Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 92 от 18.XI

НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 9 НОЕМВРИ 2022 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ

 

НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 9 НОЕМВРИ 2022 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ

В сила от 18.11.2022 г.
Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството

Обн. ДВ. бр.92 от 18 Ноември 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.3 от 10 Януари 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.18 от 1 Март 2024г.

Глава първа.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С наредбата се определят:

1. показателите на енергийните характеристики (EPB показатели) и изискванията към енергийните характеристики на сградите;

2. националната изчислителна методика за оценка на енергийните характеристики на сградите;

3. скалата на класовете на енергопотребление с числови граници за различни по предназначение категории сгради и минималните изисквания за енергийна ефективност в съответствие със скалата за съответната категория сгради;

4. изискванията за енергийна ефективност към инвестиционните проекти на сгради.

Чл. 2. (1) Наредбата се прилага при:

1. проектиране на нови жилищни сгради и нови сгради за обществено обслужване;

2. проектиране, свързано с постигане на изискванията за енергийна ефективност при основно обновяване, основни ремонти, преустройства, реконструкции, надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради;

3. оценяване на съответствието на инвестиционни проекти с изискванията за енергийна ефективност на сградите;

4. обследване и сертифициране за енергийна ефективност на сгради съгласно изискванията, определени в Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ);

5. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) изчисляване на енергийните характеристики на производствени сгради, за които националната методика по чл. 1, т. 2 може да се приложи в случаите, в които са поставени изисквания за поддържане на микроклимат с определени параметри;

6. проектиране и обследване за енергийна ефективност на сгради - културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство, доколкото подобряването на енергийните характеристики на ограждащите елементи и/или на техническите системи в тези сгради не води до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградите.

(2) Наредбата може да се прилага за постигане на частични енергийни характеристики на сгради, които не подлежат на сертифициране по чл. 32, ал. 5 от ЗЕЕ и по чл. 38, ал. 1 от ЗЕЕ, когато това е предвидено със заданието за проектиране или по желание на възложителя.

(3) Наредбата не се прилага за:

1. спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки на допълващото застрояване по смисъла на чл. 20, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ);

2. текущ ремонт в сгради или в части от тях, както и при вътрешни преустройства и ремонти на самостоятелни обекти или помещения в съществуващи сгради, при които извършваните строителни и монтажни работи (СМР) по елементи на конструкцията и/или по системите за поддържане на микроклимата не променят енергийните им характеристики спрямо състоянието преди ремонта.

Чл. 3. (1) Енергийните характеристики на сгради се изчисляват с цел:

1. определяне на нивото на потребление на енергия и съответстващия му клас по скалата на класовете за енергопотребление, вкл. за издаване на сертификати за енергийни характеристики на сгради;

2. оценяване на съответствието на инвестиционни проекти на сгради с изискванията към енергийните характеристики;

3. оценка на постигнатите енергийни спестявания в сгради.

(2) Обект на оценка на енергийните характеристики могат да бъдат самостоятелна сграда, блок-секции в сграда или обособена част от сграда, както е определена в ЗЕЕ.

Чл. 4. Наредбата се прилага едновременно с нормативните актове за изпълнение на изискванията по чл. 169, ал. 1 от ЗУТ, вкл. други специфични изисквания към сгради, определени съгласно нормативен акт.

Чл. 5. (1) Енергийните характеристики на сградите в България се оценяват по единна национална изчислителна методика съгласно приложение № 1 от наредбата.

(2) Методиката от приложение № 1 се прилага задължително за всички сгради, които подлежат на сертифициране за енергийна ефективност съгласно ЗЕЕ.

(3) Методиката от приложение № 1 може да се прилага за производствени сгради, които не подлежат на сертифициране за енергийна ефективност, но за които в нормативен акт, в задание за проектиране и/или поради условия на технологичния режим, се изисква поддържане на микроклимат с определени параметри (производствени сгради, които са част от промишлена система). В тези случаи методиката се прилага, при условие че входните данни, както и специфичните проектни или експлоатационни условия не противоречат на граничните условия на изчислителния метод и не оказват влияние върху точността на метода.

Чл. 6. Нормативните параметри на микроклимата в сградите, правилата и изискванията към техническите системи, които ги осигуряват и поддържат, се приемат съгласно изискванията на тази наредба, Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия и други наредби, които определят специфични изисквания за проектиране на сгради в зависимост от тяхното предназначение.

Чл. 7. При оценката на енергийните характеристики на сградите се предвиждат строителни продукти, които отговарят на изискванията на хармонизираните технически спецификации от обхвата на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ, L 88, 4.4.2011 г.) и Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

Глава втора.
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИТЕ. СКАЛА С КЛАСОВЕ НА ЕНЕРГОПОТРЕБЛЕНИЕ. НОРМИ И ПРАВИЛА ЗА ПОСТИГАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ

Раздел I.
Показатели на енергийни характеристики на сградите

Чл. 8. Показателите на енергийните характеристики на сградите се изчисляват или измерват като количествени числови стойности, характеризиращи енергийно преобразуване или потребление на енергия.

Чл. 9. В зависимост от характера на оценката за енергийно потребление показателите на енергийните характеристики на сградите биват частични и общи и се класифицират в три основни групи:

1. група 1 - частични показатели, характеризиращи енергопреобразуващите и енергопреносните свойства на елементите на конструкцията и на елементите на системите за осигуряване на микроклимата:

а) коефициент на топлопреминаване през външните стени (U, W/m2K);

б) коефициент на топлопреминаване през прозорците (U, W/m2K);

в) коефициент на топлопреминаване през покрива (U, W/m2K);

г) коефициент на топлопреминаване през пода (U, W/m2K);

д) коефициент на полезно действие на генератора на топлина и/или студ (η, %);

е) коефициент на трансформация на генератора на топлина и/или студ;

ж) коефициент на полезно действие на преноса на топлина от източника до отоплявания и/или охлаждания обем на сградата (η, %);

2. група 2 - частични показатели, характеризиращи енергопотреблението на технологичните процеси за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди:

а) топлинни загуби от топлопреминаване към околната среда (kW);

б) топлинни притоци от топлопреминаване от околната среда (kW);

в) специфични топлинни загуби от топлопреминаване (W/m2);

г) специфични топлинни притоци от топлопреминаване (W/m2);

д) топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух (kW);

е) специфични топлинни загуби от инфилтрация (W/m2);

ж) общи топлинни загуби/притоци (kW);

з) общи специфични топлинни загуби/притоци (W/m2);

и) топлинна мощност на системата за отопление (kW);

к) годишно потребление на енергия за отопление (kWh);

л) годишно потребление на енергия за охлаждане (kWh);

м) специфично потребление на енергия за отопление (kWh/m2);

н) специфично потребление на енергия за охлаждане (kWh/m2);

о) топлинна мощност на системата за вентилация (kW);

п) годишен разход на енергия за вентилация (kWh);

р) специфично потребление на енергия за вентилация (kWh/m2);

с) топлинна мощност на системата за гореща вода (kW);

т) специфично потребление на енергия за гореща вода (kWh);

у) специфично потребление на енергия за гореща вода (kWh/m2);

3. група 3 - общи показатели, характеризиращи енергопотреблението на сградата като цяло (общи енергийни характеристики):

а) обща топлинна мощност за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода (kW);

б) обща специфична топлинна мощност за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода (kW/m2);

в) обща електрическа мощност за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kW);

г) обща специфична електрическа мощност за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kW/m2);

д) обща специфична електрическа мощност за уреди, потребяващи енергия (W/m2);

е) общо годишно потребление на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kWh);

ж) общо специфично годишно потребление на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kWh/m2);

з) общо годишно потребление на енергия за отопление и вентилация (Wh/m3.DD).

Чл. 10. (1) В зависимост от начина на определянето им показателите на енергийни характеристики са:

1. изчислени - базирани на изчислени енергийни характеристики по методите на EPB стандарти и/или национални изчислителни методи;

2. измерени - базирани на измерени енергийни характеристики.

(2) В зависимост от целите, за които се извършва оценката на показателите на енергийни характеристики, енергийните характеристики се определят като:

1. проектни енергийни характеристики, изчислени с проектни данни за сградата и стандартен набор от условия за енергийното потребление и климатични данни;

2. енергийни характеристики по "екзекутив", изчислени с данни за сградата след строителството преди въвеждането ѝ в експлоатация и стандартен набор от условия за енергийното потребление и климатични данни;

3. експлоатационни енергийни характеристики, изчислени или измерени при обследване на сградата.

Раздел II.
Енергийни характеристики на сгради и начини на изразяване. Интегриран подход към енергийното потребление на сградата

Чл. 11. (1) Енергийните характеристики на сграда отразяват типичното потребление на енергия на сградата и се определят въз основа на:

1. изчислено енергопотребление - за нови сгради;

2. действително измерено и изчислено енергопотребление - за съществуващи сгради.

(2) При оценката на енергийните характеристики се прилага интегриран подход към: елементите на конструкцията, техническите сградни инсталации, влиянието на обитателите и режимите параметри, вътрешните топлинни източници, параметрите на микроклимата и външните климатични условия.

(3) Енергийните характеристики се оценяват на цялата сграда или на отделни части от нея, които имат различно предназначение. При оценката на енергийните характеристики се спазват условията за сертифициране на цяла сграда или на части от сградата, така както са определени в ЗЕЕ.

Чл. 12. При прилагане на интегриран подход в оценката на енергийните характеристики всяка сграда се разглежда като многосвързана интегрирана система, която потребява енергия. Типичното потребление на енергия е резултат от съвместното влияние на най-малко следните компоненти, които се включват в енергийния баланс на сградата:

1. ориентацията, размерите и формата на сградата;

2. техническите характеристики на ограждащите и вътрешните елементи на конструкцията, в т.ч.:

а) действителни топлинни, оптически и радиационни характеристики: топлинен капацитет, топлопроводност и топлинно съпротивление, енергопреминаване, характеристики на пасивно отопление, охлаждащи компоненти, топлинни мостове;

б) въздухопропускливост;

3. системите за генериране на топлина и студ, ефективностите и загубите в разпределителните мрежи на тези системи (с използване на конвенционални източници на енергия или високотехнологични генерационни системи, вкл. за комбинирано производство на електричество и топлина, в т.ч. основани на оползотворяване на топлината на газ, системи за оползотворяване на енергия от биомаса и други възобновяеми източници, в т.ч. фотоелектрически и топлинни, системи за оползотворяване на топлина и студ от отработен въздух, термопомпи и др.);

4. системите за отопление и гореща вода за битови нужди, включително изолационните им характеристики, ефективности и загуби в разпределителните мрежи;

5. системите за охлаждане (вкл. основани на приложението на иновативни хладилни агенти или основани на използване потенциала на топлина от слънчева енергия или друга високоефективна технология);

6. системите за принудителна вентилация, естествената вентилация чрез инфилтрация и аерация;

7. осветителните инсталации, вкл. вградено осветление, естественото осветление;

8. пасивните слънчеви системи и слънчевата защита;

9. вътрешните топлинни условия, включително проектните параметри на вътрешния въздух;

10. външните климатични условия;

11. вътрешните енергийни товари и енергийният разход на оборудване и уреди, потребяващи енергия.

Чл. 13. В зависимост от техническите изисквания, за които е предназначена, енергийната характеристика (ЕР) на дадена сграда може да се определи и изрази по един от следните начини:

1. като частична енергийна характеристика - включваща един от показателите на енергийните характеристики:

EP = P, където

Р е показател, определен по чл. 9;

2. като частична енергийна характеристика - включваща съвкупност от няколко показателя на енергийните характеристики:

EP = {Pj, j = 1, 2, ..., m}, където:

Pj е j-тият показател, определен по чл. 9;

m - общият брой на избраните показатели;

3. като обща (интегрирана) енергийна характеристика за годишно потребление на енергия, базирана на типичното потребление на енергия и изразена като общо или като специфично годишно потребление на енергия (kWh/год./kWh/m2.год.):

EP = {Pi, i = 1, 2}, където

Pi е показател по чл. 9, т. 3, подточка "е" или подточка "ж".


Чл. 14. Общата (интегрирана) енергийна характеристика може да се определи като потребна (доставена) енергия и/или като първична енергия за сградата.

Чл. 15. (1) Стойността на енергийната характеристика като потребна енергия се определя на две нива като нетна и като брутна потребна енергия в зависимост от границите на енергийния баланс на сградата съгласно приложение № 1.

(2) Брутната потребна енергия на сграда има екологичен еквивалент, който се определя съгласно формула 3 в част трета от приложение № 1.

Чл. 16. Стойността на енергийната характеристика като първична енергия се определя, като всяка една съставяща на потребната енергия се увеличи със съответстващите ѝ загуби за добив/производство и пренос съгласно формула 4 в част трета от приложение № 1.

Раздел III.
Правила за изработване на скала на класовете на енергопотребление

Чл. 17. (1) Класовете на енергопотребление се изразяват в 7-степенна стъпаловидна скала с фиксирани числови граници на първичната енергия EPmin и EPmax, от най-нисък клас "G" - съответстващ на най-лоша енергийна ефективност, до най-висок клас "A" - съответстващ на най-добра енергийна ефективност.

(2) Скалата на класовете на енергопотребление по ал. 1 се разработва въз основа на научно изследване в съответствие с изискванията на методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 2012 г. за допълване на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите чрез създаване на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти (ОВ, L 81/18 от 21 март 2012 г.), включително в съответствие с БДС EN ISO 52003-1 "Енергийни характеристики на сгради. Показатели, изисквания, класификация и сертификати. Част 1: "Основни аспекти и приложение на цялостните енергийни характеристики".

(3) Принадлежността на сградата към съответния клас на енергопотребление се установява чрез сравнение на стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на сградата с числовите стойности на границите на класовете съгласно условието:


EPmin ≤ ЕР < EPmax,


където: EPmin и EPmax са съответно минималната и максималната числова стойност на границите за съответния клас на енергопотребление;


ЕР - общата (интегрирана) енергийна характеристика - "специфично годишно потребление на енергия" (kWh/m2.год.) на сградата.

(4) Границите на класовете на енергопотребление се определят по правилата в БДС EN ISO 52003-1 на базата на две референтни точки Rs,ref и Rr,ref, определени по метода на оптималните разходи съгласно методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012, съгласно условията в таблица 1:

Таблица 1


Клас

Словесно изражение на постигната енергийна ефективност

Определяне на границите

EPmin  EP < EPmax

А

Много добра енергийна ефективност - сграда с много добри енергийни характеристики

EP < 0,5.Rr,ref

B

Сграда с добри енергийни характеристики - добра енергийна ефективност

0,5.Rr ,ref≤ EP < Rr,ref

C

Средна (по ниво) енергийна ефективност - сграда със задоволителни енергийни характеристики

Rr,ref ≤ EP < 0,5. (Rr,ref + Rs,ref)

D

Подобрена енергийна ефективност - сграда с незадоволителна енергийна ефективност

0,5.(Rr ,ref + Rs,ref) ≤ EP < Rs,ref

E

Лоша енергийна ефективност - сграда с лоши енергийни характеристики

Rs,ref ≤ EP < 1,25.Rs,ref

F

Най-лоша енергийна ефективност - сграда с най-лоши енергийни характеристики

1,25.Rs ,ref ≤ EP < 1,5.Rs,ref

G

1,5.Rs,ref ≤ EP

(5) Скалата на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради, за които границите на класовете са нормативно определени по методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012, е регламентирана в приложение № 2.

(6) За целите на изчисленията за определяне на общата/интегрирана енергийна характеристика "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m2.год.) и определянето на класа на енергопотребление по скалата от ал. 5 сградите се класифицират в следните категории:

1. жилищни сгради:

а) еднофамилни жилищни сгради (еднофамилни къщи);

б) многофамилни жилищни сгради (жилищни блокове);

2. нежилищни сгради - сгради за обществено обслужване:

а) административни сгради (офиси);

б) сгради за образование и наука - училища, университети, детски градини и детски ясли;

в) сгради в областта на здравеопазването: лечебни заведения за болнична помощ (всички видове болници), лечебни заведения за извънболнична помощ, медицински центрове;

г) сгради в областта на хотелиерството, ресторантьорството и общественото хранене;

д) сгради в областта на търговията (сгради за търговски услуги на едро и дребно);

е) сгради за спорт;

ж) други видове сгради, потребители на енергия - сгради в областта на културата и изкуствата.

(7) Постигнатата енергийна ефективност на съществуващи сгради, чието предназначение не попада в категориите сгради със скала с регламентирани числови граници на класовете (сгради за обществено обслужване в областта на транспорта - жп гари, автогари, сгради на летища и др.), се оценява по скала с индивидуални граници на класовете, които се изчисляват за конкретната сграда, както следва:

1. EPmax,r е индивидуална дясна граница на конкретна сграда - общата (интегрирана) енергийна характеристика "специфично годишно потребление на първична енергия" в kWh/m2.год., изчислена по методиката от приложение № 1 със стойностите на енергийните характеристики на елементите на конструкцията и ефективностите на техническите сградни инсталации по действащите технически норми в приложимите нормативни актове към момента на извършване на изчисленията;

2. EPmin,s е индивидуална лява граница на конкретна сграда - общата (интегрирана) енергийна характеристика "специфично годишно потребление на първична енергия" в kWh/m2.год., изчислена по методиката от приложение № 1 със стойностите на енергийните характеристики на елементите на конструкцията към момента на проектиране на сградата при първоначалното ѝ изграждане и въвеждане в експлоатация. В този случай ефективностите на генераторите на топлина или студ на техническите сградни инсталации за отопление, вентилация, охлаждане и гореща вода за битови нужди се приемат с проектните им стойности към момента на проектиране на сградата при първоначалното ѝ изграждане и въвеждане в експлоатация. Когато не е налична проектна документация, от където да се извлече необходимата информация за целите на конкретното изчисление, ефективностите се приемат с референтни стойности, както следва:

а) за котли с изгаряне на

 

течно гориво

η= 86 %;

б) за котли с изгаряне на

 

природен газ

η = 92 %;

в) за котли с изгаряне на

 

въглища

η = 65 %;

г) за котли с изгаряне на

 

биомаса

η = 85 %;

д) за електрически котли

η = 100 %;

е) газови отоплителни уреди

η = 75 %;

ж) отоплителни уреди на

 

твърдо гориво

η = 55 %;

з) термопомпи с функция за

 

отопление от типа "въздух -

 

въздух"

SСОР = 2,6;

и) термопомпи с функция за

 

отопление от типа "въздух -

 

вода"

SСОР = 2,2;

й) термопомпи с функция за

 

отопление от типа "вода -

 

вода"

SСОР = 3,5;

к) електрически отоплителни

 

уреди

η = 100 %;

л) централизирано отопление

 

с абонатна станция

η= 100 %;

м) система за охлаждане

SEER=2,2.

(8) Първичната енергия, съответстваща на EPmin,s и EPmax,r, както и за всяко друго състояние на енергийния баланс на сградата се изчислява съгласно част трета от приложение № 1 на наредбата.

(9) Постигнатата енергийна ефективност на нови сгради, чието предназначение не попада в категориите сгради със скала с регламентирани числови граници на класовете, се оценява по индивидуална скала, чиито граници се определят съгласно действащите технически изисквания.


Раздел IV.
Показатели за изразяване и постигане на съответствие с техническите изискванията за енергийна ефективност на сградите

Чл. 18. (1) Техническото изискване към енергийните характеристики се изразява със стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на сграда "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m2.год.), към което с наредбата се определя минимално ниво по скалата на класовете на енергопотребление от приложение № 2, което трябва да бъде постигнато.

(2) Общата (интегрирана) енергийна характеристика на сградата по ал. 1 включва годишното потребление на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди, осветление и уреди, потребяващи енергия, отнесен към един квадратен метър от общата климатизирана площ на сградата (Аклим.,m2). Интегрираната енергийна характеристика на сградата "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m2.год.) се удостоверява със сертификата за енергийни характеристики, регламентиран за нови и за съществуващи сгради в ЗЕЕ.

(3) Стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на нова сграда - "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m2.год.), се изчислява по методиката съгласно приложение № 1 въз основа на проектните данни и условия, приети в етапа на проектиране на сградата, вкл. режимните и техническите характеристики на предвидените за изпълнение сградни технически системи.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на съществуваща сграда - "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m2.год.), се изчислява в процеса на обследване за енергийна ефективност, както и за доказване на постигнатите енергийни спестявания след изпълнени енергоспестяващи мерки в съществуваща сграда по реда на Наредба № Е-РД-04-3 от 2016 г. за допустимите мерки за осъществяване на енергийни спестявания в крайното потребление, начините на доказване на постигнатите енергийни спестявания, изискванията към методиките за тяхното оценяване и начините за потвърждаването им (ДВ, бр. 38 от 2016 г.). Изчисленията се извършват по методиката съгласно приложение № 1 при спазване изискванията на Наредба № Е-РД-04-2 от 16.12.2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 102 от 2022 г.) (Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.).

(5) При обследване за енергийна ефективност на съществуваща сграда се изготвя технико-икономическа оценка за ефективност на разходите, необходими за изпълнение на мерките за повишаване на енергийната ефективност на сградата. Оценката включва групиране/комбиниране на мерките за енергоспестяване в пакети, които могат да послужат за планиране на инвестициите.

(6) Технико-икономическата оценка по ал. 5 определя индикативни финансови разходи и се извършва по съотношението "разходи - ползи" съгласно приложение № 8 за повече от един пакет енергоспестяващи мерки, като задължително се извършва оценка на пакет за постигане на близко до нулево енергопотребление на сградата, при условие че за този пакет не е установена техническа и/или функционална неосъществимост.


Чл. 19. Техническото изискване към енергийните характеристики се изразява с показателя "обобщен коефициент на топлопреминаване" (Uоб., W/m2K) през ограждащите елементи на конструкцията на сградата в следните случаи:

1. за производствени сгради;

2. за нови сгради, проектирани на фаза идеен проект, които не са производствени.

Чл. 20. (1) Техническото изискване към енергийните характеристики се изразява с техническия показател "коефициент на топлопреминаване" (U, W/m2K) през ограждащите елементи на сградата и стойностите му през елементите на конструкцията не могат да бъдат по-големи от определените в таблици 2 и 4:

1. при надстрояване и/или пристрояване на съществуващи сгради, при които ограждащите елементи на надстроената или пристроената част обхващат до 25 на сто включително от площта на ограждащите елементи на съществуващата сграда преди надстрояването и/или пристрояването ѝ; изискването се прилага само в случаите, в които надстроената и/или пристроената част е със същото предназначение, както съществуващата сграда;

2. при реконструкция, ремонт или преустройство на самостоятелни обекти или отделни помещения в тях, намиращи се в обема на съществуваща сграда, когато са изпълнени едновременно следните условия:

а) строителните и монтажните работи обхващат до 25 на сто включително от площта на външните ограждащи елементи на съществуващата сграда;

б) не се променя предназначението на обхванатите от СМР реконструирани/ремонтирани/преустроени помещения или предназначението им се променя, но климатизираният им обем е по-малък от 10 на сто от общия климатизиран обем на сградата, в която се намират.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 коефициентите на топлопреминаване се изчисляват само за пристройката и/или надстройката с геометричните характеристики на пристроената и/или достроената част. В случаите по ал. 1, т. 2 коефициентите на топлопреминаване се изчисляват само за реконструираните/ремонтираните/преустроените помещения и с техните геометрични характеристики.

(3) Когато пристройката и/или надстройката по ал. 1, т. 1, както и обектите по ал. 1, т. 2 се предвиждат с различно предназначение от това на съществуващата сграда и е изпълнено условието на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕ, се прилага техническото изискване по чл. 18 от наредбата.

Чл. 21. (1) Изискванията за енергийна ефективност към сградите са следните:

1. (В сила от 01.01.2024 г.) всички нови сгради от съответната категория в приложение № 2 се проектират с близко до нулево потребление на енергия съгласно определението в § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ;

2. съществуващи сгради от съответната категория в приложение № 2, които са заети от публични органи, трябва да имат потребление на първична енергия най-малко в съответствие с клас "В" съгласно изискванията на тази наредба;

3. всички съществуващи сгради от съответната категория в приложение № 2, които не са заети от публични органи, трябва да имат потребление на първична енергия най-малко в клас "В" съгласно изискванията на тази наредба. Допуска се, когато с обследване за енергийна ефективност е доказана техническа и/или функционална неосъществимост за изпълнение на изискването, потреблението на първична енергия да съответства на клас "С".

(2) При обследване за енергийна ефективност на сградите по ал. 1 задължително се предлага пакет от енергоспестяващи мерки, след изпълнението на който сградата достига съответствие с изискването за близко до нулево потребление на енергия съгласно определението в § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ. Оценката на пакета се извършва по методиката от приложение № 1.

(3) Пакетът по ал. 2 се изпълнява приоритетно, когато при доказаната му техническа и икономическа осъществимост предлага най-добрата алтернатива за ефективност на разходите за енергия в сравнение с други предложени пакети от мерки за сградата.

Глава трета.
СПЕЦИФИЧНИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ЕНЕРГИЙНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ ПРИ ОЦЕНКА НА ГОДИШНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ НА НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ СГРАДИ

Раздел I.
Специфични изисквания към показатели за енергийните характеристики, характеризиращи енергопреобразуващите и енергопреносните свойства на елементите на конструкцията

Чл. 22. (1) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията (U, W/m2K) характеризират топлинните характеристики на структурата на сградата и се определят като идентификатори на входни данни в изчисленията на стационарната част на топлопренасянето в енергийния баланс на сградата.

(2) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията (U, W/m2K) се изчисляват до външен въздух по методите съгласно приложение № 1 и приложимите стандарти, както следва:

1. през стени, граничещи с външния въздух и през стени на границата между отоплявано и неотоплявано помещение съгласно БДС EN ISO 6946 "Компоненти на сгради и елементи на сгради. Топлинно съпротивление и коефициент на топлопреминаване. Методи за изчисление";

2. през конструкции на покриви съгласно метода от приложение № 1;

3. през подови конструкции в топлинен контакт със земната основа съгласно метода в част четвърта от приложение № 1 в съответствие с БДС EN ISO 13370 "Топлинни характеристики на сгради. Топлопренасяне през земната основа методи за изчисление";

4. през линейни топлинни мостове, които се появяват във връзките между елементите на сградите съгласно БДС ЕN ISO 14683 "Топлинни мостове в конструкции на сгради коефициент на линейно топлопреминаване. Опростени методи и стойности по подразбиране";

5. през прозорци и врати - съгласно БДС EN ISO 10077-1 "Топлинни характеристики на прозорци, врати и капаци. Изчисляване на коефициента на топлопреминаване. Част 1: Общи положения".

Чл. 23. (1) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Коефициентите на топлопреминаване (U, W/m2K) през плътни елементи на конструкцията на сграда не могат да бъдат по-високи от посочените в таблица 2.

Таблица 2

Нормативни изисквания към коефициентите на топлопреминаване U, W/m2K през плътни елементи на конструкциите на сгради

Елементи на конструкцията

 

U, W/m2K

U, W/m2K

Система за

размери

1

2

3

4

5

 

Вид

За сгради със среднообемна вътрешна температура
θi ≥ 15 °С

За сгради със среднообемна вътрешна температура
θi < 15 °С

Избор на национално ниво съгласно БДС EN ISO 13789

1.

Стени

 

 

 

1.1

Външни стени монолитни, многослойни, граничещи с външен въздух

Uw ≤ 0,26 (0,30)

Uw ≤ 0,31 (0,35)

Външни

1.2

Външни стени, леки многослойни конструкции, граничещи с външен въздух, на сглобяеми къщи, производствени сгради или др. сгради

Uw ≤ 0,30

Uw ≤ 0,33

Външни

1.3

Вътрешни стени, отделящи отопляемо от неотопляемо пространство, когато разликата между среднообемната температура на пространствата е равна или по-голяма от 5 °С

Uw ≤ 0,50

Uw ≤ 0,50

Външни

1.4

Стени, таван или под, граничещи с външен въздух или със земята, при вградено площно отопление

Uw ≤ 0,35

Uw ≤ 0,35

Външни

1.5

Елементи на конструкцията от стоманобетон

Uw ≤ 0,45

Uw ≤ 0,45

Външни

2.

Покрив

 

 

 

2.1

Плосък покрив без въздушен слой или с въздушен слой с дебелина δ ≤ 0,30 m, над отопляемо пространство

Ur ≤ 0,25

Ur ≤ 0,28

Външни

2.2

Скатен или наклонен покрив с отопляемо подпокривно пространство

Ur ≤ 0,25

Ur ≤ 0,28

Външни

3.

Под

 

 

 

3.1

Под на отопляемо пространство, граничещ с външен въздух, под/над проходи или над други открити пространства, и еркери

Uf;air ≤ 0,25

Uf;air ≤ 0,31

Външни

 


Забележка. Стойностите в скоби в таблица 2 се прилагат за елементи на конструкцията или части от тях, за които има завишени изисквания към класовете по реакция на огън на продуктите за топлоизолация (клас А1 и клас А2) съгласно Наредба № Iз-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Коефициентите в таблица 2 са нормативни коефициенти на топлопреминаване. Когато ограждащи елементи на конструкцията включват участъци с различни топлофизични характеристики, се изчислява обобщен коефициент на топлопреминаване, който не може да бъде по-голям от обобщения коефициент, изчислен с нормативните коефициенти в таблица 1.

(3) Коефициентите на топлопреминаване през подови и покривни конструкции на сгради се изчисляват до външен въздух за всяка конкретна сграда по методите от глава четвърта и шеста на приложение № 1. Термичните съпротивления R, m2K/W на характерни елементи на конструкцията на сгради, както са описани по вид в таблица 3, се изчисляват за конкретната сграда, както следва:

1. на нова сграда - по проектни данни за структурата на елементите;

2. на съществуваща сграда - по данни от заснемане към момента на оценката и/или от налични строителни книжа на сградата, които изясняват структурата на елементите.

(4) За осигуряване на съответствие с нормативните изисквания по ал. 1 към коефициентите на топлопреминаване през подови и покривни конструкции на сгради се допуска изчисленията да се извършват с референтни стойности на термичните съпротивления на характерни елементи на конструкциите, както са определени в таблица 3.

Таблица 3


Референтни стойности на термичните съпротивления R, m2K/W на характерни елементи на конструкцията на сгради

Елементи на конструкцията

 

R, m2K/W

R, m2K/W

Система за размери

1

2

3

4

5

 

Вид

За сгради със среднообемна вътрешна температура
θi ≥ 15 °С

За сгради със среднообемна вътрешна температура
θi < 15 °С

Избор на национално ниво съгласно БДС EN ISO 13789

1.

Външни стени на отопляем подземен етаж, граничещи със земята

Rwg;b = 2,05

Rwg;b = 1,85

Външни

2.

Подова плоча, граничеща със земната основа, без подземен етаж

Rf;sog = 2,01

Rf;sog =1,81

Външни

3.

Подова плоча на отопляем подземен етаж, граничеща със земната основа

Rfg;b = 2,29

Rfg;b = 2,06

Външни

4.

Подова плоча над неотопляем подземен етаж

Rf;sus = 1,66

Rf;sus = 1,5

Външни

5.

Таванска плоча на неотопляем плосък покрив или на неотопляем скатен/наклонен покрив с въздушен слой с дебелина δ > 0,30 m

Rr;ct = 3,13

Rr;ct = 2,82

Външни

Чл. 24. (1) Коефициентите на топлопреминаване (U, W/m2K) през прозрачни елементи на конструкцията на сграда не могат да бъдат по-високи от посочените в таблица 4.

Таблица 4


Нормативни изисквания към коефициентите на топлопреминаване U, W/m2K през прозорци и врати, предназначени за сгради

Вид на сглобения елемент - завършена прозоречна система

Uwin, W/m2K

1

2

3

1.

Външни прозорци (фасадни и покривни), външни остъклени врати и витрини, с двоен стъклопакет, с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене или неотваряеми, с рамка от екструдиран поливинилхлорид (PVC) или от дърво

Uwin ≤ 1,4 (1,5)

2.

Външни прозорци (фасадни и покривни), външни остъклени врати и витрини с троен стъклопакет, с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене или неотваряеми, с рамка от екструдиран поливинилхлорид (PVC) или от дърво

Uwin ≤ 1,1 (1,3)

3.

Външни прозорци, остъклени врати и витрини, с двоен стъклопакет, с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене или неотваряеми, с рамка от алуминий с прекъснат топлинен мост

Uwin ≤ 1,7

4.

Окачени фасади с двоен стъклопакет/окачени фасади с повишени изисквания

Ucw 1,6 (1,8)

5.

Непрозрачна врата, плътна, граничеща с неотопляемо пространство

Ud;e 2,5

6.

Външна врата, плътна, граничеща с външен въздух

Ud;e 2,0


Забележка. Стойностите в скоби в таблица 4 се прилагат за прозорци и остъклени врати от съответния вид с рамка от дърво.

(2) Коефициентите в таблица 4 са нормативни коефициенти на топлопреминаване.

(3) Засенчването от слънчево греене се изчислява съгласно част пета от приложение № 1.

Чл. 25. (1) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията се изчисляват чрез коефициентите на топлопроводност на строителните продукти и материали, вложени или предвидени за влагане в дадена сграда, като се вземат под внимание и други топлофизични характеристики на продуктите и материалите, които оказват влияние върху топлопреносните процеси.

(2) Топлофизичните характеристики на строителните продукти и материали, необходими за изчисленията на топлопреносните процеси през елементите на конструкцията, се избират от приложение № 4 или от техническите спецификации на производителите им.

(3) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията се изчисляват с експлоатационни коефициенти на топлопроводност на продукти за топлинна изолация, които се отчитат по един от следните начини:

1. по декларирани стойности λd (W/m.K), удостоверени по реда на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.);

2. по типични стойности, избрани съгласно приложение № 5 и закръглени към най-близката по-висока стойност, както следва:

а) λ ≤ 0,08 - закръглено до най-близкото по-високо 0,001 W/m.K;

б) 0,08 < λ ≤ 0,20 - закръглено до най-близкото по-високо 0,005 W/m.K;

в) 0,20 < λ ≤ 2,0 - закръглено до най-близкото по-високо 0,01 W/m.K;

г) 2,0 < λ - закръглено до най-близкото по-високо 0,1 W/m.K.

(4) Проектните стойности на коефициента на топлопроводност и числото на дифузно съпротивление на водна пара за топлоизолационни продукти не могат да надвишават определените гранични нива на съществените им характеристики, определени в националните приложения към съответните хармонизирани стандарти, когато такива са налични.

(5) Сградите се проектират и изпълняват така, че през определения за тях икономически обоснован експлоатационен срок водната пара, проникваща чрез дифузия през ограждащите елементи на конструкцията, да не кондензира или общата сума на кондензираните водни пари в края на изчислителния период на навлажняване да не причинява вреди на топлинната изолация и устойчивостта на конструкцията. Ограждащите елементи на конструкцията се изчисляват на влажностен режим съгласно приложение № 6.

Раздел II.
Специфични изисквания към показатели за енергийните характеристики, които характеризират енергопотреблението на технологичните процеси за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди

Чл. 26. По методиката от приложение № 1 се оценяват най-малко следните показатели за енергийните характеристики, характеризиращи енергопотреблението на технологичните процеси за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди:

1. топлинни загуби и топлинни притоци от топлопреминаване към околната среда (kW) и специфичните им стойности, отнесени към 1 m2 площ на съответния елемент на конструкцията (W/m2);

2. топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух (kW);

3. годишно потребление на енергия за вентилация (kWh) и специфичната му стойност - специфичен разход на енергия за вентилация (kWh/m2);

4. годишно потребление на енергия за отопление (kWh) и специфичната му стойност - специфичен разход на енергия за отопление (kWh/m2);

5. годишно потребление на енергия за охлаждане (kWh) и специфичната му стойност - специфичен разход на енергия за охлаждане (kWh/m2);

6. годишно потребление на енергия за гореща вода за битови нужди (kWh) и специфичната му стойност - специфичен разход на енергия за гореща вода (kWh/m2);

7. топлинна мощност на системата за отопление (kW);

8. топлинна мощност на системата за вентилация (kW);

9. охладителна мощност на системата за охлаждане (kW);

10. топлинна мощност на системата за гореща вода за битови нужди (kW).

Чл. 27. (1) Стойностите на показателите за топлинни загуби и топлинна мощност за зимен период се определят при външна изчислителна температура за зимни условия.

(2) Стойностите на показателите за топлинни притоци и охладителна мощност за летен период се определят при външната изчислителна температура за летни условия.

(3) Показателите за специфични топлинни загуби, специфична мощност и специфичен разход на енергия се изчисляват за:

1. единица от общата климатизирана площ на сградата;

2. единица от общия климатизиран обем на сградата.

Чл. 28. (1) Енергийните характеристики на системите за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди в нови и в съществуващи сгради се определят за техническите сградни системи (инсталации) като цяло.

(2) Цялостните енергийни характеристики по ал. 1 включват енергийните характеристики на всички подсистеми и елементи на съответната система независимо от предназначението на сградата или на обособена част от сградата.

(3) Показатели на цялостни енергийни характеристики на сградна инсталация по ал. 1 са:

1. ефективност на топлоснабдяването, %;

2. ефективност на студоснабдяването, %;

3. ефективност на вентилацията, %;

4. ефективност на битовото горещо водоснабдяване, %;

5. ефективност на електроснабдяването за целите на отопление, охлаждане и вентилация на сградата, %.

(4) Цялостните енергийни характеристики на всяка от системите за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди, изразени чрез ефективностите на подсистемите, които са обособени в тях, включват:

1. ефективност на генератора в подсистемата за генериране на енергия, %;

2. ефективност на разпределителната мрежа в подсистемата за разпределение на енергия, %;

3. ефективност на автоматиката в подсистемата за автоматично управление, %;

4. ефективност на отдаването в подсистемата за излъчване на енергия;

5. ефективност на регулирането във всяка от подсистемите по т. 1, 2, 3 и 4.

(5) Енергийната ефективност η на подсистема i се определя като:


където :

fi е коефициентът на преобразуване на електрическа енергия съгласно таблица 1 в част трета от приложение № 1;

Eel,i,out - електрическата мощност на подсистема i;

Qi, out - изходящата топлина на подсистема i;

Q i, in - входящата топлина на подсистема i;

Wi;aux - спомагателната енергия на подсистема i.

Чл. 29. (1) При нови сгради ефективността на топлоснабдяването за системите с горивни отоплителни котли и горивни комбинирани котли за отопление и БГВ, в които топлината се генерира чрез изгаряне на изкопаеми горива и/или горива от биомаса, се изчислява с данни на производителите, отчетени от продуктовата информация за такива продукти. При липса на продуктова информация изчисленията могат да се извършват със стойностите за ефективност на генератора в подсистемата за генериране на енергия, както са посочени в таблица 5:

Таблица 5


 

Вид на генератора на топлина *

Сезонната
енергийна ефективност при отопление по горна топлина на изгаряне на
горивото 

**к.п.д. - ηѕ, %

1

2

3

1.

Горивни отоплителни котли с номинална топлинна мощност ≤ 70 kW, с изключение на котли от тип B1 с номинална топлинна мощност ≤ 10 kW

≥ 86 %

2.

Горивни комбинирани котли с номинална топлинна мощност ≤ 70 kW, с изключение на комбинирани котли от тип B1 с номинална топлинна мощност ≤ 30 kW

≥ 86 %

3.

Горивни отоплителни котли с номинална топлинна мощност >70 kW и ≤ 400 kW и горивни комбинирани котли за отопление и БГВ с номинална топлинна мощност > 70 kW и ≤ 400 kW

≥ 86 %

4.

Котли тип B1*** с номинална топлинна мощност ≤ 10 kW

≥ 75 %

5.

Комбинирани котли тип B1*** с номинална топлинна мощност ≤ 30 kW

≥ 75 %

6.

Отоплителни когенерационни агрегати

 100 %

* Без топлоизточници, специално проектирани за използване на газообразни или течни горива, произведени предимно от биомаса, и без топлоизточници, използващи твърди горива.

** КПД при 100 % номинална мощност. При 30 % от номиналната топлинна мощност стойността е най-малко 94 %.

*** "Котел тип B1" - котел по смисъла на Регламент (ЕС) № 813/2013 на Комисията от 2 август 2013 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на отоплителни топлоизточници и комбинирани топлоизточници.

(2) При обследване на съществуващи сгради ефективността на топлоснабдяването за системите с горивни отоплителни котли и горивни комбинирани котли за отопление и БГВ, в които топлината се генерира чрез изгаряне на изкопаеми горива и/или горива от биомаса, се определя чрез измервания и изчисления съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от 2022 г. за условията и реда за извършване на проверка за енергийна ефективност на отоплителните инсталации и инсталациите за комбинирано отопление и вентилация по чл. 50, ал. 1 и на климатичните инсталации по чл. 51, ал. 1, условията и реда за изготвянето на оценка на енергийните спестявания, както и условията и реда за създаване, поддържане и ползване на базата данни по чл. 52 от Закона за енергийната ефективност (ДВ, бр. 30 от 2022 г.) (Наредба № Е-РД-04-1 от 2022 г.).

Чл. 30. Изискванията към техническите сградни инсталации за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди, обхванати от аспектите за "правилно монтиране" и "подходящи оразмеряване, настройка и контрол" на инсталациите са съгласно изискванията в Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (ДВ, бр. 68 от 2005 г.) (Наредба № 15 от 2005 г.).

Чл. 31. (1) Показателят на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за вентилация" се определя с отчитане на енергийните характеристики на конкретната вентилационна система.

(2) При определяне на показателя по ал. 1 се включва и топлинният коефициент на ефективност при оползотворяване на топлината на отработения въздух (ефективност на рекуперация на топлина) - nr,min,%.

Чл. 32. (1) При проектиране на нови сгради ефективността на рекуперацията на топлина се избира от продуктовата информация за екодизайн на конкретен вентилационен агрегат с оползотворяване на отпадна топлина (HRS) съгласно изискванията на приложимите мерки (делегирани регламенти) по прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г.).

(2) Когато не е налична продуктова информация по ал. 1, изчисленията на показателя на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за вентилация" (kWh) и специфичната му стойност (kWh/m2) се извършват с минимални стойности на топлинния коефициент на ефективност на рекуперирането на топлина, както следва:

1. за жилищни сгради или помещения в жилищни сгради минималният топлинен к.п.д. е ηt,min = 70 % за всички вентилационни агрегати;

2. за нежилищни сгради минималният топлинен к.п.д. е ηt_nrvu,min = 73 % за всички двупосочни вентилационни агрегати (ДВА) с изключение на подвижните HRS в ДВА и ηt_nrvu,min = 63 % на подвижна HRS в ДВА.


Чл. 33. (1) При обследване на съществуващи сгради показателят на енергийни характеристики "потребление на енергия от вентилация" (kWh) и специфичната му стойност (kWh/m2) се определя с отчитане параметрите на конкретната вентилационна система, които се установяват с измервания и изчисления по реда на Наредба № Е-РД-04-1 от 2022 г.

(2) При обследване на съществуващи сгради енергоспестяващите мерки по вентилационните системи се предписват с енергийни характеристики съгласно изискванията за нови сгради.

Чл. 34. В сгради с механична вентилация за доставяне на пресен въздух показателят на енергийни характеристики "общи топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух" (kW) се изчислява в зависимост от параметрите на вентилационната система при спазване на изискванията за дебит на пресния въздух на човек (m3/h/човек) съгласно Наредба № 15 от 2005 г.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) В сгради без механична вентилация за доставяне на пресен въздух показателят на енергийни характеристики "общи топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух" (kW) се изчислява с кратност на неорганизирания въздухообмен (n) на вътрешния с външния въздух не по-малка от 0,41 h-1 и не по-голяма от 1,0 h-1.


Чл. 36. (1) При проектиране на нови инсталации в сгради с генератор на топлина и/или студ термопомпа показателите на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за отопление" (kWh) и "годишно потребление на енергия за охлаждане" (kWh) се изчисляват въз основа на стойностите на сезонния коефициент на преобразуване в работен режим - SCOPon за отоплителен период и въз основа на сезонния коефициент на енергийна ефективност в работен режим - SEERon за охладителен период.

(2) За целите на изчисленията по ал. 1 коефициентите SCOPon и SEERon се избират от продуктовата информация за екодизайн съгласно изискванията на приложимия делегиран регламент - мярка по прилагането на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г.). Сезонните коефициенти на енергийна ефективност в работен режим - SCOPon и SEERon, отчетени от продуктовата информация за екодизайн на термопомпите, се адаптират към местните климатични условия на дадено географско местоположение в Република България. Адаптирането на стойностите на показателите SCOPon и SEERon се извършва съгласно част осма от приложение № 1 въз основа на методите от БДС EN 15316-4-2 "Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 4-2: Системи за отопляване на помещения с генериране на топлина, термопомпени системи, модули М3-8-2, М8-8-2" или по друг приложим национално приет изчислителен метод.

Чл. 37. (1) Показателят на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за отопление" (kWh/год.) при нови и съществуващи сгради, в които се използват локални отоплителни източници, за които не е налична продуктова информация от производителя им, се допуска да се изчисли със сезонна енергийна ефективност съгласно данните в таблица 6.

Таблица 6

Минималната енергийна ефективност (ηs,%) на локални източници на топлина за целите на изчисленията на показателя на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за отопление" (kWh/год.)

Вид на локалния топлинен източник

Сезонна

енергийна
ефективност, ηs,%

1

2

Локални отоплителни топлоизточници с открита горивна камера, използващи газообразно или течно гориво

42 %

Локални отоплителни топлоизточници със закрита горивна камера, използващи газообразно или течно гориво

72 %

Електрически преносими локални отоплителни топлоизточници

36 %

Електрически неподвижно закрепени локални отоплителни топлоизточници с номинална топлинна мощност над 250 W

38 %

Електрически неподвижно закрепени локални отоплителни топлоизточници с номинална топлинна мощност, равна или по-ниска от 250 W

34 %

Електрически акумулиращи локални отоплителни топлоизточници

38,5 %

Електрически локални отоплителни топлоизточници за монтиране под подова настилка

38 %

Електрически лъчисти локални отоплителни топлоизточници

35 %

Електрически лъчисти локални отоплителни топлоизточници с видимо светене с номинална топлинна мощност над 1,2 kW

35 %

Електрически лъчисти локални отоплителни топлоизточници с видимо светене с номинална топлинна мощност, равна или по-ниска от 1,2 kW

31 %

Лъчисти локални отоплителни топлоизточници

85 %

Тръбни локални отоплителни топлоизточници

74 %

(нова - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) Забележка. За електрическите локални топлоизточници стойностите в таблица 6 се умножават с коефициент 2,5. Максималната стойност на топлинната ефективност на електрическите локални топлоизточници при крайното потребление на енергия е 100 %.

(2) Енергийните характеристики на сграда при наличие на комбинирано производство на енергия и изнасяне на енергия се определят съгласно част девета от приложение № 1.

Чл. 38. (1) Енергийната ефективност на разпределителната мрежа в подсистемата за разпределение на енергията за отопление и охлаждане обхваща топлинните загуби на разпределителните мрежи в системите за отопление на помещенията, охлаждане на помещенията и гореща вода за битови нужди; възстановимите топлинни загуби за отопление на помещенията, охлаждане на помещенията и гореща вода за битови нужди; потребността от спомагателна енергия на разпределителните мрежи; възстановимата и възстановената спомагателна енергия за отопление, охлаждане и гореща вода за битови нужди.

(2) Енергийната ефективност на разпределителната мрежа в подсистемата за разпределение на енергията за отопление и охлаждане се определя в зависимост от дела (%) на топлинните загуби на мрежата. Ефективността на разпределителната мрежа се определя:

1. при тръбна разпределителна мрежа с открити топлинно изолирани тръбопроводи и други елементи, когато мрежата е развита в отопляемо или в неотопляемо пространство с цялостно топлинно изолирани външни стени - 100 %, а при нарушена изолация на тръбите до 10 % и/или неизолирани други елементи на мрежата - 98 %; при частично изолирани външни стени на пространството и/или при нарушена изолация на тръбите над 10 % и/или при неизолирани други елементи на мрежата - 95 %;

2. при тръбна разпределителна мрежа с открити топлинно неизолирани тръбопроводи и други елементи, когато мрежата е развита в отопляемо или в неотопляемо пространство с цялостно или частично топлинно изолирани външни стени - 92 %;

3. при тръбна разпределителна мрежа с топлинно неизолирани тръбопроводи и други елементи, когато мрежата е развита в отопляемо или в неотопляемо пространство с топлинно неизолирани или с частично изолирани външни стени, ефективността на мрежата се определя на база изчисления на дяла на топлинните загуби през елементите на мрежата.

(3) В случаите по ал. 2, т. 3 дължината на тръбопроводите в отделните участъци на разпределителната мрежа, необходима за изчисляване на топлинните загуби на мрежата, се определя за всеки отделен случай. При изчисленията се допуска дължината на тръбопроводите да се определи чрез корелации съгласно БДС EN 15316-3, когато формата на сградата съвпада с формите на сгради от стандарта, за които корелациите са приложими. В този случай изчисленията се извършват съгласно част седма на приложение № 1. За случаите, в които корелациите не могат да се приложат, дължините на тръбопроводите се определят с инвестиционния проект на нова сграда или чрез заснемане в процеса на обследването за енергийна ефективност на съществуваща сграда.

Чл. 39. Ефективността на регулиращата автоматика в подсистемата за разпределение на енергия в системи за отопление и охлаждане с топлоносител вода, както и в системи за БГВ, се определя:

1. при сграда със система за сградна автоматизация и управление - 100 %;

2. при хидравлично балансирана тръбна мрежа с автоматични регулатори - 98 %;

3. при хидравлично балансирана тръбна мрежа с ръчни регулатори - 96 %;

4. при небалансирана тръбна мрежа - 92 %.

Чл. 40. (1) Енергийните характеристики на подсистемите за излъчване на енергия в отоплителни и охладителни системи с топлоносител вода се определят по показател ефективността на излъчването (ефективност на топло-/студоотдаването). Показателят се оценява в зависимост от отклонението на температурата в резултат на неефективност на регулирането и регулираща автоматика на помещенията.

(2) Отклонението на температурата по ал. 1 се изчислява като отклонение на среднообемната стойност на температурата в сградата със стойностите по подразбиране съгласно БДС EN 15316-2 "Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 2: Системи за излъчване в помещения (отопление и охлаждане), модули М3-5, М4-5" или се оценява по измерени данни на температурата в сградата. Когато оценката се извършва по измерени данни, измерванията се прилагат към изчисленията.

Чл. 41. (1) Системата за регулиране включва определен брой елементи, които в зависимост от проектното решение формират конкретна комбинация от елементи, интегрирани в подсистемите за генериране, разпределение и излъчване на енергията.

(2) Обект на оценка по отношение влиянието на регулирането върху цялостните енергийни характеристики на дадена система за отопление и/или охлаждане са три вида (нива) на регулиране:

1. централно регулиране (C) - топлоподаването/студоподаването се регулира централно за цялата сграда;

2. зоново регулиране (Z) - топлоподаването/студоподаването се регулира в определени зони на системата за отопление/охлаждане;

3. местно регулиране (L) - топлоподаването/студоподаването се регулира в отделни помещения от климатизираното пространство.

(3) За всяко ниво на регулиране се определят четири функционални режима, както следва:

1. ръчен (M), при който топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство се регулира само от ръчно задействано устройство;

2. автоматичен (A), при който подходяща система или устройство регулират автоматично топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство;

3. режим с времева функция (T), при който топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство се намалява по време на зададени периоди (за постигане на температура с нощно понижение или друг специфичен експлоатационен режим);

4. режим с оптимизирано времево регулиране (O), при който топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство се спира или намалява по време на зададени периоди. Повторното включване на топлоподаването/студоподаването се оптимизира на базата на различни съображения (периоди на отсъствие на хора или др.).

(4) Оценката на възможните комбинации в зависимост от вида и функционалните режими на регулирането се извършва за всеки конкретен случай по матрицата в таблица 7.

Таблица 7

Вид на системата за регулиране

 

Функционални режими на системата за регулиране

Ръчен

Автоматичен

С времева функция

С оптимизирано времево
регулиране

Местно

 

 

 

 

Зоново

 

 

 

 

Централно

 

 

 

 

Чл. 42. (1) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Енергийната характеристика "потребление на енергия за гореща вода" за битови нужди се изчислява съгласно т. 3.3 от част втора на приложение № 1.

(2) Количеството гореща вода за битови нужди се определя в зависимост от предназначението на сградата, режимите на експлоатация и потреблението. Потреблението се определя по показател "средно денонощно потребление" съгласно Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации (ДВ, бр. 53 от 2005 г.).

(3) За случаите, при които не са нормирани национални стойности за средно денонощно потребление на гореща вода за битови нужди, изчисленията се извършват със стойности по подразбиране от таблица 8 съгласно БДС EN 12831-3.

Таблица 8


Стойности за изчисляване на нуждите от битова гореща вода на ден

Тип на сградата

Литри вода за битови нужди на човек на ден

Жилищни сгради (стандартно жилище)

25 - 60

Жилищни сгради (луксозни жилища)

60 - 100

Еднофамилни къщи

40 - 70

Апартаментни жилища

25 - 30

(4) Изчисленията по ал. 1 се извършват с температура на горещата вода не по-малка от 55 оС и с температура на смесената вода в местата на потребление съгласно Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Когато няма други данни, температурата на студената вода се приема 10 оС.

(5) При системи за БГВ с топлинен акумулатор (резервоари за гореща вода) се отчитат и топлинните загуби в режим на готовност съгласно таблица 9.

Таблица 9


Топлинни загуби в режим на готовност на резервоари за битова гореща вода

Брутен обем на съхранение в литри

Загуби в режим на готовност qsb,sto в kWh/ден

≤ 5

0,35

30

0,60

50

0,78

80

0,98

100

1,10

120

1,20

150

1,35

200

1,56

300

1,91

400

2,20

500

2,46

600

2,69

800

3,11

1000

3,48

1250

3,89

1500

4,26

2000

4,92

(6) Количеството топлина от преобразуване на слънчевата енергия при загряване на вода за битови нужди се изчислява по метода в приложение № 7.

Раздел III.
Специфични изисквания към показатели за енергийни характеристики, свързани с енергопотреблението на системите за осветление и енергопотреблението на уредите, потребяващи енергия

Чл. 43. Енергийната характеристика "потребление на енергия за осветление" се изразява с числовия индикатор за енергия за осветление LENI (Lighting Energy Numeric Indicator (LENI), изразен в kWh/m2.годишно.

Чл. 44. За целите на наредбата LENI се определя по методите съгласно БДС EN 15193-1+A1 "Енергийни характеристики на сгради. Енергийни изисквания за осветление. Част 1: Спецификации, модул М9" при спазване на нормите за осветеност на пространствата.

Чл. 45. (1) Потреблението на електричество на уреди, които се намират в климатизирания обем на сграда и извън него, се включва в енергийния баланс на сградата и е компонент от годишното енергийно потребление на сградата. Оценява се по енергиен показател "обща специфична електрическа мощност", който се определя като среднопретеглена едновременна мощност, отнесена към един квадратен метър от климатизираната площ на сградата (W/m2) и работния режим на сградата в часа/седмично.

(2) При нови сгради показателят по ал. 1 се изчислява въз основа на стойностите на среднопретегленото годишно потребление на енергия на уреди, приети за целите на изчисленията като референтни уреди. Стойностите на среднопретегленото годишно потребление на референтните уреди се избират от продуктова информация за уреди, попадащи в обхвата на делегираните регламенти, съгласно Наредба за енергийното етикетиране на продукти, свързани с енергопотреблението (ДВ, бр. 75 от 2020 г.) или от продуктова информация за еквивалентни продукти, които отговарят на изискванията за екопроектиране и/или на изискванията за пускането им на пазара съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).

(3) При съществуваща сграда показателят по ал. 1 се изчислява по данни от заснемане в процеса на обследване за енергийна ефективност на сградата с отчитане времето на работа на всеки от наличните уреди и въз основа на наличната продуктова информация.

Глава четвърта.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ. ОЦЕНКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО С ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Чл. 46. (1) Енергийните характеристики на нова сграда се определят в самостоятелна част "Енергийна ефективност на инвестиционния проект".

(2) Част "Енергийна ефективност" се разработва в следните случаи:

1. за нови сгради;

2. при обновяване и/или основен ремонт на съществуващи сгради, при които строителните и монтажните работи обхващат над 25 на сто от площта на външните ограждащи елементи на конструкцията на сградата и се променят енергийните ѝ характеристики;

3. при реконструкция, преустройство, надстрояване или пристрояване на съществуваща сграда, при които ограждащите елементи на реконструираната, преустроената, надстроената или пристроената част обхващат над 25 на сто от ограждащите елементи на съществуващата сграда.

(3) Когато със заданието за проектиране на нова сграда не е определен източникът на топлина и/или студ, първичната енергия на сградата се изчислява за електричество със съответната стойност на коефициента за загуби при добив/производство и пренос на енергоресурси и енергии за този вид енергия.

(4) За привеждане на сградите в съответствие с изискващите се класове на енергопотребление съгласно изискванията на тази наредба строителните мерки за постигане на нормативно определените енергийни характеристики на ограждащите елементи на сграда се комбинират с ефективни технически решения по сградните технически системи за отопление, охлаждане, вентилация и битово-горещо водоснабдяване, в т.ч. изграждане на нови технически инсталации, вкл. базирани на оползотворяване на възобновяема енергия; цялостна подмяна или модернизация на съществуваща сградна инсталация; подмяна на елементи, реконструкция, основен ремонт или модернизация на част от съществуваща техническа инсталация, подмяна на генератор на топлина/студ; регулиране на потреблението на енергия; инсталиране на система за сградна автоматизация и управление и др.

(5) Проектите на техническите системи за отопление, охлаждане и вентилация на сгради, параметрите на които се залагат при изчисленията в част "Енергийна ефективност", се разработват в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия и в съответствие с изискванията към цялостните енергийни характеристики на системите, определени в тази наредба.

(6) Когато инвестиционният проект предвижда системи по ал. 5 да функционират съвместно, потреблението на енергия на тези системи се оптимизира въз основа на енергийния баланс на сградата, разработен в част "Енергийна ефективност" при пълна съгласуваност на проектните части.

Чл. 47. Когато техническото изискване към енергийните характеристики се изразява с показателя "обобщен коефициент на топлопреминаване" (Uоб., W/m2K) през ограждащите елементи на конструкцията на сградата или с техническия показател "коефициент на топлопреминаване" (U, W/m2K) през ограждащите елементи на сградата не се възлага, съответно не се разработва самостоятелна част "Енергийна ефективност" на инвестиционния проект, освен ако това не е предвидено със заданието за проектиране.

Чл. 48. (1) Част "Енергийна ефективност" и изчисленията на техническите показатели по чл. 47 се изготвят и подписват от проектант по част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация" при спазване на изискванията на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране за съответните ограничения по вид и размер на предоставяните проектантски услуги.

(2) Когато не се изисква изработване на самостоятелна част "Енергийна ефективност", съответствието на проектните технически показатели по чл. 47 с изискванията на наредбата се доказва с изчисления, които се изготвят и представят в обяснителната записка на част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация" от инвестиционния проект на сградата. В случай че инвестиционният проект за обновяване на съществуваща сграда не предвижда част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация", изчисленията се изготвят и предоставят от проектанта по ал. 1 за прилагането им към част "Архитектурна".

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Част "Енергийна ефективност" на нова сграда се разработва по методиката съгласно приложение № 1 и задължително съдържа всички енергийни характеристики, необходими за издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда по реда на Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Част "Енергийна ефективност" на съществуваща сграда се разработва по методиката съгласно приложение № 1 въз основа на енергоспестяващи мерки, предписани в обследване за енергийна ефективност, извършено по реда на Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.

(2) Енергийните характеристики в проекта по част "Енергийна ефективност" на сграда по ал. 1 не могат да бъдат с по-лоши стойности от заложените в енергоспестяващите мерки за сградата.

(3) Енергийните характеристики в проекта по част "Енергийна ефективност" се съобразяват по отношение изискванията към други технически характеристики в останалите части на инвестиционния проект по начин, който осигурява изпълнението на всяко едно от основните изисквания към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 от ЗУТ.

Чл. 51. (1) Част "Енергийна ефективност" може да се изработва на фаза идеен, технически и работен проект на сграда.

(2) На фаза идеен проект се изчислява обобщен коефициент на топлопреминаване през ограждащите елементи на сградата по формулата:

където:

Uоб е обобщеният коефициент на топлопреминаване през ограждащите елементи на сградата, изчислен съгласно методиката от приложение № 1,W/m2K;

Htr - коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване, определен по методиката съгласно приложение № 1, W/K;

Ak - площта на k-тия елемент, който огражда отоплявания/охлаждания обем, определена по външните ѝ размери, m2.

(3) Изчисленията по ал. 1 се изготвят по итеративна процедура до удовлетворяване на условието Uоб.сграда ≤ Uоб, нормативно като се извършват:

1. за Uоб.сграда - със стойностите на топлофизичните характеристики на предвидените в проекта строителни продукти и материали;

2. Uоб, нормативно - с нормативните коефициенти от таблици 2 и 4 от наредбата.

Чл. 52. (1) По желание на възложителя/собственика на сградата част "Енергийна ефективност" може да се изготви на фаза идеен проект с пълен обхват на изчисленията съгласно приложение № 1 до определяне на интегрирания показател "специфично годишно потребление на енергия" (kWh/m2.год.) и съответстващия му клас на енергопотребление на сградата.

(2) Класът на енергопотребление, определен на идейна фаза, не може да послужи за издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда преди въвеждането ѝ в експлоатация. За издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда са приложими само енергийните характеристики, изчислени в част "Енергийна ефективност" на фаза технически или работен проект.

Чл. 53. Идейният проект по част "Енергийна ефективност" може да послужи за разработване на технически и работен проект на сградата в следните случаи:

1. когато е изпълнено условието по чл. 51, ал. 3;

2. когато класът на енергопотребление, определен на идейна фаза на проектното решение за сградата, отговаря на минималното изискване за клас на нови сгради съгласно изискванията на наредбата.

Чл. 54. (1) Част "Енергийна ефективност" съдържа обяснителна записка, изчисления и графични схеми.

(2) На фаза идеен проект част "Енергийна ефективност" съдържа:

1. обяснителна записка с общо описание на сградата, което включва: предназначение на сградата и нормативни изисквания към параметрите на микроклимата в зависимост от предназначението, местонахождение, вкл. климатичната зона съгласно картата от приложение № 3, общи геометрични характеристики, когато са известни (разгъната застроена площ, отопляема площ, площ на пода на охлаждани пространства, обща климатизирана площ, етажност, режим на обитаване; идейно решение за вида и структурата на ограждащите елементи;

2. изчисления по чл. 51;

3. графични схеми на най-характерните ограждащи елементи на конструкцията, въз основа на които е изчислен обобщеният коефициент на топлопреминаване за сградата; на схемите се показват структурите на плътните елементи на конструкцията с информация за топлофизичните им характеристики и дебелини, а по преценка на проектанта - и друга продуктова и/или техническа информация, която е известна на идейната фаза на проектиране.

(3) На фаза технически и работен проект част "Енергийна ефективност" съдържа:

1. описание на сградата, включващо предназначение, местонахождение, ориентация, режими на обитаване, общи геометрични характеристики, в т.ч. отопляема площ, площ на пода на пространството, което се охлажда, климатизирана площ, брутен и нетен обем на сградата, геометрични и топлофизични характеристики на ограждащите елементи на конструкцията, систематизирани по видове и по небесна ориентация;

2. параметри на вътрешния климат в зависимост от категорията на топлинната среда и режимите на обитаване на сградата;

3. зони на сградата (отоплявани и/или охлаждани) с режимите им на обитаване, определени по критериите в приложение № 1;

4. проектно допускане/условия за среднопретеглен брой на обитателите (в т.ч. и потенциалните посетители), определен като едновременно дневно присъствие;

5. систематизирано описание на източниците на топлинни печалби в сградата/зоните по функционални групи и заложените за тях проектни условия за режими на работа и едновременни мощности;

6. енергиен баланс на сградата, съставен по компоненти и системи, потребяващи енергия съгласно изискванията на наредбата;

7. оценка на възможностите за оползотворяване на възобновяема енергия;

8. общо и специфично годишно потребление на енергия, изчислено по потребна и по първична енергия;

9. клас на енергопотребление на проектираната сграда;

10. всички енергийни характеристики, изискващи се за издаване на сертификат за енергийните характеристики на нова сграда и необходими за извършване на оценка за съответствие на инвестиционния проект с изискванията за енергийна ефективност, определени в наредбата.

Чл. 55. (1) Оценката за съответствие на инвестиционен проект на сграда с изискването за енергийна ефективност по чл. 169, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е систематична проверка за съответствие на изчисленията и енергийните характеристики в част "Енергийна ефективност" на сграда с приложимите изисквания на нормативните актове за енергийна ефективност и с техническите спецификации.

(2) Оценката за съответствие по ал. 1 включва:

1. проверка на обхвата, съдържанието и съответствието на изчисленията в част "Енергийна ефективност" с изискванията на наредбата и националната изчислителна методика от приложение № 1;

2. оценка за постигнатата съгласуваност между част "Енергийна ефективност" и други проектни части с оглед недопускане постигане на енергийни характеристики за сметка на и в нарушение на технически изисквания, свързани с други основни изисквания към строежите, чл. 169, ал. 1 от ЗУТ;

3. наличието в част "Енергийна ефективност" на всички геометрични и енергийни характеристики, изискващи се за издаването на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда преди въвеждането на сградата в експлоатация.

(3) Проектите на сградите се оценяват за съответствие с изискването за енергийна ефективност на фаза технически или работен проект само когато имат изготвена самостоятелна част "Енергийна ефективност". Идейните проекти, както и проектите, за които не се изисква разработване на самостоятелна част "Енергийна ефективност", не подлежат на оценка за съответствие с изискването за енергийна ефективност.

(4) Оценката за съответствие се оформя във вид на самостоятелен доклад, който се подпечатва с печата на юридическото лице, изпълнител на оценката, и се подписва от управителя и от консултантите по енергийна ефективност в състава на юридическото лице, изпълнител на оценката.

(5) Допуска се оценката за съответствие с изискването за енергийна ефективност да се извърши като част от комплексния доклад по чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, когато са изпълнени условията на чл. 142, ал. 11 от ЗУТ.

Чл. 56. (1) С инвестиционните проекти за сградите се предвиждат продукти, съоръжения и уреди, които съответстват на техническите спецификации, предвидени с проекта, и на действащите в Република България нормативни актове за проектиране, изпълнение и контрол на строежите.

(2) Продуктите по ал. 1 трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от ЗТИП, или да се придружават от документи (сертификати, декларации, протоколи от изпитвания, продуктова информация и др.), удостоверяващи съответствието им, когато няма издадени наредби по реда на чл. 7 ЗТИП.

(3) При проектирането на сгради се предвиждат строителни продукти, чиито експлоатационни показатели по отношение на съществените им характеристики осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 ЗУТ и отговарят на техническите спецификации по смисъла на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България, съответно Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ на ЕС, бр. L 88 от 4.4.2011 г.).

(4) Продуктите, влагани в сградите, произведени и/или пуснати на пазара в държави - членки на Европейския съюз, и в Турция, или законно произведени в държава от Европейската асоциация за свободна търговия - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да се ползват с характеристиките им за целите на тази наредба, при положение че осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност за здравето и живота на обитателите на сградите и опазването на околната среда.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Строеж", "реконструкция", "основен ремонт", "основно обновяване" и "строителни и монтажни работи" са термините, определени в допълнителните разпоредби на ЗУТ.

2. "Референтна стойност" е нормативна или изчислена стойност, с която се сравнява енергиен показател.

3. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) "Структура" са всички физически елементи, от които са изградени ограждащите и вътрешните стени, покривите, подовете, вратите и др. на сградата, без техническите ѝ системи.

4. "Елемент на сграда" означава техническа сградна инсталация или компонент от външните ограждащи елементи на сградата.

5. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) "Външен размер" е размер, измерен от външната страна на сграда.

6. "Нетна потребна енергия" е енергията, която трябва да се внесе или отнеме от климатизиран обем.

7. "Брутна потребна енергия" за сградата е сума от брутната потребна енергия за поддържане на параметрите на микроклимата и брутната потребна енергия за функционирането на останалите технически съоръжения и системи. При използване на термопомпи като генератори на топлина/студ в системи за отопление/охлаждане в сграда брутната потребна енергия е сума от брутната потребна енергия, доставена до сградата за трансформирането ѝ в топлина или студ за поддържане параметрите на микроклимата, и брутната потребна енергия за функционирането на останалите технически съоръжения и системи в сградата.

8. "Първична енергия" е количеството енергия, която не е била обект на процес на превръщане и/или преобразуване. Първичната енергия се определя като "обща първична енергия" (EPtot, kWh) - представлява сумата на количеството първична енергия от невъзобновяеми източници и количеството първична енергия от възобновяеми източници. "Първична енергия от невъзобновяеми източници" (EPnren, kWh) е количеството първична енергия за сградата от невъзобновяеми източници. "Първична енергия от възобновяеми източници" (EPren, kWh) е количеството енергия, оползотворено от възобновяеми източници. Първичната енергия за определяне на класа на енергопотребление на сграда се определя на база EPnren, kWh, а дeлът на възобновяемата енергия - на база EPtot.

9. "Обща площ на външните ограждащи конструкции и елементи" е площта на външните ограждащи конструкции - стени, прозорци и врати, под и покрив, определена по външните им размери.

10. "Обща отопляема площ на сграда" е сумата от площите на всички отопляеми пространства в сградата, в т.ч. общата площ на помещенията и пространствата за общо ползване, в случаите, когато не се отопляват, но граничат с отопляеми помещения в сградата. Площите се определят по външните им размери.

11. "Охлаждан обем" е сумата от обемите на пространствата, от които се изнася топлина за поддържане на определена температура.

12. "Охлаждане" е процес на изнасяне на топлина от сграда или от част от сграда за поддържане на определена температура.

13. "Общ отопляем обем на сграда" е сумата от обемите на отопляемите пространства в сградата, в т.ч. обемите на помещенията и пространствата за общо ползване, в случаите, когато не се отопляват, но граничат с отопляеми пространства. Обемите се определят по външните им размери.

14. "Действителен коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия (коефициент на енергопреминаване)" е показател, който отчита дела на преминалата слънчева енергия през остъклените ограждащи повърхности от пълната лъчиста слънчева енергия, попаднала върху тях.

15. "Вентилация" е процес на въздухообмен в сграда за осигуряване на пресен въздух за обитателите.

16. "Топлинен мост" е вертикален или хоризонтален стоманен или бетонен елемент от конструкцията на сграда, през който количеството преминала топлина в резултат на температурна разлика между вътрешната към външната среда е по-голямо, отколкото през останалата част на конструкцията.

17. "Кратност на въздухообмена" е обменът на вътрешния с външния въздух за един час, изчислен на база нетния обем на сградата.

18. "Нова сграда" е всяка новоизградена сграда до 6 години от въвеждането ѝ в експлоатация.

19. "Термопомпа" е машина, съоръжение или инсталация, които пренасят топлина от естествената окръжаваща среда (въздух, вода или почва) към сгради или промишлени съоръжения чрез обръщане на естествения топлинен поток по такъв начин, че той преминава от по-ниска към по-висока температура. При термопомпи с обратимо действие топлината може да се пренася и от сградите към естествената окръжаваща среда.

20. "Обследване за енергийна ефективност на сгради" е процес, основан на систематичен метод за определяне и остойностяване на енергийните потоци и разходи в сградите, и определящ обхвата на технико-икономическите параметри на мерките за повишаване на енергийната ефективност.

21. "Производствени сгради" са сградите за: производство в строителната промишленост, енергетиката, химични и фармацевтични производства, металургични производства, машиностроителни, машиноремонтни и металообработващи производства, дървообработващи производства, текстилни производства, производства за преработка на животински и растителни продукти, производство на хранителни продукти и вкусови вещества, за добив и преработване на руда, въглища, нерудни изкопаеми, нефт и газ (включително временните строежи по чл. 54, ал. 6 ЗУТ за търсене, проучване или добив на подземни богатства); автобази със сервиз за обслужване; сгради за селскостопански дейности - животновъдни сгради, оранжерии и други обекти, свързани с тях.

22. "Сграда" е конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура.

23. "Външни ограждащи елементи на сградата" е система от компоненти (конструкции и елементи - плътни и прозрачни) на дадена сграда, които отделят вътрешната от външната среда на сградата.

24. "Сграден компонент" е техническа сградна инсталация или компонент от външните ограждащи конструкции и елементи на сградата.

25. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) "Топлинно климатизирано (кондиционирано) пространство" е отопляем обем и/или охлаждан обем.

26 "Климатизирана площ" е общата площ на пода на климатизирания обем, която включва площта на климатизирано пространство чрез отоплителна и/или охладителна система и площта на индиректно климатизирани неотопляеми/неохлаждани пространства с топлинни загуби/притоци. Климатизираната площ се определя по външните размери на сградата.

27. "Категория на сграда/Категория на обособена част от сграда" е класификация на сгради и/или обособени части от сгради, свързани с тяхното основно предназначение и основна експлоатация, с цел разграничаване на изискванията към енергийните характеристики, както са определени в приложение I към Директива 2010/31/ЕС.

28. "Енергийна ефективност в сгради" е осигуряването и поддържането на нормативните параметри на микроклимата в сградите с минимални финансови разходи за енергия.

29. "Енергия от възобновяеми източници" е енергията от възобновяеми неизкопаеми източници: вятърна енергия, слънчева енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух - аеротермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва - геотермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води - хидротермална енергия, океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, газ от възобновяеми източници, сметищен газ и газ от пречиствателни инсталации за отпадни води.

30. "Топлинна зона" е обособена част от сграда, която включва пространства от сградата с еднакво функционално предназначение, топло- и/или студоснабдяване от една система, еднакъв режим на обитаване, еднаква небесна ориентация на външните ограждащи елементи (за случаите, когато се изисква охлаждане) и специфични изисквания за осигуряване на еднакви параметри на микроклимата в режим на отопление и охлаждане, при които температурната разлика между пространствата в един режим е по-малка от 4К.

31. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) "Сграда с близко до нулата потребление на енергия" е сграда съгласно определението в § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ.

32. "Публични органи" означава "договарящи органи" съгласно определението в Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите по възлагане на договори за обществени поръчки, договори за обществени доставки и договори за обществени услуги.

33. "Вътрешна температура" е среднопретеглена стойност на температурата на въздуха и средната температура на излъчване в центъра на топлинната зона.

34. "EPB стандарти" са серии от стандарти, насочени към международното хармонизиране на методологията за оценяване на енергийните характеристики на сградите.

35. "Показател на енергийните характеристики" (EPB показател) е изчислена или измерена числова величина, която характеризира енергийно свойство на оценявания обект.

36. "Изискване към енергийните характеристики" е минимално ниво на частични и/или общи енергийни характеристики, което трябва да бъде постигнато за получаването на съответствие с нормативни изисквания, конкретни права или друго преимущество.

37. "Обект на оценка на енергийните характеристики (оценяван обект)" е сграда, част от сграда или група от сгради, които са обект на оценка на енергийните характеристики.

38. "Частични енергийни характеристики" са енергийни характеристики на един или комбинация от елементи или компоненти на сграда или други енергийни признаци на оценявания обект.

39. "Общи енергийни характеристики" е изчислено или измерено общо количество енергия, необходима за посрещане на енергийна потребност, свързана с типичното използване/предназначение на оценявания обект.

40. "Техническа и икономическа осъществимост" е налице тогава, когато нормативните изисквания към енергийните характеристики на сграда или на обособена част от сграда могат да се приложат с обоснована ефективност на разходите за всяко ниво от скалата на класовете на енергопотребление, за което са дефинирани.

41. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) "Техническа неосъществимост" в нови и съществуващи сгради за изпълнение на мярка за енергоспестяване или мярка за оползотворяване на възобновяема енергия е налице тогава, когато прилагането на нормативните изисквания за енергийни характеристики е възпрепятствано от специфика на сградата или спецификата на урегулирания поземлен имот, което прави невъзможно физическото изпълнение на дадена мярка, за която няма алтернатива или изпълнението ѝ е възпрепятствано от технически или функционални пречки, като: невъзможност да се осигури достъп до елементи на конструкцията или на конкретна сградна инсталация, невъзможност да се осигурят изискванията за безопасност; недостатъчна площ или пространство.

42. "Техническа сградна система" е техническо оборудване за отопление, охлаждане, вентилация, овлажняване, изсушаване, битова гореща вода, осветление, сградна автоматизация и управление и генериране на енергия.

43. "Техническа сградна подсистема" е част от сградна техническа система, която изпълнява конкретна функция като генериране на топлина/студ, разпределение на топлина/студ, топло- или студоотдаване.

44. "Сградна автоматизация и контрол" са продукти, софтуер и инженерни системи за автоматичен контрол, мониторинг и оптимизиране, човешка намеса и управление за постигане на енергийна ефективност, икономичност и безопасна експлоатация на оборудването на системите на сградата.

45. (изм. и доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) "На място" е поземленият имот, в който се намира(т) сградата(ите), както и самата сграда. Всички технически системи на сградата, които генерират енергия от възобновяеми източници и/или "зелен водород" и се намират в границите на урегулирани поземлени имоти при спазване на нормативите изисквания за разстояния, регламентирани в ЗУТ, се приемат за разположени "на място".

46. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) "В близост" (наблизо) е енергиен обект, който е изграден или допустим за изграждане в периметъра на територия съгласно действащ устройствен или парцеларен план за община, независимо от използваните в енергийния обект енергийни ресурси, включително енергийни ресурси от възобновяеми източници и "зелен водород", от който енергиен обект се доставя енергия под формата на топлина и/или електричество за крайно потребление. Електроенергията, произведена от енергиен обект в близост, но подавана към разпределителната електрическа мрежа, а не към краен клиент, не се счита за произведена наблизо.

47. "Отдалечен" от мястото на сградата означава извън мястото на сградата или извън периметъра, определен за източници на енергия в близост до сградата.

48. "Осветеност" в точка на повърхност е частното на светлинния поток, падащ върху елемент на повърхността, която съдържа точката, разделен на площта на този елемент. Осветеността се изразява в луксове, 1 lx = 1 lm/m2.

49. (нова - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) "Ефективни районни отоплителни и охладителни системи" са районни отоплителни или охладителни системи по смисъла на § 1, т. 24в от Закона за енергетиката.

§ 2. С тази наредба се въвеждат разпоредби на чл. 3, 4 и 9 и Приложение I от Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. Тази наредба се издава на основание чл. 169, ал. 4 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 31, ал. 4 от ЗЕЕ и отменя Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.).

§ 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник" с изключение на изискването по чл. 21, ал. 1, т. 1, което влиза в сила от 1.01.2024 г. До тази дата новите сгради се проектират с потребление на енергия най-малко в клас "В" съгласно изискванията на тази наредба.

§ 4а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) (1) При прилагане на изискването по чл. 21, ал. 1, т. 1 се допуска до 31.12.2027 г. за новите сгради, за които със заданието за проектиране е предвидено проектиране и изграждане на сградна отоплителна и/или охладителна инсталация с присъединяване към централизирано топлоснабдяване от ефективна районна отоплителна и охладителна система или с присъединяване към газоразпределителна мрежа, енергията от възобновяеми източници за собствено потребление, генерирана на място или в близост до сградата, да има дял най-малко 15 % от доставената (потребна) енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди и осветление в сградата.

(2) При доказана техническа неосъществимост за изпълнение на изискването по чл. 21, ал. 1, т. 1 новите жилищни сгради се проектират с потребление на енергия най-малко в клас "В" съгласно изискванията на тази наредба. Техническа неосъществимост за нови жилищни сгради, за която на етапа на проектиране се установи, че възпрепятства изпълнението на нормативните изисквания за енергийни характеристики, се доказва в обяснителната записка на част енергийна ефективност на инвестиционния проект.

§ 5. (1) Наредбата се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на инвестиционен проект и производството по издаване на разрешение за строеж започва след влизането ѝ в сила.

(2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект от съответния орган, компетентен за неговото одобряване.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.)

§ 6. Всички съществуващи сгради, които са заети от публични органи и не са сертифицирани до влизане в сила на наредбата или са сертифицирани в класове "G", "F", "E" и "D" по отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.), се привеждат в съответствие с потребление на енергия най-малко в клас "В".

§ 7. Сградите, които не са заети от публични органи, сертифицирани в клас "С" до влизане в сила на наредбата, се счита, че отговарят на изискванията за енергийна ефективност до изтичане на срока на валидност на сертификата за енергийни характеристики, удостоверяващ постигнатия клас по отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.). След изтичане на този срок сградите се привеждат в съответствие с потребление на енергия най-малко в клас "В" по изискванията на тази наредба. Допуска се, когато с обследване за енергийна ефективност е доказана техническа и/или функционална неосъществимост за изпълнение на изискването, потреблението на първична енергия да съответства на клас "С".

§ 8. Сградите, заети от публични органи, сертифицирани в клас "С" до влизане в сила на наредбата, се счита, че отговарят на изискванията за енергийна ефективност до изтичане на срока на валидност на сертификата за енергийни характеристики, удостоверяващ постигнатия клас по отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради. След изтичане на този срок сградите се привеждат в съответствие с потребление на енергия най-малко в клас "В".

§ 9. (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Обследванията за енергийна ефективност на сгради, изпълнени до влизане в сила на наредбата въз основа на методиката в приложение № 3 от отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.), се приемат за методологично съответстващи с допустимо отклонение от изискванията на методиката от приложение № 1 от тази наредба, когато са извършени по договор, сключен след 21 ноември 2017 г., и класът на прогнозираното енергопотребление след изпълнение на енергоспестяващите мерки не се променя в по-нисък клас.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 9.11.2022 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ

(ОБН. - ДВ, БР. 3 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 10.01.2023 Г.)


§ 16. Навсякъде в наредбата думите "Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 10 от 2016 г.) (Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г.)" се заменят с "Наредба № Е-РД-04-2 от 16.12.2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 102 от 2022 г.) (Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.)", съответно навсякъде в наредбата съкращението "Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г." се заменя с "Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.".

§ 17. (В сила от 18.11.2022 г.) (1) Инвестиционни проекти за нови сгради, които са разработени в съответствие с отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (обн., ДВ, бр. 5 от 2005 г.; отм., бр. 92 от 2022 г.), могат да бъдат внесени за съгласуване и одобряване от компетентния орган в тримесечен срок от влизане в сила на Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради (ДВ, бр. 92 от 2022 г.).

(2) В производствата по съгласуване и одобряване на проектите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.).

§ 18. (В сила от 18.11.2022 г.) (1) Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради (ДВ, бр. 92 от 2022 г.) не се прилага за инвестиционни проекти за съществуващи сгради, които са разработени в съответствие с отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.) и са внесени за съгласуване със специализираните контролни органи по чл. 144, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от ЗУТ до 18.11.2022 г.

(2) В производствата по одобряване от компетентния орган съгласно ЗУТ на проектите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.).

(3) По желание на възложителя проектите по ал. 1 могат да бъдат преработени в съответствие с Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради (ДВ, бр. 92 от 2022 г.) и да бъдат внесени за одобряване от компетентния орган съгласно ЗУТ.

§ 19. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник" с изключение на § 17 и § 18, които влизат в сила от 18.11.2022 г.

НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 9.11.2022 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ

(ОБН. - ДВ, БР. 18 ОТ 2024 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2024 Г.)


§ 6. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник".

Приложение № 1 към чл. 5


(Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.)


НАЦИОНАЛНА МЕТОДИКА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ


(Отделена като самостоятелен акт)

Приложение № 2 към чл. 17, ал. 5


Скала на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради

Скалата на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради е, както следва:

1. Жилищни сгради

а) *многофамилни жилищни сгради (жилищни блокове)

* Скалата за многофамилни жилищни сгради се прилага и за общежития.


б) еднофамилни жилищни сгради (еднофамилни къщи)


2. Сгради за обществено обслужване:

а) административни сгради (офиси)


б) сгради за образование и наука

б.1) училища


б.2) университети


б.3) детски градини и детски ясли


в) сгради в областта на здравеопазването: лечебни заведения за болнична помощ (всички видове болници), лечебни заведения за извънболнична помощ, медицински центрове


г) сгради в областта на хотелиерството, ресторантьорството и общественото хранене


д) сгради в областта на търговията (сгради за търговски услуги на едро и дребно)


е) сгради за спорт


ж) сгради в областта на културата и изкуствата



Приложение № 3 към чл. 54, ал. 2, т. 1



Таблица 1

Данни за продължителността на отоплителния период и за денградусите (DD) по населени места

 

 

 

по ред

 

 

 

 

 

Населено място

 

Брой отоплителни дни при:

 

 

при:

 

 

Брой отоплителни дни при:

 

 

при:

 

 

 

 

1

2

3

4

5

6

1.

Айтос

175

2400

175

2030

2.

Ардино

180

2500

180

2140

3.

Асеновград

170

2400

167

2060

4.

Балчик

180

2400

180

2040

5.

Белоградчик

195

3000

195

2610

6.

Берковица

195

3000

195

2610

7.

Благоевград

170

2400

170

2060

8.

Бойчиновци

180

2800

180

2440

9.

Ботевград

190

2800

190

2420

10.

Брезник

210

3200

210

2780

11.

Бургас

170

2300

170

1960

12.

Бяла

175

2700

175

2350

13.

Бяла Слатина

175

3000

175

2650

14.

Варна

180

2400

180

2040

15.

Велинград

200

3300

200

2860

16.

Видин

185

2800

185

2430

17.

Враца

180

2700

180

2340

18.

Габрово

190

2800

190

2420

19.

Генерал Тошево

190

2800

190

2420

20.

Годеч

200

3100

200

2700

21.

Горна Оряховица

180

2700

180

2340

22.

Гоце Делчев

180

2600

180

2240

23.

Горни Чифлик

185

2500

185

2130

24.

Грудово

175

2400

175

2050

25.

Девин

210

3000

210

2580

26.

Димитровград

175

2400

175

2050

27.

Добрич

190

2800

190

2420

28.

Дряново

185

2700

185

2330

29.

Дулово

190

2800

190

2420

30.

Дупница

190

2700

190

2320

31.

Елена

190

2800

190

2420

32.

Елен Пелин

195

2900

195

2510

33.

Елхово

175

2400

175

2050

34.

Златарица

185

2800

185

2430

35.

Ивайловград

170

2300

170

1960

36.

Исперих

190

2800

190

2420

37.

Ихтиман

195

3400

195

3010

38.

Казанлък

190

2800

190

2420

39.

Карлово

180

2600

180

2240

40.

Карнобат

175

2400

175

2050

41.

Кнежа

190

3000

190

2620

42.

Копривщица

250

4000

250

3500

43.

Котел

190

2800

190

2420

44.

Крумовград

175

2400

175

2050

45.

Кубрат

185

2800

185

2430

46.

Кула

190

3000

190

2620

47.

Кърджали

175

2400

175

2050

48.

Кюстендил

190

2700

190

2320

49.

Ловеч

180

2700

180

2340

50.

Лом

180

2700

180

2340

51.

Луковит

180

2600

180

2240

52.

Мадан

210

3000

210

2580

53.

Малко Търново

170

2200

170

1860

54.

Момчилград

180

2500

180

2140

55.

Монтана

180

2800

180

2440

56.

Никопол

175

2600

175

2250

57.

Нова Загора

175

2400

175

2050

58.

Нови пазар

190

2800

190

2420

59.

Омуртаг

190

2800

190

2420

60.

Оряхово

175

2600

175

2250

61.

Павликени

180

2700

180

2340

62.

Пазарджик

175

2500

175

2150

63.

Панагюрище

195

3000

195

2610

64.

Перник

195

3000

195

2610

65.

Петрич

155

2000

155

1690

66.

Пещера

165

3000

165

2270

67.

Пирдоп

180

3100

180

2740

68.

Плевен

180

2700

180

2340

69.

Пловдив

175

2500

175

2150

70.

Поморие

170

2300

170

1960

71.

Попово

185

2800

185

2430

72.

Преслав

190

2800

190

2420

73.

Провадия

180

2600

180

2240

74.

Първомай

180

2600

180

2240

75.

Радомир

185

3000

185

2630

76.

Разград

190

2800

190

2420

77.

Разлог

220

3300

220

2860

78.

Русе

175

2600

175

2250

79.

Самоков

220

3300

220

2860

80.

Сандански

160

2100

160

1780

81.

Свиленград

165

2200

165

1870

82.

Свищов

175

2600

175

2250

83.

Своге

195

3000

195

2610

84.

Севлиево

185

2800

185

2430

85.

Силистра

180

2700

180

2340

86.

Сливен

175

2400

175

2050

87.

Сливница

200

3100

200

2700

88.

Смолян

240

3600

240

3120

89.

София

190

2900

190

2520

90.

Созопол

160

2100

160

2780

91.

Стара Загора

170

2300

170

1960

92.

Тервел

190

2800

190

2420

93.

Тетевен

195

3000

195

2610

94.

Тополовград

170

2400

170

2600

95.

Троян

195

3000

195

2610

96.

Трън

220

3500

220

3060

97.

Трявна

190

2800

190

2420

98.

Тутракан

180

2700

180

2340

99.

Търговище

190

2800

190

2420

100.

Велико Търново

180

2600

180

2240

101.

Харманли

170

2300

170

1960

102.

Хасково

175

2300

175

1950

103.

Хисаря

175

2500

175

2150

104.

Царево

160

2100

160

1780

105.

Чепеларе

250

3800

250

3300

106.

Чирпан

180

2600

180

2240

107.

Шумен

190

2800

190

2420

108.

Ямбол

180

2500

180

2140

 

 

 

 

 

 

 

Забележки:

1. При проектиране на нова сграда, в случаите, когато в табл. 1 няма данни за съответното населено място, продължителността на отоплителния период и денградусите се определят в зависимост от климатичната зона по картата и данните в табл. 2 от това приложение.

      2. Когато надморската височина на дадено населено място е по-голяма от 500 m, годишният разход на енергия се пресмята по данните за съответната климатична зона, към която принадлежи населеното място, и се умножава с отношението на денградусите за населеното място, определени по таблица 1 и денградусите от таблица 2 за климатичните данни за зоната, в която попада населеното място.

                                                                                                         

 

 

Таблица 2

Базови стойности на климатичните фактори по климатични зони

 

Клима-тична зона 1

Северно Черноморие

Отопли-телен сезон

Начало: 21 октомври

Край: 20 април

Изчислителна външна температура

-11,0 °C

Денградуси при средна  температура в сградата 19 oC

2400

Месец

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Брой изчислителни дни в месеца

 

31

28

31

30

31

30

31

31

30

31

30

31

Средна месечна температура, ºC

 

1,9

2,7

5,1

10,2

15,6

20,2

23,7

22,3

19,0

13,8

9,0

4,3

Средна месечна относителна влажност, %

 

 

 

 

 

78,0

74,0

70,0

70,0

73,0

 

 

 

Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2

Север

22,9

34,8

47,7

63,6

77,7

84,3

83,7

75,9

60,7

40,9

26,1

20,2

Изток

40,4

59,2

68,4

85,5

108,3

122,0

126,4

126,2

104,5

68,0

45,8

36,6

Запад

40,4

59,2

68,4

85,5

108,3

122,0

126,4

126,2

104,5

68,0

45,8

36,6

Юг

72,7

95,9

87,5

83,7

90,5

97,4

104,9

126,5

133,7

104,3

80,6

67,8

Хоризон-тална повърхност

50,1

81,2

109,0

149,7

194,1

218,0

226,5

219,7

166,5

97,2

58,3

43,9

 

 

 

Климатич-на зона 2

Добруджа

Отоплите-лен сезон

Начало: 21 октомври

Край: 25 април

Изчислителна външна температура

-15,0 °C

Денградуси при средна  температура в сградата 19 oC

2800

Месец

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Брой изчислителни дни в месеца

 

31

28

31

30

31

30

31

31

30

31

30

31

Средна месечна температура, ºC

 

0,5

0,9

4,0

9,7

14,9

18,4

21,0

20,7

15,8

11,6

6,3

0,7

Средна месечна относителна влажност, %

 

 

 

 

 

78,0

75,0

69,0

70,0

74,0

 

 

 

Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2

Север

22,9

34,8

47,7

63,6

77,7

84,3

83,7

75,9

60,7

40,9

26,1

20,2

Изток

40,4

59,2

68,4

85,5

108,3

122,0

126,4

126,2

104,5

68,0

45,8

36,6

Запад

40,4

59,2

68,4

85,5

108,3

122,0

126,4

126,2

104,5

68,0

45,8

36,6

Юг

72,7

95,9

87,5

83,7

90,5

97,4

104,9

126,5

133,7

104,3

80,6

67,8

Хоризон-тална повърхност

50,1

81,2

109,0

149,7

194,1

218,0

226,5

219,7

166,5

97,2

58,3

43,9

 

 

Климатич-на зона 3

Северна България – поречието на р.Дунав

Отоплите-лен сезон

Начало: 23 октомври

Край: 15 април

Изчислителна външна температура

-17 °C

Денградуси при средна  температура в сградата 19 oC

2600

Месец

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Брой изчислителни дни в месеца

 

31

28

31

30

31

30

31

31

30

31

30

31

Средна месечна температура, ºC

 

0,1

0,0

5,9

12,5

17,4

21,4

24,0

23,4

19,2

13,3

6,7

0,8

Средна месечна относителна влажност, %

 

 

 

 

 

70,0

67,5

65,0

65,5

70,0

 

 

 

Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m2

Север

21,2

33,5

46,2

62,4

76,8

83,4

82,7

74,5

58,7

38,9

24,4

18,4

Изток

36,8

56,9

67,0

84,3

106,9

120,4

124,9

125,2

104,1

66,6

42,8

32,6

Запад

36,8

56,9

67,0

84,3

106,9

120,4

124,9

125,2

104,1

66,6

42,8

32,6

Юг

66,3

93,0

87,1

83,8

90,2

96,7

104,7

127,9

136,5

104,3

75,8

60,3

Хоризон-тална повърхност

45,5

77,6

105,9

147,1

191,6

215,4

223,8

217,0

164,0

93,9

54,0

39,1

 

 

 

Климатич-на зона 4

Северна България - централна част

Отоплите-лен сезон

Начало: 16 октомври

Край: 23 април

Изчислителна външна температура

-17 °C

Денградуси при средна  температура в сградата 19 oC

2700

Месец

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Брой изчислителни дни в месеца

 

31

28

31

30

31

30

31

31

30

31

30

31

Средна месечна температура, ºC

 

-0,2

1,3

5,7

12,7

17,4

21,1

23,6

23

19,1

12,8

6,2

0,4

Средна месечна относителна влажност, %

 

 

 

 

 

69,3

69,6

64,7

63,1

67,7

 

 

 

Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m2

Север

23,0

33,7

49,0

59,8

75,4

80,9

80,4

74,2

58,0

39,0

24,7

19,7

Изток

40,6

54,9

73,7

76,5

102,0

111,8

114,3

118,0

93,9

63,6

41,5

34,9

Запад

40,6

54,9

73,7

76,5

102,0

111,8

114,3

118,0

93,9

63,6

41,5

34,9

Юг

73,0

87,2

96,1

72,4

83,9

87,9

92,6

115,2

116,2

96,4

71,8

64,0

Хоризон-тална повърхност

50,6

76,5

116,5

135,0

182,9

199,0

204,7

206,8

152,0

91,7

53,7

42,3

 

 

Климатич-на зона 5

Южно Черноморие

Отоплите-лен сезон

Начало: 25 октомври

Край: 19 април

Изчислителна външна температура

-10 °C

Денградуси при средна  температура в сградата 19 oC

2300

Месец

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Брой изчислителни дни в месеца

 

31

28

31

30

31

30

31

31

30

31

30

31

Средна месечна температура, ºC

 

2,2

2,9

5,7

10,9

16,0

20,6

23,4

23,1

19,7

14,5

9,4

4,6

Средна месечна относителна влажност, %

 

 

 

 

 

75,7

72,3

69,3

69,7

73,3

 

 

 

Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m2

Север

23,9

36,5

49,6

65,6

79,3

85,4

84,2

75,6

60,6

41,8

27,2

21,0

Изток

43,0

64,9

74,9

92,4

115,5

129,3

133,9

134,3

113,3

75,1

49,6

38,3

Запад

43,0

64,9

74,9

92,4

115,5

129,3

133,9

134,3

113,3

75,1

49,6

38,3

Юг

77,3

105,8

97,1

91,5

97,1

103,7

112,0

136,8

148,2

117,4

87,7

70,8

Хоризон-тална повърхност

53,5

88,5

118,7

161,4

206,9

231,2

239,9

233,0

178,7

106,0

62,8

46,3

Климатич-на зона 6

Южна България – централна част

Отоплите-лен сезон

Начало: 24 октомври

Край: 6 април

Изчислителна външна температура

-15 °C

Денградуси при средна  температура в сградата 19 oC

2400

Месец

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Брой изчислителни дни в месеца

 

31

28

31

30

31

30

31

31

30

31

30

31

Средна месечна температура, ºC

 

0,2

1,8

6,9

12,4

17,4

21,3

23,7

23,0

18,7

12,8

7,4

1,9

Средна месечна относителна влажност, %

 

 

 

 

 

69,3

66,3

60,7

60,0

65,7

 

 

 

Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m2

Север

27,7

38,5

53,3

68,1

78,7

86,1

83,8

76,7

61,8

44,0

29,7

23,5

Изток

58,5

71,8

84,5

97,9

111,1

130,2

126,6

130,7

111,1

78,2

56,4

47,0

Запад

58,5

71,8

84,5

97,9

111,1

130,2

126,6

130,7

111,1

78,2

56,4

47,0

Юг

109,5

118,4

111,4

97,3

91,8

103,9

103,5

129,6

142,0

121,0

100,5

88,5

Хоризон-тална повърхност

69,5

96,9

132,8

171,0

199,1

232,7

226,8

228,2

177,3

111,1

70,9

55,3

 

 

Климатич-на зона 7

София и Подбалканската долина

Отоплите-лен сезон

Начало: 15 октомври

Край: 23 април

Изчислителна външна температура

-16 °C

Денградуси при средна  температура в сградата 19 oC

2900

Месец

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Брой изчислителни дни в месеца

 

31

28

31

30

31

30

31

31

30

31

30

31

Средна месечна температура, ºC

 

-0,4

0,2

4,6

10,4

15,3

18,7

21,1

20,7

16,5

11,2

5,1

0,4

Средна месечна относителна влажност, %

 

 

 

 

 

69,6

68,8

63,6

61,8

67,4

 

 

 

Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m2

Север

22,9

35,0

51,1

61,6

76,4

81,8

81,3

75,3

59,9

41,2

25,1

18,5

Изток

39,4

58,5

77,7

79,7

103,9

113,4

115,9

119,4

96,7

67,5

41,0

30,6

Запад

39,4

58,5

77,7

79,7

103,9

113,4

115,9

119,4

96,7

67,5

41,0

30,6

Юг

70,1

93,5

101,4

75,7

85,4

89,2

93,7

116,0

119,2

102,4

70,1

55,0

Хоризон-тална повърхност

49,6

81,0

122,6

140,6

186,2

201,9

207,5

209,6

156,8

97,5

53,7

38,1

 

Климатич-на зона 8

Южна България

Отоплите-лен сезон

Начало: 28 октомври

Край: 6 април

Изчислителна външна температура

-14 °C

Денградуси при средна  температура в сградата 19 oC

2300

Месец

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X