Държавен вестник, брой 118 от 20.XII

§ 1. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2, изречение първо след думите "Висшият съдебен съвет" се добавя "на първото си заседание след постъпване на жалбата".

2. (Обявена за противоконституционна с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Алинея 3 се изменя така:

"(3) До произнасянето на Висшия съдебен съвет лицето, чийто избор се оспорва, участва в заседанията на Висшия съдебен съвет без право на глас."

3. Създава се ал. 4:

"(4) Едновременно с обявяването на незаконосъобразността на избора Висшият съдебен съвет насрочва нов избор в срок не по-късно от един месец."

§ 2. Член 26 се изменя така:

"Чл. 26. (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието, който не участва в гласуването.

(2) Председателстващият Висшия съдебен съвет организира и ръководи провеждането на заседанията.

(3) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват последователно от членовете на Висшия съдебен съвет по чл. 16, ал. 2.

(4) В случаите по ал. 3 министърът на правосъдието уведомява предварително заместващия по чл. 16, ал. 2, за да организира провеждането на заседанието.

(5) Заседанията на Висшия съдебен съвет се свикват най-малко веднъж на 3 месеца от председателстващия или по искане на една пета от неговите членове.

(6) Заседанията се провеждат по предварително обявен проект за дневен ред, като членовете на Висшия съдебен съвет се уведомяват за датата на провеждане, за дневния ред и материалите за заседанието 3 дни предварително.

(7) Допълнения в дневния ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на Висшия съдебен съвет, взето с мнозинство повече от половината от присъстващите.

(8) Решенията се вземат, ако присъстват най-малко две трети от членовете на Висшия съдебен съвет, с мнозинство повече от половината от присъстващите, с явно гласуване, освен когато Конституцията или законът изискват друго.

(9) При определяне на списъчния състав по ал. 8 не се вземат предвид членовете, които се намират по служба в чужбина или отсъстват поради болест. По този ред могат да се приспадат до една шеста от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет."

§ 3. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) (обявена за противоконституционна относно думите "съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) точка 3 се изменя така:

"3. определя броя на съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители във всички съдилища, прокуратури и следствени служби;"

б) (обявена за противоконституционна с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) в т. 6 накрая се добавя "и по искане на не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет";

в) в т. 9 в началото се добавя "може да" и думата "ежегодно" се заличава;

г) (обявена за противоконституционна в частта, с която се създава нова т. 10, относно думите "обобщен от министъра на правосъдието", и в частта, с която се създава нова т. 14 с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) създават се т. 10 - 15:

"10. разглежда и публикува, включително и в Интернет, годишен доклад за дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби, обобщен от министъра на правосъдието въз основа на изпратените от съдилищата, прокуратурите и следствените служби годишни доклади и статистически данни;

11. приема правилник за работата на съвета и неговата администрация;

12. избира директор на Националната следствена служба при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет;

13. утвърждава правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдиите, прокурорите и следователите;

14. утвърждава правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдебните служители;

15. огласява актовете си в Интернет и издава месечен информационен бюлетин за служебно ползване, a който се съдържат решенията и друга информация за дейността на Висшия съдебен съвет."

2. Алинея 2 се изменя така:

"(2) При решаване на въпросите по ал. 1, т. 3 - 7 може да се изисква и становището на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, а по отношение на прокурорите - и становището на главния прокурор. Председателстващият Висшия съдебен съвет може да изразява мнение по всички въпроси по ал. 1."

§ 4. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:

1. (обявена за противоконституционна с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Алинея 1 се изменя така:

"(1) Висшият съдебен съвет разглежда предложения:

1. за председател на Върховния касационен съд, направени от пленума на Върховния касационен съд;

2. за председател на Върховния административен съд, направени от пленума на Върховния административен съд;

3. за главен прокурор, направени от общото събрание на прокурорите от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура;

4. за директор на Националната следствена служба, направени от общото събрание на следователите от Националната следствена служба."

2. Създават се нови ал. 2, 3 и 4:

"(2) Предложения за решение по ал. 1 може да прави и всеки от членовете на Висшия съдебен съвет.

(3) Предложенията по ал. 1 и 2 се правят в две поредни заседания, след което се изслушват предложените кандидати.

(4) Предложенията по ал. 1 и 2 се внасят в заседание на Висшия съдебен съвет от неговия председателстващ."

3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 5, 6 и 7, като в ал. 7 думите "ал. 1, 2 и 3" се заменят с "ал. 1 - 6".

§ 5. В чл. 29, ал. 2 след думите "Висшия съдебен съвет" се добавя "с решение, взето по реда на чл. 28, ал. 2 - 7".

§ 6. Член 30 се изменя така:

"Чл. 30. (1) (Обявена за противоконституционна относно думите "съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители" и думите "чрез министъра на правосъдието, който в 7-дневен срок ги изпраща във Висшия съдебен съвет със становище" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Предложенията за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители и за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите се правят до Висшия съдебен съвет чрез министъра на правосъдието, който в 7-дневен срок ги изпраща във Висшия съдебен съвет със становище. Предложенията се правят от:

1. председателя на Върховния касационен съд:

а) за заместник-председателите, за председателите на отделения и за съдиите от същия съд;

б) (обявена за противоконституционна относно думите "въз основа на предложение на общото събрание на съответния съд" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) за председателите на военните и на апелативните съдилища - въз основа на предложение на общото събрание на съответния съд;

в) за заместник-председателите на военните и на апелативните съдилища - по предложение на председателите на съответните съдилища;

2. председателя на Върховния административен съд - за заместник-председателите, за председателите на отделения и за съдиите от същия съд;

3. главния прокурор:

а) за заместник главните прокурори от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура и за прокурорите от тези прокуратури;

б) (обявена за противоконституционна относно думите "по предложение на общите събрания на прокурорите от съответните прокуратури" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) за ръководителите на районните, на окръжните, на военните и на апелативните прокуратури - по предложение на общите събрания на прокурорите от съответните прокуратури;

в) за заместниците на районните, на окръжните, на военните и на апелативните прокурори - по предложение на ръководителите на съответните прокуратури;

4. ръководителите на апелативните прокуратури - за прокурорите от тези прокуратури;

5. ръководителите на военните прокуратури - за прокурорите от тези прокуратури и за военните следователи;

6. ръководителите на окръжните прокуратури - за прокурорите от тези прокуратури, както и за прокурорите от районните прокуратури - по предложение на съответния районен прокурор;

7. председателите на апелативните съдилища:

а) за съдиите от тези съдилища;

б) (обявена за противоконституционна относно думите "по предложение на общото събрание на съответния съд" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) за председателите на окръжните съдилища по предложение на общото събрание на съответния съд;

в) за заместник-председателите на окръжните съдилища - по предложение на председателите на съответните съдилища;

8. председателите на военните съдилища - за съдиите от тези съдилища;

9. председателите на окръжните съдилища:

а) (обявена за противоконституционна относно думите "въз основа на предложение на общото събрание на районния съд" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) за председателите на районните съдилища от съответния окръжен съд - въз основа на предложение на общото събрание на районния съд;

б) за заместник-председателите на окръжните съдилища;

в) за заместник-председателите на районните съдилища - по предложение на председателя на съответния районен съд;

г) за съдиите от окръжните и районните съдилища;

10. директора на Националната следствена служба:

а) за заместник-директорите на Националната следствена служба и за следователите от тази служба;

б) (обявена за противоконституционна относно думите "по предложение на общите събрания на следователите от окръжните следствени служби" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) за директорите на окръжните следствени служби - по предложение на общите събрания на следователите от окръжните следствени служби;

в) за заместник-директорите на окръжните следствени служби - по предложение на директора на съответната следствена служба;

11. ръководителите на окръжните следствени служби - за следователите от тези служби.

(2) (Обявена за противоконституционна с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) В органите на съдебна власт, където броят на съдиите, прокурорите или следователите е под 5 души, общо събрание не се формира, а съдиите, прокурорите или следователите участват с право на глас в общото събрание на по-горния орган на съдебна власт, което избира и техния ръководител.

(3) (Обявена за противоконституционна с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Решенията на общите събрания се вземат с обикновено мнозинство от всички членове на съответното общо събрание с тайно гласуване.

(4) (Обявена за противоконституционна с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Съответният ръководител по ал. 1 е задължен да внесе предложението на общото събрание във Висшия съдебен съвет чрез министъра на правосъдието в 7-дневен срок от вземането на решението от общото събрание. Освен предложението на общото събрание той има право да предложи и друг кандидат.

(5) (Обявена за противоконституционна относно думите "на общите събрания и" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Предложенията на общите събрания и на съответните ръководители по ал. 1 се разглеждат от Висшия съдебен съвет в срок не по-късно от 14 дни от внасянето им във Висшия съдебен съвет.

(6) Министърът на правосъдието може да прави предложения и да дава становища по предложенията до Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 1, 3 и 4 за всички длъжности на съдиите, прокурорите и следователите и на ръководителите по чл. 125а, ал. 2.

(7) Решенията по чл. 27, ал. 1, т. 4 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване. Ако никой от кандидатите не получи необходимото мнозинство, се прилага съответно чл. 28, ал. 6.

(8) (Обявена за противоконституционна с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) В изпълнение на решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 27, ал. 1, т. 4 заповеди се издават от председателстващия Висшия съдебен съвет."

§ 7. Член 31 се изменя така:

"Чл. 31. Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решения, които се отнасят лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен."

§ 8. В чл. 34 ал. 1 се изменя така:

"(1) Заинтересуваните лица могат да обжалват решенията на Висшия съдебен съвет пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, като жалбата против решението по чл. 27, ал. 1, т. 2, 4, 6 и 7 спира изпълнението му, освен ако съдът постанови друго."

§ 9. Глава трета се изменя така:

"Глава трета

МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО

Раздел I

Взаимодействие на министъра на правосъдието с органите на съдебната власт

Чл. 35. (1) Към министъра на правосъдието се създават структурни звена, които подпомагат взаимодействието му с Висшия съдебен съвет и с органите на съдебната власт в следните насоки:

1. съдебна дейност;

2. професионална квалификация;

3. информационни технологии;

4. противодействие на престъпността и криминологични изследвания;

5. съдебни сгради;

6. охрана.

(2) Структурните звена по ал. 1 и тяхната дейност се уреждат от този закон, съответните подзаконови актове по прилагането му, както и от устройствения правилник на Министерството на правосъдието.

Раздел II

Съдебна дейност. Инспекторат

Чл. 35а. (1) (Обявена за противоконституционна с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Въз основа на предоставените от съдилищата, прокуратурата и следствените служби годишни доклади и статистически данни министърът на правосъдието изготвя обобщен доклад за дейността на органите на съдебната власт и го внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет.

(2) (Обявена за противоконституционна с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Министърът на правосъдието в качеството му на председателстващ на Висшия съдебен съвет ежегодно внася в Народното събрание доклада по ал. 1 след одобрението му от Висшия съдебен съвет.

(3) Министърът на правосъдието ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, за причините и условията, които ги обуславят, както и за взетите мерки.

Чл. 35б. (Обявен за противоконституционен с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) (1) Към министъра на правосъдието има инспекторат, който:

1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените служби и обобщава работата на съдебните администратори;

2. проверява и обобщава организацията по образуването, движението и приключването на съдебните, прокурорските и следствените дела и преписки в установените срокове;

3. проверява, обобщава и анализира практиката на съдия-изпълнителите и на съдиите по вписванията;

4. предоставя на Висшия съдебен съвет чрез министъра на правосъдието информация за направените констатации и изводи и оценка на организацията по образуването, движението и приключването на съдебните, прокурорските и следствените дела и преписки и за дейността на съдебните администратори;

5. изпълнява в рамките на своята компетентност и други задачи относно дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби по заповед на министъра на правосъдието или по решение на Висшия съдебен съвет.

(2) В случай че при извършване на проверките по ал. 1, т. 1 и 2 се установят данни за нарушения по чл. 168, ал. 1, т. 1 и 2 на съдия, прокурор или следовател, министърът на правосъдието внася доклада на инспектората за разглеждане от Висшия съдебен съвет.

(3) Инспекторатът извършва съвместни проверки по ал. 1, т. 1 и 2 с определен от административния ръководител на съответния съд, прокуратура или следствена служба съдия, прокурор или следовател.

Чл. 35в. (1) Инспекторите се назначават в инспектората от министъра на правосъдието за срок две години, като се вземе становището на Висшия съдебен съвет.

(2) За инспектори могат да бъдат назначавани лица, които имат най-малко 12 години юридически стаж.

(3) Възнаграждението на инспекторите се приравнява на това на съдия в окръжен съд, а на постъпилите от органите на съдебната власт се запазва размерът на възнаграждението, което са получавали.

(4) При освобождаване от длъжност инспекторите се възстановяват на длъжността, която са заемали до назначаването им, ако са работили в съдебната система. В този случай те подават молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им.

(5) Времето, прослужено като инспектор, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1 - 5.

Чл. 35г. (Обявен за противоконституционен с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Министърът на правосъдието организира воденето и съхранението на кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите. Екземпляри от кадровите дела се съхраняват и от съответния орган на съдебната власт.

Чл. 35д. (Обявен за противоконституционен с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на правосъдието приема правилник за организацията на съдебните експертизи и дейността на съдебните експерти.

Раздел III

Национален институт на правосъдието

Чл. 35е. (1) Обучението на младшите съдии и младшите прокурори, както и повишаването на квалификацията на съдиите, на прокурорите, на следователите, на съдия-изпълнителите, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на инспекторите и на други служители от Министерството на правосъдието, се осъществява от Националния институт на правосъдието.

(2) (Обявена за противоконституционна относно думите "към министъра на правосъдието" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище в София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието. Финансирането на института се осъществява от републиканския бюджет, от международни и други програми и проекти, от дарения и от собствена дейност.

(3) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, който се състои от четирима представители на Висшия съдебен съвет и трима представители на Министерството на правосъдието.

(4) Времето, прослужено от съдия, прокурор или следовател в Националния институт на правосъдието, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1 - 5.

(5) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели към Националния институт на правосъдието, ползват неплатен служебен отпуск по Кодекса на труда. За този период те получават възнаграждение от Националния институт на правосъдието.

(6) (Обявена за противоконституционна относно думите "министъра на правосъдието, съгласувано с" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Повишаването на квалификацията по ал. 1 може да се извършва и от специализирани юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, одобрени от министъра на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет.

(7) (Обявена за противоконституционна относно думите "Министърът на правосъдието съгласувано с" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава правилник, с който се урежда дейността на Националния институт на правосъдието, организацията на работата му и се приемат критерии за определяне на сдруженията по ал. 6.

Чл. 35ж. (1) Висшият съдебен съвет обявява спечелилите конкурса за младши съдии и младши прокурори, които постъпват като съдебни кандидати за задължително обучение в Националния институт на правосъдието.

(2) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието е една година. През това време обучаваните получават месечна стипендия в размер 70 на сто от основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска или прокурорска длъжност.

(3) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието се зачита и като общ стаж по чл. 127, ал. 5 за придобита правоспособност за заемане на длъжностите "съдия" или "прокурор" в органите на съдебната власт.

(4) Ръководителите по чл. 30, ал. 1, т. 6 и 9 внасят предложение във Висшия съдебен съвет за назначаване на успешно завършилите курса на обучение в Националния институт на правосъдието на длъжността "младши съдия" и "младши прокурор" в съответното населено място.

(5) Завършилите курса на обучение по ал. 2 в Националния институт на правосъдието поемат задължението да работят в органите на съдебната власт в продължение на пет години. Лице, което не завърши успешно обучението си или което не изпълни задължението за работа в органите на съдебната власт, възстановява на държавата разноските по обучението.

(6) При първоначално постъпване в органите на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите преминават курс за повишаване на квалификацията по съответни квалификационни програми, приети от Висшия съдебен съвет.

Раздел IV

Единна информационна система за противодействие на престъпността

Чл. 35з. (1) Органите на съдебната власт, Народното събрание, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите създават и поддържат Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) в Република България.

(2) Единната информационна система за противодействие на престъпността осигурява взаимодействието и обмена на данни, свързани с борбата с престъпността между ведомствените информационни системи на органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите.

(3) Единната информационна система за противодействие на престъпността осигурява:

1. стандарти за информационно взаимодействие и обмен на данни между автоматизираните информационни системи на правозащитните и правораздавателните органи;

2.регламентирано унифицирано ползване на информация, свързана с борбата с престъпността;

3. обобщена информация за протичането на наказателния процес и изпълнението на наказанията;

4. повишаване на разкриваемостта и подпомагане превенцията на престъпността чрез информационно обезпечаване на наказателния процес.

Чл. 35и. (1) Министерството на правосъдието съвместно с Националния статистически институт разработва и поддържа:

1. класификации, осигуряващи терминологична, обектова и номенклатурна съвместимост на ведомствените бази от данни с Единната информационна система за противодействие на престъпността;

2. методики за статистическа обработка на данните по наказателния процес.

(2) Националният статистически институт извършва статистическата обработка на данните в Националната база данни на Единната информационна система за противодействие на престъпността. Получената статистическа информация се предоставя по реда на Закона за статистиката.

Чл. 35к. (1) Органите по чл. 35з, ал. 1 изграждат и поддържат ведомствени информационни системи съгласно принципите на чл. 35з, ал. 3.

(2) При проектиране, разработване и внедряване на автоматизирани информационни системи в правозащитните и правораздавателните ведомства се осигурява съвместимостта помежду им и със стандартите на Единната информационна система за противодействие на престъпността.

Чл. 35л. (1) Методическото ръководство на Единната информационна система за противодействие на престъпността се осъществява от Междуведомствен съвет. В него участват: заместник главен прокурор от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура, заместник-председател на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, директор на дирекция от Министерския съвет, заместник-министър на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите и заместник-председател на Националния статистически институт.

(2) Председател на Междуведомствения съвет е представителят на Министерството на правосъдието.

(3) Министерският съвет приема наредба за дейността на Междуведомствения съвет и за реда и начина на взаимодействие на органите по чл. 35з, ал. 1, за осигуряване функционирането на Единната информационна система за противодействие на престъпността.

Чл. 35м. Внедряването, поддържането, експлоатацията и развитието на Единната информационна система за противодействие на престъпността се извършва от Министерството на правосъдието.

Чл. 35н. Достъп до данните, съдържащи се в Единната информационна система за противодействие на престъпността, имат следните лица:

1. длъжностни лица, които по силата на закон изпълняват функции по наказателния процес;

2. лица с право на достъп от ведомствата по чл. 35з, ал. 1;

3. други лица - само след писмено съгласие на лицето, чиито данни са вписани в Националната база данни на Единната информационна система за противодействие на престъпността.

Раздел V

Противодействие на престъпността и крими-

нологически изследвания

Чл. 35о. (1) Към министъра на правосъдието се създава Съвет за криминологични изследвания.

(2) Съставът и дейността на Съвета за криминологични изследвания се уреждат с правилник за организацията на Съвета за криминологични изследвания, приет от Министерския съвет.

Раздел VI

Съдебни сгради

Чл. 36. Министерството на правосъдието осигурява материалните условия за дейността на органите на съдебната власт.

Чл. 36а. Министерството на правосъдието може да придобива недвижими имоти и ограничени вещни права върху недвижими имоти за нуждите на органите на съдебната власт.

Чл. 36б. (1) За построяването, оборудването и поддържането на сградите на съдилищата, прокуратурите, следствените служби и местата за изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" и техническите съоръжения в тях към Министерството на правосъдието се създават фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.

(2) Фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" са юридически лица.

Чл. 36в. Средствата за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" се набират от:

1. пет на сто от събраните държавни такси по Закона за държавните такси от съдилищата, службите по вписванията, съдебно-изпълнителните служби и Министерството на правосъдието;

2. субсидия от републиканския бюджет;

3. дарения от физически и юридически лица;

4. завещания;

5. депозитните суми, внесени по наказателни и граждански дела за свидетели, експертизи, командировки и гаранции в пари и ценности, неполучени или неизтеглени в срок три години от прекратяване или приключване на делото;

6. събраните суми и вещи по изпълнителни дела, неполучени от взискателите в петгодишен срок от прекратяване на делото;

7. веществените доказателства, когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не са били потърсени;

8. приходите, получени от експлоатацията на съдебните сгради;

9. други приходоизточници.

Чл. 36г. Набирането и разходването на средствата по фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" се уреждат с наредба, приета от министъра на правосъдието и министъра на финансите.

Раздел VII

Охрана

Чл. 36д. (1) Министерството на правосъдието осъществява дейността по охрана чрез специализирано звено за охрана със следните функции:

1. организиране и осъществяване охраната на всички съдебни сгради;

2. осигуряване на реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия;

3. организиране и осъществяване охраната на съдии, прокурори, следователи и свидетели при необходимост от това;

4. съдействие на органите на съдебната власт при призоваване на лица, както и при съдебното изпълнение;

5. принудителното довеждане на лица, когато това е постановено от орган на съдебната власт;

6. конвоиране на обвиняеми и на подсъдими с мярка за неотклонение "задържане под стража" или на лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт;

7. осигуряване охрана на следствените арести.

(2) Финансирането на охраната се осъществява от бюджета на Министерството на правосъдието.

(3) По отношение на личния състав на охраната се прилагат разпоредбите на чл. 20 - 20д от Закона за изпълнение на наказанията.

(4) Структурата, организацията и дейността на охраната се уреждат с наредба на министъра на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет."

§ 10. В чл. 50, ал. 3 след думите "които са в отпуск" се добавя "и тези, които не са в служебно или трудово правоотношение".

§ 11. В чл. 56, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 2 се изменя така:

"2. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на съда и го изпраща на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад по чл. 27, ал. 1, т. 10;

б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща на министъра на правосъдието за разглеждане от Висшия съдебен съвет;".

2. Създава се нова т. 5:

"5. прави предложение пред министъра на правосъдието за назначаването на съдия-изпълнителите и на съдиите по вписванията;".

3. Досегашните т. 5 и 6 стават съответно т. 6 и 7.

4. Създава се т. 8:

"8. свиква и ръководи общото събрание на съда."

§ 12.Създава се чл. 56а:

"Чл. 56а. (1) (Обявена за противоконституционна относно думите "съдия-изпълнители и съдии по вписванията" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Районният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии, съдия-изпълнители и съдии по вписванията.

(2) Общото събрание на районния съд:

1. (обявена за противоконституционна с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) определя с тайно гласуване лице, което предлага за председател на съда;

2. анализира и обобщава практиката на съда;

3. разглежда други въпроси по предложение на председателя на съда или на член на общото събрание.

(3) Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете на събранието."

§ 13. (Обявен за противоконституционен с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3:

а) създава се нова т. 1:

"1. определя лице, което предлага за председател на съда;"

б) досегашните т. 1 - 5 стават съответно т. 2 - 6.

2. В ал. 4 накрая се добавя "а в случаите по ал. 3, т. 1 - с тайно гласуване."

§ 14. В чл. 63, ал. 1 се правят следните изменения:

1. В т. 1 думите "на съответните районни съдилища в района му и" се заличават.

2. (обявена за противоконституционна относно думите "на министъра на правосъдието" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Точка 3 се изменя така:

"3. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на окръжния съд и на районните съдилища в съдебния му район и го изпраща на председателя на апелативния съд от съответния съдебен район за включване в годишния доклад пред Висшия съдебен съвет;

б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща на министъра на правосъдието за разглеждане от Висшия съдебен съвет;".

§ 15. (Обявен за противоконституционен с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) В чл. 69, ал. 2 текстът "2, 3, 4 и 5" се заменя с "1, 3, 4, 5 и 6".

§ 16. (Обявен за противоконституционен с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите "1, 2, 4 и 5" се заменят с "1, 2, 3, 5 и 6".

2. Създава се ал. 4:

"(4) Общото събрание на съдиите от апелативния съд определя с тайно гласуване лице, което предлага за председател на съда."

§ 17. В чл. 79 се правят следните изменения:

1. В ал. 1, т. 1 думите "и на съответните окръжни съдилища от района му" се заличават.

2. (обявена за противоконституционна относно думите "на министъра на правосъдието" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Точка 2 се изменя така:

"2. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища от неговия съдебен район, който изпраща на председателя на Върховния касационен съд и на министъра на правосъдието за включване в годишния доклад пред Висшия съдебен съвет;

б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща на министъра на правосъдието за разглеждане от Висшия съдебен съвет;".

§ 18. В чл. 83 думите "от апелативен съд" се заменят с "от апелативен или окръжен съд, които отговарят на условията по чл. 127, ал. 4".

§ 19. В чл. 84, ал. 1, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "както и когато се вземе решение за сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията".

§ 20. В чл. 90, ал. 1 се създава т. 6:

"6. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд и го изпраща на министъра на правосъдието за включване в годишния доклад по чл. 27, ал. 1, т. 10."

§ 21. В чл. 94 думите "от апелативния съд" се заменят с "от апелативен или окръжен съд, които отговарят на условията по чл. 127, ал. 4".

§ 22. В чл. 95, т. 3 накрая се добавя "както и когато се вземе решение за сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията".

§ 23. (Обявен за противоконституционен относно думите - следвай препратката - с РКС № 13 - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) В чл. 100, ал. 1 се създава т. 6:

"6. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния административен съд и го изпраща на министъра на правосъдието за включване в годишния доклад по чл. 27, ал. 1, т. 10."

§ 24. В чл. 102 се създава ал. 5:

"(5) Съдебните заседатели заседават с облекло, определено с наредбата по чл. 51."

§ 25. В чл. 110, ал. 1 думите "окръжен съд" се заменят с "орган на съдебната власт".

§ 26. В чл. 111 ал. 3 се отменя.

§ 27. (Обявен за противоконституционен относно думите - следвай препратката - с РКС № 13 - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) В чл. 114 ал. 6 се изменя така:

"(6) Главният прокурор изготвя годишен доклад за дейността на прокуратурата и го изпраща на министъра на правосъдието за включване в годишния доклад по чл. 27, ал. 1, т. 10."

§ 28. В чл. 115 се създава ал. 3:

"(3) В края на всяко шестмесечие районните, окръжните и апелативните прокуратури изготвят и предоставят на инспектората в Министерството на правосъдието информация за образуването и движението на преписките."

§ 29. В чл. 116 ал. 4 и 5 се отменят.

§ 30. В чл. 118, т. 1 след думата "привлича" се добавя "по установените в закона ред и срок".

§ 31. Член 120 се изменя така:

"Чл. 120. При служебна необходимост апелативните прокурори и окръжните прокурори - за своите райони, и главният прокурор - за цялата страна, могат да командироват прокурори при условията на чл. 55, 62, 70, 78, 83 и 94."

§ 32. Член 122 се изменя така:

"Чл. 122. (1) Следствените служби в Република България са Националната следствена служба и окръжните следствени служби. В София има Столична следствена служба с компетентност на окръжна следствена служба.

(2) Националната следствена служба е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

(3) В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване в други случаи, предвидени в закон.

(4) В следствените служби могат да се създават отделения за разследване на определени дела, както и помощни звена за осигуряване на следствената дейност.

(5) Националната следствена служба се ръководи от директор, който:

1. представлява Националната следствена служба;

2. внася във Висшия съдебен съвет проект за бюджет на следствените служби;

3. разпределя делата на следователите в Националната следствена служба и работата на помощните отдели;

4. осъществява организационно, административно и методическо ръководство на следователите и служителите от Националната следствена служба;

5. назначава и освобождава от длъжност служителите от Националната следствена служба;

6. командирова при служебна необходимост следователи и служители от Националната следствена служба и окръжните следствени служби;

7. назначава комисия по чл. 129, ал. 2;

8. координира дейността на следствените служби при разследването и взаимодействието им с други държавни органи;

9. изисква, анализира и обобщава информация от следствените служби и отдели за състоянието и ефективността на тяхната дейност и предприема мерки за нейното подобряване и усъвършенстване.

10. изготвя годишен доклад за дейността на всички следствени служби и го изпраща на министъра на правосъдието за включване в обобщения годишен доклад по чл. 27, ал. 1, т. 10.

(6) Директорът на Националната следствена служба може да възлага някои от правомощията си на заместник-директорите, освен ако със закон не е предвидено друго."

§ 33. Член 123 се изменя така:

"Чл. 123. (1) Окръжните следствени служби са юридически лица на бюджетна издръжка. Те осъществяват предварителното производство по всички дела, с изключение на делата от компетентността на Националната следствена служба.

(2) В окръжните следствени служби могат да се създават следствени отделения на териториален принцип и по видове дела, както и помощни звена.

(3) Окръжните следствени служби се ръководят от директори, които:

1. представляват следствените служби и отговарят за дейността им;

2. внасят проект за бюджет на службата в Националната следствена служба;

3. осъществяват общо организационно, административно и методическо ръководство на следствената служба;

4. разпределят делата между следователите и работата на служителите и ги командироват при служебна необходимост;

5. правят предложения по чл. 30, ал. 1, т. 11;

6. назначават и освобождават от длъжност служителите от окръжната следствена служба;

7. изготвят шестмесечен и годишен доклад за дейността на следствената служба, които изпращат на директора на Националната следствена служба;

8. в края на всяко шестмесечие подготвят и предоставят на инспектората на Министерството на правосъдието информация за образуването и движението на делата.

(4) Директорите на окръжните следствени служби могат да възлагат някои от правомощията си на заместник-директорите, освен ако със закон не е предвидено друго."

§ 34. В чл. 124, ал. 1 думите "лицата, посочени в чл. 30, ал. 4" се заменят с "лицето, посочено в чл. 30, ал. 8".

§ 35. (Обявен за противоконституционен с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Член 125 се изменя така:

"Чл. 125. Съдийските, прокурорските и следователските длъжности са:

1. съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;

2. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура;

3. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;

4. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;

5. младши съдия и младши прокурор."

§ 36. (Обявен за противоконституционен с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Създава се чл. 125а:

"Чл. 125а. (1) Съдия, прокурор или следовател може да бъде назначен за административен ръководител в органите на съдебната власт. Когато за административен ръководител бъде избрано лице, което не заема длъжност съдия, прокурор или следовател, Висшият съдебен съвет го назначава едновременно и на съответната длъжност.

(2) Административни ръководители на органите на съдебната власт са:

1. председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, директорът на Националната следствена служба;

2. председател на апелативен съд, апелативен прокурор;

3. председател на окръжен съд, окръжен прокурор и директор на окръжна следствена служба;

4. председател на районен съд, районен прокурор.

(3) Заместници на административните ръководители по ал. 2 са:

1. заместник-председател на Върховния касационен съд, заместник-председател на Върховния административен съд, заместник главен прокурор при Върховната касационна прокуратура и заместник главен прокурор при Върховната административна прокуратура, заместник-директор на Националната следствена служба;

2. председател на отделение във Върховния касационен съд, председател на отделение във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, завеждащ отдел във Върховната административна прокуратура, ръководител на отдел в Националната следствена служба;

3. заместник-председател на апелативен съд, заместник апелативен прокурор и заместник-ръководител на отдел в Националната следствена служба;

4. заместник-председател на окръжен съд, заместник окръжен прокурор, заместник-директор на окръжна следствена служба;

5. заместник-председател на районен съд и заместник районен прокурор.

(4) Заместниците на административните ръководители изпълняват функциите им във всички случаи на отсъствие на административните ръководители и възложените им по пълномощие.

(5) Ръководителите по ал. 2, т. 2 - 4 и директорът на Националната следствена служба се назначават за срок от 5 години по предвидения в закона ред.

(6) Заместниците на административните ръководители във Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура се назначават за срок до 7 години, но не по-дълъг от срока, през който съответният ръководител изпълнява длъжността си.

(7) Заместниците на административните ръководители в останалите случаи на ал. 3 се назначават за срок 5 години.

(8) Административните ръководители по ал. 2 и техните заместници по ал. 3 се освобождават, когато:

1. е изтекъл срокът, за който са назначени;

2. са подали оставка;

3. е налице трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си в продължение на повече от 6 месеца;

4. вече не притежават необходимите качества за изпълнение на професионалните си задължения;

5. заместваният се е завърнал;

6. незаконно уволненият е възстановен на работа.

(9) Предложението за освобождаване на административните ръководители по ал. 2, т. 2 - 4 и на техните заместници по ал. 3 се прави пред Висшия съдебен съвет по искане на техните ръководители по чл. 30 от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет или от неговия председателстващ.

(10) В случаите по ал. 8 съдията, прокурорът или следователят запазва длъжността си като съдия, прокурор или следовател по чл. 125 и статута си на несменяем.

(11) Общите събрания за предлагане на ръководителите по ал. 2 и на техните заместници по ал. 3, за чието назначаване се предвижда избор по чл. 30, се провеждат не по-късно от три месеца преди изтичането на сроковете по ал. 5 - 7.

(12) Алинеи 8 и 11 не се прилагат за председателя на Върховния касационен съд, за председателя на Върховния административен съд и за главния прокурор."

§ 37. В чл. 126 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

"(2) Преценката по ал. 1, т. 4 се прави в съответствие с правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите."

§ 38. В чл. 127 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите "както и за следовател в окръжна следствена служба" се заличават.

2. Алинеи 2 - 6 се изменят така:

"(2) За съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура, както и за следовател в окръжна следствена служба, се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж, от които три години като съдия, прокурор, следовател, адвокат, юрисконсулт, инспектор по чл. 35в или като научен работник по правни науки.

(3) За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж, от които пет години като съдия, прокурор, следовател, адвокат, юрисконсулт, инспектор по чл. 35в или като научен работник по правни науки.

(4) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор при Върховната касационна прокуратура и при Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж, от които 8 години като съдия, прокурор, следовател, адвокат, юрисконсулт, инспектор по чл. 35в или като научен работник по правни науки.

(5) За общ стаж по ал. 1 - 4 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят като дознатели в системата на Министерството на вътрешните работи.

(6) Изискванията по ал. 3 се прилагат и за ръководителите на окръжните съдилища, прокуратури и следствени служби, а изискванията по ал. 4 се прилагат за ръководителите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, на апелативните съдилища, на апелативните прокуратури и на Националната следствена служба."

3. Алинея 7 се отменя.

§ 39. Създават се чл. 127а и 127б:

"Чл. 127а. (1) Назначаването на младши съдии и на младши прокурори се извършва след провеждане на конкурс. Конкурс се провежда и при първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт при липса на кандидат от органите на съдебната власт до обявяването на конкурса.

(2) Условията и редът за провеждане на конкурса се определят от Висшия съдебен съвет с наредба.

(3) Висшият съдебен съвет обявява чрез "Държавен вестник" централизиран конкурс с определяне броя на длъжностите и органи на съдебната власт, за които се отнасят.

(4) При провеждане на конкурсите по ал. 1 кандидатите трябва да отговарят на изискванията по чл. 126 и 127 за съответната длъжност.

(5) Съответният ръководител по чл. 30 в 7-дневен срок внася предложение за назначаване на спечелилия конкурса кандидат пред Висшия съдебен съвет.

Чл. 127б. (1) Всеки кандидат може да обжалва законосъобразността на конкурса пред Висшия съдебен съвет в 7-дневен срок от обявяването на резултатите.

(2) Решението на Висшия съдебен съвет по законосъобразността на конкурса подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

(3) При влязло в сила решение за отмяна на конкурса се насрочва нов конкурс, който се провежда в срок един месец."

§ 40. Член 129 се изменя така:

"Чл. 129. (1) (Обявеня за противоконституционна относно думите "първоначално" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Първоначално назначените в органите на съдебната власт съдии, прокурори и следователи стават несменяеми след навършване на три години стаж на съответната длъжност. В този срок не се включва прослуженото време като младши съдия или младши прокурор.

(2) Най-малко три месеца преди изтичането на тригодишния срок по ал. 1 съдиите, прокурорите и следователите се атестират от комисия, назначена от съответния административен ръководител по чл. 125а, ал. 2.

(3) При провеждане на атестацията се вземат предвид:

1. мнението на съответния ръководител;

2. броят, сложността и тежестта на разгледаните производства;

3. спазването на законовите и инструктивните срокове;

4. качеството на провеждане на съответното производство и на изготвените актове;

5. мотивацията за работа в съдебната система и интегриране в колектива;

6. поощренията и наказанията през периода;

7. преценката по чл. 126, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 4.

(4) Редът за извършване на атестацията се определя от Висшия съдебен съвет с наредба.

(5) Резултатът от атестирането се съобщава на заинтересуваните лица."

§ 41. Член 130 се изменя така:

"Чл. 130. (1) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат командировани за повече от три месеца в една календарна година без писменото им съгласие.

(2) Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без изричното им писмено съгласие.

(3) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение."

§ 42. В чл. 131 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създават се ал. 2 - 6:

"(2) Атестацията по чл. 129, ал. 2 се внася във Висшия съдебен съвет чрез съответния орган по чл. 30 най-късно два месеца преди изтичането на тригодишния срок по чл. 129, ал. 1.

(3) Когато атестацията показва липса на качества съдията, прокурорът или следователят да изпълнява професионалните си задължения, тя се счита предложение за освобождаването му на основание ал. 1, т. 5.

(4) Висшият съдебен съвет се произнася по отрицателната атестация в едномесечен срок от постъпването й след изслушване на съответния съдия, прокурор или следовател.

(5) Висшият съдебен съвет се произнася с решение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

(6) Предложение за освобождаване на несменяем съдия, прокурор или следовател на основание ал. 1, т. 1 - 4 се прави от съответния орган по чл. 30, от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет или от председателстващия Висшия съдебен съвет."

2. Досегашната ал. 2 става ал. 7.

§ 43. (Обявен за противоконституционен с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Създава се чл. 131а:

"Чл. 131а. (1) Когато съответният орган по чл. 30 или председателстващият Висшия съдебен съвет установи, че несменяем съдия, прокурор или следовател вече не притежава необходимите качества за изпълнение на професионалните си задължения, той внася предложение във Висшия съдебен съвет за понижаване на този съдия, прокурор или следовател на друга съответна длъжност в същото населено място за срок от шест месеца до три години, която не може да бъде с повече от две степени по-ниска от заеманата длъжност. Такова предложение може да се прави и по искане на повече от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.

(2) Висшият съдебен съвет определя от своя състав комисия за извършване на проверка по ал. 1, на която възлага да изясни определени обстоятелства, свързани с преценка на качествата за изпълнение на професионалните задължения.

(3) Относно производството по ал. 1 и 2 се прилагат съответно правилата по чл. 173, 176, 177 и 181.

(4) Висшият съдебен съвет взема решение за понижаването на съдията, прокурора или следователя с мнозинство повече от половината от членовете на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване.

(5) Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд от понижения съдия, прокурор или следовател, от вносителя на предложението, от всеки член на Висшия съдебен съвет и от председателстващия Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от деня на заседанието, в което то е обявено - за присъствалите на това заседание, а в останалите случаи - от датата на съобщението за решението.

(6) За производството пред Върховния административен съд се прилагат Законът за Върховния административен съд и чл. 181 и 182.

(7) Потвърденото решение на Висшия съдебен съвет се изпълнява в 14-дневен срок от съобщението за решението на Върховния административен съд.

(8) Неизпълнението в срока по ал. 7 на потвърденото от Върховния административен съд решение на Висшия съдебен съвет по причина, за която отговаря пониженото лице, се счита за подаване на оставка по чл. 131, ал. 1, т. 2.

(9) Когато обжалваното решение е отменено и решението на съда е влязло в сила, съдията, прокурорът или следователят се възстановява в 14-дневен срок от подаване на молба за възстановяване до Висшия съдебен съвет."

§ 44. В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 4 след думите "търговска дейност" се добавя "като еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества", а след думата "кооперации" се добавя "или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност";

б) в т. 5 след думите "преподавателска дейност" се добавя "участие в подготовката на проекти на нормативни актове".

2. В ал. 2 текстът след думите "т. 1" се изменя така: "подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата длъжност в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на длъжност по ал. 1, т. 1, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1 - 5".

§ 45. В чл. 134 се правят следните изменения и допълнения:

1. (обявена за противоконституционна относно думите "или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Алинея 3 се изменя така:

"(3) За снемане на имунитета и за задържане на съдия, прокурор или следовател се прави мотивирано искане до Висшия съдебен съвет от главния прокурор или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет."

2. (обявена за противоконституционна с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Създава се ал. 4:

"(4) За снемане на имунитета и за задържане на главния прокурор мотивирано искане до Висшия съдебен съвет се прави от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет. При снемане на имунитета главният прокурор временно се отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство срещу него."

§ 46. В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

"(2) Съдиите, прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си при назначаването им и всяка година най-късно до 31 май пред Сметната палата при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности."

§ 47. В чл. 139 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думата "Специализираната" се заменя с "Националната".

2. Създават се ал. 3 и 4:

"(3) Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет.

(4) Съдия, прокурор или следовател, който изпълнява служебните си задължения в почивни и празнични дни, по разпореждане на съответния ръководител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет."

§ 48. В чл. 139а изречение второ се заличава.

§ 49. В чл. 139б се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1

2. (обявена за противоконституционна с Решение № 11/14.11.2002 г. на КС - ДВ, бр. 110 от 2002 г.) Създава се ал. 2:

"(2) На съдиите, прокурорите и следователите се осигурява здравно обслужване и условия за отдих при условия и по ред, определени от Министерския съвет."

§ 50. В чл. 139в се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се ал. 1:

"(1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт."

2. Досегашният текст става ал. 2.

§ 51. Член 139г се изменя така:

"Чл. 139г. (1) Съдия, прокурор или следовател с повече от десет години стаж като съдия, прокурор или следовател при освобождаване от длъжност, независимо от основанието за това, с изключение при дисциплинарно уволнение, има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от 20 брутни месечни възнаграждения, умножено по 1,45.

(2) При последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.

(3) При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му."

§ 52. Създават се чл. 139д и 139е:

"Чл. 139д. Незаконно уволнен съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но не за повече от десет месеца. Размерът на обезщетението се определя въз основа на възнаграждението за заеманата длъжност към момента на влизане в сила на решението за признаване на уволнението за незаконно.

Чл. 139е. (1) Съдия, прокурор или следовател, преназначен на друга длъжност, свързана с промяна на населеното място, има право да получи от бюджета на съответния орган на съдебната власт:

1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;

2. разноските по пренасяне на покъщнината му;

3. обезщетение в размер на дължимото възнаграждение за дните на пътуването и за още два дни.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато промяната на населеното място е свързана с наложено дисциплинарно наказание."

§ 53. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите "съдия-изпълнител и съдия по вписванията" се заличават.

2. Създават се ал. 3 и 4:

"(3) Повишаването в ранг и заплата на съдиите, прокурорите и следователите се извършва след атестация при условията и по реда на чл. 129.

(4) Същата атестация се прави и при повишаване в длъжност по чл. 125 и 125а."

§ 54. (Обявен за противоконституционен с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Член 143 се изменя така:

"Чл. 143. (1) Установяват се следните рангове за съдиите, прокурорите и следователите:

1. за съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба:

а) първи ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от 17 години, от които не по-малко от 6 години като съдия, прокурор или следовател;

б) втори ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от 14 години, от които не по-малко от 3 години като съдия, прокурор или следовател;

2. зa съдия в апелативен съд и за прокурор в апелативна прокуратура:

а) първи ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от 14 години, от които не по-малко от 6 години като съдия, прокурор или следовател;

б) втори ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от 11 години, от които не по-малко от 3 години като съдия, прокурор или следовател;

3. зa съдия в окръжен съд, за прокурор в окръжна прокуратура и за следовател в окръжна следствена служба:

а) първи ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от 11 години, от които не по-малко от 6 години като съдия, прокурор или следовател;

б) втори ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от 8 години, от които не по-малко от 3 години като съдия, прокурор или следовател;

4. зa съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура:

а) първи ранг - с не по-малко от 8 години стаж по чл. 127, ал. 5;

б) втори ранг - с не по-малко от 5 години стаж по чл. 127, ал. 5.

(2) В стажа за придобиване на ранг по ал. 1 не се включва стажът за придобиване статут на несменяемост на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 129, ал. 1.

(3) Повишаването в ранг и заплата на съдиите, прокурорите и следователите се извършва след атестация при условията и по реда на чл. 129."

§ 55. (Обявен за противоконституционен с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) В чл. 144 думите "до втората по-горна степен" се заменят с "до два по-горни ранга".

§ 56. Член 146 се изменя така:

"Чл. 146. Старшинството на съдиите, следователите и прокурорите се определя:

1. от ръководната функция, която изпълняват в съответния съд, прокуратура или следствена служба;

2. при равен ранг - от продължителността на прослуженото време по чл. 127, ал. 5, а за военните - от военното звание;

3. при равни длъжност, ранг и военно звание - от продължителността на прослуженото време на същата длъжност."

§ 57. Наименованието на глава десета се изменя така: "Младши съдии, младши прокурори и съдебни помощници".

§ 58. В чл. 148 се създава ал. 3:

"(3) След изтичане на срока по чл. 147, ал. 2 младшите съдии и младшите прокурори се назначават на длъжност районен съдия или прокурор в районна прокуратура."

§ 59. Създава се чл. 148а:

"Чл. 148а. (1) За съдебен помощник във Върховния касационен съд и Върховния административен съд може да бъде назначено лице, което отговаря на изискванията по чл. 126. Съдебни помощници се назначават от съответния административен ръководител.

(2) След навършване на шест месеца обучение в Националния институт на правосъдието съдебните кандидати могат да бъдат назначавани за остатъка от срока по чл. 35ж, ал. 2 като съдебни помощници по предложение на управителния съвет на Националния институт на правосъдието.

(3) Съдебните помощници подпомагат съдиите в тяхната дейност."

§ 60. В чл. 149 ал. 2 се изменя така:

"(2) В районните съдилища, където няма съдия-изпълнител, функциите на съдия-изпълнителя се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд."

§ 61. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думата "окръжния" се заменя с "районния".

2. Създава се ал. 3:

"(3) При двама и повече кандидати министърът на правосъдието насрочва със заповед конкурс за съдия-изпълнител, с която определя условията на конкурса. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник"."

§ 62. В чл. 152, ал. 1 се създава т. 6:

"6. когато вече не притежава необходимите качества за изпълнение на професионалните си задължения."

§ 63. В чл. 153, ал. 1 и 2 думите "по реда на старшинството" се заличават.

§ 64. Член 156 се изменя така:

"Чл. 156. За доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени шест години министърът на правосъдието може да определи на съдия-изпълнител заплата до тази на съдия от окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд."

§ 65. Създава се чл. 157а:

"Чл. 157а. (1) На съдия-изпълнителите се изплаща всяка година сума за облекло в размер две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

(2) Задължителните обществено и здравно осигуряване на съдия-изпълнителите и застраховането им срещу злополука се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.

(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на съдия-изпълнителите се изплаща обезщетение при условията на чл. 139г."

§ 66. В чл. 160 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думата "окръжен" се заменя с "районен".

2. Създава се нова ал. 3:

"(3) При двама и повече кандидати министърът на правосъдието насрочва със заповед конкурс за съдия по вписванията, с която определя условията на конкурса. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник"."

3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите "по реда на старшинството" се заличават.

§ 67. В чл. 162 съюзът "и" се заменя със запетая, а след числото "157" се добавя "и 157а".

§ 68. Наименованието на глава тринадесета се изменя така:

"Придобиване на правоспособност".

§ 69. (Обявен за противоконституционен относно думите "при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието" с РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Член 163 се изменя така:

"Чл. 163. Завършилите висше юридическо образование и положили държавен изпит придобиват юридическа правоспособност след тримесечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието."

§ 70. Членове 164 - 166 се отменят.

§ 71. Наименованието на глава четиринадесета се изменя така: "Поощрения и дисциплинарна отговорност".

§ 72. Създава се раздел l "Поощрения":

"Раздел l

Поощрения

Чл. 167а. (1) За изпълнение на служебните задължения при осъществяване на съдебната власт с проявени високи професионални и нравствени качества съдиите, прокурорите и следователите могат да бъдат поощрявани по решение на Висшия съдебен съвет със:

1. служебна благодарност и грамота;

2. личен почетен знак - сребърен и златен;

3. предсрочно повишаване в ранг при условията на чл. 142 - 144.

(2) Наградите се връчват при тържествена обстановка от председателстващия Висшия съдебен съвет.

(3) Предложения за поощрения се правят от председателстващия Висшия съдебен съвет, от председателя на Върховния касационен съд, от председателя на Върховния административен съд, от главния прокурор, от директора на Националната следствена служба, от председателите на апелативните и окръжните съдилища, от апелативните и окръжните прокурори, от директорите на окръжните следствени служби и от съответните съсловни организации на съдиите, на прокурорите и на следователите.

(4) Имената на отличените съдии, прокурори и следователи се огласяват в средствата за масово осведомяване.

Чл. 167б. Висшият съдебен съвет може да предлага на президента на Република България да награждава с ордени или медали съдии, прокурори и следователи за изключителни или за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт."

§ 73. Членове 168 - 186 се обособяват в раздел II "Дисциплинарна отговорност".

§ 74. В чл. 168, ал. 1 т. 3 се изменя така:

"3. за действия в кръга и извън кръга на службата им в нарушение на правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите."

§ 75. В чл. 171 се правят следните изменения:

1. В ал. 1:

а) в т. 1 след думите "за всички прокурори" се добавя "директора на Националната следствена служба - за всички следователи", а думите "и следователи" се заличават.

б) в т. 7 думата "Специализираната" се заменя с "Националната".

3. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Председателстващият Висшия съдебен съвет или една пета от членовете на Висшия съдебен съвет могат да правят предложения за възбуждане на дисциплинарно производство срещу всички съдии, прокурори и следователи."

§ 76. В чл. 179 след думите "дисциплинарният състав на Висшия съдебен съвет" се поставя запетая и се добавя "с което се налага дисциплинарно наказание", а след думите "се обжалват" се добавя "пред Върховния административен съд".

§ 77. Член 180 се изменя така:

"Чл. 180. Жалбите се разглеждат по реда на Закона за Върховния административен съд."

§ 78. В чл. 182, ал. 1 думите "Съдебният състав по чл. 180" се заменят със "Съдът".

§ 79. В чл. 183 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2, 3 и 4:

"(2) Решението по ал. 1 подлежи на изпълнение в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

(3) Неизпълнението в срока по ал. 2 на решението по чл. 169, ал. 1, т. 4 и 5 по причина, за която отговаря дисциплинарно отговорното лице, се счита за подаване на оставка по чл. 131, ал. 1, т. 2.

(4) Когато обжалваното решение е отменено, съдията, прокурорът или следователят се възстановява на заеманата от него длъжност в 14-дневен срок."

§ 80. Създава се чл. 183а:

"Чл. 183а. (1) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, се заличава една година след изтърпяването му.

(2) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, може да бъде заличено и преди изтичане на срока по ал. 1, ако наказаният съдия, прокурор или следовател не е извършил други нарушения.

(3) Заличаването има действие занапред."

§ 81. Наименованието на глава петнадесета се изменя така: "Администрация на органите на съдебната власт".

§ 82. Член 187 се изменя така:

"Чл. 187. (1) При осъществяване на своите правомощия органите на съдебната власт се подпомагат от администрация.

(2) Администрацията на органите на съдебната власт е администрация на Висшия съдебен съвет, на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на Националната следствена служба, на съдилищата, на прокуратурите и на следствените служби.

(3) Служителите в администрацията на органите на съдебната власт се наричат съдебни служители."

§ 83. Член 188 се изменя така:

"Чл. 188. (1) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба изготвят правилници, с които определят органите по назначаването, звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работа в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, както и в кои органи на съдебната власт се създават пресслужби. Висшият съдебен съвет утвърждава правилниците с решение.

(2) Висшият съдебен съвет издава единен класификатор на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт за наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания към съответната длъжност, заплатата за длъжността и възнаграждението за ранг.

(3) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава правилник за организацията на съдебната администрация, функциите на службите в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища и за статута на съдебните служители."

§ 84. Създават се чл. 188а - 188у:

"Чл. 188а. (1) Съдебните служители се назначават след провеждане на конкурс.

(2) При преназначаване на съдебните служители конкурс не се провежда.

Чл. 188б. Органът по назначението е длъжен да осигури на съдебните служители необходимите условия за изпълнение на служебните им задължения, както и за повишаване на тяхната квалификация и преквалификация.

Чл. 188в. Съдебните служители са длъжни да изпълняват задълженията си безпристрастно и точно съобразно длъжностната им характеристика.

Чл. 188г. Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебните служители временно - до 45 работни дни в годината при служебна необходимост.

Чл. 188д. При служебна необходимост съдебните служители са длъжни да изпълняват служебните си задължения извън работното време.

Чл. 188е. Съдебните служители са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.

Чл. 188ж. При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните служители трябва да имат поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.

Чл. 188з. Съдебните служители имат право да получат по установения ред заплата, определена за заеманата длъжност, в размер до 80 на сто от възнаграждението на съдебния администратор.

Чл. 188и. При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на съответния ръководител съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.

Чл. 188к. Съдебните служители имат право на основен отпуск и на допълнителен платен годишен отпуск за работа извън работно време и за изпълнение на допълнителни задължения в размер, определен от Висшия съдебен съвет.

Чл. 188л. При изпълнение на служебните си задължения съдебните служители се легитимират със служебна карта.

Чл. 188м. (1) Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на съдебните служители.

(2) Ранговете на съдебните служители са от пети до първи във възходяща степен. При първоначално постъпване съдебните служители получават пети ранг.

(3) Условията и редът за присъждане на ранговете и за повишаване в ранг се определят с правилника по чл. 188, ал. 3.

Чл. 188н. На съдебните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

Чл. 188о. Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от десет брутни месечни възнаграждения.

Чл. 188п. Съдебните служители задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Чл. 188р. (1) Администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.

(2) За главен секретар може да бъде назначено лице, което отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 2. Главният секретар се назначава с решение на Висшия съдебен съвет.

(3) Звената на администрацията на Висшия съдебен съвет, наименованията на длъжностите и броят на служителите се определят с устройствен правилник, приет с решение на Висшия съдебен съвет.

Чл. 188с. (1) В съдилищата и прокуратурите има съдебни администратори. Съдебният администратор планира, организира и ръководи съдебните служители, отговаря за управлението на административната дейност в съда, въвежда програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията и снабдяването с оборудване.

(2) Изискванията за заемане на длъжността, както и условията и редът за назначаването на съдебния администратор се определят с правилника по чл. 188, ал. 1.

(3) Съдебният администратор получава основно възнаграждение в размер до 80 на сто от основното възнаграждение на съдия в районен съд.

(4) Съдебният администратор е политически неутрален при изпълнение на служебните си задължения.

Чл. 188т. Дейността на органите на съдебната власт по информиране на обществеността и по осигуряване на връзките със средствата за масово осведомяване се подпомага от пресслужби. Статутът, правата и задълженията на служителите в пресслужбите се определят с правилниците по чл. 188, ал. 1.

Чл. 188у. За неуредените в този закон случаи се прилага Кодексът на труда."

§ 85. В чл. 190 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите " 35 календарни" се заменят с "30 работни", а след думата "един" се добавя "работен".

2. В ал. 2:

а) създава се нова т. 1:

"1. от председателя на районния съд - за съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията";

б) досегашните т. 1, 2 и 3 стават съответно т. 2, 3 и 4;

в) досегашната т. 4 става т. 5 и се изменя така:

" 5. от председателите на съответния апелативен съд - за съдиите от същия съд и за председателите на окръжните съдилища, и от председателя на Върховния касационен съд - за председателите на апелативните съдилища;"

г) досегашната т. 5 става т. 6, а досегашната т. 6 става т. 7 и се изменя така:

"7. от главния прокурор - за ръководителите на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура, за прокурорите при същите прокуратури, за апелативните и за окръжните прокурори;"

д) създава се т. 8:

"8. от директора на Националната следствена служба - за следователите от тази служба и за директорите на окръжните следствени служби."

3. (обявена за противоконституционна РКС № 13 от 2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Създава се ал. 3:

"(3) Лицата, които дават разрешение за отпуск на ръководителите по чл. 125а, уведомяват за това председателстващия Висшия съдебен съвет."

§ 86. Наименованието на глава осемнадесета се изменя така: "Бюджет на съдебната власт".

§ 87. Член 196 се изменя така:

"Чл. 196. (1) Съдебната власт има самостоятелен бюджет, който е част от държавния бюджет на Република България.

(2) Висшият съдебен съвет съставя проект на годишния си бюджет, който представя в Министерския съвет за включване в проекта на Закона за държавния бюджет за съответната година.

(3) Министерският съвет не може да изменя проекта на бюджета на съдебната власт, а само изразява становище по него пред Народното събрание.

(4) Народното събрание приема бюджета на съдебната власт по органи на съдебната власт, като самостоятелна част от държавния бюджет.

(5) Първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната власт е Висшият съдебен съвет, а органите на съдебната власт, които са юридически лица, са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.

(6) Министерският съвет всяка година с отчета за изпълнение на републиканския бюджет внася в Народното събрание и отчета за изпълнението на бюджета на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет с подробна обосновка."

§ 88. Членове 197, 198, 199 и 200 се отменят.

§ 89. Параграф 13 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така:

"§ 13. За стаж като съдия по чл. 127, ал. 2, 3 и 4 се зачита и стажът, прослужен като арбитър по отменения Закон за държавния арбитраж."