Държавен вестник, брой 19 от 5.III

НАРЕДБА № 10 ОТ 24 ФЕВРУАРИ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ ЗА ИЗВЪНПЪТНА ТЕХНИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ЗАМЪРСИТЕЛИ

НАРЕДБА № 10 ОТ 24 ФЕВРУАРИ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ ЗА ИЗВЪНПЪТНА ТЕХНИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ЗАМЪРСИТЕЛИ

В сила от 06.04.2004 г.

Издадена от министъра на земеделието и горите

Обн. ДВ. бр.28 от 6 Април 2004г., изм. ДВ. бр.89 от 3 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.48 от 26 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.29 от 8 Април 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.69 от 11 Септември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.3 от 10 Януари 2014г., отм. ДВ. бр.19 от 5 Март 2019г.

Отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 15 февруари 2019 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника и условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за тяхното обучение - ДВ, бр. 19 от 5 март 2019 г., в сила от 09.03.2019 г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) С тази наредба се определят условията и редът за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене, предназначени за монтиране на извънпътна техника, и на допълнителните двигатели, монтирани върху превозни средства, предназначени за превоз на хора и стоки по пътищата.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) (1) Наредбата се прилага за двигатели, предназначени да бъдат монтирани на устройства, които са предназначени или пригодени да се придвижват или да бъдат придвижвани по път или извън пътищата и отговарят на следните специфични изисквания:

1. с двигател с компресионно запалване, притежаващ ефективна мощност, по-голяма или равна на 19 kW, но непревишаваща 560 kW, работещ по-скоро с променлива скорост, отколкото с постоянна, или

2. с двигател с компресионно запалване, притежаващ ефективна мощност, по-голяма или равна на 19 kW, но непревишаваща 560 kW, работещ с постоянна скорост; тези граници се прилагат след 31 декември 2006 г., или

3. с бензинов двигател с искрово запалване, притежаващ ефективна мощност, непревишаваща 19 kW, или

4. с двигатели, конструирани за задвижване на мотриси (самоходни релсови транспортни превозни средства), конструирани специално за превоз на стоки и/или пътници, или

5. с двигатели, конструирани за задвижване на локомотиви, т.е. самоходни части от релсови съоръжения, създадени за преместване или задвижване на създадени за превоз на стоки, пътници или други съоръжения вагони, но които сами по себе си не са създадени, нито са предназначени за превоз на стоки, пътници (с изключение на машинистите) или други съоръжения; всеки спомагателен двигател и всеки двигател, предназначен да задвижи релсово оборудване, проектирано за извършване на работи по поддръжка или строителство, се класифицира по т. 1.

(2) Наредбата се прилага за всеки допълнителен двигател с вътрешно горене с мощност над 560 kW, предназначен за кораби за вътрешно корабоплаване.

(3) Наредбата не се прилага за двигатели, предназначени за задвижване на:

1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) моторни превозни средства по смисъла на Наредба № 60 от 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 40 от 2009 г.);

2. моторни превозни средства по смисъла на Наредба № 117 от 2005 г. за одобряване на типа на нови дву- и триколесни моторни превозни средства (ДВ, бр. 12 от 2005 г.);

3. моторни превозни средства по смисъла на Наредба № 30 от 2005 г. за одобрение на типа на нови колесни и верижни трактори, техните ремаркета и сменяема прикачна техника (обн., ДВ, бр. 11 от 2006 г.; изм., бр. 39 от 2006 г.).

(4) Тази наредба не се прилага за:

1. кораби, с изключение на корабите, предназначени за вътрешното корабоплаване;

2. летателни апарати;

3. превозни средства за отдих и развлечение (моторни шейни, кросови мотоциклети, превозни средства с висока проходимост);

4. двигатели, предназначени за военните сили;

5. двигатели, използвани в машини, основно предназначени за пускане във вода и изваждане от вода на спасителни лодки;

6. двигатели, използвани в машини, предназначени главно за пускане и изваждане на кораби, пуснати във вода от брега.

Глава втора.
ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ ЗА ИЗВЪНПЪТНА ТЕХНИКА

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) За одобрението на всеки тип двигател по отношение на емисиите на замърсители производителят подава отделно заявление до изпълнителния директор на Контролно-техническа инспекция (КТИ).

(2) Производителят може да упълномощи писмено физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, да извършва действия по тази наредба.

Чл. 4. (1) В заявлението по чл. 3 се посочват типът, търговското наименование, търговската марка на двигателя или фамилията двигатели и се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) препис от съдебно решение за регистрация на производителя или неговия упълномощен представител или еквивалентен документ съгласно националното законодателство на съответната държава;

2. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;

3. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) техническа документация в два екземпляра във формат А4 или в папка с такъв формат; техническата документация включва попълнен формуляр "Списък с данни" по приложение № 1, подробни чертежи в подходящ мащаб и фотоснимки, ако има такива, показващи необходимите детайли;

4. (доп. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) протоколи, издадени от техническа служба за проведени изпитвания за съответствие с изискванията на приложение № 2, по методи за изпитване, взимане и анализ на проби съгласно приложения № 3, 3а и 4;

5. в случаите по чл. 24, ал. 3 копие от сертификата за сертифицирана система по качество съгласно БДС EN ISO 9001:2000;

6. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) документ за платена държавна такса по тарифата по чл. 9, ал. 15 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ).

(2) Когато заявлението се подава от упълномощен представител, към заявлението се прилага оригинал или нотариално заверено копие от документа, с който е упълномощен от производителя.

(3) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) Когато заявлението се подава за одобрение на типа на електронно управлявани двигатели, към заявлението се прилага:

1. техническа документация, която осигурява достъп до всеки елемент от конструкцията и технологията за контрол на емисиите и начините, по които допълнителната технология пряко или непряко контролира изходните параметри;

2. информация, която изцяло описва функционалните работни характеристики на мерките за контрол на NOx, използвайки документите по приложение № 1, допълнение 1, точка 2 и допълнение 3, точка 2.

(4) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) Техническата документация по ал. 3, т. 1 съдържа техническото досие, включващо пълен преглед на технологията за контрол на емисиите. Представят се данни, че са били определени всички изходни параметри, позволени от матрица, получена от контролния обхват на входящите стойности на индивидуалните елементи. Тези данни се прилагат към техническата документация, както е посочено в приложение № 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) Към заявлението по ал. 3 производителят в съответствие с чл. 8, ал. 3 прилага:

1. декларация, че всяка извънпътна техника, монтирана с електронно управляван двигател, ще бъде придружена от инструкции за употреба за осигуряване на правилно използване и поддръжка във връзка с изискванията за осигуряване на правилно функциониране на мерките за контрол на NOx;

2. когато е приложимо - информация за контрол на реагента, чрез осигуряването на индикатор или друго подходящо средство в съответствие с конструкцията на извънпътната техника, което да предоставя информация на оператора:

а) за останалото количество реагент в резервоара, и със специален допълнителен сигнал - когато оставащият реагент е по-малко от 10 % от пълния капацитет на резервоара;

б) когато резервоарът за реагент е празен или почти празен;

в) когато реагентът в резервоара не отговаря на характеристиките, посочени и записани в приложение № 1, допълнение 1, точка 2.2.1.13 и допълнение 3, точка 2.2.1.13, съгласно инсталираните средства за оценка;

г) когато дозирането на реагента се прекъсне в случаи, различни от работата на модула за електронно управление на двигателя (ECU) или на регулатора за дозиране в отговор на работните условия на двигателя, когато не е необходимо дозиране, ако тези работни условия се предоставят на изпълнителния директор на КТИ по време на процедурата за одобрение на типа.

(6) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) Инструкцията по ал. 5, т. 1 трябва да бъде съставена по ясен и разбираем за неспециалисти начин, като се използват същите формулировки както в ръководството за експлоатация на извънпътната техника или двигателя, и съдържа:

1. подробни предупреждения, обясняващи възможността за неизпълнение на функция, предизвикани от неправилна работа, експлоатация или поддръжка на инсталирания двигател, придружени от съответните мерки за възстановяване на изправността;

2. подробни предупреждения за неправилно използване на техниката, водещи до възможни неизправности на двигателя, придружени от съответните мерки за възстановяване на изправността;

3. информация за правилното използване на реагента, придружена от инструкция за пълненето с реагент между нормалните интервали за поддръжка;

4. ясно предупреждение, че сертификатът за одобрение на типа, издаден за съответния тип двигател, е валиден само при условие че са спазени следните условия:

а) двигателят се използва, експлоатира и поддържа в съответствие с предоставените инструкции;

б) предприети са подходящи действия за извеждане от неправилна работа, експлоатация и поддръжка в съответствие с мерките за възстановяване на изправността от предупрежденията, посочени в т. 1 и 2;

в) не е имало умишлена неправилна употреба, по-специално изключване или неподдържане на системата за рециркулация на отработили газове (EGR) или системата за дозиране на реагента.

(7) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) Изискванията за съответствие на реагента по ал. 5, т. 2 с декларираните характеристики и свързаните с тях допустими емисии на NОx се спазват по избор на производителя чрез използване на един от следните начини:

1. пряко - например чрез използване на датчик за качеството на реагента;

2. непряко - например чрез използване на датчик за NOx в отработилите газове, за да се оцени ефективността на реагента;

3. по всеки друг начин, при условие че неговата ефикасност е най-малко равностойна на ефикасността при използване на начините, посочени в т. 1 или 2, и при спазване на основните изисквания от точка 5 на приложение № 2.

(8) (Нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) Кумулативните коефициенти на влошаване (КВ) се посочват за всеки замърсител в заявлението за одобрение на дадена фамилия двигатели с компресионно запалване, които не са оборудвани с устройство за последваща обработка.

(9) (Нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) Мултипликативните КВ се посочват за всеки замърсител в заявлението за одобрение на дадена фамилия двигатели с компресионно запалване, оборудвани с устройство за последваща обработка.

(10) (Нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) По искане на изпълнителния директор на КТИ производителят предоставя информация, подкрепяща установените стойности на КВ. По принцип тази информация съдържа резултатите от анализите на емисиите, графика за пробег, процедурите по поддръжка, както и при необходимост информация, подкрепяща техническите оценки относно технологичната еквивалентност.

Чл. 5. (1) Преди подаването на заявлението за одобрение на типа заявителят осигурява извършването на изпитване на двигателя, като предоставя на техническата служба документацията по чл. 4, ал. 1, т. 3 и образец от типа двигател, отговарящ на тази документация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Представителният образец на двигателя от фамилията се избира по следните критерии:

1. за първи критерий се приема максималното захранване с гориво за работен ход на двигателя при обявения режим на максимален въртящ момент;

2. когато два или повече двигателя не могат да бъдат определени по реда на т. 1, представителният образец трябва да бъде избран по втори критерий, който представлява максималното захранване с гориво за работен ход на двигателя при номиналния режим на работа;

3. когато изпълнителният директор на КТИ установи, че чрез изпитване на втори двигател е най-добрият начин да се определи най-високо ниво на емисии, той може да избере допълнителен двигател за извършване на изпитвания, като се позове на характеристики, които сочат, че избраният втори двигател е в състояние да покаже най-високото ниво на емисии от двигателите от тази фамилия;

4. ако двигателите от фамилията притежават други променливи параметри, за които може да се приеме, че са в състояние да повлияят на емисиите от отработени газове, те се определят и се вземат под внимание при избора на представителния образец на двигателя.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Когато изпълнителният директор на КТИ установи, че най-неблагоприятният случай на емисии за фамилията двигатели може да бъде определен чрез изпитване на втори двигател, той определя допълнителен базов двигател за изпитване, притежаващ характеристики, които предполагат най-високо съдържание на емисии замърсители.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Когато представеният за изпитване базов двигател не е достатъчно представителен за фамилията двигатели, описана в техническата документация, изпълнителният директор на КТИ определя алтернативен, а в случаите на ал. 3 и допълнителен базов двигател.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Когато заявеният за одобрение на типа двигател изпълнява функциите си или притежава определени характеристики само във връзка с други части на извънпътната техника и по тази причина съответствието с едно или няколко от изискванията може да бъде установено само когато двигателят работи заедно с другите части на машината, независимо дали е реално или симулирано, обхватът на одобрението на типа трябва да бъде ограничен с тези условия, които са отразени и в протокола от изпитването.

(6) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) При извършване на изпитване на електронно управлявани двигатели в допълнение към изискването по ал. 1 заявителят предоставя на техническата служба и допълнителен материал, включващ всички променени параметри от допълнителна технология за контрол на емисиите и граничните условия, при които функционира технологията, и по-специално:

1. описание на управляващата логика и на стратегиите за определяне на времевите интервали и точките на превключване по време на всички режими на работа за горивната и другите основни системи, в резултат на които се постига ефективен контрол на емисиите (като например рециркулация на отработили газове (EGR) или дозиране на реагента);

2. обосновка за използването на всяка допълнителна технология за контрол на емисиите в двигателя, съпроводена от материал и изпитвателни данни, демонстриращи ефекта върху емисиите на отработили газове; тази обосновка може да бъде изготвена въз основа на изпитвателни данни, мотивиран технически анализ или комбинация от двете;

3. подробно описание на алгоритмите или датчиците (при необходимост), използвани за определяне, анализ или диагностика на неправилната работа на системата за контрол на NOx;

4. допустимото отклонение, използвано, за да се спазят изискванията, посочени в чл. 4, ал. 7, независимо от използваните средства.

(7) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) Допълнителният материал по ал. 6 се разглежда като строго поверителен и не се прилага към заявлението по чл. 3, ал. 1.

(8) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) По искане на изпълнителния директор на КТИ техническата служба предоставя материала по ал. 6, като КТИ го третира като поверителен.

Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6, изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Преди одобрението на типа на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника изпълнителният директор на КТИ предприема мерки за извършване на оценка на условията на производство за осигуряване на ефективен контрол за съответствието на производството съобразно изискванията на раздел I от глава пета.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Изпълнителният директор на КТИ предприема действия за проверка дали мерките от ал. 1 продължават да бъдат ефикасни и че всеки произведен двигател с нанесен номер за одобрение на типа по тази наредба съответства на данните, посочени в сертификата за одобрение на типа на двигател или фамилия двигатели, включително неговите приложения.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Действията по ал. 1 или 2 при необходимост могат да бъдат предприети и в сътрудничество с орган за одобрение на типа на друга държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Изпълнителният директор на КТИ проверява съответствието на данните, посочени в техническата документация, и съответствието на протоколите от проведените изпитвания, отнасящи се до типа на двигателя, с изискванията на приложение № 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) В срок до един месец от датата на подаване на заявлението по чл. 3, изпълнителният директор на КТИ се произнася по заявлението за издаване на сертификат за одобрение на типа на двигател/фамилията двигатели.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по чл. 4, изпълнителният директор на КТИ уведомява писмено заявителя със съответни указания за отстраняването им. Срокът по ал. 2 спира да тече до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Изпълнителният директор на КТИ издава сертификат за одобрение на типа на двигателя или фамилията двигатели по отношение на емисиите на замърсители, когато:

1. типът съответства на данните, представени в техническата документация;

2. типът отговаря на техническите изисквания по приложение № 2;

3. производителят е в състояние да осигури ефективен контрол за съответствието на производството с одобрения тип в съответствие с изискванията на раздел I от глава пета.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Сертификатът за одобрение на типа се издава по образец съгласно приложение № 5 и се номерира по реда на приложение № 6, част I. Към сертификата се прилагат информацията по чл. 4, ал. 1, т. 3, протоколът от проведеното изпитване и при необходимост доказателство за еквивалентност на използваната система за изпитване, взимане и анализ на проби с една от базовите системи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) В сертификата за одобрение на типа се посочват всички ограничения за използването на двигателя и изисквания за неговото монтиране при наличие на обстоятелствата по чл. 5, ал. 5.

(4) Сертификатът за одобрение на типа с приложенията към него се предава на производителя.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Изпълнителният директор на КТИ отказва издаването на сертификат за одобрение на типа на двигател/фамилия двигатели, когато не са изпълнени изискванията по чл. 8, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Отказът по ал. 1 се мотивира и може да бъде обжалван пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) За всеки одобрен тип на двигател или фамилия двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители изпълнителният директор на КТИ съставя техническо досие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Изпълнителният директор на КТИ отразява съдържанието на техническото досие в списъка на съдържанието на техническото досие, като отразява номерата на страниците от приложените документи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Изпълнителният директор на КТИ води регистър на издадените сертификати за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители.

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Сертификатите на Европейската общност (ЕО сертификат) за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители, издадени от компетентните органи на държави - членки на Европейския съюз, и номерирани съгласно приложение № 6, част II, запазват действието си на територията на Република България.

(2) Признават се като еквивалентни изброените в приложение № 10 одобрения на типа, както и съответните маркировки за одобрение.

Глава трета.
ИЗМЕНЕНИЕ НА ОДОБРЕН ТИП

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Притежателят на сертификат за одобрение на типа на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители е длъжен в 14-дневен срок да уведоми изпълнителния директор на КТИ за всяка промяна, свързана с данните в техническото досие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) В 14-дневен срок от уведомлението по ал. 1 изпълнителният директор на КТИ уведомява притежателя на сертификата:

1. дали промените изискват изменение на одобрения тип, като посочва срок за подаване на заявление за изменение на одобрения тип;

2. за необходимите изпитвания и проверки;

Чл. 12. Извършените промени от притежателя на сертификата за одобрение на типа налагат изменение на одобрения тип в случаите, когато:

1. има промяна на данните, съдържащи се в сертификата за одобрение на типа, с изключение на неговите приложения;

2. изискванията на тази наредба са били променени след датата на издаване на сертификата за одобрение на типа.

3. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) са необходими нови изпитвания или проверки.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Притежателят на сертификата за одобрение на типа подава до изпълнителния директор на КТИ заявление за изменение на одобрения тип, придружено със:

1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;

2. описание на извършените промени в техническото досие;

3. протоколи от изпитване по методи, взимане и анализ на проби съгласно приложения № 3 и 4, издадени от техническата служба, извършила изпитванията и проверките, когато такива се изискват по чл. 11, ал. 2, т. 2;

4. в случаите по чл. 24, ал. 3, информация за промени в сертифицираната система по качество съгласно БДС EN ISO 9001:2000;

5. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) документ за платена държавна такса по тарифата по чл. 9, ал. 15 ЗРКЗГТ.

Чл. 14. (1) Преди подаването на заявление за изменение на одобрения тип заявителят осигурява извършването на изпитване на двигателя съгласно чл. 11, ал. 2, т. 2, като предоставя на техническата служба информацията по чл. 13, ал. 1, т. 2 и образец от типа двигател съответстващ на данните за извършените промени в техническото досие.

(2) Преди подаването на заявлението за изменение на одобрения тип на фамилия двигатели заявителят осигурява извършване на изпитването, като предоставя за изпитване базов двигател съгласно ал. 1. Изборът на базов двигател се извършва съгласно чл. 5, ал. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Когато заявеният за одобрение на типа двигател изпълнява функциите си или притежава определени характеристики само във връзка с други части на извънпътната техника и по тази причина съответствието с едно или няколко от изискванията може да бъде установено само когато двигателят работи заедно с другите части на машината, независимо дали е реално или симулирано, обхватът на одобрението на типа трябва да бъде ограничен с тези условия, които са отразени и в протокола от изпитването.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Изпълнителният директор на КТИ преценява информацията по чл. 13, ал. 1, т. 4 и при необходимост извършва оценка на способността на производителя да осигурява ефективен контрол за съответствието на производството съобразно изискванията на раздел I от глава пета.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Изпълнителният директор на КТИ проверява съответствието на данните, посочени в описанието на извършените промени в техническото досие и протоколите от проведените изпитвания и проверки, с техническите изисквания на приложение № 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) В срок до един месец от датата на подаване на заявлението по чл. 13, изпълнителният директор на КТИ се произнася по искането за издаване на сертификат за изменение на одобрения тип.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по чл. 13, изпълнителният директор на КТИ уведомява писмено заявителя със съответни указания. Срокът по предходната алинея спира да тече до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Изпълнителният директор на КТИ издава сертификат за изменение на одобрения тип двигател или фамилия двигатели, когато:

1. типът съответства на данните в техническата документация с оглед на извършените промени;

2. типът отговаря на техническите изисквания по приложение № 2;

(2) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Сертификатът за изменение на одобрения тип се издава по образец съгласно приложение № 5 и се номерира по реда на приложение № 6, част I, като изменението на одобрения тип се отразява в секция № 5 от номера на сертификата чрез съответния последователен номер. Към сертификата се прилага актуализираната информация по чл. 4, ал. 1, т. 3, протоколът от проведеното изпитване и при необходимост доказателство за еквивалентност на използваната система за изпитване, взимане и анализ на проби с една от базовите системи.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Изпълнителният директор на КТИ отказва да издаде сертификат за изменение на одобрения тип, когато не са изпълнени изискванията по чл. 17, ал. 1.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) За промените, които не изискват изменение на одобрения тип, и промените, за които е издаден сертификат за изменение на одобрения тип, изпълнителният директор на КТИ издава актуализирани страници на техническото досие, на които се отбелязват промените и датата на актуализацията, както и актуализиран списък на съдържанието на техническото досие.

Глава четвърта.
УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ С ОДОБРЕНИЯ ТИП (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 89 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 03.11.2006 Г.)

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) (1) На двигателите с компресионно запалване, одобрени в съответствие с наредбата, производителят поставя маркировка, съдържаща следната информация:

1. марка или име на производителя на двигателя;

2. тип и при необходимост фамилия двигатели, както и индивидуален идентификационен номер на двигателя;

3. номер на ЕО одобрение на типа съгласно приложение № 6;

4. етикетите, предвидени в приложение № 11, ако двигателят е пуснат на пазара в рамките на даден гъвкав механизъм.

(2) На двигателите с принудително запалване, одобрени в съответствие с наредбата, производителят поставя маркировка, съдържаща следната информация:

1. марка или име на производителя на двигателя;

2. номер на ЕО одобрение на типа съгласно приложение № 6;

3. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) ограденият със скоби номер на етапа на емисиите с римски цифри, който е ясно видим и разположен в близост до номера на одобрението на типа;

4. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) оградените със скоби букви SV, които указват производител на малки серии двигатели, които са ясно видими и разположени в близост до номера на одобрението на типа на всеки двигател, пуснат на пазара съгласно дерогацията за малки серии, посочена в чл. 54.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) (1) Маркировките трябва да съществуват в продължение на целия полезен живот на двигателя и да бъдат ясно четливи и неизтриваеми. В случай на използване на етикети или табелки те трябва да са поставени по такъв начин, че прикрепването им да остава стабилно през целия срок на полезен живот на двигателя и да не могат да се премахват, без това да предизвика тяхното повреждане или унищожаване.

(2) Маркировките трябва да бъдат поставяни върху компонент от двигателя, който е необходим за нормалната му работа и по принцип не се заменя по време на живота на двигателя.

(3) Тези маркировки трябва да бъдат поставени така, че да бъдат лесно видими от всяко лице със среден ръст след пълното монтиране на двигателя с всички допълнителни части, необходими за неговото функциониране.

(4) Всеки двигател трябва да бъде снабден с допълнителна демонтируема табелка от устойчив материал, на която са нанесени всички данни, посочени в приложение № 6, част I, която при необходимост трябва да бъде поставена така, че визираните в приложение № 6, част I маркировки да бъдат ясно видими за всяко лице със среден ръст и леснодостъпни след инсталирането на двигателя на устройството.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Класифицирането на двигателите според идентификационните номера трябва да бъде от вид, който да позволява еднозначното определяне на последователността на производството им.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) (1) Преди напускането на производствената линия на двигателите трябва да са поставени всички изисквани маркировки.

(2) Точното местоположение на маркировките на двигателя се посочва в приложение № 5, част 1.

Глава пета.
ОСИГУРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ С ОДОБРЕН ТИП

Раздел I.
Оценка на условията на производство

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) За да се провери съществуването на разпоредби и процедури, които са в състояние да осигурят ефикасен контрол на съответствието на производството, преди да бъде издадено одобрението, изпълнителният директор на КТИ признава придържането на производителя към хармонизирания стандарт EN 29002 (обсегът на който покрива въпросните двигатели) или към еквивалентен стандарт за одобрение, който отговаря на предвидените предписания. Производителят е длъжен да предостави подробна информация относно това придържане и да се ангажира да информира изпълнителния директор на КТИ за всяко ревизиране на валидността или обсега му. За да се провери дали условията, посочени в т. 2.2 от приложение № 2 към чл. 4, ал. 1, т. 4, продължават да бъдат спазвани, се извършват съответни контролни проверки на производството.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) (1) Производителят е длъжен:

1. да следи за съществуването на процедури за ефикасен контрол на качеството на продукцията;

2. да осигури достъп до оборудването, необходимо за извършване на контрол на съответствието на всеки одобрен тип;

3. да следи за вписването на данните от резултатите от изпитванията и за съхраняването на приложените документи, които трябва да бъдат на разположение за период, който се определя от изпълнителния директор на КТИ;

4. да анализира резултатите от всеки тип изпитване с цел контролиране и осигуряване на постоянство в характеристиките на двигателя, като взема предвид допустимите отклонения при индустриалния тип производство;

5. да се увери, че всяко пробовземане от двигатели или компоненти, които показват несъответствие спрямо съответния тип изпитване, да бъде последвано от ново пробовземане и от провеждане на ново изпитване; да вземе всички необходими мерки за възстановяване на съответствието на производството.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Компонентите, които могат да окажат влияние върху емисиите от замърсяващи газове и частици, трябва да бъдат проектирани, конструирани и монтирани по такъв начин, че при нормални условия на експлоатация двигателят да продължава да отговаря на предписанията по тази наредба въпреки вибрациите, на които може да бъде подложен.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Техническите мерки, които производителят взема, трябва да бъдат такива, че посочените емисии да бъдат реално ограничавани съгласно наредбата по време на нормалната продължителност на живота на двигателя и при нормални условия на експлоатация. Тези предписания се считат за изпълнени, ако са изпълнени разпоредбите по т. 2.1.2.1, 2.1.2.3 и 3.3.2.1 от приложение № 2 към чл. 4, ал. 1, т. 4.

Чл. 27а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) В случай на използване на каталитичен конвертор и/или на филтър за частици производителят трябва да докаже посредством тестове за издръжливост във времето, които той може да изпълни самостоятелно съгласно добрите инженерни практики, както и посредством съответните архиви, че въпросните устройства за вторична преработка могат да функционират правилно по време на целия живот на двигателя. Архивните данни трябва да бъдат получени съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3. На клиента трябва да бъде дадена съответна гаранция. Разрешава се систематичното заменяне на устройството след определен период на функциониране на двигателя. Всяко регулиране, поправяне, демонтиране, почистване или замяна на компоненти или системи, които са част от двигателя, извършвано периодично, за да се предотврати нарушение на доброто функциониране на двигателя, породено от устройствата за вторична преработка, може да се извършва единствено ако е технологично необходимо за осигуряване на доброто функциониране на системата за ограничаване на емисиите. Също така предписанията относно календарния график за поддръжка трябва да бъдат посочени в книжката с упътването за употреба, да са предвидени в горепосочените разпоредби относно гаранцията и да бъдат одобрени преди издаване на одобрението. Извлечението от книжката с упътването за поддръжка или за замяна на устройствата за преработване на газовете и гаранционните условия трябва да бъде включено в списъка с данни съгласно приложение № 1.

Чл. 27б. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Всички двигатели, изхвърлящи отработени газове, смесени с вода, са съоръжени с тръбно съединение в отделителна система на двигателя, което се намира след двигателя и преди точката, в която отработените газове влизат в контакт с вода (или с която и да е друга охлаждаща или пречистваща течност), за временно поставяне на системата за вземане на проби от емисиите на газове или частици. Важно е това съединение да бъде поместено така, че да позволи вземане на представителна смесена проба от отработените газове. Това тръбно съединение е вътрешно резбовано със стандартна тръбна резба с максимална широчина 1,3 cm. Когато съединението не работи, е затворено с тапа (разрешени са равностойни тръбни съединения).

Раздел II.
Осигуряване на съответствието на продукцията с одобрения тип

Чл. 28. Производителят осигурява съответствието на всеки произведен двигател с вътрешно горене за извънпътна техника с одобрения тип и с техническите изисквания по приложение № 2.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Изпълнителният директор на КТИ взима необходимите мерки, за да удостовери, че изискванията по чл. 24 продължават да бъдат изпълнявани и че всеки произведен двигател, носещ номер за одобрение на типа, продължава да съответства на описанието, дадено в сертификата и неговите приложения за одобрения тип двигател или фамилия двигатели.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Изпълнителният директор на КТИ може по всяко време да извършва проверка на методите за проверка на съответствието с одобрения тип, като следи непрекъснатата ефективност на процедурите, посочени в чл. 24, ал. 2.

(2) Одитите, извършени от акредитираните органи по сертификация на системи за управление на качеството, се приемат за удовлетворяващи изискванията по ал. 1.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Производителят е длъжен да осигури възможност на изпълнителния директор на КТИ да извършва проверки и изпитване на всеки двигател, на който е поставен номер на одобрението на типа за извършване на контрол на съответствието на двигателя с одобрения тип.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Производителят е длъжен да предоставя на изпълнителния директор на КТИ по всяко време възможност да проверява методите за контрол на съответствието, приложими към всяка произвеждана единица.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Производителят е длъжен да предоставя при всяка проверка на изпълнителния директор на КТИ записите от контрола на качеството.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) В случаите, когато нивото на качеството, установено при проверка, е незадоволително или има необходимост от проверка на съответствието с данните, представени от производителя за съответствието на двигателя с изискванията по т. 2 на приложение № 2, изпълнителният директор на КТИ установява стойностите на емисиите от въглероден оксид, въглеводороди, азотни оксиди и частици от двигател, взет от серийното производство и подложен на изпитване съгласно приложение № 3. Тези стойности не трябва да превишават стойностите, посочени в т. 2.3 във връзка с изискванията по т. 2.2 на приложение № 2.

(2) Ако двигателят не отговаря на изискванията по ал. 1, производителят може да поиска да бъдат измерени емисиите на извадка от двигатели със същите характеристики, взети от серийното производство, и включваща двигателя, на който първоначално е било извършено измерването и е установено несъответствието.

(3) Производителят съгласува с техническата служба броя на двигателите от извадката. Двигателите, различни от този, на който е било извършено първоначалното измерване, трябва да се подложат на изпитване.

(4) Стойностите на емисиите на всеки замърсител се определят като средно аритметично от резултатите, получени за извадката. В зависимост от обема на извадката се прилага корекция на средните стойности съгласно т. 3 на приложение № 2. Продукцията се счита, че отговаря на изискванията по т. 2.3 във връзка с изискванията по т. 2.2 на приложение № 2, когато коригираните средноаритметични стойности са по-ниски от допустимите.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) При проверка на съответствието на продукцията с одобрения тип изпълнителният директор на КТИ или техническата служба провеждат изпитване на двигатели, които са разработени в съответствие с изискванията на производителя.

Чл. 34. (1) Проверките на съответствието на продукцията с одобрения тип и условията на производството по чл. 30 - 33 се извършват не по-малко от един път годишно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Когато е установено несъответствие на емисиите с допустимите стойности, изпълнителният директор на КТИ предписва необходимите мерки за осигуряване възстановяването на съответствието на продукцията с одобрения тип, като дава едномесечен срок за изпълнението им.

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) При поискване от изпълнителния директор на КТИ производителят е длъжен да представи списък, съдържащ идентификационните номера на всички типове двигатели или фамилии двигатели, произведени в съответствие с изискванията на тази наредба:

1. в срок до 45 дни след края на всяка календарна година;

2. в десетдневен срок след датата на всяка промяна на изискванията на наредбата по отношение на одобрения тип двигател или фамилия двигатели;

3. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) след всяка друга дата, определена от изпълнителния директор на КТИ.

(2) Списъкът трябва да обхваща периода от датата на последния изпратен списък или от датата, от която са влезли в сила изменените изисквания на тази наредба по отношение на одобрения тип двигател или фамилия двигатели.

(3) Когато идентификационните номера на двигателите не съдържат ясно указание за конкретния тип двигател или фамилия двигатели, на които се поставят, за всеки идентификационен номер се посочват съответният тип или фамилия двигатели и номерът на одобрението на типа.

(4) Когато производителят е спрял производството на одобрен тип двигател или фамилия двигатели, списъкът трябва да съдържа подробна информация за номерата и типовете двигатели според изискванията на ал. 3.

(5) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 производителят трябва да съхранява списъците за срок не по-малък от 20 години.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Производителят е длъжен да изпраща на изпълнителния директор на КТИ не по-късно от 45 дни след края на всяка календарна година декларация, посочваща типовете и фамилиите двигатели заедно с техните идентификационни номера, които той има намерение да произвежда.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Производителят или неговият представител при поискване от изпълнителния директор на КТИ е длъжен незабавно да предоставя информация относно лицата, на които двигателите са били продадени, както и идентификационните номера на тези двигатели, съобщени като произведени по реда на чл. 35.

(2) В случаите, когато двигателите са продадени на производител на извънпътна техника, не се изисква допълнителна информация.

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) В случаите, когато сертификатът за одобрение на типа съдържа ограничения относно използването на двигателя във връзка с чл. 5, ал. 5 и чл. 14, ал. 3, производителят предоставя с всеки произведен двигател подробна информация относно тези ограничения и начина на неговото монтиране.

(2) В случаите, когато серия от даден тип двигател се доставя на един и същи производител на извънпътна техника, е достатъчно информацията по ал. 1 да бъде предоставена в 1 екземпляр не по-късно от датата на доставка на първия двигател, придружена от списък с идентификационните номера на двигателите, включени в доставката.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) При всички случаи, когато двигателят се монтира на извънпътна техника, трябва да са изпълнени следните изисквания:

1. разреждането в смукателния колектор не трябва да превишава установеното за одобрения двигател и посочено в допълнения № 1 и 2 към списъка с данни;

2. противоналягането в изпускателния колектор не трябва да превишава установеното за одобрения двигател и посочено в допълнения № 1 и 2 към списъка с данни.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) В случаите, когато производителят не може да удостовери спазване на изискванията, свързани с удостоверяване на съответствието с одобрения тип, както и с чл. 35, чл. 36, ал. 1 и 2 на чл. 38 и чл. 42б, изпълнителният директор на КТИ отнема сертификата за одобрение на типа за съответния двигател или фамилия двигатели.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Изпълнителният директор на КТИ информира органите на другите държави членки при отнемане на сертификата по ал. 1 съгласно процедурата по глава седма.

Раздел III.
Несъответствие с одобрен тип. Отнемане на сертификата за одобрение на типа

Чл. 40. Двигател с вътрешно горене за извънпътна техника, придружаван от сертификат за съответствие или носещ маркировка за одобрение, не съответства на одобрения тип или фамилия, когато са установени отклонения от данните, съдържащи се в сертификата за одобрение на типа и/или в техническото досие, и тези отклонения не са били одобрени по реда на глава трета.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Когато двигател с вътрешно горене за извънпътна техника, придружаван от сертификат за съответствие или носещ маркировка за одобрение на типа, не съответства на одобрения тип, изпълнителният директор на КТИ извършва проверка на производството и разпорежда предприемането на мерки за привеждане на производството в съответствие с одобрения тип.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Когато съответствието с одобрения тип не бъде възстановено, изпълнителният директор на КТИ отнема сертификата за одобрение на типа.

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Изпълнителният директор на КТИ отнема сертификата за одобрение на типа на двигателя с мотивирана заповед, когато:

1. съответствието на продукцията с одобрения тип е невъзстановимо или производителят не е осигурил извършването на изпитвания за проверка на съответствието на продукцията с одобрения тип;

2. притежателят на сертификата за одобрение на типа не е подал заявление за изменение на одобрения тип в посочения срок;

3. производството на двигателите се извършва, без да се осигурява съответствие с одобрения тип.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Заповедта по ал. 1 може да бъде обжалвана пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Раздел IV.
Гъвкав механизъм (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.)

Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 11.09.2012 г.) (1) Двигателите с компресионно запалване, предназначени за употреба, различна от задвижване на мотриси и кораби за вътрешното корабоплаване, могат да бъдат пуснати на пазара в рамките на даден гъвкав механизъм в съответствие с процедурата, предвидена в приложение № 11.

(2) Изпълнителният директор на КТИ разрешава пускането на пазара на двигатели по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 5 в рамките на гъвкав механизъм в съответствие с разпоредбите на приложение № 11.

Чл. 42б. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Двигателите с компресионно запалване, пуснати на пазара в рамките на даден гъвкав механизъм, са етикетирани в съответствие с приложение № 11.

Чл. 42в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) При подаване на заявление от производител на съоръжения (оборудване) за получаване на одобрение и при получаване на одобрение от изпълнителния директор на КТИ производителят на двигатели може да пусне на пазара в рамките на период между два последователни етапа, определящи допустими стойности на емисиите, ограничен брой двигатели, които отговарят единствено на допустимите стойности на емисиите за предходния етап, като се спазват изискванията по приложение № 11.

Глава шеста.
КОНТРОЛ НА ПАЗАРА (В сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 43. (В сила от 01.01.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Контролно-техническата инспекция (КТИ) към министъра на земеделието и храните извършва контрол за:

1. наличие на маркировка за одобрение на типа съгласно тази наредба, нанесена на всеки двигател от съответния тип съгласно чл. 20 - 23;

2. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) наличие на сертификат за одобрение на типа;

3. (нова - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) наличие за инструкция за употреба съгласно изискването на чл. 4, ал. 5, т. 1.

(2) Контролът по ал. 1 се извършва от служителите на КТИ, които имат следните правомощия:

1. да влизат и извършват контрол на място в производствените помещения, складове, търговски и изложбени площи;

2. при необходимост да изискват за проверка от притежателя сертификата за одобрение на типа и приложенията към него;

3. да съставят актове при констатирани нарушения по ЗРКЗГТ.

(3) При извършване на контрола по ал. 1 служителите на КТИ са длъжни да се легитимират със служебна карта и да пазят в тайна фактите и обстоятелствата, които представляват производствена или търговска тайна.

Чл. 44. (В сила от 01.01.2005 г.) Лицата, които пускат на пазара двигатели с вътрешно горене, предназначени за или инсталирани в извънпътна техника, са длъжни:

1. да оказват съдействие на служителите на КТИ при осъществяване на контрола;

2. да осигуряват на служителите на КТИ пълен достъп до местата, където се осъществява производството, съхранението и разпространението на двигатели.

Глава седма.
ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ (НОВА - ДВ, БР. 89 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 03.11.2006 Г.)

Чл. 45. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Изпълнителният директор на КТИ:

1. ежемесечно изпраща на издаващите одобрение на типа органи на другите държави членки списък (с подробностите от приложение № 7) на издадените през месеца сертификати за одобрение на типа на двигател или фамилия двигатели, отказите за издаване или отнемането на такива сертификати;

2. при искане от издаващ одобрение орган на друга държава членка незабавно изпраща:

а) копие от всеки издаден или отказан сертификат за одобрение на типа на двигател или фамилия двигатели, със или без техническо досие за всеки тип или фамилия двигатели, или за оттеглено такова, и/или

б) списък на двигатели, произведени в съответствие с дадени одобрения на типа, и съдържащ подробностите по приложение № 8, и/или

в) копие от декларацията по чл. 36.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Изпълнителният директор на КТИ веднъж в годината или като допълнение към полученото заявление изпраща на Европейската комисия копие от таблицата по приложение № 9 относно одобрените двигатели след последното уведомление.

(3) Ако се докаже, че двигателят, носещ съответния номер, не съответства на одобрения тип или фамилия, изпълнителният директор на КТИ може писмено да поиска от държавата членка, която е издала такова одобрение, да провери дали двигателят в производство съответства на одобрения тип или фамилия.

(4) Когато искането е отправено от друга държава членка към Република България, проверката се осъществява в шестмесечен срок от датата на искането.

Глава осма.
ГРАФИЦИ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ОДОБРЕНИЯ НА ТИПА И ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА (НОВА - ДВ, БР. 89 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 03.11.2006 Г.)

Раздел I.
График - Двигатели с компресионно запалване (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.)

Чл. 46. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели и издаване на сертификат за одобрение на типа, както и на всяко друго одобрение на типа на извънпътна техника, в която е монтиран двигател, който все още не е пуснат на пазара (одобрение на типа на двигатели етап IIIА - категории двигатели H, I, J и K), при следните предпоставки:

1. H : след 30 юни 2005 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от : 130 kW Ј P Ј 560 kW;

2. I : след 31 декември 2005 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от : 75 kW Ј P Ј 130 kW;

3. J : след 31 декември 2006 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от : 37 kW Ј P Ј 75 kW;

4. K : след 31 декември 2005 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от : 19 kW Ј P Ј 37 kW,

(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели и издаване на сертификат за одобрение на типа, както и на всяко друго одобрение на типа на извънпътна техника, в която е монтиран двигател, който все още не е пуснат на пазара (одобрение на типа на двигатели с постоянна скорост етап IIIА - категории двигатели H, I, J и K), при следните предпоставки:

1. двигатели с постоянна скорост от категория H: след 31 декември 2009 г., за двигателите с мощност от: 130 kW Ј P Ј 560 kW;

2. двигатели с постоянна скорост от категория I: след 31 декември 2009 г., за двигателите с мощност от : 75 kW Ј P Ј 130 kW;

3. двигатели с постоянна скорост от категория J: след 31 декември 2010 г., за двигателите с мощност от: 37 kW Ј P Ј 75 kW;

4. двигатели с постоянна скорост от категория K : след 31 декември 2009 г., за двигателите с мощност от : 19 kW Ј P Ј 37 kW,

ако двигателят не отговаря на изискванията на тази наредба и ако емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.4.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели и издаване на сертификат за одобрение на типа, както и на всяко друго одобрение на типа на извънпътна техника, в която е монтиран двигател, който все още не е пуснат на пазара (одобрение на типа на двигатели етап IIIВ - категории двигатели L, M, N и P), при следните предпоставки:

1. L : след 31 декември 2009 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от: 130 kW Ј P Ј 560 kW;

2. M : след 31 декември 2010 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от: 75 kW Ј P Ј 130 kW;

3. N : след 31 декември 2010 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от : 56 kW Ј P Ј 75 kW;

4. P : след 31 декември 2011 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от : 37 kW Ј P Ј 56 kW,

(4) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели и издаване на сертификат за одобрение на типа, както и на всяко друго одобрение на типа на извънпътна техника, в която е монтиран двигател, който все още не е пуснат на пазара (одобрение на типа на двигатели етап IV - категории двигатели Q и R) при следните предпоставки:

1. Q: след 31 декември 2012 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от: 130 kW Ј P Ј 560 kW;

2. R: след 30 септември 2013 г., за двигателите - различни от двигателите с постоянна скорост - с мощност от: 56 kW Ј P Ј 130 kW,

(5) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели с вътрешно горене и издаване на сертификат за одобрение на типа (одобрение на типа на двигатели етап III А - категории двигатели V) при следните предпоставки:

1. V1 :1: след 31 декември 2005 г., за двигателите с мощност, равна или по-голяма от 37 kW, и обем, по-малък от 0,9 l за цилиндър;

2. V1 :2 : след 30 юни 2005 г., за двигателите с обем, равен или по-голям от 0,9 l, но по-малък от 1,2 l за цилиндър;

3. V1 :3 : след 30 юни 2005 г., за двигателите с обем, равен или по-голям от 1,2 l, но по-малък от 2,5 l за цилиндър, и с мощност от: 37 kW Ј P Ј 75 kW;

4. V1 : 4 : след 31 декември 2006 г., за двигателите с обем, равен или по-голям от 2,5 l, но по-малък от 5 l за цилиндър;

5. V2 : след 31 декември 2007 г., за двигателите с обем, равен или по-голям от 5 l за цилиндър,

(6) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели с вътрешно горене, използвани при мотрисите, и издаване на сертификат за одобрение на типа (одобрение на типа на двигатели етап III А) при следните предпоставки - RC A : след 30 юни 2005 г., за двигателите с мощност, по-голяма от 130 kW, ако тези двигатели не отговарят на изискванията по тази наредба и техните емисии от замърсяващи частици или газове не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.4.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели с вътрешно горене, използвани при мотрисите, и издаване на сертификат за одобрение на типа (одобрение на типа на двигатели етап III В) при следните предпоставки - RC B : след 31 декември 2010 г., за двигателите с мощност, по-голяма от 130 kW, ако двигателят не отговаря на изискванията по тази наредба и емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.5.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели с вътрешно горене, използвани при локомотивите, и издаване на сертификат за одобрение на типа (одобрение на типа на двигатели етап III А) при следните предпоставки:

1. RL A : след 31 декември 2005 г., за двигателите с мощност от 130 kW Ј P Ј 560 kW;

2. RH A: след 31 декември 2007 г., за двигателите с мощност от 560 kW < P,

ако двигателят не отговаря на изискванията по тази наредба и емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.4; разпоредбите по тази алинея не се прилагат за посочените типове двигатели или фамилии от двигатели, когато даден договор за покупка на двигател е сключен преди 20.V.2004 г. и при условие, че двигателят е пуснат на пазара най-късно две години след датата, определена за съответната категория локомотиви.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на следните типове двигатели или фамилии двигатели с вътрешно горене, използвани при локомотивите, и издаване на сертификат за одобрение на типа (одобрение на типа на двигатели етап III В) при следните предпоставки - R B : след 31 декември 2010 г., за двигателите с мощност, по-голяма от 130 kW, ако двигателят не отговаря на изискванията по тази наредба и емисиите от замърсяващи частици и газове от двигателя не съответстват на допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.5. Тази разпоредба не се прилага за посочените типове или фамилии от двигатели, когато договорът за покупка на двигател е сключен преди 20.V.2004 г. и при условие, че двигателят е пуснат на пазара най-много две години след датата, определена за съответната категория локомотиви.

Чл. 47. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) (1) Като се прави изключение за техниката и двигателите за износ за трети страни, се разрешава пускането на пазара на двигатели независимо от това, дали са или не са монтирани на техниката, само ако отговарят на изискванията по тази наредба и при спазване на ограниченията по чл. 46:

1. етап I:

а) категория А - 31 декември 1998 г.;

б) категория В - 31 декември 1998 г.;

в) категория С - 31 март 1999 г.;

2. етап II:

а) категория D - 31 декември 2000 г.;

б) категория Е - 31 декември 2001 г.;

в) категория F - 31 декември 2002 г.;

г) категория G - 31 декември 2003 г.

(2) Като се прави изключение за техниката и двигателите, предназначени за износ в трети страни, се разрешава пускането на пазара на двигатели независимо дали са монтирани или не в извънпътна техника, след следните дати, само ако отговарят на изискванията по тази наредба и ако двигателят е одобрен в съответствие с една от категориите, посочени в чл. 46:

1. етап III A двигатели, различни от двигателите с постоянна скорост:

а) категория H - 31 декември 2005 г.;

б) категория I - 31 декември 2006 г.;

в) категория J - 31 декември 2007 г.;

г) категория K - 31 декември 2006 г.;

2. етап III A двигатели за кораби от вътрешното корабоплаване:

а) категория V1:1 - 31 декември 2006 г.;

б) категория V1:2 - 31 декември 2006 г.;

в) категория V1:3 - 31 декември 2006 г.;

г) категория V1:4 - 31 декември 2008 г.;

д) категория V2 - 31 декември 2008 г.;

3. етап III A двигатели с постоянна скорост:

а) категория H - 31 декември 2010 г.;

б) категория I - 31 декември 2010 г.;

в) категория J - 31 декември 2011 г.;

г) категория K - 31 декември 2010 г.;

4. етап III A двигатели за мотриси:

а) категория RC A - 31 декември 2005 г.;

5. етап III A двигатели за локомотиви:

а) категория RL A - 31 декември 2006 г.;

б) категория RH A - 31 декември 2008 г.;

в) категория P - 31 декември 2012 г.;

6. етап III B двигатели, различни от двигателите с постоянна скорост:

а) категория L - 31 декември 2010 г.;

б) категория M - 31 декември 2011 г.;

в) категория N - 31 декември 2011 г.;

г) категория P - 31 декември 2012 г.;

7. етап III B двигатели за мотриси:

а) категория RC B - 31 декември 2011 г.;

8. етап III B двигатели за локомотиви:

а) категория R B - 31 декември 2011 г.;

9. етап IV двигатели, различни от двигателите с постоянна скорост

а) категория Q - 31 декември 2013 г.;

б) категория R - 30 септември 2014 г.

(3) За всяка категория спазването на изискванията по ал. 2 се отлага с две години по отношение на двигатели, чиято дата на производство предшества посочената дата.

(4) Даденото разрешение за един етап за допустими стойности за нивото на емисиите изтича на задължителната дата на влизане в сила на следващия етап от допустими стойности.

Чл. 48. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) За типовете двигатели или фамилии двигатели, спазващи допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.1.2.4, 2.1.2.5 и 2.1.2.6, преди сроковете, посочени в чл. 47, ал. 3, се разрешава поставянето на специален етикет и означение, показващи спазване на изискваните допустими стойности, преди определените срокове (предварително спазване на изискванията на етапи IIIА, IIIB и IV).

Раздел II.
График - Двигатели с принудително запалване (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.)

Чл. 49. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Двигателите с принудително запалване се разпределят в следните класове:

1. главен клас S: малолитражни двигатели с нетна мощност Ј 19 kW;

2. главен клас S с две категории:

а) Н - двигатели, предназначени за преносими устройства;

б) N - двигатели, предназначени за непреносими устройства;

3. преносими двигатели:

а) клас SH:1 с работен обем < 20 сm3;

б) клас SH:2 с работен обем і 20< 50;

в) клас SH:3 с работен обем і 50;

4. непреносими двигатели:

а) клас SN:1 с работен обем < 66;

б) клас SN:2 с работен обем і 66< 100;

в) клас SN:3 с работен обем і 100< 225;

г) клас SN:4 с работен обем і 225.

Чл. 50. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Изпълнителният директор на КТИ отказва одобрение на типа на двигател или фамилия двигатели и издаването на сертификат за одобрение на типа и отказва да предостави всяко друго одобрение на типа на извънпътна техника, която е оборудвана с двигател:

1. след 1 август 2004 г. за двигателите от класове SN:1 и SN:2 и след 1 август 2006 г. за двигателите от клас SN:4;

2. след 1 август 2007 г. за двигателите от класове SH:1, SH:2 и SN:3;

3. след 1 август 2008 г. за двигателите от клас SH:3, ако тези двигатели не отговарят на изискванията по тази наредба и ако изпусканите от тях емисии от замърсители не съответстват на посочените пределни стойности в таблицата в приложение № 2, т. 2.2.2.2.

(2) Шест месеца след датите съгласно ал. 1 за съответната категория двигатели, с изключение на техниката и двигателите, предназначени за износ за трети страни, се разрешава пускането на пазара на двигатели независимо дали са монтирани на техниката или не са, само ако отговарят на изискванията на наредбата.

(3) За типовете двигатели или фамилии двигатели, спазващи допустимите стойности, посочени в таблицата от приложение № 2, т. 2.2.2.2, преди сроковете, посочени в ал. 1, се разрешава поставянето на специален етикет и означение, показващи спазване на изискваните допустими стойности преди определените срокове (предварително спазване на изискванията на етап II).

(4) За всяка категория спазването на изискванията по ал. 1 и 2 се отлага с две години по отношение на двигатели, чиято дата на производство предшества посочената дата.

Чл. 51. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) (1) Изискванията по чл. 50, ал. 1 се отлагат за период 3 години след влизането в сила на тези максимални стойности по отношение на:

1. преносими моторни резачки: преносими устройства, предназначени за рязане на дърва с верижен трион, които изискват да се държат с две ръце и са с работен обем на цилиндъра над 45 сm3, съгласно стандарт БДС EN ISO 11681-1;

2. машини, оборудвани с дръжка в горния край (като например пробивни машини и преносими режещи машини, предназначени за използване при поддръжка на дървета): преносими устройства, оборудвани с дръжка в горния край, предназначени за пробиване на отвори или рязане на дърво с верижен трион (съгласно стандарт БДС EN ISO 11681-2);

3. преносима машина за разчистване на храсти с двигател с вътрешно горене (храсторез): преносимо оборудване с ротативна метална или пластмасова работна повърхност, предназначено за премахване на плевели, храсти, малки дръвчета и друга подобна растителност; то трябва да бъде проектирано в съответствие със стандарт БДС EN ISO 11806, за да работи в различни положения, например хоризонтално или в обърнато положение, и да има работен обем на двигателя над 40 сm3;

4. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) преносими ножици за жив плет: преносими устройства, проектирани за рязане на жив плет и храсти с помощта на една или няколко режещи повърхности, движещи се възвратно-постъпателно, съгласно стандарт БДС EN 774;

5. преносими циркулярни триони, работещи с двигател с вътрешно горене: преносими устройства, проектирани за рязане на твърди материали, като камък, асфалт, бетон или стомана, с помощта на ротативна метална режеща повърхност и оборудвани с двигатели с работен обем, надвишаващ 50 сm3, съгласно стандарт БДС EN 1454;

6. непреносими двигатели от клас SN:3 с хоризонтална ос: единствено за непреносимите двигатели от клас SN:3 с хоризонтална ос на задвижване и произвеждащи енергия, равна или по-малка от 2,5 kW, използвани главно за определени промишлени цели, включително в мотокултиватори, косачки с цилиндрови двигатели, разрохквачи за зелени площи и генератори.

(2) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) Изискванията по чл. 50, ал. 1 се отлагат до 31 юли 2013 г. за следните категории машини, снабдени с ръкохватки в горния край, с професионално предназначение, работещи в различни положения, в които са инсталирани двигатели от класове SH:2 и SH:3:

1. преносими ножици за жив плет;

2. верижни триони, предназначени за поддържане на дървета.

Раздел III.
Изключения (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.)

Чл. 52. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) (1) Резервните двигатели, с изключение на двигателите на мотрисите, локомотивите и корабите от вътрешното корабоплаване, трябва да бъдат в съответствие с допустимите стойности, на които е отговарял оригинално монтираният двигател при пускането му на пазара.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 11.09.2012 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 11.09.2012 г.) Изпълнителният директор на КТИ може да разреши пускането на пазара на следните двигатели за мотриси и локомотиви:

1. резервни двигатели, които отговарят на допустимите стойности за етап IIIA, когато тези двигатели трябва да заменят двигатели за мотриси и локомотиви, които:

а) не отговарят на техническите изисквания за етап IIIА; или

б) отговарят на техническите изисквания за етап IIIА, но не отговарят на техническите изисквания за етап IIIВ;

2. резервни двигатели, които не отговарят на допустимите стойности за етап IIIА, когато тези двигатели трябва да заменят двигатели за мотриси без устройство за управление на движението и собствено задвижване, доколкото тези резервни двигатели отговарят на изискванията на стандарт, най-малко равностоен на стандарта, на който отговарят двигателите в съществуващите мотриси от същия тип.

(4) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 11.09.2012 г.) Разрешенията по ал. 3 могат да бъдат издавани само в случаи, в които изпълнителният директор на КТИ получи информация, че използването на резервен двигател в съответните мотриси или локомотиви, който отговаря на изискванията на последния приложим етап за емисиите, ще бъде свързано със значителни технически затруднения.

(5) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 11.09.2012 г.) Върху двигателите, посочени в ал. 1 или 3, се закрепва етикет с текст "РЕЗЕРВЕН ДВИГАТЕЛ" и с уникалния номер на съответното разрешение.

Чл. 53. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) (1) Пускането на пазара на нови двигатели, последни от дадена производствена серия, или на извънпътна техника с монтирани такива двигатели се допуска за максимален срок до 12 месеца при спазване на изискванията по ал. 2 - 13, без да са изпълнени ограниченията съгласно чл. 47.

(2) Срокът по ал. 1 започва да тече от датата, на която влиза в сила времевото ограничение за пускане на пазара за съответния двигател по чл. 47.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) Двигателите или извънпътната техника по ал. 1 трябва да се намират физически на територията на Европейската общност към датата на влизане в сила на съответното времево ограничение по чл. 47.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) За разрешаване на пускане на пазара на нови двигатели от определена категория съгласно ал. 1 производителят подава заявление до изпълнителния директор на КТИ само в случаите, когато изпълнителният директор на КТИ е издал сертификат за одобрение за типа двигатели или фамилия двигатели преди влизане в сила на сроковете по чл. 47.

(5) Заявлението по ал. 4 се придружава от списък по чл. 35 на двигателите, които не са пуснати на пазара в рамките на сроковете по чл. 47, и информация за техническите и/или икономическите основания, на които се базира искането.

(6) За типове двигатели, включени в обхвата на тази наредба за първи път, заявлението по ал. 4 трябва да бъде подадено до органа за одобрение на типа на държавата членка, на чиято територия са складирани двигателите.

(7) Разпоредбите по ал. 1 се прилагат само за двигатели, които съответстват на типа или фамилията, за които одобрението на типа вече не е валидно, или за типове, за които одобрение на типа не е било необходимо на предходен етап, но които са били произведени в съответствие с пределните стойности за емисиите съгласно времевите ограничения по чл. 47.

(8) Максималният брой нови двигатели от един или няколко типа, пуснати на пазара в Република България съгласно ал. 1, не може да превишава 10% от общия брой нови двигатели от всички типове, пуснати на пазара на Република България в рамките на предходната година.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) В срок до един месец изпълнителният директор на КТИ се произнася по заявлението за разрешаване на пускането на пазара на двигатели по ал. 1 на територията на Република България и за броя двигатели, които ще могат да бъдат пуснати на пазара.

(10) Изпълнителният директор на КТИ предприема мерки за осигуряване спазването на задълженията на производителя във връзка с пускането на пазара на двигатели съгласно разрешения брой по ал. 9.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) В случаите, когато изпълнителният директор на КТИ разреши пускането на пазара на нови двигатели съгласно ал. 1, в рамките на един месец КТИ изпраща до органите за одобрение на типа на другите държави членки информация за дадените изключения на производителя, включително и информация за причините, на които се основава решението.

(12) Изпълнителният директор на КТИ отбелязва на сертификата за съответствие на всеки двигател специално вписване във връзка с пускането на пазара на двигателя в рамките на изключението за двигатели, последни от дадена серия. Може да се използва и общ консолидиран документ, съдържащ всички идентификационни номера на двигателите, ако е приложимо.

(13) Изпълнителният директор на КТИ изпраща на Европейската комисия списък с дадените изключения, съдържащ информация за причините, на които се основава решението.

(14) Разпоредбите по този член не се прилагат за двигатели, предназначени за задвижване на кораби за вътрешното корабоплаване.

Чл. 54. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) За двигатели, произведени в малки серии, сроковете по чл. 50, ал. 1 и 2 влизат в сила 3 години след датата, посочена за съответната категория.

(2) В случаите по ал. 1 стойностите за емисиите се заменят със съответстващите на етап I.

(3) Броят на двигатели, произведени в малка серия, трябва да бъде до 25 000, при условие че включените различни фамилии двигатели имат различен работен обем.

Чл. 55. (Нов - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) Двигателите, предназначени за кораби за вътрешно корабоплаване и за плавателни съдове, дефинирани съгласно чл. 2 от Наредба № 22 от 2005 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища (ДВ, бр. 85 от 2005 г.), трябва да отговарят на изискванията по тази наредба.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "сертификат за одобрение на типа" е сертификат за одобрение на типа двигател с вътрешно горене или фамилия двигатели, който удостоверява, че те отговарят на съответните технически изисквания на тази наредба относно нивата на емисиите от газообразни замърсяващи вещества и частици на двигателя (двигателите);

2. "тип двигател" са двигатели, които не се различават по съществените си характеристики, посочени в допълнение № 1 към списъка с данни;

3. "фамилия двигатели" е група от двигатели, установена от производителя, които на базата на конструкцията им се очаква да имат подобни характеристики на емисиите и които съответстват на изискванията по т. 4 от приложение № 2;

4. "базов двигател" е двигател от една фамилия двигатели, избран в съответствие с изискванията на чл. 5, ал. 2 - 4;

5. "мощност на двигателя" е полезната (ефективната) мощност, определена в т. 14;

6. "дата на производство на двигателя" е тази дата, на която е извършен крайният контрол на двигателя след излизането му от производствената линия; на този етап двигателят е годен за доставяне или складиране;

7. "пускане на пазара" е предоставяне на двигател, типът на който е одобрен по реда на тази наредба, безплатно или срещу заплащане за първи път, при което той преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или използване;

8. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "производител" е лице или организация, която е отговорна спрямо изпълнителния директор на КТИ по отношение на всички аспекти от процеса на одобрение на типа и осигуряването на съответствието на продукцията с одобрения тип; не е необходимо лицето или организацията да бъде пряко свързано с всички етапи на производството на двигателя;

9. (отм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.)

10. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) "техническа служба" е юридическо лице, определено от министъра на земеделието и храните, или нотифицирана от държава - членка на Европейския съюз, да извършва изпитвания и проверки по отношение на някои или всички технически изисквания по тази наредба при спазване на следните условия:

а) (изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) нотифицираните технически служби се акредитират съгласно БДС EN ISO/IEC 17025 като лаборатория за изпитване, в чийто обхват е включена тази наредба, определящи показатели и/или методи за изпитване;

б) (изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г.) техническа служба може да използва външно оборудване след одобрение от изпълнителния директор на КТИ;

11. "двигател с компресионно запалване" е двигател, който работи на принципа на компресионното запалване (например дизелов двигател);

12. "газообразни замърсяващи вещества" са въглероден оксид, въглеводороди (изразени с отношението C1:H1,85) и азотни оксиди, последните изразени като еквивалент на азотните диоксиди (NO2);

13. "замърсяващи частици" са материалите, които се отделят върху специфична филтърна среда след разреждане на отработилите газове от двигател с компресионно запалване с филтриран чист въздух, така че температурата да не надвишава 325К (52°С);

14. "полезна (ефективна) мощност" е мощността в киловати (kW), установена посредством изпитателен стенд, свързан с края на коляновия вал или еквивалентния му детайл, и измерена съгласно EЕС-метода за измерване на мощността на двигатели с вътрешно горене за пътни превозни средства съгласно Наредба № 103 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя, с изключение на мощността на охлаждащия вентилатор на двигателя и при условия на изпитване и базово гориво, посочени в тази наредба;

15. "номинална честота на въртене" е ограничената от регулатора на честотата на въртене най-голяма честота на въртене при пълно натоварване на двигателя съгласно характеристиката, дадена от производителя;

16. "частично натоварване" е частта от максималния въртящ момент при дадена честота на въртене;

17. "честота на въртене при максимален въртящ момент" е честотата на въртене на двигателя, при която по данни на производителя се постига максимален въртящ момент;

18. "междинна честота на въртене" е честотата на въртене на двигателя, която удовлетворява едно от следните условия:

а) при двигатели, които са предназначени за експлоатация в целия честотен диапазон по кривата на пълно натоварване на въртящия момент, междинна честота на въртене трябва да е обявената честотата на въртене при максимален въртящ момент, когато тя се намира в границите между 60% и 75% от номиналната честота на въртене;

б) ако обявената честота на въртене при максимален въртящ момент е по-малка от 60% от номиналната честота на въртене, то междинната честота на въртене трябва да бъде 60% от номиналната честота на въртене;

в) ако обявената честота на въртене при максимален въртящ момент е по-голяма от 75% от номиналната честота на въртене, то междинната честота на въртене трябва да бъде 75% от номиналната честота на въртене;

г) (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) за двигателите, които трябва да преминат цикъл на изпитване G1, междинният режим трябва да бъде равен на 85% от номиналния максимален режим (виж приложение № 3а, т. 3.5.1.2);

19. "списък с данни" е документът, посочен в приложение № 1 и предписващ информацията, която трябва да се представи от подателя на заявление за одобрение на типа;

20. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "техническа документация" е папката или досието с данни, чертежи, фотографии и др., чието прилагане се предписва от списъка с данни и които се предоставят от заявителя на техническата служба или изпълнителния директор на КТИ;

21. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "техническо досие" е съвкупността от техническата документация и всякакви протоколи или други документи, които техническата служба или изпълнителният директор на КТИ са приложили към техническата документация при изпълнение на функциите си;

22. "списък на съдържанието на техническото досие" е документ, в който е посочено съдържанието на техническото досие, подходящо номерирано или означено по друг начин, за да се идентифицират ясно всички страници;

23. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "резервен двигател" е нов двигател, който е предназначен да замени двигател на дадено устройство и е доставен единствено с тази цел;

24. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "преносим двигател" е двигател, който отговаря най-малко на едно от следните изисквания:

а) двигателят трябва да се използва в дадено устройство, което се носи от оператор по време на изпълнение на работата, за която е създадено;

б) двигателят трябва да се използва в устройство, което може да работи в различни положения, например в обърнато положение или в странично положение, за да изпълнява функциите, за които е създадено;

в) двигателят трябва да се използва в дадено устройство, чиято обща маса (устройството + двигателя) без работните течности не надвишава 20 kg и което притежава най-малко една от следните характеристики:

аа) операторът трябва да държи или да носи устройството по време на извършваната/ите от него работна/и операция/и;

бб) операторът трябва да държи или да управлява устройството по време на неговата/ите работни операции;

вв) двигателят трябва да бъде използван в генератор или помпа;

25. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "непреносим двигател" е двигател, който не отговаря на определението за преносим двигател;

26. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "преносим двигател с професионално предназначение, работещ в различни положения" е преносим двигател, който отговаря на изискванията, определени в букви "а" и "б" за определението "преносим двигател", и за който производителят писмено е декларирал пред изпълнителния директор на КТИ, че характеристиките на газовите емисии от категория 3 (както е посочено в приложение № 3а, допълнение 4, т. 2.1) ще бъдат устойчиви за определен период от време;

27. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "период на устойчивост на характеристиките на газовите емисии" е посоченият брой часове в приложение № 3а, допълнение 4, използван за определяне на коефициентите за влошаване;

28. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "фамилия двигатели, произвеждани в малки серии" е фамилия двигатели с принудително запалване, чието общо производство не надвишава 5000 броя годишно;

29. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "производител на малки серии двигатели с принудително запалване" е производител, чието общо производство не надвишава 25 000 броя годишно;

30. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "кораб за вътрешно корабоплаване" означава кораб, предназначен за използване по вътрешните водни пътища, с дължина, равна или по-голяма от 20 m, и обем, равен или по-голям от 100 m3, или влекач или тласкач, конструиран да влачи, тласка или премества борд до борд кораби от 20 m или повече, с изключение на:

а) корабите, предназначени за превоз на пътници, превозващи най-много 12 души в повече от екипажа;

б) яхтите с дължина, по-малка от 24 m (така, както са дефинирани в член първи, параграф 2 на Директива 94/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 1994 (Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на плавателните съдове за отдих - обн. ДВ, бр. 12 от 2006 г.; посл. изм., бр. 61 от 2006 г.) за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно яхтите;

в) служебните кораби на контролните органи;

г) пожарните служебни кораби;

д) военните кораби;

е) риболовните кораби, записани в регистъра на общността за риболовните плавателни съдове;

ж) морските плавателни съдове, включително морските влекачи и тласкачи, движещи се или престояващи в крайбрежни води или намиращи се временно във вътрешни води, доколкото са снабдени с валидно свидетелство за плаване или за сигурност;

31. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "производител на оригиналното оборудване (ПОО)" означава производител на даден тип подвижна извънпътна машина;

32. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "гъвкав механизъм" означава процедурата, позволяваща на производител на машини да пуска на пазара през периода между два последователни етапа на допустими стойности ограничен брой двигатели, предназначени за подвижни извънпътни машини, спазващи само допустимите стойности на емисия от предния етап;

33. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "обем, равен или по-голям от 100 m3, по отношение на кораб от вътрешното корабоплаване" означава, че обемът му е изчислен с помощта на формулата L x B x T, където: "L" е максималната дължина на корпуса, без да се включват кормилото и бушпритът, "B" - максималната широчина на корпуса в метри, измерена до външната страна на корабната обшивка (без да се включват колела с перки, защитни уплътнения и др.), "T" е вертикалното разстояние между най-ниската точка на корпуса извън напречните ребра или на кила и плоскостта на най-голямо потъване на кораба;

34. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "устройство за невалидност" е устройство, което мери, отчита или реагира на работни променливи величини с цел да активира, модулира, забави или дезактивира действието на някоя част или функция на системата за контрол на емисиите, така че ефикасността на системата за контрол се намалява при условията, срещани по време на нормалното използване на подвижните извънпътни машини, освен когато използването на това устройство е съществено включено в приложената процедура за сертифициране на изпитването за емисии;

35. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "нерационална стратегия за контрол" е всяка една стратегия или измерване, която при нормалните условия на използване на дадена подвижна извънпътна машина намалява ефикасността на системата за контрол на емисиите до ниво, по-ниско от нивото, предвидено за приложимите процедури за тест на емисиите;

36. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "регулируем параметър" е всяко устройство, система или компонент, които са конструирани така, че да могат да окажат физическо влияние върху емисиите или характеристиките на двигателя по време на техническите изпитвания за емисии или по време на нормалната работа на двигателя;

37. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "вторична обработка" е преминаването на отработените газове през устройство или система, които са конструирани да ги променят химически или физически, преди да бъдат изпуснати в атмосферата;

38. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "двигател с принудително запалване" е двигател, който работи на принципа на запалване с искра;

39. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "спомагателно устройство за ограничаване на емисиите" е всяко устройство, което е конструирано да засича параметрите на работа на двигателя с цел да може да адаптира функционирането на някой от елементите от системата за ограничаване на емисиите;

40. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "система за ограничаване на емисиите" е всяко устройство, система или конструктивен елемент, който ограничава или намалява емисиите;

41. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "система за захранване с гориво" е всички компоненти, които играят роля при дозирането и смесването на горивото;

42. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "допълнителен двигател" е двигател, който е монтиран в или на моторното превозно средство, без да осигурява неговото задвижване;

43. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "продължителност на режима на работа" е изминалото време между крайния момент на прилаганата скорост и/или предходния въртящ момент или фазата на предварително привеждане до работна температура и началото на следващия режим; тя включва времето, което е необходимо за изменение на скоростта и/или въртящия момент, и времето за стабилизиране в началото на всеки режим;

44. (нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.) "цикъл на изпитване" означава поредица от точки на изпитване, всяка от които се характеризира с определени скорост и въртящ момент, които двигателят трябва да спазва при стационарни (изпитване NRSC) или преходни (изпитване NRTC) условия на работа.;

45. (нова - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) "технология за контрол на емисиите" означава комбинация от система за контрол на емисиите с една основна технология за контрол на емисиите и един набор от допълнителни технологии за контрол на емисиите, включени в цялостната конструкция на двигателя или извънпътната техника, в която е инсталиран двигателят;

46. (нова - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) "реагент" означава всяка изразходваща се или неподлежаща на възстановяване среда, необходима и използвана за ефективното функциониране на системата за последваща обработка на отработилите газове;

47. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) "Диагностична система за контрол на NOx (NCD)" означава бордова система на двигателя, която е в състояние:

а) да открива неизправност на контрола на NOx;

б) да идентифицира вероятната причина за неизправност на контрола на NOx посредством информацията, съхранявана в компютърната памет, и/или да съобщава тази информация извън машината.

48. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) "Неизправност на контрола на NOx (NCM)" означава опит за неупълномощена намеса в системата за контрол на NOx на двигателя или неизправност, засягаща тази система, която би могла да се дължи на неупълномощена намеса, чието откриване съгласно тази наредба изисква задействането на предупреждение или на системата за блокиране.

49. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) "Диагностичен код за повреда (ДКП)" означава цифрен или буквено-цифрен идентификатор, който идентифицира или обозначава неизправност на контрола на NOx.

50. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) "Потвърден и действащ ДКП" означава ДКП, който е съхранен по времето, когато NCD прави заключение за съществуването на неизправност.

51. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) "Четящо устройство" означава външно оборудване за изпитване, използвано за извънбордова връзка с диагностична система за контрол на NOx (NCD).

52. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) "Фамилия двигатели с NCD" означава групиране от производителя на системи двигатели, които имат общи методи на контрол и наблюдение/диагностициране на неизправности на контрола на NOx (NCM).

53. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) "Цикъл на стареене" означава работата на машината или двигателя (скорост, натоварване, мощност), която се извършва по време на периода за пробег.

54. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) "Критични компоненти, свързани с емисиите" означава компонентите, които са предназначени основно за контролиране на емисиите: всяка една система за последваща обработка на отработили газове, модула за електронно управление и свързаните с него датчици и задействащи механизми, както и системата за рециркулация на отработили газове, включително всички свързани с нея филтри, охлаждащи течности, регулиращи клапани и тръбопроводи.

55. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) "Критично обслужване, свързано с емисиите" означава обслужването, което се извършва на критичните компоненти, свързани с емисиите.

56. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) "Обслужване, свързано с емисиите" означава обслужването, което влияе съществено на емисиите или което има вероятност да влияе на влошаването на емисиите на превозното средство или на двигателя по време на нормална работа в работен режим.

57. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) "Фамилия двигатели със система за последваща обработка" означава групиране на двигатели от производителя, което съответства на определението за фамилия двигатели, но с допълнително групиране във фамилия от фамилии двигатели, които използват подобна система за последваща обработка на отработилите газове.

58. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) "Обслужване, несвързано с емисиите" означава обслужването, което не се отразява съществено на емисиите и което не оказва дълготрайно влияние върху влошаването на емисиите на машината или на двигателя по време на нормална работа в работен режим след извършване на обслужването.

59. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) "График за пробег" означава цикъла на стареене и периода за пробег, използвани за определяне на коефициентите на влошаване за фамилията двигатели със система за последваща обработка.

Заключителни разпоредби

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 9, ал. 9 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.

§ 3. Тази наредба влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на глава шеста, която влиза в сила от 1 януари 2005 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 10 ОТ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ ЗА ИЗВЪНПЪТНА ТЕХНИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ЗАМЪРСИТЕЛИ

(ОБН. - ДВ, БР. 89 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 03.11.2006 Г.)

§ 30. Навсякъде в текста на наредбата думите "упълномощения/т орган" се заменят с "изпълнителния/т директор на КТИ", а думите "Закон/а за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуален/ния кодекс".

§ 31. Наредбата въвежда изискванията на Директива на Европейския парламент и Съвета № 97/68 относно сближаване законодателството на страните членки във връзка с мерките за намаляване емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извънпътни подвижни машини (посл. изм. с Директива 2002/88/ЕО и 2004/26/ЕО).

§ 32. Наредбата влиза в сила от датата на обнародване в "Държавен вестник" с изключение на § 6, т. 2 и § 12, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 10 ОТ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ ЗА ИЗВЪНПЪТНА ТЕХНИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ЗАМЪРСИТЕЛИ

(ОБН. - ДВ, БР. 48 ОТ 2009 Г.)

§ 5. Навсякъде в наредбата думите "министъра/ът на земеделието и горите чрез" се заличават.

§ 6. Навсякъде в наредбата думите "по предложение на изпълнителния директор на КТИ, министърът на земеделието и горите" се заменят с "изпълнителният директор на КТИ" и думите "Министърът/а на земеделието и горите" се заменят с "Изпълнителният/я директор на КТИ".

§ 7. Навсякъде в наредбата думите "изпълнителният директор на КТИ предлага на министъра на земеделието и горите да отнеме" се заменят с "изпълнителният директор на КТИ отнема".

(ОБН. - ДВ, БР. 29 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 31.03.2011 Г.)

§ 12. Навсякъде в наредбата думите "БДС EN ISO 116" да се заменят от думите "БДС EN 116".

§ 13. Навсякъде в наредбата думите "в съответствие с български стандарт, въвел ISO 3046" да се заменят от думите "в съответствие с ISO 3046".

§ 14. Навсякъде в наредбата думите "в съответствие с български стандарт, въвел ISO 5725" да се заменят от думите "в съответствие с БДС EN ISO 5725".

§ 15. Навсякъде в наредбата думите "в съответствие с български стандарт, въвел ISO 14396: 2002" да се заменят от думите "в съответствие с ISO 14396:2002".

§ 16. Навсякъде в наредбата думите "в съответствие с български стандарт, въвел ISO 5167:2002" да се заменят от думите "в съответствие с БДС EN ISO 5167".

§ 17. Навсякъде в наредбата думите "БДС ISO 8528-1:1993" да се заменят от думите "БДС ISO 8528-1:2005".

§ 18. Навсякъде в наредбата думите "в съответствие с български стандарт, въвел ISO 3046-3" да се заменят от думите "в съответствие с ISO 3046-3".

Допълнителни разпоредби

§ 19. Тази наредба въвежда изискванията на Директива 2010/26/ЕС на Комисията от 31 март 2010 г. за изменение на Директива 97/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с мерките за ограничаване на емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извънпътна техника (ОВ, L 86 от 01.04.2010 г.).

Заключителни разпоредби

§ 20. Тази наредба влиза в сила на 31 март 2011 г.

Допълнителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 10 ОТ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ ЗА ИЗВЪНПЪТНА ТЕХНИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ЗАМЪРСИТЕЛИ

(ОБН. - ДВ, БР. 69 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 11.09.2012 Г.)

§ 4. Тази наредба въвежда изискванията на Директива 2011/88/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за изменение на Директива 97/68/ЕО по отношение на разпоредбите за двигателите, пуснати на пазара в рамките на гъвкавия механизъм (OВ L 305/23.11.2011).

(ОБН. - ДВ, БР. 69 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 11.09.2012 Г.)

§ 5. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

(ОБН. - ДВ, БР. 3 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 10.01.2014 Г.)

§ 12. Наредбата въвежда изискванията на Директива 2012/46/ЕС на Комисията от 6 декември 2012 г. за изменение на Директива 97/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с мерките за ограничаване на емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извънпътна подвижна техника (OJ, L353 от 21.12.2012 г.).

(ОБН. - ДВ, БР. 3 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 10.01.2014 Г.)

§ 13. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1, т. 3

(Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.)

Списък с данни № ...

за одобрение на типа и мерките, които трябва да се предприемат срещу емисиите от замърсяващи частици и газове, изпускани от двигателите с вътрешно горене, за извънпътната мобилна техника

(Директива 97/68/ЕО, последно изменена от Директива 2004/26/ЕО)

Базов двигател/тип двигател (1)

0.	Общи данни
0.1.	Марка (наименование на произво-
	дителя):...........................................................................................................................................
0.2.	Тип и търговско описание на базо-
	вия двигател и (ако е приложимо)
	на фамилията двигатели(1):
	...................................................................................................................................................
0.3.	Код на типа от производителя, как-
	то е маркиран на двигателя(ите)(1):
0.4.	Вид на извънпътните машини, зад-
	вижвани от двигателя (2):
	...................................................................................................................................................
0.5.	Наименование и адрес на произво-
	дителя:
	...................................................................................................................................................
	Име и адрес на упълномощеното от
	производителя лице (ако има):
	...................................................................................................................................................
0.6.	Място, код и начин на закрепване
	на идентификационния номер на
	двигателя:
	...................................................................................................................................................
0.7.	Място и начин на закрепване на ЕО
	маркировката за одобрение на типа:
	...................................................................................................................................................
0.8.	Адрес(и) на монтажния завод (и)

_________________

1 Ненужното се заличава.

2 Така, както е определено в чл. 2, ал. 1.

Приложения към списъка с данни:

1.1. Основни характеристики на базовия двигател(и) (виж допълнение № 1)

1.2. Основни характеристики на фамилията двигатели (виж допълнение № 2)

1.3. Основни характеристики на типовете двигатели в рамките на фамилията (виж допълнение № 3)

2. Характеристики на свързаните с двигателя части на мобилната техника (ако е приложимо)

3. Фотографии на базовия двигател

4. Списък на следващи приложения, ако има.

Дата, техническо досие

Допълнение № 1

Основни характеристики на двигателя/базовия двигател(1)

1.	Описание на двигателя
1.1.	Производител:
1.2.	Код на двигателя от производителя:	..
	.....................................................................................................................
1.3.	Тактност: четиритактов/двутактов(2)	..
	.....................................................................................................................
1.4.	Диаметър на цилиндъра:
	.....................................................................................................................	mm
1.5.	Ход на буталото:
	.....................................................................................................................	mm
1.6.	Брой и разположение на цилиндрите:
	.....................................................................................................................
1.7.	Ходов обем:
	.....................................................................................................................	cm3
1.8.	Номинална честота на въртене:
	.....................................................................................................................
1.9.	Честота на въртене при максима-
	лен въртящ момент:
	.....................................................................................................................
1.10.	Степен на сгъстяване(3):
	.....................................................................................................................
1.11.	Описание на горивния процес:
	.....................................................................................................................
1.12.	Чертеж(и) на горивната камера и
	челото на буталото:
	.....................................................................................................................
1.13.	Минимално напречно сечение на
	всмукателните и изпускателните
	отвори:
	.....................................................................................................................
1.14.	Охладителна система
1.14.1.	Течностно охлаждане.............................................................................................
1.14.1.1.	Вид на охлаждащата течност:
	.....................................................................................................................
1.14.1.2.	Циркулационна помпа(и): да/не(2)
	.....................................................................................................................
1.14.1.3.	Характеристики или марка(и)
	и тип(ове)(ако е приложимо):
	.....................................................................................................................
1.14.1.4.	Предавателно отношение(я)
	(ако е приложимо):
	.....................................................................................................................
1.14.2.	Въздушно охлаждане

____________

1 В случай на няколко базови двигателя да се приложи за всеки един от тях.

2 Ненужното се заличава.

3 Да се определи допустимото отклонение.

1.14.2.1.	Вентилатор: да/не(1)
1.14.2.2.	Характеристики или марка(и) и
	тип(ове) (ако е приложимо):
	.....................................................................................................................
1.14.2.3.	Предавателно отношение(я)
	(ако е приложимо)
	.....................................................................................................................
1.15.	Допустима температура от произ-
	водителя
1.15.1.	Течностно охлаждане: максимална
	температура на изхода:
	.....................................................................................................................	К
1.15.2.	Въздушно охлаждане: контролна
	точка:
	.....................................................................................................................
	Максимална температура в конт-
	ролната точка:
	.....................................................................................................................	К
1.15.3.	Максимална температура на въз-
	духа за свръхпълнене на изхода на
	междинния охладител (ако е при-
	ложимо):
	.....................................................................................................................	К
1.15.4.	Максимална температура на отра-
	ботените газове в мястото на при-
	съединяване на тръбата(-ите) на
	изпускателната система към
	външния фланец(-и) на изпуска-
	телния колектор(и):
	.....................................................................................................................	К
1.15.5.	Температура на смазващото сред-
	ство:
	минимум
	.....................................................................................................................	К
	максимум
	.....................................................................................................................	К
1.16.	Турбокомпресор: да/не(1 )............................................................................................
1.16.1.	Марка:
	.....................................................................................................................
1.16.2.	Тип:
	.....................................................................................................................
1.16.3.	Описание на системата (например
	максимално подавано налягане при
	свръхпълнене, байпасна система,
	ако е приложимо):
1.16.4.	Междинен охладител: да/не(1)
1.17.	Всмукателна система: максимално
	допустимо разреждане при всмуква-
	не при номинална честота на вър-
	тене и при 100% натоварване на
	двигателя
	.....................................................................................................................	kРа
1.18.	Изпускателна система: максимално
	допустимо противоналягане на
	отработените газове при номинална
	честота на въртене и при 100%
	натоварване на двигателя:
	.....................................................................................................................	kРа
2.	МЕРКИ, ПРЕДПРИЕТИ СРЕЩУ ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА
2.1.	Устройство за рециклиране на картерните газове: да/не (*) .....................................................
2.2.	Допълнителни устройства срещу замърсяване (ако има такива и не са включени в други точки)
2.2.1.	Каталитичен преобразувател: да/не (*)
2.2.1.1.	Марка(и): ...........................................................................................................
2.2.1.2.	Тип(ове): ...........................................................................................................
2.2.1.3.	Брой каталитични преобразуватели и елементи: .......................................................................
2.2.1.4.	Размери и обем на каталитичния(те) преобразувател(и): ...........................................................
2.2.1.5.	Тип на каталитичното действие: ......................................................................................
	..........................................................................................................................
2.2.1.6.	Общо количество на благородни метали: .............................................................................
2.2.1.7.	Относителна концентрация: .........................................................................................
2.2.1.8.	Субстрат (структура и материал): ......................................................................................
	..........................................................................................................................
2.2.1.9.	Гъстота на клетките: . ...............................................................................................
2.2.1.10.	Вид корпус на каталитичния(те) преобразувател(и): ..............................................................
2.2.1.11.	Местоположение на каталитичния(те) преобразувател(и) (място/места и максимално/минимално разстояние от двигателя): ...........
2.2.1.12.	Диапазон на нормална работна температура (K): ....................................................................
2.2.1.13.	Реагент за еднократна употреба (където е уместно): ..............................................................
2.2.1.13.1.	Тип и концентрация на реагента, необходим за каталитично действие: ...........
2.2.1.13.2.	Диапазон на нормалната работна температура на реагента: ...........................................................
2.2.1.13.3.	Международен стандарт (където е уместно) .............................................................................
2.2.1.14.	Датчик за NOx : да/не (*)
2.2.2.	Кислороден датчик: да/не (*)
2.2.2.1.	Марка(и): ...........................................................................................................
2.2.2.2.	Тип: ....................................................................................................................
2.2.2.3.	Местоположение: ........................................................................................................
2.2.3.	Подаване на въздух: да/не (*)
2.2.3.1.	Тип (пулсиращ въздух, въздушна помпа и т.н.): ....................................................................
2.2.4.	EGR: да/не (*)
2.2.4.1.	Характеристики (със/без охлаждане, високо/ниско налягане и т.н.): ...........
2.2.5.	Филтър за прахови частици: да/не (*)
2.2.5.1.	Размери и капацитет на филтъра за прахови частици: ..............................................................
2.2.5.2.	Тип и конструкция на филтъра за прахови частици: ....................................................................
2.2.5.3.	Местоположение (място/места и максимално/минимално разстояние от двигателя): ...........
2.2.5.4.	Метод или система за регенериране, описание и/или чертеж: ...........
2.2.5.5.	Диапазон на нормална работна температура (K) и налягане (kPa): ...........
2.2.6.	Други системи: да/не (*)
2.2.6.1.	Описание и действие: ..........................."
(*)	Ненужното се заличава.

____________

1 Ненужното се заличава.

	- Описание и/или чертеж(и):
	.....................................................................................................................
3.	ЗАХРАНВАНЕ С ГОРИВО НА ДВИГАТЕЛИ С КОМПРЕСИОННО ЗАПАЛВАНЕ
3.1.	Горивонагнетателна помпа
	Налягане(2) или характеристична
	диаграма:
	.....................................................................................................................	kРа
3.2.	Горивовпръскваща система
3.2.1.	Горивонагнетателна помпа
3.2.1.1.	Марка(и):
	.....................................................................................................................
3.2.1.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................
3.2.1.3.	Производителност:.........и
	.....................................................................................................................	mm3 (2)
	за такт или цикъл при максимално
	впръскване и при честота на вър-
	тене на помпата:.......min(-1)
	(номинална) и при......min(-1)
	(максимален въртящ момент),
	съответно, или характеристична
	диаграма
	Посочване на използвания метод:
	на двигателя или на изпитвателен
	стенд (1)
3.2.1.4.	Изпреварване на впръскването
3.2.1.4.1.	Крива на изпреварване на впръск-
	ването(2):
	.....................................................................................................................
3.2.1.4.2.	Регулиране на момента на впръск-
	ването(2):
	.....................................................................................................................
3.2.2.	Нагнетателен тръбопровод
3.2.2.1.	Дължина:
	.....................................................................................................................	mm
3.2.2.2.	Вътрешен диаметър:
	.....................................................................................................................	mm
3.2.3.	Дюза(и) ............................................................................................................
3.2.3.1.	Марка(и):
3.2.3.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................
3.2.3.3.	Налягане на отваряне(2) или харак-
	теристична диаграма:
	.....................................................................................................................	kРа
3.2.4.	Регулатор
	.....................................................................................................................
3.2.4.1.	Марка(и):
	.....................................................................................................................
3.2.4.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................
3.2.4.3.	Честота на въртене на коляновия
	вал, при която започва огранича-
	ване на подаването на гориво
	при пълно натоварване(2):	min(-1)
3.2.4.4.	Максимална честота на въртене
	на коляновия вал без натовар-
	ване (2):	min(-1)
3.2.4.5.	Честота на въртене на коляновия
	вал на празен ход(2):	min(-1)
3.3.	Система за пускане в ход на сту-
	ден двигател......................................................................................................
3.3.1.	Марка(и):
	.....................................................................................................................

_______________

1 Ненужното се заличава.

2 Да се определи допустимото отклонение.

3.3.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................
3.3.3.	Описание:
	.....................................................................................................................
4.	ЗАХРАНВАНЕ С ГОРИВО НА ДВИГАТЕЛИ С ПРИНУДИТЕЛНО ЗАПАЛВАНЕ
4.1.	Карбуратор:
	.....................................................................................................................
4.1.1.	Марка(и):
	.....................................................................................................................
4.1.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................
4.1.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................
4.2.	Недиректно впръскване на гориво във всмукателните канали: едноточково или многоточково:
	.....................................................................................................................
4.1.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................
4.2.1.	Марка(и):
	.....................................................................................................................
4.2.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................
4.3.	Директно впръскване:
	.....................................................................................................................
4.3.1.	Марка(и):
	.....................................................................................................................
4.3.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................
4.4.	Дебит на горивото [g/h] и съотношение въздух/гориво при номинална честота на въртене в положение на напълно отворена дроселова клапа:
5.	ГАЗОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
5.1.	Максимално повдигане на клапаните, ъгли на отваряне и затваряне по отношение на мъртвите точки или еквивалентни характеристики: .........
5.2.	Контролни и/или регулировъчни обхвати (*)
5.3.	Система за променливо газоразпределение (ако е приложима, и местоположение: всмукателен и/или изпускателен колектор)
5.3.1.	Тип: постоянно действаща или в положение включена/изключена (*)
5.3.2.	Ъгъл на дефазиране на разпределителния вал: ....................................................................
6.	КОНФИГУРАЦИЯ НА ВСМУКАТЕЛНИТЕ И ИЗПУСКАТЕЛНИТЕ ОТВОРИ
6.1.	Местоположение, размер и брой:
7.	ЗАПАЛИТЕЛНА СИСТЕМА
7.1.	Индукционна бобина
7.1.1.	Марка(и):
7.1.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................
7.1.3.	Номер:
	.....................................................................................................................
7.2.	Запалителна(и) свещ(и):
	.....................................................................................................................
7.2.1.	Марка(и):
	.....................................................................................................................
7.2.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................
7.3.	Магнет:
	.....................................................................................................................
7.3.1.	Марка(и):
	.....................................................................................................................
7.3.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................
7.4.	Регулиране на момента на запалване:
	.....................................................................................................................
7.4.1.	Статично предварение по отношение на ГМТ [в градуси на завъртане на коляновия вал]
	.....................................................................................................................
7.4.2.	Крива на предварението, ако е приложимо:
	.....................................................................................................................
	(*) Ненужното се заличава.

Допълнение № 2

Основни характеристики на фамилията двигатели

1.	Общи параметри(1)
1.1.	Горивен цикъл:
	...................................................................................................................................................
1.2.	Охлаждащ агент:
	...................................................................................................................................................
1.3.	Начин на всмукване на въздуха:
	...................................................................................................................................................
1.4.	Тип/конструкция на горивната
	камера:
	...................................................................................................................................................
1.5.	Клапани и отвори - конфигурация,
	размер и брой:
	...................................................................................................................................................
1.6.	Горивна система:
	...................................................................................................................................................
1.7.	Системи за управление на двига-
	теля:
	Доказателство относно идентифи-
	кация за съответствие с номер(ата)
	на чертеж(ите):
	- охлаждане на въздуха за свръх-
	пълнене:
	...................................................................................................................................................
	- рециркулация на отработените
	газове(2):
	...................................................................................................................................................
	- впръскване на вода/емулсия(2):
	...................................................................................................................................................
	- подаване на въздух под
	налягане(2):
	...................................................................................................................................................
1.8.	Система за обработване на отработилите газове (*):
	(*) Ако няма приложение, отбележете (н.п.).
	...................................................................................................................................................
2.	Описание на фамилията двигатели
2.1.	Наименование на фамилията дви-
	гатели:

____________

1 Ненужното се заличава.

1 Да се попълни във връзка с характеристиките, посочени в т. 6 и 7 на приложение № 2.

2 Ако не е приложимо, се маркира "неприложимо".

2.2. Характеристика на двигателите в рамките на фамилията:

Допълнение № 3

Основни характеристики на двигател от фамилията двигатели(1)

1.	Описание на двигателя
1.1.	Производител:
	.....................................................................................................................	..
1.2.	Код на двигателя от производи-
	теля:
	.....................................................................................................................	..
1.3.	Тактност: четиритактов/
	двутактов(2)
1.4.	Диаметър на цилиндъра:
	.....................................................................................................................	mm
1.5.	Ход на буталото:
	.....................................................................................................................	mm
1.6.	Брой и разположение на цилин-
	дрите:
	.....................................................................................................................	..
1.7.	Ходов обем:
	.....................................................................................................................	cm3
1.8.	Номинална честота на въртене:
	.....................................................................................................................	..
1.9.	Честота на въртене при максима-
	лен въртящ момент:
	.....................................................................................................................	..
1.10.	Степен на сгъстяване(3):
	.....................................................................................................................	..
1.11.	Описание на горивния процес:
	.....................................................................................................................	..
1.12.	Чертеж(и) на горивната камера и
	челото на буталото:
	.....................................................................................................................	..

_______________

1 Да се представи за всеки двигател от фамилията.

2 Ненужното се заличава.

3 Да се посочи допустимото отклонение.

1.13.	Минимално напречно сечение на
	всмукателните и изпускателните
	отвори:
	.....................................................................................................................	..
1.14.	Охладителна система
1.14.1.	Течностно охлаждане
1.14.1.1.	Вид на охлаждащата течност:
	.....................................................................................................................	..
1.14.1.2.	Циркулационна помпа(и): да/не(1)
1.14.1.3.	Характеристики или марка(и) и
	тип(ове) (ако е приложимо):
1.14.1.4.	Предавателно отношение(я)(ако
	е приложимо):
	.....................................................................................................................	..
1.14.2.	Въздушно охлаждане
1.14.2.1.	Вентилатор: да/не(1)
1.14.2.2.	Характеристики или марка(и) и
	тип(ове) (ако е приложимо):
	.....................................................................................................................	..
1.14.2.3.	Предавателно отношение (ако
	е приложимо):
	.....................................................................................................................	..
1.15.	Допустима температура от произ-
	водителя
1.15.1.	Течностно охлаждане: максимална
	температура на изхода:
	.....................................................................................................................	К
1.15.2.	Въздушно охлаждане: контролна
	точка:
	.....................................................................................................................	..
	Максимална температура в конт-
	ролната точка:
	.....................................................................................................................	К
1.15.3.	Максимална температура на въз-
	духа за свръхпълнене на изхода на
	междинния охладител (ако е при-
	ложимо):
	.....................................................................................................................	..
1.15.4.	Максимална температура на отра-
	ботените газове в мястото на при-
	съединяване на тръбата(-ите) на
	изпускателната система към
	външния фланец(-и) на изпуска-
	телния колектор(и):
	.....................................................................................................................	К
1.15.5.	Температура на смазващото сред-
	ство: минимална
	.....................................................................................................................	К
	максимална
	.....................................................................................................................	К
1.16.	Турбокомпресор: да/не (1)
1.16.1.	Марка:
	.....................................................................................................................	..
1.16.2.	Тип:
	.....................................................................................................................	..
1.16.3.	Описание на системата (например
	максимално подавано налягане при
	свръхпълнене, байпасна система,
	ако е приложимо):
	.....................................................................................................................	..
1.16.4.	Междинен охладител: да/не (1)

_____________

1 Ненужното се заличава.

1.17.	Всмукателна система: максимално
	допустимо разреждане при всмуква-
	не при номинална честота на вър-
	тене и при 100% натоварване на
	двигателя:
	.....................................................................................................................	kРа
1.18.	Изпускателна система: максимал-
	но допустимо противоналягане на
	отработените газове при номинал-
	на честота на въртене и при 100%
	натоварване на двигателя:
	.....................................................................................................................	kРа
2.	МЕРКИ, ПРЕДПРИЕТИ СРЕЩУ ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА
2.1.	Устройство за рециклиране на картерните газове: да/не (*) .....................................................
2.2.	Допълнителни устройства срещу замърсяване (ако има такива и не са включени в други точки)
2.2.1.	Каталитичен преобразувател: да/не (*)
2.2.1.1.	Марка(и): ...........................................................................................................
2.2.1.2.	Тип(ове): ...........................................................................................................
2.2.1.3.	Брой каталитични преобразуватели и елементи: .......................................................................
2.2.1.4.	Размери и обем на каталитичния(те) преобразувател(и): . ...........................................................
2.2.1.5.	Тип на каталитичното действие: ......................................................................................
	..........................................................................................................................
2.2.1.6.	Общо количество на благородни метали: .............................................................................
2.2.1.7.	Относителна концентрация: .........................................................................................
2.2.1.8.	Субстрат (структура и материал): ......................................................................................
	..........................................................................................................................
2.2.1.9.	Гъстота на клетките: ..................................................................................................
2.2.1.10.	Вид корпус на каталитичния(те) преобразувател(и): ..............................................................
2.2.1.11.	Местоположение на каталитичния(те) преобразувател(и) (място/места и максимално/минимално разстояние от двигателя): ...........
2.2.1.12.	Диапазон на нормална работна температура (K) .......................................................................
2.2.1.13.	Реагент за еднократна употреба (където е уместно): ..............................................................
2.2.1.13.1.	Тип и концентрация на реагента, необходим за каталитично действие: ...........
2.2.1.13.2.	Диапазон на нормална работна температура на реагента: ...........................................................
2.2.1.13.3.	Международен стандарт (където е уместно) .............................................................................
2.2.1.14.	Датчик за NOx : да/не (*)
2.2.2.	Кислороден датчик: да/не (*)
2.2.2.1.	Модел(и): ...........................................................................................................
2.2.2.2.	Тип: ....................................................................................................................
2.2.2.3.	Местоположение: ........................................................................................................
2.2.3.	Подаване на въздух: да/не (*)
2.2.3.1.	Тип (пулсиращ въздух, въздушна помпа и т.н.): ....................................................................
2.2.4.	EGR: да/не (*)
2.2.4.1.	Характеристики (със/без охлаждане, високо/ниско налягане и т.н.): ...........
2.2.5.	Филтър за прахови частици: да/не (*)
2.2.5.1.	Размери и капацитет на филтъра за прахови частици: ..............................................................
2.2.5.2.	Тип и конструкция на филтъра за прахови частици: ....................................................................
2.2.5.3.	Местоположение (място/места и максимално/минимално разстояние от двигателя): ...........
2.2.5.4.	Метод или система за регенериране, описание и/или чертеж: ...........
2.2.5.5.	Диапазон на нормална работна температура (K) и налягане (kPa): ...........
2.2.6.	Други системи: да/не (*)
2.2.6.1.	Описание и действие: ..................................................................................................
(*)	Ненужното се заличава.
3.	Захранване с гориво на дизелови
	двигатели
3.1.	Горивонагнетателна помпа
	Налягане (2) или характеристична
	диаграма:
	.....................................................................................................................	kРа
3.2.	Горивовпръскваща система
3.2.1.	Горивонагнетателна помпа
3.2.1.1.	Марка(и):
	.....................................................................................................................	..
3.2.1.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................	..
3.2.1.3.	Производителност:........ и ......................................................................................
	mm3 (2) за всеки ход или цикъл при
	максимално впръскване и при чес-
	тота на въртене на помпата:....min(-1)
	(номинална) и ..... min(-1)
	(максимален въртящ момент)
	съответно, или характеристична
	диаграма.
	Посочване на използвания метод:
	на двигател или на изпитвателен
	стенд (1).
3.2.1.4.	Изпреварване на впръскването
3.2.1.4.1.	Крива на изменение на впръскване(2)
	.....................................................................................................................	..
3.2.1.4.2.	Регулиране на момента на впръск-
	ването(2):
	.....................................................................................................................	..
3.2.2.	Нагнетателен тръбопровод
3.2.2.1.	Дължина:
	.....................................................................................................................	mm
3.2.2.2.	Вътрешен диаметър:
	.....................................................................................................................	mm
3.2.3.	Дюза(и)
3.2.3.1.	Марка(и):
	.....................................................................................................................	..
3.2.3.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................	..
3.2.3.3.	Налягане на отваряне(2) или харак-
	теристична диаграма:
	.....................................................................................................................	kРа
3.2.4.	Регулатор
3.2.4.1.	Марка(и):
	.....................................................................................................................	..

_____________

1 Ненужното се заличава.

2 Да се посочи допустимото отклонение.

3.2.4.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................	..
3.2.4.3.	Честота на въртене на коляновия
	вал, при която започва огранича-
	ване на подаването на гориво при
	пълно натоварване(2):
	.....................................................................................................................	min(-1)
3.2.4.4.	Максимална честота на въртене на
	коляновия вал без натоварване (2):
	.....................................................................................................................	min(-1)
3.2.4.5.	Честота на въртене на коляновия
	вал при празен ход(2):
	.....................................................................................................................	min(-1)
3.3.	Система за пускане в ход на студен
	двигател
3.3.1.	Марка(и):
	.....................................................................................................................	..
3.3.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................	..
3.3.3.	Описание:
	.....................................................................................................................	..
4.	Захранване с гориво на бензинови
	двигатели
4.1.	Карбуратор:
4.1.1.	Марка(и):
	.....................................................................................................................	..
4.1.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................	..
4.2.	Непряко впръскване: едноточко-
	во или многоточково:
	.....................................................................................................................	..
4.2.1.	Марка(и):
	.....................................................................................................................	..
4.2.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................	..
4.3.	Пряко впръскване:
	.....................................................................................................................	..
4.3.1.	Марка(и):
	.....................................................................................................................	..
4.3.2.	Тип(ове):
	.....................................................................................................................	..
4.4.	Разходът на гориво [g/h] и съотно-
	шението въздух/гориво при номи-
	нален режим в положение на на-
	пълно отворена дроселова клапа
5.	Характеристики на газоразпреде-
	лителната система
5.1.	Максимално повдигане на клапа-
	ните, ъгли на отваряне и затваряне
	по отношение на горна мъртва
	точка, или еквивалентни характе-
	ристики:
	.....................................................................................................................	..
5.2.	Препоръчвани хлабини и/или
	обхват на регулиране (1):
	.....................................................................................................................	..
5.3.	Система за променливо разпре-
	деление (ако е приложима, и место-
	положение на всмукателен и/или
	изпускателен колектор)
5.3.1.	Тип: постоянно действаща или в
	положение включена/изключена

______________

1 Ненужното се заличава.

2 Да се посочи допустимото отклонение.

5.3.2.	Ъгъл на дефазиране на разпреде-
	лителния вал
6.	Конфигурация на всмукателните
	и изпускателните отвори в горив-
	ните камери
6.1.	Положение, размери и брой
7.	Запалителна система
7.1.	Запалителна бобина
7.1.1.	Марка(и): ...............................................................................................................
7.1.2.	Тип(ове): ...............................................................................................................
7.1.3.	Брой:
7.2.	Запалителна(и) свещ(и)
7.2.1.	Марка(и): ...............................................................................................................
7.2.2.	Тип(ове): ...............................................................................................................
7.3.	Променливотоков генератор
7.3.1.	Марка(и): ...............................................................................................................
7.3.2.	Тип(ове): ...............................................................................................................
7.4.	Регулировка на запалването
7.4.1.	Статичен аванс по отношение на
	ГМТ [в градуси на завъртане на
	коляновия вал]
7.4.2.	Крива на аванса на запалването,
	ако може да се приложи:
	.....................................................................................................................	..

Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1, т. 4

1.1. Символи за параметрите на изпитване

1.2. Символи на химическите съединения

1.3.	Съкращения

CFV	тръба на Вентури с критично обтичане CLD хемилуминесцентен детектор
CI	компресионно запалване
FID	пламъчно-йонизационен детектор
FS	пълен обхват
NG	природен газ
HCLD	нагрят хемилуминесцентен детектор
HFID	нагрят пламъчно-йонизационен детектор
NDIR	недисперсионен инфрачервен абсорбционен анализатор
NRSC	цикъл при установени режими за подвижни извънпътни машини
NRTC	цикъл при преходни режими за подвижни извънпътни машини
PDP	обемна помпа
SI	искрово/принудително запалване
SSV	дозвукова тръба на Вентури

2. Предписания и изпитвания

2.1. Двигатели с компресионно запалване

2.1.1. Общи положения

2.1.2. Предписания относно замърсяващите емисии

Емисиите от замърсяващи газове и частици, изпускани от двигателя, който е подложен на техническите изпитвания, се измерват по описаните методи в приложение № 4.

Други системи или анализатори могат да бъдат одобрени, ако те дават равностойни резултати на тези, които се получават с помощта на следните еталонни системи:

- за брутните емисии от отработени газове, системата, която е изобразена на фиг. 2 от приложение № 4;

- за разредените емисии от отработени газове от система за разреждане към главния кръг, системата, изобразена на фиг. 3 от приложение № 4;

- за емисиите от частици, системата за разреждане към главния кръг, оборудвана или с отделен филтър за всеки режим, или с един общ филтър, изобразен на фиг. 13 от приложение № 4.

Еквивалентността на системите се определя на базата на изследване за корелация на цикъл от 7 изпитвания между разглежданата система и една или няколко от визираните еталонни системи.

Приема се, че съществува еквивалентност, когато осреднените стойности на резултатите от емисиите, изхвърлени по време на един изпитателен цикъл, се намират в диапазон ±5%. Цикълът, който трябва да се използва, е посочен в т. 3.6.1 на приложение № 3.

За да може в наредбата да бъде въведена нова система, определянето на еквивалентността трябва да се основава на изчислението на повторяемостта и възпроизводимостта, в съответствие с БДС EN ISO 5725.

2.1.2.1. Емисиите от въглероден оксид, въглеводороди и азотни оксиди, както и емисиите от частици, на етап I не трябва да надвишават посочените в следната таблица количества:

Нетна	Маса на	Маса на	Маса на	Маса на
мощност	въглерод-	въглево-	азотните	частиците
(P)	ния оксид	дородите	оксиди	(PT)
(kW)	(CO)	(HC)	(NOx)	(g/kWh)
	(g/kWh)	(g/kWh)	(g/kWh)
130 <= P <= 560	5,0	1,3	9,2	0,54
75 <= P < 130	5,0	1,3	9,2	0,70
37 <= P < 75	6,5	1,3	9,2	0,85

2.1.2.2. Стойностите на емисиите, указани в точка 2.1.2.1, са пределни стойности "на изхода на двигателя"; те се определят преди устройствата за вторична обработка на отработените газове.

2.1.2.3. Емисиите от въглероден оксид, въглеводороди и азотни оксиди, както и емисиите от частици, на етап II не трябва да надвишават посочените в следната таблица количества:

Нетна	Маса на	Маса на	Маса на	Маса на
мощност	въглерод-	въглево-	азотните	частиците
(P)	ния оксид	дородите	оксиди	(PT)
(kW)	(CO)	(HC)	(NOx)	(g/kWh)
	(g/kWh)	(g/kWh)	(g/kWh)
130 <= P <= 560	3,5	1,0	6,0	0,2
75 <= P < 130	5,0	1,9	6,0	0,3
37 <= P < 75	5,0	1,3	7,0	0,4
18 <= P < 37	5,5	1,5	8,0	0,8

2.1.2.4. За етап III A емисиите от въглероден оксид, сумата от емисиите от въглеводороди и азотни оксиди, както и емисиите от частици не трябва да превишават стойностите, посочени в следната таблица:

Двигатели, използвани за употреби, различни от задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване, локомотиви и мотриси:

Ефективна	Маса на	Сума от	Маса на
мощност	въглероден	въглеводо-	частици
(Р)	оксид	роди и	(РТ)
(kW)	(СО)	азотни	(g/kWh)
	(g/kWh)	оксиди
		(НС + NOx)
		(g/kWh)
H : 130 kW <= P <= 560 kW	3,5	4,0	0,2
I : 75 kW <= P < 130 kW	5,0	4,0	0,3
J : 37 kW <= P < 75 kW	5,0	4,7	0,4
K : 18 kW <= P < 37 kW	5,5	7,5	0,6

Двигатели, предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване:

Категория: работен	Маса на	Сума от	Маса на
обем/ефективна мощност	въглероден	въглеводо-	частици
(SV/Р),	оксид	роди и	(РТ),
(литри за цилиндър/kW)	(СО),	азотни	(g/kWh)
	(g/kWh)	оксиди
		(НС + NOx),
		(g/kWh)
V1:1 SV < 0,9 и P >= 37 kW	5,0	7,5	0,40
V1:2 0,9 <= SV < 1,2	5,0	7,2	0,30
V1:3 1,2 <= SV < 2,5	5,0	7,2	0,20
V1:4 2,5 <= SV < 5	5,0	7,2	0,20
V2:1 5 <= SV < 15	5,0	7,8	0,27
V2:2 15 <= SV < 20
и P < 3300 kW	5,0	8,7	0,50
V2:3 15 <= SV < 20
и P >= 3300 kW	5,0	9,8	0,50
V2:4 20 <= SV < 25	5,0	9,8	0,50
V2:5 25 <= SV < 30	5,0	11,0	0,50

Двигатели, предназначени за задвижване на локомотиви:

Категория:	Въглероден	Сума от	Частици
ефективна мощност	оксид	въглеводо-	(РТ),
(Р),	(СО),	роди и	(g/kWh)
(kW)	(g/kWh)	азотни
		оксиди
		(НС + NOx),
		(g/kWh)
RL A:130kW <= P <= 560 kW	3,5	4,0	0,2

	(СО)	Въгле-	Азотни	Частици
	(g/kWh)	водо-	оксиди	(РТ)
		роди	(NOx)	(g/kWh)
		(НС)	(g/kWh)
		(g/kWh)
RH A : P > 560 kW	3,5	0,5	6,0	0,2
RH A двигатели с P > 2000 kW	3,5	0,4	7,4	0,2
и SV > 5l/цилиндър

Двигатели за задвижване на мотриси:

Категория:	Въглероден	Сума от	Частици
ефективна мощност	оксид	въглеводо-	(РТ),
(Р),	(СО),	роди и	(g/kWh)
(kW)	(g/kWh)	азотни
		оксиди
		(НС + NOx),
		(g/kWh)
RС A : 130 kW < P	3,5	4,0	0,2

2.1.2.5. За етап III В емисиите от въглероден оксид, емисиите от въглеводороди и азотни оксиди (или, при необходимост, тяхната сума), както и емисиите от частици не трябва да превишават следните стойности:

Двигатели, предназначени за употреби, различни от задвижване на локомотиви, мотриси и кораби от вътрешното корабоплаване:

Категория:	Маса на	Въглево-	Азотни	Маса на
ефективна	въглеро-	дороди	оксиди	частици
мощност	ден оксид	(НС),	(NOx),	(РТ),
(Р),	(СО),	(g/kWh)	(g/kWh)	(g/kWh)
(kW)	(g/kWh)
L : 130 kW <= P <= 560 kW	3,5	0,19	2,0	0,02
M : 75 kW <= P < 130 kW	5,0	0,19	3,3	0,02
N : 56 kW <= P < 75 kW	5,0	0,19	3,3	0,02

		Сума от въглево-
		дороди и
		азотни оксиди
		(НС + NOx)
		(g/kWh)
P : 37 kW <= P < 56 kW	5,0	4,7	0,025

Двигатели, предназначени за задвижване на мотриси:

Категория:	Маса на	Въглево-	Азотни	Маса на
ефективна мощност	въглероден	дороди	оксиди	частици
(Р)	оксид	(НС)	(NOx)	(РТ)
(kW)	(СО)	(g/kWh)	(g/kWh)	(g/kWh)
	(g/kWh)
RС В : 130 kW < P	3,5	0,19	2,0	0,025

Двигатели, предназначени за задвижване на локомотиви:

Категория:	Маса на	Сума от	Маса на
ефективна	въглероден	въглеводороди	частици
мощност	оксид	и азотни оксиди	(РТ)
(Р)	(СО)	(НС + NOx)	(g/kWh)
(kW)	(g/kWh)	(g/kWh)
R В : 130 kW < P	3,5	4,0	0,025

2.1.2.6. За етап IV емисиите от въглероден оксид, емисиите от въглеводороди и азотни оксиди (или, при необходимост, тяхната сума), както и емисиите от частици не трябва да превишават стойностите, посочени в следната таблица:

Категория:	Маса на	Въглево-	Азотни	Маса на
ефективна мощност	въглеро-	дороди	оксиди	частици
(Р)	ден оксид	(НС)	(NOx)	(РТ)
(kW)	(СО)	(g/kWh)	(g/kWh)	(g/kWh)
	(g/kWh)
Q : 130 kW <= P <= 560 kW	3,5	0,19	0,4	0,025
R : 56 kW <= P <= 130 kW	5,0	0,19	0,4	0,025

2.1.2.7. Допустимите стойности, посочени в т. 2.1.2.4, 2.1.2.5 и 2.1.2.6, отчитат влошаването, изчислено в съответствие с приложение № 3, допълнение 5.

В случая на допустимите стойности, предвидени в т. 2.1.2.5 и 2.1.2.6, за съвкупността от произволни условия на натоварване, принадлежащи на определен контролен диапазон и с изключение на условията на работа на двигателя, които не се подчиняват на такава разпоредба, емисиите, взети за проба за време не по-малко от 30 s, не трябва да превишават с повече от 100% допустимите стойности, намиращи се в посочените таблици.

2.1.2.8. Когато определена фамилия двигатели така, както е определена в т. 4 от това приложение във връзка с приложение № 1, допълнение 2, покрива повече от един диапазон от мощност, стойностите, прилагани спрямо емисиите на представителния образец на двигателя (типово одобрение) и на всички типове двигатели, които са част от същата фамилия (COP - съответствие на производството), трябва да отговарят на най-строгите изисквания относно най-високия диапазон от мощност. Лицето, подало искане за одобрение, може свободно да избере да ограничи определението за фамилиите двигатели до единни диапазони от мощност и да поиска извършване на сертифициране съгласно този избор.

2.2. Двигатели с принудително запалване

2.2.1. Общи положения

Компонентите, които могат за окажат влияние върху емисиите от замърсяващи газове, трябва да бъдат проектирани, конструирани и монтирани по такъв начин, че при нормални условия на експлоатация двигателят да отговаря на предписанията на настоящата наредба, въпреки вибрациите, на които може да бъде подложен.

Техническите мерки, които производителят взема, трябва да бъдат такива, че посочените емисии да бъдат реално ограничавани съгласно тази наредба при нормалната продължителност на живота на двигателя и при нормални условия на експлоатация в съответствие с приложение № 3а, допълнение 4.

2.2.2. Предписания относно замърсяващите емисии

Емисиите от замърсяващи газове, изпускани от двигателя, който е подложен на техническите изпитвания, трябва да се измерват по описаните методи в приложение № 4 (като се държи сметка за всяко устройство за вторична обработка на газовете).

- за брутните емисии от отработени газове системата, която е изобразена на фиг. 2 от приложение № 4;

- за разтворените емисии от отработени газове от система за разреждане към главния кръг системата, изобразена на фиг. 3 от приложение № 4.

2.2.2.1. Емисиите от въглероден оксид, от въглеводороди, от азотни оксиди, както и сумата от емисиите от въглеводороди и азотни оксиди не трябва да надвишават за етап I посочените количества в таблицата:

Етап I

Клас	Въглероден	Въглеводо-	Азотни	Сума от
	оксид	роди	оксиди	въглеводороди
	(CO)	(НС)	(NOx)	и азотни оксиди
	(g/kWз)	(g/kWз)	(g/kWз)	(g/kWз)
				HC + NOx
SH:1	805	295	5,36
SH:2	805	241	5,36
SH:3	603	161	5,36
SN:1	519			50
SN:2	519			40
SN:3	519			16,1
SN:4	519			13,4

2.2.2.2. Емисиите от въглероден оксид и сумата от емисиите от въглеводороди и азотни оксиди на етап II не трябва да надвишават посочените в следната таблица количества:

Етап II (Приложение № 4, допълнение 4: включително коефициентите за влошаване.)

Клас	Въглероден оксид (CO)	Сума от въглеводороди
	(g/kWз)	и азотни оксиди
		(g/kWз)
		HC + NOx
1	2	3
SH:1	805	50
SH:2	805	50
SH:3	603	72
SN:1	610	50,0
SN:2	610	40,0
SN:3	610	16,1
SN:4	610	12,1

За всички класове двигатели газовите емисии от NOx не трябва да надвишават 10 g/kWh.

2.2.2.3. Независимо от определението за "преносим двигател" съгласно § 1, т. 24 двутактовите двигатели, с които се оборудват снегоиздухващите машини, отговарят единствено на стандартите SH:1, SH:2 или SH:3.

2.3. Инсталиране на мобилни устройства

Инсталирането на двигателя на мобилно устройство трябва да съответства на ограниченията, определени в приложното поле на типовото одобрение. Освен това то трябва да отговаря на следните характеристики относно одобрението на двигателя:

2.3.1. входящото разреждане не трябва да надвишава указаното за одобрения двигател и съответно посочено в приложение № 1, допълнение 1 или 3;

2.3.2. противоналягането в системата за отвеждане на отработените газове не трябва да надвишава указаното за одобрения двигател и съответно посочено в приложение № 1, допълнение 1 или 3.

3. Разпоредби относно контрола за съответствие на производствените механизми

3.3. Компетентните власти, които са издали одобрението, могат да проверяват във всеки момент методите за контрол на съответствието, прилагани спрямо всяка една производствена единица.

3.3.1. По време на всяка инспекция регистрите относно изпитванията и контрола на производството трябва да бъдат предоставяни на инспектора.

3.3.2. Когато нивото на качество изглежда недостатъчно или има необходимост от проверка на валидността на данните, представени съгласно т. 2.2, се прилага следната процедура:

3.3.2.1. Избира се един двигател от серията и се подлага на изпитването, описано в приложение № 3. Получените по този начин емисии от въглероден оксид, въглеводороди и азотни оксиди, както и емисиите от частици, не трябва да надвишават стойностите, посочени в таблицата на т. 2.2.1, като се вземат предвид предписанията съответно от т. 2.2.2 или т. 2.2.3.

3.3.2.2. Ако избраният от серията двигател не отговаря на предписанията на т. 3.3.2.1, производителят може да поиска да бъдат извършени измервания върху проба от няколко двигателя, притежаващи същите характеристики, които се вземат от същата серия и включват избрания първоначално двигател. Производителят определя размера n на пробата съгласувано с техническата служба. Двигателите, които са различни от първия избран двигател, се подлагат на изпитване. След това за всеки замърсител се изчислява средната аритметична стойност

на получените от пробата резултати. Производството на серията се приема за съответстващо, ако е спазено условието:

където:

L е пределната стойност, определена в т. 2.2.1 или 2.2.3 за всеки от измерваните замърсители;

k - статистическият коефициент, който зависи от n и се дава в следната таблица:

n	2	3	4	5	6	7	8	9	10
k	0,973	0,613	0,489	0,421	0,376	0,342	0,317	0,296	0,279
n	11	12	13	14	15	16	17	18	19
k	0,265	0,253	0,242	0,233	0,224	0,216	0,210	0,203	0,198

, където x е един от резултатите, получени от пробата n.

3.3.3. Изпитванията се извършват върху двигатели, които са частично или напълно разработени съгласно указанията на производителя.

3.3.4. Нормалната честота на инспекциите, предприемани от изпълнителния директор на КТИ, трябва да бъде веднъж годишно. Ако не се спазват предписанията по т. 3.3.2, изпълнителният директор на КТИ трябва да следи да бъдат взети всички необходими мерки, за да може съответствието на производството да бъде възстановено във възможно най-кратък срок.

4. Параметри, които определят фамилия двигатели

Фамилията двигатели може да бъде определена от базовите конструктивни параметри, които трябва да бъдат общи за всички двигатели, принадлежащи на една и съща фамилия. В някои случаи е възможно взаимодействие на параметрите. Тези обстоятелства трябва също така да бъдат взети под внимание, за да се гарантира, че единствено двигателите, притежаващи подобни характеристики по отношение на емисиите от отработени газове, принадлежат към определена фамилия двигатели.

За да бъдат считани като принадлежащи към една и съща фамилия, двигателите трябва да притежават следните общи базови параметри, посочени в долния списък:

4.1. Горивен цикъл:

- двутактов

- четиритактов

4.2. Охладително работно тяло:

- въздух

- вода

- масло

4.3. Работен обем в границите между 85 и 100% от най-големия работен обем на двигател от тази фамилия

4.4. Метод на всмукване на въздуха

4.5. Тип гориво

- дизелово гориво

- бензин

4.6. Тип горивна камера

4.7. Конфигурация, размер и брой на клапаните и на всмукателните и изпускателните отвори в горивните камери

4.8. Захранващ кръг:

за дизелов двигател:

- инжекторпомпа

- помпа, включена в контура

- разпределителна помпа

- общ компонент

- инжектор на блока

за бензинов двигател:

- карбуратор

- непряко впръскване

- пряко впръскване

4.9. Други

- повторна циркулация на отработените газове

- впръскване/водна емулсия

- впръскване на въздух

- системи за охлаждане при натоварване

- тип на запалване (чрез компресия, принудително)

4.10. Вторична обработка на отработените газове

- окислителен катализатор

- редуциращ катализатор

- трипътен катализатор

- термичен реактор

- филтър за частици.

5. (нова - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) Тази точка се прилага за одобрение на типа за етапи III В и IV на електронно управлявани двигатели (наричани по-долу "двигател"), при които се използва електронно управление за определяне на количеството и продължителността на впръскване на горивото независимо от технологията, използвана в съответните двигатели, за да отговарят на пределните стойности на емисиите, посочени в точки 2.1.2.5 и 2.1.2.6.

5.1. Общи изисквания

5.1.1. Изисквания за основна технология за контрол на емисиите

5.1.1.1. Основната технология за контрол на емисиите, действаща в целия работен диапазон на честотата на въртене и на въртящия момент на двигателя, се конструира така, че двигателят да отговаря на разпоредбите от настоящата наредба.

5.1.1.2. Забраняват се всички основни технологии за контрол на емисиите, при които се прави разлика между работата на двигателя при стандартизирано изпитване за одобрение на типа и при други работни условия, вследствие на което се осигурява по-ниско ниво на контрол върху емисиите, когато работата не е при условията, изрично включени в процедурата за одобрение на типа.

5.1.2. Изисквания за допълнителна технология за контрол на емисиите

5.1.2.1. Допълнителната технология за контрол на емисиите може да бъде използвана при двигател или извънпътна техника, при условие че при нейното активиране допълнителната стратегия за контрол на емисии изменя основната технология за контрол на емисиите в отговор на специфичен набор от околни и/или работни условия, но не намалява ефективността на системата за контрол на емисиите.

а) Когато допълнителната технология за контрол на емисиите е активирана по време на изпитването за одобрение на типа, не се прилагат точки 5.1.2.2 и 5.1.2.3.

б) Когато допълнителната технология за контрол на емисиите не е активирана по време на изпитването за одобрение на типа, трябва да бъде демонстрирано, че допълнителната стратегия за контрол на емисии е активна само доколкото е необходимо за целите, посочени в точка 5.1.2.3.

5.1.2.2. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) Условията за контрол, приложими за етап IIIB и етап IV, са следните:

а) условия за контрол за двигатели в етап IIIВ:

аа) надморска височина, която не превишава 1000 метра (или еквивалентно атмосферно налягане 90 kPa);

бб) температура на околната среда в обхвата от 275 K до 303 K (2 °C - 30 °C);

вв) температура на охлаждащия агент на двигателя над 343 K (70 °C).

Когато допълнителната технология за контрол на емисии е активирана при работа на двигателя в рамките на условията, посочени в подточки аа), бб) и вв), технологията се активира само по изключение;

б) условия за контрол за двигатели в етап IV:

аа) атмосферно налягане, по-голямо или равно на 82,5 kPa;

бб) температура на околната среда в следния обхват:

- равна или по-висока от 266 К (-7 °C);

- по-ниска или равна на температурата, определена чрез следната формула при посоченото атмосферно налягане: Tc = -0,4514 . (101,3 - pb) + 311, където: Tc е изчислената температура на околния въздух К и pb е атмосферното налягане в kPa;

вв) температура на охлаждащия агент на двигателя над 343 K (70 °C).

Когато допълнителната технология за контрол на емисии е активирана при работа на двигателя в рамките на условията за контрол, посочени в подточки аа), бб) и вв), технологията се активира само когато е доказано, че е необходима за целите, посочени в т. 5.1.2.3, и е одобрена от изпълнителния директор на КТИ;

в) работа при ниска температура:

Чрез дерогация от изискванията на буква "б" допълнителна технология за контрол на емисиите може да бъде използвана при двигател от етап IV, оборудван с рециркулация на отработилите газове (EGR), когато температурата на околната среда е по-ниска от 275 K (2 °C) и ако е изпълнен един от следните два критерия:

аа) температурата във всмукателния колектор е по-ниска или равна на температурата, определена по следната формула:

IMTc = PIM /15,75 + 304,4,

където: IMTc е изчислената температура във всмукателния колектор K и PIM е абсолютното налягане във всмукателния колектор в kPa;

бб) температурата на охлаждащия агент на двигателя е по-ниска или равна на температурата, определена по следната формула:

ECTc = PIM /14,004 + 325,8,

където: ECTc е изчислената температура на охлаждащия агент на двигателя, К и PIM е абсолютното налягане във всмукателния колектор в kPa.

5.1.2.3. Допълнителната технология за контрол на емисиите може да се активира по-специално за следните цели:

а) от бордови сигнали с цел защита от повреда на двигателя (включително защитното устройство за въздух) и/или на извънпътната техника, в която е инсталиран двигателят;

б) (изм. - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) за безопасност по време на експлоатация;

в) за предотвратяване на прекомерни емисии, при пускане при студен двигател или при загряването или спиране на двигателя;

г) ако се използва за обвързване с контрола върху един регулиран замърсител при специфични околни или работни условия с цел поддържане на контрола върху всички останали регулирани замърсители в рамките на пределните стойности на емисиите, които са подходящи за въпросния двигател; целта е да се компенсират естествено възникващите явления по начин, който осигурява приемлив контрол върху всички съставки на емисиите.

5.1.2.4. Производителят демонстрира пред техническа служба по време на изпитването за одобрение на типа, че функционирането на допълнителната технология за контрол на емисии отговаря на разпоредбите на точка 5.1.2. Демонстрацията се състои от оценка на документацията, посочена в чл. 4, ал. 3.

5.1.2.5. Забранява се функциониране на допълнителна технология за контрол на емисиите, която не е в съответствие с разпоредбите на точка 5.1.2.

5.2. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) Изисквания за мерките за контрол на NOx при двигатели в етап IIIВ

5.2.1. Производителят предоставя информация съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2.

5.2.2. Ако системата за контрол на емисиите изисква реагент, неговите характеристики, включително вид, информация относно концентрацията, когато реагентът е в разтвор, работна температура и позоваване на международни стандарти за състав и качество, трябва да бъдат посочени от производителя в приложение № 1, допълнение 1, точка 2.2.1.13 и допълнение 3, точка 2.2.1.13.

5.2.3. Технологията за контрол на емисиите на двигателя трябва да функционира при всички условия на околната среда, редовно наблюдавани на територията на Европейския съюз, особено при ниски температури на околната среда.

5.2.4. Производителят демонстрира, че емисиите на амоняк по време на приложимия изпитвателен цикъл за емисии при процедурата за одобрение на типа, когато се използва реагент, не надвишават средна стойност от 25 ppm.

5.2.5. Ако в извънпътна техника са инсталирани отделни резервоари за реагент или са свързани с нея, трябва да бъдат включени средства за вземане на проба от реагента вътре в резервоара. Точката на вземане на пробите трябва да е леснодостъпна, без да е необходимо да се използва специализиран инструмент или устройство.

5.3. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) Изисквания за мерките за контрол на NOx при двигатели в етап IV.

5.3.1. Производителят предоставя информация, която изцяло описва функционалните работни характеристики на мерките за контрол на NOx, използвайки документите, посочени в приложение № 1, допълнение 1, т. 2 и допълнение 3, т. 2.

5.3.2. Технологията за контрол на емисиите от двигателя трябва да функционира при всички условия на околната среда, редовно наблюдавани на територията на Съюза, особено при ниски температури на околната среда. Това изискване не е ограничено до условията, при които трябва да се използва основна технология за контрол на емисиите, както е посочено в т. 5.1.2.2.

5.3.3. Когато се използва реагент, производителят демонстрира, че емисиите на амоняк по време на изпитванията NRTC или NRSC на загрял двигател при процедурата за одобрение на типа не превишават средна стойност от 10 ppm.

5.3.4. Ако в извънпътна подвижна техника са инсталирани резервоари за реагент или са свързани с нея, трябва да бъдат включени средства за взимане на проба от реагента вътре в резервоара. Точката на вземане на пробите трябва да е леснодостъпна, без да е необходимо използването на специализиран инструмент или устройство.

5.3.5. Одобрение на типа в съответствие с чл. 4, параграф 3 се предоставя при следните условия:

а) при осигурени за всеки оператор на извънпътна техника писмени указания за поддържане;

б) към оригиналното оборудване (ПОО) трябва да се осигури документация за монтажа на двигателя, включително на системата за контрол на емисиите, която е част от одобрения тип двигател;

в) към оригиналното оборудване (ПОО) трябва да се осигурят указания за системата за предупреждение на оператора, за системата за блокиране и (когато е приложимо) за защитата на реагента срещу замръзване;

г) трябва да се спазват указанията относно инструкциите за оператора, документите за монтажа, системата за предупреждение на оператора, системата за блокиране и защитата на реагента срещу замръзване, които са посочени в допълнение 1.

5.4. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) Контролна област за етап IV

В съответствие с т. 2.1.2.7 при двигатели в етап IV емисиите, от които са взети проби в контролната област, определена в приложение № 2, допълнение 2, не трябва да превишават с повече от 100 % граничните стойности на емисиите в таблицата, посочена в т. 2.1.2.6.

5.4.1. Изисквания към доказателствата

Техническата служба избира до три случайни точки на натоварване и честота на въртене в контролната област за изпитване. Техническата служба определя също така случайна последователност на точките на изпитване. Изпитването трябва да се проведе в съответствие с основните изисквания на NRSC, но всяка точка на изпитване се оценява поотделно. Всяка точка на изпитване трябва да съответства на граничните стойности, определени в т. 5.4.

5.4.2. Изисквания към изпитването

Изпитването трябва да се проведе непосредствено след изпитвателните цикли с дискретен режим, описани в приложение № 3.

Когато производителят обаче съгласно т. 1.2.1 от приложение № 3 избере да използва процедурата от приложение 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, изпитването се провежда, както следва:

а) според случая изпитването се провежда непосредствено след изпитвателните цикли с дискретен режим, описани в т. 7.8.1.2, букви "а" - "д" от приложение 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, но преди процедурите след изпитването (буква "е"), или след изпитвателния цикъл със стабилни състояния и линейни преходи между тях от т. 7.8.2.2, букви "а" - "г" от приложение 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, но преди процедурите след изпитването (буква "e");

б) изпитванията се провеждат, както е предвидено в т. 7.8.1.2, букви "б" - "д" от приложение 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, като се използва многофилтърният метод (един филтър за всяка точка на изпитване) за всяка от трите избрани точки на изпитване;

в) изчислява се специфична стойност на емисиите (в g/kWh) за всяка точка на изпитване;

г) стойностите на емисиите могат да се изчислят като моларна концентрация, като се използва допълнение A.7, или на база маса, като се използва допълнение A.8, но това следва да съответства на метода, използван при изпитването с дискретен режим или изпитвателния цикъл със стабилни състояния и линейни преходи между тях;

д) за изчисляване на сумата за газообразните компоненти N mode се задава 1 и се използва тегловен коефициент, равен на 1;

е) за изчисляване на праховите частици се използва многофилтърният метод и за изчисляване на сумата N mode се задава 1 и се използва тегловен коефициент, равен на 1.

5.5. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) Проверка на емисиите на картерни газове при двигатели в етап IV

5.5.1. Емисиите на картерни газове не трябва да бъдат изхвърляни директно в околната атмосфера с изключение на случаите, посочени в т. 5.5.3.

5.5.2. Двигателите могат да изхвърлят емисии на картерни газове в изпускателната система, разположена преди устройството за последваща обработка на отработилите газове, през цялата продължителност на работа.

5.5.3. Двигателите, оборудвани с турбокомпресори, помпи, нагнетателни вентилатори или компресори за принудително пълнене за нагнетяване на въздуха, могат да изхвърлят емисии на картерни газове в околната атмосфера. В този случай емисиите на картерни газове се добавят (физически или математически) към емисиите на отработилите газове при всички изпитвания на емисии в съответствие с т. 5.5.3.1.

5.5.3.1. Емисии на картерни газове.

Картерните газове не трябва да бъдат изхвърляни директно в околната атмосфера със следните изключения: двигателите, оборудвани с турбокомпресори, помпи, нагнетателни вентилатори или компресори за принудително пълнене за нагнетяване на въздуха, могат да изхвърлят картерни газове директно в околната атмосфера, ако картерните газове са добавени (физически или математически) към емисиите на отработилите газове при всички изпитвания на емисии. Производителите, които се възползват от това изключение, трябва да монтират двигателите така, че всички картерни газове да могат да бъдат насочени към системата за вземане на проба от емисиите. За целите на настоящата точка картерните газове, които са насочени към изпускателната система, разположена преди системата за последваща обработка на отработилите газове, не се считат за отделяни директно в околната атмосфера.

За измерване на емисиите картерните газове се насочват към изпускателната система, както следва:

а) материалите на тръбопровода трябва да бъдат с гладки стени, електропроводими и да не реагират с картерните газове; дължината на тръбите трябва да бъде възможно най-късата;

б) броят на извивките на тръбопровода на лабораторния картер се свежда до минимум, като радиусът на всяка неизбежна извивка е възможно най-голям;

в) тръбопроводът за отвеждане на отработилите газове от лабораторния картер трябва да отговаря на спецификациите на производителя на двигателя за противоналягането на картера;

г) тръбопроводът за отвеждане на отработилите газове от лабораторния картер се свързва към неразредените отработили газове след системата за последваща обработка на отработилите газове, след ограничителя на потока на отработилите газове, ако е монтиран такъв, и на достатъчно разстояние преди сондите за вземане на проби, за да се осигури пълно смесване с отработилите газове на двигателя преди вземането на проби; тръбата за отработилите газове от картера трябва да достига до свободния поток отработили газове, за да се избегне влиянието на граничния слой и да се улесни смесването; изходът на тръбата за отработилите газове от картера може да бъде ориентиран във всяка посока по отношение на потока на неразредените отработили газове.

6. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) Избор на категория мощност на двигателя

6.1. За целите на установяването на съответствието на двигатели с променлива честота на въртене, определени в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 с граничните стойности на емисиите, посочени в т. 2 на приложение № 2, те се разпределят по обхвати на мощност на основата на най-високата стойност на ефективната мощност, измерена в съответствие с т. 14 от допълнителните разпоредби.

6.2. За другите типове двигатели се използва номинална ефективна мощност.

Допълнение 1

Изисквания за осигуряване правилно действие на мерките за контрол на NOx

(ново - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.)

1. Въведение.

В това приложение се определят изискванията за осигуряване правилното действие на мерките за контрол на NOx. То включва изисквания за двигатели, които зависят от използването на реагент за намаляване на емисиите.

2. Общи изисквания.

Системата на двигателя трябва да бъде оборудвана с диагностичната система за контрола на NOx (NCD), която може да идентифицира неизправностите на контрола на NOx (NCM), разгледани в това приложение. Всяка система на двигателя, обхваната в тази точка, трябва да е проектирана, конструирана и монтирана така, че да е в състояние да отговори на тези изисквания през целия нормален срок на експлоатация на двигателя при нормални условия на използване. За постигане на тази цел се приема, че двигатели с пробег, превишаващ съответния срок на експлоатация, посочен в приложение № 3, допълнение 5, т. 3.1 могат да покажат признаци на влошаване на работните показатели и чувствителността на диагностичната система за контрола на NOx (NCD), така че пределните стойности, посочени в това приложение, могат да бъдат надвишени, преди да се задействат системите за предупреждение и/или блокиране.

2.1. Изисквана информация

2.1.1. Ако системата за контрол на емисиите изисква реагент, характеристиките на реагента, включително вид реагент, информация относно концентрацията, когато реагентът е в разтвор, работната температура и позоваване на международни стандарти за състав и качество трябва да бъдат посочени от производителя в приложение № 1, допълнение 1, т. 2.2.1.13, и приложение № 1, допълнение 3, т. 2.2.1.13.

2.1.2. Подробна писмена информация, напълно описваща функционалните работни характеристики на системата за предупреждение на оператора от т. 4 и на системата за блокиране от т. 5 трябва да се предостави на изпълнителния директор на КТИ по време на одобрението на типа.

2.1.3. Производителят предоставя документите за монтаж, които, когато се използват от производителя на оригиналното оборудване, гарантират, че двигателят, включително на системата за контрол на емисиите, която е част от одобрения тип двигател, когато е монтиран на машината, работи, заедно с необходимите машинни части, по начин, който е в съответствие с изискванията на това приложение. Тази документация съдържа подробните технически изисквания и разпоредбите относно системата на двигателя (софтуер, хардуер и комуникация), необходими за правилното монтиране на системата на двигателя на машината.

2.2. Работни условия

2.2.1. Диагностичната система за контрол на NOx трябва да може да работи при следните условия:

а) околна температура между 266 K и 308 K (-7 °C и 35 °C);

б) всяка надморска височина под 1600 m;

в) температура на охлаждащия агент на двигателя над 343 K (70 °C).

Тази точка не се прилага в случай на контрол и наблюдение на нивото на реагента в резервоара, когато трябва да се извършва контрол и наблюдение при всички условия, в които измерването е технически осъществимо (напр. всички условия, при които течният реагент не е замръзнал).

2.3. Защита на реагента срещу замръзване

2.3.1. Резервоарът за реагент и дозиращата система могат да бъдат загрявани или да не бъдат загрявани. Загряваната система трябва да отговаря на изискванията на т. 2.3.2. Незагряваната система трябва да отговаря на изискванията на т. 2.3.3.

2.3.1.1. Използването на незагрявани резервоар и дозираща система за реагент трябва да бъде указано в писмените указания, предназначени за собственика на машината.

2.3.2. Резервоар и дозираща система за реагент

2.3.2.1. Ако реагентът е замръзнал, в рамките на максимум 70 минути след пускане в ход на двигателя при околна температура 266 K (-7 °С) трябва да е налице реагент за използване.

2.3.2.2. Критерии за проектиране на загрявана система

Загряваната система трябва да бъде проектирана така, че да отговаря на изискванията за работните показатели, определени в тази точка, при изпитване с използване на определената процедура.

2.3.2.2.1. Резервоарът и дозиращата система за реагент се загряват при температура 255 K (-18 °С) в продължение на 72 часа или докато по-голямата част от реагента премине в твърдо състояние, в зависимост от това кое от тези събития настъпи първо.

2.3.2.2.2. След периода на загряване, предвиден в т. 2.3.2.2.1, машината/двигателят се пуска и работи при околна температура, която не превишава 266 K (-7 °С), както следва:

а) 10 до 20 минути работа на празен ход,

б) следвана от най-много 50 минути при не повече от 40 % от номиналното натоварване.

2.3.2.2.3. След приключване на процедурата за изпитване, предвидена в т. 2.3.2.2.2, дозиращата система за реагент трябва да бъде напълно функционална.

2.3.2.3. Оценка на критериите за проектиране може да се извърши в студена изпитвателна камера, като се използва цялата машина или части, представителни за тези, които се монтират на машина, или може да се основава на полеви изпитвания.

2.3.3. Задействането на системата за предупреждение на оператора и системата за блокиране при незагрята система

2.3.3.1. Системата за предупреждение на оператора, описана в т. 4, се задейства, ако при околна температура Ј 266 К (-7 °C) не се извършва дозиране на реагент.

2.3.3.2. Системата за максимално блокиране, описана в т. 5.4, се задейства, ако при околна температура Ј 266 К (-7 °C) не се извършва дозиране на реагент в рамките на максимум 70 минути след пускане в ход на двигателя.

2.4. Диагностични изисквания

2.4.1. Диагностичната система за контрол на NOx (NCD) трябва да може да идентифицира неизправности на контрола на NOx (NCM), разгледани в това приложение, посредством диагностични кодове за повреда (ДКП), съхранявани в компютърна памет, и да съобщава тази информация извън машината при поискване.

2.4.2. Изисквания за записване на диагностични кодове за повреда (ДКП)

2.4.2.1. Системата NCD трябва да записва диагностичен код за повреда за всяка отделна неизправност на контрола на NOx (NCM).

2.4.2.2. Системата NCD трябва да определи дали е налице откриваема неизправност в рамките на 60 минути работа на двигателя. Тогава "потвърден и действащ ДКП" се запазва в паметта и се задейства системата за предупреждение съгласно т. 4.

2.4.2.3. В случаите, когато уредите за контрол и наблюдение имат нужда от повече от 60 минути продължителност на работа за точното диагностициране и потвърждаване на NCM (напр. уреди за контрол и наблюдение, които използват статистически модели, или по отношение на потреблението на флуиди от машината), изпълнителният директор на КТИ може да позволи по-дълъг период на контрол и наблюдение, при условие че производителят обоснове необходимостта от по-дълъг период (напр. чрез технически доводи, опитни резултати, производствен опит и т.н.).

2.4.3. Изисквания за изтриване на диагностични кодове за повреда (ДКП):

а) самата система NCD не изтрива от компютърната памет диагностичен код за повреда, преди повредата, свързана със съответния ДКП, да бъде отстранена;

б) системата NCD може да изтрива всички диагностични кодове за повреда при поискване от фирмено четящото устройство или уред за поддръжка, предоставен от производителя на двигателя при поискване, или като използва код за достъп, предоставен от производителя на двигателя.

2.4.4. Системата NCD не трябва да е програмирана или проектирана така, че да се изключва частично или пълно на основата на остаряването на машината по време на действителната експлоатация на двигателя, нито системата трябва да съдържа алгоритъм или технология, проектирана да намалява ефективността на системата NCD с течение на времето.

2.4.5. Всички препрограмируеми компютърни кодове или експлоатационни параметри на системата NCD трябва да са защитени срещу неупълномощена намеса.

2.4.6. Фамилия двигатели с NCD

Производителят отговаря за определяне състава на фамилия двигатели с NCD. Групирането на двигателните системи във фамилия двигатели с NCD се основава на добрата техническа преценка и подлежи на одобрението на изпълнителния директор на КТИ.

Двигатели, които не принадлежат на една и съща фамилия двигатели, може същевременно да принадлежат на една и съща фамилия двигатели с NCD.

2.4.6.1. Параметри, определящи фамилия двигатели с NCD

Фамилията двигатели с NCD се определя чрез основните проектни параметри, които трябва да са общи за двигателните системи във фамилията.

За да може да се приеме, че двигателните системи принадлежат на една и съща фамилия двигатели с NCD, следният списък с основни параметри трябва да бъде общ за всички:

а) системи за контрол на емисиите;

б) методи за контрол и наблюдение на NCD;

в) критерии за контрол и наблюдение на NCD;

г) параметри на контрола и наблюдението (напр. честота).

Тези сходства се демонстрират от производителя със средствата на съответната техническа демонстрация или други подходящи процедури и подлежат на одобрението на изпълнителния директор на КТИ.

Производителят може да подаде заявление за одобрение от изпълнителния директор на КТИ, на второстепенни разлики в методите на контрол и наблюдение/диагностициране на системата NCD, дължащи се на вариации в конфигурацията на системата на двигателя, когато тези методи се разглеждат като сходни от производителя и се различават единствено, за да съответстват на специфични характеристики на разглежданите компоненти (напр. размер, дебит на отработилите газове и др.); или техните сходства се основават на добрата техническа преценка.

3. Изисквания към техническото обслужване

3.1. Производителят предоставя или урежда предоставянето на всички собственици на нови двигатели или машини на писмени указания относно системата за контрол на емисиите и нейното правилно действие.

Тези указания гласят, че ако системата за контрол на емисиите не работи правилно, операторът се информира за наличието на проблем от системата за предупреждение на оператора и при несъобразяване с това предупреждение задействането на системата за блокиране води до невъзможност на машината да изпълнява своето предназначение.

3.2. В указанията се посочват изискванията за правилната употреба и техническото обслужване на двигателите с цел поддържане на устойчивостта на показателите по отношение на емисиите, включително, когато е уместно, правилната употреба на реагенти за еднократна употреба.

3.3. Указанията са написани по разбираем и достъпен за неспециалисти начин, като е използван същият стил както в ръководството за експлоатация на извънпътната техника или двигателя.

3.4. В указанията се уточнява дали реагентите за еднократна употреба трябва да се зареждат от оператора между нормалните интервали на техническо обслужване. В указанията се определя също изискваното качество на реагента. Те посочват начина на зареждане на резервоара за реагент от оператора. В информацията също се указва вероятната консумация на реагент за типа двигател и честотата на зареждане.

3.5. В указанията се уточнява, че употребата и зареждането с реагент с правилни характеристики е съществено изискване, за да може двигателят да съответства на изискванията за издаването на одобрението на типа за въпросния тип двигател.

3.6. В указанията се обяснява начинът на работа на системата за предупреждение на оператора и на системата за блокиране. Освен това по отношение на работните показатели и запаметяването на повредите се обясняват и последиците от несъобразяване със системата за предупреждение, непълненето с реагент или некоригирането на даден проблем.

4. Система за предупреждение на оператора

4.1. Машината трябва да включва система за предупреждение на оператора с визуална сигнализация, която информира оператора, когато е открито ниско ниво на реагента, несъответстващо качеството на реагента, прекъсване на дозирането или неизправност от типа, посочен в т. 9, което може да доведе до задействане на системата за блокиране, ако не е отстранено своевременно. Системата за предупреждение също е действаща, когато е задействана системата за блокиране, описана в т. 5.

4.2. Предупреждението не трябва да е същото като предупреждението, използвано за целите на сигнализирането на неизправност или на друга система за поддръжка на двигателя, въпреки че може да използва същата система за предупреждение.

4.3. Системата за предупреждение на оператора може да съдържа една или повече светлини или да изобразява кратки съобщения, които могат да включват, например, съобщения, ясно указващи следното:

- интервала от време преди задействането на минималното и/или максималното блокиране,

- степента на минималното и/или максималното блокиране например степента на намаление на въртящия момент,

- условията, при които машината може отново да бъде пусната в ход.

Когато се изобразяват съобщения, системата, използвана за изобразяване на тези съобщения, може да бъде същата система, която се използва за други цели, свързани с техническо обслужване.

4.4. По избор на производителя системата за предупреждение може да включва звуков компонент, за да предупреди оператора. Допуска се потискането на звуковите предупредителни сигнали от оператора.

4.5. Системата за предупреждение на оператора се задейства, както е определено съответно в т. 2.3.3.1, 6.2, 7.2, 8.4 и 9.3.

4.6. Системата за предупреждение на оператора се изключва, когато условията за нейното задействане вече не са налице. Системата за предупреждение на оператора не се изключва автоматично, без да се отстрани причината за нейното задействане.

4.7. Действието на системата за предупреждение може да се прекъсва временно от други предупредителни сигнали, предоставящи важни съобщения, свързани с безопасността.

4.8. Подробностите относно процедурите на задействане и изключване на системата за предупреждение на оператора са описани в т. 11.

4.9. Като част от заявлението за одобрение на типа съгласно настоящата наредба, производителят доказва, че системата за предупреждение на оператора работи, както е определено в т. 11.

5. Система за въздействие на оператора

5.1. Машината включва система за въздействие, която се основава на един от следните принципи:

5.1.1. двустепенна система за въздействие, като се започне с ниско ниво на въздействие (ограничение на работните показатели), последвано от максимално въздействие (ефективно деактивиране на работата на машината);

5.1.2. едностепенна система за максимално въздействие (ефективно спиране на работата на машината), задействана при условията на системата за ниско ниво на въздействие, определени в т. 6.3.1, 7.3.1, 8.4.1 и 9.4.1.

5.2. С предварителното одобрение на изпълнителния директор на КТИ двигателят може да бъде оборудван със средства за изключване на системата за въздействие на оператора при извънредно положение, обявено от националните или регионалните органи на управление, техните аварийни служби или въоръжени сили.

5.3. Система за ниско ниво на въздействие.

5.3.1. Системата за ниско ниво на въздействие трябва да бъде задействана, след като настъпи някое от условията, определени в т. 6.3.1, 7.3.1, 8.4.1 и 9.4.1.

5.3.2. Системата за ниско ниво на въздействие трябва да намалява постепенно максималния наличен въртящ момент на двигателя в диапазона на честотата на въртене на двигателя с поне 25 % между честотата при максимален въртящ момент и началната точка на регулатора, както е показано на фигура 1. Скоростта на намаляване на въртящия момент трябва да бъде минимум 1 % в минута.

5.3.3. Могат да бъдат използвани други мерки за въздействие, които са показани пред изпълнителния директор на КТИ и имат същото или по-високо ниво на тежест.

Фигура 1

Схема на намаляване на въртящия момент чрез ниско ниво на въздействие

5.4. Система за максимално (тежко) въздействие

5.4.1. Системата за максимално (тежко) въздействие се задейства, след като настъпи някое от условията, определени в т. 2.3.3.2, 6.3.2, 7.3.2, 8.4.2 и 9.4.2.

5.4.2. Системата за максимално (тежко) въздействие трябва да ограничава използваемостта на машината до ниво, което е достатъчно тежко (затруднено), при което операторът да разреши евентуален проблем, свързан с точки 6 до 9. Приемливи са следните стратегии:

5.4.2.1. Въртящият момент на двигателя между оборотите при максимален въртящ момент и началната точка на регулатора трябва да намалява постепенно от стойността му за ниско ниво на въздействие от фигура 1 с минимум 1 % на минута до 50 % от максималния въртящ момент или по-ниска стойност, като в рамките на същия интервал от време на намаляване на въртящия момент честотата на въртене на двигателя трябва постепенно да се намали до 60 % от номиналната честота на въртене или по-ниска стойност, както е показано на фигура 2.

Фигура 2

Схема за максимално (тежко) въздействие за намаляване на въртящия момент

5.4.2.2. Могат да бъдат използвани други мерки за въздействие, които са показани пред изпълнителния директор на КТИ и имат същото или по-високо ниво на тежест.

5.5. С цел да се вземат предвид съображения за безопасност и да се позволи диагностика със самовъзстановяване се разрешава използването на приоритетна по отношение на въздействието функция, с която да се освободи пълната мощност на двигателя, ако:

- тя е в действие не повече от 30 минути, и

- не може да бъде задействана повече от 3 пъти през всеки интервал от време, през който системата за въздействие на оператора е в действие.

5.6. Системата за въздействие на оператора трябва да се изключва, когато условията за нейното задействане вече не са налице. Системата за въздействие на оператора не трябва да се изключва автоматично, без да се отстрани причината за нейното задействане.

5.7. Подробностите относно процедурите за включване и изключване на системата за въздействие на оператора са описани в т. 11.

5.8. Като част от заявлението за одобрение на типа съгласно настоящата наредба, производителят трябва да покаже, че системата за въздействие на оператора работи, както е определено в т. 11.

6. Наличност на реагент.

6.1. Индикатор за нивото на реагент.

Машината трябва да включва индикатор, който ясно информира оператора за нивото на реагент в резервоара за реагент. Минималното приемливо ниво на работните показатели на индикатора за реагент е непрекъснатото указване на нивото на реагент, докато системата за предупреждение на оператора, посочена в т. 4, е задействана. Индикаторът за реагент може да бъде под формата на аналогов или цифров дисплей и може да показва нивото като относителна част от пълната вместимост на резервоара, количеството на оставащия реагент или изчислените оставащи работни часове.

6.2. Задействане на системата за предупреждение на оператора.

6.2.1. Системата за предупреждение на оператора, определена в т. 4, се задейства, когато нивото на реагент е по-малко от 10 % от вместимостта на резервоара за реагент или от по-висок процент по избор на производителя.

6.2.2. Осигуряваното предупреждение трябва да е достатъчно ясно във връзка с индикатора за реагент, за да разбере водачът, че нивото на реагент е ниско. Когато системата за предупреждение включва система за показване на съобщения, визуалното предупреждение показва съобщение, указващо ниско ниво на реагента (напр. "ниско ниво на урея", "ниско ниво на AdBlue" или "ниско ниво на реагент").

6.2.3. Не е необходимо системата за предупреждение на оператора първоначално да бъде непрекъснато задействана (напр. не е необходимо непрекъснатото изобразяване на съобщение), задействането обаче трябва да увеличи интензивността си така, че да стане непрекъснато, когато нивото на реагент се приближи до празен резервоар, както и до точката, в която системата за въздействие на оператора влиза в действие (напр. честота, с която светлината мига). Най-високата степен на задействане представлява уведомяване на оператора за ниво, което е по избор на производителя, но е достатъчно по-забележимо в точката, в която системата за въздействие на оператора от т. 6.3 влиза в действие, отколкото, когато системата за предупреждение на оператора е първоначално задействана.

6.2.4. Непрекъснатото предупреждение не трябва да бъде лесно изключвано или игнорирано. Когато системата за предупреждение включва система за показване на съобщения, се показва изрично съобщение (напр. "напълнете с урея", "напълнете с AdBlue" или "напълнете с реагент"). Непрекъснатото предупреждение може да се прекъсва временно от други предупредителни сигнали, предоставящи важни съобщения, свързани с безопасността.

6.2.5. Не трябва да е възможно да се изключи системата за предупреждение на оператора, докато резервоарът не е напълнен отново с реагент до ниво, което не налага нейното задействане.

6.3. Задействане на системата за въздействие на оператора

6.3.1. Системата за ниско ниво на въздействие, описана в т. 5.3, се задейства, когато нивото на реагента спадне под 2,5 % от номиналната пълна вместимост на резервоара за реагент или по-висок процент по избор на производителя.

6.3.2. Системата за максимално (тежко) въздействие, описана в т. 5.4, трябва да се задейства, когато резервоарът за реагент е празен (т.е. когато дозиращата система за реагент не може да извлича повече реагент от резервоара) или при всяко ниво на реагент под 2,5 % от номиналната пълна вместимост на резервоара, по преценка на производителя.

6.3.3. Освен до степента, разрешена в т. 5.5, не трябва да е възможно да се изключи системата за ниско ниво на въздействие или за максимално въздействие, докато резервоарът не е напълнен отново с реагент до ниво, което не изисква нейното задействане.

7. Контрол и наблюдение на качеството на реагента

7.1. Двигателят или машината трябва да включва начин за определяне на наличието на неподходящ реагент в машината.

7.1.1. Производителят определя минималната допустима концентрация на реагент Cdmin, при която емисиите на NOx от изходната тръба на последния шумозаглушител не превишават граничната стойност 0,9 g/kWh.

7.1.1.1. Правилната стойност на CDmin се доказва по време на одобряването на типа посредством процедурата, определена в т. 12, и се записва в разширения комплект документи, определен в т. 5 на приложение № 2.

7.1.2. Всеки реагент с концентрация, по-ниска от CDmin, трябва да се открива и да се счита за целите на т. 7.1 за неподходящ реагент.

7.1.3. Предвижда се специален брояч ("брояч за качеството на реагента"), предназначен да следи за качеството на реагента. Броячът за качеството на реагента отброява броя на работните часове на двигателя с неподходящ реагент.

7.1.3.1. Като вариант производителят може да групира повредата, свързана с качеството на реагента, с една или няколко повреди, изброени в т. 8 и 9, за отчитане от един брояч.

7.1.4. Подробностите относно критериите и механизмите на задействане и изключване на брояча за качеството на реагента са описани в т. 11.

7.2. Задействане на системата за предупреждение на оператора

Когато системата за контрол и наблюдение потвърди, че качеството на реагента е несъответстващо, системата за предупреждение на оператора, описана в т. 4, се задейства. Когато системата за предупреждение включва система за показване на съобщения, тя показва съобщение, указващо причината за предупреждението (напр. "открита неподходяща урея", "открит неподходящ AdBlue" или "открит неподходящ реагент").

7.3. Задействане на системата за въздействие на оператора.

7.3.1. Системата за ниско ниво на въздействие, описана в т. 5.3, се задейства, ако качеството на реагента не е коригирано в рамките на 10 работни часа на двигателя след задействането на системата за предупреждение на оператора, описано в т. 7.2.

7.3.2. Системата за максимално въздействие, описана в т. 5.4, трябва да се задейства, ако качеството на реагента не е коригирано в рамките на 20 работни часа на двигателя след задействането на системата за предупреждение на оператора, описано в т. 7.2.

7.3.3. Броят на часовете преди задействането на системите за въздействие трябва да намалява в случай на повтарящо се възникване на неизправност в съответствие с механизма, описан в т. 11.

8. Дозиране на реагента.

8.1. Двигателят трябва да включва начин за определяне на прекъсване на дозирането.

8.2. Брояч за дозирането на реагент.

8.2.1. Предвижда се специален брояч, предназначен да следи за дозирането ("брояч за дозирането"). Броячът отчита броя на работните часове на двигателя с прекъсване на дозирането на реагент. Това не се изисква, когато прекъсването е поискано от модула за електронно управление (ECU), тъй като работните показатели на машината са такива, че емисиите не изискват дозиране на реагент.

8.2.1.1. Като вариант, производителят може да групира повредата, свързана с дозирането на реагент, с една или няколко повреди, изброени в т. 7 и 9, за отчитане от един брояч.

8.2.2. Подробностите относно критериите и механизмите на задействане и изключване на брояча за дозирането на реагент са описани в т. 11.

8.3. Задействане на системата за предупреждение на оператора.

Системата за предупреждение на оператора, описана в т. 4, се задейства в случай на прекъсване на дозирането, което включва брояча за дозирането в съответствие с т. 8.2.1. Когато системата за предупреждение включва система за показване на съобщения, тя показва съобщение, указващо причината за предупреждението (напр. "неизправност при дозирането на уреята", "неизправност при дозирането на AdBlue" или "неизправност при дозирането на реагента").

8.4. Задействане на системата за въздействие.

8.4.1. Системата за ниско ниво на въздействие, описана в т. 5.3, трябва да се задейства, ако прекъсване на дозирането не е коригирано в рамките на 10 работни часа на двигателя след задействането на системата за предупреждение на оператора, описано в т. 8.3.

8.4.2. Системата за максимално въздействие, описана в т. 5.4, трябва да се задейства, ако прекъсване на дозирането не е коригирано в рамките на 20 работни часа на двигателя след задействането на системата за предупреждение на оператора, описано в т. 8.3.

8.4.3. Броят на часовете преди задействането на системите за въздействие трябва да намалява в случай на повтарящо се възникване на неизправност в съответствие с механизма, описан в т. 11.

9. Контрол и наблюдение за неизправности, които може да се дължат на неупълномощена намеса.

9.1. Освен нивото на реагент в резервоара за реагент, качеството на реагента и прекъсването на дозирането следните повреди се следят, тъй като може да се дължат на неупълномощена намеса:

i) блокиран клапан за рециркулация на отработилите газове;

ii) повреди на диагностичната система за контрол на NOx (NCD), описана в т. 9.2.1.

9.2. Изисквания към контрола и наблюдението.

9.2.1. Диагностичната система за контрол на NOx (NCD) се следи с цел откриване на електрически повреди и на сваляне или изключване на всеки датчик, които възпрепятстват системата да диагностицира всяка друга повреда, спомената в т. 6 - 8 (контрол и наблюдение на компоненти).

Непълен списък на датчици, които влияят на диагностичния капацитет, включва тези, които пряко измерват концентрацията на NOx, датчици за качеството на уреята, датчици за условията на околната среда и датчици, използвани за контрол и наблюдение на дозирането, нивото или разхода на реагента.

9.2.2. Брояч на клапана за рециркулация на отработилите газове.

9.2.2.1. Предвижда се специален брояч, предназначен да следи за блокиран клапан за рециркулация на отработилите газове. Броячът на клапана за рециркулация на отработилите газове отчита броя на работните часове на двигателя, когато е потвърдено, че диагностичният код за повреда, свързан с блокиран клапан за рециркулация на отработилите газове, е задействан.

9.2.2.1.1. Като вариант, производителят може да групира повредата, свързана с блокиран клапан за рециркулация на отработилите газове, с една или няколко повреди, изброени в т. 7, 8 и 9.2.3, за отчитане от един брояч.

9.2.2.2. Подробностите относно критериите и механизмите на задействане и изключване на брояча на клапана за рециркулация на отработилите газове са описани в т. 11.

9.2.3. Брояч(и) на системата NCD.

9.2.3.1. Предвижда се специален брояч, предназначен за всяка от следените повреди, разгледани в т. 9.1, подточка ii). Броячите на системата NCD отчитат броя на работните часове на двигателя, когато е потвърдено, че диагностичният код за повреда, свързан с неизправност на системата NCD, е задействан. Допуска се групирането на няколко повреди за отчитане от един брояч.

9.2.3.1.1. Като вариант, производителят може да групира повредата, свързана с повреда на системата NCD, с една или няколко повреди, изброени в т. 7, 8 и 9.2.2, за отчитане от един брояч.

9.2.3.2. Подробностите относно критериите и механизмите на задействане и изключване на брояча (броячите) на системата NCD са описани в т. 11.

9.3. Задействане на системата за предупреждение на оператора.

Системата за предупреждение на оператора, описана в т. 4, се задейства в случай на поява на някоя от повредите, определени в т. 9.1, и трябва да указва, че е необходим спешен ремонт. Когато системата за предупреждение включва система за показване на съобщения, тя показва съобщение, указващо причината за предупреждението (напр. "изключен клапан за дозиране на реагента" или "критична повреда, свързана с емисиите").

9.4. Задействане на системата за въздействие на оператора.

9.4.1. Системата за ниско ниво на въздействие, описана в т. 5.3, трябва да се задейства, ако повреда, посочена в т. 9.1, не е коригирана в рамките на 36 работни часа на двигателя след задействането на системата за предупреждение на оператора, описано в т. 9.3.

9.4.2. Системата за максимално въздействие, описана в т. 5.4, трябва да се задейства, ако повреда, посочена в т. 9.1, не е коригирана в рамките на 100 работни часа на двигателя след задействането на системата за предупреждение на оператора, описано в т. 9.3.

9.4.3. Броят на часовете преди задействането на системите за въздействие трябва да се намали в случай на повтарящо се възникване на неизправност в съответствие с механизма, описан в т. 11.

9.5. Като алтернатива на изискванията в т. 9.2 производителят може да използва датчик за NOx, разположен в отработилите газове. В този случай:

- стойността на NOx не трябва да превишава граничната стойност 0,9 g/kWh,

- може да се допусне използване на единична повреда "висок NOx - неизвестна първопричина",

- точка 9.4.1 да се чете "в рамките на 10 работни часа на двигателя",

- точка 9.4.2 да се чете "в рамките на 20 работни часа на двигателя".

10. Изисквания към доказателствата.

10.1. Общи.

Съответствието с изискванията на настоящото приложение се доказва по време на одобряването на типа, като се извърши, както е показано в таблица 1 и определено в тази точка:

а) доказване на задействането на системата за предупреждение;

б) доказване на задействането на системата за ниско ниво на въздействие, ако е приложимо;

в) доказване на задействането на системата за максимално въздействие.

Таблица 1

Онагледяване на съдържанието на процеса на доказване съгласно разпоредбите на т. 10.3 и 10.4

10.2. Фамилии двигатели и фамилии двигатели с NCD.

Съответствието на фамилия двигатели или фамилия двигатели с NCD с изискванията на тази т. 10 може да бъде доказано чрез изпитването на един от членовете на разглежданата фамилия, при условие че производителят докаже на изпълнителния директор на КТИ, че системите за контрол и наблюдение, необходими за спазване на изискванията на това приложение, са сходни в рамките на фамилията.

10.2.1. Доказването, че системите за контрол и наблюдение при други членове на фамилията с NCD са сходни, може да бъде извършено чрез представяне на изпълнителния директор на КТИ на такива елементи, като алгоритми, функционални анализи и т.н.

10.2.2. Изпитвателният двигател се избира от производителя в съгласие с изпълнителния директор на КТИ. Това може да бъде или да не бъде базовият двигател на разглежданата фамилия.

10.2.3. В случай, когато двигателите на фамилия двигатели принадлежат към фамилия двигатели с NCD, която вече е получила одобрение на типа в съответствие с т. 10.2.1 (фиг. 3), се счита, че съответствието на посочената фамилия двигатели е доказано без допълнителни изпитвания, при условие че производителят докаже пред изпълнителния директор на КТИ, че системите за контрол и наблюдение, необходими за спазване на изискванията на настоящото приложение, са сходни в рамките на разглежданите фамилия двигатели и фамилия двигатели с NCD.

Фигура 3

Предварително доказано съответствие на фамилия двигатели с NCD

10.3. Доказване на задействането на системата за предупреждение.

10.3.1. Съответствието на задействането на системата за предупреждение се доказва, като се извършат две изпитвания: на липса на реагент и в случай на категория повреди, разгледани в т. 7 - 9.

10.3.2. Избор на повредите, подлежащи на изпитване.

10.3.2.1. За целите на доказването на задействането на системата за предупреждение в случай на реагент с лошо качество се избира реагент, чиято концентрация на активната съставка е поне равна на концентрацията, съобщена от производителя, в съответствие с изискванията на т. 7.

10.3.2.2. За целите на доказването на задействането на системата за предупреждение в случай на повреди, които може да се дължат на неупълномощена намеса и са определени в т. 9, изборът се прави в съответствие със следните изисквания:

10.3.2.2.1. Производителят предоставя на изпълнителния директор на КТИ списък на тези потенциални повреди.

10.3.2.2.2. Повредата, която подлежи на разглеждане при изпитването, се избира от изпълнителния директор на КТИ, от списъка, посочен в т. 10.3.2.2.1.

10.3.3. Доказване.

10.3.3.1. За целите на това доказване се извършва отделно изпитване за всяка от повредите, разгледани в т. 10.3.1.

10.3.3.2. По време на изпитването не трябва да е налична повреда, различна от тази, която е предмет на изпитването.

10.3.3.3. Преди започване на изпитването трябва да са изтрити всички диагностични кодове за повреда.

10.3.3.4. По искане на производителя и със съгласието на изпълнителния директор на КТИ повредите, които са предмет на изпитване, могат да бъдат симулирани.

10.3.3.5. Откриване на повреди, различни от липса на реагент.

За повреди, различни от липса на реагент, след като повредата се предизвиква или се симулира, откриването на тази повреда се извършва, както следва:

10.3.3.5.1. Системата NCD трябва да реагира на въвеждането на повреда, избрана по целесъобразност от изпълнителния директор на КТИ, в съответствие с разпоредбите на това допълнение. Това се счита за доказано, ако настъпи задействане в рамките на два последователни изпитвателни цикъла на NCD съгласно т. 10.3.3.7 от това допълнение.

Когато е указано в описанието на наблюдението и е съгласувано с изпълнителния директор на КТИ, че специфичният уред за контрол и наблюдение се нуждае от повече от два последователни изпитвателни цикъла на NCD, за да завърши наблюдението, броят на изпитвателните цикли на NCD може да бъде увеличен на 3 изпитвателни цикъла.

Всеки отделен изпитвателен цикъл на NCD от демонстрационното изпитване може да се отдели от останалите посредством спиране на двигателя. Времето до следващото пускане на двигателя отчита всяко наблюдение, което може да е настъпило след спирането на двигателя, и необходимите условия, които трябва да съществуват, за да е налице наблюдение при следващото пускане на двигателя.

10.3.3.5.2. Счита се, че доказването на задействането на системата за предупреждение е извършено, ако в края на всяко демонстрационно изпитване, проведено съгласно т. 10.3.2.1, системата за предупреждение е правилно задействана и диагностичният код за избраната повреда е получил статус "потвърден и действащ".

10.3.3.6. Откриване в случай на липса на реагент.

За целите на доказването на задействането на системата за предупреждение в случай на липса на реагент системата на двигателя трябва да работи в продължение на един или повече изпитвателни цикъла на NCD по преценка на производителя.

10.3.3.6.1. Доказването започва с ниво на реагент в резервоара, което се съгласува между производителя и изпълнителния директор на КТИ, но представлява не по-малко от 10 процента от номиналната вместимост на резервоара.

10.3.3.6.2. Счита се, че системата за предупреждение е сработила по правилен начин, ако едновременно са изпълнени следните условия:

а) системата за предупреждение е задействана при наличност на реагент, по-голяма или равна на 10 % от вместимостта на резервоара за реагента; и

б) системата за "непрекъснато" предупреждение е задействана при наличност на реагент, по-голяма или равна на стойността, обявена от производителя съгласно разпоредбите на т. 6 от това приложение.

10.3.3.7. Изпитвателен цикъл на NCD.

10.3.3.7.1. Изпитвателният цикъл на NCD, разгледан в тази т. 10, за доказване на правилното действие на системата на NCD е цикълът при преходни режими за подвижни извънпътни машини (NRTC) на загрял двигател.

10.3.3.7.2. По искане на производителя и със съгласието на изпълнителния директор на КТИ за специфичен уред за контрол и наблюдение може да бъде използван алтернативен изпитвателен цикъл на NCD (напр. цикълът при установени режими за подвижни извънпътни машини - NRSC). Заявлението трябва да съдържа елементи (технически съображения, симулация, резултати от изпитвания и др.), които демонстрират:

а) изискваните резултатите от изпитвателен цикъл на уред за контрол и наблюдение, който ще работи при действителни условия на кормуване; и

б) показано е, че приложимият изпитвателен цикъл на NCD, определен в т. 10.3.3.7.1, е по-малко подходящ за разглежданото наблюдение.

10.3.4. Счита се, че доказването на задействането на системата за предупреждение е извършено, ако в края на всяко демонстрационно изпитване, проведено в съответствие с т. 10.3.3, системата за предупреждение е правилно задействана.

10.4. Доказване на задействането на системата за въздействие.

10.4.1. Доказване на задействането на системата за въздействие се прави посредством изпитвания, извършени на стенд за изпитване на двигател.

10.4.1.1. Всички компоненти или подсистеми, които не са физически монтирани на системата на двигателя, като например датчиците за околната температура, датчиците за ниво, както и системите за предупреждение и информация на оператора, които са необходими за извършването на доказването, са свързани за тази цел със системата на двигателя или са симулирани по удовлетворителен за изпълнителния директор на КТИ начин.

10.4.1.2. По избор на производителя и след съгласието на изпълнителния директор на КТИ демонстрационните изпитвания могат да се извършат с комплектувана машина или техника чрез монтиране на машината на подходящ изпитвателен стенд или чрез движението й по писта за изпитване при контролирани условия.

10.4.2. Последователността на изпитването трябва да докаже задействането на системата за въздействие в случай на липса на реагент и в случай на една от повредите, определени в т. 7, 8 или 9 от приложението.

10.4.3. За целите на това доказване:

а) изпълнителният директор на КТИ трябва да избере, в допълнение към липсата на реагент, една от повредите, определени в т. 7, 8 или 9, която е използвана преди при доказване задействането на системата за предупреждение;

б) със съгласието на изпълнителния директор на КТИ се допуска производителят да ускори изпитването посредством симулиране постигането на определен брой работни часове;

в) постигането на ограничаване на въртящия момент, изисквано за ниско ниво на въздействие, може да се докаже едновременно с общия процес на одобряване на работните показатели на двигателя, извършено в съответствие с тази наредба. В този случай по време на доказване действието на системата за въздействие не се изисква отделно измерване на въртящия момент;

г) максималното въздействие се доказва съгласно изискванията на т. 10.4.6 от допълнението.

10.4.4. Освен това производителят доказва работата на системата за въздействие съгласно посочените условия за повреди, определени в т. 7, 8 или 9, които не са били избрани за използване в демонстрационните изпитвания, описани в т. 10.4.1, 10.4.2 и 10.4.3.

Тези допълнителни доказвания могат да се извършат чрез представяне на изпълнителния директор на КТИ на технически случай, като за доказателство се използват алгоритми, функционални анализи и резултатът от предишни изпитвания.

10.4.4.1. Тези допълнителни доказвания трябва, по-специално, да доказват по удовлетворителен за изпълнителния директор на КТИ начин включването на правилен механизъм за ограничаване на въртящия момент в модула за електронно управление на двигателя.

10.4.5. Демонстрационно изпитване на системата за ниско ниво на въздействие.

10.4.5.1. Това доказване на действието започва, когато системата за предупреждение или съответната система за "непрекъснато" предупреждение е задействана в резултат на откриването на повреда, избрана от изпълнителния директор на КТИ.

10.4.5.2. Когато системата се проверява за нейната реакция в случай на липса на реагент в резервоара, системата на двигателя работи, докато наличността на реагент достигне стойност 2,5 процента от номиналната пълна вместимост на резервоара или стойността, обявена от производителя в съответствие с т. 6.3.1, при която е предвидено да сработи системата за ниско ниво на въздействие.

10.4.5.2.1. Със съгласието на изпълнителния директор на КТИ производителят може да симулира непрекъсната работа чрез извличане на реагент от резервоара, докато двигателят работи или е спрян.

10.4.5.3. Когато системата се проверява за нейната реакция в случай на повреда, различна от липса на реагент в резервоара, системата на двигателя работи съответния брой работни часове, указани в таблица 3, или, по избор на производителя, докато съответният брояч достигне стойността, при която се задейства системата за ниско ниво на въздействие.

10.4.5.4. Счита се, че доказването на действието на системата за ниско ниво на въздействие е извършено, ако в края на всяко демонстрационно изпитване, проведено съгласно т. 10.4.5.2 и 10.4.5.3, производителят е доказал на изпълнителния директор на КТИ, че модулът за електронно управление на двигателя е задействал ограничителя на въртящия момент.

10.4.6. Демонстрационно изпитване на системата за максимално въздействие.

10.4.6.1. Това доказване на действието започва от състояние, при което системата за ниско ниво на въздействие е била задействана преди това, и може да бъде извършено като продължение на изпитванията, предприети за доказване действието на системата за ниско ниво на въздействие.

10.4.6.2. Когато системата се проверява за нейната реакция в случай на липса на реагент в резервоара, системата на двигателя работи, докато резервоарът за реагент се изпразни или достигне ниво под 2,5 процента от номиналната пълна вместимост на резервоара, обявена от производителя за ниво, при което се задейства системата за максимално въздействие.

10.4.6.2.1. Със съгласието на изпълнителния директор на КТИ производителят може да симулира непрекъсната работа чрез извличане на реагент от резервоара, докато двигателят работи или е спрян.

10.4.6.3. Когато системата се проверява за нейната реакция в случай на повреда, която не е липса на реагент в резервоара, системата на двигателя работи съответния брой работни часове, указани в таблица 3 от това допълнение, или, по избор на производителя, докато съответният брояч достигне стойността, при която се задейства системата за максимално въздействие.

10.4.6.4. Счита се, че доказването на действието на системата за максимално блокиране е извършено, ако в края на всяко демонстрационно изпитване, проведено съгласно т. 10.4.6.2 и 10.4.6.3, производителят е доказал на изпълнителния директор на КТИ, че механизмът за максимално въздействие, разгледан в това приложение, е задействан.

10.4.7. Като алтернатива, по избор на производителя и след съгласието на изпълнителния директор на КТИ, доказването на действието на механизмите за въздействие може да се извърши на комплектувана машина в съответствие с изискванията на т. 5.4 чрез монтиране на машината на подходящ изпитвателен стенд или чрез движението й по писта за изпитване при контролирани условия.

10.4.7.1. Машината работи, докато броячът, свързан с избраната повреда, достигне съответния брой работни часове, указани в таблица 3, или, по целесъобразност, докато резервоарът за реагент се изпразни или достигне ниво под 2,5 процента от номиналната пълна вместимост на резервоара, избрано от производителя за ниво, при което се задейства системата за максимално въздействие.

11. Описание на механизмите на задействане и изключване на предупреждението на и на въздействието на оператора.

11.1. В допълнение към изискванията, посочени в това приложение, относно механизмите на задействане и изключване на предупреждението и на въздействието в т. 11 се определят техническите изисквания за прилагането на посочените механизми на задействане и изключване.

11.2. Механизми на задействане и изключване на системата за предупреждение.

11.2.1. Системата за предупреждение на оператора се задейства, когато диагностичният код за повреда (ДКП), свързан с неизправност на контрола на NOx (NCM), която е условие за неговото задействане, има статуса, определен в таблица 2 от това допълнение.

Таблица 2

Задействане на системата за предупреждение на оператора

Тип повреда	Статус на ДКП за задействане на системата за предупреждение
Недобро качество на реагента	потвърден и действащ
Прекъсване на дозирането	потвърден и действащ
Блокиран клапан за рециркулация на отработилите газове	потвърден и действащ
Неизправност на системата за следене	потвърден и действащ
Гранична стойност на NOx, ако е приложимо	потвърден и действащ

11.2.2. Системата за предупреждение на оператора се изключва, когато диагностичната система заключи, че неизправността, свързана със съответното предупреждение, не е вече налице, или когато информацията, включително ДКП, свързани с повредите, обосноваващи нейното задействане, е изтрита от четящо устройство.

11.2.2.1. Изисквания за изтриване на "информация за контрола на "NОx".

11.2.2.1.1. Изтриване/инициализиране на "информация за контрола на "NОx" от четящо устройство.

По задание на четящото устройство компютърната памет изтрива или инициализира към стойностите, определени в това допълнение, следните данни от компютърната памет (вж. таблица 3).

Таблица 3

Изтриване/инициализиране на "информация за контрола на "NОx" от четящо устройство

Информация за контрола на NOx	Изтри-	Инициа-
	ваема	лизируема
Всички диагностични кодове за повреда	Х
Стойност на брояча с най-голям брой работни часове на двигателя		Х
Брой работни часове на двигателя от брояча (броячите) на системата NCD		Х

11.2.2.1.2. Информацията за контрола на NOx не се изтрива от разкачване на акумулатора (акумулаторите).

11.2.2.1.3. Изтриването на "информация за контрола на "NOx" е възможно само при условията на "загасен двигател".

11.2.2.1.4. Когато се изтрива "информация за контрола на "NOx", включително ДКП, всяко показание на брояч, свързано с тези повреди и посочено в това приложение, не се изтрива, а се инициализира към стойността, определена в съответната точка от приложението.

11.3. Механизъм на задействане и изключване на системата за въздействие.

11.3.1. Системата за въздействие се задейства, когато системата за предупреждение е в действие и броячът, отчитащ съответния тип неизправност на контрола на NOx, обосноваваща задействането на системата, достигне стойността, посочена в таблица 4.

11.3.2. Системата за въздействие се изключва, когато системата вече не открива неизправност, обосноваваща нейното задействане, или ако информацията, включително ДКП, свързани с неизправностите на контрола на NOx, обосноваващи задействането на системата, са изтрити от четящо устройство или уред за поддръжка.

11.3.3. Системите за предупреждение на оператора и за въздействие незабавно се задействат и изключват по целесъобразност съгласно разпоредбите на т. 6 след оценка на количеството реагент в резервоара за реагент. В този случай механизмите на задействане и изключване не трябва да зависят от статуса на свързан с тях ДКП.

11.4. Механизъм на брояча.

11.4.1. Общи положения.

11.4.1.1. За да съответства на изискванията на това приложение, системата съдържа най-малко 4 брояча за отчитане на броя на часовете, през които двигателят е работил, докато системата е открила някое от следните положения:

а) несъответстващо качество на реагента;

б) прекъсване на дозирането на реагент;

в) блокиран клапан за рециркулация на отработилите газове;

г) повреда на системата на NCD съгласно т. 9.1, подточка ii) от приложението.

11.4.1.1.1. Като вариант производителят може да използва един или повече броячи за групиране на повредите, указани в т. 11.4.1.1.

11.4.1.2. Всеки от тези броячи брои до максималната стойност, предоставяна от двубайтов брояч, със стъпка от един час и поддържа тази стойност, освен ако не са изпълнени условията, които допускат броячът да бъде върнат в нулево положение.

11.4.1.3. Производителят може да използва система на NCD с един или няколко брояча. Един брояч може да събира броя на часовете на две или повече различни неизправности, отчитани от този тип брояч, като нито една от тях да не е достигнала времето, показвано от брояча.

11.4.1.3.1. Когато производителят реши да използва система на NCD с няколко брояча, системата трябва да може да определя специален брояч на системата за контрол и наблюдение на всяка неизправност, която е отчитана съгласно това приложение от този тип брояч.

11.4.2. Принцип на механизмите на брояча.

11.4.2.1. Всеки от броячите работи, както следва:

11.4.2.1.1. Ако започва от нулево положение, броячът започва да брои веднага след като неизправност, отчитана от този брояч, е открита и след като съответният диагностичен код за повреда (ДКП) е със статус, определен в таблица 2.

11.4.2.1.2. В случай на многократни повреди се прилага едно от следните предписания по избор на производителя:

i) броячът спира и запазва текущата си стойност, ако настъпи единично следено събитие и неизправността, която първоначално е задействала брояча, вече не се открива или ако неизправността е заличена от четящо устройство или уред за поддръжка; ако броячът спре да брои, когато системата за максимално въздействие е в действие, той остава блокиран на стойността, определена в таблица 4, или на стойност, по-голяма или равна на стойността на брояча за максимално въздействие минус 30 минути;

ii) броячът остава блокиран на стойността, определена в таблица 4, или на стойност, по-голяма или равна на стойността на брояча за максимално въздействие минус 30 минути.

11.4.2.1.3. В случай на система за контрол и наблюдение с един брояч броячът продължава да брои, ако неизправност на контрола на NOx, отчитана от този брояч, е открита и съответният диагностичен код за повреда (ДКП) е със статус "потвърден и действащ". Броячът спира и запазва стойността, определена в т. 11.4.2.1.2, ако не е открита неизправност на контрола на NOx, която може да обоснове задействането на брояча, или ако всички повреди, свързани с този брояч, са изтрити от четящо устройство или уред за поддръжка.

Таблица 4

Броячи и въздействия

11.4.2.1.4. След като е блокиран, броячът се връща в нулево положение, когато уредите за контрол и наблюдение, свързани с този брояч, са работили поне веднъж до приключване на цикъла си на наблюдение, без да открият неизправност, или не е открита неизправност, отчитана от този брояч, по време на 40 часа работа на двигателя от последното спиране на брояча (вж. фиг. 4).

11.4.2.1.5. Броячът продължава да брои от точката, в която е запазил съответната стойност, ако неизправност, отчитана от този брояч, е открита по време на период, в който броячът е блокиран (вж. фиг. 4).

11.5. Онагледяване на механизмите на задействане и изключване на брояча.

11.5.1. В тази точка са онагледени механизмите за задействане и изключване на брояча в някои типични случаи. Фигурите и описанията, дадени в т. 11.5.2, 11.5.3 и 11.5.4, служат само за целите на онагледяването в това приложение и не трябва да бъдат посочвани като примери за изискванията на тази наредба или като окончателно обяснение на съответните процеси. Часовете на брояча на фиг. 6 и 7 се отнасят до максималните стойности на максималното въздействие в таблица 4. С цел опростяване, например фактът, че системата за предупреждение също е в действие, когато системата за въздействие действа, не е споменат в дадените за илюстрация примери.

Фигура 4

Повторно задействане и връщане в нулево положение на брояч след период, в който стойността му е блокирана

11.5.2. На фиг. 5 е онагледено действието на механизмите на задействане и изключване на брояча при наблюдение на наличността на реагент в пет случая:

- случай на експлоатация 1: въпреки предупреждението операторът продължава да управлява машината до блокиране на работата на машината;

- случай на зареждане 1 ("достатъчно" зареждане): операторът зарежда резервоара за реагент, така че се достига ниво над граничната стойност 10 %; предупреждението и въздействието са изключени;

- случаи на зареждане 2 и 3 ("недостатъчно" зареждане): системата за предупреждение е задействана; степента на предупреждение зависи от количеството наличен реагент;

- случай на зареждане 4 ("твърде недостатъчно" зареждане): въздействието на ниско ниво се задейства незабавно.

Фигура 5

Наличност на реагент

11.5.3. На фиг. 6 са онагледени три случая с реагент с лошо качество:

- случай на ремонт 1 ("лош" или "несъвестен" ремонт): след блокиране на машината операторът променя качеството на реагента, но скоро след това го заменя отново с реагент с недобро качество; системата за въздействие незабавно се задейства отново и работата на машината се блокира след 2 работни часа на двигателя;

- случай на ремонт 2 ("добър" ремонт): след блокиране на машината операторът коригира качеството на реагента; след известно време обаче той зарежда отново с реагент с недобро качество; процесите на предупреждение, блокиране и броене започват отново от нулево положение.

Фигура 6

Пълнене с реагент с недобро качество

11.5.4. На фиг. 7 са онагледени три случая на повреда на дозиращата система за урея. На фигурата е онагледен също процесът, който се прилага в случай на повредите при наблюдение, описани в т. 9:

- случай на ремонт 1 ("добър" ремонт): след блокиране на машината операторът ремонтира дозиращата система; след известно време обаче дозиращата система се поврежда отново; процесите на предупреждение, блокиране и броене започват отново от нулево положение;

- случай на ремонт 2 ("лош" ремонт): през периода на ниско ниво на въздействие (ограничаване на въртящия момент) операторът ремонтира дозиращата система; скоро след това обаче дозиращата система се поврежда отново; системата за въздействие незабавно се задейства отново и броячът започва да брои отново от стойността, която е имал към момента на ремонта.

Фигура 7

Повреда на дозиращата система за реагент

12. Доказване на минималната допустима концентрация на реагент CDmin.

12.1. Производителят доказва правилната стойност на CDmin по време на одобряването на типа, като проведе частта от цикъла NRTC на загрял двигател с използване на реагент с концентрация CDmin.

12.2. Изпитването се предхожда от съответния цикъл (цикли) на NCD или от определен от производителя подготвителен цикъл, който позволява система за контрол на NOx със затворен контур да се адаптира към качеството на реагент с концентрация CDmin.

12.3. Емисиите на замърсители, получени при това изпитване, трябва да бъдат по-ниски от граничните стойности на NOx, определени в т. 7.1.1.

Допълнение 2

Изисквания за контролната област при двигатели в етап IV

(ново - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.)

1. Контролна област на двигателя

Контролната област (вж. фиг. 1) се определя, както следва:

обхват на честотата на въртене: от честота на въртене А до високата честота на въртене,

където:

честотата на въртене А = ниската честота на въртене + 15 % (високата честота на въртене - ниската честота на въртене);

високата честота на въртене и ниската честота на въртене, определени в приложение № 3, или ако производителят въз основа на варианта, посочен в т. 1.2.1 от приложение № 3, избере да използва процедурата от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, се използва определението от т. 2.1.33 и 2.1.37 от Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

Ако измерената честота на въртене на двигателя A е в рамките на ± 3 % от честотата на въртене на двигателя, обявена от производителя, се използват обявените честоти на въртене на двигателя. Ако за някоя от честотите на въртене, използвани по време на изпитванията, допустимото отклонение е превишено, се използват измерените честоти на въртене.

2. От изпитване се изключват следните условия на работа на двигателя:

а) точки под 30 % от максималния въртящ момент;

б) точки под 30 % от максималната мощност.

Производителят може да поиска техническата служба да изключи работни точки от контролната област, определена в т. 1 и 2 от приложението, по време на сертифицирането/одобрението на типа. При условие че е налице положителното становище на изпълнителния директор на КТИ, техническата служба може да приеме това изключение, ако производителят може да докаже, че двигателят при никакви обстоятелства не може да работи в тези работни точки, независимо от състава от машини, в който е използван.

Фигура 1

Контролна област

Приложение № 3 към чл. 4, ал. 1, т. 4

Процедура на изпитване за двигатели с компресионно запалване

1. Въведение

1.1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) В това приложение се посочва методът, който се прилага за измерване на газообразните и прахообразните замърсители от двигателя, обект на изпитване.

Прилагат се следните изпитвателни цикли:

– цикълът със стационарни режими за извънпътна техника (NRSC), подходящ за спецификациите на съоръжението, който се използва за измерване на емисиите на въглероден окис, въглеводороди, азотни окиси и емисиите на прахови частици за етапи I, II, III A, III B и IV при двигателите, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2, и

– цикълът с преходни режими за извънпътна техника (NRTC), който се използва за измерване на емисиите на въглероден окис, въглеводороди, азотни окиси и емисиите на частици за етапи III B и IV при двигателите, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1;

– за двигатели, предназначени за задвижване на кораби за вътрешното корабоплаване, се прилага методът съгласно стандарт ISO 8178-4:2007 и Приложение VI към MARPOL (Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби) 73/78, (Правила за NOx) на Международната морска организация,

– за двигатели, предназначени за задвижване на мотриси, се използва NRSC за измерване на газообразни и прахообразни замърсители за етапи III A и III B;

– за двигатели, предназначени за задвижване на локомотиви, се използва NRSC за измерване на газообразни и прахообразни замърсители за етапи III A и III B.

1.2. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) Избор на процедура на изпитване

Изпитването се провежда, като двигателят се монтира на изпитвателния стенд и се свързва към динамометричен стенд.

1.2.1. Процедура на изпитване за етапи I, II, IIIA, IIIB и IV

Изпитването се провежда в съответствие с процедурата, описана в това приложение, или по избор на производителя се прилага процедурата на изпитване, посочена в приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

Освен това са в сила следните изисквания:

аа) изисквания за дълготрайност, определени в допълнение 5;

бб) разпоредби за контролната област на двигателя, определени в т. 5.4 от приложение № 2 (само на двигатели в етап IV);

вв) изисквания за докладване на CO2, определени в допълнение 6 за двигатели, изпитвани съгласно процедурата в приложението. В случай на двигатели, изпитвани съгласно процедурата в приложение 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, се прилага допълнение 7;

iv) еталонното гориво в приложение № 3, допълнение 5, се използва за двигатели, изпитвани съгласно изискванията в това приложение; еталонното гориво от приложение № 3, допълнение V, се използва в случай на двигатели, изпитвани в съответствие с изискванията в приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

1.2.1.1. В случай че производителят избере в съответствие с приложение № 2, т. 5.4.2 да използва за изпитване на двигатели в етапи I, II, IIIA или IIIВ процедурата на изпитване, указана в приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, се използват изпитвателните цикли, указани в т. 3.7.1.

1.3. Принцип на измерването

Емисиите от отработени газове за измерване съдържат газообразни компоненти (въглероден оксид, общи въглеводороди и азотни оксиди) и частици. Освен това въглеродният диоксид е често използван като индикаторен газ за определяне на степента на разреждане на системи с разреждане на част от потока или на целия поток. Добрата инженерна практика препоръчва да се извършва общо измерване на въглеродния диоксид с цел да се детектират измерителните проблеми по време на осъществяване на изпитването.

1.3.1. Изпитване NRSC

По време на определена последователност от работни условия при топъл двигател количествата от посочените емисии от отработени газове се анализират непрекъснато, като се взема проба от необработени отработени газове. Цикълът на изпитване се състои от няколко етапа на измервания на честота на въртене и въртящия момент (натоварване), покриващи характерния работен обхват на дизеловите двигатели. По време на всеки етап се определя концентрацията на всеки замърсяващ газ, дебитът на отработените газове и развитата мощност и измерените стойности се коригират със съответния тегловен коефициент. Пробата от частици се разрежда в кондициониран околен въздух. По време на цялата процедура на изпитване се взема една проба, която се събира върху подходящи филтри.

Алтернативно за всеки етап се взема по една проба върху отделни филтри и се изчисляват коригираните със съответния тегловен коефициент резултати.

Грамовете от всеки замърсител, отделени за киловатчас, се изчисляват в съответствие с описанието от допълнение 3 на това приложение.

1.3.2. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) Изпитване NRТC:

Посоченият преходен изпитвателен цикъл, основан предимно на работните условия на дизеловите двигатели, инсталирани в извънпътна техника, се извършва два пъти:

– първия път (пускане в ход при студен двигател), след като двигателят е достигнал стайна температура и температурите на охлаждащата течност, на маслото, на системите за вторична обработка и на всички допълнителни устройства за управление на двигателя са стабилизирани между 20 и 30 °C;

– втория път (пускане при загрял двигател) след 20-минутен период на загряване, който започва веднага след завършването на цикъла на пускане в ход при студен двигател.

По време на тази последователност на изпитване се изследват посочените замърсители. Последователността на изпитване се състои в пускане в ход при студен двигател, извършено след естествено или принудително охлаждане на двигателя, период на загряване и пускане при загрял двигател, в резултат на което се получава изчисление на съставните емисии. Като се използват сигналите на обратна връзка за въртящия момент и честотата на въртене на двигателя от динамометричния стенд, мощността се интегрира спрямо времето на цикъла, за да се определи работата, извършена от двигателя за цикъла. Концентрацията на газообразните съставки се определя през цикъла или в неразредените отработили газове чрез интегриране на сигналите от анализатора в съответствие с допълнение 3 към настоящото приложение или в разредените отработили газове на система за вземане на проби при постоянен обем (система CVS) с разреждане на целия поток чрез интегриране или вземане на проба с торба в съответствие с допълнение 3 към това приложение. За праховите частици се събира пропорционална проба от разредените отработили газове върху специфициран филтър чрез частично разреждане на потока или разреждане на целия поток. В зависимост от използвания метод дебитът на неразредените или разредените отработили газове се определя по време на цикъла, за да се изчислят стойностите на масовите емисии от замърсители. За да се изчислят грамовете на всеки замърсител, излъчвани на киловатчас(kilowatt-hour), стойностите на масовите емисии се отнасят към работата на двигателя.

Емисиите (g/kWh) се измерват както при цикъла на пускане в ход при студен двигател, така и при цикъла на пускане при загрял двигател. Претеглените съставни емисии се изчисляват, като резултатите от пускане в ход при студен двигател имат тежест 10 %, а резултатите от пускане при загрял двигател - 90 %. Претеглените съставни резултати трябва да отговарят на допустимите стойности.

2. Условия за провеждане на изпитването

2.1. Общи предписания

Всички обеми и обемни дебити трябва да отговарят на температура 273 K (0°C) и на налягане 101,3 kPa.

2.2. Условия за изпитване на двигател

2.2.1. Измерват се абсолютната температура Ta на въздуха на входа на двигателя, изразена в Келвин, и атмосферното налягане в суха среда ps, измерено в kPa, а параметърът fa се определя по следния метод:

Двигатели с естествено всмукване и двигатели с механично турбозахранване:

Двигатели с турбокомпресор със или без охлаждане на входящия въздух:

2.2.2. Валидност на изпитването

За да бъде призната валидността на изпитването, параметърът fa трябва да бъде в следните граници:

0,96 Ј faЈ 1,06

2.2.3. Двигатели с охлаждане на въздуха за свръхзахранване

Температурата на въздуха за свръхзахранване трябва да бъде регистрирана и да се намира при посочената номинална честота на въртене и при пълно натоварване най-малко на ± 5 К от най-високата температура на свръхзахранващия въздух, посочена от производителя. Температурата на охлаждащата течност трябва да бъде най-малко 293 К (20°С).

При използване на система за изпитване в сервиз или външен вентилатор температурата на въздуха за свръхзахранване трябва да бъде настроена в рамките на ± 5 К от максималната температура на свръхзахранващия въздух, посочена от производителя при честотата на въртене за обявената максимална мощност и пълно натоварване. Температурата и разходът на охлаждащата течност на охладителя на въздуха за свръхзахранване в по-горната точка на настройване не трябва да бъдат променяни по време на целия цикъл на изпитване. Обемът на охладителя на свръхзахранващия въздух се определя въз основа на добрата инженерна практика и най-често срещаните употреби на превозните средства или машините.

По избор охладителят на захранващия въздух може да бъде настроен в съответствие със стандарт SAE J 1937 така, както е публикуван през януари 1995.

2.3. Система за всмукване на въздух в двигателя

Изпитваният двигател трябва да бъде оборудван с въздушна всмукателна система, чието въздушно ограничение е в рамките на ± 300 Ра от определената от производителя стойност за чист въздушен филтър и двигател, работещ при посочените от конструктора условия, при които се получава най-голям разход на въздух. Ограниченията трябва да бъдат настроени при номинална честота на въртене и пълно натоварване. Може да бъде използвана система за изпитване в сервиз, при условие че отразява точно реалните условия на работа на двигателя.

2.4. Изпускателна система на двигателя

Изпитваният двигател трябва да бъде оборудван с изпускателна система, чието противоналягане на отработените газове се намира в границите на ± 650 Ра от зададената от производителя стойност за двигател, работещ при нормални условия, така че да се получи декларираната максимална мощност.

Ако двигателят е оборудван с устройство за допълнителна обработка на отработените газове, изпускателната тръба трябва да притежава същия диаметър като използвания за най-малко 4 тръби над всмукването в началото на разширената част, в която е поместено устройството за допълнителна обработка. Разстоянието от фланеца на отделителния колектор или от изхода на турбокомпресора до устройството за допълнителна обработка на отработените газове трябва да бъде същото като в конфигурацията на съоръжението или да е в рамките на спецификациите за разстояния, посочени от производителя. Противоналягането или ограничението на изпускане трябва да отговаря на същите критерии като посочените по-горе и да може да се настройва с помощта на клапа. Модулът, съдържащ устройството за допълнителна обработка, може да бъде демонтиран по време на изпитвания на празен ход и да се замени с еквивалентен модул, съдържащ неактивен катализаторен носител.

2.5. Охладителна система

Системата за охлаждане на двигателя трябва да бъде в състояние да поддържа двигателя при нормалните работни температури, предписани от производителя.

2.6. Смазочно масло

Характеристиките на използваното смазочно масло за изпитването трябва да бъдат вписани и представени заедно с резултатите от изпитване.

2.7. Гориво, използвано за изпитване

Необходимо е да се използва еталонното гориво, посочено в приложение № 3.

Цетановото число и съдържанието на сяра в еталонното гориво, използвано за изпитването, са посочени в приложение № 5, допълнение 1, съответно в т. 1.1.1 и 1.1.2.

Температурата на горивото на входа на помпата за впръскване на гориво трябва да бъде в границите от 306 и 316 K (33 и 43°C).

3. Провеждане на изпитването (изпитване NRSC)

3.1. Определяне на настройките на динамометъра

Измерването на специфичните емисии се основава на некоригираната спирачна мощност в съответствие с ISO 14396:2002.

Някои допълнителни устройства, служещи единствено за работата на съоръжението и можещи да бъдат монтирани на двигателя, се отстраняват за изпитването. Като пример е посочен следният непълен списък:

- спирачен въздушен компресор;

- компресор за хидравликата на дирекцията;

- компресор за климатика;

- помпа за хидравлични предавки (задвижвания).

Когато тези допълнителни устройства не са отстранени, мощността, която консумират при изпитвателната честота на въртене, трябва да бъде определена, за да се изчислят настройките на динамометъра, освен в случая, когато допълнителните устройства са част от двигателя (например охлаждащите вентилатори при въздушно охлажданите двигатели).

Настройките на всмукателното ограничение и противоналягането в изпускателната тръба се регулират на горните граници, посочени от производителя, съгласно т. 2.3 и 2.4.

Максималните стойности на въртящия момент при зададените честоти на въртене се определят експериментално, за да могат да се изчислят стойностите на въртящия момент за посочените етапи на изпитване. При двигатели, които не са конструирани да работят в определен честотен диапазон на кривата на въртящия момент - при пълно натоварване, максималният въртящ момент при честотите на въртене на изпитване се декларира от производителя.

Настройката на двигателя за всеки етап на изпитване се пресмята по следната формула:

За съотношение

стойността на РAE може да бъде проверена от техническата служба, извършила изпитването за одобрението на типа.

3.2. Подготовка на филтрите за вземане на проби

Не по-малко от един час преди изпитването всеки филтър (двойка филтри) се поставя в затворена чашка на Петри, без тя да се запечатва, и се поставя в теглителната камера с цел стабилизиране на филтъра. В края на времето за стабилизиране всеки филтър (двойка филтри) се претегля и теглото му в празно състояние се записва. След това филтърът (двойката филтри) се поставя в затворена чашка на Петри или филтъродържач до момента на провеждане на изпитването. Ако филтърът (двойката филтри) не се използва през следващите 8 h след изваждането му от теглителната камера, той трябва да се претегли отново преди да се използва.

3.3. Монтиране на измервателното оборудване

Апаратурата и сондите за вземане на проби трябва да се инсталират в съответствие с предписанията. Когато се използва система за разреждане на отработените газове към главния кръг, системата трябва да бъде свързана към края на тръбата за отвеждане на отработените газове.

3.4. Задействане на системата за разреждане на газовете и на двигателя

Системата за разреждане на газовете и двигателят трябва да бъдат задействани и подгряти, докато всички температури и налягания се стабилизират при пълно натоварване и при номинален режим.

3.5. Регулиране на степента на разреждане

Системата за вземане на проби от частиците се пуска в действие и работи в режим на байпас при еднофилтърния метод (при многофилтърния метод - по избор). Фоновата концентрация на частиците в разреждащия въздух може да бъде определена, като разреждащият въздух се пропуска през филтрите за частици. При употреба на филтриран въздух за разреждане е достатъчно да бъде извършено едно измерване във всеки момент преди, по време или след изпитването. Ако въздухът за разреждане не се филтрира, измерването трябва да бъде извършено върху проба, взета по време на изпитването.

Температурата на разреждащия въздух на входа на филтъра трябва да бъде между 315 К (42 °С) и 325 К (52 °С) при всеки етап на изпитване. Общата степен на разреждане не бива да бъде по-малка от четири.

Бележка. За метода със стационарни (стабилизирани) режими температурата на филтъра може да бъде поддържана при най-високата температура 325 К (52 °С) или при по-ниска температура вместо да се спазва температурният обхват 42 - 52 °С.

При еднофилтърния и многофилтърния метод за системи с разреждане на целия поток масовият дебит на пробата през филтъра трябва да се поддържа през всички етапи в постоянно съотношение към масовия дебит на разредените отработени газове. Това масово съотношение трябва да бъде поддържано с толеранс ± 5% по отношение на средната стойност на етапа, с изключение на първите 10 s на всеки етап при системи без възможност за байпас. При системи с разреждане на част от потока масовият дебит през филтъра трябва да бъде поддържан постоянен с толеранс ± 5% по отношение на средната стойност на етапа, с изключение на първите 10 s на всeки етап при системи без възможност за байпас.

За системи, измерващи концентрацията на СО2 или NOx, съдържанието на СО2 или NOx във въздуха за разреждане трябва да бъде измервано в началото и в края на всяко изпитване. Разликата във фоновите концентрации на СО2 или NOx в разреждащия въздух, измерени преди и след изпитването, не трябва да превишава съответно 100 ppm или 5 ppm.

Когато се използва система за анализ на разредени отработени газове, съответните фонови концентрации се определят чрез вземане на проба от разреждащия въздух в торбичка за вземане на проби по време на цялата продължителност на изпитването.

Непрекъснатото измерване на фоновата концентрация (без торбичка за вземане на проби) може да бъде осъществено най-малко в три точки - в началото, в края и близо до средата на цикъла, след което се определя средната стойност на получените резултати. По искане на производителя може да не се извършва измерване на фона.

3.6. Контрол на анализаторите

Анализаторите на емисиите се нулират и еталонират.

3.7. Изпитателен цикъл

3.7.1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) Спецификация на оборудването съгласно чл. 2, ал. 1:

3.7.1.1. Спецификация А

За двигателите, попадащи в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4, следният цикъл от 8 етапа(1) се проследява при работа на изпитвания двигател върху динамометър:

Номер	Честота на въртене на	Натоварване	Тегловен
на	двигателя	(%)	коефи-
етапа	(об./мин)		циент
1	2	3	4

1	Номинална или	100	0,15
	еталонна (*)
2	Номинална или	75	0,15
	еталонна (*)
3	Номинална или	50	0,15
	еталонна (*)
4	Номинална или	10	0,10
	еталонна (*)
5	Междинна	100	0,10
6	Междинна	75	0,10
7	Междинна	50	0,10
8	Работа на празен ход	–	0,15

(*) Еталонната честота на въртене е определена в

приложение ІІІ, точка 4.3.1.

3.7.1.2. Спецификация B

За двигателите, попадащи в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 2, следният цикъл от 5 етапа(2) се проследява при работа на изпитвания двигател върху динамометър:

Номер	Честота на въртене на	Натоварване	Тегловен
на	двигателя	(%)	коефи-
етапа	(об./мин)		циент
1	Номинална	100	0,05
2	Номинална	75	0,25
3	Номинална	50	0,30
4	Номинална	25	0,30
5	Номинална	10	0,10

Степените на натоварване представляват стойностите на въртящия момент в проценти, съответстващ на мощността при базова експлоатация, определена като максималната мощност, която е налична за определен период на експлоатация в режим на променлива мощност, чиято продължителност може да достигне неограничен брой часове годишно, между определените интервали за техническа поддръжка с обявена периодичност и при обявени условия на околната среда, като поддръжката се извършва в съответствие с предписанията на производителя.

3.7.1.3. Спецификация С

За двигателите (3), предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване, се прилага методът на изпитване съгласно стандарта ISO 8178-4:2007 и приложение VI към MARPOL 73/78, (Правила за NOx) на Международната морска организация.

Двигателите, предназначени за задвижване, работещи с гребен винт с постоянна стъпка, се изпитват с динамометър, като се използва следният 4-етапен цикъл с установени етапи (4), създаден за представяне на работата на промишлените корабни дизелови двигатели при нормални условия на работа.

Номер	Честота на въртене на	Натоварване	Тегловен
на	двигателя	(%)	коефи-
етапа	(об./мин)		циент
1	2	3	4
1	100 % (номинална)	100	0,20
2	91 %	75	0,50
3	80 %	50	0,15
4	63 %	25	0,15

Двигателите за задвижване с постоянна честота на въртене на гребни винтове с променлива стъпка или на електрически куплирани такива, предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване, се изпитват с динамометър, като се използва следният 4-етапен цикъл с установени етапи (5), характеризиращ се със същите натоварвания и тегловни коефициенти като описания по-горе цикъл, но при работа на двигателя при номинална честота на въртене във всеки режим:

Номер	Честота на въртене на	Натоварване	Тегловен
на	двигателя	(%)	коефи-
етапа	(об./мин)		циент
1	Номинална	100	0,20
2	Номинална	75	0,50
3	Номинална	50	0,15
4	Номинална	25	0,15

3.7.1.4. Спецификация D

За двигателите, попадащи в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 5, следният цикъл от 3 етапа (6) се проследява при работа на изпитвания двигател върху динамометър:

Номер	Честота на въртене на	Натоварване	Тегловен
на	двигателя	(%)	коефи-
етапа	(об./мин)		циент
1	Номинална	100	0,25
2	Междинна	50	0,15
3	Работа на празен ход	–	0,60

_________________

(1) Като при цикъла C1, описан в точка 8.3.1.1 от стандарт ISO 8178-4:2007.

(2) Като при цикъла D2, описан в точка 8.4.1 от стандарт ISO 8178-4:2007.

(3) Спомагателните двигатели с постоянна честота на въртене трябва да бъдат сертифицирани, като се използва работният цикъл ISO D2, т.е. 5-етапният цикъл с установени режими, определен в точка 3.7.1.2, докато спомагателните двигатели с променлива честота на въртене трябва да бъдат сертифицирани, като се използва работният цикъл ISO С1, т.е. 8-етапният цикъл с установени етапи, определен в точка 3.7.1.1.

(4) Като при цикъл Е3, описан в точки 8.5.1, 8.5.2 и 8.5.3 от стандарт ISO 8178-4:2007. Четирите режима се основават на осреднена характеристика на гребен винт, построена чрез измервания при работа.

(5) Като при цикъл Е2, описан в точки 8.5.1, 8.5.2 и 8.5.3 от стандарт ISO 8178-4:2007.

(6) Като при цикъл F от стандарт ISO 8178-4:2007.

3.7.2. Привеждане на двигателя до работна температура

Двигателят и системата трябва да бъдат приведени до работна температура при максималните стойности на скоростта и на въртящия момент, за да се стабилизират параметрите на двигателя съгласно препоръките на производителя.

Забележка. Фазата на предварително подгряване трябва също да позволи отстраняване влиянието на отлагания в системата за отвеждане на отработените газове, останали от предишно изпитване. Също така се предвижда и фаза на стабилизиране между моментите на извършване на изпитвания с цел да се сведе до минимум влиянието, което те биха могли да окажат един на друг.

3.7.3. Протичане на изпитванията

Започва провеждане на изпитването. То трябва да бъде извършвано по реда на номерата на етапите, както е определено по-горе за изпитвателните цикли.

По време на всеки етап на даден изпитвателен цикъл след началния преходен период определената честота на въртене се поддържа в рамките на ±1% от номиналната честота на въртене или ± 3 min-1, като се взема най-голямото от тези отклонения освен в случая, когато двигателят работи на празен ход, когато трябва да се спазват зададените от производителя допустими отклонения. Определеният въртящ момент се поддържа така, че средната стойност на измерванията, извършени по време на дадения период, не превишава ±2% от максималния въртящ момент при честотата на въртене на изпитването.

За всяка точка на измерване е необходимо минимално време 10 min. Ако при изпитването на един двигател е необходимо по-дълго време за вземане на проби, за да се събере достатъчна маса от частици върху измервателния филтър, продължителността на етапа на изпитване може да бъде удължена според необходимостта.

Продължителността на дадения етап се записва и докладва.

Стойностите на концентрацията на емисиите на отработените газове трябва да бъдат измервани и записвани през последните 3 min от етапа.

Вземането на проба от частици и измерването на емисиите от газове не трябва да започват преди приключване на стабилизирането на двигателя съгласно указанията на производителя и трябва да бъдат приключени едновременно.

Температурата на горивото се измерва на входа на гориво-нагнетателната помпа или съгласно предписанието на производителя, а мястото на измерването се отбелязва.

3.7.4. Данни, постъпващи от анализаторите

Данните, които постъпват от анализаторите, се записват с помощта на записващо лентово устройство или се измерват с помощта на еквивалентна система за обработване на данни, а отработените газове трябва да преминават през анализаторите най-малко през последните три минути на всеки изпитателен режим. Ако филтрите с торбички за вземане на проби са използвани за измерване на разредените CO и CO2 (виж допълнение 1, т. 1.4.4), е необходимо да се вземе проба през последните три минути на всеки изпитателен режим, след това тя да се анализира, а резултатите от анализа да се запишат.

3.7.5. Вземане на проби от частиците

Вземането на проби от частиците може да се извърши, като се използва методът с общ филтър или методът с няколко филтъра (допълнение 1, т. 1.5). Тъй като резултатите могат да показват малки различия в зависимост от методите, заедно с резултатите трябва да се укаже кой от тях се използва.

При метода с общ филтър по време на пробовземането трябва да се държи сметка за тегловните коефициенти, които трябва да се използват по време на процедурата по извършване на изпитателния цикъл, като съответно се регулира дебитът на пробата или времето за нейното вземане.

Вземането на проба трябва да се извърши възможно най-късно по време на всеки от изпитателните режими. Времетраенето на вземането на проби при всеки режим трябва да бъде най-малко 20 s при прилагане на метода с общ филтър и най-малко 60 s при прилагане на метода с няколко филтъра. При системите, които не са снабдени с дериватно устройство, времетраенето на пробовземането при всеки режим трябва да бъде най-малко 60 секунди при прилагане на метода с общ филтър и метода с няколко филтъра.

3.7.6. Параметри на двигателя

Режимът и натоварването на двигателя, температурата на входящия въздух и разходът на гориво и дебитът на въздуха или отработените газове трябва да се измерват за всеки изпитателен режим след стабилизирането на двигателя.

Ако не е възможно да се измери дебитът на отработените газове или разхода на въздух, използван за горенето, и на гориво, тези параметри могат да бъдат изчислени чрез използване на метода на въглеродния и кислородния баланс (виж допълнение 1, т. 1.2.3).

Всички други данни, които са необходими за изчисляването, трябва да бъдат записани (виж допълнение 3, т. 1.1 и 1.2).

3.8. Повторна проверка на анализаторите

След изпитването за измерване на емисиите за извършване на повторна проверка на анализаторите се използва един и същ газ за нулиране и за еталониране. Изпитването се счита за редовно, ако разликата в получените резултати между двете измервания е по-малка от 2%.

4. Провеждане на изпитване (изпитване NRТC)

4.1. Увод

В приложение № 3, допълнение 4 изпитването NRTC е описано като последователност (секунда по секунда) от нормирани стойности на честотата на въртене и въртящия момент, приложими за всички дизелови двигатели, обхванати от наредбата. За извършване на изпитването в изпитвателна камера за двигатели нормираните стойности се превръщат в реални стойности за изпитвания двигател, като за целта се използва картографската крива на съответния двигател. Това превръщане се нарича денормиране и съответният му изпитвателен цикъл - еталонен цикъл на изпитвания двигател. С тези еталонни стойности на честотата на въртене и въртящият момент в изпитвателната камера се провежда цикълът и измерените стойности на честотата на въртене и въртящият момент се записват. С цел валидиране на изпитването в края му се извършва регресионен анализ на еталонните и реакционните стойности на честотата на въртене и на въртящия момент.

4.1.1. Използването на устройство за невалидност или прибягването до нерационална стратегия за контрол на емисиите са забранени.

4.2. Процедура за извършване на картография на двигателя

При извършване на NRTC в изпитвателната камера преди осъществяване на изпитвателния цикъл се реализира картография на двигателя с цел да се определи кривата "честота на въртене/въртящ момент".

4.2.1. Определяне на обхвата от картографски честоти на въртене

Минималната и максималната честота на въртене се определят по следния начин:

Минимална картографска честота на въртене = честота на въртене при празен ход

Максимална картографска честота на въртене = nhi x 1,02 или честота на въртене, при която въртящият момент при пълно натоварване пада до нула, като се запазва най-ниската стойност (където nhi е най-високата честота на въртене, дефинирана като най-високата честота на въртене на двигателя, при която се получава 70% от номиналната мощност).

4.2.2. Картографска крива на двигателя

Двигателят се загрява при максимална мощност с цел да се стабилизират параметрите в съответствие с препоръките на производителя и добрата инженерна практика. Веднъж стабилизиран двигателят, картографията му се извършва, следвайки следните процедури.

4.2.2.1. Преходна картография

а) Двигателят не е натоварен и работи на празен ход.

б) Двигателят работи при пълно натоварване/при максимално подаване на газовете при минимална картографска честота на въртене.

в) Честотата на въртене на двигателя се повишава средно с 8 ± 1 min-1/s между картографските минимална и максимална честота на въртене. Точките, съответстващи на честотите на въртене и на въртящия момент на двигателя, се записват с честота най-малко една точка за секунда.

4.2.2.2. Прогресивна (постъпателна) картография

а) Двигателят не е натоварен и работи на празен ход.

б) Двигателят работи при пълно натоварване/ при максимално подаване на газовете при минимална картографска честота на въртене.

в) Поддържайки пълното натоварване, картографската минимална честота на въртене се поддържа най-малко за 15 s и средният въртящ момент по време на последните 5 s се регистрира. Кривата на максималния въртящ момент между картографските минимална и максимална честота на въртене се определя с увеличения на честотите, които не превишават 100 ± 20 об/min. Всяка изпитвателна точка се задържа най-малко за 15 s и се регистрира средният въртящ момент през последните 5 s.

4.2.3. Изготвяне на картографската крива

Всички експериментални точки, записани според т. 4.2.2, се свързват чрез линейна интерполация. Получената крива на въртящия момент представлява картографската крива и служи за преминаване от нормирани стойности на въртящия момент от програмирането на динамометъра (приложение № 3а) в действителни стойности на въртящия момент за изпитвателния цикъл, както е описано в т. 4.3.3.

4.2.4. Други техники за картография

Ако даден производител прецени, че представените техники за картография не са надеждни или представителни за даден двигател, могат да бъдат приложени други техники за картография. По подобие на установените картографски процедури тяхна цел е определяне на наличния максимален въртящ момент за всички достигнати честоти на въртене по време на цикъла на изпитване. Техниките, които по причина на надеждност или представителност се отклоняват от установените процедури, трябва да бъдат одобрени от заинтересованите страни едновременно с обосновка на използването им. В никакъв случай кривата на въртящия момент не трябва да бъде получена чрез намаляващи скорости в случай на двигатели с регулатор или турбокомпресор.

4.2.5. Подновяване на изпитванията

Не е необходимо да се прави картография на двигателя преди всеки цикъл на изпитване. Това трябва да се направи само в случаите, когато:

- въз основа на техническа оценка е установено, че прекалено дълъг промеждутък от време е изтекъл от последната картография

или

- двигателят е претърпял физични модификации или калибровки, които са в състояние да влияят на характеристиките му.

4.3. Изготвяне на еталонен цикъл на изпитване

4.3.1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) Еталонна честота на въртене

Еталонната честота на въртене (nref) съответства на 100 % от нормираните стойности на честотата на въртене, определени в графиката на динамометъра (приложение № 3, допълнение 4). Действителният цикъл на двигателя, получаващ се при отклонението от нормираните стойности на еталонната честота на въртене, зависи до голяма степен от избора на съответната еталонна честота на въртене. Еталонната честота на въртене се определя по следната формула:

nref = ниската честота на въртене + 0,95 x (високата честота на въртене – ниската честота на въртене)

(високата честота на въртене е най-високата честота на въртене на двигателя, при която се отдава 70 % от номиналната мощност, докато ниската честота на въртене е най-ниската честота на въртене на двигателя, при която се отдава 50 % от номиналната мощност).

Ако измерената еталонна честота на въртене е в рамките на ± 3 % от обявената от производителя еталонна честота на въртене, тя може да бъде използвана за изпитването за измерване на емисиите. Ако допустимото отклонение е превишено, измерената еталонна честота на въртене се използва за изпитването за измерване на емисиите (В съответствие със стандарт ISO 8178-11:2006.).

4.3.2. Денормиране на честота на въртене на мотора

Честотата на въртене се денормира, като се прилага следната формула:

		% честота x (еталонна честота на
		въртене - честота на въртене
Действителна		на празен ход)		честота на
честота на	=	---------------------------------------	+	въртене на
въртене		100		празен ход

4.3.3. Денормиране на въртящия момент на двигателя

Стойностите на въртящия момент в програмирането на динамометъра (приложение № 3, допълнение 4) са нормирани към максималния въртящ момент при съответната честота. Стойностите на въртящия момент от еталонния цикъл се денормират с помощта на картографската крива, изчислена в съответствие с т. 4.2.2, по следния начин:

Действителен		% въртящ момент x максимален
въртящ		въртящ момент
момент	=	-----------------------------------------	(5)
		100

за съответната действителна честота така, както е определена в т. 4.3.2.

4.3.4. Пример за процедура за денормиране

За пример е денормирана следната експериментална точка:

% на честота на въртене = 43%

% на въртящ момент = 82%

Допускайки следните стойности:

еталонна честота на въртене = 2200 об/min

честота на въртене на празен ход = 600 об/min,

получаваме:

действителна		43 x (2200 - 600)	+	600
честота на	=	-------------------		об/мин	= 1288
въртене		100

С максималния въртящ момент от 700 Nm, наблюдаван на картографската крива при 1288 об/min,

получаваме:

действителен		82 x 700
въртящ	=	-------------------	=	574 Nm
момент		100

4.4. Динамометър

4.4.1. В случай на използване на динамометрична клетка сигналът от въртящия момент се предава на оста на двигателя и инерцията на динамометъра трябва да се вземе под внимание. Действителният въртящ момент на двигателя е сума от въртящия момент от динамометричната клетка и спирачния момент на инерция, умножен с ъгловото ускорение. Командната система трябва да извърши това изчисление в реално време.

4.4.2. Ако изпитването на двигателя се извършва с помощта на динамометър с токове на Фуко, броят от точки, за които разликата

е по-малка от -5% от максималния въртящ момент, не трябва да бъде по-голям от 30 (където Tsp е изискваният въртящ момент,

е производната на честотата на въртене на двигателя и QD е инерцията на въртене на динамометъра).

4.5. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) Провеждане на изпитване за измерване на емисиите

Последователността на изпитването е описана на диаграмата по-долу:

Преди цикъла на измерване при необходимост могат да бъдат преминати един или повече предварителни цикли, за да се проверят двигателят, изпитвателната камера и емисионните системи.

4.5.1. Подготовка на филтрите за вземане на проби

Поне един час преди изпитването всеки филтър се поставя в частично покрито блюдо на Петри, защитено срещу прах, и се поставя в камера за претегляне с цел стабилизация. В края на стабилизационния период всеки филтър се претегля и се записва теглото му. След това филтърът се съхранява в затворено блюдо на Петри или затворен филтродържател, докато започне изпитването. Филтърът се използва в рамките на осем часа след изваждането му от камерата за претегляне. Записва се теглото на тарата.

4.5.2. Инсталиране на средствата за измерване

Контролно-измервателните прибори и сондите се инсталират както се изисква. Ауспухът се свързва със система за разреждане на целия поток, ако се използва такава.

4.5.3. Задействане на системата за разреждане на газовете

Системата за разреждане на газовете се задейства. Общият поток на разредените отработили газове в система за разреждане на целия поток или потокът на разредените отработили газове в система за разреждане на част от потока се регулират така, че да се елиминира кондензацията на вода от системата и да се постигне температура върху повърхността на филтъра между 315 K (42 °C) и 325 K (52 °C).

4.5.4. Пускане на системата за вземане на проби на прахови частици

Системата за вземане на проби на прахови частици се пуска и поддържа в действие посредством обходен провод (деривация). Фоновото ниво на праховите частици от разредения въздух може да се определи чрез вземане на проба от разредения въздух преди влизането на отработилите газове в тунела за разреждане. За препоръчване е пробата от фоновото ниво на праховите частици да бъде събрана по време на преходния цикъл, ако има друга система за вземане на проби от частици. В противен случай може да бъде използвана системата за вземане на проби от частици, използвана по време на преходния цикъл. При използването на филтриран въздух за разреждане може да се извършва едно измерване преди или след изпитването. Ако въздухът за разреждане не е филтриран, измерванията се правят преди началото и след края на цикъла и стойностите се осредняват.

4.5.5. Проверка на анализаторите

Анализаторите на емисии се нулират и регулират. Когато за пробите се използват торби, те се изпразват от съдържанието им.

4.5.6. Изисквания за охлаждането

Може да се приложи процедура на естествено или принудително охлаждане. При принудително охлаждане се използва добрата инженерна преценка за конструиране на системи, които да подават охлаждащ въздух през двигателя, студено масло през смазочната система на двигателя, да отнемат топлината от охладителя през охладителната система на двигателя и да отнемат топлината от системата за последваща обработка на отработилите газове. В случай на принудително охлаждане на системата за последваща обработка на отработилите газове охлаждащият въздух не се пуска в действие, преди системата за последваща обработка на отработилите газове да се е охладила под температурата за задействане на катализатора. Не се допуска процедура на охлаждане, която има за последица непредставителни емисии.

Изпитването за емисиите на отработили газове при пускане при студен двигател може да започне след охлаждане само когато температурите на маслото на двигателя, на охлаждащата течност и температурата на последваща обработка са стабилизирани между 20 °C и 30 °C най-малко за петнайсет минути.

4.5.7. Протичане на цикъла

4.5.7.1. Цикъл на пускане при студен двигател

Последователността на изпитването започва с цикъла на пускане при студен двигател след завършването на охлаждането, когато бъдат спазени изискванията, определени в точка 4.5.6.

Двигателят се пуска съгласно процедурата за пускане, препоръчана от производителя в ръководството за експлоатация, чрез промишлен стартер или чрез динамометъра.

Щом се определи, че двигателят е пуснат, се задейства устройството за измерване на времето на работа на празен ход. Двигателят се оставя да работи на празен ход без никакво натоварване за 23 ± 1 s. Започва се преходният цикъл на двигателя, така че първият запис да бъде след 23 ± 1 s. Времето на работа на празен ход е включено в интервала 23 ± 1 s.

Изпитването се извършва съгласно еталонния цикъл, посочен в приложение № 3, допълнение 4. Командите за честотата на въртене и въртящият момент на двигателя се задават при 5 Hz (10 Hz - препоръчително) или повече. Зададените точки се изчисляват чрез линейна интерполация между точките за 1 Hz от еталонния цикъл. Обратната връзка за честотата на въртене и въртящия момент се записва най-малко на всяка секунда по време на изпитвателния цикъл, а сигналите могат да бъдат филтрирани електронно.

4.5.7.2. Данни, постъпващи от анализаторите

При пускането на двигателя измервателната апаратура се пуска в действие, като едновременно:

– започва да събира или анализира въздуха за разреждане, ако се използва система за разреждане на пълния поток,

– започва да събира или анализира неразредените или разредените отработили газове в зависимост от използвания метод,

– започва да измерва количеството разредени отработили газове и необходимите температури и налягания,

– започва да записва масовия дебит на отработилите газове, ако се използва анализ на неразредени отработили газове,

– започва да записва данните на обратна връзка за честотата на въртене и въртящия момент от динамометричния стенд.

Ако се използва измерване на неразредените отработили газове, концентрациите на емисиите (HC, CO и NOx) и масовият дебит на отработилите газове се измерват постоянно и се съхраняват с честота най-малко 2 Hz в компютърна система. Всички други стойности може да се записват при честота на измерване от поне 1 Hz. За аналогови анализатори характеристиката се записва, а при оценката на данните калибровъчните данни може да се подават в реално време или независимо от времето.

Ако се използва система за разреждане на целия поток, съдържанието на НС и NOx се измерва постоянно в тунела за разреждане при честота най-малко 2 Hz. Средните концентрации се определят чрез интегриране на сигналите от анализатора през време на изпитвателния цикъл. Времето за реакция на системата трябва да бъде не повече от 20 s и се координира с колебанията на потока в системата за вземане на проби при постоянен обем (CVS) и при необходимост – с отклоненията във времето за вземане на проби/изпитвателен цикъл. СО и CO2 се определят чрез интегриране или анализиране на концентрациите в торбата за проби, събрани по време на цикъла. Концентрациите на газообразни замърсители в разредения въздух се определят чрез интегриране или събиране в основната торба. Всички други стойности се записват при най-малко едно измерване в секунда (1 Hz).

4.5.7.3. Вземане на проби от праховите частици

При пускането на двигателя системата за събиране на проби на прахови частици се превключва от режим с деривация към режим на събиране на частици.

Ако се използва система за частично разреждане на потока, помпата(ите) за вземане на проба(и) се регулира(т) така, че дебитът на потока през сондата за вземане на проби от прахови частици или през тръбата за прехвърляне да се поддържа пропорционален на масовия дебит на отработилите газове.

Ако се използва система за разреждане на целия поток, помпата(ите) за вземане на проба(и) се регулират така че за дебита на потока през сондата за вземане на проби от прахови частици или през тръбата за прехвърляне да се поддържа стойност в рамките на ± 5 % от еталонния дебит. Ако се използва компенсация на потока (например пропорционално управление на пробния поток), трябва да се покаже, че съотношението между основния поток през тунела и пробния поток частици не се променя с повече от ± 5 % от еталонната му стойност (с изключение на първите 10 секунди от вземането на проби).

Забележка. При двойно разреждане потокът на пробата е нетната разлика между потока през филтрите на пробите и потока на вторичния въздух за разреждане.

Средната температура и налягането на входа на разходомера(ите) за газ или на средствата за измерване на поток се записват. Ако еталонният дебит не може да се поддържа по време на целия цикъл (в рамките на ± 5 %) поради задръстване на филтъра с частици, изпитването се анулира. Изпитването се повтаря отново, но при по-малък дебит и/или при по-голям диаметър на филтъра.

4.5.7.4. Спиране на двигателя по време на изпитване на цикъл на пускане при студен двигател

Ако двигателят спре в момент от цикъла на пускане при студен двигател, той трябва да се подготви и процедурата на охлаждане да се повтори; накрая двигателят се пуска отново, а изпитването се повтаря. В случай на неизправност в някой от необходимите изпитвателни уреди по време на изпитвателния цикъл изпитването се анулира.

4.5.7.5. Действия след цикъла на пускане при студен двигател

След завършване на изпитването при цикъл на пускане при студен двигател измерването на масовия дебит на отработилите газове, на дебита на разредените отработили газове, на газовия поток в събирателните торби, както и помпата за вземане на проби от прахови частици се спират. При интегрираща система на анализатора вземането на проби продължава до изтичане на времето за реакция на системата.

Концентрациите в събирателните торби, ако се използват такива, се анализират възможно най-бързо, но не по-късно от 20 минути след края на изпитвателния цикъл.

След изпитването на емисиите се използват нулев газ и същият калибриращ газ за повторна проверка на анализаторите. Изпитването се счита за приемливо, ако разликата между резултатите от предварителното и последващите изпитвания е по-малка от 2 % от стойността за калибриращия газ.

Филтрите за прахови частици се връщат в камерата за претегляне не по-късно от един час след завършване на изпитването. Те се привеждат в нужното състояние в блюдо на Петри, което е защитено срещу прах и позволява обмен на въздуха, поне за един час и след това се претеглят. Брутното тегло на филтрите се записва.

4.5.7.6. Загряване

Веднага след спиране на двигателя вентилаторът(ите) на охлаждащата система на двигателя се изключва(т), ако е(са) бил(и) включен(и), както и вентилаторът на системата за вземане на проби при постоянен обем (CVS), ако е бил използван (или се изключва системата за отвеждане на отработилите газове от системата CVS).

Двигателят се оставя да загрява 20 ± 1 минути. Подготвят се двигателят и динамометърът за изпитване при загрял двигател. Празните торби за проби се свързват със системите за събиране на проби от разредените отработили газове и от разреден въздух. Пуска се системата за вземане на проби при постоянен обем (ако още не е пусната) или се свързва системата за отвеждане на отработилите газове към системата за вземане на проби при постоянен обем (ако е била изключена). Помпите за вземане на проби (с изключение на помпата(ите) за вземане на проби от прахови частици), вентилаторът(ите) на охлаждащата система на двигателя и системата за събиране на данни се пускат.

Преди началото на изпитването топлообменникът на устройството за вземане на проби при постоянен обем (ако се използва) и загретите части на всяка система за непрекъснато вземане на проби (ако е приложимо) се загряват предварително до определената работна температура.

Дебитите за вземане на проби се регулират до достигане на желания дебит и устройствата за измерване на газовете от системата за вземане на проби при постоянен обем се нулират. Внимателно се инсталира чист филтър за прахови частици на всеки от филтродържателите и се инсталират сглобените филтродържатели в потока за вземане на проби.

4.5.7.7. Цикъл на пускане при загрят двигател

Щом се определи, че двигателят е пуснат, задействайте устройството за измерване на време на работа на празен ход. Оставете двигателят да работи на празен ход без никакво натоварване за 23 ± 1 s. Започнете преходния цикъл на двигателя, така че първият запис да бъде след 23 ±1 s. Времето на работа на празен ход е включено в интервала 23 ±1 s.

Изпитването се извършва в съответствие с еталонния цикъл, както е посочен в приложение № 3, допълнение 4. Контролните точки за управление на честотата на въртене и въртящият момент се задават при 5 Hz (10 Hz препоръчително) или повече. Зададените точки се изчисляват чрез линейна интерполация между тези за 1 Hz на еталонния цикъл. Обратната връзка за честотата на въртене и въртящия момент се записва минимум на всяка секунда по време на изпитвателния цикъл, а сигналите могат да бъдат филтрирани електронно.

След това се повтаря процедурата, посочена в точки 4.5.7.2 и 4.5.7.3.

4.5.7.8. Спиране на двигателя по време на изпитване на цикъл на пускане при загрял двигател

Ако двигателят спре в момент от цикъла на пускане при загрял двигател, той трябва да бъде спрян и да се загрее повторно за 20 минути. След това цикълът на пускане при загрял двигател може да бъде повторен. Разрешава се само едно повторно загряване и повторно изпълнение на цикъла на пускане при загрял двигател.

4.5.7.9. Действия след цикъла на пускане при загрял двигател

След завършване на цикъла на пускане при загрял двигател се спират измерването на масовия дебит на отработилите газове, дебитът на разредените отработили газове, газовият поток в събирателните торби и помпата за вземане на проби от прахови частици. При интегриращата анализираща система вземането на проби продължава до изтичане на времето за реакция на системата.

След изпитването за емисии за повторна проверка на анализаторите се използват нулев газ и същият калибриращ газ. Изпитването се счита за приемливо, ако разликата между резултатите от предварителното и последващите изпитвания е по-малка от 2 % от стойността за калибриращия газ.

Филтрите за частици се връщат в камерата за претегляне не по-късно от един час след завършване на изпитването. Те се привеждат в нужното състояние в блюдо на Петри, което е защитено срещу прах и позволява обмен на въздуха, поне за един час и след това се претеглят. Брутното тегло на филтрите се записва.

4.6. Проверка на провеждане на изпитването

4.6.1. Отместване на данните

С цел да се намали до минимум влиянието на систематичната грешка, дължаща се на времевия промеждутък, разделящ реакционните стойности от тези на еталонния цикъл, цялата поредица от реакционни сигнали на честотата на въртене и въртящият момент може да бъде отместена напред или назад във времето по отношение на еталонната поредица на честотата на въртене и въртящият момент. Ако реакционните сигнали са отместени, честотата на въртене и въртящият момент трябва да бъдат отместени със същата стойност и в същата посока.

4.6.2. Изчисление на работата на цикъла

Работата на действителния цикъл Wact (kWh) се изчислява, като се използва всяка регистрирана двойка от реакционни стойности за честотата на въртене и въртящия момент на двигателя. Работата на действителния цикъл Wact се използва за сравнение с работата на еталонния цикъл Wref и за определяне на специфичните емисии при спиране. Същият метод се прилага за интегриране (сумиране) на еталонната и действителната мощност на двигателя. Ако е необходимо изчисление на стойности, намиращи се между съседни еталонни или измерени стойности, се извършва линейна интерполация.

По време на интегриране (сумиране) на работата на еталонния цикъл и на работата на действителния цикъл всичките отрицателни стойности на въртящия момент се нулират и включват. Когато се извършва интегриране (сумиране) при честота, по-ниска от 5 Hz, и когато през даден промеждутък от време стойността на въртящия момент се променя от положителна на отрицателна или обратно, отрицателната част се изчислява и нулира. Положителната част се включва в интегралната (сумарната) стойност.

Wact трябва да се намира между -15 и +5% от Wref.

4.6.3. Статистики за валидиране на изпитвателния цикъл

Трябва да бъде направена линейна регресия на реакционните стойности за честотата на въртене, въртящия момент и мощността по отношение на еталонните стойности. Това трябва да бъде извършено след отместване на реакционните данни, ако е избрана тази опция. Трябва да бъде приложен методът на най-малките квадрати, като уравнението има следния вид:

y = mx + b,

където:

y е реакционната (действителната) стойност на честотата на въртене (min-1) на въртящия момент (Nm) или на мощността (kW);

m - наклонът на регресионната права;

x - еталонната стойност на честотата на въртене (min-1), на въртящия момент (Nm) или на мощността (kW);

b - пресечната точка на регресионната права с ординатата.

Стандартната грешка при оценка (SE) на y към x и определителният коефициент (r2) се изчисляват за всяка регресионна права.

Препоръчва се този анализ да се извърши при 1 Hz. За да се счита дадено изпитване за валидно, то трябва да задоволява критериите от табл. 1.

Таблица 1

Допустими отклонения от регресионната права

	Честота	Въртящ	Мощност
	на въртене	момент
Стандартна	Най-много	Най-много 13%	Най-много 8%
грешка при	100 min(-1)	от картографията	от картографията
оценката (SE)		на мощността	на мощността
на y към x		при максимален	при максимална
		въртящ момент	мощност на
		на двигателя	двигателя
Наклон на	0,95 до 1,03	0,83 - 1,03	0,89 - 1,03
регресионната
права, m
Определителен	Най-малко	Най-малко	Най-малко
коефициент, r2	0,9700	0,8800	0,9100
Пресечна точка	± 50 min(-1)	± 20 Nm или	± 4 kW или
на регресион-		± 2% от макси-	± 2% от макси-
ната права с		малния въртящ	малната мощ-
ординатата, b		момент, като се	ност, като се взе-
		взема по-голямата	ма по-голямата
		от тези две	от тези две
		стойности	стойности

Единствено за нуждите на регресионните анализи преди изчисленията за регресия се разрешава изтриване на точки, когато последните са посочени в табл. 2. Тези точки обаче не могат да бъдат изтрити при изчисленията на работата на цикъла и на емисиите. Точка на празен ход се дефинира като точка, имаща нормиран еталонен въртящ момент от 0% и нормирана еталонна честота на въртене от 0%. Изтриването на точки може да бъде приложено към целия цикъл или към някоя част от него.

Таблица 2

Точки, които могат да бъдат изтрити при регресионен анализ (изтритите точки трябва да бъдат определени)

Условие	Точки на честотата на
	въртене, въртящия
	момент и/или мощ-
	ността, които могат
	да бъдат изтрити при
	условията, посочени
	в лявата колона
1	2
24 (± 1) начални и 25 последни секунди	Честота на въртене, въртящ момент и мощност
Максимално подаване на газовете и реак-	Въртящ момент и/или
ционна стойност на въртящия момент	мощност
< 95% от еталонния въртящ момент
Максимално подаване на газовете и реак-	Честота на въртене и/
ционна стойност на честотата на въртене	или мощност
< 95% от еталонната честота на въртене
Няма подаване на газове, реакционна	Въртящ момент и/или
стойност на честотата на въртене	мощност
> честотата на въртене при празен ход
+ 50 min(-1), и реакционна стойност на
въртящия момент > 105% от еталонния
въртящ момент
Няма подаване на газове, реакционна	Честота на въртене
стойност на честотата на въртене <= често-	и/или мощност
тата на въртене при празен ход + 50 min(-1),
и реакционна стойност на въртящия
момент = въртящ момент при празен ход,
определен/измерен от производителя
± 2% от еталонния въртящ момент
Няма подаване на газове, реакционна	Честота на въртене
стойност на честотата на въртене > 105%	и/или мощност
от еталонния въртящ момент

ДОПЪЛНЕНИЕ 1

Методи за измерване и за вземане на проби

1. Методи за измерване и вземане на проби (Изпитване NRSC)

Газовете и частиците, отделени от представения за изпитване двигател, се измерват по описаните в приложение № 4 методи. В методите се определят препоръчваните системи за анализ на газообразните емисии (т. 1.1) и препоръчваните методи за разреждане и вземане на проби от частиците (т. 1.2).

1.1. Спецификация на динамометъра

Използва се изпитвателен стенд за двигатели, оборудван с динамометър, който притежава необходимите характеристики, за да може да се проведе описаният в приложение № 3, т. 3.7.1 изпитвателен цикъл. Измервателните уреди за въртящ момент и честота на въртене трябва да позволяват измерване на мощността в рамките на зададените допустими стойности. Може да бъдат необходими допълнителни изчисления. Точността на тези измервателни уреди трябва да бъде такава, че да не се превишават максимално допустимите стойности, посочени в табл. 3.

1.2. Дебит на отработените газове

Дебитът на отработените газове се определя по един от посочените в т. от 1.2.1 до 1.2.4 методи.

1.2.1. Директен метод на измерване

Директно измерване на дебита на отработени газове чрез дебитомерна дюза или чрез еквивалентен измервателен апарат (в съответствие с БДС EN ISO 5167).

Бележка. Директното измерване на дебита на газ е трудна задача. Необходимо е да бъдат взети мерки за избягване на грешки от измерването, които ще доведат до грешки в стойностите на емисиите.

1.2.2. Методи за измерване на дебита на въздуха и горивото

Измерване на дебита на въздух и дебита на гориво.

Използват се въздушни и горивни дебитомери с точност на измерване, съответстваща на определената в т. 1.3.

Дебитът на отработените газове се изчислява, както следва:

GEXHW = GAIRW + GFUEL (за влажна маса отработени газове)

1.2.3. Метод на баланс по въглерода

Изчисляване на масата отработени газове на базата на дебита на гориво и концентрацията на отработени газове по метода на баланс по въглерода (виж приложение № 3, допълнение 3).

1.2.4. Метод за измерване на индикаторен газ

Този метод се състои в измерване на концентрацията на индикаторен газ в отработените газове. Известно количество от инертен газ (например чист хелий) се добавя към отработени газове като индикатор. Индикаторният газ се смесва и разрежда от отработените газове, но не трябва да реагира в изпускателната тръба. След това се измерва концентрацията му в пробата от отработени газове.

За да се осигури пълното смесване на индикаторния газ, сондата за вземане на проба от отработените газове трябва да се намира най-малко на 1 m или 30 пъти диаметъра на изпускателната тръба, като се взема по-голямата стойност, след точката на добавяне на индикаторния газ. Сондата за вземане на проба може да се намира по-близо до точката на добавяне, ако е проверено, че смесването е пълно чрез сравнение на концентрацията на индикаторния газ с еталонната концентрация, когато индикаторният газ се вкарва преди двигателя.

Дебитът на индикаторния газ се регулира по такъв начин, че концентрацията му в режим на празен ход на двигателя след смесване да е по-ниска от пълния обхват на анализатора на индикаторния газ.

Дебитът на отработените газове се изчислява по следния начин:

където:

GEXHW е моментният масов дебит на отработените газове, (kg/s);

GT - дебитът на индикаторния газ, (cm3/min);

concmix - моментната концентрация на индикаторния газ след смесване, (ppm);

rEXH - плътността на отработените газове, (kg/m3);

conca - фоновата концентрация на индикаторния газ във всмукателния въздух, (ppm).

Фоновата концентрация на индикаторния газ (conca) може да се определи чрез осредняване на фоновата концентрация, измерена непосредствено преди и след изпитването.

Фоновата концентрация може да се пренебрегне, ако е по-ниска от 1% от концентрацията на индикаторния газ след смесване (concmix) при максимален дебит на отработените газове.

Цялата система трябва да отговаря на спецификациите за точност за дебита на отработените газове и трябва да бъде калибрирана в съответствие с приложение № 1, т. 1.11.2.

1.2.5. Метод за измерване на дебита на въздух и на отношението въздух/гориво

Този метод се състои в изчисляване на масата на отработените газове от дебита на въздух и от отношението въздух/гориво. Моментният масов дебит на отработени газове се изчислява по следния начин:

където:

A/Fst = 14,5

A/Fst е стехиометричното отношение въздух/гориво, (kg/kg);

l - относителното отношение въздух/гориво;

concCO2 - концентрацията на СО2 (сухи условия), (%);

concCO - концентрацията на СО (сухи условия), (ppm);

concHC - концентрацията на НС (сухи условия), (ppm).

Бележка. Изчислението се базира на дизелово гориво с отношение Н/С = на 1,8.

Въздушният дебитомер трябва да бъде в съответствие със спецификациите за точност, посочени в табл. 3, използваният анализатор на СО2 трябва да бъде в съответствие със спецификациите от т. 1.4.1 и цялата система трябва да бъде в съответствие със спецификациите за точност за дебита на отработените газове.

По избор измерването на относителното съотношение въздух/гориво може да бъде извършено с помощта на уред за измерване на съотношението въздух/гориво, какъвто е циркониевият тип сензор, в съответствие със спецификациите, посочени в т. 1.4.4.

1.2.6. Общ дебит на разредените отработени газове

При използване на система с разреждане на целия поток общият дебит на разредените отработени газове (GTOTW) се измерва с PDP или CFV или SSV (приложение № 4, т. 1.2.1.2). Точността на измерване трябва да отговаря на разпоредбите от приложение № 3, допълнение 2, т. 2.2.

1.3. Точност

Калибрирането на всички измервателни уреди се извършва в съответствие с националните или международните стандарти и отговаря на изискванията съгласно табл. 3.

Таблица 3

Точност на измервателните уреди

№	Измервателен уред	Точност
1	2	3
1	Честота на въртене	± 2% от показанията или ± 1% от мак-
	на двигателя	сималната стойност на двигателя, като
		се взема по-високата стойност
2	Въртящ момент	± 2% от показанията или ± 1% от мак-
		сималната стойност на двигателя, като
		се взема по-високата стойност
3	Разход на гориво	2% от максималната стойност на дви-
		гателя
4	Разход на въздух	± 2% от показанията или ± 1% от мак-
		сималната стойност на двигателя, като
		се взема по-високата стойност
5	Дебит на отработе-	± 2,5% от показанията или ± 1,5%
	ните газове	от максималната стойност на двигате-
		ля, като се взема по-високата стой-
		ност
6	Температури <= 600 К	± 2 К в абсолютна стойност
7	Температури > 600 К	± 1% от показанията
8	Налягане на отрабо-	± 0,2 kPa в абсолютна стойност
	тените газове
9	Разреждане във	± 0,05 kPa в абсолютна стойност
	всмукателния
	колектор
10	Атмосферно налягане	± 0,1 kPa в абсолютна стойност
11	Други налягания	± 0,1 kPa в абсолютна стойност
12	Абсолютна влажност	± 5% от показанията
13	Дебит на разрежда-	± 2% от показанията
	щия въздух
14	Дебит на разредените	± 2% от показанията
	отработени газове

1.4. Определяне на газообразните компоненти

1.4.1. Основни спецификации на анализаторите

Анализаторите трябва да имат диапазон на измерване, който отговаря на изискванията за точност при измерване на концентрациите на компонентите на отработените газове (т. 1.4.1.1). Препоръчва се анализаторите да се използват така, че измерената концентрация да се намира между 15 и 100% от пълния им обхват.

Концентрации под 15% от пълния обхват са също допустими, ако стойността на пълния обхват е 155 ppm (или ppm С) или по-малко, или се използват директно отчитащи системи (компютри, устройства за регистриране на данните), които притежават достатъчна точност и разделителна способност под 15% от пълния обхват. В този случай се предприемат допълнителни калибрирания, за да се гарантира точността на калибрационните криви (приложение № 3, допълнение 2, т. 1.5.5.2).

Електромагнитната съвместимост (СЕМ) на оборудването трябва да бъде на такова ниво, че да се сведат до минимум допълнителните грешки.

1.4.1.1. Грешки при измерването

Анализаторът не трябва да се отклонява от номиналната калибрационна точка с повече от ± 2% от отчетената стойност или с ± 0,3% от пълния обхват, като се взема най-високата стойност.

Бележка. За целите на този стандарт точността се дефинира като отклонението на показанията на анализатора от номиналните калибрационни стойности, получени при използването на калибриращ газ (є истинска стойност).

1.4.1.2. Повтаряемост

Повтаряемостта, дефинирана като 2,5 пъти стандартното отклонение на 10 последователни отклика на даден калибриращ или предназначен за настройка на чувствителността газ, не трябва да превишава ± 1% от пълния концентрационен обхват за всеки използван диапазон на измерване над 155 ppm (или ppm С) или ± 2% от всеки използван диапазон на измерване под 155 ppm (или ppm С).

1.4.1.3. Шум

Отчетената от анализатора стойност между два пика при нулиране, калибриране или настройка на чувствителността с газове по време на интервал от 10 s не бива да превишава 2% от пълния обхват при всички използвани диапазони.

1.4.1.4. Отместване на нулата

Отместване на нулата за период един час трябва да бъде по-малко от 2% от пълния обхват на най-ниския използван диапазон. Нулевият отклик се дефинира като средния отклик (включително шума) на нулиращ газ за период от 30 s.

1.4.1.5. Отместване на калибрирането

Отместването на калибрирането в продължение на период от един час трябва да бъде по-малко от 2% от пълния обхват на най-ниския използван диапазон. Калибрирането се дефинира като разликата между калибрационния отклик и нулевия отклик. Калибрационният отклик се дефинира като средния отклик (включително шумовете) на еталонен газ за регулиране на чувствителността за период 30 s.

1.4.2. Сушене на газовете

Използваното допълнително (незадължително) устройство за сушене на газовете трябва да влияе колкото се може по-малко на концентрацията на измерваните газове. Използването на химически средства за сушене като начин за отстраняване на вода от пробата не е допустимо.

1.4.3. Анализатори

Принципите, които трябва да бъдат използвани при измерване, са посочени в точки от 1.4.3.1 до 1.4.3.5 на това допълнение. Подробно описание на измервателните системи се съдържа в приложение № 4.

Подлежащите на измерване газове трябва да бъдат анализирани с описаните по-долу уреди. При нелинейните анализатори се разрешава използването на линеаризиращи схеми.

1.4.3.1. Анализ на въглероден оксид (СО)

Анализаторът за въглероден оксид трябва да бъде от недисперсионен инфрачервен абсорбционен анализатор (NDIR).

1.4.3.2. Анализ на въглероден диоксид (СО2)

Анализаторът за въглероден диоксид трябва да бъде от недисперсионен инфрачервен абсорбционен тип (NDIR).

1.4.3.3. Анализ на въглеводороди (НС)

Анализаторът за въглеводороди трябва да бъде от тип нагреваем пламъчно йонизационен детектор (HFID) с детектор, вентили, тръбопроводи и др., нагрети така, че да се поддържа температурата на газа от 463 К (190 °С) ±10 К.

1.4.3.4. Анализ на азотни оксиди (NOx)

Анализаторът на азотни оксиди трябва да бъде от тип хемилуминесцентен детектор (CLD) или нагреваем хемилуминесцентен детектор (НCLD) с NO2/NO конвертор, ако измерването ще бъде извършвано в сухи условия. При измерване във влажни условия се използва HCLD апарат с конвертор, поддържан при температура над 328 К (55 °С), при условие че проверката за подтискащото действие на водата (приложение № 3, допълнение 2, т. 1.9.2.2) е показала задоволителни резултати.

За апарати LCD, както и за апарати HLCD пробегът на пробите до конвертора за измерване в сухи условия и до анализатора за измервания във влажни условия трябва да бъде поддържан при температура на стената от 328 К до 473 К (55 °С до 200 °С).

1.4.4. Измерване на съотношението въздух/гориво

Апаратурата за измерване на съотношението въздух/гориво, използвана за определяне на дебита на отработените газове, както е описано в т. 1.2.5, трябва да представлява сензор с широк измервателен диапазон или lambda сензор от циркониев тип.

Сензорът се монтира директно върху изпускателната тръба, на място, където температурата на отработените газове е достатъчно висока, за да се избегне водната кондензация.

Точността на сензора заедно с вградената електроника трябва да бъде:

За да е възможно съблюдаване на спецификациите за точност, сензорът трябва да бъде калибриран според инструкциите на производителя на апарата.

1.4.5. Вземане на проби от газови емисии

Сондите за вземане на проби от газови емисии трябва да бъдат поставени на разстояние най-малко 0,5 m или на разстояние, равно на трикратната стойност на диаметъра на изпускателната тръба, като се взема по-голямото от двете разстояния, преди изхода на изпускателната система и да се намират достатъчно близо до двигателя, за да се гарантира температура на отработените газове при сондата минимум 343 К (70 °С).

При многоцилиндров двигател с разклонен изпускателен колектор входът на сондата трябва да се намира достатъчно далече по посоката на потока, за да се гарантира, че пробата е представителна за осреднените емисии на отработените газове от всички цилиндри. При многоцилиндрови двигатели, оборудвани с отделни групи от изпускателни колектори (като при V-образен двигател), е допустимо вземането на индивидуални проби от всяка група и пресмятането на осреднена емисия на отработените газове. Могат да се прилагат и други методи, за които е доказано, че съответстват на посочените методи. При изчисляване на емисиите на отработените газове трябва да бъде използван пълният масов дебит на отработени газове на двигателя.

Ако съставът на отработените газове се влияе от някоя система за допълнителна обработка, пробата от отработени газове трябва да бъде взета преди това устройство при изпитванията в етап I и след това устройство при изпитванията в етап II. При използването на система с разреждане на целия поток за определяне на частиците газообразни емисии в разредените отработени газове могат също да бъдат определени. Сондите за вземане на проби трябва да се намират близо до сондите за вземане на проби от частици в тунела за разреждане (приложение № 4, т. 1.2.1.2 за DT и т. 1.2.2 за PSP). СО и СО2 също могат допълнително да бъдат определени и чрез вземане на проба в торбичка и последващо измерване на концентрацията им в торбичката за взимане на проба.

1.5. Определяне на частиците

Определянето на частиците изисква разреждаща система. Разреждането може да бъде осъществено с помощта на система с разреждане на част от потока или на система с разреждане на целия поток. Дебитът на разреждащата система трябва да бъде достатъчно голям за пълното елиминиране на водната кондензация в разреждащите системи и в системата за вземане на проби и за поддържането на температурата на разредените отработени газове в интервала между 315 К (42 °С) и 325 К (52 °С), непосредствено пред филтърните държатели. При висока влажност на въздуха се разрешава изсушаване на разреждащия въздух преди влизането му в разреждащата система. При температура на околната среда по-ниска от 293 К (20 °С) се препоръчва предварително загряване на разреждащия въздух над граничната стойност на температурата 303 К (30 °С). Температурата на въздух за разреждане преди въвеждането на отработения газ в тунела за разреждане не бива да надвишава 325 К (52 °С).

Бележка. При метод със стационарни (стабилизирани) режими температурата на филтъра може да бъде равна или по-ниска от максималната температура 325 К (52 °С), вместо да се спазва температурният обхват от 42 до 52 °С.

При система с разреждане на част от потока сондата за вземане на проби от частици трябва да бъде поставена непосредствено пред сондата за газове, както е определено в т. 4.4 и съгласно приложение № 4, т. 1.2.2.1, фиг. от 4 до 12 (ЕР и SP).

Системата с разреждане на част от потока трябва да бъде конструирана по такъв начин, че да се извършва разделяне на потока от отработени газове на две части, като по-малката част, разредена с въздух, впоследствие се използва за измерване на частиците. По тази причина е необходимо много точно определяне на степента на разреждане. Могат да бъдат приложени различни методи на разделяне, като видът на разделянето определя до голяма степен използваните уреди и методите за вземане на проби (приложение № 4, т. 1.2.1.1).

За определяне на масата на частиците са необходими система за вземане на проби от частици, филтри за вземане на проби от частици, микрограмова везна и камера за претегляне с контролирана температура и влажност.

Проби от частици може да се вземат по два метода:

- при еднофилтърния метод при всички етапи на изпитвателния цикъл се използва една двойка филтри (виж т. 1.5.1.3 от това приложение); по време на фазата на вземане на проби трябва да се обръща съществено внимание по отношение на времената за вземане на проби и дебитите; при все това само една двойка филтри е необходима за цикъла на изпитване;

- при многофилтърния метод за всеки отделен етап на изпитвателния цикъл се използва собствена двойка филтри (виж т. 1.5.1.3 от това приложение); този метод позволява използването на по-леки процедури за вземане на проби, но са необходими повече филтри.

1.5.1. Филтър за вземане на проби от частици

1.5.1.1. Спецификация на филтрите

За сертифициращите изпитвания са необходими филтри от стъкловлакна с флуоровъглеродно покритие или флуоровъглеродни мембранни филтри. За особени приложения могат да бъдат използвани други филтърни материали. При всички типове филтри степента на улавяне на 0,3 mm DOP (диоктилфталат) трябва да е минимум 99%, при скорост на обтичане на филтъра между 35 и 80 cm/s. Когато се провеждат сравнителни изпитвания между лаборатории или между производител и орган за одобрение, трябва да бъдат използвани филтри с едно и също качество.

1.5.1.2. Размери на филтрите

Филтрите за частици трябва да имат минимален диаметър 47 mm (37 mm ефективен диаметър (диаметър на петното). Могат също да бъдат използвани филтри с по-големи диаметри (т. 1.5.1.5).

1.5.1.3. Основен и вторичен филтър

По време на изпитването проба от разредените отработени газове се взема чрез поставена един зад друг двойка филтри (основен и вторичен филтър). Вторичният филтър не бива да се намира на повече от 100 mm зад основния филтър и не бива да го докосва. Филтрите могат да бъдат претегляни поотделно или по двойки - обърнати с ефективните си страни един към друг.

1.5.1.4. Номинална скорост на обтичане на филтъра

Трябва да бъде постигната номинална скорост на обтичане на газа през филтъра от 35 до 100 cm/s. Разликата в налягането между началото и края на изпитването не бива да се увеличава с повече от 25 kPa.

1.5.1.5. Натоварване на филтъра

Минималните препоръчителни натоварвания за филтри с най-често използваните размери са посочени в таблицата. За филтри с по-големи размери минималното натоварване е 0,065 mg/1000 mm2 площ на филтъра.

Диаметър	Препоръчителен	Препоръчително
на филтъра	ефективен диаметър	минимално натоварване
(mm)	(диаметър на петното)	на филтъра
	(mm)	(mg)
47	37	0,11
70	60	0,25
90	80	0,41
110	100	0,62

При многофилтърния метод минималното препоръчвано натоварване за съвкупността от всички филтри е равно на произведението от съответната посочена стойност и корен квадратен от общия брой етапи на изпитване.

1.5.2. Спецификации на тегловната камера и аналитичната везна

1.5.2.1. Условия в тегловната камера

Температурата на камерата (или помещението), в която (което) филтрите за частици се кондиционират и претеглят, трябва да бъде поддържана равна на 295 К (22 °С) ± 3 К през цялата продължителност на процеса на кондициониране и претегляне. Влажността трябва да бъде поддържана при температура на оросяване 282,5 К (9,5 °С) ± 3 К и относителната влажност - на 45 ± 8%.

1.5.2.2. Еталонно претегляне на филтрите

Атмосферата в камерата за претегляне (или помещението за претегляне) трябва да бъде без всякакви замърсяващи вещества (например прах), които могат да се отложат върху филтрите за частици по време на тяхното стабилизиране. Отклонения от представените в т. 1.5.2.1 спецификации за камерата за претегляне са допустими, ако тяхната продължителност не надвишава 30 min. Помещението за претегляне трябва да отговаря на необходимите спецификации, преди персоналът да влезе в него. Най-малко два неупотребявани еталонни филтъра или еталонна двойка филтри се претеглят за предпочитане едновременно с филтрите (двойката филтри) за вземане на проби, като допустимата максимална разлика във времето на претегляне между филтрите за вземане на проби и еталонните филтри е 4 h. Филтрите трябва да имат същата големина и да са от същия материал както филтрите за вземане на проби.

В случай на отклонение в средното тегло на еталонните филтри (еталонни двойки) с повече от 10 mg в периода от време между тяхното претегляне и претеглянето на филтрите за вземане на проби трябва да се отстранят всички филтри за вземане на проби и изпитването за емисии на отработените газове да се повтори.

Ако посочените в т. 1.5.2.1 критерии за стабилност на камерата за претегляне не са изпълнени, но при претеглянето на еталонния филтър (еталонната двойка филтри) посочените по-горе критерии са спазени, производителят на двигателя може да признае теглата на филтрите за вземане на проби или да обяви изпитванията за невалидни, да промени системата за контрол на помещението за претегляне и да извърши изпитването отново.

1.5.2.3. Аналитична везна

За определяне на масата на всички филтри се използва аналитична везна с точност (стандартно отклонение) от 2 mg и разделителна способност от 1 mg (1 деление = 1 mg) (според означенията на производителя на везната).

1.5.2.4. Премахване на електростатични ефекти

За премахване на електростатичните ефекти преди претегляне филтрите трябва да бъдат неутрализирани, например чрез полониев неутрализатор или посредством устройство с подобно действие.

1.5.3. Допълнителни указания за измерване на частиците

Всички части на разреждащата система и на системата за вземане на проби, влизащи в допир с необработените и разредените отработени газове от изпускателната тръба до филтърния държател, трябва да бъдат конструирани така, че да бъде сведено до минимум отлагането на частици върху тях или изменението на частиците. Всички части трябва да бъдат от електрически проводими материали, които да не влизат в реакция с компонентите на отработените газове и да бъдат заземени за предотвратяване на електростатични ефекти.

2. Методи за измерване и вземане на проби (изпитване NRТC)

2.1. Увод

Газовите компоненти, отделени от изпитвания двигател, се измерват с помощта на методите, описани в приложение № 4. Методите описват препоръчваните системи за анализ на газообразните емисии (т. 1.1) и препоръчваните методи за разреждане и вземане на проби от частиците (т. 1.2).

2.2. Динамометър и оборудване на изпитвателната камера

За извършване на изпитванията за измерване на емисиите от двигателите върху динамометричен стенд се използва следното оборудване.

2.2.1. Динамометричен стенд за двигатели

Използва се динамометричен стенд за двигатели, който притежава необходимите характеристики, за да може да се проведе описаният в допълнение 4 на това приложение изпитвателен цикъл. Измервателните уреди за въртящ момент и честота на въртене трябва да позволяват измерване на мощността в рамките на зададените допустими стойности. Може да бъдат необходими допълнителни изчисления. Точността на това оборудване трябва да бъде такава, че да не бъдат превишавани максималните допустими стойности, посочени в табл. 4.

2.2.2. Други уреди

При необходимост се използват измервателни уреди за разхода на гориво, въздушния разход, температурата на охлаждащата течност и смазката, налягането на отработените газове и разреждането в смукателния колектор, температурата на отработените газове, температурата на всмукателния въздух, атмосферното налягане, влажността и температурата на горивото. Тези уреди трябва да задоволяват изискванията, посочени в табл. 4:

Таблица 4

Точност на измервателните уреди

№	Измервателен	Точност
	уред
1	2	3
1	Честота на	± 2% от показанията или ± 1% от макси-
	въртене на	малната стойност на двигателя, като се
	двигателя	взема по-високата стойност
2	Въртящ момент	± 2% от показанията или ± 1% от макси-
		малната стойност на двигателя, като се
		взема по-високата стойност
3	Разход на	2% от максималната стойност на двига-
	гориво	теля
4	Разход на	± 2% от показанията или ± 1% от макси-
	въздух	малната стойност на двигателя, като се
		взема по-високата стойност
5	Дебит на	± 2,5% от показанията или ± 1,5% от
	отработените	максималната стойност на двигателя, като
	газове	се взема по-високата стойност
6	Температури	± 2 К в абсолютна стойност
	<= 600 К
7	Температури	± 1% от показанията
	> 600 К
8	Налягане на	± 0,2 kPa в абсолютна стойност
	отработените
	газове
9	Разреждане във	± 0,05 kPa в абсолютна стойност
	всмукателния
	колектор
10	Атмосферно	± 0,1 kPa в абсолютна стойност
	налягане
11	Други налягания	± 0,1 kPa в абсолютна стойност
12	Абсолютна	± 5% от показанията
	влажност
13	Дебит на разреж-	± 2% от показанията
	дащия въздух
14	Дебит на разре-	± 2% от показанията
	дените отрабо-
	тени газове

2.2.3. Дебит на необработени отработени газове

Масовият дебит на отработените газове трябва да бъде известен, за да се изчислят емисиите в необработените отработени газове и за да се контролира дадена система с разреждане на част от потока. Този дебит може да бъде определен с помощта на един от описаните по-долу методи.

За изчисление на емисиите времето на отклик на всеки от описаните по-долу методи трябва да бъде равно или по-малко от времето на отклик на анализатора така, както е определено в допълнение 2, т. 1.11.1.

За контрола на дадена система с разреждане на част от потока е необходимо по-кратко време на отклик. В случая на система с разреждане на част от потока с постоянен (он-лайн) контрол времето на отклик трябва да бъде по-малко или равно на 0,3 s. В случая на система с разреждане на част от потока с предварителен контрол на основата на предварително регистрирано изпитване времето на отклик на системата за измерване на дебита на отработените газове трябва да бъде по-малко или равно на 5 s, с време за нарастване, по-малко или равно на 1 s. Времето за отклик на системата трябва да бъде определено от производителя на уреда. Изискванията по отношение на общото време за отклик на дебита на отработени газове и системата с разреждане на част от потока са посочени в т. 2.4.

Директен метод на измерване

Директното измерване на моментния дебит на отработените газове може да бъде извършено с помощта на следните апарати:

- уреди, чувствителни към разлика в налягането, като дебитомерни дюзи (в съответствие с български стандарт, въвел ISO 5167:2000);

- ултразвуков дебитомер;

- вихров дебитомер.

Необходимо е да бъдат взети мерки за избягване на грешки от измерването, които ще доведат до грешки в стойностите на емисиите. Трябва да се следи по-специално за внимателното монтиране на уреда в изпускателната система на двигателя в съответствие с препоръките на производителя на уреда и добрата практика. По-специално работата и емисиите на двигателя не трябва да се влияят от монтирането на уреда.

Точността на дебитомерите трябва да отговаря на предписанията от табл. 4.

Метод за измерване на дебита на въздух и гориво

Дебитът на въздух и дебитът на гориво се измерват с помощта на подходящи дебитомери. Моментният дебит на отработените газове се изчислява, както следва:

GEXHW = GAIRW + GFUEL (за влажна маса отработени газове)

Точността на дебитомерите трябва да отговаря на предписанията от табл. 4 и да бъде достатъчна също и за задоволяване на изискванията по отношение на точността на дебита на отработените газове.

Метод за измерване на индикаторен газ

Този метод се състои в измерване на концентрацията на индикаторен газ в отработените газове.

Известно количество от инертен газ (например чист хелий) се добавя към отработени газове като индикатор. Индикаторният газ се смесва и разрежда от отработените газове, но не трябва да реагира в изпускателната тръба. След това се измерва концентрацията му в пробата от отработени газове.

За да се осигури пълното смесване на индикаторния газ, сондата за вземане на проба от отработените газове трябва да се намира най-малко на 1 m или 30 пъти диаметъра на изпускателната тръба, като се взема по-голямата стойност след точката на добавяне на индикаторния газ. Сондата за вземане на проба може да се намира по-близо до точката на добавяне, ако е проверено, че смесването е пълно чрез сравнение на концентрацията на индикаторния газ с еталонната концентрация, когато индикаторният газ се вкарва преди двигателя.

Дебитът на отработените газове се изчислява по следния начин:

където:

GEXHW е моментният масов дебит на отработените газове (kg/s);

GT - дебитът на индикаторния газ (cm3/min);

concmin - моментната концентрация на индикаторния газ след смесване (ppm);

сEXH - плътността на отработените газове (kg/m3);

conca - фоновата концентрация на индикаторния газ в смукателния въздух (ppm).

Цялата система трябва да отговаря на спецификациите за точност за дебита на отработените газове и трябва да бъде калибрирана в съответствие с допълнение № 2, т. 1.11.2.

Метод за измерване на дебита на въздух и на отношението въздух/гориво

където:

A/Fst = 14,5

където:

A/Fst е стехиометричното отношение въздух/гориво (kg/kg);

l - относителното отношение въздух/гориво;

concCO2 - концентрацията на СО2 (сухи условия) (%);

concCO - концентрацията на СО (сухи условия) (ppm);

concHC - концентрацията на НС (сухи условия) (ppm).

Бележка. Изчислението се базира на дизелово гориво с отношение Н/С = 1,8.

Въздушният дебитомер трябва да бъде в съответствие със спецификациите за точност, посочени в табл. 4, използваният анализатор на СО2 в съответствие със спецификациите от т. 2.3.1 и цялата система в съответствие със спецификациите за точност за дебита на отработените газове.

По избор измерването на отношението на въздушен излишък може да бъде извършено с помощта на уред за измерване на съотношението въздух/гориво, какъвто е циркониевият тип сензор, в съответствие със спецификациите, посочени в т. 2.3.4.

2.2.4. Дебит на разредените отработени газове

За изчисление на емисиите в разредените отработени газове трябва да се знае масовият дебит на тези газове. Общият дебит на разредените отработени газове по време на цикъла (kg/изпитване) се изчислява от измерените стойности, събрани по време на цикъла, и от съответните калибрационни данни на дебитомера (V0 за PDV, KV за CFV, Cd за SSV) чрез съответния, описан в допълнение 3, т. 2.2.1, метод. Ако общата маса на пробата от частици и на замърсяващите газове превишава 0,5% от общия дебит на системата CVS, дебитът на системата CVS се коригира или дебитът на пробата от частици се връща в системата CVS преди дебитомера.

2.3. Определяне на газообразните компоненти

2.3.1. Основни спецификации на анализаторите

Концентрации под 15% от пълния обхват са също допустими, ако стойността на пълния обхват е 155 ppm (или ppm С) или по-малко, или се използват директно отчитащи системи (компютри, устройства за регистриране на данните), които притежават достатъчна точност и разделителна способност под 15% от пълния обхват. В този случай се предприемат допълнителни калибрирания, за да се гарантира точността на кривите на калибриране (приложение № 3, допълнение 2, т. 1.5.5.2).

2.3.1.1. Грешки при измерването

2.3.1.2. Повтаряемост

2.3.1.3. Шум

Отчетената от анализатора стойност между два пика при нулиране, калибриране или настройка на чувствителността с газове не бива по време на интервал от 10 s да превишава 2% от пълния обхват при всички използвани диапазони.

2.3.1.4. Отместване на нулата

Отместването на нулата за период от един час трябва да бъде по-малко от 2% от пълния обхват на най-ниския използван диапазон. Нулевият отклик се дефинира като средния отклик (включително шума) на нулиращ газ за период 30 s.

2.3.1.5. Отместване на калибрирането

Отместването на калибрирането в продължение на период един час трябва да бъде по-малко от 2% от пълния обхват на най-ниския използван диапазон. Калибрирането се дефинира като разликата между калибрационния отклик и нулевия отклик. Калибрационният отклик се дефинира като средния отклик (включително шумовете) на еталонен газ за регулиране на чувствителността за период 30 s.

2.3.1.6. Време за нарастване

За анализа на необработените отработени газове времето за нарастване на анализатора, монтиран в измервателната система, не трябва да превишава 2,5 s.

Бележка. Само оценката на времето за отклик на анализатора не е достатъчна за ясното определяне дали цялата система е подходяща за преходни изпитвания. Обемите, особено мъртвите обеми, на цялата система оказват влияние не само върху времето за транспорт от сондата до анализатора, но и върху времето за нарастване. Времето за транспорт във вътрешната част на даден анализатор се дефинира също като време за отклик на анализатора, както в случая на конвертора или на водната уловка в анализатор на NOx. Определянето на времето на отклик в цялата система е описано в допълнение 2, т. 1.11.1.

2.3.2. Сушене на газовете

Прилагат се същите спецификации като тези, предписани в случая на изпитвателен цикъл NRSC (т. 1.4.2).

Използваното допълнително устройство за сушене на газовете трябва да влияе колкото се може по-малко на концентрацията на измерваните газове. Използването на химически средства за сушене като начин за отстраняване на вода от пробата не е допустимо.

2.3.3. Анализатори

Прилагат се същите спецификации като тези, предписани в случая на изпитвателен цикъл NRSC (т. 1.4.3).

Подлежащите на измерване газове трябва да бъдат анализирани с описаните уреди. При нелинейните анализатори се разрешава използването на линеаризиращи схеми.

2.3.3.1. Анализ на въглероден оксид (СО)

Анализаторът за въглероден оксид трябва да бъде от недисперсионен инфрачервен абсорбционен анализатор (NDIR).

2.3.3.2. Анализ на въглероден диоксид (СО2)

Анализаторът за въглероден диоксид трябва да бъде от недисперсионен инфрачервен абсорбционен тип (NDIR).

2.3.3.3. Анализ на въглеводороди (НС)

Анализаторът за въглеводороди трябва да бъде от тип нагреваем пламъчно-йонизационен детектор (HFID) с детектор, вентили, тръбопроводи и т. н., нагрети така, че да се поддържа температура на газа 463 К (190 °С) ± 10 К.

2.3.3.4. Анализ на азотни оксиди (NOx)

Анализаторът на азотни оксиди трябва да бъде от тип хемилуминесцентен детектор (CLD) или нагреваем хемилуминесцентен детектор (НCLD) с NO2/NO конвертор, ако измерването се извършва в сухи условия. При измерване във влажни условия се използва HCLD апарат с конвертор, поддържан при температура над 328 К (55 °С), при условие че проверката за подтискащото действие на водата (приложение № 3, допълнение 2, т. 1.9.2.2) е показала задоволителни резултати.

2.3.4. Измерване на съотношението въздух/гориво

Апаратурата за измерване на съотношението въздух/гориво, използвана за определяне на дебита на отработените газове, както е описано в т. 2.2.3, трябва да представлява сензор с широк измервателен диапазон или lambda сензор от циркониев тип.

Точността на сензора заедно с вградената електроника трябва да бъде:

За да е възможно съблюдаване на по-горните спецификации за точност, сензорът трябва да бъде калибриран според инструкциите на производителя на апарата.

2.3.5. Вземане на проби от газови емисии

2.3.5.1. Дебит на необработените отработени газове

За изчисление на емисиите в необработените отработени газове се прилагат същите спецификации като тези, предписани в случая на изпитвателен цикъл NRSC (т. 1.4.4).

При многоцилиндров двигател с разклонен изпускателен колектор входът на сондата трябва да се намира достатъчно далече по посоката на потока, за да се гарантира, че пробата е представителна за осреднените емисии на отработените газове от всички цилиндри. При многоцилиндрови двигатели, оборудвани с отделни групи от изпускателни колектори (като при V-образен двигател) е допустимо вземането на индивидуални проби от всяка група и пресмятането на осреднена емисия на отработените газове. Могат да се прилагат и други методи, за които е доказано, че съответстват на посочените методи. При изчисляване на емисиите на отработените газове трябва да бъде използван пълният масов дебит на отработени газове на двигателя.

2.3.5.2. Дебит на разредените отработени газове

При използването на система с разреждане на целия поток се прилагат следните спецификации.

Изпускателната тръба, монтирана между двигателя, и системата с разреждане на целия поток съответстват на изискванията по приложение № 4.

Сондата или сондите за вземане на проби от газовите емисии се монтират в тунела за разреждане на място, което се характеризира с добро смесване на разреждащия въздух и на отработените газове и в непосредствена близост до сондата за вземане на проби от частици.

По принцип вземането на проби може да бъде извършено по два начина:

- проби от замърсителите се вземат в торбичка за вземане на проби по време на целия цикъл и се измерват веднага след края на изпитването;

- проби от замърсителите се вземат непрекъснато и се натрупват през целия цикъл; този метод е задължителен за НС и NOx.

Пробите за фонова концентрация се вземат преди тунела за разреждане в торбичка за вземане на проби и фоновата концентрация се изважда от концентрацията на емисиите в съответствие с допълнение 3, т. 2.2.3.

2.4. Определяне на частиците

Определянето на частиците изисква разреждаща система. Разреждането може да бъде осъществено с помощта на система с разреждане на част от потока или на система с разреждане на целия поток. Дебитът на разреждащата система трябва да бъде достатъчно голям за пълното елиминиране на водната кондензация в разреждащите системи и в системата за вземане на проби и за поддържането на температурата на разредените отработени газове в интервала между 315 К (42 °С) и 325 К (52 °С), непосредствено преди филтърните държатели. При висока влажност на въздуха се разрешава изсушаване на разреждащия въздух преди въвеждането му в разреждащата система. При температура на околната среда, по-ниска от 293 К (20 °С), се препоръчва предварително загряване на разреждащия въздух над граничната стойност на температурата 303 К (30 °С). Температурата на разреждащия въздух преди въвеждането на отработения газ в тунела за разреждане не бива да надвишава 325 К (52 °С).

Сондата за вземане на проба от частици се монтира в непосредствена близост до сондата за вземане на проба от газови емисии и монтирането е в съответствие с разпоредбите по т. 2.3.5.

Спецификации за системата с разреждане на част от потока

Системата с разреждане на част от потока трябва да бъде конструирана по такъв начин, че да се извършва разделяне на потока отработени газове на две части, като по-малката част, разредена с въздух, впоследствие се използва за измерване на частиците. По тази причина е необходимо много точно определяне на степента на разреждане. Могат да бъдат приложени различни методи на разделяне, като видът на разделянето определя до голяма степен използваните уреди и методи за вземане на проби (приложение № 4, т. 1.2.1.1).

За контрола на дадена система с разреждане на част от потока времето за отклик на системата трябва да бъде кратко. Времето за преход на системата се определя според описаната в допълнение 2, т. 1.11.1 процедура.

Ако общото време за преход при измерването на дебита на отработени газове (виж т. 2.3.5.2) и на система с разреждане на част от потока е по-малко от 0,3 s, може да бъде използван непрекъснат (он-лайн) контрол. Ако това време за преход е по-голямо от 0,3 s, трябва да бъде използван предварителен контрол на основата на предварително регистрирано изпитване. В този случай времето за нарастване трябва да бъде по-малко или равно на 1 s и общото време на закъснение на комбинацията - по-малко или равно на 10 s.

Откликът на цялата система трябва да бъде такъв, че пробата от частици (GSE) да е представителна и пропорционална на масовия дебит на отработените газове. За определяне на пропорционалността се извършва регресионен анализ на GSE/GEXHW при честота на събиране на данните най-малко 5 Hz и като се спазват следните критерии:

- корелационният коефициент r2 на линейната регресия между GSE и GEXHW не е по-малък от 0,95;

- стандартната грешка на оценката на GSE към GEXHW не превишава 5% от максималната стойност на GSE;

- пресечната точка на GSE с регресионната права не превишава ± 2% от максималната стойност на GSE.

По избор може да бъде извършено предварително изпитване и сигналът за масов дебит на отработените газове от това предварително изпитване да бъде използван за контрол на дебита на пробата в системата за вземане на проби от частици ("предварителен контрол"). Тази процедура се изисква, когато времето за преход на системата за вземане на проби от частици (t50,P) и/или времето за преход на сигнала на масовия дебит на отработени газове (t50,F) е по-голямо от 0,3 s. Точно регулиране на системата с разреждане на част от потока се получава, ако времевата линия на GEXHW,pre от предварителното изпитване, контролиращо GSE, е отместена с "предварително време", равно на t50,P + t50,F.

За установяване на връзката между GSE и GEXHW се използват данните, получени по време на реалното изпитване, като времето за GEXHW се регулира с t50,F по отношение на GSE (t50,P не влияе). С други думи, времевото отместване между GSE и GEXHW представлява разликата между времената за преход, определени в допълнение 2, т. 2.6.

За системите с разреждане на част от потока се отделя специално внимание на точността на дебита на проба GSE, ако той не е измерен директно, а е определен от разликата на дебитите:

GSE = GTOTW - GDILW

В този случай точност от ± 2% за GTOTW и GDILW не е достатъчна, за да гарантира приемлива точност за GSE. Ако дебитът на газа се определя от разликата на дебитите, най-голямата грешка на разликата трябва да бъде такава, че точността на GSE да е в рамките на ± 5%, при степен на разреждане по-малка от 15. Тя може да бъде изчислена, като се вземе средната квадратична стойност на грешките от всеки апарат.

Приемлива точност на GSE може да бъде получена по един от следните методи:

а) абсолютната точност на GTOTW и GDILW е ± 0,2%, което гарантира точност на GSEЈ 5% при степен на разреждане 15; при по-високи степени на разреждане грешките ще бъдат по-големи;

б) калибрирането на GDILW по отношение на GTOTW се извършва по начин, че да се получи същата точност на GSE както при точка "а"; за подробностите на това калибриране (виж допълнение 2, т. 2.6);

в) точността на GSE се определя индиректно от точността на степента на разреждане, определена с помощта на индикаторен газ (например СО2); и в този случай точността на GSE трябва да бъде еквивалентна на получената по метода от точка "а";

г) абсолютната точност на GTOTW и GDILW е ± 0,2% от пълния обхват, максималната грешка на разликата между GTOTW и GDILW е 0,2% и линейната грешка е 0,2% от най-високата наблюдавана по време на изпитването стойност на GTOTW.

2.4.1. Филтър за взимане на проби от частици

2.4.1.1. Спецификация на филтрите

За сертифициращите изпитвания са необходими филтри от стъкловлакна с флуоровъглеродно покритие или флуоровъглеродни мембранни филтри. За особени приложения могат да бъдат използвани други филтърни материали. При всички типове филтри степента на улавяне на 0,3 mm DOP (диоктилфталат) трябва да е минимум 99%, при номинална скорост на обтичане на филтъра между 35 и 80 cm/s. Когато се провеждат сравнителни изпитвания между лаборатории или между производител и орган за одобрение, се използват филтри с едно и също качество.

2.4.1.2. Размери на филтрите

Филтрите за частици трябва да имат минимален диаметър 47 mm (37 mm ефективен диаметър (диаметър на петното). Могат също да бъдат използвани филтри с по-големи диаметри (т. 2.4.1.5).

2.4.1.3. Основен и вторичен филтър

2.4.1.4. Номинална скорост на обтичане на филтъра

Трябва да бъде постигната номинална скорост на обтичане на газа през филтъра от 35 до 80 cm/s. Разликата в налягането между началото и края на изпитването не бива да се увеличава с повече от 25 kPa.

2.4.1.5. Натоварване на филтъра

Минималните препоръчителни натоварвания за филтри с най-често използваните размери са посочени в долната таблица. За филтри с по-големи размери минималното натоварване е 0,065 mg/1000 mm2 площ на филтъра.

Диаметър	Препоръчителен	Препоръчително
на филтъра (mm)	ефективен диаметър	минимално
	(диаметър на петното)	натоварване на
	(mm)	филтъра (mg)
47	37	0,11
70	60	0,25
90	80	0,41
110	100	0,62

2.4.2. Спецификации за тегловната камера и аналитичната везна

2.4.2.1. Условия в тегловната камера

Температурата на камерата (или помещението), в която (което) филтрите за частици се кондиционират и претеглят, се поддържа равна на 295 К (22 °С) ± 3 К през цялата продължителност на процеса на кондициониране и претегляне. Влажността се поддържа при температура на оросяване 282,5 К (9,5 °С) ± 3 К и относителната влажност 45 ± 8%.

2.4.2.2. Еталонно претегляне на филтрите

Атмосферата в камерата за претегляне (или помещението за претегляне) трябва да бъде без всякакви замърсяващи вещества (например прах), които могат да се отложат върху филтрите за частици по време на тяхното стабилизиране. Отклонения от представените в т. 2.4.2.1 спецификации за камерата за претегляне са допустими, ако тяхната продължителност не надвишава 30 min. Помещението за претегляне трябва да отговаря на необходимите спецификации, преди персоналът да влезе в него. Най-малко два неупотребявани еталонни филтъра или еталонна двойка филтри се претеглят за предпочитане едновременно с филтрите (двойката филтри) за вземане на проби, като допустимата максимална разлика във времето на претегляне между филтрите за вземане на проби и еталонните филтри е 4 h. Филтрите трябва да имат същата големина и да са от същия материал както филтрите за вземане на проби.

В случай на отклонение в средната маса на еталонните филтри (еталонни двойки) с повече от 10 mg в периода от време между тяхното претегляне и претеглянето на филтрите за вземане на проби се отстраняват всички филтри за вземане на проби и изпитването за емисии на отработените газове се повтаря.

Ако посочените в т. 2.4.2.1 критерии за стабилност на камерата за претегляне не са изпълнени, но при претеглянето на еталонния филтър (еталонната двойка) тези критерии са спазени, производителят на двигателя може да признае масата на филтрите за взимане на проби или да обяви изпитванията за невалидни, да промени системата за контрол на помещението за претегляне и да извърши изпитването отново.

2.4.2.3. Аналитична везна

2.4.2.4. Премахване на електростатични ефекти

За премахване на електростатичните ефекти преди претегляне филтрите се неутрализират, например чрез полониев неутрализатор или посредством устройство с подобно действие.

2.4.3. Допълнителни указания за измерване на частиците

Всички части на разреждащата система и на системата за взимане на проби, влизащи в допир с необработените и разредените отработени газове от изпускателната тръба до филтърния държател, трябва да бъдат конструирани така, че да бъде сведено до минимум отлагането на частици върху тях или изменението на частиците. Всички части трябва да са от електрически проводими материали, които да не влизат в реакция с компонентите на отработените газове и да бъдат заземени за предотвратяване на електростатични ефекти."

ДОПЪЛНЕНИЕ 2

Метод за калибриране (NRSC, NRTC (Методът на калибриране е еднакъв за изпитвания NRSC и NRTC с изключение на изискванията, посочени в т. 1.11 и 2.6.))

1. Еталониране на инструментите за анализ

1.1. Въведение

Всеки анализатор трябва да бъде еталониран толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията за точност, наложени от настоящия стандарт. Тази точка описва метода за еталониране, който се прилага спрямо анализаторите, описани в допълнение 1, т. 1.4.3.

1.2. Газ за еталониране

Необходимо е да се спазва времетраенето на съхранение на всички еталониращи газове.

Указаната от производителя крайна дата на използване на еталониращите газове трябва да бъде вписана в протокола.

1.2.1. Чисти газове

Изискваната чистота за газовете се определя от следните допустими стойности на примесите. Използват се следните газове:

- пречистен азот

(примеси Ј 1 ppm C, Ј 1 ppm CO, Ј 400 ppm

CO2, Ј 0,1 ppm NO);

- пречистен кислород

(чистота > 99,5 обемни % O2);

- смес водород - хелий

(40 ± 2% водород, останалото хелий)

(примеси Ј 1 ppm C, Ј 400 ppm CO2);

- пречистен синтетичен въздух

(примеси Ј 1 ppm C, Ј 1 ppm CO, Ј 400 ppm

CO2, Ј 0,1 ppm NO);

(съдържание на кислород между 18 и 21 обемни %).

1.2.2. Газ за еталониране

Използват се газови смеси със следния химически състав:

- C3H8 и синтетичен пречистен въздух (виж т. 1.2.1);

- СО и пречистен азот;

- NO и пречистен азот (количеството на NO2, съдържащо се в този еталониращ газ, не трябва да надвишава 5% от съдържанието на NO);

- О2 и пречистен азот;

- СО2 и пречистен азот;

- CH4 и пречистен синтетичен въздух;

- C2H6 и пречистен синтетичен въздух.

Забележка. Допустими са и други комбинации от газове, ако съставящите ги газове не реагират едни с други.

Реалната концентрация на даден газ за еталониране трябва да съответства на номиналната стойност с толеранс ± 2%. Всички концентрации на еталониращите газове се указват в обемно съотношение (обемни проценти или милионни (ppm) обемни части).

Газовете, използвани за еталониране, могат също така да се получат с помощта на смесител-дозатор (газов сепаратор) чрез разреждане с пречистен N2 или с пречистен синтетичен въздух. Точността на смесителя трябва да позволява определянето на концентрацията на разредените еталониращи газове в рамките на ± 2%. Тази точност предполага, че използваните за смесите първични газове са известни с точност най-малко 1% съгласно националните и международните стандарти. Проверката се прави в интервала от 15 до 50% от пълния обхват за всяко едно калибриране, включващо използването на смесител-дозатор. При проваляне на първата проверка може да бъде направена допълнителна проверка с друг еталонен газ.

По избор смесител-дозаторът може да бъде проверен с уред за измерване от линеен тип, например като се използва газ NO с детектор CLD. Настройката на скалата на уреда се извършва с газа за настройване на чувствителността, директно свързан към уреда. Смесител-дозаторът се проверява при използваните настройки и номиналната стойност се сравнява с измерената от уреда концентрация. За всяка точка получената разлика трябва да бъде 1% от номиналната стойност.

Други методи могат да бъдат използвани, при условие че се основават на добрата инженерна практика и с предварителното съгласие на заинтересованите страни.

Бележка. За построяване на точна калибрационна крива на анализатора се препоръчва смесител-дозатор с точност в границите ± 1%. Смесител-дозаторът трябва да бъде калибриран от производителя на уреда.

1.3. Режим на използване на анализаторите и на системата за вземане на проби

Режимът на работа на анализаторите трябва да отговаря на инструкциите за задействане и за работа, дадени от производителя на уреда. Минималните изисквания, указани в т. 1.4 - 1.9, трябва също така да бъдат спазвани.

1.4. Изпитване за херметичност

Извършва се едно изпитване за херметичност на системата. За тази цел сондата се откача от системата за отвеждане на отработените газове и краят й се запушва. Помпата на анализатора се пуска в движение. След период на начално стабилизиране всички разходомери трябва да показват нула. В противен случай се проверяват тръбопроводите за вземане на проби и аномалията се отстранява. Максимално допустимият процент на изпускане в частта, в която се създава вакуум, е от порядъка на 0,5% от дебита по време на използване на проверяваната част на системата. Дебитите на анализатора и на дериватната система могат да се използват за определяне на дебита по време на работа.

Друг метод се състои в добавянето на промяна на концентрацията на входа на тръбопровода за вземане на проба, като газът за нулиране се заменя с газ за еталониране.

Ако след достатъчен интервал от време измерената стойност показва концентрация, по-ниска от първоначално въведената, това означава, че има проблеми с еталонирането или с утечки в системата.

1.5. Процедура по еталониране

1.5.1. Цялото устройство

Цялото устройство се еталонира и кривите на еталониране се проверяват чрез сравнение с еталонни газове. Използват се същите дебити на газа както по време на вземането на проби от отработените газове.

1.5.2. Време на подгряване

Времето за подгряване трябва да съответства на препоръките на производителя. Ако липсват указания, се препоръчва да се съблюдава минимално време от два часа за привеждане на анализаторите до работна температура.

1.5.3. Анализатори NDIR и HFID

При необходимост анализаторът NDIR се регулира и горивният пламък на анализатора HFID се оптимизира (т. 1.8.1).

1.5.4. Еталониране

Всеки нормално използван диапазон трябва да бъде еталониран.

С помощта на пречистен синтетичен въздух (или азот) анализаторите на CO, CO2, NOx, HC и O2 се нулират.

В анализаторите се въвеждат съответните еталониращи газове, записват се стойностите и се начертава кривата на еталониране съгласно т. 1.5.6. Отново се проверява регулировката на нулевото положение и при необходимост процедурата по еталониране се извършва отново.

1.5.5. Начертаване на кривата на еталониране

1.5.5.1. Основни принципи

Калибрационната крива на анализатора се построява с помощта на най-малко 6 калибрационни точки (без нулата), разположени колкото се може по-равномерно. Максималната номинална концентрация трябва да бъде равна или по-висока от 90% от пълната измервателна скала.

Кривата на еталониране се изчислява с помощта на метода на най-малките квадрати. Ако степента на резултантния многочлен е по-висока от 3, броят на точките на еталониране (включително и нулата) трябва да бъде най-малко равен на тази степен на многочлена плюс 2.

Калибрационната крива не трябва да се различава с повече от ± 2% от номиналната стойност на всяка калибрационна точка и с повече от ± 0,3% от пълния обхват при нулата.

Кривата и точките на еталониране позволяват да се провери точното извършване на еталонирането.

Трябва да се отбележат различните характерни параметри на анализатора, а по-специално:

- измервателният диапазон;

- чувствителността;

- датата на еталонирането.

1.5.5.2. Еталониране при под 15% от пълната скала

Кривата на еталониране на анализатора се начертава, като свързва поне 10 точки на еталониране (с изключение на 0), разстоянието между които е разпределено така, че 50% от точките на еталониране да бъдат разположени по-ниско от 10% от пълната скала.

Кривата на еталониране се изчислява с помощта на метода на най-малките квадрати.

Калибрационната крива не трябва да се различава с повече от ± 4% от номиналната стойност на всяка калибрационна точка и с повече от ± 0,3% от пълния обхват при нулата.

1.5.5.3. Други методи

Ако може да се докаже, че друго оборудване (компютър, електронен превключвател на диапазони и т. н.) може да постигне еквивалентна степен на точност, то също може да бъде използвано.

1.6. Проверка на еталонирането

Всички нормално използвани диапазони се проверяват преди всеки анализ съгласно следната процедура.

Еталонирането се проверява с помощта на газ за нулиране и газ за еталониране, чиято номинална стойност надвишава 80% от пълната скала на измервателния диапазон.

Ако за разглежданите две точки отчетената стойност не се отклонява от обявената референтна стойност с повече от ± 4% от пълната скала, регулировъчните параметри могат да бъдат променени. Ако случаят не е такъв, се начертава нова крива на еталониране съгласно т. 1.5.4.

1.7. Контрол на ефективността на NOx-конвертора

Ефективността на конвертора, койтослужи за преобразуване на NO2 в NO, се проверява, както е посочено в т. 1.7.1 - 1.7.8 (фиг. 1).

Фиг. 1. Схема на устройство за определяне на ефективността на конвертора за NO2

1.7.1. Изпитвателна инсталация

С изпитателната инсталация, показана на фиг. 1 (виж също така допълнение 1, т. 1.4.3.5) и следната процедура, може да се провери ефективността на конверторите с помощта на озонатор.

Детекторите CLD и HCLD се еталонират съгласно спецификациите на производителя в най-често използвания диапазон с помощта на газ за нулиране и на газ за еталониране (последният със съдържание на NO, което отговаря на около 80% от измервателния диапазон, и концентрацията на NO2 в газовата смес трябва да бъде по-ниска от 5% от концентрацията на NO). Анализаторът на NOx се поставя в режим NO, така че газът за еталониране да не преминава през конвертора. Отчетената концентрация трябва да се запише.

1.7.3. Изчисления

Ефективността на конвертора за NOx се изчислява, както следва:

където:

а е концентрацията на NOx съгласно т. 1.7.6;

b - концентрацията на NOx съгласно т. 1.7.7;

c - концентрацията на NO съгласно т. 1.7.4;

d - концентрацията на NO съгласно т. 1.7.5.

1.7.4. Добавяне на кислород

Добавя се непрекъснато кислород или въздух за нулиране към газовия поток посредством Т-образна връзка, докато отчетената концентрация стане по-ниска с около 20% от концентрацията за еталониране, указана в точка 1.7.2 (анализаторът е поставен в режим NO).

Отчетената концентрация на "с" се записва. Озонаторът остава дезактивиран по време на цялата процедура.

1.7.5. Активиране на озонатора

След това озонаторът се активира, за да създаде достатъчен обем от озон и за да намали концентрацията на NO до около 20% (минимум 10%) от концентрацията за еталониране, указана в т. 1.7.2. Отчетената стойност на концентрацията "d" се записва (анализаторът е в режим NO).

1.7.6. Режим NOx

След това анализаторът на NO се превключва в режим NOx, така че газовата смес (съставена от NO, NO2, O2 и N2) да преминава през конвертора. Отчетената концентрация на "а" се записва (анализаторът е в режим NOx).

1.7.7. Дезактивиране на озонатора

След това озонаторът се дезактивира. Газовата смес, указана в т. 1.7.6, преминава през конвертора и достига до детектора. Отчетената концентрация на "b" се записва (анализаторът е в режим NOx).

1.7.8. Режим на анализиране на NO

След превключване в режим NO и след като озонаторът е дезактивиран, се спира също така притокът на кислород или на синтетичен въздух. Отчетената от анализатора стойност на NOx не трябва да се различава с повече от ± 5% от стойността, измерена съгласно т. 1.7.2 (анализаторът е в режим NO).

1.7.9. Интервал на провеждане на изпитванията

Ефективността на конвертора се тества преди всяко еталониране на анализатора за NOx.

1.7.10. Изискван рандеман (коефициент на полезно действие)

Ефективността на конвертора не трябва да бъде по-ниска от 90%, но е препоръчително тя да надвишава 95%.

Забележка. Ако анализаторът е регулиран да работи на най-често използвания диапазон и озонаторът не позволява да се постигне намаляването от 80 до 20% съгласно т. 1.7.5, е необходимо да се използва най-високият диапазон, който е в състояние да отчете това намаляване.

1.8. Регулировка на FID

1.8.1. Оптимизиране на реагирането на детектора

Детекторът HFID се регулира според указанията на производителя на апаратурата. За да се оптимизира реагирането на детектора в най-често използвания измервателен диапазон, се използва газ за еталониране, съдържащ пропан и въздух.

След регулиране дебита на горивото и на въздуха според препоръките на производителя в анализатора се вкарва газ за еталониране 350 ± 75 ppm C. Реагирането на определен дебит на горивото се определя въз основа на разликата между реакцията на газа за еталониране и на газа за нулиране. Дебитът на горивото се регулира постъпково над и под предписаната от производителя стойност. Записва се реагирането на газа за еталониране и на газа за нулиране при тези дебити на горивото. Начертава се крива на двете реакции и дебитът на горивото се регулира в зависимост от най-високата част на кривата.

1.8.2. Коефициенти на реагиране на въглеводородите

Анализаторът се еталонира съгласно т. 1.5, като се използва пропан с въздух или с пречистен синтетичен въздух.

Коефициентите на реагиране трябва да се определят при пускането в експлоатация на анализатор и впоследствие след продължителни интервали на употреба. Коефициентът на реагиране (Rf) на определен тип въглеводороди представлява отношението на стойността C1, отчетена от FID, и на газовата концентрация в бутилката, която се изразява в ppm C1.

Концентрацията на изпитвания газ трябва да бъде достатъчна, за да предизвика реакция, равна на около 80% от пълната скала. Концентрацията трябва да се знае с точност ± 2% по отношение на определен гравиметричен еталон, изразен в обемни части. Освен това газовата бутилка предварително се поддържа в продължение на 24 h при температура от 298 K (25 °С) ± 5 К.

Изпитвателните газове, които се използват, и препоръчителните диапазони на коефициентите на реагиране са следните:

- метан и пречистен синтетичен въздух: 1,00 Ј RfЈ 1,15;

- пропилен и пречистен синтетичен въздух: 0,90 Ј R RfЈ 1,10;

- толуен и пречистен синтетичен въздух: 0,90 Ј R RfЈ 1,10,

спрямо коефициент на реагиране (Rf) от 1,00 за пропана и пречистения синтетичен въздух.

1.8.3. Контрол на интерференцията с кислорода

Проверката за смущения от кислород се извършва при пускане в действие на анализатора и след това по време на основните поддръжки.

Избира се обхват, при който използваните газове за проверка за смущения от кислород попадат в горната част на 50%. Изпитването се извършва с пещ, настроена на необходимата температура.

1.8.3.1. Газове за проверка за смущения от кислород

Газовете за проверка за смущения от кислород трябва да съдържат пропан с 350 ppm C ± 75 ppm въглеводороден C. Стойността на концентрацията се определя за допуските на еталонните газове чрез хроматографски анализ на общите въглеводороди плюс примесите или чрез динамично смесване-дозиране. Основният разредител е азот с добавка от кислород. За изпитване на дизелови двигатели са необходими следните смеси:

Концентрация на кислород	Добавка
21 (от 20 до 22)	Азот
10 (от 9 до 11)	Азот
5 (от 4 до 6)	Азот

1.8.3.2. Процедура:

а) Анализаторът се нулира.

б) Обхватът на анализатора се настройва с 21% кислородна смес.

в) Отново се проверява нулевият отклик. Ако се е променил с повече от 0,5% от пълния обхват, операциите по букви "а" и "б" се повтарят.

г) Въвежда се газът за проверка за смущения от кислород при 5 и при 10%.

д) Отново се проверява нулевият отклик. Ако се е променил с повече от 1% от пълния обхват, изпитването се започва отново.

е) За всяка от смесите по буква "г" смущенията от кислород (%O2I) се изчисляват по следния начин:

където:

A е концентрацията на въглеводородите (ppm C) на газа за регулиране на чувствителността, използван в буква "б";

B - концентрацията на въглеводородите (ppm C) на газовете за проверка за смущения от кислород, използван в буква "г";

C - откликът на анализатора;

D - процентите на отклика на анализатора при пълен обхват, дължащи се на А.

ж) Процентът на смущенията от кислород (%O2I) преди изпитването трябва да бъде по-малък от ± 3,0% за всички газове, за които се изисква проверка за смущенията от кислород.

з) Ако смущенията от кислород са повече от ± 3,0%, въздушният дебит над и под спецификациите на производителя се настройва чрез нараствания, като за всеки дебит се повтаря операцията по т. 1.8.1.

и) Ако след настройване на въздушния дебит смущенията от кислород са повече от ± 3,0%, се настройва дебитът на горивото и след това дебитът на пробата, като за всяко ниво на настройка се повтарят операциите по т. 1.8.1.

й) Ако смущенията от кислород са все още повече от ± 3,0%, се поправя или сменя анализаторът, горивото за FID или въздухът за горелката. След това операциите по тази точка се започват отначало с поправени или заменени оборудвания или с нови газове.

1.9. Ефекти от интерференция с анализаторите NDIR и CLD

Газове, присъстващи в отработените газове, и които са различни от анализирания газ, могат да повлияят на отчитаните стойности по няколко начина. В инструментите NDIR се наблюдава положителна интерференция, когато газът, причина за интерференцията, предизвиква същия ефект като измервания газ, но в по-ниска степен от него. Отрицателна интерференция се наблюдава в инструментите NDIR, когато газът, причина за интерференцията, разширява диапазона на абсорбция на измервания газ, и в инструментите CLD, когато газът, причина за интерференцията, предизвиква затихване на излъчването. Контролът на интерференцията, указан в т. 1.9.1 и 1.9.2, се извършва преди пускането в експлоатация на анализатор и впоследствие след продължителни интервали на употреба.

1.9.1. Контрол на интерференцията на анализатора на CO

Водата и CO2 могат да повлияят на работата на анализатора на CO. Поради това газът за еталониране, съдържащ CO2 с концентрация от 80 до 100% от пълната скала на максималния измервателен диапазон, използван по време на изпитванията, се пречиства чрез преминаване през вода при температура, равна на температурата на околната среда, като показанието на анализатора се записва. Стойността на показанието не трябва да надвишава 1% от пълната скала за диапазоните, които са равни или надвишават 300 ppm, или 3 ppm за диапазоните, по-ниски от 300 ppm.

1.9.2. Контрол на редуциращия ефект в анализатора на NOx

Двата газа, имащи отношение към анализаторите CLD (и HCLD) са CO2 и водната пара. Степените на редуциращия ефект, причиняван от тези газове, са пропорционални на техните концентрации и това налага да се прибягва до изпитвания за определяне на редуциращия ефект при очакваните максимални концентрации по време на изпитванията.

1.9.2.1. Контрол на редуциращия ефект в анализатора на CO2

През анализатора NDIR се пропуска газ за регулиране еталониране на CO2 с концентрация от 80 до 100% от пълната скала на максималния диапазон, който се използва при изпитването, и се записва измерената стойност на CO2 (A). След това газът се разрежда до около 50% с газ за еталониране на NO и се пропуска през NDIR и през (H)CLD, след което се записват измерените стойности на CO2 и на NO (съответно В и В). Пропускането на CO2 се прекъсва, за да може единствено газът за еталониране на NO да преминава през анализатора (H)CLD, след което се записва измерената стойност за NO (D).

Редуциращият ефект се изчислява, както следва:

% редуциращ ефект в анализатора на

и той не трябва да надвишава 3% от пълната скала,

където:

А е концентрацията на неразреден CO2, измерена в % с помощта на NDIR;

B - концентрацията на разреден CO2, измерена в % с помощта на NDIR;

C - концентрацията на разреден NO, измерена в ppm с помощта на CLD;

D - концентрацията на неразреден NO, измерена в ppm с помощта на CLD.

1.9.2.2. Проверка чрез водно закаляване

Тази проверка се прилага единствено за измервания на концентрацията на влажни газове. При пресмятането на подтискащото действие на водата се вземат предвид разреждането на калибриращия газ NO с водна пара и установяването на съотношение между концентрацията на водна пара в сместа и тази, очаквана по време на изпитването. NO-калибриращ газ с концентрация от 80 до 100% от пълния обхват на нормалния работен диапазон се пропуска през (Н)CLD и стойността на NO се записва под означение D. Газът NO се оставя да барботира във вода при стайна температура и се пропуска през (Н)CLD, а стойността на NO се записва под означение С. Температурата на водата се определя и записва под обозначение F. Налягането на наситената пара на сместа, което съответства на температурата на водата на барботьора (F), се определя и записва под означение G. Концентрацията на водна пара (в %) на сместа се изчислява по формулата

и се отчита като Н. Очакваната концентрация на разредения калибровъчен газ NO (във водна пара) се изчислява по формулата:

и се записва под означение De. При отработени газове от дизелов двигател максималната очаквана при изпитването концентрация на водна пара в отработените газове (в %) се изчислява, допускайки атомно съотношение Н/С на горивото от 1,8 до 1 въз основа на максималната концентрация на СO2 в отработените газове или въз основа на концентрацията на неразреден СO2 в газа за регулиране на чувствителността (стойност А, измерена така, както е посочено в т. 1.9.2.1) по формулата Hm = 0,9 x A и отчетена като Hm.

Водното закаляване се изчислява по израза

и не трябва да бъде по-голямо от 3% от пълния обхват на скалата, където:

De е очакваната концентрация на разреден NO (ppm);

C - концентрацията на разреден NO (ppm);

Hm - максималната концентрация на водната пара (%);

Н - действителната концентрация на водната пара (%).

Забележка. За тази проверка е важно калибровъчният газ NO да съдържа минимална концентрация на NO2, тъй като абсорбцията на NO2 във вода не е взета предвид в изчисленията за закаляване.

1.10. Периодичност на еталонирането

Анализаторите се еталонират съгласно т. 1.5 не по-рядко от веднъж на всеки 3 месеца или след всяка поправка или промяна на системата, която е в състояние да повлияе на еталонирането.

1.11. Допълнителни изисквания по отношение на калибрирането за измерване на необработени отработени газове при изпитване NRTC

1.11.1. Проверка на времето на отклик на аналитичната система

Настройките на системата за оценка на времето за отклик трябва да бъдат идентични с използваните за измервания по време на самото изпитване (налягане, дебити, настройки на филтрите на анализаторите и всички други фактори, влияещи на времето на отклик). Времето на отклик се определя чрез превключване на газа директно на входа на сондата за вземане на проби. Газът се сменя за по-малко от 0,1 s. Използваните за изпитването газове трябва да водят до промяна на концентрацията най-малко 60% от пълния обхват.

Концентрацията на всеки газов компонент се регистрира. Времето за отклик се дефинира като времевата разлика между смяната на газа и съответната промяна на регистрираната концентрация. Времето за отклик на системата (t90) се състои от времето на закъснение до измервателния детектор и времето за нарастване на детектора. Времето на закъснение се дефинира като времето, изминало между смяната (t0) и момента, когато откликът достига 10% от крайното показание (t10). Времето за нарастване се дефинира като времето, изминало между отклика при 10% и отклика при 90% от крайното показание (t90-t10).

За времевата настройка на сигналите от анализатора и от потока от отработени газове в случая на измерване на необработени отработени газове времето за преход се дефинира като времето, изминало от смяната (t0) и момента, когато откликът стига 50% от крайното показание (t50).

Времето за отклик на системата трябва да е по-малко или равно на 10 s с време за нарастване по-малко или равно на 2,5 s за всички ограничени компоненти (СО, NOx, НС) и за всички използвани диапазони.

1.11.2. Калибриране на анализатора на индикаторния газ за измерване на дебита на отработени газове

В случай на използване на индикаторен газ анализаторът, служещ за измерване на концентрациите на този газ, се калибрира с помощта на еталонен газ.

Калибрационната крива се построява от най-малко 10 калибрационни точки (без нулата), разположени по такъв начин, че половината от тях се намира в интервала между 4 и 20% от пълния обхват на анализатора и останалата част - в интервала между 20 и 100% от пълния обхват. Калибрационната крива се пресмята по метода на най-малките квадрати.

Калибрационната крива не трябва да се отклонява от номиналната стойност на всяка калибрационна точка с повече от 1% от пълния обхват в диапазона от 20 до 100% от пълния обхват. Тя не трябва също да се отклонява от номиналната стойност с повече от 2% от номиналната стойност в диапазона от 4 до 20% от пълния обхват.

Преди изпитването нулата и обхватът на анализатора се регулират с помощта на нулиращ газ и на газ за настройване на чувствителността, чиято номинална стойност е по-голяма от 80% от пълния обхват на анализатора.

2. Еталониране на системата за измерване на частиците

2.1. Въведение

Всеки компонент се еталонира толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията за точност, наложени от този стандарт. Тази точка описва метода за еталониране, който трябва да се прилага спрямо компонентите, указани в приложение № 3.

2.2. Дебит

Газомерите или дебитомерите се калибрират в съответствие с националните и/или международните стандарти.

Максималната грешка на измерваната стойност трябва да бъде ± 2% от отчетената стойност.

При системите с разреждане на част от потока специално внимание се обръща на точността на дебита на пробата GSE, ако той не се измерва директно, а се определя от разликата на дебитите:

GSE = GTOTW - GDILW.

В този случай точност от ± 2% за GTOTW и GDILW не е достатъчна, за да гарантира приемлива точност за GSE. Ако дебитът на газа се определя от разликата на дебитите, най-голямата грешка на разликата трябва да бъде такава, че точността на GSE да е в рамките на ± 5% при степен на разреждане, по-малка от 15. Тя може да бъде изчислена, ако се вземе средната квадратична стойност на грешките от всеки апарат.

2.3. Контрол на степента на разреждане

При използване на системи за вземане на проби от частици без анализатор на отработените газове EGA (приложение № 3, т. 1.2.1.1) се проверява степента на разреждане при всяко монтиране на нов двигател, докато двигателят работи, използвайки концентрациите на CO2 или NOx в брутните и разредените отработени газове.

Измерената степен на разреждане трябва да бъде ± 10% от степента на разреждане, изчислена въз основа на измерването на концентрацията на CO2 или NOx.

2.4. Проверка на условията за отвеждане на газовете чрез дериватна система

Диапазонът от скорости на отработените газове и колебанията на налягането се проверяват и регулират при необходимост съгласно изискванията по приложение № 3, т. 1.2.1.1, EP.

2.5. Периодичност на еталонирането

Инструментите за измерване на дебита се еталонират не по-рядко от веднъж на всеки 3 месеца или всеки път, когато е извършена промяна в системата, която е в състояние да повлияе на еталонирането.

2.6. Допълнителни изисквания по отношение на калибрирането за системите с разреждане на част от потока

2.6.1. Периодично калибриране

Ако дебитът на газовата проба се определя от разликата на дебитите, дебитомерът или уредът за измерване на дебита се калибрира с помощта на една от следните процедури по такъв начин, че дебитът GSE в тунела да задоволява изискванията по отношение на точността, предписани в допълнение 1, т. 2.4.

Дебитомерът, измерващ GDILW, се свързва последователно към дебитомера, измерващ GTOTW. Разликата между двата дебитомера се калибрира за най-малко 5 точки на настройване, като стойностите на дебита са разположени равномерно между най-ниската, използвана по време на изпитването стойност на GDILW, и стойността на GTOTW, използвана по време на изпитването. Тунелът за разреждане може да се заобиколи.

Калибрирано устройство за измерване на масовия дебит се свързва последователно към дебитомера, измерващ GTOTW, и точността се проверява за използваната по време на изпитването стойност. След това калибрираното устройство за измерване на масовия дебит се свързва последователно към дебитомера, измерващ GDILW, и точността се проверява за най-малко 5 настройки, съответстващи на съотношения на разреждане от 3 до 50 по отношение на използваната по време на изпитването стойност на GTOTW.

Свързващата преносна тръба се отделя от изпускателната тръба и калибрираното устройство за измерване на дебита с подходящ мащаб за измерване на GSE се свързва към свързващата преносна тръба. След това GTOTW се настройва на използваната по време на изпитването стойност и GDILW последователно се настройва на най-малко 5 стойности, съответстващи на съотношения на разреждане q между 30 и 50. По избор за калибрирането може да бъде монтиран специален път (байпас), чрез който тунелът се заобикаля, но дебитът на общия въздух и дебитът на разреждащия въздух, преминаващи през съответните метри, се поддържат както по време на самото изпитване.

Индикаторен газ се пропуска през свързващата преносна тръба. Този индикаторен газ може да бъде един от компонентите на отработените газове като CO2 или NOx. След разреждане в тунела индикаторният газ се измерва при 5 степени на разреждане между 3 и 50. Точността на дебита на пробата се определя от степента на разреждане q:

GSE = GTOTW/q.

Точността на анализаторите на отработени газове се взема под внимание за гарантиране на точността на GSE.

2.6.2. Проверка на въглеродния поток

Силно се препоръчва извършването на проверка на въглеродния поток с помощта на реални отработени газове, за да се открият проблемите на измерване и контрол и за да се провери доброто функциониране на системата с разреждане на част от потока. Проверката на въглеродния поток се извършва най-малко всеки път, когато се монтира нов двигател и когато се извършва значителна промяна на изпитвателната камера.

Двигателят трябва да работи при максимално натоварване на въртящия момент и при максимална честота на въртене или при който и да е друг стационарен режим, произвеждащ 5% или повече СО2. Системата за вземане на проби в част от поток трябва да работи с коефициент на разреждане от около 15 до 1.

2.6.3. Проверка преди изпитването

Два часа преди изпитването се извършва следната проверка:

Точността на дебитомерите се проверява по метода, като този, използван за калибрирането, най-малко за две точки, включително стойностите на GDILW, съответстващи на степени на разреждане между 5 и 15 за стойността на GTOTW, използвана по време на изпитването.

Проверка преди изпитването не е необходима, при условие че стойностите, регистрирани при описаната процедура на калибриране, позволяват да се покаже, че калибрирането на дебитометрите е стабилно за по-продължителен период от време.

2.6.4. Определяне на времето за преход

Настройките на системата за определяне на времето за преход са същите като използваните за измерванията по време на самото изпитване. Времето за преход се определя по следния метод.

Отделен еталонен дебитомер с диапазон на измерване, пригоден за дебита в сондата, се монтира последователно на сондата и се свързва с нея. Времето за преход на този дебитомер трябва да бъде по-малко от 100 ms за дебитното стъпало, използвано по време на измерване на времето за отклик, с достатъчно ниско ограничение на дебита, за да не се повлияят динамичните характеристики на системата с разреждане на част от потока и да отговаря на добрата инженерна практика.

Дебитът на отработените газове в системата с разреждане на част от потока (или въздушния дебит, ако се изчислява дебитът на отработените газове) се променя на стъпала, като се започва от нисък дебит, докато се стигне най-малко 90% от пълния обхват. Пусковото устройство на стъпаловидното изменение трябва да бъде същото като използваното за започване на предварителния контрол по време на самото изпитване. Импулсът на стъпаловидното изменение на дебита на отработените газове и откликът на дебитомера се регистрират при честота най-малко 10 Hz.

На основата на тези данни се определя времето за преход на системата с разреждане на част от потока, което представлява времето, изтекло между започване на импулса на изменение и момента, в който откликът на дебитомера достигне 50%. Аналогично се определя времето за преход на сигнала GSE на системата с разреждане на част от потока и сигнала GEXHW на дебитомера на отработените газове. Тези сигнали се използват по време на регресионните проверки, извършвани след всяко изпитване (допълнение 1, т. 2.4).

Изчислението се повтаря за най-малко 5 нарастващи и затихващи импулса и се определя средната стойност от резултатите. Времето за вътрешен преход (< 100 ms) на еталонния дебитомер се изважда от тази стойност. Така се получава "предварителната стойност" на системата с разреждане на част от потока, която се прилага в съответствие с допълнение 1, т. 2.4.

3. Калибриране на системата CVS

3.1. Общи положения

Системата CVS се калибрира с помощта на прецизен дебитомер и устройство, позволяващо промяна на работните условия.

Дебитът, преминаващ през системата, се измерва за различни настройки на дебита и параметрите за управление и контрол на системата се измерват и отнасят към дебита.

Могат да бъдат използвани различни типове дебитомери (например калибрирана тръба на Вентури, калибриран ламинарен дебитомер или калибриран турбинен дебитомер).

3.2. Калибриране на обемната помпа (PDP)

Всички параметри на помпата се измерват едновременно с параметрите на калибрационна тръба на Вентури, последователно свързана на помпата. Изчисленият дебит (в m3/min на всмукателния отвор на помпата, абсолютно налягане и температура) се чертае спрямо корелационен коефициент, който представлява стойността на дадена точно определена комбинация от параметри на помпата. След това се решава линейното уравнение, свързващо дебита на помпата и корелационната функция. Ако системата CVS има повече скоростни диапазона, калибрирането се извършва за всеки използван диапазон.

По време на калибрирането се поддържа стабилност на температурата.

Загубите във връзките и тръбопроводите между калибрационната тръба на Вентури и CVS помпата трябва да са по-малки от 0,3% от точката с най-малък дебит (точката с най-голямо ограничение и най-ниска PDP скорост).

3.2.1. Анализ на данните

Въздушният дебит (QS) във всяка позиция на ограничение (минимум 6 настройки) се изчислява в нормирани m3/min от данните от дебитомера, като се използва определеният от производителя метод. След това въздушният дебит се превръща в дебит на помпата (V0), изразен в m3/об. при абсолютни температура и налягане на вход на помпата:

където:

QS е въздушният дебит при нормирани условия (101,3 kPa, 273 K), m3/s;

T - температурата на всмукателния отвор на помпата, K;

pA - абсолютното налягане на всмукателния отвор на помпата (pB - р1), kPa;

n - дебитът на помпата, об./s.

За отчитане на взаимодействието на промените в налягането на помпата и степента на приплъзване (отместване) на помпата се изчислява корелационната функция X0 между дебита на помпата, разликата в налягането между всмукателния и нагнетателния отвор на помпата и абсолютното налягане на нагнетателния отвор на помпата:

където:

Dpp е разликата в налягането между всмукателния и нагнетателния отвор на помпата, kPa;

pA - абсолютното налягане на нагнетателния отвор на помпата, kPa.

За получаване на калибрационното уравнение се извършва линеен фит по метода на най-малките квадрати:

V0 = D0 - m x (X0),

D0 и m са съответно константите на пресичане и наклон, описващи регресионните прави.

За CVS система с повече скоростни диапазони калибрационните криви за различните диапазони на дебит на помпата трябва да са приблизително успоредни и стойностите на пресичане (D0) трябва да нарастват с намаляване на диапазона на дебит на помпата.

Стойностите, изчислени по формулата, трябва да се различават с ± 5% от измерената стойност V0. Стойностите на m варират за различните помпи. Даден входен дебит от частици намалява приплъзването (отместването) на помпата с времето, което се отразява от по-ниските стойности на m. Следователно, калибрирането се извършва при включване на помпата след основна профилактика и когато проверката на цялата система (виж т. 3.5) показва промяна на степента на приплъзване (отместване).

3.3. Калибриране на тръба на Вентури с критичен поток (CFV)

Калибрирането на CFV се базира на уравнението за потока на критична тръба на Вентури. Газовият поток зависи от налягането и температурата при всмукателния отвор:

където:

KV е калибрационният коефициент;

pA - абсолютното налягане на вход на тръбата на Вентури, kPa;

T - температурата на вход на тръбата на Вентури, K.

3.3.1. Анализ на данните

Въздушният дебит (QS) при всяка позиция на ограничението (минимум 8 настройки) се определя в съответствие с определения от производителя метод, в нормирани m3/min от данните от дебитомера. Калибрационният коефициент се изчислява от получените за всяка настройка калибрационни данни, както следва:

където:

QS е въздушният дебит при нормирани условия (101,3 kPa, 273 K), m3/s;

T - температурата на вход на тръбата на Вентури, K;

pA - абсолютното налягане на вход на тръбата на Вентури, kPa.

За определяне на диапазона на критичния поток KV се чертае като функция на налягането на вход на тръбата на Вентури. За критичен поток (намален) KV има сравнително постоянна стойност. С намаляване на налягането (увеличаване на разреждането) тръбата на Вентури се отпушва и KV намалява, което показва, че CFV работи извън допустимия диапазон.

Средната стойност на KV и стандартната грешка се изчисляват най-малко за 8 точки, намиращи се в областта на критичен поток. Стандартната грешка не трябва да превишава ± 0,3% от средната стойност на KV.

3.4. Калибриране на дозвукова тръба на Вентури (SSV)

Калибрирането на SSV се базира на уравнението на потока на дозвукова тръба на Вентури. Газовият поток зависи от налягането и температурата на вход, както и от понижението на налягането между входа и дюзата (шийката) на SSV:

където:

А0 е наборът от константи и единици за превръщане = 0,006111 в единици от системата SI

d - диаметърът на дюзата (шийката) на SSV, m;

Cd - коефициентът на изтичане на SSV;

рA - абсолютното налягане на вход на тръбата на Вентури, kPa;

T - температурата на вход на тръбата на Вентури, K;

r - съотношението между абсолютните статични налягания при дюзата (шийката) и на входа на SSV=

b - съотношението между диаметъра d на дюзата (на шийката) на SSV и вътрешния диаметър на входната тръба=

___ .

3.4.1. Анализ на данните

Въздушният дебит (QSSV) при всяка настройка на потока (минимум 16 настройки) се изчислява в нормирани m3/min от данните от дебитомера според определения от производителя метод. Коефициентът на изтичане се изчислява от получените за всяка настройка калибрационни данни, както следва:

където:

QSSV е въздушният дебит при нормирани условия (101,3 kPa, 273 K), m3/s;

T - температурата на вход на тръбата на Вентури, K;

d - диаметърът на стеснението (шийката) на SSV, m;

r - съотношението между абсолютните статични налягания при дюзата (шийката) и на входа на SSV =

b - съотношението между диаметъра d на дюзата (на шийката) на SSV и вътрешния диаметър на входната тръба =

___ .

За определяне на диапазона на дозвуков поток Cd се чертае като функция от числото на Рейнолдс (Reynolds) на вход на дюзата (шийката) на SSV. Числото на Рейнолдс (Re) на вход на дюзата (шийката) на SSV се изчислява с помощта на следната формула:

където:

А1 е наборът от константи и единици за превръщане

QSSV - въздушният дебит при нормирани условия (101,3 kPa, 273 K), m3/s;

d - диаметърът на дюзата (стеснението) на SSV, m;

m - абсолютният или динамичният вискозитет на газа, изчислен с помощта на следната формула:

където:

b е опитна константа =

S - опитна константа = 110,4 K.

Тъй като QSSV се използва във формулата, служеща за изчисляване на Re, изчисленията се започват с предполагаема начална стойност на QSSV или на Cd на калибриращата тръба на Вентури и се повтарят до получаване на сходимост на стойностите на QSSV. Методът за сходимост трябва да има точност най-малко 0,1%.

За най-малко 16 точки, намиращи се в областта на дозвуков поток, стойностите на Cd, изчислени с помощта на уравнението, произтичащо от фита на калибрационната крива, трябва да се намират в интервала ± 5% от стойността на Cd за всяка калибрационна точка.

3.5. Проверка на цялата система

Общата точност на CVS системата и на системата за анализ се определя, като известна маса от замърсяващ газ се вкарва в нормално използваната система. Замърсителят се изследва и масата се изчислява съобразно с приложение № 3, допълнение 3, т. 2.4.1, освен в случая на пропан, където се използва коефициент 0,000472 вместо 0,000479, използван за НС.

Прилага се една от следните две техники.

3.5.1. Измерване с помощта на бленда за критичен поток

Известно количество чист газ (пропан) се вкарва в CVS системата през калибрирана бленда за критичен поток. Ако налягането на вход е достатъчно високо, настроеният чрез блендата за критичен поток дебит не зависи от налягането на изход на блендата (критичен поток). В продължение на приблизително 5 до 10 min CVS системата работи както по време на нормално изпитване за измерване на емисиите от отработени газове. Газовата проба се изследва с обичайното оборудване (торбичка за вземане на проба или интегрален метод) и се изчислява масата на газа. Така определената маса трябва да се намира в границите на ± 3% от известната маса на вкарания газ.

3.5.2. Измерване с помощта на гравиметрична техника

Теглото на малка бутилка, пълна с пропан, се определя с точност ± 0,01 g. В продължение на приблизително 5 до 10 min CVS системата работи както по време на нормално изпитване за измерване на емисиите от отработени газове, когато въглеродният оксид или пропанът се вкарват в системата. Количеството отделен чист газ се определя с диференциално теглене. Газовата проба се изследва с обичайното оборудване (торбичка за вземане на проба или интегрален метод) и се изчислява масата на газа. Така определената маса трябва да се намира в границите на ± 3% от известната маса на вкарания газ.

ДОПЪЛНЕНИЕ 3

Оценка и изчисление на данните

1. Оценка и изчисление на данните - изпитване NRSC

1.1. Оценка на данните относно газовите емисии

За да се оценят газовите емисии, се вземат средните стойности от диаграмата през последните 60 s на всеки режим и се определят средните концентрации (conc) на HC, на CO, на NOx и на CO2, ако се използва методът на въглеродния баланс, постигнати по време на всеки режим въз основа на записаните средни стойности от диаграмите и съответните данни от еталонирането. Може да се използва друг тип записване, ако той гарантира получаването на еквивалентни данни.

Средните фонови концентрации (concг) могат да се определят въз основа на регистрираните стойности на първичния въздух, който се съдържа в торбичките, или въз основа на стойностите на фоновата концентрация, записани без прекъсване (без вземане на проба в торбички) и съответните данни от еталонирането.

1.2. Емисии на частици

За оценка на частиците сумарните маси МSAM,i на пропуснатата през филтрите проба се записват за всеки изпитвателен етап. Филтрите се поставят в тегловната камера и се кондиционират там в продължение най-малко на два, но не повече от 80 h, и после се претеглят. Брутното тегло на филтрите се записва и от него се изважда тарата (приложение № 3, т. 3.1). Масата на частиците (Мf при еднофилтърния метод, Мf,i при многофилтърния метод) е сумата от масите на частиците, събрани върху основния и вторичния филтър. При прилагане на фонова корекция се записва масата (МDIL) на преминаващия през филтрите разреждащ въздух и масата на частиците (Мd). Ако е направено повече от едно измерване, се изчислява отношението Md/MDIL за всяко отделно измерване и се определя средната стойност.

1.3. Изчисляване на газовите емисии

Окончателните резултати от изпитванията се получават чрез извършване на следните операции.

1.3.1. Определяне на дебита на отработените газове

Масовият дебит на отработените газове (GEXHW) за всеки изпитвателен етап се определя съгласно приложение № 3, допълнение 1, т. от 1.2.1 до 1.2.3.

При използване на система с разреждане на целия поток общият дебит на разредените отработени газове (GTOTW) за всеки изпитвателен етап се определя според приложение № 3, допълнение 1, точка 1.2.4.

1.3.2. Корекция за преход от работа в сухи към влажни условия

При прилагане на стойността GEXHW, ако измерването не е било вече направено при влажни работни условия, измерената концентрация се превръща в стойности, отнесени към влажни работни условия, по следната формула:

сonc (влажно) = kW x conc (сухо).

За необработените отработени газове:

За разредените отработили газове:

или

За разреждащия въздух:

За всмуквания въздух (ако е различен от разреждащия въздух):

където:

Нa е абсолютната влажност на всмуквания въздух, g вода на kg сух въздух;

Нd - абсолютната влажност на разреждащия въздух, g вода на kg сух въздух;

Rd - относителната влажност на разреждащия въздух, %;

Ra - относителната влажност на всмуквания въздух, %;

pd - налягането на наситената пара на разреждащия въздух, kPa;

pa - налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kP;

pB - общото барометрично налягане, kPa.

Бележка. Ha и Hd могат да бъдат определени чрез измерване на относителната влажност, както е описано, или чрез измерване на температурата на оросяване, парното налягане или температурата на сухия/мокрия термометър с помощта на общоприети формули.

1.3.3. Корекция за влажност на емисиите от NOx

Тъй като емисиите на NOx зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на NOx се коригира в зависимост от температурата и влажността на околния въздух, като се прилага коефициентът КH, определен от формулата:

където:

Ta е температурата на въздуха, К;

Нa - абсолютната влажност на всмуквания въздух, g на kg сух въздух

Ra - относителната влажност на всмуквания въздух, %;

pa - налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kPa;

pB - общото барометрично налягане, kPa.

Бележка. Ha може да бъде определено чрез измерване на относителната влажност, както е описано, или чрез измерване на температурата на оросяване, парното налягане или температурата на сухия/мокрия термометър с помощта на общоприети формули.

1.3.4. Пресмятане на масовите дебити на емисиите

Масовите дебити на емисиите за всеки етап на изпитване се определят, както следва:

а) за необработени отработени газове (В случай на NOx концентрацията на NOx (NOxconc или NOxconcc) трябва да се умножи с КHNOX (фактор за влажност за NOx, посочен в раздел 1.3.3), както следва: КHNOX x conc или КHNOX x concc.):

Gasmass = u x conc x GEXHW;

б) за разредените отработени газове (Масовият дебит на частиците РТmass се умножава с Кp (коригиращ коефициент за влажност за частиците съгласно т. 1.4.1)):

Gasmass = u x concc x GTOTW,

където:

concc e коригираната фонова концентрация;

concc = conc - concd x (1-(1/DF))

DF = 13,4/(concCO2 + (concCO + concHC) x 10-4)

или:

DF = 13,4/concCO2

Коефициентът "u - влажно" да се прилага съгласно табл. 5:

Таблица 5

Стойности на коефициент "u - влажно" за различни компоненти на отработените газове

Газ	u	Conc
NOX	0,001587	ppm
CO	0,000966	ppm
HC	0,000479	ppm
CO2	15,19	%

Плътността на НС се изчислява на основата на средно съотношение въглерод-водород 1:1,85.

1.3.5. Изчисляване на специфичните емисии

Специфичната емисия (g/kWh) се пресмята отделно за всички съставни части по следния начин:

където Рi = Рm,i + PAE,i.

Използваните при изчислението тегловни коефициенти и брой на изпитвателните етапи (n) съответстват на т. 3.7.1 от приложение № 3.

1.4. Изчисляване на емисиите на частици

Емисиите на частици се изчисляват по следния начин:

1.4.1. Корекция за влажност на емисиите на частици

Тъй като емисиите на частици на дизеловите двигатели зависят от околните атмосферни условия, масовият дебит на частиците се коригира в зависимост от влажността на околния въздух, прилагайки коефициента Кp, дефиниран от следната формула:

Кp = 1/(1 + 0,0133 x (Ha - 10,71)),

където:

Ha е абсолютната влажност на всмуквания въздух, g на kg сух въздух

където:

Ra - относителната влажност на всмуквания въздух, %;

pa - налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kPa;

pB - общото барометрично налягане, kPa.

1.4.2. Система с разреждане на част от потока

Крайните протоколирани резултати от изпитването на емисията на частици се получават чрез следните стъпки. Тъй като могат да бъдат използвани различни начини за регулиране на дебита на разреждане, за пресмятане на масовия дебит на разредените отработени газове GEDF се прилагат различни методи. Всички изчисления се основават на средните стойности на отделните етапи на изпитване (i) по време на периода на вземане на проби.

1.4.2.1. Изокинетични системи

GEDFW,i = GEXHW,i x qi

където r съответства на съотношението на площите на сеченията на изокинетичната сонда Аp и на изпускателната тръба АT

1.4.2.2. Системи с измерване на концентрацията на СO2 или NOx

GEDFW,i = GEXHW,i x qi

където:

ConcE е концентрацията на влажния индикаторен газ в необработените отработени газове;

ConcD - концентрацията на влажния индикаторен газ в разредените отработени газове;

ConcA - концентрацията на влажния индикаторен газ в разреждащия въздух.

Концентрациите, измерени при сухи условия, се преобразуват в стойности, отнесени към влажни условия съгласно т. 1.3.2.

1.4.2.3. Системи с измерване на СO2 и метод на въглеродния баланс

където:

СО2D е концентрацията на СО2 в разредените отработени газове;

СО2A - концентрацията на СО2 в разреждащия въздух (концентрации в обемни проценти, на влажна база).

Това уравнение се базира на допускането за съществуване на баланс по въглерода (подадените към двигателя въглеродни атоми се отделят под формата на СО2) и се извежда по следния начин:

GEDFW,i = GEXHW,i x qi и

1.4.2.4. Системи с измерване на дебита

GEDFW,i = GEXHW,i x qi

1.4.3. Системи с разреждане на целия поток

Крайните протоколирани резултати от изпитването на емисията на частици се получават чрез следните операции.

Всички изчисления се основават на средните стойности на отделните етапи на изпитване (i) по време на периода на вземане на проби

GEDFW,i = GTOTW,i.

1.4.4. Пресмятане на масовия дебит на частици

Масовият дебит на частици се пресмята, както следва:

При еднофилтърния метод:

където (GEDFW)aver за цикъла на изпитване се определя чрез събиране на изчислените в отделните етапи средни стойности, определени по време на периода на вземане на проби:

където i = 1, ...n.

При многофилтърния метод:

където i = 1, ...n.

Масовият дебит частици може да бъде коригиран в зависимост от фоновата концентрация, както следва.

При еднофилтърния метод:

Ако е извършено повече от едно измерване, (Мd/MDIL) се замества с (Мd/MDIL)aver

DF = 13,4 /(concCO2 + (concCO + concHC) x 10-4)

или:

DF = 13,4/concCO2

При многофилтърния метод:

Ако е извършено повече от едно измерване, (Мд/MDIL) се замества с (Мд/MDIL)aver

DF = 13,4 /(concCO2 + (concCO + concHC) x 10-4)

или:

DF = 13,4/concCO2

1.4.5. Пресмятане на специфичните емисии

Емисията на частици РТ (g/kWh) се изчислява по следния начин (*1)

При еднофилтърния метод:

При многофилтърния метод:

-------------------

(*1) Масовият дебит на частиците PTmass се умножава с Kp (коригиращ коефициент за влажност за частиците съгласно т. 1.4.1).

1.4.6. Ефективен тегловен коефициент

При еднофилтърния метод ефективният тегловен коефициент WFE,i за всеки изпитвателен етап се изчислява по следния начин:

където i = 1,...n.

Стойността на ефективните тегловни коефициенти не бива да се отклонява с повече от ± 0,005 (абсолютна стойност) от стойностите на посочените тегловни коефициенти в т. 3.7.1 на приложение № 3.

2. Оценка и изчисление на данните (Изпитване NRТC)

Този раздел описва следните два принципа на измерване, които могат да бъдат използвани за оценка на емисиите от замърсители по време на NRTC цикъла:

- газообразните компоненти се измерват в необработените отработени газове в реално време и частиците се измерват при използване на система с разреждане на част от потока;

- газообразните компоненти и частици се определят с помощта на система с разреждане на целия поток (система CVS).

2.1. Газовите емисии в необработените отработени газове и емисиите на частици се изчисляват с помощта на система с разреждане на част от потока.

2.1.1. Увод

Сигналите за моментната концентрация на газообразните компоненти се използват за изчисляване на масовите емисии, като се умножават с моментния масов дебит на отработените газове. Моментният масов дебит на отработените газове може да бъде директно измерен или изчислен с помощта на методите, описани в приложение № 3, допълнение 1, т. 2.2.3 (измерване на дебита на всмуквания въздух и дебита на гориво, метод на индикаторния газ, измерване на всмуквания въздух и на съотношението въздух/гориво). Специално внимание се обръща на времената на отклик на различните уреди. Тези разлики се вземат под внимание при времевата настройка на сигналите.

В случая на частици сигналите за масовия дебит на отработените газове се използват за настройка на системата с разреждане на част от потока по такъв начин, че да се получи проба, пропорционална на масовия дебит на отработените газове. Качеството на пропорционалността се проверява чрез прилагане на регресионен анализ между пробата и дебита на отработените газове, както е описано в приложение № 3, допълнение 1, т. 2.4.

2.1.2. Определяне на газообразните съставки

2.1.2.1. Изчисление на масовите емисии

Масата на замърсителите Mgaz (g/изпитване) се определя, като се изчисляват моментните масови емисии от необработените концентрации на замърсителите, от стойностите "u" от табл. 6 (виж т. 1.3.4) и от масовия дебит на отработените газове, като се държи сметка за времето на преход и се интегрират (сумират) моментните стойности за цялата продължителността на цикъла. За предпочитане е концентрациите да бъдат измервани при влажна база. Ако са измервани при суха база, корекцията за преход от сухи към влажни условия се прилага за стойностите на моментна концентрация преди всяко друго изчисление.

Таблица 6

Стойности на коефициент "u - влажно" за различни компоненти на отработените газове

Газ	u	Conc
NOX	0,001587	ppm
CO	0,000966	ppm
HC	0,000479	ppm
CO2	15,19	%

Плътността на въглеводородите (НС) се изчислява на основата на средно съотношение въглерод-водород 1:1,85.

Прилага се следната формула:

където:

u е съотношението между плътността на компонента на отработените газове и плътността на отработените газове;

conci - моментната концентрация на компонента в необработените отработени газове, ppm;

GEXHW,I - моментният масов дебит на отработените газове, kg/s;

f - честотата на събиране на данните, Hz;

n - броят измервания.

За изчисляване на NOx се използва корекционният коефициент за влажност kH.

Ако измерването не е било вече направено при влажни работни условия, измерената моментна концентрация се превръща в стойности, отнесени към влажни работни условия.

2.1.2.2. Корекция за преход от сухи във влажни условия

Ако измерената моментна концентрация се определя при сухи условия, тя се превръща в стойности, отнесени към влажни работни условия, като се прилагат следните формули:

сoncвлажно = kW x concсухо,

където:

като:

където:

concCO2 е концентрацията на CO2 при сухи условия, %;

concCO - концентрацията на CO при сухи услоия, %;

Ha - абсолютната влажност на всмуквания въздух, g на kg сух въздух

където:

Ra е относителната влажност на всмуквания въздух, %;

pa - налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kPa;

pB - общото барометрично налягане, kPa.

Бележка. Нa може да бъде определено чрез измерване на относителната влажност, както е описано, или чрез измерване на температурата на оросяване, парното налягане или температурата на сухия/мокрия термометър с помощта на общоприети формули.

2.1.2.3. Корекция на влажността и температурата на емисиите от NOx

Тъй като емисиите на NOx зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на NOx се коригира в зависимост от температурата и влажността на околния въздух, като се прилагат коефициентите, определени от следната формула:

където:

Ta е температурата на всмуквания въздух, К;

Нa - влажността на всмуквания въздух, g на kg сух въздух.

където:

Ra е относителната влажност на всмуквания въздух, %;

pa - налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kPa;

pB - общото барометрично налягане, kPa.

Бележка. Ha може да бъде определено чрез измерване на относителната влажност, както е описано, или чрез измерване на температурата на оросяване, парното налягане или темпeратурата на сухия/мокрия термометър с помощта на общоприети формули.

2.1.2.4. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) Изчисляване на специфичните емисии

Емисиите (g/kWh) се изчисляват за всички отделни съставки по следния начин:

където:

Mgas,cold е сумарната маса на газообразните замърсители по време на цикъла на пускане при студен двигател (g/изпитване);

Mgas,hot - сумарната маса на газообразните замърсители по време на цикъла на пускане при загрял двигател (g);

Wact,cold - действителната работа по време на цикъла на пускане при студен двигател, както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2 (kWh);

Wact,hot - действителната работа по време на цикъла на пускане при загрял двигател, както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2 (kWh).

2.1.3. Определяне на частици

2.1.3.1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) Изчисляване на масовите емисии

Масата на частиците MPT,cold и MPT,hot (g/изпитване) се изчислява по един от следните методи:

където:

MPT е MPT,cold за цикъла на пускане при студен двигател;

MPT – MPT,hot за цикъла на пускане при загрял двигател;

Mf – масата на частиците, събрани като проба по време на цикъла (mg);

MEDFW – масата на еквивалентните разредени отработили газове по време на цикъла (kg);

MSAM – масата на разредените отработили газове, преминаващи през филтрите за прахови частици (kg).

Сумарната маса на еквивалентните разредени отработили газове по време на цикъла се определя, както следва:

където:

GEDFW,i е моментният еквивалентен дебит на разредени отработили газове (kg/s);

GEXHW,i – моментният дебит на отработили газове (kg/s);

qi – моментният коефициент на разреждане;

GTOTW,i – моментният масов дебит на разредените отработили газове в тунела за разреждане (kg/s);

GDILW,i – моментният масов дебит на въздуха за разреждане (kg/s);

f – честотата на вземане на проби (Hz);

n – броят измервания;

където:

MPT – MPT,cold за цикъла на пускане при студен двигател;

MPT – MPT,hot за цикъла на пускане при загрял двигател;

Mf – масата на частиците, събрани като проба по време на цикъла (mg);

rs – средното съотношение на пробите по време на цикъла;

където:

MSE е масата на отработилите газове, събрани като проба по време на цикъла (kg);

MEXHW – общият масов дебит на отработилите газове по време на цикъла (kg);

MSAM – масата на разредените отработили газове, преминаващи през филтрите за прахови частици (kg);

MTOTW – масата на разредените отработили газове, преминаващи през тунела за разреждане (kg).

Забележка. В случай на система за вземане на проби от целия поток MSAM и MTOTW са еднакви.

2.1.3.2. Корекция за влажност на емисиите на частици

Тъй като емисиите на частици на дизеловите двигатели зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на частиците се коригира в зависимост от влажността на околния въздух, като се прилага коефициентът Кp, дефиниран от следната формула:

където:

Ha е влажността на всмуквания въздух, g вода на kg сух въздух:

където:

Ra е относителната влажност на всмуквания въздух, %;

pa - налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kPa;

pB - общото барометрично налягане, kPa.

2.1.3.3. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) Изчисляване на специфичните емисии

Специфичните емисии (g/kWh) се изчисляват по следния начин:

където:

MPT,cold е масата на праховите частици по време на цикъла на пускане при студен двигател (g/изпитване);

MPT,hot – масата на частиците по време на цикъла на пускане при загрял двигател (g/изпитване);

Kp,cold – корекционен коефициент за влажност за прахови частици по време на цикъла на пускане при студен двигател;

Kp,hot – корекционен коефициент за влажност за прахови частици по време на цикъла на пускане при загрял двигател;

Wact,cold – работата на действителния цикъл на пускане при студен двигател, както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2 (kWh);

Wact,hot – работата на действителния цикъл на пускане при загрял двигател, както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2 (kWh).

2.2. Определяне на газообразните съставки и на частиците с помощта на система с разреждане на пълния поток

За изчисление на емисиите на разредените отработени газове трябва да се знае масовият дебит на тези газове. Общият дебит на разредените отработени газове по време на продължителността на цикъла MTOTW (kg/изпитване) се изчислява от стойностите на измерване, събрани по време на цикъла и от съответните калибрационни данни на дебитомера (V0 за PDP, KV за CVF, Cd за SSV), с помощта на един от методите, описани в т. 2.2.1. Ако общата маса на пробата от частици (MSAM) и замърсяващи газове превишава 0,5% от общия дебит на CVS системата (MTOTW), дебитът на CVS системата се коригира за MSAM или потокът на пробата от частици се връща към CVS системата преди дебитомера.

2.2.1. Определяне дебита на разредени отработени газове

Система PDP - CVS

Ако температурата на разредените отработени газове се поддържа в границата на ± 6 К по време на целия цикъл с помощта на топлообменник, масовият дебит по време на цикъла се изчислява по следния начин:

MTOTW = 1,293 x V0 x Np x (pB - p1) x 273/(101,3 x T),

където:

MTOTW е масата на разредените отработени газове по време на цикъла във влажни условия, kg;

V0 - обемът на изпомпвания за един оборот газ при условията на изпитване, m3/об.;

Np - общият брой на оборотите на помпата за дадено изпитване;

pB - атмосферното налягане в изпитвателната камера, kPa;

p1 - разреждането под атмосферното налягане на всмукателния отвор на помпата, kPa;

T - средната температура на разредените отработени газове при всмукателния отвор на помпата по време на цикъла, K.

При използване на система с компенсация на дебита (т.е. без топлообменник) моментните масови емисии трябва да бъдат определени и интегрирани за цялата продължителност на цикъла. В този случай моментната маса на разредените отработени газове се изчислява, както следва:

MTOTW,i = 1,293 x V0 x Np,i x (pB - p1) x 273/(101,3 x T),

където Np,i е общият брой на оборотите на помпата за даден времеви интервал.

CFV - CVS система

Ако температурата на разредените отработени газове се поддържа в границата на ± 11 К по време на целия цикъл с помощта на топлообменник, масовият дебит по време на цикъла се изчислява по следния начин:

MTOTW = 1,293 x t x KV x pA/T0,5,

където:

MTOTW е масата на разредените отработени газове по време на цикъла във влажни условия, kg;

t - времето на цикъла, s;

KV - калибрационен коефициент на тръба на Вентури с критичен поток при нормирани условия;

pA - абсолютното налягане на вход на тръбата на Вентури, kPa;

T - абсолютната температура на вход на тръбата на Вентури, K.

MTOTW,i = 1,293 x Dti x KV x pA/T0,5,

където: Dti е времевият интервал, s.

Система SSV - CVS

MTOTW = 1,293 x QSSV,

където:

А0 е наборът от константи и единици за превръщане:

= 0,006111 в единици от системата SI

d - диаметърът на дюзата (шийката) на SSV, m;

Cd - коефициентът на изтичане на SSV;

рA - абсолютното налягане на вход на тръбата на Вентури, kPa;

T - температурата на вход на тръбата на Вентури, K;

r - съотношението между абсолютните статични налягания при дюзата (шийката) и на входа на SSV=

b - съотношението между диаметъра d на дюзата (на шийката) на SSV и вътрешния диаметър на входната тръба=

___.

MTOTW = 1,293 x QSSV x Dti,

където:

Dti е времевият интервал, s.

Изчислението в реално време започва или с подходяща стойност на Cd, като например 0,98, или с подходяща стойност на QSSV. Ако изчислението започва с QSSV, началната стойност на QSSV се използва за оценка на Re.

По време на всички изпитвания за емисии числото на Рейнолдс при дюзата (на шийката) на SSV трябва да е близко до числата на Рейнолдс, използвани за получаване на калибрационната крива, построена в съответствие с допълнение 2, т. 3.2.

2.2.2. Корекция за влажност на емисиите от NOx

Тъй като емисиите на NOx зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на NOx се коригира в зависимост от влажността на околния въздух, като се прилагат определените от следните формули коефициенти:

където:

Ta е температурата на въздуха, К;

Нa - абсолютната влажност на всмуквания въздух, g вода на kg сух въздух;

Ra - относителната влажност на всмуквания въздух, %;

pa - налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kPa;

pB - общото барометрично налягане, kPa.

2.2.3. Пресмятане на масовите дебити на емисиите

2.2.3.1. Системи с постоянен масов дебит

В случая на системи, оборудвани с топлообменник, масата на замърсителите Mgaz (g/изпитване) се определя по уравнението:

Mgaz = u x conc x MTOTW,

където:

u е съотношението между плътността на компонента на отработените газове и плътността на разредените отработени газове, както е посочено в табл. 4, т. 2.1.2.1;

conc - средните концентрации, коригирани с фоновите концентрации по време на целия цикъл, получени от интегрално измерване (задължително за NOx и HC) или от измерването с торбички, ppm;

MTOTW - общата маса на разредените отработени газове по време на целия цикъл, така както е определена в т. 2.2.1, kg.

Тъй като емисиите на NOx зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на NOx се коригира в зависимост от влажността на околния въздух, като се прилага коефициентът КН, както е описано в т. 2.2.2.

Концентрациите, измерени при сухи условия, се превръщат в стойности, отнесени към влажни условия в съответствие с точка 1.3.2.

2.2.3.1.1. Определяне на концентрациите, коригирани с фоновите концентрации

За да бъдат получени чистите концентрации на замърсителите от измерените концентрации, се изважда средната фонова концентрация на замърсяващите газове в разреждащия въздух. Средните стойности на фоновата концентрация могат да бъдат измерени с помощта на метода за вземане на проби в торбички или с непрекъснато интегрално измерване. Използва се следната формула:

conc = conce - concd x (1 - (1/DF)),

където:

conc е концентрацията на съответния замърсител в разредените отработени газове, коригирана с количеството на съответния замърсител, съдържаща се в разреждащия въздух;

conce - концентрацията на съответния замърсител, измерена в разредените отработени газове, ppm;

concd - концентрацията на съответния замърсител, измерена в разреждащия въздух, ppm;

DF - коефициент на разреждане, както следва:

2.2.3.2. Системи с компенсация на дебита

Когато системата не е оборудвана с топлообменник, масата на замърсителите Mgaz (g/изпитване) се определя, като се изчисляват моментните масови емисии и като се интегрират моментните стойности за цялата продължителност на цикъла. Освен това корекцията за фонова концентрация се прилага директно към моментната стойност на концентрацията. Прилагат се следните формули:

където:

conce,i е моментната концентрация на съответния замърсител, измерена в разредените отработени газове, ppm;

concd - концентрацията на съответния замърсител, измерена във въздуха за разреждане, в ppm;

u - съотношението между плътността на компонента на отработените газове и плътността на разредените отработени газове, както е посочено в табл. 6, т. 2.1.2.1;

MTOTW,i - моментната маса на разредените отработени газове (т. 2.2.1), kg;

MTOTW - общата маса на разредените отработени газове за цялата продължителност на цикъла (т. 2.2.1), kg;

DF - коефициент на разреждане, както е определен в т. 2.2.3.1.1.

2.2.4. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) Изчисляване на специфичните емисии

Емисиите (g/kWh) се изчисляват за всички отделни съставки по следния начин:

където:

Mgaz,cold е сумарната маса на газообразните замърсители по време на цикъла на пускане при студен двигател (g);

Mgas,hot – сумарната маса на газообразните замърсители по време на цикъла на пускане при загрял двигател (g);

Wact,cold – действителната работа по време на цикъла на пускане при студен двигател, както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2 (kWh);

Wact,hot – действителната работа по време на цикъла на пускане при загрял двигател, както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2 (kWh).

2.2.5. Изчисление на емисиите на частици

2.2.5.1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) Изчисляване на масовия дебит:

Масата на частиците MPT,cold и MPT,hot (g/изпитване) се изчислява, както следва:

където:

MPT = MPT,cold за цикъла на пускане при студен двигател;

MPT = MPT,hot за цикъла на пускане при загрял двигател;

Mf – масата на частиците, събрани като проба по време цикъла (mg);

MTOTW – сумарната маса на разредения отработил газ по време на цикъла съгласно т. 2.2.1 (kg);

MSAM – масата на разредените отработили газове, преминали през тунела за разреждане за събиране на прахови частици (kg)

Mf = Mf,p + Mf,b, ако се измерват поотделно (mg);

Mf,p – масата на частиците, събрани върху основния филтър (mg);

Mf,b – масата на частиците, събрани върху вторичния филтър (mg).

Ако се използва система за двойно разреждане, масата на вторичния въздух за разреждане се изважда от общата маса на двойно разредените отработили газове, взети като проба през филтрите за прахови частици.

MSAM = МTOT – MSEC,

където:

МTOT е масата на двойно разредените отработили газове, преминаващи през филтъра за частици (kg);

МSEC – масата на въздуха за вторично разреждане (kg).

Ако средното ниво на праховите частици от разредения въздух е определено в съответствие с приложение № 3, т. 4.4.4, масата на частиците може да бъде съответно коригирана. В такъв случай масата на частиците MPT,cold и MPT,hot (g/изпитване) се изчислява, както следва:

където:

MPT = MPT,cold за цикъла на пускане при студен двигател;

MPT = MPT,hot за цикъла на пускане при загрял двигател;

Mf, MSAM, MTOTW = вж. по-горе;

MDIL – масата на пробата на въздуха за разреждане, преминал през използваните за вземане на проби филтри за частици (kg);

Md – масата на пробата от частици, събрана от въздуха за разреждане (mg);

DF – коефициент на разреждане съгласно т. 2.2.3.1.1.

2.2.5.2. Корекция за влажност на емисиите на частици

където:

Ha е влажността на всмуквания въздух, g вода на kg сух въздух

Ra - относителната влажност на всмуквания въздух, %;

pa - налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kPa;

pB - общото барометрично налягане, kPa.

Бележка: Ha може да бъде определено чрез измерване на относителната влажност, както е описано, или чрез измерване на температурата на оросяване, парното налягане или температурата на сухия/мокрия термометър с помощта на общоприети формули.

2.2.5.3. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.) Изчисляване на специфичните емисии

Специфичните емисии (g/kWh) се изчисляват по следния начин:

където:

MPT,cold е масата на частиците за цикъла на пускане при студен двигател при NRTC (g/изпитване);

MPT,hot – масата на частиците за цикъла на пускане при загрял двигател при NRTC (g/изпитване);

Kp,cold – корекционният коефициент за влажност за частиците по време на цикъла на пускане при студен двигател;

Kp,hot – корекционният коефициент за влажност за частиците по време на цикъла на пускане при загрял двигател;

Wact,hot – действителната работа по време на цикъл на пускане при загрял двигател, както е определена в приложение № 3, т. 4.6.2 (kWh).

ДОПЪЛНЕНИЕ IV

ПРОГРАМИРАНЕ НА ДИНАМОМЕТЪРА ЗА ИЗПИТВАНЕ NRTC

Вре-	Нор-	Нор-
ме	мира-	миран
(s)	на чес-	вър-
	тота	тящ
	на вър-	мо-
	тене	мент
	(%)	(%)
1	2	3
1	0	0
2	0	0
3	0	0
4	0	0
5	0	0
6	0	0
7	0	0
8	0	0
9	0	0
10	0	0
11	0	0
12	0	0
13	0	0
14	0	0
15	0	0
16	0	0
17	0	0
18	0	0
19	0	0
20	0	0
21	0	0
22	0	0
23	0	0
24	1	3
25	1	3
26	1	3
27	1	3
28	1	3
29	1	3
30	1	6
31	1	6
32	2	1
33	4	13
34	7	18
35	9	21
36	17	20
37	33	42
38	57	46
39	44	33
40	31	0
41	22	27
42	33	43
43	80	49
44	105	47
45	98	70
46	104	36
47	104	65
48	96	71
49	101	62
50	102	51
51	102	50
52	102	46
53	102	41
54	102	31
55	89	2
56	82	0
57	47	1
58	23	1
59	1	3
60	1	8
61	1	3
62	1	5
63	1	6
64	1	4
65	1	4
66	0	6
67	1	4
68	9	21
69	25	56
70	64	26
71	60	31
72	63	20
73	62	24
74	64	8
75	58	44
76	65	10
77	65	12
78	68	23
79	69	30
80	71	30
81	74	15
82	71	23
83	73	20
84	73	21
85	73	19
86	70	33
87	70	34
88	65	47
89	66	47
90	64	53
91	65	45
92	66	38
93	67	49
94	69	39
95	69	39
96	66	42
97	71	29
98	75	29
99	72	23
100	74	22
101	75	24
102	73	30
103	74	24
104	77	6
105	76	12
106	74	39
107	72	30
108	75	22
109	78	64
110	102	34
111	103	28
112	103	28
113	103	19
114	103	32
115	104	25
116	103	38
117	103	39
118	103	34
119	102	44
120	103	38
121	102	43
122	103	34
123	102	41
124	103	44
125	103	37
126	103	27
127	104	13
128	104	30
129	104	19
130	103	28
131	104	40
132	104	32
133	101	63
134	102	54
135	102	52
136	102	51
137	103	40
138	104	34
139	102	36
140	104	44
141	103	44
142	104	33
143	102	27
144	103	26
145	79	53
146	51	37
147	24	23
148	13	33
149	19	55
150	45	30
151	34	7
152	14	4
153	8	16
154	15	6
155	39	47
156	39	4
157	35	26
158	27	38
159	43	40
160	14	23
161	10	10
162	15	33
163	35	72
164	60	39
165	55	31
166	47	30
167	16	7
168	0	6
169	0	8
170	0	8
171	0	2
172	2	17
173	10	28
174	28	31
175	33	30
176	36	0
177	19	10
178	1	18
179	0	16
180	1	3
181	1	4
182	1	5
183	1	6
184	1	5
185	1	3
186	1	4
187	1	4
188	1	6
189	8	18
190	20	51
191	49	19
192	41	13
193	31	16
194	28	21
195	21	17
196	31	21
197	21	8
198	0	14
199	0	12
200	3	8
201	3	22
202	12	20
203	14	20
204	16	17
205	20	18
206	27	34
207	32	33
208	41	31
209	43	31
210	37	33
211	26	18
212	18	29
213	14	51
214	13	11
215	12	9
216	15	33
217	20	25
218	25	17
219	31	29
220	36	66
205	20	18
206	27	34
207	32	33
208	41	31
209	43	31
210	37	33
211	26	18
212	18	29
213	14	51
214	13	11
215	12	9
216	15	33
217	20	25
218	25	17
219	31	29
220	36	66
221	66	40
222	50	13
223	16	24
224	26	50
225	64	23
226	81	20
227	83	11
228	79	23
229	76	31
230	68	24
231	59	33
232	59	3
233	25	7
234	21	10
235	20	19
236	4	10
237	5	7
238	4	5
239	4	6
240	4	6
241	4	5
242	7	5
243	16	28
244	28	25
245	52	53
246	50	8
247	26	40
248	48	29
249	54	39
250	60	42
251	48	18
252	54	51
253	88	90
254	103	84
255	103	85
256	102	84
257	58	66
258	64	97
259	56	80
260	51	67
261	52	96
262	63	62
263	71	6
264	33	16
265	47	45
266	43	56
267	42	27
268	42	64
269	75	74
270	68	96
271	86	61
272	66	0
273	37	0
274	45	37
275	68	96
276	80	97
277	92	96
278	90	97
279	82	96
280	94	81
281	90	85
282	96	65
283	70	96
284	55	95
285	70	96
286	79	96
287	81	71
288	71	60
289	92	65
290	82	63
291	61	47
292	52	37
293	24	0
294	20	7
295	39	48
296	39	54
297	63	58
298	53	31
299	51	24
300	48	40
301	39	0
302	35	18
303	36	16
304	29	17
305	28	21
306	31	15
307	31	10
308	43	19
309	49	63
310	78	61
311	78	46
312	66	65
313	78	97
314	84	63
315	57	26
316	36	22
317	20	34
318	19	8
319	9	10
320	5	5
321	7	11
322	15	15
323	12	9
324	13	27
325	15	28
326	16	28
327	16	31
328	15	20
329	17	0
330	20	34
331	21	25
332	20	0
333	23	25
334	30	58
335	63	96
336	83	60
337	61	0
338	26	0
339	29	44
340	68	97
341	80	97
342	88	97
343	99	88
344	102	86
345	100	82
346	74	79
347	57	79
348	76	97
349	84	97
350	86	97
351	81	98
352	83	83
353	65	96
354	93	72
355	63	60
356	72	49
357	56	27
358	29	0
359	18	13
360	25	11
361	28	24
362	34	53
363	65	83
364	80	44
365	77	46
366	76	50
367	45	52
368	61	98
369	61	69
370	63	49
371	32	0
372	10	8
373	17	7
374	16	13
375	11	6
376	9	5
377	9	12
378	12	46
379	15	30
380	26	28
381	13	9
382	16	21
383	24	4
384	36	43
385	65	85
386	78	66
387	63	39
388	32	34
389	46	55
390	47	42
391	42	39
392	27	0
393	14	5
394	14	14
395	24	54
396	60	90
397	53	66
398	70	48
399	77	93
400	79	67
401	46	65
402	69	98
403	80	97
404	74	97
405	75	98
406	56	61
407	42	0
408	36	32
409	34	43
410	68	83
411	102	48
412	62	0
413	41	39
414	71	86
415	91	52
416	89	55
417	89	56
418	88	58
419	78	69
420	98	39
421	64	61
422	90	34
423	88	38
424	97	62
425	100	53
426	81	58
427	74	51
428	76	57
429	76	72
430	85	72
431	84	60
432	83	72
433	83	72
434	86	72
435	89	72
436	86	72
437	87	72
438	88	72
439	88	71
440	87	72
441	85	71
442	88	72
443	88	72
444	84	72
445	83	73
446	77	73
447	74	73
448	76	72
449	46	77
450	78	62
451	79	35
452	82	38
453	81	41
454	79	37
455	78	35
456	78	38
457	78	46
458	75	49
459	73	50
460	79	58
461	79	71
462	83	44
463	53	48
464	40	48
465	51	75
466	75	72
467	89	67
468	93	60
469	89	73
470	86	73
471	81	73
472	78	73
473	78	73
474	76	73
475	79	73
476	82	73
477	86	73
478	88	72
479	92	71
480	97	54
481	73	43
482	36	64
483	63	31
484	78	1
485	69	27
486	67	28
487	72	9
488	71	9
489	78	36
490	81	56
491	75	53
492	60	45
493	50	37
494	66	41
495	51	61
496	68	47
497	29	42
498	24	73
499	64	71
500	90	71
501	100	61
502	94	73
503	84	73
504	79	73
505	75	72
506	78	73
507	80	73
508	81	73
509	81	73
510	83	73
511	85	73
512	84	73
513	85	73
514	86	73
515	85	73
516	85	73
517	85	72
518	85	73
519	83	73
520	79	73
521	78	73
522	81	73
523	82	72
524	94	56
525	66	48
526	35	71
527	51	44
528	60	23
529	64	10
530	63	14
531	70	37
532	76	45
533	78	18
534	76	51
535	75	33
536	81	17
537	76	45
538	76	30
539	80	14
540	71	18
541	71	14
542	71	11
543	65	2
544	31	26
545	24	72
546	64	70
547	77	62
548	80	68
549	83	53
550	83	50
551	83	50
552	85	43
553	86	45
554	89	35
555	82	61
556	87	50
557	85	55
558	89	49
559	87	70
560	91	39
561	72	3
562	43	25
563	30	60
564	40	45
565	37	32
566	37	32
567	43	70
568	70	54
569	77	47
570	79	66
571	85	53
572	83	57
573	86	52
574	85	51
575	70	39
576	50	5
577	38	36
578	30	71
579	75	53
580	84	40
581	85	42
582	86	49
583	86	57
584	89	68
585	99	61
586	77	29
587	81	72
588	89	69
589	49	56
590	79	70
591	104	59
592	103	54
593	102	56
594	102	56
595	103	61
596	102	64
597	103	60
598	93	72
599	86	73
600	76	73
601	59	49
602	46	22
603	40	65
604	72	31
605	72	27
606	67	44
607	68	37
608	67	42
609	68	50
610	77	43
611	58	4
612	22	37
613	57	69
614	68	38
615	73	2
616	40	14
617	42	38
618	64	69
619	64	74
620	67	73
621	65	73
622	68	73
623	65	49
624	81	0
625	37	25
626	24	69
627	68	71
628	70	71
629	76	70
630	71	72
631	73	69
632	76	70
633	77	72
634	77	72
635	77	72
636	77	70
637	76	71
638	76	71
639	77	71
640	77	71
641	78	70
642	77	70
643	77	71
644	79	72
645	78	70
646	80	70
647	82	71
648	84	71
649	83	71
650	83	73
651	81	70
652	80	71
653	78	71
654	76	70
655	76	70
656	76	71
657	79	71
658	78	71
659	81	70
660	83	72
661	84	71
662	86	71
663	87	71
664	92	72
665	91	72
666	90	71
667	90	71
668	91	71
669	90	70
670	90	72
671	91	71
672	90	71
673	90	71
674	92	72
675	93	69
676	90	70
677	93	72
678	91	70
679	89	71
680	91	71
681	90	71
682	90	71
683	92	71
684	91	71
685	93	71
686	93	68
687	98	68
688	98	67
689	100	69
690	99	68
691	100	71
692	99	68
693	100	69
694	102	72
695	101	69
696	100	69
697	102	71
698	102	71
699	102	69
700	102	71
701	102	68
702	100	69
703	102	70
704	102	68
705	102	70
706	102	72
707	102	68
708	102	69
709	100	68
710	102	71
711	101	64
712	102	69
713	102	69
714	101	69
715	102	64
716	102	69
717	102	68
718	102	70
719	102	69
720	102	70
721	102	70
722	102	62
723	104	38
724	104	15
725	102	24
726	102	45
727	102	47
728	104	40
729	101	52
730	103	32
731	102	50
732	103	30
733	103	44
734	102	40
735	103	43
736	103	41
737	102	46
738	103	39
739	102	41
740	103	41
741	102	38
742	103	39
743	102	46
744	104	46
745	103	49
746	102	45
747	103	42
748	103	46
749	103	38
750	102	48
751	103	35
752	102	48
753	103	49
754	102	48
755	102	46
756	103	47
757	102	49
758	102	42
759	102	52
760	102	57
761	102	55
762	102	61
763	102	61
764	102	58
765	103	58
766	102	59
767	102	54
768	102	63
769	102	61
770	103	55
771	102	60
772	102	72
773	103	56
774	102	55
775	102	67
776	103	56
777	84	42
778	48	7
779	48	6
780	48	6
781	48	7
782	48	6
783	48	7
784	67	21
785	105	59
786	105	96
787	105	74
788	105	66
789	105	62
790	105	66
791	89	41
792	52	5
793	48	5
794	48	7
795	48	5
796	48	6
797	48	4
798	52	6
799	51	5
800	51	6
801	51	6
802	52	5
803	52	5
804	57	44
805	98	90
806	105	94
807	105	100
808	105	98
809	105	95
810	105	96
811	105	92
812	104	97
813	100	85
814	94	74
815	87	62
816	81	50
817	81	46
818	80	39
819	80	32
820	81	28
821	80	26
822	80	23
823	80	23
824	80	20
825	81	19
826	80	18
827	81	17
828	80	20
829	81	24
830	81	21
831	80	26
832	80	24
833	80	23
834	80	22
835	81	21
836	81	24
837	81	24
838	81	22
839	81	22
840	81	21
841	81	31
842	81	27
843	80	26
844	80	26
845	81	25
846	80	21
847	81	20
848	83	21
849	83	15
850	83	12
851	83	9
852	83	8
853	83	7
854	83	6
855	83	6
856	83	6
857	83	6
858	83	6
859	76	5
860	49	8
861	51	7
862	51	20
863	78	52
864	80	38
865	81	33
866	83	29
867	83	22
868	83	16
869	83	12
870	83	9
871	83	8
872	83	7
873	83	6
874	83	6
875	83	6
876	83	6
877	83	6
878	59	4
879	50	5
880	51	5
881	51	5
882	51	5
883	50	5
884	50	5
885	50	5
886	50	5
887	50	5
888	51	5
889	51	5
890	51	5
891	63	50
892	81	34
893	81	25
894	81	29
895	81	23
896	80	24
897	81	24
898	81	28
899	81	27
900	81	22
901	81	19
902	81	17
903	81	17
904	81	17
905	81	15
906	80	15
907	80	28
908	81	22
909	81	24
910	81	19
911	81	21
912	81	20
913	83	26
914	80	63
915	80	59
916	83	100
917	81	73
918	83	53
919	80	76
920	81	61
921	80	50
922	81	37
923	82	49
924	83	37
925	83	25
926	83	17
927	83	13
928	83	10
929	83	8
930	83	7
931	83	7
932	83	6
933	83	6
934	83	6
935	71	5
936	49	24
937	69	64
938	81	50
939	81	43
940	81	42
941	81	31
942	81	30
943	81	35
944	81	28
945	81	27
946	80	27
947	81	31
948	81	41
949	81	41
950	81	37
951	81	43
952	81	34
953	81	31
954	81	26
955	81	23
956	81	27
957	81	38
958	81	40
959	81	39
960	81	27
961	81	33
962	80	28
963	81	34
964	83	72
965	81	49
966	81	51
967	80	55
968	81	48
969	81	36
970	81	39
971	81	38
972	80	41
973	81	30
974	81	23
975	81	19
976	81	25
977	81	29
978	83	47
979	81	90
980	81	75
981	80	60
982	81	48
983	81	41
984	81	30
985	80	24
986	81	20
987	81	21
988	81	29
989	81	29
990	81	27
991	81	23
992	81	25
993	81	26
994	81	22
995	81	20
996	81	17
997	81	23
998	83	65
999	81	54
1000	81	50
1001	81	41
1002	81	35
1003	81	37
1004	81	29
1005	81	28
1006	81	24
1007	81	19
1008	81	16
1009	80	16
1010	83	23
1011	83	17
1012	83	13
1013	83	27
1014	81	58
1015	81	60
1016	81	46
1017	80	41
1018	80	36
1019	81	26
1020	86	18
1021	82	35
1022	79	53
1023	82	30
1024	83	29
1025	83	32
1026	83	28
1027	76	60
1028	79	51
1029	86	26
1030	82	34
1031	84	25
1032	86	23
1033	85	22
1034	83	26
1035	83	25
1036	83	37
1037	84	14
1038	83	39
1039	76	70
1040	78	81
1041	75	71
1042	86	47
1043	83	35
1044	81	43
1045	81	41
1046	79	46
1047	80	44
1048	84	20
1049	79	31
1050	87	29
1051	82	49
1052	84	21
1053	82	56
1054	81	30
1055	85	21
1056	86	16
1057	79	52
1058	78	60
1059	74	55
1060	78	84
1061	80	54
1062	80	35
1063	82	24
1064	83	43
1065	79	49
1066	83	50
1067	86	12
1068	64	14
1069	24	14
1070	49	21
1071	77	48
1072	103	11
1073	98	48
1074	101	34
1075	99	39
1076	103	11
1077	103	19
1078	103	7
1079	103	13
1080	103	10
1081	102	13
1082	101	29
1083	102	25
1084	102	20
1085	96	60
1086	99	38
1087	102	24
1088	100	31
1089	100	28
1090	98	3
1091	102	26
1092	95	64
1093	102	23
1094	102	25
1095	98	42
1096	93	68
1097	101	25
1098	95	64
1099	101	35
1100	94	59
1101	97	37
1102	97	60
1103	93	98
1104	98	53
1105	103	13
1106	103	11
1107	103	11
1108	103	13
1109	103	10
1110	103	10
1111	103	11
1112	103	10
1113	103	10
1114	102	18
1115	102	31
1116	101	24
1117	102	19
1118	103	10
1119	102	12
1120	99	56
1121	96	59
1122	74	28
1123	66	62
1124	74	29
1125	64	74
1126	69	40
1127	76	2
1128	72	29
1129	66	65
1130	54	69
1131	69	56
1132	69	40
1133	73	54
1134	63	92
1135	61	67
1136	72	42
1137	78	2
1138	76	34
1139	67	80
1140	70	67
1141	53	70
1142	72	65
1143	60	57
1144	74	29
1145	69	31
1146	76	1
1147	74	22
1148	72	52
1149	62	96
1150	54	72
1151	72	28
1152	72	35
1153	64	68
1154	74	27
1155	76	14
1156	69	38
1157	66	59
1158	64	99
1159	51	86
1160	70	53
1161	72	36
1162	71	47
1163	70	42
1164	67	34
1165	74	2
1166	75	21
1167	74	15
1168	75	13
1169	76	10
1170	75	13
1171	75	10
1172	75	7
1173	75	13
1174	76	8
1175	76	7
1176	67	45
1177	75	13
1178	75	12
1179	73	21
1180	68	46
1181	74	8
1182	76	11
1183	76	14
1184	74	11
1185	74	18
1186	73	22
1187	74	20
1188	74	19
1189	70	22
1190	71	23
1191	73	19
1192	73	19
1193	72	20
1194	64	60
1195	70	39
1196	66	56
1197	68	64
1198	30	68
1199	70	38
1200	66	47
1201	76	14
1202	74	18
1203	69	46
1204	68	62
1205	68	62
1206	68	62
1207	68	62
1208	68	62
1209	68	62
1210	54	50
1211	41	37
1212	27	25
1213	14	12
1214	0	0
1215	0	0
1216	0	0
1217	0	0
1218	0	0
1219	0	0
1220	0	0
1221	0	0
1222	0	0
1223	0	0
1224	0	0
1225	0	0
1226	0	0
1227	0	0
1228	0	0
1229	0	0
1230	0	0
1231	0	0
1232	0	0
1233	0	0
1234	0	0
1235	0	0
1236	0	0
1237	0	0
1238	0	0

Графично представяне на програмиране на динамометъра за изпитване NRTC

Честота на въртене

Въртящ момент

Време (s)

ДОПЪЛНЕНИЕ V

Изисквания за дълготрайност

(Изм. - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.)

1. Проверка на дълготрайността на двигатели с компресионно запалване в етапи IIIA И IIIB.

Това допълнение се прилага само за двигателите с компресионно запалване в етапи IIIA и IIIВ.

1.1. За всеки регламентиран замърсител производителите определят коефициент на влошаване (КВ) за всички фамилии двигатели в етапи IIIA и IIIB. Тези коефициенти на влошаване се използват при изпитванията за одобрение на типа и при изпитванията на поточните производствени линии.

1.1.1. Изпитванията с цел определяне на КВ се извършват, както следва:

1.1.1.1. Производителят извършва изпитвания за дълготрайност, за да натрупа часове на работа на двигателите, според изпитвателна програма, която на основата на добра техническа преценка е изготвена така, че да бъде представителна за влошаването на характеристиките на емисиите по време на работа на двигателя в нормални условия на използване. По принцип периодът на изпитването за дълготрайност трябва най-малко да бъде равен на една четвърт от периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите (ПУХЕ (PDCE).

Работните часове могат да бъдат натрупвани, като двигателят се включи на динамометричен стенд или при реални условия на работа. Могат да бъдат извършени ускорени изпитвания за дълготрайност, като графикът за пробег се изпълнява с по-голям коефициент на натоварване, отколкото при нормални условия на използване.Коефициентът на ускоряване, т.е. броят часове на изпитване за дълготрайност на двигателя спрямо еквивалентен брой часове ПУХЕ, се определя от производителя на основата на добра техническа преценка.

По време на периода на изпитване за дълготрайност нито един важен по отношение на емисиите компонент не може да бъде променян (ремонтиран) или заменян извън предвиденото в препоръчаната от производителя нормална програма за поддръжка.

На основата на добра техническа преценка производителят избира двигателя, подсистемите или компонентите, които ще бъдат използвани за определяне на КВ на емисиите на дадена фамилия двигатели или на фамилии двигатели, оборудвани със сравними техники по отношение на намаляване на емисиите. Подложеният на изпитване двигател трябва да бъде представителен за характеристиките на влошаване на емисиите на фамилията от двигатели, към които ще се прилагат стойностите на КВ за целите на одобрение на типа. Двигателите, които се различават по вътрешен диаметър на цилиндъра, ход на буталото, конфигурация, системи за управление на въздуха, горивни системи, могат да се считат за еквивалентни по отношение на характеристиките на влошаване на емисиите, ако тази еквивалентност е технически разумно обоснована.

КВ на други производители могат да бъдат използвани, ако разумно е обосновано съществуването на технологична еквивалентност по отношение на влошаване на емисиите и ако може да се докаже, че изпитванията са били извършени според предписаните изисквания. Анализите на емисиите се извършват в съответствие с описаните в настоящата наредба процедури след първоначалното разработване на двигателя, но преди пробег и след завършване на изпитването за дълготрайност. Анализите на емисиите могат също да бъдат извършвани на интервали през периода на изпитване на пробег и получените данни могат да бъдат използвани за определяне на тенденцията на влошаване на емисиите.

1.1.1.2. Не е необходимо изпълнителният директор на КТИ да присъства на изпитванията по графика за пробег или на анализите на емисиите, извършвани за определяне на влошаване на характеристиките на емисиите.

1.1.1.3. Определяне на стойности на КВ от изпитвания за дълготрайност.

Кумулативен КВ се определя като стойността, получена чрез изваждане на стойността на емисията, определена в началото на ПУХE, от стойността на емисията, определена в края на ПУХE.

Мултипликативен КВ се определя като нивото на емисията, определено в края на ПУХЕ, разделено на стойността на емисията, определена в началото на ПУХЕ.

За всеки от замърсителите, обхванати от законодателството, се установяват отделни стойности на КВ. Стойността на даден кумулативен КВ за стандарта NOx + HC се определя на основата на сумата от замърсителите, въпреки факта, че отрицателна стойност на влошаването за единия замърсител може да не компенсира влошаването за другия. В случай на мултипликативен КВ за NOx + HC се определят отделни КВ за HC и NOx; тези стойности се прилагат поотделно при изчисляване на влошаване нивата на емисиите от резултата на даден анализ на емисиите, преди да се обединят стойностите на влошаване на емисиите от NOx и HC с цел да се определи дали стандартът е спазен.

В случая, когато изпитванията не са извършени за целия ПУХЕ, стойностите на емисия в края на ПУХЕ се определят чрез екстраполация на тенденцията на влошаване на емисиите, установена по време на изпитвателния период, към целия ПУХЕ.

Когато резултатите от анализите на емисиите се регистрират периодично по време на периода на изпитване за дълготрайност, за определяне на нивата на емисия на края на ПУХЕ се използват техники за стандартна статистическа обработка, основаващи се на правилата на добрата практика; статистически анализ за значимост може да бъде използван при определяне на крайните стойности на емисия.

Ако резултатът от изчислението е стойност, по-ниска от 1,00 за мултипликативен КВ или по-ниска от 0,00 за кумулативен КВ, то КВ е съответно 1,0 или 0,00.

1.1.1.4. Със съгласието на изпълнителния директор на КТИ даден производител може да използва стойностите на КВ, получени от резултатите от изпитвания за дълготрайност, извършени за получаване на стойности на КВ за одобрение на двигатели с компресионно запалване, предназначени за пътни тежкотоварни автомобили. Това се разрешава при положение, че съществува технологична еквивалентност между изпитвания двигател за пътни машини и фамилията двигатели за извънпътни машини, към които се прилагат стойностите на КВ с цел тяхното одобрение. Стойностите на КВ, получени от резултатите от изпитване за дълготарйност на емисиите на двигатели за пътни машини, трябва да бъдат изчислени на базата на стойностите на ПУХЕ, определени в т. 3.

1.1.1.5. В случая, когато дадена фамилия двигатели използва добре установена технология, изпитванията могат да бъдат заменени с анализ на основата на добрата практика за определяне на коефициента на влошаване за тази фамилия двигатели, при условие че има съгласие на изпълнителния директор на КТИ.

2. Проверка на дълготрайността на двигатели с компресионно запалване в етап IV

2.1. Общи положения.

2.1.1. Тази точка се прилага за двигатели с компресионно запалване в етап IV. По искане на производителя тя може да се прилага също така и за двигателите с компресионно запалване в етапи IIIА и IIIВ като алтернатива на изискванията в т. 1 от това допълнение.

2.1.2. Тази т. 2 описва подробно процедурите за избор на двигатели, които да бъдат изпитвани по график за пробег с цел определяне коефициентите на влошаване за одобрението на типа на двигатели в етап IV и осигуряването на съответствие на производството. Коефициентите на влошаване трябва да се прилагат в съответствие с т. 2.3.7 за емисиите, измерени съгласно приложение № 3.

2.1.3. Не е необходимо изпълнителният директор на КТИ да присъства на изпитванията по графика за пробег или на анализите на емисиите, извършвани за определяне на влошаване на характеристиките на емисиите.

2.1.4. Тази т. 2 описва подробно и обслужването, свързано или не с емисии, което следва или може да се извършва на двигатели по график за пробег. Това техническо обслужване трябва да съответства на обслужването, което се прави на двигатели в експлоатация, и се съобщава на собствениците на нови двигатели.

2.1.5. По искане на производителя изпълнителният директор на КТИ може да разреши използването на коефициенти на влошаване, които са установени посредством процедури, които са алтернативни на посочените в т. 2.3.1. - 2.3.5. В този случай производителят трябва да докаже по удовлетворителен за изпълнителния директор на КТИ начин, че използваните алтернативни процедури са не по-малко строги от тези, които се съдържат в т. 2.3.1 - 2.3.5.

2.2. Избор на двигатели за установяване на коефициентите на влошаване за периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите.

2.2.1. Двигателите се избират от фамилията двигатели, определена в т. 4 от приложение № 2, за изпитване на емисии с цел установяване на коефициентите на влошаване за периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите.

2.2.2. Двигатели от различни фамилии двигатели може допълнително да се комбинират във фамилии на основа типа на използваната система за последваща обработка на отработили газове. За да може двигатели с различна конфигурация на цилиндрите, но със сходни технически спецификации и монтаж на системи за последваща обработка на отработили газове, да бъдат обединени в една и съща фамилия двигатели със система за последваща обработка, производителят предоставя на изпълнителния директор на КТИ данни, доказващи, че ефективността на намаляване на емисиите на тези системи на двигателя е аналогична.

2.2.3. Един двигател, представляващ фамилията двигатели със система за последваща обработка, определена в съответствие с т. 2.2.2, се избира от производителя на двигателя за изпитване по графика за пробег, определен в т. 2.3.2, и за това се докладва на изпълнителния директор на КТИ преди започване на изпитванията.

2.2.3.1. Ако изпълнителният директор на КТИ реши, че най-неблагоприятните емисии от фамилията двигатели със система за последваща обработка може да се характеризират по-добре от друг двигател, тогава изпитвателният двигател се избира съвместно от изпълнителния директор на КТИ и производителя на двигателя.

2.3. Установяване на коефициентите на влошаване за периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите.

2.3.1. Общи положения.

Коефициентите на влошаване, приложими към фамилия двигатели със система за последваща обработка на отработили газове, се получават от избраните двигатели на основа на графика за пробег, който включва периодично изпитване на емисии на газове и прахови частици по време на NRSC и NRTC изпитвания.

2.3.2. График за пробег.

По избор на производителя графиците за пробег може да се изпълняват чрез действителен пробег на машина (в движение), оборудвана с избрания двигател, или чрез пробег на избрания двигател на динамометричен стенд.

2.3.2.1. Пробег в експлоатация и на динамометричния стенд.

2.3.2.1.1. Производителят определя геометрията на трасето, пробега и цикъла на стареене за двигателите в съответствие с добрата инженерна практика.

2.3.2.1.2. Производителят определя точките на изпитване, в които се измерват емисиите на газове и прахови частици по време на NRTC и NRSC изпитвания на пускане при загрял двигател. Минималният брой на точките на изпитване е три - една в началото, една приблизително в средата и една в края на графика за пробег.

2.3.2.1.3. Стойностите на емисиите в началната точка и в крайната точка на периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите, изчислени в съответствие с т. 2.3.5.2, трябва да бъдат в обхвата на граничните стойности, приложими за фамилията двигатели, но резултатите за отделните емисии в контролните точки могат да превишават посочените гранични стойности.

2.3.2.1.4. По искане на производителя и със съгласието на изпълнителния директор на КТИ може да се направи само един изпитвателен цикъл (NRTC или NRSC цикъл на пускане при загрял двигател) във всяка една точка на изпитване, докато другият изпитвателен цикъл може да се направи само в началото и в края на графика за пробег.

2.3.2.1.5. В случай на двигатели с постоянна честота на въртене, двигатели с мощност под 19 kW, двигатели с мощност над 560 kW, двигателите, предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване, и двигателите, предназначени за задвижването на мотриси и локомотиви, само цикълът NRSC се провежда във всяка точка на изпитване.

2.3.2.1.6. Графиците за пробег могат да бъдат различни за различните фамилии двигатели със система за последваща обработка на отработили газове.

2.3.2.1.7. Графиците за пробег могат да бъдат по-кратки от периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите, но не трябва да са по-кратки от еквивалента на най-малко една четвърт от съответния период на дълготрайност на характеристиките на емисиите, посочен в т. 3 от това допълнение.

2.3.2.1.8. Допуска се ускорено стареене посредством коригиране на графика за пробег според разхода на гориво. Корекцията се основава на отношението между типичния разход на гориво в работен режим и разхода на гориво през цикъла на стареене, но разходът на гориво през цикъла на стареене не трябва да превишава типичния разход на гориво при работен режим с повече от 30 %.

2.3.2.1.9. По искане на производителя и със съгласието на изпълнителния директор на КТИ се допуска използването на алтернативни методи за ускорено стареене.

2.3.2.1.10. Графикът за пробег трябва да бъде описан изцяло в заявлението за одобрение на типа и докладван на изпълнителния директор на КТИ преди началото на изпитванията.

2.3.2.2. Ако изпълнителният директор на КТИ реши, че трябва да се извършат допълнителни измервания между точките, избрани от производителя, то той уведомява производителя за това. Ревизираните графици за пробег се изготвят от производителя и съгласуват с изпълнителния директор на КТИ.

2.3.3. Изпитване на двигател.

2.3.3.1. Система за стабилизиране на двигателя.

2.3.3.1.1. За всяка фамилия двигатели със система за последваща обработка производителят определя броя на часовете на работа на машината или на двигателя, след които работата на системата за последваща обработка се стабилизира. По искане на изпълнителния директор на КТИ производителят предоставя на разположение данните и анализа за неговото решение. Като алтернатива за стабилизирането на системата за последваща обработка на отработили газове производителят може да избере двигателят да работи между 60 и 125 часа или еквивалентен период по време на цикъла на стареене.

2.3.3.1.2. Краят на периода на стабилизиране, определен в т. 2.3.3.1.1, се счита за начало на графика за пробег.

2.3.3.2. Изпитване по графика за пробег.

2.3.3.2.1. След стабилизиране двигателят се пуска по графика за пробег, избран от производителя, както е указано в т. 2.2.2. На периодични интервали в графика за пробег, определени от производителя, а когато е необходимо, предвидени също така от изпълнителния директор на КТИ, в съответствие с т. 2.3.2.2, двигателят се изпитва за емисии на газове и частици чрез NRTC и NRSC цикли на изпитвания на пускане при загрял двигател.

Производителят може да избере измерване на емисиите на замърсители преди всяка система за последваща обработка на отработили газове отделно от емисиите на замърсители след всяка система за последваща обработка на отработили газове.

В съответствие с т. 2.3.2.1.5 в случай на двигатели с постоянна честота на въртене, двигатели с мощност под 19 kW, двигатели с мощност над 560 kW, двигателите, предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване, и двигателите, предназначени за задвижването на мотриси и локомотиви, само цикълът NRSC се провежда във всяка точка на изпитване.

2.3.3.2.2. По време на графика за пробег обслужването на двигателя се извършва съгласно т. 2.4.

2.3.3.2.3. По време на графика за пробег може да бъде направено извънпланово техническо обслужване на двигателя или машината, например ако обичайната диагностична система на производителя е открила проблем, който би указал на оператора на машината, че е възникнала повреда.

2.3.4. Докладване.

2.3.4.1. Резултатите от всички изпитвания на емисии (NRTC или NRSC изпитвания на пускане при загрял двигател), проведени по време на графика за пробег, се предоставят на разположение на изпълнителния директор на КТИ. Ако някое изпитване на емисии е обявено за невалидно, производителят осигурява обяснение защо изпитването е обявено за невалидно. В този случай друга серия изпитвания на емисии се извършва в рамките на следващите 100 часа от пробега.

2.3.4.2. Производителят съхранява в своите документи всякаква информация, засягаща всички изпитвания на емисии, както и техническото обслужване, извършени върху двигателя по време на графика за пробег. Тази информация се предоставя на изпълнителния директор на КТИ заедно с резултатите от изпитванията на емисии, проведени по време на графика за пробег.

2.3.5. Определяне на коефициентите на влошаване.

2.3.5.1. За всеки замърсител, измерен по време на NRTC или NRSC цикли на изпитвания на пускане при загрял двигател във всяка точка на изпитване по време на графика за пробег, се прави "най-подходящият" линеен регресионен анализ на базата на всички резултати от изпитванията. Резултатите от всяко изпитване за всеки замърсител се изразяват с толкова десетични знака след запетаята, колкото са в граничната стойност за това замърсяващо вещество, приложима за фамилията двигатели, плюс един допълнителен знак.

В съответствие с т. 2.3.2.1.4 или т. 2.3.2.1.5, ако само един изпитвателен цикъл (NRTC или NRSC изпитвания на пускане при загрял двигател) е бил направен във всяка точка на изпитване, регресионният анализ се прави само на базата на резултатите от изпитвателния цикъл, извършен във всяка точка на изпитване.

По искане на производителя и с предварителното одобрение на изпълнителния директор на КТИ се допуска нелинейна регресия.

2.3.5.2. Стойностите на емисиите за всеки замърсител в началото на графика за пробег и в крайната точка на периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите, приложим за двигателя, подложен на изпитване, се изчисляват от регресионното уравнение. Ако графикът за пробег е по-кратък от периода на дълготрайност на характеристиките на газовите емисии, стойностите на емисиите в крайната точка на периода на дълготрайност на емисиите се определят чрез екстраполация на регресионното уравнение, както е определено в т. 2.3.5.1.

В случай че стойностите за емисиите се използват за фамилии двигатели от същата фамилия двигатели с последваща обработка, но с различен период на дълготрайност на характеристиките на емисиите, стойностите на емисиите в крайната точка на периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите се преизчисляват за всеки период на дълготрайност на характеристиките на емисиите чрез екстраполация или интерполация на регресионното уравнение, както е определено в т. 2.3.5.1.

2.3.5.3. Коефициентът на влошаване (КВ) за всеки замърсител се определя като отношението на приложимите стойности на емисиите в крайната точка на периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите към стойностите на емисиите в началото на графика за пробег (мултипликативен коефициент на влошаване).

По искане на производителя и с предварителното съгласие на изпълнителния директор на КТИ може да се приложи кумулативен коефициент на влошаване за всеки замърсител. За кумулативен коефициент на влошаване се счита разликата между изчислените стойности на емисиите в крайната точка на периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите и стойностите на емисиите в началото на графика за пробег.

На фиг. 1 е показан пример за определяне на коефициенти на влошаване за емисиите на NOx, като се използва линейна регресия.

Не се допуска комбинирането на мултипликативни и кумулативни коефициенти на влошаване в рамките на една съвкупност от замърсители.

Ако при изчислението се получава стойност, по-малка от 1,00 за мултипликативен коефициент на влошаване или по-малка от 0,00 за кумулативен коефициент на влошаване, тогава коефициентът на влошаване трябва да е съответно 1,0 или 0,00.

В съответствие с т. 2.3.2.1.4, ако е било договорено, че само един изпитвателен цикъл (NRTC или NRSC изпитвания на пускане при загрял двигател) ще бъде направен във всяка точка на изпитване, а другият изпитвателен цикъл (NRTC или NRSC изпитвания на пускане при загрял двигател) ще се извърши само в началото и края на графика за пробег, коефициентът на влошаване, изчислен за изпитвателния цикъл, направен във всяка точка на изпитване, е приложим също и за другия изпитвателен цикъл.

Фигура 1

Пример за определяне на коефициент на влошаване

2.3.6. Определени коефициенти на влошаване.

2.3.6.1. Като алтернатива на използването на график за пробег за определяне на коефициенти на влошаване производителите на двигатели могат да изберат да използват следните определени мултипликативни коефициенти на влошаване:

Не са дадени определени кумулативни коефициенти на влошаване. Не се допуска преобразуването на определените мултипликативни коефициенти на влошаване в кумулативни коефициенти на влошаване.

Когато се използват определени коефициенти на влошаване, производителят представя на изпълнителния директор на КТИ солидно доказателство, че може основателно да се очаква компонентите за контрол на емисиите да имат дълготрайност на характеристиките на емисиите, отговаряща на тези определени коефициенти. Това доказателство може да се основава на анализ на проектните показатели или на изпитвания, или на комбинация от двете.

2.3.7. Прилагане на коефициентите на влошаване.

2.3.7.1. След прилагането на коефициентите на влошаване към резултата от изпитването, измерен в съответствие с приложение № 3 (претеглени специфични емисии на прахови частици за цикъл и всеки отделен газ), двигателите трябва да отговарят на съответните гранични стойности на емисиите за всеки замърсител, приложими за фамилията двигатели. В зависимост от вида на КВ се прилагат следните разпоредби:

- мултипликативен: (претеглени специфични емисии за цикъл) * КВ Ј гранични стойности на емисиите;

- кумулативен: (претеглени специфични емисии за цикъл) + КВ Ј гранични стойности на емисиите.

Ако производителят въз основа на варианта, посочен в т. 1.2.1, избере да използва процедурата от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, претеглените специфични емисии за цикъл могат да включват корекция за регенериране с малка честота, когато това е приложимо.

2.3.7.2. В случай на мултипликативен КВ за NOx + HC се определят отделни КВ за HC и NOx; тези стойности се прилагат поотделно при изчисляване на влошаване нивата на емисиите от резултата на даден анализ на емисиите, преди да се обединят стойностите на влошаване на емисиите от NOx и HC с цел да се определи дали са спазени граничните стойности за емисиите.

2.3.7.3. Производителят може да избере да пренесе стойностите за КВ, определени за фамилията двигатели със система за последваща обработка, към система на двигателя, която не спада към същата фамилия двигатели със система за последваща обработка. В тези случаи производителят трябва да докаже на изпълнителния директор на КТИ, че системата на двигателя, за която фамилията системи за последваща обработка е първоначално изпитвана, и системата на двигателя, към която са пренесени стойностите на КВ, имат еднакви технически спецификации и изисквания по отношение на монтажа на машината и че емисиите на този двигател или система на двигателя са аналогични.

В случай че стойностите на КВ са пренесени за система на двигателя с различен период на дълготрайност на характеристиките на емисиите, стойностите на КВ се преизчисляват за приложимия период на дълготрайност на характеристиките на газовите емисии чрез екстраполация или интерполация на регресионното уравнение, както е определено в т. 2.3.5.1.

2.3.7.4. КВ за всеки замърсител за всеки приложим изпитвателен цикъл се записва в документа за резултатите от изпитването, посочен в допълнение 1 към приложение № 5.

2.3.8. Проверка на съответствието на производството.

2.3.8.1. Съответствието на производството по отношение на емисиите се проверява на основата на изискванията на чл. 24, 29, чл. 30, ал. 1, чл. 31, ал. 2, чл. 32, 33 и 34.

2.3.8.2. Производителят може да избере да измери емисиите от замърсители преди всяка система за последваща обработка на отработили газове едновременно с провеждането на изпитването за одобрение на типа. Извършвайки това, производителят може да разработи неофициални коефициенти на влошаване отделно за двигателя и за системата за последваща обработка на отработили газове, които да използва като помощ при проверката на края на поточната линия.

2.3.8.3. За целите на одобрението на типа само коефициентите на влошаване, определени в съответствие с т. 2.3.5 или 2.3.6, се записват в документа за резултатите от изпитването, посочен в допълнение 1 към приложение № 5.

2.4. Техническо обслужване.

За целите на графика на пробега се извършва техническото обслужване в съответствие с ръководството на производителя за експлоатация и техническо обслужване.

2.4.1. Планово техническо обслужване, свързано с емисии.

2.4.1.1. Плановото техническо обслужване, свързано с емисии, по време на работа на двигателя с цел изпълнение на график за пробег трябва да се прави на интервали, еквивалентни с тези, които са определени от производителя в указанията за техническо обслужване, предоставяни на собственика на машината или двигателя. Графикът за планово техническо обслужване може да се актуализира, когато е необходимо по време на графика за пробег, при условие че нито една дейност по обслужването не е изтрита от графика за обслужване, след като операцията е изпълнена върху изпитвателния двигател.

2.4.1.2. Производителят на двигателя определя за графика за пробег регулирането, почистването и техническото обслужване (когато е необходимо), както и планираната замяна на следните елементи:

- филтри и охлаждащи течности в системата за рециркулация на отработили газове;

- вентилационен клапан на картера, ако е приложимо;

- накрайници на дюзи за гориво (само почистване);

- дюзи за гориво;

- турбокомпресор;

- модул за електронно управление на двигателя и свързаните с него датчици и задействащи механизми;

- система за последваща обработка на праховите частици (включително свързаните компоненти);

- система за последваща обработка на NOx (включително свързаните компоненти);

- система за рециркулация на отработили газове, включително всички свързани с нея регулиращи клапани и тръбопроводи;

- всяка друга система за последваща обработка на отработилите газове.

2.4.1.3. Видовете дейности по критично планово техническо обслужване, свързано с емисиите, се извършват само ако съответната дейност се извършва в работен режим и необходимостта от извършване на такова обслужване се съобщава на собственика на машината.

2.4.2. Промени в плановото обслужване.

2.4.2.1. Производителят предоставя заявление до изпълнителния директор на КТИ за одобряване на нови обслужващи дейности, които желае да изпълни по време на графика за пробег и впоследствие да ги препоръча на собствениците на машини и двигатели. Заявлението трябва да е придружено с данни, обосноваващи потребността от новите обслужващи дейности и интервала на обслужване.

2.4.3. Планово техническо обслужване, несвързано с емисиите.

2.4.3.1. Плановото техническо обслужване, несвързано с емисиите, което е уместно и технически необходимо (напр. смяна на масло, смяна на маслен филтър, смяна на филтър за горивото, смяна на филтър за въздух, обслужване на охлаждаща система, настройка на обороти на празен ход, регулатор, въртящ момент на затягане на болтовете на двигателя, хлабина на клапаните, междина на дюзите, регулиране натягането на всеки от задвижващите ремъци и т.н.), може да се извършва върху двигатели или машини, избрани за графика за пробег в най-малко повтарящите се интервали, препоръчани от производителя на собственика (напр. не в интервалите, препоръчани за основно обслужване).

2.4.4. Ремонт.

2.4.4.1. Ремонтите на компонентите на система на двигателя, избрана за изпитване по графика за пробег, се изпълняват само при авария на компонента или неизправност на системата на двигателя. Ремонт на самия двигателя, системата за контрол на емисиите или горивната система не се допуска освен в степента, определена в т. 2.4.4.2.

2.4.4.2. Ако самият двигател, системата за контрол на емисиите или горивната система се повредят по време на графика за пробег, графикът за пробег се счита за невалиден и трябва да се започне нов график за пробег с нова система на двигателя, освен ако авариралите компоненти не се заменят с еквивалентни компоненти, които са били подложени на аналогичен брой часове пробег.

3. Период на дълготрайност на характеристиките на емисиите за двигателите в етапи IIIA, IIIБ И IV.

3.1. Производителите трябва да използват периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите в таблица 1.

Таблица 1

Периоди на дълготрайност на характеристиките на емисиите за двигатели с компресионно запалване в етапи IIIА, IIIБ и IV (в часове)

Категория (обхват от мощности)	Период на устойчивост на характеристиките на емисиите
	(в часове)
<= 37 kW (двигатели с постоянна честота на въртене)	3 000
<= 37 kW (двигатели с променлива честота на въртене	5 000
> 37 kW	8 000
Двигатели, предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване	10 000
Двигатели за мотриси и локомотиви	10 000

ДОПЪЛНЕНИЕ 6

Определяне на емисиите на CO2 за двигатели в етапи I, II, IIIА, IIIБ и IV

(Ново - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.)

Определяне на емисиите на CO2 за двигатели в етапи I, II, IIIА, IIIБ и IV

1. Въведение

1.1. В това допълнение се определят разпоредбите и процедурите на изпитване за докладване на емисиите на CO2 за етапите I - IV. Ако производителят въз основа на варианта, посочен в т. 1.2.1 от приложението, избере да използва процедурата от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, се прилага допълнение 7.

2. Общи изисквания

2.1. Емисиите на CO2 се определят по време на приложимия изпитвателен цикъл, посочен в т. 1.1 от приложение № 3, в съответствие с т. 3 (NRSC) или съответно т. 4 (изпитване NRTC на пускане при загрял двигател) от приложение № 3. Емисиите на CO2 за етап IIIБ се определят по време на цикъл NRTC изпитвания на пускане при загрял двигател.

2.2. Резултатите от изпитването се докладват като усреднени стойности за цикъл на специфичните емисии, получени при изпитване на стенд, и се изразяват в мерната единица g/kWh.

2.3. Ако по избор на производителя NRSC се провежда като цикъл със стабилни състояния и линейни преходи между тях, се прилагат позоваванията на NRTC, посочени в това допълнение, или изискванията от допълнение 7.

3. Определяне на емисиите на CO2

3.1. Измерване в неразредени отработили газове.

Тази точка се прилага, ако CO2 се измерва в неразредени отработили газове.

3.1.1. Измерване.

CO2 в неразредените отработили газове, изпускани от двигателя, предоставен за изпитване, се измерва с недисперсен инфрачервен анализатор (NDIR) в съответствие с т. 1.4.3.2 (NRSC) или съответно т. 2.3.3.2 (NRTC) от допълнение 1 към приложение № 3.

Системата за измерване трябва да отговаря на изискванията за линейност от т. 1.5 от допълнение 2 към приложение № 3.

Системата за измерване трябва да отговаря на изискванията от т. 1.4.1 (NRSC) или съответно т. 2.3.1 (NRTC) от допълнение 1 към приложение № 3.

3.1.2. Оценка на данните.

Съответните данни се записват и съхраняват в съответствие с т. 3.7.4 (NRSC) или съответно т. 4.5.7.2 (NRTC) от приложение № 3.

3.1.3. Изчисляване на усреднените емисии за цикъл.

Ако са измерени на суха база, се прилага корекционният коефициент за преминаване от сухо към влажно състояние в съответствие с т. 1.3.2 (NRSC) или съответно т. 2.1.2.2 (NRTC) от допълнение 3 към приложение № 3.

При NRSC масата на CO2 (g/h) се изчислява за всеки индивидуален режим в съответствие с т. 1.3.4 от допълнение 3 към приложение № 3. Потокът отработили газове се определя в съответствие с т. 1.2.1 - 1.2.5 от допълнение 1 към приложение № 3.

При NRTC масата на CO2 (g/изпитване) се изчислява в съответствие с т. 2.1.2.1 от допълнение 3 към приложение № 3. Потокът отработили газове се определя в съответствие с т. 2.2.3 от допълнение 1 към приложение № 3.

3.2. Измерване в разредени отработили газове.

Тази точка се прилага, ако CO2 се измерва в разредени отработили газове.

3.2.1. Измерване.

CO2 в разредените отработили газове, изпускани от двигателя, предоставен за изпитване, се измерва с недисперсен инфрачервен анализатор (NDIR) в съответствие с т. 1.4.3.2 (NRSC) или съответно т. 2.3.3.2 (NRTC) от допълнение 1 към приложение № 3. Разреждането на отработилите газове се прави с филтриран околен въздух, синтетичен въздух или азот. Дебитът на системата за разреждане на целия поток трябва да бъде достатъчно голям, за да елиминира кондензацията на вода в системите за разреждане и вземане на проби.

3.2.2. Оценка на данните.

3.2.3. Изчисляване на усреднените емисии за цикъл.

При NRSC масата на CO2 (g/h) се изчислява за всеки индивидуален режим в съответствие с т. 1.3.4 от допълнение 3 към приложение № 3. Потокът разредени отработили газове се определя в съответствие с т. 1.2.6 от допълнение 1 към приложение № 3.

При NRTC масата на CO2 (g/изпитване) се изчислява в съответствие с т. 2.2.3 от допълнение 3 към приложение № 3. Потокът разредени отработили газове се определя в съответствие с т. 2.2.1 от допълнение 3 към приложение № 3.

Фонова корекция се прилага в съответствие с т. 2.2.3.1.1 от допълнение 3 към приложение № 3.

3.3. Изчисляване на специфичните емисии, получени при изпитване на стенд.

3.3.1. NRSC.

Специфичните емисии на eCO2 (g/kWh), получени при изпитване на стенд, се изчисляват, както следва:

където:

Pi = Pm,i + PAE,i

CO2 mass,i е масата на CO2 при индивидуалния режим (g/h);

Pm,i - измерената мощност при индивидуалния режим (kW);

PAE,i - мощността на допълнителните устройства при индивидуалния режим (kW);

WF,i - тегловният коефициент при индивидуалния режим.

3.3.2. NRTC.

Работата в цикъла, необходима за изчисляване на специфичните емисии на CO2, получени при изпитване на стенд, се определя в съответствие с т. 4.6.2 от приложение № 3.

Специфичните емисии на eCO2 (g/kWh), получени при изпитване на стенд, се изчисляват, както следва:

където:

mCO2, hot е масовите емисии на CO2 при NRTC на пускане при загрял двигател (g);

Wact, hot - действителната работа в цикъла на изпитване NRTC на пускане при загрял двигател (kWh).

ДОПЪЛНЕНИЕ 7

Алтернативно определяне на емисиите на CO2

(Ново - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.)

Алтернативно определяне на емисиите на CO2

1. Въведение

Ако производителят, въз основа на варианта, посочен в т. 1.2.1 от приложението, избере да използва процедурата от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, се прилагат разпоредбите и процедурите на изпитване за докладване на емисиите на CO2, определени в допълнението.

2. Общи изисквания

2.1. Емисиите на CO2 се определят по време на изпитвателния цикъл на NRTC на пускане при загрял двигател в съответствие с т. 7.8.3 от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

3. Определяне на емисиите на CO2.

3.1. Измерване в неразредени отработили газове.

Тази точка се прилага, ако CO2 се измерва в неразредени отработили газове.

3.1.1. Измерване.

CO2 в неразредените отработили газове, изпускани от двигателя, предоставен за изпитване, се измерва с недисперсен инфрачервен анализатор (NDIR) в съответствие с т. 9.4.6 от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

Системата за измерване трябва да отговаря на изискванията за линейност от т. 8.1.4 от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

Системата за измерване трябва да отговаря на изискванията за линейност от т. 8.1.9 от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

3.1.2. Оценка на данните.

Съответните данни се записват и съхраняват в съответствие с т. 7.8.3.2 от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

3.1.3. Изчисляване на усреднените емисии за цикъл.

Ако са измерени на суха база, корекционният коефициент за преминаване от сухо към влажно състояние в съответствие с т. A.8.2.2 от допълнение 8 или т. А.7.3.2 от допълнение 7 към приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, се прилага към стойностите на моментната концентрация, преди да се правят допълнителни изчисления.

Масата на CO2 (g/изпитване) се определя, като се умножат синхронизираните стойности на моментната концентрация на CO2 и на потоците отработили газове и като се интегрират моментните стойности от цикъла на изпитване в съответствие със следното:

а) точка A.8.2.1.2 и т. A.8.2.5 от допълнение 8 към приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, чрез използване на стойностите на u за CO2 от таблица A.8.1 или чрез изчисляване на стойностите на u в съответствие с т. А.8.2.4.2 от допълнение 8 към приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03; или

б) точка A.7.3.1 и т. A.7.3.3 от допълнение 7 към приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

3.2. Измерване в разредени отработили газове.

Тази точка се прилага, ако CO2 се измерва в разредени отработили газове.

3.2.1. Измерване.

CO2 в разредените отработили газове, изпускани от двигателя, предоставен за изпитване, се измерва с недисперсен инфрачервен анализатор (NDIR) в съответствие с т. 9.4.6 от приложение № 4Б към Правило № 49 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03. Разреждането на отработилите газове се прави с филтриран околен въздух, синтетичен въздух или азот. Дебитът на системата за разреждане на целия поток трябва да бъде достатъчно голям, за да елиминира кондензацията на вода в системите за разреждане и вземане на проби.

3.2.2. Оценка на данните.

3.2.3. Изчисляване на усреднените емисии за цикъл.

Ако са измерени на суха база, корекционният коефициент за преминаване от сухо към влажно състояние в съответствие с т. A.8.3.2 от допълнение 8 или т. А.7.4.2 от допълнение 7 към приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, се прилага към стойностите на моментната концентрация, преди да се правят допълнителни изчисления.

Масата на CO2 (g/изпитване) се изчислява чрез умножаване на концентрациите на CO2 и потоците разредени отработили газове в съответствие със следното:

а) точка A.8.3.1 и т. A.8.3.4 от допълнение 8 към приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, чрез използване на стойностите на u за CO2 от таблица A.8.2 или чрез изчисляване на стойностите на u в съответствие с т. А.8.3.3 от допълнение 8 към приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03; или

б) точка A.7.4.1 и т. A.7.4.3 от допълнение 7 към приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

Фонова корекция се прилага в съответствие с т. А.8.3.2.4 или т. А.7.4.1 от допълнение 8 към приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

3.3. Изчисляване на специфичните емисии, получени при изпитване на стенд.

Работата в цикъла, необходима за изчисляване на специфичните емисии на CO2, получени при изпитване на стенд, се определя в съответствие с т. 7.8.3.4 от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

Специфичните емисии на eCO2 (g/kWh), получени при изпитване на стенд, се изчисляват, както следва:

където:

mCO2, hot е масовите емисии на CO2 при NRTC на пускане при загрял двигател (g);

Wact, hot - действителната работа в цикъла на изпитване NRTC на пускане при загрял двигател (kWh).

Приложение № 3а към чл. 4, ал. 1, т. 4

(Ново - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г.)

Процедура на изпитване за двигатели с принудително запалване

1. Въведение

1.1. Това приложение описва метода, който следва да се прилага за измерване на замърсяващите газови емисии на двигатели, които се подлагат на изпитване.

1.2. Изпитването се провежда с двигател, монтиран върху изпитвателен стенд, свързан с динамометър.

2. Условия за провеждане на изпитването

2.1. Условия за изпитване на двигателя

Измерват се абсолютната температура (Ta) на входящия въздух в двигателя, изразена в Келвин, и атмосферното налягане в суха среда (ps), измерено в kPa, а параметърът fа се определя по следния метод:

2.1.1. Валидност на изпитването

За да бъде призната валидността на изпитването, параметърът fа трябва да бъде:

0,93 Ј fаЈ 1,07

2.1.2. Двигатели с охлаждане на въздуха на турбозахранването

Температурата на работното тяло на охлаждането и на въздуха на турбозахранването трябва да бъдат записани.

2.2. Система за всмукване на въздух в двигателя

Двигателят, който се подлага на изпитване, трябва да бъде снабден със система за всмукване на въздух, фиксирана на ± 10% от горната граница, посочена от производителя, при наличие на нов въздушен филтър и работа на двигателя при нормални условия, както те са посочени от производителя, така че да се получи максимален дебит на въздух.

За малолитражните двигатели с принудително запалване (с работен обем на цилиндъра < 1000 cm3) се използва система, която е представителна за инсталирания двигател.

2.3. Система за отвеждане на отработените газове на двигателя

Двигателят, който се подлага на изпитване, трябва да бъде снабден със система за отвеждане на отработените газове, работеща с противоналягане и регулирана на ± 10% от горната граница, посочена от производителя за двигателя, при положение че той работи при условия, позволяващи постигане на обявената максимална мощност при съответния режим.

2.4. Система за охлаждане

Системата за охлаждане на двигателя трябва да бъде в състояние да поддържа двигателя при нормалните работни температури, предписани от производителя. Тази разпоредба се прилага към устройствата, които трябва да бъдат демонтирани, за да може да се измери мощността, например в случай, когато трябва да се демонтира вентилаторът или нагнетяващият вентилатор (на охлаждането) на двигателя, за да се открие достъп до коляновия вал.

2.5. Смазочно масло

За даден двигател и за определена експлоатация се използва смазочно масло, което отговаря на спецификациите на производителя на двигателя. Производителите трябва да използват смазочни моторни масла, представителни за наличните в търговската мрежа смазочни масла.

Характеристиките на смазочното масло, използвано за изпитването, се вписват в приложение № 5, допълнение 2, т. 1.2 за двигателите с принудително запалване и се представят с резултатите от изпитването.

2.6. Регулируеми карбуратори

Двигателите, снабдени с карбуратори с ограничено регулиране, трябва да преминат на изпитване при двете крайни положения на регулировката.

2.7. Гориво за изпитване

Необходимо е да се използва еталонното гориво, посочено в приложение № 3.

За двигателите с принудително запалване в приложение № 5, допълнение 2, т. 1.1.1 са посочени октановото число и обемната маса на еталонното гориво, използвано за изпитването.

При двутактовите двигатели съотношението на сместа гориво/масло трябва да отговаря на предписаното съотношение от производителя. Процентното съдържание на масло в сместа гориво/масло, която захранва двутактовия двигател, и така получената обемна маса гориво са указани в приложение № 5, допълнение 2, т. 1.1.4 за двигателите с принудително запалване.

2.8. Определяне на регулировките на динамометъра

Измерването на емисиите се основава на некоригираната спирачна мощност. Допълнителните устройства, които служат само за работата на самото оборудване и се монтират на двигателя, могат да бъдат демонтирани за изпитването. Ако тези допълнителни устройства не се демонтират, погълнатата от тях мощност трябва да се определи, за да се изчислят регулировките на динамометъра, освен когато тези допълнителни устройства представляват неразделна част от двигателя (например вентилаторите за охлаждане на двигателите с въздушно охлаждане).

При двигателите, които позволяват извършване на подобно коригиране, регулировките на входящото разреждане и на противоналягането в тръбата за отвеждане на отработените газове се настройват в горните граници, посочени от производителя в съответствие с т. 2.2 и 2.3. Максималните стойности на въртящия момент в указаните изпитвателни режими се определят експериментално, за да може да се изчислят стойностите на въртящия момент за различните режими на изпитването. За двигатели, които не са създадени да работят в един диапазон от режими според крива на въртящ момент при пълно натоварване, максималният въртящ момент в изпитвателните режими се обявява от производителя. Регулировката на двигателя за всеки от режимите на изпитване се изчислява с помощта на следната формула:

където:

S е регулировката на динамометъра, kW;

PM - максималната констатирана или обявена мощност при използвания изпитвателен режим при условията на изпитването (виж приложение № 5, допълнение 2), kW;

PAE - общата консумирана мощност, обявена за всяко от спомагателните устройства, които се инсталират за изпитването (kW) и които не се изискват от разпоредбите в приложение № 5, допълнение 3;

L - процентът на въртящия момент, указан за режима на изпитването.

При съотношение:

стойността на PAE може да се провери от техническия орган, отговарящ за типовото одобрение.

3. Провеждане на изпитването

3.1. Монтиране на измервателното оборудване

Апаратурата и сондите за вземане на проби се инсталират в съответствие с предписанията. Когато се използва система за разреждане на отработените газове към главния кръг, системата трябва да бъде свързана към края на тръбата за отвеждане на отработените газове.

3.2. Задействане на системата за разреждане на газовете и на двигателя.

Системата за разреждане на газовете и двигателят се задействат и подгряват, докато всички температури и налягания се стабилизират при пълно натоварване и при номинален режим (т. 3.5.2).

3.3. Регулиране на коефициента на разреждане

Общият коефициент на разреждане не трябва да е по-малък от 4.

При системите, които измерват концентрациите на CO2 или на NOx, съдържанието на CO2 или на NOx в първичния въздух се измерват в началото и в края на всяко изпитване. Отклонението между концентрациите на CO2 или на NOx в първичния въздух преди или след изпитването не трябва да надвишава 100 милионни части (ppm) или 5 милионни части (рpm) за всяка от тях.

Когато се използва система за анализ на разредените отработени газове, фоновите концентрации, които се вземат предвид, се определят чрез вземане на проба от първичния въздух в торбичка през цялото времетраене на изпитването.

Измерването без прекъсване на фоновата концентрация (без торбичка за проби) може да се извърши най-малко три пъти - в началото, в края и към средата на цикъла, след което се изчисляват получените средни аритметични стойности. Ако производителят реши, може да не се проведе измерване на фоновата концентрация.

3.4. Проверка на анализаторите

Анализаторите на емисиите се нулират и еталонират.

3.5. Изпитвателен цикъл

3.5.1. Спецификация с) на оборудването, посочено в чл. 2, ал. 1, т. 3

Прилагат се следните изпитвателни цикли за работа на изпитвания двигател на динамометричния стенд в зависимост от съответното оборудване:

цикъл D(3):	двигатели с постоянна скорост и с
	непостоянно натоварване, като елек-
	трогенераторни агрегати;
цикъл G1:	непреносими устройства, които рабо-
	тят на междинен режим;
цикъл G2:	непреносими устройства, които рабо-
	тят на номинален режим;
цикъл G3:	преносими устройства

(3) Идентично на цикъл D2 от стандарт ISO 8168-4: 1996(E).

3.5.1.1. Режими на изпитване и тегловни коефициенти

Цикъл D

№ на	1	2	3	4	5
режима

Скорост	Номинален	Междинен	Режим на
на двига-	режим	режим	работа на
теля			празен
			ход

Натовар-	100	75	50	25	10
ване (1)
в %
Тегловен	0,05	0,25	0,3	0,3	0,1
коефи-
циент

Цикъл G1

№ на	1	2	3	4	5	1	2	3	4	5	6
режима

Скорост	Номинален	Междинен	Режим на
на двига-	режим	режим	работа на
теля			празен
			ход

Натовар-	100	75	50	25	10	0
ване (1)
в %
Тегловен	0,05	0,2	0,29	0,3	0,07	0,05
коефи-
циент

Цикъл G2

№ на	1	2	3	4	5						6
режима

Скорост	Номинален	Междинен	Режим на
на двига-	режим	режим	работа на
теля			празен
			ход

Натовар-	100	75	50	25	10	0
ване (1)
в %
Тегловен	0,09	0,2	0,29	0,3	0,07	0,05
коефи-
циент

Цикъл G3

№ на	1										2
режима

Скорост	Номинален	Междинен	Режим на
на двига-	режим	режим	работа на
теля			празен
			ход

Натовар-	100	0
ване (1)
в %
Тегловен	0,85*	0,15*
коефи-
циент

(1) Степените на натоварване представляват стойностите на въртящия момент в проценти, съответстващи на мощността при базова експлоатация, определена като максималната мощност, налична за определен период на променлив режим на експлоатация, чиято продължителност може да бъде неопределен брой часове годишно, между технически обслужвания с обявена периодичност и при обявени условия на околната среда, при положение че поддръжката се извършва в съответствие с предписанията на производителя. Фигура 2 от стандарт БДС ISO 8528-1:2005 илюстрира по-добре определението за мощност при базова експлоатация.

(*) За етап I се разрешава използване на стойностите 0,90 и 0,10 вместо съответно 0,85 и 0,15.

3.5.1.2. Избор на подходящия изпитвателен цикъл

Ако е известно каква е основната употреба на даден модел двигател, изпитвателният цикъл може да се избере въз основа на дадените примери в т. 3.5.1.3. Ако съществува колебание по отношение на основната употреба, подходящият изпитвателен цикъл се избира според спецификацията на двигателя.

3.5.1.3. Примери (неизчерпателен списък)

Типични примери в зависимост от циклите:

Цикъл D:

електрогенераторни агрегати с непостоянно натоварване, включително агрегати, монтирани на кораби и на железопътно оборудване (без тези, които служат за задвижване), хладилни агрегати и заваръчни агрегати;

газови компресори.

Цикъл G1:

самоходни косачки за трева с предно или задно разположен двигател;

колички за голф;

метачни машини за тревни площи;

ръчни косачки за трева, оборудвани с ротативна работна повърхност или с цилиндър;

машини за снегопочистване;

машини за смилане на отпадъци.

Цикъл G2:

преносими електрогенераторни агрегати, помпи, заваръчни агрегати и компресори за въздух;

може също да се включат тревни косачки и градинско оборудване, което работи при номинален режим на двигателя.

Цикъл G3:

машини за издухване на листа и отпадъци;

моторни триони;

машини за подрязване на жив плет;

портативни дъскорезни машини;

мотокултиватори;

пулверизаторни машини;

машини за подрязване на трева около бордюри чрез корда;

машини за аспириране.

3.5.2. Привеждане на двигателя до работна температура

Двигателят и системата се привеждат до работна температура при максималните стойности на режима и на въртящия момент, за да се стабилизират параметрите на двигателя съгласно препоръките на производителя.

Забележка. Фазата на предварително подгряване трябва също да позволи отстраняване влиянието на отлагания в системата за отвеждане на отработените газове, останали от предишно изпитване. Необходимо е да се предвиди също и фаза на стабилизиране между моментите на извършване на изпитвания, с цел да се сведе до минимум влиянието, което те биха могли да окажат един на друг.

3.5.3. Протичане на изпитванията

Изпитвателните цикли G1, G2 или G3 се провеждат при спазване на възходящия ред на режимите, така както е посочено за съответния цикъл. Времето за вземане на проби за всеки режим е с продължителност минимум 180 s. Концентрациите на отработените емисии се измерват и записват през последните 120 s от съответното време за вземане на пробата. Продължителността на режима трябва да бъде достатъчно дълга за всяка точка на измерване, за да може двигателят да се стабилизира при работната си температура преди началото на вземане на пробата. Времетраенето на режима на работа се записва и представя в доклада за изпитването.

а) При двигателите, които преминават изпитване по конфигурацията "регулиране на скоростта на динамометъра": по време на всеки изпитвателен режим след началната преходна фаза се поддържат параметрите на указания изпитвателен режим в границите ± 1% от номиналния режим или ± 3 min-1, като се записва най-голямото от тези отклонения, освен когато двигателят работи на свободен ход, като в този случай се спазват предписаните от производителя допустими стойности. Указаният въртящ момент се поддържа така, че средната стойност на извършените измервания през времето на периода да не надвишава границата от ± 2% от максималния въртящ момент по време на изпитвателния режим.

б) При двигателите, които преминават изпитване по конфигурацията "регулиране на натоварването на динамометъра": по време на всеки режим от изпитвателния цикъл след началната преходна фаза предписаният изпитвателен режим се поддържа в границите ± 2% от номиналния режим или в границите ± 3 min-1, като се записва най-голямото от тези отклонения, но при всички случаи той трябва да е в границите ± 5%, освен когато двигателят работи на свободен ход, като в този случай се спазват предписаните от производителя допустими стойности.

По време на всеки режим от изпитвателния цикъл, когато предписаният въртящ момент е в границата 50% или повече от максималния въртящ момент на изпитвателния режим, средната стойност на въртящия момент за времетраенето на периода на събиране на данните се поддържа в границата ± 5% от предписания въртящ момент. По време на режимите от изпитвателния цикъл, когато предписаният въртящ момент има стойност под 50% от максималния въртящ момент за изпитвателния режим, средната стойност на въртящия момент за времетраенето на периода на събиране на данните се поддържа в границата ± 10% от предписания въртящ момент или в границата ± 0,5 Nm, като се записва най-високата показана стойност.

3.5.4. Реагиране на анализаторите

Данните, които постъпват от анализаторите, се регистрират с помощта на записващо лентово устройство или се измерват с помощта на еквивалентна система за обработване на данни, а отработените газове трябва да преминават през анализаторите най-малко през последните 180 s на всеки цикъл. Ако торбичките за вземане на проби са използвани за измерване на разтворените CO и CO2 (виж допълнение 1, т. 1.4.4), е необходимо да се вземе мостра през последните 180 s на всеки изпитвателен режим, след това тя да се анализира и резултатите от анализа да се регистрират.

3.5.5. Параметри на двигателя

Режимът и натоварването на двигателя, температурата на входящия въздух и разходът на гориво се измерват за всеки изпитвателен режим след стабилизирането на двигателя. Всички други данни, необходими за изчисляването, се записват (виж допълнение 3, т. 1.1 и 1.2).

3.6. Повторна проверка на анализаторите

След изпитването за измерване на емисиите за извършване на повторна проверка на анализаторите се използва един и същ газ за нулиране и за регулиране на чувствителността. Изпитването се счита за редовно, ако разликата в получените резултати между двете измервания е по-малка от 2%.

ДОПЪЛНЕНИЕ 1

1. Методи за измерване и за вземане на проби

Съставните газове, изпускани от изпитвания двигател, се измерват по описаните в приложение № 4 методи. Тези методи определят системите за анализ, които се препоръчват за измерването на газовите емисии (точка 1.1).

1.1. Спецификация на динамометъра

Използва се динамометричен стенд за двигатели, чиито характеристики са достатъчни за изпълнение на предписания в приложение № 3а, т. 3.5.1 изпитвателен цикъл. Измервателните уреди на въртящия момент и на скоростта трябва да позволяват измерване на спирачната мощност в посочените граници. Възможно е да се наложи извършването на допълнителни изчисления.

Точността на тези измервателни инструменти трябва да бъде такава, че да не допуска надвишаване на максимално допустимите отклонения, посочени в т. 1.3.

1.2. Разход на гориво и общо количество на разредения дебит

Разходомерите, които се използват за определяне на разхода на гориво, който се взема под внимание при изчисляване на емисиите (допълнение 3), трябва да притежават определената в т. 1.3 точност на измерване. Ако се използва система за разреждане към главния кръг, общият дебит на разредените отработени газове (GTOTW) се измерва с помощта на система PDP или CFV - приложение № 4, т. 1.2.1.2. Точността на измерване трябва да съответства на разпоредбите на приложение № 3, допълнение 2, т. 2.2.

1.3. Прецизност на измерване

Еталонирането на всички измервателни инструменти се извършва съгласно националните (международните) стандарти и съответства на изискванията на табл. 1 и 2.

Таблица 1

Допустима неточност на инструментите за измерване на параметрите на двигателя

№	Параметър	Допустима неточност
1.	Режим на дви-	± 2% от отчетената стойност или
	гателя	± 1% от максималната стойност
		на двигателя, като се записва най-
		високата стойност
2.	Въртящ момент	± 2% от отчетената стойност или
		± 1% от максималната стойност
		на двигателя, като се записва най-
		високата стойност
3.	Разход на	± 2% от максималната стойност
	гориво (а)	на двигателя
4.	Разход на	± 2% от отчетената стойност или
	въздух (а)	± 1% от максималната стойност
		на двигателя, като се записва най-
		високата стойност

(a) Изчисленията на емисиите на отработените газове, описани в тази наредба, в някои случай се основават на различни методи на измерване и/или изчисление. Поради малкия марж на стойностите на допустимия толеранс при изчисляване на емисиите на отработени газове стойностите, които се приемат за някои параметри, използвани в съответните уравнения, трябва да бъдат по-ниски от допустимия толеранс в съответствие с ISO 3046-3.

Таблица 2

Допустима неточност при показанията на инструментите за измерване на останалите основни параметри

№	Параметър	Допустима неточност
1	2	3
1.	Температури	± 2 K от абсолютната стойност
	<= 600 K
2.	Температури	± 1% от отчетената стойност
	>= 600 K
3.	Налягане на	± 0,2 kPa от абсолютната
	отработените	стойност
	газове
4.	Разреждане в	± 0,05 kPa от абсолютната стойност
	смукателния
	колектор
5.	Атмосферно	± 0,1 kPa от абсолютната стойност
	налягане
6.	Други видове	± 0,1 kPa от абсолютната стойност
	налягане
7.	Отностителна	± 3% от абсолютната стойност
	влажност
8.	Абсолютна	± 5% от отчетената стойност
	влажност
9.	Дебит на пър-	± 2% от отчетената стойност
	вичния въздух
10.	Дебит на разтво-	± 2% от отчетената стойност
	рените отрабо-
	тени газове

1.4. Определяне на газовите компоненти

1.4.1. Общи изисквания относно анализаторите

Анализаторите трябва да притежават измервателен диапазон, който да съответства на точността, изисквана за измерване на концентрациите на компонентите на отработените газове (т. 1.4.1.1). Препоръчително е анализаторите да се използват по такъв начин, че измерваната концентрация да бъде в рамките от 15 до 100% от пълната скала.

Концентрации, по-ниски от 15% от пълната скала, също се приемат за допустими, ако стойността на пълната скала е 155 ppm (или ppm C) или по-ниска или ако се използват системи за отчитане на показанията (компютри, устройства за записване на данни), които показват с достатъчна точност и разделителна способност стойности, по-ниски от 15% от пълната скала. В този случай се извършат допълнителни еталонирания, за да се гарантира точността на кривите на еталониране (допълнение 2, т. 1.5.5.2 от това приложение).

Оборудването също така трябва да има степен на електромагнитна съвместимост (CEM), която да е в състояние да намали до минимум допълнителните грешки.

1.4.1.1. Точност на измерване

Анализаторът не трябва да се отклонява от номиналната точка на еталониране с повече от ± 2% от отчетената стойност върху цялата измервателна скала с изключение на нулево положение, когато отклонението не трябва да бъде повече от ± 0,3% от пълната скала. Точността се определя в съответствие с изискванията за еталониране, посочени в т. 1.3.

1.4.1.2. Повторяемост

Резултатите при повторяемостта трябва да са такива, че 2,5 пъти типовото отклонение при 10 последователни измервания на даден газ, използван за еталониране или за регулиране на чувствителността, не трябва да се отклонява с повече от ± 1% от концентрацията при пълната скала за всеки използван диапазон над 100 милионни части (ppm) (или ppm C) или ± 2% от всеки използван диапазон под 100 милионни части (ppm) (или ppmC).

1.4.1.3. Фонов шум

Реакцията между два съседни пика на анализатора при газове, използвани за нулиране и еталониране или за регулиране на чувствителността, по време на който и да е 10-секунден период не трябва да надвишава 2% от пълната скала при всички използвани диапазони.

1.4.1.4. Отклонение от нулата

Нулевото показание се определя като средната реакция, включително фоновия шум, на газ, използван за нулиране, по време на интервал 30 s. Отклонението от нулата по време на период от един час трябва да бъде по-ниско от 2% от пълната скала при използвания най-нисък диапазон.

1.4.1.5. Отклонение от скалата

Показанието на горната точка на скалата се определя като средното показание, включително фоновия шум, отбелязано от газ, използван за регулиране на чувствителността по време на интервал 30 s. Отклонението на показанието от горната точка на скалата за период един час трябва да бъде по-ниско от 2% от пълната скала при използвания най-нисък диапазон.

1.4.2. Изсушаване на газовете

Отработените газове могат да бъдат измервани при наличие и отсъствие на кондензируеми фракции. Всяко евентуално използвано устройство за премахване на тези фракции трябва да има минимално влияние върху концентрацията на измерваните газове. Химическите изсушители не могат да бъдат използвани в качеството си на метод за елиминиране на водата от мострата.

1.4.3. Анализатори

Точки от 1.4.3.1 до 1.4.3.5 от това допълнение описват принципите на измерване, които трябва да се прилагат, а приложение № 4 дава детайлизирано описание на измервателните системи.

Газовете, които ще се измерват, се анализират с помощта на описаните устройства. Използването на линеаризационни контури се разрешава при нелинейни анализатори.

1.4.3.1. Анализ на въглеродния оксид (CO)

Анализаторът за въглероден оксид трябва да е от недисперсивен тип с поглъщане в инфрачервения спектър (Non-Dispersive InfraRed или NDIR).

1.4.3.2. Анализ на въглеродния диоксид (CO2)

Анализаторът за въглероден диоксид трябва да е от недисперсивен тип с поглъщане в инфрачервения спектър (Non-Dispersive InfraRed или NDIR).

1.4.3.3. Анализ на кислорода (O2)

Анализаторите на кислород трябва да бъдат от тип, работещ с парамагнитен детектор (PMD), със сонда с циркониев оксид (ZRDO) или с електрохимическа клетка (ECS).

Забележка. Анализаторите със сонда с циркониев оксид не се препоръчват, когато концентрациите на въглеводороди (HC) и на въглероден оксид (CO) са високи, както е в случая с двигателите с принудително запалване, които работят с бедна горивна смес. Уредите с електрохимическа клетка трябва да имат компенсатор на интерференцията на въглеродния диоксид (CO2) и на азотните оксиди (NОx).

1.4.3.4. Анализ на въглеводородите (HC)

Когато се вземат директно проби на газове, анализаторът на въглеводородите трябва да бъде от вида загрят детектор на йонизиране на пламък (Heated Flame Ionisation Detector или HFID) и да бъде оборудван с нагорещени: детектор, клапани, тръбопроводи и т. н., така че газовете да се поддържат при температура от 463 ±10 K (190 ±10°C).

Когато се вземат проби на газове с разреждане, анализаторът на въглеводородите трябва да бъде от типа загрят детектор на йонизиране на пламък (Heated Flame Ionisation Detector или HFID) или детектор на йонизиране на пламък (FID).

1.4.3.5. Анализ на азотните оксиди (NOx)

Анализаторът на азотните оксиди трябва да бъде от вида детектор с химическа луминесценция (ChemiLuminescent Detector или CLD) или загрят детектор с химическа луминесценция (Heated ChemiLuminescent Detector или HCLD), оборудван с NO2/NO конвертор, ако измерването се извършва при условия на отсъствие на кондензируеми фракции. Ако измерването се извършва при условия на наличие на кондензируеми фракции, трябва да се използва устройство HCLD, оборудван с конвертор, който се поддържа при температура, надвишаваща 328 K (55°C), при положение че резултатът от проверката за редуциращото въздействие на водата е задоволителен (виж приложение № 3, допълнение 2, т. 1.9.2.2). При детекторите с химическа луминесценция CLD и загрятите детектори с химическа луминесценция HCLD стената на участъка, през който преминават пробите, трябва да се поддържа при температура от 328 K до 473 K (55°C до 200°C) до конвертора за измерване при отсъствие на кондензируеми фракции и до анализатора за измерване при наличие на кондензируеми фракции.

1.4.4. Вземане на проби от газовите емисии

Ако върху състава на отработените газове се въздейства с независимо каква система за вторично обработване на отработените газове, пробата от отработени газове се взема след тази система.

Сондата за вземане на проби от отработените газове се поставя в точка, намираща се откъм страната на високото налягане на изпускателното гърне, но същевременно колкото се може по-далече от изпускателния отвор. За да осигури пълно смесване на отработените газове на двигателя преди вземането на пробата, може, без да бъде задължително, да се постави смесителна камера между изхода на гърнето за отработените газове и сондата за вземане на проби. Смесителната камера трябва да притежава вътрешен обем не по-малък от десетократния работен обем на двигателя, преминаващ изпитванията, и размерите й да бъдат приблизително едни и същи на височина, широчина и дълбочина, подобно на куб. Размерът на смесителната камера трябва да бъде колкото е възможно най-малък и тя трябва да бъде свързана в точка, разположена възможно най-близко до двигателя. Линията на излизане на отработените газове от смесителната камера на гърнето за отработените газове трябва да продължава най-малко 610 mm след местоположението на сондата за вземане на проби и да бъде с достатъчен диаметър, за да се намали максимално противоналягането. Температурата на вътрешната стена на смесителната камера трябва да се поддържа над точката на образуване на роса от отработените газове. Препоръчва се минимална температура 338 K (65°C).

Всички компоненти могат по избор да бъдат измервани или директно в тунела за разреждане, или чрез вземане на проби в торбичка за вземане на проби с последващо измерване на концентрацията в торбичката.

ДОПЪЛНЕНИЕ 2

1. Еталониране на инструментите за анализ

1.1. Въведение

Всеки анализатор се еталонира толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията за точност, наложени от тази наредба. Тази точка описва метода за еталониране, който се прилага спрямо анализаторите, описани в допълнение 1, т. 1.4.3.

1.2. Газ за еталониране

Необходимо е да се спазва времетраенето на съхранение на всички еталониращи газове.

1.2.1. Чисти газове

Изискваната чистота за газовете се определя от указаните допустими стойности на примесите. Могат да се използват следните газове:

- пречистен азот (примеси Ј 1 ppm C, Ј 1 ppm CO, Ј 400 ppm CO2, Ј 0,1 ppm NO);

- пречистен кислород (чистота > 99,5% vol. O2);

- смес водород - хелий (40 ± 2% водород, добавката е от хелий); примеси Ј 1 ppm C, Ј 400 ppm CO2;

- пречистен синтетичен въздух (примеси Ј 1 ppm C, Ј 1 ppm CO, Ј 400 ppm CO2, Ј 0,1 ppm NO) (съдържание на кислород между 18 и 21% vol.)

1.2.2. Газ за еталониране и за регулиране на чувствителността

Използват се газови смеси със следния химически състав:

- C3H8 и синтетичен пречистен въздух (виж т. 1.2.1), СО и пречистен азот;

- NOx и пречистен азот (количеството на NO2, съдържащо се в този еталониращ газ, не трябва да надвишава 5% от съдържанието на NO), СО2 и пречистен азот;

- CH4 и пречистен синтетичен въздух;

- C2H6 и пречистен синтетичен въздух.

Забележка. Допустими са и други комбинации от газове, ако съставящите ги газове не реагират едни с други.

Ефективната концентрация на даден газ за еталониране и за регулиране на чувствителността трябва да съответства на номиналната стойност с толеранс ± 2%. Всички концентрации на еталониращите газове трябва да бъдат указани в обемно съотношение (обемни проценти или милионни (ppm) обемни части).

Газовете, използвани за еталониране и за регулиране на чувствителността, могат също така да се получат с помощта на точен смесител-дозатор (газов сепаратор) чрез разреждане с пречистен N2 или с пречистен синтетичен въздух. Точността на смесителя трябва да позволява определянето на концентрацията на разтворените еталониращи газове в рамките на ± 1,5%. Тази точност налага да се познават първичните газове, използвани за смесването, с точност най-малко ± 1%, което позволява сравняване с националните или международните еталонни газове. Контролирането се извършва между 15 и 50% от пълната скала за всяко еталониране, при което се използва смесител-дозатор.

Като вариант смесителят-дозатор може да се провери с инструмент с естествен линеен измервател, например чрез използване на газ NO с детектор тип CLD. Регулирането на скалата на измервателния инструмент се извършва с газ за регулиране на чувствителността, който е свързан директно към инструмента. Смесителят-дозатор трябва да се провери при използваните регулировки и номиналната стойност да се сравни с отчитаната от инструмента концентрация. Получената разлика във всяка една точка не трябва да се различава с повече от ± 0,5% от номиналната стойност.

1.2.3. Контрол на интерференцията с кислорода

Газовете за контрол на интерференцията с кислорода трябва да съдържат пропан с 350 ppm C ± 75 ppm C въглеводороди. Стойността на концентрацията трябва да се определи при допустимия толеранс на еталониращите газове чрез хроматографски анализ на целите въглеводороди плюс примесите или чрез динамично смесване-дозиране. Азотът трябва да бъде доминиращият разтворител заедно с добавката от кислород. Изискваната дозировка при изпитването на бензинови двигатели е, както следва:

Концентрация -	Добавка
интерференция с О2
10 (от 9 до 11)	азот
5 (от 4 до 6)	азот
0 (от 0 до 1)	азот

1.3. Режим на използване на анализаторите и на системата за вземане на проби

Режимът на работа на анализаторите трябва да отговаря на инструкциите за задействане и за работа, дадени от производителя на уреда. Минималните изисквания, указани в т. от 1.4 до 1.9, също така трябва да бъдат спазвани. За лабораторните инструменти като хроматографите GC и HPLC (за течна хроматография под високо налягане) се прилагат единствено разпоредбите по т. 1.5.4.

1.4. Изпитване за херметичност

Извършва се едно изпитване за херметичност на системата. За тази цел сондата се откачва от системата за отвеждане на отработените газове и краят й се запушва. Помпата на анализатора се пуска в движение. След период на начално стабилизиране всички разходомери трябва да показват нула. В противен случай се проверяват тръбопроводите за вземане на проби и аномалията се отстранява.

Максимално допустимият процент на утечка в частта, в която се създава вакуум, е от порядъка на 0,5% от работния дебит за проверяваната част на системата. Дебитите на анализатора и на дериватната система могат да се използват за определяне на дебитите по време на работа.

Като вариант системата може да се изпразни посредством разреждане (вакуум) от най-малко 20 kPa (80 kPa в абсолютно налягане). След период на първоначално стабилизиране повишаването на налягането dр (в kPa/min) в системата не трябва да надвишава:

dр = р/Vsyst x 0,005 x fr

където:

Vsyst e обемът на системата, l;

fr - дебитът на системата, l/min.

Друг метод се състои във въвеждането на постепенна промяна на концентрацията на входа на тръбопровода за вземане на проба, като се извършва превключване между газа за нулиране и газа за регулиране на чувствителността. Ако след достатъчен интервал от време измерената стойност показва концентрация, по-ниска от въведената първоначално, това означава, че има проблеми с еталонирането или с утечки в системата.

1.5. Процедура по еталониране

1.5.1. Еталониране на цялото устройство

1.5.2. Време за привеждане до работна температура

Времето за привеждане до работна температура се съобразява с препоръките на производителя. Ако липсват указания, се препоръчва да се съблюдава минимално време два часа за привеждане на анализаторите до работна температура.

1.5.3. Анализатори NDIR и HFID

При необходимост анализаторът NDIR се регулира и горивният пламък на анализатора HFID се оптимизира (т. 1.9.1).

1.5.4. Хроматографи GC и HPCL

Двата инструмента трябва да бъдат еталонирани според методите на лабораторните практики и в съответствие с препоръките на производителя.

1.5.5. Изработване на кривите за еталониране

1.5.5.1. Общи положения

a) Всеки нормално използван диапазон трябва да бъде еталониран.

б) Анализаторите на CO, на CO2, на NOx и на HC трябва да бъдат нулирани с помощта на пречистен синтетичен въздух (или азот).

в) Адекватните еталониращи газове се въвеждат в анализаторите, след това се записват стойностите и се начертават кривите на еталониране.

г) За всички диапазони на инструментите, с изключение на най-ниския от тях, се начертава кривата на еталониране, която свързва най-малко 10 точки на еталониране (с изключение на 0), разстоянието между които е равномерно разпределено. За най-ниския диапазон на инструмента се начертава кривата на еталониране, която свързва най-малко 10 точки на еталониране (с изключение на 0), които са така раздалечени, че половината от точките са разположени в диапазона под 15% от пълната скала на анализатора, а останалите - над 15% от пълната скала. За всички диапазони максималната номинална концентрация трябва да бъде равна или по-висока от 90% от пълната скала.

д) Кривата на еталониране се пресмята с помощта на метода на най-малките квадрати. Може да бъде използвано уравнение за линейно или нелинейно изравняване.

е) Точките на еталониране не трябва да се отклоняват от определената по метода на най-малките квадрати крива на изравняване с повече от ± 2% от отчетената стойност или с повече от ± 0,3% от пълната скала, като се записва най-високата стойност.

ж) Проверява се отново регулировката на нулевото положение и при необходимост процедурата по еталониране се извършва отново.

1.5.5.2. Други методи

Ако може да се докаже, че друго оборудване (например компютър, електронен превключвател на диапазони) може да постигне еквивалентна степен на точност, то също може да бъде използвано.

1.6. Проверка на еталонирането

Всички нормално използвани диапазони се проверяват преди всеки анализ съгласно следната процедура.

Еталонирането се проверява с помощта на газ за нулиране и газ за регулиране на чувствителността, чиято номинална стойност надвишава 80% от пълната скала на измервателния диапазон.

В противен случай газът за регулиране на чувствителността се проверява или се начертава нова крива на еталониране съгласно т. 1.5.5.1.

1.7. Еталониране на анализатора на трасиращия газ за определяне на дебита на отработените газове

Анализаторът, който се използва за измерване на концентрациите на трасиращия газ, се еталонира с помощта на еталонния газ.

Кривата на еталониране се начертава, като се свържат най-малко 10 точки на еталониране, с изключение на нулата, които са разположени по такъв начин, че половината от точките да се намират между 4 и 20% от пълната скала на анализатора, а останалите - между 20 и 100% от пълната скала. Кривата на еталониране се изчислява с помощта на метода на най-малките квадрати.

Кривата на еталониране не трябва да се отклонява от номиналната стойност на всяка точка на еталониране с повече от ± 1% от пълната скала в диапазона от 20 до 100% от пълната скала. Тя не трябва също така да се отклонява с повече от ± 2% от номиналната стойност на точките на еталониране в диапазона от 4 до 20% от пълната скала. Нулевата позиция и скалата на анализатора се регулират преди изпитването с помощта на газ за нулиране и на газ за регулиране на чувствителността, който има номинална стойност над 80% от пълната скала на анализатора.

1.8. Изпитване за ефективността на конвертора за NOx

Ефективността на конвертора, използван за превръщане на NO2 в NO, се тества по начина, указан в т. от 1.8.1 до 1.8.8 (фиг. 1 от приложение № 3, допълнение 2).

1.8.1. Изпитвателна инсталация

С изпитвателната инсталация, показана на фиг. 1 от приложение № 3, и описаната процедура може да се провери ефективността на конверторите с помощта на озонатор.

1.8.2. Еталониране

Детекторите CLD и HCLD се еталонират съгласно спецификациите на производителя в най-често използвания диапазон с помощта на газ за нулиране и на газ за регулиране на чувствителността (последният трябва да има съдържание на NO, което отговаря на около 80% от измервателния диапазон и концентрацията на NO2 на газовата смес трябва да бъде по-ниска от 5% от концентрацията на NO). Анализаторът на NOx се поставя в режим NO, така че газът за регулиране на чувствителността да не преминава през конвертора. Отчетената концентрация се записва.

1.8.3. Изчисления

Ефективността на конвертора за NOx се изчислява, както следва:

където:

а е концентрацията на NOx съгласно т. 1.8.6;

b - концентрацията на NOx съгласно т. 1.8.7;

c - концентрацията на NO съгласно т. 1.8.4;

d - концентрацията на NO съгласно т. 1.8.5.

1.8.4. Добавяне на кислород

Добавя се непрекъснато кислород или въздух за нулиране към газовия поток посредством Т-образна връзка, докато отчетената концентрация стане по-ниска с около 20% от концентрацията за еталониране, указана в т. 1.8.2 (анализаторът е поставен в режим NO).

Отчетената стойност на концентрацията (с) се записва. Озонаторът остава дезактивиран по време на цялата процедура.

1.8.5. Активиране на озонатора

Озонаторът се активира, за да създаде достатъчен обем от озон и да се намали концентрацията на NO до около 20% (минимум 10%) от концентрацията за еталониране, указана в т. 1.8.2. Отчетената стойност на концентрацията (г) се записва (анализаторът е в режим NO).

1.8.6. Режим на анализиране на NOx

Анализаторът на NO се превключва в режим NOx, така че газовата смес (съставена от NO, от NO2, от O2 и от N2) да преминава през конвертора. Отчетената стойност на концентрацията (а) се записва (анализаторът е регулиран в режим NOx).

1.8.7. Дезактивиране на озонатора

Озонаторът се дезактивира. Газовата смес, описана в т. 1.8.6, преминава през конвертора и достига до детектора. Отчетената стойност на концентрацията (б) се записва (анализаторът е в режим NOx).

1.8.8. Режим на анализиране на NO

След превключване в режим NO и след като озонаторът е дезактивиран, се спира притокът на кислород или на синтетичен въздух. Отчетената от анализатора стойност на NOx не трябва да се различава с повече от ± 5% от стойността, измерена съгласно т. 1.8.2 (анализаторът е в режим NO).

1.8.9. Интервал на провеждане на изпитванията

Ефективността на конвертора се проверява ежемесечно.

1.8.10. Изисквана ефективност

Ефективността на конвертора не трябва да бъде по-ниска от 90%, но се препоръчва тя да надвишава 95%.

Забележка. Ако анализаторът е регулиран в най-често използвания диапазон и озонаторът не позволява да се постигне намаляването от 80 до 20% съгласно т. 1.8.5, е необходимо да се използва най-високият диапазон, който е в състояние да отчете това намаляване.

1.9. Регулировка на FID

1.9.1. Оптимизиране на реагирането на детектора

Детекторът HFID се регулира според указанията на производителя на апаратурата. За да се оптимизира реагирането на детектора в най-често използвания измервателен диапазон, се използва газ за регулиране на чувствителността, съдържащ пропан и въздух.

След регулиране дебита на горивото и на въздуха според препоръките на производителя в анализатора се вкарва газ за регулиране на чувствителността 350 ± 75 ppm C. Реагирането на определен дебит на горивото се определя въз основа на разликата между реакцията към газа за регулиране на чувствителността и към газа за нулиране. Дебитът на горивото се регулира постъпково над и под предписаната от производителя стойност. Записва се реагирането към газа за регулиране на чувствителността и към газа за нулиране при тези дебити на горивото. Начертава се кривата, която отразява разликата между реагирането към газа за регулиране на чувствителността и към газа за нулиране, и дебитът на горивото се регулира според по-високата стойност на кривата. Тази процедура представлява началното регулиране на дебита и може да се наложи впоследствие извършване на оптимизиране в зависимост от стойностите на коефициента на реагиране към въглеводородите и на резултатите от контрола на интерференцията с кислорода съгласно т. 1.9.2 и 1.9.3.

Ако интерференцията с кислорода или коефициентите на реагиране към въглеводородите не отговарят на следните изисквания, дебитът на въздуха се регулира постъпково над и под указаните от производителя стойности. Процедурите по т. 1.9.2 и 1.9.3 се повтарят за всяка стойност на дебита.

1.9.2. Коефициенти на реагиране към въглеводородите

Анализаторът се еталонира, като се използва пропан с въздух или с пречистен синтетичен въздух съгласно т. 1.5.

Коефициентите на реагиране трябва да се определят при пускането в експлоатация на анализатор и впоследствие след извършване на процедури по цялостен преглед и поддръжка. Коефициентът на реагиране (Re) на определен тип въглеводороди представлява отношението на стойността Cl, отчетена от FID, към газовата концентрация в бутилката, която се изразява в ppm Cl.

Концентрацията на изпитвания газ трябва да бъде достатъчна, за да предизвика реакция, равна на около 80% от пълната скала. Концентрацията трябва да се знае с точност ± 2% по отношение на определен гравиметричен еталон, изразен в обемни части. Освен това газовата бутилка трябва предварително да бъде поддържана в продължение на 24 h при температура 298 K (25°C) ± 5 К.

Изпитвателните газове, които се използват, и различните диапазони, препоръчвани за определяне на коефициента на реагиране, са следните:

- метан и пречистен синтетичен въздух:

1,00 Ј RfЈ 1,15;

- пропилен и пречистен синтетичен въздух:

0,90 Ј RfЈ 1,1;

- толуен и пречистен синтетичен въздух:

0,90 Ј RfЈ 1,10.

Тези стойности се отнасят към коефициента на реагиране (Re) със стойност 1,00 за пропана и за пречистения синтетичен въздух.

1.9.3. Контрол на интерференцията с кислорода

Контролът на интерференцията с кислорода се извършва при пускането в експлоатация на анализатор и по-късно - след процедури по извършване на цялостен преглед и поддръжка. Избира се диапазон, в който газовете за контрол на интерференцията с кислорода ще попаднат в частта над 50% от скалата. Изпитването се извършва с пещ, регулирана на желаната температура. Газовете за определяне на интерференцията с кислорода са определени в т. 1.2.3.

а) Извършва се регулиране на нулевото показание на анализатора.

б) Регулира се скалата на анализатора със смес от 0% кислород за бензиновите двигатели.

в) Проверява се отново реакцията при нулево показание на анализатора. Ако тя се е променила с повече от 0,5% от пълната скала, се повтарят операциите по букви "a" и "б".

г) Въвеждат се 5- и 10-процентните газове за контрол на интерференцията с кислорода.

д) Отново се проверява реакцията при нулево показание на анализатора. Ако тя се е променила с повече от ± 1% от пълната скала, изпитването започва отначало.

е) Интерференцията с кислорода (% O2I) се изчислява за всяка смес от буква "г" по следната формула:

където:

А е концентрацията на въглеводороди (ppm C) на газа за регулиране на чувствителността, използван в буква "б";

В - концентрацията на въглеводороди (ppm C) на газовете за контрол на интерференцията с кислорода, използвани в буква "г";

C - реагирането на анализатора;

D - процентът на реагирането на анализатора спрямо пълната скала, който се дължи на А.

ж) Процентът на интерференция с кислорода (% O2I) преди изпитването трябва да бъде по-нисък от ± 3% за всички газове, предписани за контрол на интерференцията с кислорода.

з) Ако интерференцията с кислорода надвишава ± 3%, дебитът на въздуха се регулира постъпково над и под указаните от производителя стойности, като процедурата по т. 1.9.1 се повтаря за всяка стойност на дебита.

и) Ако интерференцията с кислорода надвишава ± 3%, след като е регулиран дебитът на въздуха, трябва да се регулира дебитът на горивото, а след това - и дебитът на пробата, като се повторят процедурите по т. 1.9.1 за всяко ново регулиране.

й) Ако интерференцията с кислорода продължава да надвишава ± 3%, се ремонтира или се сменя анализаторът, горивото на FID или въздухът на горелката. Операциите по тази буква трябва след това да се извършат отново на отремонтираното или замененото оборудване или с използване на нови газове.

1.10. Ефекти на интерференция с анализаторите на CO, на CO2, на NOx и на O2

Газовете, които са различни от анализирания газ, могат да повлияят на отчитаните стойности по няколко начина. В инструментите NDIR и PMD се наблюдава положителна интерференция, когато газът, причина за интерференцията, предизвиква същия ефект като измервания газ, но в по-ниска степен от него. Отрицателна интерференция се наблюдава, от една страна, в инструментите NDIR, когато газът, причина за интерференцията, разширява диапазона на абсорбция на измервания газ, и, от друга страна, в инструментите CLD, когато газът, причина за интерференцията, предизвиква затихване на излъчването. Контролиранията на интерференцията, посочени в т. 1.10.1 и 1.10.2, се извършват преди пускането в експлоатация на анализатор и впоследствие след основни технически обслужвания и при всички случаи най-малко един път годишно.

1.10.1. Контрол на интерференцията на анализатора на CO

Водата и CO2 могат да повлияят на работата на анализатора на CO. Поради това газ за регулиране на чувствителността към CO2 с концентрация от 80 до 100% от пълната скала на максималния диапазон, използван по време на изпитванията, се пречиства чрез преминаване през вода при температура, равна на температурата на околната среда, като показанията на анализатора се записват. Стойността на тези показания не трябва да надвишава 1% от пълната скала за диапазоните, които са равни или надвишават 300 ppm, нито да надвишава 3 ppm за диапазоните, които са по-ниски от 300 ppm.

1.10.2. Контрол на редуциращия ефект при интерференция на анализатора на NOx

Двата газа, имащи отношение към анализаторите CLD (и HCLD), са CO2 и водната пара. Степените на редуциращия ефект на тези газове са пропорционални на техните концентрации и това налага да се прибягва до изпитвания за определяне на редуциращия ефект при очакваните максимални концентрации по време на изпитванията.

1.10.2.1. Контрол на редуциращия ефект при интерференция на анализатора на CO2

През анализатора NDIR се пропуска газ за регулиране на чувствителността към CO2 с концентрация от 80 до 100% от пълната скала на максималния диапазон, който се използва при изпитването, и се записва измерената стойност на CO2 (A). След това газът се разрежда до около 50% с газ за регулиране на чувствителността към NO и се пропуска през NDIR и през (H)CLD, след което се записват измерените стойности на CO2 и на NO (съответно В и С). Пропускането на CO2 се прекъсва, за да може единствено газът за регулиране на чувствителността към NO да преминава през анализатора (H)CLD, след което се записва измерената стойност за NO (D).

Редуциращият ефект от интерференцията, който не трябва да бъде по-висок от 3% от пълната скала, се определя, както следва:

където:

А е концентрацията на неразреден CO2, която е измерена в % с помощта на NDIR;

B - концентрацията на разреден CO2, която е измерена в % с помощта на NDIR;

С - концентрацията на разреден NO, която е измерена с помощта на CLD (ppm);

D - концентрацията на неразреден NO, която е измерена с помощта на CLD (ppm).

Могат да се прилагат и други еквивалентни методи за разреждане и количествено определяне на стойностите на газа за регулиране на чувствителността към CO2 и към NO, като например динамичния метод чрез смесване/чрез дозиране.

1.10.2.2. Контрол на редуциращия ефект при интерференция с водата

Това контролиране се прилага единствено при измерванията на концентрацията на газовете, в които има наличие на кондензируеми фракции. При изчисляването на редуциращия ефект от интерференцията с водата се взема предвид разреждането на газа за регулиране на чувствителността към NO във водната пара, както и съпоставянето на концентрацията на водната пара в сместа по отношение на очакваната по време на изпитването.

Газ за регулиране на чувствителността към NO с концентрация от 80 до 100% от пълната скала на нормално използвания диапазон се пропуска през анализатора (H)CLD и измерената стойност за NO се записва като D. След това той се пречиства чрез преминаване през вода при температура, равна на температурата на околната среда, и се пропуска през анализатора (H)CLD, като измерената стойност за NO се записва като C. Температурата на водата се определя и записва като стойност F. Насищащото налягане на парата в сместа, което съответства на температурата (F) на водата от устройството за промиване на газа, се определя и записва като стойност G. Концентрацията на водната пара (в %) в сместа се изчислява, както следва:

и се записва като H. Очакваната концентрация на разредения (с водна пара) газ за регулиране на чувствителността към NO се изчислява, както следва:

и се записва като De.

Редуциращият ефект от интерференцията с водата не трябва да бъде по-висок от 3% и се определя, както следва:

където:

De е разредената предвидена концентрация на NO в ppm;

C е разредената концентрация на NO в ppm;

Hm - максималната концентрация на водната пара в %;

H - реалната концентрация на водната пара в %.

Забележка. Необходимо е газът за регулиране на чувствителността към NO да съдържа минимална концентрация на NO2 за целите на този контрол, тъй като не е взета под внимание абсорбцията на NO2 във водата при изчисляването на редуциращия ефект от интерференцията.

1.10.3. Интерференция на анализатора на O2

Реагирането на анализатора PDM, дължащо се на газове, различни от кислорода, е сравнително слабо. Еквивалентното съдържание в кислород на общите съставки на отработените газове са представени в табл. 3:

Таблица 3

Еквивалентно съдържание в кислород

Газ	Еквивалент О2, %
Въглероден диоксид (CO2)	- 0,623
Въглероден оксид (CO)	- 0,354
Азотен оксид (NO)	+ 44,4
Азотен диоксид (NO2)	+ 28,7
Вода (H2O)	- 0,381

Ако е нужно да се направят измервания с висока степен на точност, се коригира получената концентрация на кислород с помощта на следната формула:

1.11. Периодичност на еталонирането

Анализаторите се еталонират съгласно точка 1.5 не по-рядко от веднъж на всеки 3 месеца или след всяка поправка или промяна на системата, която е в състояние да повлияе на еталонирането.

ДОПЪЛНЕНИЕ 3

1. Оценка и изчисление на данните

1.1. Оценка на газовите емисии

За да се оценят газовите емисии, се вземат средните стойности, отчетени от графичното регистриращо устройство през най-малко последните 120 s на всеки режим и се определят средните концентрации (conc) на HC, на CO, на NOx и на CO2, постигнати по време на всеки режим въз основа на записаните средни стойности от диаграмите и съответните данни от еталонирането. Може да се използва друг тип записване, ако той гарантира получаването на еквивалентни данни.

Средната фонова концентрация (concг) може да се определи въз основа на регистрираните стойности на първичния въздух, който се съдържа в торбичката, или въз основа на стойностите на фоновата концентрация, записани без прекъсване (без вземане на проба в торбичка), и съответните данни от еталонирането.

1.2. Изчисляване на газовите емисии

Окончателните резултати от изпитванията се получават чрез извършване на следните операции:

1.2.1. Коригиране за преминаване от сухо към влажно състояние

Измерената концентрация, ако не е била определена във влажна среда, трябва да се преобразува в стойност, измерена при влажни условия:

conc (влажна среда) = kW x conc (суха среда).

За брутните отработени газове:

където a представлява съотношението водород/въглерод на горивото.

Концентрацията на H2 в отработените газове се изчислява по формулата:

Коефициентът kW2 се изчислява, както следва:

където Нa е абсолютната влажност на входящия въздух, измерена в g вода на kg сух въздух. За разредените отработени газове:

Ако измерването на СО2 е направено при влажни условия, се прилага следното уравнение:

Ако измерването на СО2 е направено при сухи условия, се прилага уравнението:

където a представлява съотношението водород/въглерод на горивото.

Коефициентът kW1 се изчислява с помощта на следното уравнение:

където:

Hd е абсолютната влажност на първичния въздух, измерена в g вода на kg сух въздух;

Ha - абсолютната влажност на входящия въздух, измерена в g вода на kg сух въздух

За първичния въздух:

kw,d = 1 - kW1.

Коефициентът kW1 се изчислява с помощта на следното уравнение:

където:

Hd е абсолютната влажност на първичния въздух, измерена в g вода на kg сух въздух;

Ha - абсолютна влажност на входящия въздух, измерена в g вода на kg сух въздух

За входящия въздух (ако е различен от първичния въздух):

kw,a = 1 - kW2.

Коефициентът kW2 се изчислява с помощта на следното уравнение:

където Ha е абсолютната влажност на входящия въздух, измерена в g вода на kg сух въздух.

1.2.2. Корекция в зависимост от влажността при NOx

Тъй като емисиите от NOx зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на NOx се умножава по коефициента KH, която взема под внимание влажността:

KH = 0,6272 + 44,030 x 10-3 x Ha 0,862 x 10-3 x H2a

(за четиритактовите двигатели);

KH = 1 (за двутактови двигатели),

където Ha е абсолютната влажност на входящия въздух, измерена в g вода на kg сух въздух.

1.2.3. Изчисляване на тегловните дебити на емисиите

Тегловните дебити на емисиите, Gasmass [g/h], за всеки режим се изчисляват, както следва:

а) За брутните отработени газове (При емисиите от NOx концентрацията трябва да бъде умножена по коефициента за корекция според влажността KH (коефициент за корекция според влажността при NOx)):

където:

GCARB [kg/h] е тегловният дебит на горивото;

MWGas [kg/kmole] - молекулярната маса на газа, който се изпитва, виж табл. 4;

Таблица 4

Молекулярни маси

- MWCARB = 12,011 + a x 1,00794 + b x 15,9994 [kg/kmole] - молекулярната маса на гориво, което има съотношение водород/гориво a и съотношение кислород/гориво b (Стандартът ISO 8178-1 дава по-пълна формула за молекулярната маса на горивото [формула 50 от глава 13.5.1б)]. Формулата взема под внимание не само съотношението водород/въглерод и съотношението кислород/въглерод, но също така и други възможни съставни елементи на горивото, като сяра и азот. Като се има предвид обаче, че двигателите с принудително запалване, посочени в директивата, се подлагат на изпитвания с бензин (посочен като референтно гориво в приложение V), който съдържа обикновено само въглерод и водород, се прибягва до използване на опростената формула.);

- CO2AIR - концентрацията на CO2 във входящия въздух (приема се, че е равна на 0,04%, ако не е извършено измерването й).

б) За разредените отработени газове (При емисиите от NOx концентрацията трябва да бъде умножена по коефициента за корекция според влажността KH (коефициент за корекция според влажността при NOx)):

Gasmass = u x concc x GTOTW,

където:

- GTOTW [kg/h] e тегловният дебит на разтворените отработени газове при влажни условия, който при положение, че се използва система за разреждане към главния кръг, се определя съгласно приложение № 3, допълнение 1, т. 1.2.4;

- concc - коригираната фонова концентрация:

concc = conc - concd x (1 - 1/DF),

като

Коефициентът u е даден в табл. 5.

Таблица 5

Стойности на коефициента u

Газ	Коефициент u	Концентрация (conc)
NOx	0,001587	ppm
CO	0,000966	ppm
HC	0,000479	ppm
CO2	15,19	%

Стойностите на коефициента u се основават на молекулярна маса на отработените разтворени газове, равна на 29 [kg/kmole]; стойността на u за НС се основава на средната стойност на съотношението въглерод/водород от 1:1,85.

1.2.4. Изчисление на специфичните емисии

Специфичната емисия (g/kWh) се изчислява за всеки съставен елемент:

където Pi = PM,i + PAE,i.

Когато спомагателните устройства, като например вентилатор или нагнетател на охлаждането не се демонтират за изпитването, мощността, която те поглъщат, се прибавя към резултатите, освен ако тези спомагателни устройства представляват съставна част от двигателя. Мощността на вентилатора или нагнетателя на охлаждането се определя при режимите, използвани при изпитването, или чрез извършване на изчисление според стандартните характеристики, или чрез извършване на практически изпитвания (приложение № 5, допълнение 3).

Тегловните коефициенти и номера на n-използваните режими за изчисленията са посочени в приложение № 3а, т. 3.5.1.1.

2. Примери

2.1. Данни, отчетени за брутните отработени газове на четиритактов двигател с принудително запалване

Що се отнася до експерименталните данни (табл. 6), първо се извършват изчисления за режим № 1, после се преминава към другите режими на изпитване, като се прилага същата процедура.

Таблица 6

Експериментални данни за четиритактов двигател с принудително запалване

2.1.1. Коефициент на конвертиране на стойността при сухи условия/стойността при влажни условия kW

За да се конвертират измерванията на СО при сухи условия и на CO2 при влажни условия, се изчислява коефициентът на конвертиране на стойността при сухи условия/стойността при влажни условия kW:

където:

CO [влажен] = CO (сух) x kW = 60 995 x 0,872 = 53 198 ppm

CO2 [влажен] = CO2 (сух) x kW = 11,410 x 0,872 = 9,951%vol.

Таблица 7

Стойности при влажни условия на CO и на CO2 в зависимост от режимите на изпитване

Режим на		1	2	3	4	5	6
изпитване
H2 (сух)	%	2,450	1,499	1,242	1,554	2,834	1,422
kw2	-	0,009	0,010	0,010	0,010	0,009	0,010
kw	-	0,872	0,870	0,869	0,870	0,874	0,894
CO (влажен)	ppm	53 198	35 424	30 111	36 518	59 631	33 481
CO2(влажен)	%	9,951	11,039	11,348	10,932	9,461	8,510

2.1.2. Емисии на НC

където:

MWHC = MWcarb;

MWcarb = 12,011 + a 1,00794 = 13,876;

Таблица 8

Газови емисии на HC [g/h] в зависимост режимите на изпитване

Режим	1	2	3	4	5	6
HCmass	28,361	18,248	16,026	16,625	20,357	31,578

2.1.3. Емисии на NOx

Най-напред трябва да се изчисли коефициентът за корекция според влажността KH за емисиите от NOx:

KH = 0,6272 + 44,030 x 10-3 x Ha - 0,862 x 10-3 x Ha2

KH = 0,6272 + 44,030 x 10-3 x 5,696 - 0,862 x 10-3 x (5,696) 2 = 0,850.

Таблица 9

Коефициент за корекция според влажността KH на емисиите от NOx в зависимост от режимите на изпитване

Режим	1	2	3	4	5	6
KH	0,850	0,860	0,874	0,868	0,847	0,865

След това се изчислява NOxmass [g/h]:

Таблица 10

Газови емисии на NOx [g/h] в зависимост от режимите на изпитване

Режим	1	2	3	4	5	6
NOxmass	39,717	61,291	44,013	8,703	2,401	0,820

2.1.4. Емисии на CO:

Таблица 11

Газови емисии на CO [g/h] в зависимост от режимите на изпитване

Режим	1	2	3	4	5	6
COmass	2084,588	997,638	695,278	591,183	810,334	227,285

2.1.5. Емисии на CO2:

Таблица 12

Газови емисии на CO2 [g/h] в зависимост от режимите на изпитване

Режим	1	2	3	4	5	6
CO2mass	6126,806	4884,739	4117,202	2780,662	2020,061	907,648

2.1.6. Специфични емисии

Специфичната емисия (g/kW) се изчислява за всеки съставен елемент поотделно:

Таблица 13

Газови емисии [g/h] и тегловни коефициенти в зависимост от режимите на изпитване

HCmass	g/h	28,361	18,248	16,026	16,625	20,357	31,578
NOXmass	g/h	39,717	61,291	44,013	8,703	2,401	0,820
COmass	g/h	2084,588	997,638	695,278	591,183	810,334	227,285
CO2mass	g/h	6126,806	4884,739	4117,202	2780,662	2020,061	907,648
Мощ-	kW	9,96	7,50	4,88	2,36	0,94	0
ност PI
Теглови	-	0,090	0,200	0,290	0,300	0,070	0,050
коефи-
циентWFI

НС = (28,361 x 0,090 + 18,248 x 0,200 + 16,026 x 0,290 + 16,625 x 0,300 + 20,357 x 0,070 + 31,578 x 0,050)/(9,96 x 0,090 + 7,50 x 0,200 + 4,88 x 0,290 + 2,36 x x 0,300 + + 0,940 x 0,070 + 0 x 0,050) = 4,11 g/kWh;

NOx = (39,717 x 0,090 + 61,291 x 0,200 + 44,013 x 0,290 + 8,703 x 0,300 + 2,401 x 0,070 + 0,820 x 0,050)/(9,96 x 0,090 + 7,50 x 0,200 + 4,88 x 0,290 + 2,36 x x 0,300 + 0,940 x 0,070 + 0 x 0,050) = 6,85 g/kWh;

CO = (2084,59 x 0,090 + 997,64 x 0,200 + 695,28 x 0,290 + 591,18 x 0,300 + 810,33 x 0,070 + 227,92 x 0,050)/(9,96 x 0,090 + 7,50 x 0,200 + 4,88 x 0,290 + 2,36 x x 0,300 + 0,940 x 0,070 + 0 x 0,050) = 181,93 g/kWh;

CO2 = (6126,81 x 0,090 + 4884,74 x 0,200 + 4117,20 x 0,290 + 2780,66 x 0,300 + 2020,06 x 0,070 + 907,65 x 0,050)/(9,96 x 0,090 + 7,50 x 0,200 + 4,88 x 0,290 + 2,36 x 0,300 + 0,940 x 0,070 + 0 x 0,050) = 816,36 g/kWh.

2.2. Данни, отчетени за брутните отработени газове на двутактов двигател с принудително запалване

Относно експерименталните данни (табл. 14) първо се извършват изчисленията за режим № 1, после се преминава към другите режими на изпитване, като се прилага същата процедура.

Таблица 14

Експериментални данни за двутактов двигател с принудително запалване

2.2.1. Коефициент на корекция на стойност при сухи условия/стойност при влажни условия kW

За да се конвертират измерванията на СО при сухи условия и на CO2 при влажни условия, се изчислява коефициентът на корекция на стойност при сухи условия/стойност при влажни условия kW:

където:

CO [влажен] = CO [сух] x kW = 37 086 x 0,874 = 32 420 ppm;

CO2 [влажен] = CO2 [сух] x kW = 11,986 x 0,874 = 10,478% vol.

Таблица 15

Стойности на CO и на CO2 при влажни условия, в зависимост от режимите на изпитване

Режим		1	2
H2 сух	%	1,357	0,543
kw2	-	0,012	0,012
kw	-	0,874	0,887
CO влажен	ppm	32 420	14 325
CO2 влажен	%	10,478	10,153

2.2.2. Емисии на НС

където:

Таблица 16

Газови емисии на HC [g/h] в зависимост от режимите на изпитване

Режим	1	2
HCmass	112,520	9,119

2.2.3. Емисии на NOx

Коефициентът KH за корекция на емисиите от NOx е равен на 1 за двутактовите двигатели:

Таблица 17

Газови емисии на NOx [g/h] в зависимост от режимите на изпитване

Режим	1	2
NOxmass	4,800	0,034

2.2.4. Емисии на CO

Таблица 18

Газови емисии на CO [g/h] в зависимост от режимите на изпитване

Режим	1	2
COxmass	517,851	20,007

2.2.5. Емисии на CO2

Таблица 19

Газови емисии на CO2 [g/h] в зависимост от режимите на изпитване

Режим	1	2
CO2mass	2629,658	222,799

2.2.6. Специфични емисии

Специфичните емисии (g/kW) се изчисляват за всеки съставен елемент поотделно:

Таблица 20

Газови емисии [g/h] и тегловни коефициенти за два режима на изпитване

Режим		1	2
HCmass	g/h	112,520	9,119
NOxmass	g/h	4,800	0,034
COmass	g/h	517,851	20,007
CO2mass	g/h	2629,658	222,799
Мощност PII	kW	2,31	0
Тегловен коефициент WFi	-	0,85	0,15

2.3. Данни, отчетени за брутните отработени газове на четиритактов двигател с принудително запалване

Относно експерименталните данни (табл. 21) първо се извършват изчисленията за режим № 1, после се преминава към другите режими на изпитване, като се прилага същата процедура.

Таблица 21

Експериментални данни за четиритактов двигател с принудително запалване

Режим		1	2	3	4	5	6
Режим на	min(-1)	3060	3060	3060	3060	3060	2100
двигателя
Мощност	kW	13,15	9,81	6,52	3,25	1,28	0
% на нато-	%	100	75	50	25	10	0
варване
Тегловни кое-	-	0,090	0,200	0,290	0,300	0,070	0,050
фициенти
Барометрич-	kPa	980	980	980	980	980	980
но налягане
Температура	°C	25,3	25,1	24,5	23,7	23,5	22,6
на входящия
въздух (*)
Относителна	%	19,8	19,8	20,6	21,5	21,9	23,2
влажност на
входящия
въздух (*)
Абсолютна	gH20/	4,08	4,03	4,05	4,03	4,05	4,06
влажност на	kgair
входящия
въздух (*)
CO (сух)	ppm	3681	3465	2541	2365	3086	1817
NОx влажен	ppm	85,4	49,2	24,3	5,8	2,9	1,2
HC влажен	ppmC1	91	92	77	78	119	186
CO2 сух	% vol.	1,038	0,814	0,649	0,457	0,330	0,208
CO сух (фо-	ppm	3	3	3	2	2	3
нова концен-
трация)
NОx влажен	ppm	0,1	0,1	0,1	0,1	0,1	0,1
(фонова кон-
центрация)
HC влажен	ppm C1	6	6	5	6	6	4
(фонова кон-
центрация)
CO2 сух (фо-	% vol.	0,042	0,041	0,041	0,040	0,040	0,040
нова концен-
трация)
Тегловен де-	kg/h	625,722	627,171	623,549	630,792	627,895	561,267
бит на раз-
творените
обработени
газове GTOTW
Съотношение	-	1,85	1,85	1,85	1,85	1,85	1,85
H/C на гори-
вото, алфа
Съотношение		0	0	0	0	0	0
O/C на гори-
вото, бета

(*) Условията за първичния въздух са същите както за входящия въздух.

2.3.1. Коефициент на корекция на стойността при сухи условия/стойността при влажни условия kW

За да се конвертират измерванията на СО при сухи условия и на CO2 при влажни условия, се изчислява коефициентът на корекция на стойността при сухи условия/стойността при влажни условия kW.

За разредените отработени газове:

където:

CO [влажен] = CO [сух] x kW = 3681 x 0,984 = 3623 ppm;

CO2 [влажен] = CO2 [сух] x kW = 1,038 x 0,984 = 1,0219%.

Таблица 22

Стойности на CO и на CO2 при влажни условия за разредените отработени газове в зависимост от режимите на изпитване

Режим		1	2	3	4	5	6
DF	-	9,465	11,454	14,707	19,100	20,612	32,788
kw1	-	0,007	0,006	0,006	0,006	0,006	0,006
kw	-	0,984	0,986	0,988	0,989	0,991	0,992
CO влажен	ppm	3623	3417	2510	2340	3057	1802
CO2 влажен	%	1,0219	0,8028	0,6412	0,4524	0,3264	0,2066

За първичния въздух:

kw,d = 1 - kW1,

където коефициентът kW1 е същият като вече изчисления коефициент за разтворените отработени газове

kw,d = 1 - 0,007 = 0,993;

CO [влажен] = CO [сух] x kW = 3 x 0,993 = 3 ppm;

CO2 [влажен] = CO2 [сух] x kW = 0,042 x 0,993 = 0,0421% vol.

Таблица 23

Стойности на CO и на CO2 за влажни условия за първичния въздух в зависимост от режимите на изпитване

Режим		1	2	3	4	5	6
Kw1	-	0,007	0,006	0,006	0,006	0,006	0,006
Kw	-	0,993	0,994	0,994	0,994	0,994	0,994
CO влажен	ppm	3	3	3	2	2	3
CO2 влажен	%	0,0421	0,0405	0,0403	0,0398	0,0394	0,0401

2.3.2. Емисии на НС

HCmass = u x concc x GTOTW,

където:

u = 0,000478 според стойността, посочена в табл. 2;

concc = conc - concd x (1 - 1/DF);

concc = 91 - 6 x (1 - 1/9,465) = 86 ppm;

HCmass = 0,000478 x 86 x 625,722 = 25,666 g/h.

Таблица 24

Газови емисии на HC [g/h] в зависимост от режимите на изпитване

Режим	1	2	3	4	5	6
HCmass	25,666	25,993	21,607	21,850	34,074	48,963

2.3.3. Емисии на NOx

Коефициентът KH за корекция на емисиите от NOx се изчислява по следния начин:

KH = 0,6272 + 44,030 x 10-3 x Ha - 0,862 x 10-3 x H2a,

KH = 0,6272 + 44,030 x 10-3 x 4,8 - 0,862 x 10-3 x (4,08)2 = 0,79.

Таблица 25

Коефициент за корекция според влажността KH на емисиите от NOx в зависимост от режимите на изпитване

Режим	1	2	3	4	5	6
KH	0,793	0,791	0,791	0,790	0,791	0,792

NOxmass = u x concc x KH x GTOTW,

където:

u = 0,001587 според стойността, посочена в табл. 2;

concc = conc - concd x (1 - 1/DF);

concc = 85 - 0 x (1 - 1/9,465) = 85 ppm;

NOxmass = 0,001587 x 85 x 0,79 x 625,722 = 67,168 g/h.

Таблица 26

Газови емисии на NOx [g/h] в зависимост от режимите на изпитване

Режим	1	2	3	4	5	6
NOxmass	67,168	38,721	19,012	4,621	2,319	0,811

2.3.4. Емисии на CO

NOxmass = u x concc x GTOTW,

където:

u = 0,000966 според стойността, посочена в табл. 2;

concc = conc - concd x (1 - 1/DF);

concc = 3622 - 3 x (1 - 1/9,465) = 3620 ppm;

COmass = 0,000966 x 3620 x 625,722 = 2188,001 g/h.

Таблица 27

Газови емисии на CO [g/h] в зависимост от режимите на изпитване

Режим	1	2	3	4	5	6
СOmass	2188,001	2068,760	1510,187	1424,792	1853,109	975,435

2.3.5. Eмисии на CO2

CO2mass = u x concc x GTOTW,

където:

u = 15,19 според стойността, посочена в табл. 2;

concc = conc - concd x (1 - 1/DF);

concc = 1,0219 - 0,0421 x (1 - 1/9,465) = 0,9842% vol;

CO2mass = 15,19 x 0,9842 x 625,722 = 9354,488 g/h.

Таблица 28

Газови емисии на CO2 [g/h] в зависимост от режимите на изпитване

Режим	1	2	3	4	5	6
СO2mass	9354,488	7295,794	5717,531	3973,503	2756,113	1430,229

2.3.6. Специфични емисии

Специфичните емисии (g/kWh) се изчисляват за всеки съставен елемент поотделно, както следва:

Таблица 29

Газови емисии [g/h] и тегловни коефициенти в зависимост от режимите на изпитване

HCmass	g/h	25,666	25,993	21,607	21,850	34,074	48,963
NOxmass	g/h	67,168	38,721	19,012	4,621	2,319	0,811
COmass	g/h	2188,001	2068,760	1510,187	1424,792	1853,109	975,435
CO2mass	g/h	9354,488	7295,794	5717,531	3973,503	2756,113	1430,229
Мощност	kW	13,15	9,81	6,52	3,25	1,28	0
Pi
Тегловни	-	0,090	0,200	0,290	0,300	0,070	0,050
коефици-
енти WFI

ДОПЪЛНЕНИЕ 4

1. Спазване на нормите, определени за емисиите

Това допълнение се прилага единствено за двигателите с принудително запалване, като то започва от етап II.

1.1. Нормите за емисиите на отработените газове, изпускани от двигателите по време на изпитванията от етап II, които са определени в приложение № 2 (4.2), се прилагат за емисиите на двигателите, когато те се намират в период на устойчивост на характеристиките на емисиите (ПУХЕ) (PDCE), като този период е определен съгласно това допълнение.

1.2. За всички двигатели, които преминават през изпитване през етап II, ако, когато се подложени на изпитванията според предвидените в тази наредба съответни процедури, всички изпитвани двигатели, представляващи една фамилия двигатели, изпускат емисии, които, след като са коригирани чрез умножаване на коефициента на влошаване (DF) (КВ), предвиден в това допълнение, са по-ниски или равни на всяка от емисионните норми за етап II [пределно ниво за емисии по фамилии (FEL) при необходимост] за даден клас двигатели, за тази фамилия се признава, че отговаря на нормите за емисии за този клас двигатели. Ако даден изпитван двигател, който представлява фамилия двигатели, изпуска емисии, които след коригиране чрез умножаване на коефициента на влошаване (DF) (КВ), предвиден в това допълнение, надвишават всяка от емисионните норми (FEL, при необходимост) за даден клас двигатели, се приема, че тази фамилия не отговаря на нормите за емисии за този клас двигатели.

1.3. Производителят на малки серии двигатели може да приеме опционално коефициентите на влошаване, фигуриращи в табл. 30 или 31 от тази точка за HC + NOx и CO, или да изчисли коефициентите на влошаване за тези две категории замърсители, като следва процедурата по т. 1.3.1.

За технологиите, които не са взети под внимание в табл. 30 и 31, производителят използва процедурата, описана в т. 1.4 на това допълнение.

Таблица 30

Преносими двигатели - емисии на HC + NOx и на CO - коефициенти на влошаване, определени предварително, за да бъдат взети под внимание от производителите на малки серии двигатели

Клас	Двутактови	Четиритактови	Двигатели с устрой-
на			ство за вторична

двига-	HC + NOx	CO	HC + NOx	CO	преработка на
телите					газовете
SH:1	1,1	1,1	1,5	1,1	коефициентът на вло-
					шаване (DF) (КВ) тряб-
SH:2	1,1	1,1	1,5	1,1	ва да се изчисли с по-
					мощта на формулата,
SH:3	1,1	1,1	1,5	1,1	посочена в точка 1.3.1

Таблица 31

Непреносими двигатели - емисии на HC + NOx и на CO - коефициенти на влошаване, определени предварително, за да бъдат взети под внимание от производителите на малки серии двигатели

Клас	Двигатели със	Двигатели	Двигатели с устрой-
на	странично	с горни клапани	ство за вторична
двига-	разположени		преработка на
телите	клапани		газовете

	HC + NOx	CO	HC + NOx	CO
SH:1	2,1	1,1	1,5	1,1	коефициентът на вло-
					шаване (DF) (КВ) тряб-
SH:2	2,1	1,1	1,5	1,1	ва да се изчисли с по-
					мощта на формулата,
SH:3	2,1	1,1	1,5	1,1	посочена в точка 1.3.1
SN:4	1,6	1,1	1,4	1,1

1.3.1. Формула за изчисляване на коефициентите на влошаване за двигателите с устройство за вторична преработка на газовете:

DF = [(NE x EDF) - (CC x F)]/(NE - CC),

където:

DF е коефициент на влошаване;

NE - нивата на емисиите при нови двигатели преди катализатора (в g/kW);

EDF - коефициент на влошаване при двигателите без катализатор, такъв какъвто е посочен в табл. 30;

CC - количество, конвертирано в час нула в g/kWh;

F - 0,8 за HC и 0,0 за NOx за всички класове двигатели;

F - 0,8 за CO за всички класове двигатели.

1.4. Според случая производителите избират един предварително определен коефициент на влошаване DF или го изчисляват за всеки регламентиран замърсител за всички фамилии двигатели, изпитвани през етап II. Тези коефициенти на влошаване DF се използват при изпитванията за типово одобрение и при изпитванията на поточните производствени линии.

1.4.1. За двигателите, при които не се използват предварително определени коефициенти на влошаване (DF), фиг. в таблици 30 или 31 на точка DF се определят по следния начин:

1.4.1.1. Най-малко върху един изпитван двигател, представляващ избраната конфигурация и за който се смята, че има най-голяма възможност да надвиши нормите за емисии на HC + NOx (или при необходимост на FEL), и е произведен, за да бъде представителен за произведените двигатели, се прилага цялата процедура за изпитване относно емисиите, описана в тази наредба, след съответния брой часове на работа, необходим за стабилизиране на емисиите.

1.4.1.2. Ако се подлагат на изпитване няколко двигателя, се отчита средноаритметичната стойност на резултатите и тя се закръгля до същия брой цифри след десетичната запетая, като фигуриращите в прилаганата норма, но с една допълнителна цифра.

1.4.1.3. Тези изпитвания относно емисиите се повтарят след остаряването на двигателя. Процедурата по стареенето трябва да бъде предвидена, за да позволи на производителя да предвиди правилно влошаването на работните характеристики на емисиите, което се очаква в периода на устойчивост на параметрите на двигателя, като в същото време държи сметка за типа на износване и за други фактори на влошаване, които са очаквани при типичните условия на експлоатация, които биха могли да се отразят на качествените показатели на емисиите. Ако се подлагат на изпитване няколко двигателя, се отчита средноаритметичната стойност на резултатите и тя се закръгля до същия брой цифри след десетичната запетая, като фигуриращите в прилаганата норма, но с една допълнителна цифра.

1.4.1.4. В края на периода на устойчивост записаните емисии (при необходимост - средните стойности на емисиите) се делят за всеки регламентиран замърсител на стабилизираните емисии (при необходимост - средните стойности на емисиите) и резултатът се закръглява до две значещи цифри. Числото, което се получава като резултат от тази операция, представлява коефициента на влошаване КВ (DF), освен ако то е под 1,00, тогава се приема, че КВ (DF) е 1,0.

1.4.1.5. По избор на производителя могат да бъдат програмирани допълнителни точки на изпитване между точката на изпитване на стабилизираните емисии и изпитванията, които се извършват в края на периода на устойчивост на характеристиките на емисиите. Ако се програмират междинни изпитвания, точките на изпитване равномерно се разпределят в периода на устойчивост на характеристиките на емисиите (ПУХЕ) (PDCE) (около два часа), а една от тези точки на изпитване трябва да се намира в средата на този период (ПУХЕ) (PDCE) (около два часа).

За всеки замърсител HC + NOx и CO се начертава права линия между точките с данни, като се има предвид, че началните изпитвания се провеждат в час нула, и като се прилага методът на най-малките квадрати. Коефициентът на влошаване се изчислява, като се разделят записаните емисии в края на периода на устойчивост на емисиите, записани в час нула.

1.4.1.6. Коефициентите на влошаване могат да включат други фамилии, различни от тези на чиято база те са били изчислени, при условие че производителят докаже убедително на изпълнителния директор на КТИ и преди предоставянето на типовото одобрение, че логично може да се очаква въпросните фамилии двигатели да бъдат с аналогични характеристики по отношение на влошаването на характеристиките на емисиите, в зависимост от модела и използваната технология.

Неизчерпателният списък на групирания в зависимост от модела и използваната технология е:

- класически двутактови двигатели без система за вторична обработка на отработените газове;

- класически двутактови двигатели с керамичен катализатор от един и същ активен материал и един и същ пълнител и с един и същ брой клетки на cm2;

- класически двутактови двигатели с керамичен катализатор от един и същ активен материал и един и същ пълнител, и с един и същ брой клетки на cm2;

- двутактови двигатели, оборудвани със система за слоесто прочистване;

- четиритактови двигатели с катализатор (като определения по-горе), които използват една и съща технология на разположение на клапаните и идентична смазочна система,

- четиритактови двигатели без катализатор, които използват една и съща технология на разположение на клапаните и идентична смазочна система.

2. Периоди на устойчивост на характеристиките на емисиите за двигателите във фаза II

2.1. Производителят обявява категорията на устойчивост на характеристиките на газовете (ПУХЕ) (PDCE), приложима за всяка фамилия двигатели по време на типовото одобрение. Това е категорията, която се приближава най-много до предвидената продължителност на полезен живот на оборудването, върху което двигателят трябва да бъде монтиран, според производителя на двигателя. Производителят съхранява съответните данни, които обосновават избора на категорията на (ПУХЕ) (PDCE) за всяка фамилия двигатели. Тези данни се съобщават при поискване на изпълнителния директор на КТИ.

2.1.1. За преносимите двигатели: производителят избира дадена категория на (ПУХЕ) (PDCE) в табл. 32.

Таблица 32

Категории на устойчивост на характеристиките на емисиите за преносимите двигатели (в часове)

Категория	1	2	3
Клас SH:1	50	125	300
Клас SH:2	50	125	300
Клас SH:3	50	125	300

2.1.2. За непреносимите двигатели: производителят избира дадена категория на (ПУХЕ) (PDCE) в табл. 33.

Таблица 33

Категории на устойчивост на характеристиките на емисиите за непреносимите двигатели (в часове)

Категория	1	2	3
Клас SH:1	50	125	300
Клас SH:2	125	250	500
Клас SH:3	125	250	500
Клас SH:4	250	500	1000

2.1.3. Производителят трябва да докаже убедително пред изпълнителния директор на КТИ, че обявената продължителност на полезен живот е реална. Данните, които служат за обосноваване от страна на производителя на избора на категория на устойчивост на характеристиките на емисиите (ПУХЕ) (PDCE) за дадена фамилия двигатели, може да включва следното (без този списък да се смята за изчерпателен):

- проучвания за продължителността на живот на оборудването, върху което се монтират въпросните двигатели;

- технически оценки на двигатели, остарели при нормална експлоатация, с цел установяване на момента, когато техническите показатели на двигателите се влошават до положение, при което тяхната полезност и/или надеждност е нарушена дотолкова, че се налага извършване на основен преглед или подмяна;

- гаранционни карти и гаранционни периоди;

- документи с търговски характер, които се отнасят до продължителността на живот на двигателите;

- доклади за повредите, настъпили при потребителите;

- технически оценки на устойчивостта, в часове, на специфични технологии на двигателите, на материали за двигатели или на модели на двигатели.

Приложение № 4 към чл. 4, ал. 1, т. 4

(Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г., доп. - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.)

Това приложение се прилага, както следва:

а) за етапи I, II, IIIА, IIIB и IV се прилагат изискванията на т. 1;

б) ако производителят въз основа на възможността, посочена в т. 1.2.1 от приложение № 3, избере да използва процедурата от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, се прилага т. 9 от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

Системи за анализ и вземане на проби

1. Системи за вземане на проби от газове и частици

Номер	Описание
на фигу-
рата
2.	Система за анализ на необработени отработе-
	ни газове
3.	Система за анализ на разредени отработени
	газове
4.	Частичен поток, изокинетичен поток, настрой-
	ка чрез всмукващ вентилатор, вземане на про-
	ба от част от потока
5.	Частичен поток, изокинетичен поток, настрой-
	ка чрез нагнетателен вентилатор, вземане на
	проба от част от потока
6.	Частичен поток, измерване на СО2 или на NОх,
	вземане на проба от част от потока
7.	Частичен поток, измерване на СО2 и въглеро-
	ден баланс, вземане на проба от целия поток
8.	Частичен поток, единична тръба на Вентури и
	измерване на концентрациите, вземане на
	проба от част от потока
9.	Частичен поток, двойна тръба на Вентури или
	двойна дюза и измерване на концентрациите,
	вземане на проба от част от потока
10.	Частичен поток, многотръбно разделяне и из-
	мерване на концентрациите, вземане на проба
	от част от потока
11.	Частичен поток, регулиране на дебита, взема-
	не на проба от целия поток
12.	Частичен поток, регулиране на дебита, взема-
	не на проба от част от потока
13.	Пълен поток, обемна помпа или тръба на
	Вентури с критичен поток, вземане на проба
	от част от потока
14.	Система за вземане на проба от частици
15.	Система с разреждане на целия поток

1.1. Определяне на газовите емисии

Подробни описания на препоръчваните системи за вземане на проби и за анализ се съдържат в т. 1.1.1, както и във фиг. 2 и 3. Равностойни резултати могат да се постигнат при различни конфигурации и за това не е необходимо точното съответствие с тези схеми. Могат да се използват допълнителни компоненти, като инструменти, вентили, електромагнити, помпи и прекъсвачи, за да се получи допълнителна информация и да се координират функциите на отделните съставни системи. Други компоненти, които не са необходими за запазване на точността на някои системи, могат да бъдат премахнати, при условие че това решение се основава на добра техническа преценка.

1.1.1. СО, СО2, НС, NОх компоненти на отработените газове

Системата за анализ, използвана за определянето на газообразните компоненти в необработени или в разредени отработени газове, съдържа следните елементи:

- HFID-анализатор за измерване на въглеводородите;

- NDIR-анализатори за измерването на въглероден оксид и въглероден диоксид;

- HCLD или еквивалентен детектор за измерване на азотните оксиди.

При необработените отработени газове (виж фиг. 2) пробата за определяне на всички компоненти може да бъде взета с една сонда за вземане на проби или с две намиращи се близо една до друга сонди за вземане на проби и вътрешно да се раздели към различните анализатори. Трябва да се внимава нито една от компонентите на отработените газове (включително вода и сярна киселина) да не кондензира в аналитичната система.

При разредените отработени газове (фиг. 3) пробата за определяне на въглеводородите не трябва да се взема със същата сонда като тази, използвана за определяне на другите компоненти. Трябва да се внимава нито една от компонентите на отработените газове (включително вода и сярна киселина) да не кондензира в аналитичната система.

Фиг. 2

Схема на системата за анализ на необработени отработени газове за определяне на СО, NОх и НС

Фиг. 3

Схема на системата за анализ на разредени отработени газове за определяне на СО, NОх и НС

Общо указание:

Всички компоненти, през които преминава газовата проба, се поддържат при посочената за съответната система температура.

- Сонда SP1 за вземане на проби от необработени отработени газове (само фиг. 2)

Препоръчва се статична сонда от неръждаема стомана със затворен край и много отвори. Вътрешният й диаметър не трябва да бъде по-голям от вътрешния диаметър на тръбопровода за вземане на проби. Дебелината на стената на сондата не трябва да бъде по-голяма от 1 mm. Тя трябва да има поне три отвора в три различни радиално разположени равнини, чиито размери позволяват да се вземат проби с приблизително еднакъв обем. Сондата трябва да заема минимум 80% от диаметъра на изпускателната тръба.

- Сонда SP2 - за анализ на въглеводороди (НС) в разредени отработени газове (само фиг. 3)

Сондата трябва:

- да представлява (по определение) първите 254 mm до 762 mm от тръбопровода за вземане на проби от въглеводороди (HSL3);

- да има минимален вътрешен диаметър 5 mm;

- да е монтирана в тунела за разреждане DT (т. 1.2.1.2) в точка, където разреждащият въздух и отработените газове са добре смесени (т.е. на разстояние, равно на 10 пъти диаметъра на тунела след точката, в която отработените газове постъпват в тунела за разреждане);

- да е поставена на достатъчно разстояние (радиално) от други сонди и от стената на тунела, за да се избегне влиянието от аеродинамични смущения или завихряния;

- да се загрява така, че температурата на газовия поток на изхода на сондата да достигне 463 К (190 °С) ± 10 К.

- Сонда SP3 - за анализ на СО, СО2 и NОх от разредени отработени газове (само фиг. 3)

Сондата трябва:

- да се намира в същата равнина като SP2;

- да е достатъчно отдалечена (радиално) от други сонди и от стената на тунела, за да се избегне влиянието от аеродинамични смущения или завихряния;

- да се изолира и загрява по цялата си дължина така, че най-ниската температура да бъде 328 К (55 °С), за да се избегне образуването на водна кондензация.

- Нагреваем тръбопровод за вземане на проби HSL1

Тръбопроводът служи за отвеждане на газови проби от една сонда до разпределителната (разпределителните) точка (и) и анализатора на въглеводороди.

Тръбопроводът за вземане на проби трябва:

- да има минимален вътрешен диаметър 5 mm и максимален - 13,5 mm;

- да е от неръждаема стомана или РТFЕ (политетрафлуоретилен);

- да поддържа температура на стената от 463 К 190 °С) ± 10 К, ако температурата на отработените газове при сондата за вземане на проби е по-малка или равна на 463 К (190 °С); температурата се измерва във всеки независимо контролиран участък на нагряване;

- да поддържа температура на стената от 453 К (180 °С) ± 10 К, ако температурата на отработените газове при сондата за вземане на проби е по-голяма от 463 К (190 °С);

- да поддържа температура на газовете от 463 К (190 °С) ± 10 К непосредствено преди загрявания филтър (F2) и детектора HFID.

- Нагреваем тръбопровод HSL2 за вземане на проби от NОх

Тръбопроводът за вземане на проби трябва:

- да поддържа температура на стената от 328 до 473 К (от 55 до 200 °С) до конвертора при използване на охладител, а ако няма охладител - до анализатора;

- да е от неръждаема стомана или РТFЕ (политетрафлуоретилен).

Тъй като тръбопроводът трябва да бъде загряван само за предотвратяване на кондензацията на вода и сярна киселина, температурата му ще зависи от съдържанието на сяра в горивото.

- Тръбопровод SL за вземане на проби от СО (СO2)

Тръбопроводът трябва да бъде от неръждаема стомана или РТFЕ. Той може да бъде или да не бъде загряван.

- ВК: торбичка за вземане на проби за определяне на фоновата концентрация (незадължителна, само фиг. 3)

За измерване на фоновите концентрации.

- ВG: торбичка за вземане на проби (незадължителна, само фиг. 3, за СО и СО2)

За измерване на концентрациите на пробите.

- Нагреваем предварителен филтър (незадължителен) F1:

Температурата му трябва да бъде същата като на тръбопровода HSL1.

- Нагреваем филтър F2

Този филтър служи за отстраняване на всички твърди частици от газовата проба, преди тя да достигне в анализатора. Температурата му трябва да бъде същата като на тръбопровода HSL1. Филтърът трябва да се сменя при необходимост.

- Нагреваема помпа за вземане на проби Р

Помпата се загрява до температурата на тръбопровода HSL1.

- НС

Нагреваем пламъчно-йонизационен детектор (HFID) за определяне на въглеводороди. Температурата му трябва да бъде поддържана в границите от 453 до 473 К (180 до 200 °С).

- СО, СО2

NDIR-анализатори за определяне на въглероден оксид и въглероден диоксид.

- NО2

(Н)CLD-детектор за определяне на азотни оксиди. При използване на HCLD-детектор, температурата му трябва да бъде поддържана в границите от 328 до 473 К (55 до 200 °С).

- Конвертор С

Конверторът се използва за каталитична редукция на NО2 до NO преди анализа с CLD или HCLD.

- Охладителна баня В

Служи за охлаждане и кондензиране на водата, съдържаща се в пробата от отработени газове. Банята се поддържа при температура от 273 до 277 К (0° до 4 °С) посредством лед или охлаждаща система. Този апарат не е задължителен, ако анализаторът не се влияе от водна пара, както е определено в приложение № 3, допълнение 2, т. 1.9.1 и 1.9.2.

Използването на химически сушители за отстраняване на вода от пробата не е разрешено.

- Температурни сензори Т1, Т2, Т3

Служат за отчитане на температурата на газовия поток.

- Температурен сензор Т4

Служи за отчитане на температура на NО2 - NO конвертора.

- Температурен сензор Т5

За отчитане на температурата на охладителя на банята.

- Манометри G1, G2, G3

За измерване на налягането в тръбопроводите за вземане на проби.

- Регулатори на налягане R1, R2

За регулиране съответно на налягането на въздуха и на горивото (H2) за HFID.

- Регулатори на налягане R3, R4, R5

За регулиране на налягането в тръбопроводите за вземане на проби и на потока към анализаторите.

- Дебитомери FL1, FL2, FL3

За измерване на дебита на газовата проба, преминал през байпаса.

- Дебитомери FL4 до FL7 (незадължително)

За отчитане на дебита през анализаторите.

- Превключващи кранове V1 до V6

Подходящи кранове за подвеждане на взетата проба на газа за регулиране на чувствителността или на нулиращия газ, по избор, в анализатора.

- Магнитни вентили V7, V8

За обхождане (байпас) на NО2 - NO конвертора.

- Иглен вентил V9

За изравняване на дебита на NО2 - NO конвертора и байпаса.

- Иглени вентили V10, V11

За регулиране на дебита към анализаторите.

- Изпускателни кранове V12, V13

За изпускане на кондензата от охладителя на баня В.

- Превключващ кран вентил V14

За избор на торбичка ВК или торбичка BG.

1.2. Определяне на частиците

Точки 1.2.1 и 1.2.2 и фиг. 4 до 15 съдържат подробни описания на препоръчваните системи за разреждане и вземане на проби, като се има предвид, че с различни конфигурации могат да се постигнат еднакви резултати, не е необходимо стриктното придържане към тези схеми. Могат да бъдат използвани допълнителни компоненти, като апарати, вентили, електромагнити, помпи и прекъсвачи, за да бъде получена допълнителна информация и да се координират функциите на отделните съставни системи. Други компоненти, които не са необходими за запазване на точността на някои системи, могат да бъдат премахнати, при условие че това решение се основава на добра техническа преценка.

1.2.1. Система за разреждане

1.2.1.1. Система с разреждане на част от потока (фиг. от 4 до 12) (Фигурите от 4 до 12 показват различни типове системи с разреждане на част от потока, които по принцип могат да бъдат използвани за изпитването в стационарен (стабилизиран) режим (NRSC). При все това по причина на много строгите ограничения на изпитванията в преходен режим само системите с разреждане на част от потока (фиг. от 4 до 12), задоволяващи всички изисквания, посочени в "Системи с разреждане на част от потока" на допълнение III, приложение № 1, т. 2.4, се приемат за изпитването в преходен режим (NRTC).)

Посочената система за разреждане се базира на разреждането на част от обема отработени газове. Разделянето на обема отработени газове и последващият процес на разреждане могат да бъдат осъществени с различни видове системи за разреждане. За последващото събиране на частици през системата за вземане на проби от частици (т. 1.2.2, фиг. 14) може да се пропусне пълният обем от разредени отработени газове или само една част от него. Първият метод се обозначава като система с вземане на проба от целия поток, вторият - като система с вземане на проба от част от потока.

Пресмятането на степента на разреждане зависи от използваната система.

Препоръчват се следните системи:

- Изокинетични системи (фиг. 4 и 5)

При тези системи подведеният в свързващата преносна тръба поток от газове отговаря по скорост и/или налягане на пълния поток от отработени газове, което изисква потокът от отработени газове на нивото на сондата за вземане на проби да бъде без смущения и равномерен. Това обикновено се постига чрез използването на резонатор и на тръба с права подвеждаща част, която е насочена срещу потока в мястото на вземане на проба. Впоследствие коефициентът на разделяне се изчислява въз основа на лесно измервани стойности, като например диаметрите на тръбите. Трябва да се има предвид, че изокинетичният метод се използва само за изравняване на характеристиките на потока, а не за изравняване на разпределението на частиците по размери. По правило последното не е необходимо, тъй като частиците са достатъчно малки, за да следват линията на течението на флуидите.

- Системи с регулиране на дебитите и измерване на концентрациите (фиг. 6 до 10)

При тези системи пробата се взема от целия поток отработени газове чрез регулиране на дебита на разреждащия въздух и на цялостния дебит на разредените отработени газове. Степента на разреждане се определя въз основа на концентрациите на индикаторни газове, като СО2 или NОх, които вече се съдържат в отработените газове на двигателя. Концентрациите в разредените отработени газове и в разреждащия въздух се измерват, а концентрацията в необработените отработени газове може да бъде измерена директно или да бъде пресметната, при известен състав на горивото, чрез дебита на горивото и уравнението на въглеродния баланс. Системите могат да се регулират чрез пресметнатата степен на разреждане (фиг. 6 и 7) или на базата на дебита към преходната тръба (фиг. 8, 9 и 10).

- Системи с регулиране и измерване на дебита (фиг. 11 и 12)

При тези системи пробата се взема от целия поток отработени газове чрез регулиране на дебита на разреждащия въздух и на цялостния дебит на разредените газове. Степента на разреждане се определя въз основа на разликата между двата дебита. Този метод изисква прецизно калибриране на дебитомерите един спрямо друг, защото относителната големина на двата дебита при по-големи съотношения на разреждане може да доведе до значителни грешки. Регулирането на дебита се извършва много лесно, като дебитът на разредените отработени газове се поддържа постоянен, а дебитът на разреждащия въздух се променя при необходимост.

За да се реализират предимствата на системите с разреждане на част от потока, трябва да се избягват проблемите, свързани със загуби на частици в свързващия преносен тръбопровод, да се внимава да се получи представителна проба от отработените газове на двигателя и да се определи коефициентът на разделяне.

При описаните системи тези основни фактори са взети под внимание.

Фиг. 4

Система с разреждане на част от потока с изокинетична сонда и вземане на проба от част от потока(регулиране с всмукващ вентилатор SB)

С помощта на изокинетичната сонда за вземане на проби ISP от изпускателната тръба ЕР през свързващия преносен тръбопровод ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане DT. Разликата в налягането на отработените газове между изпускателната тръба и входа на сондата се измерва с диференциален датчик за налягане DPT. Този сигнал се подава на дебитния регулатор FC1, който управлява всмукващия вентилатор SB така, че на върха на сондата да се поддържа нулева разлика в налягането. При тези условия скоростите на отработените газове в EP и ISP са равни, а дебитът през ISP и ТТ е константна част от общия дебит на отработените газове. Коефициентът на разделяне се определя от площта на напречните сеченията на EP и ISP. Дебитът на разреждащия въздух се измерва с дебитомера FM1. Степента на разреждане се пресмята на базата на дебита на разреждащия въздух и коефициента на разделяне.

Фиг. 5

Система с разреждане на част от потока с изокинетична сонда и вземане на проба от част от потока (регулиране с нагнетателен вентилатор PB)

С помощта на изокинетичната сонда за взимане на проби ISP от изпускателната тръба ЕР през свързващия преносен тръбопровод ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане DT. Разликата в налягането на отработените газове между изпускателната тръба и входа на сондата се измерва с диференциален датчик за налягане DPT. Този сигнал се предава на дебитния регулатор FC1, който управлява нагнетателния вентилатор така, че на върха на сондата се поддържа нулева разлика в налягането. Това се постига, като се взема малка част от разреждащия въздух, чийто дебит вече е бил измерен с дебитомера FM1, и с помощта на пневматична бленда се подвежда в ТТ. При тези условия скоростите на отработените газове в EP и ISP се изравняват, а дебитът през ISP и ТТ е константна част от общия дебит на отработените газове. Коефициентът на разделяне се определя от площта на сеченията EP и ISP. Разреждащият въздух се засмуква през DT чрез всмукващия вентилатор SB и дебитът се измерва посредством FM1 на входа на DT. Степента на разреждане се пресмята на базата на дебита на разреждащия въздух и коефициента на разделяне.

Фиг. 6

Система с разреждане на част от потока с измерване на концентрациите на СО2 или NОх и вземане на проба от част от потока

Необработените отработени газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР през сондата за взимане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ към тунела за разреждане DT. Концентрациите на индикаторните газове (СО2 или NОх) се измерват в необработените и разредени отработени газове, както и в разреждащия въздух с помощта на един или повече анализатори EGA. Тези сигнали се предават на дебитния регулатор FC2, който управлява или нагнетяващия вентилатор РВ, или всмукващия вентилатор SB, така, че в DT се поддържа желаното разделяне и разреждане на отработените газове. Степента на разреждане се пресмята на базата на концентрациите на индикаторните газове в необработените отработени газове, в разредените отработени газове и в разреждащия въздух.

Фиг. 7

Система с разреждане на част от потока с измерване на концентрациите на СО2, баланс по въглерода и вземане на проба от целия поток

Необработени отработени газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР през сондата за вземане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ към тунела за разреждане DT. Концентрациите на СО2 се измерват в разредените отработени газове и в разреждащия въздух с помощта на един или повече анализатори EGA. Сигналите за СО2 и GFUEL (масов дебит на горивото) се предават или на дебитния регулатор FC2, или на дебитния регулатор FC3 на системата за вземане на проби от частици (фиг. 14). FC2 управлява нагнетателния вентилатор SB, а FC3 - системата за вземане на проби от частици (фиг. 14); така те регулират дебитите на вход и изход на системата и осигуряват в DT желаната степен на разделяне и разреждане на отработените газове. Степента на разреждане се пресмята при използване на метода на баланс по въглерода въз основа на СО2 - концентрациите и на GFUEL.

Фиг. 8

Система с разреждане на част от потока с единична тръба на Вентури, измерване на концентрациите и вземане на проба от част от потока

Под действието на отрицателното налягане (подналягането), което създава тръбата на Вентури VN в DT, необработените отработени газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР през сондата за вземане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ към тунела за разреждане DT. Дебитът на газовете през ТТ зависи от обмена на сили (импулси) в зоната на тръбата на Вентури и следователно се влияе от абсолютната температура на газовете на изхода на ТТ. От това следва, че разделянето на отработените газове при определен дебит в тунела не може да бъде постоянно, а степента на разреждане при малко натоварване е малко по-ниска, отколкото при голямо натоварване. Концентрациите на индикаторните газове (СО2 или NОх) се измерват в необработените газове, в разредените газове и в разреждащия въздух с помощта на един или повече анализатори EGA; степента на разреждане се изчислява на базата на така измерените стойности.

Фиг. 9

Система с разреждане на част от потока с двойна тръба на Вентури, измерване на концентрациите и вземане на проба от част от потока

Необработените отработени газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР към тунела за разреждане DT чрез сондата за вземане на проби SP, свързващия преносен тръбопровод ТТ и делителите на потока, състоящи се от набор бленди или тръби на Вентури. Първият делител на потока (FD1) се намира в ЕР, а вторият (FD2) - в ТТ. Необходими са два допълнителни вентила за регулиране на налягането (РСV1 и РСV2), за да може чрез регулиране на противоналягането в ЕР и на налягането в DT да се поддържа постоянно разделяне на отработените газове. РСV1 се намира след SP в ЕР, а РСV2 - между нагнетателния вентилатор РВ и тунела DT. Концентрациите на индикаторните газове (СО2 или NОх) се измерват в необработените газове, в разредените газове и в разреждащия въздух с помощта на един или повече анализатори EGA. Те са необходими за проверка на разделянето на отработените газове и могат да бъдат използвани за регулиране на РСV1 и РСV2 с цел получаване на прецизно регулиране на разделянето. Степента на разреждане се пресмята на базата на концентрациите на индикаторните газове.

Фиг. 10

Система с разреждане на част от потока с многотръбно разделяне, измерване на концентрациите и вземане на проба от част от потока

Необработените отработени газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР към тунела за разреждане DT чрез свързващия преносен тръбопровод ТТ и делителя на потока FD3, който се състои от набор от тръби с еднакви размери (еднакъв диаметър, дължина и радиус на огъване), монтирани в ЕР. Отработените газове, протичащи през една от тези тръби, се подвеждат към DT, а протичащите през другите тръби отработени газове се подвеждат към овлажнителна камера DC. Следователно, разделянето на отработените газове се определя от общия брой на тръбите. Постоянното управление на разделянето изисква нулева разлика в налягането между DC и изхода на ТТ, като налягането се измерва с диференциален датчик за налягане DPT. Разлика в налягането, равна на нула, се постига, когато в DT на изхода на ТТ се подаде чист въздух. Концентрациите на индикаторните газове (СО2 или NОх) се измерват в необработените газове, в разредените газове и в разреждащия въздух с помощта на един или повече анализатори EGA. Те са необходими за проверка на разделянето на отработените газове и могат също така да бъдат използвани за регулиране на дебита на подаване на въздух за получаване на прецизно регулиране на разделянето. Степента на разреждане се пресмята на базата на концентрациите на индикаторните газове.

Фиг. 11

Система с разреждане на част от потока с регулиране на дебита и вземане на проба от целия поток

От изпускателната тръба ЕР през сондата за вземане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ необработените отработени газове се подвеждат към тунела за разреждане DT. Общият дебит през тунела се регулира с регулатора на дебит FC3 и помпата за вземане на проби на системата за вземане на проби от частици (фиг. 16).

Дебитът на разреждащия въздух се регулира с дебитния регулатор FC2, който за постигане на желаното разделяне на отработените газове може да ползва като управляващи сигнали GEXH, GAIR или GFUEL. Дебитът на взетата проба в DT e разликата от пълния дебит и дебита на разреждащия въздух. Дебитът на разреждащия въздух се измерва с дебитомера FM1, а общият дебит - с дебитомера FM3 на системата за вземане на проби от частици (фиг. 14). Степента на разреждане се изчислява на базата на стойностите от тези два дебита.

Фиг. 12

Система с разреждане на част от потока с регулиране на дебита и вземане на проба от част от потока

От изпускателната тръба ЕР през сондата за вземане на проби SP и свързващия преносен тръбопровод ТТ необработените отработени газове се подвеждат към тунела за разреждане DT. Разделянето на отработените газове и дебитът в DT се регулират от дебитния регулатор FC2, който настройва, съответно дебита (или честотата на въртене) на нагнетателния вентилатор РВ и на всмукателния вентилатор SB. Това е възможно, тъй като взетата проба със системата за вземане на проби от частици се връща в DT. GEXH, GAIR или GFUEL могат да се ползват като управляващи сигнали за FC2. Дебитът на разреждащия въздух се измерва с дебитомера FM1, а общият дебит - с дебитомера FM2. Степента на разреждане се изчислява на базата на стойностите от тези два дебита.

Изпускателна тръба EP

Изпускателната тръба може да бъде изолирана. За намаляване на топлинната инертност на изпускателната тръба се препоръчва отношението на дебелината към диаметъра й да бъде по-малко или равно на 0,015.

Използването на гъвкави участъци трябва да бъде ограничено до отношение на дължината към диаметъра по-малко или равно на 12. Колената трябва да бъдат ограничени до минимум, за да се намалят натрупванията от инертност. Ако системата включва стендов шумозаглушител, той също може да бъде изолиран.

При изокинетична система изпускателната тръба не трябва да има колена, огъвания и резки изменения на диаметъра на разстояние, равно на най-малко на шест диаметъра на тръбата преди и три диаметъра на тръбата след върха на сондата. Скоростта на газовете в областта на вземането на проба трябва да бъде по-висока от 10 m/s освен в случаите, когато двигателят работи на празен ход. Средноаритметичната стойност на колебанията в налягането на отработените газове не трябва да превишават ± 500 Ра. Всеки опит за намаляване на колебанията на налягането, освен използването на ходова изпускателна система (включваща шумозаглушител и устройство за допълнително обработване на отработените газове), не трябва да променя работата на двигателя и да води до отлагане на частици.

При системи без изокинетична сонда се препоръчва използването на права тръба, която трябва има дължина, равна на шест нейни диаметъра преди и три нейни диаметъра след върха на сондата.

- Сонда за вземане на проби SP (фиг. 6 до 12)

Вътрешният диаметър трябва да бъде най-малко 4 mm. Минималното отношение на диаметъра на изпускателната тръба към този на сондата трябва да бъде четири. Сондата трябва да бъде отворена тръба, която да е насочена срещу посоката на протичане на потока и монтирана по осевата линия на изпускателната тръба или трябва да бъде съставена от много отвори - както е описано за SP1 в т. 1.1.1.

- Изокинетична сонда за вземане на проби ISP (фиг. 4 и 5)

Изокинетичната сонда за вземане на проби трябва да бъде насочена срещу потока от отработени газове по осевата линия на изпускателната тръба в точка, в която са изпълнени условията за потока, описани в раздел ЕР. Тя трябва да бъде така проектирана, че да осигурява пропорционално вземане на проба от необработени отработени газове. Вътрешният диаметър трябва да бъде най-малко 12 mm.

Необходима е система за регулиране на изокинетично разделяне на отработените газове, което да се постигне чрез поддържане на нулева разлика в налягането между ЕР и ESP. При тези условия скоростите на отработените газове в ЕР и в ISP са еднакви, а масовият дебит през ISP е константна част от общия дебит на отработените газове. ISP трябва да бъде включена към диференциален датчик за налягане. Нулевата разликата в налягането между ЕР и ISP се получава чрез промяна на скоростта на нагнетателния вентилатор или чрез регулатор на дебита.

- Делители на потока FD1 и FD2 (фиг. 9)

Набор от тръби на Вентури или бленди се монтират съответно в изпускателната тръба ЕР и в свързващия тръбопровод ТТ, за да се осигури пропорционално вземане на проби от необработени отработени газове. Система за регулиране на налягането, състояща се от два вентила РСV1 и РСV2 се използва за пропорционално разделяне, което се осъществява посредством регулиране на наляганията в ЕР и DT.

- Делител на потока FD3 (фиг. 10)

Набор от тръби (тръбен пакет) се монтира в изпускателната тръба ЕР, за да се гарантира пропорционално вземане на проби от необработени отработени газове. Една от тези тръби подвежда отработените газове към разреждащия тунел DT, а отработените газове от другите тръби влизат в овлажнителна камера DC. Тръбите трябва да имат еднакви размери (еднакъв диаметър, дължина и радиус на огъване), следователно разделянето на отработените газове зависи от общия брой на тръбите. Необходима е регулираща система, за да може да се осъществи пропорционално разделяне чрез поддържане на нулева разлика в налягането между изхода на тръбния пакет в DC и изхода на ТТ. При тези условия скоростите на отработени газове в ЕР и FD3 са пропорционални, а дебитът в ТТ е константна част от общия дебит на отработените газове. Двете точки трябва да са свързани към диференциален датчик за налягането DPT. Нулевата разлика в налягането се получава с помощта на регулатора на дебита FC1.

- Анализатор на отработени газове EGA (фиг. 6 до 10)

Могат да се използват анализатори на СО2 или NОх (при метода на баланс по въглерода - само СО2-анализатори). Анализаторите трябва да бъдат калибрирани, както анализаторите за измерването на газообразните емисии. За определяне на разликите в концентрациите могат да се използват един или повече анализатори.

Точността на измерващите системи трябва да бъде такава, че точността на GEDFW,i или VEDFW,i да е в интервала ± 4%.

- Свързващ преносен тръбопровод ТТ (фиг. 4 до 12)

Свързващият преносен тръбопровод за отвеждане на пробата от частици трябва:

- да е максимално къс и да не е по-дълъг от 5 m,

- да има диаметър, който е равен или по-голям от диаметъра на сондата, но не по-голям от 25 mm,

- да има изход по осевата линия на разреждащия тунел, насочен по посоката на протичане на потока.

Тръбопроводи с дължина до един метър трябва да бъдат изолирани с материал, чиято максимална топлопроводимост е 0,05 W/(m.K), като дебелината на изолационния слой трябва да съответства на диаметъра на сондата. Тръбопровод с дължина, по-голяма от един метър, трябва да бъде изолиран и загрят до минимална температура на стената 523 К (250 °С).

Необходимите температури на стената на свързващия тръбопровод могат също така да се определят чрез стандартни изчисления на топлопренасянето.

- Диференциален датчик за налягане DPT (фигури 4, 5 и 10)

Диференциалният датчик за налягане трябва да бъде с максимален обхват ± 500 Ра.

- Регулатор на дебита FC1 (фиг. 4, 5 и 10)

При изокинетичните системи (фиг. 4 и 5) регулаторът на дебита е необходим за поддържане на нулева разлика в налягането между ЕР и ISP. Нулирането се извършва чрез:

а) регулиране на скоростта или дебита на всмукващия вентилатор (SB) и поддържане постоянна скоростта на нагнетателния вентилатор (РВ) при всеки един от етапите (фиг. 4);

или

б) чрез настройване на всмукващия вентилатор (SB) на постоянен масов дебит на разредените отработени газове и регулиране на дебита на нагнетателния вентилатор (РВ), чрез което се регулира дебитът на пробата от отработени газове в края на свързващия преносен тръбопровод (ТТ) (фиг. 5).

При използване на система с регулиране на налягането остатъчната грешка в контролната верига не трябва да превишава ± 3 Ра. Средноаритметичните колебания на налягането в тунела за разреждане не трябва да превишават ± 250 Ра.

При многотръбни системи (фиг. 10) регулаторът на дебита е необходим, за да се раздели пропорционално потокът от отработили газове и за да се поддържа нулева разлика в налягането между изпускателния отвор на многотръбната група и изхода на ТТ. Настройването може да се осъществи чрез регулиране на дебита на нагнетявания въздух в DT на изхода на ТТ.

- Вентили за регулиране на налягането РСV1 и РСV2 (фиг. 9)

Необходими са два вентила за регулиране на налягането за системата с двойна тръба на Вентури/двойна бленда, за да може чрез регулиране на противоналягането на ЕР и на налягането на DT да се осъществи пропорционално разделяне на потока. Вентилите трябва да се намират в ЕР след SP и между РВ и DT.

- овлажнителна камера DC (фиг. 10)

На изхода на тръбния пакет трябва да бъде монтирана овлажнителна камера, за да се намалят максимално колебанията на налягането в изпускателната тръба ЕР.

- Тръба на Вентури VN (фиг. 8)

В тунела за разреждане DT се монтира тръба на Вентури, за да създава отрицателно налягане (подналягане) в областта на изхода на свързващия преносен тръбопровод ТТ. Дебитът на газовете в ТТ се определя от обмена на сили (импулси) в тръбата на Вентури и по принцип е пропорционален на дебита на нагнетателния вентилатор РВ, така че се постига постоянна степен на разреждане. Тъй като обмена на сили (импулси) се влияе от температурата на изхода на ТТ и от разликата в налягането между ЕР и DT, действителната степен на разреждане е малко по-ниска при малко натоварване, отколкото при голямо натоварване.

- регулатор на дебита FC2 (фиг. 6, 7, 11 и 12; незадължителен)

За регулиране на дебита на нагнетателния вентилатор РВ или на всмукващия вентилатор SB може да се използва регулатор на дебита. Той може да се управлява от сигнала за дебита на отработените газове или на горивото, или от диференциалния сигнал за СО2 или NОх.

FC2 регулира директно въздушния поток, ако се ползва подаване на сгъстен въздух (фиг. 11).

- Дебитомер FM1 (фиг. 6, 7, 11 и 12)

Газомер или уред за измерване на дебита на разреждащия въздух. FM1 не е задължителен, ако нагнетателният вентилатор РВ е калибриран за измерване на дебита.

- Дебитомер FM2 (фиг. 12)

Газомер или уред за измерване дебита на разредени отработени газове. FM2 не е задължителен, ако всмукващият вентилатор SB е калибриран за измерване на дебита.

- Нагнетателен вентилатор РВ (фиг. 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 12)

За регулиране на дебита на разреждащия въздух РВ може да се свърже към дебитните регулатори FC1 и FC2. РВ не е необходим, когато се използва дроселен вентил. Ако РВ е калибриран, може да се използва за измерване на дебита на разреждащия въздух.

- Всмукващ вентилатор SB (фиг. 4, 5, 6, 9, 10 и 12)

Само за системи с вземане на проба от част от потока. Ако SВ е калибриран, може да се използва за измерване на дебита на разредените отработени газове.

- Филтър за разреждащия въздух DAF (фиг. 4 до 12)

Препоръчва се разреждащият въздух да се филтрира и да се очисти през активен въглен, за да се отстранят фоновите въглеводороди. Разреждащият въздух трябва да има температура от 298 К (25 °С) ± 5 К.

По искане от производителя, в съответствие с добрата инженерна практика, се взема проба от разреждащия въздух за определяне на фоновите концентрации на частици, които концентрации след това могат да се извадят от измерените в разредените отработени газове стойности.

- Сонда за вземане на проби от частици PSP (фиг. 4, 5, 6, 8, 9, 10 и 12)

Сондата представлява предната част на тръбопровода за пренос на частици РТТ и:

- трябва да бъде насочена срещу потока на място, където разреждащият въздух и отработените газове са добре смесени, т. е. по осевата линия на разреждащия тунел DT на системите за разреждане, на разстояние приблизително равно на 10 диаметъра на тунела, след точката, където отработените газове постъпват в разреждащия тунел;

- трябва да има вътрешен диаметър най-малко 12 mm;

- може да бъде загрявана до максимална температура на стената 325 К (52 °С) чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух, при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);

- може да бъде изолирана.

- Разреждащ тунел DT (фиг. 4 до 12)

Разреждащият тунел:

- трябва да бъде с такава дължина, че да осигурява пълно смесване на отработените газове с разреждащия въздух при турбулентни условия на протичане;

- трябва да бъде от неръждаема стомана със:

- отношение на дебелина към диаметър максимум 0,025 за разреждащи тунели с вътрешен диаметър над 75 mm;

- стени, чиято номинална дебелина е не по-малка от 1,5 mm за разреждащи тунели с вътрешен диаметър, по-малък или равен на 75 mm;

- трябва да бъде с минимален диаметър 75 mm за система с вземане на проба от част от потока;

- трябва по възможност да бъде с минимален диаметър 25 mm за система с вземане на проба от целия поток;

- може да бъде загряван до максимална температура на стената 325 К (52 °С) чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух, при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);

- може да бъде изолиран.

Отработените газове от двигателя трябва да бъдат смесени напълно с разреждащия въздух. При системи за вземане на проби от част от потока качеството на смесване се проверява след пускането им, с помощта на СО2 - профил на тунела при работещ двигател (най-малко четири еднакво отдалечени точки на измерване). Ако е необходимо, може да бъде използвана смесителна бленда.

Бележка. Ако околната температурата в близост до разреждащия тунел DT е по-малка от 293 К (20 °С), трябва да бъдат взети мерки за избягване на загубите на частици по хладните стени на разреждащия тунел. Ето защо се препоръчва загряване и/или изолация на тунела в рамките на горепосочените допустими стойности.

При по-голямо натоварване на двигателя тунелът може да се охлажда с неагресивни средства, като например обдухващ вентилатор, при условие че температурата на охлаждащата течност е не по-малка от 293 К (20 °С).

- Топлообменник НЕ (фиг. 9 и 10)

Топлообменникът трябва да бъде с достатъчен капацитет за поддържане на температурата на вход на всмукващия вентилатор SB в рамките на ± 11 К от наблюдаваната при изпитването средноаритметична експлоатационна температура.

1.2.1.2. Система с разреждане на целия поток (фиг. 13)

Работата на тази система се базира на разреждането на целия поток отработени газове по метода на вземане на проби с постоянен обем (CVS). Трябва да бъде измерен общият обем на сместа от отработени газове и разреждащ въздух. Може да се използва PDP, CFV или SSV система.

За последващото събиране на частици проба от разредените отработени газове се подвежда през системата за вземане на проби от частици (т. 1.2.2, фиг. 14 и 15). Ако това се извършва директно, става дума за единично разреждане. Ако пробата се разрежда отново във втори разреждащ тунел, се говори за двойно разреждане. Двойното разреждане е полезно, когато изискванията относно температурата, с която се обтича филтърът, не могат да бъдат спазени при единично разреждане. Въпреки че методът на двойно разреждане представлява по принцип разреждаща система, той се описва в т. 1.2.2, фиг. 15 като модификация на система за вземане на проби от частици, тъй като притежава повечето типични съставни части на система за вземане на проби от частици.

Газообразните емисии могат да бъдат определени също и в разреждащия тунел на системата с разреждане на целия поток. Ето защо сондите за вземане на проби на газообразни компоненти са изобразени на фиг. 13, но не са показани в описанието. Съответните изисквания са представени в т. 1.1.1.

Описание (фиг. 13)

Изпускателна тръба ЕР

Дължината на изпускателната тръба от изхода на изпускателния колектор за отработените газове на двигателя, на турбокомпресора или на устройството за допълнителна обработка до разреждащия тунел не трябва да превишава 10 m. Ако дължината на системата е по-голяма от 4 m, цялата част над 4 m трябва да бъде термоизолирана, с изключение на монтирания в изпускателната система димомер, ако има такъв. Дебелината на изолацията трябва да бъде минимум 25 mm. Топлопроводимостта на изолационния материал, измерена при 673 К (400°С), трябва да е максимум 0,1 W/m.K. За да се намали топлинната инертност на изпускателната тръба, се препоръчва отношението на дебелината към диаметъра й да е по-малко или равно на 0,015. Използването на гъвкави участъци трябва да се ограничи до отношение на дължина към диаметър, по-малко или равно на 12.

Фиг. 13

Система с разреждане на целия поток

Общият обем необработени отработени газове се смесва с въздуха за разреждане в разреждащия тунел DT. Дебитът на разредените отработени газове се измерва с обемна помпа PDP, с тръба на Вентури с критичен поток CFV или с дозвукова тръба на Вентури SSV. За пропорционално вземане на проби от частици или за определяне на дебита може да се използва топлообменник НЕ или система за електронно изравняване на дебита EFC. Тъй като определянето на масата от частици се базира на целия обем на разредените отработени газове, не е необходимо да се изчислява степента на разреждане.

- Обемна помпа PDP

Тази помпа измерва общия дебит на разредените отработени газове от броя на оборотите на помпата и отместването й. Противоналягането на изпускателната система не трябва изкуствено да се намалява от PDP или от всмукателната система на разреждащия въздух. Статичното налягане на отработените газове, измерено с CVS-системата, не трябва да се различава с повече от ± 1,5 kРа от статичното налягане, измерено без връзка към CVS при еднакви честота на въртене и натоварване на двигателя.

Температура на газовата смес, непосредствено преди PDP, трябва да бъде поддържана в границите на ± 6 К от средната стойност на наблюдаваната по време на изпитването работна температура, когато не се използва изравняване на дебита.

Изравняване на дебита може да се използва само когато температурата на входа на PDP не превишава 323 К (50 °С).

- Тръба на Вентури с критичен поток CFV

CFV измерва общия дебит на разредените отработени газове в условия на дроселиране (критичен поток). Статичното противоналягане на отработените газове, измерено с работеща CVF-система, не трябва да се различава с повече от ± 1,5 kРа от статичното налягане, измерено без връзка към CVF, при еднакви честота на въртене и натоварване на двигателя. Температурата на газовата смес, непосредствено преди CFV, трябва да се поддържа в рамките на ± 11 К от средната стойност на наблюдаваната по време на изпитването работна температура, когато не се използва изравняване на дебита.

- Дозвукова тръба на Вентури SSV

Дозвуковата тръба на Вентури SSV измерва общия дебит на разредените отработени газове в зависимост от налягането и температурата на входа, както и в зависимост от намалението на налягането между входа и дюзата (шийката) на SSV.

Статичното противоналягане на отработените газове, измерено с работеща SSV-система, не трябва да се различава с повече от ± 1,5 kРа от статичното налягане, измерено без връзка към SSV, при еднакви честота на въртене и натоварване на двигателя. Температурата на газовата смес, непосредствено преди SSV, трябва да се поддържа в рамките на ± 11 К от средната стойност на наблюдаваната по време на изпитването работна температура, когато не се използва изравняване на дебита.

- Топлообменник НЕ (не е задължителен, ако се използва система EFC)

Капацитетът на топлообменника трябва да бъде достатъчен, за да се поддържа температурата в диапазона на гореспоменатите допустими стойности.

- Система за електронно изравняване на дебита EFC (не е задължителна, ако се използва НЕ)

Ако температурата на входа на PDP или на CFV-системата не се поддържа в горепосочените граници, се изисква система за електронно изравняване на дебита, с цел непрекъснато измерване на дебита и регулиране на пропорционалното вземане на проби в системата за вземане на проби от частици. За тази цел сигналите на непрекъснато измервания дебит се използват, за да коригират дебита на пробата, преминаваща през филтъра за частици на системата за вземане на проби (фиг. 14 и 15).

- Разреждащ тунел DT

Разреждащият тунел:

- трябва да има достатъчно малък диаметър, за да създава турбулентен поток (Рейнолдсово число, по-голямо от 4000), и да е с достатъчна дължина, за да се смесват изцяло отработените газове с разреждащия въздух. Може също да бъде използвана смесителна бленда;

- трябва да има диаметър най-малко 75 mm;

- може да бъде изолиран.

Отработените газове от двигателя трябва да бъдат насочени по посока на потока до мястото, където навлизат в разреждащия тунел, след което да бъдат добре смесени.

При единично разреждане проба от разреждащия тунел се подвежда в системата за вземане на проби от частици (т. 1.2.2, фиг. 14). Дебитът на PDP или капацитетът на CFV или на SSV трябва да бъде достатъчен за поддържане на температура на разредените отработени газове, по-малка или равна на 325 К (52 °С), непосредствено преди първия филтър за частици.

При двойно разреждане една проба от разреждащия тунел се подвежда за по-нататъшно разреждане във втория тунел и след това се подвежда през филтрите за вземане на проби (т. 1.2.2, фиг. 15). Дебитът на PDP или капацитетът на CFV или на SSV трябва да бъде достатъчен за поддържане на температурата на разредените отработени газове в областта за вземане на проби, в DT, по-малка или равна на 464 К (191 °С). Вторичната разреждаща система трябва да осигурява достатъчен обем от вторичен разреждащ въздух, за да може двойно разреденият поток от отработени газове да поддържа температура, по-малка или равна на 325 К (52 °С), непосредствено преди първия филтър за частици.

- Филтър за разреждащия въздух DAF

Препоръчва се разреждащият въздух да се филтрира и да се пречисти през активен въглен, за да се отстранят фоновите въглеводороди. Разреждащият въздух трябва да има температура от 298 К (25 °С) ± 5 К. По заявка на производителя, според добрата инженерна практика, се взема проба от разреждащия въздух за определяне на фоновата концентрация на частици, която концентрация може да се извади после от измерените стойности в разредените отработени газове.

- Сонда за взимане на проби от частици PSP

Сондата представлява предната част на тръбопровода за пренос на частици РТТ и:

- трябва да бъде насочена срещу потока в място, където разреждащият въздух и отработените газове са добре смесени, т. е. на осовата линия на разреждащия тунел DT на системите за разреждане, приблизително на разстояние, равно на 10 диаметъра на тунела след мястото, където отработените газове постъпват в разреждащия тунел;

- трябва да има минимален вътрешен диаметър 12 mm;

- може да бъде загрявана чрез директно затопляне или предварително загряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52 °С), при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);

- може да бъде изолирана.

1.2.2. Система за вземане на проби от частици (фиг. 14 и 15)

Системата за вземане на проби от частици служи за събиране на частици с помощта на един или повече филтри. В случай на система с разреждане на част от потока с вземане на проба от целия поток, при която общият обем от разредени газове се провежда през филтъра, разреждащата система (т. 1.2.1.1, фиг. 7 и 11) и системата за вземане на проби обикновено образуват едно цяло. В случай на система с разреждане на част от потока или на целия поток с вземане на проба от част от потока, при която само една част от разредените отработени газове се провежда през филтрите, разреждащата система (т. 1.2.1.1, фиг. 4, 5, 6, 8, 9, 10 и 12, както и т. 1.2.1.2, фиг. 13) и системата за вземане на проби обикновено са две отделни системи.

В тази наредба системата с двойно разреждане DDS (фиг. 15) на системата с разреждане на целия поток се приема за модификация на типичната система за вземане на проби от частици, показана на фиг. 14. Системата с двойно разреждане включва всички важни съставни части на системата за вземане на проби от частици, като например държателите за филтри и помпата за вземане на проба, и допълнително определени разреждащи функции, като захранване с разреждащ въздух и тунел за вторично разреждане.

За да се избегне въздействието върху управляващите контури, се препоръчва помпата за вземане на проби да работи по време на целия процес на изпитване. При еднофилтърния метод трябва да се използва една байпас-система за преминаване на пробата през филтрите за вземане на проби в желаните моменти. Смущенията от превключване на управляващите контури трябва да бъдат намалени до минимум.

Описание (фиг. 14 и 15)

- Сонда за вземане на проби от частици PSP (фиг. 14 и 15)

Сондата за вземане на проби от частици, показана на фигурите, е предната част на свързващия тръбопровод за пренос на пробата за частици РТТ.

Сондата:

- трябва да бъде насочена срещу потока в точка, където разреждащият въздух и отработените газове са добре смесени, т. е. на осовата линия на тунела на системите за разреждане (точка 1.2.1), приблизително на разстояние 10 диаметъра на тунела след точката, където отработените газове постъпват в разреждащия тунел;

- трябва да има минимален вътрешен диаметър 12 mm;

- може да бъде изолирана.

Фиг. 14

Система за вземане на проби от частици

Проба от разредените отработени газове се взема от тунела за разреждане DT на система с разреждане на част или на целия поток; след това тя преминава през сондата за вземане на проби от частици PST и свързващия тръбопровод за пренос на пробата от частици РТТ с помощта на помпата за вземане на проба частици. Пробата преминава през държателите за филтри FH, които съдържат филтрите за вземане на проби от частици. Дебитът на пробата се регулира с дебитния регулатор FC3. При използване на система за електронно изравняване на дебита EFC (фиг. 13), дебитът на разредените отработени газове служи за управляващ сигнал за FC3.

Фиг. 15

Система за разреждане (само за система с разреждане на целия поток)

Пробата от разредените отработени газове се пренася от разреждащия тунел DT на системата за разреждане на целия поток чрез сондата за вземане на проби от частици PSP и свързващия тръбопровод за пренос на частици РТТ до вторичния разреждащ тунел SDT, където се разрежда още веднъж. След това пробата преминава през държателите за филтри FH, съдържащи филтрите за взимане на проби от частици. Обикновено дебитът на разреждащия въздух е постоянен, докато дебитът от пробите се регулира с дебитния регулатор FC3. Ако се използва система за изравняване на потока EFC (фиг. 13), общият обем на разредените отработени газове служи за управляващ сигнал за FC3.

- Свързващ тръбопровод за пренос на пробата от частици РТТ (фиг. 14 и 15)

Свързващият тръбопровод за пренос на частици трябва да не е по-дълъг от 1020 mm и да бъде с най-малката възможна дължина.

Тези размери се отнасят:

- за частта от входа на сондата до филтърния държател при система с разреждане на част от потока, с вземане на проби от част от потока и при система с единично разреждане на целия поток,

- за частта от края на разреждащия тунел до филтърния държател - при система с разреждане на част от потока, с вземане на проба от целия поток,

- за частта от върха на сондата до вторичния разреждащ тунел - при система с двойно разреждане на целия поток.

Свързващият тръбопровод за пренос:

- може да бъде загряван чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух до температура на стената 325 К (52 °С), при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);

- може да бъде изолиран.

- Тунел за вторично разреждане SDТ (фиг. 15)

Тунелът за вторично разреждане трябва да има минимален диаметър 75 mm и да е с такава дължина, че двойно разредената проба да остава в него най-малко 0,25 s. Държателят на основния филтър FH не трябва да се намира на разстояние, по-голямо от 300 mm от изхода на тунела за вторично разреждане.

Тунелът за вторично разреждане:

- може да бъде загряван чрез директно загряване или предварително загряване на въздуха за разреждане до максимална температура на стената 325 К (52 °С), при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработените газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52 °С);

- може да бъде изолиран.

- Държател(и) за филтри FH (фиг. 14 и 15)

За основния и вторичния филтър може да се ползват или един-единствен корпус, или отделни корпуси. Трябва да са изпълнени изискванията на приложение № 3, допълнение 1, т. 1.5.1.3.

Държателя(ите) за филтри:

- могат да бъдат загрявани чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух до температура на стената от най-много 325 К (52 °С), при условие че температурата на въздуха не надхвърля 325 К (52 °С);

- могат да бъдат изолирани.

- Помпа за вземане на проби Р (фиг. 14 и 15)

Помпата за вземане на проби трябва да се намира на такова разстояние от тунела, че температурата на постъпващите газове да бъде постоянна (± 3 К), ако не се използва корекция на дебита чрез FC3.

- Помпа за разреждащ въздух DР (фиг. 15) (само за система с двойно разреждане на целия поток)

Помпата за разреждащ въздух трябва да бъде така разположена, че въздухът за вторично разреждане да се подава с температура 298 К (25 °С) ± 5 К.

- Регулатор на дебита FC3 (фиг. 14 и 15)

При отсъствие на други начини, за компенсиране на колебанията на температурата и противоналягането на дебита на пробата от частици, трябва да бъде използван регулатор на дебита. При използването на система за изравняване на дебита EFC (фиг. 13) дебитният регулатор е задължителен.

- Дебитомер FM3 (фиг. 14 и 15) (дебит на пробата от частици)

Газомерът или дебитомерът трябва да са на такова разстояние от помпата за вземане на проби, че температурата на постъпващия газ да остане постоянна (± 3 К), ако не се осъществява корекция на дебита посредством FC3.

- Дебитомер FM4 (фиг. 15) (за разреждащ въздух, при система с двойно разреждане на целия поток)

Газомерът или дебитомерът трябва да са разположени така, че температурата на постъпващите газове да остане постоянна 298 К (25°С) ± 5 К.

- сферичен вентил ВV (допълнителен)

Диаметърът на сферичния вентил не трябва да е по-малък от вътрешния диаметър на тръбата за вземане на проби, а времето за неговото включване трябва да е по-малко от 0,5 s.

При по-големи натоварвания на двигателя горепосочените части може да се охлаждат с неагресивни средства, като например обдухващ вентилатор, ако температурата на охлаждащата течност не е по-ниска от 293 К (20 °С).

Приложение № 5 към чл. 8, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.)

ОБРАЗЕЦ

КОНТРОЛНО-ТЕХНИЧЕСКА ИНСПЕКЦИЯ

ЕО СЕРТИФИКАТ №

ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА

ПЕЧАТ НА КТИ

Информация относно:

- одобрение на типа (1)

- изменение на одобрението(1)

- отказ за предоставяне на одобрението(1)

- отнемане на одобрението(1)

на типа двигател или на типовете двигатели в рамките на фамилията по отношение на емисиите замърсители съгласно Директива 97/68/ЕО, последно изменена от Директива 2004/64/ЕО

Номер на одобрение на типа:

Номер на изменение:

Основание за изменение (ако е приложимо)

	Част I

0.	Общи данни .................................................................................................................................................................
0.1.	Марка (наименование на производителя): ....................................................................................................................................
0.2.	Обозначаване от производителя на базовия-/и
	(ако е приложимо) на типа/типовете двигател(и)
	в рамките на фамилията (1) .................................................................................................................................................
0.3.	Код на типа от производителя, както е маркиран
	на двигателя (ите)(1): ..................................................................................................................................................
	Местоположение: ...........................................................................................................................................................
	Начин на закрепване: .....................................................................................................................................................
0.4.	Характеристики за техниката, които трябва да
	бъдат задвижвани от двигателя(2): .......................................................................................................................................
0.5.	Наименование и адрес на производителя: ....................................................................................................................................
	Наименование и адрес на упълномощения пред-
	ставителя на производителя (ако има такъв): ...............................................................................................................................
0.6.	Местоположение, кодиране и начин на закрепва-
	не на идентификационния номер на двигателя: .................................................................................................................................
0.7.	Местоположение и начин на закрепване на ЕО
	маркировката за одобрение на типа: ...........................................................................................................................................
0.8.	Адрес(и) на монтажния/те завод/и: .......................................................................................................................................

	Част II

1.	Ограничения при използването (ако има): ....................................................................................................................................
1.1.	Специални условия, които трябва да се спазят при монтирането на двигателя/двигателите към техниката: ...............................................
1.1.1.	Максимално допустимо разреждане при всмукване: ............... kPa
1.1.2.	Максимално допустимо противоналягане: ............................... kРа
2.	Техническа служба, отговорна за провеждането
	на изпитанията(3): ......................................................................................................................................................
3.	Дата на протокола от изпитването: ............................................................................................................................................
4.	Номер на протокола от изпитването: .........................................................................................................................................
5.	Аз, долуподписаният, с настоящото удостоверявам, че описанието на представените по-горе двигатели, което се съдържа в приложения списък с данни, е точно и че приложените резултати от изпитванията се отнасят за този тип двигатели. Образците на типа/типовете (базов) двигател(и) бяха избрани от изпълнителния директор на КТИ и представени от производителя (1)
	ЕО одобрение на типа се дава/отказва/отнема(1)
	Място: .................................................................................................................................................................
	Дата: ....................................................................................................................................................................
	Изпълнителен директор на КТИ: ........................................................................................................................................

Приложени документи:

Техническо досие

Резултати от изпитването ( виж Допълнение 1).

Доказателство за еквивалентност на използваните системи за вземане на проби, които се различават от базовите системи(4) (ако е приложимо).


(1)	Ненужното се заличава.
(2)	Както е определено в чл. 2, ал. 1 на наредбата.
(3)	Попълни "неприложимо", когато изпитването е проведено от упълномощения орган.
(4)	Както е определено в приложение № 2, т. 4.2.

ДОПЪЛНЕНИЕ 1

Протокол за изпитване за двигатели с компресионно запалване. Резултати от изпитването (1)

Информация относно изпитвания двигател

Тип двигател: ...........................

Идентификационен номер на двигателя:

...........................

1. Информация относно провеждането на изпитването: ...........................

1.1. Еталонно гориво, използвано при изпитванията

1.1.1. Цетаново число: ...........................

1.1.2. Съдържание на сяра: ............................

1.1.3. Плътност: ...........................

1.2. Смазочно масло:

1.2.1. Марка(и): ...........................

1.2.2. Тип(ове): ...........................

(Когато маслото е прибавено към горивото, трябва да се посочи процентната част на маслото в сместа.)

1.3. Оборудване, задвижвано от двигателя (когато е приложимо)

1.3.1. Изброяване и идентификация на елементите: ...........................

1.3.2. Консумирана мощност при посочените честоти на въртене на двигателя (в съответствие с указанията на производителя):

1.4. Параметри на двигателя

1.4.1. Режими на работа на двигателя:

Работа на празен ход: .........................................................................................................................................................	min(-1)
Междинен режим: ..................................................................................................................................................................	min(-1)
Максимална мощност: ............................................................................................................................................................	min(-1)
Номинален режим (2): ............................................................................................................................................................	min(-1)

1.4.2. Мощност на двигателя (1)

(1) При наличие на няколко представителни образци от двигатели трябва да са попълнени за всеки един от тях.

(2) Въведете стойности за честота на въртене на двигателя, съответстваща на 100 % от нормираната честота на въртене, ако при изпитването NRSC се използва тази честота на въртене.

2. Информация относно провеждането на изпитването NRSC:

2.1. Регулиране на динамометъра (kW)

2.2. Нива на емисиите на двигателя/базовия двигател (2):

Коефициент на влошаване (КВ): изчислен/фиксиран (2)

В таблицата по-долу се указват стойностите на КВ и резултатите от емисиите (2):

2.3. Система за вземане на проби, използвана при изпитването NRSC:

2.3.1. Газообразни емисии (1): ............................

2.3.2. Твърди частици (1) ............................

2.3.2.1. Метод (2): еднофилтърен/многофилтърен

3. Информация относно провеждането на изпитването NRTC (ако е приложимо):

3.1. Резултати за емисиите на двигателя/базовия двигател (2):

Коефициент на влошаване (КВ): изчислен/фиксиран (3)

В таблицата по-долу се указват стойностите на КВ и резултатите от емисиите (3):

За двигатели в етап IV могат да бъдат докладвани данни, свързани с регенерирането.

Работа в цикъла на пускане при загрял двигател без регенериране kWh

3.2. Система за вземане на проби, използвана при изпитването NRTC:

Газообразни емисии (4): ...........................

Твърди частици (4): ...........................

Метод (5): еднофилтърен/многофилтърен

_______________________________________________________________________________________________________________________________

(1) Посочете цифровия номер на използваната система, определена в приложение VI, т. 1 или т. 9 от приложение 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, според случая.

(2) Ненужното се заличава.

(3) Ненужното се заличава.

(4) Посочете цифровия номер на използваната система, определена в приложение VI, т. 1 или т. 9 от приложение 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, според случая.

(5) Ненужното се заличава.

ДОПЪЛНЕНИЕ 2

Резултати от изпитванията за двигатели с принудително запалване

1. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЗПИТВАНЕТО / ИЗПИТВАНИЯТА (В случай когато има няколко базови двигателя, тези информации трябва да бъдат посочени за всеки един от тях.):

1.1. Октаново число

1.1.1. Октаново число

1.1.2. Посочва се процентното съдържание на маслото в сместа, ако маслото и горивото са смесени, както е например при двутактовите двигатели

1.1.3. Обемна маса на бензина за четиритактовите двигатели или на сместа бензин/масло за двутактовите двигатели

1.2. Смазочен продукт

1.2.1. Марка(и)

1.2.2. Тип(ове)

1.3. Оборудване, задвижвано от двигателя (при необходимост)

1.3.1. Изброяване и отличителни символи

1.3.2. Консумирана мощност при режимите, определени за двигателя (както е определено от производителя)

Оборудване	Поглъщана мощност PAE (kW) при
	различните изпитвателни режими
	на двигателя (*), като се взема под
	внимание допълнение 3 на това
	приложение

оборудване

номинален режим





Общо

(*)	Не трябва да надвишава 10% от измерената мощност по време на изпитването.

1.4. Параметри на двигателя

1.4.1. Режими на работа на двигателя

Работа на празен ход: min(-1)

Междинен режим: min(-1)

Номинален режим: min(-1)

1.4.2. Мощност на двигателя (Некоригирана мощност на двигателя, измерена съгласно т. 14 от допълнителната разпоредба.)

Условие	Регулиране на мощността (kW)
	при различните режими
	на двигателя

	междинен режим	номинален
	(ако се прилага	режим
	такъв)
Максимална мощност,
измерена по време на
изпитванията (PM)
(kW) (a)
Обща поглъщана
мощност от устрой-
ствата, задвижвани
от двигателя, съглас-
но т. 1.3.2 на настоя-
щото допълнение
или съгласно т. 3.1
на приложение № 3
(РАЕ) (kW) (б)
Нетна мощност на
двигателя, съгласно
т. 14 от допълнител-
ната разпоредба
(kW) (в)
c = a + b

1.5. Нива на емисиите

1.5.1. Регулировки на динамометъра (в kW)

Процент на	Регулиране на динамометъра
натоварване	(kW) при различните режими
	на двигателя

	междинен режим	номинален
	(ако се прилага	режим
	такъв)	(ако се при-
		лага такъв)
10% (ако се прилага)
25% (ако се прилага)
50%
75%
100%

1.5.2. Получени резултати за емисиите по време на изпитвателния цикъл:

CO: .............................................................................................................. g/kWh

HC: .............................................................................................................. g/kWh

NOx: ............................................................................................................ g/kWh

ДОПЪЛНЕНИЕ 3

Оборудване и допълнителни устройства, които се монтират при изпитването за определяне на мощността на двигателя

Но-	Оборудване и допълни-	Да се инсталира при
мер	телни устройства	изпитването за опре-
		деляне на емисиите
1	2	3

1	Система за всмукване
	Всмукателни колектори	Да, серийно оборудване
	Извод за рециклиране	Да, серийно оборудване
	на газовете от картера
	Устройства за управле-	Да, серийно оборудване
	ние на системите с двоен
	всмукателен колектор
	Разходомер за въздух	Да, серийно оборудване
	Тръби за подаване на	Да (а)
	въздух
	Въздушен филтър	Да (а)
	Шумозаглушител за	Да (а)
	всмукателната система
	Ограничител на скорост	Да (а)
2	Устройство за подгряване	Да, серийно оборудване
	на всмукателния колектор	Да се постави по въз-
	чрез индукция	можност при най-благо-
		приятните условия
3	Изпускателна система
	Филтър на отработените	Да, серийно оборудване
	газове
	Изпускателен колектор	Да, серийно оборудване
	Тръбопроводи	Да (б)
	Шумозаглушител	Да (б)
	Тръбопровод за отвеждане	Да (б)
	на отработените газове
	Устройство за забавяне	Не (в)
	на отработените газове
	Устройство за турбоза-	Да, серийно оборудване
	хранване
4	Горивоподаваща помпа	Да, серийно оборуд-
		ване (г)
5	Оборудване за карбурация
	Карбуратор	Да, серийно оборудване
	Система за електронно	Да, серийно оборудване
	регулиране, разходомер
	на въздух и т.н.
	Спомагателни устройства
	за газови двигатели
	Редукционен клапан	Да, серийно оборудване
	(детандер)
	Изпарител	Да, серийно оборудване
	Смесител	Да, серийно оборудване
6	Оборудване за впръскване
	на гориво (бензин и дизел)
	Филтър за предварително	Да, серийно оборудване
	пречистване	или оборудване на
		стенда
	Филтър	Да, серийно оборудване
		или оборудване на
		стенда
	Помпа	Да, серийно оборудване
	Тръбопровод високо	Да, серийно оборудване
	налягане
	Инжектор	Да, серийно оборудване
	Въздушна клапа	Да, серийно оборуд-
		ване(д)
	Система за електронно	Да, серийно оборудване
	регулиране, разходомер
	на въздух и т.н.
	Регулатор/система за	Да, серийно оборудване
	управление
	Автоматичен ограничител	Да, серийно оборудване
	при пълно натоварване на
	зъбно-гребенната предав-
	ка в зависимост от атмо-
	сферните условия
7	Оборудване за охлаждане
	чрез течност
	Радиатор	Не
	Вентилатор	Не
	Обтекател на вентилатора	Не
	Водна помпа	Да, серийно оборуд-
		ване (е)
	Термостат	Да, серийно оборуд-
		ване (ж)
8	Въздушно охлаждане
	Обтекател	Не (з)
	Вентилатор или нагне-	Не (з)
	тател
	Устройство за регулиране	Не
	на температурата
9	Електрическо оборудване
	Генератор	Да, серийно оборуд-
		ване (и)
	Електрозапалителна	Да, серийно оборудване
	дистрибуторна система
	Бобина или бобини	Да, серийно оборудване
	Окабеляване	Да, серийно оборудване
	Свещи	Да, серийно оборудване
	Система за електронно	Да, серийно оборудване
	регулиране, включително
	система за детектиране
	на чукане/закъснение в
	запалването
10	Устройство за турбо-
	захранване
	Компресор, задвижван	Да, серийно оборудване
	директно от двигателя
	и/или от отработените
	газове
	Междинен охладител	Да, серийно оборудване
		или оборудване на
		стенда (й) (k)
	Помпа за охладителната	Не (з)
	течност или вентилатор
	(задвижвани от двигателя)
	Устройство за регулиране	Да, серийно оборудване
	на дебита на охладителна
	течност
11	Спомагателен вентилатор	Да, при необходимост
	на изпитвателния стенд
12	Устройство против	Да, серийно оборуд-
	замърсяване	ване (л)
13	Оборудване за потегляне	Оборудване на стенда
14	Маслена помпа за	Да, серийно оборудване
	смазване

(a) Пълната всмукателна система, предвидена за разглежданото приложение, трябва да се използва: ако има опасност от значително влияние върху мощността на двигателя,при двигатели с принудително запалване с атмосферно засмукване, ако производителят го поиска.

В останалите случаи може да се използва еквивалентна система и трябва да се провери, че входящото налягане не се различава с повече от 100 Ра от най-високата пределна стойност, определена от производителя при работа с чист въздушен филтър.

(б) Пълната система за отвеждане на отработените газове трябва да се инсталира, както е предвидено за разглежданото приложение: ако има опасност от значително влияние върху мощността на двигателя, при двигатели с принудително запалване с атмосферно засмукване, ако производителят го поиска.

В останалите случаи може да се монтира еквивалентна система, при условие че измереното атмосферно налягане не се отклонява с повече от 1000 Ра от най-високата пределна стойност, определена от производителя.

(в) Ако съществува вградено към двигателя устройство за забавяне на отвеждането на отработените газове, клапата на забавящото устройство се фиксира в напълно отворено положение.

(г) При необходимост захранващото налягане на горивото може да бъде регулирано, с цел да се възпроизведе съществуващото налягане в разглежданото приложение (по-специално когато се използва система с връщане на част от горивото).

(д) Клапата за всмукване на въздуха е клапата за управление на пневматичния регулатор на инжекционната помпа. Регулаторът или инжекционната система могат да съдържат други устройства, които да са в състояние да повлияват върху качеството на впръскваното гориво.

(е) Циркулацията на охладителната течност трябва да се осъществява единствено от водната помпа на двигателя. Охлаждането на течността може да се осъществява чрез външен кръг, по такъв начин, че загубата на налягане в този кръг и входящото налягане на водната помпа да бъдат почти на 100% равни на тези на охладителната система на двигателя.

(ж) Термостатът може да бъде фиксиран в напълно отворено положение.

(з) Ако нагнетателят или вентилаторът на охлаждането не са свалени за изпитването, мощността, която поглъщат, се прибавя към резултатите, освен в случай, когато вентилаторите на охлаждането на двигателите с въздушно охлаждане са монтирани директно върху коляновия вал. Мощността на вентилатора или на нагнетателя се определя при режимите, използвани при изпитването, или чрез извършване на изчисление въз основа на стандартните характеристики, или чрез извършването на практически изпитвания.

(и) Минимална мощност на генератора: генераторът трябва да доставя само необходимата електрическа мощност за захранването на необходимите спомагателни устройства за работата на двигателя. Ако е необходимо свързване към акумулатор, той трябва да бъде в добро техническо състояние и да е напълно зареден.

(й) Двигателите с турбозахранване с междинно охлаждане трябва да преминават изпитване с устройствата за охлаждане на турбозахранването, независимо дали те работят с въздух или течност. Ако производителят предпочита, въздушният охладител може да бъде заместен от инсталация, монтирана на изпитвателния стенд. Във всички случаи измерването на мощността при всеки режим трябва да се извършва при спадането на максималното налягане и спадането на минималната температура на въздуха на турбозахранването, засмукван в охладителя на изпитвателния стенд така, както те са специфицирани от производителя.

(к) Те могат да включват например системи за преработка на отработените газове, каталитичен конвертор, термичен реактор, вторично впръскване на въздух и противоизпарителна система за горивото.

(л) Енергията, която е необходима за електрическо стартиране или друга система за стартиране, трябва да бъде доставена от стенда.

Приложение № 6 към чл. 8, ал. 2

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.)

Система за номериране на сертификат за одобрение на типа на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители

Част I (Предишен текст на Приложение № 6 към чл. 8, ал. 2 - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.)

Номерът на сертификата за одобрение на типа на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители се съставя при спазване на следните изисквания:

1. Номерът се състои от пет секции, като секциите се разделят от символа "*".

2. В секция 1 с малки букви се записва графичното изображение на идентификационен код "bg34".

3. В секция 2 се записва базовият номер "97/68", следван от две букви. Първата буква се определя от категорията двигател за съответната мощност съгласно т. 2.3 на приложение № 1. Втората буква е "А" и се отнася за извънпътни машини, за които е предназначен двигателят, на базата на което е издадено одобрението на типа, и в зависимост от което е използван метод на изпитване, дефиниран в т. 3.6 на приложение № 3, раздел I.

4. В секция 3 се записва специфичният номер "01/63". В случай на нужда се добавят две букви в зависимост от условията, описани в секция 2. В случай че в резултат на нови параметри има промяна в буквеното означение, то се отразява. Ако няма промяна в буквеното означение на секция 2, то те не се изписват в секция 2.

5. В секция 4 се записва 4-цифрен последователен номер (при необходимост с нули в началото), обозначаващ основния номер на одобрението на типа. Започва се от 0001.

6. В секция 5 се записва 2-цифрен последователен номер (при необходимост с нули в началото), обозначаващ номера на изменението на одобрения тип. За всеки основен номер на одобрението на типа, когато няма изменение, се записва от 00, а при първо изменение се записва 01.

Пример: Второ изменение към четвъртото одобрение на типа за двигател от категория Е за същия вид извънпътна техника bg34*97/68EA*01/63XX*0004*02.

Част II (Нова - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.)

ЕО сертификати за одобрение на типа запазват действието си на територията на Република България, ако имат нанесен отличителен номер на някоя от посочените държави членки:

	1	за Германия;
	2	за Франция;
	3	за Италия;
	4	за Холандия;
	5	за Швеция;
	6	за Белгия;
	7	за Унгария;
	8	за Чехия;
	9	за Испания;
	11	за Великобритания;
	12	за Австрия;
	13	за Люксембург;
	17	за Финландия;
	18	за Дания;
	20	за Полша;
	21	за Португалия;
	23	за Гърция;
	24	за Ирландия;
	26	за Словения;
	27	за Словакия;
	29	за Естония;
	32	за Латвия;
	36	за Литва;
	49	за Кипър;
	50	за Малта.

Приложение № 7 към чл. 45, ал. 2, т. 1

(Ново - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.)

Списък на издадените одобрения на типа на двигателя/фамилията двигатели

Списък №: ..........................................................................................................................................................................................

Покриващ периода от: ....................................... до ........................................................................................................................................

За всяко издадено, отказано или оттеглено одобрение по време на горепосочения период трябва да бъдат посочвани следните данни:

Производител: .........................................................................................................................................................................................

Номер на одобрението: ..............................................................................................................................................................................

Основание за изменение (при необходимост): ...............................................................................................................................................................

Марка: ..............................................................................................................................................................................................

Тип на двигателя/фамилията двигатели (*): ..............................................................................................................................................................

Дата на издаване: ....................................................................................................................................................................................

Дата на първоначалното издаване (в случай на изменения): .................................................................................................................................................

_____________________________________________________________________________________________________________________________________

(*) Ненужното се заличава.

Приложение № 8 към чл. 45, ал. 1, т. 2, буква "б"

(Ново - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г.)

Списък на произведените двигатели

Предоставя се следната информация относно идентификационните номера, типовете, фамилиите и номерата на одобрение на типа двигатели, произведени в рамките на горепосочения срок съгласно изискванията по тази наредба:

Номер на одобрение на типа: .........................................................................................................................................................................

Наименование на фамилията двигатели (11): ...........................................................................................................................................................

					Тип на двигателя:
					1: ..................................

					2: ..................................

					n: ..................................

Идентификационни номера на двигателите:

..... 001	..... 001	..... 001
..... 002	..... 002	..... 002
.	.	.
.	.	.
.	.	.
..... m	..... p	..... q

Дата на първоначалното издаване (в случай на приложение): ................................................................................................................................................

________________________________________________________________________________________________________________________________

11	При необходимост се изпуска; примерът показва фамилия от двигатели, включваща "n" различни типа двигатели, от които са произведени бройки със следните идентификационни номера:

..... 001 до .............. m от тип 1

..... 001 до .............. p от тип 2

..... 001 до .............. q от тип n

Приложение № 9 към чл. 45, ал. 2

(Ново - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.)

ТЕХНИЧЕСКИ ДОКУМЕНТ НА ОДОБРЕНИТЕ ДВИГАТЕЛИ

1. Двигатели с принудително запалване

2. Двигатели с компресионно запалване (1), (2)

2.1. Обща информация за двигателя

2.2. Краен резултат за емисиите

(1) Попълнете всички позиции, които са приложими за типа/фамилията двигатели.

(2) В случай на фамилия двигатели посочете подробности за базовия двигател.

2.3. Коефициенти на влошаване за изпитване NRSC и резултати от изпитването на емисии

2.4. Коефициенти на влошаване за изпитване NRTC и резултати от изпитването на емисии

2.5. Резултати от изпитване NRTC за емисии на пускане при загрял двигател

За двигатели в етап IV могат да бъдат докладвани данни, свързани с регенерирането.

Приложение № 10 към чл. 10а, ал. 2

(Ново - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.)

ПРИЗНАВАНЕ НА ДРУГИ ОДОБРЕНИЯ НА ТИПА

1. Одобренията на типа, описани по-долу, и при необходимост съответните маркировки за одобрение се признават за еквивалентни на извършено одобрение по смисъла на наредбата за двигателите от категории A, B и C:

1.1. Одобренията на типа, издадени съгласно Директива 2000/25/ЕО (Наредба № 14 от 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с компресионно запалване и за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на емисиите на замърсители (ДВ, бр. 49 от 2004 г.);

1.2. Одобренията на типа, издадени съгласно Директива 88/77/ЕИО, които отговарят на предписанията, предвидени за етапи A или B по смисъла на член 2 и приложение I, т. 6.2.1 от Директива 88/77/ЕИО или от Правило № 49 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 02, поправки I/2.

1.3. Одобрения на типа съгласно Правило № 96 на ИКЕ на ООН.

2. За двигателите от категории D, E, F и G (етап II), така както те са определени в чл. 46, описаните по-долу одобрения на типа и при необходимост съответните маркировки за одобрение се признават за еквивалентни на извършено одобрение по смисъла на наредбата:

2.1. Одобрения (етап II), издадени съгласно Директива 2000/25/ЕО (Наредба № 14 от 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с компресионно запалване и за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на емисиите на замърсители (ДВ, бр. 49 от 2004 г.);

2.2. Одобренията на типа, издадени съгласно Директива 88/77/ЕИО, изменена с Директива 99/96/ЕО, които съответстват на един от етапите A, B1, B2 или C, предвидени в член 2 и в т. 6.2.1 от приложение I към посочената директива;

2.3. Одобренията на типа, издадени съгласно Правило № 49 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03;

2.4. Одобрения, които съответстват на етапи D, E, F и G от Правило № 96 на ИКЕ на ООН съгласно т. 5.2.1 от серия от изменения 01 на Правило № 96.

3. За двигателите от категории H, I, J и K (етап IIIA), така както те са определени в чл. 46, описаните по-долу одобрения на типа и при необходимост съответните маркировки за одобрение се признават за еквивалентни на извършено одобрение по смисъла на наредбата:

3.1. Одобренията на типа, издадени съгласно Директива 2005/55/ЕО (Наредба № 78 от 2006 г. за одобряване типа на: двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици; двигатели с принудително запалване, работещи с гориво "природен газ" или "втечнен нефтен газ", по отношение на емисиите замърсяващи газове; нови моторни превозни средства, оборудвани с тези двигатели (ДВ, бр. 1 от 2007 г.), изменена с директиви 2005/78/ЕО и 2006/51/ЕО, които съответстват на един от етапите В1, B2 или C, предвидени в член 2 и т. 6.2.1 от приложение I към посочената директива;

3.2. Одобренията на типа, издадени съгласно Правило № 49 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 05, които са в съответствие с етапи B1, B2 и C, предвидени в т. 5.2 от посоченото правило;

3.3. Одобрения, които съответстват на етапи H, I, J, K от Правило № 96 на ИКЕ на ООН съгласно т. 5.2.1 от серия от изменения 02 на Правило № 96.

4. За двигателите от категории L, M, N и P (етап IIIB), така както те са определени в чл. 46, описаните по-долу одобрения на типа и при необходимост съответните маркировки за одобрение се признават за еквивалентни на извършено одобрение по смисъла на наредбата:

4.1. Одобренията на типа, издадени съгласно Директива 2005/55/ЕО (Наредба № 78 от 2006 г. за одобряване типа на: двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици; двигатели с принудително запалване, работещи с гориво "природен газ" или "втечнен нефтен газ", по отношение на емисиите замърсяващи газове; нови моторни превозни средства, оборудвани с тези двигатели (ДВ, бр. 1 от 2007г.), изменена с директиви 2005/78/ЕО и 2006/51/ЕО, които съответстват на един от етапите B2 или C, предвидени в член 2 и т. 6.2.1 от приложение I към посочената директива;

4.2. Одобренията на типа, издадени съгласно Правило № 49 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 05, които са в съответствие с етапи B2 и C, предвидени в т. 5.2 от посоченото правило;

4.3. Одобрения, които съответстват на етапи L, M, N и P от Правило № 96 на ИКЕ на ООН съгласно т. 5.2.1 от серия от изменения 03 на Правило № 96;

5. За двигателите от категории Q и R (етап IV), посочени в чл. 46, описаните по-долу одобрения на типа и при необходимост съответните маркировки за одобрение се признават за еквивалентни на извършено одобрение по смисъла на наредбата:

5.1. Одобренията на типа, издадени съгласно Регламент (ЕО) № 595/2009 и неговите мерки за прилагане, ако бъде потвърдено от техническа служба, че двигателят отговаря на изискванията на т. 5.3 от приложение № 2;

5.2. Одобренията на типа, издадени съгласно Правило № 49 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 06, ако бъде потвърдено от техническа служба, че двигателят отговаря на изискванията на т. 5.3 от приложение № 2.

Приложение № 11 към чл. 42а:

(Ново - ДВ, бр. 89 от 2006 г., в сила от 03.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г., в сила от 31.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 11.09.2012 г., доп. - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.)

1. Действия на производителя на оригинално оборудване

1.1. Освен по време на етап IIIB даден производител на оригинално оборудване, желаещ да използва процедурата по чл. 42а, освен за двигателите за задвижване на мотриси и локомотиви, подава до изпълнителния директор на КТИ искане за разрешение неговите производители на двигатели да пускат на пазара двигатели, предназначени за използване само от производителя на оригиналното оборудване. Броят на двигателите, които не отговарят на приложимите за периода допустими стойности на емисиите, но са одобрени по допустимите стойности на емисиите за непосредствено предходния етап, не превишава пределните стойности, предвидени в точки 1.1.1 и 1.1.2.

1.1.1. Броят на двигателите, пуснати на пазара в съответствие с чл. 42а за всяка категория двигатели, не трябва да превишава 20 % от годишното количество (изчислено като средна стойност на продажбите на пазара на ЕС през последните пет години) на оборудването с двигатели от тази категория, пуснато на пазара от производителя на оригиналното оборудване. Ако производителят на оригиналното оборудване е пускал на пазара на ЕС оборудване за по-малко от пет години, средната стойност се изчислява въз основа на периода, през който производителят на оригиналното оборудване е пускал оборудване на пазара на ЕС.

1.1.2. Като алтернативна възможност по отношение на предвиденото в точка 1.1.1 и освен за двигателите за задвижване на мотриси и локомотиви производителят на оригиналното оборудване може да поиска разрешение неговите производители на двигатели да пуснат на пазара определен брой двигатели за използване само от производителя на оригиналното оборудване. Броят на двигателите във всяка категория двигатели не трябва да превишава следните стойности:

Обхват на мощност на двигателите Р (kW)	Брой двигатели
19 <= Р < 37	200
37 <= Р < 75	150
75 <= Р < 130	100
130 <= Р <= 560	50

1.2. По време на етап IIIB, но за срок не по-дълъг от три години от началото на този етап, освен за двигателите за използване за задвижването на мотриси и локомотиви даден производител на оригиналното оборудване, желаещ да използва процедурата по чл. 42а, подава до изпълнителния директор на КТИ искане за разрешение неговите производители на двигатели да пускат на пазара двигатели, предназначени за използване само от производителя на оригиналното оборудване. Количествата двигатели, които не отговарят на приложимите за периода допустими стойности на емисиите, но са одобрени по допустимите стойности на емисиите за непосредствено предходния етап, не превишават пределните стойности, предвидени в точки 1.2.1 и 1.2.2.

1.2.1. Броят на двигателите, пуснати на пазара в рамките на гъвкавия механизъм за всяка категория двигатели, не трябва да превишава 37,5 % от годишното количество (изчислено като средна стойност на продажбите на пазара на ЕС през последните пет години) на оборудване с двигатели от тази категория, пуснато на пазара от производителя на оригиналното оборудване. Ако производителят на оригиналното оборудване е пускал на пазара на ЕС оборудване за по-малко от пет години, средната стойност се изчислява въз основа на периода, през който производителят на оригиналното оборудване е пускал оборудване на пазара на ЕС.

1.2.2. Като алтернативна възможност по отношение на предвиденото в точка 1.2.1 производителят на оригиналното оборудване може да поиска разрешение неговите производители на двигатели да пуснат на пазара определен брой двигатели за използване само от производителя на оригиналното оборудване. Броят на двигателите във всяка категория двигатели не трябва да превишава следните пределни стойности:

Обхват на мощност на двигателите Р (kW)	Брой двигатели
37 <= Р < 56	200
56 <= Р < 75	175
75 <= Р < 130	250
130 <= Р <= 560	125

1.3. По отношение на двигателите, използвани за задвижване на локомотиви, по време на етап IIIB, но за срок не по-дълъг от три години от началото на този етап, производителят на оригиналното оборудване може да поиска разрешение неговите производители на двигатели да пуснат на пазара най-много 16 двигателя за използване само от производителя на оригиналното оборудване. Производителят на оригиналното оборудване може да поиска и разрешение неговите производители на двигатели да пуснат на пазара най-много 10 допълнителни двигателя с номинални мощности над 1800 kW за монтиране в локомотиви, проектирани изключително за използване в мрежата на Обединеното кралство. Това изискване се счита за изпълнено само ако локомотивите имат или може да им бъде издаден сертификат за безопасност за експлоатация в мрежата на Обединеното кралство.

Това разрешение се издава само когато има технически причини за невъзможността за съответствие с допустимите стойности на емисиите за етап IIIB.

1.4. В заявлението до изпълнителния директор на КТИ производителят на оригиналното оборудване включва следната информация:

а) образец на етикетите, които се закрепват върху всяка извънпътна техника, в която ще бъде монтиран двигател, пуснат на пазара в рамките на гъвкавия механизъм; етикетите съдържат следния текст: "МАШИНА № … (пореден номер) ОТ … (общ брой машини в съответния обхват на мощност) С ДВИГАТЕЛ № … С ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА (Директива 97/68/ЕО) № …";

б) образец на допълнителния етикет, който се закрепва върху двигателя и съдържа текста, посочен в точка 2.2.

1.5. Производителят на оригиналното оборудване предоставя на изпълнителния директор на КТИ всяка информация, свързана с прилагането на гъвкавия механизъм, която той може да поиска с цел вземане на решение.

1.6. Производителят на оригиналното оборудване предоставя на всеки орган по одобрение на типа в държава - членка на ЕС, всяка информация, изискана от същия орган, в потвърждение на това, че етикетът или данните за всеки двигател, пуснат на пазара в рамките на даден гъвкав механизъм, са верни.

2. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) Действия на производителите на двигатели.

2.1. Производител на двигатели може да пусне на пазара двигатели съгласно разпоредбите по чл. 42а при наличие на одобрение от изпълнителния директор на КТИ в съответствие с т. 1 от приложението.

2.2. Производителят на двигатели трябва да постави етикет на тези двигатели със следния текст: "ДВИГАТЕЛ, ПУСНАТ НА ПАЗАРА СЪГЛАСНО ГЪВКАВА СХЕМА".

3. (нова - ДВ, бр. 3 от 2014 г., в сила от 10.01.2014 г.) Издаване на одобрение.

3.1. Изпълнителният директор на КТИ или определено от него длъжностно лице оценява съдържанието на заявлението за използване на чл. 42а и на приложените документи, издава одобрение или отказ за одобрение за прилагане на "гъвкава схема" и информира за това производителя на съоръжения (оборудване).

Сиела Норми

Българското законодателство. Актуални текстове и стари редакции на нормативите, прилежащи поднормативни актове и документи.

Новини

19 март 2024

Вижте в "Сиела Практика" ново тълкувателно решение на ВКС

ВКС излезе с решение по тълкувателно дело № 1 по описа от 2020 г., по искане на ВАдвС до общото събрание на наказателната колегия за приемане на тълкувателно решение по повод неправилна съдебна практика при тълкуването и прилагането на закона във връзка с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НК.

Виж повече

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 19 от 5.III

Новини

Вижте в "Сиела Практика" ново тълкувателно решение на ВКС

Сиела Офиси