Държавен вестник, брой 64 от 16.VII

Отменена с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 13 от 25 април 2002 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки - ДВ, бр. 48 от 14 май 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г.

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. минималните зоохигиенни изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки в клетки;

2. задълженията на собствениците на кокошки носачки, отглеждани в клетки, за осигуряване на изискванията по т. 1.

Чл. 2. Клетките, в които се отглеждат кокошки носачки, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. свободна площ за всяка птица-не по-малко от 450 см2;

2. дължина на хранителния фронт за всяка птица-не по-малко от 10 см;

3. нипелни поилки или улейни поилки с дължина на поилния фронт не по-малко от 10 см за всяка птица;

4. подове, конструирани по начин, който осигурява правилно положение на краката на птицата и с максимален наклон 8 (градуса по Целзий);

5. височина-най-малко 40 см за 65 % от площта и най-малко 35 см за останалата площ на клетката;

6. ползваните материали да не нараняват птиците;

7. размер на отвора, даващ възможност за изваждане на птицата без болка и нараняване;

8. конструиране по начин, недопускащ излизане на птицата.

Чл. 3. Помещенията, в които се поставят клетките, трябва да отговарят на следните зоохигиенни изисквания:

1. температура на въздуха-от 15 до 20 (градуса по Целзий);

2. относителна влажност на въздуха-60-70 %;

3. изкуствена вентилация, гарантираща оптимално ниво на запрашеност и концентрация на вредни газове, определени с технологичната програма, и поддържана скорост на движение на въздуха-0,2-0,3 м/сек;

4. изкуствено осветление 3,5-4,0 W/m2 с намаляваща през нощта интензивност до 1 W/m2 за осигуряване почивка на птиците;

5. ниво на шум-не повече от 80 децибела;

6. площ, позволяваща подреждане на клетките по начин, който осигурява свободен достъп на обслужващия персонал до всяка птица.

Чл. 4. Собствениците и управителите на обекти за отглеждане на кокошки носачки в клетки:

1. осигуряват спазването на параметрите, посочени по чл. 2 и 3;

2. осигуряват на птиците подходяща и пълноценна храна в съответствие с тяхната възраст;

3. осигуряват на птиците достатъчно количество прясна вода;

4. поддържат ежедневно хигиената в помещенията и клетките, без да предизвикват стрес при птиците;

5. проверяват ежедневно съоръженията, които поддържат микроклимата в помещенията, и отстраняват незабавно появилите се повреди;

6. при повреда на съоръжения осигуряват алтернативни начини на хранене, поене и поддържане на параметрите на микроклимата до отстраняването є;

7. поставят алармена система, която сигнализира за неизправност на съоръженията в помещението;

8. осигуряват достатъчен обслужващ персонал с необходимата квалификация и опит;

9. при промени в нормалното поведение и съмнение за влошено здравословно състояние на птиците незабавно уведомяват обслужващия обекта ветеринарен специалист;

10. изпълняват предписанията от ветеринарномедицинските органи, профилактичната и лечебната програма;

11. извършват механично почистване и дезинфекция на помещенията, съоръженията и инвентара при подмяна на една партида птици с друга.

Чл. 5. (1) Обектите за отглеждане на кокошки носачки в клетки се регистрират в съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) преди въвеждането им в експлоатация.

(2) Собствениците на обектите по ал. 1 подават в съответната РВМС молба за регистрация на обекта.

(3) В РВМС се води регистър на обектите по ал. 1, който съдържа:

1. дата на регистрация на обекта;

2. име, презиме, фамилия и адрес или наименование и седалище на собственика;

3. брой на отглежданите птици;

4. резултати от извършените от ветеринарномедицинските органи проверки на обекта.

Чл. 6. (1) При констатиране на нарушения на минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки в клетки ветеринарномедицинските органи издават предписания за отстраняването им.

(2) Когато нарушенията не бъдат отстранени в определения в предписанието срок, ветеринарномедицинските органи спират експлоатацията на обекта за срок, определен по тяхна преценка, но не по-дълъг от 6 месеца. Причините за спирането се отбелязват в регистъра по чл. 5, ал. 3.

(3) Директорът на РВМС издава заповед за спиране експлоатацията на обекта. Заповедта подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(4) След отстраняване на нарушенията собственикът на обекта подава до РВМС молба за повторното му въвеждане в експлоатация. Въвеждането се извършва след проверка от ветеринарномедицинските органи.

Чл. 7. Собственици на птицевъдни обекти за отглеждане на кокошки носачки в клетки, които не желаят повече да осъществяват тази дейност, подават до РВМС молба за заличаване на обекта от регистъра по чл. 5, ал. 3