Държавен вестник, брой 22 от 14.III

Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Италианската република, наричани по-долу заедно "Договарящи/те се страни" и поотделно "Договаряща/та се страна";

Като считат сътрудничеството във военната област за жизненоважен елемент от сигурността и стабилизирането и от особена важност за сътрудничеството по отношение преформулирането и подобряването на системата на глобалната сигурност;

Като изразяват готовност да задълбочат добрите и топли взаимоотношения и желание да допълват и укрепват сътрудничеството по въпроси от взаимен интерес;

Като взеха предвид Северноатлантическия договор, подписан във Вашингтон на 4 април 1949 г.;

Като взеха предвид разпоредбите на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г., наричано по-долу "Споразумението NATO SOFA";

Като взеха предвид Лисабонския договор за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г.;

Като взеха предвид разпоредбите на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Италианската република за взаимна защита на обменяната класифицирана информация, подписано на 8 юли 2005 г. в Рим,

се споразумяха за следното:

Предмет на настоящата Спогодба

Член 1

1. Настоящата Спогодба съдържа общи разпоредби по отношение на сътрудничеството във военната област между Договарящите се страни въз основа на принципите на равнопоставеност, партньорство и взаимна изгода.

2. Сътрудничеството във военната област между Договарящите се страни в рамките на настоящата Спогодба се осъществява в съответствие с националните им законодателства, общопризнатите принципи и разпоредби на международното право и международните ангажименти на Република България и Италианската република.

Дефиниции

Член 2

За целите на настоящата Спогодба изразът:

1) "Военен личен състав" означава членовете на въоръжените сили на Република България и Италианската република.

2) "Цивилен личен състав" означава цивилните служители, работещи във въоръжените сили и министерствата, компетентни по въпроси в сферата на отбраната, на Република България и Италианската република.

3) "Изпращаща страна" означава Договарящата се страна, която изпраща свой военен и цивилен личен състав на територията на Република България или на Италианската република в съответствие с разпоредбите на настоящата Спогодба.

4) "Приемаща страна" означава Договарящата се страна, която приема военен и цивилен личен състав на Република България или на Италианската република в съответствие с разпоредбите на настоящата Спогодба.

Области на военното сътрудничество

Член 3

Военното сътрудничество между Договарящите се страни включва следните области:

1) отбранителна политика и планиране;

2) функциониране на въоръжените сили в съвременните демократични общества, включително прилагане на разпоредбите на международните договори в областта на отбраната, сигурността и контрола на въоръженията;

3) мироопазващи и хуманитарни операции и други дейности на международните организации във връзка с поддържането на мира и борбата срещу тероризма;

4) организацията на въоръжените сили, включително структурата на военните формирования и политиката за управление на персонала;

5) логистична поддръжка за нуждите на въоръжените сили;

6) военно образование;

7) обучение на военния и цивилния личен състав;

8) бойно издирване и спасяване (CSAR);

9) отбранителни технологии;

10) поддръжка, основен ремонт, модернизация и конверсия на въоръжения и военно оборудване;

11) военни информационни системи, информационни и телекомуникационни технологии;

12) военна стандартизация, контрол на качеството и кодификация;

13) военна медицина;

14) дисциплините право и икономика в областта на отбраната;

15) други сфери за двустранно сътрудничество, за които е постигнато съгласие между страните или между техни упълномощени представители.

Форми на военното сътрудничество

Член 4

Военното сътрудничество между Договарящите се страни се осъществява в следните форми:

1) срещи на министрите с ресор отбрана, техни представители и други представители на Договарящите се страни;

2) политико-военни консултации, конференции и семинари;

3) обучения и практическа подготовка във висшите военни училища и институциите за научноизследователска и развойна дейност във военната област, включително обмен на преподаватели и обучаеми;

4) експертни консултации по отношение поддръжката, основния ремонт, модернизацията и конверсията на въоръжения и военно оборудване;

5) участие във военни учения;

6) участие в дейностите по член 3, подточка 3;

7) обмен на информация, документация и обучителни материали;

8) други сфери на двустранно сътрудничество, за които е постигнато съгласие между страните или между техни упълномощени представители.

Защита на обменяната класифицирана информация

Член 5

Разпоредбите на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Италианската република за взаимна защита на обменяната класифицирана информация, подписано на 8 юли 2005 г. в Рим, както и съответните нормативни разпоредби на НАТО и Европейския съюз са приложими по отношение опазването на класифицираната информация, обменяна между Договарящите се страни за целите на настоящата Спогодба.

Правен статут на военния и цивилния личен състав

Член 6

1. По време на пребиваването им на територията на Приемащата страна военният и цивилният личен състав на Изпращащата страна спазват законодателството на Приемащата страна и се въздържат от участие в каквато и да било политическа дейност на нейна територия.

2. Правният статут на военния и цивилния личен състав на Изпращащата страна по време на пребиваването им на територията на Приемащата страна се определя от разпоредбите на Споразумението NATO SOFA.

Годишни планове за военно сътрудничество

Член 7

1. Основата за осъществяване на военното сътрудничество за дадена година са годишните планове за сътрудничество, конкретизиращи вида дейности, тяхната форма, дати, място на провеждане и броя на участниците.

2. Внасянето на предложенията по всеки годишен план за сътрудничество се подават в писмен вид до дата 1 октомври всяка година.

3. Всеки годишен план за сътрудничество се подписва от упълномощени представители на министрите, отговарящи за въпросите на отбраната, до дата 1 ноември всяка година.

4. Одобрените и подписаните годишни планове за сътрудничество могат да бъдат изменяни чрез внасяне на писмено предложение по всяко време и по взаимно съгласие на упълномощените представители на министрите, отговарящи за въпросите на отбраната.

Финансови разпоредби

Член 8

1. Изпращащата страна поема изцяло всички разходи, отнасящи се до пребиваването на военния и цивилния личен състав на Изпращащата страна на територията на Приемащата страна, съгласно настоящата Спогодба.

2. Финансовите договорености, отнасящи се до осъществяването на посоченото в член 3, подточки 3, 6 - 8 и 15, се определят в отделни споразумения или протоколи.

3. Всички дейности, провеждани по силата на настоящата Спогодба, се осъществяват само при условие, че страните разполагат с необходимите средства за тяхното финансиране.

Уреждане на спорове

Член 9

Разногласията между Договарящите се страни, отнасящи се до тълкуването или прилагането на настоящата Спогодба, се решават между тях единствено по дипломатически път и не подлежат на отнасяне за решаване към каквито и да било национални или международни съдилища, трибунали или трети страни.

Заключителни разпоредби

Член 10

1. Настоящата Спогодба влиза в сила от датата на подписването ѝ.

2. Спогодбата се сключва за неопределен срок.

3. Настоящата Спогодба може да бъде прекратена по всяко време от всяка Договаряща се страна чрез писмено уведомление. В такъв случай Спогодбата се прекратява в срок от 180 дни от датата на получаване на такова уведомление.

4. Спогодбата може да бъде изменяна по всяко време с писменото съгласие на Договарящите се страни. В такъв случай точка 1 от настоящия член се прилага по съответния начин.

Съставена в Брюксел на 16.02.2017 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на български, италиански и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на възникване на несъответствия във връзка с тълкуването текстът на английски език се ползва с предимство.