Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 93 от 26.XI

СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ТУНИЗИЙСКАТА РЕПУБЛИКА ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ВИЗИТЕ ЗА ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИ, СПЕЦИАЛНИ ИЛИ СЛУЖЕБНИ ПАСПОРТИ (Утвърдена с Решение № 649 от 10 септември 2010 г. н

 

СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ТУНИЗИЙСКАТА РЕПУБЛИКА ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ВИЗИТЕ ЗА ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИ, СПЕЦИАЛНИ ИЛИ СЛУЖЕБНИ ПАСПОРТИ

(Утвърдена с Решение № 649 от 10 септември 2010 г. на Министерския съвет. В сила от 11 ноември 2010 г.)

Издадена от Министерството на външните работи

Обн. ДВ. бр.93 от 26 Ноември 2010г.

Правителството на Република България и правителството на Тунизийската република, наричани по-долу "договарящи страни",

Водени от взаимното си желание да укрепят своите връзки и сътрудничество, както и да създадат най-благоприятни условия за движение на гражданите на Република България, притежаващи валидни дипломатически или служебни паспорти, и гражданите на Тунизийската република, притежаващи дипломатически или специални паспорти,

Се споразумяха за следното:


Член 1

1. Гражданите на едната договаряща страна, притежаващи валидни дипломатически, специални или служебни паспорти, могат да влизат, излизат, преминават транзит и пребивават без визи на територията на другата договаряща страна за срок от максимум 90 дни в рамките на всеки 6-месечен период, смятано от датата на тяхното първо влизане.

2. Гражданите на държавата на едната договаряща страна по време на пребиваването си на територията на другата договаряща страна са длъжни да спазват нейното законодателство, включително изискванията за пребиваване на чужденците.

3. Гражданите на държавата на една от договарящите страни, споменати в този член, могат да влизат и излизат от територията на другата договаряща страна единствено през граничните пунктове за достъп, отворени за международни пътувания на пътници съгласно националното законодателство на всяка от договарящите страни.


Член 2

1. Гражданите на държавата на едната договаряща страна, притежаващи валидни дипломатически, специални или служебни паспорти, за които се изисква акредитация, в качеството си на служители в дипломатическите и консулските представителства или на служители в международни правителствени организации със седалище на територията на другата договаряща страна получават визи за първото си влизане на територията на приемащата договаряща страна.

2. След влизане на територията на приемащата договаряща страна Министерството на външните работи на тази страна издава на лицата по алинея 1 на този член разрешения за пребиваване с валидност две години, които дават право на многократно влизане, излизане и пребиваване на нейна територия и които се подновяват при изтичане на срока им до края на служебния им престой.

3. Правата на лицата по алинеи 1 и 2 на този член се предоставят и на членовете на техните семейства (съпруг, съпруга, деца до 18-годишна възраст, които не са сключили граждански брак, както и деца под 25-годишна възраст, които не са сключили брак и които се обучават в учебни заведения на приемащата страна), ако живеят с тях по време на официалното им пребиваване и притежават валидни дипломатически, специални или служебни паспорти.


Член 3

Тази спогодба не отменя правото на всяка от договарящите страни да откаже влизането или да прекрати пребиваването на граждани на другата договаряща страна, чието присъствие на нейна територия се смята за нежелателно.


Член 4

1. Всяка от договарящите страни може да спре временно, изцяло или частично прилагането на тази спогодба по съображения, свързани с обществения ред, националната сигурност или здравето на своите граждани. Спирането влиза в сила незабавно.

2. Договарящата страна, решила да предприеме мярката по алинея 1, е длъжна да уведоми по дипломатически път другата договаряща страна във възможно най-кратък срок и най-късно 24 часа от влизането в сила или отменянето на такава мярка.


Член 5

1. Договарящите страни си разменят по дипломатически път образци от валидните дипломатически, специални или служебни паспорти не по-късно от 30 дни от датата на подписване на тази спогодба.

2. Компетентните органи на договарящите страни се уведомяват взаимно за всякакви промени, отнасящи се до образците на дипломатическите, специалните или служебните паспорти, както и до начините за използването им и обменят образци от тези нови паспорти не по-късно от 30 дни преди въвеждането им.


Член 6

Всички разногласия относно тълкуването или прилагането на разпоредбите на тази спогодба ще се разрешават чрез преговори между договарящите страни.


Член 7

1. В случай на загубване, кражба или унищожаване на дипломатическия, специалния или служебния паспорт на територията на държавата на една от договарящите страни гражданинът на другата договаряща страна, който е негов притежател, уведомява незабавно компетентните органи на държавата, в която пребивава, чрез дипломатическото или консулското представителство на държавата, на която е гражданин. При такива случаи компетентните власти на приемащата договаряща страна издават без заплащане на такси документ, удостоверяващ подаването на декларацията.

2. Дипломатическото или консулското представителство на договарящата страна, чиито граждани са лицата, посочени в предходната алинея, им издава нов документ за пътуване, с който те могат да напуснат територията на другата договаряща страна.


Член 8

1. Тази спогодба се сключва за неопределен срок. Тя влиза в сила 30 дни след датата на получаването на второто от двете уведомления, с които една от договарящите страни съобщава на другата за изпълнение на вътрешните си процедури по влизането й в сила.

2. Тази спогодба може да бъде променяна по взаимно съгласие и по искане на едната от договарящите страни. Приетите промени влизат в сила съгласно разпоредбите на алинея 1 от този член.

3. Всяка договаряща страна може по всяко време да уведоми по дипломатически път другата договаряща страна за решението си да прекрати тази спогодба. При такъв случай спогодбата се прекратява три месеца след датата на уведомяването на другата договаряща страна.

За удостоверяване на горното тази спогодба е подписана от редовно оторизираните пълномощници на съответните правителства.

Изготвена в София на 20 май 2010 г. в два оригинални екземпляра на български, арабски и френски език, като трите текста са с еднаква сила. В случай на различно тълкуване с предимство ще се ползва текстът на френски език.


Промени настройката на бисквитките