Кодекси и закони

Изпрати статията по email

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 152 ОТ 11 ЮЛИ 2003 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НАЛИЧИЕТО НА КРИТЕРИИТЕ ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ И НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 152 ОТ 11 ЮЛИ 2003 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НАЛИЧИЕТО НА КРИТЕРИИТЕ ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ И НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ

Обн. ДВ. бр.64 от 18 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.21 от 16 Март 2004г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:


Чл. 1. Приема Наредба за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите.


Чл. 2. Признават се за представителни на национално равнище само организациите на работниците и служителите и на работодателите, за които наличието на критериите по чл. 34 и 35 от Кодекса на труда е установено по реда на наредбата по чл. 1.


Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. (1) Организациите на работниците и служителите и на работодателите, които с решение на Министерския съвет са били признати за представителни на национално равнище на основание чл. 3 от Кодекса на труда, в срок до 15 октомври 2003 г. представят в Министерския съвет документите, необходими за установяване наличието на критерии за представителност.

(2) (Отменена като незаконосъобразна с Решение № 2134 на ВАС – ДВ, бр. 21 от 2004 г.)


§ 2. Отменят се:

1. Наредбата за процедурата за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите, приета с Постановление № 41 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 22 от 1998 г.; Решение № 6563 на Върховния административен съд от 1998 г. - бр. 7 от 1999 г.).

2. Правилникът за определяне принципите, реда и условията за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище в тристранното сътрудничество, приет с Постановление № 7 на Министерския съвет от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 8 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 23 от 1993 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 7353 на Върховния административен съд от 2000 г. - бр. 102 от 2000 г.).