Държавен вестник, брой 45 от 2.VI

Чл. 1. С тази наредба се определят мерките за контрол на остатъци от ветеринарномедицински препарати (ВМП) и замърсители от околната среда, наричани по нататък "остатъци", в живи животни и продукти от животински произход, фураж и вода за пиене.

Чл. 2. Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) извършва контрол върху начина на отглеждане на животните и производството на продукти от животински произход с цел установяване на наличието на посочените в приложение № 1 групи остатъци.

Чл. 3. За изпълнение на изискванията по чл. 2 НВМС:

1. ежегодно разработва, организира и изпълнява национална мониторингова програма за контрол на остатъци (НМПКО);

2. чрез регионалните ветеринарномедицински служби (РВМС) упражнява контрол за предотвратяване на използването на остатъци в животновъдството за незаконно лечение;

3. събира данни и ги анализира с цел оценка на използваните средства и прилаганите мерки за контрол, както и за резултатите, получени при проведените изследвания за остатъци;

4. ежегодно изготвя отчет за изпълнение на НМПКО за предходната година, който съдържа всички данни и резултати.

Чл. 4. (1) Националната мониторингова програма за контрол на остатъци служи за откриване на остатъци по групи вещества по приложение № 1 според вида на животните по приложение № 2.

(2) Националната мониторингова програма за контрол на остатъци съдържа мерките за откриване наличието на остатъци в живите животни, телесните им течности, техните екскременти и тъкани, продуктите, добити от тях, местата, където се отглеждат животните, и водата за пиене.

(3) Националната мониторингова програма за контрол на остатъци включва:

1. списък на нормативните актове, отнасящи се до забранените и разрешените за използване в страната остатъци по приложение № 1, правилата за тяхното разпространение, продажба и употреба;

2. структурните звена на НВМС, които са отговорни за изпълнението на НМПКО;

3. одобрените лаборатории за извършване на анализите, свързани с изпълнението на НМПКО, с данни за капацитета им при обработка на пробния материал;

4. нормите за максимално допустимите граници на остатъчните вещества (МДГОВ);

5. списък на остатъци, които ще бъдат контролирани, методите за анализ и стандартите за тълкуване на резултатите;

6. броя на пробите, които трябва да се вземат във връзка с броя на закланите животни от съответния вид през предходната година в съответствие с нивата и честотата на вземане на проби, посочени в приложение № 3;

7. данни за правилата при вземането на официални проби;

8. вида на мерките, които трябва да се предприемат от органите на НВМС спрямо животните и продуктите, в които са открити остатъци.

Чл. 5. (1) Националната ветеринарномедицинска служба представя до 31 март подготвената за текущата година НМПКО за проучване и одобряване от Комисията на Европейския съюз (КЕС).

(2) Ако КЕС поиска НМПКО да бъде променена, НВМС в срок 10 работни дни писмено информира КЕС за евентуално съгласие с предложените промени или мотивирано отказва прилагането им.

(3) Ако НВМС не изпрати на КЕС отговор в срока по ал. 2, предложените промени се считат за приети.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба информира КЕС за изпълнение на НМПКО на всеки шест месеца и ежегодно до 31 март изпраща отчет, като резултатите от същите се публикуват в бюлетина на НВМС.

Чл. 6. (1) Собствениците на кланици и предприятия за преработване на суровини и продукти от животински произход, както и лицата, отговорни за такива обекти, трябва да:

1. приемат животни, независимо чрез пряка доставка или чрез посредник, за които във ветеринарномедицинското свидетелство е указано, че са спазени карентните срокове за отделяне на ВМП, ако животните са били третирани с такива;

2. приемат животни или продукти, за които във ветеринарномедицинското свидетелство е указано, че същите не съдържат остатъци над МДГОВ или остатъци от група А на приложение № 1.

(2) Производителите и лицата, които търгуват с животни и продукти от животински произход, предлагат на пазара:

1. животни, които не са приемали непозволено вещество или продукт и които не са били подлагани на незаконно лечение;

2. животни, за които след приемането на позволени продукти и вещества е спазен предвиденият за тези продукти и вещества карентен срок за отделянето им от организма;

3. суровини и продукти, получени от животните, посочени в т. 1 и 2.

(3) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за физически и юридически лица, различни от производителя, когато те докарват животното до пункта за първоначална обработка.

Чл. 7. (1) Ветеринарните лекари, обслужващи животновъдните обекти, са длъжни да вписват в регистър датата и вида на всяко предписано и приложено лечение, идентификацията на лекуваните животни и съответните карентни срокове за отделяне от организма на ВМП.

(2) Собствениците на животните са длъжни да вписват в регистъра, който се води в животновъдните обекти, датата и вида на всяко приложено лечение, идентификацията на лекуваните животни и да пазят за доказателство рецептите, с които са били предписани ВМП, за срок пет години.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни при поискване да предоставят всякаква информация на органите на НВМС във връзка с правомощията им по тази наредба.

Чл. 8. (1) Органите на НВМС независимо от проверките, извършвани по изпълнението на НМПКО, могат да правят официални случайни проверки без предварително уведомление:

1. по време на производството на веществата, включени в група А на приложение № 1, както и по време на техния транспорт, съхранение и продажба;

2. във всеки момент от производството и разпространението на продукти, предназначени за храна на животните;

3. по цялата производствена верига от отглеждането на животните до предлагането на пазара на крайния продукт от животински произход.

(2) Проверките по ал. 1 се провеждат за откриване притежанието или наличието на забранени вещества или продукти, предназначени за даване на животните с цел угояване или незаконно лечение.

(3) В случаите, когато има съмнение, че са използвани непозволени вещества и продукти или при положителен резултат от някоя от проверките по ал. 1, се прилагат мерките, предвидени в раздел V.

(4) Броят на проверките, предвидени да се извършват в кланиците или на местата за първоначална продажба на аквакултури и продукти от тях, може да бъде намален, когато животновъдният обект или отправният пункт са под постоянен епизоотичен контрол или имат система за контрол на качеството.

(5) Собственикът на животните или негов представител са длъжни да съдействат на органите на НВМС за извършването на проверката на животните, предшестваща клането.

Чл. 9. (1) Органите на НВМС при подозрение за незаконно лечение изискват от собственика на животните или ветеринарния лекар, отговарящ за животновъдния обект, да представи документацията, удостоверяваща вида на лечението.

(2) Когато проверката установи незаконно лечение или когато съществува подозрение за такова лечение, органите на НВМС извършват:

1. проверки на място на животните в животновъдния обект, от който произхождат, или в отправния пункт с оглед установяването на такава употреба или на следи от имплантанти, като тези проверки може да включват вземането на официални проби;

2. проверки за откриване на вещества, чието използване е забранено, или на неразрешени вещества и продукти в животновъдните обекти, където животните се отглеждат, държат или угояват (вкл. местата, административно свързани с тези обекти), като за целта е необходимо вземането на официални проби от питейната вода и продуктите, предназначени за храна на животните;

3. проверките, предвидени в чл. 8, ал. 1, т. 1, както и всички други проверки, необходими за изясняване на произхода на непозволените вещества и продукти или на лекуваните животни.

(3) В случаите на превишаване на МДГОВ, предвидени в НМПКО, органите на НВМС провеждат проучване за установяване произхода и естеството на замърсяване на животните или продуктите с открития остатък.

Чл. 10. (1) За контрол на остатъци от ВМП министърът на земеделието и горите със заповед определя национални референтни лаборатории.

(2) Националните референтни лаборатории:

1. координират работата на другите лаборатории, отговорни за анализа на възложените им остатъци, както и стандартите и методите за анализ на всеки остатък или група остатъци;

2. оказват съдействие на НВМС при съставяне на НМПКО;

3. адаптират, внедряват и разработват нови методи за лабораторен контрол на суровини и продукти от животински произход, адитиви, фуражи и фуражни добавки в съответствие с приетите международни стандарти;

4. периодично организират сравнителни изпитвания за лабораториите по т. 1 за даден остатък или група остатъци;

5. осигуряват съблюдаването на определените МДГОВ от лабораториите по т. 1 за даден остатък или група остатъци;

6. разпространяват сред лабораториите по т. 1 информацията, получена от референтните лаборатории на Европейския съюз (ЕС);

7. осигуряват възможността персоналът на лабораториите да участва в курсове за повишаване на квалификацията.

Чл. 11. (1) Органите на НВМС вземат официални проби за наличието на остатъци, без предварително да уведомяват собствениците на обекти за вземането им. Нивата за официалните проби и честотата на тяхното вземане са посочени в приложение № 3.

(2) За остатъците от група А на приложение № 1 всички положителни резултати, регистрирани след прилагане на рутинен метод, трябва да се потвърдят от национална референтна лаборатория при използването на еталонни методи.

(3) Резултатите за разглежданите вещества или остатъци, оспорени на базата на противоречив анализ, трябва да бъдат потвърдени от национална референтна лаборатория. Това потвърждение се извършва за сметка на ищеца.

(4) В случаите, когато изследването на официалната проба докаже незаконно лечение, се прилагат чл. 13 и 15, както и мерките, предвидени в раздел V, а когато покаже наличие от позволени вещества или замърсители над МДГОВ, се прилагат чл. 14 и 15.

Чл. 12. (1) В случай на получаване на положителни резултати от лабораторните анализи за наличие на остатъци от ВМП по чл. 11, ал. 3 НВМС трябва да изиска и получи незабавно:

1. цялата информация, необходима за идентифициране на животното и животновъдния обект или пункта на товарене на животното;

2. всички данни за изследването и резултатите от него.

(2) Районната ветеринарномедицинска служба извършва:

1. при необходимост - проверка на животновъдния обект или пункта на товарене на животното, за да установи причините за наличието на остатъци;

2. в случай на незаконно лечение - проверка на източника или източниците на веществата или продуктите, на фазата на производство, употреба, съхранение, транспорт, разпространение и продажба;

3. други действия, които счита за необходими, за да установи произхода и източника за наличие на остатъци.

(3) Животните, от които са взети пробите, се идентифицират допълнително. Те не трябва да напускат животновъдния обект до получаване на резултатите от проверката.

Чл. 13. При установяване на незаконно лечение органите на НВМС незабавно поставят животните от животновъдния обект под официален контрол, като на всички засегнати животни се поставя специален белег или отличителен знак и се взема повторно официална проба.

Чл. 14. (1) Когато резултатите от лабораторния анализ докажат наличие на остатъци от позволени вещества и замърсители от околната среда над МДГОВ, органите на НВМС прилагат мерките по чл. 12, като възбраняват при необходимост движението на животните или забраняват продуктите да напускат животновъдния обект или предприятие.

(2) В случай на повторно нарушение по ал. 1, когато животни или продукти от животински произход се предлагат на пазара от собственици на животновъден обект или предприятие, органите на НВМС извършват ежемесечни проверки за срок не по-малък от шест месеца, като продуктите и месото от тези животни задължително се възбраняват до излизане на резултата от лабораторния анализ на пробите.

(3) При положителен резултат за наличие на остатъци над МДГОВ възбранените продукти или месо по ал. 2 се обявяват за негодни за човешка консумация.

Чл. 15. Разходите за проверките и лабораторните анализи, предвидени в чл. 12, 13 и 14, както и за евентуално унищожаване на животните се заплащат от собствениците на животните.

Чл. 16. Когато органите на полицията, ХЕИ или митническите власти установят, че физически или юридически лица притежават непозволени остатъци от група А и група Б (1) и (2) от приложение № 1, без да имат разрешение за това, тези остатъци се възбраняват, докато органите на НВМС вземат необходимите мерки.

Чл. 17. (1) През периода, в който животните са задържани, съгласно чл. 13 те не могат да напускат животновъдния обект, нито да бъдат предавани на други лица от собственика на животните или лицето, което се грижи за животните, освен под контрола на органите на НВМС.

(2) Когато резултатите от пробите по чл. 13 потвърдят незаконно лечение, животното или животните незабавно се убиват на място или се отвеждат незабавно в кланица под контрола на органите от НВМС. Труповете на тези животни се изпращат в екарисаж с висока степен на опасност. За сметка на собственика на животновъдния обект се вземат проби от цялата партида животни, отглеждани в този животновъден обект, в който е извършена проверката.

(3) Ако половината или повече от половината от пробите, взети по чл. 14, са положителни, на собственика на животновъдния обект може да се предостави да избере дали да се направи проверка на всички животни в животновъдния обект, или те да бъдат заклани.

(4) През следващите 12 месеца животновъдните обекти, притежавани от същия собственик, се подлагат на ежемесечни проверки за контрол на остатъци от същата група.

(5) В зависимост от установеното нарушение животновъдните обекти, които са доставчици на животните, се подлагат на допълнителни проверки, за да се определи произходът на откритите остатъци или субстанции. Това важи и за животновъдните обекти от същата верига за доставка на животни и храна за животните.

Чл. 18. Ветеринарният лекар в кланицата трябва:

1. ако заподозре или има доказателства за това, че животни са били подлагани на незаконно лечение или са приемали непозволени вещества или продукти:

а) да разпореди животните да бъдат убити отделно от останалите партиди животни, постъпващи в кланицата;

б) да задържи трупното месо и карантията и да извърши всички процедури за вземане на проби за изследванията, необходими за откриване на въпросните вещества;

в) ако получените резултати са положителни, да изпрати месото и карантията в екарисаж с висока степен на опасност без обезщетение и компенсация за собствениците на стоката;

2. ако заподозре или има доказателства за това, че животни са били подлагани на позволено лечение, но карентният срок не е бил спазен:

а) да отложи убиването на животните, докато не се увери, че количеството на остатъците не превишава МДГОВ; срокът не може да бъде по-малък от предвидените карентни срокове в Наредба № 13 от 2001 г. за контрол върху субстанции с тиреостатично, хормонално действие и бетаагонисти (ДВ, бр. 53 от 2001 г.) или предписани в упътването за употреба на съответното ВМП;

б) да позволи клането да се извърши преди изтичане на карентния срок само когато инфраструктурата или оборудването на кланицата не позволяват клането да бъде отложено и за да се спазят изискванията за хуманно отношение към животните;

в) да задържи месото и вътрешните органи до получаване на резултатите от официалната проверка;

г) да допусне за консумация от хора само месото и вътрешните органи, в които количеството на остатъците не превишава МДГОВ;

д) да обяви за негодни за човешка консумация трупното месо и продуктите, в които са превишени МДГОВ.

Чл. 19. Когато органите на НВМС докажат, че животновъдният обект или предприятието притежава, използва или произвежда непозволени вещества или продукти, ветеринарномедицинското разрешително за дейност се отнема за периода, през който предприятието ще бъде подложено на проверки.