Държавен вестник, брой 2 от 6.I

Чл. 5. (1) Наблюденията се провеждат за установяване на здравословното състояние на гората, наличието на насекомни вредители, причинители на болести и повреди, насекомоядни птици, полезни насекоми и др.

(2) Наблюденията в горите и земите от горския фонд се провеждат от специалисти с лесовъдско образование.

(3) Наблюдения в горите се провеждат задължително двукратно през вегетационния период - пролет и есен, и по всяко време при посещение в гората.

Чл. 6. (1) При откриване на вредители, причинители на болести и повреди или при установяване на нарастване на разпространението на вредителите, болестите и повредите от по-рано открити такива се попълва сигнален лист (приложение № 1), който се представя в ДЛ и ДДивС.

(2) Първата част на сигналния лист се попълва от горския стражар, а така също и от всички специалисти с лесовъдско образование, установили вредители, болести или повреди.

(3) В тридневен срок след получаване на сигналния лист директорът на ДЛ и ДДивС възлага на специалист с лесовъдско образование да извърши проверка в тридневен срок и да отрази констатациите от нея във втората част на сигналния лист.

(4) В ДЛ и ДДивС се води книга-регистър на постъпилите сигнални листове (приложение № 2), която се проверява периодично от специалисти на лесозащитните станции.

(5) Директорът на ДЛ и на ДДивС изпраща копие от сигналния лист в регионалното управление на горите и лесозащитната станция, когато е необходимо допълнително специализирано изследване и консултация.

Чл. 7. (1) Екологичният мониторинг на горските екосистеми е комплекс от задачи и методи за наблюдение, събиране на информация, обобщаване и анализ на резултатите, очертаване на тенденциите за състоянието на горите в зависимост от въздействието на отделни екологични фактори на средата и тяхната динамика.

(2) Екологичният мониторинг се провежда чрез пробни площи, разположени върху цялата горска площ на страната, заложени на пресечните точки на координатна мрежа 16 x 16 км.

(3) Мониторингът се извършва от специалисти от институти, университети, други структури и специализирани териториални звена.

(4) Във всяка пробна площ се събира следната информация:

1. физикогеографска и дендрологична характеристика;

2. климатична характеристика и динамика на основните климатични параметри;

3. морфологични и аналитични данни за почвата и почвената покривка (киселинност, съдържание на хранителни елементи и тежки метали), състояние на лизиметрични води;

4. акумулация и динамика на неорганични елементи и тежки метали в листата на дървесните видове;

5. характеристика и състояние на тревната покривка под склопа на насажденията и акумулация на тежки метали;

6. здравословно състояние, биотични и абиотични увреждания и тяхното отражение върху дървесната растителност;

7. таксационни промени и биомаса.

(5) Информацията по ал. 4, т. 3, 4 и 5 е на база изследвания, извършвани по стандартизирани или утвърдени аналитични методи.

Чл. 8. (1) Лесопатологичният мониторинг в стационарните обекти се провежда за проследяване видовия състав, числеността и динамиката на насекомните и други вредители и болести, степента на повреди в горите от тях и за определяне на количествените и качествените показатели на популациите и тенденциите за нарастване или намаляване.

(2) За целите на лесопатологичния мониторинг могат да се използват и феромони. Те биват полови и агрегационни:

1. половите феромони се използват при лесопатологичното обследване на гъботворка, борова процесионка, летораслозавивачка и др. за установяване началото и продължителността на летежа; залагат се до 10 броя на обект на височина 1,5 м над земята;

2. агрегационни феромони се използват за привличане на корояди и установяване на летежа и плътността на популацията им; залагат се 3 - 5 броя на обект на височина 1,5 м и разстояние не по-малко от 10 м от здравите дървета.

(3) Лесопатологичният мониторинг в стационарните обекти се провежда от специалистите на лесозащитните станции чрез неколкократно обследване през годината.

Чл. 9. (1) В ДЛ и ДДивС лесозащитните станции определят от 3 до 5 стационарни обекта, представляващи характерни или първични огнища за основните вредители или заболявания.

(2) Площта на всеки стационарен обект се съобразява с биологията на вредителя и структурата на горския фонд.

(3) Стационарните обекти се означават на терена с трайни знаци, нанасят се на карта в М 1:25 000 и за тях лесозащитните станции попълват формуляр (приложение № 3).

Чл. 10. (1) В стационарните обекти лесозащитна станция събира информация за:

1. таксационната характеристика на насаждението;

2. определяне на количествените показатели на популацията на насекомния вредител (абсолютна заселеност и коефициент на размножаване);

3. определяне на качествените показатели на популацията на насекомния вредител (плодовитост, полово съотношение, ентомофаги и здравословно състояние);

4. определяне вида, размера и степента на заболяването на дървесната растителност и повредите.

(2) Събраната информация се отразява в сведение по образец (приложение № 3).

Чл. 11. (1) Лесопатологичното обследване се провежда след констатирано нападение от вредители, болести и други повреди.

(2) При лесопатологичното обследване се установяват:

1. размерът на нападнатата площ;

2. видът на вредителя и повредата;

3. причинителят на болестта и повредата;

4. степента на нападение.

Чл. 12. (1) Лесопатологичното обследване е текущо-оперативно и специално.

(2) Текущо-оперативното обследване се извършва всяка година в зависимост от биологията на вредителите и причинителите на заболявания и други повреди.

(3) На текущо-оперативно лесопатологично обследване подлежат:

1. действащи огнища от насекоми, болести и други повреди;

2. всички площи, в които при наблюденията са установени признаци за нападения от вредители, болести и други повреди;

3. насаждения, в които през предходни години е имало стихийни бедствия - пожари, повреди от сняг и вятър, замърсяване, масово съхнене на дървета и др.;

4. горски разсадници и новосъздадени култури и естествени насаждения, в които са установени повреди по фиданките;

5. временни и постоянни складове за дървени материали и насажденията в съседство с тях.

(4) Специално обследване се провежда при възникване на лесопатологичен проблем за отделна територия или за цялата страна, като: масово съхнене на гори, поява и повреди от нов насекомен или друг вредител или причинител на заболяване и др.

Чл. 13. (1) Лесопатологичното обследване се извършва маршрутно чрез залагане на пробни площи и моделни дървета и др. Резултатите от обследването се отразяват в дневник (приложение № 4).

(2) Броят на пробните площи и моделните дървета се определят в зависимост от големината на обследваната гора и вида на вредителя или заболяването. Те не могат да бъдат по-малко от 3 броя пробни площи за обект с размер 1 дка и/или 3 - 5 броя моделни дървета за обект.

Чл. 14. В началото на всяка година лесозащитната станция провежда задължителен инструктаж на лесовъдите от РУГ, държавните и общинските лесничейства и ДДивС, които ще извършват обследванията през годината.

Чл. 15. (1) В държавните гори и горите, собственост на физически лица, лесопатологичното обследване се извършва от държавните лесничейства и лесозащитните станции.

(2) В горите - собственост на общини и други юридически лица, лесопатологичното обследване се организира и финансира от собствениците на горите и се извършва от държавните лесничейства, лесозащитните станции или лица, притежаващи удостоверение за упражняване на частна лесовъдска практика, на които това е възложено с договор.

(3) Лесопатологичното обследване се извършва в срок до 10 октомври.

(4) Държавните лесничейства обобщават резултатите от обследването на горите поотделно за различните видове собственост и изготвят сведение по образец (приложение № 5*). В срок до 15 октомври държавните лесничейства изпращат в РУГ:

1. два екземпляра от сведението на хартиен носител;

2. магнитен носител (дискета) с обобщена информация;

3. подробен обзор на хартиен носител.

(5) Регионалните управления на горите обобщават сведенията по вредители, болести и други повреди по държавни лесничейства и по вид собственост на горите, изготвят сведение по образец (приложение № 5*) и в срок до 30 октомври изпращат в лесозащитните станции:

1. един екземпляр на хартиен носител от сведение (приложение № 5*);

2. един екземпляр на хартиен носител от обобщено сведение (приложение № 5*);

3. магнитен носител (дискета) с приложение № 5;

4. обобщен обзор на хартиен носител.

(6) Лесозащитните станции обобщават получените сведения, извършват корекции въз основа на лабораторните анализи, попълват сведение образец (приложение № 5*) и изготвят прогноза за нападенията от вредители, болести и други повреди, която представят на НУГ заедно с протоколите от контролните проверки по чл. 17 в срок до 20 декември.

(7) Националното управление по горите обобщава данните от лесопатологичните обследвания, получени от лесозащитните станции, и изготвя обобщена прогноза за страната по образец (приложение № 5*) в срок до 30 декември.

Чл. 16. (1) Регионалните управления на горите извършват контролни проверки на 20 % от обследваната площ от държавните лесничейства в срок до 15 октомври.

(2) Лесозащитните станции извършват контролни проверки на 20 % от обследваните площи за района на станцията в срок до 30 октомври.

(3) За всяка извършена проверка се съставя протокол.

Чл. 17. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по плодовете и семената се провежда от ДЛ, ДДивС и лесозащитните станции в семепроизводствени градини и насаждения, определени за семесъбиране.

(2) Резултатите от обследването и анализа се попълват в сведение по образец (приложение № 6).

Чл. 18. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по листата се провежда еднократно през годината съобразно биологичните особености на вредителя.

(2) Лесопатологичното обследване включва:

1. оценка на разпространението на насекомния вредител, размера на повредата и степента на развитие;

2. оценка на здравословното състояние на насаждението и здравословното състояние на вредителя;

3. събиране на материали за анализи (яйца, какавиди, възрастни или ларви);

4. преценка на опасността от обезлистване.

(3) Резултатите от обследването се попълват в сведение по образец (приложение № 7).

(4) Лесопатологичното обследване се провежда по отделни насекомни вредители и фази от тяхното развитие, както следва:

1. гъботворка - в стадий "яйце", през периода август - октомври на всеки 500 дка се проверяват по 100 дървета за наличие на яйцекупчинки; измерва се диаметърът на дърветата и от всеки обект се събират по 10 броя яйцекупчинки за анализ с различна големина и от различно изложение, които се изпращат в лесозащитната станция;

2. пръстенотворка - в стадий "яйце", през юни - октомври на всеки 200 дка нападната площ се проверяват 3 броя дървета (може и след отсичане) за наличие на яйцепръстенчета; събират се не по-малко от 10 броя яйцепръстенчета за всеки обект, които се изпращат в лесозащитната станция за анализ;

3. листоврътки - в стадий "яйце", през януари - февруари за всеки обект от 3 - 5 броя дървета се вземат по 3 пробни клонки от горната, средната и долната част на короната с дължина 0,5 м и се изпращат в лесозащитната станция за анализ;

4. педомерки - в стадий "възрастно (пеперуда)", през периода октомври - ноември на всеки 300 дка се залагат на 3 - 5 броя дървета лепливи пояси на височина 1,5 м с широчина 10 см; отношението между уловените женски пеперуди към дължината на лепливия пояс показва степента на нападение (1 - 2 - слабо, над 3 - силно); резултатите от обследването се отразяват в дневник (приложение № 4);

5. златозадка - в стадий "гъсеница" чрез установяване броя им в зимните гнезда; през есента на всеки 500 дка се проверяват по 100 броя дървета, събират се не по-малко от 10 гнезда с различна големина, изпращат се в лесозащитната станция за анализ;

6. бяла върбова пеперуда - в стадии "яйцекупчинки" и "какавида", през май - юни (I поколение) и август (II поколение), проверяват се не по-малко от 30 броя дървета за наличие на яйцекупчинки, събират се не по-малко от 10 яйцекупчинки за всеки обект и се изпращат в лесозащитната станция за анализ;

7. дъбова процесионка - в стадий "гъсеница", по паяжинните гнезда през май - юни на 200 дка се проверяват по 100 броя дървета;

8. борова процесионка - в стадий "гъсеница" - по гъсенични къдели от август до ноември на 100 дка се проверяват по 20 броя дървета; в стадий "яйце" - през юли - септември на всеки 100 дка се проверяват по 10 дървета за наличие на яйчени калъфчета; при височина на дърветата над 8 м се допуска отсичане на 1 - 2 броя дървета на всеки 100 дка; събират се за всеки обект по 10 яйчени калъфчета, които се изпращат в лесозащитната станция за анализ; при установяване на едно яйчено калъфче средно на дърво в култури до 20 години и 3 броя за култури над 20 години очакваното нападение се определя като силно;

9. летораслозавивачка - по повредите през май - юни на 10 дка се проверяват не по-малко от 10 броя дървета, определят се повредите на централни и странични леторасли, при 20 % повредени централни леторасли нападението е силно; изрязват се 100 броя нападнати леторасли от обект и се изпращат в лесозащитната станция за анализ;

10. борови листни оси - в стадий "какавида", през август - ноември на 30 дка се залагат по 1 - 2 броя пробни площадки по 1 м2, от които се събират всички какавиди на вредителя, поставят се в пликчета по обекти и се изпращат в лесозащитната станция за анализ.

Чл. 19. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по младите фиданки и дървета се извършва по два начина:

1. по нанесените повреди - проверяват се по 100 броя фиданки на дка;

2. чрез залагане на токсифицирани ловни кори - на 100 дка се залагат по 4 - 5 броя и се проверяват през 20 дни.

(2) Резултатите от обследването се отразяват в дневник (приложение № 4).

Чл. 20. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по стъблата и клоните се провежда в периода от април до октомври по дървесни видове и групи вредители в зависимост от тяхната биология.

(2) Лесопатологичното обследване се извършва:

1. чрез пробни площи или ленти - проверяват се в тях не по-малко от 150 дървета и се извършва оценка на повредите по скала (приложение № 8);

2. чрез залагане на ловни дървета или агрегационни феромони (по 2 - 3 броя на 100 дка); за резултатите се попълва сведение по образец (приложение № 9).

Чл. 21. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по корените се провежда през есента чрез пробни площадки с размери 50/50/60 см по 10 броя на дка за разсадници и 2 броя за млади култури. Събраните вредители се изпращат в лесозащитната станция за анализ.

(2) Степента на нападение се определя по броя на ларвите, приравнени към III възраст, на 1 м2. За резултатите се изготвя сведение по образец (приложение № 10).

Чл. 22. Лесопатологичното обследване на плодове и семена за заразеност с фитопатогенни гъби се извършва преди събирането им, по време на съхраняването и задължително преди засяване.

Чл. 23. (1) Лесопатологичното обследване на фиданките в разсадниците за повреди от фитопатогенни гъби се извършва най-малко два пъти годишно през първата половина на лятото и есента:

1. за семена и поници - чрез 20 разкопки по 1 л.м за всеки 10 дка;

2. за фиданки - чрез пробни площадки по 1 л.м, представляващи 2 % от площта, заета от всеки дървесен вид, разположени диагонално на лехите и парцела.

(2) Състоянието на пониците и фиданките се отчита по тристепенна скала (0 - здрави, 1 - заболели, 2 - загинали).

(3) За определяне причината за заболяването се вземат проби от семена по 200 броя за всеки дървесен вид и по 50 - 100 фиданки с различна степен на повреда (за бързорастящи видове по няколко екземпляра) заедно с почва, които се изпращат в лесозащитната станция за анализ.

Чл. 24. (1) Лесопатологичното обследване на култури и насаждения за повреди от фитопатогенни гъби се провежда, като се обследват не по-малко от 100 броя фиданки или дървета за всеки 10 дка.

(2) Оценката на здравословното състояние на дърветата и насажденията се извършва по скала (приложение № 8), като се посочва и причинителят на повредата.

Чл. 25. Лесопатологичното обследване за повреди от фитопатогенни вируси се извършва по измененията на цвета на листата или деформацията на органите на растението чрез пробни площи и преглед на отделни дървета и части от тях.

Чл. 26. Лесопатологичното обследване за повреди от фитопатогенни бактерии се извършва по повредите, изразяващи се в увяхване, петносване или рак по отделни органи на дърветата, чрез пробни площи и преглед на отделни дървета и части от тях.

Чл. 27. Лесопатологичното обследване за повреди от фитонематоди се извършва през периода юли - август, като за стъблените нематоди се взимат проби за изследване от 5 броя моделни дървета на 10 дка, а за почвените - 6 проби от по 200 - 300 г почва за всеки 10 дка площ и се изпращат в лесозащитната станция за анализ.

Чл. 28. Лесопатологичното обследване за повреди от гризачи се извършва през есента и рано напролет чрез залагане на пробни площи с размери 10 x 50 м, по 1 - 2 броя на 10 дка. В горските разсадници могат да се използват и капани - по 15 - 20 броя на декар. Определят се видът на гризачите и тяхната численост. Резултатите от обследването се отразяват в дневник по образец (приложение № 4).

Чл. 29. Лесопатологичното обследване за повреди от дивеч се извършва през пролетта, като се обследват не по-малко от 200 броя дървета за младите (до 40 години) и 100 броя за възрастните насаждения. Определят се видът на повредата (прегризване, обелване и др.), нападнатата площ и степента на повредите.

Чл. 30. Лесопатологичното обследване за повреди от висши цветни полупаразитни растения се извършва по наличието на храсти от паразита по дърветата и нанесените повреди, като се обследват не по-малко от 200 броя дървета. Определят се степента на нападение и размерът на повредата по скала (слабо - 1 - 2 броя храсти на дърво, силно - над 3 броя).

Чл. 31. Лесопатологичното обследване за повреди от абиотични и антропогенни фактори се провежда целогодишно. Отчитат се причината, видът и степента на повредата по площ или в куб.м/ха, по скала (приложение № 8) или скалата за повреди в горските разсадници.

Чл. 32. (1) Анализът на яйцата на насекомните вредители се извършва визуално, директно или след предварителна обработка (навлажняване, обезкосмяване, премахване на хориона, отглеждане във фотоеклектори и др.).

(2) Яйцата се определят на здрави, стерилни и опаразитени.

(3) По установеното количество здрави яйца средно на едно дърво се определя очакваното обезлистване (приложения № 11 А, 11 Б и 12).

Чл. 33. (1) Анализът на ларвите и какавидите на насекомните вредители се извършва визуално, чрез дисекция и доотглеждане в лабораторни условия и/или природни условия.

(2) При анализа се определят: опаразитяването и заболяванията (бактериози, вирози, микози и микроспородиози).

(3) При установяване над 50 % смъртност на ларвите на насекомния вредител в лабораторни условия от заболяване се очаква развитие на епизоотия.

(4) Очакваното обезлистване за листоврътките се определя чрез:

1. установяване на отношението между броя на излюпените ларви и броя на живите пъпки на клонките на всяко дърво; при 40 - 50 гъсеници на 100 живи пъпки се очаква 100 % обезлистване;

2. чрез определяне броя на излюпените гъсеници на 100 г листна маса; листната маса на клонките се определя по диаметъра на клонката в долната част (приложение № 12).

(5) За определяне на диапаузата на какавиди на боровите листни оси 50 % от тях се оставят за имагиниране.

(6) По установеното количество на здравите женски какавиди на боровите листни оси средно на 1 м2 площ се определя очакваното обезлистване (приложение № 11 А).

Чл. 34. Анализът за диагноза на заболяването на дървесните видове се извършва чрез:

1. макроскопски метод - за определяне вида и характера на заболяването и повредата (инфекциозно или неинфекциозно, равномерно или огнищно), вида, формата и размерите на плодните тела и др. особености;

2. микроскопски метод - за определяне вида на мицела и мицелни образувания, плодни тела и спори и характерни повреди на тъканите;

3. биологичен метод - за определяне причинителя на заболяването чрез отглеждане във влажна камера и изолиране в чиста култура.

Чл. 39. (1) Профилактичните мероприятия са система от дейности и правила - лесовъдски, агротехнически и биологични, осигуряващи предпазване, ограничаване и предотвратяване на появата и развитието на вредители, болести и други повреди.

(2) Профилактичните мероприятия се осъществяват от собствениците на гори и се контролират от НУГ и неговите структури и специализирани териториални звена и включват:

1. правилна агротехника и технология при обработката на почвата и отглеждането на фиданките;

2. използване на здрав и стандартен посевен и посадъчен материал;

3. проверка и установяване на здравословното състояние на посадъчните материали в горските разсадници от лесозащитните станции; резултатите се отразяват в протокол по образец (приложение № 17);

4. правилно съхраняване, опаковане и превозване на фиданките;

5. редовно и навременно отглеждане на културите;

6. селскостопанско ползване от 3 до 5 години на площи, заразени с пънчушка, преди ново залесяване с горскодървесни видове;

7. провеждане навреме на отгледни сечи и недопускане на механични повреди по оставащите след сечта дървета и подраст, почистване на сечищата и поддържане хигиена в гората;

8. провеждане своевременно на санитарни сечи след проверка и съгласуване с лесозащитната станция на план-извлеченията за тях;

9. обелване на иглолистните материали, добивани през периода от 1 април до 30 септември, ако престояват в гората повече от 30 дни след сечта; добитите материали извън този период, ако остават в гората, се обелват до 20 април;

10. извозване и преработване на буковите строителни материали, сечени от 1 април до 30 септември, най-късно 1 месец след сечта, а отсечените в останалото време - в срок до 1 май;

11. поддържане на оптимални дивечови запаси, нормално полово и възрастово съотношение и провеждане на мероприятия за ограничаване на миграцията чрез подобряване на хранителната база и местообитанията на дивеча.

Чл. 40. (1) Карантинната дейност се осъществява от отдел фитосанитарен контрол при Националната служба за растителна защита (НСРЗ).

Чл. 41. (1) Химичната борба е дейност, при която за унищожаване или ограничаване на насекомни вредители, причинители на болести, гризачи, дивеч и др. се използват химически вещества, наричани растителнозащитни препарати.

(2) В зависимост от химическия състав растителнозащитните препарати биват неорганични (съединения на мед, сяра, цинк и др.) и органични (фосфороорганични съединения, карбамати, феноли, минерални масла, пиретроиди и др.).

(3) В зависимост от обекта на приложение растителнозащитните препарати биват: инсектициди, фунгициди, хербициди, арборициди, нематоциди, бактерициди, родентициди и др.

(4) Според способността им да проникват и въздействат на организмите пестицидите са контактни, системни и фумиганти.

(5) Токсичността на пестицидите се определя от способността им да нарушават жизнената дейност на организмите или да причиняват тяхната смърт. Доза, при която 50 % от опитните животни загиват, е позната като летална доза ЛД50.

(6) Според леталната доза препаратите се разделят по отровност на:

1. много силно и силно отровни - I група - до 100 мг/кг;

2. средно отровни - II група - до 1000 мг/кг;

3. слабо отровни - III група - над 1000 мг/кг.

(7) Върху опаковката на препарата задължително трябва да има етикет.

(8) С препарати от I група работят само специалисти, от II група - лица, имащи специално разрешение, и от III група - за свободна употреба от лица над 18 години.

Чл. 42. (1) Начините на прилагане на пестицидите в лесозащитата са: пръскане, прашене, аерозолно и фумигация.

(2) Прилаганите по-важни формулации на растителнозащитните препарати биват:

1. намокрим прах (ВП/WP), водоразтворим прах (СП/SP); суспензионен концентрат СК (SC);

2. гранулати (Г/G), микрогранули (МГ/MG);

3. прах за сухо обеззаразяване (ДС/DS);

4. емулсия (Е/Е), емулсионен концентрат (ЕК/EC), емулсионен разтвор (ЕС/ES), водна емулсия (ЕВ/EW);

5. течности (Л/L), формулация за третиране на семена (ЛС/LS), формулация за малообемно пръскане (ЛВ/LW), за ултрамалообемно пръскане (УЛВ/ULW);

6. таблетки (ТВ);

7. продукт, отделящ пари (ВП/VP); продукт, отделящ газ (Г/GE);

8. формулация за мазане.

(3) Върху опаковките инсектицидите се маркират с наклонена червена ивица, фунгицидите - със синя, и хербицидите - със зелена.

Чл. 43. (1) Пръскането е основен способ за приложение на растителнозащитните препарати.

(2) Според големината на капките пръскането бива:

1. аерозолно - при големина на капките до 50 мкм;

2. дребнокапково - от 51 до 150 мкм;

3. среднокапково - от 151 до 300 мкм;

4. едрокапково - над 300 мкм.

(3) Според разходната норма - работен разтвор на декар:

1. обикновено (конвенционално) - над 5 л/дка;

2. малообемно (ЛВ/LV) - 1,5 до 5 л/дка;

3. ултрамалообемно (УЛВ/ULV) - 0,05 - 0,5 л/дка.

(4) Качеството на пръскането се определя от броя на капките, попаднали върху един квадратен сантиметър от обекта за пръскане (листа, клони и др.). Пръскането е качествено при брой на капките на 1 см2 за:

1. фунгициди - с контактно действие - 50 - 70 бр./см2, със системно действие - 20 - 30 бр./см2;

2. инсектициди - за малообемно и ултрамалообемно пръскане с контактно действие - 50 - 70 бр./см2, със системно действие - 20 - 30 бр./см2;

3. хербициди - с контактно действие - 50 - 70 бр./см2, със системно действие - 20 - 30 бр./см2.

Чл. 44. Прашене се прилага за обеззаразяване на семена, почва и посеви в горските разсадници.

Чл. 45. Фумигация се прилага за обеззаразяване на семена, почва, складове и други помещения, превозни средства и дървени материали. Прилага се ръчно или чрез апликатори.

Чл. 46. Аерозолно прилагане на пестициди се извършва с маслени препарати чрез аерозолни генератори.

Чл. 47. Химичната борба с насекомни вредители и болести се провежда при производство на посадъчни материали в горските разсадници, в горските култури и насаждения, на складирани обли материали, фасонирана и употребена дървесина.

Чл. 48. (1) Химичната борба в горските разсадници срещу насекомни вредители, нематоди, гризачи, фитопатогени, плевели и др. се провежда чрез:

1. обеззаразяване на семената непосредствено преди посева по три метода - сух, полувлажен и накисване;

2. обеззаразяването на почвата:

а) внасяне на препарати в почвата на дълбочина 3 - 5 см срещу фитопатогени;

б) фумигиращи препарати срещу кореногризещи насекоми;

в) внасяне на фумигиращи препарати през есента на дълбочина 25 - 30 см комбинирано срещу насекоми, гъби, нематоди, плевели и др.

(2) Химичната борба с вредители, болести и плевели след поникване на пониците в семенища и школи се извършва чрез пръскане с наземна техника с подходящи фунгициди, инсектициди и хербициди по 50 - 100 л/дка работен разтвор.

(3) Химичната борба с гризачи се провежда чрез отровни примамки. Залагат се в укрития, които ограничават достъпа на птици, дивеч, домашни животни.

(4) Хранилища, складове и оранжерии се обеззаразяват чрез обгазяване или влажна дезинсекция.

Чл. 49. (1) Химичната борба с вредители в горски култури и насаждения се провежда, когато няма разработени надеждни биологични методи и препарати.

(2) Химичната борба се прилага чрез наземно и авиационно пръскане, токсифициране, примамки и намазване, като:

1. пръскане се провежда предимно срещу листогризещи вредители, болести по култури от горски и орехоплодни видове в семепроизводствени градини и насаждения и срещу плевели и друга нежелана растителност;

2. токсифициране се прилага на ловни кори и ловни дървета срещу стъблени и коренови насекомни вредители;

3. примамки се използват за борба срещу мишевидни гризачи;

4. намазване се прилага за:

а) ограничаване на повредите от дивеч с репеленти, въздействащи върху обонянието и вкуса на животните;

б) за предотвратяване на появата на издънки с арборициди;

в) за борба с плевелната растителност.

Чл. 50. Условията за прилагане на химически растителнозащитни препарати и средства са:

1. спазване на Наредба № 25 от 1999 г. за условията, начините и реда за прилагане на растителнозащитни препарати и средства в горите на Република България (ДВ, бр. 95 от 1999 г.);

2. да са слабо токсични за човека, домашните животни, дивеч, риба, птици, ентомофауна;

3. прилагане във време, когато най-слабо влияят върху полезната ентомофауна;

4. спазване на разходните норми, определени с регистрацията на препаратите и изискванията на фирмата производител;

5. химичната обработка на нападнатите площи, която се извършва:

а) при липса на роса по листата (иглиците);

б) при скорост на вятъра не повече от 5 м/сек;

в) когато не се очакват валежи 2 - 3 часа след пръскането.

Чл. 51. Биологичната борба е дейност, използваща съществуващите в природата антагонистични взаимоотношения между организмите и бива микробиологична и макробиологична.

Чл. 52. (1) Микробиологичната борба се основава на използването на микроорганизми (бактерии, вируси, гъби и др.), формулирани във вид на препарати, за борба с насекомните вредители и болести в горите.

(2) Условията за съхраняване и използване на биологичните препарати са:

1. съхраняване на сухо място, защитено от пряка слънчева светлина, при температура не по-висока от 32 градуса С и не по-ниска от минус 0,6 градуса С;

2. приготвяне на работните разтвори на биологичните препарати в количество за еднодневна употреба;

3. използване на вода с ph 5,5 до 5,7 за водни разтвори на бактериални препарати.

(3) Биологичните препарати се използват:

а) при среднодневна температура над 15 °С;

б) при метеорологична обстановка, непредвиждаща поне 6 часа валеж след третирането и влажност на въздуха над 60 % за водни и над 40 % за маслени формулации;

в) при развитие на размера на листата над 45 % и липса на роса върху тях;

г) когато вредителят е в начална фаза на нарастване на числеността и първа - втора възраст;

д) скорост на вятъра до 3 м/сек за ултрамалообемните пръскания;

е) от височина 10 - 15 м над върховете на короните.

(4) Биологичните препарати се прилагат основно чрез авиационна техника, с инсталации за ултрамалообемно и малообемно пръскане при брой на капките 20 до 40 на 1 см2 или най-малко една капка на една иглица.

Чл. 53. (1) Макробиологичната борба включва използването на паразитоиди, хищни насекоми и насекомоядни птици.

(2) Паразитоидите се използват и числеността им се увеличава чрез:

1. развъждане в биолаборатории (биофабрики);

2. пренасяне от обекти със затихваща в обекти с нарастваща численост на вредителя;

3. подобряване на хранителната им среда (създаване на нектароносни ниви и опазване на нектароносните растения).

(3) Практически мероприятия за повишаване ефективността на хищните насекоми (мравки, гъсеничари, бегачи, калинки и др.) са: опазването им и подобряване на условията за живот с оглед увеличаване на тяхната численост.

(4) Увеличаването на числеността на насекомоядните птици се осъществява чрез:

1. поставяне на изкуствени гнездилки при спазване на изискванията за размери и форма, място на поставяне (окачване), брой и групиране в насажденията в зависимост от вида на птиците;

2. поставяне и зареждане на хранилки и поилки;

3. запазване на естествените места за гнездене (хралупести дървета и храсти).

(5) Дейността по отглеждане, получаване, разселване и опазване на паразитоидите, хищните насекоми и птици се осъществява от ДЛ под методичното ръководство на лесозащитните станции.

Чл. 54. (1) Механичната борба е дейност, която включва изрязване, изстъргване, събиране и унищожаване на насекомни вредители (в различни фази от тяхното развитие), на плодни тела и повреди от гъби, бактерии и др., ограждане и използване на механични предпазни средства в култури и други обекти срещу повреди от дивеч, улавяне и унищожаване на гризачи и др.

(2) Механичната борба се прилага при слабо нападение от вредители и болести, на ограничени площи или за предпазване на отделни ценни дървета.

Чл. 55. Механичната борба срещу насекомните вредители и болести се провежда чрез:

1. изрязване и унищожаване на гъсенични гнезда на борова процесионка, златозадка, дъбова процесионка; на леторасли със смолни капсули на летораслозавивачки; на гали и повреди от насекоми по тополите и други видове; ракови образувания от гъби и бактерии и др.;

2. унищожаване на яйцекупчинки на гъботворка;

3. събиране и унищожаване на възрастни (бръмбари), ларви, какавиди и плодни тела на гъби, семена и плодове, нападнати от вредители и болести, и др.;

4. привличане и унищожаване на стъблени вредители чрез ловни дървета, ловни кори и др.

Чл. 56. Механичната борба срещу повреди от дивеча се провежда чрез:

1. ограждане на застрашени от повреди култури;

2. използване на индивидуални средства за защита на централния леторасъл или цялата фиданка.

Чл. 57. Механичната борба срещу гризачи се провежда чрез:

1. улавяне и унищожаване с капани;

2. наводняване на ходовете;

3. разораване и унищожаване на ходовете и гнездата.

Чл. 58. (1) Интегрираната борба е комбинация от профилактични, биологични, химични и механични методи за поддържане на ниска плътност на популациите на вредителя или болестта, при която използването на химически препарати е ограничено.

(2) Интегрирана борба срещу насекомни вредители и болести се провежда в определени от държавното лесничейство обекти под методичното ръководство на лесозащитните станции и включва:

1. своевременно провеждане на отгледни и санитарни сечи;

2. разрохкване на почвата и торене;

3. забрана на пашата;

4. засяване или засаждане на нектароносни треви и храсти;

5. окачване на изкуствени гнездилки и поставяне на поилки и хранилки;

6. ограждане на мравуняци и разселване на мравки от род Formica;

7. провеждане на механична борба;

8. провеждане при необходимост борба с биологични препарати;

9. използване ограничено на химична борба.

Чл. 59. Техническите средства за наземна борба са: апликатори, напрашвачки, пръскачки и аерозолни генератори:

1. апликаторите са разграфени пластмасови или метални съдове за дозиране, приготвяне и внасяне на препарати;

2. напрашвачки - използват се за прахообразни препарати, имат ограничено приложение;

3. пръскачки - използват се за разпръскване на течни препарати и биват:

а) ръчни (механични и електрически);

б) гръбни (механични и моторни);

в) тракторни (прикачни и навесни);

4. аерозолни генератори - раздробяват работния разтвор под формата на мъгла, биват рективни генератори или аерозолни флакони.

Чл. 60. (1) Техническите средства за авиационна борба са: самолети, вертолети, мотоделтапланери и системи за разпръскване към тях.

(2) Изборът на техническото средство за провеждане на борбата се определя от големината на обекта, наклона на терена, наличие на авиоплощадки и др.

Чл. 61. (1) Системите за пръскане са конвенционални и специални (за малообемното и ултрамалообемното пръскане).

(2) Изборът на системата се определя от вида на препарата (химичен, биологичен, воден, маслен).

Чл. 62. Организацията за провеждане на борбата с насекомните вредители, болести и други повреди обхваща:

1. изготвяне от ДЛ, ДДивС на технологичен план за всички обекти, предвидени в приложение № 16, в срок до 20 март; технологичният план се изготвя по образец (приложение № 18) и съдържа:

а) нападната площ (местност, отдели);

б) вид на вредителя или болестта, степен на нападение и повреди;

в) вид на борбата (химична, биологична, механична, интегрирана);

г) техническо средство за борба (наземно, авиационно и др.);

д) вид на препарата, доза и количество;

е) срокове и отговорници за предварителна подготовка, провеждане на борбата и отчитане на резултатите;

ж) разположението на определените площадки, от които ще се води борба;

з) карта в М 1:10 000 с нанесени обекти за борба;

и) необходими средства;

2. вземане на решение за провеждане на лесозащитните мероприятия, предвидени в технологичния план; решението се взема от директора на ДЛ след контролна проверка и съгласуване с лесозащитната станция и РУГ в срок до 15 дни преди провеждане на мероприятието;

3. вземане на решение за провеждане на авиоборба от комисия, в която участват представители на лесозащитната станция, РУГ, ДЛ, ДДивС и собственика на гората; решението се взема след контролно лесопатологично обследване на терена и се отразява в протокол по образец (приложение № 19);

4. сигнализиране на обектите, определени за борба; извършва се от ДЛ посредством димки, сигнални ракети, флагове, балони и др.;

5. поставяне на табели при работа с химични препарати на входните и изходните пътища към обектите за третиране;

6. уведомяване на общините, кметствата, регионалните служби за растителна защита, регионалните ветеринарномедицински служби и пчеларските дружества и други заинтересувани лица и организации за предстоящо пръскане, за началната и крайната му дата (със срок не повече от 5 дни), за определените обекти за третиране и вида на препарата; извършва се от държавното лесничейство три дни преди началото на мероприятието (Закон за пчеларството, ДВ, бр. 57 от 2003 г.);

7. осигуряване на наземни технически средства за борба чрез пряко договаряне от държавните лесничейства и на авиотехника чрез търг, провеждан от началника на НУГ или упълномощени от него лица;

8. цялостна дейност по контрол на подготовката и провеждането на борбата, в т.ч. калибриране на системите за разпръскване, дозата на препарата, качеството на провеждането на борбата и други от лесозащитната станция;

9. осигуряване на работна ръка, транспорт, средства за връзка (радиостанции), препарати, съдове и прибори за приготвяне на работни разтвори и средства за безопасна работа от държавното лесничейство; броят на полетите, тяхното времетраене и обработените площи се отразяват в дневник;

10. предварително запознаване на летателния състав с обектите за третиране чрез облитане или наземно обхождане.

Чл. 63. (1) Отчитането на ефекта от борбата с насекомните вредители, болести, гризачи, плевели и др. се извършва от ДЛ, ДДивС и лесозащитната станция с участието на представители на РУГ и собствениците на гори.

(2) Ефектът от борбата се отчита:

1. за химични препарати - 2 - 3 дни след третирането;

2. за химични препарати с хормонално действие - 15 - 30 дни след третирането;

3. за биологични препарати - 7 - 15 дни след третирането.

Чл. 64. (1) Ефектът от проведената борба по обекти се определя като отношение между броя на вредителите преди борбата и броя на вредителите след провеждане на борбата в проценти.

(2) Ефектът от борбата с листогризещите вредители се отчита чрез моделни дървета и пробни клонки, като:

1. моделните дървета се определят преди третирането и се маркират, за обекти до 300 дка минимум до 3 броя и допълнително за по-големи обекти по едно моделно дърво за всеки 200 дка, като се спазват изискванията за равномерно разположение върху площта;

2. върху пробните клони след третирането се поставят изолационни ръкави с дължина 1 м и диаметър 40 - 60 см и във всеки ръкав се поставят 50 - 100 броя гъсеници.

Чл. 65. (1) При заболяванията ефектът от проведената борба се отчита чрез пробни площи, заложени преди провеждането на борбата, обхващащи не по-малко от 100 броя дървета. Оценява се броят на дърветата със и без повреди.

(2) Размерът на повредата (некрози, съхнене, ракови образувания, мани и др.) се определя на 10 до 40 дървета по бална оценка за всяко дърво като среден коефициент на увреждане преди и след борбата.

Чл. 66. В 30-дневен срок след провеждане на борбата за всеки обект комисия от представители на ДЛ, ДДивС, РУГ, лесозащитната станция и собственика на гората съставят протокол по образец (приложение № 20) за отчитане на ефекта.

Чл. 67. (1) Проведените лесозащитни мероприятия се отчитат в края на първото полугодие и края на годината.

(2) Проведените лесозащитни мероприятия през първото полугодие се отчитат, както следва:

1. в срок до 5 юли ДЛ, ДДивС изготвят и представят отчет в РУГ;

2. в срок до 10 юли РУГ обработва отчетите на ДЛ, ДДивС изготвят обобщен отчет и го изпраща в лесозащитната станция;

3. в срок до 20 юли лесозащитната станция обработва отчетите на РУГ, изготвя обобщен отчет и го изпраща в НУГ.

(3) Годишното отчитане на проведените лесозащитни мероприятия се извършва по следния начин:

1. в срок до 30 декември ДЛ, ДДивС изготвят отчет и го представят в РУГ;

2. в срок до 10 януари РУГ обработва отчетите на ДЛ, ДДивС изготвя обобщен отчет и заедно с отчетите на ДЛ ДДивС го изпраща в лесозащитната станция;

3. в срок до 20 януари лесозащитната станция обработва отчетите на РУГ, изготвя обобщен отчет и го изпраща в НУГ.

(4) Отчетите по ал. 2 и 3 се изготвят по образец и се представят на хартиен и магнитен носител (дискета). Държавните лесничейства и ДДивС изготвят отчета за първото полугодие съгласно приложение № 21, а годишния - съгласно приложение № 22. Регионалните управления на горите и лесозащитните станции изготвят отчетите съгласно приложение № 21.

Чл. 68. (1) Отчетът за проведените лесозащитни мероприятия се състои от две части: обяснителна записка и отчет.

(2) Обяснителната записка съдържа:

1. обща оценка на здравословното състояние на горите (съхнене в различните видове гори, основни причинители, оценка на обезлистванията по степени и данни за други повреди);

2. информация за получените сигнални листове за проведени наблюдения;

3. данни за проведените лесопатологични обследвания (площи, стационарни обекти, лепливи пояси, токсифицирани кори и ловни дървета, феромонови уловки, фотоеклектори и анализи на пробни материали);

4. данни за налични неизразходвани препарати;

5. заключение за проведените лесозащитни мероприятия.

(3) Отчетът съдържа данни за:

1. проведената авиобиологична борба;

2. проведената авиохимична борба;

3. наземната химична борба;

4. механичната борба;

5. мероприятията за борба с дивеча;

6. санитарните сечи;

7. ефекта на проведената борба;

8. разходите за проведените лесозащитни мероприятия;

9. появата на естествени епизотии по степен и площ;

10. употребените растителнозащитни препарати по вид и количество.