Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 38 от 13.V

КОНВЕНЦИЯ № 78 ОТНОСНО МЕДИЦИНСКИЯ ПРЕГЛЕД НА ЮНОШИТЕ (НЕИНДУСТРИАЛНИ ДЕЙНОСТИ), 1946 Г.

 

КОНВЕНЦИЯ № 78 ОТНОСНО МЕДИЦИНСКИЯ ПРЕГЛЕД НА ЮНОШИТЕ (НЕИНДУСТРИАЛНИ ДЕЙНОСТИ), 1946 Г.

Обн. ДВ. бр.38 от 13 Май 1997г.

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Монреал от Административния съвет на Международното бюро на труда на 19 септември 1946 г. на своята Двадесет и девета сесия, след като реши да приеме различни предложения относно медицинския преглед за работоспособността на децата и юношите за неиндустриалните дейности, въпрос, включен като трета точка в дневния ред на сесията, след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция, приема на този девети ден от месец октомври 1946 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно медицинския преглед на юношите (неиндустриални дейности), 1946 г.:


Част първа.
Общи разпоредби

Чл. 1. 1. Тази конвенция се прилага за децата и юношите, наети на работа в неиндустриални дейности срещу работна заплата или пряко или косвено получаване на доход.

2. При прилагането на тази конвенция за "неиндустриални дейности" се смятат всички дейности, които са признати от компетентните власти, освен индустриалните, земеделските и морските.

3. Компетентната власт определя разграничителната линия между неиндустриалните дейности, от една страна, и индустриалните, земеделските и морските дейности, от друга.

4. Националното законодателство може да изключи от прилагането на тази конвенция семейните предприятия, в които са заети само родителите и техните деца или лицата, които се намират под тяхното настойничество и попечителство, за извършване на дейности, които са признати, че са безопасни за здравето на децата и юношите.


Чл. 2. 1. Децата и юношите под 18 години не могат да бъдат допускани на работа в неиндустриални предприятия, ако не са признати за годни за тази работа след обстоен медицински преглед.

2. Медицинският преглед за годност се извършва от квалифициран лекар, одобрен от компетентната власт, и се удостоверява чрез медицинско свидетелство или бележка, приложена към разрешението за работа или към трудовата книжка.

3. Документът, който установява годността за работа, може:

а) да предпише определени условия за работа;

b) да бъде издаден за специална работа или за група от дейности със сходни рискове за здравето, разпределени по групи от органа на власт, който прилага законодателството относно медицинските прегледи за годност.

4. Националното законодателство определя компетентната власт, която съставя документа за годност за работа, и уточнява условията за съставяне и издаване на този документ.


Чл. 3. 1. Годността на децата и юношите за работата, която ще изпълняват, е предмет на медицински контрол, докато те навършат 18 години.

2. Детето или юношата могат да продължат да работят само след извършването на периодични медицински прегледи на интервали, които не надминават 1 година.

3. Националното законодателство трябва:

а) да предвиди особените обстоятелства, при които медицинският преглед трябва да се извърши отново в рамките на годишния период или да се извършва с по-честа периодичност, за да се осигури ефикасността на контрола, поради рисковете, които съдържа работата, както и във връзка със здравето на детето или юношата, така, както то е установено от предишния преглед, или

b) да възложи на компетентната власт правомощието да изисква извършването на извънреден медицински преглед.


Чл. 4. 1. За работи, които съдържат повишени рискове за здравето, медицински преглед за работоспособност и периодичните медицински прегледи трябва да се изискват до навършване най-малко на 21 години.

2. Националните законодателства трябва да определят дейностите или категориите работа, за които медицински преглед за работоспособност и периодичните медицински прегледи трябва да се изискват най-малко до навършване на 21 години, или да предоставят на подходяща власт правото да ги определя.


Чл. 5. Медицинските прегледи по предходните членове не трябва да водят до никакви разходи за детето или юношата или за неговите родители.


Чл. 6. 1. Компетентната власт трябва да вземе подходящи мерки за физическото и професионалното преориентиране и преобучение на децата и юношите, за които с медицинския преглед се установи, че са негодни или имат аномалии или недостатъци.

2. Компетентната власт определя характера и обхвата на тези мерки; за тази цел трябва да се установи съдействие на трудовите, медицинските, възпитателните и социалните служби и да се поддържа между тях активно сътрудничество с оглед прилагането на тези мерки.

3. Националното законодателство може да предвиди за децата и юношите, за които годността за работа не е безспорно призната, издаването на:

а) разрешения за работа или временни медицински свидетелства, валидни за ограничен период, след изтичането на който младият трудещ се трябва да бъде подложен на нов медицински преглед;

b) разрешения или свидетелства за специални условия за работа.


Чл. 7. 1. Работодателят трябва да подреди и държи на разположение на инспекцията по труда медицинските свидетелства относно годността за работа, разрешенията за работа и трудовите книжки, от които да се вижда, че няма медицинска забрана за работа съобразно нормите, установени от законодателството.

2. Националното законодателство трябва да определи:

а) мерките, които трябва да бъдат взети за контролиране на прилагането на системата от медицински прегледи за годността на децата и юношите, работещи за своя сметка или за сметка на родителите си в амбулантната търговия или всякаква друга работа, извършвана по обществени пътища и места;

b) другите мерки за контрол, които трябва да бъдат одобрени, за да осигури точното прилагане на конвенцията.


Част втора.
Специални разпоредби за някои страни

Чл. 8. 1. Когато територията на някоя държава—членка на организацията, обхваща обширни области, където поради разпръснатост на населението или състоянието на развитието им компетентната власт смята, че прилагането на разпоредбите на тази конвенция е неосъществимо, може да изключи от прилагането на конвенцията тези области изобщо или да допусне изключения за някои предприятия или видове дейности, които сметне за подходящи.

2. Всяка държава—членка на организацията, трябва да посочи в първия си годишен доклад относно прилагането на тази конвенция съгласно чл. 22 от Устава на Международната организация на труда всяка област, за която прибягва до разпоредбите на този член. Впоследствие никоя държава—членка на организацията, не може да прибягва до разпоредбите на този член освен за областите, които е посочила.

3. Всяка държава—членка на организацията, която прибегне до разпоредбите на този член, трябва да посочи в следващите годишни доклади областите, за които се отказва да прибягва до разпоредбите му.


Чл. 9. 1. Всяка държава—членка на организацията, която преди приемането на законодателството, което позволява ратифицирането на тази конвенция, няма законодателство относно медицинския преглед за годност на децата и юношите за работа в индустрията, може чрез декларация, приложена към ратификацията є, да замени възрастта от 18 години по чл. 2 и 3 с възраст под 18 години, но в никакъв случай по-малка от 16 години, и възрастта от 21 години по чл. 4—с възраст под 21 години, но в никакъв случай по-малка от 19 години.

2. Всяка държава—членка на Организацията, която е направила такава декларация, може да я анулира по всяко време с последваща декларация.

3. Всяка държава—членка на организацията, за която е в сила декларацията по ал. 1 на този член, трябва да посочва всяка година в своя доклад относно прилагането на тази конвенция какъв напредък е направен за цялостното прилагане на разпоредбите на конвенцията.


Част трета.
Заключителни разпоредби

Чл. 10. Нито една разпоредба в тази конвенция не засяга който и да е закон, съдебно решение, обичай или споразумение между работодателите и трудещите се, които осигуряват по-благоприятни условия от предвидените в конвенцията.


Чл. 11. Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.


Чл. 12. 1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрираната в Международното бюро на труда.


Чл. 13. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

2. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.


Чл. 14. 1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява държавите—членки на Международната организация на труда, за всички регистрации на ратификации, декларации или актове за денонсиране, които са му съобщени от държавите—членки на организацията.

2. Като уведомява държавите—членки на Международната организация на труда, за регистрирането на втората ратификация, която му е съобщена, генералният директор привлича вниманието им върху датата, от която тази конвенция влиза в сила.


Чл. 15. Генералният директор на Международното бюро на труда представя на Генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране съобразно чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации, декларации и актове на денонсиране, които той е регистрирал, съгласно предходните членове.


Чл. 16. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за прилагането на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.


Чл. 17. 1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която пълно или частично ревизира тази конвенция, и ако новата ревизираща конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията на новата ревизираща я конвенция от една държава членка ще доведе по право, независимо от чл. 14, до денонсиране на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.


Чл. 18. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.


Промени настройката на бисквитките