Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 59 от 14.VI

ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА АЛЖИРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА И НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ (РАТИФИЦИРАН СЪС ЗАКОН, ПРИЕТ ОТ ХХХVIII НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 17 ФЕВРУАРИ 199

 

ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА АЛЖИРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА И НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ

(Ратифициран със закон, приет от ХХХVIII Народно събрание на 17 февруари 1999 г. - ДВ, бр. 18 от 1999 г. В сила от 6 юни 2002 г.)

Обн. ДВ. бр.59 от 14 Юни 2002г.

Правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република, наричани по-долу "договарящи се страни",

в желанието си да развиват икономическо сътрудничество между двете държави,

като създават благоприятни условия за инвестиране от инвеститори на едната от договарящите се страни на територията на другата договаряща се страна,

убедени, че насърчаването и взаимната защита на инвестициите допринасят за стимулиране на трансфера на капитали и технологии между двете държави в техен взаимен интерес,

се договориха за следното:

Член 1

За целите на договора:

1. Понятието "инвестиция" ще означава всякакъв вид вложение, инвестирано или реинвестирано (в съответствие с действащото законодателство на договарящата се страна), на територията на която е направена инвестицията, и по-специално, но не изключително:

а) имуществени права и всякакви други вещни права, като ипотеки, привилегии, плодоползване, залози и други подобни права;

b) акции, облигации, ценни книжа, дялове или други форми на участие в дружествата;

c) вземания и права на всякакви други услуги, имащи икономическа стойност;

d) авторски права, права в областта на интелектуалната и индустриалната собственост, като патенти за изобретения, лицензи, запазени марки, промишлени образци и макети, технологични процеси, търговски наименования и гуд уил;

e) концесии, предоставени съгласно закон или по силата на договор, и по-специално такива за търсене, разработване, извличане или експлоатация на природни ресурси.

Всякаква промяна на формата на инвестицията или на реинвестицията не засяга нейната същност като инвестиция, при условие че тази промяна не противоречи на законодателството на договарящата се страна, на територията на която е направена инвестицията.

2. Понятието "инвеститор" ще означава:

а) всяко физическо лице, което е гражданин на една от договарящите се страни, в съответствие с нейното действащо законодателство;

b) всяка организация, асоциация или дружество, учредено или регистрирано на територията на една от договарящите се страни в съответствие с нейното законодателство.

3. Понятието "приходи" ще означава всички суми, получени от инвестициите или реинвестициите, като печалби, задължения, лихви, дивиденти, ренти, хонорари, обезщетения и всякакви други доходи, произтичащи от инвестицията.

4. Понятието "територия" ще означава:

За Република България - територията под неин суверенитет, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху която Република България упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право.

За Алжирската демократична и народна република - континенталното плато, териториалното море, както и другите морски зони, върху които тя упражнява в съответствие с вътрешното си законодателство и/или международното право юрисдикция и/или суверенни права за проучване, изследване и експлоатация на природни ресурси от морското дъно, земните недра и надземните води.

Член 2

1. Всяка договаряща се страна допуска и насърчава (в рамките на своето законодателство и разпоредбите на този договор) инвестициите на инвеститори на другата договаряща се страна на своята територия, като им предоставя справедливо и безпристрастно третиране и защита.

2. Всяка договаряща се страна разрешава (в съответствие с действащото си законодателство) влизане, престой, работа и свободно движение на нейната територия на гражданите на другата договаряща се страна, поканени в рамките на инвестициите, предмет на този договор.

Член 3

1. Всяка договаряща се страна предоставя на инвестициите, извършени на нейната територия от инвеститорите на другата договаряща се страна, режим не по-малко благоприятен от този, който предоставя на инвестициите на своите собствени инвеститори в съответствие със своето законодателство или на инвестициите на инвеститори на която и да е трета държава.

2. Всяка договаряща се страна предоставя на своята територия на инвеститорите на другата договаряща се страна за дейности, свързани с техните инвестиции, режим не по-малко благоприятен от този, който предоставя на своите собствени инвеститори в съответствие със своето законодателство или на инвеститори на която и да е трета държава.

3. Режимът, предвиден в разпоредбите на предходните алинеи, не се отнася за привилегии, които договарящата се страна предоставя на инвестиции, извършени на нейната територия от инвеститори на трета страна в рамките на:

а) зона за свободна търговия, митнически съюз или друга форма на регионална икономическа организация;

b) спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.

4. Ако настоящото или бъдещото законодателство на една от договарящите се страни или спогодбите, които са или ще бъдат сключени между Република България и Алжирската демократична и народна република, предоставя на инвестициите, направени от инвеститорите на другата договаряща се страна, режим по-благоприятен от предвидения в този договор, разпоредбите на законодателството и/или споменатите спогодби ще бъдат валидни.

Член 4

На инвеститорите на едната договаряща се страна, чиито инвестиции претърпят загуби вследствие на война или друг въоръжен конфликт, революция, извънредно национално положение или бунт на територията на другата договаряща се страна, ще бъде предоставен от последната по отношение на реституция, обезщетение, компенсация или друго уреждане режим не по-малко благоприятен от този, който предоставя на своите собствени инвеститори или на такива от трети страни. Обезщетенията трябва да бъдат свободно преводими.

Член 5

1. Инвестициите на инвеститорите от договарящата се страна няма да бъдат подлагани на територията на другата договаряща се страна на отчуждаване, национализация или други мерки, чиито последствия са равни на национализация или отчуждаване (наричани за краткост по-долу "отчуждаване"), освен в обществен интерес, срещу обезщетение и при условие, че тези мерки са предприети в съответствие със законовите процедури и не са дискриминационни.

2. Обезщетението трябва да съответства на пазарната стойност на засегнатата инвестиция непосредствено преди датата, на която отчуждаването е извършено или е станало публично достояние, която от двете е по-рано.

Обезщетението трябва да бъде изплатено без забавяне, като до датата на изплащането носи лихви, изчислени на базата на действащия банков лихвен процент; то трябва да бъде ефективно реализуемо и свободно преводимо.

Член 6

1. Всяка договаряща се страна гарантира на инвеститорите на другата договаряща се страна, които са извършили инвестиции на нейната територия, след изпълнение на всички фискални задължения свободния превод на плащанията, а именно:

a) на приходите от инвестицията;

b) на изплащането на заеми, сключени за реализирането или развитието на инвестицията;

c) на сумите, получени от продажбата, или частичната или пълната ликвидация на инвестицията;

d) на обезщетенията, предвидени в чл. 4 и 5;

e) на възнагражденията на гражданите на една от договарящите се страни, които са получили разрешение да работят на територията на другата договаряща се страна във връзка с инвестицията.

2. Преводите, посочени в ал. 1, ще се извършват без забавяне, в свободно конвертируема валута, по преобладаващия обменен курс на датата на превода на територията на договарящата се страна, където е направена инвестицията.

Член 7

Ако едната договаряща се страна по силата на гаранция, дадена за инвестиция, направена на територията на другата договаряща се страна, е извършила плащания на един от своите инвеститори, ще бъде оправомощена по силата на суброгация да упражнява правата и да поеме задълженията на споменатия инвеститор.

Суброгацията в правата и задълженията на обезпечения инвеститор се отнася в същата сила и за правото на превод съгласно чл. 6.

Суброгираната договаряща се страна не може да придобива права и задължения, по-големи от тези на обезпечения инвеститор.

Член 8

1. Споровете между договарящите се страни относно тълкуването или прилагането на този договор ще се уреждат, доколкото е възможно, чрез преговори.

2. Ако спорът не може да се уреди в течение на шест месеца от датата, на която е повдигнат от една от договарящите се страни, той може да бъде отнесен по искане на която и да е от договарящите се страни пред арбитражен съд.

3. Този арбитражен съд ще бъде съставян за всеки отделен случай по следния начин: всяка договаряща се страна ще посочи един член на съда, тези двама така определени членове ще определят гражданин на трета държава, който с одобрението на правителствата на двете договарящи се страни ще бъде назначен за председател на съда. Членовете на съда ще бъдат назначавани в срок два месеца, а председателят на съда - в срок три месеца от датата, на която едната от договарящите се страни е уведомила другата за желанието си да отнесе спора за разглеждане от арбитражен съд.

4. Ако в сроковете, определени в ал. 3, не бъдат извършени необходимите назначения, всяка договаряща се страна може при липса на друго споразумение да покани председателя на Международния съд да извърши необходимите назначения. Ако председателят е гражданин на една от договарящите се страни или ако е възпрепятстван по някакъв друг начин да изпълни упоменатата функция, заместник-председателят ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако заместник-председателят е гражданин на една от договарящите се страни или ако той също е възпрепятстван да изпълни споменатата функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на една от договарящите се страни, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.

5. Арбитражният съд определя своя собствена процедура и постановява решението си с мнозинство на гласовете. Тези решения се вземат въз основа на разпоредбите на този договор и общоприетите правила и принципи на международното право по този въпрос, признати от двете страни. Тези решения ще бъдат задължителни и окончателни за двете договарящи се страни.

6. Всяка договаряща се страна ще поеме разходите за своя член от съда и за своето представяне в процедурата пред арбитражния съд. Разходите за председателя и останалите разходи ще се поемат поравно от договарящите се страни.

Член 9

1. Всеки спор, свързан с инвестиции, който възникне между една от договарящите се страни и инвеститор на другата договаряща се страна, ще бъде уреждан, доколкото е възможно, по приятелски начин между двете засегнати страни.

2. Ако такъв спор не може да бъде разрешен в течение на шест месеца от датата, на която е бил предявен от една от страните по спора, по искане на инвеститора той може да бъде отнесен:

или пред компетентния съд на договарящата се страна, страна по спора;

или пред международен арбитраж за спорове по чл. 4, 5, 6, 7.

Изборът на съответната процедура е окончателен.

3. Когато спорът е отнесен пред международен арбитраж, засегнатият инвеститор може да отнесе спора:

или до арбитражен съд "ад хок", който се съставя и работи съгласно правилата и процедурите на Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право (CNUDCI);

или до Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (CIRDI), създаден съгласно Конвенцията за разрешаване на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, подписана на 18 март 1965 г. във Вашингтон.

4. Юридическата или арбитражната инстанция, към която е отправена молбата, постановява решението си на основата на местните закони на договарящата се страна, на територията на която е извършена инвестицията, предмет на спора, разпоредбите на този договор, както и приетите по този въпрос принципи на международното право.

Член 10

Представителите на договарящите се страни ще провеждат при необходимост консултации по всички въпроси, засягащи прилагането на този договор. Тези консултации ще се състоят при искане на една от договарящите се страни, като датата и мястото ще се уточняват по дипломатически път.

Член 11

Разпоредбите на този договор ще се прилагат и за инвестиции, направени от инвеститори на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна преди влизането в сила на този договор, ако тези инвестиции са в съответствие със законите и разпоредбите на съответната страна и са в сила на датата на подписване на договора. Разпоредбите на договора не се отнасят за спорове, възникнали преди датата на неговото влизане в сила.

Член 12

1. Този договор подлежи на ратификация според конституционните изисквания на всяка от двете страни и влиза в сила тридесет дни след датата, на която те взаимно са се уведомили писмено, че тези изисквания са били изпълнени. Този договор се сключва за срок петнадесет години.

2. Ако в срок дванадесет месеца преди датата на изтичане на периода от петнадесет години нито една от договарящите се страни не уведоми писмено другата договаряща се страна за своето решение да прекрати договора, той ще се счита за мълчаливо подновен при същите условия за следващи петгодишни периоди.

3. В случай, че този договор бъде прекратен, разпоредбите на членове от 1 до 11 ще останат в сила за по-нататъшен срок от десет години по отношение на инвестициите, извършени преди датата, на която е прекратен този договор.

В уверение на което долуподписаните представители, надлежно упълномощени от своите правителства, подписаха този договор.

Съставен в Алжир на 25 октомври 1998 г. в два оригинални екземпляра на български, арабски и френски език, като и трите текста имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен ще бъде френският текст.

Промени настройката на бисквитките