Кодекси и закони

Изпрати статията по email

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2 МАРТ 1982 Г. ЗА ЦЯЛОСТНО ИЗГРАЖДАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА САМОЗАДОВОЛЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ОТ ОКРЪЗИТЕ И СЕЛИЩНИТЕ СИСТЕМИ С ОСНОВНИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПРОДУКТИ

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2 МАРТ 1982 Г. ЗА ЦЯЛОСТНО ИЗГРАЖДАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА САМОЗАДОВОЛЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ОТ ОКРЪЗИТЕ И СЕЛИЩНИТЕ СИСТЕМИ С ОСНОВНИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПРОДУКТИ

Обн. ДВ. бр.22 от 19 Март 1982г., изм. ДВ. бр.99 от 14 Декември 1984г., отм. ДВ. бр.37 от 15 Май 1987г.

Отменено с § 2 от заключителните разпоредби на Постановление № 26 от 23 април 1987 г. за усъвършенствуване на системата за самозадоволяване на населението със селскостопански продукти - ДВ, бр. 37 от 15 май 1987 г.


Системата за самозадоволяване на населението заема важно място в изпълнението на програмата на партията за по-нататъшно повишаване жизненото равнище на народа. Тя спомага да се разгръща инициативата на трудещите се и създава условия за целогодишно и ритмично снабдяване на населението с основни селскостопански продукти.

Опитът потвърди правилността на решението на Централния комитет на Българската комунистическа партия, Министерския съвет, Управителния съвет на Българския земеделски народен съюз и Националния съвет на Отечествения фронт за внедряване на системата за самозадоволяване на населението.

Взети бяха редица мерки за разкриване допълнителни резерви за увеличаване на селскостопанското производство. Увеличи се приносът на личните и помощните стопанства за изпълнението на задачите за самозадоволяването. Това позволи ежегодно да се подобрява снабдяването на населението с хранителни продукти и в по-голямата част от окръзите и селищните системи да се достигнат утвърдените норми за потребление на човек от населението.

Постигнатите резултати обаче не отговарят напълно на задачите и критериите, поставени от Дванадесетия конгрес на партията и на Октомврийското съвещание през 1981 г., за целогодишно и ритмично снабдяване на населението. Окръзите, селищните системи и аграрно-промишлените комплекси все още не са решили цялостно задачата за задоволяване потребностите на населението със собствени ресурси.

Бавно се извършва интеграцията между общественото и личното стопанство. Не се задоволяват комплексно нуждите на населението и на помощните стопанства с малогабаритна техника, дребен инвентар, торове, препарати, семена, животни и услуги за обработка на земята и отглеждане на културите.

За да се приведе работата по самозадоволяването в съответствие с решенията на Дванадесетия конгрес на Българската комунистическа партия и с изискванията на новия икономически механизъм и да се създадат условия за цялостно изграждане на системата за самозадоволяване на населението от окръзите и селищните системи с основни селскостопански продукти,


МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:


Глава първа.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) За осигуряване производството на селскостопанска продукция, необходима за задоволяване потребностите на населението с основни селскостопански продукти, отговарят: в национален мащаб - Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз, за окръзите - изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и окръжните аграрно-промишлени съюзи, а за селищните системи - изпълнителните комитети на общинските народни съвети, аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации.

(2) Основен производител на селскостопанска продукция за задоволяване потребностите на населението от селищните системи и занапред да бъде общественото стопанство, като се засилват социалните функции на аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации. Главният резерв за увеличаване на производството в аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации е използването на цялата стопанисвана земя и на трудовите ресурси при изградена нова бригадна организация на труда. Основно направление да бъде интензивното развитие на селскостопанското производство при комплексно решаване проблемите на механизацията, химизацията, поливното земеделие и животновъдството.

(3) Увеличаването на селскостопанската продукция за задоволяване потребностите на населението да се постига в съответствие с изискванията на икономическия подход и новия икономически механизъм, като се създават необходимите условия за разгръщане инициативата на производителите при разкриване на резервите в обществените, личните и помощните стопанства.

(4) Критерии за оценка на работата на кадрите в окръзите и селищните системи в областта на самозадоволяването да бъде степента на достигане на нормативите за потребление с ресурси от собствено производство.

(5) Да се премине от самозадоволяване на отделни селищни системи към самозадоволяване на цели окръзи с произведени от тях хранителни продукти.

(6) Изпълнителните комитети на окръжните и на общинските народни съвети да упражняват системен контрол и взискателност за изпълнение на възложените задачи по самозадоволяването на населението и да търсят отговорност от ръководителите на аграрно-промишлените комплекси, другите селскостопански организации, изкупвателните организации, предприятията и учрежденията за изпълнение на задълженията им към националните баланси и за задоволяване потребностите на населението в селищните системи със селскостопански продукти.


Чл. 2. Под ръководството на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети в селищните системи да се създадат икономически сдружения (асоциации) между аграрно-промишлените комплекси, потребителните кооперации, търговските и други предприятия и учреждения за увеличаване на селскостопанското производство, за снабдяване и обслужване на личните и помощните стопанства, за подобряване на изкупуването и за най-ефективно оползотворяване на селскостопанската продукция с оглед да се осигурят необходимите ресурси за по-пълно задоволяване потребностите на населението с основни хранителни продукти и услуги.


Чл. 3. (1) Личното стопанство е спомагателно стопанство на кооператори, работници, служители и пенсионери от аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации и следва да се развива като естествено продължение и допълнение на общественото стопанство. То е форма за организиране допълнително производство на селскостопанска продукция за по-пълно задоволяване нуждите на населението в селищните системи, като се използват трудът на членовете на домакинството и предоставената за лично ползване земя, без това да пречи на редовното им участие в работата на общественото стопанство.

(2) Лични стопанства могат да имат и работници, служители и пенсионери, незаети в селското стопанство, които притежават собствена земя или им се предоставя земя за ползване по установения ред, както и онези, които отглеждат животни и птици за собствени нужди или за продажба.

(3) В личното стопанство се забранява използването на наемен труд под каквато и да е форма.

(4) Аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации да създадат благоприятни условия и да оказват помощ на личните стопанства за увеличаване на производството в тях, като в съответствие с устава на аграрно-промишлените комплекси им предоставят семена, овощен и посадъчен материал, торове, препарати, фураж, животни, птици, зооветеринарно и агрономическо обслужване, услуги с техника и работен добитък.

(5) Държавният комитет за планиране и Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз при уточненията в годишните планове за осмата петилетка да осигуряват необходимите количества минерални торове и за нуждите на личните стопанства.

(6) Изпълнителните комитети на окръжните и на общинските народни съвети, ръководствата на аграрно-промишлените комплекси и на другите селскостопански организации с активното съдействие на отечественофронтовските, профсъюзните и комсомолските организации системно да провеждат икономически, организационни и други мероприятия за най-пълно използване възможностите на населението за увеличаване на селскостопанската продукция в личното стопанство.

(7) Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз, окръжните аграрно-промишлени съюзи, аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации да създават необходимите условия за ускорено внедряване в личните и помощните стопанства на нови технологии, високопродуктивни породи животни и птици, високодобивни сортове и хибриди и други постижения на научно-техническия прогрес в селскостопанското производство.

(8) Потребителните кооперации под ръководството на окръжните и общинските народни съвети в селищните системи и кметствата да открият магазини за комплексно снабдяване на населението със семена, посадъчен материал, препарати, торове, дребен земеделски инвентар, полиетиленово платно и други суровини и материали, необходими за личните стопанства. В окръжните центрове и големите градове съответните търговски организации да изграждат универсални магазини, в които да се продава всичко необходимо за личните стопанства.


Чл. 4. Националният аграрно-промишлен съюз, окръжните аграрно-промишлени съюзи, аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации да организират своевременно изкупуване и най-рационално използване на предлаганата от населението селскостопанска продукция. За допуснато похабяване и неефективно използване на продукция, предназначена за самозадоволяване на населението, поради ненавременно изкупуване, неправилно съхраняване и оползотворяване да се търси по установения ред имуществена, дисциплинарна и наказателна отговорност от ръководителите на съответните организации.


Чл. 5. (1) Помощни стопанства се създават към предприятия, учреждения, училища, военни и други поделения за производство на животинска продукция, плодове, зеленчуци и други селскостопански продукти, както и за производство на фураж за изхранване на отглежданите от тях животни и за подобряване и поевтиняване на храната в столовете.

(2) Министерствата, другите ведомства, стопанските организации, изпълнителните комитети на окръжните и на общинските народни съвети, окръжните аграрно-промишлени съюзи и аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации да оказват системна помощ на предприятията, организациите и учрежденията за изграждане, разширяване и укрепване на помощните стопанства, като им се предоставят земи, инвентар, техника и други условия за производство на селскостопански продукти, необходими за нуждите на колективите и техните семейства.

(3) Всяко помощно стопанство при възможност трябва да има животновъдна ферма, зеленчукова и овощна градина и др., като особено внимание се обърне на:

1. увеличаване производството на месо, мляко, плодове и зеленчуци с оглед до края на 1985 г. максимално да се задоволят потребностите на работническите столове от продукция, произведена в помощните стопанства;

2. поевтиняване на произвежданата продукция чрез подобряване организацията на труда, внедряване на новостите при отглеждане на животните и културите и активно участие на трудещите се в производството, за да не се допускат губещи дейности от помощните стопанства;

3. увеличаване производството на фуражи, като аграрно-промишлените комплекси и общинските народни съвети им предоставят необходимата земя и пасища и се организира пълно използване на хранителните отпадъци за развитие на животновъдството;

4. разнообразяване на формите за организиране на помощните стопанства, като може да се създават:

а) самостоятелни стопанства към отделните предприятия;

б) съвместни (обединени) стопанства между предприятия и организации, които нямат условия сами да изграждат помощни стопанства;

в) помощни стопанства, създадени по договор между аграрно-промишлените комплекси и предприятия и организации за съвместно производство на селскостопанска продукция;

г) помощни стопанства между предприятия и аграрно-промишлени комплекси чрез предоставяне земите на отделни села и райони, в които населението е намаляло, с оглед да се осигури ефективно използване на земята.


Чл. 6. (1) Министерството на горите и горската промишленост да организира максималното използване на обработваемите земи и пасищата в горския фонд за производство на фураж, за създаване на орехови, бадемови, лешникови и други насаждения, за облагородяване и оползотворяване на диворастящи дървета, за разширяване на площите с медоносни и билкови насаждения и да увеличава отглеждането на овце, говеда, пчели и др. за производство на животинска продукция за нуждите на самозадоволяването.

(2) Земите от горския фонд, годни за земеделско ползване да не се залесяват, а да се използват за производство на селскостопански продукти от горските стопанства или да се предоставят чрез общинските народни съвети за обработване от населението или от помощните стопанства.

(3) Да не се допуска залесяване на площи, годни за пасища, без съгласието на съответните изпълнителни комитети на общинските народни съвети. Незаблатени земи, върху които са създадени тополови и други насаждения, след изсичането на тези насаждения да се използват за селскостопанско производство. За целта изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и ръководствата на горскостопанските комбинати да приемат конкретни мерки.


Чл. 7. (1) Ръководствата на аграрно-промишлените комплекси и на другите селскостопански организации и изпълнителните комитети на общинските народни съвети да организират обслужването на личните и помощните стопанства със селскостопанска техника и работен добитък при условия и цени, определени от Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз. За целта да се създават специализирани звена или да се определят отделни механизатори, които да обслужват населението.

(2) Малогабаритна техника освен на населението да се доставя и на звената по предходната алинея или на потребителните кооперации, които също да извършват услуги или да я предоставят под наем на стопаните.


Глава втора.
ПЛАНИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО САМОЗАДОВОЛЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

Чл. 8. (1) Плановото ръководство на системата за самозадоволяване на населението да се осъществява като съставна част от единната система за планиране.

(2) Планът за самозадоволяването да се включва като неразделна част от единния план за социално-икономическото развитие на окръзите и на селищните системи. На основата на насрещните планове на окръзите Държавният комитет за планиране, Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз и Министерството на вътрешната търговия и услугите да определят показателите за самозадоволяване на населението общо за страната.

(3) За да се създадат необходимите икономически предпоставки аграрно-промишлените комплекси да бъдат заинтересувани от изпълнението на единния план на аграрно-промишлените комплекси, изкупената продукция от стопанствата на населението да се включва в обемните и качествените показатели на съответната селскостопанска организация въз основа на утвърдените за целта документи. Трудовото възнаграждение на ръководните кадри в окръжните аграрно-промишлени съюзи, аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации да се постави в зависимост от резултатите в личните стопанства.

(4) Министерствата, другите ведомства и стопанските организации при обобщаване насрещните планове на поделенията си да формират общо задачата за производство от помощните стопанства в своята система и да създават необходимите условия за оптималното разширяване и укрепване на тези стопанства.

(5) Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети да определят задачи на предприятията и учрежденията на територията на окръга за производство на месо, мляко, плодове и зеленчуци в помощните стопанства с оглед да се задоволяват максимално нуждите на работническите столове с произведена от тях продукция.

(6) Министерският съвет утвърждава на Националния аграрно-промишлен съюз единни контролни цифри и държавни планови задачи за продажба на селскостопанска продукция за централизираните фондове на държавата и за промишлена преработка.

(7) С оглед да се повиши още повече ролята и отговорността на народните съвети за цялостното изграждане на системата за самозадоволяване на населението от 1982 г. да се измени системата за планиране на изкупуването от селското стопанство, като:

1. Държавният комитет за планиране и Министерството на вътрешната търговия и услугите утвърждават на окръжните народни съвети нормативи за потребление на човек от населението за месо, мляко, яйца, риба, плодове, зеленчуци и фасул;

2. Министерството на вътрешната търговия и услугите съвместно с Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз уточнява количествата хранителни продукти, които ще се получават от централизирания стоков фонд и от собствени източници, на базата на утвърдените от Министерския съвет стокови фондове по окръзи;

3. Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз утвърждава на окръжните аграрно-промишлени съюзи държавна задача само за продукти за централизираните фондове и за промишлена преработка.

(8) Окръжните аграрно-промишлени съюзи съгласувано с изпълнителните комитети на окръжните народни съвети утвърждават на аграрно-промишлените комплекси и на другите селскостопански организации освен държавни планови задачи за централизираните фондове на държавата и задължителни задачи за продажба на селскостопански продукти, с които да се осигуряват ресурси за достигане на нормативите за потребление в окръга.

(9) Изкупуването и преработката на селскостопанските продукти за централизираните фондове на страната и за нуждите на окръга да се извършват от съответните стопански организации на хранителната промишленост, потребителните кооперации и др., като за целта се сключват договори, с които се определят количествата и асортиментът на продуктите, сроковете и условията за изкупуване и снабдяване на търговската мрежа в окръга.

(10) Окръжните аграрно-промишлени съюзи съгласувано с изпълнителните комитети на окръжните народни съвети използват ресурсите, които надвишават нуждите за потребление на населението от окръга, за размяна на продукти с други райони или за други нужди.

(11) Изпълнителният комитет на Националния аграрно-промишлен съюз, Министерството на вътрешната търговия и услугите и Централният кооперативен съюз да утвърдят указания и типови договори за начина на изкупуването, преработката и обмяната на продукция между окръзите.


Чл. 9. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети да утвърждават нормативи за потребление на основни селскостопански продукти на човек от населението в селищните си системи и ресурсите от централизирания и от окръжния стоков фонд.


Чл. 10. Балансите за задоволяване потребностите на населението в окръзите и селищните системи с основни селскостопански продукти се съставят от изпълнителните комитети на окръжните и на общинските народни съвети съвместно с окръжните аграрно-промишлени съюзи и другите селскостопански организации в съответствие с указанията на Комисията за управление на системата за самозадоволяване на населението. Разчетите по тези баланси се ползват при съставяне на насрещните планове от аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански, изкупвателни и търговски организации, както и от предприятията за производството от помощните им стопанства.


Чл. 11. (1) Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз:

1. определя ежегодно задачи на научно-производствените обединения и селскостопанските организации за производство и продажба на животни за разплод и угояване, на посевен и посадъчен материал за задоволяване нуждите на личните и помощните стопанства;

2. планира ежегодно на окръжните аграрно-промишлени съюзи в отделен ред необходимите фуражи, торове, препарати, полиетиленово платно и други суровини и материали за нуждите на личните и помощните стопанства.

(2) Необходимите ресурси за личното стопанство по предходната алинея да се включат в насрещните планове на аграрно-промишлените комплекси и да се водят и отчитат отделно с оглед да не се допуска отклоняването им от тяхното предназначение.


Чл. 12. (1) Министерството на вътрешната търговия и услугите да координира работата за определяне номенклатурата, производството, качеството и асортимента на дребния земеделски инвентар от местно производство и от внос.

(2) С годишните и петилетните планове на стопанските организации да се възлага производството на земеделски инвентар, като им се осигуряват необходимите материали и други условия за производство.

(3) Държавният комитет за наука и технически прогрес и Министерството на вътрешната търговия и услугите да повишат изискванията към предприятията, които произвеждат земеделски инвентар, за решително подобряване на неговото качество и за производството му в комплектуван вид и подготвен за ползване от населението.

(4) Министерството на машиностроенето и електрониката, Държавният комитет за планиране и Министерството на външната търговия по заявка на Националния аграрно-промишлен съюз да уточняват номенклатурата на необходимата малогобаритна техника за нуждите на личните, помощните и обществените стопанства от местно производство и от внос с оглед до 1985 г. да се задоволят потребностите на страната.

(5) Министерството на машиностроенето и електрониката да специализира още от 1982 г. отделни заводи или цехове за производство на малогобаритна техника и необходимия за нея прикачен инвентар. За целта Държавният комитет за наука и технически прогрес да осигури с плана за осмата петилетка необходимите средства за закупуване на лиценз за производство на мотокултиватор с прикачен инвентар и двигател с вътрешно горене.


Чл. 13. (1) Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз и окръжните аграрно-промишлени съюзи с годишните планове да осигуряват необходимите количества концентриран фураж за предвидената за изкупуване животинска продукция по държавните задачи от личните стопанства съгласно утвърдените нормативи, включително и за авансиране на стопаните при сключване на договорите с 30 на сто, а за планинските и полупланинските райони - с 50 на сто от полагащия им се фураж.

(2) Аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации да раздават ритмично натуралните премии от концентриран фураж на личните стопанства за изкупената и договорена от тях селскостопанска продукция.

(3) По искане на стопаните в края на годината аграрно-промишлените комплекси, другите селскостопански организации и потребителните кооперации да заплащат неиздължения фураж срещу изкупена селскостопанска продукция в троен размер по държавни цени за продажба на населението.


Глава трета.
РЕСУРСИ НА СИСТЕМАТА ЗА САМОЗАДОВОЛЯВАНЕ

Раздел I.
Най-рационално използване на стопанисваната земя

Чл. 14. Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз и ръководствата на окръжните аграрно-промишлени съюзи, аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации да провеждат системни мероприятия за използване на цялата стопанисвана земя, за повишаване на почвеното плодородие и за увеличаване коефициента на използване на обработваемата земя при най-ефективна структура на културите.


Чл. 15. (1) Изпълнителните комитети на общинските народни съвети, ръководствата на аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации с участието на обществените организации да продължат картотекирането и предоставянето на изоставени, нископродуктивни, маломерни, наклонени и други непълноценно използвани земи на аграрно-промишлените комплекси, на горските стопанства и в чертите на населените места, както следва:

1. за организиране на помощни стопанства към предприятия, учреждения, организации, училища, военни поделения и др., а също и на потребителни кооперации, за създаване на трайни насаждения, за отглеждане на зеленчуци, за производство на фураж и други продукти за нуждите на населението;

2. на кооператори, работници, специалисти, служители и пенсионери в аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации - над земята за лично ползване, в размер и условия, определени с Примерния устав на аграрно-промишления комплекс;

3. на семейства на работници, служители и пенсионери, незаети в селскостопанското производство, включително и на онези, които не са жители и не работят на територията на съответното населено място - до 2 дка;

4. на ловни дружинки и зайцевъдни дружества - до 25 дка. Земите на ловните дружинки може да се предоставят на различни места в района им;

5. на пчелари, които притежават до 10 кошера - до 1 дка; над 10 кошера - до 2 дка, а за обществени пчелини - до 15 дка.

(2) Извън земята за лично ползване на стопаните може да се предоставя по 1 дка люцерна или до 2 дка ливада за всяка крава или биволица и за 10 овце, които отглеждат, но не повече от 3 дка.

(3) Край по-големите градове и промишлени центрове да продължи раздаването на поливни и други подходящи земи на работници и служители в размер до 200 кв. м за производство на зеленчуци за нуждите на техните семейства.

(4) На предоставените земи за земеделско ползване по досега установения ред и по реда на това постановление се разрешава строеж на сгради за подслон и съхраняване на селскостопански инвентар по ред, определен от Министерския съвет.

(5) Предоставените земи на стопаните да се използват за производство на зеленчуци, плодове, фуражи и други селскостопански продукти.

(6) Раздадената земя по ал. 1 се предоставя безвъзмездно за безсрочно ползване и с право за наследяване с оглед да се провеждат трайни подобрителни мероприятия. Тя може да се намалява и отнема:

1. когато не се използва съгласно предходната алинея или ако стопанинът използва наемен труд;

2. при необходимост за държавни или обществени нужди, като на стопаните се предоставя друга подходяща земя и им се заплаща стойността на постройките, трайните насаждения и другите подобрения.

(7) Държавният комитет за планиране, Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз и Комитетът по единна система за социална информация ежегодно с отчета на земята да снемат от баланса на обществените стопанства предоставените земи по този член и да ги включват в баланса на обработваемата земя за личните стопанства.

(8) Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз, окръжните аграрно-промишлени съюзи и аграрно-промишлените комплекси да създават необходимите условия за по-интензивно използване на земята в личното стопанство с оглед от нея да се получават по две и повече реколти.


Раздел II.
Увеличаване производството на месо, мляко, яйца и сладководна риба

Чл. 16. (1) Изпълнителните комитети на окръжните и на общинските народни съвети и ръководствата на аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации да разкриват допълнителни ресурси за увеличаване на животинската продукция и сладководната риба за достигане на утвърдените им нормативи за потребление на месо, мляко, яйца и риба в окръга и селищните системи.

(2) Аграрно-промишлените комплекси да не ограничават отглеждането на овце и говеда от населението в планинските райони. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и окръжните аграрно-промишлени съюзи да определят населените места в полупланинските райони в които е необходимо да се регулира броят на отглежданите от населението животни.

(3) Аграрно-промишлените комплекси могат да предоставят на лични стопани за отглеждане по договор овце и говеда, които те да изплащат за срок до 5 години с предадена от тях продукция на изкупвателните организации.

(4) Широко да се внедряват семейният и груповият акорд в животновъдството и да се разширява практиката за отглеждане от овчарите на собствени овце в обществените стада при определени от аграрно-промишлените комплекси условия.

(5) Националният аграрно-промишлен съюз, окръжните аграрно-промишлени съюзи, аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации:

1. ежегодно да осигуряват производството на необходимите прасета и пилета за задоволяване нуждите на населението и промишлените стопанства. За целта да се определят конкретни задачи за Научно-производственото обединение по свиневъдство, Научно-производственото обединение по птицевъдство и на окръжните аграрно-промишлени съюзи и аграрно-промишлените комплекси, като максимално есе използват базите и люпилните на Централния кооперативен съюз;

2. да прилагат ефективни мероприятия за подобряване породния състав и увеличаване продуктивността на животните в личните стопанства. Да се разшири изкуственото осеменяване на селскостопанските животни на населението, което да се извършва безплатно. Необходимите за целта средства ежегодно да се предвиждат в държавния бюджет;

3. да организират производството и доставката на разплодници за животните в личните и помощните стопанства, като средствата за тях се осигуряват от Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз;

4. да разработват типови проекти за сгради и съоръжения за отглеждане на говеда, биволи, овце, кози и птици в личните и помощните стопанства.


Чл. 17. По-пълно да се използват възможностите на научно-производствените обединения в системата на Националния аграрно-промишлен съюз за увеличаване на животинската продукция. За целта:

1. Научно-производственото обединение по свиневъдство:

а) да създаде предприятие или цех за производство на съоръжения за отглеждане и угояване на свине, които да продава на аграрно-промишлените комплекси или пряко на стопаните;

б) да предоставя на населението и помощните стопанства технологии за отглеждане на свине за разплод и за угояване;

2. Научно-производственото обединение по птицевъдство:

а) да осигурява разплодни яйца и пилета за бройлери и за носачки от общоползувателно направление за задоволяване нуждите на населението;

б) да снабдява населението, помощните стопанства, аграрно-промишлените комплекси и потребителните кооперации с високопродуктивни породи патици, гъски, пуйки и други птици;

в) да организира ежегодно курсове за запознаване на птицевъдите с новите технологии;

г) да организира производството на съоръжения за отглеждане на носачки и бройлери за личните и помощните стопанства;

3. Научно-производственото обединение "Ветеринарно дело":

а) да осигурява срещу заплащане необходимите лекарствени средства за профилактика и лечение на животните, птиците, зайците, сладководната риба и пчелите в личните и помощните стопанства;

б) да осигурява допълнително възнаграждение по установения ред на ветеринарните специалисти от НПО "Ветеринарно дело" и на селскостопанските организации, на които е възложена продажба на лекарствени средства за личното животновъдство;

в) съвместно с аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации да провежда масови ветеринарномедицински мероприятия за опазване на селскостопанските животни и птици в личното стопанство от зарази, незаразни и паразитни болести. За целта Изпълнителният комитет на Националния аграрно-промишлен съюз, Министерството на финансите и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети ежегодно по планов ред да осигуряват необходимите средства;

4. Изпълнителният комитет на Националния аграрно-промишлен съюз да определи нормативи за допълнително възнаграждение до 30 на сто от основната им заплата на ветеринарните лекари, зоотехниците, агрономите и на селскостопанските специалисти със средно образование, които обслужват личните и помощните стопанства.


Чл. 18. Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз, Министерството на горите и горската промишленост и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети заедно с Българския ловно-рибарски съюз да организират зарибяване и най-ефективно използване на язовирите, водоемите, подходящи реки и други водни площи за максимално увеличаване производството на сладководна риба. За целта Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз:

1. да организира производството и пълното задоволяване на обществените и помощните стопанства със зарибителен материал от шаран и други сладководно риби. Зарибителният материал от пъстърва да се произвежда съвместно с Министерството на горите и горската промишленост и с Българския ловно-рибарски съюз;

2. да осъществява чрез Научно-производствения комбинат "Сладководно рибовъдство" научно и методическо ръководство на аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации при производството на сладководна риба;

3. да изгради цех за нестандартно оборудване за производство на машини, съоръжения и инвентар, необходими за нуждите на сладководното рибовъдство;

4. да организира подготовката на изпълнителски кадри и повишаване квалификацията на работещите в областта на сладководното рибовъдство;

5. да организира производството на риба и във водоеми, стопанисвани от Министерството на енергетиката.


Чл. 19. Централният кооперативен съюз може:

1. да изгражда към поделенията си, към окръжните кооперативни съюзи и потребителните кооперации животновъдни ферми и депа. Животните, отглеждани с фураж от собствено производство или от внос, да се използват за нуждите на Централния кооперативен съюз. С животинската продукция, произведена с ресурси от окръжните фуражни баланси, да се отчита единният план на селскостопанските организации;

2. да организира чрез потребителните кооперации по договор с аграрно-промишлените комплекси изкупуването на животни за разплод и угояване от личните стопанства, с които да се отчита планът на съответния аграрно-промишлен комплекс;

3. съгласувано с окръжните аграрно-промишлени съюзи да изкупува и доугоява в собствени депа агнета, шилета и ярета от личните стопанства с оглед да се спазват сроковете за изкупуване по договорите на аграрно-промишлените комплекси със стопаните. С предаденото месо се отчита планът на съответните аграрно-промишлени комплекси. Прирастът, получен от фураж на потребителните кооперации, остава на разположение на Централния кооперативен съюз;

4. да осигурява необходимите зайци за разплод от висококачествени породи за задоволяване на обществените, помощните и личните стопанства;

5. със съдействието на Научно-производственото обединение по птицевъдство да организира редовно изкупуване и клане на предлаганите от населението зайци, включително и за нуждите на научните институти;

6. да произвежда в своите люпилни пилета за продажба на населението;

7. съвместно със Съюз на пчеларите на организира производството и изкупуването на пчелен мед и други пчелни продукти и да снабдява пчеларите с кошери и инвентар. Ежегодно да отделя от фондовете си средства за разширяване и подобряване на пчелната паша, развъдноподобрителната работа, производството на пчели майки и други мероприятия за развитие на пчеларството;

8. да организира на договорни начала с населението от Видински, Михайловградски, Великотърновски, Плевенски, Разградски и Ямболски окръг производството и изкупуването на гъски за гъши дроб, месо и перушина, без да ползва фураж от държавния фуражен баланс.


Чл. 20. Запазват се и занапред натуралните премии от концентриран фураж срещу изкупена животинска продукция от населението по установените за обществените стопанства цени и нормативи съгласно приложението.


Чл. 21. Аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации могат да изкупуват за угояване телета и малачета от личните и помощните стопанства по максимални цени за съответните породи независимо от живото им тегло.


Чл. 22. Изпълнителните комитети на общинските народни съвети и аграрно-промишлените комплекси:

1. съвместно с горските стопанства ежегодно до 30 март да определят постоянни пасища за животните от личните и помощните стопанства и да вземат мерки за най-пълноценно използване на пасищата в горския и поземлен фонд;

2. да осигуряват пастири за животните на населението, на които да се заплаща чрез аграрно-промишлените комплекси при условия, определени от Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз и от Държавния комитет за планиране - Главното управление по труда и работната заплата.


Чл. 23. Изпълнителните комитети на окръжните и на общинските народни съвети да създадат организация за цялостно събиране, преработване и оползотворяване на хранителните отпадъци от системата на общественото хранене, от предприятията на хранителната промишленост и от населението за отглеждане и угояване на свине и други животни.


Чл. 24. Разрешава отглеждането на животни и птици в населените места, курортните и вилните зони с изключение на жилищните комплекси и застроените с многоетажни блокове райони на столицата и големите градове.


Раздел III.
Увеличаване производството на плодове и зеленчуци

Чл. 25. (1) Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз, изпълнителните комитети на окръжните и на общинските народни съвети, окръжните аграрно-промишлени съюзи и аграрно-промишлените комплекси да осигурят активно включване на населението в отглеждането на трудоемки зеленчуци и трайни насаждения, като за целта:

1. да се увеличават площите и производството на грозде в личните стопанства и особено около градовете. Окръжните аграрно-промишлени съюзи и аграрно-промишлените комплекси могат да предоставят на лични стопани земя, посадъчен материал, техника за засаждане и обработка на лозята;

2. където има условия, аграрно-промишлените комплекси да предоставят по договор на работници, служители и пенсионери новозасадени лозя върху изоставени земи;

3. може да се раздават и съществуващи нископродуктивни или негодни за машинна обработка лозя, овощни градини (ягоди, малини, череши, вишни) и трудоемки зеленчуци.

(2) Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз и окръжните аграрно-промишлени съюзи с годишните планове да създават условия за увеличаване на площите и производството на овощните градини и лозята в неспециализираните райони. Особено внимание да се отделя за:

1. създаване на ягодови, малинови, овощни и лозови насаждения върху изоставени земи и в други благоприятни райони;

2. по-нататъшно увеличаване на овощните насаждения край пътищата, жп линиите, напоителните канали, стопанските дворове и в населените места.

(3) Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз да определи строг ред при бракуване и изкореняване на овощни и лозови насаждения съобразно чл. 32, 33 и 34 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.


Чл. 26. Аграрно-промишлените комплекси да предоставят по договор на потребителните кооперации подходящи площи за организиране на малки зеленчукови градини и оранжерии за производство на зеленчуци за нуждите на населението.


Чл. 27. Под ръководството на изпълнителните комитети на Столичния народен съвет и на окръжните народни съвети през осмата петилетка да се организира създаването на плодово-зеленчукови пояси около столицата и другите големи градове и консумативни центрове. За целта Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз и окръжните аграрно-промишлени комплекси с годишните планове да внесат необходимите изменения в структурата на отглежданите култури и да създадат необходимите условия зае увеличаване площите и производството на зеленчуци и плодове.


Чл. 28. Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети да картотекират предприятията и организациите, които имат възможност да отглеждат зеленчуци, като използват отпадъчна пара и термални води, и да предложат на стопанските организации да изградят стоманено-стъклени или полиетиленови оранжерии.


Чл. 29. Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз ежегодно да утвърждава на Научно-производственото обединение "Сортови семена и посадъчен материал" и на окръжните аграрно-промишлени съюзи задачи за производство и продажба на семена и посадъчен материал за личните и помощните стопанства.


Чл. 30. Под ръководството на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз да се разшири участието на НПО "Сортови семена и посадъчен материал", ДСО "Булгарплод" и Централния кооперативен съюз при изпълнението на задачите за увеличаване производството на плодове, грозде и зеленчуци в обществените, помощните и личните стопанства. За целта:

1. Научно-производственото обединение "Сортови семена и посадъчен материал":

а) да организира продажбата на семена, овощни дръвчета, вкоренени лозички, ягодови, малинови и други разсади във всички окръжни градове и да доставя на аграрно-промишлените комплекси и потребителните кооперации семена и посадъчен материал за продажба във всички населени места, където има магазини;

б) да разшири мрежата от овощни разсадници с оглед да се преодолее недостига от някои сортове овощни дръвчета и лози, както да се обнови и разнообрази сортовият състав;

в) да извършва продажбата на семена за личните и помощните стопанства без сортообмен, предимно в дребни опаковки с етикети за сорта и с указания за отглеждане на културите;

г) до 1983 г. да изгради съвременна база за заготовка, окачествяване, третиране, пакетиране и дълготрайно съхраняване на семената от зеленчуковите култури;

д) да осигурява ежегодно необходимите семена от лук (кромид и чесън), картофи, леща, градински фасул, бамя, грах и др. за населението в районите, където няма условия да се произвеждат тези семена;

2. Държавното стопанско обединение "Булгарплод":

а) да стимулира производството и изкупуването на плодове и зеленчуци, като използва средства от фондовете си за създаване на насаждения от някои ценни и търсени сортове и видове и за производство на разсъди;

б) да подобри организацията за навременно изкупуване на предлаганите плодове и зеленчуци от общественото стопанство и населението, като съкрати времето за реализация;

в) съвместно с аграрно-промишлените комплекси и потребителните кооперации да ускори създаването и модернизирането на хладилни площи, сушилни и плодохранилища;

г) съвместно с аграрно-промишлените комплекси, другите селскостопански организации и организациите на Централния кооперативен съюз да организира преработването на ишлеме на селскостопанска продукция от помощните и личните стопанства. За някои производства да се създаде обменен фонд;

3. Централният кооперативен съюз:

а) да оказва непосредствена помощ за увеличаване производството на плодове и зеленчуци, като осигурява на производителите посадъчен материал, зеленчуков разсад, семена, полиетиленово платно, инвентар; да извършва услуги със селскостопанска техника, да изгражда оранжерии и др. Произведената по този начин продукция да се изкупува от потребителните кооперации;

б) да предоставя на аграрно-промишлените комплекси и на другите селскостопански организации капитални вложения за съвместно изграждане на трайни насаждения срещу изкупуване на произведената от тях продукция;

в) да използва различни форми за поощряване на производителите при изкупуване на качествени, трудоемки и много търсени плодове и зеленчуци;

г) да организира разфасоването и комплектуването в общи опаковки за отделни култури на препарати, продавани на населението с указание за начина а използването им. За целта да осигури необходимите средства за доставяне на опаковъчна техника.


Чл. 31. Министерството на химическата промишленост по заявки на Националния аграрно-промишлен съюз да произвежда и внася в дребни опаковки торове, лекарствени средства, витамини и др. за нуждите на личното стопанство.


Глава четвърта.
ИЗКУПУВАНЕ И РЕАЛИЗАЦИЯ НА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПРОДУКЦИЯ

Чл. 32. (1) Изкупуването на селскостопанската продукция от населението се възлага на Националния аграрно-промишлен съюз и на окръжните аграрно-промишлени съюзи и се организира и извършва от аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации. За целта аграрно-промишлените комплекси да изграждат и оборудват необходимите изкупвателни пунктове за изкупуване на животните, птиците, плодовете и зеленчуците от населението. Аграрно-промишлените комплекси да създават организация за изкупуване на селскостопанска продукция и направо от домовете на стопаните.

(2) Аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации съгласувано с окръжните аграрно-промишлени съюзи и с окръжните кооперативни съюзи могат на основата на дългосрочни договори да възлагат на потребителните кооперации цялостно изкупуване от населението на растителна и животинска продукция или на отделни продукти, като предоставят и необходимите ресурси за тяхното производство (торове, препарати, фуражи и др.).

(3) Планът на потребителните кооперации, на окръжните кооперативни съюзи и на Централния кооперативен съюз за изкупуване на селскостопанска продукция да се състави на основата на уточнените количества по предходната алинея. Тази продукция се включва в държавните баланси и с нея се отчита изпълнението на плана за изкупуване на съответните селскостопански организации, окръжните аграрно-промишлени съюзи и Националния аграрно-промишлен съюз. На основата на двустранен протокол Държавният комитет за планиране да внася налагащите се уточнения на икономическите показатели в годишните планове на Националния аграрно-промишлен съюз и на Централния кооперативен съюз.


Чл. 33. Централният кооперативен съюз и в бъдеще да изкупува от населението и по договори със селскостопанските организации диворастящи плодове, билки, диворастящи и култивирани гъби, пчелен мед, зайци, маслено-етерични и лекарствени култури, метлен клас, резене, анасон, тютюнево семе и др.


Чл. 34. Стопанските организации с изкупвателна дейност и Централният кооперативен съюз могат да предоставят на аграрно-промишлените комплекси и на другите селскостопански организации средства от своите фондове за финансиране на мероприятия за увеличаване производството на отделни селскостопански продукти, за внедряване нови технологии, за съвместно изграждане на мощности, за доставяне на техника, за усвояване нови производства с оглед да се гарантира изкупуването на селскостопанска продукция.


Чл. 35. (1) Аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации, потребителните кооперации и помощните стопанства могат да се интегрират с предприятия на консервната промишленост за преработка на собствени плодове и зеленчуци.

(2) Където е необходимо, да се изграждат малки работилници и цехове за производство от собствени суровини на зеленчукови консерви, плодови нектари и др., както и за преработване на плодове и зеленчуци от населението и помощните стопанства.

(3) Работилниците и цеховете на аграрно-промишлените комплекси и потребителните кооперации да се снабдяват от Националния аграрно-промишлен съюз и от Централния кооперативен съюз с амбалаж и с допълнителни материали и да работят при условията на предприятията от хранителната промишленост.


Чл. 36. Извънпланов износ от селскостопански организации и от Централния кооперативен съюз да се допуска при условие, че се изпълняват държавните задачи за изкупуване и се осигуряват планираните нормативи за потребление в съответната селищна система.


Чл. 37. (1) Освобождават се от данък върху общия доход сумите, получени от кооператори, работници и служители, заети в общественото производство, и от пенсионери от продадени на аграрно-промишлените комплекси и на другите селскостопански организации, на горски и ловни стопанства, на държавните стопански и научно-производствени обединения, на Централния кооперативен съюз и неговите поделения, произведени от личното им стопанство: фуражно зърно, плодове, включително и диворастящи, грозде, зеленчуци, мляко, месо, живи животни, птици, яйца, вълна, кожи, пчелни продукти, култивирани и диворастящи гъби, слама, сено, семена, посадъчен материал, лечебни растения, билки, зайци, охлюви, жаби, гълъби и други селскостопански произведения, без сумите, получени от продадена селскостопанска продукция на комисионни начала.

(2) Не се облагат с данък върху общия доход и доходите, реализирани от лицата по предходната алинея, когато произвеждат селскостопанска продукция от предоставени им по договори с аграрно-промишлените комплекси или с други селскостопански организации животни и птици за разплод и угояване, оранжерии, трайни насаждения, зеленчукови градини и други култури.


Чл. 38. Предлага на Националния аграрно-промишлен съюз, на Националния съвет на Отечествения фронт, на Управителния съвет на Българския земеделски народен съюз и на Централния съвет на Българските професионални съюзи да организират изучаването и популяризирането на челния опит в личното стопанство, като за целта издават наръчници, брошури, листовки и други нагледни материали за ползване от населението при отглеждане на животни, птици, плодове, зеленчуци и други продукти в условията на личното стопанство.


Глава пета.
РЪКОВОДСТВО НА СИСТЕМАТА ЗА САМОЗАДОВОЛЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

Чл. 39. (1) Ръководството на системата за самозадоволяване на населението да се осъществява от държавно-обществени органи към Националния аграрно-промишлен съюз, окръжните и общинските народни съвети.

(2) Образува към Националния аграрно-промишлен съюз Комисия за управление на системата за самозадоволяване на населението, която:

1. ръководи методически, координира и контролира дейността на министерствата, другите ведомства, стопанските организации и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети за изпълнение на партийните и правителствените решения по въпросите на самозадоволяването;

2. ръководи окръжните комисии по самозадоволяването;

3. приема решения и взема мерки за изпълнение на насрещните планове по самозадоволяването и за осигуряване на необходимите ресурси за достигане нормативите за потребление на човек от населението в окръзите;

4. решава възникнали оперативни въпроси по развитието и дейността на помощните стопанства към предприятията, организациите и учрежденията;

5. дава указания, свързани с внедряването на системата за самозадоволяване, по разработването на насрещните планове за самозадоволяване; по дейността на личните и помощните стопанства и за изпълнение на партийните и правителствените решения в областта на самозадоволяването на населението с основни селскостопански продукти.

(3) Решенията на Комисията за управление на системата за самозадоволяване на населението в рамките на нейната компетентност са задължителни за министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на окръжните и на общинските народни съвети и за стопанските организации.

(4) Съставът на Комисията за управление на системата за самозадоволяване на населението се утвърждава от председателя на Министерския съвет.


Чл. 40. (1) Окръжните комисии по самозадоволяване на населението са органи на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и се ръководят пряко от председателите на изпълнителните комитети. Съставът на комисиите се определя от изпълнителните комитети на окръжните народни съвети. Те координират работата на предприятията, организациите и учрежденията на територията на окръга за оперативно изпълнение на задачите по самозадоволяването. Решенията в рамките на тяхната компетентност са задължителни за органите и организациите на територията на окръга.

(2) Общинските комисии по самозадоволяването на населението се ръководят от председателите на изпълнителните комитети на общинските народни съвети. В техния състав се включват ръководителите на селскостопанските, изкупвателните, търговските и обществените организации. Общинските комисии:

1. упражняват оперативно ръководство и контрол върху дейността на предприятията, организациите и учрежденията при разработване на насрещните им планове в областта на самозадоволяването и в организацията за тяхното изпълнение;

2. направляват работата по изграждане и развитие на помощните стопанства;

3. съвместно с ръководствата на аграрно-промишлените комплекси и на другите селскостопански организации ръководят раздаването на изоставени и нископродуктивни земи и организират работата за достигане на утвърдените нормативи от месо, мляко, яйца, риба, плодове, зеленчуци и фасул със собствени ресурси.


Чл. 41. Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз ръководи и координира развитието на личното стопанство, като:

1. изучава и решава проблемите, свързани с развитието на личните стопанства;

2. координира работата на ведомствата и народните съвети по проблемите на личните стопанства;

3. контролира прилагането на нормативните актове по личното ползване;

4. организира материално-техническото снабдяване, производството и изкупуването на селскостопанска продукция от населението.


Чл. 42. Разрешава се на предприятията и организациите за изпълнението на задачите по това постановление да привличат пенсионери на работа на обществени начала или по граждански договори срещу заплащане до 50 лв. месечно.


Чл. 43. Държавната спестовна каса и занапред да отпуска заеми на трудещите се за изграждане и ремонт в личните им стопанства на обори, свинарници, малки оранжерии, складове за торове, инвентар и др. при 2 на сто лихва.


Заключителни разпоредби

Параграф единствен. Отменя Постановление № 1 на Министерския съвет от 1981 г. (ДВ, бр. 9 от 1981 г.).


Приложение към чл. 20


(Изм. - ДВ, бр. 99 от 1984 г.)


Натурални премии за продадени на изкупвателните организации животни, птици и животински продукти от личните и помощните стопанства



  Натурална премия за  
  единица продукция  
Показатели   Забележка
  общо в това число  
  количество      
    зърно смески  
I. За 1 кг месо        
в живо тегло:        
1. Свинско 4,0 2,4 1,6  
2. Птиче 2,5 0,5 2,0 За бройлерите-
        100% смески
3.(Изм. - ДВ,        
бр. 99 от        
1984 г.)        
Агнешко,        
ярешко 2,0 2,0 -  
4.(Изм. - ДВ,        
р. 99 от        
1984 г.)        
Шилешко 2,0 2,0 -  
5. Телешко 1,5 1,5 -  
6. Овче, козе,        
говеждо,        
биволско 1,0 1,0 -  
7. Заешко 2,5 0,5 2,0  
8. Малки прасета        
до 20 кг 5,0 1,0 4,0  
II. За 1 л        
мляко при 3,6%        
масленост 0,3 0,250 0,050  
III. За едно        
яйце 0,150 - 0,150  


(Ново изр. - ДВ, бр. 99 от 1984 г.) Натуралните премии от концентриран фураж се заплащат по държавни изкупни цени.