КОНВЕНЦИЯ № 62 ОТНОСНО ТЕХНИЧЕСКАТА БЕЗОПАСНОСТ (СТРОИТЕЛСТВО), 1937 Г.
КОНВЕНЦИЯ № 62 ОТНОСНО ТЕХНИЧЕСКАТА БЕЗОПАСНОСТ (СТРОИТЕЛСТВО), 1937 Г.
Обн. ДВ. бр.38 от 13 Май 1997г.
Преамбюл
Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 3 юни 1937 г. на своята Двадесет и трета сесия, като смята, че в строителната индустрия съществуват сериозни рискове от злополуки и че намаляването на тези рискове е необходимо поради хуманни и икономически причини, след като реши да приеме различни предложения относно предписанията по безопасността в строителната индустрия, по-точно относно скелетата и подемните машини, въпрос, включен като първа точка в дневния ред на сесията, като смята, че поради необходимостта от унифициране на минималните предписания за безопасност, без да налага строги задължения при приложението, най-подходящата форма, която ще вземат тези предложения, е формата на международна конвенция, придружена от препоръка, която съдържа типов правилник по безопасност, приема на този двадесет и трети ден от месец юни 1937 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно техническата безопасност (строителство), 1937 г.:
Част първа.
Задължения на страните по конвенцията
Чл. 1. 1. Всяка държава-членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да има законодателство:
а) което да осигури прилагането на общите разпоредби, които се съдържат в части II до IV на тази конвенция;
b) въз основа на което съответната власт има право да издава правилници, които изпълняват, доколкото е възможно и желателно, като се имат предвид съществуващите условия в страната, предписания, сходни или еднакви с тези на типовия правилник, приложен към Препоръката относно техническата безопасност (строителство), 1937 г., или с тези на всеки типов правилник, който ще бъде препоръчан по-късно от Международната конференция на труда.
2. Всяка от държавите-членки на организацията, се задължава да представи на всеки 3 години в Международното бюро на труда доклад, който да посочва в каква степен са спазени разпоредбите на типовия правилник, приложен към Препоръката относно техническата безопасност (строителство), 1937 г., или на предписанията на всеки типов ревизиран правилник, препоръчан по-късно от Международната конференция на труда.
Чл. 2. 1. Законодателството, което осигурява прилагането на основните разпоредби на части II и IV на тези конвенции, трябва да се прилага за всички дейности по построяването, поправянето, променянето, поддържането и разрушаването на всякакъв вид сгради, които се извършват на работни площадки.
2. Законодателството може да предвиди правото на компетентната власт след проведени консултации със заинтересуваните организации на работодателите и на трудещите се, ако такива организации съществуват, да разрешава отклонения от цели или от част от разпоредбите, доколкото се отнася за обикновени работи, извършени при разумни условия на сигурност.
Чл. 3. Законодателство, което осигурява прилагането на основните разпоредби на части II до IV на тази конвенция и на правилниците, приети от съответната власт за изпълнение на типовия правилник, приложен към Препоръката относно техническата безопасност (строителство), 1937 г., трябва:
а) да изисква от работодателя да доведе това законодателство и тези разпоредби до знанието на всички заинтересувани лица по начин, одобрен от компетентната власт;
b) да определи лицата, отговорни за прилагането им;
c) да предвиди подходящи наказания за нарушение на възложените задължения.
Чл. 4. Всяка държава-членка на организацията, която ратифицира тази конвенция, се задължава да има или да осигури такава система за инспекция, която да гарантира действителното прилагане на законодателството относно разпоредбите за безопасност в строителната индустрия.
Чл. 5. 1. Когато територията на някоя държава-членка на организацията, обхваща обширни области, където поради разпокъсаност на населението или поради състоянието на икономическото им развитие компетентната власт смята, че прилагането на разпоредбите на тази конвенция е неосъществимо, може да изключи от прилагането на конвенцията тези области изобщо или да допусне изключения за някои предприятия или видове дейности, които тя сметне за подходящи.
2. Всяка държава-членка на организацията, трябва да посочи в първия си годишен доклад за прилагането на тази конвенция, който представя съгласно чл. 22 от Устава на Международната организация на труда, всяка област, за която прибягва до разпоредбите на този член. Впоследствие никоя държава-членка на организацията, няма да може да прибягва до разпоредбите на този член освен за областите, които е посочила.
3. Всяка държава-членка на организацията, която прибягва до разпоредбите на този член, трябва да посочи в следващите годишни доклади областите, за които се отказва да прибягва до тези разпоредби.
Чл. 6. Всяка държава-членка на организацията, която ратифицира тази конвенция, се задължава да представя всяка година на Международното бюро на труда статистически изследвания за броя и класификацията на злополуките, настъпили с лица, заети в дейности, посочени в конвенцията.
Част втора.
Общи разпоредби относно скелетата
Чл. 7. 1. За работниците, които извършват дейности, които не могат да бъдат безопасно извършени със стълба или друго съоръжение, трябва да бъдат предвидени подходящи скелета.
2. Скелетата трябва да бъдат построени, демонтирани или променяни само:
а) под ръководството на компетентното отговорно лице;
b) доколкото е възможно, от компетентни работници, свикнали с тази работа.
3. Всички скелета, приспособления към тях и всички видове стълби трябва да бъдат:
а) издръжливи, имайки предвид товарите и напрежението, които трябва да понесат;
b) построени с материали от добро качество;
c) добре поддържани.
4. Скелетата трябва така да са построени, че да не може при нормално ползуване да се измести някоя от частите им.
5. Скелетата не трябва да се пренатоварват и товарите трябва да са разпределени колкото е възможно по-равномерно.
6. Необходимо е, преди да се монтират подемните машини върху скелетата, да се вземат специални предпазни мерки, за да се осигури тяхната издръжливост и стабилност.
7. Скелетата трябва периодично да бъдат проверявани от компетентно лице.
8. Работодателят трябва, преди да разреши на работниците си да ползуват едно скеле, построено или не под негово ръководство, да се убеди, че скелето отговаря напълно на изискванията на този член.
Чл. 8. 1. Работните площадки, мостици и стълби трябва да бъдат:
а) така построени, че никоя от частите да не може прекалено или неравномерно да се огъне;
b) така построени и поддържани, че да се намали, колкото е възможно, рискът, като се имат предвид съществуващите условия за падане или подхлъзване на хора;
c) свободни от излишни товари.
2. Когато работни площадки, мостици, приспособления към тях и стълби са с височина, която надвишава границата, определена от националното законодателство:
а) всяка работна площадка или мостик трябва да имат съединителни дъски освен в случаите, когато са взети други мерки за осигуряване на безопасността;
b) всяка работна площадка или мостик трябва да са достатъчно широки;
c) всяка работна площадка, мостик, приспособление или стълба трябва да бъдат оградени по подходящ начин.
Чл. 9. 1. Всеки направен отвор в дъските на скелето или в работната площадка трябва, освен когато е необходимо за минаването на хора, пренасянето или преместването на материали, да бъде снабден с подходящи приспособления, за да се избегне падането на хора.
2. Когато трябва да се работи на покрив, от който има опасност да паднат хора и предмети от височина, по-голяма от тази, определена от националното законодателство, трябва да бъдат взети подходящи мерки, за да се избегне падането им.
3. Трябва да бъдат взети подходящи мерки, за да се избегне падането върху хора на предмети от скелето или от други работни места.
Чл. 10. 1. Трябва да бъдат предвидени сигурни изходи от всички работни площадки или други приспособления за работа.
2. Всяка стълба трябва да бъде здраво закрепена и с необходимата дължина, за да се осигури здрава опора за ръцете и краката при всяко положение, при което се използува.
3. Всички работни места, както и пътеките за достъп до тях, трябва да са подходящо осветени.
4. Трябва да бъдат взети подходящи мерки, за да се избегнат опасностите, които произтичат от електрическите инсталации.
5. Материалите, които се намират на работните площадки, не трябва да бъдат струпвани и разполагани така, че да представляват опасност за хората.
Част трета.
Общи разпоредби за подемните машини
Чл. 11. 1. Подемните машини и приспособления, включително и техните фиксиращи съоръжения, котви и стойки, трябва да бъдат:
а) с добра механична конструкция, направена от доброкачествени материали, с голяма издръжливост и без явни дефекти;
b) поддържани в добро състояние и годни за нормална работа.
2. Всеки кабел, който се използува за вдигане или сваляне на материали или на който те са окачени, трябва да бъде от доброкачествен материал, с голяма издръжливост и без явни дефекти.
Чл. 12. 1. Подемните машини и съоръжения трябва да бъдат добре изследвани и грижливо изпробвани след монтирането им на работното място и преди използуването им да бъдат отново изследвани на интервали, които националното законодателство предписва.
2. Всички вериги, халки, куки, скоби, рибарски куки или двойни макари, използувани за вдигане или сваляне на материали или като средство за окачване, трябва да бъдат периодично проверявани.
Чл. 13. 1. Всеки водач на кран или друга подемна машина трябва да има необходимата квалификация.
2. Никое лице не може да маневрира с подемни машини, включително и с макарите на скелето, или да прави знаци на водача, без да има необходимата възраст, предписана от националното законодателство.
Чл. 14. 1. Разрешеният използуван товар за всякакви подемни машини, вериги, халки, куки, скоби, рибарски куки или двойни макари, използувани за вдигане или сваляне или като средство за окачване, трябва да се определи по подходящ начин.
2. Всяка подемна машина или съоръжение по предходната алинея трябва да има ясно обозначено разрешение за полезния товар.
3. Когато разрешеният полезен товар за подемната машина е променлив, всеки използуван товар и условията, при които е разрешен, трябва да бъдат ясно обозначени.
4. Никоя част от подемната машина или съоръжение, посочени в ал. 1 на този член, не трябва да бъде претоварена над разрешения полезен товар освен за проби.
Чл. 15. 1. Моторите, ангренажите, предавателите, електрическите жици и други опасни части от подемните машини трябва да бъдат добре обезопасени.
2. Подемните машини трябва да бъдат снабдени със собствени механизми за намаляване до минимум на риска от непредвидено падане на товара.
3. Трябва да бъдат взети подходящи мерки, за да се сведе до минимум рискът от случайно преместване на която е да е част от висящия товар.
Част четвърта.
Общи разпоредби за предпазните съоръжения и оказването на първа медицинска помощ
Чл. 16. 1. Всички необходими лични предпазни средства трябва да бъдат на разположение на целия персонал, работещ на площадката, и винаги готови за непосредствена употреба.
2. Работниците са задължени да ползуват предоставените им лични предпазни средства, а работодателите да следят за правилното им ползуване.
Чл. 17. Когато работата се извършва в близост до мястото, където има опасност от удавяне, предвидените необходими спасителни съоръжения трябва да бъдат на леснодостъпно място и да се вземат мерки за бързото спасяване на всеки човек, който е в опасност.
Чл. 18. Трябва да бъдат взети всички подходящи мерки, за да се даде незабавно първа медицинска помощ на всеки пострадал по време на работа.
Част пета.
Заключителни разпоредби
Чл. 19. Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.
Чл. 20. 1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.
2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави-членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.
3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.
Чл. 21. Веднага след като ратификациите на две държави-членки на Международната организация на труда, бъдат официално регистрирани в Международното бюро на труда генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това държавите-членки на Международната организация на труда. Той ще ги уведомява също така за регистрацията на следващите ратификации на другите държави-членки на организацията.
Чл. 22. 1. Всяка държава-членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.
2. Всяка държава-членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок от една година след изтичането на 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.
Чл. 23. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.
Чл. 24. 1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата ревизираща я конвенция не предвижда друго:
а) ратификацията на новата ревизираща я конвенция от една държава членка ще доведе по право независимо от чл. 22 до денонсиране на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;
b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите-членки на Международната организация на труда.
2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.
Чл. 25. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.
