Държавен вестник, брой 100 от 14.XII

Чл. 1-4. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 1988 г.)

Чл. 5. (1) Когато работникът в едно и също предприятие в рамките на законоустановеното работно време заема две и повече длъжности, за които има предвидени щатни длъжности, получава допълнително трудово възнаграждение за вътрешно съвместителство съгласно чл. 258 от Кодекса на труда (КТ).

(2) Размерът на допълнителното възнаграждение по предходната алинея се определя с трудовия договор за вътрешно съвместителство в зависимост от индивидуалната квалификация, значимостта, отговорността, ефективността и продължителността на изпълняваната по съвместителство работа.

Чл. 6. При работа по вътрешно съвместителство изискванията за образование, трудов стаж и квалификация за всяка длъжност са задължителни.

Чл. 7. Вътрешно съвместителство се допуска и за длъжности, които се заемат чрез избор или конкурс, но за срок, не по-дълъг от 6 месеца.

Чл. 8. (1) Когато работникът изпълнява длъжността или работата на отсъствуващ работник от същото предприятие в рамките на законоустановеното за него работно време, сключва трудов договор за вътрешно заместване, в който се определят срокът на заместването, лицето, което се замества, и размерът на трудовото възнаграждение, което ще получава.

(2) Вътрешното заместване се прилага, когато работникът изпълнява:

1. работата само на отсъствуващ работник, докато трае отсъствието;

2. работата на отсъствуващ работник и своята работа.

Чл. 9. При вътрешно заместване изискванията за образование и трудов стаж по специалността не са задължителни освен ако се касае за длъжност, за която се изисква специална квалификация или правоспособност, установена в нормативен акт.

Чл. 10. Размерът на основното или на допълнителното трудово възнаграждение по чл. 259 КТ се определя с трудовия договор за заместване в зависимост от квалификацията на заместника, значимостта, отговорността и ефективността на заместването независимо от основното трудово възнаграждение на отсъствуващия.

(Отм. - ДВ, бр. 55 от 1991 г.)

Чл. 11-12. (Отм. - ДВ, бр. 55 от 1991 г.)

Чл. 13. (Доп. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., отм., бр. 31 от 1991 г.)

Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 1988 г.)

Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1991 г.)

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1991 г., отм., бр. 55 от 1991 г.)

Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 1988 г.)

Чл. 18. (1) Недоброкачествена продукция или лошокачествена услуга по чл. 268 КТ е всяка произведена вещ или извършена услуга, която не отговаря на изискванията за качеството, установени в нормативните актове, стандартизационните документи, договорите, технико-икономическото задание, техническата документация и утвърдените образци (мостри).

(2) Съответствието на произведената вещ или извършената услуга с изискванията за качеството се определя от контролните органи по качеството.

Чл. 19. При производство на напълно негодна продукция (пълен брак) по вина на работника трудово възнаграждение не се заплаща. Не се заплаща трудово възнаграждение и за извършване на изцяло лошокачествена услуга по вина на работника.

Чл. 20. При производство на недоброкачествена продукция, която е частично негодна (частичен брак), или при извършване на услуга, която е частично некачествена по вина на работника, трудовото му възнаграждение се определя в намален размер съразмерно на степента на годност на продукцията (услугата).

Чл. 21. (1) Трудовото възнаграждение на ръководител, виновно наредил или допуснал да се произведе недоброкачествена продукция или да се извърши лошокачествена услуга, се намалява задължително съразмерно на относителния дял на негодната продукция спрямо произведената продукция.

(2) Предходната алинея се прилага съответно и при определяне трудовото възнаграждение на контролен орган по качеството, виновен за неправилното окачествяване на продукцията (услугата) или за приемането на некачествена продукция (услуга) като годна.

Чл. 22. Начинът за намаляване на трудовото възнаграждение по реда на чл. 20 и 21 се установява с правилата за вътрешната стопанска сметка и за работната заплата на предприятието.

Чл. 23. Лишаването от трудово възнаграждение, съответно намаляването на неговия размер съгласно чл. 19-22, се прилага независимо от имуществената отговорност на работника по глава десета, раздел II КТ за претърпяната от предприятието вреда.

Чл. 24. (1) Работникът е длъжен незабавно да съобщи на административното ръководство във всички случаи, когато установи, че се произвежда или допуска некачествена продукция.

(2) Ако работникът не съобщи това на административното ръководство и продължава да работи, трудово възнаграждение за произведената впоследствие недоброкачествена продукция не му се заплаща.

(3) Ако ръководителят е дал нареждане да продължи работата, за произведената впоследствие недоброкачествена продукция на работника се заплаща трудово възнаграждение като за годна продукция, а за произвеждането на недоброкачествена продукция отговаря ръководителят, който е дал нареждането.

Чл. 25. (1) По време на обучение при преквалификация обезщетение по чл. 235, ал. 3, изречение второ КТ могат да получат работници, на които трудовият договор е прекратен по чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.

(2) Същото право има и работник, който се преквалифицира поради трудоустрояване по чл. 317, ал. 4 КТ за времето на обучението за преквалификация.

Чл. 26. (1) Работникът, който се преквалифицира в случаите на чл. 235, ал. 2 КТ, получава обезщетение, когато е насочен на работа в определено предприятие, сключил е договор за преквалификация по чл. 237 КТ и е започнало обучението.

(2) Обезщетението по време на обучението за преквалификация се изплаща от предприятието, в което е насочен освободеният работник.

(3) Работникът, насочен за трудоустрояване в друго предприятие, получава обезщетение по чл. 235, ал. 3, изречение второ КТ от предприятието, в което се трудоустроява, включително и в случаите, когато не е сключен договор по чл. 237 КТ.

Чл. 27. Обезщетението се изплаща всеки месец в размер средното месечно брутно трудово възнаграждение, получено от работника през последните 6 месеца до освобождаването му от работа.

Чл. 28. Обезщетението за преквалификация се изплаща от:

1. фонд "Разширение и техническо усъвършенствуване" - при преквалификация на специалисти с висше и средно образование;

2. фонд "Професионална квалификация и пренасочване" при Комитета по труда и социалното дело - при преквалификация на останалите работници.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1988 г., бр. 31 и 73 от 1991 г.) (1) Работници, чийто труд се заплаща според Единната квалификационна скала (ЕКС), други нормативни актове на Министерския съвет или се договаря при сключване на трудовото правоотношение, но не повече от възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски, имат право на допълнително възнаграждение за продължителна работа в определени отрасли, дейности и професии съобразно тяхната тежест и значение за народното стопанство в следните максимални размери:

(2) Конкретните размери на процентите по предходната алинея се определят при договарянето на заплатите с колективните трудови договори или споразумения.

Чл. 30. Допълнително трудово възнаграждение по размерите за първа група по предходния член получават:

1. подземните работници в мините, геологопроучвателните работи, минното, хидротехническото, тунелното строителство и строителството със специално предназначение, както и инженерно-техническите специалисти до началник на подземен участък, включително до началник на подземен рудник при безучастъкова структура, ако повече от половината на работното им време са в подземни условия;

2. работниците на връх Ботев, връх Мусала и Черни връх;

3. водолази;

4. (изм. - ДВ, бр. 53 от 1991 г.) монтажниците в Стопанското обединение "Монтажи", фирмата "Контролно-заваръчни работи", фирмата "Трансстрой" и в Строителните войски и приравнените към тях по списък на професиите, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи;

5. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1990 г.) заетите в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и птицевъдството по списък на професиите, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи;

6. работниците от предприятията на Столичния народен съвет, работещи на сметоразтоварищата или като водачи и по обслужването на сметосъбирачни, поливно-миячни и каналочистачни машини, както и каналджиите по поддържането на канализационните системи и чистачите на обществени тоалетни;

7. (нова - ДВ, бр. 88 от 1987 г.) работниците в СО "Девня";

8. (нова - ДВ, бр. 7 от 1990 г.) работниците в циментовото производство;

9. (нова - ДВ, бр. 68 от 1990 г.) Работниците от Фирмата "Нефтохим", работещи на площадката на Нефтохимическия комбинат - Бургас, в Нефтохимическия комбинат - Плевен, и в Нефтопреработвателния завод "Л. Таджер" - Русе.

Чл. 31. Допълнително трудово възнаграждение по размерите за втора група по чл. 29 получават:

1. работниците:

а) в радиорелейните и телевизионните обекти при високопланински условия над 1500 м надморско равнище;

б) (изм. - ДВ, бр. 68 от 1990 г.) в Химическия комбинат "Свилоза" - Свищов, Химическия комбинат - Димитровград, Химическия комбинат - Стара Загора и Химическия завод "Агрия" - Пловдив;

в) (изм. - ДВ, бр. 88 от 1987 г.) в строително-монтажните предприятия на Комбинат "Химремонтстрой" - Враца, намиращи се на територията на градовете Девня, Свищов, Видин, Димитровград, Стара Загора и Бургас;

г) в Научноизследователския и проектно-конструкторски и-т за технология, оборудване и качествени стомани - Перник;

д) в миннодобива, геологопроучвателните работи, минното, хидротехническото, тунелното строителство и строителството със специално предназначение, работещи при надземни условия;

е) в нефтодобива, газодобива, солодобива и металургичните предприятия и звена;

ж) от екипажите на корабите от морския търговски и пътнически флот на задгранично плаване и на океанския риболов;

з) (нова - ДВ, бр. 31 от 1991 г.) в предприятията или звената, които разработват, усвояват, произвеждат, ремонтират или поддържат съоръжения, боеприпаси, военна техника, военнотехнически средства и имущества за нуждите на отбраната и сигурността на страната, както и заетите в подземните съобщителни обекти;

2. ръководните кадри и специалистите:

а) от експлоатацията и ремонта на ТЕЦ, работещи с местни въглища, и на атомните централи в енергетиката;

3. физическите работници, ръководните кадри и специалистите:

а) заети в производствените звена на предприятията за добив и обработка на скалнооблицовъчни материали, за производство на акумулатори, праховометалургични, леярски и горещо-ковашко-пресови изделия;

б) в апретурните цехове от текстилната промишленост, материалносмесителните и основните цехове от стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост, тъкачните и предачните цехове - без цеховете в местната и кооперативната промишленост;

в) в производствените звена на екарисажите;

4. физическите работници:

а) в строително-монтажните работи;

б) в добива и промишлеността за строителни материали;

в) в дърводобива;

г) в енергопроизводството, енергоснабдяването и енергоремонта;

д) в селскостопанските ремонтни работилници;

е) по товарно-разтоварната дейност в пристанищата;

ж) по текущо поддържане на железния път и на външните съоръжения на съобщенията, както и стрелочници, локомотивни машинисти, помощник-локомотивни машинисти, спирачи и маневристи в жп транспорта;

з) (изм. - ДВ, бр. 68 от 1990 г.) в тежката химическа промишленост (коксохимическо производство, производство на: торове, сода, карбид, хлор и хлорни производни, автогуми, химически влакна, метилметакрилат, целулоза, серовъглерод, органичен синтез, всички видове химически средства за растителна защита (пестициди), калиева основа, натриев молибдат, натриев хипохлорид, купроокис, цинков фосфит и солна киселина);

и) водачи на трамваи, тролейбуси и автобуси и работниците по поддържането и текущия ремонт на трамваи, тролейбуси и автобуси, на релсовия път, контактно-кабелната мрежа и токоизправителните станции в системата на Стопанската дирекция "Градски транспорт" - София;

к) заети по чистотата и поддържането на благоустройствените фондове в системата на Столичния народен съвет: механизатори, шофьори, метачи, проверители, водопроводчици, павьори, асфалтьори, плочари, бордюрджии и изкопчии по поддържането на инсталационни колектори;

л) в пречиствателните станции за отпадъчни води и водопроводчиците и каналджиите от системата на Стопанската дирекция "Водоснабдяване и канализация";

м) от летателния и техническия състав на селскостопанската авиация;

н) заети в корабостроителните и кораборемонтните работи, извършвани на открито или на кораба, включително в производството на възли, секции и блокове за метални и железобетонни корабни корпуси и люкови закрития за тях в предприятията на Комбинат "Корабостроене" във Варна, Русе и Бургас и в Кораборемонтния завод "Одесос" - Варна, към Стопанското обединение "Воден транспорт", както и някои работници с особено дефицитни професии от системата на Комбинат "Корабостроене" и кораборемонтната дейност към Стопанското обединение "Воден транспорт" по списък, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи;

о) заети непосредствено в производството, настройката, експлоатацията, ремонта и поддържането на автоматични технологични модули, клетки и линии, гъвкави автоматизирани производствени системи, високопроизводителни машини с цифрово-програмно управление, както и в производството на инструменти и екипировка за тях в системата на Стопанското обединение "Металообработващи машини и роботи" по списък, утвърден от председателя на обединението, съгласувано с Министерството на труда и социалните грижи;

п) от основни и дефицитни професии в Комбината за товарни автомобили "Мадара" - Шумен, по списък, одобрен от Министерството на труда и социалните грижи.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1988 г., бр. 73 от 1991 г.) (1) Работниците, които не са включени в отраслите, дейностите и професиите от I и II група по чл. 30 и 31, имат право на допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа в размери, определени в процент към основното трудово възнаграждение, но не повече от:

1. от 5 до 10 г. - 3 на сто;

2. от 10 до 15 г. - 6 на сто;

3. от 15 до 20 г. - 9 на сто;

4. над 20 г. - 12 на сто.

(2) На физическите работници и кооператорите, заети непосредствено в производствени звена, за които се прилага предходната алинея, при продължителна работа от 3 до 10 години допълнителното трудово възнаграждение се определя по условията на точка 1.

(3) Конкретните размери на процентите по ал. 1 се определят при договарянето на заплатите с колективните трудови договори или споразумения.

Чл. 33. (1) Продължителна работа по чл. 30, 31 и 32 е налице и когато работниците преминават от един в друг отрасъл, дейност или професия, включени в една и съща група по чл. 29 или чл. 32.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1991 г.) За работниците, които преминават на работа в друга група, за която се заплаща допълнително възнаграждение в по-висок размер, при смесен трудов стаж продължителната работа се определя, като 2 години от трета група се зачитат за 1 година от втора група; 3,5 години от трета група - за 1 година от първа група, и 2 години от втора група - за 1 година от първа група, а 1,5 година като тракторист-машинист или на свръхсрочна военна служба се зачита за 1 година от първа група.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1991 г.) Работниците, които преминават на работа в друга група, за която се заплаща допълнително възнаграждение в по-нисък размер, получават възнаграждението за работата, на която са преминали.

Чл. 34. (1) Допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се заплаща месечно в процент към основното трудово възнаграждение за отработеното време само на основната работа.

(2) Допълнителното трудово възнаграждение по този раздел се определя при сключване на трудовия договор или с отделна заповед, ако това става впоследствие. Определянето на размера се извършва служебно въз основа на продължителността на работата в предприятието и представените документи, които установяват продължителността на работата и в други предприятия от съответния отрасъл или дейност.

(3) Правото на допълнително трудово възнаграждение по чл. 29 и 32 възниква от началото на месеца, следващ месеца, през който са навършени необходимите години за следващата степен.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 1991 г.) По реда на предходната алинея се изплаща и по-високият или по-ниският размер на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа в случаите, когато лицето премине в същото предприятие от една на друга работа, дейност или производство, диференцирани в различни групи, ако трудовият стаж е в едно и също предприятие или от същата или по-висока група.

Чл. 35. (1) Наказаните дисциплинарно се лишават от допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа, както следва:

1. при наказание "забележка" - за 1 месец;

2. при наказание "мъмрене" - за 2 месеца;

3. при наказание "строго мъмрене" - за 3 месеца;

4. при наказание "преместване на по-ниско платена работа" или "понижаване в квалификационна степен" - за 4 месеца;

5. при дисциплинарно уволнение, изключване от производствена кооперация за нарушение на трудовата дисциплина или прекратяване на трудовото правоотношение на изборния служител по чл. 338, ал. 1, т. 1 КТ, ако отзоваването е по негова вина - за 6 месеца.

(2) Лишаването от трудово възнаграждение по т. 1-4 на предходната алинея се извършва въз основа на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, считано от началото на месеца, през който дисциплинарното наказание е наложено, а по т. 5 - от постъпването на работа по трудово правоотношение.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1988 г., бр. 55 и 73 от 1991 г.) Под гарантиран размер на трудовото възнаграждение по смисъла на чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда на работниците, които са изпълнили трудовите си задължения, се разбира установената за страната минимална месечна работна заплата. Към нея се изплаща и минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за работа при условия на труд, отклоняващи се от нормалните, установен въз основа на утвърден минимален норматив.

Чл. 37. В случаите, когато причините, довели до прилагането на разпоредбите на чл. 245 КТ, са отстранени, предприятието е длъжно да изплати на работниците разликата до полагащото се трудово възнаграждение.

Чл. 38. Под гарантиран размер на трудовото възнаграждение по чл. 213, ал. 1 и чл. 238, ал. 1 КТ се разбира:

1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 1988 г.) основното трудово възнаграждение, определено с трудовия договор;

2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 1988 г.) началната основна заплата за съответната категория персонал съобразно образованието и определената на работника квалификационна степен, когато с договора не е определено основното трудово възнаграждение.