Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 101 от 18.XII

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 71 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 16 ЮЛИ 1990 Г. ЗА НЯКОИ ВРЕМЕННИ МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА И ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ПРИ ПРЕХОДА КЪМ ПАЗАРНО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ

 

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 71 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 16 ЮЛИ 1990 Г. ЗА НЯКОИ ВРЕМЕННИ МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА И ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ПРИ ПРЕХОДА КЪМ ПАЗАРНО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ

Обн. ДВ. бр.76 от 21 Септември 1990г., изм. ДВ. бр.91 от 13 Ноември 1990г., изм. ДВ. бр.101 от 18 Декември 1990г., изм. ДВ. бр.9 от 1 Февруари 1991г., изм. ДВ. бр.18 от 5 Март 1991г.

Загубило значение.


МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

П О С Т А Н О В И:


Чл. 1. (1) (Отм. - ДВ, бр. 9 от 1991 г.).

(2) Стоките и услугите, които се реализират на вътрешния пазар по цени, договорени съобразно търсенето и предлагането, не се субсидират от държавния бюджет.

(3) Определените от държавните органи цени са задължителни за всички юридически и физически лица, освен в случаите, предвидени в чл. 119, ал. 1 от Указ № 56 за стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 4 от 1989 г.; попр., бр. 16 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 38, 39 и 62 от 1989 г., бр. 21 и 31 от 1990 г.). Те периодично се привеждат в съответствие с измененията в пазарните условия и ставките за данъка върху оборота и акциза.


Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 1991 г.) (1) При договарянето на цените въз основа на търсенето и предлагането фирмите не могат да ги увеличават или задържат чрез злоупотреба с монополното положение и пазарния дефицит, ограничаване на конкуренцията или нелоялна конкуренция.

(2) По смисъла на това постановление монополно е положението на всяка фирма, която в националния или в отделен местен пазар има изключителната възможност или право да извършва определена стопанска дейност, както и когато самостоятелно или заедно със свои зависими фирми произвежда, продава или купува повече от 35 на сто от стоките или услугите от даден вид. Злоупотреба с монополното положение и ограничаване на конкуренцията има, когато в противоречие с обществения интерес се извършват действия, които увреждат интересите на потребителите, като:

1. създаване на затруднения за стопанска дейност на други юридически или физически лица, препятствуване развитието на пазара или достъпа до него, налагане на явно неравноправен подход към различни съдоговорители;

2. поставяне сключването или изпълнението на договор в зависимост от приемането от другата страна на допълнителни условия, които по своя характер не са свързани с предмета на договора или с неговото изпълнение(сключване на насрещен договор, налагане придобиването на други стоки, ползуване на услуги или получаване на други предимства);

3. сключване на споразумения за установяване на продажни (покупни) цени или други, отнасящи се към сделката условия, във вреда на купувача, поделяне на пазара за снабдяване или пласмент, включително споразумения да се продава само на определени клиенти или да се купува само от определени доставчици;

4. създаване недостиг на стоки и услуги чрез тяхното задържане, унищожаване или повреждане, насочване към преработка, изкупуване на стоки от конкурентните и други подобни с цел повишаване или задържане на цените или извличане на друга изгода във вреда на потребителите;

5. налагане реализацията на стоки и услуги с качество, асортимент, комплектност и гаранция за потребителите, неотговарящи на производствените възможности или на първоначално обявените и договорени цени.

(3) По смисъла на това постановление нелоялна конкуренция е всяко действие при осъществяване на стопанска дейност, което противоречи на добросъвестната търговска практика и с него се увреждат или могат да бъдат увредени интересите на конкурентите, като:

1. злепоставяне на доброто име и доверието към конкурентите или предлаганите от тях стоки и услуги;

2. обявяване чрез реклама или по друг начин на несъществуващи качества на стоките и услугите в сравнение с тези на конкурентите или прикриване на съществени недостатъци и опасни свойства на стоките и услугите;

3. приписване на несъществуващи недостатъци на стоките и услугите на конкурентите;

4. предлагане на стоки и услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат потребителите до заблуждение относно потребителските свойства и други съществени характеристики на стоките и услугите;

5. използуване на чуждо фирмено наименование, търговска марка или особени обозначения и символи на друга фирма или лице по начин, който може да заблуди потребителя;

6. неверни съобщения за цени, за намаляване на цени и за други благоприятни търговски условия за предлагане или покупка на стоки и услуги;

7. неизпълнение или едностранно прекратяване на договора с цел сключване на подобен договор с други лица, с което се влошават конкурентните възможности на другата страна.


Чл. 3. При установяване на неправомерно нарастване на договорно определените цени, поради злоупотреба с монополното положение и пазарния дефицит, ограничаване на конкуренцията или поради нелоялна конкуренция:

1. Министерският съвет по предложение на Комитета по цените и Министерството на търговията и услугите утвърждава:

а) задължителни пределни продажни цени;

б) нормативи за изземване на свръхпечалбата от нарастването на цените;

2. Комитетът по цените съгласувано с Министерството на търговията и услугите:

а) утвърждава списък на най-важните стоки и стокови групи, за които съществува трайно незадоволено потребителско търсене, и установява допустим максимален индекс за нарастване на цените им и размер на рентабилност на фирмите с монополно положение или спира за определено време по-нататъшното увеличаване на цените на отделни стоки;

б) определя базисни цени за отделни стоки, като за останалите асортименти от същата група стоки фирмите договарят цените съобразно качеството и техническото им равнище;

в) предписва договорените цени да не надвишават равнището на цените на аналогична продукция от внос, на левовата равностойност на цените по износа или изменението на цените, на готовите изделия да съответствува на изменението на цените на употребяваните за производството им суровини, горива, материали и други;

3. държавните органи за контрол по цените налагат санкциите, предвидени в Указ № 115 за предотвратяване незаконното увеличение на цените(ДВ, бр. 11 от 1988 г.), като разпореждат възстановяване на надвзетите суми на ощетените или внасянето им в приход на бюджета и налагат глоба. При системни и груби нарушения цялата сума от продадената стока и извършваните услуги се отнема в полза на бюджетите.


Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 1991 г.) (1) Цените и условията за прилагането им задължително се обявяват на потребителите.

(2) Държавните органи по цените и фирмите производители предварително и публично информират за своите проекти за изменение на цените на отделни стоки, стокови групи и услуги и ги отразяват в ценниците каталози съгласно чл. 60 от Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност.

(3) Стоките, предназначени за вътрешен пазар, се етикетират от производителите, а вносните стоки - от вътрешнотърговските фирми. С етикетите се осигурява информация за: цената, вида на вложените материали, стандартизационния документ, допустимите отклонения в плюс или в минус (за стоките, за които в стандартизационните документи е предвидено това), начините за съхраняване, употреба и поддържане, датата на производство и срока на годност. За хранителните стоки се дава информация и за ползуваните продукти, вида на употребените разрешени заместители, съдържанието на основните хранителни вещества, калоричност и др.

(4) Задължението за преетикетиране се установява в договор между производителите и вътрешнотърговските фирми.


Чл. 5. (1) За нарушения на това постановление виновните лица се наказват съгласно чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, ако не подлежат на по-тежко наказание.

(2) Нарушенията по предходната алинея се установяват с актове на контролните органи по цените, а наказателните постановления се издават от съответните ръководители на тези органи.


Чл. 6. (1) Централното статистическо управление организира обща и диференцирано по стоки и стокови групи статистическа отчетност за равнището и динамиката на цените, за индекса на потребителските цени, за влиянието им върху темпа на инфлацията и издръжката на живота и за монополното положение на фирмите на основни групи и видове стоки.

(2) Министерството на финансите, Министерството на икономиката и планирането, Комитетът по цените, Комитетът по труда и социалното осигуряване и съответните други държавни органи анализират информацията по предходната алинея, разработват прогнози и предлагат на правителството мерки за преодоляване и предотвратяване на неблагоприятните тенденции и социални последици от измененията на цените и монополното положение на фирмите.


Чл. 7. Предлага на Федерацията на потребителите и на другите обществени организации и сдружения по своя инициатива да извършват наблюдения върху равнището и динамиката на цените, върху инфлационните процеси и тяхното влияние върху жизненото равнище, както и да внасят съответни предложения пред държавните органи и фирмите.


Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. (Отм. - ДВ, бр. 9 от 1991 г.).


§ 2. Отменят се списъците - приложения № 1, 2, 3 и 4 към Наредбата за цените (обн., ДВ, бр. 3 от 1988 г.; изм., бр. 15 и 27 от 1989 г., бр. 13, 15 и 28 от 1990 г.).


Приложения 1, 2, 3 и 4

(Отм. ДВ, бр. 9 от 1991 г.).


Промени настройката на бисквитките