Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 16 от 25.II

КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ПОЛША

 

КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ПОЛША

Обн. ДВ. бр.16 от 25 Февруари 2000г.

Република България и Република Полша (наричани по-долу "високодоговарящи страни"),

изразявайки волята си за укрепването на приятелството и задълбочаването на взаимноизгодното сътрудничество в съответствие с Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Република Полша, подписан във Варшава на 25 февруари 1993 г.,

ръководени от желанието за регулирането и развитието на консулските отношения между двете държави на принципите на взаимно най-големи улеснения при защитата правата и интересите на своите граждани,

решиха да сключат Консулска конвенция и се споразумяха за следното:

Глава първа.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

1. За целите на тази конвенция употребените по-долу изрази имат следното значение:

1) "консулство" означава всяко генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство;

2) "консулски окръг" означава района, определен на консулството за изпълнение на консулските функции;

3) "шеф на консулство" означава лицето , на което е възложено да действа в това качество;

4) "консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително шефа на консулството, натоварено в това му качество да изпълнява консулски функции;

5) "консулски служител" означава всяко лице, заето в административните и техническите служби на консулството;

6) "член на обслужващия персонал" означава всяко лице, заето в домакинската служба на консулството;

7) "членове на консулството" означава консулските длъжностни лица, консулските служители и членовете на обслужващия персонал;

8) "член на частния персонал" означава лице, заето изключително в частното обслужване на член на консулството;

9) "член на семейството" означава съпруга или съпруг на член на консулството, неговите деца и родители при условие, че живеят заедно с тях и са на издръжката на член на консулството;

10) "консулски помещения" означава сградите или част от сградите и принадлежащия терен, които независимо от това, кой е техният собственик, се използват изключително за целите на консулството, включително и резиденцията на шефа на консулството;

11) "консулски архив" означава всички книжа, документи, кореспонденция, книги, филми, технически средства за събиране и ползване на информация, регистри на консулството, заедно с шифрите и кодовете, картотеките и мебелите, предназначени да ги пазят и съхраняват;

12) "кораб" означава всеки плавателен съд, с изключение на военните плавателни съдове, който има право да плава под знамето на изпращащата държава и е регистриран в изпращащата държава;

13) "въздухоплавателно средство" означава всяко въздухоплавателно средство, с изключение на военните въздухоплавателни средства, което е регистрирано в изпращащата държава и има право да носи опознавателните знаци на изпращащата държава.

2. Разпоредбите на тази конвенция, които се отнасят до граждани на изпращащата държава, се прилагат съответно и по отношение на нейните юридически лица, учредени съгласно законите и правилниците на изпращащата държава, чието седалище се намира в тази държава.

Глава втора.
ОТКРИВАНЕ НА КОНСУЛСТВО И НАЗНАЧАВАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА КОНСУЛСТВОТО

Член 2

1. Консулство на изпращащата държава може да бъде открито на територията на приемащата държава само със съгласието на тази държава.

2. Седалището на консулството, неговият клас и консулският му окръг се определят от изпращащата държава и подлежат на одобрение от приемащата държава.

3. По-нататъшни изменения на седалището на консулството, на неговия клас и на консулския окръг могат да се правят от изпращащата държава само със съгласието на приемащата държава.

Член 3

1. Шефът на консулството се допуска да изпълнява своите функции след представяне на консулски патент и получаване на екзекватура от приемащата държава.

2. Изпращащата държава чрез своето дипломатическо представителство или по друг съответен път предава на министерството на външните работи на приемащата държава консулски патент за назначаването на шефа на консулството. Консулският патент съдържа пълното име на шефа на консулството, неговия клас и ранг, гражданство, консулския окръг, в който ще изпълнява своите функции, и седалището на консулството.

3. След представянето на консулския патент за назначаване на шефа на консулството приемащата държава му издава във възможно най-кратък срок екзекватура.

4. До издаването на екзекватурата шефът на консулството може временно да бъде допуснат от приемащата държава да изпълнява своите функции.

5. От момента, от който шефът на консулството е допуснат, макар и временно, да изпълнява своите функции (до издаването на екзекватура) приемащата държава взема всички необходими мерки, за да може шефът на консулството да изпълнява своите функции и да се ползва от предимствата, предвидени в тази конвенция.

Член 4

1. Министерството на външните работи на приемащата държава се уведомява писмено от изпращащата държава:

1) за пристигането на член на консулството след неговото назначаване, окончателното му заминаване или за прекратяване на неговите функции, както и за всички други промени, оказващи влияние върху неговото правно положение, които промени могат да възникнат по време на работата му в консулството;

2) за пристигането и окончателното заминаване на лице, което е член на семейството на член на консулството, и за случаите, че дадено лице става или престава да бъде член на семейството;

3) за пристигането и окончателното заминаване на член на частния персонал и в съответните случаи за прекратяване на неговата служба като такъв;

4) за приемането на работа и освобождаването от работа на лице, постоянно живеещо в приемащата държава, като член на консулството или като член на частния персонал.

Член 5

1. Компетентните органи на приемащата държава издават безплатно на консулското длъжностно лице документ, удостоверяващ неговата самоличност и ранг.

2. Разпоредбите на т. 1 на този член се прилагат също така и спрямо консулските служители, членовете на обслужващия персонал и членовете на частния персонал при условие, че тези лица не са граждани на приемащата държава или постоянно не живеят в нея.

3. Разпоредбите на този член се прилагат съответно и спрямо членовете на семейството на член на консулството.

Член 6

Консулското длъжностно лице може да бъде само гражданин на изпращащата държава, който постоянно не живее в приемащата държава и не се занимава в тази държава, с изключение на служебните си функции, с частна дейност, носеща му печалба.

Член 7

Приемащата държава може по всяко време, без да е длъжна да мотивира решението си, да уведоми изпращащата държава по дипломатически или по друг съответен път, че екзекватурата, дадена на шефа на консулството, е оттеглена или че дадено консулско длъжностно лице се счита за persona non grata или друг член на консулството се счита за неприемлив. В такъв случай изпращащата държава е длъжна съответно да отзове това лице или да прекрати неговите функции в консулството. Ако изпращащата държава не изпълни в течение на разумен срок това задължение, приемащата държава може да престане да признава това лице за член на консулството.

Член 8

След нотификация до заинтересуваните държави и ако те и приемащата държава не възразяват, изпращащата държава може да възложи на консулство, установено в една държава, да изпълнява консулски функции в трета държава.

Член 9

След съответната нотификация до приемащата държава и ако тя не се противопоставя, консулство на изпращащата държава може да изпълнява в приемащата държава консулски функции от името на трета държава.

Член 10

Всяка от високодоговарящите страни може в рамките на двустранните отношения да назначава и приема почетни консулски длъжностни лица, по отношение на които се прилагат нормите на глава III от Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. и положенията на тази конвенция в степен, която произтича от нейния контекст. Почетните консулски длъжностни лица могат да бъдат граждани на изпращащата държава, на приемащата държала или на трета държава.

Глава трета.
УЛЕСНЕНИЯ, ПРИВИЛЕГИИ И ИМУНИТЕТИ

Член 11

1. Приемащата държава оказва на консулството всякакви улеснения при изпълнение на неговите функции и взема необходимите мерки за тази цел, за да могат членовете на консулството да изпълняват своята служебна дейност и да се ползват от правата, привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция. Приемащата държава взема всички необходими мерки с цел осигуряване безопасността на консулството.

2. Приемащата държава се отнася към членовете на консулството със съответното уважение и взема необходимите мерки за осигуряване защитата на тяхната личност, свобода и достойнство.

Член 12

1. Ако шефът на консулството не може да изпълнява своите функции или длъжността шеф на консулството е вакантна, функциите на шеф на консулството могат временно да се изпълняват от временно изпълняващ длъжността шеф на консулството.

2. Пълното име на временно изпълняващия длъжността шеф на консулството се съобщава писмено на министерството на външните работи на приемащата държава или на посочения от това министерство орган от дипломатическото представителство на изпращащата държава или ако тя няма такова представителство в приемащата държава - от съответен орган на изпращащата държава. Като общо правило това уведомление се прави предварително. Приемащата държава може да изисква да се получи нейното съгласие за допускането като временно изпълняващ длъжността шеф на консулството на лице, което не е нито дипломатически агент, нито консулско длъжностно лице на изпращащата държава в приемащата държава.

3. Компетентните органи на приемащата държава трябва да предоставят на временно изпълняващия длъжността шеф на консулството помощ и закрила. Докато той изпълнява това задължение, върху него се разпростират разпоредбите на тази конвенция на същото основание, както за шефа на това консулство. Приемащата държава обаче не е длъжна да предоставя на временно изпълняващия длъжността шеф на консулството улесненията, привилегиите и имунитетите, чието ползване от шефа на консулството е подчинено на условия, на които временно изпълняващият не отговаря.

4. Когато член на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата държава в приемащата държава или служител от дипломатическия състав на министерството на външните работи на изпращащата държава е назначен от изпращащата държава в съответствие с разпоредбата на т. 1 на този член за временно изпълняващ длъжността шеф на консулството, той, според случая, продължава или започва да се ползва с дипломатически привилегии и имунитети при условие, че приемащата държава не възрази против това.

Член 13

1. Изпращащата държава може в съответствие със законите и правилниците на приемащата държава:

1) да придобива в собственост, владение или ползване терени, сгради или части от сгради, предназначени за консулски помещения, за резиденция на шефа на консулството или за жилища на други членове на консулството;

2) да строи или приспособява за същите цели сгради на придобитите терени;

3) да прехвърля право на собственост върху терени, сгради или части от сгради, придобити по този начин или застроени допълнително.

2. Приемащата държава при необходимост оказва помощ за получаване на подходящи жилища за членове на консулството.

3. Разпоредбите на т. 1 на този член не освобождават изпращащата държава от задължението да съблюдава законите и правилата за строителство, градоустройство и охрана на паметниците на културата, прилагани в района, където се намират или ще се намират съответните терени, сгради или части от сгради.

Член 14

1. Гербът на изпращащата държава заедно със съответното наименование на консулството на езика на изпращащата държава и на езика на приемащата държава може да бъде поставен на сградата, заемана от консулството, и на резиденцията на шефа на консулството.

2. Националното знаме на изпращащата държава може да бъде окачено на сградата на консулството и на резиденцията на шефа на консулството.

3. Шефът на консулството може да поставя знамето на изпращащата държава на своите превозни средства по време, когато ги ползва за служебни цели.

Член 15

1. Консулските помещения са неприкосновени. Органите на приемащата държава не могат да влизат в тях без съгласието за това на шефа на консулството, шефа на дипломатическото представителство на изпращащата държава или на лице, определено от един от тях.

2. Разпоредбите на т. 1 на този член се прилагат и за жилищата на консулските длъжностни лица и консулските служители.

Член 16

Консулските помещения, тяхната мебелировка и имуществото на консулството, както и неговите превозни средства не могат да бъдат обект на каквато и да е форма на реквизиция за целите на националната отбрана или за обществено ползване и за други цели.

Член 17

1. Консулските помещения, резиденцията на шефа на консулството и жилищата на членовете на консулството, чийто собственик или наемател е изпращащата държава или всяко лице, действащо от нейно име, се освобождават от всякакви държавни, районни и общински данъци и такси с изключение на тези, събирани като възнаграждение за оказани конкретни услуги.

2. Освобождаването от данъци и такси, предвидено в т. 1 на този член, не се отнася за тези данъци и такси, с които съгласно законите и правилниците на приемащата държава се облага лицето, сключило договор с изпращащата държава или с лице, действащо от нейно име.

3. Разпоредбите на т. 1 и 2 на този член се прилагат и по отношение на превозните средства, които са собственост на изпращащата държава и са предназначени за целите на консулството.

Член 18

Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и независимо от това, къде се намират.

Член 19

1. Приемащата държава разрешава и закриля свободата на съобщенията на консулството за всякакви официални цели. При влизане във връзка с правителството, с дипломатическите представителства и другите консулства на изпращащата държава, където и да се намират те, консулството може да ползва всички подходящи средства за съобщения, включително дипломатически и консулски куриери, дипломатическа и консулска поща и кодирани или шифровани съобщения. Обаче консулството може да инсталира и да ползва радиопредавател само със съгласието на приемащата държава.

2. Официалната кореспонденция на консулството е неприкосновена. Изразът "официална кореспонденция" означава цялата кореспонденция, отнасяща се до консулството и неговите функции.

3. Консулската поща трябва да носи видими външни знаци, определящи нейния характер, и може да съдържа само официална кореспонденция, както и документи или предмети, предназначени изключително за официално ползване.

4. Консулската поща не може да бъде нито отваряна, нито задържана. Обаче, ако компетентните органи на приемащата държава имат сериозни основания да предполагат, че пощата съдържа нещо друго освен кореспонденцията, документите или предметите, посочени в т. 3 на този член, те могат да поискат пощата да бъде отворена в тяхно присъствие от упълномощен представител на изпращащата държава. Ако органите на изпращащата държава откажат да изпълнят това искане, пощата се връща на мястото на изпращането.

5. Консулският куриер трябва да бъде снабден с официален документ, в който се посочват неговият статут и броят на пакетите, съставляващи консулската поща. Консулски куриер може да бъде само гражданин на изпращащата държава, който не живее в приемащата държава. При изпълнение на своите функции консулският куриер се намира под закрилата на приемащата държава и се ползва от лична неприкосновеност, и не може да бъде арестуван, задържан или ограничена личната му свобода под каквато и да е друга форма.

6. Консулската поща може да бъде поверена на капитана на кораб или командира на въздухоплавателно средство. Този капитан или командир трябва да бъде снабден с официален документ, посочващ броя на пакетите, съставляващи консулската поща, но той не се смята за консулски куриер. Консулското длъжностно лице може да получи консулската поща непосредствено от капитана на кораба или командира на въздухоплавателното средство и да предаде такава поща по същия начин съгласно законите и правилниците на приемащата държава.

Член 20

1. Консулското длъжностно лице се ползва с имунитет от наказателната, гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава. То се ползва от лична неприкосновеност и не подлежи на арестуване, задържане или ограничаване на неговата свобода под каквато и да е било форма.

2. Консулският служител и членът на обслужващия персонал се ползват с имунитет от наказателната, гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава само по отношение на дейност, извършвана от тях в рамките на техните служебни задължения.

3. Разпоредбите на т. 1 и 2 на този член не се прилагат по отношение на граждански искове:

1) произтичащи от договор, сключен от член на консулството, по който той не е поел изрично или подразбиращо се задължение като представител на изпращащата държава;

2) по иск от трето лице за вреда, причинена в приемащата държава от каквото и да е превозно средство;

3) отнасящи се до наследство, по отношение на което то се явява в качеството на изпълнител на завещание, управител на наследство, наследник или заветник като частно лице.

4. Разпоредбите на т. 1-3 на този член се прилагат съответно и по отношение на членовете на семейството на член на консулството.

Член 21

1. Изпращащата държава може да се откаже от имунитетите, предвидени в т. 1 и 2 на чл. 20 на тази конвенция. Отказът винаги трябва да бъде изричен и за него трябва да бъде съобщено на приемащата държава в писмена форма.

2. Завеждането на дело от член на консулството, когато той би могъл да се възползва от имунитет от юрисдикция, го лишава от правото да се позовава на такъв имунитет по отношение на който и да е насрещен иск, непосредствено свързан с основния.

3. Отказът от имунитет от юрисдикция по гражданско или административно дело не означава отказ от имунитет по отношение на изпълнението на съдебно решениe, за което се изисква отделен отказ.

Член 22

1. Членът на консулството може да бъде призован като свидетел по съдебни или административни дела. Ако консулското длъжностно лице откаже да се яви или да даде свидетелски показания, спрямо него не може да бъде приложена никаква принудителна мярка или друга санкция. Консулският служител и членът на обслужващия персонал не могат да откажат да дават показания, с изключение на случаите, определени в т. 3 на този член.

2. Органът, който изисква показания от член на консулството, не трябва да възпрепятства това лице при изпълнението на неговите служебни задължения. Той може да вземе неговите показания в консулството, резиденцията или в жилището на това лице.

3. Членът на консулството не е длъжен да дава показания за обстоятелства, отнасящи се до служебните му функции, и да предоставя отнасящите се към неговите функции официална кореспонденция и документи от консулския архив. Разпоредбата се прилага съответно спрямо членовете на семейството на член на консулството, както и спрямо членовете на частния персонал по отношение на фактите, свързани с дейността на консулството.

4. Членът на консулството не е длъжен да свидетелства в качеството на експерт по националното законодателство на изпращащата държава.

Член 23

Членът на консулството и членовете на неговото семейство се освобождават от приемащата държава от всякакви лични повинности и от всякакви обществени задължения, независимо от техния характер, а също така от военна служба и военни задължения, като реквизиция, контрибуция, разквартируване на военни в жилищата им.

Член 24

Членът на консулството и членовете на неговото семейство се освобождават от всякакви задължения, предвидени от законите и правилниците на приемащата държава относно регистрирането, разрешението за престой и други изисквания, които се отнасят до чужденци.

Член 25

1. Членът на консулството, както и членовете на неговото семейство се освобождават от всякакви данъци и такси, лични или имуществени, държавни, районни и общински, с изключение на:

1) косвени данъци, които обикновено са включени в цената на стоките или на услугите;

2) данъци и такси върху частните недвижими имоти, разположени на територията на приемащата държава, при спазване на разпоредбите на чл. 17 на тази конвенция;

3) данъци и такси върху наследство и данъци и такси за прехвърляне право на собственост, които се събират от приемащата държава, с изключенията, предвидени в чл. 27, подточка 2 на тази конвенция;

4) данъци и такси върху частните доходи, включително лихва от капитал, източникът на който се намира в приемащата държава, и данъци върху прихода от капиталовложенията в търговски и финансови предприятия, разположени в приемащата държава;

5) такси за регистриране, съдебни такси, ипотечни такси и марки, при спазване на разпоредбите, предвидени в чл. 17 на тази конвенция;

6) данъци и такси, събирани за конкретен вид услуги.

2. Членът на консулството, който приема на работа лица, чиито възнаграждения и заплати не са освободени от данък върху дохода в приемащата държава, трябва да изпълнява задълженията, установени от законодателството на тази държава за работодателите по отношение събиране данъци върху дохода.

Член 26

1. Приемащата държава в съответствие с приетите от нея закони и правилници разрешава да се внасят и да се изнасят и освобождава от всякакви митнически сборове, данъци и такси, с изключение на разноските за натоварване, превоз, склад, разтоварване и други подобни услуги:

1) предметите, предназначени за официално ползване от консулството;

2) предметите, включително превозните средства, предназначени за лично ползване от членовете на консулството или членовете на техните семейства, включително и предметите, предназначени за тяхното обзавеждане.

2. Личното превозно средство и багаж на консулското длъжностно лице и членовете на неговото семейство се освобождават от митнически преглед, в случай че няма основателни причини да се предполага, че съдържат предмети, различни от тези, чийто внос се разрешава в съответствие с т. 2, ал. 1 на този член или чийто внос и износ е забранен от законите и правилниците на приемащата държава, или попадат под нейните закони и правила за карантина. Такъв преглед трябва да се извършва изключително в присъствието на съответното консулско длъжностно лице или на неговия упълномощен представител.

Член 27

В случай на смърт на член на консулството или на член на неговото семейство приемащата държава:

1) разрешава да се изнесе движимото имущество, останало от починалото лице, с изключение на имуществото, придобито в приемащата държава, чийто износ е обект на забрана към момента на неговата смърт;

2) не събира никакви държавни, районни или местни данъци и такси върху наследството или за прехвърляне правото на собственост върху движимото имущество, което се намира в приемащата държава единствено по повод пребиваването в нея на починалото лице като член на консулството или член на семейството на член на консулството.

Член 28

Като спазва своите закони и правилници относно зоните, достъпът до които е забранен или ограничен по съображения, свързани с националната сигурност, приемащата държава осигурява на всички членове на консулството свобода на движение и пътуване на нейна територия. Приемащата държава в никакъв случай няма да създава трудности на консулското длъжностно лице при изпълнение на неговите функции.

Член 29

1. Привилегиите и имунитетите, предвидени от тази конвенция, с изключение на разпоредбите на т. 3 и 4 на чл. 22 на тази конвенция, не се отнасят към консулски служители и членове на обслужващия персонал, когато те са граждани на приемащата държава или постоянно живеят в тази държава.

2. Членовете на семейството на член на консулството, който е гражданин на приемащата държава или постоянно живее в тази държава, както и членовете на семейството на член на консулството, които са граждани на приемащата държава или постоянно живеят в тази държава, или извършват в тази държава частна дейност, носеща им печалба, не се ползват от никакви привилегии и имунитети, с изключение на разпоредбата на т. 3 на чл. 22.

3. С изключение на разпоредбата на т. 3 на чл. 22, на членовете на частния персонал не се предоставят привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция.

4. Приемащата държава прилага своето законодателство по отношение на лицата, определени в т. 1-3 на този член, по такъв начин, че да не възпрепятства излишно консулството при изпълнение на неговите функции.

Член 30

Всички лица, които се ползват от привилегии и имунитети въз основа на тази конвенция, са длъжни без ущърб на тези привилегии и имунитети да спазват законите и правилниците на приемащата държава, включително и тези, които регулират правилата на движение на превозните средства и техните застраховки.

Глава четвърта.
КОНСУЛСКИ ФУНКЦИИ

Член 31

1. Консулското длъжностно лице има право в границите на консулския окръг да изпълнява функциите, определени от тази глава на тази конвенция. Освен това консулското длъжностно лице може да изпълнява и други официални функции, ако те не са в противоречие със законите и правилниците на приемащата държава или ако приемащата държава не възразява. Със съгласието на приемащата държава консулското длъжностно лице може да изпълнява консулски функции и извън границите на консулския окръг.

2. Консулското длъжностно лице след съответно писмено уведомление на приемащата държава може да действа като представител на изпращащата държава към всяка междуправителствена организация, чието седалище се намира в приемащата държава. В този случай то има право да се ползва с всички привилегии и имунитети, които са предоставени на такъв представител според международното право. Но по отношение изпълнението на своите консулски функции то няма право на по-голям имунитет от този, с който се ползва съгласно тази конвенция.

3. Консулското длъжностно лице има право във връзка с изпълнението на своите функции да се обръща писмено или устно към компетентните органи на своя консулски окръг, както и към централните органи на приемащата държава.

4. Консулското длъжностно лице има право да събира консулски такси съгласно законодателството на изпращащата държава. Събираните такси се освобождават от всякакви данъци и такси в приемащата държава.

Член 32

Консулското длъжностно лице има право да защитава в приемащата държава интересите на изпращащата държава и на нейните граждани и юридически лица.

Член 33

Консулското длъжностно лице има право да съдейства за развитието на търговските, икономическите, културните и научните връзки между изпращащата и приемащата държава, както и за развитието по друг начин на приятелските отношения между тях в съответствие с положенията в тази конвенция.

Член 34

1. Консулското длъжностно лице има право в съответствие със законите и правилниците на изпращащата държава:

1) да регистрира граждани на изпращащата държава;

2) да съставя актове за раждане и актове за смърт на граждани на изпращащата държава;

3) да съставя актове за граждански брак при условие, че и двете лица са граждани на изпращащата държава;

4) да получава съобщения и документи за раждане, смърт и сключен брак, включително и документи за промяна на семейното положение на граждани на изпращащата държава.

2. Консулското длъжностно лице уведомява компетентните органи на приемащата държава за извършените от него дейности, посочени в подточки 2, 3 и 4 на т. 1 на този член, ако това се изисква от законите и правилниците на приемащата държава.

3. Разпоредбите на подточки 2, 3 и 4 на т. 1 на този член не освобождават заинтересуваните лица от задълженията да спазват законите и правилниците на приемащата държава.

Член 35

Консулското длъжностно лице има право:

1. Да издава, продължава срока, да анулира, да нанася промени и да съхранява задгранични паспорти и документи за пътуване в изпращащата държава на граждани на изпращащата държава в съответствие с нейните закони и правилници.

2. Да издава визи за влизане на територията на изпращащата държава и да извършва в тях необходимите промени.

Член 36

Консулското длъжностно лице има право:

1. Да приема, съставя и регистрира молби на граждани на изпращащата държава, включително по въпросите на гражданството и по семейните отношения, както и да им издава съответни документи.

2. Да съставя, регистрира, удостоверява и съхранява завещания на граждани на изпращащата държава.

3. Да съставя, регистрира или удостоверява сделки, сключени между граждани на изпращащата държава, и да удостоверява едностранни сделки, ако тези сделки не противоречат на законите и правилниците на приемащата държава. Консулското длъжностно лице не може да съставя, регистрира и удостоверява сделки, с които се учредяват, прехвърлят или погасяват вещни права върху недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата държава.

4. Да съставя, регистрира или удостоверява сделки между граждани на изпращащата държава, от една страна, и граждани на приемащата държава или граждани на трета държава, от друга страна, ако тези сделки се отнасят изключително до интереси, свързани с територията на изпращащата държава или подлежат на изпълнение на територията на тази държава при условие, че тези сделки не противоречат на законите и правилниците на приемащата държава.

5. Да извършва и удостоверява верността на копия, преписи и извлечения от документи, издадени от органи на изпращащата или приемащата държава.

6. Да легализира документи, да извършва преводи и да удостоверява верността на преводите.

7. Да удостоверява подписите върху документи на граждани на изпращащата държава, ако това не противоречи на законите и правилниците на приемащата държава.

8. Да приема на съхранение документи, пари или други вещи от граждани на изпращащата държава или за тези граждани в съответствие със законите и правилниците на изпращащата държава, доколкото това не противоречи на законите и правилниците на приемащата държава. Изнасянето им от приемащата държава може да стане само при спазване на нейните закони и правилници.

Член 37

Документите, изготвени, заверени или преведени от консулското длъжностно лице съгласно разпоредбите на чл. 36 на тази конвенция, имат в приемащата държава същата валидност и доказателствена сила, както документите, изготвени, заверени или преведени от компетентните органи на приемащата държава.

Член 38

Консулското длъжностно лице има право да предава на граждани на изпращащата държава съдебни и несъдебни документи, да изпълнява съдебни поръчки, включително и такива по осигуряване или вземане на показания на граждани на изпращащата държава, необходими на съдилищата на изпращащата държава в съответствие с действащите международни договори, или ако такива не са налице, по начин, който не противоречи на законите и правилниците на приемащата и на изпращащата държава. При извършването на тези дейности не могат да се прилагат, нито да се заплашва с прилагането на принудителни мерки.

Член 39

Консулското длъжностно лице има право в съответствие със законите и правилниците на приемащата държава да защитава правата и интересите на непълнолетно или друго лице, което не притежава пълна дееспособност и е гражданин на изпращащата държава, включително и при необходимост от учредяването на настойничество или попечителство върху него.

Член 40

1. Компетентните органи на приемащата държава незабавно уведомяват консулското длъжностно лице за смъртта на гражданин на изпращащата държава и предават безплатно препис от акта за смърт.

2. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно консулското длъжностно лице за откриване на наследство, ако починалият е гражданин на изпращащата държава, както и за откриване на наследство, независимо от гражданството на починалото лице, ако гражданин на изпращащата държава се явява наследник, заветник или предявява претенции към наследството с оглед на други основания.

3. Компетентните органи на приемащата държава предприемат съответните мерки, предвидени от законите и правилниците на тази държава, за обезпечаване на наследството, както и предават на консулското длъжностно лице препис от завещанието, ако такова е направено, и цялата притежавана информация, отнасяща се до наследството, местопребиваването на наследниците, стойността и съставните части на наследственото имущество, включително и за сумите от застраховките, възнаграждението и застрахователните полици. Също така уведомяват за датата на откриването на наследственото производство или за стадия, в който се намира то.

4. Консулското длъжностно лице има право, без да е необходимо да представя пълномощно, да представлява непосредствено или чрез свой представител пред съдилищата и другите компетентни органи на приемащата държава гражданин на изпращащата държава, който има право върху наследство или претендира за права върху наследство в приемащата държава, ако такова лице отсъства или не е определило своя пълномощник.

5. Консулското длъжностно лице има право да настоява:

1) да бъде запазено наследството, да бъдат положени и снети печати, да бъдат предприети мерки с цел запазване на наследството, в това число и определяне на управител на наследството, както и да участва лично в тези дейности;

2) да бъде предадено имуществото, влизащо в състава на наследството, както и да бъде уведомено за датата, определена за продажбата, за да може да участва в нея.

6. След приключването на наследственото производство или други официални действия компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно за това консулското длъжностно лице и след изплащане на дълговете, таксите и данъците в срок до три месеца му предават наследството или части от него, определени за лицата, които консулското длъжностно лице представлява.

7. Консулското длъжностно лице има право да получи с цел да предаде на лицата, притежаващи това право, части от наследственото или завещаното имущество във вид на парични суми, полагащи се на граждани на изпращащата държава, които не живеят постоянно в приемащата държава, във връзка с обезщетения, пенсии, неполучени навреме възнаграждения и застрахователни полици.

8. Препращането на имуществото и паричните суми в изпращащата държава съгласно разпоредбите на т. 6 и 7 на този член може да бъде извършено изключително при спазване на законите и правилниците на приемащата държава.

Член 41

1. В случай, че гражданин на изпращащата държава, който не живее постоянно в приемащата държава, е починал по време на престоя си в тази държава, неговото лично имущество се запазва от компетентните органи на приемащата държава и след това се предава без специално производство на консулското длъжностно лице. Консулското длъжностно лице изплаща дълговете, направени от починалото лице по време на престоя му в приемащата държава, до размера на стойността на предаденото имущество.

2. По отношение на имуществото, определено в т. 1 на този член, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 40, т. 8 на тази конвенция.

Член 42

В случай, че гражданин на изпращащата държава в резултат на своето отсъствие или по друга уважителна причина не може за известно време да защитава правата и интересите си, консулското длъжностно лице има право да го представлява пред властите на приемащата държава до момента, когато същото лице назначи свой пълномощник или лично пристъпи към защита на своите права и интереси.

Член 43

1. Консулското длъжностно лице има право да се свързва и среща с гражданин на изпращащата държава, да му дава съвети, да оказва всякаква помощ, както и в необходимите случаи да му оказва правна помощ. Приемащата държава не може по никакъв начин да ограничава контактите на гражданин на изпращащата държава с консулското длъжностно лице, както да ограничава достъпа на такова лице в консулството.

2. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват консулството незабавно, но не по-късно от три дни за арестуването, задържането или за друга форма на ограничаване на свободата на гражданин на изпращащата държава.

3. Консулското длъжностно лице има право незабавно, но не по-късно от изтичането на четири дни от момента на арестуването или задържането, да посети или да влезе в контакт с гражданин на изпращащата държава, който се намира в ареста, задържан е или изтърпява в затвор наказание лишаване от свобода или неговата свобода е ограничена по друг начин. Правата, предвидени в тази точка, се упражняват съгласно законите и правилниците на приемащата държава при условие обаче, че нейните закони и правилници не противоречат на тези права.

4. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно консулството на изпращащата държава за нещастни случаи и други сериозни съдбовни случаи, на които жертви са станали граждани на изпращащата държава.

Член 44

1. Консулското длъжностно лице има право да оказва всякаква помощ на корабите на изпращащата държава, както и на екипажите на тези кораби по време на тяхното пребиваване в пристанищата в териториалното море или вътрешните води на приемащата държава.

2. Консулското длъжностно лице може да посети корабите на изпращащата държава незабавно след извършването на проверката при влизането на кораба, както и капитанът и членовете на екипажа могат да се свържат с консулското длъжностно лице.

3. Консулското длъжностно лице има право да упражнява надзор и инспекция по отношение на корабите на изпращащата държава и техните екипажи.

За тази цел то може да посещава тези кораби и може да бъде посещавано от техните капитани и членовете на екипажите.

4. Консулското длъжностно лице може да се обръща за помощ към компетентните органи на приемащата държава по отношение на всички въпроси, свързани с извършената дейност по отношение на кораба на изпращащата държава, както и на капитана и членовете на екипажа.

Член 45

Консулското длъжностно лице има право по отношение на корабите на изпращащата държава:

1) без да накърнява правата на органите на приемащата държава, да изяснява всички обстоятелства, които са станали на кораба, по време на пътуването на кораба или на престоя му, да разпитва капитана или член на екипажа, или пътниците, да проверява документи на кораба, да приема декларации относно кораба, неговия товар и пътуването му, а също така да извършва други действия, които имат за цел да улеснят влизането, престоя в пристанището и излизането на кораба;

2) да разрешава всякакви спорове между капитана и другите членове на екипажа или пътниците, включително споровете относно трудовите договори и заплащането;

3) да предприема съответните мерки за осигуряване на болнично лечение и репатриране на капитана или на член на екипажа;

4) да оказва на капитана, на член на екипажа или на пътниците правна помощ при техните взаимоотношения със съдилищата и другите органи на приемащата държава и за тази цел да им осигурява правна помощ и помощ на преводач;

5) да приема, изготвя, регистрира или заверява декларации или други документи относно кораба, предвидени от законите и правилниците на изпращащата държава;

6) да извършва всякакви други действия, предвидени от законите и правилниците на изпращащата държава, свързани с корабоплаването, при условие, че тези действия не противоречат на законите и правилниците на приемащата държава.

Член 46

1. Съдилищата или другите компетентни органи на приемащата държава не се ползват с юрисдикция, съответно с правомощия, по отношение на престъпленията, извършени на борда на кораба на изпращащата държава, с изключение на:

1) престъпление, извършено от гражданин или срещу гражданин на приемащата държава, или от друго лице или срещу такова лице, ако това лице не е член на екипажа на кораба;

2) престъпление срещу обществения ред, безопасността на пристанището, на териториалното море, вътрешните води и срещу други законни интереси и прерогативи на приемащата държава;

3) престъпление, предвидено в законодателството на приемащата държава по отношение на здравето на населението, безопасността на живота на морето, имиграцията, митническите закони, замърсяването на морето или незаконното пренасяне на наркотици;

4) престъпление, за което се предвижда съгласно законодателството на приемащата държава наказание лишаване от свобода за срок не по-малък от пет години или по-строго наказание.

2. В другите случаи гореспоменатите органи могат да действат единствено по молба или със съгласие на консулското длъжностно лице.

Член 47

1. В случаи, когато съдилищата или други компетентни органи на приемащата държава възнамеряват да предприемат принудителни мерки, да изземат имущество или да водят каквото и да е следствие на борда на кораба на изпращащата държава, компетентните органи на приемащата държава уведомяват за това консулството.

Това уведомление трябва да бъде направено предварително преди да започнат тези действия, за да може консулското длъжностно лице или неговият представител да присъства на кораба.

Ако предварителното уведомяване на консулството е невъзможно, компетентните органи на приемащата държава го уведомяват по възможно най-бързо и не по-късно обаче от момента, в който споменатата дейност е вече започната.

Компетентните органи на приемащата държава улесняват консулското длъжностно лице да се срещне със задържано или арестувано лице, да се свържа с такова лице и също така да предприеме съответните мерки с цел защита на интересите на такова лице.

2. Разпоредбите на т. 1 на този член се прилагат също така в случаи, когато капитанът или членовете на екипажа трябва да бъдат разпитани на суша от органите на приемащата държава.

3. Разпоредбите на този член не се прилагат обаче спрямо обикновения граничен, митнически и санитарен контрол, както и за всякакви действия, предприемани по молба или със съгласието на капитана на кораба.

Член 48

В случаи, когато член на екипажа, който не е гражданин на приемащата държава, е напуснал в тази държава кораб на изпращащата държава без съгласието на капитана на кораба, компетентните органи на приемащата държава оказват по молба на консулското длъжностно лице помощ при издирването на това лице.

Член 49

1. Ако кораб на изпращащата държава се е разбил, повредил, заседнал, ако е изхвърлен на брега или е претърпял друго бедствие в приемащата държава, или какъвто и да е предмет, представляващ част от неговия товар, който предмет е собственост на гражданин на изпращащата държава, е повреден в резултат на претърпелия бедствие кораб и е намерен на брега или близо до брега на приемащата държава или е предаден в пристанището на тази държава, компетентните органи на приемащата държава уведомяват за това незабавно консулството.

2. В случаите, предвидени в т. 1 на този член, компетентните органи на приемащата държава предприемат всички възможни мерки за спасяване и опазване на кораба, на пътниците, екипажа, обзавеждането на кораба, неговия товар, запасите и другите предмети, намиращи се на кораба, както и за избягване нарушението на собствеността. Същото се отнася и за предметите, принадлежащи на кораба или представляващи части от неговия товар, които са се отделили от кораба. За взетите мерки компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно консулството.

3. Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на претърпелия бедствие кораб, на пътниците му и членовете на неговия екипаж. За тази цел то може да се обръща за помощ към компетентните органи на приемащата държава. Консулското длъжностно лице може да се обръща за съдействие за предприемане на действията, предвидени в т. 2 на този член, а също така за предприемане или продължаване на ремонта на кораба или да се обръща към компетентните органи на приемащата държава за предприемане на такива мерки.

4. Ако претърпелият бедствие кораб на изпращащата държава или какъвто и да е предмет, принадлежащ към този кораб, бъде намерен на брега или близо до брега на приемащата държава, или бъдат предадени в пристанището на тази държава и нито капитанът, собственикът, неговият агент или застраховател не могат да предприемат мерки с цел запазването или разпореждането с такъв кораб или предмет, тогава консулското длъжностно лице се счита за упълномощено от името на собственика на кораба да предприема такива действия, които би могъл да предприеме самият собственик.

Разпоредбите на тази точка се прилагат също така спрямо какъвто и да е предмет, представляващ част от товара на кораба, който предмет е собственост на гражданин на изпращащата държава.

5. Ако какъвто и да е предмет, представляващ част от товара на претърпелия бедствие кораб на трета държава, представлява собственост на гражданин на изпращащата държава и е намерен на брега, близо до брега на приемащата държава или е предаден в пристанището на тази държава и нито капитанът на кораба, собственикът на предмета, неговият агент или застраховател не могат да предприемат мерки с цел обезпечаване и разпореждане с предмета, тогава се приема, че консулското длъжностно лице е упълномощено от името на собственика на предмета да предприема такива действия, които би могъл да предприеме самият собственик.

Член 50

1. Ако капитан или член на екипажа на кораб на изпращащата държава е починал или изчезнал в приемащата държава на кораба или на сушата, тогава капитанът или неговият заместник и консулското длъжностно лице на изпращащата държава са единствено компетентни за съставяне на списъка на имуществото, ценните книжа и другите предмети, оставени от починалото или изчезналото лице, както и за извършване на други действия, необходими за обезпечаване на имуществото и предаването му с цел ликвидирането на наследството.

2. В случай на смърт или изчезване на капитана на кораба или член на екипажа на кораба, който е гражданин на приемащата държава, капитанът или неговият заместник изпраща копие от списъка на имуществото, определено в т. 1 на този член, на органите на приемащата държава, които са компетентни за извършване на всякакви дейности, необходими за обезпечаване на имуществото и при нужда за ликвидирането на наследството. Тези органи уведомяват за своите действия консулството на изпращащата държава.

Член 51

Разпоредбите на чл. 44-50 на тази конвенция съответно се прилагат и по отношение на въздухоплавателните средства при условие, че прилагането им няма да противоречи на двустранните или многостранните спогодби за авиацията, действащи между двете високодоговарящи страни.

Глава пета.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 52

1. Тази конвенция подлежи на ратификация и влиза в сила след изтичане на тридесет дни от деня на размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в София.

2. Тази конвенция се сключва за неопределен срок.

Всяка една от високодоговарящите страни може да я денонсира, като уведоми писмено по дипломатически път другата високодоговаряща страна. В този случай действието на конвенцията се прекратява след изтичането на шест месеца от деня на уведомлението за нейното денонсиране.

3. От деня на влизане в сила на тази конвенция се прекратява действието на Консулската конвенция между Народна република България и Полската народна република, подписана в София на 10 ноември 1972 г.

В уверение на което упълномощените лица на високодоговарящите страни подписаха и подпечатаха тази конвенция.

Съставена във Варшава на 11 април 1994 г. в два екземпляра, всеки един от които на български и полски език, като и двата текста имат еднаква сила.

Промени настройката на бисквитките