Държавен вестник, брой 9 от 27.I

Чл. 3. (В сила от 01.01.2006 г. - ДВ, бр. 3 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (1) Предприятията по чл. 1, ал. 1, т. 1 трябва да имат:

1. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) помещения, в които месото се произвежда, обработва и съхранява и коридори, през които се пренася месото, със:

а) водонепропусклив под, лесен за почистване и дезинфекция, устойчив на гниене, изграден по начин, който улеснява оттичането на отпадъчните води, и с канализация, снабдена с решетки и сифони за премахване на миризмите;

б) стени с гладко покритие, изградени от водоустойчиви материали, боядисани в светли цветове, с миещо се покритие на височина най-малко 2 м, а в помещенията за охлаждане и замразяване и в складовите помещения - на височината на складираните в тях продукти; ъглите между стените и пода са заоблени, с изключение на тези в хладилните складове, в които се съхранява замразено месо;

в) врати и рамки на прозорци, изработени от материали, устойчиви на корозия; когато вратите и рамките на прозорците са изработени от дърво, са с гладко и водоустойчиво покритие;

г) вентилация за отвеждане на изпаренията;

д) достатъчно естествено или изкуствено осветление, което не променя цвета на месото;

е) лесни за почистване тавани или вътрешни повърхности на покривните покрития;

2. достатъчен брой мивки за миене и дезинфекция на ръцете и за почистване на инструментите с топла вода; мивките са конструирани по начин, който не позволява да се пускат и спират с ръка, снабдени са с топла и студена или смесена до подходяща температура вода и с препарати за почистване и дезинфекция на ръцете и средства за подсушаването им;

3. съоръжения за дезинфекция на инструментите с топла вода с температура не по-ниска от 82°С;

4. съоръжения за защита срещу насекоми, гризачи и други вредители;

5. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) устойчиви на корозия, лесни за почистване и дезинфекция инструменти и работно оборудване - маси за разфасоване, контейнери, транспортни ленти и триони, които не могат да заразят месото; повърхностите, които влизат в контакт с месо, включително и свързващите части, са гладки; не се допуска използването на дърво, освен в помещенията, където се съхранява само хигиенично пакетирано прясно птиче месо;

6. устойчиви на корозия контейнери за съхранение на месото и инструменти и оборудване за обработката му; контейнерите не трябва да влизат в директен контакт с пода и стените;

7. места за приемане и разпределяне на месото, снабдени с оборудване за хигиенична обработка и предпазване на месото от замърсяване при товарене и разтоварване;

8. специални водонепропускливи и устойчиви на корозия, заключващи се контейнери за съхранение на месо, непредназначено за човешка консумация; когато се съхранява голямо количество месо или когато месото не се отстранява или унищожава в края на всеки етап на работа, да има заключващо се помещение; когато отстраняването на месото, непредназначено за човешка консумация, се извършва чрез тръбна система, тя се конструира и инсталира така, че да се избегне риск от замърсяване на прясното птиче месо;

9. помещения за хигиенично съхраняване на материалите за опаковане и пакетиране, когато в предприятието се извършва опаковане и пакетиране;

10. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) хладилно оборудване, поддържащо вътрешната температура на месото, която се изисква по тази наредба; оборудването трябва да включва система за оттичане на кондензната вода, за да не се замърсява прясното птиче месо;

11. питейна вода под налягане, която отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.); водопроводната мрежа за непитейна вода да е ясно отделена от мрежата за питейна вода;

12. гореща питейна вода, която отговаря на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;

13. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) система за отвеждане на твърдите и течните отпадъци, което отговаря на хигиенните изисквания;

14. заключващи се оборудвани помещения за ветеринарните инспектори, които осъществяват държавния ветеринарно-санитарен контрол, или подходящо оборудване в административно помещение в хладилните складове и центровете за препакетиране;

15. достатъчен брой помещения за преобличане с гладки, водоустойчиви, миещи се стени и подове; помещенията трябва да са снабдени с мивки, душове и промивни тоалетни, оборудвани по начин, който предпазва чистата зона на предприятието от замърсяване; вратите на тоалетните не се отварят директно към работните помещения; душове не са необходими в хладилни складове, в които се получава и експедира само хигиенично опаковано прясно месо; мивките са конструирани по начин, който не позволява да се пускат и спират с ръка, да са снабдени с топла и студена или смесена до подходяща температура вода и с препарати за почистване и дезинфекция на ръцете и средства за подсушаването им; до тоалетните има достатъчен брой мивки;

16. подходящо място и оборудване за почистване и дезинфекция на транспортните средства, с изключение на тези в хладилните складове, в които се получава и експедира само хигиенично опаковано прясно месо; в кланиците има отделно място и оборудване за почистване и дезинфекция на транспортните средства и кафезите, в които се превозват птиците, предназначени за клане;

17. заключващо се помещение или обезопасено място за съхранение на миещите и дезинфекционните препарати.

(2) При изграждането на помещенията и коридорите по ал. 1, т. 1 се използват изолационни материали, които са устойчиви на гниене и не отделят миризма.

(3) Изискването по ал. 1, т. 1, буква "а" относно канализация, снабдена с решетки и сифони за премахване на миризмите, не се прилага в помещенията по чл. 7, т. 5, чл. 8, ал. 1, т. 1 и в хладилните складове за съхранение на охладено месо. В хладилните складове за съхранение на охладено месо е достатъчно да има средство за лесно оттичане на водата, а в хладилните складове за съхранение на замразено месо, което е опаковано или пакетирано, както и в местата и коридорите, през които се транспортира прясно месо, е достатъчно подовете да са водонепропускливи и устойчиви на гниене.

(4) Отделно място и оборудване по ал. 1, т. 16 не е задължително, когато с разрешение на органите на ДВСК почистването и дезинфекцирането се извършват извън кланицата.

Чл. 4. (1) Изискванията по тази глава не се прилагат за птицекланици, които обработват до 150 000 птици годишно, и за транжорни, които обработват до 3 т продукти седмично и не са разположени в одобрени предприятия, когато:

1. птицекланиците или транжорните имат самостоятелен регистрационен номер;

2. отговарят на изискванията на глава трета;

3. собственикът на птицекланицата или негов представител води дневник за:

а) птиците, влизащи в предприятието, и за продуктите, които го напускат;

б) извършените проверки и за резултатите от тях.

(2) Информацията по ал. 1, т. 3 се предоставя при поискване на държавния ветеринарен лекар, който контролира кланицата.

(3) Управителят на птицекланицата уведомява държавния ветеринарен лекар по ал. 2 за времето на клане, броя и произхода на птиците и му изпраща копие от удостоверението по чл. 25, ал. 1, т. 2.

(4) Държавният ветеринарен лекар или негов помощник присъства по време на изкормването на птиците, за да установи спазването на хигиенните изисквания по глава пета, раздели II и III. Когато държавният ветеринарен лекар или негов помощник не може да присъства по време на клането, месото не може да излиза от кланицата до извършване на следкланичния преглед. Следкланичният преглед се извършва в деня на клането.

(5) Органите на ДВСК контролират:

1. месото от добива в предприятията по ал. 1 до предлагането му на пазара;

2. маркирането на продуктите, обявени като негодни за човешка консумация;

3. предназначението и използването на продуктите по т. 2.

(6) Прясното птиче месо, произведено в предприятията по ал. 1, се маркира с печат или етикет, одобрен от органите на ДВСК, в който се посочва и местонахождението на предприятието.

(7) Изискванията на глава пета, раздели III, IV и чл. 89, ал. 3 не се прилагат при съхранение и разфасоване в транжорните по ал. 1.

Чл. 5. Месото, произведено в предприятията по чл. 4:

1. се съхранява прясно или преработено за директна продажба на вътрешния пазар;

2. се съхранява за продажба на дребно, без да се опакова и пакетира повторно;

3. се транспортира от предприятието до крайния получател при спазване на хигиенните изисквания.

Чл. 6. Изискванията по чл. 3 не се прилагат за хладилни складове, които нямат индустриална структура и капацитет на производство, в които се съхранява само пакетирано прясно птиче месо.

Чл. 7. (В сила от 01.01.2006 г. - ДВ, бр. 3 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (1) Птицекланиците трябва да разполагат и със:

1. достатъчно широко, лесно за почистване и дезинфекция помещение или покрито пространство за извършване на предкланичен преглед и за приемане на птиците;

2. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) достатъчно голяма кланична зала, позволяваща зашеметяването, обезкръвяването, попарването и оскубването на птиците да се извършват на отделни места в нея; не се допуска връзка между кланичната зала и помещението за извършване на предкланичен преглед, с изключение на отвор с големината на една птица, който се затваря автоматично;

3. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) достатъчно голямо помещение за изкормване, което позволява изкормването да се извършва на отдалечено място от другите работни места или на място, отделено с преграда, за предпазване на закланите птици от замърсяване; не се допуска връзка между кланичната зала и помещението за изкормване, с изключение на отвор с големината на една птица, който се затваря автоматично;

4. помещение за експедиране на готовата продукция;

5. едно или няколко достатъчно големи помещения за охлаждане или замразяване, които разполагат със заключващо се място за съхранение на възбраненото прясно птиче месо;

6. помещение или място за събиране на перата, когато те се използват, а не се унищожават като отпадъци;

7. отделни мивки и тоалетни за лицата, които работят с живи птици;

8. отделен вход за живите птици и изход за извозване на готовата продукция.

(2) Помещение по ал. 1, т. 4 не е необходимо за птицекланиците, които нямат индустриална структура и капацитет на производство.

Чл. 8. (В сила от 01.01.2006 г. - ДВ, бр. 3 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) Транжорните трябва да разполагат и най-малко със:

1. достатъчно големи помещения за охлаждане или замразяване на месото;

2. помещение за разфасоване, обезкостяване и опаковане на месото;

3. помещение за пакетиране, когато в транжорната се извършва пакетиране, освен ако не са изпълнени условията по чл. 79.

(2) Когато в транжорната се доставят неизкормени патици и гъски, отглеждани за производство на пастет от черен дроб, които са зашеметени, обезкръвени и оскубани във фермата, в която са отгледани, трябва да има и помещение за изкормването им.

Чл. 9. (В сила от 01.01.2006 г. - ДВ, бр. 3 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 9 от 2006 г.) Хладилните складове, в които се съхранява охладено или замразено месо, трябва да разполагат и със:

1. достатъчно широки помещения за охлаждане или замразяване, които са лесни за почистване и в които прясното месо може да се съхранява при температурите по чл. 74, ал. 1 и 2;

2. записващ термометър или записващ телетермометър - за всеки хладилен склад.

Чл. 10. (1) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) Предприятията по чл. 2, ал. 4 трябва да имат най-малко:

1. помещения за добив и обработка на прясно месо, снабдени със:

а) (изм. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) водонепропусклив под, лесен за почистване и дезинфекция, устойчив на гниене, изграден по начин, който улеснява оттичането на отпадъчните води и с канализация, снабдена с решетки и сифони за премахване на миризмите;

б) стени с гладко покритие, изградени от водоустойчиви материали, боядисани в светли цветове, с миещо се покритие на височина най-малко 2 м;

в) врати, изработени от материал, който е лесен за почистване, устойчив на гниене и не отделя миризми;

г) вентилация за отвеждане на изпаренията;

д) достатъчно естествено или изкуствено осветление, което не променя цвета на месото;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) достатъчен брой мивки за миене и дезинфекция на ръцете и за почистване на инструментите с топла вода; снабдени са с топла и студена или смесена до подходяща температура вода и с препарати за почистване и дезинфекция на ръцете и средства за подсушаването им;

3. съоръжения за дезинфекция на инструментите с топла вода с температура не по-ниска от 82°С;

4. подходящи съоръжения за защита срещу насекоми, гризачи и други вредители;

5. устойчиви на корозия и лесни за почистване и дезинфекция инструменти и работно оборудване - маси за разфасоване, контейнери, транспортни ленти и триони, които не могат да заразят месото; не се допуска използването на инструменти и работно оборудване, съдържащи дървен материал;

6. устойчиви на корозия контейнери за съхранение на месото и инструменти и оборудване за обработката му; контейнерите не влизат в директен контакт с пода и стените;

7. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) специални водонепропускливи и устойчиви на корозия заключващи се контейнери с капаци за съхранение на месо, непредназначено за човешка консумация, което се отстранява или унищожава в края на всеки работен ден;

8. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) хладилно оборудване, поддържащо вътрешна температура на месото, която се изисква по тази наредба; оборудването включва система за оттичане на отпадъчната вода, за да не се замърсява прясното птиче месо;

9. питейна вода под налягане, която отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;

10. гореща питейна вода, която отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;

11. система за отвеждане на отпадъчната вода;

12. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) най-малко една мивка и промивна тоалетна; вратите на тоалетната не се отварят директно към работните помещения; снабдени са с топла и студена или смесена до подходяща температура вода и с препарати за почистване и дезинфекция на ръцете и средства за подсушаването им; мивката е разположена в близост до тоалетната.

(2) При изграждането на помещенията по ал. 1, т. 1 се използват изолационни материали, които са устойчиви на гниене и не отделят миризма.

(3) Когато месото се съхранява в предприятието, в него трябва да има помещение за съхранение, което отговаря на изискванията на ал. 1, т. 1, букви "а" - "в".

(4) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) Използването на непитейна вода се разрешава само за производство на пара, противопожарна защита и охлаждане на хладилното оборудване при условие, че е осигурена отделна водопроводна мрежа и няма опасност от замърсяване на прясното месо, без връзка с мрежата за питейна вода и тръбите за непитейна вода са разграничени от тръбите за питейна вода.

Чл. 11. (1) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) Птицекланиците, които нямат индустриална структура и капацитет на производство, трябва да имат и най-малко:

1. достатъчно широко кланично помещение за зашеметяване, обезкръвяване попарване и скубане, което позволява тези дейности да се провеждат на отделни места;

2. помещение за клане със стени с миещо се покритие на височина два метра или до тавана;

3. достатъчно широко помещение за изкормване и заготовка, което позволява изкормването да се извършва на отдалечено място от другите работни места или да е отделено от тях чрез преграда, която да предпазва от заразяване;

4. хладилно помещение с достатъчен капацитет в зависимост от вида на закланите птици, със специално заключващо се отделение за съхранение на труповете, нуждаещи се от допълнителни изследвания.

(2) Изискването по ал. 1, т. 4 не се прилага, когато месото се изпраща незабавно в транжорни или магазини за месо и когато транспортирането му не продължава повече от един час. Това изключение се разрешава от органите на ДВСК за всеки конкретен случай.

(3) Птиците, вкарани в кланичната зала, се колят незабавно след зашеметяването им; зашеметяване може да не се извършва в случаи на ритуално клане.

(4) Болните или съмнително болните птици се колят в птицекланиците по ал. 1 само ако има разрешение от държавен ветеринарен лекар.

(5) Когато е дадено разрешение за клане на болни или съмнително болни птици, клането се извършва под контрола на държавен ветеринарен лекар, като се вземат мерки за предотвратяване на замърсяването. Помещенията се почистват и дезинфекцират, преди да се използват отново.

Чл. 22. (1) Предкланичният преглед се извършва от държавен ветеринарен лекар в животновъдния обект, от който произхождат птиците, и включва:

1. проверка на дневниците на собственика;

2. допълнително изследване, необходимо за определяне на диагнозата, когато птиците:

а) показват признаци на заболяване, което може да бъде пренесено на хората или животните, когато поведението на отделни или на всички птици показва, че такова заболяване ще се прояви клинично;

б) показват отклонения от общото им състояние или признаци на заболяване, които могат да направят месото негодно за човешка консумация;

3. редовно вземане на проби от водата и фуража с цел проверка за спазване на карентните срокове;

4. проверка на резултатите от изследванията за зоонози, които са проведени в съответствие с Наредба № 31 от 1999 г. за общите ветеринарномедицински мерки за борба и профилактика със зоонозите (ДВ, бр. 108 от 1999 г.);

(2) Собствениците са длъжни да водят отделни дневници за различните видове птици, които съдържат:

1. дата на пристигане на птиците в животновъдния обект;

2. произход на птиците;

3. брой на птиците;

4. зоотехнически показатели (живо тегло, дневна консумация на фураж (дажба) и вода, смъртност, прираст за угоителен период, продължителност на угоителния период, разход на фураж за 1 кг/прираст);

5. смъртност;

6. доставчик на фуражите;

7. вид, продължителност на използване и карентен срок на хранителните добавки;

8. ежедневна консумация на фураж и вода;

9. извършени прегледи и поставени диагнози от ветеринарния лекар, обслужващ фермата, вкл. и лабораторните резултати;

10. вид на медицинските продукти, давани на птиците, датите на прилагане и карентен срок;

11. дата на поставяне и тип на ваксините;

12. прираст по време на угоителния период;

13. резултати от предишни здравни прегледи на птиците от същото стадо, извършени от държавен ветеринарен лекар;

14. брой на птиците, изпратени за клане;

15. очаквана дата на клане.

(3) Собственикът съхранява дневниците по ал. 1, т. 1 най-малко за срок две години считано от датата на изпращане на птиците от животновъдния обект и ги предоставя на органите на ДВСК при поискване.

Чл. 23. (1) В животновъдни обекти, в които годишното производство е не повече от 20 000 кокошки, 15 000 патици, 10 000 пуйки, 10 000 гъски, допълнителното изследване по чл. 22, ал. 1, т. 2 може да се проведе в птицекланицата.

(2) Собственикът на животновъдния обект подписва декларация, че годишното му производство не надхвърля количествата по ал. 1.

Чл. 24. (1) Собственикът или упълномощен от него представител оказва съдействие на държавния ветеринарен лекар при провеждането на предкланичния преглед.

(2) Държавният ветеринарен лекар провежда предкланичния преглед при подходящо осветление.

Чл. 25. (1) Държавният ветеринарен лекар в птицекланицата разрешава клане на партида птици от животновъдни обекти, когато птиците се придружават с един от следните документи:

1. ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на живи животни;

2. удостоверение (приложение № 1), което е получено 72 часа преди пристигане на птиците в птицекланицата и което съдържа:

а) информация за стадото на произход и данните по чл. 22, ал. 2 за птиците, предназначени за клане;

б) ветеринарен регистрационен номер на животновъдния обект, удостоверяващ, че е под контрола на държавен ветеринарен лекар.

(2) Държавният ветеринарен лекар определя мерките в съответната ферма и вида на предкланичния преглед в съответствие с информацията, посочена в удостоверението по ал. 1, т. 2.

(3) Когато изискванията по ал. 1 не са изпълнени, държавният ветеринарен лекар на кланицата може да отложи клането или да го разреши, ако са спазени изискванията за хуманно отношение към животните и е проведено изследването по чл. 22, ал. 1, т. 2 от държавния ветеринарен лекар, контролиращ животновъдния обект, от който произхожда стадото птици.

(4) Всички разходи по ал. 3 са за сметка на собственика на животновъдния обект.

Чл. 26. (1) Държавният ветеринарен лекар в птицекланицата проверява съответствието на партидата птици с ветеринарномедицинските документи, които я придружават, и спазването на изискванията на Наредба № 4 от 2000 г. за ветеринарномедицинските изисквания за хуманно отношение към животните по време на транспорт (ДВ, бр. 16 от 2000 г.).

(2) Държавният ветеринарен лекар преглежда всеки кафез, когато:

1. има съмнение относно произхода на партидата птици;

2. птиците показват признаците по чл. 22, ал. 1, т. 2;

3. предкланичният преглед се извършва в птицекланицата.

Чл. 27. Когато птиците не са заклани в срок три дни от предкланичния преглед и от издаване на ветеринарномедицинско свидетелство в зависимост от местонахождението им:

1. държавният ветеринарен лекар в животновъдния обект издава ново ветеринарномедицинско свидетелство за същата партида птици, ако не са напуснали обекта;

2. държавният ветеринарен лекар в кланицата разрешава клането след преценка на причините за закъснението и ако няма причини от здравно естество, които да налагат допълнителни изследвания на птиците.

Чл. 28. (1) Не се допуска клането на птици, предназначени за човешка консумация, когато се установят клинични признаци на орнитоза и салмонелоза.

(2) По молба на собственика на птиците или на негов представител държавният ветеринарен лекар може да разреши клане на птици, които показват признаците по ал. 1, да се извърши след редовното клане, при условие че са осигурени предпазни мерки за намаляване до минимум на разпространението на бактерии. След клането оборудването се почиства и дезинфекцира.

(3) Месото, добито от клането по ал. 2, се определя като месо, негодно за човешка консумация.

Чл. 29. Държавният ветеринарен лекар:

1. забранява клането, когато има доказателство, че месото от птиците ще бъде негодно за човешка консумация;

2. отлага клането, когато карентният срок за остатъчни количества лекарствени средства не е спазен;

3. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) следи клането на клинично здрави птици, които произхождат от стадо, чието клане е задължително съгласно програма за контрол на инфекциозно заболяване да се извърши в края на работния ден или при условия, които не позволяват заразяването на птиците; в зависимост от резултатите от допълнителните изследвания месото от тези птици се унищожава или се предлага само на пазара в страната.

Чл. 30. Държавният ветеринарен лекар незабавно информира съответната РВМС за всяка забрана за клане, за причините, поради които е наложена, и за местонахождението на птиците, за които се отнася.

Чл. 31. (1) В кланичните зали могат да се доставят само живи птици.

(2) Птиците се колят веднага след зашеметяването им, с изключение на случаите на клане по религиозни причини.

Чл. 32. Обезкръвяването се извършва напълно, така че кръвта да не предизвика заразяване извън мястото на клане.

Чл. 33. Закланите птици се оскубват веднага и напълно.

Чл. 34. (1) Птиците се изкормват незабавно.

(2) Закланите птици се отварят така, че кухините и прилежащите им вътрешности да могат да се проверят. Вътрешностите, които ще се проверяват, могат да се отстранят или да се оставят прикрепени към трупа с техните естествени връзки. Когато се отстраняват, те трябва да се идентифицират като принадлежащи към съответния труп.

(3) Патици и гъски, които се отглеждат и колят за производство на пастет от черен дроб, могат да се изкормват в рамките на 24 часа от оскубването, при условие че неизкормените трупове са охладени незабавно до температура, която не превишава 4°С, и са транспортирани при хигиенични условия, придружени с ветеринарномедицинско свидетелство и със здравна атестация (приложение № 2).

(4) Отстранените вътрешности по ал. 2, както и частите, които са негодни за човешка консумация, се отделят веднага от трупа. Вътрешностите или частите от тях, останали към трупа, с изключение на бъбреците, се отстраняват напълно по начин, който изключва замърсяване на месото.

Чл. 35. Не се допуска почистването на птичето месо с кърпа или пълненето на труповете с друго, освен с ядливи субпродукти или шийки от закланите птици.

Чл. 36. Не се допуска разфасоването на труповете, отстраняването или обработката на птичето месо, преди да завърши следкланичният преглед. Държавният ветеринарен лекар може да разреши друга обработка на месото в зависимост от получените резултати при прегледа.

Чл. 37. Месото под възбрана, месото, обявено като негодно за човешка консумация, и месото, неразрешено за човешка консумация, съгласно чл. 52, както и перата и отпадъците, се отстраняват възможно най-бързо до помещенията или контейнерите по чл. 3, ал. 1, т. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 5 и 6. При работа с такова месо замърсяването трябва да е минимално.

Чл. 38. След прегледа и изкормването прясното птиче месо веднага се почиства и се охлажда възможно най-бързо до температурите, посочени в чл. 74, ал. 1 и 2.

Чл. 39. Птичето месо, което подлежи на охлаждане, незабавно след изкормването се измива с душ и се потапя в специални басейни. Чрез душ се измиват вътрешната и външната повърхност на трупа. Труповете се измиват със:

1. най-малко 1,5 л вода за труп, който тежи до 2,5 кг;

2. най-малко 2,5 л вода за труп, който тежи между 2,5 кг и 5 кг;

3. най-малко 3,5 л вода за труп, който тежи над 5 кг.

Чл. 40. (1) Охлаждането чрез потапяне отговаря на следните изисквания:

1. труповете преминават през един или повече басейни с вода или лед и вода, съдържанието на които се подменя непрекъснато; използват се само системи, при които труповете чрез механични средства непрекъснато се изтласкват срещу водната струя;

2. температурата на водата в басейна или басейните, измерена на мястото на влизането и излизането на труповете, не превишава съответно 16°С и 4°С ;

3. охлаждането се извършва по начин, който позволява за най-кратко време да се достигне температура 4°С;

4. минималният разход на вода по време на процеса на охлаждане по т. 1 е:

а) 2,5 л за труп, който тежи до 2,5 кг;

б) 4 л за труп, който тежи между 2,5 кг и 5 кг;

в) 6 л за труп, който тежи над 5 кг.

(2) Ако има няколко басейна, струята прясна вода на входа и на изхода на всеки басейн се регулира и разпределя между тях по такъв начин, че прогресивно да намалява по посока на движение на труповете. Водната струя се разпределя така, че през последния басейн да е не по-малко от:

а) 1 л за труп, който тежи до 2,5 кг;

б) 1,5 л за труп, който тежи между 2,5 кг и 5 кг;

в) 2 л за труп, който тежи над 5 кг.

(3) Водата, използвана за първото пълнене на басейните, не се включва в изчисленията на количествата по ал. 1 и 2.

(4) Труповете не се оставят в първия басейн повече от половин час или в другите басейни за повече от необходимото за охлаждането им време.

(5) При спиране на процеса на охлаждане собственикът на птицекланицата взема всички необходими мерки, за да се спазят сроковете по ал. 4.

(6) Когато процесът е спрял, държавният ветеринарен лекар трябва да се увери преди повторното му започване, че са изпълнени изискванията на ал. 1 - 4 и че труповете са годни за човешка консумация. Когато при проверката държавният ветеринарен лекар установи, че част от труповете са негодни за човешка консумация, те се транспортират възможно най-бързо до помещенията по чл. 3, ал. 1, т. 8.

(7) Всяка част от оборудването се изпразва напълно, почиства се и се дезинфекцира поне един път дневно и в края на работния процес.

(8) Калибрираното контролно оборудване трябва да осигурява адекватен и постоянен контрол на измерването и записването на:

1. количеството вода, използвано за измиването с душ на труповете преди потапянето им;

2. температурата на водата в басейна или басейните на местата на влизането и излизането на труповете;

3. количеството вода, използвано при потапяне;

4. броя на труповете във всяка тегловна категория съгласно чл. 39 и чл. 40, ал. 1, т. 4;

(9) Резултатите от различните проверки, извършени от собственика на птицекланицата, се съхраняват най-малко до изтичане на срока на годност на птичето месо и се предоставят при поискване от органите на ДВСК.

Чл. 41. (1) Правилното функциониране на системата за охлаждане и нейното въздействие върху нивото на хигиената на прясното птиче месо се оценява чрез сравняване на заразяването на труповете с общ брой микроорганизми и с ентеробактерии преди и след потапянето им. Изследването за общ брой микроорганизми и ентеробактерии се извършва по международно приети методи.

(2) Сравняването по ал. 1 се извършва при въвеждане в експлоатация на птицекланицата и периодично след това, както и всеки път при промяна в системата на охлаждане.

Чл. 42. Не се допуска непрегледани трупове и субпродукти да влизат в контакт с прегледани, както и преместване, разфасоване или допълнителна обработка на труповете до завършване на прегледа.

Чл. 43. (1) Възбраненото месо, месото, негодно за човешка консумация, и неядливите продукти се поставят възможно най-бързо в специални заключващи се помещения или контейнери.

(2) Не се допуска месото и продуктите по ал. 1 да влизат в контакт с месото, което е годно за човешка консумация.

Чл. 44. Изтеглянето и привързването на крилете и краката, обработката, преработката и транспортирането на месо и субпродукти се извършват при спазване на хигиенните изисквания.

Чл. 45. (Отм. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.)

Чл. 46. (1) Веднага след клането птиците се преглеждат от държавен ветеринарен лекар при подходящо осветление.

(2) На визуален преглед, а когато е необходимо - на палпация и разрязване, се подлагат:

1. цялата повърхност на трупа, с изключение на главата и краката; главата и краката се преглеждат, когато са предназначени за човешка консумация;

2. вътрешностите;

3. телесните кухини.

(3) При прегледа се следи за:

1. промени в консистенцията, цвета и мириса на трупа;

2. увреждания, получени по време на клането, които доказват неправилното функциониране на кланичното оборудване.

Чл. 47. (1) Държавният ветеринарен лекар:

1. подлага на подробен преглед произволно взети проби трупове от птици, бракувани при следкланичния преглед, месото на които е обявено като негодно за човешка консумация съгласно чл. 52, ал. 1 и 2;

2. изследва вътрешностите и телесните кухини на 300 птици, произволно избрани от цялата партида, която е преминала следкланичен преглед;

3. извършва допълнителен следкланичен преглед на птичето месо при съмнение, че това месо е негодно за човешка консумация.

(2) Собственикът на птицекланицата или упълномощен от него представител участва в извършване на следкланичния преглед. Той създава подходящи условия за извършване на прегледа и при нужда оказва помощ на държавния ветеринарен лекар.

(3) Ако собственикът или упълномощен от него представител не изпълнява своите задължения при прегледа, държавният ветеринарен лекар спира извършването му до създаване на необходимите условия.

Чл. 48. (1) При частично изкормени птици, червата на които са отстранени веднага, вътрешностите и телесните кухини на поне 5% от птиците във всяка партида се преглеждат след изкормването им.

(2) Ако при прегледа по ал. 1 се открият изменения, всички птици от партидата се преглеждат съгласно чл. 46 и 47.

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) Проби за изследване на остатъчни количества се вземат на място и в случай на съмнение. Взетите проби се изследват съгласно изискванията на Националната мониторингова програма за контрол на остатъци (НМПКО).

(2) Изследване за остатъчни количества от вещества с фармакологично действие не се извършва, при условие че птиците произхождат от животновъдни обекти под контрола на държавен ветеринарен лекар, в които се провеждат такива изследвания.

Чл. 50. (1) При съмнение за заболяване по време на предкланичния или следкланичния преглед държавният ветеринарен лекар може да поиска извършването на лабораторни изследвания, ако прецени, че те допринасят за изясняване на диагнозата или определяне на остатъци от вещества с фармакологично действие, използвани при лечение на заболяването.

(2) Държавният ветеринарен лекар при съмнение за заболяване може да извърши и допълнителни разрези и преглед на съответните части на птицата за поставяне на окончателна диагноза.

(3) Когато държавният ветеринарен лекар установи, че не се спазват изискванията по тази наредба и не са създадени условия за правилното извършване на предкланичния и следкланичния преглед, свързани с използването на оборудването или помещенията, той взема всички необходими мерки, включително намаляване на производството или спиране на производствения процес.

Чл. 51. (1) Държавният ветеринарен лекар води дневници, в които отразява резултатите от предкланичния и следкланичния преглед.

(2) Държавният ветеринарен лекар е длъжен незабавно да уведоми съответната РВМС, собственика на животновъдния обект и регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция при откриване на заболяване, което се предава на хората.

(3) Собственикът на животновъдния обект или негов представител е длъжен да съхранява информацията по ал. 1 и да я предоставя на държавния ветеринарен лекар при предкланичния преглед по време на следващия производствен цикъл.

Чл. 52. (1) Птичето месо се обявява за негодно за човешка консумация, когато при следкланичния преглед се открият следните заболявания или изменения:

1. генерализирани инфекциозни заболявания и хронични локализирани изменения в органите, причинени от патогенни микроорганизми, които се предават на хората;

2. системни микози и локални наранявания в органите, предизвикани от патогенни микроорганизми, които се предават на хората, или токсини на такива микроорганизми;

3. обширен подкожен или мускулен паразитизъм и системен паразитизъм;

4. отравяне;

5. кахексия;

6. неестествена миризма, цвят или вкус;

7. злокачествени или множествени тумори;

8. общо замърсяване или заразяване;

9. големи наранявания и ехимози;

10. обширни механични наранявания, включително и възникналите при скубането;

11. недостатъчно обезкръвяване;

12. остатъци от вещества над пределно допустимите стойности или остатъци от забранени вещества;

13. асцит.

(2) Части на закланата птица с локализирани наранявания или заразяване, когато не е засегнато останалото месо, се обявяват за негодни за човешка консумация.

(3) Главата (с изключение на езика, гребена, обиците и други месести израстъци), трахеята, белият дроб, отделен от трупа съгласно чл. 34, ал. 4, хранопроводът, гушата, червата и жлъчният мехур не се използват за човешка консумация.

Чл. 53. Разфасоването на трупа и обезкостяването му се извършва само в одобрени помещения за разфасоване.

Чл. 54. Собственикът на транжорната или негов представител:

1. подпомага извършването на контрола в предприятието и осигурява необходимото оборудване за държавния ветеринарен лекар;

2. уведомява държавния ветеринарен лекар за произхода на месото и на закланите птици, от които то е добито.

Чл. 55. (1) Месото, което не отговаря на изискванията по чл. 62, ал. 1, не може да се доставя до одобрена транжорна, освен ако в нея не са създадени специални места за съхранението му.

(2) Месото по ал. 1 се разфасова на друго място или по друго време от месото, което отговаря на изискванията на чл. 62, ал. 1.

(3) Държавният ветеринарен лекар има право на достъп по всяко време до всички складови и работни помещения за контрол на спазването на изискванията по ал. 1 и 2.

Чл. 56. (1) Прясното птиче месо, предназначено за разфасоване, се внася възможно най-бързо до помещенията за разфасоване. До разфасоването прясното птиче месо се поставя в помещенията за охлаждане или замразяване.

(2) Месото може да се транспортира директно от кланичната зала до помещението за разфасоване, когато те се намират близо едно до друго и са в едно и също предприятие.

(3) Месото по ал. 2 незабавно се премества от едното помещение в другото чрез механична система и се разфасова. След завършване на разфасоването и пакетирането прясното птиче месо се транспортира до помещенията за охлаждане и замразяване.

Чл. 57. Месото се внася в помещенията за разфасоване, обезкостяване и опаковане непосредствено преди започване на работа. Веднага след разфасоването и пакетирането (ако се извършва пакетиране) месото се премества в помещенията за охлаждане и замразяване.

Чл. 58. Птичето месо се разфасова, когато температурата му не превишава 4°С, с изключение на случаите на разфасоване на неохладено месо.

Чл. 59. Не се допуска почистването на прясното птиче месо с кърпа.

Чл. 60. (1) Разфасоването на месото се извършва по начин, който го предпазва от замърсяване.

(2) Остатъците от кости и кръвните съсиреци се отстраняват.

(3) Разфасованото месо, което не е предназначено за човешка консумация, се събира в специални контейнери или помещения.

Чл. 86. (1) Собственикът на предприятието или негов представител е длъжен да извършва редовни проверки на общата хигиена на производствените условия в предприятието, включително и чрез микробиологични изследвания.

(2) Проверки се извършват на съдовете, съоръженията и машините на всички етапи на производствения процес и ако е необходимо - на продуктите.

(3) Собственикът на предприятието или негов представител е длъжен да информира държавния ветеринарен лекар за вида, честотата и резултатите от извършените проверки, както и да посочи лабораторията, извършила изследванията.

(4) Видът на проверките, тяхната честота, методите за вземане на проби и методите за микробиологично изследване се определят от органите на ДВСК.

Чл. 87. (1) Собственикът на предприятието или негов представител въвежда програма за обучение на персонала относно хигиенните норми на производство, съобразена с производствената структура.

(2) Държавният ветеринарен лекар участва в изготвянето и изпълнението на програмата по ал. 1.

Чл. 88. Собственикът на транжорната или центъра за препакетиране или негов представител съхранява данните за прясното птиче месо, което влиза и напуска предприятието, включително и за вида на полученото птиче месо.

Чл. 89. (1) Животновъдните обекти, в които се отглеждат птици за клане, се контролират от държавен ветеринарен лекар.

(2) Органите на ДВСК осъществяват контрол в кланиците, транжорните и хладилните складове, който включва:

1. присъствие най-малко на един държавен ветеринарен лекар при следкланичния преглед във всяка одобрена кланица;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) присъствие на държавен ветеринарен лекар най-малко един път дневно във всяка одобрена транжорна по време на работа за проверка на хигиенните условия в нея и на дневника, в който се вписва прясното птиче месо, което влиза и напуска транжорната;

3. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) периодично присъствие на държавен ветеринарен лекар по време на работа във всеки хладилен склад.

(3) Държавният ветеринарен лекар в одобрените транжорни, хладилни складове и центрове за препакетиране извършва:

1. контрол при влизането и излизането на прясното месо;

2. ветеринарно-санитарна експертиза на съхраняваното прясно месо;

3. контрол на чистотата на помещенията, оборудването, инструментите и хигиената на персонала, включително работното облекло;

4. всякакъв друг контрол, който сметне за необходим.

Чл. 90. (1) Държавният ветеринарен лекар по всяко време на производствения процес има свободен достъп до всички части на предприятието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) Държавният ветеринарен лекар периодично анализира резултатите от проверките по чл. 86.

(3) Държавният ветеринарен лекар въз основа на резултатите от проверките по ал. 2 може да провежда и допълнителни микробиологични изследвания на всички етапи на производствения процес. Резултатите от тези изследвания се записват в доклад със заключения и препоръки към собственика или управителя на предприятието.

(4) В съответствие с препоръките по ал. 3 собственикът или управителят на предприятието предприема мерки за отстраняване на констатираните нарушения.

Чл. 91. (1) В своята дейност държавният ветеринарен лекар може да се подпомага от помощници.

(2) Помощниците са част от инспекционен екип, който работи под ръководството и контрола на държавния ветеринарен лекар, и са независими от предприятието при осъществяване на своята дейност. Органите на ДВСК определят състава на инспекционния екип за всяко предприятие. Държавният ветеринарен лекар контролира работата на помощниците.

(3) Помощниците в животновъдния обект под контрола на държавния ветеринарен лекар събират информация за здравния статус на стадото, от което произхождат птиците, в съответствие с глава пета, раздел I. Тази информация се използва от държавния ветеринарен лекар за поставяне на диагнозата.

(4) Помощниците в предприятието под контрола на държавния ветеринарен лекар:

1. следят дали се спазват хигиенните изисквания по чл. 3, глави трета и четвърта и глава пета, раздел II, чл. 46 и 47 и раздел IV;

2. установяват дали по време на следкланичния преглед са открити изменения по чл. 52, ал. 1 и 2;

3. извършват прегледа по чл. 46, ал. 2 и 3 и качествена оценка на труповете и разфасовките;

4. контролират правилното поставяне на здравната маркировка по чл. 72;

5. извършват ветеринарно-санитарен контрол на разфасованото и съхраняваното месо;

6. контролират спазването на хигиенните условия при товаренето и в средствата за транспорт.

Чл. 92. (1) Помощници на държавния ветеринарен лекар могат да бъдат ветеринарни техници или лица, които са преминали теоретичен и практически курс на обучение по програма, одобрена от генералния директор на НВМС.

(2) Помощници, които отговарят на изискванията на чл. 86 от Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо (ДВ, бр. 34 от 2002 г.), могат да преминат курс на обучение, в който теоретичната част е намалена до един месец.

(3) Обучението на помощниците завършва с изпит. До изпит се допускат само лица, които са преминали теоретичен курс на обучение, включително и лабораторни демонстрации и практическо обучение под контрола на държавен ветеринарен лекар.

Чл. 93. (1) Изпитът за помощници в животновъдния обект обхваща:

1. теоретична част:

а) запознаване с птицевъдството;

б) организация, икономически познания, производствени методи при отглеждането на птиците, международна търговия;

в) анатомия и патология на птиците;

г) основни познания за заболяванията по птиците и техните причинители - вируси, бактерии, паразити и т.н;

д) (изм. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) мониторинг на заболяванията и употребата на медицински продукти, изследване за остатъчни количества;

е) хигиена във фермите и здравна инспекция;

ж) хуманно отношение към животните във фермата, по време на транспорт и по време на клане;

з) контрол на средата в помещенията и във фермата като цяло;

и) национално и международно законодателство;

й) мнение на потребителите и качествен контрол;

2. практическа част:

а) посещения на ферми от различен тип и с различни методи на отглеждане;

б) посещение на производствени предприятия;

в) товарене и разтоварване на средствата за транспорт;

г) посещения на лаборатории;

д) ветеринарни проверки;

е) документация;

ж) практически стаж.

(2) Изпитът за помощници в птицекланицата обхваща:

1. теоретична част:

а) основни познания по анатомия и физиология на птиците;

б) основни познания по патоанатомия на птиците;

в) основни познания по патофизиология на птиците;

г) основни познания по хигиена, в частност производствена хигиена, клане на животни, разфасоване, хигиена на съхранение и хигиена на работното място;

д) познания за методите и процедурите по клането, прегледа, подготовката, опаковането, пакетирането и транспортирането на прясно птиче месо;

е) познаване на нормативните актове, свързани с тази дейност;

ж) процедури по вземане на пробите;

2. практическа част:

а) инспекция и преглед на закланите птици;

б) определяне на видовата принадлежност на трупа чрез преглед на анатомичните органи на птиците;

в) (доп. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.) определяне броя на анатомичните органи на закланите птици, в които се наблюдават промени и коментари върху тях;

г) следкланичен преглед на птиците;

д) контрол на хигиената;

е) вземане на проби.

(3) Изпитите по ал. 1 и 2 се провеждат от комисия, назначена от генералния директор на НВМС.

(4) Практическата част на изпита се провежда в птицекланица, транжорна, хладилен склад за прясно месо, а за помощниците по чл. 91, ал. 3 - в животновъдния обект.

Чл. 94. (Отм. - ДВ, бр. 79 от 2004 г.)