Държавен вестник, брой 5 от 19.I

Прекратено действие със Споразумение за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите - членки на Европейския съюз - ДВ, бр. 5 от 19 януари 2021 г., в сила от 13.12.2020 г.

Република България и Кралство Нидерландия, наричани по-нататък "договарящи страни",

желаейки да укрепят традиционните си приятелски връзки и да разширят и интензифицират икономическите отношения между тях и по-специално по отношение на инвестициите на инвеститори на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна;

съзнавайки, че сключването на договор относно третирането, което се предоставя на такива инвестиции, ще стимулира движението на капитали и технологии и икономическото развитие на договарящите страни и че е желателно справедливо и безпристрастно третиране на инвестициите;

се договориха за следното:

Определения

Член 1

За целите на този договор:

1. Понятието "инвестиция" означава всеки вид вложение и по-специално, но не изключително:

а) движимо и недвижимо имущество, както и други вещни права;

б) права, произтичащи от акции, дялове, облигации или други форми на участие в дружества и съвместни предприятия;

в) парични или други вземания или искове за изпълнение, които имат икономическа стойност, свързани с инвестицията;

г) права в областта на интелектуалната собственост, включително авторски права и търговски марки, технологически процеси, гудуил и ноу-хау;

д) права, предоставени въз основа на закон или договор, включително права за търсене, проучване, извличане и добиване на природни ресурси.

2. Понятието "инвеститор" включва:

а) по отношение на Република България: физическите лица със статут на граждани на Република България;

по отношение на Кралство Нидерландия: физическите лица с националност на Кралство Нидерландия;

б) по отношение на всяка от договарящите страни: юридически лица, учредени съобразно законодателството на тази договаряща страна;

в) по отношение на всяка от договарящите страни: юридически лица, които не са учредени съгласно законодателството на тази договаряща страна, но се контролират, пряко или непряко, от физически лица, определени в буква "а", или от юридически лица, определени в буква "б".

3. Понятието "територия":

а) по отношение на Република България означава територията под суверенитета на Република България, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които Република България упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с националното си законодателство и международното право;

б) по отношение на Кралство Нидерландия означава територията на Кралство Нидерландия и всяка площ, прилежаща към териториалното море, която съгласно действащите закони в Кралство Нидерландия и в съответствие с международното право е изключителната икономическа зона или континентален шелф на Кралство Нидерландия, в които Кралство Нидерландия упражнява юрисдикция или суверенни права.

Насърчаване и защита на инвестициите

Член 2

Всяка договаряща страна в рамките на своите закони и разпоредби насърчава икономическото сътрудничество чрез защитата на инвестициите на инвеститори от другата договаряща страна на своята територия. В съответствие с нейното право да упражнява правомощия, предоставени от нейните закони и разпоредби, всяка договаряща страна допуска такива инвестиции.

Третиране на инвеститорите и инвестициите

Член 3

1. Всяка договаряща страна осигурява справедливо и безпристрастно третиране на инвестициите на инвеститори на другата договаряща страна и няма да накърнява с неоправдани или дискриминационни мерки дейността, управлението, поддръжката, използването, владеенето или разпореждането с тях от тези инвеститори. Всяка договаряща страна предоставя на тези инвестиции пълна сигурност и защита.

2. В частност, всяка договаряща страна предоставя на такива инвестиции третиране, което в никакъв случай няма да е по-малко благоприятно от това, предоставено на инвестициите на своите собствени инвеститори, или на инвестициите на инвеститори на която и да е трета държава, в зависимост от това, кое е по-благоприятно за съответния инвеститор.

3. Ако договаряща страна предостави специални предимства на инвеститори на някоя трета държава по силата на споразумения, създаващи митнически съюзи, икономически съюзи, финансови съюзи или други подобни международни институции, или на основата на временни споразумения, водещи до такива съюзи или институции, тази договаряща страна няма да бъде задължена да предоставя такива предимства на инвеститори на другата договаряща страна.

4. Всяка договаряща страна съблюдава задълженията, с които се е обвързала във връзка с инвестиции на инвеститори на другата договаряща страна.

5. Ако разпоредбите на правото на някоя от договарящите страни или задължения по международното право, съществуващи понастоящем или установени впоследствие между договарящите страни в допълнение към този договор, съдържат разпоредби, било то общи или специфични, предоставящи на инвестициите на инвеститори на другата договаряща страна третиране, по-благоприятно от предвиденото в този договор, такива разпоредби ще имат предимство над този договор, до степента, в която са по-благоприятни.

Третиране по отношение на фискалните задължения

Член 4

По отношение на данъци и такси, както и на фискални облекчения и освобождаване, всяка договаряща страна предоставя на инвеститорите на другата договаряща страна по отношение на тяхната дейност във връзка с направени от тях инвестиции на нейната територия третиране, което е не по-малко благоприятно от това, предоставено на нейните собствени физически или юридически лица или на лица, на която и да е трета държава при аналогични обстоятелства - според това дали е по-благоприятно. За тази цел обаче няма да се вземат предвид каквито и да е специални фискални предимства, предоставени от тази договаряща страна:

а) в съответствие със спогодба за избягване на двойното данъчно облагане; или

б) по силата на участие в митнически съюз, икономически съюз или подобна институция; или

в) на трета държава на основата на реципрочност.

Превод на плащания

Член 5

Договарящите страни гарантират, че плащанията, свързани с инвестиция, могат да бъдат превеждани. Преводите се извършват в свободно конвертируема валута по валутния курс, преобладаващ в деня на превода, без ограничения или забавяне. Такива преводи включват в частност, но не изключително:

а) печалби, лихви, дивиденти и други текущи доходи;

б) финансови средства, доказано необходими:

- за придобиване на суровини или спомагателни материали, полуфабрикати или готови продукти; или

- за замяна на основни средства с цел гарантиране непрекъснатостта на инвестицията;

в) допълнителни средства, необходими за развитието на инвестиция;

г) средства за изплащане на заеми;

д) роялти или такси;

е) доходи, получени от физически лица;

ж) приходи, получени от продажба или ликвидация на инвестицията;

з) плащания, възникващи в съответствие с чл. 6 и 7.

Отчуждаване и обезщетение

Член 6

Никоя от договарящите страни няма да предприема мерки за отчуждаване, пряко или косвено, на инвестиции на инвеститори на другата договаряща страна, освен ако са изпълнени следните условия:

а) мерките са предприети в обществен интерес и по надлежния законов ред;

б) мерките не са дискриминационни или противоречащи на задължение, което договарящата страна, прибягваща до такива мерки, е поела по силата на договор;

в) мерките се вземат срещу навременно, адекватно и ефективно обезщетение. Това обезщетение възлиза на пазарната стойност на отчуждената инвестиция непосредствено преди да бъдат предприети мерките за отчуждаване. Всяка промяна в стойността, дължаща се на факта, че отчуждаването е станало обществено известно преди този момент, няма да засегне пазарната стойност. То включва лихва по преобладаващия търговски лихвен процент от момента на вземане на мерките до момента на изплащането и за да бъде ефективно за засегнатия инвеститор, се изплаща и подлежи на превод без забавяне в страната, определена от съответния инвеститор и във валутата на страната на засегнатия инвеститор или в каквато и да е свободно конвертируема валута, приемлива за засегнатия инвеститор.

Обезщетение за загуби

Член 7

На инвеститори на едната договаряща страна, които претърпят загуби във връзка с техни инвестиции на територията на другата договаряща страна, дължащи се на война или друг въоръжен конфликт, революция, извънредно положение, въстание, преврат, граждански безредици или метеж, ще бъде предоставено по отношение на възстановяване, компенсация, обезщетение или друго уреждане третиране не по-малко благоприятно от това, което тази договаряща страна предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава, в зависимост от това, кое е по-благоприятно за засегнатия инвеститор.

Суброгация

Член 8

Ако инвестициите на инвеститор на една от договарящите страни са застраховани срещу нетърговски рискове или по друг начин предизвикват изплащане на обезщетение във връзка с такива инвестиции въз основа на система, създадена със закон, разпоредба или правителствен договор, всяко суброгиране на застрахователя или презастрахователя или агенция, определена от едната договаряща страна, в правата на посочения инвеститор съгласно условията на такава застраховка или въз основа на всяко друго предоставено обезщетение, се признава от другата договаряща страна.

Разрешаване на спорове между инвеститор и договаряща страна

Член 9

1. Спорове, които могат да възникнат между една от договарящите страни и инвеститор на другата договаряща страна във връзка с инвестиция на този инвеститор на територията на първата договаряща страна, доколкото е възможно, се разрешават по приятелски начин между страните по спора.

2. Ако спорът не е разрешен по приятелски начин в период от 6 месеца от датата, на която някоя страна по спора е поискала уреждане по приятелски начин, всяка договаряща страна дава своето безусловно съгласие за отнасянето на спора по искане на засегнатия инвеститор пред:

а) Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, за разрешаването му чрез арбитраж или помирение съгласно Конвенцията за разрешаване на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, открита за подписване във Вашингтон на 18 март 1965 г., когато и двете договарящи страни са страна по тази конвенция;

б) Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове съгласно Правилата, управляващи Допълнителния орган за администриране на процедурите при Секретариата на Центъра, когато една от договарящите страни не е страна по конвенцията, посочена в буква "а";

в) арбитър или международен арбитражен съд ад-хок в съответствие с Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право (UNCITRAL).

3. Юридическо лице, което е инвеститор на една договаряща страна и което преди да възникне спор се контролира от инвеститори на другата договаряща страна, в съответствие с чл. 1 (6) от Правилата на Допълнителния орган или в съответствие с чл. 25 (2), (b) от Конвенцията за разрешаване на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави за целите на Правилата или посочената конвенция, се третира като лице с националност на другата договаряща страна.

4. Арбитражното решение е окончателно и задължително за страните по спора.

5. Инвеститорът може също да реши да отнесе спора до компетентен местен съд. Ако правен спор, свързан с инвестиция на територията на Република България, е бил отнесен пред компетентния местен съд, този спор може да бъде отнесен за разрешаване пред международен съд, след като местният съд се е произнесъл с окончателно решение. Ако спорът е свързан с инвестиция на територията на Кралство Нидерландия, инвеститорът може по всяко време да избере да отнесе спора до международен съд.

Приложение

Член 10

От датата на влизането му в сила разпоредбите на този договор се прилагат и за инвестициите, направени преди тази дата.

Консултации

Член 11

Всяка договаряща страна може да предложи на другата договаряща страна да започнат консултации по всички въпроси, засягащи тълкуването или прилагането на договора. Другата договаряща страна разглежда добронамерено предложението и предоставя адекватна възможност за тези консултации.

Разрешаване на спорове между договарящите страни

Член 12

1. Всеки спор между договарящите страни относно прилагането или тълкуването на този договор, който не може да бъде разрешен в рамките на разумен период от време чрез дипломатически преговори между договарящите страни, се отнася, ако не е уговорено друго между договарящите страни, по искане на някоя от договарящите страни пред арбитражен съд в състав от трима членове. Всяка договаряща страна назначава един член на съда и така назначените двама членове назначават трети член на съда за техен председател, който не е гражданин на някоя от договарящите страни.

2. Ако една от договарящите страни не назначи свой член и не е направила необходимото за това в рамките на 2 месеца след датата на поканата от другата договаряща страна да направи такова назначение, последната договаряща страна може да покани председателя на Международния съд в Хага да направи необходимото назначение.

3. Ако двамата членове не могат да стигнат до споразумение в срок 2 месеца след тяхното назначаване за избор на трети член, всяка договаряща страна може да покани председателя на Международния съд в Хага да извърши необходимото назначение.

4. Ако в случаите на ал. 2 и 3 на този член председателят на Международния съд в Хага е възпрепятстван да изпълни упоменатата функция или е гражданин на някоя от договарящите страни, подпредседателят ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако подпредседателят е възпрепятстван да изпълни упоменатата функция или е гражданин на някоя от договарящите страни, следващият по старшинство член на Международния съд в Хага, който не е гражданин на някоя от договарящите страни, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.

5. Арбитражният съд взема решенията си на основата на зачитане на правото, включително разпоредбите на този договор. Преди арбитражният съд да вземе решение, той може по всяко време на процедурите да предложи на договарящите страни спорът да бъде разрешен по приятелски начин. Предходните разпоредби няма да ограничат разрешаването на спора ex aequo et bono, ако договарящите страни изразят съгласие за това.

6. Ако договарящите страни не решат друго, арбитражният съд определя своя собствена процедура.

7. Арбитражният съд постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение е окончателно и задължително за двете договарящи страни.

8. Всяка договаряща страна поема разходите за своя собствен член на съда и за участието си в арбитражните процедури. Разходите за председателя на арбитражния съд и всички останали разходи се поемат поравно от договарящите страни, освен ако съдът не реши друго.

Приложение на договора по отношение на Кралство Нидерландия

Член 13

Що се отнася до Кралство Нидерландия, този договор се прилага за частта на Кралство Нидерландия в Европа и за Нидерландските Антили и Аруба, освен ако не е предвидено друго в уведомлението, посочено в чл. 14, ал. 1.

Влизане в сила, продължителност и прекратяване на договора

Член 14

1. Този договор влиза в сила на първия ден от втория месец, следващ датата, на която договарящите страни са се уведомили взаимно в писмена форма, че са изпълнени техните конституционно изисквани процедури, и ще остане в сила за период 15 години.

2. Освен ако не е дадено уведомление за денонсиране от някоя от договарящите страни поне 6 месеца преди датата на изтичане на съответния срок, този договор се продължава с мълчаливо съгласие за периоди по 10 години, при което всяка договаряща страна си запазва правото да денонсира договора най-малко 6 месеца преди датата на изтичане на текущия период на действие.

3. По отношение на инвестициите, извършени преди датата на прекратяване на този договор по реда на предходните алинеи, действието му ще се счита продължено за последващ период от 15 години считано от датата на прекратяването му.

4. В съответствие с периодите, споменати в ал. 2 на този член, Кралство Нидерландия има право да денонсира прилагането на този договор отделно за всяка част от територията си.

5. Протоколът, приложен към договора, съставлява неразделна част от него.

6. Този договор преустановява действието на договора между правителството на Народна република България и правителството на Кралство Холандия относно взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан в София на 8 март 1988 г.

В уверение на което подписаните представители, надлежно упълномощени за това, подписаха този договор.

Съставен в два оригинални екземпляра в София на 6 октомври 1999 г. на български, холандски и английски език, като и трите текста имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването, предимство има текстът на английски език.

При подписването на Договора за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между Република България и Кралство Нидерландия долуподписаните представители се споразумяха за следните разпоредби, които представляват неразделна част от договора:

Към чл. 1, ал. 2, буква "в"

За по-голяма яснота, дали инвеститор, който не е учреден съгласно закона на договаряща страна, е контролиран, пряко или косвено, от физически или юридически лица на тази договаряща страна, съгласно чл. 1, ал. 2, букви "а" и "б": контрол на инвеститор означава фактически контрол, определен след изследването на фактическите обстоятелства във всяка ситуация. При това изследване следва да се вземат предвид всички свързани фактори, в т.ч.:

а) финансов интерес, включително дялово участие в контролирания инвеститор;

б) възможността да упражнява съществено влияние върху управлението и дейността на контролирания инвеститор; и

в) възможността да упражнява съществено влияние върху избора на членове на съвета на директорите или друго управително тяло.

Когато съществува съмнение за съществуването на пряк или косвен контрол, инвеститорът, който твърди такъв контрол, носи тежестта на доказването му.

Към чл. 2 и 3

Кралство Нидерландия взема под внимание, че съгласно Конституцията на Република България чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя на територията на Република България. Всяко юридическо лице, учредено в съответствие със законодателството на Република България, може да придобива право на собственост върху земя на територията на България.

По отношение на допускането на инвеститори и разширяването на техните инвестиции на територията на Република България, свързани със:

- вещни права в области, свързани с националната сигурност;

- представителство пред съд и правни услуги, без правни съвети по въпроси, свързани със стопанската дейност; и

- организирането на хазартни игри, лотарии и други подобни игри,

Република България предоставя на инвеститорите на Кралство Нидерландия третиране не по-малко благоприятно от това, което е предоставено на инвеститорите на която и да е трета държава.

Към чл. 5

По отношение на преводите договарящите страни се съгласяват, че във връзка със свободния, неограничен и без забавяне превод може да се наложи изпълнението на някои законови недискриминационни изисквания. Потвърждава се, че такива изисквания няма да накърнят или уронят свободния, неограничен и без забавяне превод, гарантиран от този договор.

Съставен в два оригинални екземпляра в София на 6 октомври 1999 г. на български, холандски и английски език, като и трите текста имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването предимство има текстът на английски език.