Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 38 от 13.V

КОНВЕНЦИЯ № 77 ОТНОСНО МЕДИЦИНСКИЯ ПРЕГЛЕД НА ЮНОШИТЕ (ИНДУСТРИЯ), 1946 Г.

 

КОНВЕНЦИЯ № 77 ОТНОСНО МЕДИЦИНСКИЯ ПРЕГЛЕД НА ЮНОШИТЕ (ИНДУСТРИЯ), 1946 Г.

Обн. ДВ. бр.38 от 13 Май 1997г.

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана в Монреал от Административния съвет на Международното бюро на труда на 19 септември 1946 г. на своята Двадесет и девета сесия,

след като реши да приеме различни предложения относно медицинския преглед за работоспособността на децата и юношите в индустрията, въпрос, включен като трета точка в дневния ред на сесията, след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция, приема на този девети ден от месец октомври 1946 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно медицинския преглед на юношите (индустрия), 1946 г.:


Част първа.
Общи разпоредби

Чл. 1. 1. Тази конвенция се прилага за децата и юношите, които са заети или работят в индустриалните предприятия—публични или частни, или които са във връзка с тяхното функциониране.

2. За прилагането на тази конвенция за "индустриални предприятия" се смятат:

а) мините, кариерите и всякакъв вид добивни индустрии;

b) предприятията, в които продуктите се изработват, променят, почистват, поправят, украсяват, завършват, подготвят за продажба, разрушават или в които материалите претърпяват промяна, включително и корабостроителните предприятия, производството, трансформирането и предаването на електричеството или на двигателната сила изобщо;

c) строителните предприятия и гражданското строителство, включително и строителните дейности по ремонта, поддържането, изменението и разрушаването;

d) предприятията за пътнически или товарен превоз по пътищата, жп линиите, по вътрешните водни пътища или по въздуха, включително и поддържането на стоки в докове, варфове, складове и летища.

3. Компетентната власт определя разграничителната линия между индустрията, от една страна, и земеделието, търговията и другите неиндустриални дейности, от друга.


Чл. 2. 1. Децата и юношите под 18 години могат да бъдат наети на работа в индустриално предприятие само ако бъдат признати след задълбочен медицински преглед за годни за работата, която ще изпълняват.

2. Медицинският преглед за годност се извършва от квалифициран лекар, одобрен от компетентната власт, и се удостоверява чрез медицинско свидетелство или удостоверение, приложено към разрешението за работа или към трудовата книжка.

3. Документът, който установява годността за работа, може:

а) да предписва определени условия за работа;

b) да се издава за специфична работа или за група трудови дейности със сходни рискове за здравето, разпределени по групи от органа, на когото е възложено прилагането на законодателството относно медицинските прегледи за годност за работа.

4. Националното законодателство определя компетентната власт, която трябва да състави документа, удостоверяващ годността за работа, и уточнява условията за съставянето и издаването на този документ.


Чл. 3. 1. Годността на децата и юношите за работата, която изпълняват, се намира под медицински контрол, докато навършат 18 години.

2. Дете или юноша може да продължи да работи само след извършване на нови медицински прегледи на интервали, които не надминават 1 година.

3. Националното законодателство трябва:

а) да предвиди особените обстоятелства, при които медицинският преглед трябва да се извърши отново след годишния преглед или да установи по-кратка периодичност, за да се осигури ефикасността на контрола върху рисковете, които съдържа работата, и върху здравното състояние на детето или на юношата така, както е установено от предходния преглед;

b) да възложи на компетентната власт правомощието да изисква извършването на извънреден медицински преглед.


Чл. 4. 1. За работи, които съдържат големи рискове за здравето, медицинският преглед за годност и периодичното му подновяване трябва да се изискват до навършване най-малко на 21 години.

2. Националното законодателство трябва да определи дейностите или категориите работа, за които медицински преглед за годност трябва да се изисква до навършване най-малко на 21 години, или да предостави на подходящ орган правомощието да ги определи.


Чл. 5. Медицинските прегледи, предвидени в предходните членове, не трябва да бъдат за сметка на детето, на юношата или на неговите родители.


Чл. 6. 1. Компетентната власт трябва да вземе подходящи мерки за физическото и професионалното преориентиране и преобучение на децата и юношите, за които медицинският преглед е установил, че са негодни или имат аномалии или недостатъци.

2. Компетентната власт определя характера и обхвата на тези мерки; за тази цел трябва да се установи сътрудничество между трудовите, медицинските, възпитателните и социалните служби и да се поддържа между тях активно взаимодействие за прилагането на тези мерки.

3. Националното законодателство може да предвиди за децата и юношите, чиято годност за работа не е безспорно призната, предоставянето на:

а) разрешения за работа или временни медицински свидетелства, валидни за ограничен период, след изтичането на които младият трудещ се трябва да бъде подложен на нов медицински преглед;

b) разрешения или свидетелства, които налагат специални условия за работа.


Чл. 7. 1. Работодателят трябва да приложи и държи на разположение на инспекцията по труда медицинското свидетелство относно годността за работа, разрешението за работа или трудовата книжка, от които е видно, че няма медицинско противопоказание за работа съобразно нормите, установени от законодателството.

2. Националното законодателство определя другите подходящи методи за контрол, за да се осигури строгото прилагане на тази конвенция.


Част втора.
Специални разпоредби за някои страни

Чл. 8. 1. Когато територията на някоя държава—членка на организацията, обхваща обширни области, където поради разпръснатост на населението или степента на развитието им компетентната власт смята, че прилагането на разпоредбите на тази конвенция не е осъществимо, тя може да изключи от прилагането є изцяло някои области или да допусне изключения, които сметне за подходящи, за някои предприятия или видове дейности.

2. Всяка държава—членка на организацията, трябва да посочи в първия си годишен доклад за прилагането на тази конвенция по чл. 22 от Устава на Международната организация на труда всяка област, за която прибягва до разпоредбите на този член. Впоследствие никоя държава—членка на организацията, не може да прибягва до разпоредбите на този член освен за областите, които е посочила.

3. Всяка държава—членка на Организацията, която прибягва до разпоредбите на този член, трябва да посочи в следващите годишни доклади областите, за които се отказва от правото си да прибягва до разпоредбите му.


Чл. 9. 1. Всяка държава—членка на организацията, която преди датата, на която приема законодателство, позволяващо ратифицирането на тази конвенция, няма законодателство по медицинските прегледи за годност за работа на децата и юношите в индустрията, може чрез декларация, приложена към ратификацията є, да замени възрастта от 18 години, предвидена в чл. 2 и 3, с възраст по-малка от 18 години, но в никакъв случай по-малка от 16 години, и възрастта от 21 години по чл. 4 с възраст, по-малка от 21 години, но в никакъв случай по-малка от 19 години.

2. Всяка държава—членка на организацията, която е направила такава декларация, може да я анулира по всяко време с последваща декларация.

3. Всяка държава—членка на организацията, за която е в сила декларация по ал. 1 на този член, трябва да посочва всяка година в своя доклад относно прилагането на тази конвенция какъв напредък е постигнат за цялостното прилагане на разпоредбите на конвенцията.


Чл. 10. Особености в прилагането на конвенцията, отнасящи се до Индия.


Част първа.
Заключителни разпоредби

Чл. 11. Нито една разпоредба в тази конвенция не засяга който и да е закон, съдебно решение, обичай или споразумение между работодателите и трудещите се, които осигуряват по-благоприятни условия от предвидените в конвенцията.


Чл. 12. Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.


Чл. 13. 1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.


Чл. 14. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

2. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.


Чл. 15. 1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява държавите—членки на Международната организация на труда, за всички регистрации на ратификации, декларации или актове за денонсиране, които са му съобщени от държавите—членки на организацията.

2. Като уведомява държавите—членки на Международната организация на труда, за регистрирането на втората ратификация, която му е съобщена, генералният директор привлича вниманието на държавите—членки на организацията, върху датата, от която тази конвенция влиза в сила.


Чл. 16. Генералният директор на Международното бюро на труда представя на Генералния секретар на Организацията на обединените нации с цел регистриране съобразно чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации, декларации и актове на денонсиране, които той е регистрирал, съгласно предходните членове.


Чл. 17. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за прилагането на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.


Чл. 18. 1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която пълно или частично ревизира тази конвенция, и ако новата ревизираща я конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията на новата ревизираща конвенция от една държава членка ще доведе по право, независимо от чл. 14, до денонсиране на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.


Чл. 19. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.


Промени настройката на бисквитките