Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 38 от 13.V

ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 1995 Г.

 

ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 1995 Г.

Обн. ДВ. бр.13 от 3 Февруари 1995г., изм. ДВ. бр.62 от 11 Юли 1995г., изм. ДВ. бр.10 от 1 Февруари 1996г., изм. ДВ. бр.99 от 19 Ноември 1996г., изм. ДВ. бр.102 от 29 Ноември 1996г., изм. ДВ. бр.38 от 13 Май 1997г., отм. ДВ. бр.44 от 3 Юни 1997г.

Отменен с § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - ДВ, бр. 44 от 3 юни 1997 г., в сила от 3 юни 1997 г.


ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Народното събрание създава вътрешната си организация и осъществява дейността си въз основа на Конституцията и разпоредбите на този правилник.


Чл. 2. Народното събрание заседава в сградата на Народното събрание в столицата, освен когато поради изключителни обстоятелства реши да заседава на друго място.


Глава първа.
КОНСТИТУИРАНЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 3. (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния от присъстващите народни представители. Той ръководи заседанието до избирането на председател на Народното събрание.

(2) Народните представители полагат предвидената в чл. 76, ал. 2 от Конституцията клетва устно, което се удостоверява с подписване на клетвени листове.


Чл. 4. (1) Под председателството на най-възрастния народен представител могат да се проведат само разисквания по избора на председател на Народното събрание.

(2) На първото заседание Народното събрание избира председател и до петима заместник-председатели с тайно гласуване.

(3) Всеки народен представител и парламентарна група могат да издигат кандидатури за председател и заместник-председател на Народното събрание.

(4) За избрани се смятат кандидатите, получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако при първото гласуване не се получи необходимото мнозинство, изборът се повтаря, като в него участват двамата кандидати, получили най-много гласове.


Чл. 5. (1) Председателят и заместник-председателите на Народното събрание могат да бъдат предсрочно освободени:

1. по тяхно искане;

2. по писмено искане най-малко на една трета от всички народни представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията или системно нарушаване на правата и задълженията в рамките на тяхната компетентност.

(2) В случаите по т. 1 на ал. 1 прекратяването на пълномощията се приема, без да се обсъжда и гласува.

(3) В случаите по т. 2 на ал. 1 искането се поставя на тайно гласуване на първото заседание след деня на постъпването му и се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.

(4) При предсрочно прекратяване на пълномощията нов избор се произвежда в 14-дневен срок от приемането на решението. До произвеждането на нов избор за председател на Народното събрание то се председателства от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарна група.


Чл. 6. Народното събрание избира с явно гласуване от състава на народните представители 10 секретари.


Чл. 7. На следващите заседания Народното събрание избира постоянни комисии.


Глава втора.
РЪКОВОДСТВО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 8. (1) Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията:

1. съобщава и разпределя законопроектите и другите предложения, внесени в Народното събрание, между неговите комисии според тяхната компетентност;

2. осигурява необходимите условия за дейността на комисиите на Народното събрание и на народните представители;

3. определя правила за вътрешния ред в сградите на Народното събрание, за организацията и щата на службите към него и за използването на материалната база;

4. упражнява бюджета на Народното събрание;

5. удостоверява с подписа си стенографските дневници от заседанията на Народното събрание;

6. определя местата в заседателната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента;

7. следи за спазването на този правилник;

8. утвърждава единен класификатор на длъжностите в Народното събрание;

9. назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание, служителите към кабинета на председателя, както и служителите към кабинетите на заместник-председателите и парламентарните групи по тяхно предложение;

10. контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане;

11. назначава и освобождава квесторите на Народното събрание.

(2) Председателят на Народното събрание може да възлага извършването на дейностите по ал. 1 на посочен от него заместник-председател. Когато председателят на Народното събрание не е възложил на някой от заместник-председателите да го заместват в негово отсъствие, той се замества от зам.-председателя, излъчен от най-голямата парламентарна група.

(3) При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. Той не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос.


Чл. 9. (1) Председателят на Народното събрание свиква председателите на парламентарни групи или упълномощени техни заместници за консултации по програмата и дневния ред на Народното събрание и по други въпроси от неговата дейност.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Председателят на Народното събрание свиква периодично не по-рядко от един път месечно председателите на постоянните комисии за обсъждане на изпълнението на приетата законодателна програма и на работата по постъпилите проекти за закони, решения, обръщения и декларации.


Чл. 10. Секретарите на Народното събрание:

1. информират председателя за присъствието на народните представители на заседанията на Народното събрание;

2. проверяват и подписват стенографските протоколи от заседанията, на които са били дежурни;

3. при необходимост четат законопроектите, обсъждани от Народното събрание;

4. отчитат времето за изказвания на народните представители;

5. при явно гласуване без електронна техника преброяват и съобщават на председателя резултата от гласуването;

6. при тайно гласуване организират технически гласуването;

7. четат имената на народните представители при поименно гласуване;

8. осъществяват и други възложени им от председателя задачи, свързани с дейността на Народното събрание.


Чл. 11. Квесторите на Народното събрание:

1. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в заседателната зала;

2. подпомагат секретарите на Народното събрание при преброяване на гласовете при явно гласуване и при провеждане на тайно гласуване;

3. следят в заседателната зала да присъстват само народни представители и упълномощени от председателя длъжностни лица.


Глава трета.
ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ

Чл. 12. (1) Народните представители могат да образуват парламентарни групи според партийната си принадлежност или политическата си ориентация.

(2) Минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група е 10.

(3) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Парламентарна група, образувана по реда на предходните алинеи, запазва своето съществуване, ако в нея останат не по-малко от 7 народни представители.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Народни представители, чийто брой е недостатъчен за образуване на отделна парламентарна група, могат да се присъединят към вече образувани парламентарни групи и да създадат парламентарен съюз. Парламентарният съюз има правата на една парламентарна група.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Когато броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване.


Чл. 13. (1) Всяка парламентарна група представя на председателя на Народното събрание решение за образуването си и списък на ръководството и на членовете, подписани от всички народни представители от състава на групата.

(2) Председателят на Народното събрание обявява регистрираните парламентарни групи и техните ръководства на пленарно заседание.

(3) Парламентарните групи, техните ръководства, както и промените в тях се вписват в специален регистър на Народното събрание. Всяка промяна в състава на парламентарните групи се съобщава от председателя на Народното събрание на пленарно заседание.

(4) Постоянните сътрудници на парламентарните групи се назначават за служители на Народното събрание. По предложение на парламентарните групи техният брой се утвърждава от председателя съобразно числеността им.


Чл. 14. Името на парламентарна група или съюз не може да повтаря име на организация, партия или коалиция, която вече се е регистрирала по съответния ред.


Чл. 15. (1) Всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група.

(2) Условията за членуване, възникване и прекратяване на членството, както и правата и задълженията на членовете се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на този правилник.

(3) Народният представител може да напусне парламентарната група, като подаде писмено заявление до ръководителя на групата и до председателя на Народното събрание.


Чл. 16. Не могат да се образуват парламентарни групи, които защитават частни, местни и професионални интереси.


Глава четвърта.
КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 17. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии. (2)(Изм. - ДВ, бр. 38 от 1997 г.) Постоянните комисии на Народното събрание са: 1. Комисия по икономическата политика 2. Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол 3. Комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията 4. Комисия по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството 5. Комисия по външна и интеграционна политика 6. Комисия по национална сигурност 7. Комисия по земеделието, горите и поземлената реформа 8. Комисия по труда и социалната политика 9. Комисия по образованието и науката 10. Комисия по здравеопазването, младежта и спорта 11. Комисия по опазване на околната среда и водите 12. Комисия по енергетика и енергийните ресурси 13. Комисия по културата и медиите 14. Комисия по правата на човека, вероизповеданията и по жалбите и петициите на гражданите.

(3) Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и съставите на постоянните комисии.


Чл. 18. (1)(Изм. - ДВ, бр. 38 от 1997 г.) Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията се произнася по проекти за закони и решения, свързани със:

1. устройството и дейността на органите на съдебната власт;

2. устройството и дейността на други държавни органи и администрация;

3. изменение и допълнение на Конституцията;

4. произвеждането на изборите;

5. (Предишна т. 1 на ал. 2 - ДВ, бр. 38 от 1997 г.) изследва нормите на действащите нормативни актове, създаващи условия за поява и разпространение на корупцията, и периодично, но не по-рядко от веднъж на сесия, представя доклад пред Народното събрание за резултатите от своите изследвания;

6. (Предишна т. 2 на ал. 2 - ДВ, бр. 38 от 1997 г.) осъществява взаимодействие с държавните органи, които са натоварени да осъществяват борбата с корупцията.

7. (Предишна т. 5 - ДВ, бр. 38 от 1997 г.) други законопроекти и проекти за решения, разпределени й от председателя на Народното събрание.

(2) (Отм. - ДВ бр. 38 от 1997 г.)

(4) (Обявена за противоконституционна с РКС № 4 от 1995 г. - ДВ, бр. 62 от 1995 г.) Комисията по външна политика освен правомощията по чл. 24, ал. 1 изслушва кандидатите за посланици и дава становище преди утвърждаването им от Министерския съвет.


Чл. 19. (1) Всеки народен представител може да бъде избиран най-много в две постоянни комисии.

(2) Председателят и заместник-председателите на Народното събрание не могат да бъдат избирани в комисии.

(3) Всеки народен представител може да бъде избиран в ръководството само на една постоянна комисия.


Чл. 20. (1) При определяне на състава и ръководствата на постоянните комисии се запазва основното съотношение между съставите на парламентарните групи.

(2) Ръководството на всяка постоянна комисия се състои от председател и до двама заместник-председатели. То организира работата на комисията, ръководи заседанията и поддържа връзки с другите комисии и с председателя на Народното събрание.

(3) Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират от състава на народните представители с явно гласуване по предложение на парламентарните групи или на народен представител.


Чл. 21. (1) Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно:

1. по тяхно искане;

2. с решение на Народното събрание.

(2) В случаите по т. 1 на ал. 1 прекратяването на пълномощията се приема, без да се обсъжда и гласува.

(3) При обективна невъзможност на член от ръководството на постоянна комисия да изпълнява своите задължения или при системно нарушаване на правата и задълженията една трета от членовете на комисията могат да предложат Народното събрание да освободи предсрочно член на ръководството. Парламентарната комисия се произнася по предложенията с мнозинство повече от половината от членовете си.


Чл. 22. (1) Постоянните комисии могат да приемат свои вътрешни правила в съответствие с този правилник.

(2) Разходите, необходими за дейността на постоянните комисии на Народното събрание, се утвърждават от председателя на Народното събрание по предложение на ръководствата на комисиите.


Чл. 23. Постоянните комисии могат да образуват подкомисии и работни групи.


Чл. 24. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, правят предложения и вземат становища по тях. Постоянните комисии дават становище по очакваните последици от прилагането на закона или решението, включително и за последиците от приемането им за държавния бюджет.

(2) Държавните органи, длъжностните лица, обществените организации и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, необходими за дейността на постоянните комисии.

(3) Постоянните комисии проучват последиците от прилагането на приетите закони и решения.


Чл. 25. (1) Дневният ред, периодичността и продължителността на заседанията на комисиите се определят от тях.

(2) Постоянната комисия се свиква на заседание от нейния председател, по искане най-малко на една трета от членовете й или от председателя на Народното събрание.


Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ бр. 38 от 1997 г.) Заседанията на постоянните комисии са открити.

(2) Комисиите могат да решат отделни заседания да бъдат закрити.

(3) Заседанията на Комисията по националната сигурност, и Комисия по външна и интеграционна политика са закрити. По решение на ръководствата на тези комисии отделни заседания могат да бъдат и открити.

(4) Народните представители, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни заседания, без право да гласуват.

(5) Участващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията във връзка с опазване на служебната и държавната тайна, както и на сведения, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите.

(6) При обсъждане на законопроекти и други въпроси вносителят или негов представител може да присъства на заседанията на комисиите.


Чл. 27. (1) Председателите на парламентарните комисии обявяват дневния ред, часа и мястото на заседанията писмено на определените за това места в Народното събрание или срещу подпис на техните членове. Дневният ред за заседанията на комисиите се обявява най-малко един ден преди тяхното провеждане. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания на комисиите, дневният ред за тях се обявява едновременно с насрочването им.

(2) Постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове. При редовно заседание на комисията, ако до 30 минути след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1997 г.) Решенията на постоянните комисии се вземат с мнозинство от присъстващите при явно гласуване.


Чл. 28. (1) Комисиите могат да провеждат съвместни заседания, когато се разглеждат общи въпроси. Тези заседания се ръководят по споразумение от един от председателите.

(2) При съвместни заседания всяка комисия взема поотделно своето решение по обсъждания въпрос. При различни становища всяка комисия прави свой отделен доклад пред Народното събрание.


Чл. 29. (1) Докладите на постоянните комисии се правят от техните председатели или от определен от комисията докладчик.

(2) В доклада се отразяват взетото от комисията решение и различните становища с посочване на мнозинството, което ги е поддържало.


Чл. 30. (1) За заседанията на постоянните комисии се води съкратен протокол, в който се отбелязват всички взети решения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1997 г.) За заседанията на водещата комисия се водят стенографски протоколи, в които се вписват решенията и мотивите към тях. Те се подписват от редседателя на комисията и от водещия протокола.


Чл. 31. (1) Временни комисии се образуват по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети.

(2) Временните комисии се избират от Народното събрание по предложение на председателя или най-малко на една десета от народните представители.

(3) Задачите, числеността, съставът, срокът на дейност и финансовите средства на временните комисии се определят от Народното събрание.

(4) Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии.

(5) Временните комисии преустановяват съществуването си с изтичане на срока, за който са създадени, или предсрочно - с решение на Народното събрание.


Чл. 32. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянните делегации на Народното събрание в международните организации.

(2) При определяне на състава на постоянните делегации на Народното събрание в международните организации се прилага принципът на пропорционално представителство.


Глава пета.
СЕСИИ И ЗАСЕДАНИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 33. (1) Народното събрание работи на три сесии годишно.

(2) Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари, 10 дни по Великденските празници и от 1 до 31 август ежегодно.

(3) По изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени.


Чл. 34. (1) Народното събрание се свиква на сесия от неговия председател.

(2) В случаите по чл. 78, т. 2, 3 и 4 от Конституцията председателят е длъжен да насрочи заседание не по-късно от 7 дни след постъпване на искането.


Чл. 35. (1) Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в сряда и четвъртък от 14,00 до 20,00 ч. и в петък от 9,00 до 14,00 ч. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължени, но не с повече от 2 часа.

(2) Народното събрание може да промени времето за редовни заседания.

(3) Народното събрание може да проведе извънредни заседания по предварително обявен дневен ред, когато е във ваканция или по време на сесия, но извън дните или работното време по ал. 1 и 2.


Чл. 36. (1) Заседанията на Народното събрание са открити.

(2) Лица, които не са народни представители или министри, могат да присъстват по реда, определен от председателя, като заемат специално определените за тях места. По време на заседанията те са длъжни да спазват установения ред.

(3) При безредие сред публиката председателят въдворява ред и може да разпореди да бъдат отстранени отделни граждани или всички външни лица.


Чл. 37. (1) Заседанията на Народното събрание са закрити, когато важни държавни интереси налагат това.

(2) Предложение за закрито заседание могат да направят председателят на Народното събрание, една десета от народните представители или Министерският съвет.

(3) При постъпило предложение за закрито заседание председателят поканва всички външни лица да напуснат залата. След като изслуша мотивите на предложителя, Народното събрание обсъжда и гласува предложението. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като закрито или открито.

(4) Обсъжданията и протоколът от закритото заседание са държавна тайна и обвързват със съответните задължения всички народни представители и други лица, които имат достъп до тях.

(5) Решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично.


Чл. 38. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, и с репортажи по телевизията.

(2) Пряко предаване по телевизията на пленарни заседания се излъчва с решение на Народното събрание.

(3) (Обявена за противоконституционна с РКС № 4 от 1995 г. - ДВ, бр. 62 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Българската национална телевизия и Българското национално радио могат да отразяват с репортажи откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание.


Чл. 39. (1) Председателят открива заседанието, ако присъстват повече от половината от народните представители.

(2) Проверка на кворум се извършва чрез компютризираната система за гласуване преди откриване на заседанието, след всяка почивка или прекъсване на заседанието.

(3) Председателят прекратява заседанието, когато в залата няма необходимия кворум.


Чл. 40. (1) Народното събрание по предложение на председателя приема програма за една или две работни седмици. При изготвянето на програмата, както и по други въпроси, свързани с парламентарните процеси, председателят на Народното събрание се подпомага от заместник-председателите.

(2) В края на всяко заседание председателят обявява датата и часа на следващото, както и дневния ред съгласно приетата едно- или двуседмична програма.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 1996 г.) Предложения за включване на точки в предстоящата програма могат да се правят писмено до председателя на Народното събрание от народните представители и парламентарните групи до 18,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма. Всеки народен представител може да предлага по една точка от дневния ред на Народното събрание при едномесечна програма, а при двуседмична програма - до две точки от дневния ред.

(4) Проектът за програма по ал. 1, предложен от председателя, и постъпилите предложения по ал. 3 се поставят на гласуване, без да се обсъждат, в началото на пленарното заседание, на което се приема програма за предстоящите една или две седмици. Устни предложения не се допускат.

(5) В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание.

(6) Не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Законопроектите, които се включват в дневния ред на първото редовно пленарно заседание на Народното събрание за всеки месец, се предлагат от парламентарните групи. Предложенията се правят до 18 ч. на предишния ден чрез председателя на Народното събрание. Всяка парламентарна група има право да предложи по една точка от дневния ред. Точките от дневния ред се подреждат според големината на парламентарните групи. Всеки следващ месец предложенията на парламентарните групи се подреждат на ротационен принцип. Ако парламентарните групи не са направили предложения, Народното събрание работи по приетата програма.

(8) В последния пленарен ден на всеки месец дневният ред на Народното събрание се определя само по предложения на комисии, които не са докладвали законопроекти или проекти за решения предходния месец. Те могат да правят предложения за точки от дневния ред само за законопроекти и проекти за решения, по които са определени като водещи комисии. Подреждането на точките от дневния ред се извършва от Народното събрание.


Чл. 41. (1) Председателят ръководи заседанието и дава думата на ораторите.

(2) Никой народен представител не може да се изказва, без да е получил думата от председателя.

(3) Думата се иска от място с вдигане на ръка или с предварителна писмена заявка.

(4) Председателят съставя списък на желаещите за изказване и определя реда на ораторите:

1. в зависимост от поредността, представена от ръководствата на парламентарните групи за народните представители, които ще говорят от тяхно име, като се редуват представители на различни парламентарни групи;

2. в зависимост от поредността на заявките.

(5) Председателят дава думата на председателите на парламентарните групи, а при тяхното отсъствие - на заместниците им или на упълномощен от тях народен представител, когато я поискат в рамките на дискусиите по дневния ред и времето, определено на парламентарните групи.

(6) Веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи или на техните заместници по въпроси извън обсъждания дневен ред, когато я поискат. Техните изказвания са до 10 минути.


Чл. 42. (1) По процедурни въпроси думата се дава веднага, освен ако има направени искания за реплика, дуплика или за обяснение на отрицателен вот.

(2) Процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретното нарушаване на реда за провеждане на заседанията, предвиден в този правилник, или които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, включително тези за:

1. прекратяване на заседанието;

2. отлагане на заседанието;

3. прекратяване на разискванията;

4. отлагане на разискванията;

5. отлагане на гласуването.

(3) Процедурните въпроси се поставят в рамките на не повече от 2 минути, без да се засяга същността на главния въпрос.


Чл. 43. Народните представители говорят само от трибуната.


Чл. 44. (1) Когато ораторът се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава и ако нарушението продължи или се повтори, му отнема думата.

(2) Народният представител не може да говори по същество повече от един път по един и същи въпрос.


Чл. 45. (1) Председателят определя времето за обсъждане на всяка точка от дневния ред, както и деня и часа, в който ще се извърши гласуването по нея. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за всяка от тях то не може да бъде по-малко от 30 минути, ако бъде поискано от съответната парламентарна група.

(2) Всяка парламентарна група може да поиска удължаване на предварително определеното й по ал. 1 време, но не с повече от една трета. Останалите парламентарни групи имат право на съответно пропорционално удължаване на предвиденото за тях време.

(3) За време на парламентарните групи по ал. 1 и 2 се смята времето:

1. през което са говорили техните оратори;

2. през което са говорили техните председатели;

3. за което народните представители от съответните парламентарни групи са правили реплики или са вземали думата по процедурни въпроси.

(4) Допускат се до три изказвания на народни представители, които искат да изразят мнение, различно от това на парламентарната група, в която членуват. Времето за изказване на народен представител е до 5 минути.

(5) Ако оратор превиши определеното по предходните алинеи време за изказване, председателят, след като го предупреди, му отнема думата.

(6) Предвиденият в предходните алинеи ред не се прилага при обсъждане на законопроектите при второто гласуване.


Чл. 46. (1) Народният представител има право на реплика.

(2) Репликата е кратко възражение по съществото на приключило изказване. Тя се прави веднага след изказването и не може да бъде повече от 2 минути.

(3) По едно и също изказване могат да бъдат направени най-много до 3 реплики.

(4) Не се допуска реплика на репликата. Репликираният народен представител има право на отговор (дуплика) с времетраене до 2 минути след приключване на репликите.


Чл. 47. (1) Народният представител има право на лично обяснение до 3 минути, когато в изказване на пленарно заседание е засегнат лично или поименно. Личното обяснение се прави в края на заседанието.

(2) Народният представител има право за обяснение на своя отрицателен вот в рамките на 2 минути след гласуването.

(3) Право на обяснение на отрицателен вот има само този народен представител, който при обсъждането на въпроса не е изразил същото отрицателно становище или не се е изказал.

(4) За обяснение на отрицателен вот думата се дава най-много на трима народни представители.

(5) Не се допуска обяснение на отрицателен вот след тайно гласуване или след гласуване на процедурни въпроси.


Чл. 48. След като списъкът на ораторите е изчерпан или са се изказали представителите на всички парламентарни групи съгласно разпределението на времето за изказване по чл. 45 и няма направени искания за удължаване на времето, председателят обявява разискванията за приключени.


Чл. 49. (1) Когато е постъпило процедурно предложение, думата се дава на един народен представител, който не е съгласен с него. Предложението се поставя веднага на гласуване, без да се обсъжда.

(2) (Ал. 2, отм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Упражняването на правото по ал. 1 не може да засяга правата на парламентарните групи по чл. 45, ал. 1.

(3) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Ако бъде прието предложение за прекратяване на разискванията, но има парламентарна група, която не е взела отношение или не е използвала пропорционално определеното й време, съразмерно на използваното от други парламентарни групи, думата се дава на един или повече нейни представители, като председателят определя максималната продължителност на изказванията.


Чл. 50. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1996 г.)


Чл. 51. (1) Заседанието може да бъде прекратено или отложено с решение на Народното събрание по предложение на председателя или на парламентарна група.

(2) Когато са постъпили предложения за прекратяване на заседанието или за отлагането му, първо се гласува предложението за прекратяване на заседанието.


Чл. 52. (1) При шум или безредие, с което се пречи на работата на народните представители, или когато важни причини налагат, председателят може да прекъсне заседанието за определено време.

(2) Всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседанието за не повече от 30 минути веднъж на заседание. Председателят прекъсва заседанието веднага след като това бъде поискано и определя продължителността на прекъсването. Прекъсване на заседанието не може да се иска до един час след започването му и до един час преди приключване на работното време. Интервалът между две прекъсвания не може да е по-малък от един час.


Чл. 53. Членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията на Народното събрание. Те могат да вземат думата винаги, когато я поискат.


Чл. 54. (1) Гласуването е лично. Гласува се "за", "против" и "въздържал се". Гласуването се извършва явно или тайно.

(2) Явното гласуване се извършва чрез:

1. компютризирана система за гласуване;

2. вдигане на ръка;

3. саморъчно подписване;

4. поименно изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютризираната система за гласуване.

(3) При компютъризираната система гласуването става със специална карта. Никой не може да гласува с чужда карта.

(4) Тайното гласуване се извършва с бюлетини.


Чл. 55. Предложение за поименно гласуване, за гласуване чрез саморъчно подписване или за тайно гласуване може да бъде направено от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. Предложението се поставя на гласуване без разисквания. Изслушва се по един народен представител от парламентарна група, която не е съгласна с направеното предложение.


Чл. 56. (1) Времето за гласуване по чл. 54, ал. 2, т. 1 е до 3 минути.

(2) От обявяването на гласуването до завършването му не се допускат изказвания.


Чл. 57. (1) Гласуването се извършва по следния ред:

1. предложения за отхвърляне;

2. предложения за отлагане за следващо заседание;

3. предложения за заместване;

4. предложения за поправки;

5. обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече поправки;

6. предложения за допълнения;

7. основното предложение.

(2) Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им.


Чл. 58. (1) Предложението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината присъстващи народни представители, освен ако в Конституцията е предвидено друго.

(2) В случай на равенство на гласовете предложението се смята за отхвърлено.


Чл. 59. (1) Резултатът от гласуването се обявява от председателя веднага.

(2) Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени от парламентарна група веднага след приключването му, председателят може да разпореди то да бъде повторено. Резултатът от повторното гласуване е окончателен.

(3) При гласуване чрез компютризираната система разпечатки от резултата могат да се предоставят по искане на ръководството на парламентарна група.


Чл. 60. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) За заседанията на Народното събрание се водят пълни стенографски протоколи, които се изготвят в деня на заседанието или най-късно на другия ден. Протоколът се подписва от стенографите, от отговорника на стенографите, от двамата дежурни секретари и от председателя най-късно следващата седмица след изработването му.

(2) Към стенографския протокол се прилагат мотивите и текстът на законопроектите, решенията и другите актове на Народното събрание и предложенията по тях и когато не са четени в заседание, както и разпечатката от гласуването чрез компютризираната система.


Чл. 61. Народните представители могат да преглеждат стенограмите на изказванията си и да искат поправянето на грешки в тях в еднодневен срок от изготвянето на стенографския протокол. Възникналите спорове се решават от председателя по доклад на дежурните секретари и стенографа в присъствието на народния представител.


Чл. 62. (1) Поправки на фактически грешки в приетите от Народното събрание актове се извършват по нареждане на председателя на Народното събрание до подписване на протокола, след като се изслушат вносителят и докладчикът на съответната комисия.

(2) Председателят на Народното събрание обявява поправките пред Народното събрание.


Глава шеста.
ВНАСЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ

Чл. 63. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях се изпращат до председателя на Народното събрание и незабавно се регистрират в специален регистър.

(2) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици от прилагането на проектозакона, включително и за необходимите бюджетни разходи за неговото изпълнение.


Чл. 64. (1) Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите между постоянните комисии в 3-дневен срок от постъпването им.

(2) Председателят на Народното събрание определя водеща постоянна комисия за всеки законопроект. В своята дейност водещата комисия се подпомага от съвет по законодателството.

(3) Председателят на всяко първо пленарно заседание през съответната седмица уведомява народните представители за новопостъпилите законопроекти, за техните вносители и за разпределението им по комисии.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от заинтересуваните постоянни комисии пред председателя на Народното събрание в едноседмичен срок от уведомяването по ал. 3, който се произнася по тях в двудневен срок.


Чл. 65. (1) Постоянните комисии обсъждат законопроектите не по-рано от 48 часа от получаването им от членовете на съответната комисия. Те представят на председателя на Народното събрание и на председателя на водещата комисия мотивирано становище в срокове, съобразени със законодателната програма и приетата едноседмична или двуседмична програма за работата на Народното събрание.

(2) Становищата по законопроектите, внесени от Министерския съвет, се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от един месец от тяхното внасяне.

(3) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Водещите комисии дават становища за първо гласуване по законопроекта, внесени от народните представители, не по-късно от три месеца от тяхното внасяне.


Чл. 66. Законопроектите заедно с мотивите към тях и доклада на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани.


Чл. 67. (1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания.

(2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание.

(3) Законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия, становището на вносителя и доклади на други комисии, на които той е бил разпределен.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) При първото гласуване законопроектът се обсъжда в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта.


Чл. 68. (1) Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се внасят и обсъждат едновременно от Народното събрание. То ги гласува поотделно.

(2) Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия изготвя от тях един общ законопроект в срок от 14 дни, който се внася в Народното събрание за обсъждане и приемане на второ гласуване.


Чл. 69. (1) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект в 7-дневен срок от приемането му. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен, но най-много с три седмици.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) В 14-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1 водещата комисия внася в Народното събрание мотивиран доклад, който съдържа:

1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях;

2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията или по повод становище на Съвета по законодателството.


Чл. 70. (1) Народното събрание обсъжда и приема законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 69, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.

(3) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на пет минути за всяко предложение.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Гласуването се извършва по реда на чл. 57.


Чл. 71. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това - само с решение на Народното събрание.


Чл. 72. (1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на указ на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане.

(2) В 3-дневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.

(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа. Когато то не е в сесия, този срок тече от първото пленарно заседание.

(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.

(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.

(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 70, като се гласуват само текстовете, които са оспорени.


Чл. 73. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1997 г.) По законопроект за ратифициране или денонсиране на международен договор становище дава и Комисията по външна и интеграционна политика.

(2) Текстът на договора не може да бъде изменян. Резерви към многостранен договор могат да се правят само когато те са допустими.


Чл. 74. (1) Проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи.

(2) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в 3-дневен срок от постъпването им.

(3) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях.

(4) Народното събрание обсъжда и гласува проектите за решения, декларации и обръщения не по-късно от 7 дни от постъпването на становището на постоянните комисии.

(5) Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване.

(6) (Нова - ДВ, бр. 99 от 1996 г.) Проект за решение, декларация и обръщение може да бъде оттеглен от вносителя до поставянето му на гласуване на заседание на Народното събрание.


Чл. 75. (1) Когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересувана страна по конституционно дело за оспорване на закон или решение, председателят на Народното събрание уведомява незабавно водещата комисия.

(2) Водещата комисия приема становище до Конституционния съд в седемдневен срок. В становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд.

(3) Председателят на Народното събрание подписва становището на Народното събрание и го изпраща на Конституционния съд. Той преценява дали е необходимо представители на Народното събрание да участват в съответните заседания на Конституционния съд и ги упълномощава писмено за това.


Глава седма.
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ

Чл. 76. (Доп. - ДВ, бр. 99 от 1996 г.) Народните представители имат право да отправят до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър актуални въпроси от текущ характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление.


Чл. 77. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1996 г., доп., бр. 99 от 1996 г.) Въпросите се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 48 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговорят. Въпросите трябва да бъдат точно и ясно формулирани, да не съдържат лични нападки и да бъдат подписани от народния представител. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен само когато народният представител е изразил изрично желание за това. Срокът за писмен отговор е 7 дни.

(2) Председателят на Народното събрание уведомява незабавно Министерския съвет за постъпилите въпроси.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 1996 г.) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът, до когото е отправен въпросът, може да поиска отлагане на отговора, но с не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Когато народният представител, задал актуалния въпрос, отсъства от заседанието, отговорът се отлага.

(5) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Когато се получи писмен отговор на актуален въпрос, председателят съобщава за това на следващото заседание на Народното събрание и връчва екземпляр от него на народния представител.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Народните представители могат писмено да оттеглят своите актуални въпроси до започване на заседанието. Председателят на Народното събрание уведомява съответния министър за това.


Чл. 78. (1) Народният представител не може да зададе повече от два въпроса на едно заседание.

(2) Времето за изложение на въпросите е до 3 минути.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1996 г.) Отговорът на министър-председателя или министъра не се обсъжда и не може да бъде репликиран. Народният представител, задал актуалния въпрос, има право да изрази отношение към отговора в рамките до две минути.


Чл. 79. (1) Народните представители имат право да отправят питания до министър-председателя, Министерския съвет, заместник министър-председател или до министър.

(2) Питанията трябва да се отнасят до основни въпроси от дейността на Министерския съвет, на министър-председателя, заместник министър-председателите, отделните министри или на администрацията, за която те отговарят.


Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) На питанията се отговаря задължително в срок до 14 дни от получаването им. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът трябва да бъде писмен, когато народният представител, отправил питането, е изразил изрично желание за това.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 1996 г.) Министър-председателят, заместник министър-председателите или отделните министри могат да поискат продължаване на срока, но не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.

(3) Министър, който не е отговорил в срока по ал. 1 и не е поискал удължаване на срока по ал. 2, е длъжен в едноседмичен срок да се яви пред Народното събрание и да даде обяснение.


Чл. 81. Питанията се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма и се подписват от народния представител. Те трябва да бъдат ясно и точно формулирани и да не съдържат обвинения.


Чл. 82. (1) Председателят обявява всеки петък постъпилите питания.

(2) Председателят на Народното събрание уведомява своевременно министър-председателя, съответния заместник министър-председател или министър за постъпилите питания и за деня и часа на заседанието, на което той трябва да отговори.

(3) Министърът е задължен да присъства лично и да даде разяснения.

(4) Отговорът на питането се отлага, ако поставилият го народен представител отсъства от заседанието.


Чл. 83. Народните представители могат писмено да оттеглят питанията си преди получаването на отговор, за което председателят уведомява Народното събрание и съответния министър.


Чл. 84. (1) След като Народното събрание пристъпи към разглеждане на питането, вносителят може да го развие в рамките на 5 минути.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) След отговора на питането народният представител, който го е направил, има право да зададе не повече от два уточняващи въпроса в рамките на две минути общо. При писмен отговор на питането уточняващи въпроси не се допускат.

(3) По отговора на питането не се провеждат разисквания и не се допускат реплики. Народният представител, отправил питането, може в рамките на 2 минути да изрази своето отношение към отговора.


Чл. 85. Когато се получи писмен отговор на питане, председателят съобщава за това на следващото заседание на Народното събрание и връчва екземпляр от него на народния представител, който е отправил питането.


Чл. 86. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. Предложенията за разисквания се внасят при председателя на Народното събрание в писмена форма след приключване на отговора по питането.

(2) Разискванията се насрочват с решение на Народното събрание за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. Разискванията се провеждат по реда, установен в глава пета на този правилник, и продължават един час.

(3) По питането се приема решение.

(4) Вносителят на предложението предлага проект за решение. Проекти могат да предлагат и народните представители. Когато има повече от едно предложение, те се гласуват по реда на постъпването им, като предложението на вносителя се смята за основно по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 7.


Чл. 87. Народното събрание изслушва актуалните въпроси, питанията и отговорите по тях последните три часа на заседанието всеки петък, освен ако реши друго.


Чл. 87а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) (1) Народен представител не може да зададе актуален въпрос или питане, на който вече е отговорено.

(2) В случаите, когато актуалните въпроси и питанията не съответстват на изискванията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание или не са зададени към член на Министерския съвет, в чийто ресор на управление е предметът на актуалния въпрос или питането, председателят уведомява народния представител да отстрани в тридневен срок несъответствията.


Чл. 88. (1) Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика или по конкретен повод.

(2) Разискванията започват на следващото заседание след постъпване на искането за вот на доверие.

(3) След приключване на разискванията Народното събрание приема решение на същото заседание.

(4) Решението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.


Чл. 89. Една пета от народните представители могат да предложат Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя, като внесат мотивиран проект за решение.


Чл. 90. (1) Разискванията по проекта за решение за гласуване на вот на недоверие започват не по-рано от 3 дни от постъпване на предложението.

(2) По време на разискванията не могат да бъдат правени промени и допълнения в текста на проекта за решение.

(3) Гласуването на проекта за решение се провежда не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията.

(4) Проектът за решение се смята за приет, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.


Чл. 91. При гласуване на доверие или отхвърляне на предложение за недоверие на Министерския съвет ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите 6 месеца.


Глава осма.
ПАРЛАМЕНТАРНО ПРОУЧВАНЕ, АНКЕТИ И ИЗСЛУШВАНЕ

Чл. 92. Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват проучвания, анкети и изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси.


Чл. 93. Всички държавни органи, длъжностни лица, политически партии, обществени организации и граждани са задължени да оказват съдействие, като предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания.


Чл. 94. Формата, в която се предоставят сведенията, се определя от Народното събрание или от съответната комисия.


Чл. 95. (1) Народното събрание или съответната комисия могат да задължат длъжностно лице или гражданин да се яви и отговори на поставени въпроси.

(2) Поканата за явяване се връчва чрез службите на Народното събрание.


Чл. 96. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1996 г.)


Глава девета.
НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

Чл. 97. Всеки народен представител може да бъде избиран в органите на Народното събрание. Той е задължен да участва в тяхната работа.


Чл. 98. (1) Народните представители запазват заеманата от тях длъжност в държавните органи и организации, като ползват неплатен отпуск до края на пълномощията на Народното събрание.

(2) Когато за възстановяване на заеманата длъжност е необходим акт на държавен орган, съответният държавен орган е длъжен да го издаде.


Чл. 99. Времето, през което народните представители изпълняват своите функции, се зачита за трудов стаж по специалността им на съответната длъжност, която са заемали до избора им.


Чл. 100. (1) Народният представител не може да получава друго възнаграждение по трудово правоотношение или пенсия.

(2) Народният представител може да получава хонорар или възнаграждение по граждански договор.


Чл. 101. (1) Народният представител не може да изпълнява друга държавна служба или да извършва дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.

(2) Народният представител няма право да дава съгласие или да използва служебното си положение и името си за рекламна дейност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1997 г.) Народният представител в едномесечен срок от първото заседание на Народното събрание представя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол чрез председателя на Народното събрание декларация за имущественото си състояние към момента на избирането.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1997 г.) Народният представител ежегодно представя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол:

1. препис от декларацията, подадена пред данъчните органи;

2. декларация по чл. 100;

3. декларация по чл. 101;

4. декларация по чл. 8 от приложението към правилника "Бюджет на Народното събрание".


Чл. 102. Народният представител има право на платен годишен отпуск, който по принцип съвпада с ваканциите на Народното събрание.


Чл. 103. (1) Народният представител е длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран.

(2) Народен представител, на когото се налага да напусне заседанието, преди да е завършило, или да закъснее за заседание, уведомява дежурните секретари или ръководството на съответната комисия.


Чл. 104. При отсъствие по болест народният представител има правата по Кодекса на труда.


Чл. 105. (1) Всички алинеи от този член в частта им относно изразите "достатъчно доказателства" и "доказателства" са обявени за противоконституционни с РКС № 5 от 1995 г. - ДВ, бр. 62 от 1995 г.) (1) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен за извършено тежко престъпление, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 33, ал. 2) - с разрешение на неговия председател.

(2) Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, като в този случай незабавно се уведомява Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 33, ал. 2) - неговият председател.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Когато са налице достатъчно данни, че народен представител е извършил тежко престъпление, главният прокурор отправя мотивирано искане до Народното събрание, а когато то не заседава - до неговия председател, с което се иска разрешение за възбуждане на наказателно преследване. Към искането се прилагат достатъчно доказателства.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 1997 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 1997 г.)

(6) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 1997 г.) Искането на главния прокурор, приложените към него данни се разглеждат от Народното събрание, което се произнася с решение. При поискване и явяване народният представител се изслушва от Народното събрание.

(7) (Изм. -ДВ, бр. 38 от 1997 г.) Когато Народното събрание не заседава (чл. 33, ал. 2), разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител се дава от неговия председател. Разрешението, дадено от председателя на Народното събрание, се внася за одобрение от народните представители на първото заседание на Народното събрание.

(8) Когато наказателното преследване завърши с присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено, Народното събрание взема решение за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител.

(9) В случаите, когато главният прокурор е направил искане за задържане на народния представител, Народното събрание се произнася с отделно решение, взето по реда на предходните алинеи. То може да отмени дадено от него разрешение.

(10) (Обявена за противоконституционна с РКС № 4 от 1995 г. - ДВ, бр. 62 от 1995 г., изм., бр. 10 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 1997 г.) Народното събрание може да отмени дадени разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител.

(11) Разпоредбите на чл. 70 от Конституцията на Република България се прилагат и в случаите, когато наказателно преследване срещу народен представител е възбудено преди избирането му.


Чл. 106. (Отм. - ДВ, бр. 38 от 1997 г.)


Чл. 107. Народните представители не могат да бъдат призовавани на военен сбор или учения.


Чл. 108. (1) Народен представител, избран за член на Министерския съвет, за времето, през което той изпълнява функциите на министър, се замества от следващия в избирателната листа кандидат.

(2) Когато бъде освободен като министър, пълномощията на народен представител се възстановяват, а на заместващия го се прекратяват.


Глава десета.
ПАРЛАМЕНТАРНО ПОВЕДЕНИЕ

Чл. 109. Народните представители нямат право да прекъсват оратора, да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове или заплахи против когото и да било, да разгласяват данни, отнасящи се до личния живот или увреждащи доброто име на гражданите, да имат непристойно поведение или да извършват постъпки, които нарушават реда на заседанието.


Чл. 110. По отношение на народните представители могат да се прилагат следните дисциплинарни мерки:

1. напомняне;

2. забележка;

3. порицание;

4. отнемане на думата;

5. отстраняване от заседание;

6. отстраняване до 3 заседания.


Чл. 111. Напомняне се прави от председателя на всеки оратор, който се отклони от предмета на разискванията или наруши реда на заседанието по какъвто и да е друг начин.


Чл. 112. (1) Забележка се прави от председателя към народен представител, на когото е направено вече напомняне на същото заседание, но продължава да нарушава реда.

(2) Забележка се прави и на народен представител, който се е обърнал към свой колега или колеги с оскърбителни думи, жестове или със заплаха.


Чл. 113. Порицание се налага от председателя на народен представител, който въпреки напомнянето или забележката продължава да нарушава реда на заседанието или е създал безредие в залата.


Чл. 114. Председателят отнема думата на народен представител, който:

1. по време на изказването си има наложени две от предвидените в чл. 110 дисциплинарни мерки;

2. след изтичане на времето за изказване продължава изложението си въпреки поканата на председателя да завърши.


Чл. 115. Председателят може да отстрани от едно заседание народен представител, който:

1. възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;

2. продължително и непрекъснато не дава възможност за нормална работа в заседателната зала;

3. гласува с чужда карта.


Чл. 116. (1) Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от 3 заседания народен представител, който:

1. оскърбява Народното събрание или държавния глава;

2. призовава към насилие в залата или в сградата на Народното събрание;

3. повторно е гласувал с чужда карта.

(2) (Попр. - ДВ, бр. 102 от 1996 г.) Отстраненият от заседанието народен представител по чл. 115 и 116, ал. 1 не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.


Глава единадесета.
СЛУЖИТЕЛИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 117. Комисията по администрация е помощен орган на председателя на Народното събрание за управление и контрол върху дейността на служителите на Народното събрание.


Чл. 118. Служители на Народното събрание са лицата, които се намират в трудово правоотношение с него.


Чл. 119. (1) Комисията по администрация се състои от председателя на Народното събрание, главния секретар на Народното събрание и народни представители, избрани съобразно принципа на пропорционалното представителство.

(2) Председател на Комисията по администрация е председателят на Народното събрание. В отделни случаи той може да упълномощи заместник-председател на Народното събрание, който да го замества.

(3) Секретар на Комисията по администрация е главният секретар на Народното събрание.

(4) На заседанията на Комисията по администрация могат да присъстват представители на представителните синдикални организации на служителите в Народното събрание.


Чл. 120. Комисията по администрация:

1. изготвя проект за единен класификатор на длъжностите в Народното събрание;

2. дава становище по проекта за правилник за организацията и дейността на службите на Народното събрание, по проекта за правилник за вътрешния ред на Народното събрание и по проекта за бюджет и щат на Народното събрание;

3. дава становище за назначаване, освобождаване, понижаване или повишаване на служителите в Народното събрание извън случаите по чл. 8, т. 9 и 11, както и за провеждане на конкурси;

4. осъществява контрол при сключване на договори между Народното събрание и други физически и юридически лица;

5. осъществява контрол върху командировките в чужбина на служителите на Народното събрание;

6. определя критерии и лимити във връзка с експертно-информационното, социално-битовото и транспортното обезпечаване на народните представители.


Чл. 121. (1) Главният секретар на Народното събрание в съответствие със становищата на Комисията по администрация:

1. назначава, освобождава, понижава и повишава служителите на Народното събрание, с изключение на тези по чл. 8, т. 9 и 11;

2. сключва договори с други физически и юридически лица.

(2) Главният секретар организира и контролира дейността на службите в Народното събрание в съответствие с разпорежданията на председателя на Народното събрание и решенията на Комисията по администрация.


Чл. 122. (1) Комисията по администрация се свиква от председателя на Народното събрание по негова инициатива, по искане на главния секретар или по искане на една трета от членовете й.

(2) Комисията по администрация може да заседава, когато присъстват повече от половината от членовете й. Тя взема решения с мнозинство от присъстващите.

(3) Всеки член на комисията по администрация има един глас.


Чл. 123. (1) При Народното събрание се създава Съвет по законодателството, който се състои от висококвалифицирани юристи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Съветът по законодателството подпомага постоянните комисии при подготовка на техните становища по законопроекти и проекти за други актове на Народното събрание.


Чл. 124. По въпроси, които не са уредени в тази глава, се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.


Допълнителни разпоредби

§ 1. (1) Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изменян по предложение на председателя на Народното събрание или по искане на 1/10 от всички народни представители.

(2) Предложението се внася за пленарно обсъждане в 14-дневен срок от постъпването.


Преходни разпоредби

§ 1. Възнагражденията по чл. 3 се начисляват от 18 декември 1994 г., а по чл. 4 - от датата на избирането на народните представители на съответните длъжности и за членове на комисии.


§ 2. Народните представители не получават пенсия или трудово възнаграждение при условията на чл. 100 след 18 декември 1994 г.


§ 3. По въпроси, неуредени с този правилник, Народното събрание приема решения.


§ 4. "Председател" по смисъла на този правилник е председателстващият съответното пленарно заседание на Народното събрание.


§ 5. Под "присъстващи" при тайно гласуване се разбира участвалите в гласуването народни представители. Под "присъстващи" при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които се намират в заседателната зала в момента на гласуване.


§ 6. Правомощията по чл. 2, ал. 1, чл. 8 и § 2 от Указ № 2948 за "Държавен вестник" се упражняват от председателя на Народното събрание. Когато мандатът на Народното събрание е изтекъл или е предсрочно прекратен, тези правомощия се осъществяват от главния секретар на Народното събрание.


Преходни и Заключителни разпоредби

§ 7. (Обявен за противоконституционен с РКС № 4 от 1995 г. - ДВ, бр. 62 от 1995 г., отм., бр. 10 от 1996 г., предишен § 8) Този правилник се приема на основание чл. 73 от Конституцията на Република България.


§ 8. (Предишен § 9 - ДВ, бр. 10 от 1996 г.) Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" и отменя Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 105 от 1991 г.; попр., бр. 1 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 4 от 1992 г.; попр., бр. 6 от 1992 г., изм. и доп., бр. 44 от 1992 г., бр. 63 от 1992 г.; бр. 22 от 1993 г., бр. 86 от 1994 г.) и Решението за приемане на процедурни правила ( ДВ, бр. 11 от 1992 г.).


§ 9. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" и отменя Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 105 от 1991 г.; попр., бр. 1 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 4 от 1992 г.; попр., бр. 6 от 1992 г., изм. и доп., бр. 44 от 1992 г., бр. 63 от 1992 г.; бр. 22 от 1993 г., бр. 86 от 1994 г.) и Решението за приемане на процедурни правила ( ДВ, бр. 11 от 1992 г.).


Приложение към правилника БЮДЖЕТ на Народното събрание

Чл. 1. Бюджетът на Народното събрание включва всички административни и стопански разходи, разходите на комисиите, на народните представители, интерпарламентарната група и издръжката на парламентарните групи.

Чл. 2. (1) Бюджетът на Народното събрание се предлага от председателя и се приема със Закона за държавния бюджет за съответната година.

(2) Постоянните комисии предлагат на Комисията по администрация проект за разходите, необходими за осъществяване на дейността им.

(3) Отчетът за изпълнението на бюджета и бюджетната сметка за разходите се приемат от Народното събрание по доклад на председателя, не по-късно от шест месеца след приключване на годината.

Чл. 3. Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната заплата за последния месец от предходното тримесечие.

Чл. 4. (1) Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 50 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 3, заместник-председателите на Народното събрание - с 40 на сто, председателите на парламентарните комисии и председателите на парламентарните групи по чл. 9, ал. 1, които не получават друго увеличение - с 30 на сто, заместник-председателите на комисии - с 20 на сто, парламентарните секретари - с 10 на сто, и народните представители, които участват в работата на постоянните комисии - с 10 на сто.

(2) Ако един народен представител изпълнява две или повече функции, даващи право на увеличено основно месечно възнаграждение, той получава само по-високото.

Чл. 5. (1) От основните месечни възнаграждения, определени в чл. 3 и 4, се правят удръжки или се начисляват доплащанията, определени от нормативните актове, включително и за научна степен.

(2) Съгласно Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. (ДВ, бр. 67 от 1993 г.) се заплаща допълнително месечно възнаграждение за доктор на науките 30 на сто от минималната работна заплата за страната, а за кандидат на науките - 20 на сто от минималната работна заплата за страната.

Чл. 6. Народният представител се осигурява за всички осигурителни случаи по предложение на Комисията по администрация.

Чл. 7. Всички допълнителни разходи на народен представител за придружител и помощник поради инвалидност се поемат от бюджета на Народното събрание.

Чл. 8. Народният представител не може в това си качество да получава подаръци на стойност над една пета от основното му месечно възнаграждение за съответния месец. Подаръците над тази стойност се предават в Народното събрание.

Чл. 9. (1) Народният представител има право на безплатно пътуване по държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния и водния транспорт - първа класа, и спално място за цялата вътрешна мрежа.

(2) Признават се транспортните разходи на народните представители по частни автобусни линии във връзка с дейността им като народни представители.

(3) Признават се транспортните разходи на народните представители, избрани в райони, с които има самолетна връзка, до 40 самолетни билета годишно - отиване и връщане, а на останалите - до 12 самолетни билета годишно - отиване и връщане, във връзка с дейността им като народни представители.

(4) На народните представители, които нямат местожителство (чл. 7, ал. 1 от Закона за лицата и семейството) и не притежават семейно жилище на територията на Столичната голяма община, се осигурява жилище или хотел в гр. София, като разходите се поемат от Народното събрание. Народното събрание не поема разходите по ремонт на жилище, обзавеждане и други текущи нужди. Те имат право на дневни пари съобразно работните дни на всеки месец, когато Народното събрание заседава.

(5) Народните представители имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание, ако нямат постоянно местожителство в района, който посещават, за календарните дни на месеца, в които няма пленарни заседания и заседания на постоянните комисии. Пътни се изплащат, когато се пътува със собствен автомобил.

(6) Народният представител има право на работно помещение в София, оборудвано с необходимите технически и комуникационни средства.

Чл. 10. (1) Народното събрание поема допълнителните разходи на народните представители и парламентарните групи, свързани с тяхната дейност, в размер 2/3 от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 3. Сумата се предоставя на парламентарните групи, които определят начина на разпределението им. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, кантори и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и избирателните им райони.

(2) Парламентарните групи отчитат разходите си по ал. 1 в края на всяко тримесечие въз основа на декларациите на народните представители.

Чл. 11. Бюджетът на Народното събрание включва средства за представителни разходи на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии, както и средства за посрещане на гости, поканени от Народното събрание.

Чл. 12. (1) При неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител се удържа сума, равна на 2/3 от дневното възнаграждение, а от заседание на комисия - 1/3.

(2) Когато поради липса на кворум заседанието на Народното събрание бъде прекратено, от народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието, се удържа цялото дневно трудово възнаграждение.

Чл. 13. Сумите, набирани по чл. 12, се отнасят в икономия на бюджета на Народното събрание.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Възнагражденията по чл. 3 се начисляват от 18 декември 1994 г., а по чл. 4 - от датата на избирането на народните представители на съответните длъжности и за членове на комисии.

§ 2. Народните представители не получават пенсия или трудово възнаграждение при условията на чл. 100 след 18 декември 1994 г.


Промени настройката на бисквитките