оборудване за противопожарна тревога.

(2) Коридори

Коридори и фоайета.

(3) Жилищни помещения

Помещения, определени в правило 3.1 с изключение на коридорите.

(4) Стълбища

Вътрешните стълбища, асансьорите, изцяло затворените аварийни шахти за напускане и ескалаторите (с изключение на тези, които изцяло се намират в машинните помещения) и помещенията на тези стълбища, асансьори и елеватори.

В тази връзка, стълбище, което е затворено само на едно ниво, трябва да се счита за част от помещението, от което не е отделено с противопожарна врата.

(5) Служебни помещения (с малка опасност от пожари)

Шкафове и складове, в които няма условия за съхранение на леснозапалими течности и които са с площ по-малка от 4 м², а също и сушилни и перални помещения.

(6) Машинни помещения категория А

Помещения, определени по правило 3.31.

(7) Други машинни помещения

Помещения с електрооборудване (автоматична телефонна централа, помещения за системата за кондициониране на въздуха).

Помещения, определени по правило 3.30 с изключение машинните помещения категория А.

(8) Товарни помпени отделения

Помещенията, в които се намират товарните помпи и входовете и шахтите към тези помещения.

(9) Служебни помещения (с висока опасност от пожари)

Кухни, бюфети, съдържащи готварски уреди, сауни, шкафове с бои, шкафове и складове с площ 4 м² и повече, помещения за складиране на леснозапалими течности и работилници, различни от тези, формиращи част от машинните помещения.

Таблица 9.7 - Противопожарна устойчивост на прегради, отделящи съседни помещения

Помещения	(1)	(2)	(3)	(4)	(5)	(6)	(7)	(8)	(9)	(10)
Постове за управление  (1)	A-0c	A-0	A-60	A-0	A-15	A-60	A-15	A-60	A-60	*
Коридори (2)		C	B-0	B-0 A-0a	B-0	A-60	A-0	A-60	A-0	*
Жилищни помещения (3)			C	B-0 A-0a	B-0	A-60	A-0	A-60	A-0	*
Трапове (4)				B-0 A-0a	B-0 A-0a	A-60	A-0	A-60	A-0	*
Служебни помещения (малък риск) (5)					C	A-60	A-0	A-60	A-0	*
Машинни помещения от категория А (6)						*	A-0	A-0d	A-60	*
Други машинни помещения (7)							A-0b	A-0	A-0	*
Товарни помпени отделения  (8)								*	A-60	*
Служебни помещения (голям риск) (9)									A-0b	*
Открити палуби (10)										-

Вж. бележките след таблица 9.8

Таблица 9.8 - Противопожарна устойчивост на палуби, отделящи съседни помещения

Помещение отгоре Помещение отдолу	(1)	(2)	(3)	(4)	(5)	(6)	(7)	(8)	(9)	(10)
Постове за управление  (1)	A-0	A-0	A-0	A-0	A-0	A-60	A-0	-	A-0	*
Коридори (2)	A-0	*	*	A-0	*	A-60	A-0	-	A-0	*
Жилищни помещения (3)	A-60	A-0	*	A-0	*	A-60	A-0	-	A-0	*
Трапове (4)	A-0	A-0	A-0	*	A-0	A-60	A-0	-	A-0	*
Служебни помещения (малък риск) (5)	A-15	A-0	A-0	A-0	*	A-60	A-0	-	A-0	*
Машинни помещения от категория А (6)	A-60	A-60	A-60	A-60	A-60	*	A-60е	А-0	A-60	*
Други машинни помещения (7)	A-15	A-0	A-0	A-0	A-0	A-0	*	А-0	A-0	*
Товарни помпени отделения  (8)	-	-	-	-	-	A-0d	А-0	*	-	*
Служебни помещения (голям риск) (9)	A-60	A-0	A-0	A-0	A-0	А-60	А-0	-	A-0b	*
Открити палуби (10)	*	*	*	*	*	*	*	*	*	-

Бележки: Да се прилагат за таблици 9.7 и 9.8, както е уместно.

a За изясняване на това, за кои се прилага, вж. параграфи 2.3.2 и 2.3.4.

b Когато помещения са от една и съща цифрова категория и има горен индекс "b", се изисква преграда или палуба от класа, посочен в таблиците, само когато съседните помещения имат различно предназначение (напр. в категория (9)). Камбуз, разположен до друг камбуз не изисква преграда, но камбуз, разположен до бояджийна изисква преграда от клас "А-0".

c Прегради отделящи рулевата, щурманската и радио рубката една от друга могат да бъдат от клас "В-0".

d През прегради и палуби между товарни помпени отделения и машинни помещения от категория А могат да преминават валове на товарни помпи и подобни валообразни елементи, при условие, че в района на преградите или палубите са поставени газонепроницаеми уплътнения с ефективен начин на смазване или други средства за осигуряване на надеждността на газовото уплътнение.

e Противопожарна изолация може да не се поставя в машинното помещения в категория (7), ако по мнение на Администрацията, това не създава или създава малък риск от пожари.

* Когато има звездичка в таблиците, разделянето трябва да става посредством стомана или друг еквивалентен материал, но не се изисква да бъде от клас "А". Все пак, когато през палуба, освен открита палуба, преминават електрически кабели, тръби и вентилационни канали, местата в палубата, където става преминаването трябва да са непроницаеми за пламък и дим. Разделящи прегради между постове за управление (аварийни генератори) и открити палуби могат да имат отвори за влизане на въздух без средства за затваряне, освен ако не е монтирана стационарна газова система за гасене на пожари.

(10) Открити палуби

Открити части от палуби и закрити палуби за разходка с малка или нулева опасност от пожари. За да бъдат причислени към тази категория, закритите палуби за разходка трябва да са с несъществена опасност от пожари, тоест, обзавеждането им се ограничава до палубно обзавеждане. В допълнение, тези пространства се вентилират по естествен път чрез постоянни отвори.

Въздушни пространства (пространството извън надстройки и рубки).

2.4.2.3 Непрекъснатите настили или облицовки клас В, във връзка със съответните палуби или прегради, могат да се приемат като допринасящи напълно или частично за изискваната изолация и пожароустойчивост на дадена преграда.

2.4.2.4 На външните прегради, които съгласно правило 11.2 се изисква да бъдат от стомана или друг еквивалентен материал, могат да бъдат поставяни прозорци или филистрини, при условие, че за такива прегради на танкери няма изисквания да са с пожароустойчивост клас А. Също така, при прегради, за които не се изисква да имат устойчивост клас А, вратите могат да бъдат изработени от материали, които удовлетворяват Администрацията.

2.4.2.5 Външните граници на надстройки и рубки, ограждащи жилищни помещения и включващи издаващи се палуби, които поддържат тези жилищни помещения, се изработват от стомана и се изолират по стандарт А-60 изцяло или частично откъм страната към товарното пространство и по външните страни на разстояние 3 м от крайния ръб откъм товарното пространство. Разстоянието от 3 м се измерва по хоризонтала и успоредно на средната линия на кораба от границата откъм товарното пространство на всяко палубно ниво. Когато се касае за страните на тези надстройки и рубки, изолацията се изпълнява до долната страна на палубата на навигационния мостик.

2.4.2.6 Светлинните люкове на товарните помпени отделения са от стомана, не съдържат стъкло и са проектирани така, че да бъдат затваряни откъм външната страна на помпеното отделение.

2.4.2.7 Конструкцията и плана на сауните съответства на изискванията по параграф 2.2.3.4.

3 Отвори в пожароустойчиви прегради и предотвратяване на преноса на топлина

3.1 При отвори в конструкции клас А, тези отвори се подлагат на изпитване в съответствие с Кодекса с процедури за противопожарно изпитване и съгласно разпоредбите на параграф 4.1.1.5. В случая на вентилационни канали се прилагат параграфи 7.1.2 и 7.3.1. Но където отворите за тръбопроводи са изработени от стомана или еквивалентен материал с дебелина 3 мм или повече и дължина не по-малко от 900 мм (препоръчват се по 450 мм от всяка страна на преградата) и няма отвори, не се изисква изпитване. Тези отвори се изолират по подходящ начин чрез продължаване на изолацията на същото ниво на преградата.

3.2 Когато през прегради клас В преминават електрически кабели, тръби, шахти, вентилационни канали и др., или при монтаж на вентилационни терминали, осветителни устройства и други подобни, се взимат мерки за да не се влоши пожароустойчивостта, съгласно разпоредбите на параграф 7.3.2. Тръби, които не са от стомана или мед, преминаващи през прегради клас В, се защитават по един от следните начини:

.1 чрез използване на приспособления за преминаване през прегради, изпитани за пожароустойчивост, подходящи за пожароустойчивостта на преградата и типа използвани тръби;

.2 стоманен ръкав с дебелина не по-малко от 1.8 мм и дължина не по-малка от 900 мм за тръби с диаметър 150 мм или повече и не по-малко от 600 мм за тръби с диаметър по-малък от 150 мм (препоръчва се равно разпределение от двете страни на преградата). Тръбата се свързва към краищата на ръкава с фланци или муфи; или хлабината между ръкава и тръбата не надвишава 2.5 мм; или хлабината между тръбата и ръкава се отнема посредством негорим или друг подходящ материал.

3.3 Не изолираните метални тръби, преминаващи през прегради клас А или В, са от материал с температура на топене над 950^оС за прегради клас А-0 и 850°С за прегради клас В-0.

3.4 При одобряване на конструктивните противопожарни детайли Администрацията взима предвид опасността от пренос на топлина в местата на пресичане и крайните точки на изискваните топлинни бариери. Изолацията на палуба или преграда се изпълнява покрай отвора, пресичането или крайната точка на разстояние най-малко 450 мм в случая на стоманени и алуминиеви конструкции. Ако дадено пространство е разделено от палуба или преграда клас А с изолации с различна стойност, изолацията с по-висока стойност се продължава и по палубата или преградата с изолацията с по-малката стойност, на разстояние най-малко 450 мм.

4. Защита на отвори в пожароустойчиви прегради

4.1. Отвори в прегради и палуби в пътнически кораби

4.1.1. Отвори в прегради клас А

4.1.1.1. С изключение на люковете между товарните помещения, помещенията специална категория, складовете и багажните помещения и между такива помещения и откритите палуби, всички отвори трябва да имат постоянно закрепени средства за затваряне, които да са най-малко с такава пожароустойчивост, колкото и преградите, в които се намират.

4.1.1.2. Конструкцията на вратите и рамките им в прегради клас А, заедно с осигуряващите средства когато са затворени, трябва да осигуряват пожароустойчивост, а също и да не пропускат дим и пламък. Тази пожароустойчивост трябва да е най-малко еквивалентна на устойчивостта на преградите, в които се намират вратите, определена в съответствие с Кодекса с процедури за противопожарно изпитване. Тези врати и рамките им се изработват от стомана или друг еквивалентен материал. Водонепроницаемите врати не се нуждаят от изолация.

4.1.1.3. Трябва да е възможно всяка врата да се отваря и затваря от всяка страна на преградата само от един човек.

4.1.1.4. Пожарните врати в прегради на главна вертикална зона, в граничните прегради на кухни и огражденията на стълбища, с изключение на водонепроницаемите врати с механично задействуване и тези, които обикновено са затворени, трябва да отговарят на следните изисквания:

.1 вратите са самозатварящ се тип и даващи възможност за затваряне при наклон до 3.5^о в страна, противоположна на посоката на затваряне;

.2 приблизителното време за затваряне за окачените противопожарни врати не може да надвишава 40 сек. и не може да е по-малко от 10 сек. от началото на движението им при изправено положение на кораба. Приблизителната стандартна скорост на затваряне на плъзгащи врати не може да надвишава 0.2 м/сек. и не може да е по-малка от 0.1 м/сек. при изправено положение на кораба.

.3 вратите, с изключение на тези на аварийните шахти за напускане, трябва да могат да се освобождават от централния пост за управление, в който се носи непрекъснато дежурство, или едновременно, или на групи, а също и поотделно от място, намиращо се на двете страни на вратата. Механизмите за освобождаване са конструирани с функция "включено - изключено" за предотвратяване на автоматичната пренастройка на системата.;

.4 не се разрешава използването на куки за задържане на вратите в отворено състояние, които не могат да се контролират от централния пост за управление;

.5 врата, която се затваря дистанционно от централния пост за управление, трябва да може да бъде отново отворена чрез локални средства за управление, разположени от двете страни на вратата. След такова местно отваряне, вратата трябва да е в състояние да бъде затворена автоматично.

.6 на контролното табло за противопожарни врати в централния пост за управление се предвиждат индикатори, показващи дали всяка отделна врата е затворена.

.7 освобождаващия механизъм е с такава конструкция, че вратата да се затваря автоматично при прекъсване в системата за управление или централното електрозахранване;

.8 в непосредствена близост с вратите с механично затваряне се осигуряват акумулатори за местно захранване, позволяващи отваряне и затваряне на вратите чрез локалните средства за управление най-малко десет пъти (отваряне и затваряне докрай) след прекъсване в контролната система или централното захранване;

.9 прекъсването в системата за управление или централното захранване на една врата не може да влияе върху надеждното функциониране на останалите врати;

.10 плъзгащите се врати с дистанционно освобождаване или с механично управление се оборудват с аларма, осигуряваща алармен сигнал в продължение на най-малко 5 секунди, но не повече от 10 сек., след освобождаване на вратата от централния пост за управление и преди вратата да започне да се придвижва; аларменият сигнал звучи до пълното затваряне на вратата;

.11 врата, проектирана за отваряне отново при съприкосновение с предмет по пътя си, се отваря отново на не повече от 1 м от точката на съприкосновение;

.12 двукрилните врати, оборудвани с фиксатори, необходими за тяхната пожароустойчивост, се оборудват с фиксатори, автоматично задействувани от управлението на вратите при освобождаване от системата;

.13 вратите, осигуряващи пряк достъп до помещения специална категория, които са с механично задвижване и автоматично затваряне, не е необходимо да бъдат оборудвани с алармата и механизма за дистанционно освобождаване, изисквани по параграфи 4.1.1.4.3 и 4.1.1.4.10;

.14 компонентите на местната система за управление са достъпни за обслужване и регулировка;

.15 вратите с механично задвижване се осигуряват със система за управление от одобрен тип, която трябва да е в състояние да работи в случай на пожар и да съответства на изискванията на Кодекса с процедури за противопожарно изпитвани. Тази система трябва да отговаря на следните изисквания:

.15.1 системата за управление, обслужвана от електрозахранването, трябва да е в състояние да управлява вратата при температура най-малко 200°С в продължение на най-малко 60 мин.;

.15.2 електрозахранването за всички останали врати, не подложени на пожар, не трябва да се нарушава;

.15.3 при температури надвишаващи 200°С системата за управление автоматично се изолира от електрозахранването, при което остава в състояние да задържа вратата затворена до температура най-малко 945°С.

4.1.1.5. За кораби превозващи не повече от 36 пътника, когато дадено помещение е защитено от автоматично спринклерна, пожарооткриваща и пожароизвестяваща система, отговаряща на разпоредбите на Кодекса за системите за пожарна безопасност, или е с непрекъснат настил клас В, отворите в палубите, които не образуват стъпала в главни вертикални зони и не ограничават хоризонтални зони, се затварят достатъчно плътно, а палубите отговарят на изискванията за пожароустойчивост клас А, доколкото това е необходимо и възможно според Администрацията.

4.1.1.6. Изискванията за пожароустойчивост клас А на външните прегради на кораба не се прилагат за стъклени прегради, прозорци и филистрини, при условие, че параграф 4.1.3.3 не изисква тези прегради да са с пожароустойчивост клас А. Изискванията за пожароустойчивост клас А на външните прегради на кораба не се прилагат за външни врати, освен тези в надстройките и рубките, отварящи се към спасителни средства, сборни места и външни сборни зони, външни стълбища и открити палуби, използвани за пътища за евакуация. Вратите в огражденията на стълбища не е необходимо да отговарят на това изискване.

4.1.1.7. С изключение на водонепроницаемите врати, капконепроницаемите врати (полу-водонепроницаеми врати), вратите към открити палуби и вратите, които трябва да бъдат достатъчно газонепроницаеми, всички врати клас А, разположени на стълбища, в обществени помещения и в прегради в главни вертикални зони по пътища за евакуация, се оборудват със самозатварящ се отвор за маркучи. Материалът, конструкцията и пожароустойчивостта на този отвор са еквивалентни на материала, конструкцията и пожароустойчивостта на вратата в затворено положение. Отворите се изработват в долния край на вратата, срещуположно на местата на окачването й, или, в случая на плъзгащи се врати - най-близо до отвора.

4.1.1.8. Ако е необходимо през преграда в главна вертикална зона да премине вентилационен канал, в близост до преградата се монтира автоматично надеждно затваряща пожарна клапа. Клапата дава възможност за ръчно затваряне от двете страни на преградата. Местоположението му е достъпно и се маркира с червен светлоотразяващ цвят. Каналът между преградата и клапата е от стомана или друг еквивалентен материал, и, ако е необходимо, се изолира за да отговори на изискванията на параграф 3.1. Клапата се монтира най-малко от едната страна на преградата с видим индикатор, показващ дали клапата е в отворено положение.

4.1.2. Отвори в прегради клас В

4.1.2.1. Вратите в прегради клас В и рамките им, както и средствата за затварянето им, трябва да осигуряват такова затваряне, че получената пожароустойчивост да бъде еквивалентна на тази на преградите, която се определя в съответствие с Кодекса с процедури за противопожарни изпитвания, като в долните части на тези врати може за се разрешат вентилационни отвори. Когато такъв отвор е в или под врата, общата площ на този отвор или отвори не може да надвишава 0.05 м². Алтернативно, разрешават се канали за въздушен баланс от незапалим материал, преминаващи между кабината и коридора и разположени под санитарния възел, когато напречното сечение на канала не надвишава 0.05 м². Всички вентилационни отвори се снабдяват с решетка от незапалим материал. Вратите се изработват от незапалим материал.

4.1.2.2. Вратите на кабини в прегради клас В са самозатварящ се тип. Не се разрешават куки за задържането им в отворено положение.

4.1.2.3. Изискванията за пожароустойчивост клас В на външните прегради на кораба не се прилагат за стъклени прегради, прозорци и филистрини. Изискванията за пожароустойчивост клас В не се прилагат и за външни врати в надстройки и рубки. За кораби, превозващи не повече от 36 пътника, Администрацията може да разреши използването на запалими материали за врати, разделящи кабини от индивидуалните вътрешни санитарни помещения, например помещения с душове.

4.1.2.4. За кораби, превозващи не повече от 36 пътника, където е монтирана автоматична спринклерна система, отговаряща на изискванията на кодекса за системи за пожарна безопасност:

.1 отворите в палуби, които не образуват стъпала в главни вертикални зони и не граничат с хоризонтални зони, се затварят достатъчно плътно, а палубите отговарят на изискванията за пожароустойчивост клас В, доколкото това е необходимо и възможно според Администрацията;

.2 отворите в коридорните прегради, изработени от материал клас В, се защитават в съответствие с разпоредбите на параграф 2.2.2.

4.1.3. Прозорци и филистрини

4.1.3.1 Всички прозорци и филистрини в преградите вътре в жилищни и служебни помещения и постовете за управление, с изключение на тези, за които са в сила разпоредбите на параграфи 4.1.1.6 и 4.1.2.3, са така конструирани, че да запазват изискванията за пожароустойчивост на вида прегради, в които се намират, определена в съответствие с Кодекса с процедури за противопожарни изпитвания.

4.1.3.2 Независимо от изискванията на таблици 9.1 до 9.4, прозорците и филистрините в прегради, разделящи жилищни и служебни помещения и постове за управление от външната атмосфера, са с рамки от стомана или друг подходящ материал. Стъклото се закрепва с метален кръг или ъгълници.

4.1.3.3. Прозорците към места за качване в спасителни лодки и салове, сборни места, външни стълби и открити палуби, използвани за пътища за евакуация, както и прозорците, разположени под спасителните салове и места за качване в спасителни средства, са с пожароустойчивост, посочена в таблица 9.1. Когато за прозорците са осигурени специални автоматични спринклерни глави, прозорци клас А-0 могат да се приемат като еквивалентни. За да отговорят на изискванията на настоящия параграф, спринклерните глави трябва да са или:

.1 специални спринклерни глави, разположени над прозорците и монтирани в допълнение към конвенционалните таванни спринклери; или

.2 конвенционални таванни спринклерни глави, разположени по такъв начин, че прозореца е защитен при средна норма на оросяване най-малко 5 л/м², а допълнителната повърхност на прозореца е включена в изчисленията на зоната на покритие.

Прозорците, разположени в борда на кораба под мястото за качване в спасителните лодки, са с пожароустойчивост най-малко равна на клас А-0.

4.2 Врати в пожароустойчиви прегради в товарни кораби

4.2.1 Пожароустойчивостта на вратите трябва доколкото е възможно да бъде еквивалентна на тази на преградите, в които се намират, определена в съответствие с Кодекса с процедури за противопожарни изпитвания. Вратите и рамките им в прегради клас А се изработват от стомана. Вратите в прегради клас В се изработват от незапалими материали. Вратите в граничните прегради на машинни помещения категория А са с достатъчна газонепроницаемост и самозатварящи се. На кораби, строени по метод ІС, Администрацията може да разреши използване на запалими материали за вратите, отделящи кабините от индивидуални вътрешни санитарни помещения, например душове.

4.2.2 На вратите, за които се изисква да са самозатварящи се, не се разрешава поставяне на куки. Могат обаче да се използват надеждни устройства за затваряне с дистанционно освобождаване.

4.2.3 В коридорните прегради могат да се разрешат вентилационни отвори само на вратите на кабините и обществените помещения и под тези врати. Вентилационни отвори се разрешават и във врати клас В, водещи към тоалетни, служебни помещения, бюфети, шкафове и складове. С изключение на разрешеното по-долу, отворите се поставят само в долната половина на вратите. Когато такъв отвор се намира във врата или под нея, общата полезна площ на този отвор или отвори не може да надвишава 0.05 м². Алтернативно, разрешават се канали за въздушен баланс от незапалим материал, преминаващи между кабината и коридора и разположени под санитарния възел, когато напречното сечение на канала не надвишава 0.05 м². Всички вентилационни отвори, освен тези под вратата, се снабдяват с решетка от незапалим материал.

4.2.4 Водонепроницаемите врати не е необходимо да бъдат изолирани.

5 Защита на отвори в гранични прегради в машинни помещения

5.1 Приложение

5.1.1 Разпоредбите на настоящия параграф се прилагат за машинни помещения категория А и, където Администрацията счита за желателно, за други машинни помещения.

5.2 Защита на отвори в гранични прегради в машинни помещения

5.2.1 Броят светлинни люкове, врати, вентилатори, изходни вентилационни отвори във въздуховоди и други отвори към машинните помещения се снижава до необходимия за вентилацията минимум, осигуряващ нормалната и безопасна работа на кораба.

5.2.2 Светлинните люкове са от стомана и не съдържат стъклени панели.

5.2.3 За затварянето на врати с механично задвижване се осигуряват средства за управление или освобождаващи механизми за врати, различни от водонепроницаеми врати с механично задвижване. Средствата за управление се разполагат извън даденото помещение, където достъпът до тях няма да бъде прекъснат в случай на пожар в обслужваното помещение.

5.2.4 За пътнически кораби, средствата за управление по параграф 5.2.3 се разполагат на един пост за управление или се групират във възможно най-малък брой постове за управление, удовлетворяващи Администрацията. До тези постове се осигурява безопасен достъп откъм откритата палуба.

5.2.5 На пътническите кораби вратите, с изключение на водонепроницаемите врати с механично задвижване, се разполагат по начин, осигуряващ пълно затваряне в случай на пожар в помещението чрез механично задвижвани устройства за затваряне или чрез осигуряване на самозатварящи врати с възможност за затваряне при наклон до 3.5° в страна, противоположна на посоката на затваряне, и снабдени с надеждни устройства за задържане с механизъм за освобождаване, управляван дистанционно. Вратите на шахтите за аварийно напускане не е необходимо за бъдат оборудвани с устройства за задържане и механизъм за освобождаване, управляван дистанционно.

5.2.6 В граничните прегради на машинни помещения не е необходимо поставянето на прозорци. Но това не изключва използването на стъкло в контролните зали вътре в машинните помещения.

6 Защита на гранични прегради в товарни помещения

6.1 На пътнически кораби, превозващи повече от 36 пътника, граничните прегради и палуби на помещенията специална категория и помещенията ро-ро се изолират по стандарт клас А-60. Но когато от едната страна на преградата има помещение категория (5), (9) или (10), дефинирана по параграф 2.2.3, този стандарт може да бъде снижен до А-0. Когато под помещение специална категория е разположен горивен танк, пожароустойчивостта на палубата между тези помещения може да бъде снижена до стандарт А-0.

6.2 На пътнически кораби, превозващи не повече от 36 пътника, граничните прегради на помещенията специална категория се изолират според изискванията на помещения категория (11) в таблица 9.3, а хоризонталните гранични прегради - според изискванията за помещения категория (11) по таблица 9.4.

6.3 На пътнически кораби, превозващи не повече от 36 пътника, граничните прегради и палуби на затворените и отворените помещения ро-ро са с пожароустойчивост, изисквана за помещения категория (8) по таблица 9.3, а хоризонталните гранични прегради - с пожароустойчивост, изисквана за помещения категория (8) по таблица 9.4.

6.4 На пътническите кораби се осигуряват индикатори на навигационния мостик, показващи дали е затворена коя да е противопожарна врата, водеща към или от помещение специална категория.

6.5 На танкери, за защита на товарните танкове превозващи суров нефт и петролни продукти с пламна точка не надвишаваща 60°С, материали, които стават неефективни под въздействието на топлината, не могат да се използват за клапани, фитинги, закрития на отвори в танковете, вентилационни тръбопроводи и товарни тръбопроводи, за да се предотврати разпространението на пожар в товара.

7 Вентилационни системи

7.1 Канали и пожарни клапи

7.1.1 Вентилационните канали са от незапалим материал. Но по-късите канали, които обикновено не са по-дълги от 2 м и са със свободно напречно сечение* не по-голямо от 0.02 м², не е необходимо да бъдат незапалими, като се спазват следните изисквания:

.1 каналите са от материал, който е с ниски характеристики на разпространение на пламък;

.2 каналите се използват само в края на вентилационното съоръжение;

.3 не трябва да са разположение на разстояние по-малко от 600 мм, измерено по протежението на канала, от отвор в преграда клас А или клас В, включително непрекъснати настили клас В.

7.1.2 Следните елементи подлежат на изпитване съгласно Кодекса с процедури за противопожарно изпитване:

.1 пожарни клапи, включително съответните средства за управление; и

.2 каналите, преминаващи през прегради клас А. Такова изпитване не се изисква когато стоманени ръкави са директно свързани към вентилационните канали посредством занитени или завинтени фланци или чрез заварка.

7.2 Разположение на каналите

7.2.1 Вентилационните системи за машинни помещения категория А, помещения за автомобили, ро-ро помещения, кухни, помещения специална категория и товарните помещения обикновено са отделени едно от друго и от вентилационните системи, обслужващи други помещения, с изключение на това, че вентилационните системи на кухни на товарни кораби с бруто тонаж по-малък от 4000 тона и на пътнически кораби, превозващи не повече от 36 пътника, не е необходимо да бъдат напълно отделени, а могат да се обслужват от отделни канали от вентилационното съоръжение, обслужващо друго помещение. Във всички случаи, на вентилационните канали в кухни се монтира автоматична пожарна клапа, в близост до вентилационното съоръжение. Каналите за вентилация на машинни помещения категория А, помещения за автомобили, ро-ро помещения, кухни или помещения специална категория не трябва да преминават през жилищни помещения, служебни помещения или постове за управление, освен ако не отговарят на изискванията на параграфи 7.2.1.1.1 до 7.2.1.1.4 и 7.2.1.2.2 по-долу:

.1.1 каналите са от стомана с дебелина най-малко 3 мм и 5 мм за каналите, чиято ширина или диаметър е до 300 мм, включително тази стойност, и 760 мм и повече; съответно при канали, чието ширина или диаметър е между 300 и 760 мм, дебелината се определя чрез интерполация;

.1.2 каналите са с подходящи подпори и закрепване;

.1.3 каналите са снабдени с автоматични пожарни клапи близо до преградите, през които преминават; и

.1.4 каналите са с изолация клас А-60 от страната на машинни помещения, помещения за автомобили, ро-ро помещения, кухни или помещения специална категория на разстояние най-малко 5 м след всяка пожарна клапа;

или

.2.1 каналите са изработени от стомана в съответствие с изискванията на параграфи 7.2.1.1.1 и 7.2.1.1.2; и

.2.2 каналите са с изолация клас А в частта си, преминаваща през жилищни помещения, служебни помещения или постове за управление,

с изключение на случаите на преминаване през прегради в главната зона, когато се изпълняват изискванията на параграф 4.1.1.8.

7.2.2 Каналите за вентилация на жилищни помещения, служебни помещения или постове за управление не могат да преминават през машинни помещения категория А, кухни, помещения за автомобили, ро-ро помещения или помещения специална категория, освен ако не отговарят на изискванията на параграфи 7.2.2.1.1 до 7.2.2.1.3 или 7.2.2.2.1 и 7.2.2.2.2 по-долу:

.1.1 каналите, когато преминават през машинни помещения категория А, кухни, помещения за автомобили, ро-ро помещения или помещения специална категория, са от стомана в съответствие с параграфи 7.2.1.1.1 и 7.2.1.1.2;

.1.2 близо до преградите, през които преминават каналите, се монтират автоматични пожарни клапи; и

.1.3 на местата на преминаване през прегради се запазва целостта на машинните помещения, кухните, помещенията за автомобили, ро-ро помещенията или помещенията специална категория;

или

.2.1 каналите, когато преминават през машинни помещения категория А, кухни, помещения за автомобили, ро-ро помещения или помещения специална категория, са от стомана в съответствие с параграфи 7.2.1.1.1 и 7.2.1.1.2;

.2.2 каналите са с изолация клас А-60 вътре в машинни помещения, кухни, помещения за автомобили, ро-ро помещения или помещения специална категория,

с изключение на случаите на преминаване през прегради в главната зона, когато се изпълняват изискванията на параграф 4.1.1.8.

7.3 Детайли по преминаването на канали през прегради

7.3.1 Когато канал с тънко галванично покритие и свободно напречно сечение равно на или по-малко от 0.02 м² преминава през прегради или палуби клас А, отворът му се облицова с ръкави от стоманена ламарина с дебелина равна най-малко на 3 мм и дължина най-малко 200 мм, за предпочитане разделени на две части от по 100 мм от всяка страна на преградата, или, в случая на палуби, изцяло лежащи върху долната част на палубата, през която преминават. Когато вентилационни канали със свободно напречно сечение надвишаващо 0.02 м² преминават през прегради или палуби клас А, отворът му се облицова с ръкави от стоманена ламарина. Но когато такива канали са от стомана и преминават през палуба или преграда, каналите и ръкавите отговарят на следните изисквания:

.1 Ръкавите са с дебелина най-малко 3 мм и дължина най-малко 900 мм. когато преминават през прегради, препоръчително е тази дължина да се раздели на две части от по 450 мм от всяка страна на преградата. Тези канали или ръкавите, които ги обхващат, са с противопожарна изолация. Противопожарната изолация е с най-малко същата пожароустойчивост като на преградата или палубата, през които преминават;

.2 Каналите със свободно напречно сечение над 0.075 м² се оборудват с пожарни клапи в допълнение към изискванията на параграф 7.3.1.1. Пожарните клапи действуват автоматично, но трябва също така да могат да се затварят ръчно от двете страни на преградата или палубата. Клапите се оборудват с индикатор, показващ дали са отворени или затворени. Пожарни клапи не се изискват, когато каналите преминават през помещения, заобиколени от прегради клас А, без да обслужват тези помещения, при условие, че каналите са със същата пожароустойчивост като преградите, през които преминават. Пожарните клапи трябва да се лесно достъпни. Когато са монтирани зад настили или облицовки, тези настили и облицовки се осигуряват с проверовъчна врата, на която се поставя табелка с идентификационния номер на пожарната клапа. Идентификационния номер на пожарната клапа се поставя също така и на всички изисквани средства за дистанционно управление.

7.3.2 Вентилационни канали със свободно напречно сечение надвишаващо 0.02 м², преминаващи през прегради клас В, се облицоват с ръкави от стоманена ламарина с дължина 900 мм, разделена на две части от по 450 мм от всяка страна на преградата, освен ако каналът не е от стомана в частта на тази дължина.

7.4 Вентилационни системи за пътнически кораби, превозващи повече от 36 пътника

7.4.1 Вентилационните системи на пътнически кораби, превозващи повече от 36 пътника отговарят на следните допълнителни изисквания:

7.4.2 Обикновено вентилаторите са разположени така, че каналите, достигащи различните помещения, да останат в главната вертикална зона.

7.4.3 Когато вентилационните системи преминават през палуби, освен предпазните мерки във връзка с пожароустойчивостта на палубата съгласно параграфи 3.1 и 4.1.1.5, се вземат допълнителни такива за намаляване вероятността от преминаване на дим и нагорещени газове чрез системата от едно междупалубно пространство до друго. Освен изискванията към изолацията, съдържащи се в параграф 7.4, вертикалните канали трябва да се изолират, ако е необходимо, съгласно таблици 9.1 и 9.2.

7.4.4 С изключение на товарните помещения, вентилационните канали се изработват от следните материали:

.1 канали със свободно напречно сечение не по-малко от 0.075 м² и всички вертикални канали, обслужващи повече от едно междупалубно помещение, се изработват от стомана или друг еквивалентен материал;

.2 канали със свободно напречно сечение по-малко от 0.075 м² с изключение на вертикалните канали по параграф 7.4.4.1, се изработват от незапалими материали. Когато такива канали преминават през прегради клас А или В, се обръща специално внимание на осигуряването на пожароустойчивостта на преградата;

.3 за късите канали, които обикновено са със свободно напречно сечение не повече от 0.02 м² и дължина не повече от 2 м, не е необходимо да са от незапалими материали, при условие, че отговарят на всички изисквания, посочени по-долу:

.3.1 канала е изработен от материал с ниски характеристики на разпространение на пламък;

.3.2 каналът се използва само в края на вентилационното съоръжение;

.3.3 каналът е разположен на разстояние не по-малко от 600 мм, измерено по протежението му, от мястото на преминаване през преграда клас А или клас В, включително непрекъснати настили клас В.

7.4.5 Огражденията на стълба се вентилират и обслужват от независим вентилатор и вентилационен канал, които не обслужват друго вентилирано помещение.

7.4.6 Изходящите вентилационни канали се осигуряват с люкове за проверка и почистване. Люковете се разполагат в близост до пожарните клапи.

7.5 Изходящи вентилационни канали от кухни

7.5.1 Изисквания за пътнически кораби, превозващи повече от 36 пътника

Изходящите вентилационни канали от кухни отговарят на изискванията на параграфи 7.2.1.2.1 и 7.2.1.2.2 и се оборудват с:

.1 уловител на мазнини, който лесно се снема за почистване, освен ако не е предвидена друга система за почистване на мазнини;

.2 пожарна клапа, разположена в долната част на канала, която се управлява дистанционно и автоматично, и в допълнение, дистанционно управляема пожарна клапа, разположена в горния край на канала;

.3 стационарни средства за гасене на пожар вътре във вентилационния канал;

.4 средства за дистанционно спиране на изсмукващите и нагнетателните вентилатори и за управление на пожарните клапи, упоменати в параграф 7.5.1.2 и за управление на пожарогасителната система, които се разполагат в близост до входа на кухнята. когато е инсталирана многоканална система, се осигуряват средства за дистанционно управление, разположени на същото място, за затваряне на всички разклонения, излизащи в същия главен канал преди вкарването на пожарогасително средство в системата;

.5 подходящо разположени люкове за проверка и почистване.

7.5.2 Изисквания за товарни и пътнически кораби, превозващи не повече от 36 пътника

7.5.2.1 Когато изходящите канали от кухни преминават през жилищни помещения или помещения, в които се намират запалими материали, те трябва да бъдат направени като прегради клас А. Всеки изходящ канал се снабдява със следното:

.1 уловител на мазнини, който лесно се снема за почистване;

.2 пожарна клапа, разположена в долната част на канала;

.3 средства за спиране на изсмукващите вентилатори, които се задействуват от кухнята;

.4 стационарни средства за гасене на пожар вътре във вентилационния канал.

* Терминът "свободно напречно сечение” означава, дори в случая на предварително изолирани канали, площта изчислена на базата на вътрешния диаметър на канала.

Правило 10

Гасене на пожари

1 Цел

Целта на настоящото правило е ограничаването и бързото потушаване на пожари на мястото на възникване. За целта се изпълняват следните функционални изисквания:

.1 инсталират се стационарни пожарогасителни системи като се обръща специално внимание на потенциала за разрастване на пожара в защитените места;

.2 осигуряват се и се поддържат в готовност пожарогасителни средства.

2 Водоснабдителни системи

На всеки кораб се осигуряват пожарни помпи, пожарни магистрали, пожарни кранове и шлангове, отговарящи на приложимите изисквания на настоящото правило.

2.1 Пожарни магистрали и кранове

2.1.1 Общи положения

Материали, които лесно стават негодни под въздействието на топлината, не трябва да се използват за пожарни магистрали и кранове, освен ако не са защитени по подходящ начин. Тръбопроводите и крановете се разполагат така, че пожарните шлангове да могат лесно да се свързват с тях. Разположението на тръбопроводите и крановете трябва да е такова, че да се избегне опасността от замръзване. За главния тръбопровод се осигуряват подходящи осушителни средства. Изолиращи клапани се монтират на всички разклонения на пожарни магистрали по откритите палуби, използвани за цели различни от гасенето на пожари. На кораби, при които може да се превозва товар на палубата, разположението на пожарните кранове е такова, че да са леснодостъпни, а тръбопроводите се разполагат така, че доколкото е възможно да се избегне опасността от повреди, причинени от този товар.

2.1.2 Водоизточници за бързо осигуряване на вода

Разположението на водоизточниците за бързо осигуряване на вода е както следва:

.1 на пътнически кораби

.1.1 с тонаж 1000 и повече БТ - такова, че от всеки пожарен кран, намиращ се във вътрешно място, да може веднага да се пусне поне една ефективна струя вода, така че да се осигури продължаване на притока на вода чрез автоматично стартиране на една необходима пожарна помпа;

.1.2 с тонаж по-малко от 1000 БТ - чрез автоматично стартиране на най-малко една пожарна помпа или чрез дистанционно стартиране от навигационния мостик на най-малко една пожарна помпа. Ако помпата се стартира автоматично или ако дънния клапан не може да се отвори от мястото, откъдето помпата се стартира дистанционно, дънния клапан се държи винаги отворен;

.1.3 ако машинните им помещения периодично остават без вахтено наблюдение в съответствие с правило ІІ-1/54, Администрацията определя условията за стационарна водна противопожарна система за тези помещения, еквивалентна на изискваните за машинни помещения, в които обикновено има нормална вахта;

.2 на товарни кораби

.2.1 удовлетворяващо Администрацията;

.2.2 с периодично безвахтено обслужване на машинното отделение или поддържане на вахта само от един човек се осигурява незабавно подаване на вода от главната пожарна система с подходящо налягане, или чрез дистанционно стартиране на една от главните пожарни помпи от навигационния мостик и от поста за гасене на пожар, ако има такъв, или чрез поддържане на постоянно налягане в главната пожарна магистрала чрез една от главните пожарни помпи, освен ако Администрацията не отмени това изискване за товарни кораби с тонаж под 1600 БТ, поради това, че устройството за стартиране на помпата в машинното помещение е леснодостъпно.

2.1.3 Диаметър на пожарните магистрали

Диаметърът на пожарната магистрала и тръбопроводите към нея трябва да е достатъчен за ефективното разпределение на максималното изисквания дебит от две помпи, функциониращи едновременно; при товарни кораби диаметърът трябва да е достатъчен само за дебит от 140 м³/час.

2.1.4 Спирателни и предпазни клапани

2.1.4.1 За отделяне на участъка от пожарната магистрала в машинното помещение, в което се намират главната пожарна помпа или помпи, от останалата част на магистралите, се монтират спирателни клапани на леснодостъпно за обслужване място извън машинните помещения. Пожарната магистрала се разполага така, че когато спирателните клапани са затворени, към всички кранове на кораба, с изключение на тези в горепосоченото машинно помещение, да може да се подава вода от друга пожарна помпа или аварийна пожарна помпа. Аварийната пожарна помпа, входният й отвор за морска вода, смукателните и захранващи тръби и спирателни клапани са извън това помещение. Ако това не може да бъде изпълнено, морския кингстон може да бъде поставен в машинното помещение, ако клапана е с дистанционно управление от място в същото отделение, в което се намира аварийната пожарна помпа, а смукателната тръба е толкова къса, колкото е практически възможно. Къси дължини от смукателни или изпускателни тръби могат да преминават през машинното помещение, при условие, че са обхванати в стоманен кожух или са с изолация клас А-60. Тръбите са със значителна дебелина на стените, но не по-малко от 11 мм и се заваряват, с изключение на фланцовото съединение към входящия клапан за морска вода.

2.1.4.2 Предвижда се клапан за обслужване на всеки един пожарен кран, така че кой да е пожарен шланг да може да бъде разкачен, докато пожарните помпи работят.

2.1.4.3 Осигуряват се предпазни клапани за пожарните помпи, ако помпите са в състояние да произведат налягане, надвишаващо проектното налягане на тръбопроводи, кранове и шлангове. Тези клапани се разполагат и регулират така, че да се предотврати възникването на свръхналягане в коя да е част от главната пожарна система.

2.1.4.4 На танкерите се монтират спирателни клапани по пожарната магистрала в предната част на юта на защитено място и на палубата на танка на интервали не повече от 40 м един от друг с цел запазване целостта на главната пожарна система в случай на пожар или експлозия.

2.1.5 Брой и разположение на пожарните кранове

2.1.5.1 Броят и разположението на пожарните кранове са такива, че поне две струи вода, не излизащи от един и същ кран, една от които е от един цял шланг, да могат да достигат коя да е част на кораба, обикновено достъпна за пътниците или екипажа по време на плаване, и всяка част от кое да е товарно помещение когато то е празно и всяко ро-ро товарно помещение или всяко помещение за превоз на автомобили, като в последния случай двете струи трябва да достигат коя да е част от такова помещение, като всяка от тях е от един цял шланг. Освен това, такива кранове се монтират и близо до достъпите към защитаваните помещения.

2.1.5.2 В допълнение към изискванията на параграф 2.1.5.1, пътническите кораби отговарят и на следните:

.1 в жилищните, служебни и машинни помещения броят и разположението на пожарните кранове е такова, че изискванията на параграф 2.1.5.1 да могат да бъдат изпълнени, когато всички водонепроницаеми врати и всички врати в преградите в главни вертикални зони са затворени;

.2 когато достъпът до машинните помещения категория А се осигурява на ниско ниво от съседен тунел, отвън, но близо до входа на това машинно помещение, се осигуряват два пожарни крана. Когато е осигурен достъп от други помещения, в едно от тях се поставят два пожарни крана близо до входа на машинното помещение категория А. Това не е необходимо, когато тунелът или съседните помещения не са част от аварийния изход.

2.1.6 Налягане в пожарните кранове

Когато двете помпи едновременно подават през струйниците, посочени в параграф 2.3.3, количеството вода, посочено в параграф 2.1.3, през кои да е съседни кранове, на всички пожарни кранове се поддържат следните минимални налягания:

.1 пътнически кораби

4000 и повече БТ	0.40 N/mm2
под 4000 БТ	0.30 N/mm2

.2 товарни кораби

6000 и повече БТ	0.27 N/mm2
под 6000 БТ	0.25 N/mm2

.3 максималното налягане на всеки пожарен кран не трябва да превишава налягането, при което може да се упражнява ефективно насочване на пожарния шланг.

2.1.7 Международен фланец

2.1.7.1 Корабите с тонаж 500 БТ и повече се снабдяват с най-малко един международен фланец, отговарящ на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност.

2.1.7.2 Осигуряват се средства, даващи възможност за такава връзка и от двете страни на кораба.

2.2 Пожарни помпи

2.2.1 Помпи, приети за пожарни помпи

Санитарните, баластните, сантинните помпи или помпите с общо предназначение могат да се приемат за пожарни помри, при условие, че обикновено не се използват за прехвърляне на гориво и че ако понякога се използват за това, се снабдяват д подходящи устройства за превключване.

2.2.2 Брой на пожарните помпи

Корабите се оборудват със самостоятелно задвижвани пожарни помпи както следва:

.1 пътнически кораби

4000 и повече БТ	най-малко три
под 4000 БТ	най-малко две

.2 товарни кораби

1000 и повече БТ	най-малко две
под 1000 БТ	най-малко две с механично
	задвижване, една от които е
	със самостоятелно задвижване

2.2.3 Разположение на пожарните помпи и магистрали

2.2.3.1 Пожарни помпи

Разположението на засмукващите тръбопроводи, пожарните помпи и източниците на захранването им трябва да е такова, че да осигурява следното:

.1 на пътнически кораби с тонаж 1000 БТ и повече, в случай на пожар в кой да е отсек да не престават да функционират всички пожарни помпи;

.2 на пътнически кораби с тонаж по-малък от 1000 БТ и на товарни кораби, ако съществува вероятност всички помпи да престанат да функционират при пожар в кой да е отсек, се осигурява друго алтернативно средство - стационарна аварийна пожарна помпа, отговаряща на изискванията на Кодекса за системи за пожарна безопасност, като източникът на захранване и засмукващите тръбопроводи са разположени извън помещението, където се намират главните пожарни помпи или техните източници на захранване.

2.2.3.2 Изисквания към помещението, в което се намира аварийната пожарна помпа

2.2.3.2.1 Местоположение на помещението

Помещението, в което се намира аварийната пожарна помпа не граничи с машинните помещения категория А или с помещенията, в които се намират главните пожарни помпи. Когато това е невъзможно, общата преграда между вете помещения се изолира по стандартите за конструктивна противопожарна защита, равностойна на тази за пост за управление.

2.2.3.2.2 Достъп до аварийната пожарна помпа

Не се разрешава пряк достъп между машинното помещение и помещението, в което се намират аварийната пожарна помпа и нейният източник на захранване. Когато това е практически невъзможно, Администрацията може да приеме разположение, при което достъпът се осъществява чрез шлюз, като вратата на машинното помещение е със стандарт клас А-60, а другата е най-малко от стомана, като и двете са достатъчно газонепроницаеми, самозатварящи се и без куки за задържане. Алтернативно, достъпът може да се осъществява през водонепроницаема врата, която може да се затваря от помещение, отдалечено от машинното помещение и от помещението с аварийната пожарна помпа, като няма вероятност тази водонепроницаема врата да бъде изолирана при пожар в тези помещения. В такива случаи се осигурява второ средство за достъп до помещението с аварийната пожарна помпа и нейния източник на захранване.

2.2.3.2.3 Вентилация на помещението, в което се намира аварийната пожарна помпа

Вентилационните средства на помещението със самостоятелния източник на захранване за аварийната пожарна помпа са такива, че доколкото е възможно, да се изключва проникване или засмукване на дим при пожар от машинното помещение.

2.2.3.3 Допълнителни помпи за товарни кораби

В допълнение, на товарни кораби, където в машинното помещение са монтирани други помпи, като помпи с общо предназначение, сантинни и др., се осигурява такова разположение, че най-малко една от тези помпи, с производителност и налягане, изисквани по параграфи 2.1.6.2 и 2.2.4.2, да може да подава вода към пожарната магистрала.

2.2.4 Производителност на пожарните помпи

2.2.4.1 Обща производителност на необходимите пожарни помпи

Необходимите пожарни помпи са в състояние да подават за противопожарни цели количество вода с налягане, посочено в параграф 2.1.6 както следва:

.1 за помпи на пътнически кораби - не по-малко от две трети от количеството, необходимо за сантинните помпи, когато се използват за осушаване;

.2 за помпи на товарни кораби (с изключение на аварийните пожарни помпи) - не по-малко от четири трети от количеството, необходимо съгласно правило ІІ-1/21 за всяка от самостоятелните сантинни помпи на пътнически кораб със същите размери, когато се използва за осушаване, при условие, че на никой товарен кораб общата необходима производителност на пожарните помпи не е необходимо да превишава 180 м³/час.

2.2.4.2 Производителност на всяка отделна пожарна помпа

Всяка от необходимите пожарни помпи (с изключение на аварийната пожарна помпа, изисквана по параграф 2.2.3.1.2 за товарни кораби) е с производителност не по-малка от 80% от общата необходима производителност, разделена на минималния брой необходими пожарни помпи., но при всички случаи не по-малка от 25 м³/час, като всяка от тези помпи е в състояние да подава най-малко две струи вода. Тези пожарни помпи трябва да са в състояние да подават необходимото количество вода към главната пожарна система при дадените условия. Когато са монтирани повече от минималния брой необходими помпи, производителността на допълнителните трябва да е най-малко 25 м³/час и те трябва да са в състояние да подават най-малко две струи вода, съгласно изискванията на параграф 2.1.5.1.

2.3 Пожарни шлангове и струйници

2.3.1 Общи спецификации

2.3.1.1 Пожарните шлангове са от дълготраен материал, одобрен от Администрацията, и са с достатъчна дължина, за да подават водна струя към кое да е помещение, в което може да се наложи да се използват. Всеки шланг е оборудван със струйник и необходимите съединения. Шланговете, упоменати в настоящата глава като "пожарни шлангове", заедно с всички необходими фитинги и инструменти, се поддържат готови за употреба на видни места близо до пожарните кранове или съединения. Освен това, във вътрешните помещения на пътнически кораби, превозващи повече от 36 пътника, пожарните шлангове са постоянно свързани към крановете. Пожарните шлангове са с дължина най-малко 10 м, но не повече от:

.1 15 м в машинни помещения;

.2 20 м в други помещения и открити палуби;

.3 25 м за открити палуби на кораби с максимална широчина над 30 м.

2.3.1.2 Освен ако за всеки кран на кораба не е предвиден по един шланг и струйник, се осигурява пълна взаимозаменяемост на шланговите съединения и струйници.

2.3.2 Брой и диаметър на пожарните шлангове

2.3.2.1 Корабите се снабдяват с пожарни шлангове, чийто брой и диаметър удовлетворяват Администрацията.

2.3.2.2 На пътнически кораби се осигурява най-малко един пожарен шланг за всеки от крановете, изисквани по параграф 2.1.5 като тези шлангове се използват само за гасене на пожар или за изпитване на пожарогасителните средства по време на учения и проверки.

2.3.2.3 На товарни кораби:

.1 с тонаж 1000 БТ и повече, броят на шланговете, които следва да се осигурят, е един на всеки 30 м от дължината на кораба и един резервен, но броят им в никакъв случай не може да е по-малък от общо 5. В този брой не се включват шланговете, необходими в кое да е машинно или котелно помещение. Администрацията може да увеличи броя на необходимите шлангове, за да се осигури достатъчен брой налични и достъпни по всяко време шлангове, според вида на кораба и естеството на дейността, за която се използва той. Кораби, превозващи опасни товари в съответствие с правило 19 се осигуряват с три шланга и струйника в допълнение към изискваните по-горе;

.2 с тонаж по-залък от 1000 БТ, броят на пожарните шлангове, които трябва да се осигурят, се изчислява в съответствие с разпоредбите на параграф 2.3.2.3.1. Но броят на шланговете в никакъв случай не може да бъде по-малък от три.

2.3.3 Размер и тип струйници

2.3.3.1 За целите на настоящата глава, стандартните размери на струйниците са 12 мм, 16 мм и 19 мм или възможно най-близки до тях. По усмотрение на Администрацията се разрешават и струйници с по-голям диаметър.

2.3.3.2 За жилищни и служебни помещения не е необходимо използването на струйници с размер по-голям от 12 мм.

2.3.3.3 За машинни помещения и външни места, размерът на струйниците е такъв, че да се получи максималното възможно количество вода от две струи при налягането, посочено в параграф 2.1.6 от най-малката помпа, при условие, че не е необходимо използването на струйници с размер по-голям от 19 мм.

2.3.3.4 Струйниците са от одобрен комбиниран тип (с разпръсната и плътна струя) и със спирателен клапан.

3 Преносими пожарогасители

3.1 Тип и конструкция

Преносимите пожарогасители отговарят на изискванията на кодекса за системи за пожарна безопасност.

3.2 Разположение на пожарогасителите

3.2.1 Жилищните и служебни помещения и постовете за управление се осигуряват с преносими пожарогасители от подходящ тип и с достатъчен брой, удовлетворяващи Администрацията. Кораби с тонаж 1000 БТ и повече носят най-малко пет преносими пожарогасителя.

3.2.2 Един от преносимите пожарогасители, предназначен за използване в кое да е помещение, се поставя близо до входа на това помещение.

3.2.3 Пожарогасители с въглероден двуокис не се поставят в жилищни помещения. В постовете за управление и други помещения, съдържащи електрическо или електронно оборудване или уреди, необходими за сигурността на кораба, се осигуряват пожарогасители, чието пожарогасително вещество не е нито електропроводимо, нито опасно за оборудването и уредите.

3.2.4 Пожарогасителите се поставят напълно готови за използване на видими места, до които може да се стигне бързо и лесно по всяко време в случай на пожар, и по такъв начин, че годността им за употреба не се влошава под въздействие на атмосферните условия, вибрациите или други външни фактори. Преносимите пожарогасители се осигуряват с устройства, които показват дали са били използвани.

3.3 Резервни заряди

3.3.1 Осигуряват се резервни заряди за 100% от първите десет пожарогасители и 50% за останалите пожарогасители с възможност за презареждане на борда. Не се изискват повече от общо 60 резервни заряда. На борда се съхраняват инструкции за презареждането на пожарогасителите.

3.3.2 За пожарогасители, които не могат да бъдат презареждани на борда на кораба, вместо резервни заряди се осигуряват допълнителни преносими пожарогасители в същото количество, тип, капацитет и брой като посочените в параграф 3.3.1 по-горе.

4 Стационарни пожарогасителни системи

4.1 Видове стационарни пожарогасителни системи

4.1.1 Стационарна пожарогасителна система, изисквана по параграф 5 по-долу може да е всяка от следните системи:

.1 стационарна газова пожарогасителна система отговаряща на изискванията на Кодекса за системи за пожарна безопасност;

.2 стационарна пенна пожарогасителна система с висока кратност на пяната, отговаряща на изискванията на Кодекса за системи за пожарна безопасност;

.3 стационарна оросителна пожарогасителна система под налягане, отговаряща на изискванията на Кодекса за системи за пожарна безопасност.

4.1.2 Когато е инсталирана стационарна пожарогасителна система, която не се изисква по настоящата глава, тя трябва да отговаря на изискванията на съответните правила от настоящата глава и на Кодекса за системи за пожарна безопасност.

4.1.3 Пожарогасителни системи, използващи Халон 1211, 1301 е 2402 и непълно флуориран въглерод са забранени.

4.1.4 В общия случай Администрацията не разрешава използването на пара като пожарогасително средство в стационарните пожарогасителни системи. Когато използването на пара е разрешено от Администрацията, тя се използва само в ограничени зони като допълнение към изискваната пожарогасителна система и отговаря на изискванията на Кодекса за системи за пожарна безопасност.

4.2 Затварящи устройства за стационарни газови пожарогасителни системи

Когато се използва стационарна газова пожарогасителна система, отворите, през които може да проникне въздух в защитено помещение или да излезе газ от същото, трябва да могат да бъдат затваряни от място извън защитеното помещение.

4.3 Съхранение на пожарогасителните вещества

Когато пожарогасителните вещества се съхраняват извън защитено помещение, те се складират в помещение, разположено зад предната таранна преграда и не се използват за други цели. За предпочитане е всеки вход към това помещение да е от открита палуба и да е независим от защитеното помещение. Ако мястото за съхранение е под палубата, то се разполага на ниво не повече от една палуба под откритата палуба и до него се осигурява директен достъп по стълба от открита палуба. Помещения, разположени под палуби или до които няма достъп от открита палуба, се оборудват с механична вентилационна система предназначена да отвежда въздуха от дъното на помещението, с размер, позволяващ най-малко 6 смени на въздуха на час. Вратите за достъп се отварят навън, а преградите и палубите, включително вратите и другите средства за затваряне на отворите в тях, които образуват преградите между такива помещения и съседните затворени помещения, са газонепроницаеми. За целите на прилагане на таблици 9.1 до 9.8, тези складови помещения се третират като постове за управление.

4.4 Водни помпи за други пожарогасителни системи

Помпите, с изключение на обслужващите пожарните магистрали, изисквани за осигуряване на вода за пожарогасителните системи по настоящата глава, техните източници на захранване и органи за управление се монтират извън помещението или помещенията, защитавани от тези системи и се разполагат така, че в случай на пожар в защитаваното помещение или помещения системата да не излиза от строя.

5 Пожарогасителни средства в машинните помещения

5.1 Машинни помещения, в които се намират мазутни котли или мазутни устройства

5.1.1 Стационарни пожарогасителни системи

Машинните помещения категория А, в които има мазутни котли или мазутни устройства, се осигуряват с една от стационарните пожарогасителни системи, посочени в параграф 4.1. Във всички случаи, ако машинното и котелното помещения не са напълно отделени, или ако от котелното помещение може да проникне гориво в машинното помещение, такива комбинирани машинни и котелни помещения ще се считат за едно отделение.

5.1.2 Допълнителни пожарогасителни средства

5.1.2.1 Във всяко котелно помещение или от външната страна на входа на котелното помещение трябва да има най-малко един преносим въздушнопенен апарат, отговарящ на изискванията на Кодекса за системи за пожарна безопасност.

5.1.2.2 Във всяко огнено пространство на котелно помещение и във всяко помещение, в което се намира част от горивната инсталация трябва да има най-малко два преносими пенни пожарогасители или еквивалентни на тях средства. Във всяко котелно помещение трябва да има не по-малко от един одобрен пожарогасител пенен тип с капацитет най-малко 135 л или еквивалентно средство. Тези пожарогасители се снабдяват с шлангове на макара, с които да може да се достигне до всяка част от помещението. При котли за битови цели с мощност под 175 kW не се изисква пенен пожарогасител от одобрен тип с капацитет най-малко 135 л.

5.1.2.3 При всяко огнено пространство трябва да има сандък с най-малко 0.1 м³ пясък, стърготини, пропити със сода, или друг одобрен сух материал, заедно с подходяща лопата за разпръскването му. Като алтернатива може да се постави одобрен преносим пожарогасител.

5.2 Машинни помещения, в които е намират двигатели с вътрешно горене

5.2.1 Стационарни пожарогасителни системи

Машинни помещения категория А, в които е намират двигатели с вътрешно горене, се осигуряват с една от стационарните пожарогасителни системи, посочени в параграф 4.1.

5.2.2 Допълнителни пожарогасителни средства

5.2.2.1 Осигурява се най-малко един преносима въздушнопенна установка, отговаряща на изискванията на Кодекса за системи за пожарна безопасност.

5.2.2.2 Във всяко такова помещение се осигуряват одобрени пожарогасители пенен тип, всеки с капацитет най-малко 45 л или еквивалентна на тази стойност, чийто брой трябва да е достатъчен, за да може пяната или друг равностоен агент да се насочи към всяка част на горивните или смазващи маслени системи под налягане, предавките и други механизми, при които съществува опасност от пожар. Освен това се осигуряват достатъчен брой преносими пенни пожарогасители или еквивалентни на тях средства, които са разположени така, че нито една точка в помещението да не се намира на повече от 10 м разстояние от даден пожарогасител и във всяко такова помещение да има най-малко 2 пожарогасителя. За по-малки помещения на товарни кораби Администрацията може да не налага това изискване.

5.3 Машинни помещения, в които се намират парни турбини или парни машини закрит тип

5.3.1 Стационарни пожарогасителни системи

В помещения, в които се намират парни турбини или парни машини закрит тип, използвани за задвижване на кораба или за други цели, с обща мощност не по-малко от 375 kW, се осигурява една от стационарните пожарогасителни системи, посочени в параграф 4.1, ако тези помещения периодично остават без персонал в тях.

5.3.2 Допълнителни пожарогасителни средства

5.3.2.1 Осигуряват се одобрени пожарогасители пенен тип, всеки с капацитет най-малко 45 л или еквивалентна на тази стойност, чийто брой трябва да е достатъчен, за да може пяната или друг равностоен агент да се насочи към коя да е част от системата за мазане под налягане или към коя да е част на кожусите, в които се намират частите на турбините, парните машини, свързаните с тях предавки, смазвани под налягане и другите части, при които съществува опасност от пожар. Но тези пожарогасители не се изискват, ако в помещенията е осигурена защита, най-малкото еквивалентна на изискваната по този под-параграф, посредством стационарна пожарогасителна система, инсталирана съгласно параграф 4.1.

5.3.2.2 Осигуряват се достатъчен брой преносими пенни пожарогасители или еквивалентни на тях средства, които са разположени така, че нито една точка в помещението да не се намира на повече от 10 м разстояние от даден пожарогасител и във всяко такова помещение да има най-малко 2 пожарогасителя, с изключение на случаите, когато те не се изискват като допълнение към пожарогасителите, осигурени в съответствие с параграф 5.1.2.2.

5.4 Други машинни помещения

Когато според Администрацията съществува опасност от пожар в някое машинно помещение, за което в параграфи 5.1, 5.2 и 5.3 не са предвидени специфични пожарогасителни средства, в това помещение или в съседство с него се осигуряват такъв брой одобрени преносими пожарогасители или други средства за пожарогасене, какъвто Администрацията сметна за достатъчен.

5.5 Допълнителни изисквания за пътнически кораби

На пътнически кораби, превозващи повече от 36 пътника, всяко машинно помещение категория А се осигурява с най-малко два подходящи водни мъглоструйници*.

5.6 Стационарни пожарогасителни системи с локално приложение

5.6.1 Параграф 5.6 се прилага за пътнически кораби с тонаж 500 БТ и повече и за товарни кораби с тонаж 2000 БТ и повече.

5.6.2 Машинните помещения категория А с обем над 500 м³, в допълнение към стационарните пожарогасителни системи, изисквани по параграф 5.1.1, се защитават и от одобрен тип стационарни водни или еквивалентни стационарни пожарогасителни системи за локално приложение, базиращи се на насоките, разработени от Организацията†. В случая на машинни помещения, периодично оставащи без персонал, пожарогасителната система е с възможност както за автоматично, така и ръчно освобождаване. В случая на машинни помещения с постоянна вахта, пожарогасителната система се изисква да е само с възможност за ръчно освобождаване.

5.6.3 Стационарните пожарогасителни системи с локално приложение защитават зони като посочените по-долу без необходимостта от спиране на машината, евакуация на персонала или запечатване на помещението:

.1 пожароопасните части от двигателите с вътрешно горене използвани за главното задвижване на кораба и генератори на електрическо захранване;

.2 котелни фронтове;

.3 пожароопасни части на пещи;

.4 очистители на горещ мазут.

5.6.4 При активирането на всяка стационарна пожарогасителна система с локално приложение се задействува визуален и ясно чуваем алармен сигнал в защитаваното помещение и в постовете с непрекъснато дежурство. Този алармен сигнал показва коя точно система е активирана. Изискванията към системния алармен сигнал, посочени в настоящия параграф, допълват, а не заменят откриването и пожарния сигнал, изисквани на други места от настоящата глава.

6 Противопожарни средства в постове за управление, жилищни и служебни помещения

6.1 Спринклерни системи на пътнически кораби

6.1.1 Пътническите кораби, превозващи повече от 36 пътника, се снабдяват с автоматична спринклерна, пожарооткриваща и пожароизвестяваща система от одобрен тип, отговаряща на изискванията на Кодекса за системи за пожарна безопасност във всички постове за управление, жилищни и служебни помещения, включително коридори и стълбища. Алтернативно, постовете за управление, където водата може да причини повреди на важно оборудване, могат да се оборудват с одобрена стационарна пожарогасителна системи от друг тип. Помещения с малка или нулева опасност от пожари, като празни пространства, обществени тоалетни, помещения за съхранение на въглероден двуокис и подобни, не е необходимо да бъдат оборудвани с автоматична спринклерна система.

6.1.2 На пътническите кораби, превозващи не повече от 36 пътника, когато е монтирана стационарна пожарооткриваща и пожароизвестяваща система, отговаряща на изискванията на Кодекса за системи за пожарна безопасност само в коридорите, стълбищата и пътищата за евакуация вътре в жилищните помещения, се инсталира автоматична спринклерна система в съответствие с правило 7.5.3.2.

6.2 Спринклерни системи за товарни кораби

На товарни кораби, на които е възприет метода ІС, посочен в правило 9.2.3.1.1.2 се инсталира автоматична спринклерна, пожарооткриваща и пожароизвестяваща система в съответствие с изискванията на правило 7.5.5.2.

6.3 Помещения, в които се намират леснозапалими течности

6.3.1 Помещенията за съхранение на боя се защитават от:

.1 система с въглероден двуокис, предназначена да осигурява минимален обем свободен газ равен на 40% от общия обем на защитаваното помещение;

.2 система със сухо прахообразно вещество, проектирана за най-малко 0.5 кг прахообразно вещество/ м³;

.3 водооросителна или спринклерна система, проектирана за 5 л/ м² мин. Водооросителната система може да бъде свързана към пожарната магистрала на кораба; или

.4 система, осигуряваща еквивалентна защита, определена от Администрацията.

6.3.2 Помещенията за съхранение на леснозапалими течности се защитават чрез подходящи пожарогасителни средства, одобрени от Администрацията.

6.3.3 За помещения с палубна площ по-малка от 4 м², които не осигуряват достъп до жилищни помещения, вместо стационарна система може да се приеме преносим пожарогасител с въглероден двуокис, с размер, осигуряващ минимален обем свободен газ равен на 40% от общия обем на помещението. В помещението се осигурява отвор, позволяващ изпразване на пожарогасителя без да е необходимо да се влиза в защитаваното помещение. Изискваният преносим пожарогасител се поставя в близост до този отвор. Алтернативно, може да се осигури отвор или шлангова връзка за ползване на вода от пожарната магистрала.

6.4 Кухненски фритюрници

Кухненските фритюрници се оборудват със следните приспособления:

.1 автоматична или ръчна пожарогасителна система, изпитана по международните стандарти, приемливи за Организацията*;

.2 първичен и поддържащ термостат с аларма за известяване на оператора в случай на повреда на единия от тях;

.3 средства за автоматично изключване на електрическото напрежение при задействуване на пожарогасителната система;

.4 аларма, показваща че пожарогасителната система в кухнята, където се намира оборудването, е активирана;

.5 контролни органи за ръчно управление на пожарогасителната система с ясни обозначения и готови за използване от екипажа.

7 Противопожарни средства в товарни помещения

7.1 Стационарни газови пожарогасителни системи за генерални товари

7.1.1 С изключение на предвиденото по параграф 7.2, товарните помещения на пътнически кораби с тонаж до 1000 БТ и повече се защитават от стационарна пожарогасителна система с въглероден двуокис или инертен газ, отговаряща на изискванията на Кодекса за системи за пожарна безопасност или от стационарна пенна пожарогасителна система с висока кратност на пяната, осигуряваща равностойна защита.

7.1.2 Когато се установи по удовлетворяващ Администрацията начин, че корабът извършва такива кратки рейсове, при които би било неоправдано прилагането на изискванията на параграф 7.1.1, а също и при кораби с тонаж под 1000 БТ, противопожарните средства в товарните помещения трябва да са такива, че да удовлетворяват Администрацията, при условие, че корабът е оборудван със стоманени люкови закрития и ефективни средства за затваряне на всички вентилатори и други отвори, водещи към товарни помещения.

7.1.3 С изключение на ро-ро помещенията и помещенията за автомобили, товарните помещения на товарни кораби с тонаж 2000 БТ и повече се защитават от стационарна пожарогасителна система с въглероден двуокис или инертен газ, отговаряща на изискванията на Кодекса за системи за пожарна безопасност, или от пожарогасителна система, осигуряваща равностойна защита.

7.1.4 Администрацията може да освободи от изискванията на параграфи 7.1.3 и 7.2 товарни помещения на товарен кораб, ако той е конструиран и предназначен единствено за превоз на руда, въглища, зърно, суров дървен материал, незапалим товар или товари, които по мнението на Администрацията са с ниска опасност от пожари*. Тези освобождавания се предоставят само ако кораба е оборудван със стоманени люкови закрития и ефективни средства за затваряне на всички вентилатори и други отвори, водещи към товарни помещения. При предоставяне на тези освобождавания, Администрацията издава Свидетелство за освобождаване, независимо от датата на построяване на кораба, в съответствие с правило І/12(а)(vi), като гарантира, че списъка на товарите, които на кораба е разрешено да превозва, е прикрепен към Свидетелството за освобождаване.

7.2 Стационарни газови пожарогасителни системи за опасни товари

Кораб, превозващ опасни товари в кое да е товарно помещение, се снабдява със стационарна пожарогасителна система с въглероден двуокис или инертен газ, отговаряща на изискванията на Кодекса за системи за пожарна безопасност, или с пожарогасителна система, която по мнението на Администрацията осигурява равностойна защита на превозвания товар.

8 Защита на товарни танкове

8.1 Стационарни палубни системи за пеногасене

8.1.1 Танкери с дедуейт 20 000 и повече тона се осигуряват със стационарна палубна система за пеногасене, отговаряща на изискванията на Кодекса за системи за пожарна безопасност, с изключение на това, че вместо горепосочените системи, Администрацията, след разглеждане на конструкцията и оборудването на кораба, може да приеме други стационарни системи, ако осигуряват защита, равностойна на защитата на горепосочените системи, в съответствие с правило І/5. Изискванията към алтернативните стационарни системи съответстват на изискванията по параграф 8.1.2.

8.1.2 В съответствие с параграф 8.1.1, когато Администрацията приеме еквивалентна стационарна система вместо стационарната палубна система за пеногасене, тя трябва да отговаря на следните изисквания:

.1 да е в състояние да потушава пожари, предизвикани от разливане на товар и да предотвратява възпламеняването на разлят нефт, който още не е възпламенен;

.2 да е в състояние са потушава пожари в повредени танкове.

8.1.3 Танкери с дедуейт под 20 000 тона се осигуряват със стационарна палубна система за пеногасене, съответстваща на Кодекса за системи за пожарна безопасност.

9 Защита на товарни помпени отделения на танкери

9.1 Стационарни пожарогасителни системи

Във всяко товарно помпено отделение се осигурява една от следните стационарни пожарогасителни системи, които се задействуват от леснодостъпно място извън помпеното отделение. Товарните помпени отделения се осигуряват със система, подходяща за машинни помещения категория А.

9.1.1 Пожарогасителна система с въглероден двуокис, отговаряща на разпоредбите на Кодекса за системи за пожарна безопасност и на следните изисквания:

.1 алармените звукови сигнали, предупреждаващи за освобождаването на пожарогасителното вещество, са безопасни за използване при запалими смеси от горивни пари и въздух;

.2 на постовете за управление се поставят табели, информиращи, че поради опасност от възпламеняване от статично електричество системата трябва да се използва само за пожарогасене, а не за инертиране.

9.2 Количество на пожарогасителното вещество

Когато пожарогасителното вещество, използвано за товарни помпени отделения, се използва и в системите, обслужващи други помещения, количеството му или скоростта на подаване не е необходимо да надвишават максимума, изискван за най-голямото отделение.

10 Снаряжение на пожарникаря

10.1 Видове пожарникарско снаряжение

Снаряжението на пожарникаря отговора на изискванията на Кодекса за системи за пожарна безопасност.

10.2 Брой пожарникарски снаряжения

10.2.1 Всеки кораб разполага на борда си най-малко две пожарникарски снаряжения

10.2.2 Освен това, на пътническите кораби се осигуряват:

.1 на всеки 80 м, или част от това разстояние, от общата дължина на всички пътнически и служебни помещения на палубата, на която има такива, а ако има повече от една такава палуба, на палубата, която е с най-голяма дължина, се осигуряват два комплекта пожарникарско снаряжение и два комплекта лично снаряжение, като всеки комплект включва компонентите, изброени в Кодекса за системи за пожарна безопасност. На пътнически кораби, превозващи повече от 36 пътника, за всяка главна вертикална зона се осигуряват по два допълнителни комплекта пожарникарско снаряжение. За ограждения на стълби, които съставляват отделни главни вертикални зони, и за главните вертикални зони на носа и кърмата на кораба, които не съдържат помещения категории (6), (7), (8) или (12), определени по правило 9.2.2.3, не се изискват допълнителни комплекти пожарникарско снаряжение.

.2 на кораби, превозващи повече от 36 пътника, за всеки дихателен апарат се осигурява по един воден мъглоструйник, който се съхранява до апарата.

10.2.3 В допълнение, на танкерите се осигуряват два комплекта пожарникарско снаряжение.

10.2.4 Администрацията може да изиска допълнително лично снаряжение и дихателни апарати, съобразно размера и вида на кораба.

10.2.5 Две резервни бутилки се осигуряват за всеки изискван дихателен апарат. Пътническите кораби, превозващи не повече от 36 пътника и товарните кораби, които са оборудвани с подходящо разположени средства за пълно презареждане на въздушните бутилки без опасност от замърсяване, е необходимо да носят на борда си само по един резервен заряд за всеки изискван апарат. На пътническите кораби, превозващи повече от 36 пътника, се осигуряват най-малко два резервни заряда за всеки дихателен апарат.

10.3 Съхраняване на пожарникарското снаряжение

10.3.1 Пожарникарското снаряжение и комплектите с лично снаряжение се съхраняват готови за използване на леснодостъпни места с ясна и постоянна маркировка, а когато има повече от един комплект пожарникарско снаряжение или повече от един комплект лично снаряжение, те се съхраняват на места, достатъчно отдалечени едно от друго.

10.3.2 На пътническите кораби на всяко място трябва да има най-малко два комплекта пожарникарско снаряжение и един комплект лично снаряжение. Във всяка главна вертикална зона се съхраняват най-малко два комплекта пожарникарско снаряжение.

* Водният мъглоструйник се състои от L-образна метална тръба, чиято дълга част е с дължина около 2 м и може да се свърже с пожарен шланг, а късата й част е с дължина около 250 мм и има мъглообразуващи разпръсквачи или на края й може да се постави струйник за разпръскване на вода.

† Вж. Ръководство за одобряване на стационарна водна локална система за използване в машинни отделения категория А (MSC/Circ.913).

* Вж. препоръките на Международната организация по стандартизация, в частност публикация ISO 15371&2000: Fire-extinguishing systems for protection of galley deep-fat cooking equipment.

* Вж. Кодекс за безопасна практика за превоз на насипни товари, аварийна процедура В14 за въглища и Списък на товарите който не са лесно запалими или носят малък риск за пожар или за, които стационарна газова противопожарна система е неефективна (MSC/Circ.671).

Правило 11

Пожароустойчивост на конструкцията

1 Цел

Целта на настоящото правило е поддържането на конструктивната цялост на кораба, при предотвратяване на частично или пълно разрушаване на корабните конструкции в резултат на влошаване на здравината им под въздействието на топлина. За целта, материалите, използвани за корабните конструкции са такива, че да не позволяват нарушаване на целостта им вследствие на пожар.

2 Материал за корпуси, надстройки, конструктивни прегради, палуби и рубки

Корпусите, надстройките, конструктивните прегради, палубите и рубките са от стомана или друг еквивалентен материал. 3а целите на прилагането на дефинициите за стомана или друг еквивалентен материал, дадени в правило 3.43, "приложимото подлагане на огън" трябва да съответства на стандартите за здравина и изолация, посочени в таблици 9.1 до 9.4. Например, когато за прегради като палуби или бордове и крайни прегради на рубки е разрешено да бъдат с пожароустойчивост В-0, "приложимото подлагане на огън" е половин час.

3 Конструкции от алуминиева сплав

Освен ако не е предвидено друго в параграф 2, в случаите, когато дадена част от конструкцията е от алуминиева сплав, се прилагат следните изисквания:

.1 изолацията на детайли от алуминиева сплав на конструкции клас А или В, с изключение на конструкции, които според Администрацията не са товароносещи, трябва да бъде такава, че температурата в основата й да не се повишава с повече от 200°С над нормалната температура по всяко време от приложимото подлагане на огън при стандартното изпитание на пожароустойчивост;

.2 следва да се обърне специално внимание на изолацията на детайли от алуминиева сплав в колони, пилерси и други конструктивни елементи, необходими за поддържане на съоръженията за разполагане на спасителни лодки и салове, за спускане и качване на лодки, както и конструкции клас А и В, за да се осигури следното:

.2.1 за такива елементи, поддържащи съоръжения за спасителни лодки, и конструкции клас А, ограничението в повишението на температурата, посочено в параграф 3.1 важи след като е изминал един час;

.2.2 за такива елементи, необходими за поддържане на конструкции клас В, ограничението в повишението на температурата, посочено в параграф 3.1 важи след като е изминал половин час.

4 Машинни помещения категория А

4.1 Горни закрития и шахти

Горните закрития и шахти на машинни помещения категория А са със стоманена конструкция и са изолирани в съответствие с таблици 9.5 и 9.7, според случая.

4.2 Подови настилки

Подовите настилки на обичайните места за преминаване в машинни помещения категория А са от стоманени листи.

5 Материали за извънбордните съоръжения

Материали, които лесно стават негодни под въздействието на топлината не могат да се използват за извънбордни шпигати, санитарни изходни отверстия и други изходни отвори, които са близо до водолинията и при които поддаването на материала в случай на пожар може да породи опасност от наводняване.

6 Защита на конструкцията на товарни танкове на танкери от налягане или вакуум

6.1 Общи положения

Средствата за вентилиране трябва да са с такава конструкция и да функционират така, че нито налягането, нито вакуумът в товарните танкове да не превишават конструктивните параметри и да са такива, че да осигуряват следното:

.1 протичането на малки количества пара, въздух или инертен газ, дължащо се на температурните колебания в товарния танк, във всички случаи да става през клапаните за повишено налягане и вакуум;

.2 протичането на големи количества пара, въздух или инертен газ да става при товарене и баластиране или при разтоварване.

6.2 Отвори за протичане на малки количества в резултат на температурни колебания

Отворите за намаляване на налягането в танка, изисквани по параграф 6.1.1, отговарят на следните изисквания:

.1 да имат възможно най-голяма височина над палубата на товарните танкове, за да се осигури максимално разпръскване на запалимите пари, но в никакъв случай не по-малко от 2 м над палубата на товарните танкове;

.2 да са разположени на възможно най-голямо разстояние, но не по-малко от 5 м от най-близките смукателни вентилационни отвори и отвори на затворени помещения, в които има източник на възпламеняване, и от палубните механизми и оборудване, които могат да предизвикат пожар. Котвеният брашпил и блокиращото устройство на котвената верига представляват са пожароопасни.

6.3 Мерки за безопасност за товарните танкове

6.3.1 Превантивни мерки срещу повишаване нивото на течността във вентилационната система

Вземат се мерки във вентилационната система да не постъпва гориво и нивото на течността да не се повиши толкова, че да е над разчетното ниво на товарните танкове. Това се постига с помощта на алармени устройства за високо ниво или системи за контролиране на преливането или други еквивалентни средства, заедно с независими нивомерни устройства и процедури за пълнене на товарните танкове. За целите на настоящото правило, разливните клапани не се считат за еквивалентни на системите за контрол на преливането.

6.3.2 Вторични средства за регулиране на налягането/вакуума

Осигуряват се вторични средства за понижаване налягането на пара, въздух или инертен газ с цел предотвратяване на свърхналягането или подналягането в случай на повреда на средствата по параграф 6.1.2. Алтернативно, във всеки танк, защитен от средствата, изисквани по параграф 6.1.2, могат да се поставят датчици за налягане, със система за наблюдение в помещението за контрол на товара или на мястото, от което обикновено се извършват товарните операции на кораба. Това контролно оборудване включва и алармено устройство, което се активира при откриване на свръхналягане или подналягане в танк.

6.3.3 Байпасни устройства във вентилационните магистрали

Клапаните за повишено налягане и вакуум, изисквани по параграф 6.1.1 могат да се снабдят с байпасно устройство, когато се намират във вентилационна магистрала или вертикална кула. Когато е предвидено такова устройство, се осигуряват и подходящи индикатори, показващи кога байпасът е отворен или затворен.

6.3.4 Аварийни устройства за повишено налягане или вакуум

Осигуряват се едно или повече аварийни устройства за повишено налягане или вакуум за да се предотврати подлагането на товарните танкове на:

.1 положително налягане свръх изпитателното налягане на товарния танк, ако товарът трябва да се вземе с максимална скорост и всички други изходящи отвори се оставят затворени;

.2 отрицателно налягане над 700 мм воден стълб, ако товарът трябва да се разтоварва при максимална разчетна производителност на товарните помпи, а вентилаторите за инертен газ са повредени.

Тези устройства се монтират на магистралата за инертен газ, освен в случаите, когато се монтират на вентилационната система, изисквана по правило 4.5.3.1 или на отделни товарни танкове. Местоположението и конструкцията на устройствата са в съответствие с правило 4.5.3 и параграф 6.