Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 19 от 8.III

НАРЕДБА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ ПО ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ ОТ 2018 Г.

 

НАРЕДБА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ ПО ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ ОТ 2018 Г.

В сила от 20.04.2018 г.
Приета с ПМС № 56 от 16.04.2018 г.

Обн. ДВ. бр.34 от 20 Април 2018г., отм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2022г.

Отменена с § 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 23 от 2 март 2022 г. за приемане на Наредба за разглеждане на спорове по Закона за мерките и географските означения - ДВ, бр. 19 от 8 март 2022 г., в сила от 08.03.2022 г.


Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Наредбата урежда административния ред за разглеждане на жалбите и исканията по чл. 42, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО).

Чл. 2. Жалбите или исканията се подават на място в Патентното ведомство, по пощата, по факс или чрез електронни средства. При подаване на електронни документи по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги те следва да са подписани с квалифициран електронен подпис.

Чл. 3. (1) Жалбите и исканията се подават лично или чрез представител по индустриална собственост съгласно Наредбата за представителите по индустриална собственост.

(2) Когато жалбата или искането се подава от лице, което няма постоянен адрес или седалище в Република България, това действие се извършва чрез представител по индустриална собственост.

Чл. 4. (1) Когато по жалбата или искането е упълномощен представител, към тях се прилага пълномощно.

(2) Пълномощното по ал. 1 трябва да съдържа данни за лицето, подало жалбата или искането, данни за представителя, данни за обекта (входящ, съответно регистров, номер и наименование) и обхвата на представителната власт.

(3) Когато пълномощното не съдържа всички данни по ал. 2, от жалбоподателя или молителя се изисква в срок един месец да отстрани недостатъците. Когато те не бъдат отстранени в срок, се счита, че по жалбата или искането не е упълномощен представител. Когато жалбоподателят или молителят са чуждестранни лица, производството по жалбата или искането се прекратява. Когато жалбоподателят или молителят са български физически или юридически лица, кореспонденцията по производството се води с тях.

(4) Когато лицата, подали жалбата или искането, са няколко и едно от тях е българско физическо или юридическо лице, упълномощаването на представител не е задължително. В този случай задължително се посочва адрес за кореспонденция в Република България. Когато не е посочен адрес за кореспонденция, тя се води с първото посочено в жалбата или искането българско физическо или юридическо лице.

(5) Когато пълномощното е на чужд език, то трябва да е придружено с точен превод на български език, за верността на който се подписва лицето, което го е извършило.

(6) Когато с пълномощното представителят е упълномощен по няколко жалби или искания, се изисква копие от пълномощното за всяка от тях. Верността на копията с оригиналното пълномощно се удостоверява с подписа на представителя.

(7) Когато по жалбата или искането са упълномощени двама или повече представители с различни адреси за кореспонденция, тя се води с представителя, подписал жалбата или искането.

(8) Когато представителят действа чрез преупълномощаване, се представя пълномощното, доказващо, че лицето, което го е упълномощило, има такова правомощие. Пълномощното или заверено негово копие съгласно ал. 6 се прилага към пълномощното на представителя.

(9) За оттегляне на упълномощаването или преупълномощаването Патентното ведомство трябва да бъде уведомено писмено.

(10) За оттегляне на жалбата или искането е необходимо изрично пълномощно.

Чл. 5. (1) Таксата за разглеждане на жалбата или искането се заплаща с подаването им, но не по-късно от изтичането на срока по чл. 44а, ал. 3 от ЗМГО.

(2) Заплащането на таксите може да се направи на каса, чрез ПОС терминал, по банков или по електронен път.

(3) За доказване на заплащането се представя документ за платени такси, който трябва да съдържа:

1. данни за задълженото лице, подало жалбата или искането, и за представителя, ако е упълномощен такъв;

2. данни за входящия номер на марката, както и регистров номер, ако има такъв;

3. основание по Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, по която е извършено заплащането.

Чл. 6. (1) Кореспонденция се води със страните в производството. При необходимост материали по жалбата или искането се изпращат и на други лица, чиито становища и мнения са от значение за решаването на спора. В материалите се заличава информацията, представляваща производствена, търговска или друга защитена със закон тайна.

(2) Кореспонденцията със страна в производството се води на посочения от нея адрес за кореспонденция. Когато страната не е посочила адрес за кореспонденция, тя се води на постоянния ѝ адрес или на адреса на управление на юридическото лице, съответно на едноличния търговец.

(3) Кореспонденцията до Патентното ведомство трябва да съдържа данни за заявката/марката (входящ, съответно регистров, номер и наименование) и подписа на лицето, подало жалбата или искането, или на представителя. Когато жалбоподателят или молителят е юридическо лице или едноличен търговец, кореспонденцията се подписва от лицето, което го представлява по закон, като се посочват имената и длъжността му.

(4) Кореспонденцията от Патентното ведомство до страните в производството или до техния представител се осъществява чрез писмено съобщение на посочен от тях адрес, чрез пощенска или друга куриерска услуга с препоръчана пратка с обратна разписка, включително чрез електронна поща или факс. Когато кореспонденцията не е получена от страните или от техния представител по някой от посочените начини, едновременно на официалната интернет страница на ведомството и на таблото за съобщения се прави публикация за наличието на такава кореспонденция. Кореспонденцията се счита за връчена от датата на публикуването и поставянето ѝ на таблото за съобщения.

(5) Публикацията съдържа указание за производството, данни за обекта (входящ, съответно регистров, номер и наименование), името и адреса на лицето, подало жалбата или искането, или на представителя, вида на кореспонденцията, действията, които следва да се извършат, и сроковете за тяхното извършване.

(6) Публикацията се сваля от официалната страница на ведомството в интернет и от таблото за съобщения след изтичането на един месец от поставянето ѝ. Сроковете, определени в кореспонденцията, започват да текат от датата на свалянето на публикацията от официалната страница в интернет и от таблото за съобщения.

(7) Когато кореспонденцията до Патентното ведомство е изпратена по пощата или чрез куриерска услуга, за дата на получаване на кореспонденцията се счита датата на пощенското клеймо на изпращащата пощенска станция или датата на куриерската разписка. Пощенските пликове или куриерските опаковки се прилагат от регистратурата към получените документи.

Глава втора.
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ

Раздел I.
Орган за разглеждане на спорове

Чл. 7. (1) Споровете по чл. 1 се разглеждат от специализирани състави по спорове, наричани по-нататък "състави", членовете на които отговарят на условията, определени в чл. 42, ал. 2 от ЗМГО.

(2) Не могат да са членове на състава по ал. 1 експерти, които са участвали в постановяването на оспорваното решение или са в отношения със страните по спора, пораждащи основателно съмнение за тяхната безпристрастност.

(3) Съставите се назначават за всеки конкретен случай със заповед на председателя на Патентното ведомство, с която се определя и председателят на състава.

(4) Промени в назначения състав се правят със заповед на председателя на Патентното ведомство по негова инициатива или при отвод при условията на чл. 33 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Чл. 8. (1) Председателят на състава по чл. 7, ал. 1 има следните правомощия:

1. следи сроковете за осъществяване на отделните етапи в производството;

2. оформя документите в преписката;

3. свиква и ръководи заседанията на състава;

4. изготвя проект на становище по спора.

(2) Членовете на състава имат следните правомощия:

1. проучват материалите в преписката по спора;

2. участват в заседанията на състава;

3. правят предложения за допълване и/или изменение на проекта на становището;

4. подписват становището по спора.

Раздел II.
Форма и съдържание на жалбите и исканията

Чл. 9. (1) Жалбите по чл. 42, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМГО се подават в писмена форма на български език, придружени с документ за платена такса и пълномощно, когато са подадени чрез представител, и трябва да съдържат:

1. име, презиме и фамилия на физическото лице, държавата, на която лицето е гражданин, или държавата, в която има постоянен адрес, както и адрес за кореспонденция, факс и електронен адрес, ако лицето разполага с такива;

2. наименование и вид на юридическото лице, седалището и адреса на управление, адрес за кореспонденция, факс и електронен адрес, ако лицето разполага с такива;

3. данни (номер и наименование) за заявката, по която е постановено оспорваното решение;

4. име и адрес на представителя, когато жалбата е подадена чрез представител;

5. основание за подаването на жалбата;

6. мотиви срещу оспорваното решение;

7. в какво се състои искането на жалбоподателя;

8. доказателства, когато има такива;

9. подпис на жалбоподателя или на неговия представител.

(2) Доказателствата, които се представят на чужд език, трябва да са придружени с точен превод на български език, заверен от лицето, което го е извършило.

(3) Жалбоподателят е длъжен да представи към жалбата всички доказателства, с които разполага.

Чл. 10. (1) Исканията по чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗМГО се подават в писмена форма на български език, придружени с документ за платена такса и с пълномощно, когато са подадени чрез представител, и трябва да съдържат:

1. име, презиме и фамилия на физическото лице, държавата, на която лицето е гражданин, или държавата, в която има постоянен адрес, както и адрес за кореспонденция, факс и електронен адрес, ако лицето разполага с такива;

2. наименование и вид на юридическото лице, седалище и адрес на управление, адрес за кореспонденция, факс и електронен адрес, ако лицето разполага с такива;

3. данни (номер и наименование) за марката, за която се отнасят;

4. име и адрес на представителя, когато искането е подадено чрез представител;

5. основания за подаване на искането;

6. обосновка на правен интерес, когато такъв се изисква;

7. мотиви;

8. в какво се състои искането;

9. доказателства, когато има такива;

10. подпис на молителя или на неговия представител.

(2) Исканията и придружаващите ги доказателства се подават в два идентични екземпляра. Доказателствата, които се представят на чужд език, трябва да са придружени с точен превод на български език, заверен от лицето, което го е извършило.

(3) Молителят е длъжен да представи към искането всички доказателства, с които разполага. Представянето на нови доказателства е допустимо само в отговор на възражението, постъпило от насрещната страна.

(4) Искането трябва да се отнася за един обект.

(5) Когато искането е подадено на основание чл. 26, ал. 3, т. 4 или чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, към него се прилага влязло в сила съдебно решение или съдебно удостоверение за образувано производство.

(6) Когато искането е подадено на основание чл. 26, ал. 3, т. 5, буква "б" от ЗМГО, към него се прилагат доказателства за съществуването на по-ранно авторско право на молителя, като проекти, копие или оригинал на произведението, скици, договор за поръчка, договор за изработка, издателски договор, договор за продажба, трудов договор и др.

(7) Когато искането е подадено на основание чл. 26, ал. 3, т. 6 от ЗМГО, към него се прилагат доказателства, че фирмата е била регистрирана и използвана на територията на Република България във връзка с идентични или сходни стоки или услуги преди датата на подаване на заявката за регистрация на марката, чието заличаване се иска.

(8) Когато искането се основава на по-ранна общоизвестна марка или на марка, ползваща се с известност, трябва да се представят доказателства с оглед на обстоятелствата, посочени в чл. 50а от ЗМГО. Когато искането се основава на марка, ползваща се с известност, молителят трябва да докаже и че регистрацията, съответно признаването на действието на по-късната марка, би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.

(9) Когато искането е подадено на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, към него се прилагат доказателства в подкрепа на твърдението, че марката в резултат на действие или бездействие на нейния притежател е станала обичайно означение за стоките и/или услугите, за които е регистрирана сред релевантния кръг потребители.

(10) Когато искането е подадено на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, към него се прилагат доказателства, че използването на марката от притежателя ѝ или от друго лице с негово съгласие, за стоките и/или услугите, за които е регистрирана, е по начин, който въвежда в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките и/или услугите.

(11) Когато искането е подадено на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗМГО, към него се прилагат доказателства, че молителят е притежател на марката, чието заличаване се иска, като се посочват данни за нейната регистрация и държавата, където е регистрирана, и се представят доказателства за правна или фактическа връзка по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на ЗМГО.

(12) Когато искането е подадено на основание чл. 26, ал. 3, т. 5 от ЗМГО, молителят прилага към него доказателства за наличието на по-ранното си право.

(13) Когато жалбата или искането се основават на повече от една по-ранна марка или по-ранно право, доказателства се прилагат за всяко от тях.

Раздел III.
Проверка за допустимост и формална редовност на жалбите и исканията

Чл. 11. (1) В срок два дни от подаването на жалбата или искането се издава заповед за назначаване на състав по чл. 7, ал. 1.

(2) В срок 7 дни от издаването на заповедта по ал. 1 председателят на състава извършва проверка за допустимост на жалбата или искането, която да установи:

1. спазен ли е срокът по чл. 43, ал. 1 от ЗМГО за подаване на жалба;

2. дали жалбата е подадена от лице с правен интерес;

3. представен ли е документ за платена такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България;

4. дали е доказан правният интерес, когато се изисква такъв.

(3) Когато към жалбата или искането не е приложен документ за платена такса или в искането не е обоснован правният интерес, на жалбоподателя, съответно на молителя, се предоставя срок един месец за отстраняване на недостатъците.

(4) Жалби, които не са подадени в законоустановения срок и/или по които не е платена такса, както и искания, по които не е платена такса и/или не е доказан правен интерес, както и жалби и искания, по които не са отстранени недостатъците в срока по ал. 3, са недопустими и производство по тях не се образува, за което се постановява решение на председателя на Патентното ведомство или на оправомощения от него заместник-председател.

(5) В случаите, когато таксата за жалбата или искането е платена след срока или е в непълен размер, заплатената такса се връща на жалбоподателя или молителя по негова изрична молба и по посочена от него банкова сметка, като производство по тях не се образува.

(6) Когато таксата е платена по банков път, за дата на заплащане се приема датата, на която жалбоподателят или молителят е наредил дължимата сума.

(7) В срок 7 дни от извършването на проверката за допустимост за всяка допустима жалба или искане се проверява дали отговаря на изискванията на чл. 9 и 10. Когато се констатират недостатъци, на жалбоподателя, съответно на молителя, се предоставя срок един месец за отстраняването им. Когато недостатъците не са отстранени в дадения срок, производството по жалбата или искането се прекратява с решение на председателя на Патентното ведомство или на оправомощения от него заместник-председател.

(8) Когато представените писмени доказателства на чужд език в указания по ал. 7 срок не са придружени с превод на български език, те се изключват от доказателствения материал по спора и не се вземат предвид при решаването му.

(9) В срок два дни от постановяването на решенията по ал. 4 и 7 председателят на състава уведомява за тях жалбоподателя или молителя.

Раздел IV.
Ред за разглеждане на жалбите и постановяване на решение

Чл. 12. Жалбата трябва да е мотивирана и да съдържа данни за жалбоподателя и данни за заявката, както и данни за опозицията, когато е насочена срещу решение по чл. 38г, ал. 6, 9 и 10 от ЗМГО.

Чл. 13. Жалбата срещу решения по опозиции по чл. 38г, ал. 6, 9 и 10 от ЗМГО и доказателствата, когато има такива, се подават в два идентични екземпляра, единият от които се предоставя на ответната страна за отговор по жалбата в срок един месец.

Чл. 14. (1) Съставът разглежда изложените в жалбата мотиви, отговора на ответната страна, представените доказателства, както и материалите в досието на заявката за марка, по която е взето оспорваното решение.

(2) След изясняването на всички факти и обстоятелства по жалбата съставът изготвя и подписва писмено становище съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗМГО, което се предоставя на председателя на Патентното ведомство или на оправомощения от него заместник-председател за сведение. Становището съдържа анализ по всички основания, посочени от жалбоподателя.

(3) Когато жалбата е неоснователна, председателят на Патентното ведомство или оправомощеният от него заместник-председател постановява решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията, на решението по опозицията или на решението за прекратяване на производството.

(4) Когато жалбата срещу решение по чл. 37, ал. 4 от ЗМГО е основателна, председателят на Патентното ведомство или оправомощеният от него заместник-председател го отменя и постановява решение за връщане на заявката за повторно разглеждане или за възобновяване на производството по регистрация на марката.

(5) Когато жалбата срещу решение по чл. 38г, ал. 6, 9 и 10 от ЗМГО е основателна, председателят на Патентното ведомство или оправомощеният от него заместник-председател го отменя и постановява решение за отказ на регистрацията, за връщане на заявката за регистрация на марката или за повторно разглеждане на опозицията.

(6) Когато жалбата срещу решение по чл. 36, ал. 5 или чл. 38в, ал. 3 от ЗМГО е основателна, председателят на Патентното ведомство или оправомощеният от него заместник-председател го отменя и постановява решение за възобновяване на производството.

(7) Когато отмени решение за отказ, при повторното разглеждане на заявката председателят на Патентното ведомство или оправомощеният от него заместник-председател взема решение по същество.

(8) Решенията по ал. 1 - 7 се постановяват в тримесечен срок от подаването на жалбата или от отстраняването на констатираните по нея недостатъци.

(9) Решението се изпраща на жалбоподателя и на заинтересованите страни, когато има такива, в срок два дни от постановяването му.

(10) Решението се изпълнява в срок един месец от влизането му в сила.

Раздел V.
Ред за разглеждане на исканията и постановяване на решение

Чл. 15. (1) В 7-дневен срок от установяването на формалната редовност на искането на притежателя на марката се изпраща уведомление за образувано производство заедно с втория екземпляр на искането и на приложените доказателства, като му се предоставя тримесечен срок за възражение, а когато искането е по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО - и за представяне на доказателства за използване на марката на територията на Република България. Копие от уведомлението се изпраща и на молителя за сведение.

(2) Възражението на притежателя на марката заедно с представените доказателства се изпращат за становище на молителя, като му се предоставя срок един месец за становище. При необходимост от последваща кореспонденция на всяка от страните се предоставя 14-дневен срок за отговор по представените документи.

(3) Когато представените доказателства са на чужд език и не са придружени с превод на български език, на страната, която ги е представила, се предоставя срок един месец за превод. Когато в този срок преводът не бъде представен, доказателствата не се вземат предвид при решаването на спора.

(4) Искания от различни молители, насочени към една и съща марка и с идентичност на правното основание, се обединяват за разглеждане в общо производство.

(5) При наличие на основанията по ал. 4 председателят на състава изготвя докладна записка до председателя на Патентното ведомство. Председателят на Патентното ведомство или оправомощеният от него заместник-председател постановява определение за обединяване на производствата.

Чл. 16. (1) След като приключи събирането на доказателствата и материалите по искането, съставът разглежда искането, възраженията и становищата на страните, когато има такива, и изготвя проект на становище, като преценява:

1. дали марката е регистрирана в противоречие с чл. 11 от ЗМГО, когато искането се основава на чл. 26, ал. 1 от ЗМГО, както и дали са представени доказателства по чл. 26, ал. 2 от ЗМГО;

2. налице ли е по-ранна марка, когато искането се основава на чл. 12 от ЗМГО;

3. когато искането се основава на чл. 12, ал. 2, т. 7 или чл. 12, ал. 3 от ЗМГО, съществуват ли доказателства за общоизвестност или известност на по-ранната марка; когато искането се основава на марка, ползваща се с известност - дали използването без основание на марката, чието заличаване се иска, би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка, или би ги увредило;

4. налице ли са доказателства за заявяване на марката от агент или представител на действителния притежател на марката без негово съгласие, както и такива за притежаването на марката, когато искането е с основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗМГО;

5. изтекъл ли е срокът по чл. 19, ал. 1 от ЗМГО и представени ли са доказателства за реално използване на по-ранната марка, когато искането се основава на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО.

(2) Проверка на твърдението за наличие на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗМГО се извършва служебно от състава във фондовете на заявените и регистрираните по национален ред марки, на международните регистрации, по които на Република България е посочена страна по реда на Мадридската спогодба и Протокола, на заявените и регистрираните марки на Европейския съюз.

(3) При преценката на доказателствата за по-ранна общоизвестна марка или марка, ползваща се с известност, съставът взема предвид:

1. началния момент на използване на марката;

2. населените места, където са реализирани стоките, съответно са предоставяни услугите, означени с марката;

3. продължителността и степента на използване на марката, обема на реализацията на стоките/услугите, означени с марката, и начините на използване на марката;

4. пазарния дял на стоките/услугите, означени с марката, в съответния сектор на икономиката;

5. пазарната реализация, документирана чрез фактури и други счетоводни и търговски книжа;

6. разходите за реклама, рекламни материали, доказателства за разпространението им, сключени и изпълнени договори за реклама и др.;

7. стойността на марката;

8. резултатите от социологически проучвания, направени от специализирани независими институции;

9. публикации;

10. данните за успешно прилагане на правата върху марката;

11. други обстоятелства.

(4) При преценка на доказателства за заявяване на марката от агент или представител на действителния притежател на марката съставът проверява дали:

1. заявката е подадена от името на агент или представител на действителния притежател на марката;

2. заявката е подадена без съгласието на действителния притежател на марката;

3. липсва правно основание за подаване на заявката от името на агента или представителя;

4. марката е идентична или сходна с марката на действителния притежател.

(5) При преценка на доказателствата за използване в търговската дейност на територията на Република България на нерегистрирана марка съставът:

1. взема предвид мястото, продължителността, обема и естеството на употреба на нерегистрираната марка във връзка със стоките и/или услугите, на които се основава опозицията или искането;

2. установява дали датата на действителното търговско използване на територията на Република България на нерегистрирана марка е по-ранна от датата на подаване на заявката, съответно от датата на международната регистрация, датата на териториалното разширение, датата на приоритета или претенцията за старшинство;

3. проверява дали е подадена заявка за регистрация на нерегистрираната марка.

(6) При преценка на доказателствата за реално използване на по-ранната марка съставът:

1. извършва проверка дали по-ранната марка е регистрирана поне 5 години преди датата на подаване на искането;

2. взема предвид мястото, продължителността, обема и естеството на употреба на марката във връзка със стоките и/или услугите, на които се основава опозицията/искането;

3. въз основа на представените доказателства установява дали съществуват основателни причини за неизползването на марката.

(7) Когато не са представени доказателства за някое от по-ранните права, на които се основава искането, или в хода на производството то е погасено, същото не се взема предвид при постановяване на решението.

(8) След изясняването на всички факти и обстоятелства по искането съставът изготвя и подписва писмено становище съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗМГО, което се предоставя на председателя на Патентното ведомство или на оправомощения от него заместник-председател за сведение. Становището съдържа анализ по всички основания, посочени от молителя.

(9) Когато искането е неоснователно, председателят на Патентното ведомство или оправомощеният от него заместник-председател постановява решение за отхвърлянето му съгласно чл. 46, ал. 4 от ЗМГО.

(10) Когато искането е основателно, председателят на Патентното ведомство или оправомощеният от него заместник-председател постановява решение за пълно или частично отменяне или заличаване на регистрацията съгласно чл. 46, ал. 5 от ЗМГО.

(11) Когато се установи, че по-ранното право, върху което се основава искането, не съществува към момента на постановяване на решението, председателят на Патентното ведомство или оправомощеният от него заместник-председател взема решение за прекратяване на производството.

(12) Решенията по ал. 9, 10 и 11 се постановяват в 6-месечен срок, след като е приключило събирането на доказателствата и на материалите по искането.

(13) Решенията по ал. 9, 10 и 11 се изпращат на страните в срок два дни от постановяването им.

(14) Решението се изпълнява в срок един месец от влизането му в сила.

Раздел VI.
Спиране и прекратяване на производствата по спорове

Чл. 17. (1) Производството по жалба или искане по ЗМГО се спира по молба на страна по спора, когато:

1. е подадено искане за заличаване или отменяне на регистрацията на противопоставената по-ранна марка съгласно чл. 46а, ал. 1 и 2 от ЗМГО;

2. жалбоподателят е заявил писмено, че ще представи писмено съгласие за регистрация на заявената от него марка по смисъла на чл. 11, ал. 3 и чл. 12, ал. 4 от ЗМГО;

3. е образувано съдебно производство, административно производство пред Патентното ведомство или пред друг орган и вземането на решение по спора не може да стане преди неговото приключване;

4. в хода на производството двете страни внесат заявление за сключване на споразумение.

(2) Производството по жалба или искане по ЗМГО се спира служебно, когато срокът по чл. 39, ал. 3, предложение второ от ЗМГО за подновяване на регистрацията на марката, която е обект на спора или е противопоставена, не е изтекъл.

(3) Спирането по ал. 1, т. 3 се постановява след представяне на удостоверение за образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано, когато не е Патентното ведомство.

(4) Производствата се възобновяват служебно или по молба на страна по спора, след като отпаднат основанията за тяхното спиране.

(5) Когато производството е спряно на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 и 4, то се спира за срок 6 месеца и се възобновява служебно с изтичането на този срок или по-рано - по искане на страна по спора.

(6) Определенията за спиране и възобновяване на производството се постановяват от председателя на Патентното ведомство или от оправомощения от него заместник-председател.

Чл. 18. (1) Образувано производство по жалба или искане се прекратява освен в предвидените в тази наредба случаи и когато:

1. жалбоподателят е оттеглил жалбата си;

2. молителят е оттеглил искането си;

3. страните внесат сключено споразумение по спора;

4. се прекрати правната закрила върху марката - предмет на спора, или върху друг обект на индустриална собственост, от правата върху който зависи решаването на спора;

5. се прекрати без правоприемство юридическото лице-молител или жалбоподател.

(2) При преустановяване на правната закрила върху обекта на индустриална собственост по ал. 1, т. 4 производството по спора се прекратява, освен ако в тримесечен срок от преустановяването на закрилата някоя от страните заяви изрично, че има интерес от продължаване на производството.

(3) Определенията за прекратяване на производството се постановяват от председателя на Патентното ведомство или от оправомощения от него заместник-председател.

Раздел VII.
Особен ред за разглеждане на искания

Чл. 19. (1) Когато е постъпило искане за заличаване на основание чл. 26, ал. 3, т. 5, буква "б" от ЗМГО и притежателят на марката не е възразил срещу претендираното от молителя авторско право, се постановява решение по същество.

(2) Когато е постъпило искане на основание чл. 26, ал. 3, т. 5, буква "б" от ЗМГО и притежателят на правата е оспорил съществуването на по-ранното авторско право, молителят се уведомява, че следва да го установи по съдебен ред. Производството по искането се спира до влизането в сила на съдебното решение.

(3) Когато искането за заличаване на основание чл. 26, ал. 3, т. 5, буква "б" от ЗМГО е придружено с влязло в сила съдебно решение, се постановява решение по същество.

(4) Когато искането за заличаване на основание чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО е придружено с влязло в сила съдебно решение, с което е установено, че заявителят на марката е действал недобросъвестно при подаване на заявката, се постановява решение за заличаване на марката.

Раздел VIII.
Служебно производство по заличаване

Чл. 20. (1) Служебно производство по заличаване на марка се образува със заповед на председателя на Патентното ведомство по негова инициатива или по сигнал от трето лице, в случай че са налице основанията по чл. 26, ал. 6 от ЗМГО.

(2) Със заповедта по ал. 1 председателят на Патентното ведомство определя и състава за разглеждане на спора.

(3) В 7-дневен срок от образуването на производството председателят на състава изпраща на притежателя на марката решение за образувано служебно производство по заличаване, като му предоставя тримесечен срок за възражение.

(4) След изтичането на тримесечния срок по ал. 2 производството по заличаване продължава по реда на чл. 46 от ЗМГО и се постановява решение от председателя на Патентното ведомство или от оправомощения от него заместник-председател.

Чл. 21. (1) Решението по чл. 20, ал. 3 се съобщава на подателя и на притежателя на марката в 7-дневен срок от постановяването му.

(2) Когато с решението се засягат права или законни интереси на други лица, решението се съобщава и на тях.

(3) При данни за извършено престъпление се уведомява незабавно съответният прокурор.

Чл. 22. Сигнали, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнение на решението или се основават на нови факти и обстоятелства.

Чл. 23. Решението по чл. 20, ал. 3 се изпълнява в 14-дневен срок от влизането му в сила.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. Наредбата се прилага и по отношение на жалби и искания, по които до влизането ѝ в сила няма постановено решение.

§ 2. Наредбата се приема на основание чл. 42, ал. 4 от ЗМГО.

§ 3. Изпълнението на наредбата се възлага на председателя на Патентното ведомство.

Промени настройката на бисквитките